Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
  • постове
    111
  • коментара
    6
  • прегледа
    18968

Entries in this blog

 

Войната е гадно нещо (спор няма)!

Скъпи съфорумци и Вие нерегистрирани читатели на Портала. Пиша този текст, за да не бъда разбиран погрешно по повод постовете ми в една от темите на почитаемия сайт. В последно време съм на вълна история, главно българска история и по - точно българска военна история от периода 1878 г. до 1945 г. Чат-пат влизам на вълна история и започвам да се вълнувам от нея повече от обикновено. Българската история ми е детска любов, която още ме държи. Войната несъмнено е гадна, кофти нещо сама по себе си. Войната е зло. Войната е нехуманна и грозна. Във времето са изработени етични правила във връзка с мирното население по време на войни, които правила обаче за съжаление нерядко са нарушавани и са превръщали войните в още по - варварски актове и безчовечни актове. Войната - смърт, прекършени животи и мечти, разбити планове, мизерия, глад, въшки, бълхи, душевен мрак, студ, зловещи тътени, кал, страх, озверяване, осакатяване (физическо и психическо), изнасилвания, мъчения. Изкривени от болка, страх или гняв лица. Кръв, кръв, много кръв. Отваряне на пропасти между народите. И много сълзи. Войната сама по себе си е извратена работа. Хората започват по - малко да ценят човешкия живот, което е предпоставка за още бъдещи кръвопролития . Ако трябва да вярваме на езотериката (тук все пак е езотеричен сайт) войната храни демоните (не само тези, които са във всеки от нас). Посрещачите на души пък имат много повече работа от обикновено... Войната носи душевни, физически и финансови загуби, а аз предпочитам да печеля (макар и не на всяка цена), предпочитам нещата в живота ми да се подобряват. То и от войните някои хора печелят, но огромната част от хората страдат (и победени, и победители). Не ми се умира във война (особено в такава, която бих намерил за несправедлива). Не ми се ще и други да умират. Не обичам войната, не ми се убиват дори животни. Миролюбив и кротък човек съм общо взето... (дори може би повече, отколкото изглежда понякога от мои интернет изяви и може би понякога по-миролюбив, отколкото е нужно)! Макар че не съм тотален пацифист... Обичам да живея спокойно, да съм здрав, да не гладувам, да съм чист, не ми се умира млад, а и не ми се цапат ръцете (но при нужда и при възможности бих се бил като звяр и до последна капчица кръв, за да защитя близките си най – вече, както и страната си). Обичам комфорта (душевен и физически) и това е една от причините да не обичам войните и по принцип да нямам желание да воювам. Искам хората по света и у нас да са добре и да стават по - добре. Не мразя никого, макар понякога да изпитвам нотки на раздразнение... Мястото на войните е в спомените, филмите, статиите, книгите. Трябва да бъдат прекратени съвсем, а армиите да бъдат впрегнати за различни невоенни каузи. Навярно и това ще стане някой ден, натам се върви макар и бавно. Спорните въпроси трябва да бъдат разрешавани разумно, но и справедливо. Хората и народите не трябва да се тормозят едни други. Българите имаме достатъчно земя дори и сега, а земи населени някога предимно с българи днес са сериозно обезбългарени. Лично аз в качеството ми на българин и български гражданин и с оглед на посоченото в предното изречение - нямам териториални претенции към никого. Искам чисто и просто да се спазват основните човешки права на сънародниците ни зад граница и слава Богу се правят стъпки в тази посока. Даже има и стъпки в посока на победа на историческите истини в Северна Македония (може би знаете – беше сформирана междусъседска комисия и лека полека македонските историчари започнаха да отстъпват от лъжите си). Да се върна на войните. Войните са допуснати от висшите сили и явно са неразривно свързани с духовната еволюция на човечеството. Те са етап от пътя на човешката цивилизация. Всяко нещо в този свят не е на 100% добро или на 100% зло. Същото важи и за войните. Трябва да се има предвид, че от война до война може да има голяма разлика (например разликата между Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. и войната на Хитлер в СССР е сериозна). Чел съм, че Учителя Дънов (краен противник на войните) бил казал, че Балканската война се е ползвала с подкрепата на светлите сили (същото съм чел и за гореспоменатата Руско-турска война, която възкресява България на картата на света и избавя за съжаление само част от българите от петвековното иго). Чел съм и че според Учителя войните на Наполеон до някое време са се ползвали с небесна подкрепа по определени причини (докато талантливият пълководец не нахлува в Русия). Негови са и думите: „Божественият закон гласи: Не отваряй война, в която можеш да изгубиш и това, което имаш. Ако воюваш, воювай за Бога. За правото в света." (Из „Ако имате вяра" - 1940 г.). На Учителя (явно не 100%-ов отрицател на въоръжените конфликти) са и думите: „И само онзи, който се самопожертвува, живее, защото усеща една радост, която го съживява. Много някогашни богати българи не живеят вече, а Ботев, Раковски и др., които са се самопожертвували, са преживели, защото те са научили закона на обичта. Но ще ми възразят някои : Да, но Ботев не е бил вярващ. Не е важно, че той не е вярвал като нас; важното е, разбирал и прилагал ли е закона за самопожертвуването за своите ближни. То е важното и необходимото за нашето досъграждане." Из книгата "Новото човечество", глава "Космичната любов",стр. 138, издание на в-к "Надежда", София 1990г. В предаването "Вяра и общество" преди време един от гостите каза, че според Августин Блажени оправдана е онази война, която е за защита и при която няма използване на повече насилие, отколкото е нужно за целите на защитата (например защитаваш себе си или някой друг и не ползваш сила, когато да речем врагът се е предал). Като цяло съм съгласен със свети Августин. От друга страна: склонен съм да оправдая и нападателна война, ако е много или достатъчно наложителна, ако мирните постъпки не дават и не дават желания резултат, ако дадено население е тормозено и асимилирано. Затова оправдавам и войните ни в периода от 1912 г. до 1945 г. и ги намирам за справедливи. Не виждам как националния въпрос е можело да се разреши без да пукне пушка. Лесно е да се гледа на ангро, по сталински. Но ако се погледне по – конкретно, към отделните човешки съдби, нещата по – другояче изглеждат. Все едно да бият брат ти, да изнасилват сестра ти, те да те молят за помощ със сълзи на очи, а ти да бездействаш и само да се молиш Богу. Тези войни са били не само национално-обединителни, но и национално-освободителни: продължение на делото на Раковски, Левски, Ботев, Бенковски... Не се радвам, че този или онзи вражески войник е бил убит. Помня как веднъж народният професор Божидар Димитров каза за една граната нещо от сорта на "добре, че не е избухнала". Ставаше дума за сражения на българи срещу италианци по време на Първата световна война в Македония (да се чуди човек какво са правели италианците в Македония). И въпреки, че италианците са се явявали наши противници (оттам и противници на делото по освобождението на потисканите наши събрати, останали в пределите на враждебни съседски държави), Божо се изказа позитивно за това, че не е избухнала гранатата и не е отнела живот. Оценявам мира и се радвам, че живея в мир. Изпитвам доволство от мирния си начин на живот. Но понякога се възхищавам и умилявам, четейки/слушайки за някои български бойни подвизи, за силата на предците ни. Стигал съм до просълзяване. Дори се случва да се усетя по - силен, занимавайки се с такива материали. Изпитвам и доза гордост, че сме имали такива славни воини. Приятно ми е и това, че макар наши войници също да са извършвали лоши неща спрямо цивилно население, техните постъпки са били много по – малобройни от тези на съседските армии и не са били въпрос на държавна политика, както при съседите. Българинът даже не веднъж се е показвал като благороден човек дори спрямо враговете си. В българската външна политика също е имало елементи на шовинизъм, но много по – малко отколкото при комшиите. Народът ни е бил движен от благороден порив. От дете се възхищавам на определени качества. Било проявявани в мирно или военно време, от българи или небългари (без значение от епохата или мястото). Дадени качества биват проявявани и мирновременно, и в рат. Но изпитанията пред човешкия дух по принцип са най – сериозни в екстремни ситуации, каквато е именно и войната. Най – приятно ми е било да намирам съответните характерови черти в родната история, тъй като най – тясно свързан се чувствувам с България и с бъларите (тук живял съм може би и в поне един предишен живот...). Имам пристрастие към българите. Макар да се стремя към обективност, не съм нито толкова низш духом, нито пък толкова извисен, че всички народи да заемат еднакво място в сърцето ми. Българският народ и величавите български воини не веднъж са проявявали впечатляващо единство, каквото липсва в наши дни. Например по време на Сръбско-българската война от 1885 г. предците ни са се вдигнали като един, за да защитят Съединението, против което са били всички велики сили и съседите ни. Преодолели са трудностите и напук на душманите са запазили святото дело. Българският войник тогава и по – сетне е извършил чудеса от храброст, удивили светаи влезли в учебниците по военна история на запад. Опитите за национално обединение (за съжаление успешни само отчасти) са свързани с множество прояви на мъжество, сила, поемане на рискове и отговорности, устрем, интелект, твърдост, воля, издръжливост, самопожертвователност, себенадмогване, свръхусилия на нацията ни, голямо родолюбие (обстановката преди Балканската война е била като при предстояща сватба). Напук на далаверите в тила и на многократно превъзхождащия ги в жива сила и оръжия противник! Има случаи, в които наши войници се бият буквално до последния човек (например при съглашенския пробив при Добро поле на 15 септември 1918 г.). Много хора са отивали в армията като доброволци. Никой не ги е карал да се бият. Някои от доброволците са оставяли следването си в добри западни университети, оставяли са добре подредения си личен живот, за да се притекат на помощ на страната си. На фона на днешното бездушно, страхливо, хедонистично време, в което простотията ни залива буквално отвсякъде тези момчета са духовни титани, мъченици на България. Хора, които са положили костите си по бойните полета и са пролели кръвта си с мисъл за родината, за близките си, за освобождението на сънародниците си от тирания. Спомням си навремето преди доста години (дете бях още) как един братовчед ми каза нещо, което беше в смисъл на: „Ако има война и си някой военачалник, ще се качиш на коня и ще избягаш. Какво, ще тичаш срещу картечниците ли?! Ще бъдеш убит.” Най – естественото (поне на този етап и поне в България) е да гледаш най – вече себе си плюс да кажем най – близките. Заровили сме носове в материалното. В днешната епоха страната ни е доминирана от дребните характери. След 1989 г. под влияние на западния свят българският индивидуализъм се усили. Не веднъж съм чувал хора да казват „гледай себе си”, „гледам/гледай себе си и близките си”. Преди дни прочетох, че на една от потребителките на сайта нееднократно са и давани подобни съвети. Онези хора, онези герои са надмогнали типичния човешки егоизъм и са загинали за кауза стояща над личното им добруване, над добруването на собствените им семейства. Капитан Димитър Списаревски – „живата торпила”, е бил 27-годишен, когато извършва самоубийствен таран срещу настъпващите към София американски бомбандировачи. Врязва се във водещия формацията тежък бомбардировач, разменяйки своя живот за живота на хиляди софиянци. Останалите самолети се оттеглят и хвърлят бомбите си в полето. На този млад и здрав човек, на този харесван от жените мъж (венчал се за България по неговия думи) със сигурност му се е живеело! Преди години, на друго място споделих впечатлили ме думи на летеца. Думи, които бяха погрешно схванати от една дама от Портала. Тя си беше помислила, че аз се опитвам да внуша подчинение спрямо военните, да внуша на хората, че трябва да са едни зомбита едва ли не. Което изобщо не беше така – сред военните дори е имало хора, които не винаги са се подчинявали на...военните (самият Списаревски е имал проблеми с дисциплината). Беше и се сторило и че с цитатите проповядвам отказ от някакви „извънказармени” идеи, което също не беше така. Ето думите на героя, изречени пред негови войници: „Аз съм се венчал за България.“ „Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни.“ „Слушайте добре, извънказармените си идеи ще насипете с един вагон нафталин. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини... Ви сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България.“ (Уикипедия). Мотивът за споделянето на цитатите беше и е възхищението ми пред чистия патриотизъм на този човек, пред неговата отдаденост на националната кауза и отхвърлянето на чуждопоклонничеството, което в България е по – срещано, отколкото на други места. Думите са изречени във време, когато с голяма популярност в Европа се ползват фашизма, националсоциализма, болшевизма. Тези тоталитарни идеологии са имали своите привърженици и в страната ни. За мен Списаревски е един истински последовател на Апостола на свободата комуто принадлежат думите: „Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.” — из писмо до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г. Правдолюбивият Списаревски е приличал на Дякона и по друго нещо:  „Аз пръв ще хвърля бомба отгоре и няма да позволя да бъдат екстрадирани евреите по Дунава!“ Веднъж в София е измъкнал еврейка от ръцете на полицаи, като израз на неодобрение срещу пусналата пипалата си и в България антиеврейска истерия. Прекланям се пред тези знайни и незнайни български юнаци (част от тях от небългарски произход), положили животите си пред олтара на Свободата. Това как точно човек възприема историята не зависи само от конкретните факти, но и от начина по който той гледа на тях. Стана по – горе дума за качества. От историята може да се извадят поуки, но може и да се вземат примери. Едно и също качество може да бъде проявено в различни ситуации по различни начини. Българите в десетилетията след освобождението си смайват света не само с подвизите си по бойните полета на Балканите, но и с постижения в икономическата сфера, заради което в началото на 20-ти век се говори за „икономическо чудо на Балканите” и са сравнявани с японците и германците. Възходящо, бързо е и развитието ни в други области на живота. Може би все още носим в себе си качествата довели до тези постижения. Ако силата показана на бойните полета, ако енергията изразходвана във вътрешни политически борби бъде претворена в днешния мирен живот родината ни ще се преобрази. Ще стане „като Швейцария, та и повече”. „Ще се превърне в малък примамлив световен оазис.” (http://slava-sevrukova.com/predictions/.) Ти може да споделяш нечии идеи напълно или частично, може хич да не ги споделяш, но отдадеността на някой на тези идеи да послужи за вдъхновение на самия теб. Може да станеш по – последователен в идея, която на теб ти е на сърце и тази по – голяма отдаденост да ти помогне да стигнеш на по – високо място в твоя Път. Благодаря на онези, които имаха търпението да стигнат до тук. Нека Бог да благослови вас, близките ви, България и целия свят. Да бъде мир и светлина! Амин!  

Кон Круз

Кон Круз

 

Конфуций

"В цялото царство Лу беше въведен ред, съблюдаван от сложна чиновническа йерархия.
Най - високо в нея стоеше Конфуций - точен като справедливостта, хладнокръвен като морала, неумолим като скуката." Из "Светлината на Китай: Роман за Конфуций". "Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път." Конфуций.

Кон Круз

Кон Круз

 

Мирът

Мирът, понявга по - крехък е и от яйчена черупка... Не троши го ти - недей отваряй в бента дупка... Мирът е красиво цвете, дете е той на радостта, плод на близостта между разума и любовта. На поетите от векове е блян, мечта за свят е по - засмян. Един от плодовете на духа, светлото бъдеще на света. Внимателно стъпвай човече по леда, не те не заслепява силата на властта.

Кон Круз

Кон Круз

 

Да се сънуваш като Моисей?

Пет мои сънища от началото на месец юни 2015 г. Сънувани са в една и съща сутрин, 5 дни преди важна промяна в живота ми, свързана с професионалното ми развитие. В най - важния сън бях Моисей! Моля за тълкувания. ***************************************************************************************************************************************************************************************** Бях някъде си, не знам къде. С един тип взехме да се караме и той ме заплаши с не знам си какво бойно изкуство. При което аз му казах, че ще му приложа Тай бо (не съм се занимавал с това, а се и пише Тае бо - освен това представлява вид аеробика с бойни елементи). Взехме/взеха да се бият. Изведнъж онзи, с който се карах започна да се бие с друг, не с мен (аз стоях зад другия - бодигард ли ми беше, що ли). По едно време врагът извади пистолет (не ми се щеше повече да съм там) - вкара поне 2 куршума на намиращия се пред мен (уплаших се куршумите да не минат през тялото на защитаващия ме и аз също да пострадам, но слава Богу не пострадах). Стрелящият си тръгна (простреляният и да е паднал, не съм видял). След това се озовах във физкултурния салон на първото ми училище. Имаше някакви момичета там, имам чувството, че имаше и полиция, която разследваше случая. Аз бях с шапка с широка периферия и шлифер (като един филмов ловец на вампири): смеейки се казах, че приличам на убиеца, но не съм аз. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... На някакво закътано място в някаква сграда (все едно зад параван), бяхме аз и И. М. Тя тъжеше, защото неин приятел е починал..., но нямах съзнанието да съм аз. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... Сънувах по едно време, че е нощ и някакъв малък бял пес се впуска към мен с желание, за да ме захапе. Не успя. Струва ми се, че още преди да ме нападне, аз се бях издигнал на метри над земята, така че приближаването му до мен - не му помогна да ме заръве. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... Сънувах още че летя в някаква църква. Стигнах към дъното, но се върнах към изхода/входа. Близо до входа на църквата беше президента Плевнелиев, който философстваше за нещо. Мина ми през ума, че по някое време (не знам дали в същия ден) е отговорил на мой въпрос, (може би зададен му по телевизията), в който въпрос се съдържа думата "молитва". ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... Аз, Моисей! (Сънувано в ден с проливни дъждове: по - подходящо беше да сънувам, че съм Ной.) Мошето го свързвам с лутане, но за да има изход, трябва да има и лутане. Без лутане - няма излизане от пустинята. Ден е, моят град. Тръгвам надолу към центъра. Вървя и...кеф. Хора ме разпознават като Моисей! Аз съм звезда, божи пророк! Старозаветен, но пророк! Започват развълнувани да се струпват наоколо, за да ме гледат. Имаше и облечени като индийки. Спря ме някакъв тип, който ме възприемаше явно като Дядо Коледа. Показа ми една стара тетрадка, в която май имаше 66 точки (мъжът беше доста под 66, та да е имал 66 Коледи). В тетрадката беше отбелязвал, какво му е подарил Дядо Коледа всяка година и доколко той е доволен от подаръка.
Продължавах да вървя и привличах все повече внимание - възторжени хора, възприемащи ме като Моисей!
Озовах се в града, в който учех. Вървя си аз (Моисей) по улицата и се сещам, че (гореспоменатата) И. М. е поискала да разбере средния ми успех за годините на висшето ми образование. Обаче не се сещах колко е. Хрумна ми, че бих могъл да взема предвид всички оценки от бележниците ми от 7-ми до 12-ти клас и така да се получи по - висок общ успех (само че щеше да е среден успех от времето от 7-ми клас до завършването на висшето ми образование). Реших да посетя (с летене) града в който учех.
И тръгнах да летя към блока, в който три години и нещо бях на квартира, но се обърках в пътя...Стигнах до някакъв друг квартал с блокове (беше нощ, но като че ли в следващия момент стана ден). Приземих се на пътното платно. Започнаха да се струпват хора - все пак, Моисей съм. Обаче нямах желание да се занимавам с тях и реших да се върна обратно. Онези се струпаха така, че ми препречиха пътя за връщане. Нямам спомен обаче да съм минавал през тълпата (явно с летене ще да е станало).
По едно време, аз, една малко позната ми жена и някакъв мъж се озовахме в един от блоковете. Вървяхме тримата, но по едно време те двамата се разделиха и хукнаха в различни посоки: искаха да ме оставят в блока тъмен, мамицата им стара и да се изнижат без мен (щяха през два от изходите да избягат и после да се съберат). Хукнах след жената, тя излезе и се опита да ми затръшне вратата пред носа (щеше да я заключи и да ме остави затворен в непознатия блок, но аз успях да си мушна крака - тя го затисна, но не можа да затвори вратата; излязох и аз навън).
След това аз, майка ми и баща ми вървим по някакво пътно платно (намираме се в непознатия квартал, за който споменах). На едно място - скупчване на хора. Има полицаи - но те по - встрани. Някакви цивилни, обикновени граждани си придават важности: застанали на средата на пътя и като се доближи някой до тях - спират го. Не дават да се минава. Не бяха застанали точно в средата, но доближиш ли - изпречват ти се на пътя. Минахме си спокойно покрай тях. Изгледах единия с насмешка. Ако беше тръгнал да се репчи..., щеше да яде шутовете.
Продължаваме да вървим. Баща ми изостана назад. Аз и майка ми - вървим по - напред. Тя - най - отпред. Пред нас се движат трима едри, леко пияни и пиещи в движение младежи - единият гологлавец (може би футболни хулигани). Притесних се, да не вземат нещо да ни правят проблеми. Най - малкото: с джапанки бях. Помислих си, че ако ни нападнат, ще защитавам майка ми дори до смърт, а джапанките...ще ти изуя и ще се бия бос, доколкото мога.
Нямаше проблеми с тези пияндета. Стигнахме до колата. Наоколо имаше и други коли. Паркинг явно. Имаше много народ. Приготвяхме се да тръгваме. При нас дойде някакъв странен човек, който имам чувството, че за втори път ни/ме занимаваше с посещенията в някакъв негов сайт (не помня първото занимаване обаче). Ставаше дума за пари, за това че той печели от посещенията и ни предлагаше да се включим в бизнеса му (нали има разни сайтове, в които дават пари...Не бяхме заинтересовани от офертата и го отрязохме. Онзи взе от колата ни картонена опаковка с яйца. Обаче баща ми си я поиска и ни я върна. После бях у дома - бях влязъл в скайп. Пратих покана за приятелство на една Ира, която ми е в списъка с абонати. Погледнах аватара на един даоист (Дао, Тао, Тае бо - хммм). Аватарът беше негова снимка колаж: на снимката се виждаше той с торта по случай рождения му ден, а на мястото на главата му имаше вълча глава. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... П.П. от 2015 г.: Въпросната Ира (не и е това истинското име), преди време имаше никнейм, в който се съдържаха две цифри, чийто сбор е 5 (5 е важно число в живота ми) - свързано е с пътуване. (2019 г.: По - горе съм написал от "7-ми до 12-ти клас". Разликата между двете числа е...5. Споделяйки сега сънищата тук, забелязвам неща, които преди години не бях забелязал). Относно даоиста: не знам дали е важно за тълкуването, но в негов никнейм се съдържа думата "надежда" (макар на чужд език). Сънят може да означава 40 години лутане... Дано ако е това, 40-годишното ми лутане да е започнало преди 26 години, а не те първа да предстои. Млад леко шантав мъж ми показа леко изхабената си тетрадка: вътре имаше 66 точки...Аз съм на 26 години...Моисей се е скитал в пустинята 40 години преди да достигне до обетованата земя. Но какво са 40 години на фона на вечността? По - добре 40, отколкото 400 да речем... Даоистът, за който споменах: той има аватар сивкав лисунгер, освен това си пада синофил (китайофил): не знам дали тези детайли имат отношение към сънуваното. Според Петър Дънов: "6 е число на илюзии. Също и на търпение. За добрия човек 6 означава растене, развитие, а за лошия - смърт...33 - число, което примирява брата и сестрата. Умът и сърцето работят в хармония. Числото 33 е подобно на 66, което е число на илюзии. 33 - число на заблуждения." (http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b15/novi_tekstove/chisla.htm.)
 

Кон Круз

Кон Круз

 

Насватбяване и счупени крака

Насватбяване Преди няколко сутрини сънувах, че майка ми ме кара да ходя на някаква сватба. Ще се жени нейна бегла позната, която работи като продавачка. Чак с майка сме отишли в някакъв специализиран магизин, за да ми избираме костюм за събитието, на което ни най - малко нямах желание да ходя. Оказва се и че не съм звъннал на началника, за да му кажа, че няма да дойда на работа. Помислих си да му се обадя и да му кажа за какво става дума. Погледнах стенния часовник - часът беше между 12:05 и 12:09. Подметнах на майка ми, че може и да не отида на сватбата. Щях да се чувствам там като по задължение и нямаше да имам настроение да говоря с когото и да е било. Погледнах през прозореца и видях от двора да излиза някаква жена облечена в черни кожени дрехи (същата щеше да е част от гостенките на вечерното сватбено тържество). ...................................................................................................................................................................................... Счупени крака Днес сутринта сънувах, че съм в някакъв склад, проснат по корем. Складът се контролира от претъпна група. Със строшени от бой крака. Строшили са ми ги мутри, с които съм се бил. Захвърлили са ме като парцал. Една мутра минава покрай мен и отива нанякъде. Мрачно е, но ден. Влиза дневна светлина, макар и малко. След малко настава нощ. Може би помещението е осветявано само от лунна светлина. Седнал съм на пода, неспособен да избягам с потрошените ми от бой крака. Появява се някаква млада чернокоса симпатизираща ми жена. Застанала е на колене точно пред мен и ми говори със съзаклятнически тон. Навярно и тя е пленничка и иска да избягаме заедно. Казва ми: "Аз съм извънземна, от Марс съм!" Уплашвам се и тръгвам да пълзя назад помагайки си се ръцете ми. Тя тръгва да пълзи към мен. Пълзи и ми повтаря, че е марсианка. След малко е отново ден. В склада има няколко мутри. Не очакват това, което се случва след малко. Макар и със счупени крака, аз се изправям, решен да се бия и да избягам от това проклето гангстерско помещение. Не изпитвам болка нито докато съм на земята, нито докато съм се изправил. Усещам само лека отпадналост. Влизам в бой с една от мутрите. Нанасяме си удари с крака. Чувствам, че нямам сили да се преборя и спирам да се бия. Решавам да действам с хитрост. Идеята ми е да стана техен човек и това да ми даде възможност да се измъкна. Предлагам им го. Не ми отговориха. За малко се разсейват понеже се заприказвак помежду си и не гледат към мен. Вратата на склада е оставена отворена. Побягвам през нея. Излизам на улицата и политам свободен. Навън е слънчево. П.П.: Бях облечен в някаква бяла окървавена риза. Никога не съм бил в толкова тежка ситуация, колкото в този сън. Важното е, че се измъкнах и попаднах на слънчево място, както в съня в който бях убил някакъв крадец пред вратата на къщата.

Кон Круз

Кон Круз

 

"Да се завърнеш" и "Майка ми"

Да се завърнеш Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина! Димчо Дебелянов ----------------------------------------------------------------------------------------------- Майка ми В рояка спомени свещени, де моя дух сега се губи, се твоят образ въжделени духът ми, майко, среща, люби.   Ти люлката ми си люляла със песни жалостно-упойни, над мен по цели нощи бдяла през мойте нощи безпокойни.   Под твоето крило растял съм, наяквал съм под грижи мили, от твойта реч и взор черпал съм и радост, и духовни сили.   Душата ми от теб научи да мрази, да обича страстно, от твоята душа засучи любов към всичко, тук прекрасно.   Ти ме роди, но ти ми даде и светлото, що в теб блещеше, ти и човека в мен създаде - ти два пъти ми майка беше! Иван Вазов    

Кон Круз

Кон Круз

 

Стъпка по стъпка

"Следователно не пожелавайте изведнъж да се проявите в известна област; не желайте изведнъж да станете музикант, учен, светия. Не желайте да придобиете доброто и радостта в тяхната пълнота. Започнете от малкото и постоянно прибавяйте към него нещо ново. За човека е важно да постоянства, да расте без прекъсване, а кога ще стане велик, това не е важно. Всеки ден, всеки живот прибавяйте по малко към основния капитал на своята банка. Животът е вечен и непреривен. Не пожелавайте да постигнете всичко изведнъж, но желайте всяко нещо да дойде на своето време. Ако за придобиване на известно благо са нужни още 1000 години, радвайте се и на това. Какъв смисъл има в това да придобиете известно благо преждевременно? Всяко благо, придобито преждевременно, носи повече страдания и нещастия, отколкото радости. Както сте го придобили, така ще го изгубите. Казвате: „Какво да правим, докато дойде благото, към което се стремим?“ Много просто. Ако сте в болница и очаквате нов живот, пълен със здраве и сили, вие трябва да се откажете от болничния си халат, от приборите, с които сте си служили, от прислугата, която е гледала на вас като на болни хора, и да излезете вън, на свобода, на чист въздух, на светлина и простор. Не съжалявайте за старите дрехи, нито за болничните прибори. Сложете всичко настрана, далеч от себе си, и влезте в новия живот, при новите условия, където ви очакват нови блага и постижения." (https://triangle.bg/books/1930-08-27-05.1998/1930-11-19-05.html).

Кон Круз

Кон Круз

 

Който не е способен да мрази

Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат-
силно да любят и мразят…"

"На прощаване" (1868 г.), Хр. Ботев
-----------------------------------------------------------------------------
"Днес, когато тинестите вълни на омразата заливат плодоносните поля на цялото човечество, тази книга ще ти говори за любовта!" (стр. 7)
"Мнозина са вярвали, че имат любов, просто защото не са способни да мразят.
Но тази неспособност още далеч не е гаранция, че такъв човек познава любовта!
Омразата е противоположният полюс на любовта, тя е същата сила в нейната обратна насоченост, - и който не е способен да мрази, макар и отдавна да е разбрал, че само глупецът се отдава на омразата, той няма да намери никога в себе си и онази любов, за която Павел, един истински любещ, е казал:
"Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека"." (стр. 9)

Из "Книга за Любовта", Бо Йин Ра.

Кон Круз

Кон Круз

 

Из "Мистерията Лим"

"На следващия ден се събрахме негови приятели и колеги и отидохме да го изпратим. Умиращ от студ /беше 20.12/, аз се взирах в лицето му и не можех да повярвам как това 23–годишно, младо и жизнерадостно момче, лежеше неподвижно в този злокобен ковчег. Довчера се смееше, говореше, вълнуваше, пишеше дори стихове,свиреше на акордеон, а сега – тих, спокоен, умиротворен завинаги. Снимаха ме пред ковчега му – вцепенен, втрещен от ужаса на смъртта… В следващите дни и нощи щях да се опитам да я осмисля: ”Смъртта не е страшна. Страшното идва от наивната детска илюзия, с която живеем. Затворили сме очи и се правим, че тя не съществува. Мислим си, че след като ние не я виждаме, и тя няма да ни види и ще ни отмине... Но смъртта е безпристрастна... като земята, тя приема и бедния, и богатия; и стария, но и младия; грозния, но и красивия; злия, но и добрия; глупака, но и мъдреца. Тя е вярна приятелка на всеки. Но ти живееш така, сякаш си “во веки веков” на тази планета. И забравяш една проста истина /всъщност, всички истини са прости/ - дошъл си тук и ще продължаваш да идваш отново и отново, докато не усвоиш земните уроци. Затова си дребен в мислите, в чувствата, в делата си. В опита си да игнорираш смъртта, ставаш дребнав, нищожен, посредствен. Цял живот работиш, за да си купиш кола. За какво ти е? За катафалка? Бъди спокоен - ще ти намерят! Цял живот трупаш пари. За какво са ти? В отвъдното няма да вземеш и стотинка. Цял живот строиш къща. За какво ти е? Във вечния дом има място за всички! Цял живот се опитваш да създаваш връзки, да се уреждаш. За какво? Там, и без да имаш връзки, ще те уредят! Приятелю, не е ли по-разумно да побързаш? Може би нямаш време за губене. Може би този път тя идва за теб... Не си мисли, че пак ще те отмине. Подготви се и я посрещни, както подобава. С достойнство. Но за да умреш достойно, трябва и да си живял достойно! Когато пред теб възникне проблем, сложи го пред лицето на смъртта. Тогава той ще се смали и без усилие ще го превъзмогнеш. Делата си слагай пред лицето на смъртта - и те ще придобиват необятни размери. Не отлагай за утре последния жест - голямото добро, с което трябва да те запомнят хората. Направи го непременно днес, защото утре може да е късно!” ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– "Животът е разумно насочено движение. Главната идея е развитие от низшето към висшето, от простото към сложното, от материалното към духовното, от несъзнателното към съзнателното. Бог - това е духовната същност, идеята, законът за развитие. Природата е неговата материална реализация. Бог и природа са двете страни на едно и също нещо. Човекът е съвкупност от материална и духовна същност, които оказват влияние една на друга." –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
"Бабата на съпругата ми береше душа. Преди да легнем, Силвия влезе в банята. След десетина минути като тайфун се втурна в стаята. Беше много уплашена.

- Баба е починала!

- ???

- Сигурна съм! Баба си е заминала... Докато бях под душа, видях хавлията ми, както беше закачена на закачалката, да отскача нагоре и след това да пада на пода... Сякаш някаква невидима сила сила я издигна... Баба си е заминала!

Предположението ù се оказа вярно. Първите няколко нощи, според традицията, направиха опит да оставят цяла нощ осветена стаята, в която беше починала бабата, но някой изгасяше осветлението... Докато една нощ всичко стана ясно: бабата се яви в съня на своята дъщеря Маргарита, за да ù се скара и да ù каже да не оставят повече лампата светната по цяла нощ, защото трябва да се правят икономии... А баба Сийка наистина беше свикнала да живее икономично..."   Откъси от книгата "Мистерията Лим" на Борислав Русанов (свищовски езотерик и регресионист, бивш учител) http://obuch.info/misteriyata-lim-borislav-rusanov.html&fbclid=IwAR3c_9DLOyAYVsSRgPSUGSDCWjJrJ_N4cbHtfBLqILe0zVMXgVZD2dxbRdc

Кон Круз

Кон Круз

 

Още от "Пътят на душите"

"Ще познаете тайното царство, където живеят всички души.
Пътят на това пътешествие преминава през голия, скалист, забулен в мъгли склон на смъртта.
В този коридор извън времето танцува една насочваща светлинка, загубена за съзнателната памет, но различима в състояние на транс." (стр 9) "Когато в духовния свят душите виждат образи, които се свързват с места, където са живели или които са посетили на земята, за това си има причина. Душите виждат незабравения дом, училище, градина, планина или морски бряг, защото една доброжелателна сила позволява на земните миражи на познати неща да ни успокоят. Нашите планетарни спомени никога не умират - те ромолят завинаги в душата - разум, носени на крилете на въображаеми сънища, точно както в човешкия ум се появяват представите за духовния свят." (стр. 41 - 42) Д-р Майкъл Нютън (психо и хипнотерапевт). В книгата се твърди, че дори в отвъдното, където се общува телепатично и човек не може да скрие за миналото си нищо от останалите души, може да се предава информация така, че тя да е достъпна само за желан събеседник. Пише, че това става посредством т.нар. "допирно общуване". Душите се допират и мислите им преминават от едната към другата като "електрически звукови импулси" (както се е изразил един пациент, поставен под хипноза).

Кон Круз

Кон Круз

 

Разпознаване по очите

"Забележка: От много пациенти съм чувал, че светлината на духовната самоличност се отразява в човешките очи на духовен спътник по различни начини. Що се отнася до мен, само веднъж в живота си съзнателно съм преживял подобно разпознаване и то беше, когато видях за пръв път жена си. Ефектът беше поразителен и малко мистериозен. Д-р Н: Казваш, че на Земята понякога, когато двама души се гледат един друг, могат да почувстват, че се познават отпреди?
П.: Да, всеки го знае." "Пътят на душите" (с. 57), д-р М. Нютън

Кон Круз

Кон Круз

 

Врагове и приятели

Имали ли сте случай ваш враг да ви стане приятел?
А ваш приятел да ви стане враг...? "По - успешен развой е налице в случая на двамата колежани - Анди Евънс (341) и Джим Макмейън (849), чиито трудни взаимоотношения в миналото започнали в същия период в Древен Египет.
Анди проявявал интерес към работата на Кейси и получил предупреждение, че в колежа ще срещне предизвикателства, с които ще трябва да се справи.
Явно е било предопределено да се запознае с преподаватели и колеги, с които е бил свързан и в предишни животи. Много хора щели да бъдат добронамерени към него, но с други щял да има сериозни противоречия.
Някои от тези предизвикателства щели да се окажат истинско изпитание и бил насърчен да покаже, че "владее положението". Тълкуванието гласяло, че "предупреден, значи въоръжен".
Не след дълго Анди срещнал едно от най - големите предизвикателства в живота си в лицето на Джим Макмейън. Като съквартиранти в общежитието на колежа, скоро двамата започнали да изпитват удоволствие взаимно да се дразнят. Анди бил от Юга, а Джим от Североизток - "янки", както го наричал съквартирантът му. Още от самото начало, поне от гледна точка на Анди, Джим се държал надменно и го карал да се чувства като момче от затънтен град.
Скоро след постъпването си в колежа Анди писал на родителите си, че тълкованието се е потвърдило. Имало много хора, с които бил в добри отношения, но други му се стрували "трудни за разбиране" и едва се справял с тях.
И двамата младежи имали влечение към философията, теологията и дебата. Джим бил отраснал в католическо семейство, а родителите на Анди се интересували от прераждането. И двамата младежи изпитвали наслада да се надсмиват един над друг заради произхода и убежденията си. С времето противоречията им се изострили дотам, че започнали да прибягват до грубости - скриване на вещи и чести кавги. Понякога късно вечерта споровете им ставали толкова разгорещени, че Джим изнасял матрака си в коридора, за да спи там. Въпреки че се налагало да делят една стая, гневът помежду им довел до юмручни удари и насинени очи. След няколко месеца враждата помежду им била взеизвестна сред другите студенти в общежитието.
После се разбрало, че Джим е по - отворен за философията на прераждането, отколкот е признавал. Тази отвореност го отвела при господин Кейси за тълкование. Анди също получил ново тълкование за живота си. Двете тълкования проследили противопоставянето между тях през няколко исторически периода.
В Древен Египет двамата често се противопоставяли един на друг. Били привърженици на различни идеологии и Джим успял да стане трън в очите на Анди, който след време нагласил Джим да бъде убит в битка. В епохата на Кръстоносните походи двамата се изправили един срещу друг в ръкопашна схватка. Средновековният двойник на Анди бил християнин, а Джим - мюсюлманин. В една битка Джим порязал Анди между палеца и показалеца. Години по - късно Анди споделил: "Когато се карахме, белегът сякаш се появяваше отново. Беше странно - едно напомняне". Накрая като съперници в английски манастир често намирали поводи да спорят, да водят разпри и дебати. Изглежда, срещата им в колежа е била четвъртата проява на тяхното противоборство.
И двамата млади мъже приели предизвикателството да се опитат да преодолеят тази вековна вражда. Анди получил съвет да се придържа към идеалите и целите си. Било му казано, че ще получи голяма сила, ако двамата направят избор да се сработят. Станало ясно още, че имат избор. Можели да поработят върху взаимоотношенията си или да се разделят и поемат в различни посоки. Били насърчени да сторят първото.
Анди и Джим решили да работят заедно. Често разговаряли за трудностите, за чувствата си и за живота си. Всеки от двамата се надявал тези разговори да "доведат до по - разбиране помежду ни".
Въпреки че невинаги било лесно, били твърдо решени да намерят общ език. Открили, че всеки от тях притежава дарби и способности, които будят възхищение у другия. Благодарение на упоритостта си, Анди и Джим успели да изградят ценно и за двамата приятелство. Завършили университет през юни 1930-а.
Години по - късно Анди си спомнил: "С Джим преодоляхме едно от най - трудните изпитания на кармата, с които съм се сблъсквал, и постигнахме нещо повече от обикновено приятелство". Останали приятели за цял живот. Джим постигнал завиден успех като писател. Анди станал бизнесмен и лектор.
Все още млад, Джим заболял от прогресиращ артрит. Анди отворил вратите на дома си за своя приятел и уредил да живее при семейството му, защото климатът при тях бил по - благоприятен за възстановяването на Джим. Дори се научил да прави масаж, за да облекчава болките му. За известно време Джим имал подобрение и се завърнал в своя край. Макар и далеч един от друг, всеки със семейството си, двамата съквартиранти поддържали кореспонденция и се виждали винаги когато можели. Благодарение на общите си професионални интереси, няколко пъти имали възможността да пътуват заедно и изнасят лекции.
После здравето на Джим отново се влошило. Артритът станал толкова мъчителен, че той се подложил на експериментални изследвания и лечебни процедури, с надеждата за облекчение. Оказали се безуспешни. Не само че артритът не се повлиял, а и някои от вътрешните му органи били увредени. С течение на времето ставал все по - немощен. Не след дълго вече бил толкова зле, че било очевидно, че умира. Месец преди смъртта му, Анди му написал последното си писмо: За мен, а мисля, че и за теб, нашето приятелство постепенно се превърна в нещо вечно. Този свят е място за изява и подлагане на изпит на принципите, които двамата неведнъж сме защитавали като част от дълбоката ни същност. Невинаги е било лесно и за двама ни през различните епохи... думите, моите думи поне, не могат да изразят радостта ми от това, че споделяхме и продължаваме да споделяме мечтите си, да си помагаме, да използваме дарбите, които Бог ни е дал, макар и на моменти помрачени... умът и сърцето ми никога не са били далеч от твоето болнично легло. С обич, Анди.
(Случай 849-76, доклади) Джим починал на шести юни 1953-а на четиредесет и пет години. Със смъртта му Анди загубил един от най - близките и най - скъпите си приятели." Из "За Акашовите хроники" (стр. 126 - 130), изд. къща "Хермес - Пловдив, 2009 г. Автор: Кевин Тодеши.  

Кон Круз

Кон Круз

 

Едгар Кейси за свободната воля

"Никъде Кейси не е поставял по - голям акцент върху важността на свободната воля при вземане на решения, отколкото при родители за отглеждането и напътстването на децата им в годините на формиране на личността. В един от най - забележителните примери казал на родителите на единадесетгодишно момче, че хрониките на детето могат да бъдат тълкувани "или в много оптимистична, или в много песимистична насока" (3633-1). Кейси заявил, че момчето е склонно "да има по - високо мнение за себе си, отколкото би трябвало" и че най - големият му талант е свързан с музика, писане или поезия. Обещаващият млад гений можел да използва способностите си, за да носи радост на другите или за свои егоистични интереси - склонност, която по - рано бил следвал.
Младият господин проявявал "пълно пребрежение към другите...само за да постига своето".
При тълкованието Кейси заявил: "Има неограничени заложби. Как ще бъдат насочени от индивида? Как другите могат да му помогнат да осъзнае тези наклонности? Отговорите би трябвало да се крият в самия него". Възпитанието на детето било изключително важно, защото дарбите, слабостите и гениалността му можели да се развият, така че да стане или нов Бетховен, или Уитиър*, или Джеси Джеймс**..."
Седем години по - късно момчето простреляло и ранило баща си и баба си. По - късно било изпратено в болница с диагноза шизофрения и починало две седмици след тридесет и първия си рожден ден.
Един от основните принципи, които Кейси е извлякъл от Акашовите хроники, е важността на личната ни отговорност при избора на път в живота и влиянието ни върху околния свят. Просто казано, ние оказваме въздействие върху всяка душа, която срещнем, и имаме важна роля в създаването на собствената си съдба, преживявания, взаимоотношения и дори в световните събития. С терминологията на Кейси нашият живот не е предопределен, а сме "сътворци" при неговото развитие." *Уитиър - Джон Грийнлийф Уитиър (1807–1892), американски поет. Бел. на К.Круз.
**Джеси Джеймс - престъпник, превърнал се в легенда. - Бел. на пр. Източник: "За Акашовите хроники" (Кевин Дж. Тодеши), изд. къща "Хермес" - Пловдив, 2009 г., стр. 107-108.

Кон Круз

Кон Круз

 

Приказка за царя, мъдреца и неговата крава

Един ден докато се разхождал из царството си, царят видял на полето една крава. Тя му се сторила толкова красива, че той пожелал да я купи. Царят изпратил един от слугите си да говори със собственика на кравата. Собственика се оказал влъхва, мъдър старец и той отказал да я продаде, тъй като млякото което тя давала било единствената му храна. Слугата се върнал с отговора на мъдреца и тогава царят решил да постигне целта си със сила. Той изпратил няколкочлена от свитата си да му доведат добичето, но светецът просто вдигнал ръката си и ги парализирал, след което ги пуснал да си вървят, като им заръчал: “Кажете на господаря си, че той няма нужда от моята крава, той е богат и влиятелен, така че нека остави мен и кравата ми на мира, тъй като тя е всичко, което имам.” Царят побеснял и пратил цяла армия да му отнеме кравата, но магът отново ги приковал на място и ги отпратил.
Царят започнал да си мисли: “Този старец трябва да притежава необикновени познания, откъде иначе има тези сили? Ще отида и ще открадна тайните му.” Царят се дегизирал и се представил на мъдреца: “Уважаеми старецо”, казал той, ”вие сте известен в цялата околност за вашата велика мъдрост и аз дойдох да се уча от вас.
Моля ви, приемете ме за ваш ученик.” Разбира се, мъдрецът познал царя и прочел намеренията му, но не казал нищо и се съгласил да го приеме за ученик. Царят останал при него години, учил се да медитира, да се моли и диша, постил и се молил … и един ден, като си спомнил за кравата осъзнал, че повече няма никакво желание да я
притежава! Самият той станал мъдрец. "Любов и сексуалност", Михаил Иванов

Кон Круз

Кон Круз

 

Пак Юнг

"Да познаем относителното зло в нашата природа е в рамките на възможното, но да погледнем в очите абсолютното зло – това е колкото рядко, толкова и разтърсващо преживяване".

Кон Круз

Кон Круз

 

Лична поезия

Настъпи любимата ми част от денонощието. Ще се отпусна в прегръдката на непрогледната тъмнина, ще се понеса върху реката на несъзнаваното, движен от попътния вятър на въображението ми. ______________________________________________ Искаш ли? Искаш ли не само страст, но и душа,
не само привидност, но и дълбочина.
Искаш ли да поема в длан нежна ти ръка
и да полетим нагоре - към красиви небеса? *** Плод узрял Плод узрял и напращял,
от любов си ти натежал.
Изпълнен с топли слънчеви лъчи,
излизащи неспирно през магични ти очи.
Челюстта ми в теб се впива,
сладък сок в устата ми се влива. *** Виж ме Виж ме, усети ме,
докосни ме, обгърни ме.
Прегърни ме, потопи ме,
изпълни ме, озари ме.
Притегли ме, сгорещи ме.
Разтопи ме, разтреси ми. *** Мисловно острие С острието на ума,
разпалвам ти кръвта.
С острието жарко на ума,
заглушавам в теб шума.
Както летен дъжд в горещата земя,
проникват и попиват в теб моите слова. *** Жена хубава Жена чаровна хубава,
с душа сияйна, любава.
С поглед навлизам
в очите твои топли,
в ума си аз чувам
сластните ти вопли. *** Сами Сами.
Двама аз и ти.
С разголени души.
Под лунни галещи лъчи. ______________________________________________ Лека нощ на всички и успешно сънелиране.  

Кон Круз

Кон Круз

 

Обединената енергия

"Когато няколко души са обединени от една воля, техните мисли, желания и образи се отпечатват и живеят в астрала с особена сила. Поради това молитвата на вярващите, въодушевени от едно и също желание, има огромна сила и е способна на чудеса.
...
И така, всяка колективна астроидея (създадена от няколко души) е по-силна от астроидеята на отделния човек. Въз основа на това е построено и действието на магическата верига. За нейно основно правило служат думите, начертани от Хенрих Конрат на един от неговите пентакли, а именно: "Coagula - solve", което означава: "Най - напред събери, а след това насочи (астрална сила)".
Магическата верига се образува от съединяването на хора, свързани с една идея и обединени от волята на един човек. Всички членове на веригата трябва да бъдат отрицателни, с изключение на техния началник, който трябва да бъде положителен, тоест всички членове трябва само да възприемат волята на началника безрезервно и след като я усвоят, да му я връщат във вид на астрални токове; по този начин началникът им е като истинска астропсихическа батерия и може да насочва, според намеренията си, грамадния запас от астрална сила.
...
Върху мястото, където бил пренесен Фанег, се издигал още недостроен величествен храм.
Около грамаден камък били застанали дванадесет черни хора, образуващи верига. Тринадесетият, който се намирал по средата, с диадема на глава, държал едната си ръка върху камъка, а другата на рамото на единия от членовете на веригата. Той замахнал с ръка, камъкът сам се издигнал във въздуха и се спрял върху един от стълбовете на строящия се храм." Из "Суперенциклопедия на тайнствените науки" - том 6 (стр.156, 157, 183), Александер.

Кон Круз

Кон Круз

 

Бо Йин Ра за любовта

"Висшата, "небесна" форма на любовта може да ти се разкрие даже в твоята най - прозаична всекидневна работа и не са малко седящите на тъкачен стан или вървящи зад ралото труженици, които при цялото си простодушие са я постигали, докато други, които цял живот са я възвестявали от високи амвони, никога не са съумявали да я намерят в себе си. --
Дори там, където си убеден, че вършиш само тежка, механична всекидневна работа, тя може да се развие творчески в теб...
Много по - силно, разбира се, я усеща в труда си всеки, който се чувствува призван за творческа работа: - който, подтикнат от Духа, сам създава форми.
Нито една голяма творба на истинското изкуство не е възникнала тук, на земята, без творческата сила на любовта да е изпълвала създателя на тази форма!
Би било обаче проява на тесногръдо заблуждение, ако човекът на изкуството се мисли за единствено облагоделствуван в това отношение!
Има много дейности в този земен живот, при които творческата сила на любовта трябва да изпълни по друг, по - малко очебиен начин работещия, за да бъде делото на неговия живот наистина възвишено!
Немалко дела, които са доста далеч от областта на високо изкуство, могат, разгледани в по - висок план, да се окажат въплъщение на същите предвечни закони, изискващи същия творчески импулс, който в творбата на художника намира само един по - очебиен израз."

"Книга за любовта" (стр. 82-83), Бо Йин Ра.  

Кон Круз

Кон Круз

 

Два стари примера

Два стари примера защо не можем да вярваме на всичко, което научаваме от телевизиите, вестниците, списанията и т.н. "Марсианци изграждат два огромни канала за две години.
Невероятни по мащаб строителни работи, изпълнени за небивало кратък срок от нашите съседи по планета." Ню Йорк Таймс
заглавие от 27 август 1911 г.
----------------------------------------------------------
"Френската армия е все още най - добрата боеспособна машина в Европа." Тайм
12 юни 1939 г.

Кон Круз

Кон Круз

 

"Аз прекарах в Индия още две последователни прераждания..."

"Аз прекарах в Индия още две последователни прераждания, през които водех незабелязано съществуване - родена и двата пъти в бедни семейства, до края на живота си оставах в тази среда. Макар тези мои въплъщения да не бяха изпълнени с големи и важни събития, в тях направих доста голяма крачка напред, защото се научих на смирение. Естествено, това не бе лек процес. Условията на живота ми, отношенията на тези, от които зависех, ме караха да се чувствам унизена и пренебрегната. Големи вътрешни страдания и борби преживях тогава, но за мен нямаше друг изход.
В тези два живота аз разреших задачата, свързана с гордостта и с желанието ми за власт, които, разбира се, произхождаха от далечното минало. Постепенно, стъпка след стъпка, изпитание след изпитание, ръководена от божествения дух у мен, аз се научих да бъде смирена - да поставям своите цели не вън от себе си, властвайки над другите, а в овладяването на самата себе си, изправяйки недостатъците на собствения си характер. Много мълчаливи, скрити страдания и жертви ми струваше това. Но другояче не можеше да бъде. Животът ми бе устроен така, че постоянно виждах ясно колко безсмислена е моята гордост и колко много страдания причинява тя на мен и на моите близки.
Страшна е понякога мъката, когато човек трябва да се откаже от един свой недостатък, да надвие една слабост, да трансформира отрицателна черта в положителна. В живота обаче има постоянно, разумно и целесъобразно ръководство. В живота има строго изработен план както за еволюцията на човечеството като цяло, така и за всяка отделна душа. И този план се прилага и реализира постепенно и методично от ръководителите на нашето развитие." Откъс от "Безсмъртната любов" (изд. "Жануа`98", стр. 146-147), Дук де Помар.

Кон Круз

Кон Круз

 

"Бунтът на небето"

"„Бунтът на небето“ е обрисуван в интересна светлина в тълкованията на Кейси. Много преди нашата физическа вселена да се появи, всички души и архангели били спътници на Бога, съзнаващи своята индивидуалност и поддържащи общение с Бога. Душите и архангелите имали неограничени сили на сътворци. Всеки от тях бил миниатюрно копие на Бога, с всички Негови способности и възможности. „Бунтът“ бил духовно отклонение на съзнанието, противоречащо на Божия замисъл. Една част от архангелите започнали да съсредоточават все повече енергия върху собствените си индивидуални творения и специфични състояния на съзнанието. В един момент тези ангелски същества започнали да работят срещу божествения замисъл на вселената.
Множество ангели и архангели, които поддържали съзнателна връзка със Създателя, разбрали, че много други като тях започват да „забравят“, че са едно с Бога. Те все повече се запленявали от собствените си способности и творения. Когато архангелите се опитали да накарат непокорните духове да си припомнят оригиналния план за Божието творение, те оказали силна съпротива и предизвикали разединение.
В своята биографична книга „Има една река“ Томас Съгрю пише: „Някои духове бяха изумени от собствената си сила и започнаха да експериментират с нея. Те се сливаха със звездния прах и ветровете на сферите, като ги чувстваха и ставаха част от тях... Това бе духовното падение, или бунтът на ангелите“3.
Алалиил е архангел, описван като един от онези, които са се опитвали да се притекат на помощ, когато започнало голямото разделение на силите. Той и много други архангели - включително Михаил - се включили в „битката на припомнянето срещу забравата“, както можем да го наречем. Те се биели, за да спасят душите, които все повече пропадали в себичността. Луцифер и Ариел, някога велики архангели в света на Бога, станали водачи на ангелите и душите, които искали да тръгнат по свой път, независими от Божиите желания. Ето как доброто и злото (помненето и забравата) станали живи състояния на съзнанието, олицетворявани от Светлината и Тъмнината. Днес, неизмеримо по-късно, тази битка се води на земята в човешките души, докато ние ежедневно се изправяме пред избора дали да проявим самоотверженост или себичност."

Откъс от "Едгар Кейси: За ангелите, архангелите и невидимите сили" (стр. 107-108), Робърт Грант.

Кон Круз

Кон Круз

 

"Ангелите не само са загрижени ​​..."

"Тълкованията на Кейси показват, че ангелите не само са загрижени за развитието на човечеството в материалния свят, но и че основната им мисия е да ни насърчават да се върнем към осъзнаването на връзката си с Бога. Докато архангелите могат да се уподобят на Божии гласове, сонмовете от ангели действат като Негови сетива. Тези разклонения са различни нива, различни духовни и материални проявления, чрез които Бог познава Себе Си в индивидуализирани същества, духове и степени на съзнание.
Душите на всички хора на земята са като листата на голямо дърво - ангелите и архангелите са клоните, а Бог е дървото. Човечеството се смята за едно от най-високите разклонения на Божието творение; ние въплъщаваме всичко, съставляващо по-низшите физически царства на земята, и също така притежаваме всички аспекти на висшите духовни царства. Цялостният модел на дървото е запечатан във всеки лист. В известна степен ние също притежаваме различни нива на възприятие и съзнание като „физическите йерархии“ от атоми, клетки и кръвни телца, които изграждат по-големите системи на органите в тялото ни, които на свой ред съставляват „цялостния“ индивид. Ангелите, архангелите и душите представляват индивидуации на „цялостния Бог“. В тълкованията на Кейси се казва, че всяка душа е кръвно телце в Божието тяло. Разкривайки в още по-голяма пълнота необятността на тази картина, едно тълкование сравнява земята с атом във вселена от светове! В колективното човешко съзнание на земята ние съставляваме една много малка - но важна - част от целостта на Бога. В тази малка част обаче се съдържа моделът на цялото. Микрокосмосът е миниатюрно копие на макрокосмоса."

Из "За ангелите, архангелите и невидимите сили" (стр. 127-128), Робърт Грант.

Кон Круз

Кон Круз

 

Небесни автомонтьори

"НИЕ НЕ СМЕ САМИ" - ГЛАВА ОТ КНИГАТА "ЕДГАР КЕЙСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ И НЕВИДИМИТЕ СИЛИ", РОБЪРТ ГРАНТ.
ПОДЗАГЛАВИЕ: "АНГЕЛИ НА ПОМОЩ" (стр. 27-40 в електронния формат).
..........................................................................................
През последния век случаите на хора, преживели чудодейна среща с ангели, са се увеличили драматично. Всеки, изучаващ този феномен, бързо ще заключи, че съществуват невидими сили, които непрестанно насочват човечеството по неговия път. За търсещия логика ум това е парадоксално. Мнозина смятат, че щом нещо не може да се види, то не съществува. Хората често се надсмиват над идеята за невидими сили и психични феномени, но това мислене вече се измества от безбройните необясними срещи, доказващи, че в днешния свят действат небесни сили. Историята, която следва, е добър пример за това:
- О, боже, не сега - каза си на глас Мари. - Моля те, не сега.
Доджът, модел ’72, на Мари Утерман се закашля и заподскача по междущатска магистрала 95 близо до Ричмънд, Вирджиния. Колата губеше скорост, кога- то тя отби встрани от пътя. Моторът угасна тихо, без пушек, без пронизително скърцане. Мари обаче знаеше, че това все пак е краят му. Скоростната кутия се канеше да „сдаде багажа“ от месеци.
Тя беше тръгнала за град Вашингтон от Норфолк, Вирджиния. Дъщеря й трябваше да роди след броени седмици, а бременността й беше трудна. Цяла сутрин Мари бе обсебена от усещане за неотложност, свързано с дъщеря й. Не можеше да се отърве от чувството за безпокойство, когато мислеше за нея. Тази загриженост се превърна в мъчителна тревога и не я оставяше на мира.
Отиди при нея. Отиди при Джени. Побързай.
Накрая тя последва интуицията си, след като позвъни на Джени и телефонният й секретар се включи.
Джени трябваше да вдигне, помисли си Мари. По това време винаги си е вкъщи.
- Джени, мама е - каза Мари след сигнала. - Скъпа, тръгвам към теб. Знам, че ще кажеш, че не е нужно, но идвам. Надявам се, че си добре. Доскоро.
Ще са помисли, че съм се побъркала, помисли си Мари. Не беше от онези, които се месят в работите на детето си, но това чувство искаше от нея веднага да отиде там.
- Майчина интуиция - промърмори тя, докато събираше багаж в малък куфар. - ГЬсподи, надявам се, че наистина съм се побъркала.
Мари положи глава на волана, преживявайки отново събитията от ранната утрин, които я бяха довели до тази безпомощна крайпътна дилема. Намираше се на няколко километра източно или западно до най-близкия изход от магистралата и на два часа път от дома на дъщеря си в покрайнините на Александрия, щата Вирджиния.
- Моля те, Господи, помогни ми - каза Мари. - Трябва да стигна при Джени. Моля те.
Мари не разбираше нищо от автомобили, но реши все пак да отвори капака.
- Може да е някоя жичка. Може би просто някоя жичка се е откачила.
Тя излезе от доджа. Край нея профучаваха коли, но не й се вярваше някой да реши да спре, тъй като на междущатска магистрала 95 наближаваше пиковият час. Мари вдигна капака. Никакви хлабави жички. Само изгаснал акумулатор. Тя затвори капака и се върна в колата. Със затворени очи и цялата надежда, която можеше да извика в себе си, тя завъртя ключа, представяйки си как колата се пробужда с ръмжене. Моторът направи опит да запали, но не успя. Мари се почувства напълно безпомощна. Тя погледна към оживената магистрала и от очите й рукнаха сълзи.
- Моля ви - прошепна тя на преминаващите бързо коли. - О, моля ви... Трябва да стигна при Джени!
Молбата тъкмо се бе отронила от устните й, кога- то един обикновен бял миниван отби и спря пред колата на Мари. Шофьорът беше включил сигналните лампи и приближаваше на задна.
Мари не вярваше на очите си, но почувства огромно облекчение.
- Благодаря ти, Господи - каза тя.
В следващия момент вратата на шофьора, на седящия до него и голямата плъзгаща се врата се отвориха и трима млади мъже, които приличаха на студенти, излязоха от автомобила. Изглеждаха 24-25-годишни, колкото Джени. Мари се почувства спокойна още щом видя младежите. Бяха много красиви, приветливи и усмихнати. Тя си помисли, че може би отиват на среща на своя клуб, тъй като и тримата носеха бели тениски с якичка, бели якета и широки бели спортни панталони.
Може да са стажант-лекари, помисли си Мари, докато сваляше прозореца.
Русият мъж й се усмихна насърчително.
- ГЪспожо, ако обичате, излезте от колата, ние ще се опитаме да я накараме да запали.
Мари не се поколеба.
- Не знам как да ви благодаря - каза тя, докато излизаше. - Тфябва да стигна при дъщеря си. Тя ще ражда и...
Докато Мари разказваше историята си, тримата мъже извадиха от задната част на микробуса кутия с инструменти и хидравличен крик, който блестеше като нов. Те се усмихнаха на Мари и кимнаха с разбиране. Веднага се заловиха за работа.
Виждайки, че имат намерение да поправят колата на място, тя понечи да възрази.
- Момчета, виждам, че сте се облекли като за разходка. Моля ви, само ме закарайте до някой телефон и ще позвъня на приятелката на дъщеря ми да ме посрещне или на съпруга й да дойде да ми помогне. Не е нуяшо да...
- Няма проблеми, госпожо - каза русият мъж, до- като се пъхаше под колата на Мари. - Ще ви върнем на пътя след минути. Подай ми онази муфа, Мич.
Мари забеляза, че Мич прилича на зет й, съпруга иа Джени. Той се извини и заобиколи Мари, като започна да тършува в кутията с инструменти.
- Добре - каза му русият, - а сега ми подай клещите с тънък връх.
През следващите 5 минути русият мъж нродъллш да иска инструменти, сякаш беше хирург по време на операция. Мич изпълзя йод дясната страна иа колата, за да помогне на приятеля си. Третият се занимаваше с акумулатора под отворения капак.
Ама те целите ще се изцапат с масло, помисли си Мари. През живота си не се беше чувствала толкова признателна. Забеляза, че безпокойството й напълно се беше стопило. Усещаше задоволство - всъщност лшзнерадост. Беше странно, че при тези напрегнати обстоятелства беше толкова спокойна. Тфимата мълсе човъркаха в продъллсеиие на 10 минути. Мич излезе изпод колата и седна зад волана, а после завъртя ключа. Доджът се закашля и запали, работейки отлично на празен ход. Мари беше смаяна. Веднага щом запали колата, Мич излезе и отиде при нея.
- Мисля, че вече всичко е наред - каза той. - Можете да тръгвате.
- Не знам как да ви благодаря - каза Мари, изпълнена с признателност. - Моля ви, нека ви платя за труда.
Тя бръкна в портфейла еи и им подаде петдесета- чката, която пазеше за спешни случаи.
Тримата мъже се заловиха да товарят инструментите и крика в микробуса, без да обърнат внимание на протегнатата й ръка. Мич се спря за малко, след като прибра крика, и й се усмихна.
- Няма нулсда - каза той. - Това ни е работата.
Тримата потвърдиха, като си кимнаха един на
друг. В този момент Мари се сепна - не защото не пожелаха да вземат парите й, а заради външността им. За първи път тя забеляза, че нямаха и най-малкото петънце по дрехите си, нито по ръцете си. Бялото им облекло беше също толкова чисто, колкото и когато бяха слезли от микробуса.
Мари имаше чувството, че сънува.
- Как е възможно... искам да кажа... вие лежахте на земята... би трябвало да сте...
- Трябва да тръгвате, госпожо - напомни й мъжът с кестенявата коса. - Дъщеря ви има нужда от вас.
Това извади Мари от удивлението й.
- О, вярно! Ще тръгвам, наистина. Но как мога да ви се отблагодаря?
Тя се запъти към тримата, чувствайки се силно притеглена, сякаш ги познаваше отнякъде.
- Вие вече го направихте - отвърна русокосият мъж и я поздрави с непринуден жест. - Всичко хубаво.
Мари отстъпи назад и потърси опора в предницата на колата. Усещаше, че краката не я държат.
Нима бяха пратени, за да ми помогнат?, помисли си тя. За първи път в живота си вярваше в ангели. Нямаше как по друг начин да обясни случилото се току-що. От своя съсед монтьор знаеше, че когато скоростната кутия реши да си отиде, няма какво да се направи, освен да се подмени.
Изпълнена с благоговение, Мари наблюдаваше как микробусът се изкачи по склона на междущат- ска магистрала 95 в посока изток. Преди да стигне до върха, той изчезна. Макар да се чувстваше замаяна, Мари потегли бързо към дома на дъщеря си в Александрия. Беше изгубила само 15 минути.
Когато пристигна, Мари паркира на алеята и започна да тропа по вратата. Никакъв отговор. Тя натисна бравата и откри, че е отключено.
- Джени! Джени! - провикна се Мари, докато вървеше из къщата. - Мама е! Къде...
Тк замръзна на място, когато видя дъщеря си, паднала на пода в кухнята. Коремът и бедрата й бяха плувнали в кръв. Мари клекна до нея и провери дишането и пулса й. Джени беше мъртво бледа, но дишаше. Мари бързо набра 911. Въпреки паниката, в съзнанието си тя продължаваше да вижда тримата мъже на междущатската магистрала. Тйхо и спокойно Мари съобщи на служителя адреса на дъщеря си и обясни положението. Усещаше някакво безпристрастие, сякаш само наблюдаваше случващото се. Дъщеря ми ще се оправи, казваше тази безпристрастна част от нея. Ще се оправи. В яркия спомен тримата мъже й се усмихнаха.
Мари изслуша внимателно инструкциите на оператора. Тя затвори и провери кръвоизлива на Джени, който изглеждаше по-сериозен, отколкото беше всъщност. Взе завивка от дивана във всекидневната и покри с нея дъщеря си, а под главата й пъхна възглавница. Част от Мари не можеше да повярва, че се чувства толкова спокойна, толкова уверена.
Екипът на Бърза помощ пристигна. Медиците нахлуха през входната врата и коленичиха до изпад-
налата в безсъзнание Джени. Кръвното й налягане беше опасно ниско. Започнаха интравенозно вливане и я качиха в линейката.
Един от медиците каза на Мари, че дъщеря й ще оцелее.
- Кръвното й е ниско, но не продължава да пада. Пулсът й е стабилен. Слава богу, че сте дошла навреме.
- Да, слава бшу - съгласи се Мари.
В линейката имаше място само за Джени и медиците, затова Мари ги последва до болницата с колата си - на 15 минути път. Образът на тримата мъже продължаваше да й вдъхва спокойствие и сигурност.
- Трябва да тръгвате, госпожо. Дъщеря ви се нуждае от вас. Отекващите им гласове й носеха утеха.
Бебето на Джени се роди със спешно извършено цезарово сечение. На Джени й направиха кръвопреливане и тя се стабилизира. Майкъл, внукът на Мари, се появи три седмици по-рано. Лекарите, които се грижеха за майката и бебето, бяха удивени, че те се възстановяват толкова бързо. След по-малко от месец Джени и нейният син си бяха у дома.
Мари сподели с много малко хора необикновената случка на междущатската магистрала. Тя беше земен, прагматичен човек, но въпреки това преживяното разкри пред нея едно изцяло ново възприятие за живота. След като Джени роди, Мари имаше поредица от сънища, в които видя своите млади помощници. Те бяха обгърнати в бяла светлина. Стояха на нещо като голям бял балкон в театър. Мари беше на сцената долу. След като размишляваше над сънищата си в продължение на няколко седмици, тя стигна до извода, че те се опитваха да й кажат, че никога не е сама, че винаги има някой, който бди над нея. Сцената от съня тя изтълкува като „сцената, на която се разиграват драмите на живота“. Тя знаеше, че ангелите наблюдават от балкона и се грижат за нея. След онова, което преживя с дъщеря си, Мари не просто вярваше в ангелите хранители, а ги познаваше като факт от живота.  

Кон Круз

Кон Круз

 

Свещеният огън

Помнете: вън от свещения огън няма живот. Той изпълва цялото планетно и междупланетно пространство. Като се говори за огън, мнозина мислят, че той се пали и изгасва. Това се отнася до обикновения огън, който сутрин се пали, вечер се оставя да изгасне. Обаче свещеният огън вечно гори. Веднъж запален, той не трябва да се изгасва...Онзи, в когото гори свещеният огън, всякога е добре разположен; той се отличава с вътрешен мир и спокойствие, с вяра и любов към Бога. Изгаси ли свещения огън в себе си и влезе в обикновения огън, човек става нервен, неразположен, всичко го смущава. Той се оплаква от лишения, от беднотия, от болести...Следователно, щом страдате, щом сте нещастни и смутени, ще знаете, че живеете в обикновения огън. Сами сте изгасили свещения огън и сами отново ще го запалите...Виждате млада булка, облечена с нови, скъпи дрехи. Така е облечен и младоженецът. Всички им се радват, веселят се заедно с тях. Те са запалили свещения огън в себе си. Обаче мине ли този светъл ден, те изгасват свещения огън, обличат старите си дрехи и започват да си служат с обикновения огън. Още от първия ден очите им започват да сълзят. Задушават се, дишането, кръвообращението им не стават правилно. Кой е виновен за тежкото им положение? – Сами те. Казват: „Делнични дни идат в живота, не можем да поддържаме свещения огън. Макар и да дими, обикновеният огън струва по-евтино“. Така мислят всички хора, но горчиво се лъжат. В края на краищата обикновеният огън излиза по-скъпо от свещения. Той е причина на всички болести и нещастия, при които човек плаща с живота си...Който съгради къщата си на канара, той се осигурил – никакви бури и ветрове, никакво наводнение не може да я събори. Който съгради къщата си на пясък, и най-слабият вятър ще я разклати...Обикновените работи лесно се забравят, а необикновените, които произлизат от свещения огън, остават за вечни времена; те никога не се забравят. Забравиш ли нещо, не се мъчи да си го припомниш, то е обикновена мисъл. Благодари, че си я забравил. Ако губиш богатството, знанието, силата си, ще знаеш, че си изгубил нещо човешко, а не Божествено. Не съжалявай, че си изгубил човешкото, но се стреми да придобиеш Божественото и да го запазиш. Разумният свят допуща загубването на човешките работи, за да оцените Божествените, които са вечни и безсмъртни...Свещеният огън превръща недоволството на човека в доволство. Той обединява всички хора, примирява враговете. Той носи изобилието на живота. Където гори свещеният огън, там няма смущения, крамоли и раздори. При него хората се чувстват братя...Кои са условията за подържане на свещения огън? – Вярата, надеждата и любовта. Кое още го подържа? – Животът, знанието и свободата...Задачата на човека не се заключава в разискване, защо Бог е създал света, но в подържане на свещения огън, от който излиза животът. Ще те срещне някой и ще започне да се оплаква, че това-онова нямал, че хората не го обичали и т.н. Това са второстепенни работи. Стреми се да запалиш свещения огън в себе си и да го поддържаш. Носиш ли свещения огън в себе си, всичко ще имаш: и пари, и приятели, и любов. Изгасиш ли го, всичко ще изгубиш. При свещения огън всичко е на място, в пълен ред и порядък. Вън от него всички неща губят смисъла си. Нямаш ли свещения огън, никаква работа няма да ти върви. Имаш ли го, и на камък да сееш, плод ще придобиеш. При свещения огън безлюбието се превръща в любов, невежеството – в знание, беднотията – в богатство. " Откъси от "Свещеният огън" - "Утринно Слово от Учителя, държано на 10 ноември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев."

Кон Круз

Кон Круз

 

Подмладяване

Ще се подмладявате. Представете си как живеят децата, момиченцата и момченцата, как си играят те, как се забавляват. Това ще внесе обнова у вас. После, ако искате да добиете мъжество, посещавайте възвишени характери, например някой мъж, който действително се бори в живота, онази жена, която устоява на всички трудности в живота. Представете си и старостта, и старите хора, но тези, които гледат с отворени очи старостта, които виждат навсякъде младостта. А вие се спирате на грохналите стари, на изпадналите. Гледайте човека във всичките негови хубави проявления. Представяйте си ангелите - същества стройни, хубави, интелигентни, готови всякога да помагат. Някой път виждате, че сте слаби. Ще повикате някой ангел да поправи съботата. Във вас има опасност да остареете преждевременно. Трябва да избегнете тази опасност, но ще я избегнете, като любите Бога. Бог е всичко. У Бога няма смърт. Той е вечно млад, вечно жив, у него е вечният живот. Смъртта е остаряване, а животът е подмладяване. Та под „вечен живот" подразбирам пълното, жизнерадостното. Старайте се да бъдете жизнерадостни. А пък вие, като поседите, почнете да мислите за небето. Небето е хубаво нещо, но човек трябва да бъде готов за него. Ще учите този закон. Алхимиците са учили закона на подмладяването. За да се подмладиш, няма да се грижиш много, ще повярваш в онзи, великия закон. Отлично нещо е човек да повярва в Бога. Смешен е човекът в своето състояние на безверие, толкова е смешен по някой път! Има известни съчетания, известни съвпадения, наклонности, които човек трябва да вземе предвид, защото те ще го подтикнат в противоречие, в заблуждение. Дружете с хора оптимисти. Защо ще дружите с хора на отрицанието? В това няма никаква философия; вечни отрицания, ще излезете от воденицата на тия хора. Някой път казвате: „Не може ли в тяхната воденица да стоим?" - Не, ще отидете в някоя градина. Няма защо да стоите да слушате цял ден тракането на воденичните колела.
(http://petardanov.com/…/7747-1923-04-25-методи-и-насърчени…/).  

Кон Круз

Кон Круз

Sign in to follow this  
×