Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
  • постове
    160
  • коментара
    16
  • прегледа
    18262

Entries in this blog

 

Войната е гадно нещо (спор няма)!

Скъпи съфорумци и Вие нерегистрирани читатели на Портала. Пиша този текст, за да не бъда разбиран погрешно по повод постовете ми в една от темите на почитаемия сайт. В последно време съм на вълна история, главно българска история и по - точно българска военна история от периода 1878 г. до 1945 г. Чат-пат влизам на вълна история и започвам да се вълнувам от нея повече от обикновено. Българската история ми е детска любов, която още ме държи. Войната несъмнено е гадна, кофти нещо сама по себе си. Войната е зло. Войната е нехуманна и грозна. Във времето са изработени етични правила във връзка с мирното население по време на войни, които правила обаче за съжаление нерядко са нарушавани и са превръщали войните в още по - варварски актове и безчовечни актове. Войната - смърт, прекършени животи и мечти, разбити планове, мизерия, глад, въшки, бълхи, душевен мрак, студ, зловещи тътени, кал, страх, озверяване, осакатяване (физическо и психическо), изнасилвания, мъчения. Изкривени от болка, страх или гняв лица. Кръв, кръв, много кръв. Отваряне на пропасти между народите. И много сълзи. Войната сама по себе си е извратена работа. Хората започват по - малко да ценят човешкия живот, което е предпоставка за още бъдещи кръвопролития . Ако трябва да вярваме на езотериката (тук все пак е езотеричен сайт) войната храни демоните (не само тези, които са във всеки от нас). Посрещачите на души пък имат много повече работа от обикновено... Войната носи душевни, физически и финансови загуби, а аз предпочитам да печеля (макар и не на всяка цена), предпочитам нещата в живота ми да се подобряват. То и от войните някои хора печелят, но огромната част от хората страдат (и победени, и победители). Не ми се умира във война (особено в такава, която бих намерил за несправедлива). Не ми се ще и други да умират. Не обичам войната, не ми се убиват дори животни. Миролюбив и кротък човек съм общо взето... (дори може би повече, отколкото изглежда понякога от мои интернет изяви и може би понякога по-миролюбив, отколкото е нужно)! Макар че не съм тотален пацифист... Обичам да живея спокойно, да съм здрав, да не гладувам, да съм чист, не ми се умира млад, а и не ми се цапат ръцете (но при нужда и при възможности бих се бил като звяр и до последна капчица кръв, за да защитя близките си най – вече, както и страната си). Обичам комфорта (душевен и физически) и това е една от причините да не обичам войните и по принцип да нямам желание да воювам. Искам хората по света и у нас да са добре и да стават по - добре. Не мразя никого, макар понякога да изпитвам нотки на раздразнение... Мястото на войните е в спомените, филмите, статиите, книгите. Трябва да бъдат прекратени съвсем, а армиите да бъдат впрегнати за различни невоенни каузи. Навярно и това ще стане някой ден, натам се върви макар и бавно. Спорните въпроси трябва да бъдат разрешавани разумно, но и справедливо. Хората и народите не трябва да се тормозят едни други. Българите имаме достатъчно земя дори и сега, а земи населени някога предимно с българи днес са сериозно обезбългарени. Лично аз в качеството ми на българин и български гражданин и с оглед на посоченото в предното изречение - нямам териториални претенции към никого. Искам чисто и просто да се спазват основните човешки права на сънародниците ни зад граница и слава Богу се правят стъпки в тази посока. Даже има и стъпки в посока на победа на историческите истини в Северна Македония (може би знаете – беше сформирана междусъседска комисия и лека полека македонските историчари започнаха да отстъпват от лъжите си). Да се върна на войните. Войните са допуснати от висшите сили и явно са неразривно свързани с духовната еволюция на човечеството. Те са етап от пътя на човешката цивилизация. Всяко нещо в този свят не е на 100% добро или на 100% зло. Същото важи и за войните. Трябва да се има предвид, че от война до война може да има голяма разлика (например разликата между Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. и войната на Хитлер в СССР е сериозна). Чел съм, че Учителя Дънов (краен противник на войните) бил казал, че Балканската война се е ползвала с подкрепата на светлите сили (същото съм чел и за гореспоменатата Руско-турска война, която възкресява България на картата на света и избавя за съжаление само част от българите от петвековното иго). Чел съм и че според Учителя войните на Наполеон до някое време са се ползвали с небесна подкрепа по определени причини (докато талантливият пълководец не нахлува в Русия). Негови са и думите: „Божественият закон гласи: Не отваряй война, в която можеш да изгубиш и това, което имаш. Ако воюваш, воювай за Бога. За правото в света." (Из „Ако имате вяра" - 1940 г.). На Учителя (явно не 100%-ов отрицател на въоръжените конфликти) са и думите: „И само онзи, който се самопожертвува, живее, защото усеща една радост, която го съживява. Много някогашни богати българи не живеят вече, а Ботев, Раковски и др., които са се самопожертвували, са преживели, защото те са научили закона на обичта. Но ще ми възразят някои : Да, но Ботев не е бил вярващ. Не е важно, че той не е вярвал като нас; важното е, разбирал и прилагал ли е закона за самопожертвуването за своите ближни. То е важното и необходимото за нашето досъграждане." Из книгата "Новото човечество", глава "Космичната любов",стр. 138, издание на в-к "Надежда", София 1990г. В предаването "Вяра и общество" преди време един от гостите каза, че според Августин Блажени оправдана е онази война, която е за защита и при която няма използване на повече насилие, отколкото е нужно за целите на защитата (например защитаваш себе си или някой друг и не ползваш сила, когато да речем врагът се е предал). Като цяло съм съгласен със свети Августин. От друга страна: склонен съм да оправдая и нападателна война, ако е много или достатъчно наложителна, ако мирните постъпки не дават и не дават желания резултат, ако дадено население е тормозено и асимилирано. Затова оправдавам и войните ни в периода от 1912 г. до 1945 г. и ги намирам за справедливи. Не виждам как националния въпрос е можело да се разреши без да пукне пушка. Лесно е да се гледа на ангро, по сталински. Но ако се погледне по – конкретно, към отделните човешки съдби, нещата по – другояче изглеждат. Все едно да бият брат ти, да изнасилват сестра ти, те да те молят за помощ със сълзи на очи, а ти да бездействаш и само да се молиш Богу. Тези войни са били не само национално-обединителни, но и национално-освободителни: продължение на делото на Раковски, Левски, Ботев, Бенковски... Не се радвам, че този или онзи вражески войник е бил убит. Помня как веднъж народният професор Божидар Димитров каза за една граната нещо от сорта на "добре, че не е избухнала". Ставаше дума за сражения на българи срещу италианци по време на Първата световна война в Македония (да се чуди човек какво са правели италианците в Македония). И въпреки, че италианците са се явявали наши противници (оттам и противници на делото по освобождението на потисканите наши събрати, останали в пределите на враждебни съседски държави), Божо се изказа позитивно за това, че не е избухнала гранатата и не е отнела живот. Оценявам мира и се радвам, че живея в мир. Изпитвам доволство от мирния си начин на живот. Но понякога се възхищавам и умилявам, четейки/слушайки за някои български бойни подвизи, за силата на предците ни. Стигал съм до просълзяване. Дори се случва да се усетя по - силен, занимавайки се с такива материали. Изпитвам и доза гордост, че сме имали такива славни воини. Приятно ми е и това, че макар наши войници също да са извършвали лоши неща спрямо цивилно население, техните постъпки са били много по – малобройни от тези на съседските армии и не са били въпрос на държавна политика, както при съседите. Българинът даже не веднъж се е показвал като благороден човек дори спрямо враговете си. В българската външна политика също е имало елементи на шовинизъм, но много по – малко отколкото при комшиите. Народът ни е бил движен от благороден порив. От дете се възхищавам на определени качества. Било проявявани в мирно или военно време, от българи или небългари (без значение от епохата или мястото). Дадени качества биват проявявани и мирновременно, и в рат. Но изпитанията пред човешкия дух по принцип са най – сериозни в екстремни ситуации, каквато е именно и войната. Най – приятно ми е било да намирам съответните характерови черти в родната история, тъй като най – тясно свързан се чувствувам с България и с бъларите (тук живял съм може би и в поне един предишен живот...). Имам пристрастие към българите. Макар да се стремя към обективност, не съм нито толкова низш духом, нито пък толкова извисен, че всички народи да заемат еднакво място в сърцето ми. Българският народ и величавите български воини не веднъж са проявявали впечатляващо единство, каквото липсва в наши дни. Например по време на Сръбско-българската война от 1885 г. предците ни са се вдигнали като един, за да защитят Съединението, против което са били всички велики сили и съседите ни. Преодолели са трудностите и напук на душманите са запазили святото дело. Българският войник тогава и по – сетне е извършил чудеса от храброст, удивили светаи влезли в учебниците по военна история на запад. Опитите за национално обединение (за съжаление успешни само отчасти) са свързани с множество прояви на мъжество, сила, поемане на рискове и отговорности, устрем, интелект, твърдост, воля, издръжливост, самопожертвователност, себенадмогване, свръхусилия на нацията ни, голямо родолюбие (обстановката преди Балканската война е била като при предстояща сватба). Напук на далаверите в тила и на многократно превъзхождащия ги в жива сила и оръжия противник! Има случаи, в които наши войници се бият буквално до последния човек (например при съглашенския пробив при Добро поле на 15 септември 1918 г.). Много хора са отивали в армията като доброволци. Никой не ги е карал да се бият. Някои от доброволците са оставяли следването си в добри западни университети, оставяли са добре подредения си личен живот, за да се притекат на помощ на страната си. На фона на днешното бездушно, страхливо, хедонистично време, в което простотията ни залива буквално отвсякъде тези момчета са духовни титани, мъченици на България. Хора, които са положили костите си по бойните полета и са пролели кръвта си с мисъл за родината, за близките си, за освобождението на сънародниците си от тирания. Спомням си навремето преди доста години (дете бях още) как един братовчед ми каза нещо, което беше в смисъл на: „Ако има война и си някой военачалник, ще се качиш на коня и ще избягаш. Какво, ще тичаш срещу картечниците ли?! Ще бъдеш убит.” Най – естественото (поне на този етап и поне в България) е да гледаш най – вече себе си плюс да кажем най – близките. Заровили сме носове в материалното. В днешната епоха страната ни е доминирана от дребните характери. След 1989 г. под влияние на западния свят българският индивидуализъм се усили. Не веднъж съм чувал хора да казват „гледай себе си”, „гледам/гледай себе си и близките си”. Преди дни прочетох, че на една от потребителките на сайта нееднократно са и давани подобни съвети. Онези хора, онези герои са надмогнали типичния човешки егоизъм и са загинали за кауза стояща над личното им добруване, над добруването на собствените им семейства. Капитан Димитър Списаревски – „живата торпила”, е бил 27-годишен, когато извършва самоубийствен таран срещу настъпващите към София американски бомбандировачи. Врязва се във водещия формацията тежък бомбардировач, разменяйки своя живот за живота на хиляди софиянци. Останалите самолети се оттеглят и хвърлят бомбите си в полето. На този млад и здрав човек, на този харесван от жените мъж (венчал се за България по неговия думи) със сигурност му се е живеело! Преди години, на друго място споделих впечатлили ме думи на летеца. Думи, които бяха погрешно схванати от една дама от Портала. Тя си беше помислила, че аз се опитвам да внуша подчинение спрямо военните, да внуша на хората, че трябва да са едни зомбита едва ли не. Което изобщо не беше така – сред военните дори е имало хора, които не винаги са се подчинявали на...военните (самият Списаревски е имал проблеми с дисциплината). Беше и се сторило и че с цитатите проповядвам отказ от някакви „извънказармени” идеи, което също не беше така. Ето думите на героя, изречени пред негови войници: „Аз съм се венчал за България.“ „Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни.“ „Слушайте добре, извънказармените си идеи ще насипете с един вагон нафталин. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини... Ви сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България.“ (Уикипедия). Мотивът за споделянето на цитатите беше и е възхищението ми пред чистия патриотизъм на този човек, пред неговата отдаденост на националната кауза и отхвърлянето на чуждопоклонничеството, което в България е по – срещано, отколкото на други места. Думите са изречени във време, когато с голяма популярност в Европа се ползват фашизма, националсоциализма, болшевизма. Тези тоталитарни идеологии са имали своите привърженици и в страната ни. За мен Списаревски е един истински последовател на Апостола на свободата комуто принадлежат думите: „Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.” — из писмо до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г. Правдолюбивият Списаревски е приличал на Дякона и по друго нещо:  „Аз пръв ще хвърля бомба отгоре и няма да позволя да бъдат екстрадирани евреите по Дунава!“ Веднъж в София е измъкнал еврейка от ръцете на полицаи, като израз на неодобрение срещу пусналата пипалата си и в България антиеврейска истерия. Прекланям се пред тези знайни и незнайни български юнаци (част от тях от небългарски произход), положили животите си пред олтара на Свободата. Това как точно човек възприема историята не зависи само от конкретните факти, но и от начина по който той гледа на тях. Стана по – горе дума за качества. От историята може да се извадят поуки, но може и да се вземат примери. Едно и също качество може да бъде проявено в различни ситуации по различни начини. Българите в десетилетията след освобождението си смайват света не само с подвизите си по бойните полета на Балканите, но и с постижения в икономическата сфера, заради което в началото на 20-ти век се говори за „икономическо чудо на Балканите” и са сравнявани с японците и германците. Възходящо, бързо е и развитието ни в други области на живота. Може би все още носим в себе си качествата довели до тези постижения. Ако силата показана на бойните полета, ако енергията изразходвана във вътрешни политически борби бъде претворена в днешния мирен живот родината ни ще се преобрази. Ще стане „като Швейцария, та и повече”. „Ще се превърне в малък примамлив световен оазис.” (http://slava-sevrukova.com/predictions/.) Ти може да споделяш нечии идеи напълно или частично, може хич да не ги споделяш, но отдадеността на някой на тези идеи да послужи за вдъхновение на самия теб. Може да станеш по – последователен в идея, която на теб ти е на сърце и тази по – голяма отдаденост да ти помогне да стигнеш на по – високо място в твоя Път. Благодаря на онези, които имаха търпението да стигнат до тук. Нека Бог да благослови вас, близките ви, България и целия свят. Да бъде мир и светлина! Амин!  

Кон Круз

Кон Круз

 

Из "Огърлицата"

"Животът му бе протекъл без събития, без вълнения и почти без надежди. При неговите посредствени амбиции способността за мечтаене, която всеки носи в себе си, никога не се бе развила. Той бе постъпил на двадесет години у г.г. Лабюз и сие. И там си беше останал. През 1856 г. умря баща му, после и майка му - през 1859 г. И оттогава - нищо, освен че един път смени квартирта си - през 1868 г., понеже хазаинът поиска да увеличи наема му. Всеки ден точно в шест и половина будилникът му издрънкваше с ужасен щум - същинска верига, която се размотава - и го караше да става от леглото. На два пъти - през 1866 г. и през 1874 г. - тая машинка се беше разваляла, без той да разбере защо. Обличаше се, оправяше леглото си, измиташе стаята, изтупваше креслото и обираше праха от скрина. Цялата тая работа му отнемаше час и половина. После излизаше, купуваше си една кифла от хлебарница "Лаюр", в която през негово време се бяха изредили единадесет стопани, без да променят името и, и потегляше, като пътем ядеше хлебчето. Така че цялото му съществуване преминаваше в тясната, мрачна канцелария между все същите тапети на стените. Беше влязъл тук млад, като помощник на господин дьо Брюман и с желанието да го замести. Стана негов заместник и сега вече не очакваше нищо. Цялата жетва от спомени, която другите хора набират през живота си - непредвидени случки, сладостни или трагични любовни истории, пътешествия с приключения, всички случайни преживелици на свободния живот бяха останали чужди за него. Дните, седмиците, месеците, годишните времена, годините се бяха редили все едни и същи. Всеки ден по едно и също време той ставаше, тръгваше за работа, стигаше в канцеларията, обядваше, излизаше от работа, вечеряше и си лягаше без нищо никога да наруши еднообразната равномерност на все същите действия, факти, мисли. Някога той гледаше своите руси мустаци и къдравите си коси в малкото кръгло огледало, оставено от предшественика му. Сега всяка вечер, преди да си тръгне, оглеждаше белите си мустаци и плешивата си глава в същото огледало. Четиредесет години бяха изтекли - дълги и бързи, празни като тъжен ден и подобни едни на други като часовете на тежка нощ! Четиредесет години, от които не бе останало нищо, нито един спомен, нито дори някакво нещастие - като се изключи смъртта на родителите му. Нищо." Из "Огърлицата" - сборник с разкази на Ги дьо Мопасан (Изд. "Профиздат", стр. 104 - 105, 1975 г.)

Кон Круз

Кон Круз

 

Даръл Стандинг за жената

Най - красивия текст, който някога съм чел за привидно слабия пол. Негов автор е Даръл Стандинг - герой на Джек Лондон от романа му "Скитникът между звездите". "И все пак, като обсъдя спокойно всичко това, идвам до заключението, че най-великото нещо в живота, във всички съществувания, за мен и за всички мъже е била жената, е жената и ще бъде жената като източник на живота, докато звездите се движат в небето и небесата претърпяват вечна промяна. По-велика от нашия труд и стремежи, от плодовете на нашата изобретателност и фантазия, от битките, звездобройството и мистерията — най-велика от всичко е била жената. При все че ме е отклонявала от пътя ми и е пречила на моя полет, и е вечно привличала моя зареял се в звездите поглед към себе си, тя, пазителката на живота, земната майка, ми е дарявала велики дни и нощи и е изпълвала със смисъл годините. Дори и на мистерията съм придавал нейния образ и в картата на звездното небе съм включил нейно изображение. Всичките ми трудове и замисли са водели към нея; тя е била в края на всички мои далечни видения. Когато направих пръчката и дъската за получаване на огън чрез триене, то е било за нея. За нея е било, макар и да не съм го знаел, когато сложих кол в ямата, за да хвана острозъбия тигър, когато опитомих коня, убих мамута и подкарах стадо елени на юг пред настъпващата ледена покривка. За нея събрах дивия ориз, облагородих ечемика, житото и царевицата. За нея и потомството, което раждаше по свой образ, аз съм умирал по върхове на дървета и съм устоявал на дълга обсада в отвори на пещери и върху керпичени стени. За нея съм сложил дванадесетте знака на небето. Тя е тази, която съм боготворил, когато съм се кланял пред десетте камъка нефрит и съм ги обожавал като месеци на бременността. Жената винаги е седяла приклекнала близо до земята, като яребица, която пази пиленцата си; пристрастието ми към скитане винаги ме е извеждало на ярко блеснали пътища; и винаги звездните пътеки са ме връщали при нея — вечната фигура, жената, едничката жена, от чиято прегръдка имам такава нужда, че когато съм в нея, забравям за звездите. За нея съм се спускал в одисеи, изкачвал планини, прекосявал пустини; за нея съм бил пръв между ловците и начело в боя; и за нея, и на нея съм пял песни за това, което съм извършил. Всичките възторзи на живота и върхове на наслада са били мои благодарение на нея. И тук, накрая, мога да кажа, че не съм познавал по-сладка, по-дълбока забрава в битието, отколкото да потъна в благоуханното великолепие и унес на нейната коса. Още една дума. Спомням си Дороти в онези дни, когато още четях лекции по агрономия на момчета земеделци. Тя беше единадесетгодишна. Баща й беше декан на факултета. Тя беше жена-дете, и жена, и тя разбра, че ме люби. И аз се усмихнах на себе си, защото сърцето ми остана недокоснато и ме теглеше другаде. Все пак усмивката ми беше нежна, защото в очите на детето виждах вечната жена, жената на всички времена и всички нейни въплъщения. В нейните очи видях очите на другарката ми от джунглата, на върха на дървото, в пещерата и клекнала до огъня в стана. В нейните очи видях очите на Игар, когато бях Ушу стрелеца, очите на Арунга, когато събирах ориз, очите на Селпа, когато мечтаех да възседна жребец, очите на Нухила, която се наведе да посрешне моя меч. Да, в нейните очи имаше това, което ги превръщаше в очите на Леи-леи, която напуснах със смях на уста, очите на принцеса Ом, била четиридесет години моя другарка в просяшкия живот по пътищата, очите на Филип, заради която бях пронизан на тревата в стара Франция, очите на моята майка, когато бях Джеси на Планинските ливади в кръга от четиридесетте огромни фургона. Тя беше жена-дете, но беше дъщеря на всички жени, както майка й преди нея, и беше майка на всички жени, които щяха да дойдат след нея. Тя беше Сар, богинята на царевицата. Тя беше Ищар, победила смъртта. Тя беше Савската царица и Клеопатра, тя беше Естер[21] и Иродиада[22]. Тя беше Мария мадоната и Мария Магдалена, и Мария сестрата на Марта. Тя беше и Марта. Тя беше Брунхилда[23] и Гуинивир[24], Изелут и Жулиета, Елоиза[25] и Николет. Да, тя беше и Лилит[26], тя беше и Астарта. Тя беше единадесетгодишна и представляваше всички жени, които е имало, всички жени, които ще има. Седя в килията си сега, а мухите бръмчат в сънения летен следобед и зная, че малко ми е останало. Скоро ще ми сложат ризата без яка… Но мълчи сърце! Духът е безсмъртен. След мрака аз ще живея отново и ще има жени. Бъдещето крие за мен жените в съществуванията, които тепърва ще изживея. И макар звездите да се местят и небето да лъже, винаги остава жената, сияйна, вечна, едничката жена, както аз при всички мои превръщения и злощастия съм едничкия мъж, неин другар. Бележки [21] библейски персонаж, спасила евреите от избиване, замислено от Хамак, главен министър на Ксеркс ↑ [22] жена на Филип, брата на Ирод Антипа, поискала обезглавяването на Йоан Кръстител, майка на Саломе ↑ [23] главна героиня от Песен за нубелунгите, причинила смъртта на Зигмунд ↑ [24] невярната съпруга на крал Артур, любовница на Ланселот ↑ [25] възлюбена на Абелар, френски философ, описал в „История на бедствията ми“ тази нещастна любов ↑ [26] легендарна жена на Адам, преди Ева, описана в Талмуда ↑" (https://chitanka.info/text/419/21#textstart.)

Кон Круз

Кон Круз

 

Необикновена наблюдателност

„Трябва да започнем със себе си, преди да разберем каква е крайната цел на живота и какво означава всичко това – войните, враждите между народите, конфликтите и цялата тази бъркотия. Изглежда много лесно, но всъщност е извънредно трудно. За да изучим себе си, за да видим как действат нашите мисли, трябва да сме необикновено наблюдателни. Когато човек започне все по-добре да следи тънкостите на своето мислене, той започва и все по-добре да осъзнава какво е, а така също какви са хората, с които общува. За да откриеш кой си, трябва да се опознаеш в хода на действията си, в отношенията си с другите хора. Трудността се състои в това, че ние сме толкова нетърпеливи, искаме да се движим напред, да стигнем до дадена цел и затова нямаме нито време, нито възможност да проучваме и да наблюдаваме. От друга страна, ние сме заети с различни дейности – да изкарваме прехраната си, да отглеждаме деца, имаме отговорности в различни организации – толкова много сме се отдали на различни неща, че нямаме време да се самовглъбим, да проучваме и наблюдаваме. Така че отговорността за нашето отношение към нещата зависи от нас и от никой друг. Струва ми се, че търсенето по целия свят на духовни учители и техните доктрини, четенето на най-новите книги върху това или онова и т.н. е напълно напразно и излишно, защото може да обиколиш целия свят, но накрая трябва да се върнеш към себе си. И тъй като повечето от нас са напълно невнимателни към самите себе си ни е трудно да видим ясно какъв е начинът на нашето мислене, какви са нашите чувства и действия.“ Джиду Кришнамурти, „Първата и последната свобода“ . Коментар на Камелия Хаджийска: "Наистина харесвам написаното от Кришнамурти! Разбирам какво има предвид като казва, че самопознанието изглежда много просто, но всъщност е много трудно. Вярвам, че истинските неща са прости, но същевременно значимите неща в живота ни не идват толкова лесно. Това значимо нещо е самопознанието, за което той говори - „безалтернативното осъзнаване“, както той го нарича на едно друго място. А истинското нещо сме ние самите – единствената реалност, която можем да видим как изглежда отвътре и да изследваме мястото, в което се пораждат нашите мисли и чувства, мястото на „прожекционния апарат“. Надявам се, че тази споделена мисъл на Кришнамурти днес ще ви напомни за истински важните неща в живота – вас самите и опознаването на вашата вътрешна реалност." (https://espirited.com/необикновена-наблюдателност/). "Първото необходимо условие за свободата обаче е самопознанието, а самопознанието е невъзможно без признания." К. Маркс. "Дебати за свободата на печата".

Кон Круз

Кон Круз

 

Девет битийни принципа

1. Всички сме равни (но не по комунистически, а като духове). И да служиш на злото - пак служиш на Бог (така е нагласена работата).
2. Колкото и да си велик - заменим си.
3. Бог знае всичко.
4. Всеки е уникален. Няма два еднакви духа.
5. Всичко тече, всичко се променя.
6. В Царството Божие властва абсолютна хармония.
7. Всеки има свободата да постъпва както намери за добре. Най - голямата свобода е подчиняването на Божията Воля.
8. Себепознанието - най - великото познание. Тоест, може да си много учил, но да си прост духовно.
9. Колкото и да живеем, Бог напълно няма да опознаем.

Кон Круз

Кон Круз

 

"Да работим!"

Да работим! Да работим смело:
с мишци, с нерви, с ръце и със ум;
нек се чуй у нази живо дело,
веселий на работата шум. Да работим! Тази славна дума
нека екне кат кембанен звън,
нека стряска къщата и друма,
нека стресне спящий тежък сън. Да работим! Нека дигнем знаме
с тая дума и вървим напред...
Труд! Спасьението от робството там е,
идеал е той на новий свет. Да работим! Имаме широки
поприща за славен труд,
бедност няма с него - срам жестоки,
няма стид под неговия скут. Да работим! На бащите наши
добродетелта да продължим,
техний пот почтен да не ни плаши:
всичко ний на тоя пот дължим. Да работим! Мързелът е страшен,
мръсен блуд с живота и с умът!
Мързелът е враг, другар всегдашен
на тегла, съюзник е срамът. Да работим! Няма тук оръжье
по-велико, силно от труда,
само то е вярно и не лъже,
свят ломи, победно и всегда. Да работим дружно и съгласно...
Час изгубен е изгубен век.
На живота във морето бясно
труд е наший Ноевий ковчег. Иван Вазов, София, 1899

Кон Круз

Кон Круз

 

Вибрацията е дух

"Вибрацията е дух, който се движи според идеята да представи някаква цел." "Вибрацията е мярката за нашето разбиране на проявените идеи. Пространството е мярката за нашето разбиране на връзката между проявените идеи. Търпението е мярката за нашето разбиране на предназначението на проявените идеи." "Времето като измерение е чаша, която един ден трябва да бъде счупена; а пространството е свързващата нишка между разделените човек и Бог, която един ден трябва да бъде отрязана. Те, времето и пространството, действат като Божия милост, която ни претегля на везните на справедливостта; и когато изпробваме творческите си сили в сферата на опита, ние претегляме своята съпричастност и стигаме до познанието, че посредством търпението ще влезем във владение на душите си." "Вибрациите", Еверет Айриън

Кон Круз

Кон Круз

Добри новини за света!

Добри новини за света! Радвайте се и се веселете! Има две важни глобални новини за света. Едната от тях е добра. По - готиното е, че и другата също е добра, макар и по - малко. (Ма и тя е добра, защото злото е нееволюирало добро и защото всичко е част от Цялото/Абсолюта/Дао - а Великото То е добро, Животът с главно "ж" е Добър). И доброто (ян), и злото (ин) са част от Великото Добро. Тоест, от определена гледна точка всичко в живота е добро, но някои неща просто са по - добри (по-еволюирали, по-одухотворени) от други.
Добро, зло - думи, думи, думички, етикети. Всяко нещо е свързано с множество други неща. Битието ни е изпълнено с обрати и с неочаквани неща. Смятаното за добро може да ни отведе към нещо по - лошо, а смятаното за лошо: към нещо по - добро.
Добрата новина е, че някой ден ще настане световен мир и Земята ще е направо рай в сравнение със сега. Златен век за човечеството, за всички обитатели на планетата.
По-малко добрата новина е, че това златно време няма да дойде скоро. Ще се излее още много вода, още много кръв и сополи. Явно без това не може и то е неизбежна част от увирането на главите ни, от духовната ни еволюция. Но щом е добро да се качваш нагоре по стълбицата на Духа, значи предсказваните от пророците ката-клизми са за добро. Изглежда са неизбежна част от Пътя, а това, че си преминал през по - гадните участъци е повод за радост.
Движим се от добро към по - добро в Доброто. Всяко зло за Добро.
В крайна сметка всичко ще завърши добре, без значение какво ще стане преди това. Всичко е добре щом завършва добре. Следователно, когато става по - тъмно: това е за добро, защото най - тъмно е преди зазоряване. И когато светът върви на зле, той всъщност върви на добре, защото всяко зло за добро и защото без мъка няма сполука, и защото не се ли налудува първом човечеството, няма да достигне до много по - висши нива на съзнание.
Двойнствеността, противопоставянето са природата на егото. То е тяхна рожба. Конфликтите, войните, търсенето и създаването на врагове са характерни за него. Тоест, за да настъпи златното време за планетата ни, всички/достатъчно висок процент хора, трябва да надскочат егото си. Егото на практика воюва със самото себе си. Егото на еди кой си срещу егото на еди кого си. Все власт на егото (Дявола). Егото е адът в човека, който ад се проектира навън, създавайки адски ситуации. То винаги търси противопоставянето по една или друга линия - храни се от конфликтите.
Следователно, за да настъпят мир и щастие по целия свят, Духът (Бог, който всеки от нас носи в себе си), трябва да вземе достатъчно надмощие над егото (Дявола) в достатъчен брой хора на планетата. Само тогава лошият сън ще свърши, заменен от "Царството Божие".
Духът (висшето в човека, чиято природа са хармонията и единството) не воюва със самия себе си, както прави егото посредством множеството човешки личности.
"Духът в човека никога не търси сблъсъка, яростта, противопоставянето. Той не обявява война на себе си. Той е отвъд проблемите на човека, с вечно нова невинност, в зората на утрото." (Жан-Пол Бур)
Няма зло, което Бог да не може да превърне в добро. Каквото и да стане, в даден момент ще стигнем до нещо много по - добро от сегашното. Бог си знае работата, така че спете спокойно!

Кон Круз

Кон Круз

 

Един Човек

"Паскал казва някъде: „Когато разглежда хода на човешката еволюция, философският ум трябва да смята човечеството за един човек, а не за сбор от индивиди.“ Седя тук в отделението за убийци във Фолсъм със сънливо бръмчене на мухи в ушите и размишлявам върху това изказване на Паскал. То е вярно. Също като човешкия ембрион за кратките десет лунни месеца със зашеметяваща скорост, в безчет форми и образи, умножени безчет пъти, повтаря цялата история на органичния живот от растението до човека; също както човекът-момче в кратките си момчешки години повтаря историята на първобитния човек с постъпките на жестокост и диващина, от причиняване на болка при игра на по-малки твари до племенно осъзнаване, изразено в желанието да се събира в банди, също така и аз, Даръл Стандинг, съм повторил и изживял всичко, каквото е бил първобитния човек и каквото е вършил и ставал, докато съм станал това, което сте вие и аз, и всички други подобни на нас в двадесетия век на цивилизацията. Наистина всички ние, всеки жив човек на планетата днес, носим в нас вечната история на живота от самото му начало. Тази история е записана в нашите тъкани и нашите кости, в нашите функции и нашите органи, в клетките на нашия мозък и нашия дух, във всичките видове физически и психически подтици и стремежи. Някога сме били рибоподобни, ти и аз, читателю, и сме изпълзели от морето, за да проправяме пътя за голямото сухопътно приключение, в разгара на което се намираме сега. Ние все още носим следите на морето, както все още носим следите на влечугото от преди то да е станало влечуго, а ние да сме станали ние, когато пра-влечугото и пра-ние сме били едно. Някога сме летели във въздуха и някога сме живели по дърветата, и ни е било страх от тъмнината. Белезите остават врязани в теб и мен, врязани в нашето семе след нас до края на времето на земята." Из "Скитникът между звездите" (https://chitanka.info/text/419/21?fbclid=IwAR0tL_2_dNefWJgCVgLiqtYHTunIGp8DH_JxVJGhoqcg-DVEHaxabW6Bmo0#textstart.)

Кон Круз

Кон Круз

 

Конфуций

"В цялото царство Лу беше въведен ред, съблюдаван от сложна чиновническа йерархия.
Най - високо в нея стоеше Конфуций - точен като справедливостта, хладнокръвен като морала, неумолим като скуката." Из "Светлината на Китай: Роман за Конфуций". "Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път." Конфуций.

Кон Круз

Кон Круз

 

Размисли за извънземни и т.н.

Според разни генетични изследвания, хомо сапиенс (демек ние) съществува от около 200 000 години.Както съм констатирал: най - голямо технологично развитие засега сме осъществили през 20-ти век. През 21-ви век нещата продължават да се случват все по - бързо, но най - големият скок в човешката история към момента като че ли е бил именно през 20-ти век.
През последните 7 000 години (когато е започнал и патриархатът), човечеството е осъществило по - голямо умствено, техническо, че дори и духовно развитие, отколкото за цели 293 000 години преди това!!
Ако приемем, че през 20-ти век извънземни са дали тласак на технологичното ни развитие и са го ускорили, дали пък подобни намеси не е имало и преди около 6-7 000 години, когато човечеството (или поне част от него, защото и до днес има примитивни племена), що годе е било излязло от диваческото си състояние?
Или може би действа принципът на Мечо Пух: колкото повече, толкова повече...Колкото повече постигаш в дадена сфера, толкова по - лесно става да постигаш още. И след като преди нас (хомо сапиенсите) е имало по - несъвършени човешки популации, това навежда на мисълта, че след нас (или докато още ние съществуваме - понеже различните видове хора са се засичали на тази планета), може да се появи и по - съвършена раса от нашата. Езотериците говорят за т.нар. "шеста раса", която за разлика от нашата (определяна от тях като пета и като доминирана от интелекта), ще бъде раса на любовта (и братството). Сякаш изглежда логично еволюцията да продължи и Бог, Природата или както искате наречете Силата която е стартирала и която движи човешкото развитие, да създаде и по - съвършени човешки форми от нас. Няма категорични доказателства, но е възможно т.нар. богове от древните религии да са всъщност извънземни (една поизтъркана вече идея), които не само да са предавали на по - възприемчиви хора частици от огъня на своите познания (тоест, извънземни които да са се проявявали като прометеевци), но и да са извършвали промени в гените ни, с които да са ускорили развитието ни като вид. Може да е имало присаждане на гени от високоразвити извънземни цивилизации на маймуноподобни земни същества. Някой ден тези въпроси може би ще намерят категорични отговори. Току виж сме имали официална среща със създателите си.  А дотогава ни остава само да гадаем или да се доверяваме на писанията на претендиращи да са посветени в определени тайни. Истината е някъде там. А четейки един материал в Уикипедия, виждам че скокове е имало и още по - отдавна, преди появата на т.нар. съвременен човек преди около 200 000 години. Ще излезе, че в човешкото развитие има редуване на плавно изкачване и скокове (които се дължат на...не знам какво...).
"Предмети от камък
Най-ранното използване на каменни предмети датира от преди около 2.6 милиона години. По това време H. habilis използва малки кръгли камъни (чопър) с един режещ ръб, оформен при отломване на парчета от ръба. [10] Това бележи началото на Палеолита (старокаменната епоха). За края на Палеолита се приема края на последния ледников период, преди около 10 000 години. Палеолитът са подразделя на ранен (допреди 300 000 – 350 000 години), среден (допреди 50 000 – 30 000 години) и късен. Камъните, обработвани с цел употреба като сечива, стават все по-съвършени.

Спорът за „съвременния човек“ и Големия скок
До преди около 50 000 – 40 000 години използването на каменни сечива изглежда е напредвало постепенно. Всяка една фаза (habilis, ergaster, neanderthal започва на по-високо ниво от предишната, но по-нататък не се бележи голямо развитие. С други думи, тези видове Homo могат да се нарекат културно консервативни. Преди около 50 000 години човешката култура започва да се развива с по-голяма скорост. Това дава основание на някои антрополози (сред които Джеръд Дайамънд) да нарекат тази промяна „Големият скок напред“. Съвременните „хора“ започват да погребват грижливо мъртвите си, правят си дрехи от кожа, използват усъвършенствани ловни методи (залагане на капани, гонене на животни към пропаст) и рисуват пещерни стенописи.[11] Това ускоряване на културните промени вероятно е свързано с появата на съвременни по поведението си човешки представители. На различни места различни човешки популации започват да правят различни нововъведения в съществуващите технологии. Артефактите като кукички от рибни кости, копчета и костни игли започват да се различават между различните популации, нещо, което по-рано от 50 000 години не се наблюдава. При различните популации неандерталци разликите в технологиите са незначителни.
Теоретично се приема, че съвременното поведение на човека включва четири съставни способности: абстрактно мислене (идеи, свободни от конкретни примери), планиране (предприемане на поредица от действия за постигане на определена цел), иновации (намиране на нови решения) и символно поведение (с картини или ритуали). Измежду конкретните примери за съвременно човешко поведение, давани от антрополозите, се включва специализирането на употребяваните предмети, използването на скъпоценни камъни и картини (като пещерните стенописи), организацията на обитаваното пространство, ритуали (като погребения и надгробни дарове), специални ловни методи, изследване на по-малко гостоприемни географски области и търговия от бартерен тип. Спорът дали става въпрос наистина за „революция“ при възникването на съвременния човек (Големия взрив на човешкото съзнание) или за по-постепенна еволюция продължава." (https://bg.wikipedia.org/wiki/Еволюция_на_човека?fbclid=IwAR0o06qNvp4rXqYtE828BcvfRICqJ50rVIJxGo7Hp76IJNZAQNIWkRv8ta8#Схема_на_човешката_еволюция.)

Кон Круз

Кон Круз

Неси

"Точно в пет и десет минути Неси се появяваше на булеварда
в син анцуг и безукорни бели кецове. Маршрутът му бе точен и неизменен — едни и същи улици, ъгълчета, квартални градинки. Точно за шестнайсет минути пристигаше в парка. Някъде зад кулата на телевизията правеше кратка утринна гимнастика.
Следваше кросът — точно петнадесет минути. Може би това бе най-хубавото, което правеше в своя монотонен живот — бягаше силно, енергично, с дълбоко усещане за вътрешна мощ и жизненост. Настървяваше се от това бягане, изпълваше се с някаква непонятна физическа алчност. И все пак никога не се увличаше и не забравяше себе си. Неговият неумолим вътрешен часовник го спираше точно на секундата. Почиваше пет минути. След това премерваше пулса си — винаги петдесет и два удара, неизменно ден след ден и година след година.
Най-приятно му беше връщането до дома. Сам не разбираше
защо. Вървеше не по алеите, а по пътеките през гората, още
влажни и меки от накапалите листа. В гората беше много тихо, само от време на време някой кос изшумоляваше в храстите. Но Неси не беше човекът, който ще се зазяпва около себе си. Катерички се премятаха по клоните на дърветата — той не ги виждаше. Сърни прекосяваха алеите — не спираше да ги погледа. И все пак тихото спокойствие на гората по някакъв необясним начин преливаше в него, изпълваше го с вътрешен мир и сила. Само тук, в гората, той неясно и смътно долавяше смисъла на тая досадна дума, която непрекъснато му навираха в очите — природа. Само тук, в гората, мозъкът му сякаш притихваше до неуловимост, без това да предизвика у него тревога или недоумение."

Из повестта "Белият гущер" на Павел Вежинов (част втора, глава втора). За пръв път е публикувана в списание "Съвременник" през 1977 г. (https://chitanka.info/text/2869/7#textstart.)

Кон Круз

Кон Круз

 

Мирът

Мирът, понявга по - крехък е и от яйчена черупка... Не троши го ти - недей отваряй в бента дупка... Мирът е красиво цвете, дете е той на радостта, плод на близостта между разума и любовта. На поетите от векове е блян, мечта за свят е по - засмян. Един от плодовете на духа, светлото бъдеще на света. Внимателно стъпвай човече по леда, не те не заслепява силата на властта.

Кон Круз

Кон Круз

 

Парчета от Пъзел

"Когато двамата със Сусама стигнахме при джамията, направо не повярвах на очите си. Всяко кътче, дори мястото отзад, където обикновено седят жените, беше запълнено от мъже на всевъзможна възраст и с всякакви професии. Тъкмо да се откажа и да си ходя, когато забелязах, че един просяк освобождава мястото и си проправя път към изхода. Благодарих на звездите и се промъкнах на мястото му, оставяйки Сусама отвън. Така се озовах на проповед на великия Руми в джамия, пълна с мъже. Не ми се мислеше какво ще стане, ако разберяха, че сред тях има жена, камо ли пък блудница. След като отпъдих всички мрачни мисли, насочих цялото си внимание към проповедта. — Бог е създал страданието, та след него да усетим вкуса на радостта — каза Руми. — Нещата се проявяват чрез своите противоположности. А Бог няма противоположност, затова остава скрит — докато проповедникът говореше, гласът му се извисяваше и тътнеше като планински ручей, захранван от топящия се сняг. — Вижте колко ниско е земята и колко високо — небето. Знайте, че всички неща по земята са такива: наводнение и суша, мир и война. Каквото и да се случва, не забравяйте: всичко е създадено ненапразно от Бога, било то омраза и търпение, честност или коварство. Докато седях там, разбирах, че всичко служи на някаква цел. Бременността на майка ми и войната в утробата й, неизлечимата самота на брат ми, дори убийството на баща ми и на мащехата ми, ужасните дни в гората и всички жестокости, които бях видяла по улиците на Константинопол: всички те по един или друг начин бяха допринесли за моята история. Зад всички изпитания имаше по-голям замисъл. Не можех да го изразя ясно, но го усещах с цялото си сърце. Докато онзи следобед слушах в препълнената джамия Руми, почувствах как като облак върху мен се спуска спокойствие, прелестно и носещо утеха точно както вида на майка ми, която меси хляб." ("Любов", Елиф Шафак: https://chitanka.info/text/27536/10?fbclid=IwAR3Z_VALAIAI_VQ8raLKVMEoR_ckpYqPufqJdmLV4IbqVFVDK0QhmSiCQkc#textstart.)

Кон Круз

Кон Круз

 

Да се сънуваш като Моисей?

Пет мои сънища от началото на месец юни 2015 г. Сънувани са в една и съща сутрин, 5 дни преди важна промяна в живота ми, свързана с професионалното ми развитие. В най - важния сън бях Моисей! Моля за тълкувания. ***************************************************************************************************************************************************************************************** Бях някъде си, не знам къде. С един тип взехме да се караме и той ме заплаши с не знам си какво бойно изкуство. При което аз му казах, че ще му приложа Тай бо (не съм се занимавал с това, а се и пише Тае бо - освен това представлява вид аеробика с бойни елементи). Взехме/взеха да се бият. Изведнъж онзи, с който се карах започна да се бие с друг, не с мен (аз стоях зад другия - бодигард ли ми беше, що ли). По едно време врагът извади пистолет (не ми се щеше повече да съм там) - вкара поне 2 куршума на намиращия се пред мен (уплаших се куршумите да не минат през тялото на защитаващия ме и аз също да пострадам, но слава Богу не пострадах). Стрелящият си тръгна (простреляният и да е паднал, не съм видял). След това се озовах във физкултурния салон на първото ми училище. Имаше някакви момичета там, имам чувството, че имаше и полиция, която разследваше случая. Аз бях с шапка с широка периферия и шлифер (като един филмов ловец на вампири): смеейки се казах, че приличам на убиеца, но не съм аз. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... На някакво закътано място в някаква сграда (все едно зад параван), бяхме аз и И. М. Тя тъжеше, защото неин приятел е починал..., но нямах съзнанието да съм аз. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... Сънувах по едно време, че е нощ и някакъв малък бял пес се впуска към мен с желание, за да ме захапе. Не успя. Струва ми се, че още преди да ме нападне, аз се бях издигнал на метри над земята, така че приближаването му до мен - не му помогна да ме заръве. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... Сънувах още че летя в някаква църква. Стигнах към дъното, но се върнах към изхода/входа. Близо до входа на църквата беше президента Плевнелиев, който философстваше за нещо. Мина ми през ума, че по някое време (не знам дали в същия ден) е отговорил на мой въпрос, (може би зададен му по телевизията), в който въпрос се съдържа думата "молитва". ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... Аз, Моисей! (Сънувано в ден с проливни дъждове: по - подходящо беше да сънувам, че съм Ной.) Мошето го свързвам с лутане, но за да има изход, трябва да има и лутане. Без лутане - няма излизане от пустинята. Ден е, моят град. Тръгвам надолу към центъра. Вървя и...кеф. Хора ме разпознават като Моисей! Аз съм звезда, божи пророк! Старозаветен, но пророк! Започват развълнувани да се струпват наоколо, за да ме гледат. Имаше и облечени като индийки. Спря ме някакъв тип, който ме възприемаше явно като Дядо Коледа. Показа ми една стара тетрадка, в която май имаше 66 точки (мъжът беше доста под 66, та да е имал 66 Коледи). В тетрадката беше отбелязвал, какво му е подарил Дядо Коледа всяка година и доколко той е доволен от подаръка.
Продължавах да вървя и привличах все повече внимание - възторжени хора, възприемащи ме като Моисей!
Озовах се в града, в който учех. Вървя си аз (Моисей) по улицата и се сещам, че (гореспоменатата) И. М. е поискала да разбере средния ми успех за годините на висшето ми образование. Обаче не се сещах колко е. Хрумна ми, че бих могъл да взема предвид всички оценки от бележниците ми от 7-ми до 12-ти клас и така да се получи по - висок общ успех (само че щеше да е среден успех от времето от 7-ми клас до завършването на висшето ми образование). Реших да посетя (с летене) града в който учех.
И тръгнах да летя към блока, в който три години и нещо бях на квартира, но се обърках в пътя...Стигнах до някакъв друг квартал с блокове (беше нощ, но като че ли в следващия момент стана ден). Приземих се на пътното платно. Започнаха да се струпват хора - все пак, Моисей съм. Обаче нямах желание да се занимавам с тях и реших да се върна обратно. Онези се струпаха така, че ми препречиха пътя за връщане. Нямам спомен обаче да съм минавал през тълпата (явно с летене ще да е станало).
По едно време, аз, една малко позната ми жена и някакъв мъж се озовахме в един от блоковете. Вървяхме тримата, но по едно време те двамата се разделиха и хукнаха в различни посоки: искаха да ме оставят в блока тъмен, мамицата им стара и да се изнижат без мен (щяха през два от изходите да избягат и после да се съберат). Хукнах след жената, тя излезе и се опита да ми затръшне вратата пред носа (щеше да я заключи и да ме остави затворен в непознатия блок, но аз успях да си мушна крака - тя го затисна, но не можа да затвори вратата; излязох и аз навън).
След това аз, майка ми и баща ми вървим по някакво пътно платно (намираме се в непознатия квартал, за който споменах). На едно място - скупчване на хора. Има полицаи - но те по - встрани. Някакви цивилни, обикновени граждани си придават важности: застанали на средата на пътя и като се доближи някой до тях - спират го. Не дават да се минава. Не бяха застанали точно в средата, но доближиш ли - изпречват ти се на пътя. Минахме си спокойно покрай тях. Изгледах единия с насмешка. Ако беше тръгнал да се репчи..., щеше да яде шутовете.
Продължаваме да вървим. Баща ми изостана назад. Аз и майка ми - вървим по - напред. Тя - най - отпред. Пред нас се движат трима едри, леко пияни и пиещи в движение младежи - единият гологлавец (може би футболни хулигани). Притесних се, да не вземат нещо да ни правят проблеми. Най - малкото: с джапанки бях. Помислих си, че ако ни нападнат, ще защитавам майка ми дори до смърт, а джапанките...ще ти изуя и ще се бия бос, доколкото мога.
Нямаше проблеми с тези пияндета. Стигнахме до колата. Наоколо имаше и други коли. Паркинг явно. Имаше много народ. Приготвяхме се да тръгваме. При нас дойде някакъв странен човек, който имам чувството, че за втори път ни/ме занимаваше с посещенията в някакъв негов сайт (не помня първото занимаване обаче). Ставаше дума за пари, за това че той печели от посещенията и ни предлагаше да се включим в бизнеса му (нали има разни сайтове, в които дават пари...Не бяхме заинтересовани от офертата и го отрязохме. Онзи взе от колата ни картонена опаковка с яйца. Обаче баща ми си я поиска и ни я върна. После бях у дома - бях влязъл в скайп. Пратих покана за приятелство на една Ира, която ми е в списъка с абонати. Погледнах аватара на един даоист (Дао, Тао, Тае бо - хммм). Аватарът беше негова снимка колаж: на снимката се виждаше той с торта по случай рождения му ден, а на мястото на главата му имаше вълча глава. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... П.П. от 2015 г.: Въпросната Ира (не и е това истинското име), преди време имаше никнейм, в който се съдържаха две цифри, чийто сбор е 5 (5 е важно число в живота ми) - свързано е с пътуване. (2019 г.: По - горе съм написал от "7-ми до 12-ти клас". Разликата между двете числа е...5. Споделяйки сега сънищата тук, забелязвам неща, които преди години не бях забелязал). Относно даоиста: не знам дали е важно за тълкуването, но в негов никнейм се съдържа думата "надежда" (макар на чужд език). Сънят може да означава 40 години лутане... Дано ако е това, 40-годишното ми лутане да е започнало преди 26 години, а не те първа да предстои. Млад леко шантав мъж ми показа леко изхабената си тетрадка: вътре имаше 66 точки...Аз съм на 26 години...Моисей се е скитал в пустинята 40 години преди да достигне до обетованата земя. Но какво са 40 години на фона на вечността? По - добре 40, отколкото 400 да речем... Даоистът, за който споменах: той има аватар сивкав лисунгер, освен това си пада синофил (китайофил): не знам дали тези детайли имат отношение към сънуваното. Според Петър Дънов: "6 е число на илюзии. Също и на търпение. За добрия човек 6 означава растене, развитие, а за лошия - смърт...33 - число, което примирява брата и сестрата. Умът и сърцето работят в хармония. Числото 33 е подобно на 66, което е число на илюзии. 33 - число на заблуждения." (http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b15/novi_tekstove/chisla.htm.)
 

Кон Круз

Кон Круз

 

"Да бъде България"

Уфологът проф. Стамен Стаменов за боевете на Шипка: "Защото каквото и да правиме, ако не беше силата на българския дух - едно и космическата защита на пресветата божествена йерархия на свети архангел Михаил - разказвал съм ви онзи случай, когато психотроничката леля Слава Севрюкова описа много точно как пресветата свита предвождана от свети архангел Михаил - пресветлият, правят кръг над Орлово гнездо и тя казваше така: "Ей га, виждам га, лично свети архангел Михаил фърли венеца на победата над Орлово гнездо с думите "Да бъде България" и отля четиредесет хилядната турска сган обратно." Направете си сметка за какво ви намеквам, скъпи приятели. Та ние имаме невероятна мощ. Ние имаме божествена земя. Раят на Земята е България. Не съм шовинист. Не си правя илюзии. Но знам едно, че при такива дадености: един път - рай на Земята, втори път - силата на българския дух и трети най - важен път: космическата божествена защита. Лично от свети архангел Михаил! Аз държа връзка със свети архангел Михаил. Да, не лично. Имам си хора. Знаете, създадох асоциация "Феномени" още в 80-те години. Лично свети архангел Михаил в момента пази България!" (http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=4242&page=0&fbclid=IwAR0efZ34jWNqHeh--gAAbBJ0Atn5tTNTt_pibSpm-PR72QJb-Yg7owIw3_w.)

Кон Круз

Кон Круз

 

За важността на личния пример

За важността на личния пример при възпитанието на децата. Една история, която едва ли би попаднала във вечерните новини... "Един човек разказва спомен от детството, който завинаги е белязал представа му за човешкия характер. Отраснал в малко и консервативно американско градче. Както повечето момчета на неговата възраст, той изкарвал джобните си, като разнасял вестници в квартала. В началото на 60-те години на миналия век вестникарчетата обикновено обикаляли веднъж седмично от клиент на клиент, за да събират таксите си.
Една октомврийска вечер по време на обичайната си обиколка момчето почукало на вратата на една съседка. Жената се показала на вратата, обляна в сълзи. Говорела несвързано, но то успяло да разбере, че току - що е узнала за внезапната смърт на едно от порасналите си деца. Момчето, което не било навършило дванадесет години, нямало представа какво трябва да каже и какво да направи. Но когато се върнало у дома, заварило майка си да шета в кухнята и и разказало за случилото се. Щом чула новината, майка му веднага прекъснала работата си, наметнала палтото си и забързала към съседката, за да и предложи компания и утеха. Не се замислила, не казала: "Господи, трябва да отида да я утеша, но какво ще и кажа?". Просто отишла.
Тази история никога не би влязла във вечерните новини: "Жена зарязва всичко и се притична на помощ на съседката!". Но за момчето, което се чувствало неспособно да направи нещо, това бил най - впечатляващият пример за човешко състрадание и себеотрицание." Из "Как сами да проектираме бъдещето", Марк Търстън и Кристофър Фейзъл.

Кон Круз

Кон Круз

 

Насватбяване и счупени крака

Насватбяване Преди няколко сутрини сънувах, че майка ми ме кара да ходя на някаква сватба. Ще се жени нейна бегла позната, която работи като продавачка. Чак с майка сме отишли в някакъв специализиран магизин, за да ми избираме костюм за събитието, на което ни най - малко нямах желание да ходя. Оказва се и че не съм звъннал на началника, за да му кажа, че няма да дойда на работа. Помислих си да му се обадя и да му кажа за какво става дума. Погледнах стенния часовник - часът беше между 12:05 и 12:09. Подметнах на майка ми, че може и да не отида на сватбата. Щях да се чувствам там като по задължение и нямаше да имам настроение да говоря с когото и да е било. Погледнах през прозореца и видях от двора да излиза някаква жена облечена в черни кожени дрехи (същата щеше да е част от гостенките на вечерното сватбено тържество). ...................................................................................................................................................................................... Счупени крака Днес сутринта сънувах, че съм в някакъв склад, проснат по корем. Складът се контролира от претъпна група. Със строшени от бой крака. Строшили са ми ги мутри, с които съм се бил. Захвърлили са ме като парцал. Една мутра минава покрай мен и отива нанякъде. Мрачно е, но ден. Влиза дневна светлина, макар и малко. След малко настава нощ. Може би помещението е осветявано само от лунна светлина. Седнал съм на пода, неспособен да избягам с потрошените ми от бой крака. Появява се някаква млада чернокоса симпатизираща ми жена. Застанала е на колене точно пред мен и ми говори със съзаклятнически тон. Навярно и тя е пленничка и иска да избягаме заедно. Казва ми: "Аз съм извънземна, от Марс съм!" Уплашвам се и тръгвам да пълзя назад помагайки си се ръцете ми. Тя тръгва да пълзи към мен. Пълзи и ми повтаря, че е марсианка. След малко е отново ден. В склада има няколко мутри. Не очакват това, което се случва след малко. Макар и със счупени крака, аз се изправям, решен да се бия и да избягам от това проклето гангстерско помещение. Не изпитвам болка нито докато съм на земята, нито докато съм се изправил. Усещам само лека отпадналост. Влизам в бой с една от мутрите. Нанасяме си удари с крака. Чувствам, че нямам сили да се преборя и спирам да се бия. Решавам да действам с хитрост. Идеята ми е да стана техен човек и това да ми даде възможност да се измъкна. Предлагам им го. Не ми отговориха. За малко се разсейват понеже се заприказвак помежду си и не гледат към мен. Вратата на склада е оставена отворена. Побягвам през нея. Излизам на улицата и политам свободен. Навън е слънчево. П.П.: Бях облечен в някаква бяла окървавена риза. Никога не съм бил в толкова тежка ситуация, колкото в този сън. Важното е, че се измъкнах и попаднах на слънчево място, както в съня в който бях убил някакъв крадец пред вратата на къщата.

Кон Круз

Кон Круз

 

Слънце сме

В същността си сме Слънце. "И тъй, когато казваме, че слънцето не ще зайде, ние разбираме възвишения Божествен свят, дето слънцето действително не залязва. Слънцето, което не залязва, принадлежи на човешката душа. Значи, душата има свое слънце. Ние разглеждаме душата в смисъл на истинския човек. Тъй щото, иска ли някой да знае какво всъщност представя човек, нека той има предвид душата. Външният човек, когото виждаме, не е „азът“; той е слуга на същинския човек, на душата. Някога човек казва: Аз съм. Ако това „аз“ е същинският човек, тогава защо често той търси помощта на другите хора? Ако ти си „азът“, т. е. великото и славното у човека, защо търсиш помощта на баща си и на майка си, както и помощта на своите приятели и близки? Щом казваш „аз съм“, направи нещо подобно на земята или на някоя слънчева система! Ти казваш аз съм и нищо не можеш да направиш. Някой казва: Знаете ли кой съм аз и какво мога да направя? Ти си едно аз, което нищо не може да направи. Това не трябва да ви обезсърчава. Човек трябва да започне с негативната страна на живота, за да разбере великите закони, които се съдържат в него. Един ден, когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може да създава цели системи. И тогава човек няма да създава своите системи между готовите вече, да нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбира. Във вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпълнят и населят. Дойде ли човек до това положение да се слее със своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори. Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето да залязва и да изгрява, или да изгрява, без да залязва. Ще кажете: Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи? – Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти. Тия ангели, макар и да са работили по всичките правила на висшата математика, все пак са допуснали известни погрешки, които и до днес изправят. Наистина, те са работили с милиони години върху създаването на този свят, тъй щото грешките, които са допуснали, са съвсем малки. Например, когато слънцето се завърти сто милиона пъти около себе си, забелязва се само едно изключение. Същото нещо се забелязва и в движението на земята, както и в движението на човека: когато земята, както и човекът се завъртят сто милиона пъти около себе си, забелязва се едно изключение от правилния ход на тяхното движение. Великото и красивото се заключава именно в това изключение, понеже в него едновременно става повдигането и падането на човека." (http://beinsa.bg/beseda.php?id=1107&fbclid=IwAR3l1yFSCPV64jSHpk5LLTDmGEXkFV0hIetKEWXJeHHByPSUMnxbU61KFkU). В сериала "Луцифер" в последния епизод на втория сезон, майката на Луцифер преминава през един пространствен портал и отива някъде, където да си създаде своя собствена вселена - отделна от тази на Баща му.

Кон Круз

Кон Круз

 

Душата ти е цигулка!

Душата ти наподобява виртуозно изработена цигулка, от която можеш да извлечеш вълшебна музика. Когато обаче се отклоняваш от истината, когато проявяваш неискреност или просто безцеремонно лъжеш, тогава се пораждат фалшиви тонове, колкото и прекрасна да е твоята цигулка… музикантът се оказва калпав. А той е калпав не заради друго, а защото му липсва чистотата на пределната искр-еност, свързваща го с Божията искр-а, която пречиства и озарява човека отвътре. Само чистият може да бъде проводник, но се изисква смелост – смелостта да бъдеш истинен във всичките си мисли, чувства, думи и дела! Колкото и трудно да е… каквото и да ти струва това… цената си струва! Нечистият, неискреният, фалшивият с клеймото на малодушието си дамгосва и деформира красотата на своето лице - прекрасния образ, по който е създаден, и разкрива пробойни в своята аура… става достъпен за тъмни същества и влияния. Лишава сам себе си от човешко достойнство. Изпитва болка и страдания, които го озлобяват. А злобата е пътека към ада. Адът е вибрационна сфера, към която принадлежат души със сходни на тази сфера вибрации. В своята неосъзнатост те се опитват да превърнат живота и на другите в ад. Мислят си, че другите са им виновни. Не се вглеждат себе си. Такива хора се нуждаят от лечение – от дълбоко разтърсване и катарзис, за да се откърти и да изпадне от тях нечистотата, забулила и скрила светлината на душите им. Автор: borislavil

Кон Круз

Кон Круз

 

Из "Мисли и афоризми"

"Жестокостта е характерна за ония закони, които са продиктувани от страха, тъй като страхът може да бъде енергичен само ако е жесток." "Частният интерес е всякога страхлив, тъй като за него сърце и душа е външна вещ, която всякога може да бъде отнета или повредена. А кой не трепере пред опасността да загуби сърцето и душата си." "Ако добре разбраният интерес е принципът на всеки морал, то трябва следователно да се стремим към това, частният интерес на отделния човек да съвпада с общочовешките интереси." "Тълпата, и знатната, и простата, съди по външността, по лицевата страна, по непосредствения успех." "Би било много трудно, ако не и невъзможно изобщо, да се намери принцип, с който би могло да се обоснове справедливостта или целесъобразността на смъртното наказание в едно общество, което се гордее със своята цивилизация.
Наказанието изобщо е било оправдано като средство или за поправяне, или за заплашване.
Но какво право имате вие да наказвате мене, за да поправяте или плашите другите?" "...наказанието не е нищо друго освен средство за самозащита на обществото против нарушенията на условията на неговото съществуване, каквито и да са тези условия. Но какво е това общество, което не познава по - добро средство за собствената си защита от палача и което провъзгласява собствената си жестокост за вечен закон." "...достатъчно търпение (а това е първото условие, ако искаш нещо да научиш)..." "Робството е първата, присъща на античния свят форма на експлоатация; след него идват: крепостничеството в средните векове и наемният труд в ново време. Това са трите велики форми на потисничество, характерни за трите велики епохи на цивилизацията; открито, а от неотдавна и замаскирано робство я съпровожда всякога." "Ако характерът на човека се създава от обстоятелствата, то трябва следователно обстоятелствата да бъдат направени човечни." "Забележително е, че в света на растенията и животните Дарвин отново разпознава своето английско общество с неговото разделение на труда, конкуренция, откриване на нови пазари, "изобретения" и малтусовска "борба за съществуване"." "Философите само по различни начини са обяснявали света, но задачата се състои в това, той да бъде изменен." Карл Маркс

Кон Круз

Кон Круз

 

За психичната ръка

"ПСИХИЧНА - МЕДИУМИЧНА РЪКА. Тя е необикновено красива по форма - нежна, дълга, тънка, заострена. Тя е просто префинена, облагородена конична ръка - такава, каквато я виждаме по иконите. Пръстите имат конична форма, но накрая са заоблени. Притежава красиво оформени възли, едва забележими, само между вторите и третите фаланги. Палецът е дълъг, тънък, като първата фаланга е заострена, а втората е фино и красиво оформена, прищипната в средата и е по-дълга от първата. Възлите му са едва забележими. Тъй като по възгледи тези хора не са от Земен тип, нямат нищо общо с грубото и материалното, с борбата за придобиване на необходимите елементи за земно съществуване, затова и хората с такива ръце са негодни за каквато и да било физическа работа, съвсем непрактични за справяне с трудностите в този свят. Те се ръководят от чувствата и са много медиумични, с фини, лесно вибриращи нерви. Обичат всичко красиво, благородно, идеално, пречистено от грубото, примитивното, земното. Това са мечтатели с фантазия и мистицизъм. Колкото са по-префинени тези ръце, толкова е по-префинен и техният притежател. Те презират всичко долно, низко, егоистично, некрасиво, несправедливо. Те притежават сравнително силна воля, която им дава сила и възможност да използуват живота си само за идеални цели. Тъй като малко познават земния, всекидневен живот, лесно се поддават на измама и възможността да бъдат използвани от други хора за личните им егоистични цели е голяма. Хората около тях трудно ги разбират. Без голям палец, тези ръце показват недоволство, страх, колебание, съмнение и потиснатост поради собственото им безсилие. Ръката на интелигентния, с благородна емоционалност човек, осъществяващ всяка поставена задача, е голяма, широка, дължината и е по-голяма от ширината и е средно дебела. При ръкостискане тя е еластична, с гъвкави стави. Горната част на ръката е без каквито и да било подкожни тлъстини, има малко мускули, вените и костите се очертават, кожата им е тънка, еластична с малко косми. Малко косми има и по трите фаланги на пръстите. При отваряне на ръката палецът стърчи добре навън и сключва тъп ъгъл с дланта. Целият палец стои значително по-ниско на дланта, което говори и за моралния устои на човека. Пръстите са кокалести и когато са събрани, между тях има пролуки, което говори за щедрост, готовност за жертва и помощ. Всички пръсти като че ли малко са насочени към Сатурновия пръст, което говори за човек, който не обича да разпилява времето си напразно. Възли на пръстите между първата и втората фаланги не се очертават рязко, което показва нежелание да се рови и да търси излишни подробности по даден въпрос. Възлите между втората и третата фаланги са добре развити, което говори за независим дух. Възлите между третата фаланга и самата длан са също добре развити и когато ръката се свие в юмрук, те добре изпъкват. Това показва, че устремът за изпълнение на всяка поставена задача е добре изразен. Върховете на пръстите са малко заоблени, а специално този на Сатурновия пръст е малко като че ли сплеснат - лопатовиден, което говори, че този човек приема всяка работа като достойна за уважение и е готов да я върши. Палецът е голям, гъвкав, като първата фаланга е добре оформена, широка, а втората е по-дълга от първата и е стеснена в средата (с талия), без излишни натрупвания на мускули. Възлите между фалангите се очертават добре - развити са и ясно изпъкват. Когато ръката е свободно поставена на масата, кутрето малко се отклонява от останалите пръсти. Ноктите са гладки и не са нито много големи, нито малки, а са средни. Те са по-къси от половината на първата фаланга, леко са закривени и значително широки. Хълмът на Венера е голям, но не много изпъкнал и е мек, с леки чертички по него. Другите хълмове са също добре развити. Линиите по ръцете са дълги, добре изразени, без резки извивки и чупки, прекъсвания и острови, което говори за добре организиран Двойник в човека. При силно притискане на палеца към дланта мускулът между него и самата длан добре изпъква и е корав, което говори за добре развита дихателна система, което е много важно нещо за такъв човек, пък и за всеки друг." (https://petardanov.com/index.php/topic/30497-типове-ръце/). "Що се отнася до разпространението на този тип ръка по земното кълбо, той се среща особено често при такива народи, разбира се, които са проникнати от религиозност и съзерцателност. Затова в Европа такъв тип срещаме рядко, в Америка още по - рядко, но тя е твърде разпространена всред народите от Централна и Южна Азия. Онези хора, които с фанатизъм се хвърлят под тежката колесница на Брама, които от чиста религиозност се подчиняват на най - тежките условия на кастовото устройство, които поддържат живота си с шепа сух ориз и няколко банана и се чувстват при това щастливи и доволни, такива хора не могат да имат други ръце, освен психически." ("Хирософия", Ф.И. Булгаков.)

Кон Круз

Кон Круз

 

"Да се завърнеш" и "Майка ми"

Да се завърнеш Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина! Димчо Дебелянов ----------------------------------------------------------------------------------------------- Майка ми В рояка спомени свещени, де моя дух сега се губи, се твоят образ въжделени духът ми, майко, среща, люби.   Ти люлката ми си люляла със песни жалостно-упойни, над мен по цели нощи бдяла през мойте нощи безпокойни.   Под твоето крило растял съм, наяквал съм под грижи мили, от твойта реч и взор черпал съм и радост, и духовни сили.   Душата ми от теб научи да мрази, да обича страстно, от твоята душа засучи любов към всичко, тук прекрасно.   Ти ме роди, но ти ми даде и светлото, що в теб блещеше, ти и човека в мен създаде - ти два пъти ми майка беше! Иван Вазов    

Кон Круз

Кон Круз

 

Луди сме

„Душевноболният или сънуващият човек изобщо няма обективна представа за външния свят; но всички ние сме повече или по – малко луди, повече или по – малко спящи; всички ние носим в себе си един необективен възглед за света, възглед изкривен от нашия нарцисизъм. Трябва ли да давам примери? Всеки лесно може да ги открие, като се вгледа в самия себе си, в своите съседи, като чете вестници. Степента на нарцистично изкривяване на реалността е различна. Една жена, например, се обажда на лекаря, казвайки, че иска да дойде на преглед още същия следобед. Той отвръща, че този следобед е много зает, но може да я приеме на следващия ден.
Нейният отговор: „Но, докторе, аз живея само на пет минути от вашия кабинет”. Тя не може да проумее неговото обяснение, че тази близост за нея изобщо не му спестява време. Тя преживява ситуацията нарцистично: щом тя пести време, той също пести време; единствената реалност за нея е тя самата.” Източник: "Изкуството да обичаш", стр. 122, Ерих Фром. Книгата е написана преди 63 г., а нещата коментирани в нея са кажи-речи същите, каквито са били и тогава, и преди онова време.

Кон Круз

Кон Круз

 

Несправедливо обвинен!

"Една история, живот като на кино даже мисля да изпратя резюме на Тарантино..." (Hong Kong) Сутринта сънувах, че някакъв бандит е тръгнал да влиза у дома и аз съм го убил пред вратата. След малко идва полиция да ме арестува за убийството извършено при неизбежна отбрана. Още преди да са стигнали до стълбището, аз обаче политам към Балкана... Тези дни се кахърих, че съм започнал много рядко да сънувал, че летя поне 4 пъти по - рядко, отколкото преди 7-8 г. примерно. Че сънищата ми са станали по - скучни. И ето, че тази сутрин подсъзнанието ми ми се реваншира.
Спасих се от ръцете на кривосъдието (в случая поне щеше да е такова). Поне временно.
За моя случай се разчува в цялата държава, придобивам слава! Собственолично установявам, че съм много обсъждан. По някакъв начин обаче лицето ми е неразпознаваемо. Първо се оказвам обратно у дома си. Там е и някаква баба, много приличаща на една адвокатка. Бабата се изявява като гадателка. Чрез някакви карти (на които странно защо няма нищо изобразено) иска да види лицето ми. Разбърква ги, хвърля някои от тях на едно от леглата. Чувам я да казва "ей сега ще видя лицето му"! Не ме разпозна обаче като убиеца (дори не ме погледна).
След това съм в някаква кръчма. Мрачна, почти празна. Седнал съм при една дълга маса и ям супа. Някъде по в дъното на помещението е собственикът, когото не виждам, но знам, че е седнал с лице към мен и към входа. След малко в кръчмата влиза един колега, който не ме разпознава... Подминава ме, отивайки към стопанина и говорейки му за моя случая (явно цялата държава сега говори за мен, което няма как да не ме ласкае). Усещам се хладнокръвен, спокоен. Нямам порив към бързо изнизване. Сякаш се наслаждавам.
След това съм пред касата в един хипермаркет, но съм с празни ръце. Зад касата работи една жена, която ще нарека Каката (знам коя е). Две дами току що са били обслужени от Каката. Коментират моя случай. И дори да се ме мярнали..., сещате се - не ме разпознават. Нищо, че навярно снимката ми нееднократно е обиколила телевизиите и вестниците. Мистерия ви казвам! Чувам едната да казва за мен на другата: "Той много разчита на Каката!"
После се озовавам в уж бившата ми квартира. Но това не беше бившата ми квартира. По - голям апартамент беше. Вещите в него ступани покрай стените и покрити с бели чаршафи. Не ги виждам. Полумрачно е. Обзема ме тъга (може би носталгия по отминалия ми престой там). Какъвто досега си бил,
то в миналото ще остане.
Какъвто днес си,
такъв занапред не ще да бъдеш ти...
От себе си когато оздравееш,
тогава чак ще разпознаеш
истинските си черти! Бо Йин Ра После бях навън. В непознат град, голям (едно царство на анонимността). Слънчево време, топло, приятно. Нямам вече усещането някой да ме издирва. Намирах се на една малка градинка, находяща се между пътните платна на оживена улица. Ходи ми се по голяма нужда. Оглеждам се. Наоколо не виждам тоалетна. Чудя се какво да правя. Не виждам много хора, но не е като да не виждам. Никой не се взира в мен, но все пак...
Решавам да облекча нуждата си публично. Наоколо не виждам мъже (само момичета и жени). Правя това, което след определено колебание съм решил.    

Кон Круз

Кон Круз

Sign in to follow this  
×