Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    169
  • коментара
    116
  • прегледа
    51920

За този блог

Беседи от Учителя, мисли, стихове, впечатления...

Entries in this blog

 

Пророчествата на толтеките-Дон Мигел Руис, Мери Керъл Нелсън

Хората са многоизмерни в своето тяло, ум и душа, но по дух ние сме едноизмерни. Като многоизмерно живо същество всеки от нас възприема индивидуално хиляди неща. Като едноизмерни в своя дух ние възприемаме колективно хиляди неща едновременно. На физическо ниво сме открили, че телата ни са изградени от милиарди живи същества, които наричаме клетки. Всяка клетка е индивид, който можем да извадим от тялото и да запазим в лабораторията, където той ще продължи да съществува. В същото време тази клетка ще е все така част от тялото ни. Чернодробната клетка не осъзнава, че е част от едно цяло. Тя не знае, че заедно с другите клетки на черния дроб, мозъка и сърцето, костите и всички клетки в цялото тялотя спомага за образуването на това цялостно живо човешко същество. Всички хора заедно образуват живо цяло, което е орган на планетата Земя. За Земята всяко човешко същество е това, което е клетката за човешкото тяло. Клетките постоянно живеят и умират в тялото ни, както ние, хората се раждаме, растем и умираме. Тази постоянна смяна на човешки същества поддържа човешкият орган на земята жив. По същият начин в други времеви измерения този процес на преминаване от физически живот към физическа смърт се извършва из цялата вселена. Животът на Земята и извън нея е разделен на органи. Отделното човешко същество е част от органа, наречен човечество. Взети заедно, хората образуват орган на планетата Земя, който също като човешкото тяло е жив и има свой метаболизъм.... ******* Представете си хиляда нови компютри, съвсем еднакви, напълно празни, без информация. Когато вкараме в тях данни, всеки става различен от останалите. Нашите умове са биологични машини, подобни на компютъра. Във всяко човешко същество има различна информация, в зависимост от неговите преживявания. Всеки е научил нещо специфично от родителите, обществото, училището, религията. Информацията, която вкарваме в своя компютър, ни казва как да тълкуваме онова, което възприемаме. Всеки човешки компютър си има име, но името е само споразумение, което сме сключили. Аз всъщност не съм човешко същество, на име Мигел Руис. Ти също не си човещко същество. Ние просто се съгласяваме, че сме хора. Всичко, което вкарваме в компютъра е споразумение. Не е задължително то да е добро или лошо, правилно или грешно. То е просто информация. В съответствие с тази информация ние възприемаме света и го наричаме реалност. Тази информация е източникът на нашите ограничения. Ние създаваме образи на себе си и всичко останало. После искаме да повярваме в тези образи. Процесът на вкарване на информация в компютъра е Опитомяването. Всички ние сме животни, опитомени от други животни, други хора. Опитомили са ни, точно, както ние опитомяваме кучетата-чрез награда и наказание. Опитомяваме децата си по същия начин, по който са опитомявали нас. Страхуваме се, че ще бъдем наказани. Страхуваме се, че няма да получим награда. Създаваме свои образи, които имат за цел да се харесат на другите. Искаме да сме достатъчно добри, да радваме мама и татко, учителите, обществото, църквата и Бог. Поведението ни се определя от образа, който сме създале за себе си, с всички онези ограничения. За нас е много важно какви изглеждаме в очите на другите. Своя живот водим според чуждото мнение. Вместо да радваме себе си, се стремим да разваме всички останали. Когато бъдем наказани, имаме усещане за несправедливост, което отваря рана в ума ни. Раната поражда емоционална отрова. В сърцето си чувстваме болката като емоционална, а не физическа. От тази рана безплътната отрова прониква в ума. Поражда се страх, който започва да контролира поведението ни. Страх ни е, че ще бъдем наказани, страх ни е още, че няма да получим награда. Наградата идва под формата на приемане. Опитомяването ни кара да се борим със себе си, за да заслужим наградата на приемането. Опитомяването добива такава сила, че вече няма нужда някой друг да ни опитомява-ние сами поемаме тази задача, като се наказвам и от време на време се награждаваме. В себеопитомяването участват активна три елемента на ума. Първият е съдникът в ума ни-той преценява действията ни. Вторият е жертвата-тя получава отсъждането, а обикновено съдията намира жертвата за виновна. Жертвата изпитва нужда да бъде наказана. Третият елемент, който участва е системата от убеждения, на която са ни научили и която включва правилата за това, как да сънуваме живота си. Тази система от убеждения е нещо като наша конституция или свето писание. Там е всичко, на което сме повярвали, без да го подлагаме на съмнение, и което сме превърнали в своя истина. Тази система от убеждения аз наричам Книгата на ада. Можем да излезем от Книгата на ада, като пожелаем да изоставим стария сън на планетата. Можем да излезем от ада, като започнем да си представяме, че се намираме в Рая на Земята. Появата на Шестото Слънце оказа върху мен лична промяна... Дотогава вярвах, че имам специална мисия, предопределение, но в мига, в който светлината на Новото Слънце проникна, всичко изчезна. Нямаше мисия. Нямаше човек. Нямаше живот. Вътрешно се чувствах преизпълнен с радост, покой и любов. Вече нямаше защо да доказвам нещо на себе или на другите. Смисълът на работата ми се промени. Вече не чувствах, че имам да дам на другите нещо специално. Преди това си мислех, че служа на Бога, че Той ме е пратил с някаква цел. Това вече не е моя истина.... Истинското блаженство е да знаеш без невинността на детството, че този свят е справедлив. Не можем да накараме кошмара да изчезне ако останем невинни като деца. Трябва да разберем съня на ада, за да можем да се измъкнем възможно най-бързо. Всички Учители на Земята се опитват да ни кажат едно и също-в нас има нещо удивително и ние можем да се свържем с него. Умът е живо същество. Умът приема и асимилира емоциите, които идват с идеите. Колкото повече Учители говорят за безмълвното познание, толкова повече хора, ще приемат тези представи. Това е пророчеството за Новото човечество. Човешките същества ще узнаят кои са. Предай се. Каквото и да се случва, то се случва, защото така трябва. Нашата задача е все повече да се наслаждаваме на живота и да изразяваме онова, което е в нас, за да създадем Новото човечество. Ако в нас има омраза, тази омраза споделяме с другите. Ако сме изпълнени с тъга, споделяме тъгата. Можем да споделим с другите щастието само, когато сме щастливи. Не можем да споделим любовта си, ако първо не обикнем себе си. Въпреки, че ще минат поне 200 години, преди този процес на събуждане да завърши, след 1992 г. той се ускори и мнозина почувстваха въздействието в живота си. Това е поколението, което поставя началото на пробуждането и ти си част от него. ***** Ние не разбираме защо страдаме. Не осъзнаваме, че имаме избор, но ние ИМАМЕ избор. Отговорността за стария сън не е изцяло наша, тъй като той е бил тук, когато сме се родили. Въпреки кошмарния сън ние се опитваме да направим този свят по-добро място за нашите деца. Сънят на планетата се е развил в хода на вековете, така че той се променя и сега, като посоката е към нещо по-добро. Все още обаче, сънят е кошмарен, все още е ад. Задачата ни в този живат е да се избавим от стария сън, без да изпитаме съпротива. Началото на новия сън е вече тук и набира скорост, но старият сън упорито се държи за вината, гнева, съдията и жертвата. Човешкият модел на духовно израстване е като вътрешна война, в която се сблъскваме със себе си. Ние сме своят най-суров съдник. Всеки от нас ще изживее криза на предаването, но после способността ни да обичаме ще се засили. Тази промяна се случва, както в индивида, така и в цялото човечество. Трябва да очакваме продължителни изкушения. Други хора ще се опитат да ни върнат в стария сън, като манипулират емоциите ни. Исус ни е показал как да се противопоставяме на изкушението-с Любов, без да се опитваме да спрем чувството на гняв, просто му позволяваме да премине. Всички пророчески книги описват съпротивата на Съня на планетата в периода на промяната. Предсказателните ужаси се отнасят за мъчителни тревоги, които страхът от промяната поражда. През последните 50г. човешкият род правеше опити да се самоунищожи от страх, но не успя. Светът на хората беше в хаос, но старият сън е вече разрушен и съпротивата отслабва. ***** Интуицията ще управлява следващият период. Интуиция значи да се уповаваш. Да знаеш без да мислиш, без да се съмняваш! Ето къде се намираме в цикъла. Разсъдъкат, който управлява фалшивия сън, се е трансформирал в интуиция у онези, които вече са се променили. Когато осъзнаем, че сме директно свързани със Слънцето, можем да предложим ново поведение на друг от органите на Земята. Интуицията ни свързва с нашият личен лъч от Светлина. Ето защо молитвата е толкова въздействаща, когато очакваме отговор... ...Натрупаните знания ни държат настрана от интуицията. Интуицията ни води към Истината. Истината е жива. Любовта е противоположност на страха. Любовта е огънят, който не унищожава, докато страхът е онзи огън, който изгаря всичко, до което се докосне. Любовта на другите може да пробуди нашата любов, може да ни направи щастливи. Тази любов е нашата истина. Тя е нашата свобода. Тази любов ще трансформира стария сън в нов сън за рай на Земята. Любовта поражда най-голямата трансформация в света на хората. В продължение на хиляди години хората са потискали любовта. Забравили са какво значи истинска любов. Когато казваме на някой-"Имам нужда от теб", това не е любов. Това е желание за притежание. Ако изпитваме ревност и искаме да контролираме другия, това не е истинска любов. Собственическата любов е като всяка друга нежда на човешкото тяло. Представете си, че не ядете цяла седмица. ще се почувствате така, сякаш умирате от глад. И ако някой ви даде малко хляб, ще почувствате: "Имам нужда от този хляб. Обичам този хляб." Влюбването е нещо подобно... ...Любовта на другите може да пробуди нашата любов, но само нашата собствена любов може да ни направи щастливи. Тази любов е нашата истина. Тя е нашата свобода. Тази любов ще трансформира стария сън в новия сън за Рай на Земята. ***** Основното в новата реалност е действието. Силата е в действието, не в съня. Чрез действията си имаш способността да промениш всичко. Имаш свободата да избириш да действаш в името на трансформацията и да изразиш своя личен сън, като твориш живот, изпълнен с красота и лzбов. Сега, когато започваш да се пробуждаш за новия сън, попитай себе си: "Доколко красив е животът ми? Какво е моето намерение? В каква степен обичам? Доколко съм щастлив?" Насърчавам те да бъдеш върховният творец на своя личен сън и на съня на планетата. Направи ги възможно най-красиви. Ти си светлината. ти си любовта. Изразявай своята красота с Любов! Благодаря ти за това, че прочете казаното от мен и че ми позволи да те обичам такъв, какъвто наистина си - същество от светлина, свързано със Слънцето чрез своя лъч слънчева светлина, същество, което е Бог. Обичам те. Дон Мигел Анхел Руис /публикациите са със съкращения/

Слънчева

Слънчева

 

Ницше

През целия си живот Ницше търси нещо ново, разбира, че западния свят удобно е забравил Бог и стигнал до задънена улица. Разработва различни теории, преминава през краен песимизъм до залагане на волята и властта в човека. “Взираш ли се дълго в бездната, тя ще започне да се взира в теб...“ Търсил е смисъла на живота, борил се е с хаоса... в себе си...   https://bg.wikipedia.org/wiki/Фридрих_Ницше   “През 1934 г. нацистите се събират в Нюрнберг да чуят своя фюрер. Събитието е запечатано във филм, поръчан от самия Хитлер. В нацистките думи и ритуали ехтят мислите на Ницше. Филмът е озаглавен “Триумф на волята“. В началото на филма Хитлер се спуска от облаците, като Заратустра. Той е “уберменш“ /свръхчовек/, идва от планината с новия морал, а стадото го приветства...“   Ницше застъпва теорията за властта и стремежа на всеки към нея, дори на малкото дете. Той презира слабите, болните, смята, че състраданието и концентриране в слабостта и немощта води до посредственост... Интересно е, че преди да го затворят в лудница вижда на улицата как един кочиаш бие коня си. Ницше плаче и прегръща животното. Проявява акт на състрадание...   “Свръхчовекът предлага система от променени християнски ценности. Държавата ще наложи волята на най-силния и ще унищожи слабия и беззащитния в името на по-велика раса... Идеите на Ницше се асоциират с националсоциализма. Алфред Бамлер казва - “Когато крещим Хайл Хитлер!, поздравяваме и Фридрих Ницше...“ Ако Ницше беше доживял това, щеше да се ужаси... Но свръхчовека на Ницше не е майстор на евгениката, а на потенциала ни. Волята му за власт не зове към национализма, който презира, а е признание за стремежа ни да преодолеем ограниченията си. Ницше открито се е противопоставял на антисемитизма. Нацисткия Ницше е бил жалка пародия... Ницше е бил наивен ако е мислил, че няма да го разберат криво. Злото най-много обича вакуума, а остроумните и двусмислени афоризми на философа, могат лесно да се експлоатират от злото... Ницше вярва, че хаосът от културни предпочитания или личният избор на всеки ще запълнят празнината. Тя е гибелна в очите на природата, защото увековечава ценностите на “стадото“, които той толкова презира. Най-смразяващата визия  на Ницше е за човечеството от постхристиянския свят. Той нарича тези народи “последните хора“ и за тях запазва най-пламенния си гняв. Тези хора ще обърнат гръб на идеалите, в името на удобството. Ще живеят сиво и ще ограничават изблиците на радост и мъка. Главната им грижа ще е тривиалното и нарцистичното и ще живеят кротко и посредствено, като се самозалъгват, че са щастливи. Ще се подлъжат по  “удобната религия“...“     “В търсене на съкровището“-филм на Виазат Хистори   Мисля си за великия ум, поел абсолютната власт и какво се случва, когато липсва християнското милосърдие, любовта, милостта и прошката, за които ни говори Учителя. Да приемаме и с “Ново-разбиране“ да погледнем на света. Или за “Разумното сърце“ /https://triangle.bg/books/1924-02-10-19.1996/1924-03-30-19.html /, което се е смирило и търси новите простори, “нова земя и ново небе“... Т. е. ще разсеем страха на Ницше от посредственост и загуба на смисъл, просто ще ги потърсим другаде..

Слънчева

Слънчева

 

Искра

Искра проблясва в нечии очи и смесва минало и настояще. Дали ще ме погалят слънчеви лъчи или звездите студена светлина ще пращат? *** Искрата ме събуди-от съня. Поведе ме напред, към Светлината откри ми свят красив, изпълнен с Любов и тишина, но трябва да се върна на Земята...

Слънчева

Слънчева

 

Дете

Прекрасен, щастлив, слънчев ден. Излязохме с Лоринка навън. Тя е щастлива, радва се на хората, на децата, които тичат около нас. Обича да ги гледа. Казва ми, че ме обича, защото съм я завела при тях... Седнахме на пейка в парка. Две малки момиченца дойдоха при нас, усмихнати. Попитаха ме тя какво говори, но майките им побързаха да ги дръпнат встрани... Видях страх и объркване в очите на младите жени. Защо? Лоринка не е заразно болна. Тя е различна. Дете, с ДЦП. Радващо се на всички и им казва, че ги обича... Незнанието, страха, различното все още плаши. Разбирам. Разбирам, защото дори лекари имат неадекватно и осъдително отношение към нашите деца. Разбирам, че е нужна любов, за да можеш да преодолееш зависимостите, страха, срама... Обичам дъщеря си. Тя ме учи на Любов и прошка. Обичам всички, въпреки всичко. Деня е изпълнен с красота. С обичта и красотата на децата. Те не се страхуват да питат и да обичат...

Слънчева

Слънчева

 

Деца индиго

Когато отглеждате своето индигово или кристално дете, трябва да помните, че то е много различно от вас. Това, което е работело при вас като дете, няма да работи за него. Основните области, в които трябва да се приспособите са: Индиговите/Кристалните деца са с дясна ориентация на мозъка. Те са изключително чувствителни към заобикалящия ги стрес.Чувствителни са към храната и често правят хранителни алергии. Какво трябва да означава всичко това за вас? Дясна ориентация на мозъка Индиговите и кристалните деца работят предимно с дясната половина на мозъка си. Това означава, че те са креативни, интуитивни, с богато въображение и емоционално интелигентни. Нашата култура е основно с лява ориентация на мозъка, което означава, че е праволинейна, рационална и логична. Трудностите започват, когато детето навлезе в училищната система и трябва да се адаптира. Дясно-мозъчно ориентираните учат много бързо и правят големи интуитивни скокове, демонстрирайки завидна интелигентност. Но училищната система е изградена от и за хора с лява ориентация на мозъка. Набляга се на повтарянето, рутината, организираността, праволинейността. Това бавно движение предизвиква у детето отегчение и то губи интерес. Започва да търси други неща, които предизвикват интереса му. Това води до факта, че много индигови деца грешно са диагностицирани като проблемни със съсредоточаването, а всъщност те са просто отегчени. Източник Тук

Слънчева

Слънчева

 

Новото знание

Ще прочета 10 гл. от Иоана. В живота има една тъмна и една светла страна, в които човек често попада. Ако си в светлата страна, там всичко става лесно, там всички неща са ясни и разбрани. Ако попаднеш в тъмната страна, там всичко става мъчно, там нещата са неясни и неразбрани. В светлата страна човек постоянно придобива, печели нещо, а в тъмната – постоянно губи. Тези две страни на живота взаимно се преплитат. Някога човек си изтъкава плат от светли и тъмни нишки и си ушива от него дреха. Казват: Тази дреха е шарена. Такива са и разбиранията на някои хора – шарени, т.е. смесени. Те живеят ту в светлина, ту в тъмнина. За да ти станат нещата напълно ясни, влез в светлата страна на живота. Ще кажете, че това става по механически начин. – Не, ти ще влезеш в светлата страна на живота само чрез добрите мисли и чувства, които нямат никаква тежест. Обаче лошите мисли и чувства имат тежест, поради което водят човека в тъмната област на живота. Лошите мисли са паразити. Дето влязат, те постоянно взимат. Следователно, докато човек губи, ще знае, че са го нападнали лоши мисли. Той не може да помогне нито на себе си, нито на другите.... Чувате някой да казва за себе си: Аз съм християнин. Какво означава думата "християнин"? Според мене християнин е онзи, който се е справил с всички мъчнотии. Той служи на Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и дух. Той следва правия път на живота, в който може да води и близките си. Срещнете ли човек, който е объркал пътя си и се лута натук-натам, не ходете след него. Той може да казва, че е християнин, че следва пътя на любовта, но това са само думи. Следва Христа, а ходи бос и окъсан. Това е несъвместимо. – Искал да се проветрява, затова имал дупки на дрехите. – Щом иска да се проветрява, това показва, че той живее в нечист въздух. Видите ли, че една къща има много прозорци и все големи, това показва, че тя се нуждае от много проветряване, въздухът й е нечист. И това не е лошо. За предпочитане е къщата често да се проветрява, отколкото да има малки, тесни прозорци и да не може да се проветрява. Който живее на чист въздух, той е на спасителния бряг; който живее в нечист въздух, той е изложен на болести и смърт. Радвайте се, че имате прозорци и на къщата си, и на тялото си. Прозорците на тялото са двете очи, чрез които човек се свързва с външния свят. Това е една позната истина. Какво носи истината за човека? – Неговата свобода. – Що е свободата? Кой човек е свободен? – Който е напълно здрав – и физически, и сърдечно, и умствено. Той никъде не се спъва. Свободният е любещ човек. Той не знае какво нещо са стеснението, грехът и престъплението. Грях и престъпление съществуват само в безлюбието. Дето е любовта, там няма грях, няма престъпление. Там отношенията между човека и Първичната Причина са хармонични. Явили се най-малката дисхармония в човека, явява се и безлюбието. – Какво представя Бог? – За да знаеш що е Бог, първо трябва да познаваш себе си. Може ли яйцето да говори за кокошката, преди да е познало себе си като яйце? Ти, като човек, знаеш ли какво представяш? – Зная, че мога да мисля, да чувствам и да действам. – Знаеш ли обаче отде идат мислите, чувствата и постъпките? – Това не е важно. Зная, че съм свободен и мога да мисля каквото искам. – Не е така, не сте свободни. И котката влиза в плевнята на господаря си, легне на сламата да спи и си мисли, че е свободна. Като се наспи, тръгва към къщата на господаря си да се нахрани. Значи свободата й била докато огладнее. После пак е зависима – тръгва да си търси храна. И хората са свободни като котката. Човек поглежда към небето, уповава на Бога и на вярата си в Него. Той казва: Докато съм с Бога, нищо не ми трябва, свободен човек съм. Щом огладнее, започва да мисли по друг начин. Той вижда, че от небето не иде нищо; нивата му остава необработена, хамбарът му се изпразва. Той си казва: Само с вяра не се живее. Щом изпадне в противоречие, взима брадвата и отива в гората да сече дърва. Теоретически е вярно, че трябва да разчиташ на Бога, но на практика не излиза така. – Защо? – Защото разбираш въпроса буквално. Дето отидеш: всички ти казват: Работи, стегни се, вземи ралото и мотиката и върви напред. Това значи: Разчитай на Бога в себе си, който те подтиква да учиш, да работиш. Не се сърди на хората, че не искат да ти помагат. Кой трябва да помага: вярващият или безверникът?... Сегашните хора имат криво разбиране за Бога. Те мислят, че той е вън от тях, на небето някъде. Не, небето е вътрешно състояние. Понятието за небето е вътрешна, неограничена идея. Ето защо никой не може да каже къде е небето. Всеки има едно небе в себе си, но къде е то, не знае. Който знае къде е неговото небе, той има представа за себе си. Ако не знае мястото му, той няма представа и за себе си. Казано е в Писанието: "В начало Бог създаде небето и земята, а земята беше неустроена и пуста". Небето е място, населено от същества, завършили своята земна еволюция. Нека всеки намери това небе в себе си. Ще кажете: По-добре да намерим Христа. – Дали ще намерите небето, или Христа, идеята е една и съща. Бог, Христос и небето са синоними. Те изразяват една и съща идея. Като се натъкнеш на противоречия на вътрешна борба, на съмнения, обърни се към Бога в себе си, т.е. към твоето небе и помощта ти веднага ще дойде. Бог помага на всички хора. Той ги освобождава от препятствията и противоречията. Когато хората ти помагат, знай, че Бог чрез тях ти помага. Той се изявява в човека като вътрешен подтик, като вътрешна подбуда към доброто и възвишеното. Ако човек разчита само на себе си, на своето физическо здраве, всеки момент може да се излъже. Днес си здрав, силен, свободно се движиш, но утре се простудиш и лягаш болен: ръцете и краката ти отслабват, стомахът ти не работи и ти се чудиш къде остана силата ти. Докато мислиш и разбираш нещата физически, ти не можеш да уравновесиш своя живот. Истинският човек седи по-високо от физическото му естество. И да боледува някога, той гледа на болестите като на нещо вън от себе си. Докато човек не вижда кой влиза и кой излиза от къщата му, всякога ще боледува. Той живее в тъмнина. Щом вижда какво става с него, той е в светлина. Докато виждаш апаша, той не е опасен за тебе, не може да те обере. Щом престанеш да го виждаш, той влиза в къщата ти и те обира. Злото дебне онзи, който не го вижда. Щом се отворят очите на човека, злото отстъпва настрана. Тогава доброто иде при него и му помага. – Защо трябва да се стремим към доброто? – За да ви помага. – Защо да избягваме злото? – За да не ви пакости. Мнозина мислят, че Бог трябва да изпрати Духа си да слугува на хората. Това е материалистическо разбиране. Значи един ангел, който е завършил развитието си на земята, трябва да слезе при едно плачливо дете да му слугува, да изпълнява желанията му. Това е невъзможно! От небето може да слезе не само един ангел. Много ангели слизат от небето, но кога? Когато трябва да внесат любовта в човешката душа. Тогава те се готови да служат даже на един човек. Ако не си готов да възприемеш любовта, пак ще слезе ангел от небето, но ангел на тъмнината. Той ще разруши всичко, което попадне на пътя му. Всички хора минават през драмата на разрушението. Всеки е с одрана кожа, сражавал се е с вълци. Пита ме един брат: Напреднал ли съм? – Много си напреднал, трябва да бъдеш юнак, да се бориш. – Юнак съм, със всичко ще се справя. – Какво друго мога да му кажа като виждам как са го нападнали десетина вълци, готвят се да му одерат кожата... Защо идат страданията? – Те са велико благословение за човека. Чрез тях той се учи съзнателно да слиза и да се качва. Като слиза надолу, той дохожда до гъстата материя, отдето повече не може да слиза. Сега той трябва да знае как и докъде да се изкачва. Като дойде до едно място, дето материята става много рядка, там ще спре. Ти трябва да разбираш законите на гъстата материя, за да не слезеш много надолу, както и законите на рядката материя, за да не се качиш много нагоре. Като знаеш тези закони, ще вървиш надясно и нагоре. Дясната посока означава движение към светлината, а лявата – движение към тъмнината. Ще кажете, че не зависи от вас в коя посока да се движите – наляво, или надясно. – Да, този живот не зависи от вас. Представи си, че движиш едно колело, на което усилваш и отслабваш движението. То извървява известен път и след време казва: Уморих се, но поне свърших една работа. Какво е свършило колелото? Нищо. Ако и ти свършваш толкова работа, колкото колелото, защо ти е този живот? Живееш и се оплакваш от сиромашията, от ограниченията, от невежеството. Въпреки това, казваш: Ще дойде Христос и ще ме освободи от всички ограничения. То е все едно да стоиш пред една богата почва, да не работиш и да очакваш да дойде някой отвън да ти донесе хляб. Защо ще чакаш хляба отвън? Работи сам да си изкараш хляба и да дадеш на другите около тебе. Хлябът е вътре в тебе. Докато очаквате хляба отвън, наготово, вие всякога ще бъдете роби на условията. Докато търсиш хляба, богатството, знанието отвън, ти си роб на условията. Докато очакваш светлината и топлината, водата и въздуха отвън, ти също си роб на условията... Аз не говоря за човешката любов, която заробва. Тя е подобна на любовта към виното. Тя заробва човека и го разсипва. Тази любов води човека надолу и наляво. Сега ви съветвам да приемете любовта, която води нагоре и надясно. Тя е любовта на вечната светлина и на вечния живот. Тя носи новото знание. Който има това знание, ще бъде приет с венци и песни, ще мине през арката на великия живот. Той ще бъде така осигурен, както родителите осигуряват новороденото си дете. Така е с всяко същество, в чиято душа е проникнала Божията Любов. Желая ви да влезете в света на Божията Любов и да кажете: Свърши се със стария свят, със старите възгледи. Влизаме вече в новия свят, в света на децата, в новите възгледи, които носят вътрешната свобода. Само така човек ще се освободи от своите вътрешни недъзи и ще влезе в света на вечната младост, на вечната радост, на вечното блаженство. Това значи да проникне новото, Божественото съзнание в човека. Тогава той става едно с Бога. Тази е неговата задача на земята. Освобождението не става с плач и отчаяние, но с работа, усилена работа във всяко направление. Това значи: работа в ума, в сърцето, в тялото – навсякъде. Аз не говоря за мъчение и труд, но за работа. Мъчението и трудът са научени вече. Време е за съзнателна работа, без никакво противоречие. Противоречията в човешкия живот трябва да изчезнат. Само така ще се домогнете до онзи път, който води към вечната любов, носителка на всички блага. Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота. 34. Утринно Слово от Учителя, държано на 11 юни 1933 г, София – Изгрев. /откъси/

Слънчева

Слънчева

 

Братството

Извадки от беседи: ...Когато се говори за вашите свещени традиции, питам: Спазени ли са те? Спазени ли са традициите на вълка? Какво ще кажат овцете за своите традиции? И те си имат религия, но тя не се основава на жертвоприношението. Те си служат с растителна храна – това е тяхната жертва. В това отношение овцата стои по-високо от вълка. В невидимия свят овцата е едно нещо, а във видимия – друго. В невидимия свят овцата мисли като човека, а на земята се проявява като животно. Като ви говоря така, аз искам да подготвя умовете ви за едно по-високо стъпало. Досега са ви проповядвали, че трябва да бъдете добри и справедливи, да обичате всички хора. Лесно се говори на хората за едно, за друго, но като дойдем до приложението, там има нещо, което куца. Това трябва да се признае. За свое оправдание вие казвате: „Такъв е векът, такива са условията, такива са законите на природата, такъв е пътят на човешката еволюция“. Това са само предположения: може да е така, може и да не е така. Наистина дали е такава човешката еволюция, не знаем положително. Например ако се напиеш и паднеш на земята, в калта, трябва ли да мислиш, че това е било в плана на твоето развитие за този ден? Не е така. Не мисли, че ако се напиеш и паднеш в калта, така е трябвало да бъде. Че си се окалял, това е резултат, който се дължи изключително на тебе. Ти си паднал, ти сам ще станеш. Моралът на Всемирното Бяло Братство е абсолютен. Той гласи: Когато Учителят приеме известно лице за свой ученик, той престава да се меси в неговите грешки. С други думи казано: Учителят е сляп за погрешките на своя ученик. Преди да е станал ученик, той го е предупреждавал за всичко. Щом стане ученик, Учителят вече не вижда погрешките му. От своя страна, ученикът не разбира погрешките на своя Учител. – Защо? – Защото той не е в състояние да изправи погрешките на своя Учител. И да ги види, не може да ги изправи. – Учителят може ли да изправи грешките на своя ученик? – Някога той не може. – Защо не може? – Защото има известни недъзи в човека, които произтичат от един естествен закон. Представете си, че Учителят не се е хранил цели десет дена. Какво ще бъде неговото състояние? Ще бъде ли той така бодър и весел, както когато се е хранил? Ако ученикът не разбира, че възбуденото състояние на Учителя се дължи на нещо незадоволено в неговия организъм, той може да припише това състояние на волята или на характера на своя Учител. Ако ученикът е гладувал, например, пет дена, Учителят констатира известна възбуда в него. Той ще го разбере. Ако започне да го морализира, няма да му помогне. Хляб е нужен на ученика! Следователно хлябът е в състояние да поправи недъзите и на Учителя, и на ученика. Оттук вадим следния велик, абсолютен закон, който изправя нещата моментално. Този закон гласи: „Всеки недъг може да се изправи, когато се възстанови връзката между човешката душа и Бога“. Този закон е на Всемирното Бяло Братство. Тази връзка още не е възстановена. – Какво трябва да направи човек, за да възстанови връзката си с Бога? Ще кажете, че трябва да любим ближния си. Как ще го възлюбите? Както детето люби майка си ли? Детето постоянно суче от майка си, от своя ближен, но в замяна на това нищо не дава. Майката дава и се утешава с това, че един ден детето ѝ ще я възлюби както трябва. Ако очакванията на майките биха се реализирали, нашето общество би било друго, а не като сегашното. Обмяната на майката и детето днес не е правилна. Майката има любов, но детето няма. Вие не можете да имате правилна връзка с когото и да бъде, докато нямате връзка с Бога. Съвременните религиозни хора говорят за Бога, а въпреки това искат да подобрят обществото без Бога. Казват: „Да възлюбим Бога!“ Това е общо казано, на думи. За да възлюбим Бога, трябва да свържем душата си и духа си с Душата и Духа на Бога. Тогава ще има преливане, т.е. правилна обмяна между Бога и нас. Колкото блага ни даде Той, толкова ще дадем и ние. Щом се създаде тази правилна връзка, тогава Бог ще ни призове като свои съработници. Той и днес казва: „Елате да работите с мене“. Щом станем съработници на Бога, всичките ни работи ще се благословят. Това значи да имаме правилно ръководство. При тази връзка вие ще почувствате вътрешна пълнота в себе си. Така именно ще изучавате Божественото знание, което ще внесе във вас мир, вътрешен подтик и повдигане на вашия дух. То ще създаде във вас такова вътрешно разположение, с което ще преодолеете всички мъчнотии в живота ви. При връзката на човека с Бога няма да има мъчнотия, която не може да се преодолее. Първото нещо, което се изисква за създаване на тази връзка, е смирението. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а смирен. Сега ще си послужа със следната аналогия. Когато влизаш в чистата вода, казваш ли, че първо ще се измиеш, а после ще влезеш във водата? Не, в Божественния живот ще влезем такива, каквито сме. Нека Бог каже да не влизаме. Той ще ни каже: „Добре дошли!“ – Но кога? Когато всеки носи надписа: „Смирение“. Аз говоря за съзнателното смирение. Имаме ли този надпис на себе си, ние сме положили основния камък на връзката. Какво казва Христос? – „Елате при мене всички трудещи и обременени, защото аз съм смирен по сърце. Елате при мене всички, които сте изгубили смисъла на живота. Елате при мене, защото съм смирен.“ Той не казва за себе си „аз съм учен, аз съм любов“, но казва „аз съм смирен“. Имате ли смирение, Божията Любов може да дойде във вас. В духовния свят смирението дава пластичност на човешката душа, да възприема благата, които Божественият дух носи в себе си. Към това именно се стреми човешката душа. Само при това състояние ние можем да възприемаме... Сега вие искате да бъдете ученици на Всемирното Бяло Братство. На място е желанието ви, защото там ще научите много нещо. Някои задават въпроса: „Де е Бялото Братство?“ В самите нас. То не е една химера, едно име, то е реалност. Не е достатъчно само да желаете да бъдете ученици на това Братство – работа се иска от вас... Сега всички искате да бъдете ученици. Първото нещо, което се изисква от вас, е смирението. Да ходите с наведени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема великото, Божественото, което осмисля живота. Смиреният се приспособява към всички условия. Всички учители са минали през смирението. Ако Великият Учител – Христос, казва, че има смирено сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото Братство, трябва да придобиете смирение. Един ден и вие трябва да кажете: „Ние сме смирени по сърце“. Питате: „Ако смирението надделяваше в света, щеше ли да има несъгласие, противоречия между хората?“ Щом е така, да приложим смирението като първо условие в живота. Понеже отворихме широко вратата на Школата, смирението на ученика ще се познае от неговото поведение. Между учениците трябва да има взаимно почитание. Освен смирението, нужни са още четири качества: абсолютна честност – каквото каже човек, да го изпълни; да бъдете добри – добродетелта прави човека устойчив. Доброто е морално качество, което принадлежи на Божествения свят. Честността е качество на човешкото аз. Ученикът трябва да бъде крайно интелигентен. Неговият ум да бъде гъвкав, да схваща моментално всички тънкости, да не се лъже. Каквато задача му се даде, веднага да я реши. Ученикът трябва да бъде още благороден и великодушен. Значи честност, доброта, интелигентност и благородство – това са четири качества, присъщи на ученика. Всеки трябва да се стреми да изработи в себе си тези качества. – По какво се познава честният? Той върви изправен, строен е, мускулест, с отворено лице. Всяко изкривяване, т.е. деформация на тялото се дължи на нарушаване закона на честността. Доброто пък дава стабилност на човека. Той има тяло, което издържа и на най-висока температура. Сегашният човек е като восъка. Той издържа толкова, колкото и восъкът. Щом се нагрее до точката на топенето, той започна да се топи. Ако се усили температурата на духовната енергия в човека, той започва да се топи, да се разслабва. Добродетелта изменя тялото на човека. Тя го прекарва през вода и дух и го калява. Водата е елемент на новия живот, а духът е силата, която сглобява отделните части и образува духовното тяло на човека. Интелигентността внася светлина в човека. От очите и от лицето му излиза светлина, която го води в правия път. Като приемете Божествената светлина, вие ще дадете ход на благородството на вашата душа, ще чувствате благоволението на Бога и разположението на всички добри хора. Без тази светлина, каквито усилия и да правите, всичко ще бъде напразно. Без честност, доброта, интелигентност и благородство ученикът не може да намери своя Учител. Щом придобие тези качества, Учителят ще извика ученика си на име, ще го благослови и просвети. Който го види, ще разбере, че в него е станала известна промяна. Не може да намериш Учителя си и да не осмислиш живота си... Сега не е въпрос за спасение, но бъдете ученици на Великата школа. Желая да получите Божието благословение. Знаете ли какво значи да бъдеш ученик? Може да сте добри, но това няма да ви направи ученици. Казват за някого, че не е толкова добър, но е способен ученик. Способният ученик може да стане добър, но неспособният мъчно може да стане добър. Каквато работа и да вършите, тя не може да ви спъва в избора. Следователно всякога можете да бъдете ученици. Дали сте млади, или стари, и това не ви спъва. Всякога можеш да станеш ученик. Всякога можеш да туриш здрава основа на живота си. Желая в бъдеще между всички млади и стари да се създаде по-здрава връзка от сегашната. Не се чувствайте притеснени. Това състояние трябва да се премахне. Бъдете свободни, естествени в отношенията си. Само така ще се създаде здрава връзка между вас и Бога. Първичната връзка-Беседа от Учителя, държана на братята, 22 юни 1923 г. в София ...Първото нещо: трябва да имате ясна представа за тия велики закони, които господстват сега. Аз съм забелязал, някои ученици на окултната наука, както в Америка, така и в България, са такива изменчиви натури! Те мязат на мъгли и движещи се облаци, на пара. Тук имаме ред статистики. Тия ученици са толкова неустойчиви в характера си! Аз съм намерил светски хора, които не познават Бога, сто пъти по-устойчиви от тях. За пример такъв един ученик може да те нарече, че ти си от черната ложа. Хубаво, опиши кои са качествата на хората от черната ложа. В Природата няма скрито-покрито. Скрито-покрито има само за хората, които не виждат, но в Природата всяко нещо е строго определено. И като кажем, че един човек е от черната ложа, това е наше схващане. В невидимия свят нямат такива идеи, каквито ние тук. Черната ложа – това е едно философско течение в невидимия свят. Божественият план на нещата може да се разглежда от двояко гледище. Аз задавам въпроса: Ако тия грешници – черни братя наречени – съществуват, то как им е позволило Провидението за толкова хиляди години да бъдат господари на Земята и как им е дадена власт? И Христос казва: „Иде князът на този свят“. Иде като княз. Кой му е дал тази власт? Тези от черната ложа си имат свои закони. И вие се намирате под тяхното управление и контрибуция им плащате. Питам тогава: Как ще оправдаете вие това с Божествената Мъдрост? Ако е тъй, както тясно схващаме ние въпроса, как е допуснал Господ тия, лошите хора, да управляват Природата? Не, не са лоши те, не си правете илюзия. Един черен брат, той е философ, може да ви заблуди. Един дявол, като го осъдили, че лъже, казал: „Аз не лъжа, всякога говоря истината“. То значи: „Когато говоря на себе си, никога не лъжа“. Е, по какво се отличават сега Бялата и черната ложи? Аз ще ви представя две качества толкова съществени, че да имате една ясна представа. Сега на всичките ония ученици, които ме слушат тук, казвам: да не ходят да бъбрят това, което чуват тук. Аз ви държа отговорни в Школата. Ще си пазите езика, като говорите, да знаете как да говорите. Тъй, да плещите, не се позволява, този език ще се парализира. Ето по какво се отличават двете ложи: и Бялата, и черната ложа употребяват светлината като едно средство. И едните, и другите си служат със светлината, но как? Един маг от черната ложа със светлината си служи само за себе си. Ако един такъв маг иска да погледне колко е часът, той ще обърне светлината към часовника и вижда колко е часът, само той го вижда. Когато иска да изследва нещо, той отвори, светне си и знае кое как е, но бързо след това той скрива тази светлина. Тази светлина той я държи специално само за себе си, а за другите е скрита. Тя е изключително за него. Той за окръжаващите не се грижи. Казва: „На тях не им трябва светлина“. В Бялата ложа е обратното. Един бял маг си запалва лампата и чете, но той навсякъде върти светлината. Като извади своята лампичка, почва да я движи и като я движи в кръг наоколо, осветлява цялото пространство, служи на всички. Следователно по тия две качества се отличават. Ако един човек държи скрита светлината си, той следва пътя на черната ложа; ако светлината му е отворена и за другите, той е от Бялата ложа. Това са качествата. То е философия, разбирайте! Няма какво сега, нека ми дадат нещо от Библията, което да докаже, че не е така. Обаче, за да е така, и едните си имат причини, и другите си имат причини. Няма какво да ги осъждаме. Този човек, който крие светлината си, той има причини. „Ама защо той да не си отвори своята лампа?“ Питам: Онзи фотограф, който снема човешките лица, отваря ли камеробскурата си, отваря ли цялата светлина? – Не, само една малка дупчица ще отвори към човека, когото ще фотографира. Той е умен. Другояче, като остави цялата пластинка отворена, няма да може да фотографира. Следователно условията, при които те живеят, са такива, че трябва да крият светлината си. Толкова са еволюирали те! Следователно, ако се връщаме на този уровен, на който е черната ложа, тя е останала назад в своето развитие, тя е в корените долу, в най-гъстата материя. Там светлината е непотребна. Понеже Бялата ложа е излязла вън от гъстата материя и е влязла в по-рядка материя, тя може да употреби своята светлина. И двете ложи работят за общия ход на Природата. Има закони, които регулират действията на едните и на другите. Когато един маг на черното братство и един маг на Бялото Братство се срещнат, те се здрависват, говорят си приятелски и пак се разделят приятелски... Качества на ума, сърцето и волята-20-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 25 февруари 1923 г., понеделник, София. ...Във време на апостолите имаше разделение на тогавашните християни на петровци, павловци, христовци и други. И Павел казва: „Аз посях, други поляха, а Господ възрасти.“ Та що от това, че си посял или посадил и полял – важното е, че Господ възраства. И всички принципи се свеждат към възрастването, а не към това, кой посадил и кой полял. И на вас казвам: Там, гдето Бог ви е поставил; там, гдето земеделецът ви е посял; там, гдето майката ви е турила в училището, не напущайте вече тия отношения, които са създадени. Земеделецът и майката са по-умни, отколкото вие, които напущате училището. Сега аз ще спра тук. Тази година Бялото Братство ще има своята среща на 19 август. Не си правете илюзия, че вие сте от Бялото Братство. То всяка година си има своята среща. Искам да не сте невежи. Бялото Братство се състои от човешки души, които са свършили своята еволюция от хиляди години. Те се събират всяка година и определят съдбините на всичките народи. Сега с тяхната среща ние правим своята среща на земята. И те са на земята. Ако вие вървите правилно по тоя път, и вие ще бъдете някога членове на това Братство, а сега сте само служители. В Послание към Евреем има нещо засегнато от апостол Павла за това. Тази година от тук, от София, се поканват всички ония, които са били до 1914 г. включително. Те ще дойдат на 17-и сутринта в Търново, а ония от 1916–1919 г. включително – на 18-и сутринта, а онези от новите – на 18-и вечерта. Аз желая да се създаде между всинца ви една хармония, да може да използуваме времето. И ще има да се извърши работа. Върху софиянци Бялото Братство не гледа с добро око, да ви кажа истината. Не че не ви обича, но съжалява за ония права, които вие сте си дали. Свободата иска права, но да знаете, че има права и задължения. От там трябва да научите начините, как трябва да се управляват държавите и народите. Нито един от досегашните методи на земята не може да се приложи и резултатите ги знаете; ще се учите, защото пак ще дойдете на земята, докато свършите своето развитие. Ще ходите, ще се връщате на училището като ученици, докато свършите. Не мислете, че ще ме убедите на своя страна. Само един начин има за това: ако живеете в Добродетелта, в Любовта, Мъдростта, Правдата и Истината. Аз не мога да бъда там, където не е Господ. В злото Бог го няма. Аз казах на един приятел, че няма да позволя никому да извърши престъпление. А като си замина, може да правите каквото искате. Който се опита, ще го хвана и ще му причиня една болка. Аз няма да му позволя да извърши самоубийство. Ще дойдете един ден да разберете този закон. Някой казва: „Ама мен не ме е страх.“ Но покажи ми любовта си, ти си първокачествен страхливец. Сега имате задължение спрямо Белите Братя на школата, на която принадлежите. Нищо не може да ви извини, не можете да се освободите от задълженията си към тях. Никъде не можете да се скриете, даже и в дъното на ада. Това да разберете добре. От Белите Братя няма укриване, те са носители на светлина, на всяка нова култура, на всяко добро. И човек, когато има тяхното съдействие, във всичко успява, а когато се лиши от тяхното съдействие, всичко е свършено. Вашите отношения към мен са отношения към Бялото Братство, а отношенията ви към Бялото Братство са отношения към Бога. Ще кажете: „Ние познаваме само един Господ.“ Вие имате грешка. Слънцето се познава чрез светлината, но и за нея има един посредник. То е етерът, иначе то ще бъде невидимо. Също така и Бялото Братство е посредник между вас и Бога... Аз познавам вашия живот от миналото, зная всичко, но аз не ровя, но заравям нещата отгоре. Знанието не всякога ползува, но каквото вие вършите, аз се ползувам. Ако искате да имате Божието благословение – туй ми е казано и аз нарочно дойдох – трябва да слушате Господа. И тогава аз казвам: Той има три положения. Категоричен съм. Първо, ако не искате да вървите по учението, което проповядвам, аз казвам: Много добре, свободни сте. Второ – готови ли сте да изпълните Христовото учение, както е в Евангелието, но изпълнете го във всичката му пълнота. Трето, готови ли сте да изпълните Мойсеевото учение във всичката му пълнота? Или Мойсея, или Христа, или мен. Ние сме едно. То е проявление на Бога. Това учение е Божествено. Мойсеевото учение е Божествено. Христовото учение е Божествено и сегашното учение е Божествено. Той е един и същ източник, само формите са различни. Духът е един и същ. Да допуснем, че ви казвам една максима, един закон, а не го подписвам – вие го изпълните, няма да изгубите много, ако името ми го няма. Но Христос казва, Неговото учение трябва да се изпълни. Вие изпълнете или това, което Бялото Братство разкрива, или Христовото, или Мойсеевото учение; но едно от тия учения трябва да се изпълни. Аз ви поставям тия три положения, понеже вие нахвърляте мисли на съмнения. Аз не искам да махам никого и аз бих желал да изпълните едновременно и трите учения. В пълнотата си те са едно и също: Христос в Мойсея е същият, Христос в Исуса е същият, и Христос, Който е в мене, е същият. Искам да разбирате вътрешната страна. Слънцето за нас важи според светлината, която ни праща. Тази година още сега трябва да се самоопределите в себе си, да 6ъдете искрени, защото от тази искреност зависи благословението, което искате да получите. Аз виждам мисълта ви: „Дали сме ние толкова приготвени, та нас викат?“ Спомнете си за онзи цар, който повикал гости на трапезата си, званите като не са дошли, вас, клосните, хромите, ви викам. Да благодарите, гдето ония не са дошли. Тук не е въпросът за достойнство, а вие сте дошли да се учите. И аз ще дам доклад за вас, както никой не е дал. Ще кажа как се учите, с всички подробности. После ако дойде тоягата, аз не съм отговорен. Ако Баща ви употреби тояжката, аз ще седя с всичкото благоговение и ще чета ударите. Не се самозаблуждавайте да мислите, че единият е по-достоен от другия. В Бялото Братство всичко върви като в музиката. Ние не пъдим никого и не викаме никого. Бог го повиква, а повиканият сам се изпъжда. Вие сте свободни в туй отношение. Никой не може да ви ограничи, но и от последствията никой не може да ви избави. Аз желая между всинца ви да се възстанови хармония, живот, но не по буквата. Аз не искам да се ровя във вашия живот, не искам да ви съдя, но ви казвам последствията, и като болни ви лекувам. Може ли онзи, който лекува, да не причини малка болежка? Сега не изпъждаме никого. Има три вида закони: за Братство, приятелство и познанство. Вие не сте братя още. За да бъдеш брат в Бялото Братство, трябва да пожертвуваш живота си за другите. Това е законът на Братството. Ти си длъжен да дадеш всичкото. Не изпълните ли, вас ще държат отговорен. Сега изпълнявам закона на приятелството за вас, а не закона на Братството. Двата принципа-8 август 1920 г. Беседа, държана на мъжете в София ...Всеки ученик си има чанта, в която носи книгите си, но тези книги не трябва да стоят само в чантата, а трябва да се извадят от чантата. Като намеря някой, че не учи, като му помогна 99 пъти, най-после на стотния път го оставям и му казвам: „сбогом“. Като учите, ще отидете при Бога, а като не учите, тук ще седите на земята. При Бога няма да отиде нищо нечисто. Грешните хора не учат. Те само лъжат, крадат и ги наричат думбази. Грешният човек е, който малко работи, малко учи и иска да живее охолно. Ние трябва да се откажем от дявола. Аз искам от вас, като оставите всичко настрана, да имаме любов към Бога. Ученик, който не люби баща си и майка си, той не се учи. И онези хора, които не обичат Бог, те не учат. Щом някой не те обича, той ще те спъва, било приятел, или жена, мъж и т.н. Може да каже някой: „Този или онзи не ме обича.“ Аз казвам: Защото вие не сте обичали Бога. Ако искате, аз мога да направя един опит с някого от вас да го стисне Бог с двата Си пръста. Искали някой? Ето аз още сега мога да направя този опит. Гдето няма любов, там няма и успех, и благословение. Щом се обичат хората, никой не може да им направи зло. Любовта пази и добрите, и лошите хора. А грехът, злото съсипва и добрия, и лошия човек. Любовта дава широк простор на всичките хора, но казва: „Ще учиш!“ Сега и аз на вас казвам: Ще учите. Да любите е лесно, но да учите е много мъчна работа, а това е потребно. Като казвам на някого да учи, аз му изваждам юлара, удрям му камшика и го пращам в гората да учи. А в работата на нивата няма учение. Какво ще учите на нивата, там има хомот, остен и изплезване на езика. Сега за в бъдеще гледайте да бъдете добри ученици и тогава самото Бяло Братство ще ви помага. За хатър тази работа не става. Всеки сам трябва да прави усилия. Любов, знание и мъдрост вървят заедно. Когато знанието е без любов, възгордява, а когато знанието е с любов, тогава иде смирението. Сам никой не може, всеки трябва да живее с някого, било с жена, или с приятел. Жената и мъжът минават за помощници – другари. Добри ученици-19 септември 1920 г. В. Търново

Слънчева

Слънчева

 

Бяло

Земята ми разказа своя сън и свойте тайни довери ми водата ме понесе и прегърна нежно. Обичана и бяла, назад не искам да се върна обичам да говоря с птици и цветя и да дочувам само ангелския звън... Ще бъда в бяло. Да тичам боса, по тревата и да танцувам танц със Слънцето... (дори не бях мечтала...) За Теб ще съм пречистена с роса окъпана и носеща родена Истина.

Слънчева

Слънчева

 

"Да съм слънчево момиче"

В дланта ми каца слънцето червено - добро и светло, като гълъб ален, то сгушва се усмихнато във мене и пулсът ми запява в миг запален. Аз искам слънце цял живот да имам и дланите ми винаги да парят; да нося дъх на слънце негасимо и буйно да горя, да не догарям. И хората да гледат мен засмени, да казват "Тя е слънчево момиче, във вените й слънчево червени дъхът на слънцето с кръвта й тича." Аз искам, щом издъхна уморена, то - слънцето - със мен да не изстине, а светло като мойта кръв червена да блесне над земи и над градини. Да литне между хората щастливи, за себе си и мен да им разказва и аз ще бъда жива, вечно жива, защото мойто слънце няма да залязва. „Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!” „Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …”; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…”; „Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.” Доброта Понякога съм толкова добра, че цялата изтръпвам и боли ме. И вените ми, сплетени в гора, ми търсят ново, благородно име. Понякога съм толкова добра!... И скрива ме във коша си чемшира на двора. Неизмислена игра ме търси и ръцете ми намира! Понякога съм светла като мед. Тогава светли устни ме обичат. Понякога съм златен слънчоглед, красив като главата на момиче. Понякога съм бяла и добра. Как рядко ми се случва да съм бяла! Тогава искам сън да подаря на всекиго. И свойта обич цяла да счупя на парченца от стъкло, да пръсна и добри ръце да сгрея. И дала сок на нечие стъбло, да пазя свойта тайна, че живея! Петя Дубарова

Слънчева

Слънчева

 

За Служенето

Питам се, какво значи да служиш на Бога? Не е ли отдаване на светла идея, която е посята вътре в теб?... Не е ли вътрешната ни устременост към нея? Да служиш на Бога, значи да си пуснал Любовта в себе си. Да носиш Истината, която дава Свобода... Да служиш, значи да се уповаваш на итуицията си, да игнорираш нашепването на някои външни духове-интересчии. Да служиш на Доброто вътре в теб. „Прочее, не можем да служим едновременно на Бога и на мамона. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи, а ако служим на мамона, ще бъдем нещастни; ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на мамона, ще бъдем болни и бедни; ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав, ако служим на мамона, ще бъде разстроен; ако служим на Бога, ще бъдем почитани от обществото, ако служим на мамона, хората ще ни презират; ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишѐн, а ако служи на мамона, ще се снишава и изражда; ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно, ако служим на мамон, умът ни ще се смущава и потъмнява. Това са двата принципа. Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него, и ако Той положи ръката си отгоре, ще вложи равновесие и ще измени настроението ти. Затова казва Христос: „Елате при Мене всички, които сте обременени, и аз ще ви успокоя и утеша“. За да избегнете лошите последствия от първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа. Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастия, а ги туря на другите: такова е неговото естество.” Из „Двамата господари”-НБ, 21.01. 1917г. Всички имаме нужда от средства, но те не са цел, нито смисъл на живота. Често сме вкопчени във външните условия, стараем се тях да променим, а не разбираме, че трябва да се възползваме от тях, за да познаем Живота, с всичките му страни и какво ни носи... Опитвам се да съм верна на вътрешните си убеждения, на принципите си, доколкото ги имам. Много е трудно, защото да служиш на Бога, значи да си сам. Хората не могат да разберат това-едни смятат, че съм добра, други-лоша... Всеки съди по себе си, всеки иска наговата гледна точка да е вярната, да е последна инстанция... А защо? – Отговора е у всеки и сам трябва да го открие. Бог има нужда от работници и служители и често ние не знаем кой, каква задача изпълнява, тогава защо да се съдим и произнасяме? Не е ли по-добре да проявим разбиране и добро отношение? „Защо хората не успяват в живота си? – Защото не се стремят да угодят на Бога; те искат едни на други да си угаждат. Това е невъзможно. Към хората можете да бъдете учтиви, внимателни, услужливи, но никога не можете да ги задоволите. Ако срещнете гладен човек, нахранете го; ако срещнете жаден, напойте го. И в единия, и в другия случай, обаче не очаквайте те да ви бъдат благодарни и задоволени- все ще се намери нещо, заради което да бъдат недоволни от вас. И до сега Бог прави опити да угоди на хората и да ги задоволи, но не е получил никакъв резултат. Велика наука е да задоволиш човека. Първо Бог ще приложи тази наука, а после хората. Не се е намерил и до днес човек, който да задоволи хората, да му бъдат благодарни. Някоя майка мисли, че е задоволила детето си. Нека го остави два – три часа гладно, да види колко го е задоволила. И мъжът е доволен от жена си, когато е нахранен. Щом огладнее, той става недоволен. Само светлината остава вярна към хората. Тя не може да се изменя, да се проявява като светлина и тъмнина. Светлината всякога си остава светлина. Тя разкрива нещата, такива, каквито са. Пред нея не остава нищо скрито- покрито. Светлината има отношение към истината. Както светлината разкрива всички скрити неща, така и истината, дето мине, всекиго докосва. Истината разкрива човека във всичката му голота. Ще кажете, че истината е страшна. – Защо да е страшна? – Защото съблича човека. Какво лошо има в голотата? Да се мисли, че голотата е лошо нещо, това говори за опетнената и изопачена човешка мисъл. Животинското естество в човека не може да се възпита, нито може да се облагороди. Колкото и да се възпитава, в края на краищата ще прояви естеството си.” „Великите условия на живота”-НБ, 12.01.1919, София Все още хората имат нужда да служат на някой видим-на партия, на шеф, на ръководител. На децата, на мъжа или жена си, на обществото...Имат нужда от признания, от величие... Но няма нищо лошо в това, всички се учим... За всеки има място в живота на Земята. Имаме Велики Духовни Учители, имаме Словото, знаем кое е добро и кое-лошо. И, когато сме подчинили своите интереси на Цялото, на Духа, то защо да се страхуваме?... Сега служим на Бога с мъничко, учим се да изправяме грешките си, учим се да си прощаваме. „Хората отъ бѫдещата култура ще бѫдатъ напълно здрави и каквото кажатъ ще го направятъ, ще приличатъ на англичанитѣ. Нѣма да има нужда тогава отъ полици и гаранти. Моята дума трѣбва да бѫде една гаранция за мене, защото думата, която казвамъ, излиза отъ Бога, а Богъ ще ми бѫде гарантинъ. Бихъ желалъ българитѣ да бѫдатъ здрави по тѣло, умъ и сърдце и да нѣматъ нужда отъ гаранти. Безъ гаранти, нека Богъ бѫде вашъ гарантинъ и всичко ще се оправи. Това е девизътъ, това е религията, това е духовниятъ животъ. Единъ день, като ви срѣщна, ще кажа: „Браво на васъ българитѣ, вие сте народъ, който живѣе безъ гаранти.“ Идете си въ кѫщи съ мисъльта да изпълнявате волята Божия, да живѣете безъ гаранти и Неговата сила да бѫде съ всинца ви.” „Волята Божия”- НБ, 22 април 1917 г. Излиза въпроса-имаме ли сила да изпълним Божията Воля?- Да, Бог дава на всекиго толкова, колкото може да носи. Та кой ни познава най-добре, нима не е нашият Баща?... Не ни ли дава Той най-добрите условия, за да израстнем, да станем разумни и да допуснем Любовта в сърцата си? „Христосъ казва: „Само чрѣзъ духъ и истина трѣбва да служимъ на Бога“, и отъ тамъ произлизатъ двата елемента. Какво разбира евангелистътъ подъ думата „духъ“? Казваме за хората: „Взема се духа му, умрѣ.“ Слѣдователно духътъ е онази разумна сила, която дава животъ. ...... Сега ще се спра малко върху думата „Богъ“. Не мислете, че този принципъ е тъй отвлѣченъ, че нѣмате никакво понятие за Него. Всѣки отъ васъ, ако приеме тѣзи два принципа: да служи на Бога въ духъ и истина, може да направи единъ опитъ, вѫтрѣ въ себе си, да намѣри такива допирни точки, съ които да дойде въ контактъ съ Бога, съ онова Разумно начало, Което ние наричаме Богъ. Какви ще бѫдатъ слѣдствията, когато дойдешъ въ контактъ съ Бога? Ако сте мъртви – ще възкръснете; ако сте болни – ще оздравѣете; ако сте глупави – ще поумнѣете; ако сте изгубили смисъла на живота – веднага любовьта ще се разгори вѫтрѣ въ васъ. Въ момента, когато прѣкѫснете отношенията между Бога и васъ, ще настѫпи обратна реакция. Въ всички съврѣменни науки, които сѫ събрали богатъ материалъ, този прѣдметъ е добрѣѣченъ, но жизненъ процесъ. Ако може да разрѣшите какво трѣбва да бѫде служенето на Бога, вие разрѣшавате смисъла на вашия индивидуаленъ животъ и съ това ще придобиете една отлична философия за себе си.” изясненъ. Тъй че, служенето на Бога не е отвлѣченъ, но жизненъ процесъ. Ако може да разрѣшите какво трѣбва да бѫде служенето на Бога, вие разрѣшавате смисъла на вашия индивидуаленъ животъ и съ това ще придобиете една отлична философия за себе си.” „Бог е дух “-НБ, 3 юний, 1917 година Да служа, значи да познавам себе си и своите възможности, за да мога да давам, колкото са ми силите. Ако прекалено и непременно публично ми е нужна изява-егото се намесва, ако е с радост и Любов, няма значение дали някой оценява. Щом нямам вътрешно противоречие, значи съм с Бога. Да служа, значи да не употребявам насилие над себе си и другите... Да ги разбирам, да прощавам, да упътвам ако ми е възможно... „ „Който има ухо, нека слуша, що казва Духът." Велико нещо е ухото, с което слушаме. – Кого слушаме? — Духът, т.е. разумното начало, което Бог е вложил в нас. Всеки трябва да проникне в това разумно начало. Хората страдат от това, че не слушат Духа, а слушат всеки, който отвън им говори. Какво ще научите от тъпана, който бие без време? Какво ще придобиете, ако слушате дрънкането на газена тенекия? Какво ще разберете, ако се вслушвате във всеки шум, който се произвежда във външния свят? Всички хора изпълняват различни длъжности: учители, свещеници, съдии, майки и бащи. Питайте ги, обаче, какво са научили при изпълняване на своите длъжности? От осем хиляди години майките раждат, но станаха ли децата им по-добри? От осем хиляди години съдиите разглеждат дела и съдят хората, но оправиха ли света? От осем хиляди години свещениците и проповедниците просвещават хората, но можаха ли да ги научат на великия Божи закон? От осем хиляди години войниците и офицерите прилагат силата, но поставиха ли хората в условия, необходими за тяхното развитие? От осем хиляди години хората оправят света, но можаха ли да го оправят? – Защо не постигнаха това, което желаеха? — Защото са се отклонили от правия път, поради което не разбират Духа.” “"Който има ухо, нека слуша, що казва Духът." Аз бих желал да не слушате само мене, но да слушате всички учени, които са създали нещо, всички музиканти и художници, които са обезсмъртили името си. В природата има хиляди цветя, реки, гори и планини, а не само едно цвете, една река, една гора или една планина. Великият Божествен Дух се проявява чрез всички цветя, реки, гори и планини, събрани заедно. Всички ние сме събрани заедно да обмислим един важен въпрос, да намерим начин как да развием и обработим вътрешното богатство, което ни е дадено. Вие не подозирате, какво богатство носите в себе си. Като развиете това богатство, ще влезете в контакт с природата, за да разберете Божествения Дух, Който работи в нея. Сега вие сте в положението на човек, който не знае отде е дошъл и де отива. Вие идете от далечен път. Вървели сте милиони години и днес сте спряли на една станция, да дадете нещо от себе си и да придобиете нещо. И земята, заедно с вас, пътува през различни места в пространството.” “Що казва Духът”- НБ, 29-ти февруари, 1920 г. Убеждават ме, че жената трябва да си стои в къщи и да слуша мъжа си, нищо лошо няма в това, но жената може да е полезна, да помага. Тя също има своята роля в живота, в обществото. Та нима като израстваме и учим себе си, не учим и другите? Време е жените да имат свое място в обществото, в света. Ние можем да изчистим името си и да покажем най-добрите си страни. Грешили сме, но кой не е? Днес искаме мъжете да ни подкрепят, за да можем да възпитаваме и образоваме децата си и себе си. Нашата служба е да помогнем на мъжете да разберат, че сме вдъхновение, че от тях искаме да са благородници по дух и да проявяват доброто в себе си. Налага ни се да сме мъжки момичета, защото светът е мъжки, но и ние бихме искали да проявим най-добрите си страни... "Днес проповядвам на жените: Вие трябва да обърнете мъжете си към Господа. Спасението на света е във вашите ръце. Вие сте емблема на Любовта. Вие трябва да изправите изопачените умове на мъжете си. - Как ще стане това? - Като внесете Божията Любов в сърцата си. Ще обичате мъжете си. Ще обичаш мъжа си - едного, без да му ставаш роб; ще обичаш Едного, т.е. Бога ще обичаш в него. Духът работи сега върху жените, затова те са повече религиозни и духовни от мъжете. Наблюдавайте дето стъпи женски крак, всичко тръгва напред: и наука, и религия, и музика - всичко върви добре. Жената е почва, на която всичко вирее. Ако изчезне жената, всичко спира - и наука, и религия, и музика и изкуство - почва няма. Поетът пише, докато носи жената в ума си. Щом отнемете жената, той изгубва смисъла на живота си и слага оръжието. В умовете на всички хора стои жената. Тя е любовта, тя е тяхната идея. Аз разглеждам жената като полюс. Първоначално, когато Бог създал жената тя била съвсем различна от сегашната. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отраженне на възвишената, на благородната жена. И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена. Обаче, любовта се проявява само там, дето е жената. Отсъствува ли жената в човека, отсъствува и любовта. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото и, светът моментално би се повдигнал. В живота си съм срещал само няколко жени - някои в България, някои в чужбина. Истинската жена се отличава с нежността си - нито една груба дума не може да излезе из нейната уста! Всяка жена, която може да проявява грубост, не е още въплощение на истинската жена -тя се е отклонила. А туй, което отличава истинския мъж - то е благородството. Днес гледат на жената като на същество, което има нужда от мъж - да я гледа. Казвам: това не е жена, това е инвалид в болницата. Според мен, жена е тази, която спасява света; жена е тази, която държи ключовете на живота; жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота. Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа. Човек трябва да приложи в живота си два велики закона. Първият закон - любов към Бога - представя мъжа; вторият закон - любов към ближния— представя жената. Мъжът трябва да се занимава с първия закон жената - с втория. С двата закона пък трябва да се занимава човекът. Вторият закон - любов към ближния, с който жената се занимава - той създава учрежденията, той създава обществения строй. Следователно съвременният строй, както н всичко в него се дължи, именно, на тази унижена жена. И тогава, каква трябва да бъде целта на съвременното общество, както и на съвременните държави? - повдигане на жената. Повдигнете жената на положението, в което някога се е намирала! Поставете жената на онова стъпало на което се е намирала първоначално и ще видите, че в продължение на 25 години светът ще се поправи. Спасението на света е в повдигането на жената. Не повдигнете ли жената, и не се ли повдигне тя сама, от никъде другаде не може да дойде спасението. Като говоря за повдигането на жената, аз имам пред вид тази идея да проникне целокупния живот. Тя трябва да проникне не само между хората, но я между животните, растенията и минералите. Този велик закон трябва да обхване напълно и човешкото сърце. Ако човек унижи сърцето си, спасението пак не може да дойде. Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане нa сърцето. Унижиш ли себе си, унижаваш сърцето си.Повдигнеш ли себе си, повдигаш сърцето си. Всички ангели всички светии, всички напреднали същества имат за цел повдигането на жената. Много от съвременните хора като че се противо- поставят на тази велика цел и казват: знаете ли какво нещо е жената? Тя е цяла змия! Който е ял попарата й, той само може да говори за нея. Като говорите, че жената е лоша, питам: кой не е роден от жена? Майка ви, която ви е носила в утробата си, която ви е прегръщала в обятията си, която ви е носила в ума си и в сърцето си, не беше ли жена? Вие не се спирайте върху това че тя е унижена. Каквато и да е тази жена, днес тя е ваша майка. Ако имате другарка, гледайте на нея като на ваша майка. На майка си пък гледайте, като че Бог е в нея. Човечеството трябва коренно да измени своите възгледи по отношение на жената. Иначе, спасението на света няма да дойде." "Новата Ева или мисията на жената-майка"

Слънчева

Слънчева

 

Археометърът-Сент-Ив Д'алвейдър, извадки 2

Езическото образование и християнското възпитание (Не е случайно, че Учителя дава Науката и Възпитанието, като основни методи за бъдещото Учение, дадено ни в беседите)-моя бележка Езичеството е едно регресиращо, ментално и управленско Състояние от същността си до крайния си резултат. Неговата формула е: Primo mihi et sequere naturum* *(Първо на мен, после на останалите!) То е винаги симптоматично за Революция, а не за Еволюция. То произтича от едно опорочено образование, плод на опорочено възпитание. Едното се отнася към другото, както Имам към Съм!, но едно опорочено от самото себе си или от средата съм, което покварява всичко и превръща дори истинските неща във фалш. По своя характер то е философстващо и политизиращо, антирелигиозно и антисоциално. Езичеството е философстващо и антирелигиозно, защото подчинява универсалния Разум на индивидуалния, двата обективни критерия на първия - на субективността на втория. То е политизиращо и антисоциално, защото това подкопаване на Волята и Законността се противопоставя на Легитимността.   Периодично, в своите исторически кризи, хронично в своята онтологична природа,това болестно състояние е естествено за човешкия дух в упадък, лишен от двата си истински критерия, които ще изследваме по-късно: Науката и Живота. То напразно издига собствената си Филомания в система под името Философия и дори Теософия, неговата същност е анархията и тази анархия е Fiat Voluntas mea! - (Да бъде моята воля!) Това е волята на Човека. Да се издига тя в Принцип, да се изравнява с неща, украсени с имена като Провидение и Съдба, това означава да не се зачита никакъв принцип. Това означава да се създадат три божества, от които двете са излишни, в това, наистина е интелектуалната същност на Езичеството - Политеизъм преди всичко!.. Що се отнася до масата от книжници изоставили Орфическото Слово заради собственото си пустословие, те са толкова далеч  от Истината, която е Живот, колкото и последните роби. Във Философията те никога не видяха нещо повече от собствената си Филомания към безкрайно празнословие, казуистика и диалектика, към менталан и управленска анархия. И въпреки всичките си усилия, това интелектуално-плебейско съсловие, издигнало се в управляваща класа, си остава профанизатор на изгубената София-(Мъдрост)... Духовенството и псевдодуховенството, за разликата между които ще говорим другаде, използват клишето на същата тази Анархия в толкова много трудове и при толкова много ученици. Те пък от своя страна, го отпечатват върху всичко Наука, Изкуство и Живот, Законодателство, Политика и Нрави. Но, колкото по-нататък се върви, толкова повече калъпът принизява имитацията, която и без това е стерилна и смъртоносно-опасна за християнския дух и за нашите раси... По този начин всеки дипломиран индивид, от принца-престолонаследник, до последния семинарист или гимназист, има същото тривиално образование и същия банален манталитет. Единствено има малка разлика във възпитанието там, където съществува християнско огнище при условие, че това огнище е успяло да възпитава. Но тази възможност става все по-рядка, даже е изключение, заради разпокъсването на богатството, поради лишаване на съществуването му от неговите корени, заради икономическата анархия - плод на същата класическа система, неспособна да води света, който иска да управлява. Във всеки случай религиозните образование и възпитание приключват за всички, неясно с чистата и проста катехизация.* *Запознаване с основните принципи на християнската вяра. ...Не е необходимо да си велик духовник, за да разбереш, че Светлината на Тайнствата на Отца и на Светия Дух, отсъства тотално отгоре до долу в тези светски йерархии. Но в същото време, същата тази Светлина, продължава в тайнствата на Сина, Първосвещеник и Цар на Вселената, творящото Божие Слово, Въплътен, Възкръснал и Прославен е изцяло замъглена от менталното и управленско езичество. Все пак образованието трябва да служи на Живота, а не обратно, както Законът е направен за Човека, а не Човека за Закона, според словата на свети Павел. Всичко това е методът на Божието Слово, формулиращо Живота във всичко и тук става въпрос за социалния живот. Възпитанието предшества образованието, защото първото се отнася до съществуването (до Съм), а второто до притежанието (имам). Едното е основно, а другото спомагателно. Но природата на класическия Дух замества Божието Слово със своето празнословие и тленното узурпира духовното. Той иска да бъде едновременно възпитаващ Разум и държавнически Разум, вечни глава и ръка. Следователно той изключва Възпитанието, защото политическата имитация на езичниците изключва "Съм" и се превръща в демоничен притежател... стр. 30/34

Слънчева

Слънчева

 

Предновогодишно

В навечерието на 2011 г. ще споделя някои наблюдения. Голяма част от хората са влезли в залата с огледалата /маите/. Всички сякаш предчувстват, усещат Новото. Има хора, които сякаш се блъскат в прозорците предусещащи светлината и не могат да разтворят криле, да полетят. Малко им е нужно да излязат... Питам се, защо още се оглеждаме едни в други? Нима не можем да се вгледаме в себе си? Вкопчени в заблудите, в стремежа за власт и пари. Всички негодуват срещу системата, срещу обществото и хората... Водовъртеж, който повлича, не позволява нищо чисто и ново да се развие, да покълне като семенце, да обнови... И мен се опита да засмуче този стар водовъртеж, но ме научи на някои неща, значи за добро е било. Важно е да зная, кои нашепвания трябва да избягвам... Мъжете искат да управляват чрез жените, /неразбрали как да се повдигне жената/, жените пък се стремят да управляват мъжете си... Хора, готови да направят магия за "любов"* и пари, но не и да ги печелят с честност и доброта, с разум. Родителите наставляват децата си, налагат им своето поостаряло възприемане за живота... Една отиваща си, отмираща култура, в която всеки е срещу всеки. Мъже и жени, вкопчени едни в други, изискващи, налагащи. Забравили, че обичта, топлината и всичко, което им е нужно е вътре в тях. Хора, вкопчени в Мойсеевите закони, вярващи в един Бог, който наказва, защото не са пуснали обичта и доброто в себе си. Защото не са разбрали и простили на себе си. Пленници на суетата, на собственото си, неосъзнато Его. Затворени във времето... Загасили искрата... *"любов" е в кавички, защото, тя, Любовта не е принудителна и изискваща, а дава криле... Малко са тези, дето се вглеждат в себе си, променят себе си. Това са свободните, разумни хора, които смирено се отдръпват от света. Осъзнали, че не могат да го променят. Могат да го приемат - такъв, какъвто Е. И да се опитат да му дадат от Любовта си. Да разкажат за Новият свят на Светлина и Любов. Защото тя днес е още оскъдна и светът, хората се нуждаят от нея. Има толкова много материални блага, а липсва Любов. Липсва Светлина. Съзнанието на малко хора е приело различните, инакомислещите... Всеки е прекрасен, защото ние още не сме завършили ученичеството си на Земята. Всеки от нас учи нещо важно, индивидуално за него самия. Всеки се нуждае от Истината, човешката и Божията. Сега приключва една епоха, но са ражда друга, по-красива и чиста. Изпълнена с Вяра и надежди... Питам се защо не опитаме да постигаме целите си с Любов?! Какво ни коства да застанем пред някой човек и просто да излъчим обич от сърцето си, /както в анимационните филмчета - да се слеем в цветна, светла дъга/. Да забравим условностите и външните обвивки, етикетите-богат/беден, добър/лош... И дори и да е престъпник този човек срущу нас ще приеме с мъничката, чиста частичка в своето сърце топлинката, ще запулсираме заедно. Откровеният, чист подход е най-прекрасното нещо. Какво ли ще бъде ако застанем душа, пред душа и си говорим? Много духовни хора тръгват да учат и наставляват другите, но обикновения /даже никой/ човек не се нуждае от това. А само от доверие и приемане. Та нима Духа не работи при всеки индивидуално? И не ни се разкрива по начин, който е само за нас си, разбираем за нас? Нима Бог не обича всяка жива душица и не я води в нейният си път? "Докато нямаш Господ за Учител, никой не те учи, но когато започне Господ Христос да те учи, веднага ще се явят други учители да те учат на това-онова и да ти показват други пътища. Те са лъжливи – не ги слушайте, а само Христа Господа слушайте в тайна, без да изявявате това на явилите се други учители." /Борислав, благодаря/ Толкова е вярна тази мисъл и се появи в точният момент. Най-важното нещо за хората сега, в настоящия момент е да се обърнат към Бога. Всеки сам, чистосърдечно, искрено. Да произнесем молитва идваща от душите ни, не заучена, а да си поговорим с Него. "Та в какво седи свидетелството Божие? Ти седиш, живееш в света; но знаеш ли кой те крепи? Ти стъпваш на краката си и казваш: аз се крепя на краката си. Не, приятелю, имаш голямо заблуждение, ако мислиш, че се крепиш на краката си. „Ами ти знаеш ли, аз имам глава, която ме крепи?" – Не, в заблуждение си, ако мислиш, че главата те крепи. „Ами ти знаеш ли, че аз имам гръбнак, който ме крепи?" – Това е заблуждение, ако мислиш така. Не са краката, не е главата, не е гръбнакът който те крепи. Това е също такова заблуждение, каквото учените твърдят, че земята се движи в празно пространство. Не е така. Има една велика сила в празното пространство, която е толкова мощна, че държи земята и всички останали светове." Свидетелството Негово /Ани, благодаря за тази мисъл/ Да, Бог работи в света, в сърцата, умовете и душите на готовите. Колкото и да се бунтува и да се стреми старият свят да ги смачка и изцеди, да ги дръпне надолу, не би могъл да ги оцапа. Много закъснели, пакостливи духове опитват да пречат, но всичко е за добро. Новото Слънце изгря! Новият ден е прекрасен и скоро всички ще го видят!... Защото именно отвъд времето, в пространството на празнотата и тишината се създават красивите идеи и връзките с Новият свят, изгряват Нова Земя и Ново Небе.... Желая Новата година да донесе много светлинки и топлинки в душите, чистота и свежест. Да се поздравяваме в Новият свят, в Новата епоха на Любовта! Осъзнати и свързани в нещо по-Висше!

Слънчева

Слънчева

 

Раздай всичко

/откъси/ И някой си големец Го попита и рече: „Учителю благи, що да сторя, за да наследвам живот вечен?“ (Лука 18:18) Ето едно умно запитване. Самото запитване показва, че този богат и млад човек е бил умен. Той не задава на Христа въпроси, как може да бъде учен, как може да бъде силен, но Му задава въпроса, как може да наследи вечния живот. Този големец идва при Христа и Му казва: „Учителю благи!“ Христос го пита: „Защо ме наричаш благ? Благ е само един Бог“. Христос му показва пътя, за да наследи вечния живот. За да наследим вечния живот трябва да се освободим от всички онези спънки за постигане на този живот, т.е. до тогава, докато човек е свързан с хората и чака те да му покажат пътя, те да му покажат това-онова, те да го подигнат, той не може на намери вечния живот. Значи, докато си свързан с хората, не можеш да намериш пътя. Ти, като този богатият, ще отидеш при Христа и ще Го питаш, как да наследиш вечния живот. Този богатият се приближава до Христа по човешки и Му казва: „Учителю благи!“ „Защо ме наричаш благ? Само Бог е благ“. Важен е този принцип, който трябва да залегне в нашите души, че само Бог е благ. Ако ние признаваме само Бога за благ, тогава ще настъпи вечния живот, но понеже ние сравняваме хората, кой е повече, и кой по-малко благ, ние се заблуждаваме. Ако искаме да разрешим въпросите в света, те тъй палеативно не се разрешават. Има известни погрешки в света, които се поправят постепенно, но има погрешки които се поправят изведнъж. например, има някой, който пуши тютюн, и постепенно, всеки ден съкращава цигарите, докато най-после се откаже съвсем. Някой пък каже, и изведнъж сверши, отсече – престава да пуши. Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигарите, човек не може изведнъж да се поправи, постепенно трябва. Да, това е единият метод. Сега, този въпрос – какво трябва да направя, за да наследя живот вечен – Всеки един от вас трябва да си го зададе. Онези пък от вас, които имат вечния живот, трябва да си зададат въпроса: какво трябва да правя, за да запазя вечния живот? Но, след това има и трети въпрос: как човек да използва този живот в онзи Божествен смисъл, който е скрит вътре в него, защото за това е дошъл на земята. За да могат тия въпроси да се разрешат правилно, човек трябва да проучи своето съзнание. Вие може да попитате съвременните хора за едно тяхно състояние, за едно тяхно действие, за едно тяхно чувство, или за една тяхна постъпка, дали са прави или криви, те не могат да ги определят. Нещата, обаче, вътре в нашето съзнание, са точно определени. Човек никога не може да направи една постъпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той в себе си знае, дали стъпката, която е извершил е права или крива. Онези които наблюдават отвън, може да имат криви понятия за нас, но ние самите никога не можем да имаме криво понятие. Опасността в съвременния живот е там, че ние някой път подценяваме своите лоши постъпки, а някой път подценяваме своите добри постъпки. Това са две опасности, защото лошата постъпка сама по себе си трябва да се изправи, а цената на добрата постъпка никога не трябва да се понижи. Всяко нещо си има своята цена. Една постъпка е дадена сила в света, и от нея ти не можеш да извадиш нещо повече от това, което тя съдържа в дадения случай. Вечният живот, това са известни условия, при които човешкият дух може да се развива. При обикновения живот всичко онова, което имате, ще го изгубите, ще го изиграете, а при вечния живот всичко онова, което имате, ще го запазите за себе си. Всички съвременни християни сте именно в тази последна стадия. Вие знаете, че Христос е благ, четирите заповеди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до последната, че трябва да ликвидирате, спирате се и казвате: мога ли да раздам всичкото си имане, мога ли да бъда толкова серсемин, че да ми се смеят хората? Затуй от всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вътрешна философия на живота. Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме със своите наследствени чърти, мислим за баща си, за майка си, за дядо си, за баба си: какви въпроси са разрешили, но точно за себе си не мислим. Когато дойде да разрешаваме нещо за себе си, ние минаваме бегло, не се спираме върху своя дух, върху своята душа, върху своя ум и върху своето сърце, и ако даже се спрем, ние се спираме върху туй, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни! Например, някой иска да стане пръв министър в България. Това е един вътрешен стремеж, но повърхностен. Някой иска да стане учен човек. Това е един вътрешен стремеж но повърхностен. Не, в човешката душа има вложено нещо по-дълбоко от това, което ти искаш: да станеш пръв министър. Христос запита този младия човек: ти обичаш ли своя Учител? Готов ли си да извършиш всичко заради Него? Учителю благи, Му казваше той. Ако наричаш Учителя си благ, трябва да бъдеш готов да извършиш всичко заради Него. Христос го изпита отдалеч. Този младият беше учен човек, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя“. Да, но той лъжеше, той не беше готов. Чист съм, казваше той, но чистотата се познава. Има нещо в света, което не лъже. Когато ти си чист, и очите ти ще бъдат чисти, няма да са размътени. Когато ти си чист, и лицето ти ще бъде чисто, светло, няма да има един цвят като на керемида, или един тъмен цвят, като на негър. Лицето ти трябва да бъде светло, от него да излиза светлина. Когато си чист, очите ти не трябва да светят като на котка, но да имат мека светлина, ясен поглед, от тях да диша туй любовно чувство, че кой как те види, да има доверие в тебе. У кучето, например, има туй съзнание, че като види някого, маха с опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава. Защо при първия човек се радва, маха с опашката, а при втория си свива опашката? – Защото очите на втория са страшни. Та, Христос изпитваше този младия човек и му казваше: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай! Нали ме наричаш „Учителю благи“, нали искаш вечния живот?“ Той не беше готов, обаче. За да се придобие вечният живот, изискват се най-големите жертви. Сега, някои хора разглеждат този въпрос и го прилагат до всички. Не, разрешението на този въпрос не се отнася до всички, а само до онези, които искат да добият вечния живот. Отидеш в някой магазин, искаш да вземеш някоя хубава дреха, питаш: господине, колко струва тази дреха? – 10,000 лв. По-долу не може ли? – Не може, цената е определена. Е, щом искаш хубава дреха, скъпо ще платиш. Този младият човек пита Христа: „Що да сторя, за да наследям живот вечен?“ – Ще разпродадеш всичко и ще го раздадеш на бедните. Това не се отнася до глупавите хора. То се отнася само до онзи ученик, който иска да се домогне до вечния живот. Ами възможно ли е? – То е друг въпрос. За някои не е възможно, а за тия, които са готови, е възможно. Вечният живот ще внесе една красота в нас. Мнозина казват, че имат вечния живот в себе си. Щом имате вечния живот, трябва да имате разбирателство помежду си. Тия хора, които имат вечния живот, са еднородни. Само еднородните неща се привличат, а разнородните се отблъскват. Два еднородни ума се привличат, два разнородни ума се отблъскват. Две еднородни души се привличат, две разнородни души се отблъскват. Ако двама души се отблъскват, значи те са разнородни. Следователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трябва да знаете, какво е разнородно у вас, дали сърцата ви, дали умовете ви. дали душите ви, или духовете ви. Трябва да знаете, в какво седи причината на туй разнородство. Недъзите на хората, до известна степен, се дължат на разнородството на желанията в техните сърца. Еднородни трябва да бъдете! В еднородността седи закона на Любовта. Тя прави нещата еднородни. Тогава как ще се поправи светът? – Когато хората станат еднородни. Златото и желязото еднородни ли са? – Разнородни. Обаче сегашните химици и старите алхимици твярдят, че желязото може да стане еднородно със златото, т.е. неговите вибрации могат да се трансформират. За това трансформиране има начини в самата природа. Наистина, не всичкото желязо, но част от енергията на желязото може да се трансформира в енергия от златото и да влезе в него. По какво се отличава желязото? – То се отличава по две неща: по своята твърдост (коравина) и по това, че ръждясва. То е силно, но същевременно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши. Някой казва: не, аз трябва да бъда силен човек! Да, но силните хора ръжда ги разяжда. Аз ще ви докажа, че всички силни и мощни хора в света все ръжда ги разяжда. Следователно, нашето спасение не е в силата. Силата носи в себе си ръжда. И тъй, на всинца трябва еднородство! В този закон на еднородството ние трябва да схванем отношенията си към Бога. Този е великият закон, а не да питаме, дали Бог ни обича. Този въпрос, дали Бог ни обича, тази Любов на Бога ни е извратила. Това е много казано, нали? Бог, който е създал света, който тъй щедро ни е дал блага, всичко това ни изврати. Всичко това, с което Бог ни е надарил, нашите ум, сърце и воля, с всичко това ние злоупотребихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме един друг. Следователно, като не разбрахме Божията Любов, ние си създадохме най-голямото зло. Но, сега настава друг един закон: Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как да Го възлюбим. И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства. Защо трябва да възлюбя Господа? – Защото трябва да има някои, който да регулира моите чувства. Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа. Туй е вечният живот. Вечният живот седи в любовта ни към Бога. Ние ще станем безсмъртни, не когато Бог ни възлюби, а когато ние възлюбим Бога. Някои питат: възможно ли е да станем безсмъртни? – Възможно е. Туй е възможност, туй е една привилегия на човека, да възлюби Бога. Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога. Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие. Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята. Между ангелите няма философски разсъждения. ...Тази готовност, да следвате или не Христа, е по една вътрешна свобода, никой не може да ви насили. Кажете ли: какво трябва да направя, за да наследя вечния живот? – Веднага в съзнанието ви ще изпъкне отговорът: иди, продай всичкото си имане на бедните, ела и ме последвай! Този въпрос у нас ние бихме го разрешили много лесно. Как? – Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай“. Какво ще каже жена ти? Ако направиш така, тя ще те вземе за светия. Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек. Но, ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса? Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, син ти, приятелят ти, иди, продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите!“... Ако жена ти, дъщеря ти, син ти, приятелят ти, удобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако възстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос. Един ден жената казва на мъжа си: аз те много обичам, не мога да живея без тебе. Той й казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих. Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича. Ако синът ти каже: много добре си направил, това е по моето сърце – това е твоят син. Ако дъщеря ти каже: много добре си направил – това е твоята дъщеря. Ако приятелят ти каже: много добре си направил – това е твоят приятел. И ако аз направя една добра постъпка, и моето сърце се свие, значи аз не се обичам. Усетя ли в такъв случай едно стягане на сърцето си, значи аз не съм съгласен със себе си. Някой път и аз не съм съгласен със себе си. При всяка една добра постъпка, аз трябва да видя, дали се разширява или стяга душата ми. Ето един въпрос, който трябва да се разреши по естество. Тук се изисква вече не най-малката, но най-голямата разумност, най-голямата любов, с която може да действате в дадения случай. Действате ли по този начин, разрешавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и в замяна на това, Господ ще ви даде други сили. Действате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си. Напуснете ли копитата, ще се освободите от юздите си. Напуснете ли рогата, ще бъдете свободни от нивите си. Всички вие имате хомоти и казвате: тежък е този ярем! Аз говоря за учениците. И тъй, смелост се изисква! В истинския живот няма какво да се осъждаме. Грях е това! От становището на Любовта, никой ученик няма право да съди когото и да е. Аз имам право да съдя себе си, и като осъдя себе си, трябва да дам един велик пример. Като раздам своето имане на бедните, аз ще дам един добър пример. Това е право. За всичко онова, което ученикът е направил, трябва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направил; мълчи ли за онова същинското, вътрешното, което е направил, то е нещо. За хубавото, за великото, което си направил, трябва да мълчиш. Аз не мога да отворя своя мозък да разкрия всички клетки в него, за да докажа, че аз съм учен човек, че баща ми, че дядо ми са били учени хора. Ако аз взема да доказвам това нещо с отварянето на моя мозък, какво ще стане с мене? Ако аз отворя моето сърце, да покажа, колко гънки има в него, какво ще стане с мене? Не, нито мозъкът си ще отварям, нито сърцето си ще отварям. Ако някой иска да види, какво става вътре в мен, нека съди по моите постъпки. И тъй, най-първо между нас трябва да се образуват правилни отношения: да бъдем тихи и спокойни. Усещали ли сте Божествената тишина? Били ли сте при някое същество, на което, сърцето, умът, душата и духът са свързани с Бога? Били ли сте вие при такъв човек, да почувствате, каква тишина, каква радост има вътре в него? Аз не зная, на какво друго може да се уподоби един такъв човек, освен на онази първа пролетна утрин, когато птичките пеят, цветята цъвтят и навсякъде лъха чист, свеж, ароматен въздух. Такова е състоянието на човека, когато сърцето, умът, душата и духът му са в хармония. Такъв човек е разрешил всичките задачи в света, той е готов на всяка жертва. Раздай всичко - Беседа, държана от Учителя, на 26 октомври, 1924 г.

Слънчева

Слънчева

 

Коледа

Този светъл празник винаги ме кара да спра. Да се замисля. Да разгледам изминалото и да погледна напред. Толкова прекрасни мигове сме имали в живота си, а сме ги пропуснали. От бързане. Иска ми се да пожелая на себе си и на всички хора много щастливи мислички, които да ги накарат да полетят /като Питър Пан/. Нека имаме повече усмивки, които идват от сърцето ни и, които да раздаваме. Иска ми се да кажа на хората, които са сърдити и ядосани - имате нужда някой да ви обича. Повярвайте и той ще се появи... Ако нямате какво да подарите сега, за празника, подарете прегръдка, изпълнена с обич... И може би е добре да имаме мъничко късче хляб /душа, слово/, което можем и искаме да дадем на другите, като подарък... Често обаче е по-добре да замълчим и премислим, отколкото да отвърнем на лоша дума. Но все пак словесните дуели са за предпочитане, когато водят страните до размисъл и промяна. Пожелавам на всички да имаме повече "благодаря!" за случващото се. Нека не забравяме, че има един свят, в който всички сме деца-чисти, прекрасни, изпълнени с мечти и доброта. Доброто и Любовта се раждат, всяка Коледа. Но дали ние им правим място вътре в нас и им позволяваме да сътворят нещо прекрасно?... Белият сняг и чистото, синьо небе ни се усмихват, слънцето е щедро и разсея мъгливите дни. Коледа е. Любовта и доброто се раждат....

Слънчева

Слънчева

 

Агарта

"В Рила е най-старата Школа. Хималаите са нови планини. В Рила има стар институт, та някой път от Хималаите идват да се учат от библиотеките на Рила. В Алпите има школа, но Рила е най-старата школа. В Рила са складирани знанията за Индия, за Египет, все от Рила е отивала културата. - Какво е значението на тези свещенни центрове? - Те работят за Новата Култура. Тия светли същества не се явяват на хората, освен ако не изпитват любов към тях. Клон от Агарта има и на Рила - между Рупите и Мусала - Скакавците и на Рупите. Има клон и на Седемте Езера. Жителите на Агарта са с етерни тела. Те си имат разкошни обзаведени жилища, на езерата има врата, която води към жилищата на Агарта." Петър Дънов

Слънчева

Слънчева

 

Абсолютната Истина

(откъси) Размишление Научихте ли молитвата на Данаила? Нека всеки сам си прочете Евангелието от Йоан. Добре е всеки да си носи по едно Евангелие. Казвам: Каквото правите, правете го за Господа. Като влезете в клас, пазете мълчание, бъдете съсредоточени. Като ученици, вие трябва да говорите истината. На ученика не се позволява никаква лъжа. Лъжата е двоен грях. Като направиш една грешка и не искаш да я признаеш, ти лъжеш. От вас се иска да осветявате името Божие. Ако вие не направите това, ще дойдат други, те ще осветят името Божие. Ако обичаш Бога, ти ще пазиш името Му свещено, а същевременно ще почиташ и хората. Казват, че някога съм постъпвал по човешки. Щом е така, всякога ще постъпвам по Божествено. Както и да постъпвам с хората, те всякога са неблагодарни. Бог им е дал живот, дал им е ум и сърце, дал им всички блага, и те пак са неблагодарни. От хиляди години Бог работи за вас и пак сте неблагодарни. Казано е в Писанието: Волът познава господаря си, а Израил не познава Господ. Ако човек не въздържа ума и сърцето си, как ще познае Господ? Ако се караш с всички хора, как ще служиш на Господ? Това се отнася до всички, без изключение. И между вас няма нито един, какъвто трябва да бъде. Днес говоря на всички. Ако не сте доволни, идете в света, там ви чака камшик. Ако не изпълнявате Божията воля, от вас нищо няма да остане. Това да го знаете! Онези, които изпълняват Божията воля, делата им ще просветнат. Някои от вас още се държат за църквата, за проповедите на своите пастири. Те са свободни, нека отидат при тях, да им проповядват. Ако мислите, че учението на света е право, идете в света. Тогава аз ще бъда свободен. Едно ще знаете: Ако търсите лесен път на спасение, никъде няма да го намерите. Където Божията Любов е изопачена, там не може да има спасение. Временно залъгване може да има, но не и това, което търсите. Като ви наблюдавам, виждам, че някои идват при мене с единствената цел, да им разкрия известни тайни. Хиляди години още да стоят при мене, няма да им открия нищо. – Защо? – Защото още не са готови за това знание. После ще се оплакват, че не съм ги погледнал както трябва. – Как ще ги погледна, както те искат, когато се опитват да ме лъжат? – Учителят не се отнесе добре с мене. – Как ще се отнеса добре, когато тъпчеш истината с краката си? Какво отношение мога да имам към онзи, който осквернява с ума си Божественото знание, а със сърцето си опетнява Любовта на Бог? Това се отнася за всеки от вас – никого не изключвам. Между вас няма нито един истински праведен човек. Затова казвам: Ако твоята неправда не се превърне на правда, не можеш да станеш човек. Ако неправдата на света се превърне в правда, може нещо да се очаква от този свят. Опитай се днес да кажеш на някого, че не е праведен. Той ще каже: Баща ми е благороден човек; майка ми е праведна. Питам: Какво ще кажете за честността на народа, ако сам царският син краде? Следователно, ако и вие, които вършите волята Божия, крадете, къде е вашата честност? – Но аз съм изпълнил всичко, което се иска от мене. – Само веднъж ли? Не ставайте слуги на дявола, на отрицателните сили. Ако не прилагате Божественото знание, ще се натъкнете на знанието на черната ложа, от което произтичат всички нещастия. – Но Бог ще ни помогне. – Как ще ви помогне, когато нямате една велика идея? – Ще се молим. – Ще се молите, но няма да получите отговор на молитвата си. Мислите ли, че ако нямате успех, Бог е с вас? Докато не станеш едно с Бога, да имаш непреривен мир в душата си, да изпълняваш волята Му, никога не можеш да имаш пълен успех. От всички се иска да сложите ред и порядък в себе си; да се справите с онази компания от духове, които бушуват във вас. Вие сте председателят на тази компания. Ако не сложите ред и порядък в тази компания, от вас нищо няма да остане. Не се опитвайте да извинявате вашите членове. Не се позволява никаква лъжа. Не изопачавайте истината, не изопачавайте и моите думи. Не лъжете в мое име, не позволявам това. Помнете: Който лъже в мое име, нищо няма да остане от него. – Тъй каза Учителят. – Десет пъти проверете това, което съм казал, но не лъжете в мое име. Не лъжете и в името Божие! В Школата не се позволява абсолютно никаква лъжа. След всичко това, ще дойде някой да говори за Любовта. Какво ще говориш на гладния за Любовта? Ще нахраниш гладния, нищо повече. Като го нахраниш, ти си изпълнил волята на Бога. Ще дойде някой да ми разказва, че Бог му се явил. Това е механическо разбиране. Мина времето на тези лъжи. Ако отсега нататък Бог може да ни говори, къде остава истината? Пъпката, която днес се разцъфтява, се е приготвила от дълго време за този процес. Много пъти е цъфтяла тази пъпка. Казваш: Слънцето изгря. – Много пъти е изгрявало слънцето, но ти не си го видял. Следователно, ако ти още не си цъфнал, гледай да цъфнеш. Силата на човека се крие в пукването на пъпката, в нейното разцъфтяване. Млади и стари, всички трябва да разбирате правилно живота. Някои от вас мислят, че няма какво повече да учат. Изучавали ли сте закона на жертвата? Знаете ли какво отношение има той към живота? Като живеете, ще се учите да жертвате. От вас се иска да живеете правилно, за да изправите живота си. Ако сами не го изправите, аз ще го изправя. Но горко ви тогава! Такова изправяне ще стане, каквото не сте мислили. Сами ще видите какво ще дойде, но не чакайте да дойде този ден. Ако мислите, че като дойде войната, работите ви ще се оправят, вие сте загубени. Не чакайте да залезе слънцето, че тогава да се оправят работите ви. Не, работите ви ще се оправят докато грее слънцето. Използвайте този момент. Очистете сърцата си според свободата, която Бог ви е дал. Защото кой каквото е сял, това ще жъне. Законът е строг. Кой каквото прави, сам ще носи последствията си. В бъдеще бащата няма да отговаря за сина си, нито майката за своята дъщеря. Мина времето, когато родителите отговаряха за децата си. Едно време за злото се въздаваше до четвъртото поколение. Сега всеки сам ще отговаря за грешките си. Никой за никого няма да плаща. Ето защо, който влиза в класа, трябва да пази хармония. Всеки да има вътрешен мир. Като дойдете тук, вместо да говорите, отворете си Евангелието и четете. За следващия път всеки да носи Евангелието и да чете. Ако няма възможност да носи цялата книга, да си препише само главата, определена за четене. Иначе няма смисъл да се събираме. Ако Божието благословение не дойде върху нас, какъв смисъл имат събранията ни? Не е позволено да си играете с Бог. Това е най-опасното нещо в света! Ще се изправите пред Бог да искате това-онова, а ще правите, каквото ви дойде на ум. Ще обещавате нещо, без да го изпълните. Не, обещаеш ли нещо за Господ, ще го изпълниш. Кажеш ли веднъж, че ще служиш на Бог, ще изпълниш обещанието си. И животът ти да коства, ще служиш на Господ. И тъй, тази година работете върху онова, което е добро пред Господ. Не мислете само за себе си. Ако вярвате, че Бог живее във всички хора, работете за общото дело. Тогава и Бог ще вижда през очите на всекиго, че изпълнявате Неговата воля. Дойдеш при мене да ми искаш 100 лева на заем. Аз виждам, че с тези пари искаш да купиш едно въже, да обесиш някого. Ще изпълня ли волята Божия, ако ти дам тези пари? Аз ще изпълня волята Божия, като изпратя двама души да те набият хубаво и с носилка да те занесат на леглото. След това аз сам ще дойда да те лекувам. Това значи да изпълниш волята на Бог. Обърнете се към Бог със следната мисъл: Господи, душата ми желае да дойде мирът във всичката си пълнота. – Къде е мирът? – Където няма лъжа. Сега вие, софиянци, през цялата седмица ще ставате в 4 и половина часа да изпълнявате наряда. Още със ставането ще си кажете: Без лъжа! Ще скъсате връзките си с лъжата. Ще се разведете с нея. Лъжата е жената, а вие сте мъжът. Аз ви развеждам с тази жена. Никой няма право да се жени за лъжата. Ще останете девствени! Лъжата е първата жена – блудница. Ако се свържете с нея и родите деца, мислите ли, че те ще бъдат добри? Мислите ли, че те ще имат възвишени желания? Никакъв съюз с лъжата! Ако се жените, съветвам ви да се свържете с истината. Пита ме някой, да се ожени ли. – Ожени се, но само за истината. – Трябва ли да се женим? – Женете се. – За кого? – За истината. Който влиза в клас, трябва да се разведе с лъжата и да се ожени за истината. Ако бащата е свързан с лъжата, и него ще напуснете. Ако роднините ви са свързани с лъжата, и тях ще напуснете. Това означава стихът: Да се отречеш от баща си и майка си. Отречи се от себе си и от всички, които те подтикват към лъжа. За кого да се женим? – За истината. – Кого да обичаме? – Истината. Ще обичаш баща си и майка си, които служат на истината; ще обичаш брат си и сестра си, които служат на истината. Ще обичаш роднините и приятелите си, които служат на истината. Ще обичаш животните и растенията, които служат на истината. Абсолютна истина! Ето идеалът на новото учение. Абсолютна истина! Ето идеалът на новото човечество. Дръжте този идеал в душата си. Утринно Слово от Учителя, държано на 21-ви септември, 1930 г., София - Изгрев.

Слънчева

Слънчева

 

Обичам те

"Няма друго лекарство освен безусловната любов. Не “обичам те, ако” или “обичам себе си, ако”. Няма “ако”. Няма оправдания. Няма обяснения. Просто обичайте. Обичайте себе си, обичайте съседа си, обичайте враговете си. Това е прост, здрав разум, но не можем да обичаме другите докато не заобичаме себе си. Затова трябва да започнем с любовта към себе си. Това е лечението. Три прости неща: истината, прошката и любовта към себе си. С тези три неща целият свят може да се излекува. (Дон Мигел Руис)"

Слънчева

Слънчева

 

На дясно и нагоре

"И така: който наруши една от най-малките тези заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в царството Небесно, а който стори и научи, той ще велик да се нарече в царството Небесно." (Матей 5:19) Има големи и малки заповеди, големи и малки закони. Христос казва: "Който наруши една от най-малките заповеди или закони, най-малък ще се нарече в Царството Божие, а който изпълни закона, най-велик ще се нарече." Животът е създаден така, че всяко добро, всяка наша мисъл или действие, е конкретно свързано с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога. Всяка наша мисъл и наше желание понякога се свързват с клоните на това велико дърво на живота, а понякога с корените му. Няма да обяснявам, какво значение имат корените, клоните и цветовете на дървото. Една българска поговорка казва: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете му са сладки." Ако направите едно добро, ще получите божието благословение. Мойсей казва: "Господ въздава престъплението на бащите върху чедата до четвъртия род, а благословението до хиляди родове." Следователно, за реализирането на добрите неща се изисква един дълъг период от години. Същото нещо е, и за реализирането на една лоша мисъл. Обаче, като се стимулират лошите мисли, злото идва много скоро. Това показва, колко силни сме в злото. Много светии, много идеалисти като знаят, че техните добри мисли и желания не ще останат нереализирани, казват: "Ние сме готови да умрем, да се жертваме за народа си, та макар и след хиляди години да видим осъществени нашите идеали." Ако един безбожник и безверник се жертва за доброто на човечеството, в очите на Бога той стои много високо, защото, без да Го познава, е направил добро. Има много хора, които вярват в Бога, четат символа на вярата, разбират Христовите истини, но когато им дойде някоя добра мисъл, не са в състояние да я изпълнят. Затова аз ще обърна Христовото учение така: "За в бъдеще безбожниците и безверниците ще наследят Царството Божие, а съвременните вярващи ще бъдат изпъдени от Царството Божие." Съвременните християни приличат на онзи слуга, когото господарят накарал да отиде на нивата да оре. Слугата казал: "Господарю, почакай, аз ще ти покажа по-лесен начин за изораване на нивата." Минало седмица, две, но нивата още не била изорана. Християните мислят, че с молитвите си и с вярата си в Бога, ще прекарат по-лесен живот макар и да не работят толкова много. Съвременните хора са смешни в своите изисквания от живота. Те стоят по кафенетата, купуват си лотарийни билети и чакат да излезе тиража, за да видят дали печелят.... ...Небето има специални комисии, които разглеждат сметките и делата на хората. Който иска повече да се осведоми, нека се позанимае с окултните науки. Ти може да се молиш по четири - пет пъти на ден, но ако в миналото не си мислил и вършил добро, ако и сега не работиш, не поливаш своята градина, не помагаш на хората и животните, то като отидеш на онзи свят, никой няма да те погледне. Всеки, който те види, ще рече: "Чакай да видя, вложил ли си нещо в мене, за да ти помогна." - Няма нищо вложено. - Дай ми от излишъка си. Да, но в природата няма никакъв излишък. Такъв човек ще се намери в положението на онзи царски син, който се сгодил за една много красива мома, но се заразил и щял да умре от тази болест. В отчаянието си, той се молил Бог да продължи живота му, поне с един час, за да може да се види с възлюбената си. Тогава Господ изпратил един ангел при такива отчаяни хора, които искали да се самоубият и да умрат - за да ги пита: могат ли да пожертват един час от своя живот, за да се продължи с толкова живота на царския син? Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молила на Бог да вземе час по-скоро душата, защото дотегнало да живее в толкова несгоди. Отишъл при нея ангелът и предложил да даде един час от своя живот на един млад момък. Тя му отговорила: Да, аз едно време исках да умра, но сега вече промених намерението си. Ангелът си спомнил тогава друг случай. Един богаташ, след като изпитал всичко в живота, намерил, че няма смисъл повече да се живее и молил Бога да го вземе. Отишъл ангелът при него и му казал същото, каквото и на бабата. И богаташът отказал да даде един час от своя живот след този си неуспех, ангелът отишъл при младия момък и му казал: "От толкова хиляди хора на земята не можах да намеря нито един, който да пожертва един час от живота си за тебе, за да видиш своята възлюбена." Днес в съвременното общество често се говори за ада, за рая. Злото е, че ние сме свалили ада и рая, тук на земята и ги опитваме така, както на нас ни е угодно... Минават хиляди години в минутата и виждам, кога са замислени тези събития и кога са взели това лошо направление. Следя и виждам, че преди 2000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и на него днес се дължат тези последствия. Ето защо, днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действат. Ще кажете: "Кой е този жрец, за да го обесим?" Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действа. Ако вие не сторите това, освен че няма да станете велики, но и ще изгубите много. Затова съм аз в България - да завъртя крана на колелото на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете, кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, ще се въдвори между тях отлична, възвишена култура и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта. Няма да се гордеете. Колелото още не е завъртяно, нужни са много усилия, за да се завърти. Всички вие, ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите, не както сега, отдясно към ляво, а отляво към дясно. Това е Христовото учение: да завъртите колелото на малкия закон. Ще ме запитате: "Какъв спомен ще ви оставя?” - Ще ви завъртя колелото отляво към дясно, тогава всички ангели, всички добри хора ще заработят и вие ще се повдигнете. Малкият закон

Слънчева

Слънчева

 

Любовта на Единния

Имаше дни, когато домът на Темелко се изпълваше с гости. Хората идваха не само от града, но и от всички краища на страната. Всеки искаше да се види с Учителя, да говори с него, да получи напътствие и насърчение. Учителят приемаше в стаичката си поединично или на групи посетителите, изслушваше ги и разговаряше с тях. Обедите биваха общи. Това беше естествено, както в едно семейство. Малката трапезария едва побираше гостите. Сестрите прислужваха. След обяда обикновено изпявахме няколко песни, после започваше разговора. Един брат запита: - При тези събития, какво ще правят братята и сестрите? Учителят каза: - Да проучват беседите и лекциите, да ги проучват от самото начало и да ги прилагат. Всяко Слово е дадено при особени съчетание на планетите и Слънцето. Ние сме подложени на влиянието на небесните тела: на Земята, на Слънцето, на централното Слънце. И при всяко положение на тези трите и на останалите небесни тела по особен начин се проявяват идеите, Словото Божие. После Учителят поясни: - Бог е дал на всички същества това, което им е нужно. Обаче има случаи, когато човешката душа минава от едно състояние в друго. В тези преходни фази в съзнанието на човека настъпва мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото Съзнание, в Любовта, в която има Светлина и Радост. Необходимо е човек да премине през тези промеждутъчни състояния, като условие за неговото издигане. В тези промеждутъчни състояния той пак се намира в областта на Любовта, но облаците на неговото съзнание пречат да вижда Светлината. Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате от едно състояние на съзнание в друго. Това преминаване от човешкото съзнание в Божественото винаги носи нещо ново. Някой казва: „Много страдания имам.” Колкото по-големи и по-продължителни са страданията, толкова по-велики и по-мощни ще бъдат състоянията на радост и Любов, които ще дойдат като последствие на първите. Това може да се провери, то не е абстракция, това е наука. И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Когато Бог е създал света, Той е носил човека в ума, в сърцето, в душата и в Духа си. Щом е така, човек трябва да гледа на създаването на света като на свещен акт на Любовта и да е готов на всякакви жертви за своя Създател. Когато всички хора те напуснат и останеш сам, трябва да знаеш, че има Един с тебе. Бог ще ти каже: „Не си сам, не се безпокой. Аз съм с теб.” Вие не сте имали опитността да изживеете тази страшна самота. Единственото Същество, което всякога, във всички моменти мисли за нас и не ни забравя нито за момент, това е Бог – това е Великото, към което трябва всеки да се стреми. Всички страдания, всички ужаси на живота си, за да опитаме Великата Божия Любов и да знаем, че великото Провидение може да ни избави от всички страдания и скърби в живота. Това ще разберем ние в края на краищата. Всички страдания, през които минавате сега, са само за да познаете Бога, Първичната Причина и когато Го познаете, ще се яви Радостта. Някой мисли, че е забравен. Това е криво разбиране. Никой не може да ви извади от Божественото Съзнание. В момента, когато човек допусне, че е отделно същество, сам създава нещастието си. Едно от качествата на разумния човек е, че той няма страх. Той не мисли какво ще стане с него, какво ще кажат хората за него. Силата на човека се заключава във вярата му в Божествения порядък. Бог външно се отдалечава от нас, за да не ни смущава, а вътрешно влиза в нас, за да ни насърчава. В света могат да стават всякакви пертурбации, у хората може да има безброй падания и ставания; в каквото и положение да се намират, Бог винаги запазва едни и същи отношения към тях. Ти умираш – Бог пак те кредитира. Ти грешиш – Бог пак те кредитира. Всички страдания и радости произтичат от Божията Любов. Защо? Защото не разбирате Неговата Любов и като не я разбирате, минавате през страдания. Няма по-голяма радост от тази да съзнавате, че живеете, че има Един, който ви обича. Той ви казва отвътре: „Не бойте се, аз ще наредя всичко за вас. Един ден ще получите моето благословение.” Ако отидете в един от възвишените светове, там ще намерите мнозина, които ви обичат, които ви изпращат своите добри мисли и чувства. Който разбере любовта на Бога, той няма да пита какво нещо е Бог. Ако съберете любовта на цялото човечество, на всички святи, добри и праведни хора, на всички ангели и богове на Небето, тяхната любов ще съставя микроскопична част от Любовта на Бога. Казвам: Блажени са хората, че Господ ги люби. Там е вашето нещастие, че Господ като ви люби, не знаете това. Едно се иска от вас: да съзнавате, че Този, който ви люби, прави всичко заради вашето добро. Любовта на Бога седи в това, че Той постоянно дава. Това се нарича втичане от Него – „инфлукс”. Когато настане обратният процес, животът се обезмисля. Докато има това втичане от Неговия Живот в нас, ние живеем и се радваме. Защо Господ ви създаде? За да има кого да обича. Защо сме на Земята? За да се научим да обичаме Бога. Докато човек не е свързан с Бога, той прилича на пътник, изхвърлен на пуст остров. Само Безграничният е в сила да затвори вратата на злото, вратата на лошите условия. Величието на Бога не е в това, че създава слънца и вселени. Това Той може да направи в един момент. Но ти си скръбен, всеки те подритва, ти се нуждаеш от една малка подкрепа. Кой как мине край тебе казва: „От този човек нищо няма да излезе.” Обаче Бог, Творецът на Вселената, спира работата си, незабелязано слиза до тебе и ти нашепва: „Не бой се, не се обезсърчавай. Аз ще ти помогна. Ще уредя твоите работи още днес.” И ти се зарадваш. Това са великите работи, които Бог върши, това е великата истина. Аз говоря за Бога, Който посещава хората в техните отчаяни, наскърбени сърца. Той повдига падналите до висотата на Божественото съзнание, та да могат и те, като всички, да дишат чист въздух, да възприемат Божествената Светлина. Всяка душа е специфична форма, чрез която се проявява Божественото съзнание. Затова Бог бди над всяка форма като нежно цвете, за да се прояви чрез нея Божественото. Що е вечното благо? Вечното благо – това са безброй малки блага, които непрестанно идват, както изворът е съчетан от безброй малки капчици, които идват непрестанно. Великият има особено качество: тези, които Го мразят, тях Той най-много привлича към себе си. Злото в света идва от неразбиране на условията, в които се намираме. Бог не ни се сърди за погрешките. За Него те са възможности да покаже своята милост и да ги изправи. Като минат пет-шест години ще видите последствията от погрешките и ще ги изправите. Един човек направил хубава къща и пуснал в нея наематели, които за една година развалили къщата. Превеждам: Бог е създал света много умно, но ние го разваляме и търсим причината вън от нас. Законът гласи: Бог обича всички същества еднакво, само че не всички се ползват от Неговата Любов. Едни съзнават това, други не. Бог обича и човека толкова, колкото и ангелите, само че ангелите съзнават Божията Любов и я приемат, а хората не всякога я съзнават. Представете си, че невежи хора са си направили къща, но оставили съвсем малко прозорче. А други са направили големи прозорци, през тях да влиза много светлина. Казвате: „Виж на него колко много му дават!” Много му дават, защото има по-големи прозорци. Какъвто прозорец отворите, толкова въздух, толкова светлина ще влязат. Божествените блага – въздухът и светлината, сами ще влязат щом отворите. Но ще влязат толкова, колкото вашият прозорец позволява. Също така енергията и благата на Божествения свят ще влязат във вас, доколкото са отворени прозорците на вашето съзнание, на вашата душа. Божието благословение прониква във всички същества. По-нисшите същества не го задържат, всичко изтича навън. Трябва да станем спокойни като тихата водна повърхност, за да се отрази Бог в нас. Ако той се проектира в нас, ние ще се повдигнем. Ако не се оглежда в нас Божият образ, ние ще си останем такива, каквито сме. Трябва да бъдем чисти, за да се отрази Божият образ в нас. Мирът и чистотата са условия, за да се отрази Божият образ в нас. Щом не вярваме в Бог, ние сме неспособни да приемаме Неговата Любов. Бог не туря никога слепи хора да разнасят неговата светлина. Господ отнема дарбите си от глупавия, за да вдигнат и другите доверието си от него, за да не се излъгват. Господ ще простре глупавия на легло, за да не лъже и злоупотребява. Някои мислят, че Господ им се е разсърдил. Ние мислим, че Господ се е разсърдил на нас, а всъщност ние сме сърдитите. Ние се оглеждаме в Господа, а казваме, че Господ е сърдит. Това заблуждение го оставете настрана. Бог не е Бог на гнева. Бог е Бог на Любовта. Понеже ние се гневим, мислим, че и Бог се гневи. Това е наше разбиране. Когато Бог ви наказва, това наказание е Неговото поучение, за да се върнете в правия път. Ще ви кажа една велика истина: към всяка душа Бог проявява любовта си по специален начин. Любовта на Бога към всяка душа е специфична. "Изворът на Доброто"

Слънчева

Слънчева

 

Рила-опит за разказ

Вчера беше неочакван и изпълнен с прекрасни изживявания ден. Тръгнахме спонтанно с приятелка към Рила. Сапарева баня, към Езерата. Стигнахме до хижа пионерска и до паркинга за лифта. Толкова много хора имаше. А беше едва 9 часът. Моята приятелка остана, имаше си някаква работа. Реших да се кача сама с лифта. След кратко чакане, около 15-20 минути на опашка за билет тръгнах. Гледката от високо и в движение е невероятна и такава приказна тишина, покой, който проникваше вътре в мен. Слънчевите лъчи вече започваха да парят лекичко, но ветрецът ги неутрализираше. Стигнах бързо до новата хижа. Хората като мравки пъплеха нагоре към езерата. Тръгнах и аз. Покоя на върховете и тишината на планината са нарушени, но хората търсят природата, имат нужда от заряд. И аз уморена от суетата на делника за това тръгнах нагоре. Вървях сама, слушах бърборенето на групите, но някак в страни. Зарадвах се, че има много млади хора-малки дечица, ученици, студенти. Наоколо ми имаше прекрасни гледки. Магията на огрените от слънчеви лъчи върхове, които светеха в различни цветове, цветята, мънички и нежни, вдигаха главички и се усмихваха... А небето беше синьо, безкрайно синьо, без облаче. Като се поизкачих малко видях и старата хижа. Около нея вече има палатки на хората от братството, които дават дежурства и се готвят за събора през август. Вървях, вървях с толкова радост в себе си, една такава безпричинна. Малко преди да стигна полянката за Паневритмия в главата ми зазвуча-"Цялата природа пее, слънце топло вече грей, носи цветя и плодове..."Поспрях край Бъбрека /езерото Махабур/, поседях на камъните, погледах играта на слънчевите лъчи във водата. Но неспирното говорене на екскурзиантите ме извади от унеса. Една група мъже говореха за онези, белите, но някак с уважение, че те на 19 и 20 играят тука около белите камъни, пълно е с народ... Усмихнах се вътрешно и бавничко тръгнах към Окото. Тесните пътечки нагоре бяха пълни, едвам се вървеше, трябваше да изчаквам някои по-възрастни хора. Все пак всички бяха с приповдигнато настроение и усмихнати. Стигнах до езерото, но се поразочаровах имаше мнооого хора, които обядваха, плажуваха... Окото /наричат го още и Сърцето/, шеста чакра, поглед на света от друг ъгъл... Поспрях за малко и заслизах към Близнака. Там беше тихо и спокойно, нямаше никой. Докато вървях надолу забелязах как малки потоци вода се вливат в това езеро, като артерии, като венички, които го снабдяват с живителна течност. Прескочих един такъв поток, малко след това шляпнах в леко заблатено, обрасло с трева местенце. Около мен няколко жаби заскачаха и за да не настъпя една добре се окалях. Но и спасих живота. Излетяха няколко птици, бях ги уплашила. Струва ми се, че бяха скални яребици. Кацнаха наблизо и ме наблюдаваха, като видяха, че не ги застрашавам се върнаха в дупчици в скалите. Поседях до Близнака, попях си малко. После тръгнах към старата хижа. Налях си вода от Ръцете които дават и благодарих, на Учителя и на братята и сестрите, които бяха създали вълшебството. На Рибното езеро нахраних рибките със сандвича, който си бях взела. Лакомийки, за нула време го хапнаха. Вече беше към 15 часа. Моята приятелка беше дошла и тръгнахме към езерото на Съзерцанието. Както всички други и то си има свое, индивидуално вълшебство. Поемах от заряда на това езеро, от тишината и покоя. Постояхме само около час и тръгнахме. На връщане в братския лагер срещнах Светлата и толкова се зарадвах, познат човек. Има вълшебство там, усмивки и заряд. Толкова леко и радостно ми беше и заподскачах надолу. Не исках да си тръгвам, сякаш си бях у дома. Но трябваше. Лицето ми беше зачервяло от слънцето, бях с изкаляни /преди това бели/ панталони, но с толкова радост и тишина вътре в мен. От лифта надолу започваше цивилизацията, шума, бързането... Беше хубав ден, зареден с магията на Рила. Благодаря, че се случи. 25.07.2010г

Слънчева

Слънчева

 

Свят на промени

/откъси/ ........................................................................... Един познат ми разказваше една своя опитност. Той казваше: Чудя се на себе си, защо, като дойде някой човек при мене, едва започне да говори, аз изпитвам лошо разположение към него. Искам да му ударя една - две плесници и да го изпъдя вън. Дойде друг, приятно ми е да го слушам. Като го слушам да говори, имам желание да го прегърна и целуна. Защо е така, не зная. Сега аз ще те питам: Какво правиш, като видиш един умрял вол? Имаш ли желание да го прегърнеш, или запушваш носа си и бягаш далеч? Като ти дадат една голяма, хубава ябълка, готов си да я прегърнеш и целунеш. Следователно, когато при тебе дойде човек, който носи нещо добро в себе си, ти си готов да го прегърнеш; когато дойде някой, който нищо не носи, а иска да вземе нещо от тебе, ти бягаш далеч от него. Говори се за религия, за религиозен живот. Какво значи, да бъдеш религиозен? – Да имаш отдушник, т. е. предпазителна клапа. Без такава клапа котелът ти ще се пръсне. Религиозният казва: Аз обичам само Бога. Това значи, да обичаш като Бога. За да обичаш така, трябва да отидеш при Бога. Ако нямаш пример за любовта, не можеш да проявиш Божията Любов. Ако носиш Божията Любов в себе си и отидеш при мъртвия, той ще оживее; ако отидеш при гладния, ще го нахраниш; ако отидеш при жадния, ще го напоиш,; ако отидеш при бедния, богат ще го направиш; ако отидеш при невежия, учен ще го направиш; ако отидеш при грозния, красив ще го направиш; ако отидеш при слабия, силен ще го направиш. Щом носиш Божията Любов в себе си, ще преобразиш света. Ако не носиш любовта в себе си, колкото и да говориш на хората за нея, невежият ще си остане невежа, болният ще си остане болен, слабият ще си остане слаб, бедният – беден. Обикновеният човек не може да се справя със силата на Божията Любов. Само силният може да носи тая любов в себе си. Само безкористният може да се справя с Божията Любов. Той навсякъде е последен. Той прилича на готвач, който готви с часове и, когато стане време за ядене, първо дава на клиентите, а последен на себе си. Любещият, заема последното място, но, понеже хората го обичат, те му дават първото място. Колкото по-почитан е човек, толкова на по-преден план излиза. Ако на една конференция присъствуват делегации от всички страни, делегатите на големите държави заемат първите места, а делегатите на малките държави – последните места. При направата на корнизите големите камъни се турят на първо място. Ако десет души пеят заедно, на първо място ще бъде оня, който пее най-хубаво. Ако десет души тръгват на екскурзия, кой от тях ще бъде пръв? – Оня, който знае добре местността. Той ще избере най-добрия и кратък път; ако води такъв, който не знае пътя, ще задръсти някъде, отдето мъчно ще излезе. Един голям философ, наш познат, често казваше за религиозните: Това не са хора, но баби. – Какво иска да каже с това? Той ги счита за глупци, които не заслужават внимание. Не е така. Бабата не е красива, но умна. Младата мома е красива, но не е умна. Обаче, ако трябва да вървиш в пътя, младата мома ще те заведе в драките, дето и двамата ще се объркате. Бабата ще те изведе от драките и ще те постави на прав път. Религията е за стари хора, за баби и дядовци, а не за млади хора – за моми и момци. Религията не е най-високото нещо в живота. Много естествено. Да бъдеш религиозен, това значи, да се облечеш във вретище, да се разкаеш за греховете си. Тук си направил един грях, там – друг. Започваш да плачеш и да се разкайваш за греховете си. Как ще бъдеш красив? Тук кажеш една дума не на място, там – друга, и ти се смущаваш. Казват, че религията е връзка с Бога. Не е така. Като станеш религиозен, ти минаваш през ред мъчнотии и изпитания, падания и ставания и, след хиляди години, като се освободиш от религиозните вярвания, ти стъпваш свободно на краката си, като самостоятелен човек. Исайя казва: „Духът на Господа Иеова е връх мене, защото ме помаза да благовествувам на смирените; проводи ме да изцеля съкрушените в сърце, да проповядвам освобождение на пленниците." Това са религиозни работи. Религиозният е затворен в догмите, в понятията, в схващанията. Ако някой се осмели да го обиди, той търси начин да се освободи. Съберат се религиозни хора и ще афоресат някого, ще го анатемосат, ще се наговорят да не го поздравяват. Това е опаката страна на религиозния човек. Думата „религия" е нова. Тя има отношение към сегашното състояние на човешкото съзнание. Религията е процес на чистене. Как се облича домакинята, когато чисти къщата си? – С вехти, всекидневни дрехи. Такова е състоянието на всеки религиозен. След това той влиза в истинския живот и се облича в чиста, нова премяна. Като ученици, трябва да се изучавате, за да различавате, кои състояния са ваши и кои – чужди. При религиозния живот, човек мени състоянията си според средата, в която попада. Ако е в среда на скръбни хора, и той става скърбен; ако е в среда на нервни, и той става нервен; ако е в среда на крадци, и той пожелава да открадне нещо. И обратно: като попадне между добри, благородни, хора, и той става добър, благороден. Значи, един и същ човек може да бъде и добър, и лош. С един и същ орган той възприема и доброто, и лошото. Ухото схваща и хармонията, и дисхармонията. Обаче, трептенията на хармонията са едни, а трептенията на дисхармонията – други. Много хора идат при мене, искат веднага да ги приема. Съботен ден не приемам. Те се чудят, как мога да откажа на такива величия като тях. Много просто – не приемам в събота. – Друг ден ще дойда. Ще ме приемеш ли тогава? – Ако отговарям по човешки, ще ти кажа да дойдеш к понеделник, във вторник или, друг ден през седмицата. Ако говоря, по Божествено, не мога да ти кажа, кога ще те приема – не съм господар на дните. Според Божествения език, ще ти кажа: Ела, когато искаш; ако никой не чака отвън, ще те приема... Помнете: Животът на религиозните хора е пълен с противоречия, с малки и големи злини. Задачата на човека е да се научи първо да понася малките злини. Казано е в Писанието: "Целият свят лежи в лукавия." Ако е така, какво очаквате от тоя свят"? Справедливост ли очаквате? Несправедливостта е най-малкото зло на земята. Днес всички хора пъшкат, търсят Божията Правда. Когато дойде Правдата, гответе се за второто, пришествие. Друга правда не може да се даде. Защо разпнаха Христа? – Защото казваше за себе си, че е Син Божи. Той казваше: „Ако разрушите тоя храм, в три деня ще го съградя и въздигна." – Как е възможно това? Те Му възразиха: Ние съградихме тоя храм за 45 години, а ти за три деня ще го съградиш! Христос говореше за тялото си. Хората мислят, че светът е създаден само за тях. Трябва да знаете, че милиарди същества живеят във вселената – нисши и висши, от различна степен на развитие. Вселената е създадена за всички: В ней живеят, както светли, така и тъмни същества. Светът е създаден и за вълка, и за овцата. Защо е създаден така светът, не питайте. Той е създаден, както трябва. Ако програмата на земните училища е наредена според възрастта на децата, колко по-добре е наредена програмата на духовния и Божествения свят! Да се върнем към въпроса за религията. Тя е живот за чистене. От какво се чисти човек? – От утайките на миналото. – Те създават различни болести. Ако заболееш и отидеш при лекар, той ще прегледа гърдите, стомаха, корема, и най-после ще определи диагнозата. Според мене, три причини има за заболяване на човека: яденето, дишането и мисленето. Ако не знаеш как да ядеш и пиеш, ще се явят един род болести; ако не знаеш как да дишаш, ще се явят друг род болести; ако не можеш да мислиш право, ще се родят трети вид болести. Като не яде, не диша и не мисли правилно, клетките в човешкия организъм се индивидуализират, и човек заболява. И обратно, човек е здрав, когато яде, диша и мисли правилно. Коя е причината за злото в света? – Че мислим само за себе си. Следователно, за да се освободим от злото, ние трябва да работим за Бога. Религиозният мисли повече за себе си, иска да се осигури, да заеме съответно място в живота. Щом си религиозен, няма да мислиш за себе си, но ще мислиш, как да изпълниш Божията воля. – Ще оценят ли моята работа? – Това не е важно. Ти ще работиш добросъвестно, а ония, които стоят по-високо от тебе, знаят, какво ти трябва. Те ще дадат нужната преценка. Когато ученикът се явява пред изпитна комисия, от него се иска едно – да пее. Комисията, която разбира повече от него, ще се произнесе, добре ли пее или лошо. Някой се сърди, че не го оценили правилно. Дойде при мене и казва: Учителю, кажи си мнението. Нали съм напреднал ученик? – Не мога да кажа мнението си. Ще те поставя между ученици, които пеят по-добре и по-лошо от тебе, и ти сам ще си определиш мястото. Като се сравниш и с едните, и с другите, ти сам ще си дадеш преценката. Твоето мнение ще бъде меродавно... Сега, пазете се от религиозния живот, който създава най-големите недоразумения и нещастия между хората. Често религиозните хора са недоволни, сприхави, подозрителни. Задачата на ученика е да се справи с тия състояния, да влезе в областта, дето Христос живее, и да се проникне от стиха, в който се казва: „Отец ми никого не съди." Дето има съдба, съдене, там е светът на чистенето – човешкият свят. В Божествения свят няма никаква съдба. Казано е: „Бог ще изтрие сълзите ви." Обаче, докато дойдете до Божествения свят, ще минете през големи мъчнотии и изпитания. Не питайте, защо ви се случва това или онова, но решавайте задачите си правилно. Някой ти иска пет лева, – не питай, защо иска; щом имаш, дай му. Някой дойде при мене, иска 45 лв. на заем, не му достигат за път. Веднага изваждам 45 лв. и му давам. Не питам, защо не си е приготвил пари за път, но си казвам: Пътят до Пловдив струва 150 лева, той ми иска само 45 лв. – и на това благодаря. Същият човек дохожда втори, трети път, пак иска пари за път. Човек трябва да гледа широко на живота. Когато беше на земята, Христос мина през всички противоречия, но издържа. Характер имаше Христос! Когато беше на кръста, хората се гавреха с Него и Му казваха: „Нали си Син Божи, слез от кръста!" Той си казваше: „Господи, прости им, те не знаят, какво правят". Един ден, когато минат през големи страдания, тогава ще разберат всичко. Христос ги извиняваше, но Божият закон не ги извини. И до днес евреите носят последствията на своето престъпление. Страданията на всички хора са на място. Да благодарим, че Христос се е молел за човечеството. Да благодарим на любовта, която е снизходителна към нас. Да благодарим за малките страдания, които ни сполетяват. Ако не благодарим за тях, ще дойдат по-големи страдания. Ако благодарим за малките страдания, ще дойдат големите Божии благословения. Христос е човекът на изобилната вяра. Христос е човекът на изобилната сила. Христос е човекът на изобилната любов. – В Божията Любов е благото на човека. Из Свят на промени-34. Утринно Слово от Учителя, държано на 12 сетември, 1937 г. София. – Изгрев.

Слънчева

Слънчева

 

Ученикът

Учителя не обичаше да го занимават с въпроси от личен, материален характер. Той обичаше да се повдигат идейни въпроси и всякога с готовност разговаряше върху тях. Пътят на ученика, развиване на силите, дарбите и способностите в човека, законите на Разумния Живот, методите на неговото приложение – това бяха любими теми на нашите разговори. Учителя виждаше ясно, спокойно и хубаво Живота в неговата дълбочина и цялост. Той умееше да обяснява с прости думи и примери и най-мъчните въпроси. Привечер, след свършване на дневната работа, като се събрахме около него, повдигна се въпросът за ученика. Учителя каза: Вие сте още малки деца, за които Бог създаде великия свят, за да го изучавате. Божиите блага тепърва идат. Хубаво е това, което досега сте опитали, но то не е още истинското ви предназначение. Ние години може да чакаме да постигнем това, което желаем – развитието на вътрешните сили. Но това може да стане по-скоро, когато постъпваме по Божествен начин. Тогава времето се съкращава. Като ученици изучавайте Природата и правете преводи. Наблюдавайте цветята, тревите, дърветата, изворите, светлината. При тези наблюдения отстранете всички впечатления, които вредят и причиняват потъмняване на съзнанието. Когато човек прави тези наблюдения, трябва да отстрани всички лоши мисли, чувства и впечатления. Изучавайте това, което Бог е създал, защото всяко камъче е резултат на висша интелигентност. Дърветата, цветята, водата, въздухът, светлината са все израз на тази интелигентност. Като ги наблюдавате, мислете за тази интелигентност, за Божественото, понеже дето има растеж, там се проявява Божественото. Като приложите този метод, може да придобиете бързо това, което в обикновения живот ще придобиете за много по-дълго време. Това, което успокоява, е Духът, духовният живот. Това е разрешението на великата задача на земното съществуване. Онова, което угнетява, което донася всички страдания, е изгубването на великото, хубавото – изгубването на Духа. Христовото учение е дълбоко мистично учение. То може да се приложи само от мистици. Когато човек иска да го приложи, ще бъде изложен на ред изкушения, чрез които ще искат да го отклонят. Ще му обещаят хиляди блага, само да го спрат в пътя му. Като ученици на Великата школа имате за задача не само да придобивате знания, но да развивате и нови органи, които се намират още в зародишно състояние у вас. Без развитието на тези органи вие не можете да отидете напред. Тази задача е трудна, но без нея не може. Да развиете един от тези органи, това значи да научите изкуството да плавате, да можете при всички бури на житейското море да се държите на повърхността, да не потънете. Ако използвате сегашните условия разумно, очаква ви светло бъдеще. Ако ги изгубите, ще чакате хиляди години, за да дойдат нови условия. Всичко хубаво, което е вложено във вас, трябва да го проявите. Иначе пренебрегвате вашата работа Ако човек не е готов да се ползва от благата на Природата, те ще бъдат тежест за него. Затова Природата е скрила много от своите блага за онези, които не са готови. Само на готовите тя разкрива своите тайни. В Природата няма лицеприятие. Готов ли си, тя вдига завесата пред теб и открива онова, което ти е нужно. Не си ли готов, тя всичко затваря пред тебе с десет ключа. Ето защо, който иска да се домогне до великата Истина, трябва да се приготви. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек изпада в еднообразие, което го довежда до сънно състояние. В съзнанието си човек трябва да мине в по-високо състояние от това, в което се намира. Главната цел на Божествената школа е да приготви учениците, че като дойде Божието благословение, да бъдат готови да го приемат. Мнозина могат да придобият слабо развитие на дарбите си, но за да стане човек истински даровит, трябва подготовка. Ще ви приведа една аналогия. Един човек работи малко – свири на цигулка посредствено; друг работи много – става виртуоз. Всяка вечер ученикът трябва да прави баланс на своите мисли, чувства и постъпки, които е имал през деня. Той трябва да задържи ценните, а непотребните да тури за тор. Работете съзнателно, за да влезете в Божествения университет. Сродните души с еднакви стремежи се събират заедно и образуват система. Това става в Небето. Така се образуват Божествените школи. Те се формират там. По подобие на тези небесни Школи се създават такива Школи и на Земята. Какви сте като ученици – това не се определя от Школата на Земята, но от небесната Школа. Там, в небесната Школа, е писано за всеки ученик – кога за пръв път е постъпил в Школата, как е вървял в училището по успех и поведение и как е завършил. Ако ученикът е преживял нещо силно, което не е могъл да разреши и поради това е напуснал Школата, и това е отбелязано. Някой ще каже: „Каква цел има Учителя, като ни говори по този начин?“ – Моята цел е да ви помогна да станете членове на Всемирното Бяло Братство. Всемирното Братство не е ново общество. То е съществувало от памтивека, продължава да съществува и днес. За да се удостоите с това благо, вие трябва да се молите, да работите усилено върху себе си, докато сърцето ви напълно утихне. Бурите и ветровете, всички вълнения на морето да престанат. Утихне ли сърцето ви, ще дойде изгревът на вашето слънце, ще настане светъл ден, без облаци и без сенки. Изгрее ли Слънцето на вашия Живот, сърцето ви ще трепне, защото ще чуе гласа на Бога, на всички ангели, на всички напреднали братя. Тогава ще влезете във Великия град между напредналите разумни Същества. Постигнете ли това, вашата радост ще бъде необикновена. Засега всички сте в пустинята, дето дълго време трябва да се молите, докато преодолеете мъчнотиите, които се изпречват на пътя ви. Мислите ли, че ангелите лесно са стигнали до днешното си положение? Ученик може да бъде само онзи, който решава правилно задачите си. Помнете следното: условията се дават даром на човека, а усилията зависят от него. Ако някой е гений, това зависи от неговите усилия в миналите му съществувания. Ученикът трябва да се освободи от чуждото в себе си. В него трябва да остане само онова, което Бог е вложил отначало. При работата си ученикът ще се натъкне на много противоречия и изкушения, които трябва да преодолява. Крайният резултат решава неговото положение. Като влезеш в Школата, в тебе ще има два гласа. Единият глас ще ти казва: „Остави Школата, живей тъй, както другите хора в света!“ Другият глас ще ти казва: „Остани в Школата, изпълнявай това, което тя изисква!“ В човешкия живот има много атавистични прояви и форми – в молитвите, в убежденията и др., от които човек трябва да се освободи. Когато един човек е намазан с мед, всички мухи се привличат и се прилепват по него. Значи не давайте условия да се привличат нисшите духове. Отвън не показвайте, не разкривайте свещеното, красивото, което има в душата ви, не го демонстрирайте. Щом правите усилия и работите, невидимият свят ще ви помага. Когато ученикът има помощта на невидимия свят, работите му тръгват напред. Затова не трябва да се смущавате. Имате ли помощта на невидимия свят, ще станете даровити. Мнозина мислят, че като влязат в новия път, животът им ще стане лек и приятен. Това е вярно, но накрая. В началото обаче ще минат през големи мъчнотии и изпитания. Всички добри хора на Земята са поставени на големи изпитания. Един ангел, който слиза на Земята да се въплъти, постепенно слиза в гъстата материя и забравя своята опитност горе. Защото ако помни това, което е горе, ще страда. Йов мина през големи страдания. Той изгуби всичко. Налегнаха го и струпеи по цялото тяло. Има някои от вас, които мислят, че лесно могат да влязат в Царството Божие. Опитали ли сте най-големите страдания? Те са условията, за да бъдете щастливи. Само при тези условия вие ще се удостоите да вкусите великата Божия Любов и от вас ще изникне нещо хубаво. Тогава ще бъдете истински човеци. Господ постоянно изпитва вашата любов. Даде ви пари, после ви ги вземе – и вие се наскърбявате. Значи обичате предметите. Да ви е приятно, че са ви обрали! Реалното, Божественото никой не може да ви го отнеме. Кой ще ви открадне звездите, небето, Слънцето или Великия Тихи океан? Светът е море, в което има поставени много въдици. Въдиците – това са съблазните. Хванеш ли се на една от тях, ти се отдалечаваш от Бога. Обикновеният вярващ живее като обикновен човек. За него изпити не съществуват. Щом станеш ученик, изпитите дохождат. Значи ученикът се изпитва, а обикновеният човек в това отношение е свободен. Вярата на човека се изпитва в най-големите противоречия. Здравината на парахода се изпитва в най-големите бури. Някой като влезе в духовния път, моли се, помага на другите, а като мине известно време, казва: „Сега нека другите да работят, аз достатъчно работих.“ – Не, духовният човек трябва да работи повече от всеки друг. Днес от всички хора се изисква молитва. Защо е нужна тя? – Понеже се намират в границата на един несигурен свят, дето всеки момент стават промени в реда и порядъка. Идат дни на скръб и страдания, за които Писанието казва: „Слънцето, звездите и луната ще потъмнеят.“ Това означава, че всички религиозни вярвания ще загубят смисъла си и светската власт ще се помрачи, ще изгуби своята сила. Ето защо учениците от Школата трябва да работят върху себе си, да се облекат в броня, да си турят шлем, да издържат на тази вълна на страдания и изпитания, през която ще мине цялото човечество. Тази броня е Любовта. Когато хората минат през тази вълна, ще се оправят. Когато се намирате в големи противоречия, които ви атакуват от всички страни, ще знаете, че се намирате в естествената си среда, затова именно ви атакуват. Като дойдете до най-големите противоречия, ще знаете, че е дошъл моментът да се върнете при своите, при хората, за да им покажете как да живеят. Не питайте защо идват противоречията, но върнете се в естествената си среда, в която Бог ви е поставил. Там ще намерите себе си. Намерите ли себе си, придобили сте вътрешен мир и ставате господари на себе си. Всички изпити, които човек държи, това е работа. И след изпитите идат плодовете, резултатите, обновлението. Като се посее нещо в земята, разумните сили в Природата работят върху него и то израства. Също така, когато посееш нещо в душата си, невидимият свят работи върху посятото и то възкръсва. Главната работа се извършва от невидимия свят. В Божественото училище не могат да влизат невежи. Щом един човек е влязъл в него, той е способен. И ако някой прекъсне учението си, той е прекъснал поради други причини, не поради невежество, понеже в Божественото училище не всекиго приемат. Като се върне после, ще продължи оттам, дето е прекъснал. Щом е влязъл в Божественото училище, той е способен, само че външните условия са му препятствали и той е прекъснал учението. После пак ще продължи. Казано е: „Тесен е пътят.“ Тесният път е представен като обща идея, но тесният път се различава за всеки човек. В Божественото училище ти сам трябва да влезеш. В желанието си да постигне нещо голямо, човек пропуща малките неща, които всъщност го ползват най-много. Още със ставането си от сън ученикът трябва да внесе в ума си поне една малка Божествена мисъл и в сърцето си – едно малко Божествено чувство, за да се осмисли животът му. Всеки от вас трябва да изучава една наука – математика, химия, физика, биология, философия и др. Ученикът трябва много добре да бъде запознат със сегашната епоха. Веднъж дошли на Земята, ще учите – вие сте ученици. Всички живи същества, и най-малките, учат. Човек като стане на 40 години, едва тогава може да изучава основния закон – Любовта към Бога. Към тридесетата си година човек минава криза: решава се неговото положение – дали ще стане човек, или не. По задачите, които решавате, ще познаете в кой клас сте. Ученикът

Слънчева

Слънчева

 

Петимата братя

„Защото имам петима братя, да им засвидетелства, щото да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ (Лука 16:28) „Защото имам петима братя.“ В този стих са важни петимата братя. Каква роля играе числото пет? За онези, които не са запознати с висшата математика, числото пет няма никакъв смисъл. Казваме: пет крини жито, пет ябълки, пет круши, пет златни монети и прочие. В числото пет има идея, то е идейно число. Ако наредим числата от естествения ред по три в една група, ще имаме: 1, 2, 3 – първа група; 4, 5, 6 – втора група; 7, 8, 9 – трета група. Каква роля играе числото пет? Единицата е творчески принцип – това, което твори. Това число означава още киселина, която руши; тя приготвя материята. Числото две е основа, числото три е резултат, т. е. завършен плод. Като дойдем до числото четири и продължаваме да броим нататък, имаме същия закон: четворката е киселина, петорката е основа – майката, а шесторката е резултат. Числото пет се среща често в Библията. „Имам петима братя, да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ Всяка истина трябва да се разбере в своите прояви. Следователно и числото пет трябва да се посее, за да се прояви. Като го посеем, ще разберем качествата на почвата. Посейте в земята една ябълкова семка или едно житно зърно, за да разберете богата ли е почвата или бедна. Опитът показва качествата на нещата. Киселината например се познава по разрушителната ѝ сила. Някои хора искат целият им живот да мине в музика и песен, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви. Ако щастието е на единия полюс на живота, на другия полюс стои жертвата. „Имам петима братя, да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ Значи единият брат – богатият, който е вече в това мъчително място, мисли за петимата си братя. Те са почвата, основата на живота. Единият брат работи за петимата, за да не се развали почвата. Братът, който е на мъчение, има една добра черта – желае доброто на петимата си братя. Той иска да ги избави от това място, да предотврати техните мъки. Обаче Аврам му казва, че неговите братя трябва да слушат Моисея и пророците. – Кой е Моисей? – Световната власт и политиката, която тя прокарва. Моисей е законът, който оформя нещата. – А пророците? – Те представят религията, науката, културата, които дават подтик на човека да се развива. Пророците работят за правилното провеждане на Моисея. Те го оформят. Затова Аврам казва: „Те да слушат Моисея и пророците“. „Имам петима братя.“ Едно съвпадение: и човек има пет сетива – осезание или пипане, обоняние, вкус, слух и зрение. Петте сетива са свързани с петте свята или петте вида материя, които се различават по степента на своите вибрации или трептения. Материята, която работи с чувствата, е доста груба. Това всеки е опитвал. Колкото по-възвишени са чувствата на даден човек, толкова повече тяхната материя се облагородява. Ако двама приятели се хванат за ръце, чувствата им преливат от един на друг. Като отпуснат ръцете си, връзката между чувствата им не се прекъсва. Ако в момента, когато двамата приятели държат ръцете си, мине край тях човек с груби чувства, и двамата ще изпитат известно страдание, като че някой иска да прекъсне тяхната връзка. Това показва, че чувствата наистина са нещо материално, което се отразява и върху физическото тяло на човека. И при вкуса се образува връзка, но по-фина от тази при хващане на ръцете. И при целувката се образува връзка. Като знаете това, образувайте хармонични връзки. Когато се целуват, хората не обичат да ги виждат други, да не внесат нещо нехармонично в тях. Връзка се образува още и чрез обонянието. С миризмата си цветята привличат хората и насекомите и така създават връзки. Казва се за някой търговец, че има нюх, т.е. отдалеч помирисва нещата и ги нагажда според интересите си. Има ловджийски кучета, които отдалеч подушват заека. Тук го търсят, там го търсят, докато го хванат и го занесат на господаря си. Това е „нюх“ – помирисване. Когато двама търговци се срещнат с цел да се сдружат, и двамата правят усилия, настройват носа си да помиришат дали ще има печалба от дружбата им. Като правят някакви сделки, те искат да мине незабелязано, никой да не ги знае. Ако ги знаят, ще им развалят работата. И тъй, съществат пет вида връзки: първата връзка произтича от пипането или осезанието; втората произлиза от обонянието; третата – от вкуса; четвъртата – от слуха, т. е. от разумната човешка реч, а петата произтича от зрението. Последствията на първите три връзки са 75% лоши, а само 25% – добри. Последните две връзки са по-идеални. Ето защо връзка, създадена въз основа на слуха и зрението, е по-устойчива от първите три. Дето има пипане, вкусване, връзките са слаби, не издържат дълго време. Там има ядене и пиене, наздравица. Тези връзки се развалят лесно. Връзки, които имат за основа удоволствието, не са разумни. Последствията им не са добри. Там започват добре, но свършват зле. „Имам петима братя, да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ Добро е желанието на богатия да помогне на петимата си братя, но Аврам казва, че ще ги свърже с Моисея и пророците. Питам: Как можете вие, културните хора на двадесети век, да осмислите своя живот? Политиците искат да осмислят живота си по особен начин, но още не са успели. От осем хиляди години хората воюват, разрушили са много градове. Те убиват, затварят, но живота си още не могат да осмислят. И в миналото, и сега хората се мъчат и не могат да се освободят от мъчението си. Само богатият ли се мъчи днес? – Всички се мъчат – и богати, и бедни. Кой не се мъчи днес? – „Кога ще отидем на мястото на мъчението?“ – И сега ние сме там, няма какво повече да ходим. – „Като умрем, ще отидем ли и ние на мястото на богатия?“ – Чудни сте, вие и сега сте там. Мислите ли, че ако ви хване член 4, не сте на мястото на богатия? – Кой е отец Аврам? Той представя разумните хора. Те се отличават от неразумните по своите принципи. Разумните са хора на мира и на любовта, а неразумните – на размирието и убийствата. Разумните казват на неразумните: „Ние можем да ви помагаме и съчувстваме, можем да бъдем между вас, но не можем да служим на вашите методи и разбирания“. Казвате: „Да се примирят всички хора, да подобрят живота си“. Как ще се примирят? Как ще се примириш с онези, които живеят в омраза, насилие, убийства? Ние живеем в братство и равенство, в мир и любов. Как ще се примирим тогава? Лазар показа, че ако човек от низшата култура, с низши разбирания, влезе между хора с висша култура, той не може да живее с тях в братство и равенство. Лазар е човек от висша култура и попадна между хора от низша култура. Цял живот той прекара пред вратата на богатия, който не му даваше нито трошица от своята трапеза. Умря Лазар и се върна в културата на мира и любовта. В която държава влезете днес, навсякъде ще видите две различни разбирания: едни поддържат насилие, камшик, затвори, бесилки. Други поддържат Христовия закон. От осем хиляди години хората все бесят, колят, но какви са резултатите им? Цялата земя е покрита с гробища. Няма място, което да не е опръскано с човешка кръв или кръв на животно. Земята е толкова нечиста и опетнена! Небето е решило да потопи всички континенти на Земята. Новата култура не може да расте и да се развива на тази нечиста Земя. Нужна е една почивка, едно пречистване на Земята. Сегашните хора не подозират при какви опасности живеят. Въпреки това те търсят само удоволствия. Никой не иска да прави зло. Всеки има красиви желания, благородни подбуди, но няма разбирания, не знае как да живее. За обяснение на горната мисъл ще ви приведа следния случай. Влизаш в черква, слушаш какво се проповядва там. На излизане от черквата започват да разискват върху думите: „Син Божи ли е Христос, или не?“ Ако си позволиш да кажеш, че Христос не е син Божи, ще те нарекат еретик. Питам онези, които признават Христа за Син Божи, прилагат ли Неговото учение? Не е въпрос кой е Христос и какъв е Той. Важно е, че никой не може да познае Бога и Христа вън от Любовта. Дето отсъства Любовта, там е насилието. Колкото и да разчита една държава на своите мощни оръжия, щом насилието се шири в нея, тя е място на мъчение, тя е адът в света. Имаш хубав, здрав кон, всеки ден го товариш с хиляда килограма тежест и се радваш, че може да ти служи. Конят пъхти, поти се, но ти не искаш да знаеш и казваш: „Отличен е моят кон, много работа ми върши“. Конят тегли ли, тегли, но ти не влизаш в положението му. Сега ще дойда до положението на жената от старата култура. Млада мома се влюбва в един момък и започва да му говори: „Ти си ангел, мой спасител. Аз ще живея само за тебе. Моето сърце е твое. Ще те обичам с всичката си душа“. Той слуша и си мечтае как ще живеят в бъдеще. Среща приятеля си и му казва: „Знаеш ли каква мома срещнах? Обича ме, готова е да се жертва за мене“. Приятелят му го слуша и мълчи, нищо не казва. Момъкът хвали момата на майка си, изнася нейните качества, любовта ѝ към него. Майката казва: „Синко, тази мома не е за тебе“. – „Как си позволяваш да говориш така? Тя е ангел, няма подобна на нея.“ – „Ще видиш, ще се убедиш в думите ми.“ Те се оженват и не се минава една година от женитбата, тя започва да се проявява, да изисква от него нов костюм, модерни обувки, златни украшения. Дали той има средства или не, тя не иска да знае. Тя му казва: „Моите съседки имат хубави дрехи, обувки, украшения, и аз искам същото. Имаш или нямаш пари, не е важно, ще ми доставиш всичко, каквото ти искам“. И сега тя е ангел, но на старата култура – на безлюбието. За да има мир вкъщи, той задоволява желанията ѝ, докато един ден го турят в затвор за дългове. Съседите казват: „Добра, благородна жена е тя, но той излезе лош човек“. Аз пък казвам: Добър човек е той, но жена му го прати в затвора. Оттам той вика: „Жено, ела да ми наквасиш гърлото!“ – „Не влизам в затвора“ – отговаря жената. Така постъпват и мъжете. Така постъпват и църковниците. Така се постъпва навсякъде в живота. Днес повечето хора говорят за Бога, за морал, за честност, а какво ли не се крие зад тези думи. Религиозният казва: „Вярвай в Бога!“ – В Бога вярвам, но в тебе не вярвам. Отиваш в един магазин да си купиш плат. Питаш търговеца: „Вълнен ли е този плат?“ – „Да, вълнен е.“ Купиш плата и като се върнеш в къщи изследваш го, да видиш наистина ли е вълнен. Оказва се, че само една трета е вълна, а останалото – памук. Занасяш плата на търговеца и го питаш: – „Защо ми каза, че платът е вълнен?“ – „Отде да зная, че имало и памук?“ – Щом не знаеш, кажи си истината. Преди години бях в един провинциален град. Срещнах се с един обущар-евангелист, който знаеше добре цялата Библия. Понеже имах нужда от обувки, запитах го: „Приятелю, можеш ли да ми ушиеш едни обувки?“ – „Мога. Ще ти ушия такива обувки, каквито никога не си носил. Ще бъдеш доволен от тях и ще ме помниш завинаги.“ Той ми взе мярка и определи кога ще бъдат готови. На уречения ден отивам да взема обувките си и обущарят ми предлага ново положение: дава ми готови обувки, които направил за един офицер. Понеже не му били по мярка, оставил ги на обущаря, да ги продаде на някого. Опитах ги, дойдоха ми на мярка. Попитах го: „Здрави ли са?“ – „Много здрави, ще ги носиш с години.“ Взех обувките си, платих му колкото искаше и си отидох. Обаче останах изненадан. След един месец обувките се скъсаха, кожата се напука. Занесох обувките на обущаря и го запитах: „Защо се пукна кожата толкова скоро? Нали каза, че е здрава?“ – „Отде да зная?“ Случват се такива работи. Сега, в което общество и да влезете, която църква и да посетите, навсякъде ще видите все напукани кожи. Един ден отидох при един светски обущар. Занесох му една кожа за обувки с молба да я прегледа и да се произнесе за здравината ѝ. Той прегъна кожата на няколко места; обърна я на другата страна, пак я прегъна; пречупи я няколко пъти и веднага кожата се напука. Той каза: „Тази кожа не е здрава. Ето, аз ще ви покажа коя кожа е здрава“. Взе една от своите кожи и я подложи на същите опити. Огъва я, мачка я, обръща я на една и на друга страна и най-после каза: „Ето една здрава кожа“. От примера с двамата обущари аз вадя следното заключение: Във всеки човек има две култури – стара и нова, две естества – низше и висше. Към низшето естество се отнасят низшият ум и низшето сърце, със свой определен стремеж. Към висшето естество се отнасят висшият ум и висшето сърце – също със свой определен стремеж. Няма човек в света, в когото тези две естества да не са се изявили. Един интересен случай от човешкия живот показва какви са резултатите от проявата на низшето естество в човека. Млад момък, Моис Бекето, бил назначен на пост да охранява един голям мост, през който минавали влаковете, да отваря и затваря ключа на моста според нуждата. Когато влакът минавал, Моис затварял моста и след заминаването му пак го отварял. Щом свършвал работата си, той бил свободен да се прибере у дома си. Млада, красива мома, някоя си Хенриета, се влюбила в този момък и започнала често да го посещава. Няма нищо лошо в това, но тази любов му причинила голяма пакост. Един ден, когато бил на поста, Хенриета дошла при него и започнали да се разговарят. Увлечен в чувствата си, той забравил да затвори моста. В този момент експресът пристигнал. Момъкът не успял да затвори моста навреме и експресът паднал в реката. – Кой е причина за това нещастие? – Сляпото човешко естество, т. е. низшето начало в него. В заключение на това казвам: Много проповедници и владици, религиозни и светски хора, учени и прости, така се увличат в своите интереси, в парите, в удоволствията, че като минава Христос през моста, те стоят захласнати и забравят да го затворят. Христос минава, но те не Го виждат. Казвам: Не е време сега да се любите. Тренът минава. Затворете моста! Като мине тренът и отворите моста, можете да се любите колкото искате. – Какво станало после с младия момък, Моис? – Осъдили го на десетгодишен строг тъмничен затвор. Какво представя Моисеевото учение? – Законът. Той не търси причините на нещата, но изследва фактите обективно, както са в действителност. Какво си мислил, какво е било състоянието ти, законът не иска да знае това. Всяко нещо трябва да става точно навреме! В старата култура, в която и досега още хората живеят, се проповядва само насилие. Нужна е старата култура, нужно е насилието. – Кога? – Когато копаеш лозето, когато ореш нивата. Ще насилиш ръката си, ще насилиш плуга и ралото. Ако чрезмерно насилваш ръката си, ще те заболи. Ако копаеш на нивата цели 10–15 часа, не правиш ли насилие? Не насилваш ли мускулите си? Ако ядете чрезмерно, не насилвате ли стомаха си? Въпреки това всички хора се стремят да доведат Царството Божие на земята. Помнете: Царството Божие няма да дойде на земята. – Защо? Земята е условие за идване на Царството Божие, но тя няма да влезе в това царство. – „Искаме да знаем истината.“ – Има истини, които не мога да изнеса, нито мога да ги доказвам. Те са опасни. – Защо? Защото не можете да ги разберете. Ще ви разкажа една легенда. В далечното минало, когато светът се създавал, явил се и снегът в чиста, бяла премяна. Той запазил чистотата си с хиляди и милиони години. Един ден се явил при него приятелят му и казал: „Знаеш ли, че в света се явило едно красиво, светло слънце, с приятна светлина и топлина, които възрастват всичко живо и носят навсякъде радост и веселие?“ Снегът казал: „И аз искам да преживея тази радост, да почувствам това веселие“. – „Не може, то не е за тебе“ – отговорил приятелят му. Най-после снегът се наложил. Завели го при слънцето, което му се усмихнало кротко и благо. Какво станало със снега? Чудо! Той започнал постепенно да се смалява, да се губи, докато се стопил и нищо не останало от него. Като видял това, снегът започнал да плаче. Следователно, ако и вашите разбирания са като на снега, слънцето ще ви стопи и от вашата бяла премяна няма да остане нищо. Кои семена възраства слънцето? Слънцето възраства само онези семена, които са минали вече през старата култура. Ледът, снегът, студът са символи на старата култура. Те представят Моисеевия закон. Иде слънцето на живота, при което снегът ще се превърне във вода, както е станало навремето. В новата култура снегът няма да бъде толкова студен, колкото е сега. Той ще стане по-топъл, ще се топи, ще се превръща във вода, която ще полива градината. Моисеевият закон трябва да се видоизмени, да приеме друга форма. Насилието трябва да изчезне. В древността един от египетските фараони на име Кухи Бентам бил един от посветените членове на Бялото Братство. Той имал дъщеря – Изис Бухи, която посвещавал в знанието на Бялото Братство. Тя изучавала закона на четирите щастливи дни на годината. Първият ден бил в началото на пролетта, вторият ден – в началото на лятото, третият ден – в началото на есента, а четвъртият – в началото на зимата. За да изучи законите на щастието, Изис Бухи взимала уроци от Мелсадек – Учител на Бялото Братство. Тя отивала на урок през четирите щастливи дни на годината. На всеки урок той ѝ давал по няколко скъпоценни камъка, между които имало три особени камъка. Тя трябвало да изучава всички скъпоценни камъни, но с трите от тях се занимавала специално. Тя туряла камъните в специално сандъче, дадено от Учителя ѝ. Задачата на Изис Бухи била следната: взимала сандъчето със скъпоценните камъни и обикаляла града с цел да посети всички къщи, в които имало бедни, болни, сакати; да види какво влияние ще окажат скъпоценните камъни върху страдалците. Като влизала в къщата на един от страдалците, тя изваждала сандъчето със скъпоценните камъни и му казвала: „Хвани един от тези камъни и виж какво влияние ще окаже той върху тебе. Който камък пипнеш, той е за тебе“. Всеки камък носел специално благо за човека. Един от камъните бил камъкът на Любовта. Години наред тя посещавала бедни и болни, но никой не се докосвал до камъка на Любовта. На вид той бил прост, обикновен, с нищо не издавал своята стойност. И до днес още се разнася това сандъче по света, но никой още не е турил ръката си върху камъка на Любовта. Преди пет–шест хиляди години се разнасяло това благо в Египет, във времето на посветените. И тази година Христос отваря сандъчето и предлага на хората да се докоснат до тези скъпоценни камъни. И в църквата се отваря сандъчето. Страданията, през които минава сегашното човечество, не са нищо друго, освен отваряне на сандъчето с благата на живота, които Бог е определил за човешката душа. Учените от миналото и сега спорят върху въпроса има ли човек душа и дух. Едни приемат, че има, а други отричат. Някои учени отиват още по-далеч. Те отричат даже съществуването на ума и сърцето. Обаче повечето учени поддържат съществуването на ума и на сърцето не в смисъл на физически органи мозък и сърце, но като органи на умствения и духовен живот на човека. Според религиозните има душа, но тя е лишена от форма. Не, душата има форма. Тя е много красива. Тялото е създадено по образ и подобие на душата, но е изопачено. За да се оформи като душа, човек трябва да мине през всички форми на живота, от най-ниската до най-високата. Ясновидецът вижда това през утробата на майката. Той може да проследи всички форми в развитието на ембриона, докато стигне до формата на човека. Като говорим за човека, разбираме същество, което още не е завършило своето развитие. Като човек той е завършил развитието си, но не и като душа. След всичко това се казва, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. За да стане това, нужни са още хиляди години. Питам: Колко пъти ще се завърти слънцето около своя център в милионите години на човешкото развитие, ако само за едно обръщане са нужни 20 милиона години? Оттук можете да си представите колко време е нужно на човека, за да придобие истинския образ и подобие на Бога. Слънцето ще се обърне най-малко 50 пъти, Земята – хиляди и милиони пъти, а Луната – още повече – може би милиарди пъти. Какъв ще бъде животът ви, ако сте при условията на Луната или на Слънцето? Доказано е, че животът на Слънцето не е толкова сложен, както на Земята. Животът на Луната е още по-сложен от този на Земята. Можеш ли при трудните условия на живота да мислиш за Бога, за някаква благородна идея, за идване Царството Божие на Земята? И за това можеш да мислиш, но временно. Тъкмо се предадеш на тези идеи и децата започват да викат: „Татко, мамо, хляб искаме! Дрехи, обувки искаме!“ Ще се занимаваш ли дълго време с тези идеи? Често религиозните хора казват, че Бог ще оправи работите им. – Така е, от Божествено гледище животът на Земята е уреден вече, но какво ще кажете за вашия живот? И вашият живот може да се нареди. – „Как?“ Нека всички българи кажат: „Да заработим с общи усилия, да побратимим труда си“. Нека всеки има своя къща, свой дюкян, своя нива, но да сподели печалбата си по братски с всички, които са работили заедно. При това положение щеше ли да има бедни? Идеята за братство и равенство ще се приложи, когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя. Това не се постига с външни закони, но чрез законите на една висша култура. Това е културата на Аврама, в лоното на когото влезе бедният Лазар. Докато живее в ограничителните условия на богатия, човек не може да изпълнява Божиите закони. Христос, като говори на учениците си с притчи, казва: „Направете си приятели от богатството на неправдата“. Преди няколко дни ми зададоха следния философски въпрос: „Какво ще стане с даден предмет, ако отнемат някои от неговите качества?“ Питам: Какво става с почвата, върху която се посаждат различни дървета и растения? Макар че те отнемат известни елементи от нея, в края на краищата почвата пак си остава почва. И като не дава, и като дава нещо от себе си, почвата не престава да съществува. И без растенията тя пак си съществува. Качествата са проява на субстанцията, която съществува сама по себе си, т.е. и без своите прояви. Ще кажете, че Любовта е проява на Бога. Не, Бог е Любов. Следователно вън от Любовта Бог не съществува. – Какво е Бог вън от Любовта? – Мъчение. – А вън от мъчението? – Небитие. – Що е небитието? – Самота. Когато е сам, човек не спори – всякакъв спор се преустановява. Ще ви дам следните мисли: Да любиш Едного, това е свобода; да любиш мнозина, това е робство. Да слугуваш на Едного, това е свобода; да слугуваш на мнозина е робство. Казват: „Да служим на Англия, на Франция, на Германия, на България“. – Кой народ, като слугува на тази или онази държава, е свободен? За да бъдем свободни, ние трябва да служим на онази велика идея, която обхваща всичко в света. „Имам петима братя, да не би и те да дойдат на това мъчително място.“ Казват, че богатият ще бъде на вечно мъчение. – Не, аз виждам, че неговото съзнание се пробужда. Аврам отговори на богатия: „Има начин, чрез който и ти можеш да излезеш от мястото на мъчението“. – „Кой е този начин?“ – „Мъчението и страданието. Ще се мъчиш и страдаш, докато научиш уроците на съвременната култура. След това ще дойдеш при мене.“ Това, което казват евангелските проповедници и православните свещеници за мъчението, не е вярно. Според тях човек ще се мъчи в ада толкова години, колкото време е нужно за изпаряване на водата от океана, като се изпарява всяка година по една капка. Кой проповедник или свещеник е чул това от Господа? Чии думи са тези? Знае ли някой какво наказание е определил Бог за грешниците? На Земята има закони, по които съдят хората. Тогава по кой Божествен закон осъдихте грешниците на толкова милиона години? Божият закон гласи: „Докато се противиш на Божията воля, докато не приемеш Любовта в себе си, ще страдаш. В който момент приемеш Любовта в себе си, Бог ще те прости, и страданието ще те напусне“. Опитай този закон. Признай в себе си, че Бог е Любов, и ти ще излезеш от мястото на мъчението; ще почувстваш, че всички хора са твои братя. Следователно, ако искаш да се разшириш, приеми Бога в себе си като Любов. Богатият казва на Аврама: „Отче Авраме, прати Лазара при петимата ми братя да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място“. Ако богатият прояви грижа към своите пет братя, не трябва ли и вие да помислите за своите пет братя? Вие сте тези петима братя и аз ви проповядвам: Слушайте, братя, приемете Любовта, за да не бъдете и вие на онова мъчително място. Много от вас сте на мъчение, като богатия. И когато той се обърна към Аврама с молба да изпрати Лазара да накваси гърлото му. Аврам каза: „Не мога да направя това“. Аз отивам по-далеч и казвам: Аз съм готов не само да наквася гърлото ти, но и да ти подам ръката си и да ти кажа: Вярваш ли в Бога? – „Вярвам.“ – Готов ли си да се жертваш за брата си? – „Готов съм.“ – Дай си ръката тогава. Това може да стане в един ден, в една минута, но такава, в която енергията е толкова интензивна, че да се равнява на интензивността на 35 милионите градуси топлина на Любовта. В природата съществуват два процеса на пречистване: бавен и бърз. Моисеевият закон е бавен процес. Там има клане, бесене, убиване. Законът на Христа, т.е. законът на Любовта, е бърз процес. Който служи на този закон, той влиза заедно с Христа в рая. Така стана и с разбойника, който беше заедно с Христа на кръста. Той каза: „Аз вярвам, че ти си Бог на Любовта. Приеми ме в Царството си“. Христос слезе от кръста и отиде до дъното на страданията, дето придоби такова разширение, че колкото дълбоко слезе, толкова високо се издигна. Много хора, като слязат долу, до 35 милиона градуса огън, придобиват голям стремеж да се повдигнат нагоре. Това не трябва да ви плаши. Бъдете смели и решителни да се повдигнете нагоре. Всички вие трябва да проповядвате онази велика, съзнателна Любов, която е в сила да преобрази живота ви. Как ще приложите тази Любов? Направете следния опит. Някой ви дължи 10,000 лева. Опитайте се да видите можете ли да му простите дълга. Кажете си: „Мога ли, в името на Любовта, да простя на този човек десетте хиляди лева и да ги забравя?“ Ако можете да му простите, вземете полицата, подписана от поръчителите, и я турете в огъня, да изгори. Направете опита без да се колебаете. Някои искат да влязат без опити в Царството Божие. Не, без опити не е възможно. Ще влезете в огъня и ще изгорите всичките си полици, т.е. всички недоразумения, всички огорчения и обиди. Всичко това ще изчезне. И като излезете оттам, ще имате чиста, кристална Любов. Който има тази Любов, той е готов на всякакви жертви. Днес проповядвам на жените: Вие трябва да обърнете мъжете си към Господа. Спасението на света е във вашите ръце – в ръцете на жените. Вие сте емблема на Любовта. Вие трябва да изправите изопачените умове на мъжете си. – „Как ще стане това?“ – Като внесете Божията Любов в сърцата си. Ще обичате мъжете си. Ще обичаш мъжа си – едного, без да му ставаш роб; ще обичаш Едного, т.е. Бога ще обичаш в него. За някои жени казвам: Откак жените влязоха в новото учение, те забравиха мъжете си. Аз искам жените на новото учение да бъдат идеални; искам всяка жена да бъде спретната, смела и решителна в проявата на своите добродетели. Искам жената да бъде умна, съобразителна, да схваща добре нещата и пред никаква мъчнотия да не се колебае. Желая всяка жена на новата култура да се отличава по нещо: по вървежа си, да има нещо пластично в нея, да бъде подвижна; дето минава, всички да казват за нея: „Ето една благородна жена, сърце има тя“. Ако я срещне мъж, който отива да пие или да върши престъпление, да каже: „Отказвам се от лошото си намерение. Не искам да върша повече престъпления“. Искам жената да бъде изповедник на мъжа, да го погледне строго и да каже: „Пътят, по който си тръгнал, не е прав. Не ми харесва този път! Ела с нас в пътя на Любовта“. Какво прави сегашната жена? – Като види мъжа си, тя казва: „Хайде да му намажа колата“. – Няма какво да му мажеш колата. Това е Моисеевият закон. Колкото и да му мажеш колата, тя все ще скърца. Мъжът не се нуждае от мазане. Друго нещо иска той, а именно: да бъде почитан и уважаван. Жена, която уважава и почита, има Любов в себе си. Тя дава и на другите от изобилието си. Ще кажете, че тя се жертва. Не, тя дава от изобилието си. Жертвата подразбира друго нещо. Божественото не трябва да се жертва. Не мислете, че мъжът иска много. Неговата торба е малка, той не иска много. Щом започне жената да дава, мъжът казва: „Стига толкова!“ Изобщо Божественото дава от изобилието си, за да задоволи нуждите на всички страдащи. Жената на новата култура трябва да възпитава децата си преди да се родят, още като са в утробата. Тя трябва да каже на сина си: „Синко, като излезеш на бял свят, в лицето на майка си, на сестра си и на жена си ще виждаш Божието лице. Ще гледаш на тях с благоговение, няма да допущаш никакви лоши мисли и чувства“. Какво казва съвременната майка на сина си и на дъщеря си? Тя казва на сина си: „Синко, не вярвай на своята възлюбена. Тя има интерес от тебе, не те обича“. На дъщеря си казва: „Дъще, не вярвай на своя възлюбен. Той ще те излъже“. Каква култура е тази, която се основава на безверието? Какво може да се очаква от нея? Въпреки съвета на майката те се оженват и после не живеят добре. Как ще живеят добре? Жената не вярва на мъжа, а мъжът не вярва на жената. И аз, като проповядвам на синовете и дъщерите ви, възпитани в дух на безверие, те казват: „Не му вярвай!“ – Какво ще стане, ако и аз, като проповядвам, кажа: Не вярвайте на тези! Аз съм искрен и като казвам „не им вярвайте“, имам предвид да вярвате в онова висше, Божествено съзнание, което се преплита с вашето. Това е съзнанието на Бога, Който живее по особен начин във вас. Има светли моменти в човешкия живот, както и в целокупния живот, когато Бог се проявява в своята пълнота. Тогава и мъжът, и жената, и децата са радостни и весели, като че са на небето. Прояви се Бог за момент и после се оттегля. След това идат споровете, недоразуменията. Бог ту се проявява, ту се оттегля, за да ни възпитава. Той иде. „Търсете ме – казва Бог – докато съм близо до вас.“ Бог изгрява между хората и залязва както слънцето. Понеже сега изгрява, иде нова култура на земята. Вие, жените, които ще оправите света, кажете на синовете си: „Синко, вярвай в момата, която си избрал за своя другарка. Тя е отлична мома. Живейте добре, за да ви благослови Бог“. Кажете и на дъщерите си: „Дъще, вярвай на своя възлюбен. Той е отличен момък“. – „Ами ако не излезе така?“ – Как да не излезе? Щом в сърцето на момата и на момъка е проговорил Бог, ще им вярвате. Не разваляйте Божията работа. Ако Бог е проговорил на момата, ти кажи на сина си: „Синко, вярвай на Бога! Вярвай на тази душа, която те обича. Вярвай на Любовта!“ Ако ние вярваме на Бога, Който ни говори, това се отнася до нас, ние печелим от това. Като ви проповядвам, аз възприемам мисълта на новите посетители. Те си казват: „Дали този човек говори истината? Дали не иска да ни оплете като другите?“ – Много просто, ако аз не говоря истината и искам да ви оплета, ще имам същия резултат като тях. Например ще ви построя една къща, която след десетина години ще се събори. Истината всякога може да се опита. Няма нищо скрито-покрито в света. Това, което мислим, чувстваме и вършим, непременно ще се опита. Всички неща ще се опитат, без изключение. Всички трябва да бъдем благородни, искрено да пожелаем нашите братя да не минат през това мъчително място. Понеже сандъчето със скъпоценните камъни е отворено и Христос предлага на всички да пипнат по един камък, гледайте да пипнете камъка на Любовта. Аз ще ви съдействам за това. Бъдете смели в Любовта! Не се страхувайте! Иде новата Любов в света. Тя ще изтрие всички грехове на хората. Тя ще разреши всички противоречия и недоразумения. Тя ще донесе нещо ново, за което никога не сте мислили. Тя ще внесе такъв мир в душите ви, за който нямате понятие. Това не е илюзия, а действителност. Да опитаме Бога, Който е създал света. Да опитаме Бога, Който работи в света, и който всеки момент ни говори! Този е един от щастливите дни на годината. Няма да се мине много време и дъщерята на Бога ще дойде. Тя ще мине покрай вас със скъпоценните камъни и ще ви пита: „Кой камък ще пипнете?“ Няма съмнение, че ще пипнете един от лъскавите камъни. Аз ще издам тайната, ще ви кажа кой е камъкът на Любовта, него да пипнете. Ето тайната: Турете ръката си върху най-простия камък – той е камъкът на Любовта. Понеже изнасям тайната, ще ме глобят. Не съжалявам, че ще платя глоба, но съжалявам, че сте хора на съмнението и ще кажете: „Той изпитва ума ни. Не може простият камък да бъде камъкът на Любовта“. Който вярва, нека пипне най-простия камък; който не вярва, да пипне най-блестящия камък. Който върви по своя ум, ще пипне простия камък; който върви по чужд ум, ще пипне един от лъскавите камъни. Днес казвам на жените: Внесете в умовете на мъжете си повече светлина. Само жената може да направи това. Мъжът не може да спаси друг мъж – жената ще го спаси. Жената развали мъжа, жената ще го спаси. Жената развали света, жената ще го оправи. Първо жената вкуси от забранения плод и заради нея Бог изпъди и Адама от рая. Ето защо жените ще спасят света. Мъжете не са виновни за развалата на света. Жените са по-умни от мъжете, затова ще си признаят погрешката и ще кажат на мъжете: „Понеже ние станахме причина да ни изпъдят от рая, ние ще ви върнем наново там. Ние ви въведохме в света, дадохме ви възможност да придобиете знания и опитности. Минахте през страдания и сега ще ви върнем пак в рая. Втори път не правете същата грешка“. Сега пак казвам на жените: Вие сте спасението на света. Както едно време проявихте голяма любознателност, пожелахте да ядете от плода на скъпоценните камъни, сега слушайте Христа. Той стои под дървото на живота и като минавате покрай Него, пита ви: „Защо не ядете от плода на това дърво?“ – „Забранено ни е.“ – „От кого?“ – „От нашия Баща.“ – „Не, Той казва: „Яжте от плода на това дърво! Ако ядете от неговия плод, ще светнете и ще се върнете в първичната слава на живота“.“ – „Дай ни тогава от този плод.“ – „Яжте – казва Христос – и на мъжа си дайте от този плод, и той да светне и да се върне в своята първоначална слава.“ Наближава това време. Христос иде с отворено сандъче. Жените ще спасят света! Никакви проповедници и владици, никакви свещеници и попове – жените ще спасят света! Разбирате ли това? Така е казано в Писанието. Така е поставен този въпрос. Казано е: „Ще изпратя Духа си“. Щом дойде Духът, няма да има никакви спорове. Духът работи сега в жените, затова те са повече религиозни и духовни от мъжете. Наблюдавайте, дето стъпи женски крак, всичко тръгва напред: и наука, и религия, и музика – всичко върви добре. Жената е почва, на която всичко вирее. Ако изчезне жената, всичко спира – и наука, и религия, и музика, и поезия, и изкуство – почва няма. Поетът пише, докато носи жената в ума си. Отнемете ли жената, перото му престава да пише. И завоевателят вади смело оръжието си, докато носи жената в ума си. Щом отнемете жената, той изгубва смисъла на живота си и слага оръжието. В умовете на всички хора стои жената. Тя е любовта, тя е тяхната идея. Аз не разглеждам жената като външна, физическа форма, но като жива идея. Наближава великият момент, когато жената ще мине край дървото на живота. Там стои Христос и, като мине първата жена край това дърво, Той ще я попита: „Защо не ядете от този плод?“ Обръщам се и аз към жените и казвам: Не бивайте мекушави! Смелост се иска от вас. Сега Бог ви говори, а не хората или духовете. Разперете крилата си, вдигнете главите си нагоре! Когато Бог ви говори, вие сте смели и решителни. Когато хората ви говорят, вие се гушите. Вие, жените, не се свивайте. Докато се криете, няма да ядете от плода на дървото. Сега Бог праща жените в света, да го спасят. Разбирате ли това? От 8,000 години Бог е изпратил жените на Земята да спасят света. Тогава излязохте от рая и сега трябва да се върнете там. Време е вече да спасите мъжете си. Стига сте ги водили подире си! Мъжете представят Моисея, а жените – пророци

Слънчева

Слънчева

 

стихове

Сезоните един след друг се нижат, сезони на човешкия живот. Объркани съдби, лица загрижени подвеждащата власт на времето не дава плод. Въртят се пак, един след друг-объркани; уж кръговрат, а сменят се без ред. Човешките съдби са сиви и изтъркани- годините вървят безмилостно напред. Минава бързо времето на щастие и лятото освобождаващо за миг отлита, в хладна есен и мъдростта нещастна е, но топли цветове оставя в очите. ******************************************************************** СЛЪНЦЕ Като дете дочувах тук и там, че Бог е Светлина. И мислех си, щом тъй е значи на Слънцето живее и затова най-светъл лъч изпраща детските главички да погали..... А възрастният свят това не схваща, на силна светлина се мръщи-очите много пари... ********************************************************************* Когато сивотата се изкъпе в цветове и мрачното ни ежедневие отплува, ще слязат Ангели от други светове, от свят възвишен, който съществува. И музиката нежна, звучаща в нашите души с музиката на Земята ще се слее. А който се опита да я заглуши ще се пречупи, няма да успее. *********************************************************************** ХОРО На поляната под изгрева, върху росата се чува музика на тъпани, вълшебна. Сякаш звуци от сърцето на Земята за събуждане на красота потребна. През вековете ритмите преминали послания на прадедите носят; зли мисли и магии са надалеч отминали в очите на танцуващи девойки светят слънчеви откоси. Хоро на самодиви, божествен ритуал. С движения отсечени, ту плавни. Душевността на цял народ е в себе си събрал с музика ту радостна и бърза, ту тежка, бавна.... *************************************************************************** Седнала върху криле на любовта, отпусни се нека да те носи... Накъдето пожелае тя; не мисли, че може да си боса. Затвори очи и и се отдай, тя знае накъде те води. Отпусни се, даже не мечтай, просто остани свободна! Ако имаш сили да познаеш обичта- понеси се върху нейните крила. Потъни в безбрежието, волността знай, че граници и време не познава тя....

Слънчева

Слънчева

×