Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    169
  • коментара
    116
  • прегледа
    52202

За този блог

Беседи от Учителя, мисли, стихове, впечатления...

Entries in this blog

 

Разкази

1. Търсачи на светове ************** Събуди се изпълнена с Любов, с едно прекрасно, зареждащо и окриляващо чувство, което не беше изпитвала до сега. То и даваше сили, караше я да търси и мисли трескаво. Беше изпълнена с енергия и живееше живота си по нов начин, странен и за нея, но и харесваше. Да обичаш без условности и да раздаваш себе си, да проявяваш най-прекрасните си качества... Това беше вълшебство. Специфична влюбеност. В Живота. Виждаше света по нов, различен начин, по-чист. Откриваше и преоткриваше небето, светлината, вятъра. Но в същото време, някъде вътре се показа и нещо тъмно, натрупано с години, а може би и с векове, което не беше подозирала, че е там. Преследваше я, провокираше я, караше я да се съмнява в себе си и в любовта, в хората... Не можеше да позволи на малкото светличко и красиво чувство, наподобяващо пролет да се предаде. И реши, да се вгледа там, навътре, в дълбокото и тъмно място, с цялата си решителност. Намираше стари книги, които и обясняваха защо и от къде е това. Намираше заровени тайни знания за своята същност. Тайни, които я поразяваха. Изплуваха сенки, които искаха да и кажат, че не е нужно да търси светлинка и красота. Но тя устоя. Мразеше, плачеше, търсеше. Изпълнена с гняв, протести и въпроси. Най-накрая утихна. Прие себе си и каза 'да' на всичко, което я преследваше и измъчваше. Но взе решение, най-важното в живота и занапред. Онова мъничко нещо, което беше проблеснало в кратък миг.онова светло чевство, което я окрили и и донесе радост. Реши, че ще живее с него. Ще се старае всеки ден да е по-добър човек от предишния. да анализира, осъзнава и да променя себе си. Защото се чувстваше щастлива. Не и пукаше от намеците, шушуканията и подхвърлянията на околните. Сега беше силна. Беше себе си. Имаше вълшебното зрънце светлина и щеше да го брани, развива и увеличава. Знаеше, по-скоро подразбираше, че то е сила, защото изплаши много от сенките и те се стараеха да го угасят... Но с времето тази светлинка ставаше по-силна и сенките се укротиха. Започнаха да и се подчиняват. Беше разбрала, че малкото, невзрачно, глупаво и грозничко момиче е станало привлекателна, уверена и изпълнена с неподозирани сили жена. Жена-воин! Пазеше мекотата и нежността си, но не прощаваше и не приемаше чуждите манипулации. Борбата беше вътрешна, очистителна. Като буря, вихър... Нищо не криеше от себе си. Ясно и точно знаеше, кога е сгрешила и кога да спре... Игнорираше външните фактори или ги приемаше за условия, указание, че нещо трябва да промени в себе си... Имаше радост и черпеше заряд от природата. От всяко зрънце, превърнало се в цвете. От синьото на небето и розовите цветове. И сякаш елфи, джуджета и други митични вълшебници я приветстваха... ****** Тя живееше в един свят, създаден от мечтите на много други преди нея. Беше горе, високо, където никой враг не можеше да го достигне. Дишаше спокойно, изпълнена с нова енергия. Изучаваше го, откриваше го, защото го беше търсила с години. От него струеше надежда и светлина... Но само някои хора от земляните я виждаха. Трябваше да се развие ново сетиво-интуиция и да се отвори съзнанието към Космическия разум... Работеше се, бавно и полека... На Земята слизаха души, които живееха в този свят. Слизаха през т. нар. тунели, като съзнание, светлина, знания... А може би е добре да кажем, че идваха от друга планета. Светла, чиста, с високосъзнателни, интелигентни същества, наподобяващи хората. Там жителите бяха високи, с леки, ефирни тела. Хранеха се рядко, само с растителна храна, която усвояваха напълно. Движенията им бяха като танц. А музиката наоколо изпълваше всичко и даваше жизненост и радост. И бъдещето на земята щеше да е сигурно, без липса на храна и енергия. А така автоматично отпадаше властта, манипулирането, зависимостите... Това със сигурност нямаше да се хареса на всички. Старите порядки и страха от неизвестното бяха плашещи. Тя също беше страдала от това. От очакванията си. Проблемът на много от хората бяха точно очакванията. Болките и грешките и идваха точно от там. От желанието да я харесат. Сега важно беше да се хареса на себе си, да е чиста пред съвестта си... Правеше нещата по определен начин, по своя си. Не, защото очакваше някой да вдигне добра оценка. Силата и радостта от живота идваха от това, че намира сили и, когато падаше се изправя. Започна да гледа живота в очите и да го приема такъв, какъвто е. Без заблуди от мечти и чужди интерпретации. *************** Те, идващите от горе бяха направили своя скок отдавна и сега продължаваха пътешествието си. Но пък земляните, които имаха стремежа за ново, чисто начало, изпълнено с Любов се бяха свързали с тях и сега с радост приемаха на малки порцийки информация, за да не стряскат своите, които още не бяха готови. Всичко се променяше. Трудно беше да се запази тайнството на това, което се случва, защото промяната беше все по-очевидна. Рязката граница между остарелите разбирания и преклонението пред манипулативните религии беше осезателно. Хората се нуждаеха от промяна, но страхът от непознатото си казваше своето. Недостатъчен брой хора са били винаги отворени към новото, различното. Да рискуват и експериментират, да творят... Все по-ясно ставаше на всички, че нещо се случва. Невидимо, тихо вълшебство обхващаше Земята. Но липсата на Любов, на вяра и доверие в Космическият разум, в Природата и Бога спъваше всичко прекрасно... За кратко разбира се. Новото нахлуваше със сила, ярка светлина заливаше всичко наоколо. Ако всеки само за миг можеше да надникне в този нов, прекрасен свят... От векове религиите и властта налагаха и манипулираха, както волята, така и мислите на хората. Малко бяха свободните, които смело отхвърляха догми и закони. Търсеха нещо отвъд петте сетива. Водени от мечтата, от Духа и предчувствието, че има нещо повече, нещо различно и то наистина е по-добро, по-чисто... Хармония с природа, външната, но и познаване на собствената ни, човешка природа. Това беше начинът за напредване. Осветяване на всичко от вътре, от дълбочината на душите ни. Това беше Христовата Любов... Властта и парите доминираха, стараеха се да унищожат, осмеят или омаловажат всичко чисто и красиво, което възникваше между хората. Всички, които бяха в тези кръгове съзнаваха, че в новият свят няма да има място за тях. Не биха се вписали, защото ярката светлина щеше да показва безкомпромисно всички задкулисни, пошли манипулации и заговори, лъжите им. Масата сляпо вярваше и се подчиняваше на страха, а мечтателите, търсачите на нови светове бавничко напредваха. Но техните мечти и съзнания невидимо се обединяваха, защото нищо не може да спре мечтата, приказността, любовта и вярата... Полета на съзнанието, което сътворява... Мъдростта от натрупания опит... И обединението на всички светещи души... Твореше се Нова Земя, Изгряваше Слънцето на душите и чистите съзнания... Ил

Слънчева

Слънчева

 

Карл Густав Юнг - избрано

...Тъкмо бях свършил ръкописа, когато изведнъж осъзнах, какво значи да живееш с един мит и какво-да живееш без него. Митът е, казва Бащата на църквата, "това, в което се вярва винаги, навсякъде и от всички", следователно човек, който мисли, че може да живее без мит или извън него представлява изключение. Той е без корени, няма истинска връзка с миналото, нито с живота на рода, който продължава в него, нито пък със съвременното човешко общество. Той не живее в къща, като другите хора, нито яде и пие като тях, а провежда свой собствен живот, потопен в субективната мания на собствените измислици, за които вярва, че са новооткрита истина. Това творение на неговия разум никога не обхваща същественото. Той може да лежи върху стомаха си, защото този орган е способен да отхвърли продуктите на разума, като несмилаеми. Психиката не е от днес; нейните първоносители са живели преди милиони години. Индивидуалното съзнание е само цвете и плод за един сезон, изникнал от вечния корен под земята и то ще бъде в по-голямо съзвучие с истината, ако държи сметка за наличието на този корен. Защото веществото на корена е майката на всички неща. Аз подозирах, че митът притежава значение, което бях уверен, че ще пропусна ако живея извън него, в мъглата на своите собствени спекулации. Трябваше да се запитам съвсем сериозно: "Кой е митът, с който живееш?".  Не намерих отговор на този въпрос и бях принуден да призная, че не живея с един мит, нито дори в един мит, а по-скоро в един несигурен облак от теоретични възможности, които започнах да разглеждам с растящо недоверие. Аз не знаех, че живея чрез мит, а даже и да знаех, без моето знание нямаше да зная що за мит направлява живота ми. И така по най-естествения начин аз реших да узная "своя" мит и приех това за дача над задачите, защото казах си-как бих могъл, когато лекувам болните си да използвам персоналния фактор, нещо така необходимо за опознаване на другата личност, за да ги разбирам ако аз самият не съм наясно с него? Аз просто трябва да узная кой несъзнаван или подсъзнаван мит ме формира, от какъв корен произхождам. Това ме накара да посветя много години от моя живот в изследване на субективните съдържания, които са продукт на несъзнавани процеси и да създам метод, който ни помага да изследваме проявите на несъзнаваното.... ...Симптомите на случая формират една нишка на Ариадна*, която ни води из лабиринта на символните сравнения, т. е. разширяването, което е абсолютно необходимо, за да установим значението на  архетиповия контекст. Щом тези сравнения се изработят, те заемат невероятно голямо пространство, което обяснява защо излагането на историята на случаите е толкова трудоемка задача. Но това трябва да се очаква: колкото по-дълбоко проникваш, толкова по-дълбока става основата. Тя определено не става по-тясна и никога не свършва в една точка-в психичната травма например. Всяка подобна теория предполага познание за травматично засегната психика, каквато никое човешко същество не притежава и, което може да бъде постигнато само чрез упорито изследване дейността на несъзнаваното. За това е необходимо голямо количество сравнителен материал, от който не можем да се лишим, както например е и в сравнителната анатомия. Познанието за обективните съдържания на съзнанието няма съществено значение, защото не ни казва почти нищо за реалния, подмолен живот на  психиката. В психологията, както във всяка наука е необходимо широко познаване на други неща освен непосредствено необходимите за изследователската работа. Едно бегло запознаване с теорията и патологията на неврозата  е съвсем неадекватно, защото медицинското познание  от този тип е само информация  за болестта, а не познаване на душата, която боледува. Аз исках, доколкото беше в моите възможности, да поправя това зло с тази книга-както и сега.** *В Словото на Учителя може да се намери нишката на Ариадна, която е индивидуална за всеки. Когато я намерим ни води от беседа в беседа и разширяваме съзнанието си, намираме различни отговори по разни теми. Думата е код за информацията и смисъла, които носи. Всеки може да вложи различен смисъл и вибрация, основани на неговите субективни вярвания, разбирания и опит, в дадена дума. (моя бележка). ** Из "Символи на трансформацията"-септември, 1950г ...Ако разгледаме нашето мислене по-отблизо и проследим един интензивен ход на мисли - например разрешаването на труден проблем, - ние внезапно откриваме, че мислим с думи, че при всяко по-активно мислене започваме да си говорим сами или, че понякога записваме проблема или го скицираме, така че да стане напълно ясен. Всеки, който е живял известно време в чужда страна, сигурно е забелязал, че твърде скоро започва да мисли на нейния език. Всички интензивни форми на мислене протичат повече или по-малко във вербална форма - например ако искаме да изразим една мисъл, да я предадем или убедим някого в нея. Тя очевидно е насочена навън към външния свят. В този смисъл, насоченото или логическо мислене е истинно мислене, адаптирано към реалността, чрез което ние повтаряме реда на обективно реалните неща, така че образите им в нашия разсъдък възникват един след друг в същия причинен ред, като този на външните събития. Това ние наричаме мислене с насочено внимание. То притежава способността да предизвиква умора, поради което се използва само за кратки периоди от време. Цялата изтощителна цел на нашия живот се състои в адаптиране към действителността, част от което се постига чрез насоченото мислене. Изразено в биологически понятия, това е просто един процес на психическа асимилация, която води след себе си съответно състояние на изтощение, като всяко друго житейско достижение. Онова, с помощта на което мислим, са езикът и вербалните понятия - неща, които от незапомнени времена са били насочени навън и използвани като мост и, които имат една-единствена цел - общуването. Докато мислим насочено ние мисли за другите и говорим на другите. Езикът първоначално е система от емоционални и имитиращи звуци - звуци, които изразяват ужас, страх, гняв, любов и др... Така че, езикът по своя произход и същност представлява просто една система от знаци или символи, които разкриват реални явления или ехото от тях в човешката душа... Моето схващане съвпада с това на Baldwin, който казва:  ...Развитието на мисленето, дори и погледнато в детайли става главно по метода на опита и грешката, чрез експериментиране, чрез приписване на значенията по-голяма стойност отколкото имат.... Индивидът трябва да използва старите си мисли, своето вече придобито познание, своите основополагащи съждения, за да построи нови, творчески конструкции... Чрез експериментиране мисленето и езикът се развиват едновременно...  Езикът се развива по същия начин, както и мисленето, но никога не загубва своя синонимичен или дуалистичен характер, неговото значение е винаги и лично, и социално... Езикът е регистър на традицията, запис на завоеванията на расата, склад за всички придобивки, постигнати от гения на индивидите... Така установената социална "копираща система" отразява разсъдъчните процеси на расата и се превръща в школа за обучение в разсъдителност на новите поколения... Значителна част от процеса на самовъзпитание, чрез който се натрупва познавателен капитал за здравия разум, се осъществява чрез употреба на речта. Когато детето говори то полага пред света своите съждения с най-общо значение; отговорът, който то получава, потвърждава или отхвърля това значение. И в двата случая то е обучено. Следващата му стъпка е вече от степен на познание, което, като по-ново, по-лесно може да се превърне в средство за успешно общуване... Насоченото мислене или, както бихме могли да го наречем "мисленето в думи", очевидно е инструмент на културата и ние няма да сгрешим ако кажем, че огромните усилия за просвещение, които миналите векове са посветили на насоченото мислене* са му наложили да развие и да премине от субективната, индивидуалната сфера към обективната, обществената сфера; те са направили възможна пренагласата на човешкия ум, на която дължим нашата съвременна емпиричност и техника. Това са абсолютно нови насоки в историята на света, непознати в древността.... Секретът на културното развитие се състои в наличието на променлива и свободна психична енергия... *Насоченото мислене асоциирам с "правата мисъл", за която говори Учителя в беседите си, (моя бележка). ...Това ни води до един следващ въпрос: какво става, когато не мислим насочено? Тогава нашето мислене загубва всички водещи идеи и чувството за посока, което те вдъхват. Ние вече не подчиняваме нашите мисли на един определен ход, а ги оставяме да плават, да потъват и да се издигат в зависимост от тяхната собствена, специфична тежест. Според схващането на Kuelpe, мисленето е някакъв "вътрешен акт на волята" и нейното отсъствие води задължително до "автоматична игра на идеи".... (Бих добавила, че тази игра на идеи носи много за развитието и пътя на човечеството, защото идейния свят е, който ражда, а правото мислене реализира, масовизира и материализира дадената идея. В тази връзка, всяко мислене има свое място и време за реализация.)

Слънчева

Слънчева

 

Тъй рече Заратустра - Фридрих Ницше

1. Когато навърши тридесет години, Заратустра напусна родината си и родното езеро и се оттегли в планината. Цели десет години той не се умори да се наслаждава на своя дух и на самотата си, но накрай сърцето му се обърна — и един ден той се вдигна още в ранни зори, застана пред слънцето и му рече тъй: „О, ти, огромно светило! Щеше ли да познаеш истинското щастие, ако не бяха тези, които огряваш със светлината си? Десет години ти изгряваше тук, над пещерата ми, и щеше да се преситиш и на заревото си, и на пътя си без мене, без моя орел и моята змия. Ала всяка утрин ние те очаквахме копнежно, поемахме излишеството ти и те благославяхме за това. Виж! Аз съм преситен от мъдростта си — като пчела, претоварена с мед; трябват ми ръце, които се протягат към другите. Аз бих искал да дарявам и да раздавам, докле мъдреците между людете отново се възрадват от глупостта си, а бедните — от богатството си. Затова аз трябва да се спусна в низината, както правиш ти вечер, когато снизхождаш зад морето и занасяш светлина и в долния свят, о, ти пребогато светило! Също като тебе и аз трябва да заляза, както наричат това людете, при които искам да се спусна. И тъй, благослови ме ти, непотъмнено от страсти око, което може без завист да гледа дори едно безмерно щастие! Благослови пахара, който се стреми да прелее и да ливне като златиста река, за да разнесе вредом отблясъка на твоето сияйно блаженство. Ето! Пахарът се стреми пак да се изпразни и Заратустра иска да стане пак човек.“ Тъй започна залезът на Заратустра.     2. Заратустра се спусна сам от планината и никой не го срещна, но щом навлезе в дебрите на гората, внезапно се изпречи един старец пред него, напуснал светата си скиния, за да търси корени в дъбравата. И тъй рече старецът на Заратустра: — Не е чужд за мене този странник: преди няколко години той премина оттук. Името му беше Заратустра. Но сега се е променил. Тогава ти носеше пепелта си в планината: да не искаш сега да занесеш огъня си в низините? Не се ли боиш, че ще те накажат като подпалвач? Да, аз познах Заратустра. Кристално чисто е окото му и на устните му не лепне нито следа от скверност. Не за това ли той пристъпва с грация на танцьор? Променен е Заратустра, дете е станал Заратустра, пробудил се е Заратустра: какво дириш ти сега сред спящите? Като в море живееше ти в самотата и морето те носеше на своите талази. Мигар ти искаш да излезеш на сушата? Мигар искаш отново да понесеш сам тялото си? Заратустра отвърна: — Аз обичам людете. — Та защо — рече светецът — самият аз се оттеглих в гората и пустошта? Не за това ли, че премного обичах людете? Сега обичам Бога: не обичам вече людете. Човек е за мене несъвършена твар. Обичта към човека би ме погубила. Заратустра отвърна: — Не за обич говорех! Аз нося дар на людете. — Нищо не им давай! — рече светецът. — По-добре вземи нещо от тях и го носи заедно с тях. С това най ще им угодиш, стига да е и на тебе угодно. Ако ли пък искаш да им дадеш, не им давай нищо повече от милостиня, и то ги накарай да си я изпросят. — Не — отвърна Заратустра. — Аз не давам милостиня. Не съм достатъчно беден за това. Светецът се изсмя на тези думи и рече тъй: — Тогава гледай да приемат съкровищата ти! Те са недоверчиви към пустинниците и не вярват, че идваме, за да раздаваме дарове. Нашите стъпки кънтят за тях прекалено самотно из улиците. И както нощем, когато чуят от постелите си стъпките на мъж, много преди да пукне зората, така и сега те навярно си задават въпроса: къде се е запътил крадецът? Недей отива при людете, а си остани в гората! Върни се по-добре при зверовете горски. Защо не искаш да си като мене? Мечка сред мечките, птичка сред птичките? — А що прави светецът в гората? — попита Заратустра. Светецът отвърна: — Аз съчинявам песни и ги пея, а когато съчинявам песни, аз се смея, плача и мълвя молитви: тъй славословя Бога. С песни, плач, смях и мълвене славословя Бога, който е мой Бог. А какво ни носиш ти в дар? Като чу тези слова, Заратустра се поклони на светеца и рече: — Що бих могъл да ви дам? Оставете ме по-скоро да си вървя по пътя, за да не ви отнема нещо. И така те се разделиха един от друг — старецът и Мъжът, — смеейки се, както се смеят две деца. Когато остана сам, Заратустра рече тъй на сърцето си: — Та мигар е възможно това? Този стар светец в своята гора да не е чул още нищо за това, че Бог е мъртъв?     3. Когато Заратустра стигна в най-близкия град, разположен край гората, свари там много народ, струпан на мегдана, защото му бяха обещали, че там ще ходи по въжето един въжеиграч. И Заратустра рече тъй на народа: — Аз ще ви уча на свръхчовека. Човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато. Какво сте сторили вие, за да го превъзмогнете? Всички същества досега са създавали нещо свръхсебе си, а нима вие искате да бъдете отлив в този огромен прилив и предпочитате да се върнете по-скоро към звяра, нежели да превъзмогнете човека? Що е маймуната за човека? Посмешище или мъчителен срам? Тъкмо това трябва да бъде човек за свръхчовека: посмешище или мъчителен срам. Вие изминахте пътя от червея до човека, ала у вас все още има много нещо от червея. Някога сте били маймуни, ала и сега човек е все още повече маймуна от която и да е маймуна. Дори и най-мъдрият от вас е все още само хермафродит, кръстоска между растение и призрак. Ала мигар аз ви карам да станете растения или призраци? Ето, аз ви уча на свръхчовека! Свръхчовекът е смисълът на земята. Нека вашата воля да каже: Свръхчовекът да бъде смисълът на земята! Аз ви заклевам, братя мои, останете верни на земята и не вярвайте на тези, които ви говорят за свръхземни надежди! Отровители са те — все едно дали съзнават това или не! Презрители на живота са те, обречени на смърт и самите те поразени от отровата, земята е обръгнала от тях, нека да умрат! Някога богохулството беше най-голямото светотатство, ала Бог умря, а с него умряха и богохулниците. Със земята да кощунствуваш сега е най-страшното престъпление, както и да тачиш утробата на неизследваемото по-високо от смисъла на земята! Нявга душата гледаше с презрение на тялото и тогава това презрение беше най-висшето: тя искаше да го види измършавяло, грозно, изпосталяло от глад. Тъй тя мислеше да се изплъзне от него и земята. Уви, всъщност самата тази душа беше не по-малко мършава, грозна, изпосталяла от глад: и жестокост беше садистичната наслада на тази душа. Ала и самите вие, братя мои, ми кажете: какво ви нашепва тялото за вашата душа? Не е ли душата ви нищета и кал и жалко самодоволство? Наистина кална река е човекът. Трябва да си море, да приемеш една кална река, без да се замърсиш. Ето, аз ви уча на свръхчовека: той е това море, в него може да потъне вашето велико презрение. Що е най-великото, което можете да преживеете! Това е мигът на великото презрение. Мигът, в който и вашето щастие ще се превърне в погнуса, а така също и вашият разум, и вашата добродетел. Мигът, когато ще се запитате: „Що значи моето щастие? То е нищета и кал и жалко самодоволство. А моето щастие би трябвало да оправдае самия живот!“ Мигът, когато ще запитате: „Какво значи моят разум? Алчее ли той за знание както лъвът за храната си? Той е нищета и кал и жалко самодоволство!“ Мигът, когато ще запитате: „Що значи моята добродетел? Все още тя не ме е накарала да беснея. Как много ми додея моето добро и моето зло. Всичко това е нищета и кал и жалко самодоволство!“ Мигът, когато ще запитате: „Що значи моята правда? Не виждам да съм жар и въглен. А правдивият е жар и въглен!“ Мигът, когато ще запитате: „Що значи моето състрадание? Не е ли състраданието кръстът, на който ще бъде прикован този, който обича човеците? Ала моето състрадание не е разпятие!“ Питали ли сте тъй? Викали ли сте тъй? О, да ви бях чул да викате тъй! Не вашият грях — вашата скромна невзискателност крещи към небесата, вашият ламтеж в самия ви грях крещи към небесата! Къде е мълнията, която ще ви близне с огнения си език, къде е безумието, което трябва да се впръска във вените ви? Ето, аз ви уча на свръхчовека: той е тази мълния, той е това безумие! Както говореше Заратустра тъй, някой от тълпата извика: „Чухме вече достатъчно за въжеиграча, крайно време е вече да го видим.“ И целият народ се присмя на Заратустра. А въжеиграчът, като помисли, че за него става дума, се приготви да покаже изкуството си.                                                                            

Слънчева

Слънчева

 

Тъй рече Заратустра - Фридрих Ницше

4. А Заратустра изгледа народа и се почуди. Сетне рече тъй: — Човекът е въже, опнато между звяра и свръхчовека — въже над пропаст. Едно опасно отвъд, едно опасно сред път, едно опасно поглеждане назад, един опасен трепет и заковаване на едно място. Великото у човека е това, че той е мост, а не цел: това, което заслужава обич при него, е, че той е преход и залез. Обичам тези, които не умеят да живеят, освен ако са залязващи, защото те ще преминат отвъд. Обичам великите презрители, защото те са великите обожатели и стрели на копнежа към отвъдния бряг. Обичам тези, които не дирят повод чак над звездите, за да залязат и да станат жертва, а тези, които се жертвуват на земята, за да стане нявга тя земя на свръхчовека. Обичам този, който живее, за да познае, и който иска да познае, за да може да живее нявга свръхчовекът. И така той желае своя залез. Обичам този, който работи и изобретява, за да съгради дом за свръхчовека и подготви за него земята, животните и растенията, защото желае своя залез. Обичам този, който обича своята добродетел: защото добродетелта е воля за залез и стрела за копнежа. Обичам този, който не задържа за себе си нито капка дух, а иска да бъде изцяло духът на своята добродетел: само като дух той прекосява моста. Обичам този, който прави от добродетелта си свое влечение и своя съдба: така заради добродетелта си той иска още да живее и да не живее вече. Обичам този, който не иска да има прекалено много добродетели. Една добродетел е повече добродетел от две, защото тя е повече брънка, за която се залавя съдбата. Обичам този, чиято душа се раздава щедро, който не желае благодарност и не отдава благодарност, защото той винаги дарява и не желае да се съхранява. Обичам този, който се свени, когато заровете паднат в негова изгода и който запитва тогава: да не би да съм играл нечестно? — защото желае да залезе. Обичам този, който хвърля златни думи пред делата си и винаги изпълнява повече, отколкото обещава, защото желае своя залез. Обичам този, който оправдава бъдещите поколения и спасява миналите: защото иска да загине от настоящите. Обичам този, който наказва своя Бог, защото обича своя Бог: защото трябва да загине от гнева на своя Бог. Обичам този, чиято душа е дълбока и в наранеността и който може да загине от малко изпитание, така той ще мине драговолно моста. Обичам този, чиято душа е препълнена, така че сам себе си забравя и всички неща са заключени в него, така всички неща ще се превърнат в негова гибел. Обичам този, който е със свободен дух и свободно сърце: така главата му е само утроба на сърцето му, а сърцето му го тласка към залез. Обичам всички, които са като тежки капки, падащи една по една от черния облак, надвиснал над людете: те предвестяват мълния и загиват като предвестници. Вижте, аз съм вестител на мълнията и тежка капка от облака: а тази мълния се зове Свръхчовек.   5. Когато изрече тези слова, Заратустра изгледа пак народа и млъкна. „Ето ги“ — каза той на сърцето си, — „те се смеят, те не ме разбират, аз не съм уста за тия уши. Нима трябва човек по-напред да порази ушите им, за да се научат да слушат в очите? Нима трябва човек да гърми подобно на литаври и проповедници на покаяние? Или те вярват само на ломотещия? Те имат нещо, с което се гордеят. Как наричат това, с което се гордеят? Образование го зоват те, то ги отличава от козарите. Затова им е неприятно, когато говорят за тях, да чуват думата «презрение». И така ще говоря за тяхната гордост. Ще им говоря за най-презряното: то е последният човек.“ И тъй рече Заратустра на народа: — Време е вече човек да си постави цел. Време е човек да засади кълна на своята върховна надежда. Все още неговата почва е достатъчно богата за това. Но тази почва ще обеднее един ден, ще загуби силата си и нито едно високо дърво не ще може вече да покълне в нея. Уви! Ще дойде ден, когато човек няма вече да хвърля стрелата на копнежа високо над човека, а тетивата на лъка му ще е отвикнала да свисти! Казвам ви: човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда. Казвам ви: още имате хаос в душите си. Уви! Идва времето, когато човек не ще роди вече никаква звезда. Уви! Идва времето на най-презрения човек, който сам себе си не ще може вече да презира. Вижте! Аз ви показвам последния човек. „Що е обич? Що е творение? Що е копнеж? Що е звезда?“ — тъй попита последният човек и премигва. Тогава земята ще е станала вече малка и по нея ще подскача последният човек, който всичко смалява. Родът му е неизтребим като бълхата; последният човек живее най-дълго. „Ние изнамерихме щастието“ — казват последните хора и премигват. Те напуснаха местностите, дето трудно се живее, защото човек има нужда от топлина. Той все още обича съседа си и се търка о него: защото има нужда от топлина. Да заболееш и да храниш недоверие за тях, е грехота: човек пристъпва предпазливо. Безумец е, който се препъва в камъни или хора! Малко отрова от дъжд на вятър: това носи приятни сънища. А накрая много отрова за приятна смърт. Човек се още труди, защото трудът е развлечение, но се пази да не прекалява с труда, защото е вредно за здравето. Не ще има вече беден и богат. И едното, и другото е свързано с големи трудности. Кой има още желание да управлява? Кой да се подчинява? И едното, и другото е свързано с големи трудности. Никакъв пастир, а едно стадо! Всеки желае равенство, всеки е равен: който чувствува другояче, отива доброволно в лудницата. „Някога цял свят беше луд“ — казват най-изтънчените и премигват. Човек е мъдър и знае всичко станало: така няма причина за присмех. Все още спори, ала скоро се помирява — иначе ще получи стомашно разстройство. Той си има вече свое наслажденийце за през деня и свое наслажденийце за през нощта: но си тачи здравето. „Ние изнамерихме щастието“ — казват последните люде и премигват.   И тук завърши първата реч на Заратустра, наречена още предислов, защото на това място го прекъсват воят и радостните възгласи на тълпата. „Дай ни този последен човек, о, Заратустра! — така крещяха те. — Направи да бъдем ние тези последни люде! А ние ще ти подарим свръхчовека!“ И всички ликуваха и цъкаха с език. Ала Заратустра се натъжи и рече на сърцето си: — Те не ме разбират: аз не съм уста за тия уши. Прекалено дълго живях в планината, твърде дълго се вслушвах в ромона на потоци и шепота на дървесата: и ето че им говоря подобно на козари. Като гладко езеро е душата ми и светла като планина пред пладне. Ала те мислят, че съм студен и присмехулник с непристойни шеги. И сега ме гледат и се смеят: и хем се смеят, хем ме мразят. Мраз е смехът им.   6. Но в този миг се случи нещо, което стана причина да занемее всяка уста и да се вцепени всяко око. А именно през това време въжеиграчът беше започнал да ходи по въжето. Той бе излязъл през една малка врачка и бе тръгнал по въжето, обтегнато между две кули, така че висеше над пазарището и народа. Точно когато беше насред пътя, малката врачка се отвори още веднъж и от нея изскочи в пъстри дрехи на палячо един млад момък и с бързи крачки подгони въжеиграча. „Напред, кьопчо такъв — извика тон със страшен глас, — ти, ленивецо, мошенико, папуняк такъв! Да не те погъделичкам с петата си! Що дириш тука, между кулите? Мястото ти е в тюрмата — там трябва да те затворят! На един по-добър от тебе ти препречваш свободния път!“ — С всяка дума той все повече се приближаваше и когато бе само на една стъпка от него, се случи ужасното, което стана причина да занемее всяка уста и да се вцепени всяко око: — с неистов вик като някой дявол той прескочи оногова, който му препречваше пътя. А този, като видя съперника си да побеждава, загуби равновесие, стъпи във въздуха, запокити пръта си и полетя надолу в бездната по-бързо от него като някаква въртележка от крака и ръце. Пазарището и народът заприличаха на море, връхлетяно от буря. Всички се разбягаха един през друг и най-вече оттам, където трябваше да падне тялото. Заратустра не се помръдна от мястото си и право до него падна тялото, обезобразено и със счупени кости, но все още не мъртво. След малко разнебитеният дойде в съзнание и видя Заратустра коленичил до себе си. — Що дириш тук? — каза той най-сетне. — Отдавна си знаех, че дяволът ще ми сложи крак. И ето че сега ще ме повлече в пъкъла. Да не би да искаш да му попречиш? — Честно слово, драги мой — отвърна Заратустра, — няма такова нещо, за каквото говориш. Няма никакъв дявол и никакъв пъкъл. Твоята душа ще умре по-скоро от тялото ти. Не се бой вече от нищо! Човекът погледна подозрително: — Ако говориш истината — каза той, — то аз няма да загубя нищо, ако загубя живота си. Аз не съм нищо повече от едно животно, което с пръчка и скъдна храна са обучили да танцува. — Не е така — възрази Заратустра, — ти си направил от опасността твое призвание — в това няма нищо, което да заслужава презрение. Но ето че призванието ти стана причина за твоята гибел. Затова аз ще те погреба със собствените си ръце. Умирающият не отговори на тия думи на Заратустра, само мръдна пръсти, сякаш търсеше ръката на Заратустра, за да му благодари.

Слънчева

Слънчева

 

Тъй рече Заратустра - Фридрих Ницше

7. Междувременно започна да се свечерява и мрак обви пазарището. Тогава народът се разотиде, защото дори любопитството и ужасът изморяват. Потънал в размисли, Заратустра седеше до мъртвеца на земята. Тъй забрави той времето. Най-сетне се спусна нощ и студен вятър обвя самотния. Тогава Заратустра се вдигна от земята и рече на сърцето си: — Наистина хубав улов направи днес Заратустра. Не улови човек, а труп. Необяснима загадка е човешкото битие и все още без смисъл. Един присмехулник може да се превърне в гибел за него. Аз ще разкрия на людете смисъла на живота им: той е свръхчовекът, мълнията от черния облак. Ала аз все още съм далеч от тях, моят разум не говори на техните сетива. За людете аз съм все още нещо средно между шут и труп. Тъмна е нощта, тъмни са пътищата на Заратустра. Ела, ти, студен и вкочанен спътниче! Ще те отнеса там, дето ще те погреба със собствените си ръце.
  8. Като рече тъй на сърцето си, Заратустра метна трупа на гърба си и го понесе. Ала още неизвървял сто крачки, ето че се прокрадна някакъв човек до него и зашепна на ухото му — и виж! Този, който говореше, беше палячото от кулата. — Махай се от този град, о, Заратустра! — шепнеше той. — Тук твърде мнозина те мразят, ненавиждат те добрите и праведните и те назовават враг и презрител, мразят те правоверните и те назовават опасност за тълпата. Щастие беше за тебе, че само ти се присмяха: защото наистина ти говореше като същински шегобиец. Щастие бе за тебе, че ти клекна до мъртвото псе: като се унизи така, ти сам се спаси за днес. Ала махай се от този град — иначе утре ще прескоча и тебе — един жив през един нежит. И като каза това, човекът изчезна, а Заратустра продължи пътя си през мрачните улички. Пред градските порти го пресрещнаха гробарите: с факлата те осветиха лицето му, познаха Заратустра и започнаха да се гаврят с него: — Заратустра носи мъртвото псе да го погребе. Чудесно! Заратустра е станал гробар. Защото нашите ръце са прекалено чисти за този леш. Нима Заратустра ще задигне тази мръвка от устата на дявола? На добър час! И да ти е сладко! Само дано дяволът не излезе по-опитен крадец от Заратустра! Да открадне и двамата, да излапа и двамата! И сближили глави, те се смееха задружно. Заратустра не отвърна нито дума на подигравките им и продължи пътя си. Два часа вървя той покрай гори и блата и толкова често до слуха му долиташе гладният вой на вълците, че и самият той усети глад. Спря пред една самотна къща, в която светеше свещ. — Гладът ме нападна като разбойник — рече си Заратустра. — В гори и блата ме издебва моят глад, а и в дълбока нощ. Странни прищевки има моят глад. Често ме спохожда едва следобед, а днес цял ден не се обади, къде ли се бави още? С тия думи Заратустра потропа на къщната врата. Появи се старец със свещ в ръка и запита: — Кой идва при мене и моето безсъние? — Един жив и един нежит — отвърна Заратустра. — Дайте ми нещо за ядене и пиене, че забравих да се нахраня през деня. Който нахрани гладния, той подкрепя собствената си душа: така казва мъдростта. Старецът влезе вътре, но бързо се върна и предложи на Заратустра хляб и вино. — Лошо е това място за гладните — каза той, — затова живея тук. И животни, и хора се отбиват при мене, отшелника. Но покани и другаря си да хапне и пийне, той е по-изнурен от тебе. Заратустра отвърна: — Мъртъв е моят спътник, мъчно ще го предумам. — Това не е моя работа — отговори старецът троснато. — Който похлопа на вратата ми, трябва да приеме каквото му предложа. Яжте и останете със здраве! Още два часа вървя след това Заратустра и се доверяваше на пътя и светлината на звездите, защото той беше навикнал да скита нощем и обичаше да гледа лика на всичко спящо. А когато се зазори. Заратустра се озова в гъста гора и не виждаше вече никакъв път. Тогава положи мъртвеца в хралупата на едно дърво до главата си, защото искаше да го предпази от вълци, а сам легна на земята в мъха. И тутакси заспа, изнурен тялом, но със спокойна душа.   9. Дълго спа Заратустра и не само зората обагри със сиянието си лицето му, но и предпладнето. Най-сетне очите му се отвориха: с учудване загледа Заратустра гората и тишината, с учудване се вгледа и в себе си. После бързо се изправи като мореплавател, съзрял ненадейно земя, и възликува: защото откри една нова истина. И рече тъй на сърцето си тогава: — Осени ме прозрение: спътници ми трябват, и то живи — не мъртъвци и трупове, които да нося където си искам. Живи спътници ми трябват, които да ме следват, защото искат да следват себе си — и то там, където аз искам. Осени ме прозрение: не на народа трябва да говори Заратустра, а на сподвижници! Не бива Заратустра да става пастир и куче на стадо! Да примамя от стадото мнозина — затова дойдох аз. Нека ми се гневи народ и стадо: разбойник ще назове Заратустра пастиря. Пастири казвам, ала те се зоват добри и праведни. Пастири казвам: ала те се зоват правоверни, служители на правата вяра. Ето добрите и праведните: кого мразят те най-вече? Тогова, който разчупва техните скрижали на ценностите, рушителя, престъпника: — ала той е творецът! Ето правоверните от всякаква вяра! Кого мразят те най-вече? Тогова, който разчупва техните скрижали на ценностите, рушителя, престъпника: — ала той е творецът! Сподвижници търси творецът, а не трупове, не и стада и правоверни. Сътворци дири творецът, такива, които пишат нови ценности върху нови скрижали. Сподвижници търси творецът и жътвари за жътвата: защото всичко у него е зряло за жътва, но му липсват сто сърпа: така той скубе класовете и се ядосва. Сподвижници търси творецът — такива, които знаят да точат сърповете си. Ще ги зоват рушители и презрители на доброто и злото. Ала те са жътварите и празнуващите. Съпричастници в сътворението, жътвата и празника търси Заратустра: що би могъл да сътвори той със стада, пастири и трупове? А на тебе, мой пръв спътнико, казвам „сбогом“! Погребах те добре в хралупата на дървото, скрих те добре от вълците. Разделям се с тебе, времето изтече. Между два изгрева прозрях една нова истина. Не съм роден нито за пастир, нито за гробар. Никога вече не ще говоря на народа: за последен път говорих на мъртвец. Към творци, жътвари и празнуващи ще се присъединя: ще им покажа дъгата и всички стъпала по стълбата към свръхчовека. На пустинниците ще пея моята песен и на двойките отшелници, а на този, който все още има уши за нечутото, ще му разкажа приказката за моето щастие, за да прелее сърцето му. Насочвам стъпките си към моята цел: колебливите и мудните, ще прескоча като акробат. И така моят скок ще означава гибел за тях!

Слънчева

Слънчева

 

Археометърът-Сент-Ив Д'алвейдър, извадки

Ето Човекът - Беседа от Учителя, държана на 16 март 1914 г. в София. С тази беседа се отбелязва Епохата на Водолея и започва нов цикъл-Неделни беседи Предговор .... Наистина, сред всички исторически среди и народи, не е имало никога по-неподатливи на този висш Организъм от атиняните и римляните. Никога човешката същност, не се е сблъсквала с по-голяма хаотичност, непоследователност, анархизъм по същество и банално-масов индивидуализъм, който няма нищо общо с истинската Индивидуалност! Никога трептящата атомност  не е била по-малко податлива на молекулната свързаност, различна от комерсията под натиска на нещата, оголен при въоръжената сила. Това е перманентна бъркотия в обществото, подчиняваща се само на военното регулиране или на външно нашествие. Тогава именно, за да се запазят моментно тези среди се появява някоя личност от Величина, една второстепенна звезда от човешката Астрономия. Тя се нарича Александър или Цезар и, за да не успее гражданското безредие да унищожи народа, държавният глава го кара да унищожи Света. Първата Величина е Социална, втората - политическа. Едната създава, другата-запазва това, което съществува, без да може да променя нещата, освен външно. Интелектуалната и социална гнилост остава отвътре. За това всичко се проваля в късната римо-византийска Империя, която всъщност е продължението на Вавилон. Цяла Европа е подчинена на този древен, но не и античен спомен, разбунена като в роман за приключения и скандали. Слава Богу, това не е нормата на дългата Всемирна история, а просто една  еволютивна серия на поредица от падения с нейното змиевидно криволичене. Атиняните и римляните, по произхода си, са само едни бегълци-декаденти, почти чужденци в тези градове, особено в Гърция и Италия. И модерната Археология, и древната Митология, са написани като загадка, защото такъв е бил редът, касаещ Историята и другите Науки, в индо-египетските духовни Школи. Но най-сетне Свещените книги ни позволиха да повдигнем от друга гледна точка булото на далечните времена. Никога няма да можем да изразим достатъчно почит към двата полуострова, които делят от нашия континент веригите на Балкана  и на Алпите. На всяка крачка можем да изричаме: "Sta viator, heroem calcas!" - (Като вървиш, тъпчеш герои!) И пътникът не тъпче просто дребни герои, разпръснати от древната, почти близка История, тук става въпрос за некрополи на героичните Епохи и още за Метрополиси от Патриархалните цикли, които лежат под краката му.  Когато Филип-Македонски отговарял с мека ирония на самомнителността на пелопонеските посланици с думите: "Колко са истинските гърци сред вас?", той всъщност им е дал малък урок по история, защото е знаел по-добре от тях самите, че "лебедите" или почитащите култа на Лебеда* всъщност са келто-славяните** от Епир и че, самата древна Гърция е славянска, (т. е. тракийска-бел.пр.) и пеласгийска до нашествието на разбунтуваните търгаши от Азия: йонийците и яванийците на Ману, които са яванимите на Мойсей.... Всъщност, истинските гърци били славяни (или трако-пеласги - бел.пр.) от Балканите, а истинските италийци били келто-славяни, слезли и те също от планините-от западните и източни Алпи... Арийци, групирани в додекаполиси - (обединения в 12 града), живеели от Италия до Гърция, от Балканите до Кавказ, от Таврида, до платата на Татария, от Иран на Гиборийците, до Евира на Нефилимите, из цяла Ариаварта*. *(Страна на ариите, спомената в Риг-Веда) Но ако започнем да разгръщаме гънка по гънка, разкъсаното от Исус, от въплатеното Божие Слово, було, през него ще започне да прозира, а после да заблести светлината на първичната цивилизация, на Всемирната Империя, на арийци и рути, индоевропейската и египетската Теокрация на Ишва-Ра и Оши-Ри, на Иисус, на творящото Божие Слово, на Иисус-цар на патриарсите, както с право казват нашите латинии. "В начало бе Словото" казва ученикът, когото Иисус обичаше най-много и, от когото нямаше нищо скрито. Не може да се посочи по-ясно цикъла на управленския Прото-Синтез, първична ера, в която боготвореното и творящото Слово, под истинското му име, бе предречено, като въплътено Слово, като Спасител на пропадналата Социална държава... И, когато се създаде средиземноморското Езичество, като тържество на робовладелските Буржоазии, законните общества в Европа, в Азия, в Африка, техните Школи и техните Храмове не престанаха да протестират срещу софистите, срещу фалшивите демократи, срещу политиците и ораторите, които не признаваха никакъв ред и социален мир. Рим и Атина били прокълнати от Човечеството, като Вавилон, като Тир и като всяка друга интелектуална и морална гнилост, идваща от Йония. Келто-кимврийски друти, келто-славянски дроти, скандинавски воласи, германически велеси, лартове от Италия, и Иберия, пророци от Египет, наби от Израел, магове от Персия и Халдея, манавически брахмани, ведически Риши (мъдреци), лами от Тибет, татарски и монголски шамани, всички отправили анатема към Едом и Яван на Мойсей, към яванийците и млектите на Ману... ...После тази лавина от хора, събрала се постепенно, се нахвърлила върху цивилизацията на Сатаната. Осъществявайки пророчеството на Христос, езическият Рим, без да го осъзнава, отмъсти вместо небето, като опустоши Йерусалим, а Европа отмъсти на Земята, като предаде Рим празен на Свещениците на Иисус Христос... Съвременна Европа ще има същите съдбини. Тя ги предизвиква още от времето, когато отхвърли живия Дух, заради мъртвия дух, Християнския Дух, заради езическия. Доброволно или насилствено, чрез Сина или чрез Отца, Християнството ще се завърне към Светия Дух! Шест века преди Иисус Христос, сред непрогледния мрак на средиземноморското езичество, което се възцарява след небесната яснота на орфическият синтез, в анархическия период, последвал революцията на судрасите* в полза на робовладелските буржоазии и агностичната ученост, с висотата си на висш духовник, се издига един човек, Питагор, който напомня патриарсите от Стария Завет и, който заслужава много повече от всичко, което е казано за него и, когото по тази причина ние поставяме в началото на нашата книга, чиято цел е да подготви ума за разбиране и използване на Инструмента за точно измерване, който прави експериментално доказуемо универсалното Откровение на Божието Слово и на Божествената Мъдрост...  *Най-нисшата от четирите касти в Индия, на която било забранено да изучава Ведите. стр.24 /27

Слънчева

Слънчева

 

Учителя за Христа-от Боян Боев

От окултни изследвания се вижда, че Христос не е от човешка еволюция.
Основателите на религии са хора като нас, само че много са работели върху себе си, достигнали са едно много по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството. Но Христос не е човек. Той е едно Божествено, космично същество. Учителя казва за Христа: „Христос е най-великото Божествено същество, което иде от Централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг. От това вселенско слънце иде Христос.” Идването на Христос на земята е едно много голямо събитие. Христос не може да се сравнява с другите учители. Още в Атлантида е имало окултни школи и тогава учителите са говорели така: „Ще дойде едно Божествено същество, което ще даде тласък за повдигането на човечеството, което ще донесе нещо ценно на земята.” Това нещо се казваше и в окултните школи на Индия. В Египет също са чакали идването на това велико събитие на земята. Щом е така, тогава какво значение имат религиите преди Христа? – Понеже Христос е централната личност, всички религии пак идват от  Него. Сега ще прочетем Послание към евреите гл. 12 от 22 до 24 стих. Там се говори за братството във връзка с Христа. Тържествуващите ангели са най-възвишените същества, а духовете на усъвършенстващите праведници са напреднали хора. Тук се говори за ангелските същества, които работят за еволюцията на човечеството. Те образуват Всемирното Бяло Братство, и работят под ръководството на Христа. Всичко, което става в природата, се ръководи от горе, от разумния свят. Човешката история на пръв поглед изглежда хаотична, но в нея има разумно начало. Каква мисия са имали основателите на религиите?  – От окултно гледище те са били пратеници на Бялото Братство. Всички по-важни импулси, по-важни идеи са дадени на човечеството все от Бялото Братство. Всички основатели на религиите – Рама, Кришна, Хермес, в Египет, Орфей – основателя на гръцката култура, са пратеници на Бялото Братство. Те са имали за цел да подготвят човечеството за идеите на Христа и за Неговото идване. Идеите на Христа са много възвишена работа и за това човечеството е трябвало да бъде подготвено. Окултни школи са имали и евреите в Египет. Тя е била на есеите. Каква мисия е имала тя?  Първо, в нея са се учили еврейските пророци. Те са се подготвяли за своята мисия, придобивали са знания, работели са върху себе си и са повдигали евреите. През времето на Христа тази школа е играла друга роля – подготвяла е своите членове като първи ученици на Христа. Есейската школа е имала свои ядра във всички части на Палестина. Интересно е, че по времето на Христа се разкриват и готови души, които са били първите Негови ученици. Те не са били само рибари и митари. Те са били и посветени от минали прераждания. Учителя казва, че това са били еврейските пророци Исая, Данаил, Еремия и др. Те са подготвяли евреите за идването на Христа. После пак идват да поемат работата и помагат на Христа. По интуиция човек би могъл да долови, до известна степен, кои ученици на Христа са били пророци. Окултните школи, които идват след Христа като богомилството в България, чиито клони са розенкройцерите и албигойците в Европа, са имали за мисия реализирането на християнството – новата култура на земята. След Христа най-важната окултна школа била на Богомилите. Сега обикновено всички казват, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но от окултно гледище какво значи това? (Онзи ден брат Влад Пашов загатна малко нещо по този въпрос.) От 10 милиона години, откакто човечеството съществува, (според Библията 6 – 7 милиона), а окултизмът казва, че съществува от 18 милиона години, земята е напоена с престъпления. Човечеството е създало много тежка карма. Тази тежка карма е зарегистрирана в аурата на земята. Вследствие на това земната аура е ставала от век на век все по-неблагоприятна, по-тежка. Както човек, така и земята и всички планети си имат аура. Вследствие на тези неблагоприятни условия човечеството не е могло да се подобри, издигне и спаси. Толкова била тежка кармата. С идването на земята Христос изпълва нейната аура със своята светлина и с това Той трансформира, заличава тази част от човешката карма, която била зарегистрирана в земната аура. С това се създават благоприятни условия за човешкото развитие. Дава се възможност на човека отново да победи егоизма в себе си и да приеме любовта. Останалата част от кармата ще се изплати чрез човешките страдания. Сега човечеството ще мине през една огнена вълна и ще ликвидира със своите страдания. Христос е имал за мисия, от една страна, да трансформира земната аура а, от друга страна, да донесе на земята силата на Любовта. Нали Христос е носител на Любовта? С Неговото идване на земята се дава възможност на човечеството да започне своята еволюция. След Него започва издигането на човечеството към Бога, от материалния към духовния свят. Христос е най-пълното, най-висшето изявление на Любовта тук, на земята. Със Своята Любов Той облъчва всички същества, както слънцето огрява цветята, дърветата и др. Под действието на Христовата любов се събужда любовта на човешката душа. Божествената Любов е вложена в човешката душа още при излизането на човечеството от Бога. Любовта на Христа към човечеството дава условие да се разцъфти човешката душа. Всички хора, които нямат проявената любов в себе си, са мъртви. Те спят, не са събудени хора. Това, което направи Христос с възкресението на Лазар, ще стане с всеки човек. Учителя казва така за Любовта на Христа. Любовта на Христа превишава всяко знание. Аурата на Христа е така велика, така светла, че излъчва ослепителна светлина. Човек има още много да живее и постоянно да се доближава до Любовта на Христа. Съвременният човек не може да издържи трептенията на тази велика Божествена Любов. Христос притежава и великата Божествена мъдрост. За нея Учителя казва: „Носител на висшето знание е пак Христос.” Когато човек приеме Любовта и стане дете на Любовта, тогава Христос ще го хване за ръка и ще го въведе в храма на Мъдростта, ще му повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата. Тъй че велико бъдеще очаква човека. За днешната епоха във връзка с Христа Учителя казва: „Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така – сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско в астралния и етерните светове, по-близо до материалния свят.” http://www.zdravjivot.org/6788/учителя-за-христа-от-боян-боев/  

Слънчева

Слънчева

 

Сириус

“Сириус или α (α CMa, Alpha Canis Majoris) от съзвездието Голямо куче е най-ярката звезда на небосклона. Името произлиза от древногръцкото Σείριος. Видимата звездна величина на Сириус е –1,46, т.е. той е почти два пъти по-ярък от Канопус — следващата по яркост звезда. Сириус е петият по яркост обект след Слънцето, Луната, Венера и Марс (когато планетата е в противостояние, тя е по-ярка от Сириус). Сириус е също една от най-близките до нас звезди: намира се само на 9 светлинни години от Слънчевата система.
Сириус е известен разговорно като "Кучешка звезда", което се отразява на неговата известност в съзвездието Голямо куче. За Сириус има повече митове, отколкото за която и да е друга звезда с изключение на Слънцето. Изгревът на Сириус е отбелязвал прилива на Нил в Древен Египет и "Кучешките дни” на лятото за древните гърци, а за полинезийците Сириус се свързва със зимата. Сириус е важен за мореплавателите в Тихия океан. Поради яркостта си Сириус се наблюдава лесно с невъоръжено око.“ -Уикипедия “Артефакти от древни цивилизации разкриха, че Сириус е заемала важно място в астрономията, митологията и окултизма. Някои тайни школи я смятат за „слънце зад слънцето“ и оттам за истинският източник на мощта на нашето слънце. Ако слънчевата топлина поддържа жизнеността на физическия свят, то се вярва, че Сириус дава живот на духовния свят. Това е „истинската светлина“ от изток, духовният лъч, чрез който слънцето осветява материалния свят, който пък е считан за най-голямата илюзия.“ http://www.parallelreality-bg.com/analizi/kratkianalizi/324-2011-05-13-19-47-49.html   Сетих се за една книга, имаше и филм-“Чоки“, от който като дете бях много впечатлена. Там се говореше за Сириус... “Децата на Сириус“...   “3 юли: Слънцето изгрява 5.59ч..Сириус в 6.13-14
4 юли: Слънцето изгрява в 6..00ч.; Сириус в 6.10ч.
5 юли: Слънцето изгрява в 6.01ч..; Сириус в 6.07ч.
На 6 юли двете звезди изгряват заедно на хоризонта в 6.01ч.-6.02ч.
На 7 юли Сириус ще изгрее преди Слънцето в 5.57-58ч., а Слънцето ще изгрее след него в 6.02-03ч.
Ит.н в следващите дни постепенно ще се раздалечават като Сириус ще изгрява все по-рано.“-информация от Силва Дончева    

Слънчева

Слънчева

 

За Словото

Азбуката-това са знаци, символи, носещи звука.  Глаго̀лицата е първата българскa азбука cъздадена от Константин-Кирил Философ през 855  г. за превод на църковна литература от гръцки на български език . Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“. - Уикипедия Дума-сбор от звуци, чрез които се назовават предмети, действия... Изречение-сбор от думи, словосъчетание, чрез които изразяваме, предаваме емоция, чувство, отразяваме действие, мисъл. Мисля си, че доста информация от латинските езици преминава в славянските чрез азбуката, чрез знаците на новата азбука и кирилицата. Чрез думите, знаците, словосъчетанията човек е израствал, формирал се е и се е отделил от животинската, нечленоразделна реч. Писменото Слово е много важно. Чрез него се предава информация за минало, настояще, бъдеще. Формира се мисленето, разсъдъка, съзнанието на човека. Слово=Мисъл+Чувство+Дума+Действие/Приложение=Опитност на Душата. “Разумното в света, това е разумният акт, който твори. Под думата „Слово“ разбираме пробуждане на разумния акт в света, който създава цялата Вселена. За да се разбере този процес, човек трябва да съпостави срещу него контрасти. Контрастите се заключават в противоположностите. Противоположностите съдържат някои неща, а някои не съдържат. За пример, предназначението на рибата е да плава в морето, на птицата – да хвърка във въздуха, на коня, на млекопитаещото – да бяга, а на човека – да мисли. Обаче човек знае и да плава. Той е направил парахода, с който може да плава повече и от рибата. Той е направил аероплана, с който днес хвърчи повече и от птицата. Човек може да бяга повече, отколкото конят бяга. Най-после, човек мисли повече и от рибата, и от птицата, и от коня. По какво се отличава един човек от друг? По своята разумност. Той може да има качествата на рибата, той може да има качествата на птицата, той може да има качествата и на коня, но щом дойдем до човек, ние влизаме вече в друго едно царство. Съвременните хора са дошли до едно положение, отдето животът им трябва да се обновява. Обновата е потребна, понеже половината от човечеството остаряват и умират. Какво да се прави с тези хора, които умират? Виждаме човек със знание и с мъдрост, но един ден умира и ние не можем да се ползуваме от неговото знание и мъдрост. И след тях идват онези, които сега трябва да се учат. Колко труд, колко време трябва да се иждиви за тях. Какво виждаме в света? Че от дълги векове и досега хората още нямат ясна представа за себе си. Те сега едва се учат как да живеят. Рибите не знаеха как да живеят и вследствие на това, че животът им в морето стана непоносим, една част от тях, по-напредналите, изхвръкнаха от водата и станаха птици. Големите страдания ги накараха да си направят пера и да станат птици. Птиците пък, от големите преследвания и страдания и гонения във въздуха, принудиха се да станат коне, да бягат и така да се спасяват от неприятелите си. И конете, като се ритаха, като страдаха, станаха най-после хора. Казват учените, че всичко става по еволюционен път. Еволюцията върви по насилствен път. За да еволюира човек, трябва да се употреби голямо насилие. Насилието е творчески акт в природата. Природата твори по този начин. Земята едно време не е била в такова състояние, в каквото е днес. Преди милиони години хората не са били такива, каквито са днес...“ В_начало_бе_Словото Словото е всичко. Съдържа вибрацията на думите, мислите, чувствата действието. Словото въздейства не само на съзнанието ни, Словото докосва душата, разширява кръгозора ни, открива нови светове. Словото работи и с Вярата, защото, когато четем приемаме с вяра казаното, записаното от автора. Словото е Виделина, защото чрез него се предава информация от по-висши светове и те се разкриват, проявяват в действия.  “Сега временно ви виждам, ще ви помогна, ще ви помогна да си извадите вашите раници, понеже ви турям на моя автомобил, който е широк, и ще ви носи. Искам да си извадите раниците, понеже и тъй, и тъй плащам разноските, вие, като държите раниците на гърба си, нищо няма да се ползвате. Като ви заведа, пак ще си вземете раниците. Но най-малко половин час или един час имам предвид да направя една екскурзия – не повече от час. Животът има смисъл, когато има любов в него. Любовта има смисъл, когато излиза от Бога. Животът без любов е страдание, мъчение. Любовта без Бога е любов на дележ – кой повече, кой по-малко – постоянно спорят. Щом любовта излиза от Бога, от този вечния извор, всичките хора са доволни. Сега искам да не разглеждате живота без любов, нито – любовта без Бога. Като казвам нещо, може да ви го докажа. Вие сте чудни. Моите аргументи са така силни, че може в три секунди да ви докажа нещо. Вие не знаете дали аз съм силен, или не. С два удара ви поваля на земята, и ще ви докажа силата си. Може половин, един и десет часа да ви доказвам силата си, и пак да не мога да ви убедя, но с два удара вие ще знаете, че аз съм силен. Ако взема един камък и ударя камъка с ръка без чук, и камъкът се разтроши, няма ли да докажа, че съм силен човек. Та по някой път вие искате да ви се доказват нещата. Доказателствата са опасна работа. Всеки, който иска да му се докаже, седи на линията и казва: „Докажи.“ Казвам: „Отстрани се малко.“ Казва: „Не съм ли свободен?“ Казвам: „Ти си свободен да стоиш, но и тренът е свободен да се движи по линията. Две свободи като се срещнат в една точка, става катастрофа. Едната свобода трябва да отстъпи на другата. Всяка свобода трябва да се тури на своето място. Ти си свободен извън релсите, а в релсите е свободен тренът.“ Някой казва, че е свободен. Свободен си в пътя, в който те е турила природата да се движиш. В този път никой не трябва да се мести. Извън тоя път, който живееш, ти не си свободен, но трябва да се съобразяваш със свободата на другите. „В начало бе Словото.“ Видимият свят е една трета вероятен, т.е. във всичкия свят една трета е постижима. В духовния свят две трети са постижими, а в божествения свят три трети са постижими. Аз така разсъждавам. Някой желае нещо на физическия свят. Една трета е постижима, 25 процента, това е законът, 75 процента, това са неща извън възможностите. Когато някои, като дойдат, и мислят, че на земята всичко е постижимо, туй е неразбиране...“ В_начало_бе_Словото_1941 “Credendo vides“ - който вярва вижда. Нови светове се отварят от Словото, от беседите, разсейва се мъглата и изгрява Ново Слънце. Мисли на Учителя Петър Дънов за:
ДУМИТЕ Казваш: „Празна работа са думите!” Празна работа, но създават всичките спорове и неприятности в света. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА - ІІ т. – 28)
Чрез думите човек изказва своите мисли и чувства и по този начин влиза във връзка и разбирателство с окръжаващите.(УЧЕНИЕ И РАБОТА - 16)
И тъй, най-първо трябва да се научите да употребявате правилно думите, да научите силата на всяка дума. Всяка една дума вътре в себе си съдържа една благодат или една отрова, съдържа или кисели...
Всяка дума има определена форма. Например, думата „Любов” има своя форма, във вид на тяло, на предмет, с който може да се забавлявате. Думата „Мъдрост” също има определена форма. Думите са реални, а не отвлечени понятия. Те съответстват на известни предмети на Земята. (ЗА СЪДБА ДОЙДОХ – 4-та беседа -25)
Всяка дума има свой смисъл. Само когато тя произвежда известен ефект в ума или сърцето на човека, само тогава е разбрана. (СИЛА И ЖИВОТ – ІІІ серия – изд. 1929 г. Русе – 13)
Христос казва: „Ако искате да се ползвате от Моето Слово, вие трябва да разбирате вътрешния смисъл на думите ми. Всяка дума има трояко значение: физическо, духовно и Божествено”. (БОЖЕСТВЕНИЯ И ЧОВЕШКИЯ СВЯТ – 117)
Има думи съдържателни, има думи безсъдържателни. Съдържателни думи са тези, които имат смисъл. Смислени думи пък са тези, които излизат от сърцето на човека. (СВЕТЛИНА НА МИСЪЛТА – 56)
Всяка дума трябва да бъде не само една неизменна форма, но и една неизменна реалност. Каквото е в ума на човека, това трябва да бъде и в сърцето му, и във волята му. (МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС – ІV г. – 19 лекция – 28)
Камъните, това са човешките думи. Туряй всяка дума на мястото й, да не спъва никого. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА -131)
Ако мислите, ще си подбирате думите. Думите на Духа са силни. Ако сте разумен, ще знаете как да ги използвате. Божествените думи са силни, когато имате любов. (АКО ГОВОРЯ - ІІ том - 367)
Кажи на някого една сладка дума, за да го спечелиш на твоя страна. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК - 29)
Ако ти каже една дума, онзи, който не те обича, и онзи, който те обича, тия думи ще произведат съвсем различни ефекти.(ПЕТТЕ ВРАТИ - 292)
Човек трябва да употребява такива думи в езика си, които да изразяват самата Истина. (СВЕТЛИНА НА МИСЪЛТА – 90)
Всяка дума, излязла от устата на човека, трябва да отговаря на Истината. Никога не говори неверни неща! (КРАСОТАТА НА ДУШАТА - 300)
Дума, която има съдържание и смисъл, крие в себе си магическа сила. (ФОРМИ В ПРИРОДАТА – 213)
Всяка дума крие в себе си известна сила, особено, когато се произнася правилно. Например, ако чуете думата „пожар”, вие веднага настръхвате. Тя произвежда страх в човека. Като чуете думата „ура”, веднага ще се зарадвате. Тя носи радост в човешкото сърце. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО – 91)
Достатъчно е да минат 10 души, да ти кажат по една лоша дума и веднага ще изгубиш равновесието си. Не само от раздвижването на въздуха, но от всяка една дума има известна материя. Всяка една лоша дума носи известно количество отровна материя. После, носи известно количество известна енергия, която като влезе в тебе, те отравя... Има думи, които носят живот. (НАУКА ЗА ЖИВОТА - 15) Лошите и отрицателни думи са психически отрови, които причиняват големи пакости. (БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ - 231)
Една сладка дума струва повече, отколкото една английска лира. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА - II т. - 184)
Ако говориш сладко, Любовта ще дойде при тебе; ако думите ти са горчиви, тя ще те напусне. (ЛИКВИДАЦИЯ НА ВЕКА - 248)
Меките думи печелят доверие, успокояват, внасят едно разширение, въвеждат в един хубав свят... Меките думи са изказани с любов. (СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ - II том - 90) Всяка една дума, която изговаряте, да бъде скъпоценен камък за човека и където и да ходи той, да помни вашата.(СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ - 149). (Извадени от Valentin Nachev)    

Слънчева

Слънчева

 

Емоции, чувства, разум

Важно е за мен да знам, кога реагирам емоционално и кога разумно, с чувство. Емоциите често са лош съветник и понякога издават множество дефицити. Но пък и ни водят към промяна, разбъркват и подреждат вътре в нас. Имат си свое място и е добре да го знаем, поне за да ги владеем. Емоциите може да увредят здравето ни, но можем и да подредим мисленето си, ако умеем да ги владеем и потърсим корените им.   https://bg.wikipedia.org/wiki/Емоция   Чувствата имат дълбочина. Може би са продукт на изживени и осмислени емоции. Чувството може да се свърже с разума, с насочени действия...   https://bg.wikipedia.org/wiki/Чувство   Проявените емоции и чувства ни дават опита, който е необходим за аналитичното мислене.   https://bg.wikipedia.org/wiki/Разум   Как се чувствате днес? Владеете ли емоциите си или ги проявявате в пълна сила?   Какво ви води по-често, емоциите или разума?   Можете ли да “почистите“ емоциите си и да разчитате на преценката на ума? И дали тя е по-правилна?    
 

Дете

Едно дете на края на дъгата

полива цвете и се смее.

Танцува сякаш, помаха ми с ръката,

а рокличката му белее...

Едно дете сега свободно тича

душата му лети и пее.

Едно момиче, толкова обичано,

при ангелите нежни ще живее...

3.4.19г

Слънчева

Слънчева

 

Суфи

Ал Газали велик суфиски учител: На пътя на човешкото израстване от човек към Бог... за тези, които вече работят усилено и тези, които вече имат проблясъци на Истината. Отнася се за търсещите. Първата долина – Долината на знанията
...
Отрицателната страна на тази долина се състои в това, че може да станете многознаещи, ...Пътят на познаващия е коренно различен от пътя на трупащия знания.
...Ако станеш многознаещ, се губиш и вече не си в състояние да излезеш от първата долина. И колкото повече знания имаш, толкова повече главоблъсканици ще имаш, защото ще решиш, че истината е невъзможна. ...
Ето защо това ще се повтаря. ... ще натрупваш противоположности – контриращи се логики, а освен това съществуват милиони гледни точки...Следи за съдържащото се, за познанието, а не за съдържанието.... ако се съсредоточиш върху познаващия, то няма да се загубиш и ще успееш да излезеш от нея. Струва си да напуснеш долината, защото те обзема голяма, много голяма радост, защото вече си разбрал нещо много съществено, нещо, което ще остане до края, нещо фундаментално, а именно – способността към познание, способността за осъзнаване. Втората долина – нарича се долина на разкаянието
Когато започнете да се съсредоточавате върху това, кой сте вие, естествено възниква силно разкаяние. Защото започвате да изпитвате разкаяние по отношение на всичко, което не сте правили подобаващо, и което не е трябвало да правите. ... Помнете: съвестта, която е във вас, не е истинската съвест. Тя е фалшива монета и е дан на обществото. ...
И тогава внезапно виждате, колко лошотии сте натворили, колко хора сте ранили, колко жестоки сте били спрямо другите или спрямо себе си, колко разрушителни, агресивни, зли и ревниви сте били дотогава. Всичко това изплува пред очите ви. Възникването на съвестта е естествено следствие на осъзнатостта.
...следва да се погрижите за бъдещето, а не за миналото. Да, разбрали сте, че не сте били прави, но това е било естествено, защото сте били безсъзнателни. Затова няма нужда да се вините – как би могъл човек да постъпи правилно, след като е безсъзнателен? Вие разбирате, че цялото ви минало не е такова, каквото трябва, но това не трябва да ви натоварва. ...Важното е, че сте го разбрали и това ще ви помогне.... появи ли се истинската съвест, ... лесното е правилно, а правилното – лесно. ...
Тъжно му е за миналото, но това не го натоварва, защото миналото вече не съществува. Такава е положителната страна – човек трябва да почувства, че преобразяването вече се е случило, че блаженството е постигнато, че Бог вече ви е надарил с великолепния дар, съвестта. Отсега нататък животът ви ще тръгне в изцяло ново направление, по нова траектория. Именно тук се ражда истинската етика, добродетелта, шила (от санскрит – морал). Третата долина – нарича се долината на препъни-камъка
Нужно е да се появи съвестта, за да разберете колко много блокировки има. Сега имате очи, за да видите препятствията – огромни стени пред стените. Има вратички, но са малко и освен това са много отдалечени една от друга. И вие успявате да видите всички препъни-камъни.
Ал Газали казва, че те са четири – единият е светът на съблазънта, на вещите. ... Този, който иска голям дом, огромна банкова сметка, твърда власт и престиж, насочва всичките си стремежи и желания към света. И вече не му е до търсенето на Бог. Сами по себе си вещите не са лошо нещо. Суфиите не са против вещите. ... Вие имате определено качество и количество енергия. И цялата енергия трябва да се вложи в едно желание....излизане от границите.
И така, първият – това е светът на съблазните, вторият – хората, привързаността към хората.
...Бъди със съпруга/та си, с децата си, с приятелите си, но помни, че всички ние сме страници тук и нашето съобщество е чисто случайно.
Третото, Ал Газали нарича Сатана, а четвъртото – его. Под Сатана се има предвид ума – умът, който сме натрупали в миналото. Макар и да ви се е появила съвестта и сте по-съвестни от преди, механизмът на ума все още се спотайва наблизо.... не може да се помири с това, че изведнъж сте станали учител. За това му е нужно време. ...
И четвъртото – егото, един от големите препъни-камъни по пътя на търсещия. Когато започнете да ставате съзнателни и съзнанието се появява във вас, започвате да виждате препъни-камъните, тогава могъщото его внезапно ви завладява „Аз станах свят и мъдър. Вече не съм обикновен човек“.И проблемът се състои в това, че наистина сте напреднали. Това е вярно и може да се докаже, но ... да достигнете четвъртата – тази, която ще внесе още повече цветове, още по-високи върхове, по-голяма радост – ще пропуснете всичко това. И това е същото място, в което сидхи – духовните сили – стават най-сериозното препятствие. Отрицателната страна е влизане в битка с тези препъни-камъни. Ако се борите, ще се загубите в тази долина. Борбата е излишна, не предизвиквайте вражда. Достатъчно е само разбирането.Борбата означава игнориране. Можете да игнорирате егото, привързаността си към хората, вещоманията, ума си, личния си Дявол, но противоборството си остава и въпреки всичко, няма да можете да излезете от четвъртата долина. Четвъртата долина преминават само тези, които не пренебрегват нищо.Така, че не пристъпвайте към игнориране. ... егото ви отправя предизвикателство. Не го взимайте за враг, а приемете предизвикателството, за да излезете от рамките му. Не се сражавайте, а разберете егото. Вгледайте се дълбоко в него, в неговия механизъм – как функционира, как възниква новото его във вас, как този ум продължава да си играе игрички с вас, как се привързвате към хората, как се привързвате към вещите. Вникнете в това „как“ като безпристрастен наблюдател...Бъдете наблюдатели, свидетели, но без враждебност или приятелство. ... Помнете – привързвате се към враговете си, както се превързвате към приятелите си. ...Борейки се с него, вие се наслаждавате на това и няма как да не чувствате липсата му. И егото, което е изпитвало такова удоволствие от борбата с врага, вече никога няма да бъде удовлетворено. И тогава не ви остава нищо друго, освен да търсите нов враг. Четвъртата долина – долината на несгодите
В четвъртата долина се встъпва в сферата на безсъзнателното. Дотогава сте били ограничени от света на съзнанието. А сега за първи път ще влезете в по-дълбоките области на съществото си, в безсъзнателното – по-тъмната и нощна част. Досега сте били в дневната част.
С нея ви е било по-леко, а сега всичко ще започне да се усложнява. Колкото по-нагоре вървите, толкова по-скъпо плащате. С всяка стъпка нагоре пътешествието става по-трудно, а падането – по-опасно. И трябва да сте бдителни. Всяка стъпка изисква голяма осъзнатост, защото ще се издигате на все по-високи планове.
Долината на несгодите е влизане в безсъзнателното. Това е влизане в т.нар. от християнските мистици „тъмна нощ на душата“. Влизане в света на безумията, който скривате зад гърба си. Той е много тайнствен и неописуемо странен. През първите три долини можете да се придвижвате и без Учител, да бъдете самостоятелни, ако сте в границите им. Но четвъртата долина няма да минете без Учител. Когато казвам, че през първите три долини може да се върви самостоятелно, не казвам, че непременно трябва да се оправяте сами, а че всеки може да се справи сам. Но захващайки четвъртата долина, Учителят ще ви е абсолютно необходим, защото сега ви предстои да се потопите в тъмнина.
Вие все още нямате своя собствена светлина, от която да се възползвате в тъмнината. И ще ви е нужна светлината на някой, който вече е влязъл в тази тъмна нощ и е придобил способността да вижда в такава тъмнина.
Отрицателната страна в долината на бедствията е съмнението. Възниква силно съмнение. А дотук все още не сте опознали съмнението. Вие взимате скептицизма за съмнение, но съмнението е съвсем друго явление.
Някой казва „Има Бог“, вие отговаряте „Съмнявам се“. Но всъщност не се съмнявате, а просто сте скептични. Вместо да кажете: „Не знам“, използвате странната дума „съмнявам“. Но как можете да се съмнявате след като съмнението става възможно едва, когато се сблъскате лице в лице с реалността.
Да речем, че никога не сте виждали привидения и казвате: „Съмнявам се, че съществуват привидения“. Реалният превод е: „Не съм срещал нищо такова досега, как бих могъл да вярвам“. Но това не е съмнение.
Съмнението идва тогава, когато минавайки през гробището, срещнете привидение. Тогава цялото ви същество ще затрепери и ще се окажете в това състояние, при което възниква съмнението – съществува ли това, което виждате, истина ли е или халюцинация?
Съмнението е много екзистенциално, а скептицизмът е интелектуален. Скептицизмът се отнася към ума, а съмнението е част от съществото ви, във вашето тяло-ум-душа. Цялото ви същество трепери.
В тази тъмна нощ в душата възниква съмнение. Съмнение в Бог, защото сте искали светлина, а попадате в тъмнината. Така възниква огромното съмнение – аз в правилната посока ли съм, струва ли си да търся това.
Та вие сте искали злато, лъчезарна светлина, велико просветление, нирвана, самадхи и сатори, а вместо това сте погълнати от непрогледната тъмнина. Дори проблясъците светлина, с които сте пристигнали тук, вече ги няма. И несъмнените истини, на които сте се опирали, за да стигнете дотук – също ги няма.
Обикновено се опирате на няколко неща, в които не се съмнявате, но сега нищо не знаете. Имали сте някаква защита, а тя е изчезнала. Загубили сте почвата под краката си и сега потъвате. И тогава възниква съмнението.
Възниква такова усещане, че цялото това религиозно пътешествие е напразно, че навярно бог няма, а сте се самозалъгвали, че сте избрали някаква глупост. По-добре би ви било да си живеете в света и да сте от света. По-добре би било да имаш много вещи, да се наслаждаваш на властта, секса и парите. Казваш си: „Какви ги върша? Загубих всичко това и ето ти резултата“.... направиш ли го, отново ще се намериш в безсъзнателната страна на ума си.
Ще изтървеш тайнството на тъмнината. Светлината е прекрасна, но нищо не може да се сравни с тъмнината. Тя е още по-прекрасна, по-свежа, по-дълбока. Тъмнината притежава дълбочина, а светлината е повърхностна. Тази тъмнина е първия проблясък на Бог.
Да, това е тъмнина, но по-късно ще разбереш, че не е било тъмнина. Че всъщност ти за първи път си отворил очи, насочил си ги към Бог и това е било прекалено ослепително, поради което и ти се е сторило за тъмнина. Тъмнината всъщност е била твоята интерпретация за нещата....
...
Само Учител може да те държи за ръката в тази тъмна нощ за душата и да ти вдъхва увереността, че сега си още по-близо до Бог.
Нужно е да разбереш три неща – съня, смъртта и самадхи (постигане на единство между възприемащия и възприеманото).
Сънят напомня за смъртта. На изток го наричаме малката смърт. Всяка нощ ние умираме като изчезваме в тъмнината. А след това идва смъртта, тя е нещото, което е по-голямо от съня. Тялото изчезва, но умът се запазва и се ражда отново. След нея идва окончателната смърт – самадхи, когато изчезват тялото и ума като остава само едно дълбинно ядро, съзнание. Това е окончателната смърт.
В четвъртата долина внезапно получавате първият си проблясък за това как ще се случи окончателната смърт с вас. Ако я отхвърляте и се барикадирате срещу нея, то отново ще попаднете в третата долина и ще я изпуснете. А изпуснете ли четвъртата долина, вече много векове и животи ще се страхувате да влезете в нея.
Според наблюденията ми, хората, които някога в миналите си животи са стъпвали на четвъртата долина, изпитали са непреодолим страх и са избягали, са тези, които винаги се страхуват от по-дълбоките неща. Страхуват се от любовта, оргазма, дружбата, ученето, изпитите, молитвата, въобще от всичко това, което отново може да ги доведе до четвъртата долина. Може и да не си дават съзнателна сметка от какво се страхуват.
А четвъртата долина е много важна, защото е в средата измежду 7-те долини – по три от двете й страни. Тя е мост, за преминаването на който ви е нужен Учител, защото преминавате от известното към неизвестното, от крайното към безкрайното, от тривиалното към дълбинното.
Положителната страна са доверието и освобождаването от натрупаното дотук. Отрицателната – съмнението и отбраната. Учителят от самото начало ви учи на доверие и освобождаване, за да станат те вашата атмосфера, тъй като ще са ви нужни при влизането в четвъртата долина.
Понякога хората ме питат: „Защо не може да сме тук без освобождаване? Не може ли да медитираме, да слушаме лекциите ви и сами да взимаме толкова колкото искаме? Защо е необходимо това?“ Те не разбират. В началото е възможно да ви се стори това не толкова необходимо. Защо ли? Защото може да медитирате и да ме слушате без да сте се освободили от вътрешните натрупвания и сякаш това не ви е нужно.
Но вие не знаете, какво ще се случи в бъдеще, и за какво трябва да се подготвяте сега. А няма ли предварителна подготовка, ще пропуснете момента. А когато той дойде, няма как да загасите пожара в къщата си, ако предварително не сте изкопали кладенец за вода – и да започнете да копаете, до откриването на водата къщата ще е изгоряла.
Кладенецът се копае преди да е лумнал огън. Разбирам ви защо смятате, че е ненужно предварително да се подготвяте – просто в момента не ви трябва. Но в четвъртата долина ще ви трябва, а няма как внезапно да се научите как да се освобождавате. Необходимо е предварително да сте се научили на това до степен навик. Петата долина – долината на гръмотевиците
При петата долина влизате в смъртта. Ако на четвъртата влизате в съня, тъмнината, то на петата – в смъртта. Ако ползваме съвременната терминология, на четвъртата влизате в личното безсъзнателно, а на петата – в колективното безсъзнателно. И възниква силен страх, защото губите индивидуалността си.
В четвъртата долина сте загубили светлината, деня, но все още сте били в себе си. В петата губите самите себе си – не чувствате, че ви има, разтваряте се и се разсейвате в пространството. Чувството ви за собствен център започва да се замъглява и губи.
Когато влизате в смъртта, в колективното безсъзнателно възниква силен страх и нетърпима мъка – мъка много по-силна от тези, които някога сте изпитвали, защото възниква въпросът: „Да бъда или да не бъда“. Вие изчезвате, а цялото ви същество страстно иска да бъде. Иска ви се да се върнете обратно в четвъртата долина. Там макар и тъмно все пак сте си били вие. Сега тъмнината се сгъстява още повече. При това не само изчезвате в нея, но скоро и от вас самите няма да остане следа.
Отрицателната страна е привързаността към АЗ-а. Ето защо великите учители Буда или Джалаледин Руми казват: „Помнете анатта (не-АЗ)“ Суфиите я наричат фана (сливане с Бог), изчезване на човека. И трябва да се подготвите за това изчезване и не просто подготвени, а с дълбоко приемане. Великата радост е пред вас, защото всичките ви страдания са от егото. Самата мисъл „АЗ съм“, издава невежеството ви и поражда всевъзможни тревоги и проблеми. Егото – това е адът.
Жан-Пол Сартр е казал: „Адът – това са другите“, но това е невярно. Адът си ти самият, адът е егото. И ако възприемаш другите като ад, то е благодарение пак на засегнатото его. Те ти действат на нервите и така в теб се отваря рана, която ти се струва, че всеки зачеква.
Мисълта ти, че си особен, а никой не се съобразява с това, ти причинява болка. Изчезне ли мисълта за твоята особеност, или както дзен казват: „станеш ли обикновен“, ще можеш да преминеш тази долина леко.
И така, отрицателната страна е привързаността към АЗ-а, а положителната – отпускане в неАЗ-а, в нищото, съзнателна, радостна и доброволна готовност за смърт. Шестата долина – долината на пропастта Човекът изчезва. Докато на петата е изчезвал, сега вече го няма. Човекът е паметта за миналото и тя изчезва. В петата долина той влиза в смъртта, а в шестата вече е умрял и го няма. Ето защо тази долина се нарича долината на пропастта.
Това е най-мъчителната долина, защото е шестата, т.е. предпоследната. Човек се потапя в дълбоките мъки на небитието, на нищото. Той не може да повярва в това, защото в известен смисъл го има, а в друг – го няма. Парадоксът е в апогея си – има човек, а и няма човек. Виждаш собственото си тяло, но си умрял и въпреки това виждаш. Всички минали представи за АЗ-а са умрели и възниква нова представа за него.
Смъртта идва и човекът изчезва. Това е нещото, което християните наричат разпятие, индусите – самадхи, а в дзен – сатори.
Отрицателната страна е жалостта. Трябва да запомните това. По време на разпятието, Исус проявява две страни. Първоначално с питащ поглед към небето казва: „Защо ме изостави“, което е отрицателната страна – жалва се. Умира, а помощта не идва, въпреки надеждата. Тази отрицателна страна е свойствена дори за Исус.
Положителната е дълбоката благодарност. При положително отношение, човек забравя миналото, уповава се на бъдещето и вярва. Дошло е последното изпитание и той чувства благодарност „Нека бъде воля твоя“, което е и направил Исус. Той е проявил и двете отношения – първоначално отрицателното, което е много по-човешки и поради което го обичам за човечността.
И колкото пъти е казал: „Аз съм син Божи“, толкова и „Аз съм Син Човешки“. Той е бил вечността, влязла във времето и необятния, стъпил в света. Принадлежал е и на света и на безграничното. И всеки Учител, Майстор също толкова принадлежи на двата свята.
С това „Защо ме изостави?“ издава своята човещина, но сигурно в същия миг се е засмял и разбрал човешката си ограниченост, поради което и я отхвърля. Веднага казва „Да бъде Царството Ти, да бъде волята Ти“. Благодарността е изцяло заявена и себеотдаването е цялостно. Сега вече нищо не е останало.
Исус умира като Син на Бога. А отстоянието му със Сина Човешки е толкова малко – за части от секундата се превръща от човешко същество в Бог.
В мига, в който жалбата се превръща в доверие, ти от човешко същество се превръщаш в Бог. И вече се молиш: „Да бъде волята ти“, защото егото липсва и себеотдаването е пълно и липсва собствената воля. И ето че идва последната, окончателна. Седмата долина – долината на химните и празника В седмата долина става възраждането, възкресението. Ето какъв е смисълът на християнското Възкресение. Христос се ражда отново в тялото на славата, в светлината, в божественото тяло. И сега вече няма отрицателно или положително, двойнствеността липсва.
Човекът е един, а единството е постигнато. Това индусите наричат адвайта. Човекът е в Източника си, станал е това, което е търсил, за което се е стремил и борил.
Човекът е парадокс. Той не е този, който е, а който още не е. В деня, в който постигнете висшето, в сърцето ви ще се роди смеха, защото се разберете, че винаги сте били такъв. Просто досега не ви е било известно. Бъдещето вече е живяло във вас, просто е било скрито и е трябвало да го откриете чрез тези седем долини. Това е прекрасната карта на суфите.

Слънчева

Слънчева

 

Свещени думи на Учителя-продължение

Обич Обичайте тъй, както Бог обича. За всичко благодарете. Знанието Знанието у вас трябва да бъде такава необходимост, каквато е хлябът, водата,
въздуха. Ако не чувстваш знанието като една необходимост, не можеш да го придобиеш. Заради Него Както Бог живее заради нас, тъй и ние трябва да живеем заради Него. Той работи
заради мен и аз ще работя заради Него. Нашият Баща Когато говоря за Любовта, разбирам онази Същина, от Която всичко е произлязло.
То е нашият Баща. Божественото Ние сме проводници на земята, на Божественото и ако не дадем ход на
Божественото, ще ни смятат лоши проводници. Който дава, той се благославя. В любовта
всеки, който обича, се благославя. Добри синове Една свещена мисъл, едно свещено чувство, една свещена постъпка ще въведат
съвременните хора в училището на Любовта. Само тогава ще разберем онова, което Бог е
създал. Когато сме слугували добре, и когато сме учили добре, ще бъдем и добри синове.
  Мисия Има хора, които са пратени за лекари в света, от тях излиза сила, която лекува. Те
носят лекарството в себе си. Лекуването става от Господа, не от хората.
Светли духове трябва да работят дълго, докато се отстрани едно болезнено състояние. Христос Христос никога не напуска земята. Когато във вас имате мир, едно хубаво благородно
чувство - това е Христос. В дома на Отца моего много жилища има". Три извора В света има три извора: Един е изворът на живота.
Друг - изворът на светлината. И третия - изворът на човешката сила.
Тези три извора трябва да ги намерите. Ако не пиеш от извора на живота, живот не
може да имаш. Ако от извора на светлината не пиеш, знание не може да имаш.
Ако от извора на силата не пиеш, сила не  може да имаш.
  Три неща Дръж главата си в светлината, сърцето си в топлината, а тялото си в силата.
Човек живее едновременно в три неща. Радвай се на това, което е посято.
Радвай се на това, което расте. Радвай се на това, което цъфти и зрее и
което ти опитваш. Ангелите Ангелите са служители и учители, които ни учат. Един ден навсякъде ще виждате Любовта:
в камъните, в изворите, в Слънцето и когато съзнаем това, ще се освободим [от] съвременното робство. Царството Божие Слушайте Онзи, Който ви говори отвътре, понеже той ви говори по закона на Любовта.
Силни ще бъдете и в Царството Божие ще влезете и добри слуги на Бога ще бъдете.
Радвайте се, че Той едновременно говори на всички същества - малки и големи. Това е
волята Божия. Това е Царството Божие, Това е Славата Божия.
Царството Божие днес е дошло. Музиката Бъдещата положителна музика трябва да бъде изблик на човешките чувства и на
човешката воля. Една музика, която да носи светлина за човешкия ум, топлина за
човешките чувства и сила за човешката воля. Второ пришествие Ще дойде едно второ пришествие в света, то ще бъде следующото: Първо ще се яви
Истината. Тя ще освободи хората от робството. После, ще се яви Любовта, после
ще се яви Мъдростта, тя ще донесе всички Божии блага. Тогава няма да се молим. Цялата
земя ще бъде пълна, каквото му трябва на човека ще има. Ще има само благодарение.
Като огрей слънцето, ще му благодарим, няма да му се молиш да те грее. В тази епоха
облаци няма да има, дъждът ще вали от ясно небе. Един ден ще има дъжд от ясно небе, но
то ще бъде ден на радост. Раят Когато хората имат хубави чувства към вас, вий сте в рая. Пък когато имат хубави мисли и
чувства към вас, вий сте в Божествения свят. Когато искате да влезете в рая, питайте
сърцето си. А когато искате да влезете в Царството Божие, питайте ума си, познанието
той ще ви даде.
Царството Божие е по-голямо от рая. В рая - значи в сърцето си. В ума си - значи в
Царството Божие, а във волята си - едно с Бога. Душата Когато взема участие душата във всяко едно действие на човека, туй действие има
смисъл, има сила. Душата има Божествен произход. Тя мяза на един цар, който
подписва. Тези актове, които душата подписва, имат стойност. Пейте За бъдеще ще слушаме как пеят цветята, горите, скалите, водите. Вий сте направени
музикално. И когато Господ създаде човека, музикално го създаде. „Пейте и възпявайте
Господа в сърцата си." Всеки от вас да почне да пише, да мисли, да пее, както Господ го е
създал. Учител и ученик Учител и ученик са две състояния на душата; едното състояние, когато приемаме нещата, то
е ученикът; и другото, когато даваш, то е Учителят. Да възприемете добре и да предадете добре. Връзката с Бога Като заспиваш, ще се помолиш. Като се събудиш сутрин, пак ще се помолиш. То са
предохранителни мерки да те пази. Ако в твоето съзнание не си свързан с Бога, няма да
имаш достатъчно енергия да зреят мислите ти. Когато мислите ти зреят, когато чувствата ти
зреят и когато постъпките ти влизат в работа, можеш да се ползуваш от тях. Ти си свързан с Бога. Музиката В новото възпитание, музиката е основен метод. Ние влизаме в областта на живата музика. Пейте. Яденето ви трябва да бъде музикално, мисълта ви и говора ви трябва да бъде музикален. За хигиената - музиката ще
влезне като един от първите хигиенични принципи. Хубаво да пееш, хубаво да говориш е здравословно. Музиката образува най-добра връзка между ума, сърцето и волята. Някой иска да знае какъв е езикът на природата - музика.   Свещени думи на Учителя

Слънчева

Слънчева

 

стихове

Шут Приемам ролята на Шут, зад нея лесно ще се скрия. Ту глупав, смешен, ту надут с привидна глупост болката си да надвия. Добрият, умният са неудобни, а Шутът истините ще ви казва. Надраснал себе си и присмехите злобни с насмешка и със съжаление ще ви наказва. ********************************************************** За мене никой не написа стих с мойта болка никой не заплака. А аз със вас проливах сълзи и моите мечти за щастието земно бяха. Не съм жената сънища тревожила- аз свите копнежи скрих. Онази сила, в сърцето ми красива обич вложила, мечтите ми превръща в стих. ********************************************************** Богатство Насаме със себе си оставам, самотата си не искам да ви дам. Далеч от материалност, завист да избягам, а на връщане мечтите си да ви раздам. Най-силна съм във самотата си. Във самотата-не сама! Оставам насаме с душата си в красиви, споделени мигове е тя. И нея искате да ми отнемете усетили, че сила черпя там. Ще трябва първо от душата ми да вземете. Тогава всеки от мен ще е по-сам. Живот Живот-не си свирепо куче. Живот за вълци-от вълците живян. Хората тук няма кой да ги научи, животът им от глутница е завладян. На верност ни научи живота ни кучешки, но надяваме кожа на вълк-единaк. Скришом, по кучешки си ближеме раните, живееме някак си...Но не питайте как! '95 Блудница Захвърлена блудница скита сама преливат се дните и в нощи. Отвътре гори я онази вина от извършен грях, незабравен още. Изгубена блуднице, дарявай любов! Единствено тя ти остава. В жвота окаян, в живота суров, повярвай ми, тя ще те сгрява! Не плачи грешнице, потанцувай им блуднице. И нека Любов те гори. И с ранено сърце от нея дарявай. Пък нека те съдят! Никой от тях не обича колкото грешник дори! '98

Слънчева

Слънчева

 

мислички

Ако не си страдал, ще разбереш ли страдащия? Ако не си обичал, ще разбереш ли Любовта? Ако не си дарил усмивка, дали ще усетиш радост? Детството, чистотата на детското съзнание, усмивките, беличките докато опознават света... Дали има нещо по-хубаво от това?... Запознах се с детето в себе си и го разбрах. Сега познавам всички деца и ги разбирам. Ако знаете как се радвам на беличките им.-Учат се. И аз от тях. Прекрасен е светът.

Слънчева

Слънчева

 

Интуицията

Как познава човек, кои неща са потребни за него, и кои-непотребни? Чрез интуицията. Интуицията е Божествено чувство, вложено във всеки човек, но не е еднакво развито във всички хора. Който е развил това чувство в себе си, той сам проверява нещата. Както не е нужно за човека да търси някой професор да му каже дали един лимон е кисел, така не е нужно за онзи, който има интуиция да му доказват нещата... /стр.10/ Христос казва: " Ако се не роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие." Които не разбират закона, мислят, че е мъчно да се роди човек. Мъчно ли е да се роди житното зърно? Посадете едно житно зърно в земята, при благоприятни условия, и го оставете свободно. То ще израстне, ще цъфне и плод ще даде. Мъчно ли е да усилите доброто в себе си? Колкото малко да е доброто във вас, ако му дадете благоприятни условия да се развие, то ще се увеличи, ще даде плод. Ако хората не успяват в доброто, причината за това е, че не го поставят в благоприятни условия. Понякога те са силни в злото, в отрицателното, защото му дават добри условия за развитие. Слушате например някой да казва, че е неспособен. Той постоянно държи тази мисъл в ума си и не работи. Какво означават думите "не съм способен"? Не си способен да прегазиш с краката си дълбока река, която няма мост. Има ли мост, ти си способен вече да я преминеш. Следователно щом реката няма мост и не можеш да я прегазиш, стани способен да направиш мост и да минеш по него. Причината да не се обичат двама души е, че няма мост между тях. Нека всеки от тях прехвърли една дъска и мостът ще бъде готов. Щом мостът е готов и обичта ще дойде... /стр. 10-11/ Като се говори на хората за съзнателна работа върху себе си, за служене на Бога, те казват, че днес не се наемат за тази работа. Един ден, когато станат чисти и свети, тогава ще служат на Бога. Защо? Защото мислят, че днес, при техният грешен живот, Бог не може да ги обича. Те се лъжат. Искат ли искрено да служат на Бога, нека започнат още сега. Остане ли вбъдеще, когато станат свети и чисти, те много ще изгубят. Не е лесно да постигне човек чист и свят живот. Това е работа на вековете, не се постига в един ден. Що се отнася до отношенията на Бога към човека, те остават едни и същи, през всички времена и епохи. Бог е неизменен в себе си. Външните отношения на Бога към хората, към всички живи същества, са различни, но вътрешните са едни и същи. С други думи казано: вътрешно Бог е дал на всички хора едни и същи условия, но външните условия са различни според нуждите на всеки човек. Ще каже някой, че е грешен, че прави грехове. Греши ли човек, не трябва да съжалява, но да извади някаква поука от грешката си. Като сгреши, човек трябва да се радва, че му е дадена една възможност да прояви една своя добродетел. Колкото по-голяма е погрешката му, толкова по-голяма трябва да бъде добродетелта, която проявява. За такива хора се отнася стиха: " Всичко, каквото се случва в живота на човека, който люби Бога, ще се превърне на Добро." .../стр12/ И тъй, искате ли да разбирате нещата в тяхната действителност, възложете това на интуицията в себе си. Каквото каже тя, вярвайте и. Остане ли да вярвате на своя ум и на своето сърце, те да ви управляват, вие сте на крив път. Слугите не могат да управляват господаря си. Остави ли се на тях, те непременно ще объркат пътя. Искаш ли да научиш нещо, възложи го на интуицията си. Колкото да учиш и философстваш, в хиляда години едва ли ще научиш толкова, колкото си научил чрез интуицията за един ден.../стр.13/ Новата култура изисква нещо абсолютно ново, различно от старите възгледи и вярвания, които днес хората имат. Новото учение е учение на Любовта, Мъдростта и Истината. В тази култура полици няма да има. Съдилища няма да има и гробища няма да има. В новата култура ще има друго гориво. Осветлението ще става по друг начин. Храната ще се добива по друг начин. Това са все задачи на Шестата раса. Тя има своя програма, ще донесе нещо ново на човечеството. Нейната култура в сравнение със сегашната ще бъде култура на истинско братство и безкористие.../стр.15/ В човека постоянно се градят неговите органи. В Шестата раса хората ще имат нови органи, ще виждат света разширен. Тези нови органи /сетива/ се развиват под влияние на Божествените сили на Любовта, Мъдростта, Истината и на всички добродетели. За това човек трябва да даде път на тези Божествени сили в себе си - да ги прояви в своите чувства, мисли и постъпки... /стр.16/ Вие не може да изучавате окултните науки без интуиция. Сегашната наука е предисловие на окултната наука. (70; 1617)... Какво означава думата "перцепция" или думата "интуиция"? Това са сложни думи, които трябва да се изяснят. Частичката "ин" в думата "интуиция" означава "вътре"; "тао" пък означава главното условие на Живота - Бог, Който се е проявил отвътре навън. Бог влияе на човека със Своя ум и той Му се подчинява, като придобива общ център с Него. Тогава казваме, че този човек има интуиция. Интуиция може да има само онзи човек, който има обща връзка с Бога, с Първата Причина. И животните имат връзка с Бога. Чрез ума на Бога, те се направляват и и по този начин избягват много нещастия. Ако и ние сме свързани с ума на Бога, ще знаем, кога ще дойде Господният ден.../стр.18/ Същината на човека се крие в неговото съзнание, което всеки ден го повдига все по-нависоко и го упътва в живота му. То му нашепва, какво да прави, как и кога да се прояви. В този смисъл съзнанието на човека не е нищо друго освен неговото ръководно начало. Някои го наричат още интуиция, ангел-пазител и др. Който слуша гласа на своята интуиция, работите му се нареждат добре.... /стр.19/ Откъси от книгата "Интуицията, гласът на Душата"- Учителя, Петър Дънов изд. "Бяло Братство"

Слънчева

Слънчева

 

стихове

Елате, елате всички в моя свят, елате и подайте си ръце! Там ни болка има, ни духовен глад, там всичко е огромно, пламнало сърце! Там няма роби на комерсиални чувства, там няма завист и омраза. Освободени всички, без духовни блудства, освободени от житейската зараза. Елате в моя чуден свят кадето любовта не гасне. Там ни болка има, ни духовен глад, там всичко бяло и прекрасно е! ******************************************************************* "......и създаде Господ Човека. Мъж и Жена Го създаде......" Когато замечтая със затворени очи твоите очи отсреща пак ме гледат. Нахлуваш в спомени и в мечти и твоето лице от неизказана любов е бледо. Жена съм аз, а мъж си ти - какво ли повече да искаме? Живеем прагматично в безлюбието си желания съвсем човешки да потискаме. Че неприлично е да си жена и в женственост от плът-безплътна да догаряш. Мъжът е по-прието да има и права, макар и той от страх желанията да затваря. Предпочитаме да бъдем там, където има кяр от нещо материално. Но любейки се всеки си е сам, дори да няма обич, топлина не е фатално. Сега сме роби на разни правила, стремеж към положения обществени. Забравихме, че ти си мъж, а аз жена - любов и топлина умират девствени. '98 *********************************************************************** Аз исках да докосна любовта ти. Направих жертви и не съжалявам. Но Бог отсъдил е така - в страданието любовта да изживявам. И няма думи, нямам вече нищичко, което да заложа и обричам. Защото всичко взето е от мен... и ми остава само да обичам. '96 ************************************************************************ "Душата ми обрулена и мъртва пустее без икони и олтар. В нея аз ви пуснах, като в църква, а трябваше да сложа катинар..." Д. Дамянов Над стиховете ти притихнала съм като пред икона. Ръката ми сама повдига се за кръст. Душата ти ме гледа от висотата на амвона, макар и в тялото създадено от пръст. Мъката голяма ще възпея, щом ражда толкова любов. Макар и аз за обич да копнея и мислено да пращам своя зов... Не знам дали е наказание, дали награда да носим в себе си сърца такива. Но участта любов да даваме, на нас се пада. И ще я раздаваме докрай. - Животът бързо си отива. Благодаря!-ще кажа на поета, докоснал моята душа ранена. А мъката ми, дваж проклета! Щом обич ражда да е благословена! ************************************************************************** Родилни мъки - нов живот, в чистилище с подли същества. Бродираме живота - бод след бод, тъчем пътека - собствената си съдба. Изграждаме света. О, не - рушим! Дали със сила или със слова. Уж с намерения добри, а все грешим, живеем. А какво остава след това? Душата си не чуваме, не се поглеждаме, не търсим градивната, пречистена частица в нас. В живота глупост и суета отглеждаме. И няма Ние, има само АЗ! **************************************************************************** Политическа действителност Европа. Европа казвате. Към нея трябва ний да се стремим. Да забравим петвековна епопея, Европейско място да си отредим. Къде да хвърлим Българската гордост? Духът на наще прадеди? Европа казвате, тя и народност и граници отново да определи. Та тази именно Европа с пет века политически стремеж остави цял народ да гине и пускаше в действие най-лицемерния брътвеж. А тук един народ измираше. И клан, и бит, духовно обруган. Европа смисъл не намираше да обуздава башибозушки ятаган. ***** Смятат ни сега за прости и диваци. Да! В пет века робство, дивота дедите ни са расли. Но пък си имаме герои и юнаци духовно войнство, измъкнало ни от чуждопоклоническа нищета! Гордея се със миналото диво на народа див, но оцелял! - За Паисий тук ще ви попитам дето нещо незначително е бил създал?.. За век и половина лутане, свободни спасители си търсим и все ровим. Стараем се да угодим на влиянията модни, а своята духовност, гордост тровим. Ех, политици родни, наши, уж най-лични ви избираме. А пък България в света да се изправи все се плаши достойно място с гордост не намираме. За да има Българска държава, за да може с гордост тук детето ми да порасте, опознайте си предците главно! И се вижте вий какво не сте! 9.07.97г. ********************************************************************************** Отдавна вече всичко е казано. Няма стих, нито проза различни. Най-великото, най-просто е и не трябва да бъде доказвано, че в доказване на Великото сме безлични! *********************************************************************************** Бях вятъра бушуващ вън разлюлявах тревите, дървесата, понесох се, докосната от тихия любовен звън затоплена на Слънцето с лъчите колесати. Превърнах се в нежен полъх и вдъхнах аромата на цветята. Погалих всички с нежният си дъх, за да се влея с вик в Светлината. '99

Слънчева

Слънчева

 

поздравче от приятел

Искам да те поздравя с това стихотворение (казвали са ми, че в него се съдържа сентенцията на будизма) Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник; Ако посрещаш Краха - зъл предател, еднакво с Триумфа - стар циник; Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив; Ако изчакаш без да се отчайваш; наклеветен - не сееш клевети, или намразен - злоба не спотайваш. но ни премъдър, ни пресвят си ти; Ако злодеи, клетвата ти свята превърнат в клопка и го понесеш; Или пък видиш сринати нещата, градени с кръв - и почнеш нов градеж; Ако накуп пред себе си заложиш спечеленото, смело хвърлиш зар, изгубиш и започнеш пак, и можеш да премълчиш за неуспеха стар; ...... Ако в тълпата Лорда в теб опазиш, в дворците - своя прост човешки смях; Ако зачиташ всеки, но не лазиш; Ако от враг и свой не те е страх; Ако запълниш хищната Минута със шейсет секунди спринт поне веднъж Светът е твой! Молбата ми е чута! И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж! …………………………… Ръдиард Киплинг

Слънчева

Слънчева

 

стихове

Мечта На луната пращам своите послания разговарям с нея - пак за теб. Любовта ми цяла е едно страдание, със звезди изписвам име - Ф е б... Колко ли ще чакам още твоята усмивка, твоите очи в мойте да се вгледат?.. В нощта потъвам, в облачна завивка топлината търся. А звездите моля тебе да намерят. И в съня те каня, чакам и от него бягаш още... И небето с мен заплака, ще те чакам още, много дълги нощи. ******************************************************************************* Сделка Премерената доза светлина, е лъч случаен в тъмнината. Премерена и дозата любов уви, не предизвиква красотата. Раздаваме отмерено-не себеотдаване. Любов и чест-в обяви за продаване. Предлагаме и получаваме на "подобаваща" цена - купувайте и не намирайте махна!.. ********************************************************************************* Не понесе никой Любовта, която в мен звучи. Звук на безпределни честоти, от който струните опъват се жестоко... Изгаряща любов, завинаги затворена дълбоко. Докосна я със чистотата мъничко дете /от обичта неземна не се страхуват те/... те носят я в себе си от Там,... но с нея в този свят оставаш сам... ********************************************************************************** Отвъден свят Русалки нежни, самодиви и разни там митични същества, Летяха в пространство приказно красиво /за мъничко и аз бях част от тези небеса/. Видях и ангелите с хубост нежна, и змейове със зейнали уста. В хармония съжителство на доброта и грубост дива, светли, вълшебно-обаятелни места. Към нас дали ще приближава невидим свят, прекрасен и щастлив? - Бавно, изчаква ни, очите ни отваря ще се превърне и Земята в Рай красив. ***** От неизвестното сега боим се, но Отвъдното с необятността си мами. Неволно, със сърцата си натам стремим се, от там енергия почерпва любовта ми. ************************************************************************************ Като приказка Светкавица огромна, разцепваща небето попаднала стрела, дълбоко в сърцето. Любов самотна от недоверие несподелена към друго търсещо сърце, от любовта ранено. За да докаже любовта красива "Обичам те!" в небе изписа облаче игриво Светът от летен дъжд окъпан, от радост потрепери - сърцето пламнало, раненото сърце намери. И розовото облаче със синьо се прегърна, защото на обичта му нежна тя отвърна. А Слънцето въздъхна със усмивка, към залез се отправи за радостна почивка. *************************************************************************************** Дочувам музиката на Земята природата ми шепне нещо. Заслушах се в приказката на гората, желае да ме поучава вещо. Усетих стъпките на древен индианец дошъл да ми покаже Вечният живот, от мъдростта си да ми предаде. В молитвен танец потънал, да измоли за слепците благослов. Дочувам музиката. С нея ще се слея. От нея част съм и дали ще я обичам и в хармония с нея ще живея, или ще затъна в глупост, както и преди?... '98 ****************************************************************************************** Изгубих се сред хаоса на хора търсещи, изгубих се, за да намеря Него! По пътя срещам изгубени души, все бързащи напред, нагоре, отдадени на свойто Его. Животът преминава, ей така, в търсене - на себе си, на обич, секс, пари и свобода. От глупави лъжи, с лицемерие изтърсвани се отвращавам. Нима живеем за това? Приятелство и обичта си чиста опитвам да раздавам на приятели, без ред. Приятелства, наниз от нашарени мъниста се късат, пръскат се, от егоизъм и лъжи безчет. И тръгвам пак към вас да диря път, напред с обичта и с Него. Без обич чиста обидите не могат да заспят, май трябва да позабравим за глупавото Его. '98 ******************************************************************************************** Цигански танц Танцувай циганино своя танц в него и любов е скрита. Танцувай и ми пей, но не ме поглеждай в очите. Че твойте цигански очи два въглена горящи крият, а в мойте самота личи... жив въглен може и да я убие. Танцувай циганино. Вземи ме в твоя танц с усмивка в него ще участвам. Върху горящи въглени и нестинарски ритъм с магията на танца се пречиствам. '99 ******************************************************************************************** Потопих се във вълните на водата станах част от нея. Поисках сили от Земята да мога любовта да проумея. За нея в огън влизах и горях, за нея молих се и плаках, но да я повикам не посмях. А тя живеела в мен и в очите ми била. Не огнено-горяща и не като бушуваща вода. В дълбоките очи докосващи безкрая... Познах я. Онази, дето все я търсех, познах я дълбоко в сърцето. Познава ме сега и тя... Поглъща сили от Земята потича - бистра, утихнала река... '04 ********************************************************************************************* Живота е за тези, които го живеят. Живот. По пътя към Смъртта. Спирала, игра или какво е? Над своите вини да можеш да се смееш. Родени за Живота, но не от целомъдрието, а родени от греха! Дошли сме в свят фалшив. Играем по чужди правила, а всеки по-различен тук е Луд. И аз избрах. Е, Луда съм сега. А Лудите поправят схемите фалшиви Лудите от своята вина горят. От вас са неразбрани и даже да са диви. Живота през смъртта без страх ще извървят! '04 ***********************************************************************************************************************************

Слънчева

Слънчева

 

Земята

Вече се усеща, че тя се протяга и разбужда. Чуруликат пиленцата сутрин и внасят нов живот наоколо. Цветята, напъпилите дръвчета... всичко се усмихва..... Въздиша тежко Майката Земя. Приютила ни е за малко, да се учим, а ние я затрудняваме все повече. И тя има нужда от почивка, от промяна... Тежко и е, но ни обича. А ние дори едно Благодаря не се сещаме да и кажем... Втурнали сме се да печелим пари, да сеем асфалт и циментови блокове навсякъде... Оставяме рани по тялото и, а тя ни обича... Понякога, като въздъхне ни дава знаци, да я разберем, а ние не-нали сме си въобразили, че сме силни и можем много.... Ще ни търпи тя, ще се опитва да ни понаучи, дано повече от нас се събудят и я разберат... Всяко животинче, всяко камъче и всяко изворче по нея ни нашепват да сме разумни и да видим красотата. Благодаря ти Майчице, че ни търпиш! Дано има чисти извори да покажем на децата си, колко Любов и красота има по теб...

Слънчева

Слънчева

 

размисъл...

Преди няколко дни гледах филма-"Херкулес". Хареса ми и се замислех, колко мъдрост има..., ако се вслушаме в думите.... Жреците, които винаги са се старали, чрез своите тълкувания на природните явления и закони да управляват хората. А чрез страданието, което причиняват учат и ни учат на ценните уроци на Битието. Тълкуванието на хората, с техните слабости и грешки, обърква другите... А наистина Хера /Майката Земя/ и Зевс /небето, Слънцето ако щете/ не трябва да воюват. Любовта е, която ни помага да разбираме всичко, да приемаме света, в който живеем. Кентавърът научи Херкулес да се владее-или по-точно "Преди да бъдеш, герой, преди да бъдеш Бог, трябва да се научиш да бъдеш Човек!"... След множество изпитания, след битките с Демоните /чужди и наши/, разбираме, че не Боговете искат от нас и ни карат да вършим глупости, а ние самите... Когато /ако / се справим със собствените си страхове, разбираме, че сме просто човеци, които са дошли да научат нещо важно-Земята и Небето са заедно, а ние ги делим...

Слънчева

Слънчева

 

Стихчета

Художник Днес ми е ден за рисуване. Ще рисувам с цветни боички. Ще рисувам мечтите си. И чрез слънчеви облачета ще ги подарявам на всички. Ето с четката розово, то е за нежното цвете. Малко жълто и после от синьото, Пеперуди и птички летете. За сериозния бор е зеленичко и водичка, поточе край него ще блика. Таралежче и зайче подскачайте... Щрих и ето – меченцето вече ви вика. Ех, художник ще стане от мене. Ще надниквам в прозрачното синьо небе. Дето крие нови вселени и дъга многоцветна расте. На листа ми ще кацват и с радост ще пътуват към други сърца. Да рисувам е ново за мене Радвам се, като малките, безгрижни деца... Феникс Все със упреци тичах по пътища. Спорех с вятъра и го надтичвах. От водата отпивах пречистена И без условия до болка обичах. Сам сама си влязох във огъня. Пак сама и пречистена излязох от него. И сама си решавам, осмислям задачките, птица феникс възкръсна и политна във мене. Някога в душите се влюбих. Зная вече, че душата е птица. Нараниха я, позволих им, ех, нали съм си такава-умница. Тя душата, от пепел се ражда, но не стои в пепелищата. И съдбата сама си изгражда, и наволя Свободна полита - Ето, вижте я... Чудна песен Това е песен за душите. Тя пълни времето с Любов. И с радости осмисля дните, чертае Пътя ни - готов. Тя в нощите звезди улавя, създава и възражда светове. Мелодията и' вълшебна събужда спящи богове Тя цветове, живот дарява, събужда огън и вода... Душите, слети помирява и приказки разказва за това...

Слънчева

Слънчева

 

На българския народ

На българския народ Народ-объркани души, нуждаят се от будност и от Вяра. Той-Бог е тук, за да ни утеши, но се бои от наш'та изневяра. Народ-уж, горд. А днес е роб на суетата. Ако забравим личния комфорт Ще се изправим, вдигнали главата! Народ-на кръстопът и кръстът не е лек, но с Любовта не ще сме само пръст, а Дух със Сила, показващ Пътя в този век. И ще вървим, ще сеем и другите ще ни се поклонят. Ще се покланят на Новия Човек!

Слънчева

Слънчева

×