Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    169
  • коментара
    116
  • прегледа
    52040

За този блог

Беседи от Учителя, мисли, стихове, впечатления...

Entries in this blog

 

За заливането с негативи и присъди

Много са нещата, които ме провокираха да напиша това. Съзнавам ясно, че това е поредната доза негативизъм, която ме заля и се старая да не я поема. За това ще се опитам да я обясня, за себе си. Много хора знаят, че да имаш дете с проблем, здравословен, днес в родната ни страна е голям изпит. За много хора, това е мое наказание. Но на други, това не пречи да са просто хора. Като начало ще започна с изказването на един лекар, професор, който от висотата на своето знание и титла отсъди. Та за въпросният лекар, изглежда някаква си там пациентка да говори с него на тема добро излъчване и приятна атмосфера в болниците е глупост и наглост. Изглежда днес е добре да си плащаш, за да те ругаят и обиждат. Не е в моите права да не съм съгласна с определен подход в лечението и да потърся друг.... "Тая какво лечение търси, като детето и е с диагноза ДЦП?" Не знам какво да мисля за това изказване. Преди години имах подобно от друг професор-Ако детето не е мое, т. е. е взето, да взема да го върна... Това са мъже, свободни мъже, уважавани, които налагат норми. Това е старото, порочно мислене. С присъда от его-то. И ако аз не опитам да разсъждавам, да потърся причините за тази реакция, то ще приема отровата в себе си и ще започна да заливам с негатив хора, които изобщо нямат и хабер даже за моето състояние, настроение... На фона на тези здравни светила ние искаме да има лекуване, добро здравеопазване? За да се излекува човек, то не е нужно само той да търси и иска това. Нужно е да намери и лекаря, професионалист, който иска да му помогне. Който все пак не е отишъл насила и сърдит по някаква си негова обективна причина на работа, а приема като предизвикателство да помогне на поне един пациент днес. Когато има взаимна, добра обхода и Бог помага. Дълбоки и много са проблемите не само в здравната система, знам, че е трудно на всеки. За пациентите, за служителите... Но дали ще разрешим проблема, ако са обиждаме взаимно и бягаме от отговорност? Ако например за ниските заплати лекарите си изкарват гнева на пациента? Проблемите на се само в парите, в липсата им. А в липсата на добро отношение, добро възпитание, и липсата на желание да се намери изход... Добър за всички. Далеч съм от мисълта, че всички са такива. Не, не са. Има прекрасни професионалисти, хора с добри обноски, с които може да се разговаря. Адекватно. Във всички професии. И съм щастлива, че ги срещам все по-често. Благодарна съм на този човек, защото ми показа, какъв не трябва да е докторът днес. Прощавам на себе си, че си изгубих времето и доброто желание за диалог. И само след няколко дни срещам подходящия, инакомислещ и положителен човек-доктор, съдия, банков служител... Благодарна съм на Бога и на всички положителни хора, които ми помогнаха да видя, че има и друг вид лекари, усмихнати, които просто си вършат работата. Да, работят в хармонична среда, но те са си поискали и извоювали това от отговорната държавната институция. И те наистина помогнаха и продължават да помагат на дъщеря ми, въпреки диагнозата ДЦП. И, когато тя отива там за нея е игра и с усмивка изтърпява всичко. Защото има добра атмосфера. И човек, колкото и проблеми да има го усеща. Усеща заинтересованост, внимание... Защото не е просто физическо тяло, но има и психика, чувства, душа...

Слънчева

Слънчева

 

Имало един човек...

Имало един човек, дето казал на Бога-искам онзи, дето ме ядоса вчера да се разболее, искам да убия онзи, дето погледна жена ми. Искам да взема богатството на съседа си, защото мира няма и искам да съм богат като него... И Бог разрешил всичко това... Но-с всички последствия произлизащи от тези желания. Имал пари, богатство, жени, но нещо все го притеснявало. Минало време. Човекът малко се вразумил и започнал да иска друго-да му е спокойно, да не се занимава с другите, но да постига целите си, да опознава света... И Бог му разрешил, като му дал последствията... Но човекът още не разбирал и все бил недоволен. Не бил здрав, семейството му не било задружно и нямало разбирателство. Поискал да ръководи другите, по-слабите, по-глупавите... Да им помогне, да бъдат като него. Бог му позволил, но хората били недоволни от начина по който им помагал. Това били последствията... Искал да го обичат, търсел признание, но все му поставяли условия... Накрая човекът се смирил и казал-Господи, каквото и да ми даде, все не бях щастлив, все на някого пречех, не можах да угодя на хората... Сега нищо не искам. Искам само това, което ти ми дадеш. Каквото и да е то, ще му се радвам, дори и да е страдание, то е най-доброто за мен, защото е от Теб. Тогава Бог се усмихнал и казал на човека, че най-сетне разбрал смисъла на живота си. Бог го понесал на ръце и му показал истинската красота на живота, дал му Радостта и Мира...

Слънчева

Слънчева

 

Из "Обичайте и радвайте се"

По някой път, аз ви говоря за подмладяването. Някоя сестра говори на друга: "Ти подмлади ли се?" Гледам, сестрата не е започнала да се подмладява. Виждам защо не се подмладява. Тя не е мислила правилно. Тя казва, че син и не бил на работа, тревожи се. Как ще се подмлади? Ами тази съседка, която мърмори, казва: " Я виж, онази сестра с каква хубава шапка е. Каква хубава шапка на главата."-съседката говори. Някоя мине с хубави обуща. Навън всички са облечени. Ако и отвътре биха били облечени, както и отвън, то почти сме в света на доброто. Като дойде Христос, най-първо ще ви попита: "Защо не обичате истината?" После ще ви попита: "Коя беше причината, че не се радвате на любовта?" Какво ще отговорите сега? Мнозина от вас ще кажат: " Господи, как да обичаме истината, когато тя носи само страдания?" Разправяше един познат, майор беше, разправяше една своя опитност. Той беше поставен да завежда стопанството на един полк-коне, магарета. Случило се така, че едното магаре се одушило. Полковникът вика майора и го пита защо се е одушило магарето? Що не е взел грижа за това? Той му разправил работата. Майорът казал: " Рекох веднъж да кажа истината, как седи работата, арестува ме 24 часа. Аз се обърках, казвам: Господин полковник, веднъж в живота си рекох да кажа истината, вие ме арестувате. Бъдете уверени, че втори път няма да ви кажа истината." Ти ако кажеш истината, веднага ще идеш в затвора. Следователно ние не обичаме да казваме истината, понеже, ако я кажем, затвор има, наказание. Често вкъщи има същия закон. Майката пита детето: "Ти ли изяде сладкото от гърнето?" То седи и мисли, казва: "Мамо, аз го изядох." - "Защо го изяде?" Вземе тоягата и го набие. То ще е, като този майор, още веднъж не казва истината. Не казвам, че съм бутало гърнето щом има тояга. Това са външни примери. Може и вие като говорите да го преведете пример, но примерите не подобряват света. Мислите ли, че ако на един щастлив човек дадат една хубава дреха, която някой прокажен е носил и ако я дадат на този човек, той ще бъде щастлив? Мислите ли, че ако днес ви паднат много пари, но за туй злато някой човек е убит, вие ще бъдете щастливи?... Мислите ли, ако ви подарят къща, за която някой се е пожертвал, ще сте щастливи? Мислите ли, че онази земя, която е с кръв оросена, вие с тази земя ще бъдете щастливи? Много зле разбират съвременните хора - "земята с кръв се взема." Една земя, придобита с любов, една земя, придобита с истина е благословение. Но една земя, придобита с насилие, тя носи само нещастие. Казвам: Земята в света, Бог я е създал. Какво има да делим. Господ е разпределил земята ва всичките народи, които е пратил по лицето на земята. На всеки човек дадено му е място, в което той да живее. Колко въздух му трябва, колко храна му трябва, колко светлина му трябва, всичко е предвидено в живота. Казвате: "щом е предвидено, защо не става?" То е личен въпрос. Всеки един от вас да придобие това, което има... Ще ви прочета 100 стр. от "Пътя на ученика".... 19 Утринно Слово, 25. февруари 1940г., Изгрев

Слънчева

Слънчева

 

вяра

Сега вие вярвате, че като ядете хляба, вие вярвате в Бога. Като приемате въздуха, вие вярвате в Бога. Като влиза светлината във вашите очи, вие вярвате в Бога. Не е до човешките понятия, във външното и в буквалния смисъл. Но има едно съзнание в нас, което ние потъпкваме в себе си. Има нещо у тебе, когато ти направиш едно добро, и никой не те е видял, има нещо, което те одобрява, чувстваш един дълбок вътрешен мир. Кое е това? Това е Божественото, което е скрито в тебе. Господ казва "Добре си сторил. Аз те похвалявам, продължавай да правиш така, да придобиваш знание, което те повдига. Не за себе си, но за благото на другите." Ти чувстваш онзи вътрешен глас, който одобрява твоите постъпки.Туй, което в нас поощрява всичко добро в нашите мисли, в чувствата, в постъпките, то е Божественото, то е великото, което е създало човека. Докато човек е верен на този вътрешен принцип, той расте. Когато престане да е верен, той започвада остарява, изгубва своята сила, най-после може да се обезвери в своето начало, изгубва смисъла на живота и всички външни условия на живота вече се изменят... "Защо възкръсна" 29.01.1933г. НБ "ВЪЗКРЕСЕНИЕТО" /благодаря на pavletA за този цитат/ Най-много грешки съм правила, когато чаках одобрение и приемане от другите. Стараех се да угодя, бях зависима, исках да се харесам на другите... Имаше момент, в който отхвърлих всички "съветници" и следвах пътя на сърцето си. Не че не правех грешки, но си бяха мои. Научих се да съм отговорна за себе си и да си нося последствията. Не знам доколко мога да работя за благото на другите. Често ми се случва, че те не искат това, което мога да дам, защото се опитват да ме наместят в техните си представи. Но, колкото и малко да давам от себе си, то ме прави щастлива, носи ми удовлетворение.

Слънчева

Слънчева

 

Жената като емблема на любовта

Вземам жената като емблема на любовта. Сегашните жени не са жени, а са развалени мъже, защото у тях има амбиция да бъдат като мъже: пушат пури, сядат на масите, роклите си правят тесни и искат да станат мъже, но не са мъже. Не, жената трябва да стане най-напред любов и когато стане любов, тя ще намери истинския път за повдигане на света и ще си създаде каквато форма иска. А мъжете, обратно, отвращават се от жените, не искат да станат жени. Казват: "А, жена да си!" Те плюят на жената. Значи всички мъже плюят на любовта. И съвременните мъже са без сърце, без души. Че е тъй, аз бих казал: колко мъже има, които живеят по любов с жените си? ... И ние мислим, че живеем и казваме: "Хайде да народим деца!" Защо? - за да мрат. Друга една мъчнотия се заражда в съвременното общество: вие бързате. Вече 8000 години как хората са правили погрешки и искате, когато се проповядва едно учение, тъй, с един замах, в една седмица да се поправите. Тъй не може. Може, но за героите, а всичките хора не са герои. Има два пътя, по които това учение може да се реализира. Единият начин е пътят чрез възпитанието в училището, а другият път чрез майките. Те трябва да знаят онзи велик закон, по който децата им в бъдеще трябва да се раждат. Те трябва да знаят новите условия, както градинарите, земеделците изучават условията, при които ще сеят. Вземете как постъпват съвременните учители: имат ученици, едни от които са слаби по математика, други по рисуване, трети и по музика. Учителят се нахвърля: "Ти си невежа, това - онова."Ученикът обича музиката, но коя е причината за тази слабост? Тази слабост се крие в неговата глава: когато той се раждал, майка му не е била музикално настроена. Някой ученик не е религиозно настроен. Учителят казва: "Ти си безбожник." Къде е причината? - Майката, когато го раждала, е нямала религиозно настроение. Ученикът е слаб по математика, няма математически способности. Защо? - Когато се раждал, майката не притежавала развити математически способности. Следователно всички отрицателни качества на майката са станали отрицателни качества и в детето. И ние със статистика можем да докажем, че положителните качества на майката стават положителни качества и в детето и положителните качества на бащата се предават като положителни качества в детето. Та именно ние трябва да живеем положително. Майката сама трябва да бъде религиозно настроена, за да изискваме това и от детето. Как разбирате това "религиозно настроена"? Религиозно настроена разбирам, когато в душата на майката блика такава любов, че тя е готова да обгърне в тази любов не само своето дете, но и целия свят и да се жертвува за другите. Туй е религиозно настроение: да блика любов, не само да спасиш себе си, а да се жертваш за всички. Да бъдеш свързан с Бога, значи да имаш качествата на Бога, който е създал целия свят, да схващаш неговото битие. Цялото растително и животинско царства, които е създал Бог, са един импулс на божествения живот, който върви отгоре надолу. Следователно, когато кажем, че сме религиозни, трябва да имаме този стремеж на Бога. Не сме ли религиозно настроени, нямаме ли този стремеж, тогава ние действаме отрицателно. И Петър го взе настрана

Слънчева

Слънчева

 

"Смяна на полюса"

"Веднъж запитали дявола, как е забогатял и отде черпи своето богатство. Той нищо не отговорил. Един ден, поради слабост към един от своите ученици, той се навел близо до ухото му и пошепнал: Само на тебе ще кажа една истина, но с никого да не я споделяш. Аз забогатях по следния начин. Когато някой реши да направи едно добро, аз му нашепвам: Не бързай, не е време сега. Друг намисли да помогне на някого, аз му нашепвам: Не разсипвай богатството си, никой няма да се погрижи за тебе. Искат ли от някого пари на заем, аз му нашепвам: Кажи, че нямаш. В това време, аз ги обирам: На тоя взимам парите, на оня хляба и така трупам богатства. Като видя, че сърцата на хората са затворени, аз отивам при ония, които не са получили нищо от тях, и им нашепвам да ги хулят, да ги критикуват. Сега на вас казвам: Не давайте мнението си за неща, които не познавате. Не се поддавайте на външни внушения. Не критикувайте, но първо вие дайте пример, как се живее. Професор казва на един свещеник: Вие не знаете да пеете църковните песни – много ги увъртате. Като започнете да ги извивате и ... и ..., край няма. С това изопачавате песните. Добро нещо е буквата „и“, но трябва да се пее добре. – Там е въпросът, казал свещеникът – трябва да се пее добре. Тъй щото, колкото и да критикувате, трябва да покажете на хората, как се пее. Ако не можете да покажете, по-добре мълчете." Малките величини Често съм била разочарована, че някой не разбира, какво казвам. Имало е моменти, когато давам обич и усмивка, а ми отвръщат с ръмжене. Малко след това се появява мисъл-'не се занимавай с никого, нека всеки си се оправя, зарежи ги, не заслужават доброто ти отношение...' Обаче идва помощ - 'и този човек е бил наранен, за това ръмжи. Защо да те разбират всички? Те искат също да бъдат разбирани...' - и се появява една топлинка в сърцето ми, и я изпращам мислено на тези, дето са ме ядосали преди малко... Та всички се нуждаем от обич, всички сме страдали. И е нормално да не знаем и да не сме видели всичко в света... Различни сме и това ни допълва, прави ни хармонични, а не лоши. Преди ми беше нужно време, да анализирам и трансформирам обидата в разбиране. Сега все по-често се усмихвам и бързо изпращам обичта си и благодарността за срещата с различния... Опитвам се да бъда себе си, без да поставям условие-да ме приемат.

Слънчева

Слънчева

 

Идеалът на великите души

В Царството на Бога Земният живот прадставлява една велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, която води към Първото Начало на Живота - Бога. Искай Любовта! Търси Мъдростта! Хлопай за Истината! Гдето е Истината, ходи там! Гдето свети Мъдростта-мисли там! Гдето е Любовта, живей там! Не преставай да работиш! Радвай се на малката своя придобивка. И благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на живота, скрито в малкото! Радвай се, че си намерил своя Учител. Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, което расте и зрее. Вярвай в непостижимото! Вярвай в невъзможното! Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота - Бога! Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното. Той е създал света за това. Със Своето Слово Той разкрива небесата с милиардите слънца! Ако търсим възможното и постижимото-ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото - ние търсим общуване с Бога - с Божественото! А това е Пълнотата на Живота! Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага-Път на всички ценности в живота. Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия Живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода! Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарувания на Духа. ТОВА Е ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ! - Души, които служат на Господа на Всичката Пълнота, Животворящия огън във всичко! Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето-великият копнеж на душите им! За тях настоящето, дейността им и Животът е Любовта, Виделината, Истината, Свободата. Това са пътищата, методите, по които непостижимото и невъзможното ни разкриват красотата и простора на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на Космоса. От там иде силата на Живота, светлата мисъл на Духа! В него се вместват всички велики блага! Това е Път на Едного, Път на Съвършеното! Това е Път на Недостижимото - път към Свещените Извори на Живота! Така се открива, изявява Вечният, Безграничният: Аз съм Път на Любовта! Аз съм Път на Мъдростта! Аз съм Път на Истината! Гдето е Животът, Виделината, Свободата, там Съм... Из "Науката и възпитанието" - препечатено издание от 1896г. -Варна

Слънчева

Слънчева

 

Към изворите на Живота

Красив е Пътят на Възхода! Човешката душа върви по него. Някъде стъпва по остри камъни. Някъде пътят е стръмен и главоломни пропасти са от двете му страни. Понякога Пътят е тесен като острието на нож. Лицето и я светли. В очите и се чете една чудна светлина на възторг и умиление. Ярка звезда блести над главата и. Тя и помага винаги. И всекога ходи с нея. Тя пръска лъчите си наоколо и осветлява пътя и. Грамадни сенки от околните канари играят край нея. Пътят е труден, но тя не усеща умора. Няма никакъв товар на гърба си, но се чувства богата и силна! Тя е радостна. Едно слънце грее в нея. Сърдцето и е сгряно от един вътрешен Огън! Тя мисли за тия, дето са долу, в долината. Изкачва се нагоре към шеметни висини за тях. Всички долу са и мили и близки. Тя иска да раздаде всичко, каквото има, на тия, които обича. Чувства, че не е сама. Усеща около себе си присъствието на хиляди светли същества, които я обичат и които тя обича. На върха има Един извор, чиито води имат вълшебна сила. Те имат чудната сила да лекуват всякакви болни, да подмладяват стари, да съживяват умрели. Тя отива нагоре само за хилядите свои близки долу в долината: болни, немощни, слаби, остарели и умирающи. Близо е вече Върхът! Като се върне, ще им занесе от кристалните струи на Живота. Ще има покаже Пътя. И хиляди ще тръгнат по него.! КРАСИВ Е ПЪТЯТ НА ВЪЗХОДА! Душата върви по него. Из "Науката и възпитанието" - препечатено издание от 1896г. -Варна

Слънчева

Слънчева

 

Високият идеал

/откъси/ Природата обича само онези, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал, не са записани в нейната книга. Те са оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато някой се почувства изоставен от Бога, от Природата и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него - няма висок идеал. Това е закон. Всеки сам може да изправи живота си, да се освободи от нещастията и страданията си; всеки може да излезе от забравената изба на Природата. И най- последният човек, останал на дъното на тази изба, ако си създаде висок идеал, ще почне да пълзи като охлюв и няма да се мине много време, той ще излезе на повърхността на земята, огрян наново от слънчевите лъчи. Тогава Природата ще каже: "Ето едно от моите възкръснали деца!" Какво представя смъртта и какво - възкресението? - Смъртта има отношение към забравените деца в избите на Природата, т.е. към децата без висок идеал. Възкресението има отношение към децата, които излизат от дълбоките изби на материалния свят, т.е. към децата с висок идеал. А за да излезеш от такава изба, се изисква воля и безпримерна вяра... Природата познава кои от нейните деца имат висок идеал и кои нямат идеал. Всеки момент тя ги поставя на изпит. За да познае какво се крие в гънките на човешката душа, какво се крие в дълбочината на човешкия ум и на човешкото сърце, какви пориви и стремежи го вълнуват, тя го пуща в своята градина, насадена с множество плодни дървета, окичена с различни плодове, от различни качества и внимава на кой от тях ще посегне. Ако откъсне от най-хубавите плодове, Природата пише в книгата си: "Ето едно от моите умни деца, с висок идеал. От него човек ще стане!" Обаче, ако види, че го мързи да се качи на дървото и си откъсне плод от ниските клонове, Природата вече има особено мнение за него. Тя пише в книгата си: "От тебе човек няма да стане! Ти нямаш висок идеал". - "Какво трябва да правя?" - Да се качиш на дървото и оттам да откъснеш плод. - "Много е високо, ще падна". - И живота да ти коства, трябва да се качиш. Тогава Природата ще пише: "Смело е това дете - от него човек ще стане!" Някой погледне нагоре към върховете, посегне с ръката си, но се уплаши и погледне надолу, към ниските клонове, или на земята, дето е паднал някой плод, наведе се и го вземе. Природата и за него пише: "Ето едно от забравените деца в моята изба - от него човек няма да стане!" Помнете: Природата спира вниманието си върху вътрешните стремежи на човека. Тя само констатира фактите, наблюдава ги и каквото вижда, това отбелязва. Следователно, ако е отбелязала най-доброто, причината за това сте вие. Ако пък е хроникирала нещо, което не ви препоръчва, причината за това пак сте вие. Тя отбелязва фактите както са, нито ги увеличава, нито намалява и от тях вади своите заключения. Резултатите, които влияят на вашия живот, се дължат на избора, който сте направили... В какво се заключава приложението на високия идеал в Живота? Ако имаш някакво верую, ако следваш някакво учение, ако прилагаш известна мярка, ако държиш някакъв образ в съзнанието си, всичко това да отговаря на високия идеал. Щом имаш сърце, ум, душа и дух, те трябва да се вдъхновяват от висок идеал. Духът ти да бъде мощен, да бъде син на Истината. Кой е синът на Истината? Той е царският син, идеалът на всяка душа. Ето защо, ако излезеш сутрин рано да посрещнеш Слънцето, бъди там на време, преди да се е показало то на хоризонта. Посрещни първия лъч на изгряващото Слънце. Той е най-важният, той е царският син, той е синът на Истината. Той крие в себе си силата и мощта на Слънцето. Не възприемеш ли първия лъч, ти си изпуснал изгрева на Слънцето. Приеми първия лъч и спокойно се върни у дома си. Първият лъч носи богатството на всичките лъчи. Първият лъч е първият плод на изгряващото Слънце, на великото дърво на Живота. Останалите лъчи са последните плодове на това велико дърво. Каже ли някой, че може да посрещне Слънцето в кой и да е момент, или може да го наблюдава в кой и да е час през деня, Природата казва за него: "От тебе човек няма да стане!" Ако се качваш на планина и ожаднееш, не пий каква да е вода. Спри се на пътя, огледай се и намери най-чистия извор. Наведи се, гребни с ръката си и пий от чистата планинска вода. Ако постъпваш така, ти си човек с висок идеал. На тебе може да се разчита. Кажеш ли, че можеш да пиеш и оттук, и оттам, отдето ти попадне, Природата пише, че си човек без характер, с нисък идеал - на тебе не може да се разчита... Как може да се изправи човешкия живот? - Хвани най-голямата и най-малката си погрешка и ги дръж в съзнанието си, докато се освободиш от тях. И години да ги държиш в себе си, не отстъпвай пред тях. Най-после грешките ти ще кажат: "Ние имаме пред себе си човек с характер, който заслужава да живее. Отстъпваме ти своето положение и ставаме твои слуги. Ти ще вървиш напред, а ние след тебе". Някои ученици пропадат на изпитите, претърпяват неуспех в живота си и бързо се отчайват. Те напущат полесражението, отричат се от своя идеал и казват: "От нас няма да стане нищо". - Това са хора без идеал. Защо иде човек на Земята? За угощение ли? - Човек е извикан на Земята като в опитно училище, да изпита характера си, да познае своя ум и сърце, да познае себе си. Като седнеш пред трапезата да се храниш, Природата отваря широко очите си и наблюдава как държиш вилицата и лъжицата, как ядеш, с каква кърпа си служиш и от всичко това заключава какво може да стане от тебе. Ако си поканен за втората смяна и ядеш от същата чиния, в която е ял друг някой, мислиш ли че си човек с висок идеал? Какво прави човекът с висок идеал? Той носи в чантата си чиста чиния, лъжица и вилица, и ако не сменят нечистата чиния с чиста, той казва: "Ще ми позволите да си послужа със своя чиния, със своя лъжица и вилица". Така трябва да постъпва окултният ученик. Ако искате да угостите някого по високия идеал, ето как трябва да постъпите: ще опечете десет пити от прясно, чисто, доброкачествено брашно, при най-чистия, най-добрия и най-спретнатия фурнаджия. След това ще покриете трапезата с бяла, чиста покривка и пред всеки гост ще сложите по една чиста чиния и парче от прясната пита. В чинията ще турите един грозд, една ябълка и една круша. Гроздето ще бъде донесено от най-хубавото лозе, изложено на чисто, добро място. Ябълките и крушите ще бъдат от дървета, отгледани по високия идеал. След това гостите ще насядат тихо и с разположение пред трапезата и ще се нахранят. Всички ще благодарят, ще станат и ще излязат да се разходят до близката околност, да пият водата на чистия извор. Това е угощение по новия начин. Срещате богати хора, крайно взискателни към храната, но в умствения и моралния си живот нямат висок идеал. Те допущат и лъжата, и кражбата в живота си, като обикновени неща. Те започват добре, свършват зле. На физическия свят те се водят от някакъв идеал, но в духовния - никакъв идеал не ги движи. За такъв човек Природата пише: "От тебе човек няма да стане!" Каже ли някой, че може да люби кого и да е, той не говори истината. Досега не съм срещнал човек, който може да люби кого и да е. На думи всичко е възможно, но в действителност не е така. Любовта се изпитва в Живота. Като кажеш "Любов", трябва да почувстваш вътрешното й съдържание и смисъл. Който чувствува Любовта, той може да преобрази живота си в един момент. Кого може да люби човек? - Бога. Първо ще любиш Бога, после ближния си, а най-после себе си. Това е Великата истина в Живота. Който не започва живота си с Любов към Бога, от него човек не може да стане. Ако искате да се уверите в истинността на моите думи, проследете историята на човешкото развитие и вижте има ли човек на земята да е отрекъл Любовта към Бога и да е станал велик. Великите хора, гениите, светиите и Учителите на човечеството са хора, които любят Бога. Някои възразяват: "Ако се проповядва Любов към Бога, ще забравим хората и отношенията си към тях". - Няма да забравим хората, но ще внесем в живота им висок идеал. Ако всички се стремяха към първия лъч на Слънцето, към великата Божия Любов, съвременният свят, ще се развива правилно. Съвременните хора щяха да се радват на здраве, сила и богатство. Мнозина казват за себе си, че имат широко сърце, което включва всички хора, даже и цялото човечество. Това са само думи, които не отговарят на истината. Да любиш човека, значи да го познаваш. Да любиш човечеството, значи да познаваш всички хора. Обаче, само онзи познава ближния си, който може да изправи погрешките му. Следователно, ако любиш всички хора, ти си в състояние да изправиш техните погрешки. Така ли е всъщност? Ти казваш, че любиш цялото човечество, а не можеш да търпиш жена си, която е член от това човечество. Имаш син и дъщеря, но не се разбираш с тях. Невъзможно е да познаваш човека, да го обичаш и да не се разбираш с него. Значи, твърдението, че обичаш всички хора не е право, не отговаря на истината. Кога можеш да познаеш човека? - Когато любиш Бога. Любовта към Бога води до познаване на ближния и на самия себе си. Това прави човека щастлив и готов да изпълни Божията Воля... Имаш учител, възхищаваш се от него и казваш: "Моят учител знае много науки - физика, химия, математика, астрономия - учен човек е той". Знанието не определя човека. То не прави човека учен. Друго нещо характеризира учителя. Многото знание, необработено, представя излишен товар, с който малцина се справят. Външното знание е само украшение на шапката; същественото е шапката, а не панделката й. Учител казва на ученичката си: "Ще си купиш най-хубавата шапка, но без никакви украшения". Тя отива с другарката си да си купи шапка. Купува си най-хубавата шапка, но шапкарката й казва, че без панделка шапката не представя нищо особено. - "Учителят ми каза да си купя шапка без украшения". - "Той не разбира от шапки. Ако турите една панделка, шапката ще стане по-хубава". Другарката й настоява за още една панделка. И тук ученичката отстъпва - туря още една панделка на шапката си и казва: "Учителят ще бъде вече доволен от шапката ми". Не, шапката изгуби своята цена. Защо? - Защото отговаря на чужди идеали... Да се говори на хората за високия идеал, това значи да се върви по течението на великата река на Живота. Накъде отива тая река? Тая вечер и аз ви говоря за високия идеал, изразен чрез най- великото, най-красивото, най-чистото, най-доброто в света. Това е първият лъч, който излиза от Божественото Начало. Ако схванете тоя лъч, вие ще станете ученици и човеци. Вие сте от онези, които разбират Истината като висок идеал на своята душа. Ако закъснеете и не възприемате първия лъч, ще изпаднете в положението на забравените деца в дъното на избата. Тая изба е за обикновените деца, а не за необикновените, т.е. за Божествените. За тези деца, именно, е създаден великият свят. Всеки говори за това, което живее в него. Човекът с висок идеал говори за високия идеал, любещият говори за Любовта, истинолюбивият - за Истината, мъдрият - за Мъдростта. Значи, любещият говори за Любовта, а страхливият - за страха. Кой от двамата печели? - Който говори за Любовта. Умният говори за мъдри неща, а глупавият - за глупави. Умният гради, а глупавият - руши; умният пише, а глупавият - преписва. Кой от двамата печели? - Умният печели, а глупавият - губи. Някой богатски син казва, че се научил да се разписва на записите, пращани от баща му. Животът на мнозина се заключава само в разписване. Те само се разписват, че от този, от онзи взели нещо. Когато Природата погледне на човек, който само взема, а нищо не дава, тя пише: "От това мое дете нищо няма да стане! То се е научило да се разписва, а само нищо не може да напише". Какво се иска от съвременния човек? - Да следва пътя на Възвишените същества, на Белите Братя, на учениците на Всемирното Братство. Те носят велик идеал в душата си. Те мислят, чувстват и действат според изискванията на тоя идеал. Когато някое от тези Същества реши да слезе на Земята, всички го съветват да отиде между най-добрите хора, т.е. между тези, които се стремят към висок идеал. При кого отива Учителят? - При онзи ученик, чиято душа трепти за Учителя си. Той ще го посети и ще си каже: "Тук живее един от учениците ми, който има висок идеал!" Мине ли покрай къщата на ученик, който няма връзка с Учителя си, последният ще каже: "Тук живее един от забравените ученици". Той ще мине и замине край дома му, без да му остави нещо. Само няколко думи изразяват идеята за високия идеал: най- възвишеното, най-красивото, най-правдивото, най- истинолюбивото - всичко от първа степен. Вложете високия идеал в душата си, да видите как ще се подобри вашият живот. Прилагане е нужно. Кажеш ли, че сърцето ти е празно, ще знаеш, че Любов нямаш. - Какво да правя, за да придобия Любовта? - Ставай всяка сутрин рано и излизай вън да посрещаш Слънцето. Хванеш ли първия лъч, ти си отворил вече сърцето си за Любовта. Първият лъч подразбира първата мисъл, първото чувство, които минават през ума и сърцето ти. Като ставаш сутрин от сън, напиши си първата мисъл и първото чувство, които са те занимавали. В това отношение Природата е крайно взискателна. Като се събуди едно дете от сън, тя се спира пред него със затаен дъх и се вслушва с трепет да разбере какви са първата мисъл, минала през главата му, и първото чувство, раздвижило детското му сърце. Ако и ти, дете на Живота, още със ставането си от сън, помислиш първо за Бога, за Неговата Любов, която изпълва душата ти и буди благодарност за всички блага, които ти се дават, тя пише: "От това дете велик човек ще стане!" Из Високият идеал-ООК, 11.09.1923 19:00 Вторник, София

Слънчева

Слънчева

 

Силното оръжие

/откъси/ Размишление. Ще прочета 16 гл. от Йоана. В живота има разбрани и неразбрани неща. – За кого? – За хората. Също така има неща определени и неопределени. – За кого? – За живите същества. Например, светлината е разбрана само за онези, които могат да я възприемат, но не и за онези, които не я възприемат. Също така и любовта е за онези, които могат да я възприемат. И животът е за онези, които могат да го възприемат. Изобщо, нещата се дават само на онова, което живее, което е разумно. На неразумното и на онова, което не живее, нищо не се дава. На онзи, който иде на земята да живее, всичко се дава; на онзи, който напуща земята, нищо не се дава. Който се ражда, учи и придобива знания, той живее; който умира, престава да живее, той нищо не придобива. Ако любиш, ти се раждаш; ако мразиш, умираш. Докато имаш светлина, живееш; щом останеш в тъмнина, умираш. Добрият, здравият се ражда; лошият, болният умира. Значи, положителното носи живот, а отрицателното – смърт. Съвременните хора живеят в миналото, затова умират. Когато заживеят в настоящето, те ще се раждат. Бъдещето расте, носи условия за нов живот. Като знаете това, престанете да мислите за миналото. Не туряйте надеждата си в миналото. То носи съблазните в живота. Когато богатият обеднее, той постоянно мисли за миналото си, за своето богатство. За него богатството е подтик. Сиромахът, като изгуби сиромашията си, не мисли вече за нея. – Защо? – Защото тя нищо не дава. – Какво трябва да прави сиромахът ? – Да стане богат, да се учи, т. е. да се новороди. Животът дава само на онзи, който се ражда и живее. На онзи който умира, нищо не дава. Следователно, ако искаш да живееш, ще учиш, ще любиш и ще работиш. Едно трябва да знаете: Не търсете силата извън вас. Не очаквайте помощ от ближния си. Не търсете живота в майка си. Трябва ли плодът да очаква на клонете? Временно, докато е на дървото, те ще го поддържат, но щом узрее и капне на земята, той няма нужда от тях. Значи, силата на плода е в самия него. Щом падне на земята, плодът отново произвежда цялото дърво. Първоначално плодът мислеше, че не може да живее без клони. Щом падна на земята и се зарови в вея, той научи тайната, че и без клони се живее. Посее ли се в земята, може да живее и при най-неблагоприятните условия. Питам: Какъв е смисълът на живота – да живее човек, или да умре? Чудни са религиозните хора, които казват: Да умрем за Христа! Те искат да умрат за Христа, а Той казва: Да отидем при Лазара да го събудим, защото той не е умрял. Христос възвърна Лазара към живот, а религиозните мислят, че трябва да умрат за Христа. Това е буквално разбиране на нещата. Всъщност, идеята е да живеем за Христа! Мнозина не разбират тази идея, защото живеят на дърво без корен. – Е, ще забия един кол. – Да забиеш един кол, това значи, да придобиеш сила. Има много колове забити, но те не придобиват никаква сила. Силен е само онзи, който расте и се развива. Той има корени в себе си. Ако търсиш някаква подпора отвън, ти си мъртъв кол – всеки може да те измъкне от мястото ти. Ако се надяваш на парите си в банката, това са колове. Надявай се на онова, което носи живот, мъдрост и сила. Радвай се, че Бог ти е приятел. От Него черпиш сила, живот и мъдрост. Искате да знаете, какво е Господ. – Той е Онзи, Който може да ви освободи от всички отрицателни състояния. Казвате: Да научим, що е добро и що е любов. – Ако мислите, че сега може да научите това, вие се лъжете. Човек знае това, което е вложено в него. Следователно, в даден момент той познава или доброто, или злото; в даден момент той е или вярващ, или безверник. Ако си вярващ, това добро е за тебе, а не за Бога. Какво ще допринесеш на Бога със своята вяра? С вярата си ти допринасяш нещо на себе си, съзнаваш, че си жив и Бог живее в тебе. Без вяра не може да се живее. Да се откажеш от вярата, това значи, да приемеш страданието и смъртта. – Що е страданието? – Спънка в живота. За разумния таза спънка е на място, а за неразумния тя е нещастие. За да се справиш със страданието, не го питай отгде иде и какво носи, но го угости, приеми го като гост. Ако не си готов да го приемеш в дома си, дай му гръб. Така трябва да постъпваш и с омразата, изобщо, с всички отрицателни прояви в живота. Пазете се от отрицателните прояви. Трябва ли да живееш с умрелите хора? Колкото и да ти е мил близкият, като умре, ти стоиш далеч от него. Умрелият да върви по своя път, и живият – по своя. Човек е дошъл на земята да живее между живи хора, а не между мъртви. В смъртта няма никаква сила – силата а в живота. В омразата няма сила – силата е в любовта. И невежеството не носи сила – силата е в знанието. Силата е в доброто, а не в злото. Това са истини, които трябва да се знаят. Те постоянно се сменят. Например, любовта може да се превърне в омраза и обратно – омразата в любов. Пазете се да не минавате от положителното в отрицателното. Апостол Павел казва: „Ще се похваля със свята немощ." Той не се хвали със силата си, а със своята немощ. Под „немощ“ се разбира външно безсилие, а вътрешна сила. Външно водата е немощна, но в нея се крие мощна сила. И въздухът външно е немощен, но като се използува вътрешната му сила, той прави чудеса. И светлината не вдига никакъв шум, но сила се крие в нея. В този смисъл, слабото е най-силно. Това подразбират думите на Павла: „Ще се похваля със своята немощ.“ То значи: Ще се похваля с това, което отвън е слабо, а вътрешно – силно. Ще се похваля с това, което отначало започва със слабото, а свършва със силното. Животът започва с най-слабото, а свършва с най-силното. Смъртта започва с най-силното, а свършва с най-слабото. Казано е: „Истината ще ни направи свободни“. Един арменски говедар получил голямо наследство. Понеже обичал да пие, той събрал приятелите и познатите си, на които дал богато угощение. Два-три дена той ял и пил с тях, докато прахосал всичките си пари. Като останал в същото положение, говедар, той си казал: Свободен съм вече. – Свободен е той, но не е разбрал истината. Това значи, да дадеш сабя в ръцете на слабия и неразумен човек. Той ще вземе сабята и ще започне с нея да реже главите на хората. Ако дадеш сабята на разумен и силен човек, той ще я превърне в мощно, силно перо. Или, ще я разтопи и във вид на железни капки ще я дава на болни да пият и да се усилват. Съвременните лекари турят желязото във вода и с нея лекуват болни. Ти можеш с мисълта си да туриш парче желязо във водата и от тези железни капки ще даваш на слаби и болни хора. Така ще влееш живот в тях. Това може да направи само онзи, който знае. Например, някои факири правят такива опити и получават добри резултати. За тях се говорят много неща, някои са верни, а някои – преувеличени. Разправят за един факир един интересен случай. Той направил един абсцес на крака на един болен. Започнало да тече кръв. Лекарите казали, че кръвта, сама по себе си, ще спре. Обаче, факирът приложил волята си и кръвта моментално спряла да тече. После казал: Сега, със силата на волята си, ще накарам кръвта отново да тече. Така, той спирал кръвта, когато искал. Най-после той турил ръката си върху болното място, което веднага заздравяло. В десет минути раната оздравявала; иначе, нужни били три-четири седмици за оздравяването й. Как става това, малцина знаят. Факирът прилага силата на волята и на мисълта си и прави чудеса. – Защо ние не можем да направим същите опити? – Защото волята ви е слаба. Сегашните хора се намират в положението на малките деца, които возят в колички. Ако не ги возят, те плачат, искат да ги носят на ръце. Като им омръзне това, пак искат да ги возят. Блажен е онзи, който няма нужда от количка, с която да го разхождат. Блажен е онзи, който не се нуждае от слуги, да го носят на ръце. Блажен е онзи, който не взима пари на заем. Блажен е онзи, който не търси фурни, да си купува хляб, нито дрехар и обущар, да си шие дрехи и обувки. Блажени сте, когато не се нуждаете от нищо. Докато имате нужда от всичко, вие не сте блажени. Казвате: Блажен е онзи, който знае да чете и да пише. Докато човек пише с ръката си, не е блажен. Ако може да пише и да рисува с езика си, той е блажен. В рая четат само онези книги, които се пишат с езика. Там никога не четат книги писани с ръка. Още по-ценни са книгите, написани с човешкото сърце. Като истински човек, ти трябва да използуваш съзнателно и разумно и езика, и сърцето си. Ако си птица и не можеш да използуваш крилете си, защо ти са те? В тях е твоето спасение. Не можеш ли да ги използуваш, смъртта те чака. Неприятелят ще те стигне и ще те изяде. Ако разполагаш с ключа на водите, при нападение на неприятеля, лесно можеш да се справиш с него. Ако си предвидлив, ще завъртиш ключа, ще потекат водите, и неприятелят ще се удави. Не завъртиш ли ключа, смърт те очаква. Ти държиш ключа на огъня в ръката си, а разчиташ на една обикновена пушка. Мислиш, че с нея ще победиш неприятеля си. – Не, завърти ключа на огъня, и неприятелят ще отстъпи – не може да устои на топлина от 10,000°. В такъв случай, кой може да те нападне? Ако разчитате на съвременните оръжия, с тях да покорите света, ще бъдете бити на общо основание. „Духът на истината ще ви научи на всичко.“ Какво разбирате под „Духа“ ? Вие разбирате криво Божия Дух. Вашето разбиране за Духа е детинско. Казвате: Духът ми говори. – Какво ти говори? Казал ти да хвръкнеш. Чудиш се, как ще стане това. Вземи своя аероплан и ще хвръкнеш. Ако не можещ да направиш това, нямаш вяра. Тогава и Духът не ти говори. Ако можеш да хвръкнеш, Духът наистина ти говори. Когато Духът говори, всичко става. Когато ти говориш, нищо не става. Това, което в даден случай става във нас, е Духът. Не мислете, че като не сте готови, Духът ще дойде. – Ще приложим любовта, и Духът ще дойде. – За кого? – За всички без изключение. – Ще приложим светлината. – За кого? – За всички. Духът казва това. Той е слънцето на живота. Той грее на всички живи същества, дава им възможност да възприемат светлината. Въпреки това, червеят си остава червей; бръмбарът си остава бръмбар. – Защо? – Защото не разбират светлината. Човек е станал човек, защото е разбрал светлината. Който повече разбира светлината, станал е ангел, Който повече разбира светлината, повече възприема. Ако малко я разбира, малко възприема. Учениците Христови казаха на Христа: „Придай ни вяра!“ – Тръгни по пътя на надеждата! – Какво значи това ? – Като тръгнеш по пътя на надеждата, ще имаш вяра. – Придай ни любовта.– Тръгни по пътя на вярата! – Да дойде Духът. – Тръгни по пътя на Духа. – Какво значи това? – Щом питаш, не разбираш. – Тръгни по пътят – Кой е пътят? – Като дойдеш до края, тогава ще разбереш. Началото и краят, събрани в едно, определят истината. Не можеш да познаеш истината, ако няма начало и край в това, което си предвидил. Животът ви трябва да дойде до един край, не до свършека, но до истината. Под „край“ разбирам да живееш в истината. Животът на сегашните хора е неразбран. – Защо? – Не са дошли до светлината. „До края“, значи да влезеш в светлината. Краят на любовта е край на живота. Какво се разбира под „край на живота“. Това значи, край на противоречията, край на тъмнината. Щом влезеш във вечния живот, там постоянно приижда светлина. – Проявената Любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота. 39. Утринно Слово от Учителя, държано на 23 юли, 1933 г. София – Изгрев.

Слънчева

Слънчева

 

Чуване

Дали сме се научили на толерантност? Можем ли да разговаряме помежду си? Имаме ли достатъчно добра воля да чуем и да се вслушаме в събеседника си? А дали някога сме се вслушвали и вглеждали в себе си?... Умеем ли да критикуваме, добронамерено /критикуваме може да се замени с по-подходяща дума/, а умеем ли да търпим критика? Доста въпроси чакат отговор. Далеч съм от желанието да държа проповед, искам да си отговоря на въпросите и за това ще поразсъждавам. Забелязах, че всеки от нас си има свои страхове, проблеми/комплекси натрупани в психиката и подсъзнанието, и при различни ситуации отключва страхове, реагира неадекватно-т. е. проектира своите си мисловни и психически модели върху другите... В хомеопатията се нарича делюзия. Жалко е, че дори принципно изказани мнения провокират у някои хора реакции като от ужилване. А защо-защото точно хората, които имат силно развити лични чувства изискват от другите-уважение, приемане само на тяхното мнение, те именно си позволяват да раздават квалификации, да размахват пръст и да съдят... Уравновесеният и разумен човек първо би се отдръпнал да оцени всяка ситуация безпристрастно, за да разбере своята роля, да научи своя урок. Но, както е известно вината винаги е по-удобно да се търси извън... мен. Държим се като невъзпитани деца от детската градина. И от един въпрос по неутрална тема можем да направим скандал. А уж гледаме в една посока-духовната... Но духовността е вътре, тя се възпитава и заслужава. Може да се изрази абсолютно противоположно мнение без да се обиди лично даден човек. Ако има принципи, общовалидни, общочовешки, които се спазват обаче... Т. е. да се мери с един аршин за всеки, да сме справедливи /първо към себе си/... Защото ако мен ме боли от някоя дума, сигурно и другия ще го заболи, е може би не точно от същата дума, но... За жалост, когато на едно място се съберат хора с близки проблеми те взаимно си ги отключват по метода на огледалото. Всеки започва да се оглежда в другия. Всички ние сме на различна част от Пътя, на различно ниво на съзнание и за това в едни и същи думи влагаме различни понятия, смисъл. Всичко това не би било проблем ако го използваме за своето съзнателно израстване, за натрупване на опит. Да не повтаряме грешките си, а да ги изправяме. За да може човек да се социализира и да намира общ език с останалите е необходимо да чува и да опита /поне!/ да види различната гледна точка на другите, да умее да я приема и ако е необходимо с разумни доводи да я обори. Винаги при няколко различни гл. точки истината е по средата. Да се води разговор със събеседник е явно голямо предизвикателство. Но защо? - Защото ние приемаме отсрещния, инакомислещия, като потенциална заплаха. Изказаното различно мнение разчупва удобните рамки, в които сме се вкарали... Нарушава интересите ни... Но ако човек има Любов в очите си, ще види любов и отсреща, ако човек е приел, че има някъде дълбоко в него една Божествена частица, то и в другия човек ще я види... "Не прави на другите това, което не искаш на теб да ти направят!"... това не програмира по особен начин-отрицателно. Както всяка забрана или заповед. "Прави на другите това, което искаш на теб да направят!"... Не, защото трябва или защото другите така искат, а защото ми е приятно и ми доставя радост. Преди време, в разговори споделих, че майка ми е била с леви убеждени, т. е. комунистически. Автоматично ме квалифицираха като "враг". Времето е такова. На друго място казах, че много ми допада манталитета на "западните" хора, които ясно и точно заявяват до къде и как могат да помогнат, дали и с какво точно могат да те почерпят, ясни са. Веднага ми реагираха, че това било от студенина и пак станах-"враг"... Изглежда "повредата" не е при мен. Това са именно подсъзнателните ни страхове и първосигнално приемане на всичко. Това са рамките и отсъждането-добър/лош! Приятел-враг... А всички сме просто хора-с болки, със страхове, жертви на жертви... на спящото съзнание. Избрала съм да виждам и чувам доброто у всеки и от всяка ситуация да извличам поука. Избрала съм да бъда към хората такава, каквито искам и те да са с мен. Е, не се получава винаги, но пък има уроци... Съдбата, Живота с някои хора ме разделя, с други събира... Благодарна съм! Сигурна съм, че това, което писах до тук някои ще засегне, за други ще е полезно, но това е... Изразих своите си мисли...

Слънчева

Слънчева

 

Четири правила

Всички хора искат да имат успех в живота си, но въпреки това нямат. – Защо? – Защото не спазват съществените правила, без които животът им се обезсмисля. За да имате успех в живота си, прилагайте следните четири правила: Пази свободата на душата си! Пази силата на духа си! Пази светлината на ума си! Пази доброто на сърцето си! Тия четири правила представят музика, изкуство, богатство и сила в човешкия живот. Без тях човек не може да прояви нито Любовта, нито знанието, нито богатството, нито разумността си. За да бъде добър, човек трябва да пази свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си. Мнозина отричат душата и духа. Няма защо да ги отричат. Те трябва да знаят, че само свободният има душа. Щом не е свободен, той няма душа. Който е силен, той има дух. Щом не е силен, той няма дух. Докато отрича светлината, човек няма ум. Щом признае, че има светлина, той има ум. Докато отрича доброто в света, човек няма сърце. Щом признае доброто, той признава и съществуването на сърцето си. Какъв човек е този, който няма душа, дух, ум и сърце? Истински човек е онзи, който има душа, дух, ум и сърце. Когато изгуби свободата на душата си, човек става мрачен, неразположен. Като се види в трудно положение, човек обвинява дявола. – Какво нещо е дяволът? Дяволът е дух. Като дух, той издухва всичко онова, което човек държи в ръката си. След това човек се оплаква, че го ограбили. Кой е виновен, че са те ограбили? Ако беше държал ръката си затворена, никой нямаше да те ограби. Щом си я държал отворена, вината е в самия тебе. Ако изнесете някоя леснолетлива ароматна течност на въздуха, вятърът ще я издуха. Кой е виновен в случая: вятърът, или човекът, който отворил шишенцето, в което се намирала тази течност? Човек трябва да знае свойствата на ценните неща и внимателно да ги пази. Човек трябва да разсъждава върху нещата и право да мисли. Правата мисъл се нуждае от няколко условия: от свобода, която може да ѝ даде простор, много земя; от сила, която я прави подвижна. Без сила мисълта е лишена от движение. Правата мисъл се нуждае от светлина, чрез която да обхваща, да завладява нещата. Предназначението на ума е да завладява. Предназначението на сърцето пък се състои във възстановяване реда и порядъка на нещата. Сърцето подразбира доброто в света. Казват за някого: „Сърцето има този човек!“ – Защо страдат хората? – Защото не са свободни. – Защо са слаби? – Защото са изгубили силата на духа си. – Защо се спъват? – Защото са изгубили светлината на ума си. – Защо са бедни? – Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е изгасил светлината на своя ум. Болният пък е изгубил силата на своя дух. Който е станал роб на какъвто и да е лош навик, той е изгубил свободата на душата си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. При това голямо богатство, човек е пак недоволен от живота и очаква нещо повече. Какво трябва да очаква ученикът от своя учител? Може ли учителят да му даде друга глава, други очи, уши, уста, нос, ръце и крака? Каквото и да очаква ученикът от учителя си, последният не може да направи за него нищо друго, освен да раздвижи въздуха наоколо му. От развижването на въздуха около себе си, ученикът ще долови някакви звуци, чрез които учителят му го запознава с външния свят: говори му за буквите, за сричките, от които образува думи и изречения. После започва да пише на дъската, да му разправя за някакви невидими елементи – водород, кислород и т.н. След това ученикът ще се върне у дома си и ще каже, че е научил нещо. Изкуството на учителя се състои в преподаването му. Ако умее да преподава, той ще хвърли светлина в умовете на своите ученици. Изкуството на художника се състои в линиите, които той поставя на място. Който не разбира от това изкуство, той ще каже, че художеството не е нищо друго, освен цапане с бои върху платно. Изкуството на музиканта и на певеца седи в точното определяне трептенията на тоновете. Истинският музикант може да определя броя, силата и качеството на трептенията не само на тоновете, но и на думите по форма, по съдържание и по смисъл. За пример, свободата, силата, светлината, доброто имат свой специфичен тон. Свободата е най-високият тон в гамата. Тя се изразява чрез тона „си“. Тонът „си“ се отнася до музиката, а като част на речта представя спомагателния глагол „си“: „ти си“. Какво си ти? – Ти си богат, ти си силен, ти си учен човек. Като кажа „си“, разбирам, че аз зная работите, проникнал съм в тях. За да дойда до тона „си“, минал съм през шест тона „си“. Всеки човек, който има нещо на разположение, може да се уподоби на тона „си“. Следователно, когато имам свобода, аз съм тонът „си“. Когато имам сила, аз съм тонът „си“. Когато имам светлина, аз съм тонът „си“. Когато съм добър, аз съм тонът „си“. Следователно свободата се отнася за душата, силата – за духа, светлината – за ума, и доброто – за сърцето. Без душа човек не може да бъде свободен; без дух не може да бъде силен; без ум не може да има светлина и без сърце не може да бъде добър. Още тази сутрин вие трябва да прегледате състоянието си, да видите, имате ли свобода на душата си, сила на духа си, светлина на ума си и добро в сърцето си. Както виждате, числото четири играе важна роля в човешкия живот. По тази причина, именно, Питагор е преподавал на учениците си свойствата на числата едно, две, три и четири. В понятието единица Питагор внесъл твърдост. С това той искал да каже, че човек трябва да бъде толкова твърд, щото никой да не може да го мръдне от мястото му. Хване ли нещо в ръката си, цял свят да се бори с него, да не може да му го отнеме. Твърдостта е качество на земята, на твърдата материя. В понятието „две“ Питагор внесъл качеството „движение“, присъщо на водата. При най-малкия наклон водата започва да слиза надолу. При новата си обстановка, тя се запознава с окръжаващата среда. Човек трябва да бъде подвижен като водата, да има готовност да се запознава с хората, които среща на пътя си, и да ги изучава. Това значи жив човек, който може сам да се движи и да бъде господар на себе си. В числото „три“ Питагор вложил понятието „разширяване“, което е свойствено на въздуха. В числото „четири“ Питагор внесъл понятието „проникване“, свойство на светлината. Значи твърдата материя има едно напрежение, надолу, дето е тежестта ѝ. Течната материя има две напрежения – надолу и настрана. Въздухообразната материя има три напрежения: надолу, нагоре и настрана. Светлината, т.е. лъчистата материя, има четири посоки на движения, четири посоки на напрежения. Тъй щото, човек не може да разбере живота, ако не е устойчив като твърдата материя, ако не е подвижен като водата, ако не се разширява като въздуха и ако не прониква като светлина. Да проникнеш през даден предмет, това значи да го осветиш. Съвременните хора спорят по въпроса, има ли Бог в света, или няма. – Само онзи може да отрича съществуването на Бога, който е лишен от светлина в ума си. Може ли такъв човек да предава и приема знанието? Да се отрича Бог, това значи да се дава гражданство на невежеството, на робството в света. Да поддържа човек безбожието в себе си, това значи да поддържа невежеството, робството, говедарството. В далечното минало, когато нямал още стветлина в ума си, човек бил говедар, но след създаването му, когато Бог вдъхнал в него живо дихание, той получил светлина в ума си и излязъл от говедарството. От този момент той познал, че има Баща, че е роден от някого. Кое е първото качество, което определя дъщерята и сина? – Първото качество на дъщерята е да познава майка си. Дъщеря, която не познава майка си, е говедарка. Първото качество на сина е да познава баща си. Син, който не познава баща си, е говедар. Под думата „говедар“ разбирам човек, лишен от светлина на ума си. Този човек е сляп. От него нищо не може да се очаква. Той няма ум в главата си. Следователно преди да разисква човек върху въпроса, има ли Бог в света, или няма, той трябва сам да се запита, има ли ум, или няма. Ако има ум, и Бог съществува. Ако няма ум, и Бог не съществува. „Рече безумният в сърцето си, че Бог не съществува.“ Безбожникът се отличава по това, че няма светлина в ума си, вследствие на което се намира в тъмнина, в затвор. Безбожникът не може да мисли право, понеже е лишен от светлина на ума си, от свобода на своята мисъл. Който не може да мисли, той е затворник, лишен от светлина. Какво трябва да направи, за да може да мисли? – Да запали една свещ в ума си, да има светлина. Учениците от гимназиите не вярват в Бога, но като започнат да държат матура, отиват на църква и палят свещи. Те разбират, че все трябва да се обърнат към някого за помощ, за да им светне, да разбират и възприемат добре. Щом се намерят в трудно положение, тогава вече има Господ, признават Го. Паленето на свещи показва, че човек се нуждае от светлина. Щом се намери в някакво противоречие, човек казва: „Няма добри хора, няма добро в света“. – Не е въпрос, има ли добро в света, или няма. Важно е човек да се запита и да си отговори: Има ли добро в моето сърце? – Ако има добро в моето сърце, има добро и в света. Няма ли добро в моето сърце, няма добро и в света. Настрадин Ходжа е казал: „Когато жена ми умре, половината свят се свършва; когато аз умра, целият свят се свършва“. Наистина, когато човек изгуби свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си, животът няма вече смисъл за него, той е мъртъв човек. Той трябва да възкръсне! Какво означава думата „възкресение“? – Да възкръснеш, значи да оживееш. – Кой може да възкръсне? – Всеки, който придобие свобода на душата си, той е възкръснал. Който придобие сила на духа си, той е възкръснал. Който придобие светлина на ума си, той е възкръснал. Който придобие доброто в сърцето си, той е възкръснал, той е оживял. Достатъчно е човек да придобие свобода, сила, светлина и доброта, за да възкръсне, да оживее. – Кога може да стане това? – Още днес. Човек умира четири пъти, но и четири пъти възкръсва. Когато изгуби свободата си само, той умира един път; когато изгуби и силата си, той умира втори път; когато изгуби и светлината си, той умира трети път; когато изгуби и доброто в себе си, той умира четвърти път. Умре ли четири пъти, той вече не е за никъде, и говедар не може да стане. Като изгуби свободата си, човек става роб. Като изгуби силата си, той става за подигравка на хората. Като изгуби светлината си, говедар става. Какво става с човека, като изгуби доброто на сърцето си? На това вие сами ще си отгговорите. И тъй, бъдете твърди, но и пъргави като земята, вашата майка, която ви носи на гърба си. Земята се движи с голяма бързина, отива към своя идеал. По бързина тя надминава и най-бързолетящите аероплани на днешния век. Бъдете подвижни като водата и като нея се размножавайте. Когато се изпарява, водата се вдига нагоре в пространството и се размножава, превръща се в безброй капчици, които отново падат като роса, като мъгла, като дъжд и галят хората, поят и освежават растенията и на всички живи същества жаждата утоляват. Водата чисти, измива праха. Недоволството на човека не е нищо друго, освен нечистотии, прах, които се полепват в съзнанието му и го дразнят. За да се освободи от нечистотиите на физическото, на духовното си тяло, както и от нечистотиите на съзнанието си, човек трябва постоянно да се мие. За тази цел той ще си послужи и с видимата, и с невидимата вода. Кажете ли, че сте грешни, лоши, несправедливи хора, това показва, че сте се оцапали. Вземете чиста вода и се измийте. – Не, добри, справедливи хора сте. – „Вярно ли е това?“ – Колкото е вярно, че някой човек е лош, толкова е вярно, че е добър. Тогава за предпочитане е човек да държи в ума си положителни мисли, отколкото отрицателни. По-добре е да мисли за себе си, че е добър, справедлив човек и да стане такъв, отколкото да си въздейства отрицателно. По-добре е човек да мисли, че може да вярва в Бога, отколкото че не може да вярва. – „Ама умът ми не може да приеме мисълта за съществуването на Бога.“ – Как можеш да вмъкнеш в главата си безверието? Преди всичко, безверието е произлязло от вярата. То е втората жена на човека. Като не могъл да живее добре с първата си жена – с вярата, човек се оженил за втора – за безверието. Щом с първата си жена – добра, спретната и чиста, не е могъл да живее, с втората още по-малко ще живее. Тя е разсеяна, разсипница, небрежна. Падането на човека е започнало от момента, когато безверието се е вмъкнало в него. Когато е бил в рая, още тогава в човека е проникнало безверието и той казал: „Може да се живее и по друг начин, а не само така, както Бог казва“. Искате ли да се освободите от безверието, пазете четирите неща, които Бог ви е дал. Пазете свободата на душата си, пазете силата на духа си, пазете светлината на ума си, пазете доброто на сърцето си. От тия четири неща зависят постиженията на човека. Става ли въпрос за свобода, за сила, за светлина и за добро в човека, имайте само едно мнение. В свободата на душата, в силата на духа, в светлината на ума и в доброто на сърцето се състои смисъла на живота. Това е Божественото, към което човек се стреми. Това е новото учение, което днес се проповядва. Всички хора искат да имат конкретна идея за Бога. Свободата, силата, светлината и доброто, които човек има, не са нищо друго, освен пътища за придобиване на Божественото. Какво по-конкретно разбиране можете да искате от това? Това са четири сили в човека, чрез които Великият се проявява. Те са творчески принципи. Чрез тях светът е създаден. Човек има простор в движенията си, докато е свободен. Той може да извърши нещо, докато е силен. Той може да прониква в нещата, докато има светлина в ума си. Той може да задържа нещата в себе си, докато е добър. Сега, желая ви, като отидете по домовете си, да извадите ножчетата и да изрежете нишките на паяжините, с които сте били обвити досега. Само по този начин ще бъдете свободни. После, колкото нечисти съдове имате, да ги измиете с чиста, свежа вода. Това показва, че сте силни хора. След това запалете свещите в четирите си стаи и ги оставете да горят цял ден. Какво ще стане със свещите, не се безпокойте! Нека свещите ви горят! Най-после, като видите, че огънят и на четирите ви огнища не гори, турете дърва, въглища, драснете една клечка кибрит и ги оставете да горят, да отопляват стаите ви. От всички хора се искат тия четири неща. Скъсайте паяжината, в която сте обвити; измийте нечистите си съдове; запалете свещите си и накладете огъня на огнищата си. Това, което днес ви казах, е от Господа. Той казва: „Деца мой, пазете свободата, която ви дадох!“ „Деца мои, пазете силата, която ви дадох!“ „Деца мои, пазете светлината, която ви дадох!“ „Деца мои, пазете доброто, което ви дадох!“ Четири правила - 17-та беседа, 13 август 1937 г., 5 ч.с.

Слънчева

Слънчева

 

Синове на светлината

Прекрасна беседа. Не можех да не я публикувам. „Да сте синове на светлината”. Речта може да бъде разбрана, може да бъде и неразбрана. Понякога разбраните речи са за глупавите хора, а неразбраните – за умните. И обратното е вярно: неразбраните речи са за глупавите хора, а разбраните – за умните. Това са парадокси, т.е. противоречиви мисли, с които хората трябва да се примирят. Примиряване е възможно, само когато нещата се обяснят. Казано е в Писанието: „Да сте синове на светлината”. Обаче, не е казано да сте синове на здравето, на живота, на Бога, на истината. Да сте синове на светлината е едно нещо, да сте синове на Бога е друго нещо. Светлината е израз на нещо, т.е. среда, в която се крият условия за разумен живот, за живота на мисълта. Да сте синове на светлината, това значи, да сте синове на разумни, на мислещи хора. Човек се отличава от другите живи същества по това, именно, че мисли. Значи, растението расте, животното се движи, а човек мисли. Преди да дойде до фазата на мисълта, човек е расъл, движил се и най-после започнал да мисли. След мисълта човек трябва да дойде до фазата на светлината, да стане син на светлината. Фазата на светлината е най-високото състояние в света. Значи, като започнем от низходяща степен на съзнанието и вървим към възходяща, т.е. от областта, в която живеят растенията, и постепенно минаваме към животните, между които влиза и човек, и най-после влизаме в областта на Божествения свят, дето живеят синовете на светлината. Тези фази срещаме и в природата, в много нейни явления. Например, от сутрин до вечер слънцето минава също през три фази: първо, изгряването на слънцето; второ, когато слънцето е на най-високата си точка – в своя зенит, и трето – залязването на слънцето. Това състояние, което за нас е изгрев, за други същества е залез, а за възвишените – представя особено състояние. Когато ние се намираме на върха на своето знание, други същества се намират в състояние на невежество. Който разбира законите на природата, не се страхува от фазите, през които минава. Той знае, че се движи в различни области на живота и неизбежно ще се натъква на различни промени. Той не се безпокои от това, че ако за един свят е учен, за друг е невежа. Обаче, който не разбира законите на природата, той се съобразява с фазите и състоянията на живота и се държи за тях като слепец за тояга. Съществуват три вида науки. Първият вид науки обхващат всичко онова, което се отнася до стомаха.Те имат пред вид неговите нужди. Страхът от глад е създал много науки, изкуства, занаяти. Техниката, индустрията се дължат все на страха от глад. Като говорим за стомаха, някои разбират човешкия търбух. Стомах и търбух са две различни неща. Стомахът е място на работа, дето се обработват материалите, необходими за съграждане на човешкото тяло. Вторият вид науки се отнасят до сърцето, т.е. до духовния свят. От този свят, именно, слизат работници, които взимат участие в съграждане на човешкото тяло. Третият вид науки са тия, с които се занимават здравомислещите хора или хората на мисълта. Те черпят своите знания от умствения свят, който отпуща средства за строежа на човешкото тяло. Този свят представя извора на живота. От него идат благата и се разпространяват по всички останали светове. Най-после дохождаме до морето, т.е. до живота, в който се вливат всички извори и реки. В живота се реализират всички неща. „Да сте синове на светлината.” Под понятието „синове на светлината” разбираме ония разумни същества, които са дошли на земята да работят, да творят и съграждат, а не да ядат и пият. Те са хора и на перото, и на чука едновременно. Ако отидете на нивата, и там ще ги намерите. Те орат, копаят, градят и съграждат. Те са добри работници във всяко направление. Каквото мине през ръката им, оживява и възкръсва. Когато един от синовете на светлината напише едно стихотворение, в което възпява някое цвете, цветето оживява и проговаря. Засега цветята спят, но ще дойде ден, когато ще оживеят, ще проговорят на хората. Това значи, че е дошло вече Царството Божие на земята. Докато цветята спят, страданията са неизбежни. Днес хората късат цветя и ги захвърлят. Младата мома откъсне едно цвете, накичи се с него и, като увехне, захвърля го. Защо го откъсна и защо го хвърля, и тя не знае. Ще кажете, че цветето е създадено за късане. Не е вярно. Така говорят само ония, които не мислят. Мислещите и разумни хора знаят, че цветето има велико предназначение. Съвременните хора гледат с пренебрежение на много неща и казват, че това или онова не е реално. Значи, те се интересуват само от реални неща. Кои неща са реални? Всяко нещо, което може да се съгради, е реално. Който е дошъл до реалността на нещата, не се срамува от работа, нито се страхува да изповяда убежденията си на думи и на дела. Ще дойде някой да се хвали, че е културен и образован човек, че е свършил няколко факултета. Какво може да направи той със своите знания? Химикът ще каже, че може да получава задушливи и отровни газове. Каква наука е тази, която е дошла до такива открития, с които трови хората? Това не е истинската наука, към която човек трябва да се стреми. Такива учени ние наричаме обикновени. Всеки може да бъде обикновен учен, но малцина могат да творят и откриват велики неща. Ще кажете, че и музиката е достигнала големи постижения. – Къде са постиженията на музиката? – В модерната музика, в шлагерите – Къде се прилагат шлагерите? – В танца. Жалко е, че музиката е в услуга на такива танци, при които мъжете и жените се продават. И на хората се продават мъже и жени. Докато мъжете и жените се продават, светът няма да се оправи. Тъй щото, ако съвременните семейства не стоят на тази висота, на каквато би трябвало, причината на това се крие в продажбата на мъжете и на жените. Време е вече майките и бащите да престанат да продават синовете и дъщерите си. Не престане ли тази продажба, светът ще си остане такъв, какъвто е днес. Каквито са причините на нещата, такива ще бъдат и последствията. Сега ние не искаме да създадем нов свят, но казвам, че съществува друг свят, населен с възвишени и разумни същества, които живеят другояче, а не както хората на земята. – Къде е този свят? Къде са тия същества? – Около вас, във вашия свят. – Защо не ги виждаме? – Мравката вижда ли човека? Знае ли тя, че живее в човешкия свят? Мравката може по цели часове да лази по главата и ръцете на човека, без да знае, че това е човек. Тя прави научни изследвания, търси кръвчица отнякъде. Като намери малко кръв, тя се задоволява и не се интересува повече, от де е взела тази кръв. Може да е взела от човек, може и от някое животно – това не се отнася до нея. Мравката не си е поставила за задача, да разбере, какво нещо е човекът. Често и вие се качвате по главите и ръцете на разумните същества, без да се извините за вашата смелост. Вие мислите, че сте божества, които имат право да вършат, каквото искат. Обаче, вие плащате за вашата крайна и не на място проявена смелост. – Как? – Чрез болести. Някой страда от главоболие, друг – от коремоболие, трети – паднал и счупил ръката или крака си. Причината за вашите заболявания се дължи на това, че, както сте се разхождали по главата на някое разумно същество, то ви е чукнало, и вие сте паднали на земята. По този начин разумните същества предават уроци на хората. Друг е въпросът, ако човек се качва на главата на разумните същества с позволение. Те го приемат с радост и го развеждат в своя свят. Правилно разбиране има само между разумни същества. В света съществуват само две велики неща, които са еднакво силни:те са великото малко и великото голямо. Великото малко може да запали целия свят, а великото голямо може да изгаси целия свят. Великото малко е онази искрица, която произвежда най-страшни пожари. Великото голямо е онази буйна вода, която и потоп може да причини, и всички пожари да изгаси. Когато великото голямо работи, потоп иде в света. Когато великото малко работи, огън гори в света. Дето има огън, там има готвене, ядене и пиене. Когато великото голямо и великото малко се сдружат в обща, взаимна работа, нещо велико се гради. Тази е науката на синовете на светлината. Като хора, които сте дошли на земята, да учите и да работите, вие трябва взаимно да си помагате, да влизате в положението си, както правят синовете на светлината. Лекарят трябва да влиза в положението на болния, но и болният трябва да влиза в положението на лекаря. Когато хирургът оперира болния без упойка, последният трябва да бъде умен и търпелив, да не рита. Ако рита, той сам ще си повреди. При това положение, лекарят не може свободно да работи и, вместо болното място, може да отреже част от здравото. Имайте търпение да издържите операцията без упойка; ако ви упоят, положението ви ще се усложни. Трябва да мине много време, докато организмът се освободи от внесената чрез упойката отрова. Чрез операцията лекарят изпитва търпението на болния, а болният – изкуството на лекаря. Ако не рита, болният е умен и търпелив човек. Ако рита, търпението му е слабо. За да има успех в работата си, лекарят се нуждае от известни условия. Богатите хора имат особени възгледи за нещата. Като разполагат с пари, те мислят, че лекарят е длъжен да ги излекува. Здравето с пари не се купува. Има причини, на които се дължат болестите. Има причини, на които се дължи здравето на човека. За да се лекува и да пази здравето си, човек трябва да знае и едните, и другите причини. Само разумният човек, в широк смисъл на думата, може да бъде здрав. И само неразумният може да бъде болен. — Какво трябва да прави болният, за да се справи със своето болезнено състояние? – Той трябва да стане разумен. Днес много хора страдат от неврастения. — Защо са станали неврастеници? - От големи безпокойства. Момата обича някой момък и постоянно се безпокои, страхува се да не изгуби любовта му. Тя вижда, че той се разговаря с други моми и се тревожи. И момъкът се безпокои за същото. Той обича една мома, но се тревожи, понеже тя се разговаря с други момци. Защо трябва да се безпокоят? Ако момата е дъщеря на светлината, а момъкът — син на светлината, всякакво безпокойство между тях е изключено. Ще кажете, че момата иска да знае, какво прави и какво мисли момъкът. Нека стане дъщеря на светлината, да види, какво прави и какво мисли момъкът. - Само неразумният човек може да се безпокои за обикновени работи. Разумният човек, който вижда и разбира нещата, не се безпокои за празни работи. Ще приведа един пример от живота на Соломон – Ра, един от знаменитите царе на древността. Той имал само един син, когото решил да ожени. За тази цел той пратил свои хора да търсят невеста за сина му, която да отговаря на следните условия: да ходи като човек, но и да бяга като кон; да работи като човек, и да хвърчи като птица; с ушите си от една страна да приема, а от друга – да дава; с очите си от една страна да пали, а от друга – да гаси; с устата си от една страна да връзва, а от друга – да развързва. Как мислите, може ли да се намери такава невеста? Това са символи, които трябва да се разгадаят. Като говорите за коня, вие го разглеждате като животно. Обаче, по съдържание, конят има отношение към физическия и към духовния свят. Когато човек мисли дълбоко върху нещата, казваме, че той се е качил на своя кон. Значи, конят символизира човешкия ум. Щом се качи на ума си, човек трябва да го направлява добре. Ако не може да го направлява добре, конят ще го хвърли на земята. Видите ли, че някой човек ходи пеш, т.е. не може да се ползува от своя кон, вие го наричате луд, смахнат. Как трябва да постъпите с този човек? Ще го качите на коня и ще му държите юлара. Никога не се качвайте на кон без юлар. Юларът е закон на живота. Това значи, че човек трябва да познава законите на своя ум. Като държи юлара на коня и добре го направлява, човек се ползва разумно от своя ум. Ако не знаем законите на своята мисъл и не можем да се ползваме от тях, умът ни може да ни хвърли на земята, както конят хвърля своя господар. Ако кръвта не се разпространява правилно, по всички центрове на човешкия мозък, някои центрове ще се хранят повече, за сметка на други, които ще бъдат в лишения. Например, ако човек живее повече в низшите области на мисълта си, кръвта ще храни повече задните центрове на мозъка: семейните чувства, гордостта, тщеславието и др. За сметка на тия чувства гладуват моралните. Моралните чувства се хранят с Божествени сокове. Те са съставени от клетки, които изискват чиста, благородна, префинена храна. Какво разбираме под думата „Божествено”? Най-благородното, най-възвишеното, най-красивото, което човек носи в себе си, наричаме Божествено начало. В него се крие вечния живот, безсмъртието, красотата и смисъла на живота. В Божественото се крият всички възможности на човешката душа, а не на тялото. Тялото е резултат на нещо високо. „Да сте синове на светлината”. Ще кажете: Кога ще станем синове на светлината? – Когато пожелаете. – Как можем да станем синове на светлината? – Посейте една семка в земята, и тя ще ви покаже начин за постигане на вашето желание. После, турете ръката на сърцето си и вижте, дали тупти. Докато сърцето ви пулсира и изпраща кръв по цялото тяло, има надежда да станете синове на светлината. Щом сърцето ви престане да тупти, щом изгубите топлината си, вие се лишавате от условията, да станете синове на светлината. Видите ли, че топлината на сърцето ви се намалява, трябва да я усилите. Жреците, които поддържали свещения огън в храмовете, познавали всички тайни около него, вследствие на което се стремели да гори непрекъснато. Във време на обредите те го усилвали. Слаб или силен, свещеният огън не трябва да загасва. Като знаете това, изучавайте законите на разумната природа, за да можете, когато е необходимо, да увеличавате топлината си. Увеличаването на вътрешната топлина на човека не подразбира увеличаване на температурата, както в болния. Температурата на болния се дължи на особено горене в организма, предизвикано от натрупване на различни утайки, като непотребни вещества. Вътрешната топлина, за която говорим, подразбира правилно и разумно увеличаване на свещения огън в човека. Под влиянието па този огън се развиват правилно човешките дарби и способности. Един евангелски проповедник, българин, слушал да се говори за някакво духовно общество от свети хора в Америка. Той се заинтересувал да види тези хора, за които говорели чудни работи. Случило му се да отиде в Америка. Първата му работа била да намери това общество, да се запознае с тези чудни, свети хора. Най-интересното в тях било това, че когато преминавали от състоянието на обикновени хора в свети, те преживявали такава голяма радост, че излизали от релсите на обикновения си живот. Всеки, който изпитвал тази радост, започвал да играе, да прескача огради, да се катери по дървета, да целува и прегръща, когото срещне на пътя си. В това време той не държал сметка за общественото мнение. Той се намирал на седмото небе от радост – не се стеснявал от никого, защото имал висок идеал. Той съзнавал, че с него става нещо особено – душата му се пробуждала и минавал от обикновения в необикновен живот. Този българин започнал да посещава обществото на светите хора редовно и, за учудване на самия него, изпаднал в особеното състояние. Той почувствал, че отвътре нещо го кара да скача, да играе, да пее, да се катери по дървета и по огради. Като не могъл да направи това, той легнал на земята по корем и започнал да се търкаля, да рита, да се обръща на всички страни. Най-после започнал да се моли: Господи, помогни ми да се освободя от това състояние, защото не мога да издържам. Ако продължи още малко, ще се пукна. И, наистина, той се освободил от това състояние, което повече не се повторило. Мнозина се запитват, на какво се дължи това състояние. Питам: Какво ще прави конят, ако го освободите от обора, в който бил дълго време затворен? Щом се види свободен, първата му работа е да отиде в гората. Който види този кон да препуска, ще каже: Какво се е разлудувал този кон? Ще бяга, разбира се. До сега той е бил в затвор. Щом се види на свобода, той влиза в обществото на светите хора, дето иска да стане член. Обаче, като го намери, господарят му се радва, че може пак да го затвори в обора. В същото положение се намира всеки човек. Докато е в обществото на светите хора, той е подобен на свободния кон. Но обществото, църквата, държавата го дебнат. Те го хващат, турят му юлар и казват: Хванахме те вече, в ръцете ни ще бъдеш. Не ставай луд кон! Какво искат съвременните хора? – Свобода. Изобщо, всички хора искат да бъдат свободни. Ние, обаче, искаме да служим на държавата без юлар; ние искаме да служим на обществото без юлар; ние искаме да служим на църквата без юлар; ние искаме да служим на дома без юлар. Без юлар човек може да свърши работата си по-добре, отколкото с юлар. Работа без юлар, служене без юлар, това е учението на синовете на светлината. Какво представя синът на светлината? Той е огън и пламък, живот и светлина. С десет въжета да го вържете, той пак ще се развърже; в затвор да го турите, и оттам ще излезе. Казано е в Писанието: Когато синовете на светлината дойдат, вратите на затворите ще се отворят; всички заблуждения ще изчезнат; всички недоразумения и раздори ще се стопят; всички болести ще се махнат. Тогава ще дойде Царството Божие на земята. – Кога ще дойдат синовете на светлината? – Те и сега са на земята, но дегизирани, никой не ги познава. Благословен е този, който срещне един от синовете на светлината. Те премахват ограниченията в света, но без бомби. Те разбират законите на разумния живот и правилно ги прилагат. Гневът, съмнението, малодушието, страхът са бомби, които разрушават самия човек, който ги носи. Понеже синовете на светлината не се гневят, не се съмняват, не се страхуват, те не си служат с никакви бомби. „Да сте синове на светлината”. Така е казал Христос на своите ученици, като им откривал законите на светлината. Той им казвал, че като знаят законите на светлината, един ден те ще правят по-големи чудеса от тия, които днес виждат. Когато Христос дойде на земята, мнозина искаха да Го направят цар, но Той казваше: „Не съм дошъл на земята да ставам цар, но да приложа Божия закон. Когато дойда втори път на земята, ще приложа напълно Божия закон”. В Откровението е казано, че когато затръби седмата тръба, всички царства на земята ще станат едно цяло – царство на светлината – Божие царство. Тази идея работи вече в света. Днес всички велики хора, всички управляващи търсят начин, да съгласуват интересите на всички народи. Един ден, когато тази идея се реализира, границите между държавите ще се премахнат, ще се въведе общо управление във всички държави. Значи, някаква външна сила работи и заставя всички държавници, всички велики хора да приемат тази идея и да я реализират. Всички преговори между държавните глави, всички прогресивни и нови движения се стремят, именно, към това, да отворят път за идване на синовете на светлината. Ще кажете, че новото е опасно за човечеството. Новото подразбира идване на Божественото в света. Бъдещето е в ръцете на онези, които носят новото, а не на онези, които поддържат стария ред и порядък, в който царува насилието и тъмнината. Ние сме за новото, за реда и порядъка на Божественото, който синовете на светлината носят. Ние сме за новия, за вечния живот. Следователно, на младите ще покажем пътя към този живот, а на старите ще покажем начин, как да се подмладят. Когато Христос казва, че, ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие, Той има пред вид синовете на тъмнината. Тъй щото, ако синовете на тъмнината не станат синове на светлината, не могат да влязат в Царството Божие. Казано е още, че родените от Бога грях не правят. Значи, за да не греши, човек трябва да се роди от Бога, да стане син на светлината, носител на Божественото в света. „Да сте синове на светлината”. С други думи казано: Да сте синове на любовта. Ако искате да се преобразите, приемете любовта в себе си. Вижте, как се проявяват младите момичета и момчета, преди да ги посети любовта и след като ги посети. Преди да ги посети любовта, те са небрежни към себе си, към родителите и ближните си, към уроците си. Щом любовта ги посети, те коренно се изменят: започват да се обличат добре, отнасят се внимателно към родителите си, към уроците си. Любовта преобразява човека и осмисля живота му. Когато говорим за синовете на светлината, имаме пред вид любовта на някоя мома или на някой момък. В същност, човек се влюбва в ближния си само тогава, когато последният е проводник на нещо светло и възвишено. Като не знаят това, мнозина се произнасят неправилно за любовта на младите. Щом видят, че някоя мома или някой момък се влюбил, те казват: Временна е тази любов. Скоро ще прегори, и момата ще заприлича на нас. Не е така. Това, което прегаря, не е любов. Това не е посещение на синовете на светлината. Когато някой от синовете на светлината посети младия момък или младата мома, те стават внимателни, любезни към родителите си, към своите близки. те съзнават погрешките си и ги изправят. Аз познавам синовете на светлината и мога да ви ги опиша. Те са стройни, красиви, разумни, занимават се и с музика, и с поезия, и с наука. Те пишат такива писма и такива поезии, каквито никой обикновен човек не може да напише. Благодарете на Бога, ако вашата дъщеря или вашият син се влюбят в някой от синовете на светлината. Радвайте се, когато любовта на един от тия синове ви посети. Млади и стари, стремете се към любовта на синовете на светлината, за да се преобразите, да придобиете нов живот. „Да сте синове на светлината!” Няма по-велико нещо за човека от това, да бъде син на светлината. – Защо? – Защото ще бъде свързан с разумните същества на земята. – Къде са синовете на светлината? – Те не са на небето, далеч от хората, но между тях. Ако искате да срещнете някой ангел, светия или син на светлината, не ги търсете далеч от себе си. Те са по горите, по планините, между хората в селата и в градовете. Достатъчно е да се вглъби човек в себе си, да започне да размишлява, за да се свърже с тях. Да се свържете с едно разумно същество, това значи, да ви посети една светла, възвишена мисъл. Когато Христос се уединяваше в гората на молитва, Той се срещаше със синовете на светлината и се разговаряше с тях. Една вечер Христос отиде на планината с двама от своите ученици, които видяха синовете на светлината. Те разбраха, с кого се разговаряше Учителят им. Следователно, когато се натъкнете на никакво страдание или изпитание, обърнете се към синовете на светлината. Достатъчно е един от тях да ви посети, за да имате една реална опитност. Нямате ли връзка с разумните същества, колкото и да се молите, молитвата ви няма никакъв резултат. Вие се намирате в положението на човек, който търси изгряващото слънце, а намира залязващото. Какво трябва да правите при това положение? Трябва да постоянствате. Макар и да попадате на залязващото слънце, търсете непрестанно изгряващото. Ще дойде ден, когато ще попаднете на изгряващото слънце, и работите ви ще се наредят добре. Американският проповедник Муди решил да отиде в Англия да проповядва. Трябвало да мине през Ливърпул, да се срещне с един от приятелите си, който обещал да му нареди работата: да наеме специален салон, да плати всички разходи. Стигнал благополучно в Ливърпул, но се указало, че приятелят му умрял преди една седмица. Муди се намерил пред голяма мъчнотия, но, в края на краищата, работата му се наредила, и той държал бляскава проповед, на която присъствали няколко хиляди души. Бляскава била проповедта му, защото синовете на светлината го подкрепили. През време на проповедта му една важна дама минала край един от прозорците и заповядала на кочияша си да спре, да чуе и тя нещо. Муди забелязал тази дама и веднага се обърнал към слушателите си с думите: В този момент продавам душата на една дама. На тази душа светът дава слава, богатство, чест. Обаче, Христос дава друго нещо за тази душа. И той започнал да изброява всичко, което Христос дава за една душа. Като чула тия думи, дамата разбрала, че това се отнася до нея. Тя слязла от колата си, влязла в салона и се обърнала към проповедника със следните думи: Отсега нататък напущам своя стар господар и отивам при новия, да Му служа с любов и вярност. Казвате: Има ли право човек да продава душата на ближния си? – ако знае, как да я продаде, има право. Ако с продаването душата на човека ти го повдигаш и насочваш в правия път, продай душата му. Така, именно, постъпва Бог. Той дава право на синовете на светлината да продават човешките души и да ги упътват в живота им. Като отидете при един от синовете на светлината, няма защо да му говорите за своите страдания. Той вижда положението, в което се намирате, и ви помага. Дето са синовете на светлината, там е Бог. Там Го виждам аз, там можете да Го видите и вие. Искате ли да видите Бога, идете между разумните, добрите и любещите хора. Те са и на земята, и на небето, т.е. те са и горе, и долу. „Да сте синове на светлината”. Всеки човек може да стане син на светлината, но още не е. Засега всички хора са синове на обикновения живот, синове на заблужденията. Ще дойде ден, когато ще станат синове на светлината, но преди това те трябва да минат през обикновения живот, като подготовка за необикновения. Сегашният човек се намира в положение на заченатото дете. Той се намира в утробата на майка си и нито сам може да яде, нито може да се движи. Синът на светлината е в положение на новороденото дете. Майка му казва: Синко, девет месеца беше в утробата ми. Ето, давам ти свободен билет за пътуване. Излез на свобода, в широкия свят и се радвай на Божието благословение. Щом получи свободен билет, синът на светлината излиза на бял свят и запява своята първа песен: Ва ... ва ... Майките и бащите знаят, каква е първата песен на детето. „Ва”, това е името на първия Бог, който бабува, за да се раждат децата – синовете на светлината. със своята първа песен детето благодари на Бога, че излиза от света на ограниченията и влиза в света на свободата. И българинът казва на воловете си: Ва! Това значи: Спрете за малко, да ви покажа, как можете да излезете от ограничения живот и да влезете в живота на свободата. Сега и на вас казвам: Спомняйте си често за синовете на светлината, че, като дойдат големите страдания, да знаете, че те идат да ви освободят от ограниченията на живота. Понякога вие се насърчите, вдъхновите се, чувствате сила и готовност за възвишена работа, но веднага се спрете и казвате: Не е време още за това. Днес отлагате, утре отлагате, докато един ден видите, че сте остарели, и казвате: Свърши се моята работа. Ще остане за друго прераждане. Християните пък възлагат всичко на Христа. Те очакват да дойде Христос втори път на земята, да ги възкреси. Не, първата песен „ва” ще ги възкреси. За да възкръсне, човек трябва да се новороди. Възкресението иде само за ония, които ще станат синове на светлината. Възкресението е новата епоха, в която идат синовете на светлината, да работят за създаване на нов свят, ново небе и нова земя. – Старият свят няма да се разруши, но ще се преобрази, ще се преустрои. Новият свят, това е епохата, която иде в света, в която ще се прояви Божията Любов. Проявяването на Христа на земята не е нищо друго, освен проява на Божията Любов. Изявяването на синовете на светлината не е нищо друго, освен проява на Божията Любов. Те идат да изявят любовта и да видят, как се проявява тя на земята. Докато са на небето, те нямат право да се влюбват помежду си, но като дойдат на земята, влюбват се в Бога на любовта. Хората не разбират любовта, поради което си я представят нещо обикновено. Каквато представа да имат за любовта, те трябва да знаят, че всичко, което носи мир и радост за човешката душа, е любов. Всичко, което носи светлина и знание за ума, е мъдрост. Обикновеният човек се движи между два полюса – любовта и мъдростта, а съвършеният стои на върха, дето светлината изгрява. И ангелите живеят между любовта и мъдростта, но в по-високи полета. Синовете на светлината слизат между хората, да внесат в умовете им светлина и знание, а в сърцата им – топлина и любов. Ако не им предадат тия неща, те не могат да се повдигнат, не могат да станат човеци, в широк смисъл на думата. Следователно, синовете на светлината идат да обновят цялото човечество. Съвременните хора не се разбират, защото се разглеждат като мъже и жени. Днес нито мъжете помежду си се разбират, нито жените. Обаче, и духовете не се разбират. И те се намират в борба помежду си. Според богословите борбата е между падналите духове. – Защо паднаха тия духове? – Защото не разбраха Божията Любов. Които разбраха любовта, повдигнаха се и влязоха в разумния живот. Днес всички хора трябва да изучават любовта. Всеки сам ще я изучава. Никой не може да учи хората, как да любят. Дойде ли някой да ви учи, как да любите, ще изгубите любовта. Оставете човека свободен, той сам ще се научи, как да люби. Родителите се страхуват за сина и за дъщеря си, да не се влюбят и да страдат. Оставете сина и дъщеря си в ръцете на Бога, Той ще ги научи, как да любят. Да люби, това е работа на душата. Не се бъркайте в работата на душата. Предайте душата си на Бога, Той да я ръководи. Той знае нейния път и ще я насочи в това направление. Не се страхувайте от любовта. Щом уповавате на Бога, Той има пред вид и дъщеря ви, и сина ви, няма да ги остави да пропаднат. Ще кажете, че може да не им е дошло още времето за влюбване. И това оставете на Бога. Казано е, че който преждевременно се влюби, умира. Вярно е това, но вярно е, че който преждевременно се влюби, оживява. Зависи, как се е влюбил човек и в кого. Под думата „смърт” ние разбираме минаване от едно състояние в друго. Ако двете състояния си хармонират, човек не умира. И след смъртта си той продължава да живее. Хората умират преждевременно под влияние на отрицателното в живота. Страхът, подозрението, съмнението, безлюбието, безверието съкращават живота на човека. Някой казва, че люби Бога, а при най-малкото изпитание започва да се съмнява и да подозира. Това не е любов. Ако това наричате любов, тя е едва в зародиша си. Любете, както любят синовете на светлината. Учете се от тях. Какво трябва да направи любещата дъщеря, като види баща си тъжен? Тя трябва да запее, или да засвири със своя инструмент. Ако песента или музиката й може да промени състоянието на бащата, любовта й е силна. Ако любещият син е художник, поет или писател, с четката и с перото си той може да развесели тъжната си майка. Изобщо, хората на любовта носят в себе си мир, радост и веселие. Дето отидат, всички ги приемат с отворени сърца. Те не са невежи, нито горди или амбициозни, те са смирени и искрени. Тъй щото, когато говорите за любовта си към Бога и за Неговата Любов към вас, помнете, че Той не обича невежите и горделивите. Човек трябва да има достойнство и самоуважение, но да не бъде горд. Ако е даровит, способен, нека прилага дарбите си, без да се гордее. Способният и разумен човек знае, че дарбите и способностите му са дадени за негово благо, както и за благото на всички. Ние не поддържаме слабите хора, които се подкупват и огъват пред силния. Ние сме за ония хора, които и с износени дрехи могат да ходят прави, със съзнание за достойнството на своята душа. Съвременните хора трябва да работят за своето вътрешно освобождаване. Докато се освободят, те ще минават през мъчнотии и страдания, през болести, през недоразумения и противоречия. Обаче, щом станат синове на светлината, всичко това ще изчезне и, вместо страдания, ограничения и смърт, те ще имат радости, веселие и свобода, те ще се намерят между близките си, които ще ги обичат. Това значи, да живее човек в рая, между разумните същества. Раят е на земята. От човека зависи да бъде жител на рая, или на ада. Който живее в рая, всяка година получава по един от най-хубавите райски плодове. Обаче, не е важно човек да влезе в рая; важно е да стане син на светлината. Вратата на рая ще бъде всякога отворена за него, и той ще има на разположение всичко, каквото пожелае. Да се стреми човек да стане син на светлината, това не значи, че в един ден може да стане такъв. Хиляди години е учил, и хиляди години още трябва да учи, за да придобие онази светлина, която ще го направи син на светлината. Иде ден, когато синовете на светлината ще дойдат между хората, ще им донесат онова знание, което ще бъде основа на истинския живот. Те ще бъдат учители на човечеството, ще му покажат пътя към светлината. Казвате: Не може ли човек още днес да намери пътя на светлината? – Може, но трябва да се откаже от старите си разбирания. Каквото и да прави, със сегашните си разбирания човек не може да се издигне по-високо от положението, в което се намира сега. С разбиранията, които днес има, обикновеният човек ще си остане обикновен, птичката ще си остане птичка, къртицата ще си остане къртица. Каква култура може да се очаква при сегашните условия на живота? Следователно, докато човек не се издигне от положението, в което се намира, и не започне да мисли като истински човек, той никога не може да стане син на светлината, да придобие вътрешната си свобода. Човек е създаден свободен, а не роб. Той сам се е ограничил и заробил, вследствие на което сам ще се освободи. Когато създал човека, Бог му казал: Иди, завладей земята и стани господар. – На кого? – На низшето в себе си. Човек трябва да бъде господар на своите низши мисли и чувства, да ги владее. Станете господари на себе си, а не на хората. Който е станал господар на себе си, той е в хармония с всички хора. Той знае, че не може да живее сам. Едно въже е здраво само тогава, когато всички конци, от които е съставено, са еднакво яки. Следователно, когато всички мисли и чувства в човека са в хармония, той може да бъде в хармония и със своите ближни. Този човек наричаме син на светлината. Той не се оплаква от сиромашия, от болести, от невежество. Който

Слънчева

Слънчева

 

Хляб

Дария вървеше по улицата. Напоследък случайните съвпадения, чудесата, които и разкриваха един друг свят бяха зачестили. Разхождаше дъщеричката си и се заплесваше по витрините. Наближи спирката на трамвая. Срещу нея изскочи от някъде жена-възрастна, поокъсана, беззъба. Прошепна, но ясно, и някак настойчиво: - Момиче купи ми хляб! Дария се стъписа. Беше и омръзнало да я подръпват, явно изглеждаше глупава. Където и да мине просяците я обикаляха и откакто един се намръщи на левчето и каза, че иска два лева тя се възмути... Направи крачка, да отмине, но в нея нещо трепна. Изведнъж чу ясен, силен глас. Огледа се, но гласа звучеше в главата и. Проехтя в цялото и същество. - Тя ти иска хляб! Дария бързо влезе в магазина на ъгъла и купи един хляб. Помоли да го разрежат на две половини. Плати и излезе. Жената, се беше запътила към пристигащия трамвай, Дария и подаде хляба, жената се усмихна, а очите и лицето и грейнаха. Вцепени се. Няколко минути осмисляше случката. Знаеше, че хлябът е Слово, а огънят-Любов. Беше минала през един изпит. И го беше издържала. Благодари на Невидимите приятели, които и помагаха. Благодари на Бога. Разбра, че трябва да работи със Словото. Да раздава и споделя това, което е разбрала...

Слънчева

Слънчева

 

Мисъл и действие

Тема за следващия път: „Влиянието на музиката в живота“. Сега в школата се приемат ученици от различни възрасти, с различна подготовка, поради което се явява известна дисхармония. Едни са по-напреднали, знаят повече; други са останали по-назад, но мислят, че знаят много. От всички се иска работа. Школата не е място за развлечение, но за работа и сериозна мисъл. За да развиете мисълта си, трябва всеки ден, поне по 5–10 минути, да размишлявате върху различни въпроси. Ако страдате от някаква болест, или имате известна мъчнотия, мислете върху тях, да намерите причината на страданията и мъчнотиите. Не е въпрос да търсите причините вън от себе си, в обществото, или в Господа, Който ви е създал. С това въпросите не се разрешават. Лесно е да хвърлите вината за своите нещастия и мъчнотии на другите. Това и животните правят. Като ги нападне някое същество, по-силно от тях, те се крият и си казват: „Лош е светът“. Защо е лош светът, защо ги нападат отвън, те не могат да си обяснят. Заякът бяга от хрътката, лалугерът – от човека и си мислят, че други са виновни за тяхното нещастие. В нивата на един турчин се явили много лалугери, които нападнали житото. Един съсед казал на турчина, че нивата му ще бъде изядена от лалугери. Като чул това, той взел пушката си, напълнил я със сачми и тръгнал към нивата си, с намерение да убие лалугерите. Като го видели, още отдалеч те застанали на задните си крака и се изправили пред него със страхопочитание, дано не ги убие. Щом видял тази картина, турчинът веднага свалил пушката си и казал: „Понеже ме признавате за господар, подарявам живота ви“. Той си казва: „Признавам погрешката си, затова хвърлям пушката си настрана. Нямам право да убивам мирните същества“. Те пък, от своя страна, седнали на задните си крака, в положение на молитва, да разберат какво намерение има господарят им и да го помолят да им прости. Това е изопачаване на фактите: лалугерите не са застанали на молитва, но страхът ги е стреснал. Те не са признали турчина за свой господар, защото нямат такива разбирания. Турчинът е изтълкувал нещата по своему. Сега и вие влизате в школата с намерение да станете ученици. Обаче трябва да знаете, че от ученика се иска светъл, прозорлив ум, лесно да се досеща. Не е позволено на ученика да изопачава фактите. Природата е определила цената и значението на всеки факт, затова той трябва да се претегля със собственото му тегло, нито да се преувеличава, нито да се намалява. Същото се отнася и до човека. Никой няма право нито да се надценява, нито да се подценява. Това са крайности, които произвеждат дисхармония, както в отделния човек, така и между окръжаващите. Така ученикът сам се спъва и отбива течението, което иде от Учителя. Щом отбие течението, градината му остава неполята. Една от задачите на школата е да ви запознае с елементарните прояви на природата, да обясни вътрешния им смисъл, за да застанете на такава основа, върху която да градите по-нататъшните си знания. Без основа няма растене, няма и повдигане. Много окултисти и адепти са се издигали на голяма височина, но понеже нямали основа, те са падали страшно, с главата надолу. До известно място човек може да се издигне без големи знания и опитности, но реши ли по-нататък да върви, веднага го връщат назад, като му дават добър урок. Само така ученикът научава, че без знания не се минава през свещените пътеки на Божественото училище. Знание е нужно на всеки човек. Без знание не можете да работите. Как ще решавате задачите си, ако нямате знание? Как ще докажете, че това, което правите, е вярно? Истината, до която човек се домогва чрез знанието, е една, но методите, чрез които се достига до нея, са различни. Следователно не смесвайте методите на религията с Божествените методи. Религията представя сбор от външни методи за възпитание на човека, а Божествените методи са вътрешни. Църквата е разсадник на това, което Божествената школа посажда и обработва. Църквата говори за просветеното съзнание на хората, за техните светли умове и благородни сърца, а Божествената школа буди това съзнание, просвещава умовете на хората и ги запознава с онези закони, които действат в техния организъм, в обществата и ръководят общото развитие на човечеството. Какво се иска от ученика специално, както и от всеки човек? – Мисъл и действие. Човек не може да устрои хармонично своя дом, да бъде щастлив, докато не разбере Божествените закони и ги приложи. Той не може да обича приятелите си и да бъде обичан, докато Божествените закони не станат негова плът и кръв. Докато не постигнат това, хората ще се женят и развеждат, ще се сприятеляват и ще развалят приятелството си, ще се примиряват и ще воюват. Време е вече да се разберат великите Божествени закони, които природата е сложила в основата на съвременните семейства, общества, държави и народи. Щом ги разберат, те трябва да им се подчиняват. Не се ли подчиняват на тези закони, природата допуща крайностите: болести, страдания, земетресения, урагани, наводнения и др. Една болест може да разстрои организма така, че човек да изгуби паметта си, да помрачи разсъдъка си, да изгуби и знанието, и силата си. След всичко това хората търсят причините на природните бедствия. Те не подозират, че техните лоши мисли и чувства, лошият им живот причинява земетресения, наводнения, глад, суша. Достатъчно е в някое село да се извършат няколко престъпления, за да настане суша, да дойде град. Щом се махнат престъпленията, започва да вали дъжд и градушките престават. Който наблюдава промените в природата и живота на хората, дохожда до заключението, че човек е тясно свързан с природата, затова може да причини големи добрини и големи злини. Тази е причината, поради която Бог не е дал голяма власт на човека. Ако при сегашното си разбиране и морал имаше голяма власт, той би причинил големи нещастия за цялото човечество. При всеки гняв той би вършил такива пакости, за които всякога ще съжалява... Изучавайте характера на децата, да видите къде са ставали и стават отклонения от нормалния път на природата. Ще забележите, че в едни семейства се раждат повече момичета с мъжки характер, а в други – повече момчета с женски характер. Това е аномалия в живота. Когато мъжът се облече в женска форма и жената – в мъжка, това показва, че има нещо неестествено в човешките прояви. Тази е причината, където повечето хора се стремят към господарство. Всеки иска да бъде господар, да заповядва. И жените искат да бъдат господари, затова се стремят да подражават на мъжете – в облекло, в прояви и т.н. Малко хора ще срещнете, които са доволни от положението си. Слугата иска да бъде господар, ученикът – учител, детето – възрастен, жената – мъж. Не е важно да бъде човек мъж или жена по форма, но по съдържание. Какво всъщност е мъжът, и какво – жената? Мъж е този, който мисли право, по законите на мисълта; жена е тази, която живее правилно, по закона на разумното сърце. В по-широк смисъл казано: Всеки, който живее според законите на възвишената мисъл, е момък; всеки, който живее според законите на разумното, благородно сърце е дева. Понятията „мъж“ и „жена“ са се явили отпосле, като резултат на някои временни положения, които човек заема в живота. Природата, обаче, е създала чистите форми – момък и дева. Като резултат на неправилния човешки живот е станало известно преплитане между тези форми. Тази е причината, където днес срещаме умни хора, които не живеят добре. Значи те са запазили качествата на ума си, а са изопачили сърцето си. Широко погледнато, този човек не е умен. Може ли да бъде умен този, който увлича своя народ в безразсъдни дела? Умен ли е този писател, който написал книги, които тровят младото поколение? Умен ли е този учител, който води учениците си в кривия път?.. Забелязано е, че при отваряне на Божествената школа всякога се явяват външни и вътрешни противодействия, с цел да ограбят духовните сили, които се развиват в учениците. Тези сили са богатство, към което всеки се стреми. Обаче тук не се позволява никакъв паразитизъм. Не е позволено на низшите същества да живеят за сметка на висшите, разумни същества. Докато Божествената школа съществува, ще има плодородие, изобилие и напредък. Престане ли тя да действа, плодородието, изобилието изчезват. Блажен е онзи народ, който съдейства за развитието на школата. Всеки народ, който дава път на Божествените закони, напредва и в умствено, и в духовно отношение. Ако започне да се противопоставя на тези закони, той сам подписва присъдата си. Никой народ, никое общество, никое семейство, никой човек няма право да се противи на Божествените закони. Днес Бог благоволи към славянството; иска да го сложи на работа, да свърши една велика мисия за човечеството. Големи блага и велики условия се предвиждат за славянството, но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тези условия правилно. Ако славянството не използва благоприятните условия, вместо него ще дойдат други, но Божият план трябва да се реализира. Всеки народ, като един човек, трябва да изпълни своята мисия. Мнозина гледат на Божественото учение като на секта, която ограничава човешкия ум и спъва развитието на сърцето. Според тях, които следват това учение, са изменници на своя народ. Аз казвам тъкмо обратното: Които не приемат Божественото учение, те са изменници не само на своя народ, но на цялото човечество. – Защо? – Защото Божествената енергия открива нов път, нови условия за човечеството. Това всички трябва да знаят. Ние не казваме на хората да вярват, но им казваме да опитват нещата; ние не говорим тайно, а наяве. Ние не желаем заблуждението на хората, а тяхното освобождение. Ще бъдете смели и решителни да завъртите колелото, та който се хване на него, трябва да се съгласи, или нагоре да върви, или да падне долу. Който е решил да служи на своя народ, трябва да говори, да проповядва истината. Не е писател онзи, който не изповядва истината: и поетът, и художникът, и вестникарят – всички хора трябва да служат на истината. Не се прощава на онзи, който си служи с лъжата. Свещеникът, учителят, майката или бащата, които си служат с лъжата, сами са се осъдили. Истината трябва да бъде ръководното начало в живота на човека. Днес от всички хора се иска да преобразят живота си. Старите основи не издържат на новите условия. Новото вино ще се налее в нови мехове. Мнозина питат, като са работили толкова години, нищо ли не са спечелили. Все сте спечелили нещо, но трябва още да работите. Който всяка сутрин става рано и отива на нивата да копае, все придобива нещо, но това не значи, че следващата година не трябва да работи. Обаче, който е възлагал работата си на другите, нищо не е спечелил. Някои работят много, малко придобиват, защото искат да имат големи резултати. И като се обезсърчат, търсят лек начин за работа. За да имате успех, трябва да започвате с микроскопически опити. Правете малки екскурзии, да се свързвате със силите на природата и да черпите направо от нея. Когато сте в общество на много хора, не избягвайте простите. И от тях можете да се учите. Ако знае как да се отнася с хората, човек ще научи велики работи. Бъдете готови да си помагате взаимно... И тъй, като дойдете до Божествените истини и се уверите в тях, не ги проверявайте повече. Божествената истина е храм, в който не можете да се съмнявате. Веднъж доказана, тази истина повече не трябва да се доказва. Остане ли да се доказва няколко пъти, да ви убеждава в своята абсолютност, тя губи своята цена. Всяко нещо, което започва с действие и свършва с мисъл, е Божествено. Всяко нещо, което започва с мисъл и свършва с действие, е човешко. Значи, когато човек действа, Бог мисли за него. Когато човек мисли, Бог действа за него. Докато сте свързани с Бога, по който начин и да започвате, работите ви ще вървят добре. Ще кажете, че разбирате тези неща, но искате да ви се даде нещо повече, по-големи знания. Големи знания се дават на здравия, който може да се храни с твърда храна и да я асимилира добре. На болния обаче се дава лека храна. Той се храни с мляко и с яйца и мисълта му е заета само с това, колко мляко и яйца употребява всеки ден и дали положението му се подобрява. Какви знания може да придобие човек при това положение? Ще кажете, че човек трябва да се храни добре, да стане силен; той трябва да бъде богат, да си пробие път в живота. Това не е право разбиране. Външната сила и външното богатство не разрешават въпросите. Вместо щастие те носят нещастие. Щастието на отделния човек, както и на всеки народ, се крие във вътрешната сила и във вътрешното богатство. Трудът и работата носят щастие на човека. Обаче те не са разпределени равномерно, поради което се явяват големи противоречия и разногласия между хората. Какво е било досега, как сте живели в миналото, вината не е само във вас. Миналото не е важно. Днес вие искате да поставите нови основи на живота си и трябва да мислите по въпроса, какво бъдеще да си създадете. Ще градите по нов начин, с нова енергия и с подтик към нов живот. Ако не можете да изполвате разумно тази енергия, тя ще създаде обратна реакция. Много естествено. Представете си, че ви дам една семка и ви кажа как да я посадите и при какви условия. Ако не спазвате времето и условията за посаждането ѝ, няма да получите никакъв резултат. Значи определено е времето, както и условията, при които могат да се посаждат семената и растенията. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Изгубите ли условията, не може да очаквате добри резултати. Не може да развивате добродетелите си, ако не спазвате благоприятните условия за това. Като ученици, вие трябва да работите за развиване на своите скрити дарби и способности, но по естествен начин, да се проявяват постепенно, а не изведнъж. Всяко бързо постижение не води към добър край. Например, ако изведнъж придобиете големи знания, вие можете да се възгордеете, а гордостта води към падане. Като се развива естествено, човек се ползва от благата, които природата му дава. Същевременно той използва разумно всички условия, които благоприятстват за развитието му. Като се говори за Божествената истина, някои я смесват със своето религиозно верую. Всъщност те коренно се различават. Щом дойде до известно верую, човек може да се ограничи и зароби, когато Божествената истина нито ограничава, нито заробва, но освобождава човека. Следователно само онзи може да приложи истината, който има знания; ако няма знания, истината ще му причини големи страдания. Човек придобива знания, когато изучава себе си и своя ближен. Тогава той си обяснява защо не може да търпи този или онзи и как може да смени своето неразположение към него. Двама души не могат да се търпят, когато станат положителни, т.е. с един и същ род енергия. Докато единият от тях смени състоянието си, те трябва да потърсят някого, с противоположна на тях енергия, който да хармонизира или уравновеси енергиите им. Ако и при това положение не успеят, да потърсят трети, четвърти, докато постигнат добър резултат. Ето защо, когато казвате, че някой човек е нервен или нетърпелив, всъщност не е така. Такива хора не съществуват, но в известен момент в някои мозъчни центрове се натрупва излишна енергия, която очаква времето си да се освободи, да излезе навън. В това отношение тя е подобна на бомба, която експлодира и причинява малки или големи пакости. Освободи ли се от тази енергия, човек се успокоява и става добър. Когато е разгневен, човек се сърди, кара се, удря, чупи, каквото намери на пътя си. Щом изразходва енергията си, той става кротък като агне. В какво се заключава лошавината на този човек? – В излишната енергия. Ако може да използва разумно тази енергия, той ще бъде активен, добър и работоспособен. Като се приготви тази лекция, нека всеки от вас си я препише в една тетрадка. След това да извадите по-важните мисли, върху които трябва да работите. Работата ви ще се състои в размишление и приложение. Ще мислите и ще прилагате, да видите до какви резултати ще дойдете. Работете върху лекцията цялото лято и след това ще ми дадете тетрадките си да ги прегледам. Искам да видя как сте схванали лекцията и кои мисли намирате за съществени и приложими. При това всеки сам ще напише лекцията, и то ръкописно, за да извлечете по-голяма полза. Задача: В продължение на две седмици всеки ден отделяйте по пет минути за размишление. Щом се събудите от сън, веднага станете и докато сте още бодри, с необременен ум и сърце, оставете се свободно на Божията мисъл, тя да ви обладава, да се изсипе върху вас и да се почувствате като новородено дете, което не мисли за нищо, което е свободно от всякакви грижи и безпокойства. Каквато мисъл влезе в ума ви през петте минути на размишление, това е вашата придобивка през деня. Колкото и да е малка мисълта, която сте възприели, тя ще внесе известно разширение в съзнанието и ще развие вашата самоувереност. Тежко е положението на онзи, който няма никаква самоувереност. той всякога се колебае между две състояния, може ли да свърши една работа, или не може. Ученият трябва да спряга глагола „мога“. Щом се намери пред някаква мъчнотия, той трябва да каже: „Всичко мога да направя в името на Христа и на Бога“. Така е казал някога апостол Павел: „Всичко мога да направя чрез Господа Исуса Христа“. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ми бъде, и аз ще ви се изявя“. Като размишлявате всяка сутрин по пет минути, изговаряйте в себе си формулата: „Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да възраснат в мен добродетелите, които отначало още си вложил в моята душа. И аз ще приложа всичките си сили на Твоето лозе, за изпълнение на Твоята воля“. Мнозина мислят, че като влязат в школата, работите им ще се наредят, но излиза обратното – работите им се объркват повече. Те се обезсърчават и искат да напуснат школата. Те не знаят, че ако в школата работите им се объркват, вън ще бъде по-лошо. Благодарете, че сте тук, където възможността да научите законите на живота е по-голяма, отколкото другаде. Тук поне сте под покрив, на сухо. Не мислете, че целта на школата е да урежда вашите материални работи. Тя има велико предназначение. Дръжте в ума си стиха, който Христос казал: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи“. Ако разберете дълбокия смисъл на този стих, лесно ще се справите с мъчнотиите и противоречията. От вас се иска прилежание и работа. Учителят обича прилежните ученици. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“. Ще учите, ще прилагате Божиите закони, за да познаят всички, че сте ученици на Божественото учение. От делата ви ще познаят, че учението, което следвате, е Божествено. Ако говорите само и не прилагате, никакъв плод няма да имате. Мнозина говорят за Любовта, но плод нямат; говорят за Мъдростта, плод нямат; говорят за Истината, плод нямат. Думите им са безплодни. Те цъфтят, цветовете им са ароматни, но плод не дават. Много пчели има около тях, но оплодяването не става правилно. Време е вече Божествените дървета да дават плод. Т. м. 16-та школна лекция на общия окултен клас, 15 юни 1922 г., София.

Слънчева

Слънчева

 

Завеждам ви при извора

Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при Реалността, където няма скърби и страдания. А там, където има скърби и страдания, това е нереалното и човек, като не разбира Божиите пътища, страда. Аз имам допирна точка с Бога. Интересува ме допирната точка! Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мен само реализираните идеи са идеи. Аз съм пратен от Бога. Трябва да знаят, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание, а съм пратен от Бога да работя за въдворяване на Царството Божие на Земята. Царството Божие няма форма. Бог говореше чрез Христа, Бог говори чрез мен! Идеите, които излагам в беседите и лекциите, са взети от Божественото. Аз съм дошъл, за да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия. Каквото е говорил Христос и каквото говоря аз, то е един и същ източник. Не са два източника. Но всеки Учител се различава, носи един свещен огън от Невидимия свят и какъвто е огънят му, по това се отличава. Против Учителя не може да се работи. Ние носим едно Божествено учение, но не спорим, не можем да го сравним с нещо; времето ще покаже. Всички онези, които ще дойдат, са определени. Онези, които идат в Шестата раса, са определени. Ако някои могат да намерят по-голяма светлина другаде, нека да идат там, няма нищо. Учителят като дойде, носи новото; старите адепти не могат да отидат по-напред без един ключ и този ключ е в Учителя. Учителят дава обяснение за възможностите на настоящето и разкрива бъдещето. Аз сега дойдох да науча хората да живеят по Любовта; няма друг път, всички ще дойдат. Това Учение искам да го подложат на опит. Аз се уча от Слънцето. Искам да бъда като Слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света. От всичко се уча, всичко оценявам, нищо не подценявам. Когато хората вървят по този Божествен път, аз се радвам, а съжалявам, когато не са в него, защото всички ония страдания, които ще имат, не ме радват. Аз искам душите, над които работя, да успяват и един ден да бъдат една написана книга, че да се радвам, че съм постъпил добре. Трябва да дойде Учител в света, за да даде образ на хората. Като дойде Учител, Той говори нещо, което им е понятно. Учителят носи Първата любов в себе си и не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво, защото Любовта има еднакво око за всички. Той знае защо страдащият страда и защо радващият се радва. Той може да избави страдащия много лесно, само с две думи: „Приеми Любовта и ще се освободиш!“ Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш в пътя към безсмъртието. Учителят приема Любовта от Бога, тя минава през Него и идва при ученика. Най-първо се образува връзка между Учителя и ученика. Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването. И чувствам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва. Ето как ще стане побратимяването: нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр. Невидимият свят ще даде запалка, а материалът ще се даде от тия, които са в Школата. По стила на беседата ще кажа, че едно дете може да говори логически, като заучи някое стихотворение; да говори човек логически не е мъчна работа, има известни правила, които ще заучи и готово. Нещата в Природата логически ли са наредени? Звездите не са наредени по величина в пространството. Онова, което се дава в беседите, не е само в думите. В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани и само който ги е преживял, ги възприема. Четенето на Евангелието, беседите и лекциите трябва да става с разбиране и приложение. Всяко нещо, което четеш, трябва да обмислиш и да го приложиш. Някои мои беседи са чисто хирургически – чистя раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мен. Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и самовъзпитание. Толкова методи и образи съм дал за възпитание на децата, на големите, на философите, на поетите и пр. Образите, с които си служа, са извадени от Природата. Най-новото, което е сега в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години друго беше. Казват: „Едно време Христос е казал това“; да, но Христос също е казал: „Сега не може да разбирате някои неща и после ще ги разберете.“ Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови неща. У нас философия, живот, упражнения и всичко друго вървят хармонично. Тези гимнастически упражнения се дават на външния свят за пръв път. Музика прониква беседите и трябва да се намери някой, който да знае да ги изсвири. Който ще тълкува беседите, трябва да е майстор. В беседите са скрити истини за бъдещата култура. Четете беседите и лекциите от Младежкия и Общия окултен клас, Евангелието – също. Тези работи вършете пред всяка друга работа, обезателно трябва да намерите време за тях. Братът каза: „В тях има скрит смисъл.“ В това е именно е силата – да се упражнява ума, да се впрегне на работа и да търси вътрешния смисъл на думите в беседите. Някой път ви държа една лекция и през ума ми минава мисъл защо ли трябва да ви я държа, когато ще я разберете след двадесет години; защо от Небето искат да я държа. Сега давам двадесет лева на малко дете, което не съзнава, но като минат години тези негови пари вече ще станат един малък капитал. Идеите, които излагам в беседите и лекциите, вие сами може да ги намерите, но за всяка от тях трябва да работите двадесет и пет хиляди години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи; тогава колко години ви трябват, за да ги намерите? А колко такива беседи има? Затова подчертавам, че с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие. Някога в древността мнозина са чакали в школите двадесет години, за да има дадат две-три зрънца изречения, с които да работят после. Окултната наука на Запад върви по механичен път, а в беседите има разнообразие, каквото има и в самата Природа. В това разнообразие има вътрешна закономерност – както е в Природата, така е и в беседите. Аз съм излязъл от един свят, в който окултистите не са стъпвали и дори не са го виждали. Превеждам от Природата, от самия оригинал. Досега не съм ви говорил за Любовта, досега съм стигал до Причинния свят. Тази Школа върви по Абсолютния път; щом искате да вървите по относителния път, вие се изключвате от нея. И вън от Школата пак е школа. Всичко е в плана на Бога. Веднъж казах на едни външни хора: „Ако искате да чуете това, което е писано, то недейте идва при мен, има книги, четете ги, но ако искате да чуете това, което никъде не е писано, елате при мен.“ Един свещеник ми писа, че се е отчаял, защото нямал какво да говори, но почнал да чете беседите, животът му се осмислил, станал радостен и весел и ме питаше дали има право да ги изнесе пред своите слушатели. Той се е ободрил от новото. Аз никой път не съм преповтарял нещата. Това, което съм казал, целият свят да ми дадете, не го повтарям. Онова, което говорих двадесет и пет години, то вече изпълни света и от него светът не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено и един ден хората отвътре ще го приемат. Животът няма да се измени така, както днес хората мислят. Има невидими работници, които вземат и разпространяват чрез въздуха идеите, които ви говоря. Словото, което донесе Христос, духовете после го разпространиха навсякъде. Новите идеи, които говоря, тази Божествена мисъл, навсякъде се носи в света, всички я чувстват. С вас заедно слушат беседите и други същества. Мнозина слушат туй, което говоря. Когато изнасям беседи, нямам предвид само вас, но и тези, които съвършено са се освободили. Тях ги няма тук, на Земята, свободни са и слушат от други светове. Братът попита: „Как можем да ги достигнем?“ За да ги достигнете, трябва да направите връзка с тях и да ги попитате как са дошли до това състояние. Някой път, за да стресна, за да изтъкна някой недъг и за да помогна, разправям в беседата работи, с които се цапам, като навлизам в една тиня, защото всяка човешка любов е голяма кал. Принуждавам се да разправям за това, за да изтъкна истината, цапам се, ала не може другояче, трябва да я кажа. Един учител ви преподава знание, но знаете ли как се е придобило то? Някой е вкусил сладките плодове на знанието, но как идва този сладък плод, какви условия е минало дървото, как е издържало на бурите, студа! Ако хората са готови, мога да им говоря по-дълбоки работи, но трябва смирение. На един човек, който мисли, че всичко знае, не мога да му кажа нищо. Преди всичко човек трябва да има смирение, ако иска да получи по-вътрешно знание, т.е. трябва да има съзнание, че това, което знае, е много малко и че трябва тепърва да учи. Един французин ми зададе с писмо няколко въпроса: първо, кое ме е подтикнало да започна това движение? Отговорих му: Любовта към Бога, Знанието за Бога и Истината за Бога. Второ, за кои е това движение? Казах му: това движение е за цялото човечество, а не само за България; това движение е организирано и другите организации ще дойдат да помагат на него, понеже то е Божествено. Трето, това движение има ли противници? Казах му: във времето, което иде, всички онези, които се противят, ще изгубят своята почва. Това, което ние носим на света, е така необходимо, както светлината, въздухът, водата и хлябът. Това е най-новото положение, което се разкрива на бъдещото човечество. Хората трябва да го опитат. Любовта трябва да влезе в света по нов начин. Нещата, които казваме, трябва да се проверят, за да имат живот и никак няма да се налагат със сила. Аз не искам да ви доказвам, а казвам: Опитайте. Щом се защитаваме, ние сме на крива страна, трябва да се говори само това, което има приложение. Това, което говорих тази сутрин в Общия окултен клас, има приложение. Който не познава Вътрешния учител, не познава и външния. Учителят не може да работи върху всички направо. Върху някои работи направо, а върху други работи така: ще тури между него и себе си един човек или двама, или трима души и т.н., до десет. Христос избра дванадесет души и върху тях работеше. Всеки от тях имаше една типична черта. Например Тома имаше особена черта и тя беше врата за Христа да работи между другите хора. Също така и всеки един от учениците му беше врата, чрез която Той можеше да работи върху специална група хора в света. От всички ученици на Христа само у Йоан имаше мекота. В погрешките на моите ученици не се взирам, имам много по-важна работа. Зная всичко какво мислят и какво вършат. Бих могъл да ги изправя, обаче не искам; оставил съм ги напълно свободни, тъй като уча свободните. Това Учение е за свободните, не търсете любовта на кибритените клечки. Любов, която се запалва от кибритени клечки, гасне, а Божествената Любов е вечна, тя никога не гасне, никога не се губи, вовеки веков пребъдва. Само като помислим за Бога, Любовта ще изпълни нашите сърца. Това, което съм ви казал, е много малко: да търсим Бога във всичко, да обичаме Бога във всичко и във всички! Аз съм посадил млади дръвчета, които сега растат и след три-четири-пет години ще дадат плод. Тогава ще видим на кого какъв е плодът. Нито един, който е дошъл при нас съзнателно, не е излязъл. Ние нито каним, нито пъдим някого от нас. Сега приготовлявам учениците; ще дойде време, ще ви запаля и вече не ще има угасване. Само ако се запалите! Най-напред ще има охкане, ала като почнете да давате плод, то вече сте готови. Аз съм се пожертвал за вас, а сега вие трябва да се самоотречете от себе си. Чрез послушание ученикът ще възприеме Любовта на Учителя. И както почвата възприема дъжда, така той възприема Любовта на Учителя. Чрез учение ученикът полива нещата и те растат в него. Ученикът е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта. За да те приеме Учителят, трябва да имаш Любов. Само Любовта може да отвори портите на Мъдростта и на Знанието. Учителят избира учениците си и със своята Любов ги повиква. Ученикът от признателност към Учителя учи, за да поддържа Любовта на Учителя. Любовта, която проявяваше Христос към околните, беше отглас на Любовта, с която Го възлюби Отец. Като познаем Бога, трябва да познаем, че и нас е изпратил, за да извършим Волята Му. Всеки съзнателен човек, в когото Духът Христов живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия. Ако нямаме отношение към Бога, какво ще ни застави да имаме отношение към другите? От какво зависи благоволението на Учителя към ученика? То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на ученика към Учителя и второ, ученикът да учи. Той може да се обхожда добре, но да не учи добре и това, което с добрата обхода съгражда, с неученето разгражда. А има ученик, който добре се обхожда и добре учи. Тогава Учителят към него има особено разположение. Добрата обхода е капитал! Чрез учене ученикът разработва този капитал. Ако не се учи, капиталът остава неразработен и тогава след време изчезва, изхарчва се. Всяко нещо, което не дава плод, се хаби, намалява се. Най-първо човек трябва да цени Любовта, която дава Живот, а след това да желае да облече Живота. Знанието е дреха на Любовта, Истината е охрана, жилище. В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което да живее. Любов, Мъдрост и Истина са три необходими неща. Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждането на материални и лични въпроси и не живеят идеен живот. Затова е необходимо да се създаде мисловна централа – не всяко нещо да се съобщава на всички, а само на определени. Някои не прилагат и даже понякога съжалявам, че почнах в България духовна работа. Трябват безкористни хора, които са готови да служат безкористно на Бога, а в Братството такива са само отделни лица. Определените братя и сестри са 1444. От тях има вече една част в Братството и с други още ще се допълни. И те ще дойдат непременно! Но не всички, които са сега в Братството, са от тези 1 444 души. Една сестра ми каза: „Искам да бъда при Вас, да Ви слугувам, да Ви стана слуга.“ Казах ѝ: „Моля, Вие сте на крив път! Защо ще слугувате на мен, вашият господар е Бог, слугувайте на Него! Аз също съм слуга. Защо ще взема един чужд слуга, когато и аз съм слуга и мен не ми трябват слуги.“ Христос казва: „Думите, които говоря, не ги говоря Аз, но Отец Ми говори чрез Мене.“ Когато някой път говоря строго някому, защо той да не мисли, че Бог говори чрез мен. Един голям професор може да посвети на ученика си много малка част от времето си, понеже е много зает с разни свои открития в лабораторията. Изобщо неговата работа не е да се занимава само с ученика. Нямам време, никой да не идва да ми се оплаква от този или от онзи. Някой пита: „Какво трябва да правя?“ Гледайте мен и правете каквото правя аз, опитайте го. Необходимо условие за напредване на ученика е изучаването на беседите. Според мен тази беседа е изключително важна и за това я пуснах цялата. Благодарна съм, че свободно мога да откривам и разбирам мъничко, зрънце от Новото, което иде в света чрез Словото. Желая на всички братя и сестри да прилагаме и да се доближаваме до Истината!

Слънчева

Слънчева

 

СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА

Моята светеща раса - която скоро ще се основе, далеч ще превъзхожда и най-фантастичните видения на днешните идеалисти. Не съм мечтател, който се впуща във възможности! Аз зная, какво има да стане! Стоял съм зад някои мечтатели утописти, въодушевявал съм ги, направлявал съм техните мисли, за да може светът чрез творенията им да види бъдещето и да подкрепи усилията им и тъй да ускори деня, в който ще дойда, за да основа новата раса. Твориха те по мои указания от свое гледище - опирайки се на една малка частица от истината, която бяха познали. Сега, сам аз говоря с истинското знание за онова, което се планира - което вече е в Единния дух и вече пребивава в най-висшите мисли, които за моя поглед са по-действителни от дървета и скали. Не бленувам, кога говоря за идещата раса - Аз, който съм духът на тая раса! Но от вас, от днешното човечество, от вас ще зависи, кога да бъде тя основана - кога тя със своята радост, със своя мир, със своето богатство, с несравнимото си щастие ще се изрази на земята. В молбата си за чистота - аз, духът на неродените - посочих няколко преобразования, които са необходими, за да приготвите света и себе си за новата раса. Ключът на днешната раса е: имам; на новата: да бъда! Вие искате да притежавате всички неща, които ви се струват ценни, все едно дали са те полезни вам или на другите. Но не важи, какво притежавате - рано или късно, то може и ще бъде изгубено. Старайте се да бъдете - помагайте на другите да бъдат, поддържайте ги в усилията им да придобият вечните добродетели, защото те са едничките неща, които никога не ще се изгубят. Тогава ще ускорите идването на новата раса. Днешната раса гледа да взема; новата ще живее, за да дава.... ...Настоящата раса се характеризира с разделение; новата се отличава с единение. Всеки се гордее с това, което другите нямат - и се обръща внимание само на различията: различия в раси, облекло, полове, политически убеждения и религиозни вярвания. Моята раса дири само обединяващото. И тъй като всеки ще разбере, че сам той - неговата вътрешна същина, неговият живот... е Бог - и че всичко, що живее, е самия той, защото по същество е същата същина, същия живот, същия Бог - не може никой, разделен от другите, да преследва по-нататъшни цели. Гледайте сега още да разберете, че вие наистина сте другите. Настоящата раса е свързана; новата ще бъде свободна, Настоящата раса държи на земни форми и формалности, на външен блясък. Дори в своите приятелски и любовни отношения днешните хора се прилепят о материята. Новата раса ще познава духовната страна на всяко откровение: тя ще се занимава с вечното, ватова ще бъде тя свободна, свободна от всички измамливи връзки на преходните неща, свободна от страха, че ще изгуби нещо, което притежава - и затова свободна от всякакъв страх. Настоящата раса е лична; новата раса ще бъде безлична. Вашата личност се има за много важна - нейните нужди, нейните желания, нейните мнения, нейните намерения, нейното здраве - изпълват вашия живот. вашите мисли. Сега за сега се вижда почти безполезно да ви се говори за безличие - за едната същина във вас, която всички ви свързва. Моята раса ще бъде свободна от произвола на егоистичното, лично „себе” - ще бъде признато едничко величието на безкористната и свръхлична същина. Ограничението държи юздите на сегашната раса; моята раса ще строши всичките вериги и ще получи освобождение. Запрени, всестранно ограничени сте вие във вашата самостойност - дори и кога не знаете това! Вашият егоизъм ви въздържа, материалният ви ум ви стеснява и желанието да се делите погребва истинското ви същество. Чрез подчиняването на вашето „себе" вие ще освободите истинската същина. Тогаз безкрайно ще тържествувате и като член на моята силна раса ще бъдете освободени от всяко невежество, от всяка болка. Избягайте от затвора на ограничаващото ви себе, замрежено в многоликите и многобройни „себета" във вас - и съзнателно различавайте единството на развиващата се, освободена същина. Малките тия точки на противоположности сочат направлението на моята нова раса - и какво би значило за вас, ако бихте могли да влезете в нея. Тогава ще разберете, че вие сте целия свят. Тогава ще бъдете едно с всички творения, с всичкото битие; с небето, с дървесата и морето, с елементите, насекомите, птиците и бозайниците, с човеците, с боговете - и дори с Бога. Тогава ще знаете, че сте безсмъртни - че винаги сте били и че никога не ще престанете да бъдете такива. Тогава съзнателно ще почувствувате да тече през вас Божията сила в другите - и ще изливате върху другите божествения живот с всичкото му величие и слава. Тогава ще видите, че има във вас и във всички едно безкрайно развитие на божественото, че пред вас се простират все по-големи и по-широки пространства - един безкраен низ от несравняеми и чудесни цели. Тогава ще намерите, че сте чувствителни за впечатления, които една мъничка човешка душа едва може да схване - и че потъва в нищото пред всичко това, което се счита за щастие. Това е обетът на моята победоносна раса! Сегашната раса и новата

Слънчева

Слънчева

 

Двамата господари

Двамата господари Никой слуга не може на двама господари да слугува. Не може да работите на Бога и на Мамона. (Ев. Лука 16:13) В света работят два разумни принципа. Като казва, че не може да служите едновременно на тези два принципа, Христос подразбира, че не може да бъдете два пъти по-активен, отколкото може да издържите, т.е. в един котел не може да се произведе по-голямо напрежение, отколкото той може да издържа. Тези два принципа не могат да се съберат в един котел. В окултизма тия принципи се наричат първи и втори, а в науката – „положителен“ и „отрицателен“. Положителният принцип е всякога по-силен, а отрицателният – по-слаб. Творческата сила всякога се проявява предимно в слабия принцип. Това, което гради в света, то не е силното, а слабото. Затова онези хора, които разрушават, всякога са по-силни, отколкото добрите, меките хора. Вие може да усетите тези два принципа у вас едновременно, например когато станете активни, когато се разгневите и извикате: „Скоро ред и порядък“, тогава всички слуги, жени, деца се изплашват и се подчиняват. Но този принцип не е творчески, той нищо не създава. Само когато се оттеглите вътре в себе си, като се успокоите, тогава всичко взима своя нормален ред. Първоначалният принцип, от който произлиза злото, омразата и лъжата, сам по себе си не е лош. Вие имате особени понятия за омразата и лъжата. За да може човек да лъже, трябва да е умен: глупав човек не може да лъже. Това е най-голямата философия, а в съвременното общество наричат го „висша дипломация“. Тази дипломация и жените я нямат. Когато мъжът е по-силен, в първия принцип, жената ще го глади, ще го нарича „миличък“ и най-после с мекота ще го укроти, за да асимилира този висш принцип. След като се уравновесят тези два принципа, почват да работят заедно: първият принцип от излишъка си дава на втория. Христос казва: „Не може да служите едновременно на Бога и на мамона, не може да служите едновременно на първия и на втория принцип, не можете да служите едновременно на омразата и Любовта“. Това са две неща, които се изключват, понеже са диаметрално противоположни: не се движат в една посока. Вземете, например, двама търговци, те могат да работят заедно, защото имат еднакви интереси, движат се в една посока, но един търговец и един лекар не могат да работят заедно. Под думата „Господ“ се разбира най-възвишеното, най-благородното начало, което твори. Този принцип е мек и пластичен, но с това той не е ограничен, и е безсмъртен – в този принцип, втория, не съществува смърт. В първия принцип съществува смърт, и то само затова, защото силният, със силата, която има в себе си, сам се разрушава. Само силните хора могат да се самоубиват. Вземете за пример скорпиона, ако бъде заобиколен с огън и не може да излезе от там, той извива опашката си и се самоубива. Той предпочита да се самоубие, отколкото да изгори жив. Първият принцип е създал космоса, материалния свят, всички видими светове с вашите тела и техните енергии и сили, които са необходими за съграждането им. Когато искате да се откажете от първия принцип, вие трябва да върнете всичко, което той ви е дал. А като му върнете всичко, какво ще остане във вас? Вие ще се върнете във втория принцип, ще станете едно с Бога. Няма да има тогава ни Иван, ни Драган, няма да има ни ангели, ни дяволи, и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие. Няма да става въпрос, коя от двете воюващи страни ще победи, какво ще стане след войната; всички тези въпроси ще се разрешат, всичко това ще се слее в първия принцип и той ще се оттегли в себе си. Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли: злото в света е подсоляване, и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог изпраща първия принцип, за да образува солта. Но човек не трябва да слугува на този принцип. Христос го взима както се проявява на земята, а не както се проявява горе, между ангелите. Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив. Аз не вярвам на такова благочестие. Когато кесията на един човек е пълна със злато, със сребро, и той претендира да е светия, съмнявам се в неговата святост. Всички богатства на света принадлежат на Господа, и в момента, когато помислиш, че силата, влиянието, което имаш, е твое, ти слугуваш на първия принцип. Тоя принцип е индивидуален, той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят, и най-после той се разгневява, започва да бие и ги умъртвява. За обяснение на тая мисъл, ще ви разкажа един анекдот. Един селянин нямал никак деца и често молил Бога да му подари деца. Един ден взел един чувал, в който имало цяла крина житни зрънца, и се помолил на Бога да превърне тези зрънца в деца. Бог чул молбата му, и всички зрънца се преобърнали в деца. Като станал сутринта, всички деца започнали да викат, плачат, искат да ядат. Това много разгневило селянина, и той казал: „Тези деца ще ми изядат главата“, и взел да ги бие и избива. Едно от децата успяло да се скрие зад вратата и като дошъл неговият ред, започнало да плаче и да му се моли: „Остави поне мене живо“. ...Това е първият принцип у вас – злото, което действа, и когато дойде, казва: „Аз ще руша“. Но когато дойде в света вторият принцип, който хората наричат Любовта, майката, силата на нещата, той веднага смекчава първия принцип и, съединени така, двата раждат най-великото, най-възвишеното в света. Като служите на Господа, само чрез Него може да влияете на първия принцип: само Господ е в сила да ви избави от смъртта. Не служите ли на Господа, ще бъдете погълнати от първия принцип, защото законът е такъв. Откъдето изтича водата, пак там се връща; откъдето излизат парите, пак там се връщат; откъдето излиза силата, пак там се връща – всичко се връща назад. Всички тези неща са излезли от първия принцип. А в Любовта имате едно проявление на абсолютния Бог в света, Когото никой не знае какъв е – незнаен Бог, за Когото хората нямат никакво понятие в света. „Този Бог, Когото вие не знаете и му се покланяте, Него аз ви проповядвам“, казва Павел. Само Той държи в себе си тези два велики принципа, чрез които се проявява. И тъй, понеже единият принцип разрушава, а другият гради, вие не може едновременно да разрушавате и да градите. Като мразите – разрушавате, а като любите – градите, създавате. Някои подразбират, че първият принцип има наглед у хората желание да съгражда, но той пак поглъща. „Обичам те, обичам те, но ще те изям“, така котката си играе с мишката, най-после я стисне и погълне. Това наричат хората любов! Някои, като говорят за индуската философия, под „нирвана“ разбират сливане с Бога, а не съграждане. Това отчасти е вярно: ще има и сливане, и съграждане. Трябва да се влезе в съгласие с втория принцип и да се живее с него. Във втория принцип има вечен стремеж да докара всички същества в едно, да ги обедини; то е стремежът на Христа, да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да създаде в света малки къщички, в които да живее. Велико е онова същество, което може да разбере този дълбок принцип... ...И между хората има служители на първия и на втория принцип. След време, когато човечеството завърши своето развитие, вземе своя венец, всеки ще отиде на мястото си. Затова Христос казва: „Без Мене – подразбира втория принцип – нищо няма да направите“. Тук е дълбок смисъл – останете ли сами да се борите в света, ще станете слуги на първия принцип и тогава ще се проявят във вас всички отрицателни качества: умора, завист, отвращение, недоволство, които постоянно разрушават. В този принцип не може да намерите благо за света, не може да видите никакъв смисъл в живота. Затова казва Христос: „На Бога и на мамона едновременно не може да служите“. Ако служите на мамона, ще бъдете в дъното на ада, ще бъдете във вечно недоволство и никога няма да разберете дори защо сте мъж или жена. Може да минете през всички форми на създанието, но всякога ще бъдете недоволни, понеже човек сам по себе си никога не е доволен. А под думата „недоволство“ се разбира, че не може да бъдеш доволен от своя външен изглед. Защо човек е недоволен? Неговият дух е много по-велик, изисква по-широка дейност от онази, която проявява. Имаш малко тяло, а духът иска по-голямо. Започва една вечна борба. И в тази борба казвате: „Правото е на силния“, то е първият принцип, а когато кажете: „Правото е на слабия“, то е вторият принцип. Някой направил престъпление, но като даде на съдията 2–3,000 лева, той го оправдава също както в средните векове с индулгенция, прощават ти се греховете. Обаче в съграждането на нашия живот Христос не търпи разединение. Щом сте разделени в себе си, трябва да се дигнете над туй разединение и да работите вътре в Бога. Само тогава ще разберете вътрешния смисъл на тия сили, които действат във вселената. Онези, които са тръгнали в Пътя, посветените, имат по-голяма опитност. Защо? Те страдат повече, отколкото светските, защото в християнството едновременно с първия принцип се усилва и вторият. Дето се проявява Любовта, ще се прояви и първият принцип, който остава само една сянка – сянка на битието. Под „сянка“ разбирам принцип, който умъртвява. Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи тъмнина, а вторият принцип всякога носи светлина на ума. Щом дойде първият принцип, усещате голяма скръб, безсмисленост в живота, дойде ли вторият принцип, веднага се разполагате, подигате се. В първия принцип търсите изход, и ако не го намерите, дохожда ви мисълта на скорпиона – да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте си създали. И тъй, първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат граница. Какъв живот може да има в това, което е ненаситно? Например, пътувате през вселената с бързината на светлината – какъв смисъл може да има за вас това движение? Да влезеш в една, две, три и повече къщи няма смисъл. Има смисъл да се запознаеш с ония, които живеят там, да встъпиш в общение с техния ум и сърце. Запознаване, приятелство в света е да влезеш в съгласие с този Божествен принцип, който тук, на земята, е изразен в Христа. Първият принцип е създал много илюзии в човешкия ум. Понеже той носи всички сенки, той е силен, създал е комбинации, с които може да даде възможност да се изрази Божествената Любов: Любовта намира в него израз, той ѝ става почва. Неговото желание е да подчини втория принцип – Любовта, но тя не се подчинява. Тя е закон, който регулира нещата в света. Първият принцип се бои от втория, защото когато се изпречи пред втория, проявява се светлина и като види своя образ, почва да се плаши. Също когато отидете при някого, който ви обича, сърцето ви почва да тупа. Той казва: „Дохождате при майстора си – тъй мнозина съм поглъщал“. Мъже, жени, деца – на всички треперят сърцата. Мъж или жена – и двамата имат скрита мисъл – първият принцип – искат да владеят, но като усетят, че този принцип не се поддава, казват: „А, тук е моят майстор; тук е вторият принцип, Божественият, който носи израз на живот и безсмъртие“. Писанието казва: „Любовта изпъжда вън всеки страх“, и за да бъдем щастливи, непременно трябва да се съединим с Христа – иначе пътят ни е изгубен. Щом не служим на Бога, ще служим на мамона. Ако служим на Бога, съборили сме мамона – ако не служим на Бога, ще дойде мамон и ще каже: „Ти ще ми служиш!“ Това всеки от вас трябва да знае. Някои казват: „Аз искам да съм свободен“. Свободен ще си, ако служиш на Любовта, иначе ще слугуваш на мамона и ще бъдеш роб. Едновременно на Бога и на мамона не можете да служите – по никой начин! Често някои казват: „Аз да го набия, та да ми има страх“. Ти можеш да го набиеш, можеш да го наплашиш, но той няма да те обича. Аз бих желал да видя някого от вас, който чрез бой е обикнат от друг. Такъв човек не съм срещнал. Това го говоря не само аз, говорили са го всички велики хора, всички светии... Животът в съвременното наше състояние се проявява в две посоки: в доволство и недоволство, в качване и слизане. Други посоки на мисълта няма. Право е, че богат човек не може да бъде светия, но и сиромах не можа да бъде светия, ако е недоволен. Под думата „богат“ разбирам човек, който е недоволен от себе си; „сиромах“ – човек, който е доволен от себе си. Като забогатее човек, става недоволен от положението си: купува една къща, втора, трета, мебели – търси начини да разшири този кръг. Недоволен – богат; доволен – сиромах. Но като казвам „доволен“, не разбирам да си индифирентен, тъй както в Индия има факири, които се хипнотизират и заспиват. Имало един, който в продължение на 20 години съсредоточавал мислите си и стоял неподвижен дотолкова, щото птиците го смятали за дърво и започнали да правят гнезда на главата му. Не разбирам такова състояние на доволство, – да се завъдят птички в главите ви. Бог е създал за тази цел дърветата, а ти, за да си доволен, трябва да работиш за Бога, да слугуваш Нему. Да си доволен, то значи: ако днес си спечелил 3 лева, радвай се за това и благодари на Бога. Утре, като станеш, ако спечелиш пак 3 или 4–5 лева, пак благодари на Бога. Не казвай: „Малко спечелих“. „Доста е на деня неговото зло.“ Един грош спечелиш, благодари на Бога; 10 гроша спечелиш – пак благодари на Бога. Достатъчно ти е това. Едното прави човека щастлив. Двама като те любят, не могат да те направят щастлив, ще бъдеш нещастен. Любовта може да съществува между двама души, между трима тя не съществува. За да се прояви третият елемент, и двамата трябва да вложат по равно количество, и тогава ще произлезе тяхното дете. Бащата казва: „То обича мене повече“. Майката казва: „Не, мене повече обича“. Някой път бащата се намръщи, защо детето обича повече майката, и обратно. Защо ли? Защото този принцип у двамата не се е уравновесил. Вашите добродетели, вашите сили всякога ще съответстват на вашето вътрешно състояние – ни повече, ни по-малко. Това е цяла истина... ....Преди падането на Адам имаше друг Адам, една друга велика култура. Като падна Адам, хората се изродиха, и сега ние казваме: „Ние сме първият Адам“. Вашият първи Адам е ягорида, която само на края на опашката си е Божествена и после еволюира. Като нямало от що, Господ взел малко пръст, направил от нея Адам и го оставил да живее в един малък рай, като градинар. Казваме, че нашият първи баща бил гол. Гол е бил, защото мъж, който се оставя да го води за носа една жена, е глупав. Жена, която се оставя да я води една змия, и тя е глупава. То е още по-смешно даже. Не е син Божи този Адам, когото вие знаете. Христос е бил преди Адам, преди Аврам. Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго. Христос, когато дойде, каза: „Аз съм Онзи, Който беше преди Адам и Аврам“. Той живеел в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пели в Божествената зора на живота, в златния век на човешкия живот. Когато дойде грехът в света, тогава дойде великият баща – дяволът, който живее сега вътре във вас, и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте в греха си, ще умрете; всякога ще служите на мамона и никога няма да бъдете щастливи. Когато казвам „вторият Адам“, разбирам Христос. Той е втори по отношение към закона на Любовта, но по изявлението на Бога Той е първото начало. Сега вярвам, че като се върнете у дома си, ще започнете да търсите в себе си третия принцип. Онези, който малко се занимават с математика, да започнат да изучават уравненията и тогава в резултата на едно уравнение ще намерят третия принцип. В първата част на уравнението ще турите вашия ум, във втората част – вашето сърце, а в третата част ще влезе вашето тяло, и в тия отношения ще намерите какъв ще бъде вашият живот. Турете в умовете си мисълта да се съедините с Христа. Животът е в съединението и в хармонията. Всяка горчива дума, всяко недоволство да изчезне и всяко желание да ухапите вашия ближен да изгасне. Това значи да служим на Бога. Какво служене ще бъде, ако искам в дадена беседа да ви изоблича, като имам пред себе си вашите грехове, и да ви кълва? Това е лъжливо учение. Кълването е много лесно нещо; то значи да взема един чук и да ви удрям, а един ден вие ще издигнете същия този чук върху моята глава. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти отмерят.“ Тъй че от това, което слушате, не мислете, че аз ви кълва, защото аз мога и да мълча, но аз ви говоря една велика истина, която след дълги години вие сами ще я научите. Това съм научил аз след дълги години, които съм прекарал в материята тук на земята. Оплаквате се: „Лош е моят мъж“; ще кажа: Първият принцип е у него. Мъжът казва за жената, че е зла; казвам: Първият принцип е у нея. Дъщерята е недоволна – първият принцип е у нея. „Българският народ се бие“ – първият принцип е у него. Ще разсъждавате върху всичко това и кога да е, ще го разберете. „Да бъдем добри“ – то е вече вторият принцип. Когато ще се укроти всичко, когато настане мир, ще дойде третият принцип. И тъй, турете си мисълта да служите на Бога – там е вашето спасение. Да бъде благословението на Любовта на живия Господ с всички ви. Беседа, държана на 21 януари 1917 г.

Слънчева

Слънчева

 

Жал ми е за народа

10. неделна беседа, държана от Учителя на 6 декември 1931 г., София, Изгрев. Когато някой човек иска да говори или да спори, той все търси някакъв повод. Сега и аз търся някакъв повод да говоря върху известен въпрос. Като повод за говорене взимам темата: „Жал ми е за народа." (Евангелие от Матея, 15:32). И действително, жал ми е за народа. Учителят може да каже, че му е жал за народа; свещеникът може да каже, че му е жал за народа; съдията може да каже, че му е жал за народа. Обаче от съжаление до съжаление има разлика. И Христос каза, че му е жал за народа, но Той доказа, определи защо съжалява този народ и се зае да му помогне. Не е достатъчно да съжаляваш някого на думи само, но това съжаление трябва да се изрази и в дела. Исус призва учениците Си и рече: „Жал ми е за народа, защото три дни вече седят при мене и нямат какво да ядат; а да ги разпусна гладни не ща, да не би да премалеят по пътя". За тази цел Христос се зае да даде едно угощение на народа. „Жал ми е за народа." Думата „жал", „жалост" изразява някаква идея. Човек все трябва да жали някого. Някога той жали себе си, някога другите. Естествено е човек да жали, да съжалява някого. Да съжаляваш, това значи да се лекуваш. Престане ли човек да жали, той се намира в неестествено положение. Сухите дървета никого не жалят. Умрелите хора никого не жалят. Изпадналите търговци никого не жалят. Болните хора никого не жалят. Тия хора се намират в анормално състояние, те казват: „Нас нищо не ни интересува." Който казва, че от нищо не се интересува, той не говори истината. Защо? Защото, като стане въпрос за ядене и пиене, той се интересува; като стане въпрос за печелене на пари, той пак се интересува. Възможно е някои работи да не го интересуват, но има причини за това. За пример, някой човек не се интересува от истината; друг не се интересува от правдата; трети не се интересува от знанието. Защо? Има причини, които заставят човека от едно нещо да се интересува, а от друго да не се интересува. Когато се интересува човек от нещо, той трябва да си отговори на всички въпроси, които възникват в ума му. За тази цел той трябва да работи. Учителят преподава известен предмет на учениците си, но дойде ли до някои практически задачи по този предмет, те непременно трябва да се решат. Доколкото учениците се интересуват от тия задачи, дотолкова те ще ги решават правилно. Ако не се интересуват от тях и оставят на този или на онзи да ги реши, те ще ходят и ще се връщат от училище, но ще останат недоучени, невежи. За такива хора турците казват: „Хеле дошъл, вол ей отишъл". Тази поговорка не е за българите. Смисълът, който ориенталецът влага в едно изречение, е различен от този, който европеецът може да разбере. Защо? Защото европейските езици са аналитични, а източните образни. Под думата „животно" турчинът разбира същество, което не мисли за високи работи. От сутрин до вечер волът, например, мисли само за ядене. Щом се наяде, той казва: „Нищо повече не ме интересува. Смисълът на живота е в яденето.” И наистина, волът не се интересува нито от наука, нито от музика, нито от изкуство. Ако има нещо благородно в животните, то се дължи на останки от минала култура, при която те някога са живели. Обаче в този живот животните нищо не са придобили. Мнозина мислят, че с дресирането на животните се придобива нещо. Не, дресировката е амалгама, която е поставена върху обикновеното стъкло, да го превърне в огледало. Дресировката не е реалност. Реални неща са тия, които се отнасят до самия характер; реални неща са тия, които са качества, атрибути на живота. „Жал ми е за народа." Казвате: какво се разбира под думата „народ"? Ако под думата „народ" разбирате сбор от хора, от песъчинки или от семенца, това не е народ. Под думата „народ" се разбира сбор от копнеещи души, с пробудено съзнание, от които зависи бъдещето на Човечеството. Тези души са носители на новото. За този народ, именно, говори Христос. На този народ трябва да се даде това, което майката дава на детето си. Защо майката дава толкова много на детето си? Защото тя вижда, че в това дете има дарби и способности, на които трябва да се дадат условия да се развиват. На същото основание и съвременните хора трябва да пазят народа, този сбор от разумни души, защото в тях е вложено красивото, великото. И тъй, трябва да свържете мисълта за народа с красивото, с великото в живота. Кои неща могат да се свързват? Обикновено хората свързват началото на нещата с техния край. Живот, в който не могат да се свържат двата края, той се намира в безизходен път. В такъв живот няма никакъв прогрес, никакво развитие. Всеки човек, който има начало на живота си, а няма край, той нищо не може да постигне. Който пък има край на живота си, а няма начало, и той нищо не постига. На това основание, човек трябва да си изработи нова философия за живота. За пример да вземем идеята за младия и за стария човек. Какво разбират съвременните хора под думите „млад" и „стар" човек? Те определят младия и стария човек според броя на годините. Можете ли според съвременните научни теории да определите, отде започва началото на младостта и старостта и де свършват? Казвам: краят на младостта е начало на старостта, а краят на старостта е начало на младостта. Следователно човек е млад само до зенита на слънцето, до обед. Започне ли слънцето да слиза надолу, към пладне, той започва да става стар. Всяко друго определение за младия и за стария човек е механическо и не е съгласно със законите на Природата. Всяка наука, всяка култура, която не върви съгласно със законите на разумната Природа, е осъдена на изчезване, на смърт. Същото се отнася и за живота на човека: младият, който не може разумно да използува своята младост, той преждевременно остарява; старият, който не може разумно да използува старостта си, той преждевременно умира. Да остарееш преждевременно, това подразбира да изгубиш най-красивото в живота си; да умреш преждевременно, това подразбира да изгубиш най -ценното - живота. Питам: каква е задачата на младия човек? Да живее според законите на младостта. Каква е задачата на стария? Да се подмлади. В това седи смисълът на живота. Ако човек мисли, че като се роди веднъж, трябва да расте, да бъде млад известно време и след това да остарее и да умре, той не разбира смисъла на живота. То е все едно да се качиш на върха на една планина, да поседиш известно време там и след това да слезеш. В материалния свят е така, човек трябва да се качи на върха на една планина и след това да слезе, но в духовния свят законите са други. Там няма смисъл човек да се качва на планината и после да слиза. Понеже законите на Духовния свят се различават от тия на физическия, хората казват: „Защо животът не върви гладко?” Най-новите научни теории твърдят, че веществото, с което е изпълнено пространството, няма еднаква гъстота навсякъде, вследствие на което не е еднакво разпределено. Следователно дето веществото е по-рядко, там съпротивлението е по-малко; дето веществото е по-гъсто, съпротивлението е по-голямо. Същият закон се отнася и за светлината. Това може да се докаже с ред математически формули. Всяко нещо трябва да се докаже. Не е достатъчно само да се твърди, че нещо е морално или че е религиозно. Така и бабите знаят. Лесно е да се каже, например, че това е морално или че не е морално. То трябва да се докаже! Всъщност, какво нещо е моралът? Сега ще приведа един пример за морала на съвременните хора. Когато Господ създал света, направил пеперудата. Един ден тя пожелала да слезе на Земята, за която цел Бог я изпратил с някаква мисия. Като слязла на Земята, тя хвърчала нагоре-надолу, извършвала дадената й задача, но по едно време трябвало да мине покрай паяжината на един голям паяк.Като я видял тъй красива, той се захласнал в нея и казал: „Моля те, кацни на една от моите жички. Ако кацнеш, ще ми направиш най-голямото добро, което някое същество досега е могло да ми направи. – Не мога, имам важна работа. – Моля те, кацни, голямо добро ще ми направиш." Най-после тя се съгласила да направи едно добро на паяка и кацнала на паяжината му. Капнала и там останала, не могла повече да излезе. Паякът започнал да се оглежда наляво-надясно, да не види някой какво ще прави. В това време ангел Израил минал покрай пеперудата и чул, че тя викала за помощ. Този ангел бил изпратен на Земята със специална мисия, да направи някакви научни изследвания, за която цел носел в ръцете си една книга. Според законите на ангелите той трябвало да държи книгата с двете си ръце, да не я изпусне. Като чул зова на пеперудата за помощ, той се замислил по какъв начин да й помогне. Ако рече да я хване с ръката си и да я освободи от паяжината, той трябва да държи книгата само с едната си ръка. Ако направи така, той ще изгуби нещо велико, което ще коства целия му живот. Ако не й помогне, пак лошо. Спрял се ангелът на пътя и започнал да мисли как да спаси пеперудата. Най-после намерил един начин: обърнал се към паяка и го запитал какво говори с пеперудата. Паякът отговорил: „Исках малко да се пошегувам, да се поразговоря с пеперудата, но тя се уплаши и започна да вика за помощ." Паякът излъгал. Тогава ангелът му казал: „Двете жички, на които са стъпили крачката на пеперудата, показват мярката, от която зависи успехът на твоя живот. Ако откъснеш тези две жички от Паяжината си, ти ще намериш мярката на твоя живот и щастието ще те следва навсякъде. Изпълниш ли това, то е единственото нещо, което може да те направи щастлив." Паякът откъснал двете жички, на които пеперудата стъпила, и тя хвръкнала. И досега паякът показва тази мярка и съжалява, че го излъгали. Той казва: „Да не бях послушал ангела, щях повече да спечеля, поне щях да изям пеперудата." Той до днес мери с тази мярка, но все не може да разреши живота. Казвам: човек трябва да намери една мярка в живота си, която, като приложи, да бъде щастлив. Днес всички хора търсят тази мярка. Намерят една мярка, приложат я, окаже се, че не е тази, която търсят. Намерят друга мярка, и тя не подхожда. Те все мерят живота си като паяка, но и до днес не са го разрешили, още не са намерили истинската мярка. Паякът съжалява, че не е изял пеперудата, но ако беше я изял, досега нито един паяк нямаше да остане жив. Какво по-голямо нещастие от това за рода на паяка? Той трябва да благодари, че се намерил, ангел Израил да го посъветва какво да прави, та всички паяци да останат живи. Всеки трябва да знае, че има само една мярка в живота, която непременно трябва да се намери. Тя е идеалът, към който всеки се стреми. Христос казва: „Жал ми е за народа." Да съжаляваш някого, това е отрицателен метод. Кой е положителният метод? Да се радваш. Тогава, трябва да се каже: „Радвам се за народа." Кое е по-хубаво: да ти е жал за народа или да се радваш за народа? Да се радваш за народа е по-хубаво, отколкото да ти е жал за него. Кога се радва човек за народа? Сега, аз искам хората да мислят по нов начин. Мислят ли така, те ще разберат кога трябва да се радват за народа. Ако съвременните хора не дойдат до новия начин на мислене, те няма да имат абсолютно никакво понятие за любовта, за мъдростта, за истината, за живота и за смисъла му. Те ще ядат и пият, ще се раждат, ще растат, ще остаряват, ще им проповядват за задгробния живот, но всичко това са смътни идеи. От тези идеи в ума на човека се образува една каша и той изпада в комично положение. Комичното е там, че и тия, които вярват в живота, умират, както и тия, които отричат живота. Като умре някой, който отрича живота, направят му гроб с хубав паметник и пишат отгоре: „Тук почива еди-кой си велик човек.” Питам: щом не вярват в задгробния живот и казват, че след смъртта човек изчезва, защо го търсят в гробищата? Смешно е да се копае там, дето няма имане. Да се копае там, дето знаят, че има заровено имане, разбирам. Да копаят там, дето ще излезе вода, разбирам; да копаят там, дето няма вода, не разбирам. То е все едно да търсите човека в гроба. Ако вярвате, че след смъртта човек изчезва, защо го търсите в гробищата? Ако пък вярвате, че и след смъртта си човек живее, тогава извикайте го по телефона, да ви се обади. Щом мислите, че е жив, трябва да влезете във връзка с него. В Стария Завет, във времето на цар Саула, се говори за жени бесовъпрошателки, които се разговаряли с духове. Понеже със своите предсказания те внасяли смут в сърцата на хората, Саул издал закон против тях, с който строго се преследвало всяко предсказание. Един български ясновидец ходел по селата да предсказва на хората какво има да им се случи. На един от селяните се изгубила диканята и той предсказал, че тя се намира в олтара на църквата. Наистина, диканята се намерила в олтара, но за това му ударили такъв бой, че той и до днес не може да го забрави. Той казал на близките си: „Още веднъж няма да предсказвам дали има диканя в олтара или не. Да оставим този въпрос настрана, но казвам: днес много от съвременните хора вършат големи престъпления все в името на Бога, в името на любовта, мъдростта и истината. В това отношение аз деля хората на две категории: безверници и вярващи. Първите са безверници отвън, а вярващи отвътре. Те са материалистите. Втората категория са вярващи отвън, а безверници отвътре. Те са съвременните религиозни хора. Днес безверието е проникнало не само в България, но по целия свят. Не е лошо човек да бъде безверник, не е лошо човек да бъде и вярващ, но при известни условия. Материалистът казва: „Аз не вярвам в нищо." Ти не вярваш в Бога, но вярваш в злото, в силата, в парите, в себе си. Значи, ти отричаш едно, а вярваш в друго. Религиозният казва: „Аз вярвам само в Бога." Това значи: ти вярваш в Бога, а не вярваш в себе си, в парите, в силата и в ред външни прояви на живота. И едната, и другата вяра представят сух клон на някое дърво. Този клон може ли да донесе нещо? Той остава завинаги сух клон, който нищо не допринася на човека. Сухият клон на дървото е сухата вяра в живота. Колкото е важно безверието на материалиста, толкова, е важна вярата на религиозния. И едното, и другото нищо не донасят на човека. Съвременните учени говорят за електрично и магнетично поле на действие, но те разбират само външната, материалната страна на въпроса. Физиците казват, че енергиите на електричеството вървят по прави линии, а тези на магнетизма - по криви, вълнообразни линии. Следователно средата, в която се движат електрическите сили, е по-рядка от тази, в която се движат магнетичните сили. Обаче, дето се образува поле на електрична деятелност, едновременно с него се образува и магнетично поле. Оттам, щом се усилва дейността на електричното поле, усилва се и дейността на магнетичното. Тази дейност не е еднообразна. Дейността на електричеството не е такава, каквато е дейността на магнетизма, но между електричеството и магнетизма има тясна връзка. Според този закон, ако мислите или желанията на човека попаднат в дейността на електричното поле, те оказват определено влияние върху него. Той постепенно започва да изтънява, става сух, нервен, губи мазнините си и всички казват за него, че е неврастеник. Обаче, ако мислите и желанията на човека попаднат в дейността на магнетичното поле, той започва да увеличава мазнините в тялото си, постепенно надебелява, лицето му става като месечина, а той цял заприличва на буре. И при едното, и при другото положение има опасности. Човек не трябва да бъде нито много сух, нито много пълен. И Двете положения са крайности в живота. И тъй, крайното изтъняване е полюс на електричеството; крайното надебеляване е полюс на магнетизма. В същност, какво нещо е електричество и какво магнетизъм, точно не се знае. Съвременните учени знаят, че в отрицателния полюс на електричеството се явява светлина, но този полюс същевременно е поле на магнетична деятелност. Следователно светлината се явява в полето на магнетизма. Старите окултисти наричат положителното електричество мъжки принцип, а отрицателното женски. Под думата „мъжки принцип" не се разбира мъж, но се разбира силният принцип. Под думата „мъж" мнозина разбират същество, което има мустаци и брада. Ако мустаците са отличителният белег на мъжа, какво ще кажете за някои женски животни, които имат мустаци? Смешно е да се взимат космите за характерен белег на мъжа. Други хора определят мъжа по веждите, по челюстите и по ред още външни белези. Те казват, че веждите на мъжа били по-дебели от тия на жената, челюстите му били по-издадени от тия на жената и т.н. Не, това не са качества, по които мъжът може да се определи. Съвременните хора трябва да дойдат до същественото, до истинското знание в живота. Какво може да им даде съвременното знание или съвременната религия, ако те нямат отношение към нея? Ако науката или религията няма известно отношение към мен, ако не може да ми даде светлина, да осмисли живота ми и да ми даде подтик към възвишеното в света, защо ми е тази наука или тази религия? Ако безверието не може да осмисли живота ми, защо ми е то? Ако безверието осмисля живота ми, то е на мястото си. Който е безверник отвън, той е вярващ отвътре. С такъв човек и аз съм съгласен. По-добре е човек да носи вярата отвътре, а безверието отвън, отколкото-вярата отвън, а безверието отвътре. Сега ще приведа един пример за един архиерей от миналите епохи, който отвън бил вярващ, а отвътре безверник. Жената на един от добрите приятели на архиерея умряла и той отишъл при него, да потърси утеха за голямата си скръб. Той казал: „Голяма е скръбта ми, иде ми да се самоубия. Не мога да живея без жена си." Архиереят му отговорил: „Не ставай такъв будала! Ти трябва да знаеш, че щом човек умре, всичко с него се свършва. Яж и пий, весели се в живота; жени много има, не е само една. Аз съм се убедил в това, което ти говоря. Животът е само на Земята! Умре ли човек, всичко се свършва. Това, което проповядвам, се отнася до простата маса." Питам: защо този архиерей не изповяда убежденията си пред своите пасоми, а им проповядва това, в което не вярва? В този случай безверникът, който открито пише своите убеждения във вестниците, седи по-високо от архиерея, който не смее да изповяда своето дълбоко убеждение. С това аз не осъждам архиерея, защото и той си има свои схващания, но казвам, че той е актьор, който играе на сцената. Нима актьорът, който играе ролята на умиращ и страда, мъчи се, плаче, действително страда? Някой умиращ страдал, мъчил се, а актьорът на сцената се сили да покаже как страдал този умиращ. Слушал съм в Странство видни проповедници, знаменити капацитети по духовната наука, които говорят с голямо красноречие, искат да покажат на хората как страдал Христос на кръста. Казвам: много лесно е човек да покаже на хората как страдал Христос. Който иска да разказва на хората за страданията на Христа, той предварително трябва да е изпитал тия страдания. Достатъчно е да забие четири гвоздея в ръцете и краката си, за да разбере страданията на Христа. Някой казва, че обича Христа. Питам: ти, който толкова много обичаш Христа, защо не се откажеш от удоволствията на живота и не тръгнеш като Него от село в село да проповядваш учението Му? Ти седиш в стаята си и разискваш върху това, което Христос никога, не е проповядвал. Ако Христос дойде днес в света, Той ще се учуди на онова, което съвременните хора проповядват в Негово име. В света съществува един велик закон, който не трябва да се изменя. Който се е опитал да измени този закон, той е строшил главата си. Този велик закон е канара, в която всички гърнета до едно се строшават. Хиляди царе, князе, проповедници, владици, учени и прости са строшили главите си в тази канара. Защо? Защото всички се стремят да разрешат важните въпроси на живота, без да знаят правилния начин за разрешението им. За пример, защо трябва да се доказва на хората как страдал Христос? Не е важно да се доказва на хората как страдал и как умрял Христос. Преди всичко Христос никога не е умирал. Той опита смъртта, но не умря. Днес Христос е между хората, в църквите, говори, проповядва, но всички Му казват: „Почакай още малко, не е време за тази работа. Не слизай още да поставяш нов ред и порядък в света. Ние не сме си отживели. " Младата мома казва на Христа: „Почакай малко, аз не съм срещнала още своя възлюбен." Майката, на която предстои да ражда, казва: „Не бързай толкова, аз още не съм родила." Студентът казва: „Почакай малко, докато свърша науките си." Астрономът казва: „Почакай малко и мен, искам да напиша своята научна теория." Казвам: тия хора не разбират защо Христос иде при тях. Когато Христос отива при младата мома, Той иска да я накара да се замисли, кой е истинският й възлюбен. Когато отива при майката, той иска да й каже: „Знаеш ли как трябва да отгледаш детето, което ще родиш? Бог ти изпраща това дете, а ти трябва да се научиш да го гледаш." Като отива при астронома, Той му казва: „Като пишеш тази научна теория, знаеш ли, защо Бог създаде света? Можеш ли да повдигнеш човечеството със своята теория?" Като отива при богослова, който пише някакъв трактат за началото на Битието, Христос и на него казва: „Не бързай да довършваш своя трактат. Знаеш ли с какъв въпрос си се заел?” Сега и вие можете да ме запитате: „Какво искате да ни кажете?" При един знаменит учител се приближава един апаш, негов ученик. Това се случило в Лондон. Учителят запитал ученика: „ – Какво искаш от мен? – Ще ти отговоря след един ден." Ученикът си заминал, без да каже нищо на учителя си. След заминаването му, учителят веднага бръкнал в джоба си и видял, че златният му часовник изчезнал. Той намерил ученика си и му казал: „Така ли трябваше да постъпиш с мен, да обереш учителя си?" Ученикът отговорил: „Учителю, аз държах изпит пред теб. Бях си казал, че ако мога да те обера, значи добре съм научил занаята си." Учителят му казал: „Ти си добър ученик, затова подарявам ти моя часовник, не го искам назад. Ти го заслужаваш." Казвам: аз не се спирам върху лошата страна на живота, но похвалявам този ученик, понеже е могъл да обере своя учител. Затова учителят му казал: не е достатъчно само да откраднеш часовника, но трябва да си служиш с него, да го използваш правилно. Щом можеш да го използваш правилно, аз ти го подарявам. Това подразбира: ако можеш да вземеш истината и да я приложиш в живота си, ти си добър ученик. Казвате: „Ние искаме да знаем Истината." Питам: защо ви е тази истина, ако не може да ви служи? „Ние искаме знание." Защо ви е това знание, ако не може да ви служи?. „Ние искаме любов." Защо ви е тази любов, ако не може да ви служи? Ако истината, знанието, любовта и свободата могат да ви служат, те са добре дошли за вас. Много от съвременните хора имат лични разбирания за живота. Всичките им действия са насочени към придобиване на лични блага. Казвам: в света лично благо не съществува и не може да се постигне. То съществува временно само, но не и постоянно. Смисълът на живота не е в личното благо. Който живее за своето лично благо, той сам се обезличава. Това не значи, че човек не трябва да се стреми към лично благо, но ако той мисли, че постигането на това благо разрешава всички въпроси в живота, той се самозаблуждава. Когато човек напусне Земята, де остават общественото положение, богатството, знанието, които той е придобил? Когато човек остарее, де остава неговата младост? Старият трябва да се подмлади, а младият да запази младостта си. Смисълът на великия живот седи в трансформиране, в превръщане не енергиите от едно поле в друго, при което електричните сили могат да се превърнат в магнетични, а магнетичните в електрични. В природата съществува закон за превръщане на енергиите. Всички колебания, всички промени, които стават в природата, се дължат на външни закони. Преди 15-20 години говорех на хората за връзката, за отношенията между слънчевите петна и явленията на Земята, но те казваха, че това е глупава работа, някаква фантазия. Обаче съвременните учени се убедиха, че действително между слънчевите петна и живота на Земята има разумна връзка. За пример, с увеличаването петната на Слънцето се увеличава броят на браковете, плодородието, земетресенията, пожарите, убийствата и т.н. Връзката между петната на Слънцето и явленията на Земята е разумна, съзнателна, а не механическа. Когато отидете на бойното поле и наблюдавате как гранатите се пукат една след друга, това явление привидно изглежда механическо, но зад всяка граната седи едно разумно същество, което ръководи това действие по известни правила и закони; Колкото съществата, които взимат участие във войната, са по-разумни, толкова по-правилно става тя. При това трябва да се знае,че разумният човек е всякога по-силен от глупавия. Някой казва: „Не си струва човек да живее." Не, така може да говори само онзи, който не разбира основния закон на живота. Защо не струва да се живее? Защото имало зло в света. Когато се говори за злото и за доброто, човек трябва да има предвид следния закон: злото в началото е силно, на края е много слабо. Злото в началото всичко придобива, а на края всичко изгубва. Доброто в началото е крайно слабо, а на края е всесилно. Доброто в началото почти всичко губи, а на края почти всичко печели. Който живее с доброто, в началото ще губи, в края ще печели; който живее със злото, в началото ще печели, в края ще губи. Както виждате, аз съм гадател. Казвате: „Как знаеш това?" Зная го; както зная, че 2x2=4. Преди години срещам един варненски адвокат, който минаваше за голям философ, и той ми казва: „Само животът на Земята е реален. Предвид на това, че веднъж човек живее на Земята, той трябва да се осигури. Трябва ли да бъде играчка на живота? Въз основа на горния закон аз му казвам: няма да мине много време и ти ще изгубиш всичко, което имаш днес. След това в теб ще стане голям преврат, ще измениш начина на живота си. „Това не може да бъде! Ти само си приказваш; не си гадател." - Сам ще опиташ това. Ще провериш думите ми и като ме срещнеш някой ден, ще кажеш дали съм прав или не. На онзи, който живее с доброто, казвам: днес ти си беден човек; трън да завъртиш в къщата си, няма де да се закачи. Обаче след 20 години най-много ти ще имаш всичко. „Отде знаеш?” Това е моя работа. Твоя работа е, когато думите ми се сбъднат, да се увериш, че съм бил прав. Това е наука, която не е дошла на готово, но съм я придобил с дълго изучаване на природата, на разумния живот. Само по този начин аз съм дошъл до строго определени закони. Аз мога да ви кажа, че преди мен е имало хора, които са изучавали природата и живота, а мога да ви кажа, че преди мен не е имало друг човек. Аз съм първият човек в света. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че е много казано. Ако кажа, че преди мен е имало много хора, тогава не е много казано. Какво вие ще кажете, не е важно за мен. Всеки може да каже за себе си същото. Христос каза: „Преди да беше Аврам, Аз бях." Значи, Аврам дойде след Христа. Това подразбира пробуждане на Неговото съзнание, Аз не говоря за своето име, но за вътрешното Аз, което е било в началото на Битието, което е съществувало в Бога още преди създаването на света. В този смисъл всеки може да каже „Аз". Аз, ти, той, това са имена на едно и също лице. Те се отнасят до онези, които разбират вътрешния смисъл на живота. Казвате някому: „Ти си лош човек, ти си първокласен будала." Той веднага се докача. Защо трябва да се докачаш? Преди всичко ти не знаеш кой е този „ти", за когото се говори. Има един „ти", който е много лош, но кой е той, не знаеш. Нека се изправи пред теб, да го видиш. Ако някой ти каже, че ти, Иван или Драган, си много лош човек, кажи му: „Моля ви се, господине, изнесете конкретно една моя постъпка, да видя кому съм направил зло, кого съм спънал в пътя, на кого парите съм изял" и т.н. Който иска да говори истината, конкретно трябва да говори. В истината има един строго определен морал, който не търпи абсолютно никаква критика. Вън от истината има много морални положения. Тези положения хората наричат морал. Такъв морал имат и животните. За пример, лисиците в северните страни поддържат следния морал: когато една лисица само се допре до някоя кокошка, но не успее да я изяде, допре ли се друга лисица до същата кокошка, втората не посяга да я яде. Тя счита, че кокошката е собственост на първата лисица. Както виждате, за лисицата няма писан закон, няма стражар, който да я следи. Тя казва: „Не трябва да бутам тази кокошка тя не е моя; аз нямам право на нея." Казвам: ако Провидението подложи съвременните хора на изпит, да провери докъде са стигнали в своите морални разбирания, той ще бъде следният. Представете си, че един пролетен ден, когато тревата се е хубаво раззеленила, цветята разцъфтели, птичките запели своите сладкопойни песни, хора от всички съсловия: царе, князе, духовници, съдии, адвокати, писатели, поети, бедни и богати, учени и прости, мъже, жени и деца са тръгнали на разходка. Обаче, по някаква случайност, те всички са закъсали и нямат нищо в себе си - нито хляб, нито пари. Те виждат на пътя една голяма торба с английски златни стерлинги. Какво ще направят тия хора? У всеки ще се яви желание да вземе торбата за себе си, да се осигури. Питам: каква култура е тази, когато всеки мисли само за себе си? В дадения случай всеки трябва да погледне на торбата със злато като на торба с орехи и като мине покрай нея, да си вземе по един-два ореха за спомен и да продължи пътя си. Правилно е всеки да си вземе по един орех само. Вземе ли два ореха, той върши престъпление. Такъв е законът на Природата. Когато някой човек влезе в една градина, според законите на Природата той трябва да си откъсне само една ябълка; ако откъсне две ябълки, той върши престъпление. Ще кажете: „Какво може да направи човек с един орех или с една ябълка?" Едно време плодовете не били като сегашните; те били много-по-големи. С един орех човек се е нахранвал. Едновремешните ябълки са били големи, всяка ябълка е тежала по два килограма. Това е само за обяснение, не искам да ви заставя непременно да вярвате. Някои ябълки са тежали и по десет килограма, само че опашките им са били жилави. Сега, ако искам да повярвате, трябва да ви доказвам тия неща, както един гръцки поп доказвал на своите пасоми един стих от Евангелието. Той им цитирал стиха, в който се казва, че Христос нахранил няколко-хиляден народ с пет хляба и две риби. За да убеди слушателите си в истинността на този факт, той казал: „Братя християни, вие трябва да знаете, че тези пет хляба не са били като сегашните; те били големи като могили." Между слушателите имало един овчар, който, като чул тия обяснения на попа, свирнал с уста. „Защо свириш? Какво искаш да кажеш с това?" Овчарят отговорил: „Не се учудвам, че хлябовете били големи като могили, но се чудя, каква ли е била устата на пещта, в която са пекли тия хлябове!" Някои съвременни научни теории мязат на тия попски обяснения. Понякога вие искате да направите нещата както трябва, но примесвате желанията си, вследствие на което не успявате. Всеки човек трябва да има непреодолимо желание да изнесе истината в нейната вътрешна чистота. Ако човек вярва в Бога, а умира, каква е тази вяра? Ако човек страда и върши грехове, а обвинява Бога за тия страдания, без да Го е видял, какъв морал е този? Това показва, че човек е забравил добрините, които Бог му е направил. За обяснение на последната мисъл ще приведа следния пример. Един беден, добър човек седял край пътя, дето минавали много пътници, да ги предупреждава да бъдат внимателни, защото всред пътя се отворила една голяма дупка. Минал един пътник и бедният човек му казал: „Не минавай оттук, опасна е работата." Пътникът послушал, отбил се от пътя си. След него минал един богат човек, добре облечен, с бастун в ръка и не забелязал, че пред него зее голяма дупка. „Стой, не минавай оттук! Опасна е работата." Богатият казал: „Как смееш да ме спираш в пътя ми? Аз съм свободен да мина отдето искам. Ти знаеш ли кой съм аз? – Не е важно кой си, не минавай през този път!" Богатият не послушал, продължил да върви. След пет минути бедният чул от дупката вик за помощ. Той отишъл и казал на богатия: „Ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм онзи, който ти казваше да не минаваш оттук, но твоята дебела глава не искаше да чуе истината. – Моля, извинете ме, изкълчих крака си, помогнете ми! – Още веднъж като минаваш през този път, да слушаш като ти казват, че има опасно място. – Ще слушам, но сега какво да правя? – Ще те извадим, но ще почакаш малко." Сега и ние казваме на съвременните хора да не минават по опасния път, но те казват: „Кой ви тури тук да проповядвате? Не е ваша работа отде ще минем (...). Свободни сме да вървим по който път искаме. Знаете ли кои сме ние?" Обаче, като се намерят в дупката, същите тия хора викат за помощ. Тогава ние казваме: знаете ли пък ние кои сме? Ние сме онези, които ви предупреждаваха да не вървите по този път. Следователно слушайте всеки, който е поставен на опасния път и ви предупреждава да не минавате през него. Този човек е човек на истината. Той много пъти ви е правил добро. Не забравяйте доброто, което ви е направил. Слушате ли гласа на истината, вие ще се доберете до правата философия, до истинската наука. Тя ще ви разкрие вътрешния смисъл на живота. Христос казва: ,,Жал ми е за народа." И нас ни е жал за хората, когато вървят по един път, който ги съсипва, унищожава. Нас ни е жал, когато виждаме как се съсипват възвишените мисли у младите. Това не значи, че младият трябва да стане йезуит. Думата „йезуит" е много сполучливо избрана. Тя означава човек, който лъже. Задача на всеки човек е да стане Христов ученик. Нашата цел не е да направим хората вярващи. Ние искаме всеки човек да развие в себе си възвишеното, благородното, с което е роден и което носи в себе си. Е съвременните хора имат много лоши качества, които не са присъщи на тяхното естество, но са присадки, отпосле дошли. Ще кажете: условията са били такива, че са благоприятствували за тия присадки. Как са дошли тия присадки, не е важно. Задачата на всеки човек е да отчупи тия присадки от своето естество и да се освободи от тях. Съвременните хора казват, че Бог е създал света такъв, какъвто го виждаме. Това е първото заблуждение. Бог не е създал света такъв, какъвто вярващите го мислят, нито такъв, какъвто материалистите го мислят. Други пък казват, че условията на живота са причина за неуспехите, за неуредиците. И това е заблуждение. Преди всичко, условията са създадени от хората. Следователно нито Бог е виновен за неуспехите в света, нито условията. Човек е фактор в живота. Щом е така, той може да измени условията на живота, той може да ги подобри. Когато много реки се съединят на едно място, те образуват море. Когато разумните хора се съединят на едно място, те носят благото на цялото човечество. Разумни хора са тия, които служат за прогреса на цялото човечество. Прогресът не е само за отделния индивид, нито пък за улеснение на сегашния ни живот. Той се отнася за цялото човечество и за неговото бъдеще. Когато видим един човек, не е достатъчно само да кажем, че той.е пълничък, червеничък и облечен с хубави дрехи. Добре е човек да се облича хубаво, но ако неговите дрехи стават причина той да изгуби живота си, те не са на мястото си. Ако човек облече дрехите на престъплението, на неправдата, на лицемерието, на заблуждението, казвам: хвърли тези дрехи, те носят твоето нещастие. Ние не сме за скъсаните дрехи, но за дрехите на добродетелите. В това отношение, хората изпадат в две крайности: или добре се обличат, или скъсани ходят. Българинът, например, когато иска да се представи за света за праведен човек, той се облича със скъсани дрехи. Много такива светии съ

Слънчева

Слънчева

 

Беседа пред сестрите

От книгата "Движение нагоре", Класът на Добродетелите, беседи с група ученички, подбрани от Учителя, (1920-26г.). Първо издание, АлфаДар, София, 1998 г. Четвърти урок Лекция от Учителя, държана на 31 декември, 1923 г. IV УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ (Присъствуваха всички, с изключение на Сотирка във Варна и Пенка в Стара Загора) Вън бе снежен ден, дълбок сняг и мъгливо. През времето когато Учителят ни говореше постепенно взе да се прояснява и към края вече изгря слънце, но все пак беше доста студено. Кратка молитва. Ще ви прочета втора глава от Галатяном. Тази глава е малко тъмна за вас, нали? Аз ще направя едно съпоставяне. Всеки един живот е така тъмен за човека, както тази глава, която току-що прочетох. Сега вие сте млади. Често хората мислят за младите, че не знаят да живеят или че не живеят правилно. Някой път у вас се заражда желание да отидете да си поживеете в света нашироко. Но това живеене навън в света аз го уподобявам на следното положение. Представете си, че някъде държат стотина прасета все в кочина, но не в обикновените кочини, а в хубави постройки, но пак са кочини. Там ги хранят много добре, угояват ги и те са така оправенички. А други стотина прасета живеят в гората, изоставени от човешка грижа, ходят, ровят навред с муцуните си да намерят нещо за ядене. Те не са така оправенички. Тези мънички прасета ще имат две различни мнения по въпросите. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим. Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е.“ Но иде Коледа. Те не знаят какво ги чака. Радват се само и скачат из двора. Те мислят, че щом за хората има елхички и подаръци, че и за тях ще има нещо хубаво. Но като дойде Коледа, тук- там се чува квичене, докато всичките изчезнат. Остават само тези, които са в гората. Та когато някой казва: „Аз ще отида в света, да си поживея, както трябва“, това е положението на онези прасета от кочината. Човешката история не помни някой, който да е бил в света и в крайните резултати да го е постигнала по- добра участ. Затова човек трябва да възвърне своята свобода. По-добре е да е в гората! Гората, това значи между всички хора. Човек в душата си трябва да има предвид всички хора. Да живеете в гората, подразбирам, да живеете с цялото човечество. А да живеете в кочината, подразбирам, че това е само косвено разбиране на живота. Кочината е едно косвено живеене между хората. Идете и ще видите: един е демократ, друг е радославист, трети социалист, четвърти е православен, пети е католик и други. Такива дребни възгледи - това е кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде из кочината навън те изхвърлят, изчистят те от партията. Имам предвид всичките човешки наредби и нареждания. Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли се дотам, да се противопоставите. Ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи на Божественото - това е закон.“ Сега всички ще имате една опитност, която в света ще научите: няма по-хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Аз взимам Бога тъй, както душата го разбира. Вие ще имате това положение може би два, три, пет или десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено, че всички сте изоставени. Когато останете сами в една бурна нощ, ще изпитате Божественото. То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви подхване и ще каже: „Не бой се!“ Това, Божественото, се явява изневиделица, оттам, откъдето никога не сте мислили, че ще дойде. Само тогава ще познаете какво нещо е то, когато няма кой да ви помогне, а сте в нужда, и когато мислите, че с вас е свършено. И когато то дойде и ви помогне, ще кажете: „Значи имало е нещо по-съществено, отколкото аз съм предполагал.“ Та когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност. Най-страшните опитности, най-големите мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която душата може да придобие. Аз наричам тази опитност - придобиване вярата на светлината. Две положения: Когато топлината идва, тя помага на живота, на здравите хора помага, но болните уволнява, праща ги на почивка. Няма защо болните да се мъчат. Сега обратното: Когато студът идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето. Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето. И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото. Обратният закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто. Нали някой път искате някой ваш приятел да не разкрие някой ваш недъг. Може да го направи, ще го скрие, но ще потъпче и доброто. А другият закон е, че онзи, който ви обича, винаги, без да иска, ще разкрие злото у вас. Ще ви направя по-близка моята мисъл, защото този закон ви се вижда тъмен. (Беседата е недовършена) Лекция от Учителя, държана на 31 декември, 1923 г.

Слънчева

Слънчева

 

Анализ на "Мислите"-2

Мисъл за деня-15.09.2014г Днес, другояче се говори за Слънцето. То може да има друго разположение към нас, да е приветливо във всички случаи; но, понеже, ние още не сме склонни да го разбираме, нашето естество е такова, че още не знаем, как да възприемаме слънчевите лъчи, затова то ни хапе и гори. Причината за това е, че около нашата Земя се образува един черен пояс - от изпаренията на нашите мисли, на нашите чувства и на нашите желания и вследствие на това, се образуват тия палещи лъчи на Слънцето. Тъй че, ние възприемаме слънчевите лъчи чрез отражение. Ще прочета 6 глава от Първо послание към Тимотея. Това послание е писано при изключителни времена, при изключителни условия на Римската империя. Ако бих говорил върху някое положение върху съвременния живот, бих го озаглавил "пробуждане на човешкото съзнание". Същата тази идея е прокарана и в Стария завет. Пророкът казва: "И земята ще бъде изпълнена със знание за Господа". В Евангелието на Йоана, Христос каза: "Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно". Съзнателният живот започва със съзнанието на човека. Да живее човек, това е изкуство, това е велика наука. Цялото творение, от единия край до другия, от началото и до края, това са все методи, чрез които се преподава тази велика наука - как да се живее. Бог учи хората, как да живеят. Всички науки, преподават и на най-малките животни, как да живеят. Аз започвам от най-малките буболечици, пък и преди тия буболечици, и след тия буболечици, до човека и до ангелите, във всяка наука, Бог учи хората, как трябва да живеят. Под думата "ангели" не разбирам "служители" в обикновения смисъл на думата, но разбирам същества, у които, съзнанието се е тъй разширило, че те светят като слънце. Тяхното разбиране за живота е особено. Техният обществен строй е особен. Ако бихте посетили едно ангелско общество, ще намерите при тях друг ред и порядък, различен от този, който съществува на Земята. Съвременните хора, или съвременната култура, имат за ангелите такова понятие, каквото имат мравките за нас. Както и да си представяме ангелите, ние си ги представяме подобни на нас, с тази разлика само, че имат някакви крилца. Крилцата, обаче, не са нещо особено, те са човешко изобретение. Ние си представяме ангелите като хора, но сме им махнали мустаците и брадата, турили сме им хубави лица, пълнички, добре охранени, нежнички; като царски дъщери, на които служат 10 слугини и те нищо не пипат с ръцете си. Ръцете им са бели, чистички, като да не ги е видяло това наше слънце, което хапе и гори. Това палещо слънце хапе. То одира кожата на лицето и на ръцете ни, то прилича на нас. Като се излагаш от 2 до 10 дни направо на слънцето, почерняваш. То дава нещо, но и взема нещо. Днес, другояче се говори за Слънцето. То може да има друго разположение към нас, да е приветливо във всички случаи; но, понеже, ние още не сме склонни да го разбираме, нашето естество е такова, че още не знаем, как да възприемаме слънчевите лъчи, затова то ни хапе и гори. Причината за това е, че около нашата Земя се образува един черен пояс - от изпаренията на нашите мисли, на нашите чувства и на нашите желания и вследствие на това, се образуват тия палещи лъчи на Слънцето. Тъй че, ние възприемаме слънчевите лъчи чрез отражение. Та казвам: човешкият живот започва с пробуждането на съзнанието. Всички хора не мислят еднакво. Туй е вярно, както по отношение на индивидите, тъй и по отношение на видовете животни - всички не мислят еднакво. Туй е вярно и по отношение на обществата. Всички общества не мислят еднакво. Туй е вярно и по отношение на народите. Всички народи не мислят еднакво. Туй е вярно и по отношение на всички същества изобщо. Всички същества не мислят еднакво. Вземете пример с най-простото наблюдение. Вие виждате един мъж и една жена, но какво можете да кажете за тях? Ако един физиогномист погледне някой човек, той ще види това, което вие не виждате. Той ще може да опише и миналото на този човек. Ще види майка му, баща му, дядо му, или прадядо му и ще може да каже, как е живял този човек в миналото и т.н. А вие, какво ще видите? - Ще видите един човек с хубаво лице, със сини очи, с хубави устни, добре угоен човек и т.н... ...Всички хора искат едно побратимяване в икономическо отношение, уравновесяване на всички условия. Всички хора искат да се задоволят, всички хора искат да имат своя къща, да имат къде да живеят, а не, както сега, да те хука този-онзи хазяин. Така е и с птиците. Чудни сме ние, съвременните хора! Птиците са разрешили този въпрос. Всяка птица има свое гнездо. Тя предварително ще го направи и тогава ще снесе в него яйцата си. Докато хората, предварително снасят яйцата си, без да имат къща. И ако ние приложим в живота си закона на птиците, ще кажем: първо си направи къща, а после се жени. Сега хората се женят, без да имат къща. Ти нямаш никаква дупка и ще ходиш от къща в къща, та ще харосаш. Не е въпросът, да се плодят хората, но въпросът е - да се раждат хора в света. Не е въпросът да раждаме синове и дъщери, които да дойдат, да се удоволстват в света, но да се раждат синове и дъщери, които да изпълняват волята Божия, да почитат баща си и майка си и да работят разумно. Казва се в Писанието, че земята ще бъде изпълнена със знание за Господа. Значи, нашият съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от нашата, с която ние сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действа вече в нашето съзнание. Първото нещо, което доказва, че ние сме под влиянието на тази висша култура е това, че има увеличение в страданията. В известна зона на бялата раса страданията са увеличени 100%. По времето на Христа страданията са били 50%, а в наше време са 100%. Тогава хората не са били тъй чувствителни, а сега страдат повече. Истинското страдание е моралното страдание, когато душата страда с един свещен трепет, а не, като страдаш, да се ожесточаваш. Ожесточението не носи живот. Мъчението също не носи живот. То не е страдание, то е разрушение. И аз изваждам следното заключение: от 2000 години насам, животът се е увеличил с 50% в страданията. Страданията, това е повдигане валутата на живота. Когато страданията се увеличат 100%, ние ще дойдем в онази област, която сега търсим, щастие и радости. И мирът Божий ще дойде на земята. Христос казва: "Аз дойдох, за да имат живот". Това е обикновеното съзнание, което сега хората имат. "Да го имат - преизобилно". Това е събуждане на съзнанието. Защото, когато човек има преизобилно, започва да мисли, какво да прави. Всякога, в преизобилието, се ражда мисълта. И в Любовта също се ражда мисълта. Аз не говоря за обикновената любов. Всички хора имат обикновена любов, т.е. специфични чувствания, но Любовта се отличава с едно специфично качество, а именно: когато Божествената Любов засегне човека, когато той я почувства, в него се заражда желание, да се помири с всички хора и казва: няма нужда да се мразим, да се сърдим. Но после, когато Любовта изчезне, туй качество изчезва и той казва: няма защо да се помирявам, няма защо да бъда тъй малодушен! Когато обаче, у човека се прояви чувството на примирение, Любовта е дошла в него и тогава той ще разбере, какво значи, да се примириш с всички хора. Не е лесно да се примириш с всички хора. Примирението е цяла наука. Не е достатъчно да кажеш на някого, когото си обидил: извинете, аз ви обидих. Допуснете, че при вас дойде някой беден, чувствителен човек, който дълго време се е молил на Бога и най- после, се решава да попроси нещо отнякъде, да дойде при вас, а вие, веднага започвате да му четете морал и да му казвате: ти трябва да работиш, да не си мързелив и т.н.! Този човек си излиза от вас огорчен, наскърбен и вие почувствате скръбта му. Разбирате, че не сте постъпили добре. Какво ще правите? Ще го настигнеш и ще почнеш да му се извиняваш ли? - Не, това е по човешки. Ти ще постъпиш по Божествено. Ще отидеш при него, ще му занесеш една кола дърва, един чувал с брашно, малко масълце, това-онова. Туй е примирение. Това ще направиш не само един път, но девет пъти. При това, не само един път през годината, но девет години наред, ще трябва да правиш това. И той ще каже: да, имало душа у този човек. Той наистина ме нахока, но в него имало и добра страна. - Това се отнася до външния начин, но другояче стои въпросът в съзнанието. Туй, което Христос е имал предвид, за нашето съзнание, Той е изрекъл в изречението: "Това, което не искате да правят вам, не правете и вие на другите". Или: "Туй, което искате да направят вам, правете го и вие"! ... И земята ще се изпълни със знание Беседата дава толкова отговори. Стига да искаме да се променяме и да прилагаме! Благодаря! Мисъл за деня - 18.9.2014 Периодът на Водолей е една мистична епоха. От 1914 г. вече сме влезли в епоха, когато всички снегове и ледове са започнали да се топят, тъй като главното качество на Водолея е чистотата и който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен. След 2100 години Земята ще влезе в нова зодия, а сега е във Водолей, който ще примири всичко и старото ще отмине. Учителя беше поканен на братска вечеря в едно изгревско семейство. След вечерята една сестра седна зад пианото, изпяхме няколко песни, после стана дума за Новото, което иде. Учителя каза: Сега, когато се подготвя Шестата раса, трябва Любов към Бога, спасението на света е там. Друго средство вече няма – светът механически не може да се подобри. Иде една разумна Божествена вълна и го преустройва. Няма друга мощна сила, която да може да подтикне хората, разумното действа в хората и изменя вътрешния строеж на техните мисли. Стига да излязат от избите си, и светлината ще ги намери. Една сестра попита: Кога ще дойде тази вълна в по-силен размер? След няколко десетки години. Преди това ще има един период на чистене. Които разбират, трябва да търпят малко – красивото е в бъдещето. Божественото иде отвсякъде и слиза между всички народи. Достатъчно е да сте готови за работа. Правото сега е на страната на добрите хора и всички духовни братства оказват влияние. Разумните същества ръководят света и трябва да вървим по техните стъпки. Христос, щом слезна, и почна да говори за новите времена. И вие говорете за новите времена. Виждам, че вие сте все още в болницата, не сте се освободили от нея, но хвърлете халатите. Казано е: „Които чуят гласа, ще станат и ще възкръснат.“ Новият живот иде. Който разбира, трябва да се радва, че се е родил в сегашните времена, когато новият ред се налага. Ако хората виждат духовно, ще схванат, че пространството е пълно с Разумни същества, които постоянно изливат светлина в човешките умове и преустройват нещата. Нали най-първо сутрин светлината е много мека и като изскочи Слънцето, тя става силна и побеждава? Днес навсякъде се усеща интерес към духовното. И днешното положение не може да се оправи чрез война, трябва да дойде нещо Разумно. Питат: „По кой начин ще се оправи светът?“ Ето по кой начин: снеговете и ледовете ще се стопят, щом Любовта изпълни въздуха. Ние трябва да се съобразяваме с новите веяния, с новите закони, които Бог внася в света. Този порядък, който сега кове закони против евреите, е стар, а когато дойде новият порядък, ще бъде друго. Поражда се ново съзнание у хората. Онези, които са готови, се радват, а онези, които не са готови, треперят от страх. Хората са на два лагера. Онези, които побеждават, се радват над страданията на победените, а пък те страдат, понеже не са победили. Значи не са в пътя на Истината, не се радват на Истината, която трябва да дойде да освободи всички хора, а се радват на това, което е преходно. Вие питате какво ще стане, а аз казвам, че от старото нищо няма да остане, гъсеницата, като стане пеперуда, не иска да яде листа, а ние всички ще бъдем пеперуди. Това поколение така ще си отиде – то живее в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Но сега се създава Нов свят с друг ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Тогава светиите ще управляват. По-важни времена от сегашните няма и човек трябва да ги използва, това е едно преходно състояние. Една сестра запита дали могат да се предотвратят някои страдания. Някои страдания могат да се предотвратят, но други – не могат. Камъкът, който пада, ще падне. Вече двадесет години говоря на българите: „Иде голямо зло. Идат големи нещастия. Приемете тези работи.“ За да се развие култура на Земята, тя трябва да премине дадени зони през пространството, а то е живо. Земята трябва да премине през съответни пространства, за да дойде необходимата енергия за живот. Сега влизаме в нови области и Земята има вече възходящо движение – по-рано е слизала, а сега се качва. Именно затова нашето собствено движение на развитие трябва да бъде в хармония с възходящото движение на Земята и Слънцето. И всеки, който не се подчинява на този закон, ще изгуби всичките си условия. В Писанието Бог казва:“Търсете Ме, докато съм близо.“ Ние сме хората на Новия живот. Със стария живот краката ни бяха вързани, а сега са развързани; очите, ушите и носът ни бяха затворени, а сега са отворени. Земята излиза от тринайсетата сфера, излиза от гъстата материя. Всички учени същества от Всемирното Бяло Братство са мобилизирани и приготовляват Новата култура. Бялото Братство ще превърне всичко в добро. В беседата „Новото човечество“ се споменава за изключенията в Слънчевата система. Сега иде изключение, но във възходяща степен и в благоприятен смисъл. Изменението на Земята няма да стане катастрофално, но планетата ще се преобрази. Цялата Слънчева система влиза в по-висша връзка. Много бързо стават нещата, изменят се умовете на хората, политиците не могат да се ориентират в своята политика, а става промяна. От милиони години насам Слънчевата система минава през една област в пространството, пълна с отрови. Сега тя излиза оттам и навлиза в една духовна област, в която живеят напрeднали същества. Това ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на Природата, ще го направи възприемчиво към новите идеи. Ако се каже на мравките, че ще дойде нещо по-хубаво за тях, че ще могат да свирят и пеят, те ще кажат – „Невъзможно!“ А то е възможно, но не в тяхната форма, а в някоя друга. И сега, като се говори за нещо хубаво, то ще бъде възможно, но не при тези разбирания. Които не могат да се издигнат нагоре, ще останат долу. Когато Земята излезе в новата сфера, ще даде банкет, ще каже: „Деца, избавих се вече.“ Новият живот – това е закон за пробуждане на съзнанието. Тьмната епоха Кали-юга изтича. Периодът на Водолей е една мистична епоха. От 1914 г. вече сме влезли в епоха, когато всички снегове и ледове са започнали да се топят, тъй като главното качество на Водолея е чистотата и който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен. След 2100 години Земята ще влезе в нова зодия, а сега е във Водолей, който ще примири всичко и старото ще отмине. Вече има условия да се работи физически труд четири дни от седмицата и да е достатъчно, защото пресиленият физически труд е робство и не бива да работим физически повече, отколкото трябва, защото губим духовно. Да не се смущава човек, че някои работи не ги разбира, това не е и необходимо. И след 2100 години всички хора няма да дойдат до новото съзнание, но тогава ще има голяма промяна в живота: няма да има насилие, затвори, хората няма да гладуват, няма да има и кражби, ще се излиза и не ще се заключва вратата. Иде космическото съзнание в човека и тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене. Хората не бива да задържат старото. Старото прилича на листа, които трябва да окапят и на мястото им да изникнат нови. Сегашните хора имат в съзнанието си един нов елемент – старото изобщо не ги задоволява. След няколко години ще настане голям духовен глад по Земята. Един брат попита: Учителю, в склада има много беседи непродадени, какво ще ги правим? Няма нищо, ще дойде една духовна вълна и тогава ще ги потърсят. Писанието казва: „Ще има гладни години“ и тогава ще тичат от къща на къща да търсят Словото. Словото ще се носи през въздуха! Иде Третият завет – Прославянето на Синовете Божии, или всичко в света трябва да става чрез закона на Любовта. Черната ложа, като узнала, че иде законът на Любовта, вече от две хиляди години насам се е стараела да отмени Любовта. Тя разпространява навсякъде една изопачена идея, че Любовта е каша, че не си заслужава да се говори за нея и че от нея се оглупява, а и че това са детинщини, като казва: „Остави се, от тази Любов страдаме!“ На хората трябва да се покаже, че това, което са опитали, не е Любов. Защото Любовта е най-висшето и най-разумното състояние в нашия живот, а и когато човек направи добро с Любов, той е най-доволен. И когато този, който има Любов, направи добро, то не е явно – той няма да ти купи нещо и да тръгне подир теб да казва: „Кажи де, че това аз ти го купих.“ Черната ложа си е поставила за цел да омаловажи и да изопачи Любовта и да мислят хората, че тя е това, което наричат упадък и разврат. Но някои от Черното братство се очистват и минават в Бялото Братство, те стават ученици – откъсват се от този полюс, който съставляват, и се присъединяват към другия. Никаква сила не е в състояние да противодейства на течението на Бялото Братство. Положението, в което се намират съвременните хора, е подобно на това, в което се намираше Йоан Кръстител. Той минаваше от Стария Завет в Новия, а ние – от Новия Завет – в Завета на Синовете Божии. Под „Завета на Синовете Божии“ някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. А светът ще се оправи, когато Бог се всели и почне да живее във всички хора. Така, както е сега, не може да се оправи светът, понеже Бог не е във всички хора. Той работи във всички хора, но не живее във всички, понеже не са Го възприели отвътре. Хората не вършат Волята на Бога, а престъпления, и после питат защо Господ е направил така. А Той напомня: „Послушай Моята Воля и ще бъдеш щастлив.“ Той те насърчава да даваш, а ти се плашиш какво ще остане за теб. Казва ти: „Дай и ще ти се даде!“, а пък ти се съмняваш, че може и да не ти се даде. Когато думите от Писанието: „Ще дойда и ще се вселя в тях и ще направя жилище в тях“ се сбъднат, тогава за всички ще има. Тогава хората ще бъдат разумни, всички ще работят, всичко ще бъде общо и на всички ще се дава, и от всички ще се взема. Даване и вземане едновременно, без никаква разлика, за да не остане някой, който да не е дал, и да не остане някой, който да не е взел. Всеки ще носи повече, отколкото му трябва. Пита ме някой как ще се оправи светът. По следния начин: влизам в една къща, в която всички треперят от студ, но запалвам печката. Тогава и аз ще се стопля, и околните ще се стоплят. Царството на тъмните сили си отива, властта от техните ръце минава в други. Астралният свят е вече очистен, тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под Земята. И Земята ще се очисти. Благодарете на Бога, че за събуждане и приемане на Новото съзнание сега сте по-близко, отколкото преди 2000 години. Някой път хиляда години могат да се съберат в един момент; когато свещта на човека е запалена, един ден му трябва, а когато не е запалена, трябват му хиляда години. Хората, като се лутат и като обикалят, ще видят, че друг път няма, и ще тръгнат по този път за спасение на живота си. Ако ли останат, чака ги явна смърт. Скръбта ще мине, когато хората се научат да не грешат. Много хора има, които са автомати, но нека да носят десет години новите идеи и ще израснат. Човек трябва да стане антена, да възприеме новото. Сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие. В Природата върху старото клонче израства новото, а върху това ново пак иде друго ново. Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа. Ако нивата е посята, като дойде дъждът, ще израснат стръкове, има какво да никне, но ако не е посята, ще израснат бодили. Та при Божиите блага, които идат сега, трябва да има нещо посято, за да пробие. Или казано другояче: което е в нас от памтивека, ще възрасне. Всичко хубаво, което има в нас, Бог ще го възрасти. Апостол Павел казва: „Бог е, Който възраства нещата.“ Послушай моята воля и ще бъдеш щастлив Иде Новият свят, създава се нов живот. Зная, виждам как всички добри хора, всички, които имат желание да работят се организират от една невидима сила и едно ново сияние ни облива! Благодаря!

Слънчева

Слънчева

 

Космическа идеология

Повидимому този 39 стих е много ясен, нали? „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ И целият съвременен християнски свят мисли, че разбира тази заповед и я прилага. Аз нямам нищо против този възглед. Когато някоя жена изтъче платно, по какво се познава това платно? Нали по самото изтъкаване, дали е то хубаво изтъкано или не? Ако основата на туй платно не е дотам здрава, платното се къса. Самото платно може да е изтъкано много добре, но основата му да не е здрава. Онези от вас, които се занимават с висшата математика, могат да изчислят по закона на вероятностите колко пъти от създаването на мира досега е произнесена думата „любов“ от мъже и жени, от братя и сестри, от деца и приятели. Нека всички изчислят. Това е една философия. Сега по закона на еволюцията всички ония неща, които еволюират, развиват се и растат, а всички, които инволюират – слизат, т.е. смаляват се и се разнищват. Тъй щото човек първоначално, когато е слязъл от Бога, е почнал да произнася думата „любов“ много правилно; обаче, като се отдалечавал от Бога първичният или космичният човек, както го наричат, тази дума по съдържание почнала полека-лека да се смалява, да се смалява незабелязано, и когато човек слязъл до дъното на битието, почти нищо не е останало от тази дума – разнищила се. Туй слизане било тъй незабелязано, тъй бавно, че и този велик човек даже се самоизлъгал. И вие сега се намирате в положението на този космически човек по отношение на любовта на вашия Баща. Знаете ли на какво прилича тази любов? Тя прилича на едно парче или една част, останала от някой голям разбит кораб или параход от вълните на развълнувания океан, който го клатушка. Това парче се люшка насам-натам и казва: „Е, любов, любов“, но като излезе на брега на някой остров, казва: „Слава Богу, спасих се!“ Тъй че и вие, събраните тук, както и всички християни, сте изхвърлени парчета от този велик параход на брега на някой остров. Положението на съвременните хора прилича на онова, в което се намирал един английски лорд, който тръгнал от Англия с дъщеря си и слугата си да обикаля света. Случило се обаче, че параходът, с който пътувал, се разбил и потънал, и англичанинът с дъщеря си и слугата си едва успели да се спасят с лодка на един близък остров. Лордът знаел само да заповядва в Англия, а слугата му – да се подчинява; обаче, като излезли на този остров, слугата, който носил малко семенца и знаел как да ги сее и обработва, станал сега господар и започнал да учи лорда и дъщеря му как да се прехранват. Така те живели десетина години на този остров. Та и ние сега не сме господари, но господари са нашите слуги. Кои са нашите господари? Те са нашите страсти, на които ние слугуваме. Те сега ни казват: „Господарю, едно време ти беше наш господар, но сега на този остров ние разбираме от тази работа и ти ще ни слушаш“... ...„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Не да го любиш, а да го възлюбиш се казва. Казваме на български език: „възлюбвам“ и „любя“. Думата „възлюбвам“ е по-силна от думата „любя“. Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване. Тези две сродни души са двата полюса, дето се ражда животът. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене и ще започне истинската еволюция. Когато Христос казва: „Да възлюбиш ближния си“, той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение. Само когато придобиеш истинското знание, само тогава ще намериш другия полюс на своя живот, или пътя на своето възлизане. Туй, което се казва „посвещение“, ще стане, когато намериш учителя си, а той – своите ученици. Всичката тайна стои в това – да намериш своята възлюбена, сродна душа. Не я ли намериш, никой учител няма да те вземе да ти покаже онова дълбоко, тайно знание, да ти покаже пътя на твоето възлизане. Като намериш тази сродна душа, ще тръгнеш напред. Има ли една опорна точка, всичко става. Как е казал Архимед? „Дайте ми една опорна точка, за да сложа своя лост, и ще вдигна цялата земя.“ Следователно този ближен, когото трябва да възлюбиш като себе си, той трябва да ти бъде опорната точка, на която да туриш своя лост. Кой лост? – Любовта. И тогава всички действия ще стават правилно. Любовта не е едно преходно чувство. Преходни неща са само материалните неща, те са сенки. Сенките прехождат, защото земята се движи, върти се, и в нейното движение сенките постоянно се менят. „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Това не значи да се слееш с ближния си. Тук няма сливане. Не да му кажеш, както някои се изповядват: „Аз съм готов да ти стана роб“ – това не е Любов. Някой казва: „Аз съм готов да жертвам всичко за тебе“. Но и в жертви не стои тази Любов. Тази Любов с жертви не се откупва. Прочетете второ послание към Коринтяните от Павел, 13-та глава, там се казва: „Ако пожертвам всичко, а Любов нямам, нищо не се ползвам“. Това не е Любов. Може да направиш всички жертви, тези жертви са за тебе, ти искаш да се жертваш. Що ме ползва твоята жертва? Не, Любовта изисква нещо повече от жертви. Жертвата е само закон за изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата. Самопожертването е само закон да възстановим своята първоначална чистота, и след като я придобием, ще имаме основание да видим Бога, а като видим Бога, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие. Това ще бъде първият ден на нашата еволюция, денят на изгряването на слънцето. Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до оная висота, на която тя е била, преди да се разбие нашият кораб. И тъй, с жертвата се придобива чистотата, с чистотата се слага основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейният живот. Следователно, когато кажем, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем. Сега, в първата заповед – „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила“, Христос дава правила и методи, които ние разбираме. Сърцето, това е съзнателният живот. Умът, това е самосъзнателният живот. Душата, това е подсъзнателният живот, а силата на духа, това е свръхсъзнателният живот. Следователно вие, които разбирате математиката, ще направите тия пермутации: ще образувате двата полюса на Духа и ще турите сърцето на противоположния полюс, защото животът не се намира в самосъзнанието и съзнанието; това са преходни етапи, през които душата трябва да мине. Това е движение... ...„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Ти от себе си искаш ли нещо? За самия себе си жертваш ли нещо? Като си гладен, режеш ли нещо от своето месце? – Не режеш, но всякога очакваш някаква кокошчица. Та сега Христос казва: „От ближния си няма да пожертваш нито един косъм, нито един мускул за своето благо“. Това, както го разбирате, не е за обикновените хора. Ако вие разрешите вътрешно този въпрос, вие сте разрешили всички други социални въпроси в света. Ще ви приведа един малък пример. Преди 5,000 или 6,000 години в школата на Бялото Братство в Египет се явява за пръв път една от царските дъщери като ученичка. Главният учител от тази школа, за да опита дали царската дъщеря е готова за онова учение, което ще се повери, трябвало да направи следния опит с нея: един ден той се превърнал в малък гълъб – великите учители имат това свойство. Той отива като гълъб в дома на своята ученичка, но в същото време произвежда в нея едно болезнено състояние. Явява се слугинята и казва, че трябва да се направи една жертва, за да оздравее. С това искали да я опитат дали тя ще пожертва този гълъб за своето здраве. Хванали този гълъб и го сложили в един кафез. Учителят от опит разбрал какво е намерението на тази ученичка и докъде е достигнала тя в развитието си. Въпросът бил решен: принесли гълъба в жертва, за да оздравее царската дъщеря. Затова отложили влизането в школата. Даже и сега, все още жени в Бялото Братство няма. Докато вие сте жени, никога няма да влезете като членове, като души в Бялото Братство. Дотогава, докато човек иска да живее, той е жена. Дотогава, докато човек иска да живее, той е мъж. Всеки, който иска да живее, той живее като другите, а когато той жертва себе си за другите, той вече се е издигнал на една степен по-високо. Та като казвам, че и досега в школата на Бялото Братство няма жени, не разбирайте „жени по форма“. „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Искам да ви дам една правилна философия, правилни схващания, за да се учите. По този въпрос има писано на много места. Даже и в сегашната литература вие ще намерите писано, но това са само сенки, а такъв въпрос досега не е разглеждан. Вие трябва да се чувствате като души. Никога не бива да приемате жертва от когото и да е заради вас. Никой учител, който и да е той, не иска заради себе си жертва от своя ученик. Ако ученикът иска сам да се жертва за своето самоусъвършенстване, да добие своята първоначална чистота, може, но учителят няма нужда от неговата жертва. Следователно ние трябва да жертваме всичко, за да върнем своята чистота. Когато вие се жертвате, не казвайте, че се жертвате за Господа. Не се жертвате за Господа, а за вас. Ами Господ за кого се жертва? – За себе си. Ще кажете: „Туй е криво схващане“. – Да, за себе си. Ние го опорочихме и следователно, за да се очисти от нашите пороци, от нашите грехове, той трябваше да се самопожертва, за да добие първоначалната си чистота. А това на човешки език значи: Господ се пожертва за себе си, та като очисти себе си, очиства и нас, понеже и ние влизаме в него. Той се жертва за себе си, за да възстанови първата хармония. И оттам излизат Павловите думи: „Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си“. Значи, за да го примири, трябваше да докара тази първоначална хармония в себе си, т.е. да принесе Сина си – любовта си, живота – в жертва. „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Тогава ще ви запитам: Намерили ли сте тази ваша сродна душа? Сега вие ще ми зададете въпроса: „Ами сега с тия наши жени, с тия наши мъже какво да правим?“ Този въпрос не го повдигам. То е все едно да ме питате: „Какво да правим с нашия костюм?“ Костюмът си е костюм, жената си е жена, жененето си е женене. Този велик въпрос не стои във връзка с това. Жененето е закон на самопожертване. Като се ожениш, какво правиш? – Добиваш своята чистота. Щом си чист, не трябва да се жениш; щом си нечист, жени се, колкото искаш. Женитбата е закон на самопожертване, за да добиеш своята чистота, или да изкупиш своята карма, както казват индусите. Но щом влезеш в епохата на истинското развитие, имаш чистота, законът на жененето и раждането вече ще се измени. Хората няма вече да се женят, да се раждат и въплътяват по този начин, както е било досега. Че няма да е така, Господ казва: „И ще се вселя между тях, и ще живея в тях“. И всички ние ще помним да дохождаме чрез вселяване, а не чрез раждане, въплътяване. А сега жената, като расла, колко пъшка, вика бабите, и колко пъти помисля да пометне детето. Не е въпросът там. Това е жертва. Когато дойде законът на вселяването, ние ще бъдем вече в царството Божие, и оттам ще дойде истинското разбиране – да познаем Бога. Аз не говоря за сегашната епоха, а за истинската, но това не значи, че трябва да напуснем живота си – ни най-малко. Ние трябва да довършим работата си. Работата, която вършим сега в живота си, ще има отношение към бъдещия ни живот. Онзи, който краде майсторски, той и в другите си работи ще бъде такъв майстор. Онзи, който много мрази, той може и много да люби. Като видя някой лош човек в света, аз му се радвам, защото този човек, като дойде в познание на истината, ще бъде пак също така ревностен в доброто, както е бил в злото. Аз не говоря за това обикновено добро, не. За мене сегашните и добри и лоши хора са все под един и същ знаменател. Всички са добри. Кога? – И най-лошият лъв, тигър, като го нахраниш, е добър, но я го остави 24 часа гладен и се опитай да го побутнеш! И най-лошата змия, като е нахранена, е добра, но когато е гладна, посмей да се приближиш до нея! Така че ние често казваме: „Той е благороден човек“. Казвам: Той е нахранен човек. Но за да го познаете дали е благороден човек, оставете го 12–24 часа гладен, и се опитайте да го побутнете. Добрият човек, сит ли е или гладен, в него няма никаква промяна, той е един и същ. Да не се мени нашето съзнание. Следователно, когато Христос казва „Обичай ближния си“, то значи, че ще дойдем до положението да познавайте своя ближен. Казвате: „Аз промених мнението си“. Да, той е тъй изменчив, като тебе. Даде ти 1000 лева, добър е; вземе си ги обратно, лош е. Значи всеки момент ще променяш мнението си за характера му. Добрият човек всякога остава тих и спокоен: знае, че неговото богатство никой не може да го вземе. „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Под това „себе“ – теософите го наричат висшето „аз“ – се разбира да се пробудиш, да обичаш тази своя близка душа... ...Христос казва: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Първо, ще намерите методи в своето съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, и само като приложите тия методи в живота си, ще намерите своята сродна душа, и като я намерите, двамата мълком, тихо ще започнете да работите и няма да правите голям шум в света. Ако аз съм милиардер, няма защо да разправям това. Ако аз познавах и цялата Вселена, не ми трябва да правя реклама по вестниците, няма защо да разправям на българските журналисти, че зная това. Какво ще ми придадат те? Аз с тях ще се разправям за лук, за чесън, за Македония и Тракия, за Англия и Германия, но за същественото – никога! Един ден, когато някой заслужил човек умре, те казват: „Еди-кой си светия тъй направил“. Нищо не е направил. Този светия, за когото пишете, вие не го познавате. Евреите от 2,000 години още не са познали Христа. Християните го въздигнаха до седмото небе, евреите казват: „Какви будали са тези християни!“ Питам: Кои са по-умни, християните ли или евреите? Евреите могат да ни съдят, да кажат: „Вие ако вярвате в Христа, ние сме поне по-искрени: не вярваме, но поне не лъжем. Лоши хора сме, но поне не лъжем, казваме си истината: не вярваме в Христа, не искаме да приложим неговото учение“. А ние, християните? – Христос това казал, онова казал, но не прилагаме неговото учение. Лъжем, че го прилагаме. Тогава питам: какво е туй приложение на лъжата. Не е вярно, не е вярно, че сме християни. Е, тук има евангелски проповедници, православни свещеници, владици и други, те нали са тези от Христа? Но идете само и ги запитайте нещо за мене, какво ще ви кажат. Ще ви кажат, че аз съм демон, сатана, лъжец. Защо? – Аз зная от какво произтича това. Да съм на тяхно място, и аз ще говоря така. Но благодаря на Бога, че не съм на тяхно място, при техните изкушения, и казвам: Благодаря, че те носят моя багаж. Та ние трябва да бъдем последователни в нашите вярвания. Ще кажете: „Аз вярвам в Бога“. Не, бъдете искрени. Ако вярвате, поне малко прилагайте. „Да възлюбиш ближния си, като себе си!“ Сега, като излезете оттук, ще започнете по вашите стари методи: „Еди-коя си сестра не прилага туй учение“. Не казвам, че вие сте лоши, вие сте по-добри от мене. Това учение едва сега аз го прилагам. Вие сте го приложили малко, като християни, а аз го прилагам като евреите. Не, всеки от вас ще намери своята сродна душа, и като дойдете при мене, ще ви кажа: Радвам се, че Бог е влязъл във вас. И ще влезете с радост в Божия храм, и само тогава можете да славославите Бога. Как ще го славославим? – Само чрез закона на тази велика Любов, която може да прозре във вашите души. Някой от вас ще каже: „Ние сме много големи грешници“. Не сте много големи грешници, аз не ви намирам за такива, но грешката ви е там, че искате много да живеете, а не знаете как да живеете. Тогава ще ми зададете въпроса: „Ами нашите вярвания в Христос от толкова години, ами молитвите, които четем, ами на църква, дето ходим, къде остана всичко това?“ – Ами Христа намерили ли сте го? Аз не казвам, че не сте го намерили. Бог е оставил хората да го пипат, дано го напипат. Преди 2000 години той е говорил чрез Христа. Срещали ли сте този Христос, да поговорите нещо върху неговото учение? Можете ли да кажете поне един ясен сън, в който Христос да ви е разказвал нещо от своето учение? Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено у вас, но непременно трябва да видите своята сродна душа от небето. Павел изказва тази мисъл, само че малко по-другояче. Той казва: „Нито жена без мъж, нито мъж без жена“. С това той подразбира, че двата сегашни принципа – мъж и жена, трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата сродна своя душа. Само тогава Христос ще бъде третият между тях. Сега някои ще се обезсърчат. Не искам да се обезсърчавате. Това е по отношение на Мъдростта. Ако всички ние имаме това състояние, то, когато дойде тази велика Любов, бихме вдигнали цяла София. Ако аз бих имал само една опорна точка у вас, бих вдигнал цяла София на лоста си. Но колко пъти у вас се явява съмнение! Ще дойде още по-голямо съмнение. Когато Христос се възнасяше, присъстващите се усъмниха в Него. И вие като тия верующи ще се усъмните дали видяхте, или не. Само когато дойде онзи велик закон – „Да възлюбиш ближния си като себе си“ – вие ще бъдете на пътя на същинското знание. И тъй, не считайте, че жертвата е Любов. Жертвата е само примирение. Чистотата в нея е основа. Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето, самосъзнанието – това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух. Това, дето са казали старите гърци: „Познай себе си!“ – и те не са имали голяма философия, те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието; значи човешкият дух, човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския път на своето развитие, и тогава сегашните мъже и жени ще бъдат свободни и ще се разбират. И децата ви ще ви разбират, и вече ще ни разбирате, а сега децата казват: „Майката трябва да се пожертва“. Майката някой път казва: „Децата трябва да се пожертват“. Държавата казва: „Моите поданици трябва да се пожертват“. Всички искат жертви. Не, да започнем новата култура без жертви. И Давид в един от своите псалми казва: „Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертви за теб са сърце чисто и смирено и дух съкрушен“. Значи, като разбереш своето съзнание и самосъзнание, ще видиш, че нито сърцето, нито умът няма да те спасят. Давид казва: „Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от Тебе, само там ще Те потърся“. Сега ще се върнем да потърсим този Христос на Любовта. Днес, като е Нова година, ще го потърсим по новия начин и по стария начин. Ние ще направим като Давид, който отишъл при Саул. Саул му дал нови оръжия, но той, като походил малко с тях, с тези нови научни инструменти, казал: „Това не е за мене“, съблякъл ги и си взел своята прашка. Ние започваме с това-онова, с наука, но това, което имаме, още не е наука. Истинската наука трябва да ни даде такива методи, които да можем да прилагаме, с които да работим. И като дойде онзи истински учен човек, ти от неговото мълчание ще научиш много повече, отколкото от говоренето му. И в старо време някой ученик дойде при учителя си, стои около една седмица, не говори нищо, но като си отивал, много нещо е научавал. Ще поеме аурата на своя учител, ще има неговите мисли, чувства и желания. Като отидеш в някое кафене, ще се вмиришеш от тамошната миризма. Това е същото, както действието на влагата и слънчевите лъчи върху растенията. Такова мълчаливо действие произвеждат те. Тъй че това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го добиете в най-голямото мълчание на вашата душа. Като го добиете, няма да постъпите като Архимеда, който излязъл от банята и извикал: „Еврика!“ И какво намерил? – Колко струвала златната корона, колко тежала! Вие няма да приличате на Архимед, а ще намерите това, което ще преустрои целия ви живот. Ще кажат: „Този човек преустроил живота си“. И сега поставете това начало, за да се измените. Иде времето, за което апостол Павел казва, че всички няма да умрем, но всички ще се изменим. И аз бих желал да ви срещна втори път не по един, а по двама – вас и вашата сродна душа, вашия ближен. Нея да намерите! И тъй, Христос казва: „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ - Сродните души - http://triangle.bg/books/1921-10-09-10.1998/1922-01-01-00.html "...Сега аз разглеждам въпроса вътрешно, от социално гледище. Има една космическа социология, в която отношенията на хората са еднакви. В космичната социология и жените, и мъжете са на еднаква степен на развитие. В нея и жената е силна, и мъжът е силен – еднакво са силни. Ако се борят, нито жената може да победи, нито мъжът може да победи. Ако се сравняват по ум, и жената е умна, и мъжът е умен. Ако се сравняват по добродетели, и жената е добродетелна, и мъжът е добродетелен. Между такива двойки може ли да има спор? Те имат широчина, простор. И жената е свободна, и мъжът е свободен. Жената не крои никакъв план, с който да завърти главата на мъжа. И мъжът не носи никакъв план, да завърти с него главата на жената. Там, дето жената завъртва главата на мъжа и дето мъжът завъртва главата на жената, там не може да се говори за космическа социология. Там се говори за обикновената социология на света. В нея хората не са еднакво умни, не са еднакво силни, не са с еднакви разбирания... ...Казано е в Писанието: „Бог е виделина и никаква тъмнина няма в Него.“ Значи, в Бога няма никакви користолюбиви мисли да използува нещата. В Него всяко нещо е на мястото си. Или, с други думи казано: Всяка мисъл, която има зад себе си едно побуждение на Любовта, е Божествена. Всяко чувство, което има зад себе си едно побуждение на Любовта, е Божествено. И всяка постъпка, която има зад себе си едно побуждение на Любовта, и тя е Божествена. Във всяка такава подбуда е Бог на Любовта. Единственото същество, Което подтиква хората към добро, е Бог... ...Казвам: Има неща у нас, в които трябва да се вслушваме. Има нещо дълбоко в човешката душа, което ни нашепва какво трябва да правим. Има неща, които засягат дълбоко човешкия ум, човешкото сърце и произвеждат приятни състояния. Но някой път това чувство произвежда един дисонанс и трябва да се вслушаме в него. Щом в човека се яви този дисонанс, той трябва да бъде внимателен. Та казвам: Когато се говори за Любовта, трябва да се знае, че тя говори именно чрез това вътрешно чувство. Някои наричат това чувство интуиция, други – душа, трети – дух, четвърти – човешки ум, пети – космическо съзнание и т. н. Както и да го наричат, има нещо, което говори на човека. Човек расте именно в Божественото, което му говори. Децата, които се вслушват в Божественото, растат. Старите, които престават да вярват в него, преждевременно остаряват и главата им побелява. Разправяше ми една стара жена: „Мома бях, но пропаднах от любовни работи, главата ми побеля. Най-напред ми израсна един бял косъм и аз го изтръгнах. След два деня ми израснаха два бели косъма – и тях изтръгнах. След това ми израснаха четири бели косъма – изтръгнах ги, но ми израснаха осем. Изтръгнах и тях, израснаха ми шестнайсет. След това престанах вече да ги изскубвам и главата ми побеля.“ Защо побелява главата на човека? – Защото е зима вече. Вън е станало студено, а отвътре е топло. Често хората се безпокоят какво ще стане с тях, къде ще отидат, след като умрат. Чудно нещо: като си се раждал, отде дойде? – „Къде отивам?“ – Отиваш там, отдето си дошъл. Отде дойде баща ти? Всеки човек отива там, отдето е дошъл. Има един свят, който е еднакво достъпен и за праведни, и за грешни. Той е свят на приготовление. Като умрат, хората отиват в този свят. Той е Божествен свят. Но онзи свят, за който специално говорим, той е като един университет или като една гимназия. Само подготвените ученици влизат в университета. Обикновените хора не могат да бъдат ученици на този университет. Само като се приготвят, тогава влизат там. Човек се учи вън, в общия живот. В живота всички могат да вземат участие – и сиромах, и богат. Там е друг въпрос. Някои мислят, че животът изключва невежите. Не е така. Невежеството се дължи на известна тъмнина, която присъствува в човешкото сърце. В дадено отношение всеки може да бъде невежа. Сега аз чета Библията, защото е ден, светлина има. Ако е вечер и няма свещ, и аз ще бъда невежа. Трябва да има свещ, да се чете на нея. Като изгуби светлината на своя мозък, всеки човек не може да чете. Някога вие забравяте нещата, не помните. Защо? – Тъмнина има във вашия мозък... ...Казва Иоан: „Бог е виделина, и никаква тъмнина няма в Него.“ Във виделината растат най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-добрите постъпки. Във виделината идат най-големите добрини, които ние научаваме. Сегашният свят се нуждае от хора, които да носят запалените факли на Истината, да има повече свещи, да светят в тъмнината. Казвате: „Какъв трябва да бъде животът?“ Както звездите светят на небето, така и хората трябва да бъдат малки свещи. Колкото и да е малко това блещукане, по него хората могат да се ориентират. Някои хора са подобни на Месечината, други на Слънцето. Има едно слънце в човека, има една основна мисъл в човешкия живот, която е подобна на Слънцето. Тя е Божествена мисъл, тя е фар, който ориентира човека. Та казвам: Хората на сегашните времена трябва да престанат да се безпокоят. Дойдат ли безпокойствия, радвайте се, че се безпокоите. Не е въпросът да избягваш безпокойствията, но като се безпокоиш, да се радваш, че се безпокоиш. Като скърбиш, да се радваш, че скърбиш; като гладуваш, да се радваш, че гладуваш. Каквото зло да ти се случи, да изпитваш приятност. В това се заключава добрият живот. Всеки може да влезе в този живот. Съвременният човек се радва на противоречията в живота, защото Бог е в противоречията. Той не е в самите противоречия, но седи зад тях и наблюдава, иска да знае как ще ги разреши. Така постъпват и учителите. Някой учител по математика даде една задача на ученика си и гледа как ще я реши. Той ясно вижда решението на задачата, но иска сам ученикът да я реши. Тук-там подсказва. Има мъчни задачи и в живота, като тези по математика, които трябва правилно да се решават. Някои искат със заобикалки, с прескачане да ги решат. Така не се постига нищо. Някои мислят, че с преписване на задачите ще постигнат нещо. И така нищо не се постига. Някои ученици от гимназията написват формулите на ръката си. Учителят вижда това и казва на ученика: „Я да видя какво си написал там?“ Според мене той не трябва да проверява какво е написал ученикът, но да му каже: „Не гледай какво е написано на твоята ръка, но гледай на моята.“ Така той подсказва малко на ученика. Нашият век има за цел да оценим противоречията, сиромашията, безправието, които съществуват. Да имаме ясна представа за причините, които са произвели този безпорядък. Като знаем причините, можем да ги изправим. Представете си, че имате един човек, когото не обичате, но той ви дължи една сума. Вие сте взискателни към него, искате да си плати дълга към вас и му казвате, че по закон трябва да си плати. Как щяхте да постъпите, ако обичахте този човек? Най-малко щяхте да отложите плащането на човека, а можете и съвсем да му го простите. Съвременните хора още имат нужда от съдии, да разрешават въпросите им, а те сами трябва да станат съдии на себе си. Разправят за един българин лихвар следния случай. Той бил голям богаташ. Един ден се разболял и се пренесъл в онзи свят. Като бил здрав, той имал три големи тефтера, на които държал сметките на своите длъжници. Обаче като се пренесъл на другия свят, научил нещо много и обещал, че ще измени живота си. Като се върнал на Земята и оздравял, извикал синовете си и им казал: „Аз научих един добър урок. Дайте ми трите тефтера, на които си правя сметките.“ Той взел тефтерите и ги турил в огъня да изгорят. „Това иска Бог от нас“ – казал той на синовете си. И тогава ние трябва да имаме тефтери да пишем не кой колко има да ни дава, но на кого имаме да даваме. Нека правим добро и следим не какво имат другите да ни дават, но какво ние имаме да даваме. Любовта е закон на даване. Като се научим да даваме, светът ще се оправи. Пътят на Любовта е най-лесният път. И ако ме питате кога ще се оправи светът, казвам: Ако вървите по стария начин, трябват ви още 10 000 години. Ако вървите по новия начин, по пътя на Любовта, трябват ви още 10 години. Питам ви сега: Какво искате – десетте хиляди години или десетте? Ако изберете десетте години, блажени сте. Ако изберете десетте хиляди години, има още много да се учите. Как да се справяме с мъчнотиите? Вие имате билет за трена, трябва да пътувате. Идете на трена, заемете си място и за нищо не мислете. Дали има въглища, кога ще потегли – това не е ваша работа. Сега и вие имате по един билет за живота. Какво ще се безпокоите кога ще тръгне тренът? Вие ще отидете на мястото си и ще чакате. Сега вие се безпокоите дали ще тръгне тренът или няма да тръгне. Това безпокойство е безпредметно. Без тревоги!" - Бог е виделина - http://triangle.bg/books/1942-09-27-10.1998/1943-01-31-10.html "...От всички хора се изисква да се съединят чрез любовта с Бога. Само когато Бог дойде да работи във вас, всички ваши копнежи, които седят дълбоко скрити във вашата душа, ще можете да ги реализирате и да придобиете щастието, което търсите. Този е начинът, по който можете да постигнете всичко, каквото желаете. За да постигнете всичко, вие трябва да разберете, че Бог живее във вас и вие в Него. Не можете ли да разберете това, вашите мисли, желания и постъпки ще останат нереализирани. Няма по-страшно за човека от това, да остане излъган във всичко онова, към което се е стремял. Знаете ли, какво нещо е да отидете в дома на един ваш приятел с всичкото си доверие и той да ви предаде на вашия неприятел или враг? Юда предаде Учителя си само за 30 сребърника. По-добре беше да не се е раждал, отколкото да извърши това предателство. Ако вие при най-малката мъчнотия не можете да издържите и продадете онова хубаво в себе си, не мязате ли на Юда Искариотски. Ако при най-малката мъчнотия ти си готов да продадеш онова красиво, свещено чувство в себе си за 30 сребърника, не си ли Юда Искариотски? Значи Бог, който е мислил за теб милиони години и ти е дал всичкото си благоволение, а ти си неблагодарен за всичко това и не си готов да се изплатиш, това не е ли Юда Искариотски в теб? При това положение, дето и да бъдеш, каквото и да правиш, нищо няма да постигнеш, нищо няма да придобиеш. Съвременните хора искат да се налагат, да стават нещата по тяхна воля. В това отношение те мязат на своенравни деца. Те казват, защо светът е така създаден, защо нещата стават така и така и т.н. Не, свий ръката си на юмрук и кажи: „Господи, искам да бъда една чешма, да имам мекотата на водата.“ Всичко хубаво и красиво седи в мекотата. Който има мекота е по-силен и от най-грубия човек. Водата е по-силна и от твърдите канари. Тя и тях изкопава. В света няма по-мощна сила от водата; в света няма по-мощна сила от топлината; в света няма по-мощна сила от светлината; в света няма по-мощна сила от любовта. Човек трябва да има с какво да работи. Някой казва, че няма какво да прави. Как да няма какво да прави? Първо ще възлюбиш водата. Ще отидеш при водата и ще ѝ кажеш: „Сестрице, водице, моля те да ме научиш да стана мекичък. Ти така се приспособяваш, че дето и да отидеш, все хората търсиш; ако някъде те оцапат, ти пак си весела, на никого не се оплакваш. Като се оцапаш тук отидеш, там отидеш, изчистиш се и пак си чиста, пак си весела.“ Тя влезе в човека, [изцапа се … пак излезеш и си чиста] Тя навсякъде е добре дошла. Не трябва ли да знаете и да изучите, какво богатство крие водата, въздуха и светлината в себе си? Всичко това, човек трябва да оцени, да разбере какво богатство му е дадено. Всички хора имат уста, но знаят ли какво богатство крие тя в себе си? Чрез устата човек може да опита най-сладките неща в света. Единственото нещо, чрез което ние можем да оценим сладките неща, които Бог е създал, това е устата. Знаете ли, какво богатство представят човешките уши? Единственото нещо, чрез което човек може да схваща онази вътрешна музикалност, онези тонове, това са ушите на човека. С очите си пък можете да схванете онази красота в природата, онези хубави краски. Нито устата, нито носът могат да схванат онова, което очите схващат. Казвам: Големи богатства са дадени на човека, които той не оценява. Като не оценявате благата, които Бог ви е дал, мнозина казват: „Какво ни е дал Господ?“ Че какво по-голямо благо искате от носа, с който се възприемат всички най-приятни благоухания в природата? Какво по-голямо благо искате от езика, с който вкусвате всички блага в живота? Какво по-голямо благо искате от ушите, с които възприемате звуковете и най-красивите тонове? Какво по-голямо благо за човека от неговите очи, с които той вижда красотите на света? Защо човек да не е благодарен за всичкото това благо, което му е дадено? Защо човек да не благодари за това, което има днес и до което е достигнал? Ще кажеш на баща си и на майка си, че благодариш за всичко, което ти е дадено. Адам не можа да прецени това, което му беше дадено, вследствие на което излезе от рая. Ние трябва да се върнем към Първата Причина на нещата и да благодарим за всички блага, които ни е дала. Ние трябва да събудим в себе си едно благодарно сърце, един благодарен ум, една благодарна душа и един благодарен дух. Ние трябва да възвисим душата си към Бога и да Му благодарим. Не само да благодарим, но да потекат всички тези благословения през пръстите ни, през ръцете ни. Ние трябва да дигнем ръцете си над ушите, над очите да възприемем тия радиоактивни лъчи, които слънцето носи и да носим тази светлина навсякъде по света....

Слънчева

Слънчева

 

За Живота и Словото...

Започнах да търся усамотение, да избягвам доста хора. Да съм обърната навътре. По-точно да съм с тях, с другите, но някак в страни, като наблюдател, а не участник в разговори или действия... Познавам хора, умни със силна воля, но без любов, без мекота... Те обичат да говорят и да налагат волята си, не ти дават свободата да бъдеш себе си. У тях липсва толерантност. Избягвам обсебващи хора, поне доколкото ми е възможно... Има хора любезни, толкова позитивни, но със страх от живота, което води до безпринципност, не са готови да отстоят себе си, веруюто си... Виждам как живота ни дава уроци - на волевите да се смирят, на другите да придобият воля. Защото човек има нужда от всички качества. Както и от здрав разум, от усет, кое, къде и как да прояви, приложи... Започнах да избягвам спорове, защото често предизвиква спор онзи, който иска да наложи своето виждане и мнение. В повечето случаи това са хора, които не са готови да изслушат и разговарят, да чуят и разберат друга гледна точка, а просто искат да блеснат със своите си знания и разбирания... Хора статични, които не търсят промяна... А, когато рядко срещна човек, който е дал свобода на себе си, разбира и изучава себе си и другите, той е изпълнен с толерантност и думите са излишни, просто има разбиране, преливане на души... Вълшебно е... Външните различия падат и остава само нещо чисто, съвършено... Общуване на друго ниво... Благодарна съм, че срещам такива хора... Благодарна съм, че срещам несъвършени, но устремени, търсещи и променящи се хора... Преди години започнах да чета и следвам Словото на Учителя, точно поради тази причина. Защото усетих свободата да бъда себе си. Да греша, да вървя, но и да опознавам, разбирам и изучавам себе си, хората и живота. Срещам хора, с различни опитности, които следват словото и вървят по техния път и уважавам всичко, което са постигнали. Но следвам само своя си път, само Учителя си и уча своите си уроци. Защото никой, който иска да ме ограничи или наложи своите си възгледи не би могъл да ме привлече... Всеки може да ми даде, покаже и научи само на това, което има, сам е научил... А Словото, Живота, Учението е безкрайно... То е е основа на нещо, което сега изгрява... Научих се да виждам доброто в лошото и лошото в доброто. Да анализирам и да се променям. Научих се на мъничко поне толерантност и придобих воля, сили, които идват от вярата... Благодарна съм, че Живота ми е дал всичко, от което се нуждая, за да израствам и да се променям... Да вървя към един по-чист, хармоничен и извисен свят. По моя си начин. Старая се да не съдя другите, но и да пазя свободата си, като давам свобода... Благодаря, че мога да се докосна до беседите на Учителя и да прилагам зрънце от тях в живота си! Ил

Слънчева

Слънчева

 

Анализ на "Мислите за деня"

Мисъл за деня-09.09.2014г Кои са важните неща? За да се възпита твърдостта, трябва да се развие милосърдието. ...Милосърдието може да въздействува на човешката твърдост. Милосърдието въздействува и на човешкото разрушение. Хора, които са много разрушителни, ако се развие милосърдието, то организира. Та казвам: Ако милосърдието е слабо, ако разрушителността е силна и твърдостта е силна, тогава се явява престъпността в човека. ...Самовъзпитание трябва на човека. http://petardanov.com/index.php/gallery/image/1535-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE/ У българите е развита твърдостта, но са слабо религиозни. А и милосърдието също не е добре развито при нас. Значи ние в тази посока трябва да работим. Има една благост, която някога "благите" българи са носили и тя добре се съчетава с твърдостта. Но за жалост в последните 20 и повече години разрушителната сила ни владее. Несигурността в себе си ни донесе много разрухи на ценности и верую, загуба на материални блага. И не за добро. Защото старите порядки и разбирания е добре да се разрушат, но новото, чистото още го няма. Пък и от старите разбирания доброто можем да вземем за основа... Разумността и анализите, поуките от миналото ще са от полза. Има малки проблясъци и се опитвам да съм оптимист, че взаимопомощта ще се прояви не само, когато страдаме, не само, когато имаме интереси, но и, когато нещо красиво ни се случва. И радостта, успеха на ближния ще са и моя радост и успех... Честните и открити отношения ще са основа в контактуването ни. Само така съзнателността, доброто възпитание ще доминират в обществото ни. Само така ще бъдем твърди, като диаманта и чисти, като него... За да сме основи на прекрасно бъдеще в Любовта. В Любовта ще израстваме, помъдряваме и просветляваме...* ...За какво служи водата? За какво служи хлябът? Да кажем, в геометрията имате правата линия. За какво служи правата линия ? Тя има свое предназначение. Водата е една подкрепа. Ако искаш да свършиш една работа, тебе ти трябва вода. Ако искаш да свършиш една работа, хлябът ти е потребен. Ако искаш да свършиш една работа, въздух ти е потребен. То са подкрепителни условия, които помагат. Често в живота има неща, които трябва да ви подкрепят. Да кажем, вие искате да разрешите един въпрос. Да допуснем, че вие сте художник, искате да нарисувате една цветна картина. Кое ще дойде на помощ на цветната картина? Очите ще ви дойдат на помощ за цветната картина. Да кажем, ако във вас обективният ум не е развит, тогава няма да имате една съразмерност в черепа. Някой път ще направите ушите по-големи или по-малки, някой път носа ще го направите голям или малък, на веждите няма да дадете правилната форма, която имат. Не мислите, че веждите на хората са направени както трябва. Може би векове ще минат, докато ги направите такива, каквито трябва. После носът ви не е такъв, какъвто трябва, устата ви не е такава, каквато трябва. Сега вие отговаряте на ония условия, при които живеете. Та казвам: Има една вътрешна страна. Всички искате да разрешавате социални въпроси. Социалните въпроси, те нямат близко отношение към вас. Онова, което вие придобиете, то ще ви ползува. Да кажем, ако имате една слаба памет, постоянно ще забравяте. Решите да направите нещо, забравите какво беше. Вие сте решили да идете във Варна, станете сутринта, казвате: „Къде щях да ходя?“ После мислите да идете в училище, но сте забравили. Мислите къде да идете. Понякой път има хора, които забравят името си. Паметта е от разни категории. Има памет за думи. Някои хора изучават езиците много лесно, някои много мъчно изучават езици. Някои изучават много лесно, понеже паметта е развита. Има една математическа памет, има една музикална памет, има една религиозна памет. В туй отношение помни всичките положения, понеже го интересува религията, всичките религиозни данни, секти, религии ги знае. Знае как се явило християнството, мохамеданството, всичките религии. Какво ще ви ползува? Ще имате една малка полза. Туй знание засега няма приложение. Запример, вие по какво познавате сега външно дали един човек е добър или не? Под думата „добър човек“ разбирам организиран човек, тялото му има хубав строеж. Всичко много добре е построено. Туй разбирам „добър човек“ обективно. Грозен човек или лош човек разбирам, който не е организиран, сбутан е той. Сега вие имате една идея, казвате: „Той е лош човек“. – Не е организиран добре. Добрият е организиран. В какво седи сега организирането? – Да има съответствие между неговите части. Добрият човек има съответствие, добре е организиран неговият ум, добре е организирано неговото сърце, добре е организирана неговата воля. Често говорят хората за културен човек, за култура. Една киселица може ли да мине за ябълка? Не може да мине за ябълка... ...Твърдостта трябва да се смекчи. А пък разрушителността трябва да са организира. За да се организира човек, трябва да развива своите възвишени чувства. Божественото е, което използува разрушителната енергия. Божествените чувства използуват разрушителната енергия и я превръщат в добри чувства. Като говорим за любовта към Бога, подразбираме да се организира човек. Само любовта към Бога е в сила да организира човека. Тя е единствената сила, която може да организира. Без любов към Бога всякога ще бъдем неорганизирани, ще имаме най-големите нещастия. Сега имаме културни хора. Най-културните хора в света сега вършат най-големите престъпления. Ако те имаха туй Божествено чувство на справедливост, ни най-малко не биха извършили престъпление. Всеки иска да победи. Казвам: Понякой път ние започваме една война вътре в себе си и какво излиза? Не можем да се приспособим. Казва: „Аз не отстъпвам.“ Като не отстъпваш, какво ще добиеш? Да допуснем, че ти се бориш с една мечка, какво ще добиеш? Искаш да победиш една мечка. Как се побеждава мечка? Вие не бихте победили мечката. Страхливият побеждава мечката, като се качи на дървото горе. Казвам: Сега, при сегашните условия, трябва едно самовъзпитание. Всичките енергии, които са вложени в човешкия организъм, трябва да се организират или да се използуват. Всякога, когато не се използуват, се явяват най-големите противоречия. На първо място всякога се стремете да имате едно равновесие между вашия ум, между умствените способности и човешките чувства. Една мярка трябва да имате. Защото способностите се подхранват от чувствата в човека. Защото, когато човек стане силен в умствено отношение, влиза повече кръв в предната част на главата му. Или когато способностите и неговите чувства са силно развити, тогава иде повече кръв в мозъка, в сърцето и се развиват неговите чувства. Казвам: Трябва достатъчно кръв за човешките способности и достатъчно кръв за човешките чувства. И тогава, когато умствените способности се развиват повече, отколкото трябва, човек става сух, нервната система се развива чрезмерно, изтощава се човек. Когато чувствата се развиват чрезмерно, тогава симпатичната нервна система се развива и хората стават пълни, много пълни стават. Кои са важните неща? За да се възпита твърдостта, трябва да се развие милосърдието. Тогава предната част, като се развие добре, уравнява. Милосърдието може да въздействува на човешката твърдост. Милосърдието въздействува и на човешкото разрушение. Хора, които са много разрушителни, ако се развие милосърдието, то организира. Та казвам: Ако милосърдието е слабо, ако разрушителността е силна и твърдостта е силна, тогава се явява престъпността в човека. Някой път за малка обида човек може да извърши престъпление. Самовъзпитание трябва на човека. Човек трябва да бъде разумен. Допуснете, че вие сте дали пари на един човек назаем хиляда лева. Той е много твърд, силна разрушителност и милосърдието е слабо. Вие искате да си вземете парите. Какво трябва да направите? Вие, ако се опитате със зло, вие ще си създадете нещастие за себе си. Та казвам: По Божествено ние разбираме – всичките сделки на хората трябва да се разрешават с организирането. Престъпността в света считам един неорганизиран свят. Неорганизираният свят трябва да се организира. Под думата „Божествен свят“ разбирам организиран свят. Организираният свят избавя човека от много злини в света. Вие как се спогаждате с вашата упоритост? Упоритият човек е твърд. Човек е упорит и своенравен. Едно Божествено чувство е твърдостта. Божествените чувства са тия, от тях се ражда своенравие, от твърдостта се ражда упоритостта. Казва: „Аз не мога да отстъпя.“ Силният човек, когато е здрав, не може да отстъпи, но когато се разболее, отстъпва. Богатият не може да отстъпи докато е богат, като осиромашее, отстъпва. Ученият като учен не отстъпва, като изгуби паметта, отстъпва. Та казвам: Ние имаме един свят неустроен в дадения случай. Идейният свят разбираме свят, който е устроен, на който може да разчитаме... Организиране *Курсивът са моите размисли Мисъл за деня - 10.09.2014 За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. …Когато движим крак или ръка, то центърът в мозъка се въвежда в дейност, в активност, а всеки мозъчен център е свързан с особен свят и със съществата, които живеят там. Чрез движенията ние правим врьзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, а това допринася за енергийна подкрепа, идваща от високо естество. Така че чрез хармонични движения ние можем да работим за развиване на нашите центрове, а чрез тяхното разбуждане можем да развием духовните дарби, които им съответстват. Днешната епоха е преходна; направен е завоят между две култури, който се отличава с хаос и с големи противоречия. А това е признак, че се намираме на границата между старото, вече залязващо, и новото, което изгрява. Забелязано е, че при зазоряването на всяка нова култура се отстояват велики духовни идеи – едно ново съзнание се ражда в човечеството. Всъщност самото развитие е въпрос на разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото. Като мощна вълна новите идеи ще се влеят в културата и ще я претворят, те ще се проявяват във всички области на живота и днес навсякъде можем да видим следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. да изградят съответния външен израз, чрез който ще въздействат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава именно роля има и Паневритмията, която чрез подбрани идеи, звуци и движения изгражда новото съзнание. Нека разгледаме произхода на думата паневритмия, която е съставена от три корена, пан, ев или еу и ритъм. Пан означава всичко, все, всеобщо. Ев или еу е това, от което излиза всичко – висшето, същината, реалното, същественото в света. А ритъм – хармоничност в движението или във всеки външен израз на нещата. Що е тогава Паневритмия? – Това е велика всемирна хармония на движението. Целият Живот е Паневритмия. За себе си съм взела решение и се старая да се наблюдавам и самовъзпитавам - понякога успешно, друг път-не. Но това ми помага да разбирам някои случки, да си обясня позициите и поведението на определени хора... Всички ние сме хора и има неща, които са в нашата собствена природа. Но ако сме честни пред себе си бихме могли да се променяме и да живеем вдъхновено, възвисено... Зная, че за някои е утопия. Но вярвам, че с малки стъпки и промяна в себе си, като давам път на най-доброто в себе си, нещата се подреждат... Усетила съм магичното действие на Паневритмията и съм наясно, че може да помага в много сфери от живота ни, когато съзнателно я играем.* Паневритмия *Курсивът са мои мисли Мисъл за деня-13.09.2014г. Забелязано е, щом сърцето на хората става лошо, плодовете не зреят, намалят плодовете. Щом хората стават лоши плодовете се намаляват. Щом хората стават лоши по ум, зеленината започва да съхне. А пък по воля щом започват да стават лоши, камъните започват да се разсипват, слягане става на планините. Човек със своите мисли, със своите чувства и със своите постъпки постоянно изменя повърхността на земята. ...Има една малка промяна. Промяна малка стана и на екватора. В умерените полюси температурата се мени. Понякой път защо човек трябва да страда? В природата понякой път стават смени, на нейният полюс се увеличава студът, намалява се топлината, много малка е топлината, там няма почти никаква растителност. Двата полюса забогатяват, те са богати с натрупването на вода. Ако би се стопила водата на северния и на южния полюс, цял потоп ще стане. Изобилие има на вода. Един ден, ако се смени, хората, ако започнат да страдат от безводие, намалява се водата, трябва да се изменят полюсите. Студените места са богати с вода. Те ще дадат своята вода и водата ще се увеличи. Казвам: Щом животът при вас се намалява какво показва. Ако животът се намалява във вас, не мислите хубаво, нищо повече. Значи във вашия мислов свят и във вашия сърдечен свят недоимък има на нещо. Вие трябва да считате, че във вашия ум мислите са вашата растителност. Мисловият свят е растителност, чувствения свят са плодовете, които са узрели. Плодовете се раждат в духовния свят. Казва: „Духовен човек“. Ако нямаш плодове, духовния свят е слаб, растителността в умствения свят е слаба. Сега всички разсъждавате и казвате: „Какво ме ползува?“ Умът произвежда растителността, сърцето произвежда плодовете. Някой казва: „Защо трябва да мисля?“ Или „защо трябва да страдам?“ Ако не чувствуваш, ако не мислиш ти не може да опиташ благото на живота. Та казвам: Вие като изучавате трябва да изучавате разумно. Казвате: „Защо Господ така създаде света?“ Господ мислил, мислил и създал света по най-добрия начин. Следователно трябва да се съобразите с Божественото. Вашите мисли не са нещо празно, вашите чувства не са нещо празно и вашите постъпки не са нещо празно. Че животът няма никакъв смисъл, то са невежите, които не мислят. Нямате никакъв смисъл – то са мъхообразни същества, като се прикрепят на един камък с хиляди години седят. Какво правят мъховете, каква задача разрешават мъхообразните растения? Хиляди години проповядват на камъните, че трябва да напуснат туй състояние на твърдост, да бъдат по-щедри, защото много големи богаташи са камъните. То са банкери, постоянно се молят да дадат на тях от богатствата, седят отгоре на тях. Та казвам: Ако не можем да преведем онова, което става в природата, да го отнесем до нас, не може да се ползуваме. Нещата в природата са реални. Ние вече чувствуваме тяхната реалност. Дотолкоз доколкото може да ги приложим към реалността на нашия живот, дотолкоз доколкото може да използуваме това, което става в природата, то е реалното. Вземете един гладен човек, сварете му малко житце. Веднага той, който е закъсал, отслабнали краката, неразположен, щом яде малко житце, разположението иде. Щом яде череши разположението иде. Значи житото внесло разположението. Щом яде ябълки има разположение. Щом яде сиренце, млечице, разположен е. Вие сега отделяте мислите, желанията си от храната. Казвате: „Да яде човек по-малко“. Не да яде по-малко, но да се научи да яде хубаво. Животът почти е като един иманяр. Рудите като ги изважда храната иде. Като вземеш, преработиш. Живота вътре ще го търсиш в храната, както търсят златото. Вие не сте правили опити да се храните един месец с варено жито и да наблюдавате каква промяна ще стане във вас, да мерите както стават промените в температурата. Ако се храните с варено жито или, ако направите опит когато зрее житото и още не е узряло, хранете се 10–20 дена само с жито, още мекичко и направите наблюдения върху себе си, вътре своята температура, всеки ден какво е вашето разположение, какви мисли идат в ума ви, щяхте да имате една ценна опитност. Пък сега когато житото е узряло ви минават мисли и не знаете, какво отношение имат към вас. Вие не знаете, какво отношение има една добра мисъл към вас. Вие не знаете научно какво отношение има едно желание към вас. Една добра постъпка какво отношение има не знаете. Забелязано е, щом сърцето на хората става лошо, плодовете не зреят, намалят плодовете. Щом хората стават лоши плодовете се намаляват. Щом хората стават лоши по ум, зеленината започва да съхне. А пък по воля щом започват да стават лоши, камъните започват да се разсипват, слягване става на планините. Човек със своите мисли, със своите чувства и със своите постъпки постоянно изменя повърхността на земята. Човек остарява, побелява му главата от мислите, чувствата и постъпките. Вие произвеждате остаряването. Без да знаете остарявате, защо? Защото умът ви не е на място, сърцето ви не е на място и волята ви не е на място. С хиляди години хората се залъгват, казват: „Няма Господ“. Какво е направил Господ в света? – Той направи рая, хората да живеят дълго време и щастливи да бъдат. Те развалиха рая. Трябваше да ги изпъдят навън из добрите условия. Запример, всички искате да бъдете щастливи, да имате добро разположение. То са първите условия. Без да измените живота си искате да бъдете щастливи. В целият свят хората искат да бъдат щастливи, да заповядват. Те за да постигнат това трябва да изменят своята мисъл, трябва да изменят своето сърце и своите постъпки. Сега приложението в личния ви живот. Първото нещо – без една здрава мисъл вие не можете да постигнете нищо. Без едно здраво сърце, което чувствува, нищо не можете да постигнете и без една здрава воля нищо не можете да постигнете, но една воля, която е в съгласие със законите, които съществуват. Запример сегашните хора се пънкат. Земеделците се пънкат, работят много, нямат изобилие. Ако земеделците бяха музиканти, щяха да работят десет пъти по-малко и щяха да имат повече придобивки. Малка е работа. Ще изпее една песен, но трябва да знае. Запример, за да растат черешите, има особена мелодия, която обичат черешите. Благодарение, че ветровете, които идат, пеят тази песен, затова растат. Вятърът като дойде и черешите стават. Понякой път черешите не са станали, вятърът не е пял. Понякой път вятърът като попее на житото и то става. Нали някой път сте чувствували, вървите по планината и лъхне ви вятърът, че ви е приятно. Нещо ви лъхне и вие се освежавате. То е една песен, която вашата нервна система схваща и целия ден се усещате въодушевен. Ако вятърът не ви пее тази песен, не можете да бъдете здрави. Някой път когато вятърът ще ви (пее) такава песен, вие се скриете. Излезте навън, послушайте песента и ще ви бъде добре. Сега вие туй като слушате, ще излезете навън и ще кажете: „Еди какво си ни казаха“. Вие не сте направили опит, дали е вярно или не, не го знаете, може да е една лъжа. Всяко нещо (не) опитано произвожда лъжливи очаквания. Даже не сте правили опит да напишете 1, 2 и да видите, какво произвожда. Или да напишете 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и да бъдете в спокойно състояние да видите какво произвежда. Сто двадесет и три Цялото Учение, което ни е оставено в беседите от Учителя е опитно. Чрез приложението му ние сътворяваме нов свят... Във всички сфери на Живота може да има подобрение, разширение, разнообразие... изобилие.* *Курсивът са мои мисли

Слънчева

Слънчева

×