Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
  • постове
    16
  • коментара
    3
  • прегледа
    20458

Entries in this blog

Милионер в злато и три мадами! :)

Милионер в злато и 3 мадами !! Никога не бях бил толкова богат на сън или наяве. Сънувах, че се движа по подземния коридор на някаква сграда, навярно банка. Влизам в една стая. Там се съхранява значителна част от имането ми (оказа се, не цялата). До една от стените се намираше куб, изграден от златни кюлчета. Не знам какъв му беше обема, но на височина беше с човешки ръст. След малко в помещението влязоха колегата ми и три мадами, облечени в хубави кожени палта. По някакъв начин разбрах, че трите мадами всеки ден ми харчат еди каква си сума от парите (взимаха ги от моя банкова сметка). Не помня колко бяха парите, които харчеха дневно. Върти ми се в ума сумата от 1 500 лв. Вътрешно с твърдост реших, че повече няма да им позволявам. Казах си нещо от сорта на: "Вече само аз ще си харча парите!" Малко след това си помислих, че ако ще продължават да харчат от състоянието ми, то поне да не е по толкова, че да ме разорят. Вратата на помещението беше затворена. На нея имаше дупка с капаче (от онези, през които се пускат писма). Началникът ми застана от другата страна на вратата, не го виждах, но знаех че е там. През дупката пусна пратка за мен. Приближих се до вратата и вдигнах пакета. Оказа се, че пратката представлява книга, обвита в бяла хартиена опаковка. Книгата беше вехта, потъмняла, прашна, издадена преди 1989 г. Малки парченца от левите страни на страниците липсваха, но без да са засегнати текстовете. Не помня заглавието, но беше подобно на "Въстанието на селския цар Ивайло". Поне 400 страници. Заради неугледния и вид си помислих, че няма да я чета. Сетих се и че вече съм чел книги за Ивайло. Не съм сигурен подарената книга в какъв жанр беше, но предвид на обема предполагам, че беше роман (има най - малко два за тази историческа личност).

Кон Круз

Кон Круз

 

Борето и Русан

Познавате ли кокаиновия крал Русан Бориславов от Скравена? Двойник на Борето Русанов от Свищов. Идея за сюжет на комедия. В един и същи ден в един и същи час един духовен регресор и един регресиращ наркокрал се озовават на една и съща улица в София. Акция на ГДБОП по погрешка завърша с арест на Русанов, чиито документи минути по - рано са откраднати от джебчийка от кардарашите. Русанов безуспешно се опитва да убеди маскираните ченгета, че не е този, за когото го мислят.  В това време истинският престъпник е успял да се скрие и от медиите научава какво се е случило. Успява да си извади фалшива л.к. на името на Русанов и стига до там, че да започва да провежда регресии на негово място, докато истинският Русанов е в ареста. За пред публиката във Фейсбук Русан Бориславов лъже, че профилът му е бил хакнат и затова си е направил нов. Злият Русан решава да организира семейна вечеря с близките на Борислав. Учителя се явява на сън на Борето и му съобщава намерението на заелия мястото му. Русанов се страхува за дъщерите си и търси начин да избяга от затвора, за да влезе в челен сблъсък със злия си двойник, който се оказва негов близнак, с когото са ги разделили като бебета. Русан Бориславов не си прави труда да учи регресивна хипноза и действа по бързата процедура - с кока в чая. Регресиите му дават забележителни резултати, хората го боготворят. На никой не му идва и на ум, че той не е този за когото се представя. Който е бил веднъж при Русан изпитва непреодолимо желание да се връща отново и отново, въпреки удвояването на таксата. В това време за зла беда, в затвора в който е Борислав Русанов за пореден път попадат и двама врагове на Русан Бориславов... Навремето той ги е преебал яко във връзка с една сделка и сега и те искат да го прецакат... Освен ако не успее да нареди плащане на 1 милион евро на техни хора отвън до 72 часа. Пари, с които да раздават подкупи и да излязат чисти като сълзите на момата кандидат-кметица от Момин проход. Небето не може да позволи да падне и косъм от главата на неговия човек, Господ не ще позволи подобно кощунство. Той изпраща на Земята архангел Михаил, който се вселява в тялото на кокошкаря Амет Мустафа Айдънов и налива в него чутовна сила в името на спасението Русаново. Амет-Михаил става сянка на Борислав, бие всеки, който се осмели да посегне на регресиониста и му помага в плана за бягство и за борба за истината.

Кон Круз

Кон Круз

 

Войната е гадно нещо (спор няма)!

Скъпи съфорумци и Вие нерегистрирани читатели на Портала. Пиша този текст, за да не бъда разбиран погрешно по повод постовете ми в една от темите на почитаемия сайт. В последно време съм на вълна история, главно българска история и по - точно българска военна история от периода 1878 г. до 1945 г. Чат-пат влизам на вълна история и започвам да се вълнувам от нея повече от обикновено. Българската история ми е детска любов, която още ме държи. Войната несъмнено е гадна, кофти нещо сама по себе си. Войната е зло. Войната е нехуманна и грозна. Във времето са изработени етични правила във връзка с мирното население по време на войни, които правила обаче за съжаление нерядко са нарушавани и са превръщали войните в още по - варварски актове и безчовечни актове. Войната - смърт, прекършени животи и мечти, разбити планове, мизерия, глад, въшки, бълхи, душевен мрак, студ, зловещи тътени, кал, страх, озверяване, осакатяване (физическо и психическо), изнасилвания, мъчения. Изкривени от болка, страх или гняв лица. Кръв, кръв, много кръв. Отваряне на пропасти между народите. И много сълзи. Войната сама по себе си е извратена работа. Хората започват по - малко да ценят човешкия живот, което е предпоставка за още бъдещи кръвопролития . Ако трябва да вярваме на езотериката (тук все пак е езотеричен сайт) войната храни демоните (не само тези, които са във всеки от нас). Посрещачите на души пък имат много повече работа от обикновено... Войната носи душевни, физически и финансови загуби, а аз предпочитам да печеля (макар и не на всяка цена), предпочитам нещата в живота ми да се подобряват. То и от войните някои хора печелят, но огромната част от хората страдат (и победени, и победители). Не ми се умира във война (особено в такава, която бих намерил за несправедлива). Не ми се ще и други да умират. Не обичам войната, не ми се убиват дори животни. Миролюбив и кротък човек съм общо взето... (дори може би повече, отколкото изглежда понякога от мои интернет изяви и може би понякога по-миролюбив, отколкото е нужно)! Макар че не съм тотален пацифист... Обичам да живея спокойно, да съм здрав, да не гладувам, да съм чист, не ми се умира млад, а и не ми се цапат ръцете (но при нужда и при възможности бих се бил като звяр и до последна капчица кръв, за да защитя близките си най – вече, както и страната си). Обичам комфорта (душевен и физически) и това е една от причините да не обичам войните и по принцип да нямам желание да воювам. Искам хората по света и у нас да са добре и да стават по - добре. Не мразя никого, макар понякога да изпитвам нотки на раздразнение... Мястото на войните е в спомените, филмите, статиите, книгите. Трябва да бъдат прекратени съвсем, а армиите да бъдат впрегнати за различни невоенни каузи. Навярно и това ще стане някой ден, натам се върви макар и бавно. Спорните въпроси трябва да бъдат разрешавани разумно, но и справедливо. Хората и народите не трябва да се тормозят едни други. Българите имаме достатъчно земя дори и сега, а земи населени някога предимно с българи днес са сериозно обезбългарени. Лично аз в качеството ми на българин и български гражданин и с оглед на посоченото в предното изречение - нямам териториални претенции към никого. Искам чисто и просто да се спазват основните човешки права на сънародниците ни зад граница и слава Богу се правят стъпки в тази посока. Даже има и стъпки в посока на победа на историческите истини в Северна Македония (може би знаете – беше сформирана междусъседска комисия и лека полека македонските историчари започнаха да отстъпват от лъжите си). Да се върна на войните. Войните са допуснати от висшите сили и явно са неразривно свързани с духовната еволюция на човечеството. Те са етап от пътя на човешката цивилизация. Всяко нещо в този свят не е на 100% добро или на 100% зло. Същото важи и за войните. Трябва да се има предвид, че от война до война може да има голяма разлика (например разликата между Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. и войната на Хитлер в СССР е сериозна). Чел съм, че Учителя Дънов (краен противник на войните) бил казал, че Балканската война се е ползвала с подкрепата на светлите сили (същото съм чел и за гореспоменатата Руско-турска война, която възкресява България на картата на света и избавя за съжаление само част от българите от петвековното иго). Чел съм и че според Учителя войните на Наполеон до някое време са се ползвали с небесна подкрепа по определени причини (докато талантливият пълководец не нахлува в Русия). Негови са и думите: „Божественият закон гласи: Не отваряй война, в която можеш да изгубиш и това, което имаш. Ако воюваш, воювай за Бога. За правото в света." (Из „Ако имате вяра" - 1940 г.). На Учителя (явно не 100%-ов отрицател на въоръжените конфликти) са и думите: „И само онзи, който се самопожертвува, живее, защото усеща една радост, която го съживява. Много някогашни богати българи не живеят вече, а Ботев, Раковски и др., които са се самопожертвували, са преживели, защото те са научили закона на обичта. Но ще ми възразят някои : Да, но Ботев не е бил вярващ. Не е важно, че той не е вярвал като нас; важното е, разбирал и прилагал ли е закона за самопожертвуването за своите ближни. То е важното и необходимото за нашето досъграждане." Из книгата "Новото човечество", глава "Космичната любов",стр. 138, издание на в-к "Надежда", София 1990г. В предаването "Вяра и общество" преди време един от гостите каза, че според Августин Блажени оправдана е онази война, която е за защита и при която няма използване на повече насилие, отколкото е нужно за целите на защитата (например защитаваш себе си или някой друг и не ползваш сила, когато да речем врагът се е предал). Като цяло съм съгласен със свети Августин. От друга страна: склонен съм да оправдая и нападателна война, ако е много или достатъчно наложителна, ако мирните постъпки не дават и не дават желания резултат, ако дадено население е тормозено и асимилирано. Затова оправдавам и войните ни в периода от 1912 г. до 1945 г. и ги намирам за справедливи. Не виждам как националния въпрос е можело да се разреши без да пукне пушка. Лесно е да се гледа на ангро, по сталински. Но ако се погледне по – конкретно, към отделните човешки съдби, нещата по – другояче изглеждат. Все едно да бият брат ти, да изнасилват сестра ти, те да те молят за помощ със сълзи на очи, а ти да бездействаш и само да се молиш Богу. Тези войни са били не само национално-обединителни, но и национално-освободителни: продължение на делото на Раковски, Левски, Ботев, Бенковски... Не се радвам, че този или онзи вражески войник е бил убит. Помня как веднъж народният професор Божидар Димитров каза за една граната нещо от сорта на "добре, че не е избухнала". Ставаше дума за сражения на българи срещу италианци по време на Първата световна война в Македония (да се чуди човек какво са правели италианците в Македония). И въпреки, че италианците са се явявали наши противници (оттам и противници на делото по освобождението на потисканите наши събрати, останали в пределите на враждебни съседски държави), Божо се изказа позитивно за това, че не е избухнала гранатата и не е отнела живот. Оценявам мира и се радвам, че живея в мир. Изпитвам доволство от мирния си начин на живот. Но понякога се възхищавам и умилявам, четейки/слушайки за някои български бойни подвизи, за силата на предците ни. Стигал съм до просълзяване. Дори се случва да се усетя по - силен, занимавайки се с такива материали. Изпитвам и доза гордост, че сме имали такива славни воини. Приятно ми е и това, че макар наши войници също да са извършвали лоши неща спрямо цивилно население, техните постъпки са били много по – малобройни от тези на съседските армии и не са били въпрос на държавна политика, както при съседите. Българинът даже не веднъж се е показвал като благороден човек дори спрямо враговете си. В българската външна политика също е имало елементи на шовинизъм, но много по – малко отколкото при комшиите. Народът ни е бил движен от благороден порив. От дете се възхищавам на определени качества. Било проявявани в мирно или военно време, от българи или небългари (без значение от епохата или мястото). Дадени качества биват проявявани и мирновременно, и в рат. Но изпитанията пред човешкия дух по принцип са най – сериозни в екстремни ситуации, каквато е именно и войната. Най – приятно ми е било да намирам съответните характерови черти в родната история, тъй като най – тясно свързан се чувствувам с България и с бъларите (тук живял съм може би и в поне един предишен живот...). Имам пристрастие към българите. Макар да се стремя към обективност, не съм нито толкова низш духом, нито пък толкова извисен, че всички народи да заемат еднакво място в сърцето ми. Българският народ и величавите български воини не веднъж са проявявали впечатляващо единство, каквото липсва в наши дни. Например по време на Сръбско-българската война от 1885 г. предците ни са се вдигнали като един, за да защитят Съединението, против което са били всички велики сили и съседите ни. Преодолели са трудностите и напук на душманите са запазили святото дело. Българският войник тогава и по – сетне е извършил чудеса от храброст, удивили светаи влезли в учебниците по военна история на запад. Опитите за национално обединение (за съжаление успешни само отчасти) са свързани с множество прояви на мъжество, сила, поемане на рискове и отговорности, устрем, интелект, твърдост, воля, издръжливост, самопожертвователност, себенадмогване, свръхусилия на нацията ни, голямо родолюбие (обстановката преди Балканската война е била като при предстояща сватба). Напук на далаверите в тила и на многократно превъзхождащия ги в жива сила и оръжия противник! Има случаи, в които наши войници се бият буквално до последния човек (например при съглашенския пробив при Добро поле на 15 септември 1918 г.). Много хора са отивали в армията като доброволци. Никой не ги е карал да се бият. Някои от доброволците са оставяли следването си в добри западни университети, оставяли са добре подредения си личен живот, за да се притекат на помощ на страната си. На фона на днешното бездушно, страхливо, хедонистично време, в което простотията ни залива буквално отвсякъде тези момчета са духовни титани, мъченици на България. Хора, които са положили костите си по бойните полета и са пролели кръвта си с мисъл за родината, за близките си, за освобождението на сънародниците си от тирания. Спомням си навремето преди доста години (дете бях още) как един братовчед ми каза нещо, което беше в смисъл на: „Ако има война и си някой военачалник, ще се качиш на коня и ще избягаш. Какво, ще тичаш срещу картечниците ли?! Ще бъдеш убит.” Най – естественото (поне на този етап и поне в България) е да гледаш най – вече себе си плюс да кажем най – близките. Заровили сме носове в материалното. В днешната епоха страната ни е доминирана от дребните характери. След 1989 г. под влияние на западния свят българският индивидуализъм се усили. Не веднъж съм чувал хора да казват „гледай себе си”, „гледам/гледай себе си и близките си”. Преди дни прочетох, че на една от потребителките на сайта нееднократно са и давани подобни съвети. Онези хора, онези герои са надмогнали типичния човешки егоизъм и са загинали за кауза стояща над личното им добруване, над добруването на собствените им семейства. Капитан Димитър Списаревски – „живата торпила”, е бил 27-годишен, когато извършва самоубийствен таран срещу настъпващите към София американски бомбандировачи. Врязва се във водещия формацията тежък бомбардировач, разменяйки своя живот за живота на хиляди софиянци. Останалите самолети се оттеглят и хвърлят бомбите си в полето. На този млад и здрав човек, на този харесван от жените мъж (венчал се за България по неговия думи) със сигурност му се е живеело! Преди години, на друго място споделих впечатлили ме думи на летеца. Думи, които бяха погрешно схванати от една дама от Портала. Тя си беше помислила, че аз се опитвам да внуша подчинение спрямо военните, да внуша на хората, че трябва да са едни зомбита едва ли не. Което изобщо не беше така – сред военните дори е имало хора, които не винаги са се подчинявали на...военните (самият Списаревски е имал проблеми с дисциплината). Беше и се сторило и че с цитатите проповядвам отказ от някакви „извънказармени” идеи, което също не беше така. Ето думите на героя, изречени пред негови войници: „Аз съм се венчал за България.“ „Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни.“ „Слушайте добре, извънказармените си идеи ще насипете с един вагон нафталин. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини... Ви сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България.“ (Уикипедия). Мотивът за споделянето на цитатите беше и е възхищението ми пред чистия патриотизъм на този човек, пред неговата отдаденост на националната кауза и отхвърлянето на чуждопоклонничеството, което в България е по – срещано, отколкото на други места. Думите са изречени във време, когато с голяма популярност в Европа се ползват фашизма, националсоциализма, болшевизма. Тези тоталитарни идеологии са имали своите привърженици и в страната ни. За мен Списаревски е един истински последовател на Апостола на свободата комуто принадлежат думите: „Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.” — из писмо до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г. Правдолюбивият Списаревски е приличал на Дякона и по друго нещо:  „Аз пръв ще хвърля бомба отгоре и няма да позволя да бъдат екстрадирани евреите по Дунава!“ Веднъж в София е измъкнал еврейка от ръцете на полицаи, като израз на неодобрение срещу пусналата пипалата си и в България антиеврейска истерия. Прекланям се пред тези знайни и незнайни български юнаци (част от тях от небългарски произход), положили животите си пред олтара на Свободата. Това как точно човек възприема историята не зависи само от конкретните факти, но и от начина по който той гледа на тях. Стана по – горе дума за качества. От историята може да се извадят поуки, но може и да се вземат примери. Едно и също качество може да бъде проявено в различни ситуации по различни начини. Българите в десетилетията след освобождението си смайват света не само с подвизите си по бойните полета на Балканите, но и с постижения в икономическата сфера, заради което в началото на 20-ти век се говори за „икономическо чудо на Балканите” и са сравнявани с японците и германците. Възходящо, бързо е и развитието ни в други области на живота. Може би все още носим в себе си качествата довели до тези постижения. Ако силата показана на бойните полета, ако енергията изразходвана във вътрешни политически борби бъде претворена в днешния мирен живот родината ни ще се преобрази. Ще стане „като Швейцария, та и повече”. „Ще се превърне в малък примамлив световен оазис.” (http://slava-sevrukova.com/predictions/.) Ти може да споделяш нечии идеи напълно или частично, може хич да не ги споделяш, но отдадеността на някой на тези идеи да послужи за вдъхновение на самия теб. Може да станеш по – последователен в идея, която на теб ти е на сърце и тази по – голяма отдаденост да ти помогне да стигнеш на по – високо място в твоя Път. Благодаря на онези, които имаха търпението да стигнат до тук. Нека Бог да благослови вас, близките ви, България и целия свят. Да бъде мир и светлина! Амин!  

Кон Круз

Кон Круз

 

Да се сънуваш като Моисей?

Пет мои сънища от началото на месец юни 2015 г. Сънувани са в една и съща сутрин, 5 дни преди важна промяна в живота ми, свързана с професионалното ми развитие. В най - важния сън бях Моисей! Моля за тълкувания. ***************************************************************************************************************************************************************************************** Бях някъде си, не знам къде. С един тип взехме да се караме и той ме заплаши с не знам си какво бойно изкуство. При което аз му казах, че ще му приложа Тай бо (не съм се занимавал с това, а се и пише Тае бо - освен това представлява вид аеробика с бойни елементи). Взехме/взеха да се бият. Изведнъж онзи, с който се карах започна да се бие с друг, не с мен (аз стоях зад другия - бодигард ли ми беше, що ли). По едно време врагът извади пистолет (не ми се щеше повече да съм там) - вкара поне 2 куршума на намиращия се пред мен (уплаших се куршумите да не минат през тялото на защитаващия ме и аз също да пострадам, но слава Богу не пострадах). Стрелящият си тръгна (простреляният и да е паднал, не съм видял). След това се озовах във физкултурния салон на първото ми училище. Имаше някакви момичета там, имам чувството, че имаше и полиция, която разследваше случая. Аз бях с шапка с широка периферия и шлифер (като един филмов ловец на вампири): смеейки се казах, че приличам на убиеца, но не съм аз. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... На някакво закътано място в някаква сграда (все едно зад параван), бяхме аз и И. М. Тя тъжеше, защото неин приятел е починал..., но нямах съзнанието да съм аз. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... Сънувах по едно време, че е нощ и някакъв малък бял пес се впуска към мен с желание, за да ме захапе. Не успя. Струва ми се, че още преди да ме нападне, аз се бях издигнал на метри над земята, така че приближаването му до мен - не му помогна да ме заръве. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... Сънувах още че летя в някаква църква. Стигнах към дъното, но се върнах към изхода/входа. Близо до входа на църквата беше президента Плевнелиев, който философстваше за нещо. Мина ми през ума, че по някое време (не знам дали в същия ден) е отговорил на мой въпрос, (може би зададен му по телевизията), в който въпрос се съдържа думата "молитва". ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... Аз, Моисей! (Сънувано в ден с проливни дъждове: по - подходящо беше да сънувам, че съм Ной.) Мошето го свързвам с лутане, но за да има изход, трябва да има и лутане. Без лутане - няма излизане от пустинята. Ден е, моят град. Тръгвам надолу към центъра. Вървя и...кеф. Хора ме разпознават като Моисей! Аз съм звезда, божи пророк! Старозаветен, но пророк! Започват развълнувани да се струпват наоколо, за да ме гледат. Имаше и облечени като индийки. Спря ме някакъв тип, който ме възприемаше явно като Дядо Коледа. Показа ми една стара тетрадка, в която май имаше 66 точки (мъжът беше доста под 66, та да е имал 66 Коледи). В тетрадката беше отбелязвал, какво му е подарил Дядо Коледа всяка година и доколко той е доволен от подаръка.
Продължавах да вървя и привличах все повече внимание - възторжени хора, възприемащи ме като Моисей!
Озовах се в града, в който учех. Вървя си аз (Моисей) по улицата и се сещам, че (гореспоменатата) И. М. е поискала да разбере средния ми успех за годините на висшето ми образование. Обаче не се сещах колко е. Хрумна ми, че бих могъл да взема предвид всички оценки от бележниците ми от 7-ми до 12-ти клас и така да се получи по - висок общ успех (само че щеше да е среден успех от времето от 7-ми клас до завършването на висшето ми образование). Реших да посетя (с летене) града в който учех.
И тръгнах да летя към блока, в който три години и нещо бях на квартира, но се обърках в пътя...Стигнах до някакъв друг квартал с блокове (беше нощ, но като че ли в следващия момент стана ден). Приземих се на пътното платно. Започнаха да се струпват хора - все пак, Моисей съм. Обаче нямах желание да се занимавам с тях и реших да се върна обратно. Онези се струпаха така, че ми препречиха пътя за връщане. Нямам спомен обаче да съм минавал през тълпата (явно с летене ще да е станало).
По едно време, аз, една малко позната ми жена и някакъв мъж се озовахме в един от блоковете. Вървяхме тримата, но по едно време те двамата се разделиха и хукнаха в различни посоки: искаха да ме оставят в блока тъмен, мамицата им стара и да се изнижат без мен (щяха през два от изходите да избягат и после да се съберат). Хукнах след жената, тя излезе и се опита да ми затръшне вратата пред носа (щеше да я заключи и да ме остави затворен в непознатия блок, но аз успях да си мушна крака - тя го затисна, но не можа да затвори вратата; излязох и аз навън).
След това аз, майка ми и баща ми вървим по някакво пътно платно (намираме се в непознатия квартал, за който споменах). На едно място - скупчване на хора. Има полицаи - но те по - встрани. Някакви цивилни, обикновени граждани си придават важности: застанали на средата на пътя и като се доближи някой до тях - спират го. Не дават да се минава. Не бяха застанали точно в средата, но доближиш ли - изпречват ти се на пътя. Минахме си спокойно покрай тях. Изгледах единия с насмешка. Ако беше тръгнал да се репчи..., щеше да яде шутовете.
Продължаваме да вървим. Баща ми изостана назад. Аз и майка ми - вървим по - напред. Тя - най - отпред. Пред нас се движат трима едри, леко пияни и пиещи в движение младежи - единият гологлавец (може би футболни хулигани). Притесних се, да не вземат нещо да ни правят проблеми. Най - малкото: с джапанки бях. Помислих си, че ако ни нападнат, ще защитавам майка ми дори до смърт, а джапанките...ще ти изуя и ще се бия бос, доколкото мога.
Нямаше проблеми с тези пияндета. Стигнахме до колата. Наоколо имаше и други коли. Паркинг явно. Имаше много народ. Приготвяхме се да тръгваме. При нас дойде някакъв странен човек, който имам чувството, че за втори път ни/ме занимаваше с посещенията в някакъв негов сайт (не помня първото занимаване обаче). Ставаше дума за пари, за това че той печели от посещенията и ни предлагаше да се включим в бизнеса му (нали има разни сайтове, в които дават пари...Не бяхме заинтересовани от офертата и го отрязохме. Онзи взе от колата ни картонена опаковка с яйца. Обаче баща ми си я поиска и ни я върна. После бях у дома - бях влязъл в скайп. Пратих покана за приятелство на една Ира, която ми е в списъка с абонати. Погледнах аватара на един даоист (Дао, Тао, Тае бо - хммм). Аватарът беше негова снимка колаж: на снимката се виждаше той с торта по случай рождения му ден, а на мястото на главата му имаше вълча глава. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... П.П. от 2015 г.: Въпросната Ира (не и е това истинското име), преди време имаше никнейм, в който се съдържаха две цифри, чийто сбор е 5 (5 е важно число в живота ми) - свързано е с пътуване. (2019 г.: По - горе съм написал от "7-ми до 12-ти клас". Разликата между двете числа е...5. Споделяйки сега сънищата тук, забелязвам неща, които преди години не бях забелязал). Относно даоиста: не знам дали е важно за тълкуването, но в негов никнейм се съдържа думата "надежда" (макар на чужд език). Сънят може да означава 40 години лутане... Дано ако е това, 40-годишното ми лутане да е започнало преди 26 години, а не те първа да предстои. Млад леко шантав мъж ми показа леко изхабената си тетрадка: вътре имаше 66 точки...Аз съм на 26 години...Моисей се е скитал в пустинята 40 години преди да достигне до обетованата земя. Но какво са 40 години на фона на вечността? По - добре 40, отколкото 400 да речем... Даоистът, за който споменах: той има аватар сивкав лисунгер, освен това си пада синофил (китайофил): не знам дали тези детайли имат отношение към сънуваното. Според Петър Дънов: "6 е число на илюзии. Също и на търпение. За добрия човек 6 означава растене, развитие, а за лошия - смърт...33 - число, което примирява брата и сестрата. Умът и сърцето работят в хармония. Числото 33 е подобно на 66, което е число на илюзии. 33 - число на заблуждения." (http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b15/novi_tekstove/chisla.htm.)
 

Кон Круз

Кон Круз

 

Разпознаване по очите

"Забележка: От много пациенти съм чувал, че светлината на духовната самоличност се отразява в човешките очи на духовен спътник по различни начини. Що се отнася до мен, само веднъж в живота си съзнателно съм преживял подобно разпознаване и то беше, когато видях за пръв път жена си. Ефектът беше поразителен и малко мистериозен. Д-р Н: Казваш, че на Земята понякога, когато двама души се гледат един друг, могат да почувстват, че се познават отпреди?
П.: Да, всеки го знае." "Пътят на душите" (с. 57), д-р М. Нютън

Кон Круз

Кон Круз

 

Бо Йин Ра за любовта

"Висшата, "небесна" форма на любовта може да ти се разкрие даже в твоята най - прозаична всекидневна работа и не са малко седящите на тъкачен стан или вървящи зад ралото труженици, които при цялото си простодушие са я постигали, докато други, които цял живот са я възвестявали от високи амвони, никога не са съумявали да я намерят в себе си. --
Дори там, където си убеден, че вършиш само тежка, механична всекидневна работа, тя може да се развие творчески в теб...
Много по - силно, разбира се, я усеща в труда си всеки, който се чувствува призван за творческа работа: - който, подтикнат от Духа, сам създава форми.
Нито една голяма творба на истинското изкуство не е възникнала тук, на земята, без творческата сила на любовта да е изпълвала създателя на тази форма!
Би било обаче проява на тесногръдо заблуждение, ако човекът на изкуството се мисли за единствено облагоделствуван в това отношение!
Има много дейности в този земен живот, при които творческата сила на любовта трябва да изпълни по друг, по - малко очебиен начин работещия, за да бъде делото на неговия живот наистина възвишено!
Немалко дела, които са доста далеч от областта на високо изкуство, могат, разгледани в по - висок план, да се окажат въплъщение на същите предвечни закони, изискващи същия творчески импулс, който в творбата на художника намира само един по - очебиен израз."

"Книга за любовта" (стр. 82-83), Бо Йин Ра.  

Кон Круз

Кон Круз

 

За смирението и получаването на любов

Допуснете, че искате във вашата градина да никнат и сливи, и круши, и всички плодове, всичко да имате, но при вас има един планински връх. Добре, да кажем, че вие сте една долина. Каквото се събира на този връх, сняг и друго, всичката тази енергия той я праща надолу в долината. Тя се надуе. Този връх ви обича и казва: „Тук имате условия". И ви ги праща отгоре. Вие се надуете и казвате: „Не, аз сама ще си доставя условията и всички блага. Сама ще се кача горе." Е хубаво, вие се надуете и станете по-висок връх от този. Тогава ще кажете: „А, изстина сърцето ми, заледи се. Заледено е сърцето ми." Тогава ще слезете в долината да се смирите. И тогава ще започнат да извират извори, да текат рекички, да виреят градини, гори, да се развиват села и градове, училища. И благодарение на тези отгоре, които пращат от върха благата, идва и любовта. „На горделивите Бог се противи, а на смирените дава благодат." Не овчедушно смирение, а смирение с едно дълбоко съзнание, че на Божественото у вас ще се даде място. (http://petardanov.com/…/7747-1923-04-25-методи-и-насърчени…/).    

Кон Круз

Кон Круз

 

За еволюцията

"Когато най-долните клонове на ангелската йерархия се повдигнат нагоре в своето развитие, тяхното място остава вакантно и се заема от по-напредналите хора, които са завършили своята земна еволюция. По този начин човек все повече разширява полето, в което служи на Бога. Затова можем да кажем, че човек е кандидат за ангел. Когато човек влезе в ангелската степен, ще участва във вътрешната лаборатория на Природата, отдето се ръководят всички природни явления.

Еволюцията е безкрайна. Най-ниските чинове на ангелската йерархия, а именно ангелите, с въздишка поглеждат нагоре, към сияйните върхове, където обитават архангелите, и копнеят да се изкачат до тези върхове. Същото желаят и архангелите, които живеят в среда с неописуема красота. Защо имат този стремеж? Защото при всяко изкачване на едно същество в еволюционната стълба то добива ново просветление, нови хоризонти се откриват пред него, влиза в нова област на Великото знание, нови сили и дарби се събуждат в него, влиза в по-голям досег с космичния живот, добива ново прозрение за Любовта, расте в знание. В по-голяма степен проявява своето Божествено естество. Има закон: членовете на ангелската йерархия ускоряват своята еволюция и се изкачват на по-високо стъпало, като работят за Бога. Ангелите стават архангели, архангелите стават началства, началствата стават власти и пр. Това се отнася и за човека: като работи за Бога, той ускорява своята еволюция. Да бъде едно същество съработник на Бога-това е път на велики постижения. Така човек се издига на по-високо стъпало в своето развитие."
П.К.Д. (Из „Съработници на Бога" , архив на Б. Боев от беседи на Учителя.)

Кон Круз

Кон Круз

 

Тръгнал да се самоубива...

- Вече съм решил. Не можеш да ме спреш.
- Какво? Не дойдох, за да те спирам. Ако искаш, скачай.
- Да не ми прилагаш някаква реверсивна психология?
- Не, говоря сериозно. Скачай.
- Добре, скачам.
- Имам един въпрос преди това. Опитвам се да разбера ревността. Това е нова идея за мен, а ти, Рики, си идеалният човек да я обясни.
- Какви ги дрънкаш...
- Не така невъзпитано, Рики. Не съм спрял да говоря.
- Добре, всичко ще кажа! Само ме издърпай, моля те!
- Сигурен ли си? Защото може да...
- Издърпай ме! Издърпай ме, моля те! Боже...
- Не си хаби дъха. Той не проявява милост към самоубийци. Добре, да се върнем на въпроса. Толкова силно си ревнувал, че си убил доктор Шоу. Ще ми помогнеш ли да разбера защо?
- Как можа да го кажеш? Щях да скоча заради убийството му.
- Не ме лъжи. Знам за заплахите.
- Тогава бях много зле. Кара тъкмо ме беше зарязала. Изпратих заплахите, отидох при него...
- ...и го уби.
- ...и той ме успокои.
- След това продължи да ми помага, макар да знаеше,
че не мога да му платя. Помогна ми да преодолея развода,
банкрута, смъртта на папагала ми...
- Осъзнавам, че не ревнуваш. Просто си тъжен. Жалка работа. Ако не можеш да ми кажеш каквото ми трябва, каква полза от теб?
- Ти не трябва ли да ми кажеш, че има за какво да живея?
- Де да можех, Рики. Животът ти звучи много зле. Колкото и да е иронично, сега може да вървиш само нагоре.
- Знаеш ли, прав си. Може би лошото вече е зад мен. Мисля, че съм готов да сляза сега.
- Не съм те молил, но добре. Слизай бързо. Хайде.    

Кон Круз

Кон Круз

 

За трима гиганти на духа

За трима гиганти на духа: Махатма Ганди от Индия, Лев Толстой от Русия и Петър Дънов от България. Махатма Ганди: "Русия в лицето на Толстой ми даде учителя, който ми предостави теоретичната основа на моето ненасилие."
Със своя пример Ганди вдъхновява политически лидери, като например Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела и Аун Сан Су Чи.
Толстой. Някои хора твърдя, че за разработването на част от постулатите на толстоизма Лев Николаевич се е вдъхновил от Петър Дънов.
С българския духовен учител е свързана и една от версиите за това накъде се е бил устремил писателят преди смъртта си. Съществува съмнение, че Толстой е пътувал към България, за да се види с Дънов и да му изрази възхищението си с поклон.
Каква е истината за финалния воаяж на Лев Николаевич, може би никога няма да разберем.

Кон Круз

Кон Круз

 

Божията любов

"Бог е в своите небеса и... неговата любов устоява даже и към тези, които са вкоравили сърцата си..." Едгар Кейси (262-33). "И ако Аллах наказваше хората за онова, което са заслужили, Той не би оставил на земята дори една твар. Ала Той ги забавя за определен срок. И щом срокът им дойде, Аллах и тогава ще е всезрящ за Своите раби." Сура 35 - Фатир (Твореца).

Кон Круз

Кон Круз

 

Двуполюсна игра

Между радост и тъга,
в таз двуполюсна игра,
люшкаме се ний * всегда.

Като мишки в колело,
в кръг затворен се въртим.
Ако в действията си съумеем,
от кеф ни идва да запеем.
Ако ли пък не - плачем и тъжим,
понявга даже и крещим.

Като мишки в колело,
в кръг затворен се въртим.
Понявга питаме се :
що е зло, и що добро.

В таз двуполюсна игра,
не всичко е шега.
В двуполюсната таз игра,
не всичко е веселба.
Има радост, има и тъга,
в таз двуполюсна игра.

Докато не пуснем се от лудото хоро крайно,
ще да остане за нас истинското добро незнайно.
Докато вкопчваме се, пуфкаме и пъхтим,
щастието истинско, не ще да уловим.
Не ще го него ние разберем,
докато тръшкаме се и ревем.

Бележка:
* всегда (рус.ез.) - винаги 
 

Кон Круз

Кон Круз

 

За сектата Каула Дхарма и нейният гуру Митрадевананда!

Ето една секта за която научих наскоро. Казва се "Каула Дхарма": пропагандира учението си в различни интернет сайтове, руска е и е стъпила на българска почва. Руските власти определят „Каула Дхарма” като секта, "в която се смесват будизъм, езотерика и… безразборни сексуални отношения и престъпления."  Лидерът и е в бургаския арест и предстои да се разглежда дело срещу него в Русия. Обичан и възхваляван от едни (огромният процент от хилядите му фенове са жени), обвиняван в какво ли не от други: насилствено склоняване към проституция и снимане в порнографски филми на идващите да живеят при него и съпругата му жени, мъчения на деца, сексуално насилие над деца, убийство на дете. Естествено, той и последователите му отричат обвиненията (твърдят, че гуруто е жертва на политическа атака, защото не одобрявал властта в Русия, позволил си да приюти жени с аморално поведение преследвани от руските власти, държал огромната част от парите си в чужбина и това не се харесвало на споменатите власти). Пуснали са петиция за освобождаването му, водени от стремеж да го измъкнат от ръцете на правосъдието и смятат, че връщането му в Русия би било равносилно на подписването на смъртна присъда. Не знам доколко е невинен или виновен този 40-годишен руснак на име Сергей Кириенко, представящ се с имената Митрадевананда Парамахамса Свами. От това, което видях и чух на различни места във връзка с него ми се струва, че определено не е света вода ненапита. Но допускам, че може би в немалка степен обвиненията към него и организацията му са несправедливи. Друго, което си мисля, че Кириенко може да е пример за учител на Черното братство. Част от жените, които доброволно са отивали при Митрадевананда (с жена му през интернет предлагат помощ на жени в недобро социално положение), още преди това са се занимавали с порнография и проституция. Именно една от тези жени (някои от които самотни майки) после го обвинява в убийството на детето си (в обвинителния акт дошъл от Русия липсва яснота кога, къде и как е извършено предполагаемото убийство). След обвинението, негови последователи (включително майката, която според гуруто е била притисната от властите) започват да разпространяват видеозаписи с детето, с които да покажат, че е живо и здраво.   Както казах, не знам доколко са основателни обвиненията към него: работа на съда е да установи (писанията в медиите, по принцип не могат да се приемат като напълно достоверни: вестниците могат и канибал да те изкарат). Определено обаче е човек притежаващ някои ценни качества (най ме впечатли умението му да изпада в кома; може и да спи на главата си, което също ме впечатли ). Нищо чудно да е бил йога не само в този, но и в минал живот. Но да се е изкривил. Не би било редно руският ексцентрик да бъде осъден за убийство, което изглежда не е извършил. Ако ще го осъдят - да е за реални престъпления. Не само той, но всеки заслужава да бъде осъден само за неща, които в действителност е сторил. Намирам го за интересна и колоритна личност: йога, веган, диабетик, духовен водач (определян в медиите като "секс гуру") и...евентуален престъпник. Не изключвам варианта някои от тези, които се обявяват срещу него, всъщност поне малко да му завиждат на начина на живот. Добро и помагащо на хората божество е в очите на едни (поне на думи е такъв в очите им) и злодей в очите на други. Истината може би е някъде по средата. Поживьом увидим, както казват от другата страна на Черно море. Някои материали за С. Кириенко и неговата организация: 1. Статия: http://e-burgas.com/post/koy-e-arestuvaniyat-v-burgas-svami-mitradevananda-paramahamsa-7733. 2. Статия: http://www.dnes.bg/temida/2017/09/20/ruskoto-seks-guru-v-koma-lekari-v-nevedenie-ioga-pohvat-e.353861. 3. Статия за едно от съдебните заседания в Окръжен съд - Бургас: https://www.burgasnews.com/2017/07/08/съдия-захариев-към-секс-гуруто-ти-гном/. 4. Предаване по Канал3: https://www.youtube.com/watch?v=YoJtAj_aqPM. 5. Предаване по БТВ: http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/btv-reporterite-sex-guruto.html. Който има някакъв опит със сектите, може да го сподели тук или на лс.  

Кон Круз

Кон Круз

 

Малко за сянката

"Конфликтът между това, което сме и това, което искаме да бъдем, е в центъра на борбата ни като човешки същества. Самият ни живот е основан на принципа на дуалността. Раждане и смърт, добро и зло, надежда и примирение със съдбата - във всеки от нас те присъстват едновременно и оказват въздействието си във всеки аспект от съществуването ни. Ако познаваме смелостта, това е, защото сме изпитали и страха; ако разпознаваме честността, то е, защото сме срещали и измамата. Въпреки това повечето от нас отричат или пренебрегват дуалистичната си природа." стр. 7 "Само прегръщайки своята дуалност, ще се освободим от действията, които могат да ни унищожат." стр. 8 "Винаги, когато някой аспект на аза е изолиран, заклеймен като лош, незаконен, срамен, виновен или порочен, сянката получава допълнителна сила. Няма значение дали тъмната страна на човешката природа се проявява като крайно насилие, или в друга, отчасти толерирана от обществото форма. Основният факт е, че част от аза бива отделена от цялото." стр. 23 "Не можем да имаме Бог без дявола." стр. 44 Из "Ефектът на сянката" (Д. Чопра, Д. Форд, М. Уилямсън).

Кон Круз

Кон Круз

 

Sun le zara (Чуй ме)

В индийския полицейски екшън "Singham returns" ("Завръщането на Сингам", 2014 г.) е показан сикхски храм. Сикхизмът е индийска религия, съдържаща елементи от исляма и индуизма. Песента, която нежно звучи в представения откъс се казва "Sun le zara" (в превод от хинди "Чуй ме"). Изпълнителят е Ариджит Сингх. Преводът, който ще видите под клипа е взет от zamunda.net. Филмът не ми е от любимите и не го препоръчвам..., но пък песента ми харесва. "Застанал съм на прага ти с наведена глава. Дай ми благословията си,за да мога да изпълня дълга си. Благодетелю! Вслушай се в молитвите ми! Чуй молбата ми! Чуй ме! (Х4). Чуй моята молитва! Искам да спазя даденото обещание! Покажи ми пътя, аз ще Ти се подчиня! Искам да спазя даденото обещание! Покажи ми пътя, аз ще Ти се подчиня! Главата ми е пълна с илюзии!Как да ти кажа, Благодетелю? Чуй моята молитва! Чуй моята молба! Чуй ме! (Х3).Чуй моята молитва! Чуй ме! Чуй ме!..."

Кон Круз

Кон Круз

Sign in to follow this  
×