"И така: който наруши една от най-малките тези заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в царството Небесно, а който стори и научи, той ще велик да се нарече в царството Небесно." (Матей 5:19)
Има големи и малки заповеди, големи и малки закони. Христос казва: "Който наруши една от най-малките заповеди или закони, най-малък ще се нарече в Царството Божие, а който изпълни закона, най-велик ще се нарече."
Животът е създаден така, че всяко добро, всяка наша мисъл или действие,
Вземам жената като емблема на любовта. Сегашните жени не са жени, а са развалени мъже, защото у тях има амбиция да бъдат като мъже: пушат пури, сядат на масите, роклите си правят тесни и искат да станат мъже, но не са мъже. Не, жената трябва да стане най-напред любов и когато стане любов, тя ще намери истинския път за повдигане на света и ще си създаде каквато форма иска.
А мъжете, обратно, отвращават се от жените, не искат да станат жени. Казват: "А, жена да си!" Те плюят на жената. Значи в
Ние се спираме върху стиха: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, и съ всичката си душа, и съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ, и ближнаго твоего както самаго себе си“. Защо? Защото източникътъ на този великъ животъ, за който става въпросъ е Любовьта. Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си. Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ. Всички онѣзи, които сѫ
"Няма друго лекарство освен безусловната любов. Не “обичам те, ако” или “обичам себе си, ако”. Няма “ако”. Няма оправдания. Няма обяснения. Просто обичайте. Обичайте себе си, обичайте съседа си, обичайте враговете си. Това е прост, здрав разум, но не можем да обичаме другите докато не заобичаме себе си. Затова трябва да започнем с любовта към себе си. Това е лечението. Три прости неща: истината, прошката и любовта към себе си. С тези три неща целият свят може да се излекува. (Дон Мигел Руис)"
Хората са многоизмерни в своето тяло, ум и душа, но по дух ние сме едноизмерни.
Като многоизмерно живо същество всеки от нас възприема индивидуално хиляди неща. Като едноизмерни в своя дух ние възприемаме колективно хиляди неща едновременно.
На физическо ниво сме открили, че телата ни са изградени от милиарди живи същества, които наричаме клетки. Всяка клетка е индивид, който можем да извадим от тялото и да запазим в лабораторията, където той ще продължи да съществува. В същото време тази кле
Прекрасен, щастлив, слънчев ден. Излязохме с Лоринка навън. Тя е щастлива, радва се на хората, на децата, които тичат около нас. Обича да ги гледа. Казва ми, че ме обича, защото съм я завела при тях...
Седнахме на пейка в парка. Две малки момиченца дойдоха при нас, усмихнати. Попитаха ме тя какво говори, но майките им побързаха да ги дръпнат встрани... Видях страх и объркване в очите на младите жени. Защо?
Лоринка не е заразно болна. Тя е различна. Дете, с ДЦП. Радващо се на всички и им казва
"В Рила е най-старата Школа. Хималаите са нови планини. В Рила има стар институт, та някой път от Хималаите идват да се учат от библиотеките на Рила. В Алпите има школа, но Рила е най-старата школа. В Рила са складирани знанията за Индия, за Египет, все от Рила е отивала културата.
- Какво е значението на тези свещенни центрове?
- Те работят за Новата Култура.
Тия светли същества не се явяват на хората, освен ако не изпитват любов към тях.
Клон от Агарта има и на Рила - между Рупите
Имало един човек, дето казал на Бога-искам онзи, дето ме ядоса вчера да се разболее, искам да убия онзи, дето погледна жена ми. Искам да взема богатството на съседа си, защото мира няма и искам да съм богат като него... И Бог разрешил всичко това... Но-с всички последствия произлизащи от тези желания. Имал пари, богатство, жени, но нещо все го притеснявало. Минало време.
Човекът малко се вразумил и започнал да иска друго-да му е спокойно, да не се занимава с другите, но да постига целите си, да
Земята ми разказа своя сън
и свойте тайни довери ми
водата ме понесе и прегърна нежно.
Обичана и бяла, назад не искам да се върна
обичам да говоря с птици и цветя
и да дочувам само ангелския звън...
Ще бъда в бяло.
Да тичам боса, по тревата
и да танцувам танц със Слънцето...
(дори не бях мечтала...)
За Теб ще съм пречистена
с роса окъпана и носеща родена Истина.
На българския народ
Народ-объркани души,
нуждаят се от будност и от Вяра.
Той-Бог е тук, за да ни утеши,
но се бои от наш'та изневяра.
Народ-уж, горд.
А днес е роб на суетата.
Ако забравим личния комфорт
Ще се изправим, вдигнали главата!
Народ-на кръстопът и кръстът не е лек,
но с Любовта не ще сме само пръст,
а Дух със Сила, показващ Пътя в този век.
И ще вървим, ще сеем и другите ще ни се поклонят.
Ще се покланят на Новия Човек!
Искра проблясва в нечии очи
и смесва минало и настояще.
Дали ще ме погалят слънчеви лъчи
или звездите студена светлина ще пращат?
***
Искрата ме събуди-от съня.
Поведе ме напред, към Светлината
откри ми свят красив, изпълнен с Любов и тишина,
но трябва да се върна на Земята...
Преди няколко дни гледах филма-"Херкулес". Хареса ми и се замислех, колко мъдрост има..., ако се вслушаме в думите....
Жреците, които винаги са се старали, чрез своите тълкувания на природните явления и закони да управляват хората. А чрез страданието, което причиняват учат и ни учат на ценните уроци на Битието.
Тълкуванието на хората, с техните слабости и грешки, обърква другите... А наистина Хера /Майката Земя/ и Зевс /небето, Слънцето ако щете/ не трябва да воюват. Любовта е, която ни помаг
Вече се усеща, че тя се протяга и разбужда. Чуруликат пиленцата сутрин и внасят нов живот наоколо. Цветята, напъпилите дръвчета... всичко се усмихва.....
Въздиша тежко Майката Земя. Приютила ни е за малко, да се учим, а ние я затрудняваме все повече. И тя има нужда от почивка, от промяна... Тежко и е, но ни обича. А ние дори едно Благодаря не се сещаме да и кажем...
Втурнали сме се да печелим пари, да сеем асфалт и циментови блокове навсякъде... Оставяме рани по тялото и, а тя ни обича...
Ако не си страдал, ще разбереш ли страдащия?
Ако не си обичал, ще разбереш ли Любовта?
Ако не си дарил усмивка, дали ще усетиш радост?
Детството, чистотата на детското съзнание, усмивките, беличките докато опознават света... Дали има нещо по-хубаво от това?...
Запознах се с детето в себе си и го разбрах. Сега познавам всички деца и ги разбирам. Ако знаете как се радвам на беличките им.-Учат се. И аз от тях.
Прекрасен е светът.
Сезоните един след друг се нижат,
сезони на човешкия живот.
Объркани съдби, лица загрижени
подвеждащата власт на времето не дава плод.
Въртят се пак, един след друг-объркани;
уж кръговрат, а сменят се без ред.
Човешките съдби са сиви и изтъркани-
годините вървят безмилостно напред.
Минава бързо времето на щастие
и лятото освобождаващо за миг отлита,
в хладна есен и мъдростта нещастна е,
но топли цветове оставя в очите.
*************************************************************
Мечта
На луната пращам своите послания
разговарям с нея - пак за теб.
Любовта ми цяла е едно страдание,
със звезди изписвам име - Ф е б...
Колко ли ще чакам още твоята усмивка,
твоите очи в мойте да се вгледат?..
В нощта потъвам, в облачна завивка
топлината търся. А звездите моля тебе да намерят.
И в съня те каня, чакам
и от него бягаш още...
И небето с мен заплака,
ще те чакам още, много дълги нощи.
***************************************************************************
Искам да те поздравя с това стихотворение (казвали са ми, че в него се съдържа сентенцията на будизма)
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха - зъл предател,
еднакво с Триумфа - стар циник;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакаш без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети,
или намразен - злоба не спотайваш.
но ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако злодеи, клетвата ти свята
превърнат в клопка и го п
Елате, елате всички в моя свят,
елате и подайте си ръце!
Там ни болка има, ни духовен глад,
там всичко е огромно, пламнало сърце!
Там няма роби на комерсиални чувства,
там няма завист и омраза.
Освободени всички, без духовни блудства,
освободени от житейската зараза.
Елате в моя чуден свят
кадето любовта не гасне.
Там ни болка има, ни духовен глад,
там всичко бяло и прекрасно е!
*******************************************************************
"......и създ
Шут
Приемам ролята на Шут,
зад нея лесно ще се скрия.
Ту глупав, смешен, ту надут
с привидна глупост болката си да надвия.
Добрият, умният са неудобни,
а Шутът истините ще ви казва.
Надраснал себе си и присмехите злобни
с насмешка и със съжаление ще ви наказва.
**********************************************************
За мене никой не написа стих
с мойта болка никой не заплака.
А аз със вас проливах сълзи
и моите мечти за щастието земно бяха.
Не съм жената сънища тревож
