Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
  • постове
    29
  • коментара
    3
  • прегледа
    20254

Entries in this blog

 

Искаш да победиш страха си от смъртта?

"Искаш да победиш страха си от смъртта: огледай се наоколо. Природата не познава студа на смъртта, неподвижността, липсата на живот. През пролетта тя изразява младостта, страстта за живот, щедростта. През зимата мечтае, съсредоточена в себе си, обновява силите си и готви завръщането на пролетта. Приеми смъртта като възстановителен сън."
Откъс от "Мъдростта на северноамериканските индианци", Жан-Пол Бур.

Кон Круз

Кон Круз

 

Войната е гадно нещо (спор няма)!

Скъпи съфорумци и Вие нерегистрирани читатели на Портала. Пиша този текст, за да не бъда разбиран погрешно по повод постовете ми в една от темите на почитаемия сайт. В последно време съм на вълна история, главно българска история и по - точно българска военна история от периода 1878 г. до 1945 г. Чат-пат влизам на вълна история и започвам да се вълнувам от нея повече от обикновено. Българската история ми е детска любов, която още ме държи. Войната несъмнено е гадна, кофти нещо сама по себе си. Войната е зло. Войната е нехуманна и грозна. Във времето са изработени етични правила във връзка с мирното население по време на войни, които правила обаче за съжаление нерядко са нарушавани и са превръщали войните в още по - варварски актове и безчовечни актове. Войната - смърт, прекършени животи и мечти, разбити планове, мизерия, глад, въшки, бълхи, душевен мрак, студ, зловещи тътени, кал, страх, озверяване, осакатяване (физическо и психическо), изнасилвания, мъчения. Изкривени от болка, страх или гняв лица. Кръв, кръв, много кръв. Отваряне на пропасти между народите. И много сълзи. Войната сама по себе си е извратена работа. Хората започват по - малко да ценят човешкия живот, което е предпоставка за още бъдещи кръвопролития . Ако трябва да вярваме на езотериката (тук все пак е езотеричен сайт) войната храни демоните (не само тези, които са във всеки от нас). Посрещачите на души пък имат много повече работа от обикновено... Войната носи душевни, физически и финансови загуби, а аз предпочитам да печеля (макар и не на всяка цена), предпочитам нещата в живота ми да се подобряват. То и от войните някои хора печелят, но огромната част от хората страдат (и победени, и победители). Не ми се умира във война (особено в такава, която бих намерил за несправедлива). Не ми се ще и други да умират. Не обичам войната, не ми се убиват дори животни. Миролюбив и кротък човек съм общо взето... (дори може би повече, отколкото изглежда понякога от мои интернет изяви и може би понякога по-миролюбив, отколкото е нужно)! Макар че не съм тотален пацифист... Обичам да живея спокойно, да съм здрав, да не гладувам, да съм чист, не ми се умира млад, а и не ми се цапат ръцете (но при нужда и при възможности бих се бил като звяр и до последна капчица кръв, за да защитя близките си най – вече, както и страната си). Обичам комфорта (душевен и физически) и това е една от причините да не обичам войните и по принцип да нямам желание да воювам. Искам хората по света и у нас да са добре и да стават по - добре. Не мразя никого, макар понякога да изпитвам нотки на раздразнение... Мястото на войните е в спомените, филмите, статиите, книгите. Трябва да бъдат прекратени съвсем, а армиите да бъдат впрегнати за различни невоенни каузи. Навярно и това ще стане някой ден, натам се върви макар и бавно. Спорните въпроси трябва да бъдат разрешавани разумно, но и справедливо. Хората и народите не трябва да се тормозят едни други. Българите имаме достатъчно земя дори и сега, а земи населени някога предимно с българи днес са сериозно обезбългарени. Лично аз в качеството ми на българин и български гражданин и с оглед на посоченото в предното изречение - нямам териториални претенции към никого. Искам чисто и просто да се спазват основните човешки права на сънародниците ни зад граница и слава Богу се правят стъпки в тази посока. Даже има и стъпки в посока на победа на историческите истини в Северна Македония (може би знаете – беше сформирана междусъседска комисия и лека полека македонските историчари започнаха да отстъпват от лъжите си). Да се върна на войните. Войните са допуснати от висшите сили и явно са неразривно свързани с духовната еволюция на човечеството. Те са етап от пътя на човешката цивилизация. Всяко нещо в този свят не е на 100% добро или на 100% зло. Същото важи и за войните. Трябва да се има предвид, че от война до война може да има голяма разлика (например разликата между Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. и войната на Хитлер в СССР е сериозна). Чел съм, че Учителя Дънов (краен противник на войните) бил казал, че Балканската война се е ползвала с подкрепата на светлите сили (същото съм чел и за гореспоменатата Руско-турска война, която възкресява България на картата на света и избавя за съжаление само част от българите от петвековното иго). Чел съм и че според Учителя войните на Наполеон до някое време са се ползвали с небесна подкрепа по определени причини (докато талантливият пълководец не нахлува в Русия). Негови са и думите: „Божественият закон гласи: Не отваряй война, в която можеш да изгубиш и това, което имаш. Ако воюваш, воювай за Бога. За правото в света." (Из „Ако имате вяра" - 1940 г.). На Учителя (явно не 100%-ов отрицател на въоръжените конфликти) са и думите: „И само онзи, който се самопожертвува, живее, защото усеща една радост, която го съживява. Много някогашни богати българи не живеят вече, а Ботев, Раковски и др., които са се самопожертвували, са преживели, защото те са научили закона на обичта. Но ще ми възразят някои : Да, но Ботев не е бил вярващ. Не е важно, че той не е вярвал като нас; важното е, разбирал и прилагал ли е закона за самопожертвуването за своите ближни. То е важното и необходимото за нашето досъграждане." Из книгата "Новото човечество", глава "Космичната любов",стр. 138, издание на в-к "Надежда", София 1990г. В предаването "Вяра и общество" преди време един от гостите каза, че според Августин Блажени оправдана е онази война, която е за защита и при която няма използване на повече насилие, отколкото е нужно за целите на защитата (например защитаваш себе си или някой друг и не ползваш сила, когато да речем врагът се е предал). Като цяло съм съгласен със свети Августин. От друга страна: склонен съм да оправдая и нападателна война, ако е много или достатъчно наложителна, ако мирните постъпки не дават и не дават желания резултат, ако дадено население е тормозено и асимилирано. Затова оправдавам и войните ни в периода от 1912 г. до 1945 г. и ги намирам за справедливи. Не виждам как националния въпрос е можело да се разреши без да пукне пушка. Лесно е да се гледа на ангро, по сталински. Но ако се погледне по – конкретно, към отделните човешки съдби, нещата по – другояче изглеждат. Все едно да бият брат ти, да изнасилват сестра ти, те да те молят за помощ със сълзи на очи, а ти да бездействаш и само да се молиш Богу. Тези войни са били не само национално-обединителни, но и национално-освободителни: продължение на делото на Раковски, Левски, Ботев, Бенковски... Не се радвам, че този или онзи вражески войник е бил убит. Помня как веднъж народният професор Божидар Димитров каза за една граната нещо от сорта на "добре, че не е избухнала". Ставаше дума за сражения на българи срещу италианци по време на Първата световна война в Македония (да се чуди човек какво са правели италианците в Македония). И въпреки, че италианците са се явявали наши противници (оттам и противници на делото по освобождението на потисканите наши събрати, останали в пределите на враждебни съседски държави), Божо се изказа позитивно за това, че не е избухнала гранатата и не е отнела живот. Оценявам мира и се радвам, че живея в мир. Изпитвам доволство от мирния си начин на живот. Но понякога се възхищавам и умилявам, четейки/слушайки за някои български бойни подвизи, за силата на предците ни. Стигал съм до просълзяване. Дори се случва да се усетя по - силен, занимавайки се с такива материали. Изпитвам и доза гордост, че сме имали такива славни воини. Приятно ми е и това, че макар наши войници също да са извършвали лоши неща спрямо цивилно население, техните постъпки са били много по – малобройни от тези на съседските армии и не са били въпрос на държавна политика, както при съседите. Българинът даже не веднъж се е показвал като благороден човек дори спрямо враговете си. В българската външна политика също е имало елементи на шовинизъм, но много по – малко отколкото при комшиите. Народът ни е бил движен от благороден порив. От дете се възхищавам на определени качества. Било проявявани в мирно или военно време, от българи или небългари (без значение от епохата или мястото). Дадени качества биват проявявани и мирновременно, и в рат. Но изпитанията пред човешкия дух по принцип са най – сериозни в екстремни ситуации, каквато е именно и войната. Най – приятно ми е било да намирам съответните характерови черти в родната история, тъй като най – тясно свързан се чувствувам с България и с бъларите (тук живял съм може би и в поне един предишен живот...). Имам пристрастие към българите. Макар да се стремя към обективност, не съм нито толкова низш духом, нито пък толкова извисен, че всички народи да заемат еднакво място в сърцето ми. Българският народ и величавите български воини не веднъж са проявявали впечатляващо единство, каквото липсва в наши дни. Например по време на Сръбско-българската война от 1885 г. предците ни са се вдигнали като един, за да защитят Съединението, против което са били всички велики сили и съседите ни. Преодолели са трудностите и напук на душманите са запазили святото дело. Българският войник тогава и по – сетне е извършил чудеса от храброст, удивили светаи влезли в учебниците по военна история на запад. Опитите за национално обединение (за съжаление успешни само отчасти) са свързани с множество прояви на мъжество, сила, поемане на рискове и отговорности, устрем, интелект, твърдост, воля, издръжливост, самопожертвователност, себенадмогване, свръхусилия на нацията ни, голямо родолюбие (обстановката преди Балканската война е била като при предстояща сватба). Напук на далаверите в тила и на многократно превъзхождащия ги в жива сила и оръжия противник! Има случаи, в които наши войници се бият буквално до последния човек (например при съглашенския пробив при Добро поле на 15 септември 1918 г.). Много хора са отивали в армията като доброволци. Никой не ги е карал да се бият. Някои от доброволците са оставяли следването си в добри западни университети, оставяли са добре подредения си личен живот, за да се притекат на помощ на страната си. На фона на днешното бездушно, страхливо, хедонистично време, в което простотията ни залива буквално отвсякъде тези момчета са духовни титани, мъченици на България. Хора, които са положили костите си по бойните полета и са пролели кръвта си с мисъл за родината, за близките си, за освобождението на сънародниците си от тирания. Спомням си навремето преди доста години (дете бях още) как един братовчед ми каза нещо, което беше в смисъл на: „Ако има война и си някой военачалник, ще се качиш на коня и ще избягаш. Какво, ще тичаш срещу картечниците ли?! Ще бъдеш убит.” Най – естественото (поне на този етап и поне в България) е да гледаш най – вече себе си плюс да кажем най – близките. Заровили сме носове в материалното. В днешната епоха страната ни е доминирана от дребните характери. След 1989 г. под влияние на западния свят българският индивидуализъм се усили. Не веднъж съм чувал хора да казват „гледай себе си”, „гледам/гледай себе си и близките си”. Преди дни прочетох, че на една от потребителките на сайта нееднократно са и давани подобни съвети. Онези хора, онези герои са надмогнали типичния човешки егоизъм и са загинали за кауза стояща над личното им добруване, над добруването на собствените им семейства. Капитан Димитър Списаревски – „живата торпила”, е бил 27-годишен, когато извършва самоубийствен таран срещу настъпващите към София американски бомбандировачи. Врязва се във водещия формацията тежък бомбардировач, разменяйки своя живот за живота на хиляди софиянци. Останалите самолети се оттеглят и хвърлят бомбите си в полето. На този млад и здрав човек, на този харесван от жените мъж (венчал се за България по неговия думи) със сигурност му се е живеело! Преди години, на друго място споделих впечатлили ме думи на летеца. Думи, които бяха погрешно схванати от една дама от Портала. Тя си беше помислила, че аз се опитвам да внуша подчинение спрямо военните, да внуша на хората, че трябва да са едни зомбита едва ли не. Което изобщо не беше така – сред военните дори е имало хора, които не винаги са се подчинявали на...военните (самият Списаревски е имал проблеми с дисциплината). Беше и се сторило и че с цитатите проповядвам отказ от някакви „извънказармени” идеи, което също не беше така. Ето думите на героя, изречени пред негови войници: „Аз съм се венчал за България.“ „Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни.“ „Слушайте добре, извънказармените си идеи ще насипете с един вагон нафталин. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини... Ви сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България.“ (Уикипедия). Мотивът за споделянето на цитатите беше и е възхищението ми пред чистия патриотизъм на този човек, пред неговата отдаденост на националната кауза и отхвърлянето на чуждопоклонничеството, което в България е по – срещано, отколкото на други места. Думите са изречени във време, когато с голяма популярност в Европа се ползват фашизма, националсоциализма, болшевизма. Тези тоталитарни идеологии са имали своите привърженици и в страната ни. За мен Списаревски е един истински последовател на Апостола на свободата комуто принадлежат думите: „Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.” — из писмо до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г. Правдолюбивият Списаревски е приличал на Дякона и по друго нещо:  „Аз пръв ще хвърля бомба отгоре и няма да позволя да бъдат екстрадирани евреите по Дунава!“ Веднъж в София е измъкнал еврейка от ръцете на полицаи, като израз на неодобрение срещу пусналата пипалата си и в България антиеврейска истерия. Прекланям се пред тези знайни и незнайни български юнаци (част от тях от небългарски произход), положили животите си пред олтара на Свободата. Това как точно човек възприема историята не зависи само от конкретните факти, но и от начина по който той гледа на тях. Стана по – горе дума за качества. От историята може да се извадят поуки, но може и да се вземат примери. Едно и също качество може да бъде проявено в различни ситуации по различни начини. Българите в десетилетията след освобождението си смайват света не само с подвизите си по бойните полета на Балканите, но и с постижения в икономическата сфера, заради което в началото на 20-ти век се говори за „икономическо чудо на Балканите” и са сравнявани с японците и германците. Възходящо, бързо е и развитието ни в други области на живота. Може би все още носим в себе си качествата довели до тези постижения. Ако силата показана на бойните полета, ако енергията изразходвана във вътрешни политически борби бъде претворена в днешния мирен живот родината ни ще се преобрази. Ще стане „като Швейцария, та и повече”. „Ще се превърне в малък примамлив световен оазис.” (http://slava-sevrukova.com/predictions/.) Ти може да споделяш нечии идеи напълно или частично, може хич да не ги споделяш, но отдадеността на някой на тези идеи да послужи за вдъхновение на самия теб. Може да станеш по – последователен в идея, която на теб ти е на сърце и тази по – голяма отдаденост да ти помогне да стигнеш на по – високо място в твоя Път. Благодаря на онези, които имаха търпението да стигнат до тук. Нека Бог да благослови вас, близките ви, България и целия свят. Да бъде мир и светлина! Амин!  

Кон Круз

Кон Круз

 

Реплики от сериала "Дървото на живота"

Ето как Панто, който въобще няма мерак да воюва (било то и за благородна кауза), в еп. 6 на сезон 1 се опитва да избегне съпружеския си дълг в първата си брачна нощ, защото не обича жена си...: - Не ме ли искаш? - Притеснявам се. Мобилизация. Навън ще избухне война. А ти... за какво мислиш. Нямаш ли национални чувства?! *************************************************** - Не си въодушевен.
- За първи път ти завиждам, Илийчо.
- За какво?
- За недъга.
- Не искаш да се биеш за родината, за нашето право. (В навечерието на Балканската война; може би епизод 11 на сезон 1.) *************************************************** "Ние седим край тая пълна маса, ядем, но сме гладни. Това е адът. Някъде другаде, други хора гребат от полупразна тенджера, дават един на друг и се чувстват сити. Това е раят." Панто Вълчев ("Дървото на живота", сезон 2, еп. 4). *************************************************** - Казвате сте много несговорчив, г-н полковник. Може да разгневи сърбите.
- Какво ще стане по - лошо от това, което имаме днес? Нова война?
- Вие забравяте, че България няма армия. И ако решат сърбите още утре могат да бъдат в София.
- И вие ще ги посрещнете с хляб и сол.
- Преклонена главица, сабя не я сече.
- След около две минути ще минем по мост. Там често стават инциденти. Високо е. Водата е шумна и конете се плашат. Миналата година падна файтон и пътник се удави.
- Нямате право...вие сте...български офицер!
- Преди да съм офицер, аз съм българин. И няма да позволя един никаквец да продава земята за която кръв съм лял.
- Ще викам!
- Викайте. Файтонджията е глух.
- Тъй вярно господин полковник. Глух съм, от рождение. Глух като кютук!
(Сезон 2, еп. 4. Разговорът е между: един наконтен и много сговорчив с алчните и нагли сръбски военни софийски чиновник (част от комисия за определяне на северозападната българска граница след края на Първата световна война) и полк. Йордан Вълчев (герой от войната, част от същата комисия), който пожертва земята с гроба на баща му, за да може един негов видински съгражданин да не си загуби нивата. Слушайки този разговор се сетих за днешното време и по - специално за дискусиите около продажбата на българска земя на чужденци...) *************************************************** Христо Вълчев: "Панто, ние и двамата сме комунисти. Само че ти обещаваш Божието царство на Небето, аз се опитвам да го построя на Земята." "Корупцията не е български патент. Колкото по - голяма страната, толкова по - голяма корупцията." (Илия Вълчев). Ролята на Илия Вълчев се изпълнява от Моньо Монев (д-р Мазов в сериала "Откраднат живот" от 2016 г.). *************************************************** Най - хубавите реплики, които биват изречени в края на последния епизод няма да ги цитирам. Който изгледа филма, ще ги чуе.  

Кон Круз

Кон Круз

 

Кой е Сатаната?

Според едни хора: Луцифер и Сатаната са един и същи типаж. Според други пък - например бай Щайнер: те не са един и същи проПаднал ангел (по - точно "архангел", щото Луцката преди да се възбунтува е бил архангел и любимец на тейко си Господа Отец наш). За тия другите (като бай Щайнера) - Сатаната е всъщност по - опасен и могъщ  безплътен злодей от Лъчката Св., който по - могъщ злодеин автрийският немец е наричал с името...Сорат (върховния главатар на Черната ложа, Авадон, Слънчевият демон...; според някои езотерици върховен глава на Бялата ложа е Христос, който пък бил нещо различно от Исус, но т`ва е друга тема). Могъщ звяр, управляващ  по - слабите зверове Луцифер и Ариман. Антропософът журналист Иван Стаменов - Стопанина е писал (наше момче българче), че според Щайнер Сорат е всъщност звяра от бездната, за който се говори в Библията и не само. В древните митологии Звярът от Бездната/Морето олицетворявал силите на Хаоса/Злото. Стопанино е писал, че Сорат (Слънчевия демон) е "Schwarze Sonne" на треторайхните езотеронацисти, но аз преди време като се ровех за шварце сонето на нацистите не можах да стигна до такъв извод. Щайнер е писал и че ислямът е дело на...Сорат (Сатаната): гледна точка споделяна и от християнството. Или по - точно той е споделял християнската гледна точка. То за догматичното християнство всички други религии и учения са от Лукаваго, ма това е друга тема. Самаил
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Самаил (също Самаел) е важен герой в талмуда, определян най-често като обвинител и разрушител. Според някои легенди той е равен на Сатаната, или че Самаил е истинското или ангелско име на Дявола. Препратка в Библията за Самаел има в Книга на Исая, 14:4,12, където се споменава за “вавилонския цар”. Самаил обаче не може винаги да бъде идентифициран като Сатана, защото според някои преводи на Книгата на Енох ангелското име на Сатаната е Сатанаил.
Етимологията на думата Самаил е "Божия отрова" което идентифицира Самаел с “Ангела на смъртта”. Напълно възможно е обаче името да е производно от сирийския бог “Шемал”. -------------------------------------------------------------------------------------------------- Разни митологии и учения - разни теооооориииии. Не че е жизнено важно кой от споменатите кой е всъщност (по - същественото е другаде), но понякога обичам да са ровя в тия работи. По - съществено е например това да си нацепиш подпалки, защото времето е застудяло и искаш на теб и близките ти да им е топличко. Туй и ще направя.    

Кон Круз

Кон Круз

 

Да се сънуваш като Моисей?

Пет мои сънища от началото на месец юни 2015 г. Сънувани са в една и съща сутрин, 5 дни преди важна промяна в живота ми, свързана с професионалното ми развитие. В най - важния сън бях Моисей! Моля за тълкувания. ***************************************************************************************************************************************************************************************** Бях някъде си, не знам къде. С един тип взехме да се караме и той ме заплаши с не знам си какво бойно изкуство. При което аз му казах, че ще му приложа Тай бо (не съм се занимавал с това, а се и пише Тае бо - освен това представлява вид аеробика с бойни елементи). Взехме/взеха да се бият. Изведнъж онзи, с който се карах започна да се бие с друг, не с мен (аз стоях зад другия - бодигард ли ми беше, що ли). По едно време врагът извади пистолет (не ми се щеше повече да съм там) - вкара поне 2 куршума на намиращия се пред мен (уплаших се куршумите да не минат през тялото на защитаващия ме и аз също да пострадам, но слава Богу не пострадах). Стрелящият си тръгна (простреляният и да е паднал, не съм видял). След това се озовах във физкултурния салон на първото ми училище. Имаше някакви момичета там, имам чувството, че имаше и полиция, която разследваше случая. Аз бях с шапка с широка периферия и шлифер (като един филмов ловец на вампири): смеейки се казах, че приличам на убиеца, но не съм аз. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... На някакво закътано място в някаква сграда (все едно зад параван), бяхме аз и И. М. Тя тъжеше, защото неин приятел е починал..., но нямах съзнанието да съм аз. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... Сънувах по едно време, че е нощ и някакъв малък бял пес се впуска към мен с желание, за да ме захапе. Не успя. Струва ми се, че още преди да ме нападне, аз се бях издигнал на метри над земята, така че приближаването му до мен - не му помогна да ме заръве. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... Сънувах още че летя в някаква църква. Стигнах към дъното, но се върнах към изхода/входа. Близо до входа на църквата беше президента Плевнелиев, който философстваше за нещо. Мина ми през ума, че по някое време (не знам дали в същия ден) е отговорил на мой въпрос, (може би зададен му по телевизията), в който въпрос се съдържа думата "молитва". ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... Аз, Моисей! (Сънувано в ден с проливни дъждове: по - подходящо беше да сънувам, че съм Ной.) Мошето го свързвам с лутане, но за да има изход, трябва да има и лутане. Без лутане - няма излизане от пустинята. Ден е, моят град. Тръгвам надолу към центъра. Вървя и...кеф. Хора ме разпознават като Моисей! Аз съм звезда, божи пророк! Старозаветен, но пророк! Започват развълнувани да се струпват наоколо, за да ме гледат. Имаше и облечени като индийки. Спря ме някакъв тип, който ме възприемаше явно като Дядо Коледа. Показа ми една стара тетрадка, в която май имаше 66 точки (мъжът беше доста под 66, та да е имал 66 Коледи). В тетрадката беше отбелязвал, какво му е подарил Дядо Коледа всяка година и доколко той е доволен от подаръка.
Продължавах да вървя и привличах все повече внимание - възторжени хора, възприемащи ме като Моисей!
Озовах се в града, в който учех. Вървя си аз (Моисей) по улицата и се сещам, че (гореспоменатата) И. М. е поискала да разбере средния ми успех за годините на висшето ми образование. Обаче не се сещах колко е. Хрумна ми, че бих могъл да взема предвид всички оценки от бележниците ми от 7-ми до 12-ти клас и така да се получи по - висок общ успех (само че щеше да е среден успех от времето от 7-ми клас до завършването на висшето ми образование). Реших да посетя (с летене) града в който учех.
И тръгнах да летя към блока, в който три години и нещо бях на квартира, но се обърках в пътя...Стигнах до някакъв друг квартал с блокове (беше нощ, но като че ли в следващия момент стана ден). Приземих се на пътното платно. Започнаха да се струпват хора - все пак, Моисей съм. Обаче нямах желание да се занимавам с тях и реших да се върна обратно. Онези се струпаха така, че ми препречиха пътя за връщане. Нямам спомен обаче да съм минавал през тълпата (явно с летене ще да е станало).
По едно време, аз, една малко позната ми жена и някакъв мъж се озовахме в един от блоковете. Вървяхме тримата, но по едно време те двамата се разделиха и хукнаха в различни посоки: искаха да ме оставят в блока тъмен, мамицата им стара и да се изнижат без мен (щяха през два от изходите да избягат и после да се съберат). Хукнах след жената, тя излезе и се опита да ми затръшне вратата пред носа (щеше да я заключи и да ме остави затворен в непознатия блок, но аз успях да си мушна крака - тя го затисна, но не можа да затвори вратата; излязох и аз навън).
След това аз, майка ми и баща ми вървим по някакво пътно платно (намираме се в непознатия квартал, за който споменах). На едно място - скупчване на хора. Има полицаи - но те по - встрани. Някакви цивилни, обикновени граждани си придават важности: застанали на средата на пътя и като се доближи някой до тях - спират го. Не дават да се минава. Не бяха застанали точно в средата, но доближиш ли - изпречват ти се на пътя. Минахме си спокойно покрай тях. Изгледах единия с насмешка. Ако беше тръгнал да се репчи..., щеше да яде шутовете.
Продължаваме да вървим. Баща ми изостана назад. Аз и майка ми - вървим по - напред. Тя - най - отпред. Пред нас се движат трима едри, леко пияни и пиещи в движение младежи - единият гологлавец (може би футболни хулигани). Притесних се, да не вземат нещо да ни правят проблеми. Най - малкото: с джапанки бях. Помислих си, че ако ни нападнат, ще защитавам майка ми дори до смърт, а джапанките...ще ти изуя и ще се бия бос, доколкото мога.
Нямаше проблеми с тези пияндета. Стигнахме до колата. Наоколо имаше и други коли. Паркинг явно. Имаше много народ. Приготвяхме се да тръгваме. При нас дойде някакъв странен човек, който имам чувството, че за втори път ни/ме занимаваше с посещенията в някакъв негов сайт (не помня първото занимаване обаче). Ставаше дума за пари, за това че той печели от посещенията и ни предлагаше да се включим в бизнеса му (нали има разни сайтове, в които дават пари...Не бяхме заинтересовани от офертата и го отрязохме. Онзи взе от колата ни картонена опаковка с яйца. Обаче баща ми си я поиска и ни я върна. После бях у дома - бях влязъл в скайп. Пратих покана за приятелство на една Ира, която ми е в списъка с абонати. Погледнах аватара на един даоист (Дао, Тао, Тае бо - хммм). Аватарът беше негова снимка колаж: на снимката се виждаше той с торта по случай рождения му ден, а на мястото на главата му имаше вълча глава. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... П.П. от 2015 г.: Въпросната Ира (не и е това истинското име), преди време имаше никнейм, в който се съдържаха две цифри, чийто сбор е 5 (5 е важно число в живота ми) - свързано е с пътуване. (2019 г.: По - горе съм написал от "7-ми до 12-ти клас". Разликата между двете числа е...5. Споделяйки сега сънищата тук, забелязвам неща, които преди години не бях забелязал). Относно даоиста: не знам дали е важно за тълкуването, но в негов никнейм се съдържа думата "надежда" (макар на чужд език). Сънят може да означава 40 години лутане... Дано ако е това, 40-годишното ми лутане да е започнало преди 26 години, а не те първа да предстои. Млад леко шантав мъж ми показа леко изхабената си тетрадка: вътре имаше 66 точки...Аз съм на 26 години...Моисей се е скитал в пустинята 40 години преди да достигне до обетованата земя. Но какво са 40 години на фона на вечността? По - добре 40, отколкото 400 да речем... Даоистът, за който споменах: той има аватар сивкав лисунгер, освен това си пада синофил (китайофил): не знам дали тези детайли имат отношение към сънуваното. Според Петър Дънов: "6 е число на илюзии. Също и на търпение. За добрия човек 6 означава растене, развитие, а за лошия - смърт...33 - число, което примирява брата и сестрата. Умът и сърцето работят в хармония. Числото 33 е подобно на 66, което е число на илюзии. 33 - число на заблуждения." (http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b15/novi_tekstove/chisla.htm.)
 

Кон Круз

Кон Круз

 

Разпознаване по очите

"Забележка: От много пациенти съм чувал, че светлината на духовната самоличност се отразява в човешките очи на духовен спътник по различни начини. Що се отнася до мен, само веднъж в живота си съзнателно съм преживял подобно разпознаване и то беше, когато видях за пръв път жена си. Ефектът беше поразителен и малко мистериозен. Д-р Н: Казваш, че на Земята понякога, когато двама души се гледат един друг, могат да почувстват, че се познават отпреди?
П.: Да, всеки го знае." "Пътят на душите" (с. 57), д-р М. Нютън

Кон Круз

Кон Круз

 

Пак Юнг

"Да познаем относителното зло в нашата природа е в рамките на възможното, но да погледнем в очите абсолютното зло – това е колкото рядко, толкова и разтърсващо преживяване".

Кон Круз

Кон Круз

 

Обединената енергия

"Когато няколко души са обединени от една воля, техните мисли, желания и образи се отпечатват и живеят в астрала с особена сила. Поради това молитвата на вярващите, въодушевени от едно и също желание, има огромна сила и е способна на чудеса.
...
И така, всяка колективна астроидея (създадена от няколко души) е по-силна от астроидеята на отделния човек. Въз основа на това е построено и действието на магическата верига. За нейно основно правило служат думите, начертани от Хенрих Конрат на един от неговите пентакли, а именно: "Coagula - solve", което означава: "Най - напред събери, а след това насочи (астрална сила)".
Магическата верига се образува от съединяването на хора, свързани с една идея и обединени от волята на един човек. Всички членове на веригата трябва да бъдат отрицателни, с изключение на техния началник, който трябва да бъде положителен, тоест всички членове трябва само да възприемат волята на началника безрезервно и след като я усвоят, да му я връщат във вид на астрални токове; по този начин началникът им е като истинска астропсихическа батерия и може да насочва, според намеренията си, грамадния запас от астрална сила.
...
Върху мястото, където бил пренесен Фанег, се издигал още недостроен величествен храм.
Около грамаден камък били застанали дванадесет черни хора, образуващи верига. Тринадесетият, който се намирал по средата, с диадема на глава, държал едната си ръка върху камъка, а другата на рамото на единия от членовете на веригата. Той замахнал с ръка, камъкът сам се издигнал във въздуха и се спрял върху един от стълбовете на строящия се храм." Из "Суперенциклопедия на тайнствените науки" - том 6 (стр.156, 157, 183), Александер.

Кон Круз

Кон Круз

 

Бо Йин Ра за любовта

"Висшата, "небесна" форма на любовта може да ти се разкрие даже в твоята най - прозаична всекидневна работа и не са малко седящите на тъкачен стан или вървящи зад ралото труженици, които при цялото си простодушие са я постигали, докато други, които цял живот са я възвестявали от високи амвони, никога не са съумявали да я намерят в себе си. --
Дори там, където си убеден, че вършиш само тежка, механична всекидневна работа, тя може да се развие творчески в теб...
Много по - силно, разбира се, я усеща в труда си всеки, който се чувствува призван за творческа работа: - който, подтикнат от Духа, сам създава форми.
Нито една голяма творба на истинското изкуство не е възникнала тук, на земята, без творческата сила на любовта да е изпълвала създателя на тази форма!
Би било обаче проява на тесногръдо заблуждение, ако човекът на изкуството се мисли за единствено облагоделствуван в това отношение!
Има много дейности в този земен живот, при които творческата сила на любовта трябва да изпълни по друг, по - малко очебиен начин работещия, за да бъде делото на неговия живот наистина възвишено!
Немалко дела, които са доста далеч от областта на високо изкуство, могат, разгледани в по - висок план, да се окажат въплъщение на същите предвечни закони, изискващи същия творчески импулс, който в творбата на художника намира само един по - очебиен израз."

"Книга за любовта" (стр. 82-83), Бо Йин Ра.  

Кон Круз

Кон Круз

 

Свещеният огън

Помнете: вън от свещения огън няма живот. Той изпълва цялото планетно и междупланетно пространство. Като се говори за огън, мнозина мислят, че той се пали и изгасва. Това се отнася до обикновения огън, който сутрин се пали, вечер се оставя да изгасне. Обаче свещеният огън вечно гори. Веднъж запален, той не трябва да се изгасва...Онзи, в когото гори свещеният огън, всякога е добре разположен; той се отличава с вътрешен мир и спокойствие, с вяра и любов към Бога. Изгаси ли свещения огън в себе си и влезе в обикновения огън, човек става нервен, неразположен, всичко го смущава. Той се оплаква от лишения, от беднотия, от болести...Следователно, щом страдате, щом сте нещастни и смутени, ще знаете, че живеете в обикновения огън. Сами сте изгасили свещения огън и сами отново ще го запалите...Виждате млада булка, облечена с нови, скъпи дрехи. Така е облечен и младоженецът. Всички им се радват, веселят се заедно с тях. Те са запалили свещения огън в себе си. Обаче мине ли този светъл ден, те изгасват свещения огън, обличат старите си дрехи и започват да си служат с обикновения огън. Още от първия ден очите им започват да сълзят. Задушават се, дишането, кръвообращението им не стават правилно. Кой е виновен за тежкото им положение? – Сами те. Казват: „Делнични дни идат в живота, не можем да поддържаме свещения огън. Макар и да дими, обикновеният огън струва по-евтино“. Така мислят всички хора, но горчиво се лъжат. В края на краищата обикновеният огън излиза по-скъпо от свещения. Той е причина на всички болести и нещастия, при които човек плаща с живота си...Който съгради къщата си на канара, той се осигурил – никакви бури и ветрове, никакво наводнение не може да я събори. Който съгради къщата си на пясък, и най-слабият вятър ще я разклати...Обикновените работи лесно се забравят, а необикновените, които произлизат от свещения огън, остават за вечни времена; те никога не се забравят. Забравиш ли нещо, не се мъчи да си го припомниш, то е обикновена мисъл. Благодари, че си я забравил. Ако губиш богатството, знанието, силата си, ще знаеш, че си изгубил нещо човешко, а не Божествено. Не съжалявай, че си изгубил човешкото, но се стреми да придобиеш Божественото и да го запазиш. Разумният свят допуща загубването на човешките работи, за да оцените Божествените, които са вечни и безсмъртни...Свещеният огън превръща недоволството на човека в доволство. Той обединява всички хора, примирява враговете. Той носи изобилието на живота. Където гори свещеният огън, там няма смущения, крамоли и раздори. При него хората се чувстват братя...Кои са условията за подържане на свещения огън? – Вярата, надеждата и любовта. Кое още го подържа? – Животът, знанието и свободата...Задачата на човека не се заключава в разискване, защо Бог е създал света, но в подържане на свещения огън, от който излиза животът. Ще те срещне някой и ще започне да се оплаква, че това-онова нямал, че хората не го обичали и т.н. Това са второстепенни работи. Стреми се да запалиш свещения огън в себе си и да го поддържаш. Носиш ли свещения огън в себе си, всичко ще имаш: и пари, и приятели, и любов. Изгасиш ли го, всичко ще изгубиш. При свещения огън всичко е на място, в пълен ред и порядък. Вън от него всички неща губят смисъла си. Нямаш ли свещения огън, никаква работа няма да ти върви. Имаш ли го, и на камък да сееш, плод ще придобиеш. При свещения огън безлюбието се превръща в любов, невежеството – в знание, беднотията – в богатство. " Откъси от "Свещеният огън" - "Утринно Слово от Учителя, държано на 10 ноември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев."

Кон Круз

Кон Круз

 

За смирението и получаването на любов

Допуснете, че искате във вашата градина да никнат и сливи, и круши, и всички плодове, всичко да имате, но при вас има един планински връх. Добре, да кажем, че вие сте една долина. Каквото се събира на този връх, сняг и друго, всичката тази енергия той я праща надолу в долината. Тя се надуе. Този връх ви обича и казва: „Тук имате условия". И ви ги праща отгоре. Вие се надуете и казвате: „Не, аз сама ще си доставя условията и всички блага. Сама ще се кача горе." Е хубаво, вие се надуете и станете по-висок връх от този. Тогава ще кажете: „А, изстина сърцето ми, заледи се. Заледено е сърцето ми." Тогава ще слезете в долината да се смирите. И тогава ще започнат да извират извори, да текат рекички, да виреят градини, гори, да се развиват села и градове, училища. И благодарение на тези отгоре, които пращат от върха благата, идва и любовта. „На горделивите Бог се противи, а на смирените дава благодат." Не овчедушно смирение, а смирение с едно дълбоко съзнание, че на Божественото у вас ще се даде място. (http://petardanov.com/…/7747-1923-04-25-методи-и-насърчени…/).    

Кон Круз

Кон Круз

 

Вътрешни вселени

"Няма минало и бъдеще в света на сънищата. Спящият е във вечното настояще. Всяка нощ си във вътрешното време, което не е всекидневието, размерено от изгревите и изтичането на часовете.
***
"Човек се готви за съня като за голям празник, с надеждата да срещне някогашни и бъдещи приятели, да изживее неочаквани неща в един и същи миг, на едно и също място. Сънят не е затворен в мозъка на спящия. Той бяга като вятър над прерията и обикаля безбрежни пространства. Този, който сънува, не спи. Той пътува.
***
По същия начин, по който Великият Дух сънува света и го прави да съществува само със силата на желанието си, спящият сънува оживяващи вселени. Сънят създава светове."

Из "Мъдростта на северноамериканските индианци", "Мириам паблишинг" ЕООД, стр. 101-102 (съставител Жан-Пол Бур).  

Кон Круз

Кон Круз

 

За еволюцията

"Когато най-долните клонове на ангелската йерархия се повдигнат нагоре в своето развитие, тяхното място остава вакантно и се заема от по-напредналите хора, които са завършили своята земна еволюция. По този начин човек все повече разширява полето, в което служи на Бога. Затова можем да кажем, че човек е кандидат за ангел. Когато човек влезе в ангелската степен, ще участва във вътрешната лаборатория на Природата, отдето се ръководят всички природни явления.

Еволюцията е безкрайна. Най-ниските чинове на ангелската йерархия, а именно ангелите, с въздишка поглеждат нагоре, към сияйните върхове, където обитават архангелите, и копнеят да се изкачат до тези върхове. Същото желаят и архангелите, които живеят в среда с неописуема красота. Защо имат този стремеж? Защото при всяко изкачване на едно същество в еволюционната стълба то добива ново просветление, нови хоризонти се откриват пред него, влиза в нова област на Великото знание, нови сили и дарби се събуждат в него, влиза в по-голям досег с космичния живот, добива ново прозрение за Любовта, расте в знание. В по-голяма степен проявява своето Божествено естество. Има закон: членовете на ангелската йерархия ускоряват своята еволюция и се изкачват на по-високо стъпало, като работят за Бога. Ангелите стават архангели, архангелите стават началства, началствата стават власти и пр. Това се отнася и за човека: като работи за Бога, той ускорява своята еволюция. Да бъде едно същество съработник на Бога-това е път на велики постижения. Така човек се издига на по-високо стъпало в своето развитие."
П.К.Д. (Из „Съработници на Бога" , архив на Б. Боев от беседи на Учителя.)

Кон Круз

Кон Круз

 

Тръгнал да се самоубива...

- Вече съм решил. Не можеш да ме спреш.
- Какво? Не дойдох, за да те спирам. Ако искаш, скачай.
- Да не ми прилагаш някаква реверсивна психология?
- Не, говоря сериозно. Скачай.
- Добре, скачам.
- Имам един въпрос преди това. Опитвам се да разбера ревността. Това е нова идея за мен, а ти, Рики, си идеалният човек да я обясни.
- Какви ги дрънкаш...
- Не така невъзпитано, Рики. Не съм спрял да говоря.
- Добре, всичко ще кажа! Само ме издърпай, моля те!
- Сигурен ли си? Защото може да...
- Издърпай ме! Издърпай ме, моля те! Боже...
- Не си хаби дъха. Той не проявява милост към самоубийци. Добре, да се върнем на въпроса. Толкова силно си ревнувал, че си убил доктор Шоу. Ще ми помогнеш ли да разбера защо?
- Как можа да го кажеш? Щях да скоча заради убийството му.
- Не ме лъжи. Знам за заплахите.
- Тогава бях много зле. Кара тъкмо ме беше зарязала. Изпратих заплахите, отидох при него...
- ...и го уби.
- ...и той ме успокои.
- След това продължи да ми помага, макар да знаеше,
че не мога да му платя. Помогна ми да преодолея развода,
банкрута, смъртта на папагала ми...
- Осъзнавам, че не ревнуваш. Просто си тъжен. Жалка работа. Ако не можеш да ми кажеш каквото ми трябва, каква полза от теб?
- Ти не трябва ли да ми кажеш, че има за какво да живея?
- Де да можех, Рики. Животът ти звучи много зле. Колкото и да е иронично, сега може да вървиш само нагоре.
- Знаеш ли, прав си. Може би лошото вече е зад мен. Мисля, че съм готов да сляза сега.
- Не съм те молил, но добре. Слизай бързо. Хайде.    

Кон Круз

Кон Круз

 

За трима гиганти на духа

За трима гиганти на духа: Махатма Ганди от Индия, Лев Толстой от Русия и Петър Дънов от България. Махатма Ганди: "Русия в лицето на Толстой ми даде учителя, който ми предостави теоретичната основа на моето ненасилие."
Със своя пример Ганди вдъхновява политически лидери, като например Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела и Аун Сан Су Чи.
Толстой. Някои хора твърдя, че за разработването на част от постулатите на толстоизма Лев Николаевич се е вдъхновил от Петър Дънов.
С българския духовен учител е свързана и една от версиите за това накъде се е бил устремил писателят преди смъртта си. Съществува съмнение, че Толстой е пътувал към България, за да се види с Дънов и да му изрази възхищението си с поклон.
Каква е истината за финалния воаяж на Лев Николаевич, може би никога няма да разберем.

Кон Круз

Кон Круз

 

Божията любов

"Бог е в своите небеса и... неговата любов устоява даже и към тези, които са вкоравили сърцата си..." Едгар Кейси (262-33). "И ако Аллах наказваше хората за онова, което са заслужили, Той не би оставил на земята дори една твар. Ала Той ги забавя за определен срок. И щом срокът им дойде, Аллах и тогава ще е всезрящ за Своите раби." Сура 35 - Фатир (Твореца).

Кон Круз

Кон Круз

 

Любовта винаги получава своя отговор

Аз. Да те мразя? Конхита, любовта обръща ли се в омраза? Не, никога, мене ми е жал за Ананда...но аз обичам Конхита. За мен обаче е трудно да разбера, мила Конхита, как е възможно тази страшна омраза, която е съществувала тогава помежду ни, да се превърне в тази неразривна връзка, в тази неунищожима любов, в тази безкрайна преданост, която ние изпитваме сега един към друг?" (стр. 142) "Някога аз бях злобната и егоистична Ананда, а днес съм идеализираната от теб Конхита." (стр. 146) "Защото любовта е най - великата, най - мощната сила, която действа и върху камъка дори, а камо ли да остави незасегнато най - чувствителното - човешкото сърце. Любовта винаги получава своя отговор! Това е великият закон на живота. Може би не веднага, но на любовта не може да не се отговори. И ако някога ние скърбим, че обичаме, а не ни обичат, то или изкупваме някаква минала грешка, или любовта ни не е такава, каквато трябва да бъде." (стр. 182) Из "Безсмъртната любов", Дук де Помар.

Кон Круз

Кон Круз

 

Двуполюсна игра

Между радост и тъга,
в таз двуполюсна игра,
люшкаме се ний * всегда.

Като мишки в колело,
в кръг затворен се въртим.
Ако в действията си съумеем,
от кеф ни идва да запеем.
Ако ли пък не - плачем и тъжим,
понявга даже и крещим.

Като мишки в колело,
в кръг затворен се въртим.
Понявга питаме се :
що е зло, и що добро.

В таз двуполюсна игра,
не всичко е шега.
В двуполюсната таз игра,
не всичко е веселба.
Има радост, има и тъга,
в таз двуполюсна игра.

Докато не пуснем се от лудото хоро крайно,
ще да остане за нас истинското добро незнайно.
Докато вкопчваме се, пуфкаме и пъхтим,
щастието истинско, не ще да уловим.
Не ще го него ние разберем,
докато тръшкаме се и ревем.

Бележка:
* всегда (рус.ез.) - винаги 
 

Кон Круз

Кон Круз

 

Пътят на душите

Завчера захванах "Пътят на душите" на д-р Майкъл Нютон. Харесва ми и напредвам с добро темпо. Има книги, които ги влача с години (някои започнати навярно никога няма да изчета) и докато ги изчета целите изчитам междувременно поне няколко, които са ми по - интересни. Но колко бързо ще прочета дадена книга, не зависи само от това доколко ми е интересна и от разполагаемото свободно време, но и от това доколко ми се занимава с четене. "Ще познаете тайното царство, където живеят всички души. Пътят на това пътешествие преминава през голия, скалист, забулен в мъгли склон на смъртта. В този коридор извън времето танцува една насочваща светлинка, загубена за съзнателната памет, но различима в състояние на транс." (стр. 9) Не винаги чета книгите подред (говоря за онези, които не са романи да речем и последователността не е толкова съществена, особено ако инфото ми е познато в голяма степен). "Независимо от това какви физически или умствени инструменти са използвани при употребата на многото тела, законите на кармата винаги ще имат надмощие. Ако душата избере една крайност, някъде надолу по линията тя ще бъде уравновесена от противоположния избор на гладкото развитие. Физическите животи на Лет и Ашли са пример за физическа компенсация. Индусите вярвали, че богатият рано или късно ще стане просяк, за да може душата му да се развива правилно." (стр. 305)

Кон Круз

Кон Круз

 

За сектата Каула Дхарма и нейният гуру Митрадевананда!

Ето една секта за която научих наскоро. Казва се "Каула Дхарма": пропагандира учението си в различни интернет сайтове, руска е и е стъпила на българска почва. Руските власти определят „Каула Дхарма” като секта, "в която се смесват будизъм, езотерика и… безразборни сексуални отношения и престъпления."  Лидерът и е в бургаския арест и предстои да се разглежда дело срещу него в Русия. Обичан и възхваляван от едни (огромният процент от хилядите му фенове са жени), обвиняван в какво ли не от други: насилствено склоняване към проституция и снимане в порнографски филми на идващите да живеят при него и съпругата му жени, мъчения на деца, сексуално насилие над деца, убийство на дете. Естествено, той и последователите му отричат обвиненията (твърдят, че гуруто е жертва на политическа атака, защото не одобрявал властта в Русия, позволил си да приюти жени с аморално поведение преследвани от руските власти, държал огромната част от парите си в чужбина и това не се харесвало на споменатите власти). Пуснали са петиция за освобождаването му, водени от стремеж да го измъкнат от ръцете на правосъдието и смятат, че връщането му в Русия би било равносилно на подписването на смъртна присъда. Не знам доколко е невинен или виновен този 40-годишен руснак на име Сергей Кириенко, представящ се с имената Митрадевананда Парамахамса Свами. От това, което видях и чух на различни места във връзка с него ми се струва, че определено не е света вода ненапита. Но допускам, че може би в немалка степен обвиненията към него и организацията му са несправедливи. Друго, което си мисля, че Кириенко може да е пример за учител на Черното братство. Част от жените, които доброволно са отивали при Митрадевананда (с жена му през интернет предлагат помощ на жени в недобро социално положение), още преди това са се занимавали с порнография и проституция. Именно една от тези жени (някои от които самотни майки) после го обвинява в убийството на детето си (в обвинителния акт дошъл от Русия липсва яснота кога, къде и как е извършено предполагаемото убийство). След обвинението, негови последователи (включително майката, която според гуруто е била притисната от властите) започват да разпространяват видеозаписи с детето, с които да покажат, че е живо и здраво.   Както казах, не знам доколко са основателни обвиненията към него: работа на съда е да установи (писанията в медиите, по принцип не могат да се приемат като напълно достоверни: вестниците могат и канибал да те изкарат). Определено обаче е човек притежаващ някои ценни качества (най ме впечатли умението му да изпада в кома; може и да спи на главата си, което също ме впечатли ). Нищо чудно да е бил йога не само в този, но и в минал живот. Но да се е изкривил. Не би било редно руският ексцентрик да бъде осъден за убийство, което изглежда не е извършил. Ако ще го осъдят - да е за реални престъпления. Не само той, но всеки заслужава да бъде осъден само за неща, които в действителност е сторил. Намирам го за интересна и колоритна личност: йога, веган, диабетик, духовен водач (определян в медиите като "секс гуру") и...евентуален престъпник. Не изключвам варианта някои от тези, които се обявяват срещу него, всъщност поне малко да му завиждат на начина на живот. Добро и помагащо на хората божество е в очите на едни (поне на думи е такъв в очите им) и злодей в очите на други. Истината може би е някъде по средата. Поживьом увидим, както казват от другата страна на Черно море. Някои материали за С. Кириенко и неговата организация: 1. Статия: http://e-burgas.com/post/koy-e-arestuvaniyat-v-burgas-svami-mitradevananda-paramahamsa-7733. 2. Статия: http://www.dnes.bg/temida/2017/09/20/ruskoto-seks-guru-v-koma-lekari-v-nevedenie-ioga-pohvat-e.353861. 3. Статия за едно от съдебните заседания в Окръжен съд - Бургас: https://www.burgasnews.com/2017/07/08/съдия-захариев-към-секс-гуруто-ти-гном/. 4. Предаване по Канал3: https://www.youtube.com/watch?v=YoJtAj_aqPM. 5. Предаване по БТВ: http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/btv-reporterite-sex-guruto.html. Който има някакъв опит със сектите, може да го сподели тук или на лс.  

Кон Круз

Кон Круз

 

"Между тези две крайности Щайнер поставя Христос..."

Из "Космическият баланс": глава от книгата "Как сами да проектираме бъдещето": автори Марк Търстън и Кристофър Фейзъл. Книга написана въз основа на големия американски пророк Едгар Кейси. "В подобен дух християнският философ Рудолф Щайнер описва Христос като точка на равновесие между два полюса. Освен това той идентифицира двете крайности, които пораждат зло, две посоки на отклонение от духовния ни път. Едната крайност нарича влияние на Луцифер, духовно залитане на илюзии. Това е изкушение от някакъв вид егоизъм, който иска твърде много за себе си. Луцифер ни насърчава да се ласкаем и да вярваме, че сме по - мъдри и просветени, отколкото сме в действителност. Ако се отклоним от средния път и последваме Луцифер, навлизаме в духовно небитие, изоставяйки земните отговорности. Противоположното отклонение Щайнер нарича влияние на Ариман (заимствано е от името на древноперсийския бог на злото) - чисто материалистично съзнание, което призовава гласа на отрицанието. Подтиквайки ни да вярваме само в онова, което можем да видим и докоснем, Ариман се опитва да опровергае всяко признаване на духовната реалност. Между тези две крайности Щайнер поставя Христос, който ги овладява и е способен да ги трансформира и да хармонизира енергиите им в творчески баланс. Кейси предложил поразително сходна картина. Той определял като единствен и безспорен грях егоизма, който се проявява по два различни начина - илюзии и самовъзвеличаване (което означава да имаме твърде високо мнение за себе си) и отричане на по - висшата ни природа (което означава да се подценяваме); и двата са неразделна част от егоистичното търсене на лесен път. Освен това Кейси е внушавал подобна идея за ролята на Христос с твърдението, че само Христос може да бъде пресечна точка на двете крайности." Интересни неща за Луцифер, Ариман, Христос, арх. Михаил, човешката еволюция и т.н. са разправени в аудио лекциите на Иван Стаменов - Стопанина: "Пришествието на Ариман" е заглавието им. Налични са в различни сайтове.

Кон Круз

Кон Круз

 

Луцифер...не е Ариман. Капиш? :)

"Отречи се от светия маздейски закон и ти ще намериш щастие на земята“ – говори злият демон Ариман на Заратустра в свещената книга на персите „Зенд-Авеста“.  "Като се основава на лекциите на Р. Щайнер, авторът на “Идването на Ариман” представя някои от духовните същества, участващи в земната еволюция. Сред тях са Христос, Луцифер и Ариман. Другите няма да споменавам подробно в търсене на краткост.
Луцифер – носителят на светлината. Често е отъждествяван без основание със Сатаната (Сорат) в юдейските книги. Също толкова неоснователно е да му се приписват и качествата на Ариман. Според Щайнер в третото хилядолетие преди Христа, в земите на днешен Китай, Луцифер се е въплътил (дошъл в човешки облик) на Земята. Това негово въплъщение не може да се разглежда едностранчиво като нещо “добро” или “зло”. Знанията, и тогава, и днес, могат да се ползват както за благото на хората, така и в тяхна вреда. Тези знания, дадени от Луцифер, пречупени през културата на различните народи, са причината за възхода на древната езотерична мъдрост, каквато я намираме във всички културни епохи до гръко-римската. Но Луциферовият импулс може да отклони човечеството от отредения ход на еволюцията, защото знанията, които е оставил, са в основата и на проявления като гордост, отчуждение (към ближните и природата като цяло), свръхемоционалност, мистицизъм (в който няма Любов) и илюзорните представи за свръхсетивните светове." (Източник: http://www.otizvora.com/2009/08/327.) Според Рудолф Щайнер, технократството е нещо подвластно на Ариман. Той вижда Ариман като изостанал в еволюцията си дух, който за своя изгода тласка хората към материализъм и атеизъм. За Луцифер (също изостанал в развитието си ангел и той стремящ се да ни експлоатира) е писал, че тласка хората към отрицание на материята, витаене в облаците и бягство от реалността, опити за освобождаване от материалната сфера преди душата да е готова за това. Тоест и двамата ни тласкат към дисбаланс, но по различни начини. Докато търсенето на хармония и баланс е вселенски принцип. В една статия бях чел, че променената (енергийно променената) обстановка на Земята, на Ариман му създава голяма болка и чрез това да ни дърпа към Земята, той облекчава болката си, но че ако успеем да надраснем влиянието му, това ще е спасително и за него (подобно нещо може да се каже и за Луцифер).

Кон Круз

Кон Круз

 

"Аз съм И Христос..."

"Аз съм И Христос..." Всеки носи в себе си и Бог, и Дявола. Казано най - грубо. "Христос е във всеки (Лето 2013-то от раждането на Христа) Преди месец - месец и половина, когато четях "Юнг" на Антъни Стивънс (книга посветена на живота и делото на известния швейцарски психолог от миналия век), една сутрин ме споходи интересен сън. Бях у дома и казах на майка ми : "Преди 2000 г. са ме мъчили...". Тя ми отвърна : "Когато преди 500 години са те мъчили...". След това чувам майка ми да казва на баща ми какво съм и казал, като смисълът беше, че едва ли не се правя на Христос, че се мисля за Христос. Баща ми, притеснен ме попита дали е вярно, че съм казал това. Каза : "Не ми се вярва...(името ми) да е казал такова нещо." Аз взех да им обяснявам, че не знам как е станало, че не знам защо съм го казал, че не съм искал да го кажа, че е било без да искам, че дори и да го бях казал нарочно, щеше зад думите да се крие по - дълбок смисъл, а не че вярвам, че аз съм Христос. След това като останах сам си мислех нещо от сорта на :"Аз съм И Христос освен...(името ми). Христос е в мен !" Усещането от подобно осъзнаване беше успокояващо, вдъхновяващо. Явно съм сънувал този нестандартен съм под влияние на книгата, в която пише за архетипа на цялостната личност, който архетип намираме в образа на Христос. Архетиповете са образи и фигури от колективното несъзнавано на човечеството, които са общи за абсолютно всички хора, без значение дали човек се е осведомил от някъде за тяхното съществуване или не. Тези образи и фигури нахлуват в човешките съзнания неконтролируемо под формата на сънища, фантазии, халюцинации. За архетипа Юнг казва : "нещо ясно изразено, точно определен порядък с архаичен характер, както по форма, така и по смисъл. Архетипът съдържа митологични мотиви." И още от Юнг за Христос като архетип на съвършения човек, като идея: "Той представлява божествена или небесна цялост, извисен човек, Божи син...неопетнен от грях" (Събрани съчинения, 911). Човекът Исус живял преди 2 000г. е човек реализирал този общчовешки архетип, свързан с благородните пориви в  душите ни, архетип касаещ постигането на вътрешна хармония, помиряването между бяло и черно, прекратяването на вътрешните психически конфликти, които много често се проектират навън превръщайки се в реални сблъсъци... Архетипите са генетично заложени в струтурите на човешкия мозък, те напират да се проявят в живота на хората, те са като генетично заложени импулси предавани през поколенията. Те са универсални образци на поведение.Освен по време на сънища, могат да ни спохождат и по време на творческа дейност. Когато се активира колективното несъзнавано, човек вече не е себе си,метафорично казано той говори с много гласове, защото извлича опита, натрупан през вековете. „Няма как да не говорим за Христос, тъй като той е живият мит на нашата култура, който независимо от историческото си съществуване олицетворява мита за божествения прачовек, за мистичния Адам. Той заема центъра на християнската мандала1, той е господарят на тетраморфоса2, т.е. на четирите символа на евангелистите, които означават четирите колони в  трона му. Той е в нас и ние сме в него. Царството му е скъпоценната перла, заровеното в нивата съкровище, семето, от което ще поникне голямо дърво, и небесния град. Както Христос е в нас, така в нас е и неговото царство небесно“. (К. Г. Юнг в книгата си „ЕОН“, с. 47). Големият американски пророк Едгар Кейси е говорел за "Христово съзнание" и че Христовото съзнание, което е част от абсолютно всеки човек, се изразява в усещането, че сме част от Бог. Исус е живял в пълна хармония с това съзнание. Архетипът Христос е изначално присъщият на човешките души стремеж към духовно усъвършенстване, усещането че сме единни със Съзидателните сили на Вселената, което усещане при повечето хора е несъзнателно, но може да бъде извадено в съзнанието и усилвано чрез прилагане на свободната воля в посока посока на прилагането на завещаните от Исус принципи. "Христос" е гръцка дума означаваща "помазаник", "посветен", това е название, което Исус е спечелил в течение на духовната си еволюция (от езотерична гледна точка; а от християнска гледна точка названието му е извечно присъщо; от гледна точка на езотериката Христос е не само стремеж, който е изначално съществуващ на всяка човешка душа - той е и Личностният Дух Христос, който работи във всяко човешко сърце и който преди 2 хилядолетия се е проявил чрез човека Исус). Който и от нас да възкликне "Аз съм И Христос освен...(Драган, Петка, Мария, Стоян и т.н.) ще бъде прав, поне що се касае до дълбоката ни същност. Иначе за да е истина подобно твърдение разглеждано и на едно външно ниво, изисква се много духовна работа. И най - големият грешник носи в душата си потенциала в следващ живот да се превърне като външна изява в Христос. Пояснителни бележки : 1. мандала - кръг с духовно значение, диаграма. 2. тетраморфоса - тетраморфосът е крилато четирилико същество от виденията на пророк Иезекил (хибрид между човек, лъв, бик и орел)."

Кон Круз

Кон Круз

 

Кой всъщност е Луцифер?

Откъс от статията "Кой всъщност е Луцифер?"
"Така през вековете тази метаморфоза се развива и от един вавилонски цар се получава непокорен ангел, носещ името Луцифер, прогонен от Рая, за да властва в Ада.
А всъщност името Луцифер, не е нищо повече от древно латинско име на утринната звезда, носителя на светлината.

Интересното е, че сам Иисус Христос се обръща към себе си с думите „утринна звезда” в Откровение 22:16:
„Аз, Иисус, изпратих ангела Си, за да ви засвидетелствува това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда."
...
"...В зависимост от контекста, „луцифер” може да се отнася към различни неща, като Венера, Сатаната, Иисус, ангел, езическо божество, сутринта, електрическо фенерче, общо взето всичко, което „носи светлина”. Дори Йероним не е използвал „луцифер”, само за Сатаната."
Цялата статия на г-н Иван Фортунов: http://fortunov.blogspot.bg/2010/02/blog-post.html.

Една нощ, в тъмна доба, четох тема в калдата, със заглавие "Кой е Луцифер?" Един от потребителите твърди (не можах да намеря по - сериозен източник по този въпрос), че римляните са имали поговорка "HRISTOFORUS VERUS LUCIFERUS" - "ХРИСТОС Е ИСТИНСКИЯТ ЛУЦИФЕР (носител на светлината)". (https://www.kaldata.com/forums/topic/111541-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B5-%D0%BB%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%84%D0%B5%D1%80/?do=findComment&comment=1290178).

В същата дискусия прочетох и че: "В древността с термина "луцифер" са наричали всички светли богове, които са осветявали незнанието и пътя на човечеството - Аполониус Луцифер, Диана Луцифера и т.н, като това прозвище е било с положителен смисъл, до момента когато се е изпортило от "светите" отци и са му били нанесени поправки - рога, опашка и копита ала земния бог Пан. През 12 век папа Лъв XII обявява Луцифер за Сатана и се дава начало на едно сплашване на хората с Луцифер. Всичко това е заради тамплиерите и все по-нарастващото им влияние сред масите. Известно е, че те са имали тайни ритуали. И са изповядвали Луцифер.
"Аз съм Денницата. Аз съм светлата утринна звезда." са думи на Христос. (https://www.kaldata.com/forums/topic/111541-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B5-%D0%BB%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%84%D0%B5%D1%80/?do=findComment&comment=1290440).

Истината е някъде там, както казваха в един филм.  

Кон Круз

Кон Круз

 

Из словата на Учителя Дънов

"Често слушам някой да говори за себе си, че е духовен човек. – Кое му дава право да мисли, че е духовен? – Защото не водел светски живот, чел няколко пъти Библията, занимавал се с духовни въпроси и т.н. Това са упражнения, но още не е никаква духовност. Истински духовен човек е този, който разполага с голяма интелигентност и култура, вътрешна и външна; той предвижда неща, които ще се сбъднат най-малко след 20–30 години. Няма събитие в живота, което може да го изненада. Ако етърговец, той предвижда колко стока му е нужна. Той никога не взима повече стока, отколкото му трябва. Неговият актив и пасив винаги се уравновесяват. Той не разчита на вероятности, на щастие, но винаги уповава на онзи велик вътрешен закон, който работи в Битието. Който не се ръководи от този разумен закон, той казва: „Човек е слаб, не може да не греши, но понеже Бог е милостив, ще му прости“. – Не, Божията милост няма никакво отношение към греховете на хората. Божията милост е последният пункт, на който човек може да се опре. Като греши, той непременно ще падне, но поне да падне на меко, да не счупи главата си. Ако Бог не прилагаше милостта си по отношение на хората, те щяха да бъдат пълни инвалиди, а така само се контузват, натъртват тук-там и продължават да учат." Из "Какво са разбрали" (лекция от П. Дънов, държана на 10 октомври 1928 г., София, Изгрев). "Някои хора са външно бели, а вътрешно черни; други пък са отвън черни, а отвътре бели." (Беседа от Учителя, държана на 23 юни, 1929 г. София. – Изгрев.) "Не се страхувайте от смъртта, която води към живот." (Петнадесето утринно слово, 3 февруари 1935 г., неделя, 5 часа. София – Изгрев.)

Кон Круз

Кон Круз

Sign in to follow this  
×