Съвременният свят е свикнал да му се говори само за похвали, за обещания, за награди. По тоя начин може да говорите колкото искате, всички ще ви слушат. Но когато изкажете някоя трезва истина, всички се озадачават и казват: „Това не е вярно“. Когато се каже, че съвременният свят ще се стопи, казват: „Как може да бъде това? Ние не виждаме никакви признаци“. Но като казваме „съвременният свят“, ние не разбираме онези тела в пространството, а нашият свят, земният. Някой може да възрази: „Нашите уче
Музиката е диагноза. Когато човек загуби своето равновесие, тоновете спадат-той не може да взима верен тон. И колкото повече човек огрубява, също така огрубява и неговото гърло, понеже вибрациите му стават груби, пречупени. Някои казват: не мога да взема верен тон. Щом не можеш да вземеш верен тон, това показва, че твоята енергия отива в низходяща степен. Има добри цигулари, които понякога не могат да вземат верни тонове. Някой път, свирят по-хубаво, а някой път свирят лошо. И тъй нека пеенето и
Дали сме се научили на толерантност? Можем ли да разговаряме помежду си? Имаме ли достатъчно добра воля да чуем и да се вслушаме в събеседника си? А дали някога сме се вслушвали и вглеждали в себе си?... Умеем ли да критикуваме, добронамерено /критикуваме може да се замени с по-подходяща дума/, а умеем ли да търпим критика?
Доста въпроси чакат отговор. Далеч съм от желанието да държа проповед, искам да си отговоря на въпросите и за това ще поразсъждавам.
Забелязах, че всеки от нас си има с
Всички хора искат да имат успех в живота си, но въпреки това нямат. – Защо? – Защото не спазват съществените правила, без които животът им се обезсмисля. За да имате успех в живота си, прилагайте следните четири правила:
Пази свободата на душата си!
Пази силата на духа си!
Пази светлината на ума си!
Пази доброто на сърцето си!
Тия четири правила представят музика, изкуство, богатство и сила в човешкия живот. Без тях човек не може да прояви нито Любовта, нито знанието, н
Дария вървеше по улицата. Напоследък случайните съвпадения, чудесата, които и разкриваха един друг свят бяха зачестили. Разхождаше дъщеричката си и се заплесваше по витрините. Наближи спирката на трамвая. Срещу нея изскочи от някъде жена-възрастна, поокъсана, беззъба. Прошепна, но ясно, и някак настойчиво:
- Момиче купи ми хляб!
Дария се стъписа. Беше и омръзнало да я подръпват, явно изглеждаше глупава. Където и да мине просяците я обикаляха и откакто един се намръщи на левчето и ка
Заглавието е от беседата на Учителя-Форма_и_съдържание
Благодарна съм, че почти за всички мои размисли, търсения се явява беседа, която разширява кръгозора ми и ми помага да приемам живота и света с всички привидни противоречия.
http://cvetnichko.com/2017/08/04/the-streets-sofia/
Тази беседа е още един такъв случай. Имах разни разсъждения за това че сме свикнали да приемаме нещата по форма и е трудно да улавяме, разбираме и търсим съдържанието. И ето, сетих се за беседата. Прочет
От окултни изследвания се вижда, че Христос не е от човешка еволюция.
Основателите на религии са хора като нас, само че много са работели върху себе си, достигнали са едно много по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството. Но Христос не е човек. Той е едно Божествено, космично същество. Учителя казва за Христа: „Христос е най-великото Божествено същество, което иде от Централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва
Учителя говори пред братска среща на
ръководителите - София, 2 септември 1924 г.
................................................
Най-първо ще се стремите, високо в себе си да се повдигате. Сегашният живот определя всичките възможности за в бъдеще, което може да се реализира и всички минали грешки, които могат да се изправят. Ако ние не бихме вложили закона на Любовта, нищо не ще добием. Ще вложите в себе си - никаква лъжа и по Божественому ще ликвидирате сметките си.
Ние
От 2,000 години се проповядва, че Христос е велик Учител и е дошъл да ни спаси от греха, за да се покаем и да станем добри членове на църквата. Че вие и сега имате членове: имате синове и дъщери, които като станат на 21 години, казват на родителите си, че са оглупели. Какви ученици са тези ваши синове и дъщери? Вие мислите, че много знаете. Често Господ ви изпраща главоболие, като казва: „Дайте тази задача за разрешение на човечеството. Защо ги боли глава?“ Вие отговаряте: „Преяли сме“. – Не, др
Учителя не обичаше да го занимават с въпроси от личен, материален характер. Той обичаше да се повдигат идейни въпроси и всякога с готовност разговаряше върху тях. Пътят на ученика, развиване на силите, дарбите и способностите в човека, законите на Разумния Живот, методите на неговото приложение – това бяха любими теми на нашите разговори. Учителя виждаше ясно, спокойно и хубаво Живота в неговата дълбочина и цялост. Той умееше да обяснява с прости думи и примери и най-мъчните въпроси.
Привечер,
1.
Когато навърши тридесет години, Заратустра напусна родината си и родното езеро и се оттегли в планината. Цели десет години той не се умори да се наслаждава на своя дух и на самотата си, но накрай сърцето му се обърна — и един ден той се вдигна още в ранни зори, застана пред слънцето и му рече тъй:
„О, ти, огромно светило! Щеше ли да познаеш истинското щастие, ако не бяха тези, които огряваш със светлината си?
Десет години ти изгряваше тук, над пещерата ми, и щеше да се преситиш
4.
А Заратустра изгледа народа и се почуди. Сетне рече тъй:
— Човекът е въже, опнато между звяра и свръхчовека — въже над пропаст.
Едно опасно отвъд, едно опасно сред път, едно опасно поглеждане назад, един опасен трепет и заковаване на едно място.
Великото у човека е това, че той е мост, а не цел: това, което заслужава обич при него, е, че той е преход и залез.
Обичам тези, които не умеят да живеят, освен ако са залязващи, защото те ще преминат отвъд.
Обичам велики
7.
Междувременно започна да се свечерява и мрак обви пазарището. Тогава народът се разотиде, защото дори любопитството и ужасът изморяват. Потънал в размисли, Заратустра седеше до мъртвеца на земята. Тъй забрави той времето. Най-сетне се спусна нощ и студен вятър обвя самотния. Тогава Заратустра се вдигна от земята и рече на сърцето си:
— Наистина хубав улов направи днес Заратустра. Не улови човек, а труп.
Необяснима загадка е човешкото битие и все още без смисъл. Един присмехулни
...............................
Сега ще ви приведа една малка легенда от първите времена на християнството. Анунцио, млад, виден римски патриций, бил уважаван и обичан от всички млади в тогавашното време, особено от красивия пол. Всички млади моми, които идвали при него, казвали: Без тебе не можем да живеем, ти си нашето спасение, само ти можеш да ни избавиш. Той им казвал: Много добре, само че аз ще ви поставя на един изпит, и ако вие издържите изпита, тогава аз ще отговоря на вашите чувства
Ал Газали велик суфиски учител:
На пътя на човешкото израстване от човек към Бог... за тези, които вече работят усилено и тези, които вече имат проблясъци на Истината. Отнася се за търсещите.
Първата долина – Долината на знанията
...
Отрицателната страна на тази долина се състои в това, че може да станете многознаещи, ...Пътят на познаващия е коренно различен от пътя на трупащия знания.
...Ако станеш многознаещ, се губиш и вече не си в състояние да излезеш от първата дол
...И тъй, каквито мъчнотии и да ви дойдат, каквито мъчнотии и да ви се случат, тия мъчнотии в живота са строго математически определени и те са неизбежни, необходими са за живота, вие не може да ги избегнете по никой начин. Ако ги избегнете в една форма, ще дойдат в друга, трета, четвърта и ако ги избегнете във всичките тия форми, най-лошите форми ще дойдат в края. И в туй отношение законът е верен. Туй, от което човек най-много го е страх, иде му на главата, и туй, което най-много иска, и то ид
И да се не боите от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но да се боите повече от оногоз, който може и душа, и тяло да погуби. (Ев. Матей 10:28)
...Сега няма да се впущам да разправям каква роля е играл страхът в историята на еволюцията. Съвремените учени хора казват, че религията е произлязла от страха. Христос се обръща към Своите ученици, понеже знае, че те се намират в тази категория, че се боят за своята къща, за своето тяло, и им казва: „Не се бойте от онези, които мога
Художник
Днес ми е ден за рисуване.
Ще рисувам с цветни боички.
Ще рисувам мечтите си.
И чрез слънчеви облачета
ще ги подарявам на всички.
Ето с четката розово,
то е за нежното цвете.
Малко жълто и после от синьото,
Пеперуди и птички летете.
За сериозния бор е зеленичко
и водичка, поточе край него ще блика.
Таралежче и зайче подскачайте...
Щрих и ето – меченцето вече ви вика.
Ех, художник ще стане от мене.
Ще надниквам в прозрачното синьо небе.
Дето крие нови вселени
и д
Ела, една вълна и ти стани
Вълните на морето са жени,
избягали от къщите-окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.
Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди -
едва сега ще можеш да откриеш.
Страхливият ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилният ще плаче от тъга,
а истинският сам ще те намери.
Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред м
Шут
Приемам ролята на Шут,
зад нея лесно ще се скрия.
Ту глупав, смешен, ту надут
с привидна глупост болката си да надвия.
Добрият, умният са неудобни,
а Шутът истините ще ви казва.
Надраснал себе си и присмехите злобни
с насмешка и със съжаление ще ви наказва.
**********************************************************
За мене никой не написа стих
с мойта болка никой не заплака.
А аз със вас проливах сълзи
и моите мечти за щастието земно бяха.
Не съм жената сънища тревож
Сезоните един след друг се нижат,
сезони на човешкия живот.
Объркани съдби, лица загрижени
подвеждащата власт на времето не дава плод.
Въртят се пак, един след друг-объркани;
уж кръговрат, а сменят се без ред.
Човешките съдби са сиви и изтъркани-
годините вървят безмилостно напред.
Минава бързо времето на щастие
и лятото освобождаващо за миг отлита,
в хладна есен и мъдростта нещастна е,
но топли цветове оставя в очите.
*************************************************************
Елате, елате всички в моя свят,
елате и подайте си ръце!
Там ни болка има, ни духовен глад,
там всичко е огромно, пламнало сърце!
Там няма роби на комерсиални чувства,
там няма завист и омраза.
Освободени всички, без духовни блудства,
освободени от житейската зараза.
Елате в моя чуден свят
кадето любовта не гасне.
Там ни болка има, ни духовен глад,
там всичко бяло и прекрасно е!
*******************************************************************
"......и създ
Мечта
На луната пращам своите послания
разговарям с нея - пак за теб.
Любовта ми цяла е едно страдание,
със звезди изписвам име - Ф е б...
Колко ли ще чакам още твоята усмивка,
твоите очи в мойте да се вгледат?..
В нощта потъвам, в облачна завивка
топлината търся. А звездите моля тебе да намерят.
И в съня те каня, чакам
и от него бягаш още...
И небето с мен заплака,
ще те чакам още, много дълги нощи.
***************************************************************************
Ил
*****
Февруари се усмихва закачливо.
И дава обещание, за радости и здраве.
Нарисувах му с боичка светлинки игриви
зная вече как след тъмнота да се изправям.
Стопява се от нежност снежният калпак
и тихичко капчуците нашепват.
Птици и тревици са притихнали и чакат знак
от Слънцето. Душите пеят, в предчувствие потрепват.
Февруари е. От облаче наднича Водолея.
Той ще ни открие много скрити тайни.
Щом имам светлината ще посмея
да полетя към вселени
...(Учителят взе цигулката.) Какъв е българският ритъм? (Учителят свири български мотив.) Какво означава това свирене? Казвате: „Народна песен.“ Какъв е мотивът? От тази песен много мъчно може да излезе българинът, от този мотив. Не може да създаде друго нещо, не може да излезе навън. Ако свириш един български мотив, ти не можеш да влезеш в съвременната хармония. Една българска песен е хубава, но ако свириш тази музика – вкосенясва. Ти ще остарееш преждевременно, ти в нея не можеш да се подмлади
