Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    167
  • коментара
    115
  • прегледа
    51714

За този блог

Беседи от Учителя, мисли, стихове, впечатления...

Entries in this blog

 

Стихове

Ил ***** Февруари се усмихва закачливо.
И дава обещание, за радости и здраве.
Нарисувах му с боичка светлинки игриви
зная вече как след тъмнота да се изправям. Стопява се от нежност снежният калпак
и тихичко капчуците нашепват.
Птици и тревици са притихнали и чакат знак
от Слънцето. Душите пеят, в предчувствие потрепват. Февруари е. От облаче наднича Водолея.
Той ще ни открие много скрити тайни.
Щом имам светлината ще посмея
да полетя към вселени космични и безкрайни.  1.02.16г   ***** Топят се ледовете, 
мъглата се разпръсна.
Просветва в умовете
Любовта възкръсва.-

Дъгата ни раздава цветове...  
  *****   Не са ми нужни твойте мисли. -
Защо да се оплитам в тях?
Животът ти - не ми е нужен.-
В него има срам и страх...

Днес аз, с криле на пеперуда,
летя над цъфнали цветя
и някои ме смятат тук за луда...
Разказах им за цветни облаци, като дъга...

Не ми е нужна и лъжата ти, за обич,
но са ми нужни онези светове.
В които няма завист, злоба и 
всеки сам със облаци рисува си криле...       ' 01.16г       *****   Днес ми е леко и чисто. И пея.
Да раздавам ли обич? Дали ще посмея?
Няма лесни победи, 
няма лесно изкачване.
Но пък ето - срещам усмивки,
добрини и закачки...
И тръгвам отново,
там, където е светло.
Любовта е готова 
да ме срещне приветливо.
  '01.16г       *****   Край на всички болести, край на всяко суеверие.
Днес променяме света и гласуваме доверие
на онази приказка, още недописана...
В нея всички са добри и във светлина орисани...

Да я пишем с вдъхновение, да се слуша със сърце...
нека всеки го прегръщат две най-искрени ръце...
Светлинките тихичко в нас примигват и проблясват,
слънчева любов носи топлина и не може да угасне...     10.01.16г   Ил heart emoticon

Слънчева

Слънчева

 

Предновогодишно

В навечерието на 2011 г. ще споделя някои наблюдения. Голяма част от хората са влезли в залата с огледалата /маите/. Всички сякаш предчувстват, усещат Новото. Има хора, които сякаш се блъскат в прозорците предусещащи светлината и не могат да разтворят криле, да полетят. Малко им е нужно да излязат... Питам се, защо още се оглеждаме едни в други? Нима не можем да се вгледаме в себе си? Вкопчени в заблудите, в стремежа за власт и пари. Всички негодуват срещу системата, срещу обществото и хората... Водовъртеж, който повлича, не позволява нищо чисто и ново да се развие, да покълне като семенце, да обнови... И мен се опита да засмуче този стар водовъртеж, но ме научи на някои неща, значи за добро е било. Важно е да зная, кои нашепвания трябва да избягвам... Мъжете искат да управляват чрез жените, /неразбрали как да се повдигне жената/, жените пък се стремят да управляват мъжете си... Хора, готови да направят магия за "любов"* и пари, но не и да ги печелят с честност и доброта, с разум. Родителите наставляват децата си, налагат им своето поостаряло възприемане за живота... Една отиваща си, отмираща култура, в която всеки е срещу всеки. Мъже и жени, вкопчени едни в други, изискващи, налагащи. Забравили, че обичта, топлината и всичко, което им е нужно е вътре в тях. Хора, вкопчени в Мойсеевите закони, вярващи в един Бог, който наказва, защото не са пуснали обичта и доброто в себе си. Защото не са разбрали и простили на себе си. Пленници на суетата, на собственото си, неосъзнато Его. Затворени във времето... Загасили искрата... *"любов" е в кавички, защото, тя, Любовта не е принудителна и изискваща, а дава криле... Малко са тези, дето се вглеждат в себе си, променят себе си. Това са свободните, разумни хора, които смирено се отдръпват от света. Осъзнали, че не могат да го променят. Могат да го приемат - такъв, какъвто Е. И да се опитат да му дадат от Любовта си. Да разкажат за Новият свят на Светлина и Любов. Защото тя днес е още оскъдна и светът, хората се нуждаят от нея. Има толкова много материални блага, а липсва Любов. Липсва Светлина. Съзнанието на малко хора е приело различните, инакомислещите... Всеки е прекрасен, защото ние още не сме завършили ученичеството си на Земята. Всеки от нас учи нещо важно, индивидуално за него самия. Всеки се нуждае от Истината, човешката и Божията. Сега приключва една епоха, но са ражда друга, по-красива и чиста. Изпълнена с Вяра и надежди... Питам се защо не опитаме да постигаме целите си с Любов?! Какво ни коства да застанем пред някой човек и просто да излъчим обич от сърцето си, /както в анимационните филмчета - да се слеем в цветна, светла дъга/. Да забравим условностите и външните обвивки, етикетите-богат/беден, добър/лош... И дори и да е престъпник този човек срущу нас ще приеме с мъничката, чиста частичка в своето сърце топлинката, ще запулсираме заедно. Откровеният, чист подход е най-прекрасното нещо. Какво ли ще бъде ако застанем душа, пред душа и си говорим? Много духовни хора тръгват да учат и наставляват другите, но обикновения /даже никой/ човек не се нуждае от това. А само от доверие и приемане. Та нима Духа не работи при всеки индивидуално? И не ни се разкрива по начин, който е само за нас си, разбираем за нас? Нима Бог не обича всяка жива душица и не я води в нейният си път? "Докато нямаш Господ за Учител, никой не те учи, но когато започне Господ Христос да те учи, веднага ще се явят други учители да те учат на това-онова и да ти показват други пътища. Те са лъжливи – не ги слушайте, а само Христа Господа слушайте в тайна, без да изявявате това на явилите се други учители." /Борислав, благодаря/ Толкова е вярна тази мисъл и се появи в точният момент. Най-важното нещо за хората сега, в настоящия момент е да се обърнат към Бога. Всеки сам, чистосърдечно, искрено. Да произнесем молитва идваща от душите ни, не заучена, а да си поговорим с Него. "Та в какво седи свидетелството Божие? Ти седиш, живееш в света; но знаеш ли кой те крепи? Ти стъпваш на краката си и казваш: аз се крепя на краката си. Не, приятелю, имаш голямо заблуждение, ако мислиш, че се крепиш на краката си. „Ами ти знаеш ли, аз имам глава, която ме крепи?" – Не, в заблуждение си, ако мислиш, че главата те крепи. „Ами ти знаеш ли, че аз имам гръбнак, който ме крепи?" – Това е заблуждение, ако мислиш така. Не са краката, не е главата, не е гръбнакът който те крепи. Това е също такова заблуждение, каквото учените твърдят, че земята се движи в празно пространство. Не е така. Има една велика сила в празното пространство, която е толкова мощна, че държи земята и всички останали светове." Свидетелството Негово /Ани, благодаря за тази мисъл/ Да, Бог работи в света, в сърцата, умовете и душите на готовите. Колкото и да се бунтува и да се стреми старият свят да ги смачка и изцеди, да ги дръпне надолу, не би могъл да ги оцапа. Много закъснели, пакостливи духове опитват да пречат, но всичко е за добро. Новото Слънце изгря! Новият ден е прекрасен и скоро всички ще го видят!... Защото именно отвъд времето, в пространството на празнотата и тишината се създават красивите идеи и връзките с Новият свят, изгряват Нова Земя и Ново Небе.... Желая Новата година да донесе много светлинки и топлинки в душите, чистота и свежест. Да се поздравяваме в Новият свят, в Новата епоха на Любовта! Осъзнати и свързани в нещо по-Висше!

Слънчева

Слънчева

 

Високият идеал

/откъси/ Природата обича само онези, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал, не са записани в нейната книга. Те са оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато някой се почувства изоставен от Бога, от Природата и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него - няма висок идеал. Това е закон. Всеки сам може да изправи живота си, да се освободи от нещастията и страданията си; всеки може да излезе от забравената изба на Природата. И най- последният човек, останал на дъното на тази изба, ако си създаде висок идеал, ще почне да пълзи като охлюв и няма да се мине много време, той ще излезе на повърхността на земята, огрян наново от слънчевите лъчи. Тогава Природата ще каже: "Ето едно от моите възкръснали деца!" Какво представя смъртта и какво - възкресението? - Смъртта има отношение към забравените деца в избите на Природата, т.е. към децата без висок идеал. Възкресението има отношение към децата, които излизат от дълбоките изби на материалния свят, т.е. към децата с висок идеал. А за да излезеш от такава изба, се изисква воля и безпримерна вяра... Природата познава кои от нейните деца имат висок идеал и кои нямат идеал. Всеки момент тя ги поставя на изпит. За да познае какво се крие в гънките на човешката душа, какво се крие в дълбочината на човешкия ум и на човешкото сърце, какви пориви и стремежи го вълнуват, тя го пуща в своята градина, насадена с множество плодни дървета, окичена с различни плодове, от различни качества и внимава на кой от тях ще посегне. Ако откъсне от най-хубавите плодове, Природата пише в книгата си: "Ето едно от моите умни деца, с висок идеал. От него човек ще стане!" Обаче, ако види, че го мързи да се качи на дървото и си откъсне плод от ниските клонове, Природата вече има особено мнение за него. Тя пише в книгата си: "От тебе човек няма да стане! Ти нямаш висок идеал". - "Какво трябва да правя?" - Да се качиш на дървото и оттам да откъснеш плод. - "Много е високо, ще падна". - И живота да ти коства, трябва да се качиш. Тогава Природата ще пише: "Смело е това дете - от него човек ще стане!" Някой погледне нагоре към върховете, посегне с ръката си, но се уплаши и погледне надолу, към ниските клонове, или на земята, дето е паднал някой плод, наведе се и го вземе. Природата и за него пише: "Ето едно от забравените деца в моята изба - от него човек няма да стане!" Помнете: Природата спира вниманието си върху вътрешните стремежи на човека. Тя само констатира фактите, наблюдава ги и каквото вижда, това отбелязва. Следователно, ако е отбелязала най-доброто, причината за това сте вие. Ако пък е хроникирала нещо, което не ви препоръчва, причината за това пак сте вие. Тя отбелязва фактите както са, нито ги увеличава, нито намалява и от тях вади своите заключения. Резултатите, които влияят на вашия живот, се дължат на избора, който сте направили... В какво се заключава приложението на високия идеал в Живота? Ако имаш някакво верую, ако следваш някакво учение, ако прилагаш известна мярка, ако държиш някакъв образ в съзнанието си, всичко това да отговаря на високия идеал. Щом имаш сърце, ум, душа и дух, те трябва да се вдъхновяват от висок идеал. Духът ти да бъде мощен, да бъде син на Истината. Кой е синът на Истината? Той е царският син, идеалът на всяка душа. Ето защо, ако излезеш сутрин рано да посрещнеш Слънцето, бъди там на време, преди да се е показало то на хоризонта. Посрещни първия лъч на изгряващото Слънце. Той е най-важният, той е царският син, той е синът на Истината. Той крие в себе си силата и мощта на Слънцето. Не възприемеш ли първия лъч, ти си изпуснал изгрева на Слънцето. Приеми първия лъч и спокойно се върни у дома си. Първият лъч носи богатството на всичките лъчи. Първият лъч е първият плод на изгряващото Слънце, на великото дърво на Живота. Останалите лъчи са последните плодове на това велико дърво. Каже ли някой, че може да посрещне Слънцето в кой и да е момент, или може да го наблюдава в кой и да е час през деня, Природата казва за него: "От тебе човек няма да стане!" Ако се качваш на планина и ожаднееш, не пий каква да е вода. Спри се на пътя, огледай се и намери най-чистия извор. Наведи се, гребни с ръката си и пий от чистата планинска вода. Ако постъпваш така, ти си човек с висок идеал. На тебе може да се разчита. Кажеш ли, че можеш да пиеш и оттук, и оттам, отдето ти попадне, Природата пише, че си човек без характер, с нисък идеал - на тебе не може да се разчита... Как може да се изправи човешкия живот? - Хвани най-голямата и най-малката си погрешка и ги дръж в съзнанието си, докато се освободиш от тях. И години да ги държиш в себе си, не отстъпвай пред тях. Най-после грешките ти ще кажат: "Ние имаме пред себе си човек с характер, който заслужава да живее. Отстъпваме ти своето положение и ставаме твои слуги. Ти ще вървиш напред, а ние след тебе". Някои ученици пропадат на изпитите, претърпяват неуспех в живота си и бързо се отчайват. Те напущат полесражението, отричат се от своя идеал и казват: "От нас няма да стане нищо". - Това са хора без идеал. Защо иде човек на Земята? За угощение ли? - Човек е извикан на Земята като в опитно училище, да изпита характера си, да познае своя ум и сърце, да познае себе си. Като седнеш пред трапезата да се храниш, Природата отваря широко очите си и наблюдава как държиш вилицата и лъжицата, как ядеш, с каква кърпа си служиш и от всичко това заключава какво може да стане от тебе. Ако си поканен за втората смяна и ядеш от същата чиния, в която е ял друг някой, мислиш ли че си човек с висок идеал? Какво прави човекът с висок идеал? Той носи в чантата си чиста чиния, лъжица и вилица, и ако не сменят нечистата чиния с чиста, той казва: "Ще ми позволите да си послужа със своя чиния, със своя лъжица и вилица". Така трябва да постъпва окултният ученик. Ако искате да угостите някого по високия идеал, ето как трябва да постъпите: ще опечете десет пити от прясно, чисто, доброкачествено брашно, при най-чистия, най-добрия и най-спретнатия фурнаджия. След това ще покриете трапезата с бяла, чиста покривка и пред всеки гост ще сложите по една чиста чиния и парче от прясната пита. В чинията ще турите един грозд, една ябълка и една круша. Гроздето ще бъде донесено от най-хубавото лозе, изложено на чисто, добро място. Ябълките и крушите ще бъдат от дървета, отгледани по високия идеал. След това гостите ще насядат тихо и с разположение пред трапезата и ще се нахранят. Всички ще благодарят, ще станат и ще излязат да се разходят до близката околност, да пият водата на чистия извор. Това е угощение по новия начин. Срещате богати хора, крайно взискателни към храната, но в умствения и моралния си живот нямат висок идеал. Те допущат и лъжата, и кражбата в живота си, като обикновени неща. Те започват добре, свършват зле. На физическия свят те се водят от някакъв идеал, но в духовния - никакъв идеал не ги движи. За такъв човек Природата пише: "От тебе човек няма да стане!" Каже ли някой, че може да люби кого и да е, той не говори истината. Досега не съм срещнал човек, който може да люби кого и да е. На думи всичко е възможно, но в действителност не е така. Любовта се изпитва в Живота. Като кажеш "Любов", трябва да почувстваш вътрешното й съдържание и смисъл. Който чувствува Любовта, той може да преобрази живота си в един момент. Кого може да люби човек? - Бога. Първо ще любиш Бога, после ближния си, а най-после себе си. Това е Великата истина в Живота. Който не започва живота си с Любов към Бога, от него човек не може да стане. Ако искате да се уверите в истинността на моите думи, проследете историята на човешкото развитие и вижте има ли човек на земята да е отрекъл Любовта към Бога и да е станал велик. Великите хора, гениите, светиите и Учителите на човечеството са хора, които любят Бога. Някои възразяват: "Ако се проповядва Любов към Бога, ще забравим хората и отношенията си към тях". - Няма да забравим хората, но ще внесем в живота им висок идеал. Ако всички се стремяха към първия лъч на Слънцето, към великата Божия Любов, съвременният свят, ще се развива правилно. Съвременните хора щяха да се радват на здраве, сила и богатство. Мнозина казват за себе си, че имат широко сърце, което включва всички хора, даже и цялото човечество. Това са само думи, които не отговарят на истината. Да любиш човека, значи да го познаваш. Да любиш човечеството, значи да познаваш всички хора. Обаче, само онзи познава ближния си, който може да изправи погрешките му. Следователно, ако любиш всички хора, ти си в състояние да изправиш техните погрешки. Така ли е всъщност? Ти казваш, че любиш цялото човечество, а не можеш да търпиш жена си, която е член от това човечество. Имаш син и дъщеря, но не се разбираш с тях. Невъзможно е да познаваш човека, да го обичаш и да не се разбираш с него. Значи, твърдението, че обичаш всички хора не е право, не отговаря на истината. Кога можеш да познаеш човека? - Когато любиш Бога. Любовта към Бога води до познаване на ближния и на самия себе си. Това прави човека щастлив и готов да изпълни Божията Воля... Имаш учител, възхищаваш се от него и казваш: "Моят учител знае много науки - физика, химия, математика, астрономия - учен човек е той". Знанието не определя човека. То не прави човека учен. Друго нещо характеризира учителя. Многото знание, необработено, представя излишен товар, с който малцина се справят. Външното знание е само украшение на шапката; същественото е шапката, а не панделката й. Учител казва на ученичката си: "Ще си купиш най-хубавата шапка, но без никакви украшения". Тя отива с другарката си да си купи шапка. Купува си най-хубавата шапка, но шапкарката й казва, че без панделка шапката не представя нищо особено. - "Учителят ми каза да си купя шапка без украшения". - "Той не разбира от шапки. Ако турите една панделка, шапката ще стане по-хубава". Другарката й настоява за още една панделка. И тук ученичката отстъпва - туря още една панделка на шапката си и казва: "Учителят ще бъде вече доволен от шапката ми". Не, шапката изгуби своята цена. Защо? - Защото отговаря на чужди идеали... Да се говори на хората за високия идеал, това значи да се върви по течението на великата река на Живота. Накъде отива тая река? Тая вечер и аз ви говоря за високия идеал, изразен чрез най- великото, най-красивото, най-чистото, най-доброто в света. Това е първият лъч, който излиза от Божественото Начало. Ако схванете тоя лъч, вие ще станете ученици и човеци. Вие сте от онези, които разбират Истината като висок идеал на своята душа. Ако закъснеете и не възприемате първия лъч, ще изпаднете в положението на забравените деца в дъното на избата. Тая изба е за обикновените деца, а не за необикновените, т.е. за Божествените. За тези деца, именно, е създаден великият свят. Всеки говори за това, което живее в него. Човекът с висок идеал говори за високия идеал, любещият говори за Любовта, истинолюбивият - за Истината, мъдрият - за Мъдростта. Значи, любещият говори за Любовта, а страхливият - за страха. Кой от двамата печели? - Който говори за Любовта. Умният говори за мъдри неща, а глупавият - за глупави. Умният гради, а глупавият - руши; умният пише, а глупавият - преписва. Кой от двамата печели? - Умният печели, а глупавият - губи. Някой богатски син казва, че се научил да се разписва на записите, пращани от баща му. Животът на мнозина се заключава само в разписване. Те само се разписват, че от този, от онзи взели нещо. Когато Природата погледне на човек, който само взема, а нищо не дава, тя пише: "От това мое дете нищо няма да стане! То се е научило да се разписва, а само нищо не може да напише". Какво се иска от съвременния човек? - Да следва пътя на Възвишените същества, на Белите Братя, на учениците на Всемирното Братство. Те носят велик идеал в душата си. Те мислят, чувстват и действат според изискванията на тоя идеал. Когато някое от тези Същества реши да слезе на Земята, всички го съветват да отиде между най-добрите хора, т.е. между тези, които се стремят към висок идеал. При кого отива Учителят? - При онзи ученик, чиято душа трепти за Учителя си. Той ще го посети и ще си каже: "Тук живее един от учениците ми, който има висок идеал!" Мине ли покрай къщата на ученик, който няма връзка с Учителя си, последният ще каже: "Тук живее един от забравените ученици". Той ще мине и замине край дома му, без да му остави нещо. Само няколко думи изразяват идеята за високия идеал: най- възвишеното, най-красивото, най-правдивото, най- истинолюбивото - всичко от първа степен. Вложете високия идеал в душата си, да видите как ще се подобри вашият живот. Прилагане е нужно. Кажеш ли, че сърцето ти е празно, ще знаеш, че Любов нямаш. - Какво да правя, за да придобия Любовта? - Ставай всяка сутрин рано и излизай вън да посрещаш Слънцето. Хванеш ли първия лъч, ти си отворил вече сърцето си за Любовта. Първият лъч подразбира първата мисъл, първото чувство, които минават през ума и сърцето ти. Като ставаш сутрин от сън, напиши си първата мисъл и първото чувство, които са те занимавали. В това отношение Природата е крайно взискателна. Като се събуди едно дете от сън, тя се спира пред него със затаен дъх и се вслушва с трепет да разбере какви са първата мисъл, минала през главата му, и първото чувство, раздвижило детското му сърце. Ако и ти, дете на Живота, още със ставането си от сън, помислиш първо за Бога, за Неговата Любов, която изпълва душата ти и буди благодарност за всички блага, които ти се дават, тя пише: "От това дете велик човек ще стане!" Из Високият идеал-ООК, 11.09.1923 19:00 Вторник, София

Слънчева

Слънчева

 

Чуване

Дали сме се научили на толерантност? Можем ли да разговаряме помежду си? Имаме ли достатъчно добра воля да чуем и да се вслушаме в събеседника си? А дали някога сме се вслушвали и вглеждали в себе си?... Умеем ли да критикуваме, добронамерено /критикуваме може да се замени с по-подходяща дума/, а умеем ли да търпим критика? Доста въпроси чакат отговор. Далеч съм от желанието да държа проповед, искам да си отговоря на въпросите и за това ще поразсъждавам. Забелязах, че всеки от нас си има свои страхове, проблеми/комплекси натрупани в психиката и подсъзнанието, и при различни ситуации отключва страхове, реагира неадекватно-т. е. проектира своите си мисловни и психически модели върху другите... В хомеопатията се нарича делюзия. Жалко е, че дори принципно изказани мнения провокират у някои хора реакции като от ужилване. А защо-защото точно хората, които имат силно развити лични чувства изискват от другите-уважение, приемане само на тяхното мнение, те именно си позволяват да раздават квалификации, да размахват пръст и да съдят... Уравновесеният и разумен човек първо би се отдръпнал да оцени всяка ситуация безпристрастно, за да разбере своята роля, да научи своя урок. Но, както е известно вината винаги е по-удобно да се търси извън... мен. Държим се като невъзпитани деца от детската градина. И от един въпрос по неутрална тема можем да направим скандал. А уж гледаме в една посока-духовната... Но духовността е вътре, тя се възпитава и заслужава. Може да се изрази абсолютно противоположно мнение без да се обиди лично даден човек. Ако има принципи, общовалидни, общочовешки, които се спазват обаче... Т. е. да се мери с един аршин за всеки, да сме справедливи /първо към себе си/... Защото ако мен ме боли от някоя дума, сигурно и другия ще го заболи, е може би не точно от същата дума, но... За жалост, когато на едно място се съберат хора с близки проблеми те взаимно си ги отключват по метода на огледалото. Всеки започва да се оглежда в другия. Всички ние сме на различна част от Пътя, на различно ниво на съзнание и за това в едни и същи думи влагаме различни понятия, смисъл. Всичко това не би било проблем ако го използваме за своето съзнателно израстване, за натрупване на опит. Да не повтаряме грешките си, а да ги изправяме. За да може човек да се социализира и да намира общ език с останалите е необходимо да чува и да опита /поне!/ да види различната гледна точка на другите, да умее да я приема и ако е необходимо с разумни доводи да я обори. Винаги при няколко различни гл. точки истината е по средата. Да се води разговор със събеседник е явно голямо предизвикателство. Но защо? - Защото ние приемаме отсрещния, инакомислещия, като потенциална заплаха. Изказаното различно мнение разчупва удобните рамки, в които сме се вкарали... Нарушава интересите ни... Но ако човек има Любов в очите си, ще види любов и отсреща, ако човек е приел, че има някъде дълбоко в него една Божествена частица, то и в другия човек ще я види... "Не прави на другите това, което не искаш на теб да ти направят!"... това не програмира по особен начин-отрицателно. Както всяка забрана или заповед. "Прави на другите това, което искаш на теб да направят!"... Не, защото трябва или защото другите така искат, а защото ми е приятно и ми доставя радост. Преди време, в разговори споделих, че майка ми е била с леви убеждени, т. е. комунистически. Автоматично ме квалифицираха като "враг". Времето е такова. На друго място казах, че много ми допада манталитета на "западните" хора, които ясно и точно заявяват до къде и как могат да помогнат, дали и с какво точно могат да те почерпят, ясни са. Веднага ми реагираха, че това било от студенина и пак станах-"враг"... Изглежда "повредата" не е при мен. Това са именно подсъзнателните ни страхове и първосигнално приемане на всичко. Това са рамките и отсъждането-добър/лош! Приятел-враг... А всички сме просто хора-с болки, със страхове, жертви на жертви... на спящото съзнание. Избрала съм да виждам и чувам доброто у всеки и от всяка ситуация да извличам поука. Избрала съм да бъда към хората такава, каквито искам и те да са с мен. Е, не се получава винаги, но пък има уроци... Съдбата, Живота с някои хора ме разделя, с други събира... Благодарна съм! Сигурна съм, че това, което писах до тук някои ще засегне, за други ще е полезно, но това е... Изразих своите си мисли...

Слънчева

Слънчева

 

Карл Густав Юнг - избрано

...Тъкмо бях свършил ръкописа, когато изведнъж осъзнах, какво значи да живееш с един мит и какво-да живееш без него. Митът е, казва Бащата на църквата, "това, в което се вярва винаги, навсякъде и от всички", следователно човек, който мисли, че може да живее без мит или извън него представлява изключение. Той е без корени, няма истинска връзка с миналото, нито с живота на рода, който продължава в него, нито пък със съвременното човешко общество. Той не живее в къща, като другите хора, нито яде и пие като тях, а провежда свой собствен живот, потопен в субективната мания на собствените измислици, за които вярва, че са новооткрита истина. Това творение на неговия разум никога не обхваща същественото. Той може да лежи върху стомаха си, защото този орган е способен да отхвърли продуктите на разума, като несмилаеми. Психиката не е от днес; нейните първоносители са живели преди милиони години. Индивидуалното съзнание е само цвете и плод за един сезон, изникнал от вечния корен под земята и то ще бъде в по-голямо съзвучие с истината, ако държи сметка за наличието на този корен. Защото веществото на корена е майката на всички неща. Аз подозирах, че митът притежава значение, което бях уверен, че ще пропусна ако живея извън него, в мъглата на своите собствени спекулации. Трябваше да се запитам съвсем сериозно: "Кой е митът, с който живееш?".  Не намерих отговор на този въпрос и бях принуден да призная, че не живея с един мит, нито дори в един мит, а по-скоро в един несигурен облак от теоретични възможности, които започнах да разглеждам с растящо недоверие. Аз не знаех, че живея чрез мит, а даже и да знаех, без моето знание нямаше да зная що за мит направлява живота ми. И така по най-естествения начин аз реших да узная "своя" мит и приех това за дача над задачите, защото казах си-как бих могъл, когато лекувам болните си да използвам персоналния фактор, нещо така необходимо за опознаване на другата личност, за да ги разбирам ако аз самият не съм наясно с него? Аз просто трябва да узная кой несъзнаван или подсъзнаван мит ме формира, от какъв корен произхождам. Това ме накара да посветя много години от моя живот в изследване на субективните съдържания, които са продукт на несъзнавани процеси и да създам метод, който ни помага да изследваме проявите на несъзнаваното.... ...Симптомите на случая формират една нишка на Ариадна*, която ни води из лабиринта на символните сравнения, т. е. разширяването, което е абсолютно необходимо, за да установим значението на  архетиповия контекст. Щом тези сравнения се изработят, те заемат невероятно голямо пространство, което обяснява защо излагането на историята на случаите е толкова трудоемка задача. Но това трябва да се очаква: колкото по-дълбоко проникваш, толкова по-дълбока става основата. Тя определено не става по-тясна и никога не свършва в една точка-в психичната травма например. Всяка подобна теория предполага познание за травматично засегната психика, каквато никое човешко същество не притежава и, което може да бъде постигнато само чрез упорито изследване дейността на несъзнаваното. За това е необходимо голямо количество сравнителен материал, от който не можем да се лишим, както например е и в сравнителната анатомия. Познанието за обективните съдържания на съзнанието няма съществено значение, защото не ни казва почти нищо за реалния, подмолен живот на  психиката. В психологията, както във всяка наука е необходимо широко познаване на други неща освен непосредствено необходимите за изследователската работа. Едно бегло запознаване с теорията и патологията на неврозата  е съвсем неадекватно, защото медицинското познание  от този тип е само информация  за болестта, а не познаване на душата, която боледува. Аз исках, доколкото беше в моите възможности, да поправя това зло с тази книга-както и сега.** *В Словото на Учителя може да се намери нишката на Ариадна, която е индивидуална за всеки. Когато я намерим ни води от беседа в беседа и разширяваме съзнанието си, намираме различни отговори по разни теми. Думата е код за информацията и смисъла, които носи. Всеки може да вложи различен смисъл и вибрация, основани на неговите субективни вярвания, разбирания и опит, в дадена дума. (моя бележка). ** Из "Символи на трансформацията"-септември, 1950г ...Ако разгледаме нашето мислене по-отблизо и проследим един интензивен ход на мисли - например разрешаването на труден проблем, - ние внезапно откриваме, че мислим с думи, че при всяко по-активно мислене започваме да си говорим сами или, че понякога записваме проблема или го скицираме, така че да стане напълно ясен. Всеки, който е живял известно време в чужда страна, сигурно е забелязал, че твърде скоро започва да мисли на нейния език. Всички интензивни форми на мислене протичат повече или по-малко във вербална форма - например ако искаме да изразим една мисъл, да я предадем или убедим някого в нея. Тя очевидно е насочена навън към външния свят. В този смисъл, насоченото или логическо мислене е истинно мислене, адаптирано към реалността, чрез което ние повтаряме реда на обективно реалните неща, така че образите им в нашия разсъдък възникват един след друг в същия причинен ред, като този на външните събития. Това ние наричаме мислене с насочено внимание. То притежава способността да предизвиква умора, поради което се използва само за кратки периоди от време. Цялата изтощителна цел на нашия живот се състои в адаптиране към действителността, част от което се постига чрез насоченото мислене. Изразено в биологически понятия, това е просто един процес на психическа асимилация, която води след себе си съответно състояние на изтощение, като всяко друго житейско достижение. Онова, с помощта на което мислим, са езикът и вербалните понятия - неща, които от незапомнени времена са били насочени навън и използвани като мост и, които имат една-единствена цел - общуването. Докато мислим насочено ние мисли за другите и говорим на другите. Езикът първоначално е система от емоционални и имитиращи звуци - звуци, които изразяват ужас, страх, гняв, любов и др... Така че, езикът по своя произход и същност представлява просто една система от знаци или символи, които разкриват реални явления или ехото от тях в човешката душа... Моето схващане съвпада с това на Baldwin, който казва:  ...Развитието на мисленето, дори и погледнато в детайли става главно по метода на опита и грешката, чрез експериментиране, чрез приписване на значенията по-голяма стойност отколкото имат.... Индивидът трябва да използва старите си мисли, своето вече придобито познание, своите основополагащи съждения, за да построи нови, творчески конструкции... Чрез експериментиране мисленето и езикът се развиват едновременно...  Езикът се развива по същия начин, както и мисленето, но никога не загубва своя синонимичен или дуалистичен характер, неговото значение е винаги и лично, и социално... Езикът е регистър на традицията, запис на завоеванията на расата, склад за всички придобивки, постигнати от гения на индивидите... Така установената социална "копираща система" отразява разсъдъчните процеси на расата и се превръща в школа за обучение в разсъдителност на новите поколения... Значителна част от процеса на самовъзпитание, чрез който се натрупва познавателен капитал за здравия разум, се осъществява чрез употреба на речта. Когато детето говори то полага пред света своите съждения с най-общо значение; отговорът, който то получава, потвърждава или отхвърля това значение. И в двата случая то е обучено. Следващата му стъпка е вече от степен на познание, което, като по-ново, по-лесно може да се превърне в средство за успешно общуване... Насоченото мислене или, както бихме могли да го наречем "мисленето в думи", очевидно е инструмент на културата и ние няма да сгрешим ако кажем, че огромните усилия за просвещение, които миналите векове са посветили на насоченото мислене* са му наложили да развие и да премине от субективната, индивидуалната сфера към обективната, обществената сфера; те са направили възможна пренагласата на човешкия ум, на която дължим нашата съвременна емпиричност и техника. Това са абсолютно нови насоки в историята на света, непознати в древността.... Секретът на културното развитие се състои в наличието на променлива и свободна психична енергия... *Насоченото мислене асоциирам с "правата мисъл", за която говори Учителя в беседите си, (моя бележка). ...Това ни води до един следващ въпрос: какво става, когато не мислим насочено? Тогава нашето мислене загубва всички водещи идеи и чувството за посока, което те вдъхват. Ние вече не подчиняваме нашите мисли на един определен ход, а ги оставяме да плават, да потъват и да се издигат в зависимост от тяхната собствена, специфична тежест. Според схващането на Kuelpe, мисленето е някакъв "вътрешен акт на волята" и нейното отсъствие води задължително до "автоматична игра на идеи".... (Бих добавила, че тази игра на идеи носи много за развитието и пътя на човечеството, защото идейния свят е, който ражда, а правото мислене реализира, масовизира и материализира дадената идея. В тази връзка, всяко мислене има свое място и време за реализация.)

Слънчева

Слънчева

 

За заливането с негативи и присъди

Много са нещата, които ме провокираха да напиша това. Съзнавам ясно, че това е поредната доза негативизъм, която ме заля и се старая да не я поема. За това ще се опитам да я обясня, за себе си. Много хора знаят, че да имаш дете с проблем, здравословен, днес в родната ни страна е голям изпит. За много хора, това е мое наказание. Но на други, това не пречи да са просто хора. Като начало ще започна с изказването на един лекар, професор, който от висотата на своето знание и титла отсъди. Та за въпросният лекар, изглежда някаква си там пациентка да говори с него на тема добро излъчване и приятна атмосфера в болниците е глупост и наглост. Изглежда днес е добре да си плащаш, за да те ругаят и обиждат. Не е в моите права да не съм съгласна с определен подход в лечението и да потърся друг.... "Тая какво лечение търси, като детето и е с диагноза ДЦП?" Не знам какво да мисля за това изказване. Преди години имах подобно от друг професор-Ако детето не е мое, т. е. е взето, да взема да го върна... Това са мъже, свободни мъже, уважавани, които налагат норми. Това е старото, порочно мислене. С присъда от его-то. И ако аз не опитам да разсъждавам, да потърся причините за тази реакция, то ще приема отровата в себе си и ще започна да заливам с негатив хора, които изобщо нямат и хабер даже за моето състояние, настроение... На фона на тези здравни светила ние искаме да има лекуване, добро здравеопазване? За да се излекува човек, то не е нужно само той да търси и иска това. Нужно е да намери и лекаря, професионалист, който иска да му помогне. Който все пак не е отишъл насила и сърдит по някаква си негова обективна причина на работа, а приема като предизвикателство да помогне на поне един пациент днес. Когато има взаимна, добра обхода и Бог помага. Дълбоки и много са проблемите не само в здравната система, знам, че е трудно на всеки. За пациентите, за служителите... Но дали ще разрешим проблема, ако са обиждаме взаимно и бягаме от отговорност? Ако например за ниските заплати лекарите си изкарват гнева на пациента? Проблемите на се само в парите, в липсата им. А в липсата на добро отношение, добро възпитание, и липсата на желание да се намери изход... Добър за всички. Далеч съм от мисълта, че всички са такива. Не, не са. Има прекрасни професионалисти, хора с добри обноски, с които може да се разговаря. Адекватно. Във всички професии. И съм щастлива, че ги срещам все по-често. Благодарна съм на този човек, защото ми показа, какъв не трябва да е докторът днес. Прощавам на себе си, че си изгубих времето и доброто желание за диалог. И само след няколко дни срещам подходящия, инакомислещ и положителен човек-доктор, съдия, банков служител... Благодарна съм на Бога и на всички положителни хора, които ми помогнаха да видя, че има и друг вид лекари, усмихнати, които просто си вършат работата. Да, работят в хармонична среда, но те са си поискали и извоювали това от отговорната държавната институция. И те наистина помогнаха и продължават да помагат на дъщеря ми, въпреки диагнозата ДЦП. И, когато тя отива там за нея е игра и с усмивка изтърпява всичко. Защото има добра атмосфера. И човек, колкото и проблеми да има го усеща. Усеща заинтересованост, внимание... Защото не е просто физическо тяло, но има и психика, чувства, душа...

Слънчева

Слънчева

 

Любов към Бога

...Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава. Най-издигнатият връх в човешкия мозък е чувството на Любов към Бога. Когато някой човек мисли само за себе си, трябва да знае, че той е някъде долу. Центърът на личността е по-назад от центъра на Любовта към Бога и е по-низък. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така се нареждат след това. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото този на Любовта, и това положение е неестествено. В душата на всички хора върхът на Любовта е най-висок. Любовта, която имат младите хора, е най-ниския връх; след това любовта на майката към детето е по-висок, приятелството е още по-висок, а в Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма. След този връх се нареждат върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и пр. и между тях се образуват долини. Такива върхове са на брой четиридесет; всъщност, на главата има до 120 върха в подразделенията си, а и заедно с тях още 120 долини. Виждате, че пред вас стоят за проучване широки пространства и ще се радвате, че и когато се раждате, и когато умирате, все ще учите. Любов към Бога е велик подтик. Бог е най-високият връх, от където всички други течения възприемат своето направление. Трябва да се повърнем към разумното, което е в Природата, но трябва да има някой, който да ни покаже пътя натам. Ако искаме да се изкачим на най-високия връх, някой, който е ходил там, трябва да ни покаже откъде да минем. Англичаните искаха да изкачат връх Еверест, носеха кислородни апарати и пр., но начинанията им не успяваха, докато монасите от Хималаите не им дадоха наставления. Ние сме за следното: направо да се влезе в общение с Бога. Човек трябва така да обича Бога и така да се изпълни с богатство и Живот чрез Любовта си към Него, че да няма нужда да търси някои хора да го обичат. Той, като обича Бога, обича всички и всичко. С тази Любов не чувства празнота, която този или онзи да запълни в него, понеже се намира в изобилието. Щом съзнаеш, че има нещо по-горе от теб, ти не можеш да не обичаш Бога. Да обичам Бога е най-голямата привилегия, а хората могат да ме славят, че съм написал нещо; това са мимолетни работи, т.е. външни. Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога! Като виждам Слънцето и се ползвам от лъчите му, тогава могат ли да ме ползват хилядите свещи, които хората ще запалят? Има един важен въпрос, който трябва да разреша -каква трябва да бъде любовта ми към Бога. Ето важният въпрос! Голяма е радостта на Любовта. Без да я изказваш, ще се радваш. Обичаш Бога -тайната е там! Че не могат всички да се обичат, това е вярно. Но че могат всички да се обичат, и това е вярно. Задача ни е да кажем на хората, че като имаме Любов, всичко имаме. Да обичам Господа, това е единствената права мисъл, с нея държа правата посока. Винаги трябва да се започне с Любов към Бога, иначе нищо не се постига. Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и Любовта е една вътрешна необходимост. Едно нещо ви трябва – вложете Любовта като основа или притурям: люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си! Всичкият капитал е Любовта. Следният закон е много верен: когато човек призове Бога от всичкото си сърце, Бог ще му се обади отвсякъде. Един познат ми разправяше: „Пътувах в горещ ден, минавах през ниви, нямах нищо за ядене. Спрях се при една круша да си почина, гледам клоните обрани, пък ми се искаше да има поне 2-3 крушки. Дойде ветрец, разлюля дървото и 7-8 круши паднаха долу. Като че ли мен чакаха! Това ми направи силно впечатление. Чел съм много аргументи, задоволи ми се желанието. Крушите ми паднаха като мед. Бяха сладки круши.“ Неверието е осакатило хората. Осакатеният човек не вижда и почва да вярва, че не вижда. Той е повредил очите си. Трябва да се възвърне неговото зрение. Планината, въздухът, житото, водата са резултат на Разумните същества. Като ядем хляба, ние сме във връзка с тези, които са го произвели. Като пием вода, ние сме във връзка със Съществата, които са я произвели. Затова ще пиеш най-хубавата вода, за да влезеш във връзка с тях. Ти като погледнеш една картина, свързваш се с художника. Също така като четеш това, което е казал Христос, влизаш във връзка с Христа. Така трябва да схващате нещата. Първото нещо, което се изисква за Вътрешната школа, е всеки да се стреми да образува връзка с Първия Принцип в света. Първото проявление на тази връзка е Любовта. Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо. Да изчезне всеки страх! Човек да се научи да обикне първом Бога; тогава ще може да обикне всичко. Човек трябва да е най-първо носител на Любовта на Бога, Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича и ще прояви Любов към всички същества. Ако той уповава на хората да го обичат, тогава се отстранява от Бога. Не че е лошо да го обичат хората (нека да го обичат и да се радва на това, защото Бог се проявява), но първом трябва да уповава на Божията Любов. Сърцето ви трябва да бъде свободно, не го залагайте никъде. Да подарите сърцето си на Бога! Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш и на извора в планината. Ти ще обичаш някой човек, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител, инак не се постига целта. Когато човек размишлява върху Любовта, нека измени цялата постановка на съзнанието си. Ако при размишление скъса всички връзки със земното, душата му ще се издигне нагоре. Това трябва да става при размишление върху Бога и върху Любов към Бога. Постави в действие първия закон – Любов към Бога, после любов към ближния и накрая любов към себе си. Най-първо ще работим за Бога, после за ближния и най-после за себе си. А сега светът е обърнат обратно. Това е погрешен път. Един англичанин мисли най-първо за англичаните и после за другите народи. Същото правят и българинът, сърбинът и пр. Това не е лошо, но ще дойде време, когато един англичанин ще мисли така за другите народи, както за своя народ. Същото ще се случи и на българина, сърбина и пр. Когато Христос е казал да се отречеш от баща си, от майка си, брата си, сестра си, това значи, че не трябва да ги обичаш повече от Бога. Христос каза на онзи богат момък: „Едно ти не достига. Иди раздай всичко на сиромасите и ела, та Ме последвай!“ Богатият момък не се съгласи, любовта му към богатството беше по-голяма, отколкото любовта му към Христа. За Христа може да работи само един силен човек, а силният трябва да има знания. За да има знания, трябва да учи. А за да учи, трябва да има Любов. Според степента на Любовта иде всичко в човека... Човешката душа е безплодна, когато не я изпълва Божията Любов. Докато Божията Любов и Духът Божи не изпълнят човешката душа, човек е странник, чужденец на Земята. Да благодарим за днешния ден, да благодарим за Божествения Дух, който слиза и се вселява в хората. Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури Мир, ред, Светлина в умовете и хората да заживеят в Любов, а не както досега – във война. Когато слизат Божественият Дух и Любовта, която ще спаси света, тогава всичко става. И тогава всичките ни мисли, чувства и дела се благославят. Всичко, каквото правите, правете го за Слава Божия. Всичкото зло иде, когато любовта към себе си е по-голяма и всичкото добро иде, когато Любовта към Бога е по-голяма. Щом определим отношенията си към Вечната Любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира Любов към Божественото в човека. Под любов към ближния се разбира Любов към Бога, който работи в другите. Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат – това е тайната! Един англичанин нали е почитан, защото е член на английската държава? Ако обичаш Бога, ти си член на Царството Божие и има кой да ти е тил. Ако отношенията ти към Бога са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни. Мен не може да ме убеди никой, че, без да обича Бог, може да обича някого. И дето се разлюбват хората, се дължи на това. Защото ако седи Името на Бога в моя ум, аз няма да се дразня от хората. Ние постоянно имаме заблуждението, че не ни обичат. Възможно е, но това ни най-малко не трябва да ни спъва. Основният принцип е, че Бог ни обича. А другият въпрос сам по себе си ще се уреди. Ти никой път не можеш да заставиш хората да те обичат, понеже още у тях това съзнание го няма. Другият закон е: каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към теб. Не можеш да обичаш Бога и хората да се отнасят зле с теб. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Измениш ли своето отношение към Бога, обикнеш ли Бога, и този човек ще се измени – няма да те мрази. Мрази те, понеже ти нямаш правилно отношение към Бога. Има една Истина, в която, като се убеди, човек ще има една непоклатима основа. Всеки ден да отиваме при Бога, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди; имаш ли го, всеки ще те посрещне. Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни. Любов към Бога - Акордиране на човешката душа, том 1 "Кажи ми, кажи ми сладки думи две. Твойте думи две сладки думи две..."

Слънчева

Слънчева

 

Археометърът-Сент-Ив Д'алвейдър, извадки 2

Езическото образование и християнското възпитание (Не е случайно, че Учителя дава Науката и Възпитанието, като основни методи за бъдещото Учение, дадено ни в беседите)-моя бележка Езичеството е едно регресиращо, ментално и управленско Състояние от същността си до крайния си резултат. Неговата формула е: Primo mihi et sequere naturum* *(Първо на мен, после на останалите!) То е винаги симптоматично за Революция, а не за Еволюция. То произтича от едно опорочено образование, плод на опорочено възпитание. Едното се отнася към другото, както Имам към Съм!, но едно опорочено от самото себе си или от средата съм, което покварява всичко и превръща дори истинските неща във фалш. По своя характер то е философстващо и политизиращо, антирелигиозно и антисоциално. Езичеството е философстващо и антирелигиозно, защото подчинява универсалния Разум на индивидуалния, двата обективни критерия на първия - на субективността на втория. То е политизиращо и антисоциално, защото това подкопаване на Волята и Законността се противопоставя на Легитимността.   Периодично, в своите исторически кризи, хронично в своята онтологична природа,това болестно състояние е естествено за човешкия дух в упадък, лишен от двата си истински критерия, които ще изследваме по-късно: Науката и Живота. То напразно издига собствената си Филомания в система под името Философия и дори Теософия, неговата същност е анархията и тази анархия е Fiat Voluntas mea! - (Да бъде моята воля!) Това е волята на Човека. Да се издига тя в Принцип, да се изравнява с неща, украсени с имена като Провидение и Съдба, това означава да не се зачита никакъв принцип. Това означава да се създадат три божества, от които двете са излишни, в това, наистина е интелектуалната същност на Езичеството - Политеизъм преди всичко!.. Що се отнася до масата от книжници изоставили Орфическото Слово заради собственото си пустословие, те са толкова далеч  от Истината, която е Живот, колкото и последните роби. Във Философията те никога не видяха нещо повече от собствената си Филомания към безкрайно празнословие, казуистика и диалектика, към менталан и управленска анархия. И въпреки всичките си усилия, това интелектуално-плебейско съсловие, издигнало се в управляваща класа, си остава профанизатор на изгубената София-(Мъдрост)... Духовенството и псевдодуховенството, за разликата между които ще говорим другаде, използват клишето на същата тази Анархия в толкова много трудове и при толкова много ученици. Те пък от своя страна, го отпечатват върху всичко Наука, Изкуство и Живот, Законодателство, Политика и Нрави. Но, колкото по-нататък се върви, толкова повече калъпът принизява имитацията, която и без това е стерилна и смъртоносно-опасна за християнския дух и за нашите раси... По този начин всеки дипломиран индивид, от принца-престолонаследник, до последния семинарист или гимназист, има същото тривиално образование и същия банален манталитет. Единствено има малка разлика във възпитанието там, където съществува християнско огнище при условие, че това огнище е успяло да възпитава. Но тази възможност става все по-рядка, даже е изключение, заради разпокъсването на богатството, поради лишаване на съществуването му от неговите корени, заради икономическата анархия - плод на същата класическа система, неспособна да води света, който иска да управлява. Във всеки случай религиозните образование и възпитание приключват за всички, неясно с чистата и проста катехизация.* *Запознаване с основните принципи на християнската вяра. ...Не е необходимо да си велик духовник, за да разбереш, че Светлината на Тайнствата на Отца и на Светия Дух, отсъства тотално отгоре до долу в тези светски йерархии. Но в същото време, същата тази Светлина, продължава в тайнствата на Сина, Първосвещеник и Цар на Вселената, творящото Божие Слово, Въплътен, Възкръснал и Прославен е изцяло замъглена от менталното и управленско езичество. Все пак образованието трябва да служи на Живота, а не обратно, както Законът е направен за Човека, а не Човека за Закона, според словата на свети Павел. Всичко това е методът на Божието Слово, формулиращо Живота във всичко и тук става въпрос за социалния живот. Възпитанието предшества образованието, защото първото се отнася до съществуването (до Съм), а второто до притежанието (имам). Едното е основно, а другото спомагателно. Но природата на класическия Дух замества Божието Слово със своето празнословие и тленното узурпира духовното. Той иска да бъде едновременно възпитаващ Разум и държавнически Разум, вечни глава и ръка. Следователно той изключва Възпитанието, защото политическата имитация на езичниците изключва "Съм" и се превръща в демоничен притежател... стр. 30/34

Слънчева

Слънчева

 

Качества на ума, сърцето и волята

Черната ложа – това е едно философско течение в невидимия свят. Божественият план на нещата може да се разглежда от двояко гледище. Аз задавам въпроса: Ако тия грешници – черни братя наречени – съществуват, то как им е позволило Провидението за толкова хиляди години да бъдат господари на Земята и как им е дадена власт? И Христос казва: „Иде князът на този свят“. Иде като княз. Кой му е дал тази власт? Тези от черната ложа си имат свои закони. И вие се намирате под тяхното управление и контрибуция им плащате. Питам тогава: Как ще оправдаете вие това с Божествената Мъдрост? Ако е тъй, както тясно схващаме ние въпроса, как е допуснал Господ тия, лошите хора, да управляват Природата? Не, не са лоши те, не си правете илюзия. Един черен брат, той е философ, може да ви заблуди. Един дявол, като го осъдили, че лъже, казал: „Аз не лъжа, всякога говоря истината“. То значи: „Когато говоря на себе си, никога не лъжа“.
Е, по какво се отличават сега Бялата и черната ложи? Аз ще ви представя две качества толкова съществени, че да имате една ясна представа. Сега на всичките ония ученици, които ме слушат тук, казвам: да не ходят да бъбрят това, което чуват тук. Аз ви държа отговорни в Школата. Ще си пазите езика, като говорите, да знаете как да говорите. Тъй, да плещите, не се позволява, този език ще се парализира. Ето по какво се отличават двете ложи: и Бялата, и черната ложа употребяват светлината като едно средство. И едните, и другите си служат със светлината, но как? Един маг от черната ложа със светлината си служи само за себе си. Ако един такъв маг иска да погледне колко е часът, той ще обърне светлината към часовника и вижда колко е часът, само той го вижда. Когато иска да изследва нещо, той отвори, светне си и знае кое как е, но бързо след това той скрива тази светлина. Тази светлина той я държи специално само за себе си, а за другите е скрита. Тя е изключително за него. Той за окръжаващите не се грижи. Казва: „На тях не им трябва светлина“.
В Бялата ложа е обратното. Един бял маг си запалва лампата и чете, но той навсякъде върти светлината. Като извади своята лампичка, почва да я движи и като я движи в кръг наоколо, осветлява цялото пространство, служи на всички. Следователно по тия две качества се отличават. Ако един човек държи скрита светлината си, той следва пътя на черната ложа; ако светлината му е отворена и за другите, той е от Бялата ложа. Това са качествата. То е философия, разбирайте! Няма какво сега, нека ми дадат нещо от Библията, което да докаже, че не е така. Обаче, за да е така, и едните си имат причини, и другите си имат причини. Няма какво да ги осъждаме. Този човек, който крие светлината си, той има причини. „Ама защо той да не си отвори своята лампа?“ Питам: Онзи фотограф, който снема човешките лица, отваря ли камеробскурата си, отваря ли цялата светлина? – Не, само една малка дупчица ще отвори към човека, когото ще фотографира. Той е умен. Другояче, като остави цялата пластинка отворена, няма да може да фотографира. Следователно условията, при които те живеят, са такива, че трябва да крият светлината си. Толкова са еволюирали те! Следователно, ако се връщаме на този уровен, на който е черната ложа, тя е останала назад в своето развитие, тя е в корените долу, в най-гъстата материя. Там светлината е непотребна. Понеже Бялата ложа е излязла вън от гъстата материя и е влязла в по-рядка материя, тя може да употреби своята светлина. И двете ложи работят за общия ход на Природата. Има закони, които регулират действията на едните и на другите. Когато един маг на черното братство и един маг на Бялото Братство се срещнат, те се здрависват, говорят си приятелски и пак се разделят приятелски.
Качества на ума, сърцето и волята, Качества на ума, сърцето и волята, 
ООК 2-ра год. 1923 г.
25 февруари 1923 г. 
Учителя Беинса Дуно

Слънчева

Слънчева

 

Космическа идеология

Повидимому този 39 стих е много ясен, нали? „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ И целият съвременен християнски свят мисли, че разбира тази заповед и я прилага. Аз нямам нищо против този възглед. Когато някоя жена изтъче платно, по какво се познава това платно? Нали по самото изтъкаване, дали е то хубаво изтъкано или не? Ако основата на туй платно не е дотам здрава, платното се къса. Самото платно може да е изтъкано много добре, но основата му да не е здрава. Онези от вас, които се занимават с висшата математика, могат да изчислят по закона на вероятностите колко пъти от създаването на мира досега е произнесена думата „любов“ от мъже и жени, от братя и сестри, от деца и приятели. Нека всички изчислят. Това е една философия. Сега по закона на еволюцията всички ония неща, които еволюират, развиват се и растат, а всички, които инволюират – слизат, т.е. смаляват се и се разнищват. Тъй щото човек първоначално, когато е слязъл от Бога, е почнал да произнася думата „любов“ много правилно; обаче, като се отдалечавал от Бога първичният или космичният човек, както го наричат, тази дума по съдържание почнала полека-лека да се смалява, да се смалява незабелязано, и когато човек слязъл до дъното на битието, почти нищо не е останало от тази дума – разнищила се. Туй слизане било тъй незабелязано, тъй бавно, че и този велик човек даже се самоизлъгал. И вие сега се намирате в положението на този космически човек по отношение на любовта на вашия Баща. Знаете ли на какво прилича тази любов? Тя прилича на едно парче или една част, останала от някой голям разбит кораб или параход от вълните на развълнувания океан, който го клатушка. Това парче се люшка насам-натам и казва: „Е, любов, любов“, но като излезе на брега на някой остров, казва: „Слава Богу, спасих се!“ Тъй че и вие, събраните тук, както и всички християни, сте изхвърлени парчета от този велик параход на брега на някой остров. Положението на съвременните хора прилича на онова, в което се намирал един английски лорд, който тръгнал от Англия с дъщеря си и слугата си да обикаля света. Случило се обаче, че параходът, с който пътувал, се разбил и потънал, и англичанинът с дъщеря си и слугата си едва успели да се спасят с лодка на един близък остров. Лордът знаел само да заповядва в Англия, а слугата му – да се подчинява; обаче, като излезли на този остров, слугата, който носил малко семенца и знаел как да ги сее и обработва, станал сега господар и започнал да учи лорда и дъщеря му как да се прехранват. Така те живели десетина години на този остров. Та и ние сега не сме господари, но господари са нашите слуги. Кои са нашите господари? Те са нашите страсти, на които ние слугуваме. Те сега ни казват: „Господарю, едно време ти беше наш господар, но сега на този остров ние разбираме от тази работа и ти ще ни слушаш“... ...„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Не да го любиш, а да го възлюбиш се казва. Казваме на български език: „възлюбвам“ и „любя“. Думата „възлюбвам“ е по-силна от думата „любя“. Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване. Тези две сродни души са двата полюса, дето се ражда животът. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене и ще започне истинската еволюция. Когато Христос казва: „Да възлюбиш ближния си“, той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение. Само когато придобиеш истинското знание, само тогава ще намериш другия полюс на своя живот, или пътя на своето възлизане. Туй, което се казва „посвещение“, ще стане, когато намериш учителя си, а той – своите ученици. Всичката тайна стои в това – да намериш своята възлюбена, сродна душа. Не я ли намериш, никой учител няма да те вземе да ти покаже онова дълбоко, тайно знание, да ти покаже пътя на твоето възлизане. Като намериш тази сродна душа, ще тръгнеш напред. Има ли една опорна точка, всичко става. Как е казал Архимед? „Дайте ми една опорна точка, за да сложа своя лост, и ще вдигна цялата земя.“ Следователно този ближен, когото трябва да възлюбиш като себе си, той трябва да ти бъде опорната точка, на която да туриш своя лост. Кой лост? – Любовта. И тогава всички действия ще стават правилно. Любовта не е едно преходно чувство. Преходни неща са само материалните неща, те са сенки. Сенките прехождат, защото земята се движи, върти се, и в нейното движение сенките постоянно се менят. „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Това не значи да се слееш с ближния си. Тук няма сливане. Не да му кажеш, както някои се изповядват: „Аз съм готов да ти стана роб“ – това не е Любов. Някой казва: „Аз съм готов да жертвам всичко за тебе“. Но и в жертви не стои тази Любов. Тази Любов с жертви не се откупва. Прочетете второ послание към Коринтяните от Павел, 13-та глава, там се казва: „Ако пожертвам всичко, а Любов нямам, нищо не се ползвам“. Това не е Любов. Може да направиш всички жертви, тези жертви са за тебе, ти искаш да се жертваш. Що ме ползва твоята жертва? Не, Любовта изисква нещо повече от жертви. Жертвата е само закон за изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата. Самопожертването е само закон да възстановим своята първоначална чистота, и след като я придобием, ще имаме основание да видим Бога, а като видим Бога, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие. Това ще бъде първият ден на нашата еволюция, денят на изгряването на слънцето. Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до оная висота, на която тя е била, преди да се разбие нашият кораб. И тъй, с жертвата се придобива чистотата, с чистотата се слага основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейният живот. Следователно, когато кажем, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем. Сега, в първата заповед – „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила“, Христос дава правила и методи, които ние разбираме. Сърцето, това е съзнателният живот. Умът, това е самосъзнателният живот. Душата, това е подсъзнателният живот, а силата на духа, това е свръхсъзнателният живот. Следователно вие, които разбирате математиката, ще направите тия пермутации: ще образувате двата полюса на Духа и ще турите сърцето на противоположния полюс, защото животът не се намира в самосъзнанието и съзнанието; това са преходни етапи, през които душата трябва да мине. Това е движение... ...„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Ти от себе си искаш ли нещо? За самия себе си жертваш ли нещо? Като си гладен, режеш ли нещо от своето месце? – Не режеш, но всякога очакваш някаква кокошчица. Та сега Христос казва: „От ближния си няма да пожертваш нито един косъм, нито един мускул за своето благо“. Това, както го разбирате, не е за обикновените хора. Ако вие разрешите вътрешно този въпрос, вие сте разрешили всички други социални въпроси в света. Ще ви приведа един малък пример. Преди 5,000 или 6,000 години в школата на Бялото Братство в Египет се явява за пръв път една от царските дъщери като ученичка. Главният учител от тази школа, за да опита дали царската дъщеря е готова за онова учение, което ще се повери, трябвало да направи следния опит с нея: един ден той се превърнал в малък гълъб – великите учители имат това свойство. Той отива като гълъб в дома на своята ученичка, но в същото време произвежда в нея едно болезнено състояние. Явява се слугинята и казва, че трябва да се направи една жертва, за да оздравее. С това искали да я опитат дали тя ще пожертва този гълъб за своето здраве. Хванали този гълъб и го сложили в един кафез. Учителят от опит разбрал какво е намерението на тази ученичка и докъде е достигнала тя в развитието си. Въпросът бил решен: принесли гълъба в жертва, за да оздравее царската дъщеря. Затова отложили влизането в школата. Даже и сега, все още жени в Бялото Братство няма. Докато вие сте жени, никога няма да влезете като членове, като души в Бялото Братство. Дотогава, докато човек иска да живее, той е жена. Дотогава, докато човек иска да живее, той е мъж. Всеки, който иска да живее, той живее като другите, а когато той жертва себе си за другите, той вече се е издигнал на една степен по-високо. Та като казвам, че и досега в школата на Бялото Братство няма жени, не разбирайте „жени по форма“. „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Искам да ви дам една правилна философия, правилни схващания, за да се учите. По този въпрос има писано на много места. Даже и в сегашната литература вие ще намерите писано, но това са само сенки, а такъв въпрос досега не е разглеждан. Вие трябва да се чувствате като души. Никога не бива да приемате жертва от когото и да е заради вас. Никой учител, който и да е той, не иска заради себе си жертва от своя ученик. Ако ученикът иска сам да се жертва за своето самоусъвършенстване, да добие своята първоначална чистота, може, но учителят няма нужда от неговата жертва. Следователно ние трябва да жертваме всичко, за да върнем своята чистота. Когато вие се жертвате, не казвайте, че се жертвате за Господа. Не се жертвате за Господа, а за вас. Ами Господ за кого се жертва? – За себе си. Ще кажете: „Туй е криво схващане“. – Да, за себе си. Ние го опорочихме и следователно, за да се очисти от нашите пороци, от нашите грехове, той трябваше да се самопожертва, за да добие първоначалната си чистота. А това на човешки език значи: Господ се пожертва за себе си, та като очисти себе си, очиства и нас, понеже и ние влизаме в него. Той се жертва за себе си, за да възстанови първата хармония. И оттам излизат Павловите думи: „Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си“. Значи, за да го примири, трябваше да докара тази първоначална хармония в себе си, т.е. да принесе Сина си – любовта си, живота – в жертва. „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Тогава ще ви запитам: Намерили ли сте тази ваша сродна душа? Сега вие ще ми зададете въпроса: „Ами сега с тия наши жени, с тия наши мъже какво да правим?“ Този въпрос не го повдигам. То е все едно да ме питате: „Какво да правим с нашия костюм?“ Костюмът си е костюм, жената си е жена, жененето си е женене. Този велик въпрос не стои във връзка с това. Жененето е закон на самопожертване. Като се ожениш, какво правиш? – Добиваш своята чистота. Щом си чист, не трябва да се жениш; щом си нечист, жени се, колкото искаш. Женитбата е закон на самопожертване, за да добиеш своята чистота, или да изкупиш своята карма, както казват индусите. Но щом влезеш в епохата на истинското развитие, имаш чистота, законът на жененето и раждането вече ще се измени. Хората няма вече да се женят, да се раждат и въплътяват по този начин, както е било досега. Че няма да е така, Господ казва: „И ще се вселя между тях, и ще живея в тях“. И всички ние ще помним да дохождаме чрез вселяване, а не чрез раждане, въплътяване. А сега жената, като расла, колко пъшка, вика бабите, и колко пъти помисля да пометне детето. Не е въпросът там. Това е жертва. Когато дойде законът на вселяването, ние ще бъдем вече в царството Божие, и оттам ще дойде истинското разбиране – да познаем Бога. Аз не говоря за сегашната епоха, а за истинската, но това не значи, че трябва да напуснем живота си – ни най-малко. Ние трябва да довършим работата си. Работата, която вършим сега в живота си, ще има отношение към бъдещия ни живот. Онзи, който краде майсторски, той и в другите си работи ще бъде такъв майстор. Онзи, който много мрази, той може и много да люби. Като видя някой лош човек в света, аз му се радвам, защото този човек, като дойде в познание на истината, ще бъде пак също така ревностен в доброто, както е бил в злото. Аз не говоря за това обикновено добро, не. За мене сегашните и добри и лоши хора са все под един и същ знаменател. Всички са добри. Кога? – И най-лошият лъв, тигър, като го нахраниш, е добър, но я го остави 24 часа гладен и се опитай да го побутнеш! И най-лошата змия, като е нахранена, е добра, но когато е гладна, посмей да се приближиш до нея! Така че ние често казваме: „Той е благороден човек“. Казвам: Той е нахранен човек. Но за да го познаете дали е благороден човек, оставете го 12–24 часа гладен, и се опитайте да го побутнете. Добрият човек, сит ли е или гладен, в него няма никаква промяна, той е един и същ. Да не се мени нашето съзнание. Следователно, когато Христос казва „Обичай ближния си“, то значи, че ще дойдем до положението да познавайте своя ближен. Казвате: „Аз промених мнението си“. Да, той е тъй изменчив, като тебе. Даде ти 1000 лева, добър е; вземе си ги обратно, лош е. Значи всеки момент ще променяш мнението си за характера му. Добрият човек всякога остава тих и спокоен: знае, че неговото богатство никой не може да го вземе. „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Под това „себе“ – теософите го наричат висшето „аз“ – се разбира да се пробудиш, да обичаш тази своя близка душа... ...Христос казва: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Първо, ще намерите методи в своето съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, и само като приложите тия методи в живота си, ще намерите своята сродна душа, и като я намерите, двамата мълком, тихо ще започнете да работите и няма да правите голям шум в света. Ако аз съм милиардер, няма защо да разправям това. Ако аз познавах и цялата Вселена, не ми трябва да правя реклама по вестниците, няма защо да разправям на българските журналисти, че зная това. Какво ще ми придадат те? Аз с тях ще се разправям за лук, за чесън, за Македония и Тракия, за Англия и Германия, но за същественото – никога! Един ден, когато някой заслужил човек умре, те казват: „Еди-кой си светия тъй направил“. Нищо не е направил. Този светия, за когото пишете, вие не го познавате. Евреите от 2,000 години още не са познали Христа. Християните го въздигнаха до седмото небе, евреите казват: „Какви будали са тези християни!“ Питам: Кои са по-умни, християните ли или евреите? Евреите могат да ни съдят, да кажат: „Вие ако вярвате в Христа, ние сме поне по-искрени: не вярваме, но поне не лъжем. Лоши хора сме, но поне не лъжем, казваме си истината: не вярваме в Христа, не искаме да приложим неговото учение“. А ние, християните? – Христос това казал, онова казал, но не прилагаме неговото учение. Лъжем, че го прилагаме. Тогава питам: какво е туй приложение на лъжата. Не е вярно, не е вярно, че сме християни. Е, тук има евангелски проповедници, православни свещеници, владици и други, те нали са тези от Христа? Но идете само и ги запитайте нещо за мене, какво ще ви кажат. Ще ви кажат, че аз съм демон, сатана, лъжец. Защо? – Аз зная от какво произтича това. Да съм на тяхно място, и аз ще говоря така. Но благодаря на Бога, че не съм на тяхно място, при техните изкушения, и казвам: Благодаря, че те носят моя багаж. Та ние трябва да бъдем последователни в нашите вярвания. Ще кажете: „Аз вярвам в Бога“. Не, бъдете искрени. Ако вярвате, поне малко прилагайте. „Да възлюбиш ближния си, като себе си!“ Сега, като излезете оттук, ще започнете по вашите стари методи: „Еди-коя си сестра не прилага туй учение“. Не казвам, че вие сте лоши, вие сте по-добри от мене. Това учение едва сега аз го прилагам. Вие сте го приложили малко, като християни, а аз го прилагам като евреите. Не, всеки от вас ще намери своята сродна душа, и като дойдете при мене, ще ви кажа: Радвам се, че Бог е влязъл във вас. И ще влезете с радост в Божия храм, и само тогава можете да славославите Бога. Как ще го славославим? – Само чрез закона на тази велика Любов, която може да прозре във вашите души. Някой от вас ще каже: „Ние сме много големи грешници“. Не сте много големи грешници, аз не ви намирам за такива, но грешката ви е там, че искате много да живеете, а не знаете как да живеете. Тогава ще ми зададете въпроса: „Ами нашите вярвания в Христос от толкова години, ами молитвите, които четем, ами на църква, дето ходим, къде остана всичко това?“ – Ами Христа намерили ли сте го? Аз не казвам, че не сте го намерили. Бог е оставил хората да го пипат, дано го напипат. Преди 2000 години той е говорил чрез Христа. Срещали ли сте този Христос, да поговорите нещо върху неговото учение? Можете ли да кажете поне един ясен сън, в който Христос да ви е разказвал нещо от своето учение? Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено у вас, но непременно трябва да видите своята сродна душа от небето. Павел изказва тази мисъл, само че малко по-другояче. Той казва: „Нито жена без мъж, нито мъж без жена“. С това той подразбира, че двата сегашни принципа – мъж и жена, трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата сродна своя душа. Само тогава Христос ще бъде третият между тях. Сега някои ще се обезсърчат. Не искам да се обезсърчавате. Това е по отношение на Мъдростта. Ако всички ние имаме това състояние, то, когато дойде тази велика Любов, бихме вдигнали цяла София. Ако аз бих имал само една опорна точка у вас, бих вдигнал цяла София на лоста си. Но колко пъти у вас се явява съмнение! Ще дойде още по-голямо съмнение. Когато Христос се възнасяше, присъстващите се усъмниха в Него. И вие като тия верующи ще се усъмните дали видяхте, или не. Само когато дойде онзи велик закон – „Да възлюбиш ближния си като себе си“ – вие ще бъдете на пътя на същинското знание. И тъй, не считайте, че жертвата е Любов. Жертвата е само примирение. Чистотата в нея е основа. Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето, самосъзнанието – това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух. Това, дето са казали старите гърци: „Познай себе си!“ – и те не са имали голяма философия, те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието; значи човешкият дух, човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския път на своето развитие, и тогава сегашните мъже и жени ще бъдат свободни и ще се разбират. И децата ви ще ви разбират, и вече ще ни разбирате, а сега децата казват: „Майката трябва да се пожертва“. Майката някой път казва: „Децата трябва да се пожертват“. Държавата казва: „Моите поданици трябва да се пожертват“. Всички искат жертви. Не, да започнем новата култура без жертви. И Давид в един от своите псалми казва: „Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертви за теб са сърце чисто и смирено и дух съкрушен“. Значи, като разбереш своето съзнание и самосъзнание, ще видиш, че нито сърцето, нито умът няма да те спасят. Давид казва: „Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от Тебе, само там ще Те потърся“. Сега ще се върнем да потърсим този Христос на Любовта. Днес, като е Нова година, ще го потърсим по новия начин и по стария начин. Ние ще направим като Давид, който отишъл при Саул. Саул му дал нови оръжия, но той, като походил малко с тях, с тези нови научни инструменти, казал: „Това не е за мене“, съблякъл ги и си взел своята прашка. Ние започваме с това-онова, с наука, но това, което имаме, още не е наука. Истинската наука трябва да ни даде такива методи, които да можем да прилагаме, с които да работим. И като дойде онзи истински учен човек, ти от неговото мълчание ще научиш много повече, отколкото от говоренето му. И в старо време някой ученик дойде при учителя си, стои около една седмица, не говори нищо, но като си отивал, много нещо е научавал. Ще поеме аурата на своя учител, ще има неговите мисли, чувства и желания. Като отидеш в някое кафене, ще се вмиришеш от тамошната миризма. Това е същото, както действието на влагата и слънчевите лъчи върху растенията. Такова мълчаливо действие произвеждат те. Тъй че това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го добиете в най-голямото мълчание на вашата душа. Като го добиете, няма да постъпите като Архимеда, който излязъл от банята и извикал: „Еврика!“ И какво намерил? – Колко струвала златната корона, колко тежала! Вие няма да приличате на Архимед, а ще намерите това, което ще преустрои целия ви живот. Ще кажат: „Този човек преустроил живота си“. И сега поставете това начало, за да се измените. Иде времето, за което апостол Павел казва, че всички няма да умрем, но всички ще се изменим. И аз бих желал да ви срещна втори път не по един, а по двама – вас и вашата сродна душа, вашия ближен. Нея да намерите! И тъй, Христос казва: „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ - Сродните души - http://triangle.bg/books/1921-10-09-10.1998/1922-01-01-00.html "...Сега аз разглеждам въпроса вътрешно, от социално гледище. Има една космическа социология, в която отношенията на хората са еднакви. В космичната социология и жените, и мъжете са на еднаква степен на развитие. В нея и жената е силна, и мъжът е силен – еднакво са силни. Ако се борят, нито жената може да победи, нито мъжът може да победи. Ако се сравняват по ум, и жената е умна, и мъжът е умен. Ако се сравняват по добродетели, и жената е добродетелна, и мъжът е добродетелен. Между такива двойки може ли да има спор? Те имат широчина, простор. И жената е свободна, и мъжът е свободен. Жената не крои никакъв план, с който да завърти главата на мъжа. И мъжът не носи никакъв план, да завърти с него главата на жената. Там, дето жената завъртва главата на мъжа и дето мъжът завъртва главата на жената, там не може да се говори за космическа социология. Там се говори за обикновената социология на света. В нея хората не са еднакво умни, не са еднакво силни, не са с еднакви разбирания... ...Казано е в Писанието: „Бог е виделина и никаква тъмнина няма в Него.“ Значи, в Бога няма никакви користолюбиви мисли да използува нещата. В Него всяко нещо е на мястото си. Или, с други думи казано: Всяка мисъл, която има зад себе си едно побуждение на Любовта, е Божествена. Всяко чувство, което има зад себе си едно побуждение на Любовта, е Божествено. И всяка постъпка, която има зад себе си едно побуждение на Любовта, и тя е Божествена. Във всяка такава подбуда е Бог на Любовта. Единственото същество, Което подтиква хората към добро, е Бог... ...Казвам: Има неща у нас, в които трябва да се вслушваме. Има нещо дълбоко в човешката душа, което ни нашепва какво трябва да правим. Има неща, които засягат дълбоко човешкия ум, човешкото сърце и произвеждат приятни състояния. Но някой път това чувство произвежда един дисонанс и трябва да се вслушаме в него. Щом в човека се яви този дисонанс, той трябва да бъде внимателен. Та казвам: Когато се говори за Любовта, трябва да се знае, че тя говори именно чрез това вътрешно чувство. Някои наричат това чувство интуиция, други – душа, трети – дух, четвърти – човешки ум, пети – космическо съзнание и т. н. Както и да го наричат, има нещо, което говори на човека. Човек расте именно в Божественото, което му говори. Децата, които се вслушват в Божественото, растат. Старите, които престават да вярват в него, преждевременно остаряват и главата им побелява. Разправяше ми една стара жена: „Мома бях, но пропаднах от любовни работи, главата ми побеля. Най-напред ми израсна един бял косъм и аз го изтръгнах. След два деня ми израснаха два бели косъма – и тях изтръгнах. След това ми израснаха четири бели косъма – изтръгнах ги, но ми израснаха осем. Изтръгнах и тях, израснаха ми шестнайсет. След това престанах вече да ги изскубвам и главата ми побеля.“ Защо побелява главата на човека? – Защото е зима вече. Вън е станало студено, а отвътре е топло. Често хората се безпокоят какво ще стане с тях, къде ще отидат, след като умрат. Чудно нещо: като си се раждал, отде дойде? – „Къде отивам?“ – Отиваш там, отдето си дошъл. Отде дойде баща ти? Всеки човек отива там, отдето е дошъл. Има един свят, който е еднакво достъпен и за праведни, и за грешни. Той е свят на приготовление. Като умрат, хората отиват в този свят. Той е Божествен свят. Но онзи свят, за който специално говорим, той е като един университет или като една гимназия. Само подготвените ученици влизат в университета. Обикновените хора не могат да бъдат ученици на този университет. Само като се приготвят, тогава влизат там. Човек се учи вън, в общия живот. В живота всички могат да вземат участие – и сиромах, и богат. Там е друг въпрос. Някои мислят, че животът изключва невежите. Не е така. Невежеството се дължи на известна тъмнина, която присъствува в човешкото сърце. В дадено отношение всеки може да бъде невежа. Сега аз чета Библията, защото е ден, светлина има. Ако е вечер и няма свещ, и аз ще бъда невежа. Трябва да има свещ, да се чете на нея. Като изгуби светлината на своя мозък, всеки човек не може да чете. Някога вие забравяте нещата, не помните. Защо? – Тъмнина има във вашия мозък... ...Казва Иоан: „Бог е виделина, и никаква тъмнина няма в Него.“ Във виделината растат най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-добрите постъпки. Във виделината идат най-големите добрини, които ние научаваме. Сегашният свят се нуждае от хора, които да носят запалените факли на Истината, да има повече свещи, да светят в тъмнината. Казвате: „Какъв трябва да бъде животът?“ Както звездите светят на небето, така и хората трябва да бъдат малки свещи. Колкото и да е малко това блещукане, по него хората могат да се ориентират. Някои хора са подобни на Месечината, други на Слънцето. Има едно слънце в човека, има една основна мисъл в човешкия живот, която е подобна на Слънцето. Тя е Божествена мисъл, тя е фар, който ориентира човека. Та казвам: Хората на сегашните времена трябва да престанат да се безпокоят. Дойдат ли безпокойствия, радвайте се, че се безпокоите. Не е въпросът да избягваш безпокойствията, но като се безпокоиш, да се радваш, че се безпокоиш. Като скърбиш, да се радваш, че скърбиш; като гладуваш, да се радваш, че гладуваш. Каквото зло да ти се случи, да изпитваш приятност. В това се заключава добрият живот. Всеки може да влезе в този живот. Съвременният човек се радва на противоречията в живота, защото Бог е в противоречията. Той не е в самите противоречия, но седи зад тях и наблюдава, иска да знае как ще ги разреши. Така постъпват и учителите. Някой учител по математика даде една задача на ученика си и гледа как ще я реши. Той ясно вижда решението на задачата, но иска сам ученикът да я реши. Тук-там подсказва. Има мъчни задачи и в живота, като тези по математика, които трябва правилно да се решават. Някои искат със заобикалки, с прескачане да ги решат. Така не се постига нищо. Някои мислят, че с преписване на задачите ще постигнат нещо. И така нищо не се постига. Някои ученици от гимназията написват формулите на ръката си. Учителят вижда това и казва на ученика: „Я да видя какво си написал там?“ Според мене той не трябва да проверява какво е написал ученикът, но да му каже: „Не гледай какво е написано на твоята ръка, но гледай на моята.“ Така той подсказва малко на ученика. Нашият век има за цел да оценим противоречията, сиромашията, безправието, които съществуват. Да имаме ясна представа за причините, които са произвели този безпорядък. Като знаем причините, можем да ги изправим. Представете си, че имате един човек, когото не обичате, но той ви дължи една сума. Вие сте взискателни към него, искате да си плати дълга към вас и му казвате, че по закон трябва да си плати. Как щяхте да постъпите, ако обичахте този човек? Най-малко щяхте да отложите плащането на човека, а можете и съвсем да му го простите. Съвременните хора още имат нужда от съдии, да разрешават въпросите им, а те сами трябва да станат съдии на себе си. Разправят за един българин лихвар следния случай. Той бил голям богаташ. Един ден се разболял и се пренесъл в онзи свят. Като бил здрав, той имал три големи тефтера, на които държал сметките на своите длъжници. Обаче като се пренесъл на другия свят, научил нещо много и обещал, че ще измени живота си. Като се върнал на Земята и оздравял, извикал синовете си и им казал: „Аз научих един добър урок. Дайте ми трите тефтера, на които си правя сметките.“ Той взел тефтерите и ги турил в огъня да изгорят. „Това иска Бог от нас“ – казал той на синовете си. И тогава ние трябва да имаме тефтери да пишем не кой колко има да ни дава, но на кого имаме да даваме. Нека правим добро и следим не какво имат другите да ни дават, но какво ние имаме да даваме. Любовта е закон на даване. Като се научим да даваме, светът ще се оправи. Пътят на Любовта е най-лесният път. И ако ме питате кога ще се оправи светът, казвам: Ако вървите по стария начин, трябват ви още 10 000 години. Ако вървите по новия начин, по пътя на Любовта, трябват ви още 10 години. Питам ви сега: Какво искате – десетте хиляди години или десетте? Ако изберете десетте години, блажени сте. Ако изберете десетте хиляди години, има още много да се учите. Как да се справяме с мъчнотиите? Вие имате билет за трена, трябва да пътувате. Идете на трена, заемете си място и за нищо не мислете. Дали има въглища, кога ще потегли – това не е ваша работа. Сега и вие имате по един билет за живота. Какво ще се безпокоите кога ще тръгне тренът? Вие ще отидете на мястото си и ще чакате. Сега вие се безпокоите дали ще тръгне тренът или няма да тръгне. Това безпокойство е безпредметно. Без тревоги!" - Бог е виделина - http://triangle.bg/books/1942-09-27-10.1998/1943-01-31-10.html "...От всички хора се изисква да се съединят чрез любовта с Бога. Само когато Бог дойде да работи във вас, всички ваши копнежи, които седят дълбоко скрити във вашата душа, ще можете да ги реализирате и да придобиете щастието, което търсите. Този е начинът, по който можете да постигнете всичко, каквото желаете. За да постигнете всичко, вие трябва да разберете, че Бог живее във вас и вие в Него. Не можете ли да разберете това, вашите мисли, желания и постъпки ще останат нереализирани. Няма по-страшно за човека от това, да остане излъган във всичко онова, към което се е стремял. Знаете ли, какво нещо е да отидете в дома на един ваш приятел с всичкото си доверие и той да ви предаде на вашия неприятел или враг? Юда предаде Учителя си само за 30 сребърника. По-добре беше да не се е раждал, отколкото да извърши това предателство. Ако вие при най-малката мъчнотия не можете да издържите и продадете онова хубаво в себе си, не мязате ли на Юда Искариотски. Ако при най-малката мъчнотия ти си готов да продадеш онова красиво, свещено чувство в себе си за 30 сребърника, не си ли Юда Искариотски? Значи Бог, който е мислил за теб милиони години и ти е дал всичкото си благоволение, а ти си неблагодарен за всичко това и не си готов да се изплатиш, това не е ли Юда Искариотски в теб? При това положение, дето и да бъдеш, каквото и да правиш, нищо няма да постигнеш, нищо няма да придобиеш. Съвременните хора искат да се налагат, да стават нещата по тяхна воля. В това отношение те мязат на своенравни деца. Те казват, защо светът е така създаден, защо нещата стават така и така и т.н. Не, свий ръката си на юмрук и кажи: „Господи, искам да бъда една чешма, да имам мекотата на водата.“ Всичко хубаво и красиво седи в мекотата. Който има мекота е по-силен и от най-грубия човек. Водата е по-силна и от твърдите канари. Тя и тях изкопава. В света няма по-мощна сила от водата; в света няма по-мощна сила от топлината; в света няма по-мощна сила от светлината; в света няма по-мощна сила от любовта. Човек трябва да има с какво да работи. Някой казва, че няма какво да прави. Как да няма какво да прави? Първо ще възлюбиш водата. Ще отидеш при водата и ще ѝ кажеш: „Сестрице, водице, моля те да ме научиш да стана мекичък. Ти така се приспособяваш, че дето и да отидеш, все хората търсиш; ако някъде те оцапат, ти пак си весела, на никого не се оплакваш. Като се оцапаш тук отидеш, там отидеш, изчистиш се и пак си чиста, пак си весела.“ Тя влезе в човека, [изцапа се … пак излезеш и си чиста] Тя навсякъде е добре дошла. Не трябва ли да знаете и да изучите, какво богатство крие водата, въздуха и светлината в себе си? Всичко това, човек трябва да оцени, да разбере какво богатство му е дадено. Всички хора имат уста, но знаят ли какво богатство крие тя в себе си? Чрез устата човек може да опита най-сладките неща в света. Единственото нещо, чрез което ние можем да оценим сладките неща, които Бог е създал, това е устата. Знаете ли, какво богатство представят човешките уши? Единственото нещо, чрез което човек може да схваща онази вътрешна музикалност, онези тонове, това са ушите на човека. С очите си пък можете да схванете онази красота в природата, онези хубави краски. Нито устата, нито носът могат да схванат онова, което очите схващат. Казвам: Големи богатства са дадени на човека, които той не оценява. Като не оценявате благата, които Бог ви е дал, мнозина казват: „Какво ни е дал Господ?“ Че какво по-голямо благо искате от носа, с който се възприемат всички най-приятни благоухания в природата? Какво по-голямо благо искате от езика, с който вкусвате всички блага в живота? Какво по-голямо благо искате от ушите, с които възприемате звуковете и най-красивите тонове? Какво по-голямо благо за човека от неговите очи, с които той вижда красотите на света? Защо човек да не е благодарен за всичкото това благо, което му е дадено? Защо човек да не благодари за това, което има днес и до което е достигнал? Ще кажеш на баща си и на майка си, че благодариш за всичко, което ти е дадено. Адам не можа да прецени това, което му беше дадено, вследствие на което излезе от рая. Ние трябва да се върнем към Първата Причина на нещата и да благодарим за всички блага, които ни е дала. Ние трябва да събудим в себе си едно благодарно сърце, един благодарен ум, една благодарна душа и един благодарен дух. Ние трябва да възвисим душата си към Бога и да Му благодарим. Не само да благодарим, но да потекат всички тези благословения през пръстите ни, през ръцете ни. Ние трябва да дигнем ръцете си над ушите, над очите да възприемем тия радиоактивни лъчи, които слънцето носи и да носим тази светлина навсякъде по света....

Слънчева

Слънчева

 

Петимата братя

„Защото имам петима братя, да им засвидетелства, щото да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ (Лука 16:28) „Защото имам петима братя.“ В този стих са важни петимата братя. Каква роля играе числото пет? За онези, които не са запознати с висшата математика, числото пет няма никакъв смисъл. Казваме: пет крини жито, пет ябълки, пет круши, пет златни монети и прочие. В числото пет има идея, то е идейно число. Ако наредим числата от естествения ред по три в една група, ще имаме: 1, 2, 3 – първа група; 4, 5, 6 – втора група; 7, 8, 9 – трета група. Каква роля играе числото пет? Единицата е творчески принцип – това, което твори. Това число означава още киселина, която руши; тя приготвя материята. Числото две е основа, числото три е резултат, т. е. завършен плод. Като дойдем до числото четири и продължаваме да броим нататък, имаме същия закон: четворката е киселина, петорката е основа – майката, а шесторката е резултат. Числото пет се среща често в Библията. „Имам петима братя, да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ Всяка истина трябва да се разбере в своите прояви. Следователно и числото пет трябва да се посее, за да се прояви. Като го посеем, ще разберем качествата на почвата. Посейте в земята една ябълкова семка или едно житно зърно, за да разберете богата ли е почвата или бедна. Опитът показва качествата на нещата. Киселината например се познава по разрушителната ѝ сила. Някои хора искат целият им живот да мине в музика и песен, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви. Ако щастието е на единия полюс на живота, на другия полюс стои жертвата. „Имам петима братя, да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ Значи единият брат – богатият, който е вече в това мъчително място, мисли за петимата си братя. Те са почвата, основата на живота. Единият брат работи за петимата, за да не се развали почвата. Братът, който е на мъчение, има една добра черта – желае доброто на петимата си братя. Той иска да ги избави от това място, да предотврати техните мъки. Обаче Аврам му казва, че неговите братя трябва да слушат Моисея и пророците. – Кой е Моисей? – Световната власт и политиката, която тя прокарва. Моисей е законът, който оформя нещата. – А пророците? – Те представят религията, науката, културата, които дават подтик на човека да се развива. Пророците работят за правилното провеждане на Моисея. Те го оформят. Затова Аврам казва: „Те да слушат Моисея и пророците“. „Имам петима братя.“ Едно съвпадение: и човек има пет сетива – осезание или пипане, обоняние, вкус, слух и зрение. Петте сетива са свързани с петте свята или петте вида материя, които се различават по степента на своите вибрации или трептения. Материята, която работи с чувствата, е доста груба. Това всеки е опитвал. Колкото по-възвишени са чувствата на даден човек, толкова повече тяхната материя се облагородява. Ако двама приятели се хванат за ръце, чувствата им преливат от един на друг. Като отпуснат ръцете си, връзката между чувствата им не се прекъсва. Ако в момента, когато двамата приятели държат ръцете си, мине край тях човек с груби чувства, и двамата ще изпитат известно страдание, като че някой иска да прекъсне тяхната връзка. Това показва, че чувствата наистина са нещо материално, което се отразява и върху физическото тяло на човека. И при вкуса се образува връзка, но по-фина от тази при хващане на ръцете. И при целувката се образува връзка. Като знаете това, образувайте хармонични връзки. Когато се целуват, хората не обичат да ги виждат други, да не внесат нещо нехармонично в тях. Връзка се образува още и чрез обонянието. С миризмата си цветята привличат хората и насекомите и така създават връзки. Казва се за някой търговец, че има нюх, т.е. отдалеч помирисва нещата и ги нагажда според интересите си. Има ловджийски кучета, които отдалеч подушват заека. Тук го търсят, там го търсят, докато го хванат и го занесат на господаря си. Това е „нюх“ – помирисване. Когато двама търговци се срещнат с цел да се сдружат, и двамата правят усилия, настройват носа си да помиришат дали ще има печалба от дружбата им. Като правят някакви сделки, те искат да мине незабелязано, никой да не ги знае. Ако ги знаят, ще им развалят работата. И тъй, съществат пет вида връзки: първата връзка произтича от пипането или осезанието; втората произлиза от обонянието; третата – от вкуса; четвъртата – от слуха, т. е. от разумната човешка реч, а петата произтича от зрението. Последствията на първите три връзки са 75% лоши, а само 25% – добри. Последните две връзки са по-идеални. Ето защо връзка, създадена въз основа на слуха и зрението, е по-устойчива от първите три. Дето има пипане, вкусване, връзките са слаби, не издържат дълго време. Там има ядене и пиене, наздравица. Тези връзки се развалят лесно. Връзки, които имат за основа удоволствието, не са разумни. Последствията им не са добри. Там започват добре, но свършват зле. „Имам петима братя, да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ Добро е желанието на богатия да помогне на петимата си братя, но Аврам казва, че ще ги свърже с Моисея и пророците. Питам: Как можете вие, културните хора на двадесети век, да осмислите своя живот? Политиците искат да осмислят живота си по особен начин, но още не са успели. От осем хиляди години хората воюват, разрушили са много градове. Те убиват, затварят, но живота си още не могат да осмислят. И в миналото, и сега хората се мъчат и не могат да се освободят от мъчението си. Само богатият ли се мъчи днес? – Всички се мъчат – и богати, и бедни. Кой не се мъчи днес? – „Кога ще отидем на мястото на мъчението?“ – И сега ние сме там, няма какво повече да ходим. – „Като умрем, ще отидем ли и ние на мястото на богатия?“ – Чудни сте, вие и сега сте там. Мислите ли, че ако ви хване член 4, не сте на мястото на богатия? – Кой е отец Аврам? Той представя разумните хора. Те се отличават от неразумните по своите принципи. Разумните са хора на мира и на любовта, а неразумните – на размирието и убийствата. Разумните казват на неразумните: „Ние можем да ви помагаме и съчувстваме, можем да бъдем между вас, но не можем да служим на вашите методи и разбирания“. Казвате: „Да се примирят всички хора, да подобрят живота си“. Как ще се примирят? Как ще се примириш с онези, които живеят в омраза, насилие, убийства? Ние живеем в братство и равенство, в мир и любов. Как ще се примирим тогава? Лазар показа, че ако човек от низшата култура, с низши разбирания, влезе между хора с висша култура, той не може да живее с тях в братство и равенство. Лазар е човек от висша култура и попадна между хора от низша култура. Цял живот той прекара пред вратата на богатия, който не му даваше нито трошица от своята трапеза. Умря Лазар и се върна в културата на мира и любовта. В която държава влезете днес, навсякъде ще видите две различни разбирания: едни поддържат насилие, камшик, затвори, бесилки. Други поддържат Христовия закон. От осем хиляди години хората все бесят, колят, но какви са резултатите им? Цялата земя е покрита с гробища. Няма място, което да не е опръскано с човешка кръв или кръв на животно. Земята е толкова нечиста и опетнена! Небето е решило да потопи всички континенти на Земята. Новата култура не може да расте и да се развива на тази нечиста Земя. Нужна е една почивка, едно пречистване на Земята. Сегашните хора не подозират при какви опасности живеят. Въпреки това те търсят само удоволствия. Никой не иска да прави зло. Всеки има красиви желания, благородни подбуди, но няма разбирания, не знае как да живее. За обяснение на горната мисъл ще ви приведа следния случай. Влизаш в черква, слушаш какво се проповядва там. На излизане от черквата започват да разискват върху думите: „Син Божи ли е Христос, или не?“ Ако си позволиш да кажеш, че Христос не е син Божи, ще те нарекат еретик. Питам онези, които признават Христа за Син Божи, прилагат ли Неговото учение? Не е въпрос кой е Христос и какъв е Той. Важно е, че никой не може да познае Бога и Христа вън от Любовта. Дето отсъства Любовта, там е насилието. Колкото и да разчита една държава на своите мощни оръжия, щом насилието се шири в нея, тя е място на мъчение, тя е адът в света. Имаш хубав, здрав кон, всеки ден го товариш с хиляда килограма тежест и се радваш, че може да ти служи. Конят пъхти, поти се, но ти не искаш да знаеш и казваш: „Отличен е моят кон, много работа ми върши“. Конят тегли ли, тегли, но ти не влизаш в положението му. Сега ще дойда до положението на жената от старата култура. Млада мома се влюбва в един момък и започва да му говори: „Ти си ангел, мой спасител. Аз ще живея само за тебе. Моето сърце е твое. Ще те обичам с всичката си душа“. Той слуша и си мечтае как ще живеят в бъдеще. Среща приятеля си и му казва: „Знаеш ли каква мома срещнах? Обича ме, готова е да се жертва за мене“. Приятелят му го слуша и мълчи, нищо не казва. Момъкът хвали момата на майка си, изнася нейните качества, любовта ѝ към него. Майката казва: „Синко, тази мома не е за тебе“. – „Как си позволяваш да говориш така? Тя е ангел, няма подобна на нея.“ – „Ще видиш, ще се убедиш в думите ми.“ Те се оженват и не се минава една година от женитбата, тя започва да се проявява, да изисква от него нов костюм, модерни обувки, златни украшения. Дали той има средства или не, тя не иска да знае. Тя му казва: „Моите съседки имат хубави дрехи, обувки, украшения, и аз искам същото. Имаш или нямаш пари, не е важно, ще ми доставиш всичко, каквото ти искам“. И сега тя е ангел, но на старата култура – на безлюбието. За да има мир вкъщи, той задоволява желанията ѝ, докато един ден го турят в затвор за дългове. Съседите казват: „Добра, благородна жена е тя, но той излезе лош човек“. Аз пък казвам: Добър човек е той, но жена му го прати в затвора. Оттам той вика: „Жено, ела да ми наквасиш гърлото!“ – „Не влизам в затвора“ – отговаря жената. Така постъпват и мъжете. Така постъпват и църковниците. Така се постъпва навсякъде в живота. Днес повечето хора говорят за Бога, за морал, за честност, а какво ли не се крие зад тези думи. Религиозният казва: „Вярвай в Бога!“ – В Бога вярвам, но в тебе не вярвам. Отиваш в един магазин да си купиш плат. Питаш търговеца: „Вълнен ли е този плат?“ – „Да, вълнен е.“ Купиш плата и като се върнеш в къщи изследваш го, да видиш наистина ли е вълнен. Оказва се, че само една трета е вълна, а останалото – памук. Занасяш плата на търговеца и го питаш: – „Защо ми каза, че платът е вълнен?“ – „Отде да зная, че имало и памук?“ – Щом не знаеш, кажи си истината. Преди години бях в един провинциален град. Срещнах се с един обущар-евангелист, който знаеше добре цялата Библия. Понеже имах нужда от обувки, запитах го: „Приятелю, можеш ли да ми ушиеш едни обувки?“ – „Мога. Ще ти ушия такива обувки, каквито никога не си носил. Ще бъдеш доволен от тях и ще ме помниш завинаги.“ Той ми взе мярка и определи кога ще бъдат готови. На уречения ден отивам да взема обувките си и обущарят ми предлага ново положение: дава ми готови обувки, които направил за един офицер. Понеже не му били по мярка, оставил ги на обущаря, да ги продаде на някого. Опитах ги, дойдоха ми на мярка. Попитах го: „Здрави ли са?“ – „Много здрави, ще ги носиш с години.“ Взех обувките си, платих му колкото искаше и си отидох. Обаче останах изненадан. След един месец обувките се скъсаха, кожата се напука. Занесох обувките на обущаря и го запитах: „Защо се пукна кожата толкова скоро? Нали каза, че е здрава?“ – „Отде да зная?“ Случват се такива работи. Сега, в което общество и да влезете, която църква и да посетите, навсякъде ще видите все напукани кожи. Един ден отидох при един светски обущар. Занесох му една кожа за обувки с молба да я прегледа и да се произнесе за здравината ѝ. Той прегъна кожата на няколко места; обърна я на другата страна, пак я прегъна; пречупи я няколко пъти и веднага кожата се напука. Той каза: „Тази кожа не е здрава. Ето, аз ще ви покажа коя кожа е здрава“. Взе една от своите кожи и я подложи на същите опити. Огъва я, мачка я, обръща я на една и на друга страна и най-после каза: „Ето една здрава кожа“. От примера с двамата обущари аз вадя следното заключение: Във всеки човек има две култури – стара и нова, две естества – низше и висше. Към низшето естество се отнасят низшият ум и низшето сърце, със свой определен стремеж. Към висшето естество се отнасят висшият ум и висшето сърце – също със свой определен стремеж. Няма човек в света, в когото тези две естества да не са се изявили. Един интересен случай от човешкия живот показва какви са резултатите от проявата на низшето естество в човека. Млад момък, Моис Бекето, бил назначен на пост да охранява един голям мост, през който минавали влаковете, да отваря и затваря ключа на моста според нуждата. Когато влакът минавал, Моис затварял моста и след заминаването му пак го отварял. Щом свършвал работата си, той бил свободен да се прибере у дома си. Млада, красива мома, някоя си Хенриета, се влюбила в този момък и започнала често да го посещава. Няма нищо лошо в това, но тази любов му причинила голяма пакост. Един ден, когато бил на поста, Хенриета дошла при него и започнали да се разговарят. Увлечен в чувствата си, той забравил да затвори моста. В този момент експресът пристигнал. Момъкът не успял да затвори моста навреме и експресът паднал в реката. – Кой е причина за това нещастие? – Сляпото човешко естество, т. е. низшето начало в него. В заключение на това казвам: Много проповедници и владици, религиозни и светски хора, учени и прости, така се увличат в своите интереси, в парите, в удоволствията, че като минава Христос през моста, те стоят захласнати и забравят да го затворят. Христос минава, но те не Го виждат. Казвам: Не е време сега да се любите. Тренът минава. Затворете моста! Като мине тренът и отворите моста, можете да се любите колкото искате. – Какво станало после с младия момък, Моис? – Осъдили го на десетгодишен строг тъмничен затвор. Какво представя Моисеевото учение? – Законът. Той не търси причините на нещата, но изследва фактите обективно, както са в действителност. Какво си мислил, какво е било състоянието ти, законът не иска да знае това. Всяко нещо трябва да става точно навреме! В старата култура, в която и досега още хората живеят, се проповядва само насилие. Нужна е старата култура, нужно е насилието. – Кога? – Когато копаеш лозето, когато ореш нивата. Ще насилиш ръката си, ще насилиш плуга и ралото. Ако чрезмерно насилваш ръката си, ще те заболи. Ако копаеш на нивата цели 10–15 часа, не правиш ли насилие? Не насилваш ли мускулите си? Ако ядете чрезмерно, не насилвате ли стомаха си? Въпреки това всички хора се стремят да доведат Царството Божие на земята. Помнете: Царството Божие няма да дойде на земята. – Защо? Земята е условие за идване на Царството Божие, но тя няма да влезе в това царство. – „Искаме да знаем истината.“ – Има истини, които не мога да изнеса, нито мога да ги доказвам. Те са опасни. – Защо? Защото не можете да ги разберете. Ще ви разкажа една легенда. В далечното минало, когато светът се създавал, явил се и снегът в чиста, бяла премяна. Той запазил чистотата си с хиляди и милиони години. Един ден се явил при него приятелят му и казал: „Знаеш ли, че в света се явило едно красиво, светло слънце, с приятна светлина и топлина, които възрастват всичко живо и носят навсякъде радост и веселие?“ Снегът казал: „И аз искам да преживея тази радост, да почувствам това веселие“. – „Не може, то не е за тебе“ – отговорил приятелят му. Най-после снегът се наложил. Завели го при слънцето, което му се усмихнало кротко и благо. Какво станало със снега? Чудо! Той започнал постепенно да се смалява, да се губи, докато се стопил и нищо не останало от него. Като видял това, снегът започнал да плаче. Следователно, ако и вашите разбирания са като на снега, слънцето ще ви стопи и от вашата бяла премяна няма да остане нищо. Кои семена възраства слънцето? Слънцето възраства само онези семена, които са минали вече през старата култура. Ледът, снегът, студът са символи на старата култура. Те представят Моисеевия закон. Иде слънцето на живота, при което снегът ще се превърне във вода, както е станало навремето. В новата култура снегът няма да бъде толкова студен, колкото е сега. Той ще стане по-топъл, ще се топи, ще се превръща във вода, която ще полива градината. Моисеевият закон трябва да се видоизмени, да приеме друга форма. Насилието трябва да изчезне. В древността един от египетските фараони на име Кухи Бентам бил един от посветените членове на Бялото Братство. Той имал дъщеря – Изис Бухи, която посвещавал в знанието на Бялото Братство. Тя изучавала закона на четирите щастливи дни на годината. Първият ден бил в началото на пролетта, вторият ден – в началото на лятото, третият ден – в началото на есента, а четвъртият – в началото на зимата. За да изучи законите на щастието, Изис Бухи взимала уроци от Мелсадек – Учител на Бялото Братство. Тя отивала на урок през четирите щастливи дни на годината. На всеки урок той ѝ давал по няколко скъпоценни камъка, между които имало три особени камъка. Тя трябвало да изучава всички скъпоценни камъни, но с трите от тях се занимавала специално. Тя туряла камъните в специално сандъче, дадено от Учителя ѝ. Задачата на Изис Бухи била следната: взимала сандъчето със скъпоценните камъни и обикаляла града с цел да посети всички къщи, в които имало бедни, болни, сакати; да види какво влияние ще окажат скъпоценните камъни върху страдалците. Като влизала в къщата на един от страдалците, тя изваждала сандъчето със скъпоценните камъни и му казвала: „Хвани един от тези камъни и виж какво влияние ще окаже той върху тебе. Който камък пипнеш, той е за тебе“. Всеки камък носел специално благо за човека. Един от камъните бил камъкът на Любовта. Години наред тя посещавала бедни и болни, но никой не се докосвал до камъка на Любовта. На вид той бил прост, обикновен, с нищо не издавал своята стойност. И до днес още се разнася това сандъче по света, но никой още не е турил ръката си върху камъка на Любовта. Преди пет–шест хиляди години се разнасяло това благо в Египет, във времето на посветените. И тази година Христос отваря сандъчето и предлага на хората да се докоснат до тези скъпоценни камъни. И в църквата се отваря сандъчето. Страданията, през които минава сегашното човечество, не са нищо друго, освен отваряне на сандъчето с благата на живота, които Бог е определил за човешката душа. Учените от миналото и сега спорят върху въпроса има ли човек душа и дух. Едни приемат, че има, а други отричат. Някои учени отиват още по-далеч. Те отричат даже съществуването на ума и сърцето. Обаче повечето учени поддържат съществуването на ума и на сърцето не в смисъл на физически органи мозък и сърце, но като органи на умствения и духовен живот на човека. Според религиозните има душа, но тя е лишена от форма. Не, душата има форма. Тя е много красива. Тялото е създадено по образ и подобие на душата, но е изопачено. За да се оформи като душа, човек трябва да мине през всички форми на живота, от най-ниската до най-високата. Ясновидецът вижда това през утробата на майката. Той може да проследи всички форми в развитието на ембриона, докато стигне до формата на човека. Като говорим за човека, разбираме същество, което още не е завършило своето развитие. Като човек той е завършил развитието си, но не и като душа. След всичко това се казва, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. За да стане това, нужни са още хиляди години. Питам: Колко пъти ще се завърти слънцето около своя център в милионите години на човешкото развитие, ако само за едно обръщане са нужни 20 милиона години? Оттук можете да си представите колко време е нужно на човека, за да придобие истинския образ и подобие на Бога. Слънцето ще се обърне най-малко 50 пъти, Земята – хиляди и милиони пъти, а Луната – още повече – може би милиарди пъти. Какъв ще бъде животът ви, ако сте при условията на Луната или на Слънцето? Доказано е, че животът на Слънцето не е толкова сложен, както на Земята. Животът на Луната е още по-сложен от този на Земята. Можеш ли при трудните условия на живота да мислиш за Бога, за някаква благородна идея, за идване Царството Божие на Земята? И за това можеш да мислиш, но временно. Тъкмо се предадеш на тези идеи и децата започват да викат: „Татко, мамо, хляб искаме! Дрехи, обувки искаме!“ Ще се занимаваш ли дълго време с тези идеи? Често религиозните хора казват, че Бог ще оправи работите им. – Така е, от Божествено гледище животът на Земята е уреден вече, но какво ще кажете за вашия живот? И вашият живот може да се нареди. – „Как?“ Нека всички българи кажат: „Да заработим с общи усилия, да побратимим труда си“. Нека всеки има своя къща, свой дюкян, своя нива, но да сподели печалбата си по братски с всички, които са работили заедно. При това положение щеше ли да има бедни? Идеята за братство и равенство ще се приложи, когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя. Това не се постига с външни закони, но чрез законите на една висша култура. Това е културата на Аврама, в лоното на когото влезе бедният Лазар. Докато живее в ограничителните условия на богатия, човек не може да изпълнява Божиите закони. Христос, като говори на учениците си с притчи, казва: „Направете си приятели от богатството на неправдата“. Преди няколко дни ми зададоха следния философски въпрос: „Какво ще стане с даден предмет, ако отнемат някои от неговите качества?“ Питам: Какво става с почвата, върху която се посаждат различни дървета и растения? Макар че те отнемат известни елементи от нея, в края на краищата почвата пак си остава почва. И като не дава, и като дава нещо от себе си, почвата не престава да съществува. И без растенията тя пак си съществува. Качествата са проява на субстанцията, която съществува сама по себе си, т.е. и без своите прояви. Ще кажете, че Любовта е проява на Бога. Не, Бог е Любов. Следователно вън от Любовта Бог не съществува. – Какво е Бог вън от Любовта? – Мъчение. – А вън от мъчението? – Небитие. – Що е небитието? – Самота. Когато е сам, човек не спори – всякакъв спор се преустановява. Ще ви дам следните мисли: Да любиш Едного, това е свобода; да любиш мнозина, това е робство. Да слугуваш на Едного, това е свобода; да слугуваш на мнозина е робство. Казват: „Да служим на Англия, на Франция, на Германия, на България“. – Кой народ, като слугува на тази или онази държава, е свободен? За да бъдем свободни, ние трябва да служим на онази велика идея, която обхваща всичко в света. „Имам петима братя, да не би и те да дойдат на това мъчително място.“ Казват, че богатият ще бъде на вечно мъчение. – Не, аз виждам, че неговото съзнание се пробужда. Аврам отговори на богатия: „Има начин, чрез който и ти можеш да излезеш от мястото на мъчението“. – „Кой е този начин?“ – „Мъчението и страданието. Ще се мъчиш и страдаш, докато научиш уроците на съвременната култура. След това ще дойдеш при мене.“ Това, което казват евангелските проповедници и православните свещеници за мъчението, не е вярно. Според тях човек ще се мъчи в ада толкова години, колкото време е нужно за изпаряване на водата от океана, като се изпарява всяка година по една капка. Кой проповедник или свещеник е чул това от Господа? Чии думи са тези? Знае ли някой какво наказание е определил Бог за грешниците? На Земята има закони, по които съдят хората. Тогава по кой Божествен закон осъдихте грешниците на толкова милиона години? Божият закон гласи: „Докато се противиш на Божията воля, докато не приемеш Любовта в себе си, ще страдаш. В който момент приемеш Любовта в себе си, Бог ще те прости, и страданието ще те напусне“. Опитай този закон. Признай в себе си, че Бог е Любов, и ти ще излезеш от мястото на мъчението; ще почувстваш, че всички хора са твои братя. Следователно, ако искаш да се разшириш, приеми Бога в себе си като Любов. Богатият казва на Аврама: „Отче Авраме, прати Лазара при петимата ми братя да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място“. Ако богатият прояви грижа към своите пет братя, не трябва ли и вие да помислите за своите пет братя? Вие сте тези петима братя и аз ви проповядвам: Слушайте, братя, приемете Любовта, за да не бъдете и вие на онова мъчително място. Много от вас сте на мъчение, като богатия. И когато той се обърна към Аврама с молба да изпрати Лазара да накваси гърлото му. Аврам каза: „Не мога да направя това“. Аз отивам по-далеч и казвам: Аз съм готов не само да наквася гърлото ти, но и да ти подам ръката си и да ти кажа: Вярваш ли в Бога? – „Вярвам.“ – Готов ли си да се жертваш за брата си? – „Готов съм.“ – Дай си ръката тогава. Това може да стане в един ден, в една минута, но такава, в която енергията е толкова интензивна, че да се равнява на интензивността на 35 милионите градуси топлина на Любовта. В природата съществуват два процеса на пречистване: бавен и бърз. Моисеевият закон е бавен процес. Там има клане, бесене, убиване. Законът на Христа, т.е. законът на Любовта, е бърз процес. Който служи на този закон, той влиза заедно с Христа в рая. Така стана и с разбойника, който беше заедно с Христа на кръста. Той каза: „Аз вярвам, че ти си Бог на Любовта. Приеми ме в Царството си“. Христос слезе от кръста и отиде до дъното на страданията, дето придоби такова разширение, че колкото дълбоко слезе, толкова високо се издигна. Много хора, като слязат долу, до 35 милиона градуса огън, придобиват голям стремеж да се повдигнат нагоре. Това не трябва да ви плаши. Бъдете смели и решителни да се повдигнете нагоре. Всички вие трябва да проповядвате онази велика, съзнателна Любов, която е в сила да преобрази живота ви. Как ще приложите тази Любов? Направете следния опит. Някой ви дължи 10,000 лева. Опитайте се да видите можете ли да му простите дълга. Кажете си: „Мога ли, в името на Любовта, да простя на този човек десетте хиляди лева и да ги забравя?“ Ако можете да му простите, вземете полицата, подписана от поръчителите, и я турете в огъня, да изгори. Направете опита без да се колебаете. Някои искат да влязат без опити в Царството Божие. Не, без опити не е възможно. Ще влезете в огъня и ще изгорите всичките си полици, т.е. всички недоразумения, всички огорчения и обиди. Всичко това ще изчезне. И като излезете оттам, ще имате чиста, кристална Любов. Който има тази Любов, той е готов на всякакви жертви. Днес проповядвам на жените: Вие трябва да обърнете мъжете си към Господа. Спасението на света е във вашите ръце – в ръцете на жените. Вие сте емблема на Любовта. Вие трябва да изправите изопачените умове на мъжете си. – „Как ще стане това?“ – Като внесете Божията Любов в сърцата си. Ще обичате мъжете си. Ще обичаш мъжа си – едного, без да му ставаш роб; ще обичаш Едного, т.е. Бога ще обичаш в него. За някои жени казвам: Откак жените влязоха в новото учение, те забравиха мъжете си. Аз искам жените на новото учение да бъдат идеални; искам всяка жена да бъде спретната, смела и решителна в проявата на своите добродетели. Искам жената да бъде умна, съобразителна, да схваща добре нещата и пред никаква мъчнотия да не се колебае. Желая всяка жена на новата култура да се отличава по нещо: по вървежа си, да има нещо пластично в нея, да бъде подвижна; дето минава, всички да казват за нея: „Ето една благородна жена, сърце има тя“. Ако я срещне мъж, който отива да пие или да върши престъпление, да каже: „Отказвам се от лошото си намерение. Не искам да върша повече престъпления“. Искам жената да бъде изповедник на мъжа, да го погледне строго и да каже: „Пътят, по който си тръгнал, не е прав. Не ми харесва този път! Ела с нас в пътя на Любовта“. Какво прави сегашната жена? – Като види мъжа си, тя казва: „Хайде да му намажа колата“. – Няма какво да му мажеш колата. Това е Моисеевият закон. Колкото и да му мажеш колата, тя все ще скърца. Мъжът не се нуждае от мазане. Друго нещо иска той, а именно: да бъде почитан и уважаван. Жена, която уважава и почита, има Любов в себе си. Тя дава и на другите от изобилието си. Ще кажете, че тя се жертва. Не, тя дава от изобилието си. Жертвата подразбира друго нещо. Божественото не трябва да се жертва. Не мислете, че мъжът иска много. Неговата торба е малка, той не иска много. Щом започне жената да дава, мъжът казва: „Стига толкова!“ Изобщо Божественото дава от изобилието си, за да задоволи нуждите на всички страдащи. Жената на новата култура трябва да възпитава децата си преди да се родят, още като са в утробата. Тя трябва да каже на сина си: „Синко, като излезеш на бял свят, в лицето на майка си, на сестра си и на жена си ще виждаш Божието лице. Ще гледаш на тях с благоговение, няма да допущаш никакви лоши мисли и чувства“. Какво казва съвременната майка на сина си и на дъщеря си? Тя казва на сина си: „Синко, не вярвай на своята възлюбена. Тя има интерес от тебе, не те обича“. На дъщеря си казва: „Дъще, не вярвай на своя възлюбен. Той ще те излъже“. Каква култура е тази, която се основава на безверието? Какво може да се очаква от нея? Въпреки съвета на майката те се оженват и после не живеят добре. Как ще живеят добре? Жената не вярва на мъжа, а мъжът не вярва на жената. И аз, като проповядвам на синовете и дъщерите ви, възпитани в дух на безверие, те казват: „Не му вярвай!“ – Какво ще стане, ако и аз, като проповядвам, кажа: Не вярвайте на тези! Аз съм искрен и като казвам „не им вярвайте“, имам предвид да вярвате в онова висше, Божествено съзнание, което се преплита с вашето. Това е съзнанието на Бога, Който живее по особен начин във вас. Има светли моменти в човешкия живот, както и в целокупния живот, когато Бог се проявява в своята пълнота. Тогава и мъжът, и жената, и децата са радостни и весели, като че са на небето. Прояви се Бог за момент и после се оттегля. След това идат споровете, недоразуменията. Бог ту се проявява, ту се оттегля, за да ни възпитава. Той иде. „Търсете ме – казва Бог – докато съм близо до вас.“ Бог изгрява между хората и залязва както слънцето. Понеже сега изгрява, иде нова култура на земята. Вие, жените, които ще оправите света, кажете на синовете си: „Синко, вярвай в момата, която си избрал за своя другарка. Тя е отлична мома. Живейте добре, за да ви благослови Бог“. Кажете и на дъщерите си: „Дъще, вярвай на своя възлюбен. Той е отличен момък“. – „Ами ако не излезе така?“ – Как да не излезе? Щом в сърцето на момата и на момъка е проговорил Бог, ще им вярвате. Не разваляйте Божията работа. Ако Бог е проговорил на момата, ти кажи на сина си: „Синко, вярвай на Бога! Вярвай на тази душа, която те обича. Вярвай на Любовта!“ Ако ние вярваме на Бога, Който ни говори, това се отнася до нас, ние печелим от това. Като ви проповядвам, аз възприемам мисълта на новите посетители. Те си казват: „Дали този човек говори истината? Дали не иска да ни оплете като другите?“ – Много просто, ако аз не говоря истината и искам да ви оплета, ще имам същия резултат като тях. Например ще ви построя една къща, която след десетина години ще се събори. Истината всякога може да се опита. Няма нищо скрито-покрито в света. Това, което мислим, чувстваме и вършим, непременно ще се опита. Всички неща ще се опитат, без изключение. Всички трябва да бъдем благородни, искрено да пожелаем нашите братя да не минат през това мъчително място. Понеже сандъчето със скъпоценните камъни е отворено и Христос предлага на всички да пипнат по един камък, гледайте да пипнете камъка на Любовта. Аз ще ви съдействам за това. Бъдете смели в Любовта! Не се страхувайте! Иде новата Любов в света. Тя ще изтрие всички грехове на хората. Тя ще разреши всички противоречия и недоразумения. Тя ще донесе нещо ново, за което никога не сте мислили. Тя ще внесе такъв мир в душите ви, за който нямате понятие. Това не е илюзия, а действителност. Да опитаме Бога, Който е създал света. Да опитаме Бога, Който работи в света, и който всеки момент ни говори! Този е един от щастливите дни на годината. Няма да се мине много време и дъщерята на Бога ще дойде. Тя ще мине покрай вас със скъпоценните камъни и ще ви пита: „Кой камък ще пипнете?“ Няма съмнение, че ще пипнете един от лъскавите камъни. Аз ще издам тайната, ще ви кажа кой е камъкът на Любовта, него да пипнете. Ето тайната: Турете ръката си върху най-простия камък – той е камъкът на Любовта. Понеже изнасям тайната, ще ме глобят. Не съжалявам, че ще платя глоба, но съжалявам, че сте хора на съмнението и ще кажете: „Той изпитва ума ни. Не може простият камък да бъде камъкът на Любовта“. Който вярва, нека пипне най-простия камък; който не вярва, да пипне най-блестящия камък. Който върви по своя ум, ще пипне простия камък; който върви по чужд ум, ще пипне един от лъскавите камъни. Днес казвам на жените: Внесете в умовете на мъжете си повече светлина. Само жената може да направи това. Мъжът не може да спаси друг мъж – жената ще го спаси. Жената развали мъжа, жената ще го спаси. Жената развали света, жената ще го оправи. Първо жената вкуси от забранения плод и заради нея Бог изпъди и Адама от рая. Ето защо жените ще спасят света. Мъжете не са виновни за развалата на света. Жените са по-умни от мъжете, затова ще си признаят погрешката и ще кажат на мъжете: „Понеже ние станахме причина да ни изпъдят от рая, ние ще ви върнем наново там. Ние ви въведохме в света, дадохме ви възможност да придобиете знания и опитности. Минахте през страдания и сега ще ви върнем пак в рая. Втори път не правете същата грешка“. Сега пак казвам на жените: Вие сте спасението на света. Както едно време проявихте голяма любознателност, пожелахте да ядете от плода на скъпоценните камъни, сега слушайте Христа. Той стои под дървото на живота и като минавате покрай Него, пита ви: „Защо не ядете от плода на това дърво?“ – „Забранено ни е.“ – „От кого?“ – „От нашия Баща.“ – „Не, Той казва: „Яжте от плода на това дърво! Ако ядете от неговия плод, ще светнете и ще се върнете в първичната слава на живота“.“ – „Дай ни тогава от този плод.“ – „Яжте – казва Христос – и на мъжа си дайте от този плод, и той да светне и да се върне в своята първоначална слава.“ Наближава това време. Христос иде с отворено сандъче. Жените ще спасят света! Никакви проповедници и владици, никакви свещеници и попове – жените ще спасят света! Разбирате ли това? Така е казано в Писанието. Така е поставен този въпрос. Казано е: „Ще изпратя Духа си“. Щом дойде Духът, няма да има никакви спорове. Духът работи сега в жените, затова те са повече религиозни и духовни от мъжете. Наблюдавайте, дето стъпи женски крак, всичко тръгва напред: и наука, и религия, и музика – всичко върви добре. Жената е почва, на която всичко вирее. Ако изчезне жената, всичко спира – и наука, и религия, и музика, и поезия, и изкуство – почва няма. Поетът пише, докато носи жената в ума си. Отнемете ли жената, перото му престава да пише. И завоевателят вади смело оръжието си, докато носи жената в ума си. Щом отнемете жената, той изгубва смисъла на живота си и слага оръжието. В умовете на всички хора стои жената. Тя е любовта, тя е тяхната идея. Аз не разглеждам жената като външна, физическа форма, но като жива идея. Наближава великият момент, когато жената ще мине край дървото на живота. Там стои Христос и, като мине първата жена край това дърво, Той ще я попита: „Защо не ядете от този плод?“ Обръщам се и аз към жените и казвам: Не бивайте мекушави! Смелост се иска от вас. Сега Бог ви говори, а не хората или духовете. Разперете крилата си, вдигнете главите си нагоре! Когато Бог ви говори, вие сте смели и решителни. Когато хората ви говорят, вие се гушите. Вие, жените, не се свивайте. Докато се криете, няма да ядете от плода на дървото. Сега Бог праща жените в света, да го спасят. Разбирате ли това? От 8,000 години Бог е изпратил жените на Земята да спасят света. Тогава излязохте от рая и сега трябва да се върнете там. Време е вече да спасите мъжете си. Стига сте ги водили подире си! Мъжете представят Моисея, а жените – пророци

Слънчева

Слънчева

 

Из "Обичайте и радвайте се"

По някой път, аз ви говоря за подмладяването. Някоя сестра говори на друга: "Ти подмлади ли се?" Гледам, сестрата не е започнала да се подмладява. Виждам защо не се подмладява. Тя не е мислила правилно. Тя казва, че син и не бил на работа, тревожи се. Как ще се подмлади? Ами тази съседка, която мърмори, казва: " Я виж, онази сестра с каква хубава шапка е. Каква хубава шапка на главата."-съседката говори. Някоя мине с хубави обуща. Навън всички са облечени. Ако и отвътре биха били облечени, както и отвън, то почти сме в света на доброто. Като дойде Христос, най-първо ще ви попита: "Защо не обичате истината?" После ще ви попита: "Коя беше причината, че не се радвате на любовта?" Какво ще отговорите сега? Мнозина от вас ще кажат: " Господи, как да обичаме истината, когато тя носи само страдания?" Разправяше един познат, майор беше, разправяше една своя опитност. Той беше поставен да завежда стопанството на един полк-коне, магарета. Случило се така, че едното магаре се одушило. Полковникът вика майора и го пита защо се е одушило магарето? Що не е взел грижа за това? Той му разправил работата. Майорът казал: " Рекох веднъж да кажа истината, как седи работата, арестува ме 24 часа. Аз се обърках, казвам: Господин полковник, веднъж в живота си рекох да кажа истината, вие ме арестувате. Бъдете уверени, че втори път няма да ви кажа истината." Ти ако кажеш истината, веднага ще идеш в затвора. Следователно ние не обичаме да казваме истината, понеже, ако я кажем, затвор има, наказание. Често вкъщи има същия закон. Майката пита детето: "Ти ли изяде сладкото от гърнето?" То седи и мисли, казва: "Мамо, аз го изядох." - "Защо го изяде?" Вземе тоягата и го набие. То ще е, като този майор, още веднъж не казва истината. Не казвам, че съм бутало гърнето щом има тояга. Това са външни примери. Може и вие като говорите да го преведете пример, но примерите не подобряват света. Мислите ли, че ако на един щастлив човек дадат една хубава дреха, която някой прокажен е носил и ако я дадат на този човек, той ще бъде щастлив? Мислите ли, че ако днес ви паднат много пари, но за туй злато някой човек е убит, вие ще бъдете щастливи?... Мислите ли, ако ви подарят къща, за която някой се е пожертвал, ще сте щастливи? Мислите ли, че онази земя, която е с кръв оросена, вие с тази земя ще бъдете щастливи? Много зле разбират съвременните хора - "земята с кръв се взема." Една земя, придобита с любов, една земя, придобита с истина е благословение. Но една земя, придобита с насилие, тя носи само нещастие. Казвам: Земята в света, Бог я е създал. Какво има да делим. Господ е разпределил земята ва всичките народи, които е пратил по лицето на земята. На всеки човек дадено му е място, в което той да живее. Колко въздух му трябва, колко храна му трябва, колко светлина му трябва, всичко е предвидено в живота. Казвате: "щом е предвидено, защо не става?" То е личен въпрос. Всеки един от вас да придобие това, което има... Ще ви прочета 100 стр. от "Пътя на ученика".... 19 Утринно Слово, 25. февруари 1940г., Изгрев

Слънчева

Слънчева

 

Тъй рече Заратустра - Фридрих Ницше

1. Когато навърши тридесет години, Заратустра напусна родината си и родното езеро и се оттегли в планината. Цели десет години той не се умори да се наслаждава на своя дух и на самотата си, но накрай сърцето му се обърна — и един ден той се вдигна още в ранни зори, застана пред слънцето и му рече тъй: „О, ти, огромно светило! Щеше ли да познаеш истинското щастие, ако не бяха тези, които огряваш със светлината си? Десет години ти изгряваше тук, над пещерата ми, и щеше да се преситиш и на заревото си, и на пътя си без мене, без моя орел и моята змия. Ала всяка утрин ние те очаквахме копнежно, поемахме излишеството ти и те благославяхме за това. Виж! Аз съм преситен от мъдростта си — като пчела, претоварена с мед; трябват ми ръце, които се протягат към другите. Аз бих искал да дарявам и да раздавам, докле мъдреците между людете отново се възрадват от глупостта си, а бедните — от богатството си. Затова аз трябва да се спусна в низината, както правиш ти вечер, когато снизхождаш зад морето и занасяш светлина и в долния свят, о, ти пребогато светило! Също като тебе и аз трябва да заляза, както наричат това людете, при които искам да се спусна. И тъй, благослови ме ти, непотъмнено от страсти око, което може без завист да гледа дори едно безмерно щастие! Благослови пахара, който се стреми да прелее и да ливне като златиста река, за да разнесе вредом отблясъка на твоето сияйно блаженство. Ето! Пахарът се стреми пак да се изпразни и Заратустра иска да стане пак човек.“ Тъй започна залезът на Заратустра.     2. Заратустра се спусна сам от планината и никой не го срещна, но щом навлезе в дебрите на гората, внезапно се изпречи един старец пред него, напуснал светата си скиния, за да търси корени в дъбравата. И тъй рече старецът на Заратустра: — Не е чужд за мене този странник: преди няколко години той премина оттук. Името му беше Заратустра. Но сега се е променил. Тогава ти носеше пепелта си в планината: да не искаш сега да занесеш огъня си в низините? Не се ли боиш, че ще те накажат като подпалвач? Да, аз познах Заратустра. Кристално чисто е окото му и на устните му не лепне нито следа от скверност. Не за това ли той пристъпва с грация на танцьор? Променен е Заратустра, дете е станал Заратустра, пробудил се е Заратустра: какво дириш ти сега сред спящите? Като в море живееше ти в самотата и морето те носеше на своите талази. Мигар ти искаш да излезеш на сушата? Мигар искаш отново да понесеш сам тялото си? Заратустра отвърна: — Аз обичам людете. — Та защо — рече светецът — самият аз се оттеглих в гората и пустошта? Не за това ли, че премного обичах людете? Сега обичам Бога: не обичам вече людете. Човек е за мене несъвършена твар. Обичта към човека би ме погубила. Заратустра отвърна: — Не за обич говорех! Аз нося дар на людете. — Нищо не им давай! — рече светецът. — По-добре вземи нещо от тях и го носи заедно с тях. С това най ще им угодиш, стига да е и на тебе угодно. Ако ли пък искаш да им дадеш, не им давай нищо повече от милостиня, и то ги накарай да си я изпросят. — Не — отвърна Заратустра. — Аз не давам милостиня. Не съм достатъчно беден за това. Светецът се изсмя на тези думи и рече тъй: — Тогава гледай да приемат съкровищата ти! Те са недоверчиви към пустинниците и не вярват, че идваме, за да раздаваме дарове. Нашите стъпки кънтят за тях прекалено самотно из улиците. И както нощем, когато чуят от постелите си стъпките на мъж, много преди да пукне зората, така и сега те навярно си задават въпроса: къде се е запътил крадецът? Недей отива при людете, а си остани в гората! Върни се по-добре при зверовете горски. Защо не искаш да си като мене? Мечка сред мечките, птичка сред птичките? — А що прави светецът в гората? — попита Заратустра. Светецът отвърна: — Аз съчинявам песни и ги пея, а когато съчинявам песни, аз се смея, плача и мълвя молитви: тъй славословя Бога. С песни, плач, смях и мълвене славословя Бога, който е мой Бог. А какво ни носиш ти в дар? Като чу тези слова, Заратустра се поклони на светеца и рече: — Що бих могъл да ви дам? Оставете ме по-скоро да си вървя по пътя, за да не ви отнема нещо. И така те се разделиха един от друг — старецът и Мъжът, — смеейки се, както се смеят две деца. Когато остана сам, Заратустра рече тъй на сърцето си: — Та мигар е възможно това? Този стар светец в своята гора да не е чул още нищо за това, че Бог е мъртъв?     3. Когато Заратустра стигна в най-близкия град, разположен край гората, свари там много народ, струпан на мегдана, защото му бяха обещали, че там ще ходи по въжето един въжеиграч. И Заратустра рече тъй на народа: — Аз ще ви уча на свръхчовека. Човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато. Какво сте сторили вие, за да го превъзмогнете? Всички същества досега са създавали нещо свръхсебе си, а нима вие искате да бъдете отлив в този огромен прилив и предпочитате да се върнете по-скоро към звяра, нежели да превъзмогнете човека? Що е маймуната за човека? Посмешище или мъчителен срам? Тъкмо това трябва да бъде човек за свръхчовека: посмешище или мъчителен срам. Вие изминахте пътя от червея до човека, ала у вас все още има много нещо от червея. Някога сте били маймуни, ала и сега човек е все още повече маймуна от която и да е маймуна. Дори и най-мъдрият от вас е все още само хермафродит, кръстоска между растение и призрак. Ала мигар аз ви карам да станете растения или призраци? Ето, аз ви уча на свръхчовека! Свръхчовекът е смисълът на земята. Нека вашата воля да каже: Свръхчовекът да бъде смисълът на земята! Аз ви заклевам, братя мои, останете верни на земята и не вярвайте на тези, които ви говорят за свръхземни надежди! Отровители са те — все едно дали съзнават това или не! Презрители на живота са те, обречени на смърт и самите те поразени от отровата, земята е обръгнала от тях, нека да умрат! Някога богохулството беше най-голямото светотатство, ала Бог умря, а с него умряха и богохулниците. Със земята да кощунствуваш сега е най-страшното престъпление, както и да тачиш утробата на неизследваемото по-високо от смисъла на земята! Нявга душата гледаше с презрение на тялото и тогава това презрение беше най-висшето: тя искаше да го види измършавяло, грозно, изпосталяло от глад. Тъй тя мислеше да се изплъзне от него и земята. Уви, всъщност самата тази душа беше не по-малко мършава, грозна, изпосталяла от глад: и жестокост беше садистичната наслада на тази душа. Ала и самите вие, братя мои, ми кажете: какво ви нашепва тялото за вашата душа? Не е ли душата ви нищета и кал и жалко самодоволство? Наистина кална река е човекът. Трябва да си море, да приемеш една кална река, без да се замърсиш. Ето, аз ви уча на свръхчовека: той е това море, в него може да потъне вашето велико презрение. Що е най-великото, което можете да преживеете! Това е мигът на великото презрение. Мигът, в който и вашето щастие ще се превърне в погнуса, а така също и вашият разум, и вашата добродетел. Мигът, когато ще се запитате: „Що значи моето щастие? То е нищета и кал и жалко самодоволство. А моето щастие би трябвало да оправдае самия живот!“ Мигът, когато ще запитате: „Какво значи моят разум? Алчее ли той за знание както лъвът за храната си? Той е нищета и кал и жалко самодоволство!“ Мигът, когато ще запитате: „Що значи моята добродетел? Все още тя не ме е накарала да беснея. Как много ми додея моето добро и моето зло. Всичко това е нищета и кал и жалко самодоволство!“ Мигът, когато ще запитате: „Що значи моята правда? Не виждам да съм жар и въглен. А правдивият е жар и въглен!“ Мигът, когато ще запитате: „Що значи моето състрадание? Не е ли състраданието кръстът, на който ще бъде прикован този, който обича човеците? Ала моето състрадание не е разпятие!“ Питали ли сте тъй? Викали ли сте тъй? О, да ви бях чул да викате тъй! Не вашият грях — вашата скромна невзискателност крещи към небесата, вашият ламтеж в самия ви грях крещи към небесата! Къде е мълнията, която ще ви близне с огнения си език, къде е безумието, което трябва да се впръска във вените ви? Ето, аз ви уча на свръхчовека: той е тази мълния, той е това безумие! Както говореше Заратустра тъй, някой от тълпата извика: „Чухме вече достатъчно за въжеиграча, крайно време е вече да го видим.“ И целият народ се присмя на Заратустра. А въжеиграчът, като помисли, че за него става дума, се приготви да покаже изкуството си.                                                                            

Слънчева

Слънчева

 

Беседа пред сестрите

От книгата "Движение нагоре", Класът на Добродетелите, беседи с група ученички, подбрани от Учителя, (1920-26г.). Първо издание, АлфаДар, София, 1998 г. Четвърти урок Лекция от Учителя, държана на 31 декември, 1923 г. IV УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ (Присъствуваха всички, с изключение на Сотирка във Варна и Пенка в Стара Загора) Вън бе снежен ден, дълбок сняг и мъгливо. През времето когато Учителят ни говореше постепенно взе да се прояснява и към края вече изгря слънце, но все пак беше доста студено. Кратка молитва. Ще ви прочета втора глава от Галатяном. Тази глава е малко тъмна за вас, нали? Аз ще направя едно съпоставяне. Всеки един живот е така тъмен за човека, както тази глава, която току-що прочетох. Сега вие сте млади. Често хората мислят за младите, че не знаят да живеят или че не живеят правилно. Някой път у вас се заражда желание да отидете да си поживеете в света нашироко. Но това живеене навън в света аз го уподобявам на следното положение. Представете си, че някъде държат стотина прасета все в кочина, но не в обикновените кочини, а в хубави постройки, но пак са кочини. Там ги хранят много добре, угояват ги и те са така оправенички. А други стотина прасета живеят в гората, изоставени от човешка грижа, ходят, ровят навред с муцуните си да намерят нещо за ядене. Те не са така оправенички. Тези мънички прасета ще имат две различни мнения по въпросите. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим. Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е.“ Но иде Коледа. Те не знаят какво ги чака. Радват се само и скачат из двора. Те мислят, че щом за хората има елхички и подаръци, че и за тях ще има нещо хубаво. Но като дойде Коледа, тук- там се чува квичене, докато всичките изчезнат. Остават само тези, които са в гората. Та когато някой казва: „Аз ще отида в света, да си поживея, както трябва“, това е положението на онези прасета от кочината. Човешката история не помни някой, който да е бил в света и в крайните резултати да го е постигнала по- добра участ. Затова човек трябва да възвърне своята свобода. По-добре е да е в гората! Гората, това значи между всички хора. Човек в душата си трябва да има предвид всички хора. Да живеете в гората, подразбирам, да живеете с цялото човечество. А да живеете в кочината, подразбирам, че това е само косвено разбиране на живота. Кочината е едно косвено живеене между хората. Идете и ще видите: един е демократ, друг е радославист, трети социалист, четвърти е православен, пети е католик и други. Такива дребни възгледи - това е кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде из кочината навън те изхвърлят, изчистят те от партията. Имам предвид всичките човешки наредби и нареждания. Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли се дотам, да се противопоставите. Ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи на Божественото - това е закон.“ Сега всички ще имате една опитност, която в света ще научите: няма по-хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Аз взимам Бога тъй, както душата го разбира. Вие ще имате това положение може би два, три, пет или десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено, че всички сте изоставени. Когато останете сами в една бурна нощ, ще изпитате Божественото. То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви подхване и ще каже: „Не бой се!“ Това, Божественото, се явява изневиделица, оттам, откъдето никога не сте мислили, че ще дойде. Само тогава ще познаете какво нещо е то, когато няма кой да ви помогне, а сте в нужда, и когато мислите, че с вас е свършено. И когато то дойде и ви помогне, ще кажете: „Значи имало е нещо по-съществено, отколкото аз съм предполагал.“ Та когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност. Най-страшните опитности, най-големите мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която душата може да придобие. Аз наричам тази опитност - придобиване вярата на светлината. Две положения: Когато топлината идва, тя помага на живота, на здравите хора помага, но болните уволнява, праща ги на почивка. Няма защо болните да се мъчат. Сега обратното: Когато студът идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето. Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето. И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото. Обратният закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто. Нали някой път искате някой ваш приятел да не разкрие някой ваш недъг. Може да го направи, ще го скрие, но ще потъпче и доброто. А другият закон е, че онзи, който ви обича, винаги, без да иска, ще разкрие злото у вас. Ще ви направя по-близка моята мисъл, защото този закон ви се вижда тъмен. (Беседата е недовършена) Лекция от Учителя, държана на 31 декември, 1923 г.

Слънчева

Слънчева

 

вяра

Сега вие вярвате, че като ядете хляба, вие вярвате в Бога. Като приемате въздуха, вие вярвате в Бога. Като влиза светлината във вашите очи, вие вярвате в Бога. Не е до човешките понятия, във външното и в буквалния смисъл. Но има едно съзнание в нас, което ние потъпкваме в себе си. Има нещо у тебе, когато ти направиш едно добро, и никой не те е видял, има нещо, което те одобрява, чувстваш един дълбок вътрешен мир. Кое е това? Това е Божественото, което е скрито в тебе. Господ казва "Добре си сторил. Аз те похвалявам, продължавай да правиш така, да придобиваш знание, което те повдига. Не за себе си, но за благото на другите." Ти чувстваш онзи вътрешен глас, който одобрява твоите постъпки.Туй, което в нас поощрява всичко добро в нашите мисли, в чувствата, в постъпките, то е Божественото, то е великото, което е създало човека. Докато човек е верен на този вътрешен принцип, той расте. Когато престане да е верен, той започвада остарява, изгубва своята сила, най-после може да се обезвери в своето начало, изгубва смисъла на живота и всички външни условия на живота вече се изменят... "Защо възкръсна" 29.01.1933г. НБ "ВЪЗКРЕСЕНИЕТО" /благодаря на pavletA за този цитат/ Най-много грешки съм правила, когато чаках одобрение и приемане от другите. Стараех се да угодя, бях зависима, исках да се харесам на другите... Имаше момент, в който отхвърлих всички "съветници" и следвах пътя на сърцето си. Не че не правех грешки, но си бяха мои. Научих се да съм отговорна за себе си и да си нося последствията. Не знам доколко мога да работя за благото на другите. Често ми се случва, че те не искат това, което мога да дам, защото се опитват да ме наместят в техните си представи. Но, колкото и малко да давам от себе си, то ме прави щастлива, носи ми удовлетворение.

Слънчева

Слънчева

 

Дете

Прекрасен, щастлив, слънчев ден. Излязохме с Лоринка навън. Тя е щастлива, радва се на хората, на децата, които тичат около нас. Обича да ги гледа. Казва ми, че ме обича, защото съм я завела при тях... Седнахме на пейка в парка. Две малки момиченца дойдоха при нас, усмихнати. Попитаха ме тя какво говори, но майките им побързаха да ги дръпнат встрани... Видях страх и объркване в очите на младите жени. Защо? Лоринка не е заразно болна. Тя е различна. Дете, с ДЦП. Радващо се на всички и им казва, че ги обича... Незнанието, страха, различното все още плаши. Разбирам. Разбирам, защото дори лекари имат неадекватно и осъдително отношение към нашите деца. Разбирам, че е нужна любов, за да можеш да преодолееш зависимостите, страха, срама... Обичам дъщеря си. Тя ме учи на Любов и прошка. Обичам всички, въпреки всичко. Деня е изпълнен с красота. С обичта и красотата на децата. Те не се страхуват да питат и да обичат...

Слънчева

Слънчева

 

Раздай всичко

/откъси/ И някой си големец Го попита и рече: „Учителю благи, що да сторя, за да наследвам живот вечен?“ (Лука 18:18) Ето едно умно запитване. Самото запитване показва, че този богат и млад човек е бил умен. Той не задава на Христа въпроси, как може да бъде учен, как може да бъде силен, но Му задава въпроса, как може да наследи вечния живот. Този големец идва при Христа и Му казва: „Учителю благи!“ Христос го пита: „Защо ме наричаш благ? Благ е само един Бог“. Христос му показва пътя, за да наследи вечния живот. За да наследим вечния живот трябва да се освободим от всички онези спънки за постигане на този живот, т.е. до тогава, докато човек е свързан с хората и чака те да му покажат пътя, те да му покажат това-онова, те да го подигнат, той не може на намери вечния живот. Значи, докато си свързан с хората, не можеш да намериш пътя. Ти, като този богатият, ще отидеш при Христа и ще Го питаш, как да наследиш вечния живот. Този богатият се приближава до Христа по човешки и Му казва: „Учителю благи!“ „Защо ме наричаш благ? Само Бог е благ“. Важен е този принцип, който трябва да залегне в нашите души, че само Бог е благ. Ако ние признаваме само Бога за благ, тогава ще настъпи вечния живот, но понеже ние сравняваме хората, кой е повече, и кой по-малко благ, ние се заблуждаваме. Ако искаме да разрешим въпросите в света, те тъй палеативно не се разрешават. Има известни погрешки в света, които се поправят постепенно, но има погрешки които се поправят изведнъж. например, има някой, който пуши тютюн, и постепенно, всеки ден съкращава цигарите, докато най-после се откаже съвсем. Някой пък каже, и изведнъж сверши, отсече – престава да пуши. Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигарите, човек не може изведнъж да се поправи, постепенно трябва. Да, това е единият метод. Сега, този въпрос – какво трябва да направя, за да наследя живот вечен – Всеки един от вас трябва да си го зададе. Онези пък от вас, които имат вечния живот, трябва да си зададат въпроса: какво трябва да правя, за да запазя вечния живот? Но, след това има и трети въпрос: как човек да използва този живот в онзи Божествен смисъл, който е скрит вътре в него, защото за това е дошъл на земята. За да могат тия въпроси да се разрешат правилно, човек трябва да проучи своето съзнание. Вие може да попитате съвременните хора за едно тяхно състояние, за едно тяхно действие, за едно тяхно чувство, или за една тяхна постъпка, дали са прави или криви, те не могат да ги определят. Нещата, обаче, вътре в нашето съзнание, са точно определени. Човек никога не може да направи една постъпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той в себе си знае, дали стъпката, която е извершил е права или крива. Онези които наблюдават отвън, може да имат криви понятия за нас, но ние самите никога не можем да имаме криво понятие. Опасността в съвременния живот е там, че ние някой път подценяваме своите лоши постъпки, а някой път подценяваме своите добри постъпки. Това са две опасности, защото лошата постъпка сама по себе си трябва да се изправи, а цената на добрата постъпка никога не трябва да се понижи. Всяко нещо си има своята цена. Една постъпка е дадена сила в света, и от нея ти не можеш да извадиш нещо повече от това, което тя съдържа в дадения случай. Вечният живот, това са известни условия, при които човешкият дух може да се развива. При обикновения живот всичко онова, което имате, ще го изгубите, ще го изиграете, а при вечния живот всичко онова, което имате, ще го запазите за себе си. Всички съвременни християни сте именно в тази последна стадия. Вие знаете, че Христос е благ, четирите заповеди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до последната, че трябва да ликвидирате, спирате се и казвате: мога ли да раздам всичкото си имане, мога ли да бъда толкова серсемин, че да ми се смеят хората? Затуй от всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вътрешна философия на живота. Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме със своите наследствени чърти, мислим за баща си, за майка си, за дядо си, за баба си: какви въпроси са разрешили, но точно за себе си не мислим. Когато дойде да разрешаваме нещо за себе си, ние минаваме бегло, не се спираме върху своя дух, върху своята душа, върху своя ум и върху своето сърце, и ако даже се спрем, ние се спираме върху туй, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни! Например, някой иска да стане пръв министър в България. Това е един вътрешен стремеж, но повърхностен. Някой иска да стане учен човек. Това е един вътрешен стремеж но повърхностен. Не, в човешката душа има вложено нещо по-дълбоко от това, което ти искаш: да станеш пръв министър. Христос запита този младия човек: ти обичаш ли своя Учител? Готов ли си да извършиш всичко заради Него? Учителю благи, Му казваше той. Ако наричаш Учителя си благ, трябва да бъдеш готов да извършиш всичко заради Него. Христос го изпита отдалеч. Този младият беше учен човек, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя“. Да, но той лъжеше, той не беше готов. Чист съм, казваше той, но чистотата се познава. Има нещо в света, което не лъже. Когато ти си чист, и очите ти ще бъдат чисти, няма да са размътени. Когато ти си чист, и лицето ти ще бъде чисто, светло, няма да има един цвят като на керемида, или един тъмен цвят, като на негър. Лицето ти трябва да бъде светло, от него да излиза светлина. Когато си чист, очите ти не трябва да светят като на котка, но да имат мека светлина, ясен поглед, от тях да диша туй любовно чувство, че кой как те види, да има доверие в тебе. У кучето, например, има туй съзнание, че като види някого, маха с опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава. Защо при първия човек се радва, маха с опашката, а при втория си свива опашката? – Защото очите на втория са страшни. Та, Христос изпитваше този младия човек и му казваше: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай! Нали ме наричаш „Учителю благи“, нали искаш вечния живот?“ Той не беше готов, обаче. За да се придобие вечният живот, изискват се най-големите жертви. Сега, някои хора разглеждат този въпрос и го прилагат до всички. Не, разрешението на този въпрос не се отнася до всички, а само до онези, които искат да добият вечния живот. Отидеш в някой магазин, искаш да вземеш някоя хубава дреха, питаш: господине, колко струва тази дреха? – 10,000 лв. По-долу не може ли? – Не може, цената е определена. Е, щом искаш хубава дреха, скъпо ще платиш. Този младият човек пита Христа: „Що да сторя, за да наследям живот вечен?“ – Ще разпродадеш всичко и ще го раздадеш на бедните. Това не се отнася до глупавите хора. То се отнася само до онзи ученик, който иска да се домогне до вечния живот. Ами възможно ли е? – То е друг въпрос. За някои не е възможно, а за тия, които са готови, е възможно. Вечният живот ще внесе една красота в нас. Мнозина казват, че имат вечния живот в себе си. Щом имате вечния живот, трябва да имате разбирателство помежду си. Тия хора, които имат вечния живот, са еднородни. Само еднородните неща се привличат, а разнородните се отблъскват. Два еднородни ума се привличат, два разнородни ума се отблъскват. Две еднородни души се привличат, две разнородни души се отблъскват. Ако двама души се отблъскват, значи те са разнородни. Следователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трябва да знаете, какво е разнородно у вас, дали сърцата ви, дали умовете ви. дали душите ви, или духовете ви. Трябва да знаете, в какво седи причината на туй разнородство. Недъзите на хората, до известна степен, се дължат на разнородството на желанията в техните сърца. Еднородни трябва да бъдете! В еднородността седи закона на Любовта. Тя прави нещата еднородни. Тогава как ще се поправи светът? – Когато хората станат еднородни. Златото и желязото еднородни ли са? – Разнородни. Обаче сегашните химици и старите алхимици твярдят, че желязото може да стане еднородно със златото, т.е. неговите вибрации могат да се трансформират. За това трансформиране има начини в самата природа. Наистина, не всичкото желязо, но част от енергията на желязото може да се трансформира в енергия от златото и да влезе в него. По какво се отличава желязото? – То се отличава по две неща: по своята твърдост (коравина) и по това, че ръждясва. То е силно, но същевременно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши. Някой казва: не, аз трябва да бъда силен човек! Да, но силните хора ръжда ги разяжда. Аз ще ви докажа, че всички силни и мощни хора в света все ръжда ги разяжда. Следователно, нашето спасение не е в силата. Силата носи в себе си ръжда. И тъй, на всинца трябва еднородство! В този закон на еднородството ние трябва да схванем отношенията си към Бога. Този е великият закон, а не да питаме, дали Бог ни обича. Този въпрос, дали Бог ни обича, тази Любов на Бога ни е извратила. Това е много казано, нали? Бог, който е създал света, който тъй щедро ни е дал блага, всичко това ни изврати. Всичко това, с което Бог ни е надарил, нашите ум, сърце и воля, с всичко това ние злоупотребихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме един друг. Следователно, като не разбрахме Божията Любов, ние си създадохме най-голямото зло. Но, сега настава друг един закон: Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как да Го възлюбим. И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства. Защо трябва да възлюбя Господа? – Защото трябва да има някои, който да регулира моите чувства. Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа. Туй е вечният живот. Вечният живот седи в любовта ни към Бога. Ние ще станем безсмъртни, не когато Бог ни възлюби, а когато ние възлюбим Бога. Някои питат: възможно ли е да станем безсмъртни? – Възможно е. Туй е възможност, туй е една привилегия на човека, да възлюби Бога. Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога. Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие. Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята. Между ангелите няма философски разсъждения. ...Тази готовност, да следвате или не Христа, е по една вътрешна свобода, никой не може да ви насили. Кажете ли: какво трябва да направя, за да наследя вечния живот? – Веднага в съзнанието ви ще изпъкне отговорът: иди, продай всичкото си имане на бедните, ела и ме последвай! Този въпрос у нас ние бихме го разрешили много лесно. Как? – Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай“. Какво ще каже жена ти? Ако направиш така, тя ще те вземе за светия. Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек. Но, ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса? Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, син ти, приятелят ти, иди, продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите!“... Ако жена ти, дъщеря ти, син ти, приятелят ти, удобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако възстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос. Един ден жената казва на мъжа си: аз те много обичам, не мога да живея без тебе. Той й казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих. Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича. Ако синът ти каже: много добре си направил, това е по моето сърце – това е твоят син. Ако дъщеря ти каже: много добре си направил – това е твоята дъщеря. Ако приятелят ти каже: много добре си направил – това е твоят приятел. И ако аз направя една добра постъпка, и моето сърце се свие, значи аз не се обичам. Усетя ли в такъв случай едно стягане на сърцето си, значи аз не съм съгласен със себе си. Някой път и аз не съм съгласен със себе си. При всяка една добра постъпка, аз трябва да видя, дали се разширява или стяга душата ми. Ето един въпрос, който трябва да се разреши по естество. Тук се изисква вече не най-малката, но най-голямата разумност, най-голямата любов, с която може да действате в дадения случай. Действате ли по този начин, разрешавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и в замяна на това, Господ ще ви даде други сили. Действате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си. Напуснете ли копитата, ще се освободите от юздите си. Напуснете ли рогата, ще бъдете свободни от нивите си. Всички вие имате хомоти и казвате: тежък е този ярем! Аз говоря за учениците. И тъй, смелост се изисква! В истинския живот няма какво да се осъждаме. Грях е това! От становището на Любовта, никой ученик няма право да съди когото и да е. Аз имам право да съдя себе си, и като осъдя себе си, трябва да дам един велик пример. Като раздам своето имане на бедните, аз ще дам един добър пример. Това е право. За всичко онова, което ученикът е направил, трябва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направил; мълчи ли за онова същинското, вътрешното, което е направил, то е нещо. За хубавото, за великото, което си направил, трябва да мълчиш. Аз не мога да отворя своя мозък да разкрия всички клетки в него, за да докажа, че аз съм учен човек, че баща ми, че дядо ми са били учени хора. Ако аз взема да доказвам това нещо с отварянето на моя мозък, какво ще стане с мене? Ако аз отворя моето сърце, да покажа, колко гънки има в него, какво ще стане с мене? Не, нито мозъкът си ще отварям, нито сърцето си ще отварям. Ако някой иска да види, какво става вътре в мен, нека съди по моите постъпки. И тъй, най-първо между нас трябва да се образуват правилни отношения: да бъдем тихи и спокойни. Усещали ли сте Божествената тишина? Били ли сте при някое същество, на което, сърцето, умът, душата и духът са свързани с Бога? Били ли сте вие при такъв човек, да почувствате, каква тишина, каква радост има вътре в него? Аз не зная, на какво друго може да се уподоби един такъв човек, освен на онази първа пролетна утрин, когато птичките пеят, цветята цъвтят и навсякъде лъха чист, свеж, ароматен въздух. Такова е състоянието на човека, когато сърцето, умът, душата и духът му са в хармония. Такъв човек е разрешил всичките задачи в света, той е готов на всяка жертва. Раздай всичко - Беседа, държана от Учителя, на 26 октомври, 1924 г.

Слънчева

Слънчева

 

Ученикът

Учителя не обичаше да го занимават с въпроси от личен, материален характер. Той обичаше да се повдигат идейни въпроси и всякога с готовност разговаряше върху тях. Пътят на ученика, развиване на силите, дарбите и способностите в човека, законите на Разумния Живот, методите на неговото приложение – това бяха любими теми на нашите разговори. Учителя виждаше ясно, спокойно и хубаво Живота в неговата дълбочина и цялост. Той умееше да обяснява с прости думи и примери и най-мъчните въпроси. Привечер, след свършване на дневната работа, като се събрахме около него, повдигна се въпросът за ученика. Учителя каза: Вие сте още малки деца, за които Бог създаде великия свят, за да го изучавате. Божиите блага тепърва идат. Хубаво е това, което досега сте опитали, но то не е още истинското ви предназначение. Ние години може да чакаме да постигнем това, което желаем – развитието на вътрешните сили. Но това може да стане по-скоро, когато постъпваме по Божествен начин. Тогава времето се съкращава. Като ученици изучавайте Природата и правете преводи. Наблюдавайте цветята, тревите, дърветата, изворите, светлината. При тези наблюдения отстранете всички впечатления, които вредят и причиняват потъмняване на съзнанието. Когато човек прави тези наблюдения, трябва да отстрани всички лоши мисли, чувства и впечатления. Изучавайте това, което Бог е създал, защото всяко камъче е резултат на висша интелигентност. Дърветата, цветята, водата, въздухът, светлината са все израз на тази интелигентност. Като ги наблюдавате, мислете за тази интелигентност, за Божественото, понеже дето има растеж, там се проявява Божественото. Като приложите този метод, може да придобиете бързо това, което в обикновения живот ще придобиете за много по-дълго време. Това, което успокоява, е Духът, духовният живот. Това е разрешението на великата задача на земното съществуване. Онова, което угнетява, което донася всички страдания, е изгубването на великото, хубавото – изгубването на Духа. Христовото учение е дълбоко мистично учение. То може да се приложи само от мистици. Когато човек иска да го приложи, ще бъде изложен на ред изкушения, чрез които ще искат да го отклонят. Ще му обещаят хиляди блага, само да го спрат в пътя му. Като ученици на Великата школа имате за задача не само да придобивате знания, но да развивате и нови органи, които се намират още в зародишно състояние у вас. Без развитието на тези органи вие не можете да отидете напред. Тази задача е трудна, но без нея не може. Да развиете един от тези органи, това значи да научите изкуството да плавате, да можете при всички бури на житейското море да се държите на повърхността, да не потънете. Ако използвате сегашните условия разумно, очаква ви светло бъдеще. Ако ги изгубите, ще чакате хиляди години, за да дойдат нови условия. Всичко хубаво, което е вложено във вас, трябва да го проявите. Иначе пренебрегвате вашата работа Ако човек не е готов да се ползва от благата на Природата, те ще бъдат тежест за него. Затова Природата е скрила много от своите блага за онези, които не са готови. Само на готовите тя разкрива своите тайни. В Природата няма лицеприятие. Готов ли си, тя вдига завесата пред теб и открива онова, което ти е нужно. Не си ли готов, тя всичко затваря пред тебе с десет ключа. Ето защо, който иска да се домогне до великата Истина, трябва да се приготви. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек изпада в еднообразие, което го довежда до сънно състояние. В съзнанието си човек трябва да мине в по-високо състояние от това, в което се намира. Главната цел на Божествената школа е да приготви учениците, че като дойде Божието благословение, да бъдат готови да го приемат. Мнозина могат да придобият слабо развитие на дарбите си, но за да стане човек истински даровит, трябва подготовка. Ще ви приведа една аналогия. Един човек работи малко – свири на цигулка посредствено; друг работи много – става виртуоз. Всяка вечер ученикът трябва да прави баланс на своите мисли, чувства и постъпки, които е имал през деня. Той трябва да задържи ценните, а непотребните да тури за тор. Работете съзнателно, за да влезете в Божествения университет. Сродните души с еднакви стремежи се събират заедно и образуват система. Това става в Небето. Така се образуват Божествените школи. Те се формират там. По подобие на тези небесни Школи се създават такива Школи и на Земята. Какви сте като ученици – това не се определя от Школата на Земята, но от небесната Школа. Там, в небесната Школа, е писано за всеки ученик – кога за пръв път е постъпил в Школата, как е вървял в училището по успех и поведение и как е завършил. Ако ученикът е преживял нещо силно, което не е могъл да разреши и поради това е напуснал Школата, и това е отбелязано. Някой ще каже: „Каква цел има Учителя, като ни говори по този начин?“ – Моята цел е да ви помогна да станете членове на Всемирното Бяло Братство. Всемирното Братство не е ново общество. То е съществувало от памтивека, продължава да съществува и днес. За да се удостоите с това благо, вие трябва да се молите, да работите усилено върху себе си, докато сърцето ви напълно утихне. Бурите и ветровете, всички вълнения на морето да престанат. Утихне ли сърцето ви, ще дойде изгревът на вашето слънце, ще настане светъл ден, без облаци и без сенки. Изгрее ли Слънцето на вашия Живот, сърцето ви ще трепне, защото ще чуе гласа на Бога, на всички ангели, на всички напреднали братя. Тогава ще влезете във Великия град между напредналите разумни Същества. Постигнете ли това, вашата радост ще бъде необикновена. Засега всички сте в пустинята, дето дълго време трябва да се молите, докато преодолеете мъчнотиите, които се изпречват на пътя ви. Мислите ли, че ангелите лесно са стигнали до днешното си положение? Ученик може да бъде само онзи, който решава правилно задачите си. Помнете следното: условията се дават даром на човека, а усилията зависят от него. Ако някой е гений, това зависи от неговите усилия в миналите му съществувания. Ученикът трябва да се освободи от чуждото в себе си. В него трябва да остане само онова, което Бог е вложил отначало. При работата си ученикът ще се натъкне на много противоречия и изкушения, които трябва да преодолява. Крайният резултат решава неговото положение. Като влезеш в Школата, в тебе ще има два гласа. Единият глас ще ти казва: „Остави Школата, живей тъй, както другите хора в света!“ Другият глас ще ти казва: „Остани в Школата, изпълнявай това, което тя изисква!“ В човешкия живот има много атавистични прояви и форми – в молитвите, в убежденията и др., от които човек трябва да се освободи. Когато един човек е намазан с мед, всички мухи се привличат и се прилепват по него. Значи не давайте условия да се привличат нисшите духове. Отвън не показвайте, не разкривайте свещеното, красивото, което има в душата ви, не го демонстрирайте. Щом правите усилия и работите, невидимият свят ще ви помага. Когато ученикът има помощта на невидимия свят, работите му тръгват напред. Затова не трябва да се смущавате. Имате ли помощта на невидимия свят, ще станете даровити. Мнозина мислят, че като влязат в новия път, животът им ще стане лек и приятен. Това е вярно, но накрая. В началото обаче ще минат през големи мъчнотии и изпитания. Всички добри хора на Земята са поставени на големи изпитания. Един ангел, който слиза на Земята да се въплъти, постепенно слиза в гъстата материя и забравя своята опитност горе. Защото ако помни това, което е горе, ще страда. Йов мина през големи страдания. Той изгуби всичко. Налегнаха го и струпеи по цялото тяло. Има някои от вас, които мислят, че лесно могат да влязат в Царството Божие. Опитали ли сте най-големите страдания? Те са условията, за да бъдете щастливи. Само при тези условия вие ще се удостоите да вкусите великата Божия Любов и от вас ще изникне нещо хубаво. Тогава ще бъдете истински човеци. Господ постоянно изпитва вашата любов. Даде ви пари, после ви ги вземе – и вие се наскърбявате. Значи обичате предметите. Да ви е приятно, че са ви обрали! Реалното, Божественото никой не може да ви го отнеме. Кой ще ви открадне звездите, небето, Слънцето или Великия Тихи океан? Светът е море, в което има поставени много въдици. Въдиците – това са съблазните. Хванеш ли се на една от тях, ти се отдалечаваш от Бога. Обикновеният вярващ живее като обикновен човек. За него изпити не съществуват. Щом станеш ученик, изпитите дохождат. Значи ученикът се изпитва, а обикновеният човек в това отношение е свободен. Вярата на човека се изпитва в най-големите противоречия. Здравината на парахода се изпитва в най-големите бури. Някой като влезе в духовния път, моли се, помага на другите, а като мине известно време, казва: „Сега нека другите да работят, аз достатъчно работих.“ – Не, духовният човек трябва да работи повече от всеки друг. Днес от всички хора се изисква молитва. Защо е нужна тя? – Понеже се намират в границата на един несигурен свят, дето всеки момент стават промени в реда и порядъка. Идат дни на скръб и страдания, за които Писанието казва: „Слънцето, звездите и луната ще потъмнеят.“ Това означава, че всички религиозни вярвания ще загубят смисъла си и светската власт ще се помрачи, ще изгуби своята сила. Ето защо учениците от Школата трябва да работят върху себе си, да се облекат в броня, да си турят шлем, да издържат на тази вълна на страдания и изпитания, през която ще мине цялото човечество. Тази броня е Любовта. Когато хората минат през тази вълна, ще се оправят. Когато се намирате в големи противоречия, които ви атакуват от всички страни, ще знаете, че се намирате в естествената си среда, затова именно ви атакуват. Като дойдете до най-големите противоречия, ще знаете, че е дошъл моментът да се върнете при своите, при хората, за да им покажете как да живеят. Не питайте защо идват противоречията, но върнете се в естествената си среда, в която Бог ви е поставил. Там ще намерите себе си. Намерите ли себе си, придобили сте вътрешен мир и ставате господари на себе си. Всички изпити, които човек държи, това е работа. И след изпитите идат плодовете, резултатите, обновлението. Като се посее нещо в земята, разумните сили в Природата работят върху него и то израства. Също така, когато посееш нещо в душата си, невидимият свят работи върху посятото и то възкръсва. Главната работа се извършва от невидимия свят. В Божественото училище не могат да влизат невежи. Щом един човек е влязъл в него, той е способен. И ако някой прекъсне учението си, той е прекъснал поради други причини, не поради невежество, понеже в Божественото училище не всекиго приемат. Като се върне после, ще продължи оттам, дето е прекъснал. Щом е влязъл в Божественото училище, той е способен, само че външните условия са му препятствали и той е прекъснал учението. После пак ще продължи. Казано е: „Тесен е пътят.“ Тесният път е представен като обща идея, но тесният път се различава за всеки човек. В Божественото училище ти сам трябва да влезеш. В желанието си да постигне нещо голямо, човек пропуща малките неща, които всъщност го ползват най-много. Още със ставането си от сън ученикът трябва да внесе в ума си поне една малка Божествена мисъл и в сърцето си – едно малко Божествено чувство, за да се осмисли животът му. Всеки от вас трябва да изучава една наука – математика, химия, физика, биология, философия и др. Ученикът трябва много добре да бъде запознат със сегашната епоха. Веднъж дошли на Земята, ще учите – вие сте ученици. Всички живи същества, и най-малките, учат. Човек като стане на 40 години, едва тогава може да изучава основния закон – Любовта към Бога. Към тридесетата си година човек минава криза: решава се неговото положение – дали ще стане човек, или не. По задачите, които решавате, ще познаете в кой клас сте. Ученикът

Слънчева

Слънчева

 

Силното оръжие

/откъси/ Размишление. Ще прочета 16 гл. от Йоана. В живота има разбрани и неразбрани неща. – За кого? – За хората. Също така има неща определени и неопределени. – За кого? – За живите същества. Например, светлината е разбрана само за онези, които могат да я възприемат, но не и за онези, които не я възприемат. Също така и любовта е за онези, които могат да я възприемат. И животът е за онези, които могат да го възприемат. Изобщо, нещата се дават само на онова, което живее, което е разумно. На неразумното и на онова, което не живее, нищо не се дава. На онзи, който иде на земята да живее, всичко се дава; на онзи, който напуща земята, нищо не се дава. Който се ражда, учи и придобива знания, той живее; който умира, престава да живее, той нищо не придобива. Ако любиш, ти се раждаш; ако мразиш, умираш. Докато имаш светлина, живееш; щом останеш в тъмнина, умираш. Добрият, здравият се ражда; лошият, болният умира. Значи, положителното носи живот, а отрицателното – смърт. Съвременните хора живеят в миналото, затова умират. Когато заживеят в настоящето, те ще се раждат. Бъдещето расте, носи условия за нов живот. Като знаете това, престанете да мислите за миналото. Не туряйте надеждата си в миналото. То носи съблазните в живота. Когато богатият обеднее, той постоянно мисли за миналото си, за своето богатство. За него богатството е подтик. Сиромахът, като изгуби сиромашията си, не мисли вече за нея. – Защо? – Защото тя нищо не дава. – Какво трябва да прави сиромахът ? – Да стане богат, да се учи, т. е. да се новороди. Животът дава само на онзи, който се ражда и живее. На онзи който умира, нищо не дава. Следователно, ако искаш да живееш, ще учиш, ще любиш и ще работиш. Едно трябва да знаете: Не търсете силата извън вас. Не очаквайте помощ от ближния си. Не търсете живота в майка си. Трябва ли плодът да очаква на клонете? Временно, докато е на дървото, те ще го поддържат, но щом узрее и капне на земята, той няма нужда от тях. Значи, силата на плода е в самия него. Щом падне на земята, плодът отново произвежда цялото дърво. Първоначално плодът мислеше, че не може да живее без клони. Щом падна на земята и се зарови в вея, той научи тайната, че и без клони се живее. Посее ли се в земята, може да живее и при най-неблагоприятните условия. Питам: Какъв е смисълът на живота – да живее човек, или да умре? Чудни са религиозните хора, които казват: Да умрем за Христа! Те искат да умрат за Христа, а Той казва: Да отидем при Лазара да го събудим, защото той не е умрял. Христос възвърна Лазара към живот, а религиозните мислят, че трябва да умрат за Христа. Това е буквално разбиране на нещата. Всъщност, идеята е да живеем за Христа! Мнозина не разбират тази идея, защото живеят на дърво без корен. – Е, ще забия един кол. – Да забиеш един кол, това значи, да придобиеш сила. Има много колове забити, но те не придобиват никаква сила. Силен е само онзи, който расте и се развива. Той има корени в себе си. Ако търсиш някаква подпора отвън, ти си мъртъв кол – всеки може да те измъкне от мястото ти. Ако се надяваш на парите си в банката, това са колове. Надявай се на онова, което носи живот, мъдрост и сила. Радвай се, че Бог ти е приятел. От Него черпиш сила, живот и мъдрост. Искате да знаете, какво е Господ. – Той е Онзи, Който може да ви освободи от всички отрицателни състояния. Казвате: Да научим, що е добро и що е любов. – Ако мислите, че сега може да научите това, вие се лъжете. Човек знае това, което е вложено в него. Следователно, в даден момент той познава или доброто, или злото; в даден момент той е или вярващ, или безверник. Ако си вярващ, това добро е за тебе, а не за Бога. Какво ще допринесеш на Бога със своята вяра? С вярата си ти допринасяш нещо на себе си, съзнаваш, че си жив и Бог живее в тебе. Без вяра не може да се живее. Да се откажеш от вярата, това значи, да приемеш страданието и смъртта. – Що е страданието? – Спънка в живота. За разумния таза спънка е на място, а за неразумния тя е нещастие. За да се справиш със страданието, не го питай отгде иде и какво носи, но го угости, приеми го като гост. Ако не си готов да го приемеш в дома си, дай му гръб. Така трябва да постъпваш и с омразата, изобщо, с всички отрицателни прояви в живота. Пазете се от отрицателните прояви. Трябва ли да живееш с умрелите хора? Колкото и да ти е мил близкият, като умре, ти стоиш далеч от него. Умрелият да върви по своя път, и живият – по своя. Човек е дошъл на земята да живее между живи хора, а не между мъртви. В смъртта няма никаква сила – силата а в живота. В омразата няма сила – силата е в любовта. И невежеството не носи сила – силата е в знанието. Силата е в доброто, а не в злото. Това са истини, които трябва да се знаят. Те постоянно се сменят. Например, любовта може да се превърне в омраза и обратно – омразата в любов. Пазете се да не минавате от положителното в отрицателното. Апостол Павел казва: „Ще се похваля със свята немощ." Той не се хвали със силата си, а със своята немощ. Под „немощ“ се разбира външно безсилие, а вътрешна сила. Външно водата е немощна, но в нея се крие мощна сила. И въздухът външно е немощен, но като се използува вътрешната му сила, той прави чудеса. И светлината не вдига никакъв шум, но сила се крие в нея. В този смисъл, слабото е най-силно. Това подразбират думите на Павла: „Ще се похваля със своята немощ.“ То значи: Ще се похваля с това, което отвън е слабо, а вътрешно – силно. Ще се похваля с това, което отначало започва със слабото, а свършва със силното. Животът започва с най-слабото, а свършва с най-силното. Смъртта започва с най-силното, а свършва с най-слабото. Казано е: „Истината ще ни направи свободни“. Един арменски говедар получил голямо наследство. Понеже обичал да пие, той събрал приятелите и познатите си, на които дал богато угощение. Два-три дена той ял и пил с тях, докато прахосал всичките си пари. Като останал в същото положение, говедар, той си казал: Свободен съм вече. – Свободен е той, но не е разбрал истината. Това значи, да дадеш сабя в ръцете на слабия и неразумен човек. Той ще вземе сабята и ще започне с нея да реже главите на хората. Ако дадеш сабята на разумен и силен човек, той ще я превърне в мощно, силно перо. Или, ще я разтопи и във вид на железни капки ще я дава на болни да пият и да се усилват. Съвременните лекари турят желязото във вода и с нея лекуват болни. Ти можеш с мисълта си да туриш парче желязо във водата и от тези железни капки ще даваш на слаби и болни хора. Така ще влееш живот в тях. Това може да направи само онзи, който знае. Например, някои факири правят такива опити и получават добри резултати. За тях се говорят много неща, някои са верни, а някои – преувеличени. Разправят за един факир един интересен случай. Той направил един абсцес на крака на един болен. Започнало да тече кръв. Лекарите казали, че кръвта, сама по себе си, ще спре. Обаче, факирът приложил волята си и кръвта моментално спряла да тече. После казал: Сега, със силата на волята си, ще накарам кръвта отново да тече. Така, той спирал кръвта, когато искал. Най-после той турил ръката си върху болното място, което веднага заздравяло. В десет минути раната оздравявала; иначе, нужни били три-четири седмици за оздравяването й. Как става това, малцина знаят. Факирът прилага силата на волята и на мисълта си и прави чудеса. – Защо ние не можем да направим същите опити? – Защото волята ви е слаба. Сегашните хора се намират в положението на малките деца, които возят в колички. Ако не ги возят, те плачат, искат да ги носят на ръце. Като им омръзне това, пак искат да ги возят. Блажен е онзи, който няма нужда от количка, с която да го разхождат. Блажен е онзи, който не се нуждае от слуги, да го носят на ръце. Блажен е онзи, който не взима пари на заем. Блажен е онзи, който не търси фурни, да си купува хляб, нито дрехар и обущар, да си шие дрехи и обувки. Блажени сте, когато не се нуждаете от нищо. Докато имате нужда от всичко, вие не сте блажени. Казвате: Блажен е онзи, който знае да чете и да пише. Докато човек пише с ръката си, не е блажен. Ако може да пише и да рисува с езика си, той е блажен. В рая четат само онези книги, които се пишат с езика. Там никога не четат книги писани с ръка. Още по-ценни са книгите, написани с човешкото сърце. Като истински човек, ти трябва да използуваш съзнателно и разумно и езика, и сърцето си. Ако си птица и не можеш да използуваш крилете си, защо ти са те? В тях е твоето спасение. Не можеш ли да ги използуваш, смъртта те чака. Неприятелят ще те стигне и ще те изяде. Ако разполагаш с ключа на водите, при нападение на неприятеля, лесно можеш да се справиш с него. Ако си предвидлив, ще завъртиш ключа, ще потекат водите, и неприятелят ще се удави. Не завъртиш ли ключа, смърт те очаква. Ти държиш ключа на огъня в ръката си, а разчиташ на една обикновена пушка. Мислиш, че с нея ще победиш неприятеля си. – Не, завърти ключа на огъня, и неприятелят ще отстъпи – не може да устои на топлина от 10,000°. В такъв случай, кой може да те нападне? Ако разчитате на съвременните оръжия, с тях да покорите света, ще бъдете бити на общо основание. „Духът на истината ще ви научи на всичко.“ Какво разбирате под „Духа“ ? Вие разбирате криво Божия Дух. Вашето разбиране за Духа е детинско. Казвате: Духът ми говори. – Какво ти говори? Казал ти да хвръкнеш. Чудиш се, как ще стане това. Вземи своя аероплан и ще хвръкнеш. Ако не можещ да направиш това, нямаш вяра. Тогава и Духът не ти говори. Ако можеш да хвръкнеш, Духът наистина ти говори. Когато Духът говори, всичко става. Когато ти говориш, нищо не става. Това, което в даден случай става във нас, е Духът. Не мислете, че като не сте готови, Духът ще дойде. – Ще приложим любовта, и Духът ще дойде. – За кого? – За всички без изключение. – Ще приложим светлината. – За кого? – За всички. Духът казва това. Той е слънцето на живота. Той грее на всички живи същества, дава им възможност да възприемат светлината. Въпреки това, червеят си остава червей; бръмбарът си остава бръмбар. – Защо? – Защото не разбират светлината. Човек е станал човек, защото е разбрал светлината. Който повече разбира светлината, станал е ангел, Който повече разбира светлината, повече възприема. Ако малко я разбира, малко възприема. Учениците Христови казаха на Христа: „Придай ни вяра!“ – Тръгни по пътя на надеждата! – Какво значи това ? – Като тръгнеш по пътя на надеждата, ще имаш вяра. – Придай ни любовта.– Тръгни по пътя на вярата! – Да дойде Духът. – Тръгни по пътя на Духа. – Какво значи това? – Щом питаш, не разбираш. – Тръгни по пътят – Кой е пътят? – Като дойдеш до края, тогава ще разбереш. Началото и краят, събрани в едно, определят истината. Не можеш да познаеш истината, ако няма начало и край в това, което си предвидил. Животът ви трябва да дойде до един край, не до свършека, но до истината. Под „край“ разбирам да живееш в истината. Животът на сегашните хора е неразбран. – Защо? – Не са дошли до светлината. „До края“, значи да влезеш в светлината. Краят на любовта е край на живота. Какво се разбира под „край на живота“. Това значи, край на противоречията, край на тъмнината. Щом влезеш във вечния живот, там постоянно приижда светлина. – Проявената Любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота. 39. Утринно Слово от Учителя, държано на 23 юли, 1933 г. София – Изгрев.

Слънчева

Слънчева

 

Свят на промени

/откъси/ ........................................................................... Един познат ми разказваше една своя опитност. Той казваше: Чудя се на себе си, защо, като дойде някой човек при мене, едва започне да говори, аз изпитвам лошо разположение към него. Искам да му ударя една - две плесници и да го изпъдя вън. Дойде друг, приятно ми е да го слушам. Като го слушам да говори, имам желание да го прегърна и целуна. Защо е така, не зная. Сега аз ще те питам: Какво правиш, като видиш един умрял вол? Имаш ли желание да го прегърнеш, или запушваш носа си и бягаш далеч? Като ти дадат една голяма, хубава ябълка, готов си да я прегърнеш и целунеш. Следователно, когато при тебе дойде човек, който носи нещо добро в себе си, ти си готов да го прегърнеш; когато дойде някой, който нищо не носи, а иска да вземе нещо от тебе, ти бягаш далеч от него. Говори се за религия, за религиозен живот. Какво значи, да бъдеш религиозен? – Да имаш отдушник, т. е. предпазителна клапа. Без такава клапа котелът ти ще се пръсне. Религиозният казва: Аз обичам само Бога. Това значи, да обичаш като Бога. За да обичаш така, трябва да отидеш при Бога. Ако нямаш пример за любовта, не можеш да проявиш Божията Любов. Ако носиш Божията Любов в себе си и отидеш при мъртвия, той ще оживее; ако отидеш при гладния, ще го нахраниш; ако отидеш при жадния, ще го напоиш,; ако отидеш при бедния, богат ще го направиш; ако отидеш при невежия, учен ще го направиш; ако отидеш при грозния, красив ще го направиш; ако отидеш при слабия, силен ще го направиш. Щом носиш Божията Любов в себе си, ще преобразиш света. Ако не носиш любовта в себе си, колкото и да говориш на хората за нея, невежият ще си остане невежа, болният ще си остане болен, слабият ще си остане слаб, бедният – беден. Обикновеният човек не може да се справя със силата на Божията Любов. Само силният може да носи тая любов в себе си. Само безкористният може да се справя с Божията Любов. Той навсякъде е последен. Той прилича на готвач, който готви с часове и, когато стане време за ядене, първо дава на клиентите, а последен на себе си. Любещият, заема последното място, но, понеже хората го обичат, те му дават първото място. Колкото по-почитан е човек, толкова на по-преден план излиза. Ако на една конференция присъствуват делегации от всички страни, делегатите на големите държави заемат първите места, а делегатите на малките държави – последните места. При направата на корнизите големите камъни се турят на първо място. Ако десет души пеят заедно, на първо място ще бъде оня, който пее най-хубаво. Ако десет души тръгват на екскурзия, кой от тях ще бъде пръв? – Оня, който знае добре местността. Той ще избере най-добрия и кратък път; ако води такъв, който не знае пътя, ще задръсти някъде, отдето мъчно ще излезе. Един голям философ, наш познат, често казваше за религиозните: Това не са хора, но баби. – Какво иска да каже с това? Той ги счита за глупци, които не заслужават внимание. Не е така. Бабата не е красива, но умна. Младата мома е красива, но не е умна. Обаче, ако трябва да вървиш в пътя, младата мома ще те заведе в драките, дето и двамата ще се объркате. Бабата ще те изведе от драките и ще те постави на прав път. Религията е за стари хора, за баби и дядовци, а не за млади хора – за моми и момци. Религията не е най-високото нещо в живота. Много естествено. Да бъдеш религиозен, това значи, да се облечеш във вретище, да се разкаеш за греховете си. Тук си направил един грях, там – друг. Започваш да плачеш и да се разкайваш за греховете си. Как ще бъдеш красив? Тук кажеш една дума не на място, там – друга, и ти се смущаваш. Казват, че религията е връзка с Бога. Не е така. Като станеш религиозен, ти минаваш през ред мъчнотии и изпитания, падания и ставания и, след хиляди години, като се освободиш от религиозните вярвания, ти стъпваш свободно на краката си, като самостоятелен човек. Исайя казва: „Духът на Господа Иеова е връх мене, защото ме помаза да благовествувам на смирените; проводи ме да изцеля съкрушените в сърце, да проповядвам освобождение на пленниците." Това са религиозни работи. Религиозният е затворен в догмите, в понятията, в схващанията. Ако някой се осмели да го обиди, той търси начин да се освободи. Съберат се религиозни хора и ще афоресат някого, ще го анатемосат, ще се наговорят да не го поздравяват. Това е опаката страна на религиозния човек. Думата „религия" е нова. Тя има отношение към сегашното състояние на човешкото съзнание. Религията е процес на чистене. Как се облича домакинята, когато чисти къщата си? – С вехти, всекидневни дрехи. Такова е състоянието на всеки религиозен. След това той влиза в истинския живот и се облича в чиста, нова премяна. Като ученици, трябва да се изучавате, за да различавате, кои състояния са ваши и кои – чужди. При религиозния живот, човек мени състоянията си според средата, в която попада. Ако е в среда на скръбни хора, и той става скърбен; ако е в среда на нервни, и той става нервен; ако е в среда на крадци, и той пожелава да открадне нещо. И обратно: като попадне между добри, благородни, хора, и той става добър, благороден. Значи, един и същ човек може да бъде и добър, и лош. С един и същ орган той възприема и доброто, и лошото. Ухото схваща и хармонията, и дисхармонията. Обаче, трептенията на хармонията са едни, а трептенията на дисхармонията – други. Много хора идат при мене, искат веднага да ги приема. Съботен ден не приемам. Те се чудят, как мога да откажа на такива величия като тях. Много просто – не приемам в събота. – Друг ден ще дойда. Ще ме приемеш ли тогава? – Ако отговарям по човешки, ще ти кажа да дойдеш к понеделник, във вторник или, друг ден през седмицата. Ако говоря, по Божествено, не мога да ти кажа, кога ще те приема – не съм господар на дните. Според Божествения език, ще ти кажа: Ела, когато искаш; ако никой не чака отвън, ще те приема... Помнете: Животът на религиозните хора е пълен с противоречия, с малки и големи злини. Задачата на човека е да се научи първо да понася малките злини. Казано е в Писанието: "Целият свят лежи в лукавия." Ако е така, какво очаквате от тоя свят"? Справедливост ли очаквате? Несправедливостта е най-малкото зло на земята. Днес всички хора пъшкат, търсят Божията Правда. Когато дойде Правдата, гответе се за второто, пришествие. Друга правда не може да се даде. Защо разпнаха Христа? – Защото казваше за себе си, че е Син Божи. Той казваше: „Ако разрушите тоя храм, в три деня ще го съградя и въздигна." – Как е възможно това? Те Му възразиха: Ние съградихме тоя храм за 45 години, а ти за три деня ще го съградиш! Христос говореше за тялото си. Хората мислят, че светът е създаден само за тях. Трябва да знаете, че милиарди същества живеят във вселената – нисши и висши, от различна степен на развитие. Вселената е създадена за всички: В ней живеят, както светли, така и тъмни същества. Светът е създаден и за вълка, и за овцата. Защо е създаден така светът, не питайте. Той е създаден, както трябва. Ако програмата на земните училища е наредена според възрастта на децата, колко по-добре е наредена програмата на духовния и Божествения свят! Да се върнем към въпроса за религията. Тя е живот за чистене. От какво се чисти човек? – От утайките на миналото. – Те създават различни болести. Ако заболееш и отидеш при лекар, той ще прегледа гърдите, стомаха, корема, и най-после ще определи диагнозата. Според мене, три причини има за заболяване на човека: яденето, дишането и мисленето. Ако не знаеш как да ядеш и пиеш, ще се явят един род болести; ако не знаеш как да дишаш, ще се явят друг род болести; ако не можеш да мислиш право, ще се родят трети вид болести. Като не яде, не диша и не мисли правилно, клетките в човешкия организъм се индивидуализират, и човек заболява. И обратно, човек е здрав, когато яде, диша и мисли правилно. Коя е причината за злото в света? – Че мислим само за себе си. Следователно, за да се освободим от злото, ние трябва да работим за Бога. Религиозният мисли повече за себе си, иска да се осигури, да заеме съответно място в живота. Щом си религиозен, няма да мислиш за себе си, но ще мислиш, как да изпълниш Божията воля. – Ще оценят ли моята работа? – Това не е важно. Ти ще работиш добросъвестно, а ония, които стоят по-високо от тебе, знаят, какво ти трябва. Те ще дадат нужната преценка. Когато ученикът се явява пред изпитна комисия, от него се иска едно – да пее. Комисията, която разбира повече от него, ще се произнесе, добре ли пее или лошо. Някой се сърди, че не го оценили правилно. Дойде при мене и казва: Учителю, кажи си мнението. Нали съм напреднал ученик? – Не мога да кажа мнението си. Ще те поставя между ученици, които пеят по-добре и по-лошо от тебе, и ти сам ще си определиш мястото. Като се сравниш и с едните, и с другите, ти сам ще си дадеш преценката. Твоето мнение ще бъде меродавно... Сега, пазете се от религиозния живот, който създава най-големите недоразумения и нещастия между хората. Често религиозните хора са недоволни, сприхави, подозрителни. Задачата на ученика е да се справи с тия състояния, да влезе в областта, дето Христос живее, и да се проникне от стиха, в който се казва: „Отец ми никого не съди." Дето има съдба, съдене, там е светът на чистенето – човешкият свят. В Божествения свят няма никаква съдба. Казано е: „Бог ще изтрие сълзите ви." Обаче, докато дойдете до Божествения свят, ще минете през големи мъчнотии и изпитания. Не питайте, защо ви се случва това или онова, но решавайте задачите си правилно. Някой ти иска пет лева, – не питай, защо иска; щом имаш, дай му. Някой дойде при мене, иска 45 лв. на заем, не му достигат за път. Веднага изваждам 45 лв. и му давам. Не питам, защо не си е приготвил пари за път, но си казвам: Пътят до Пловдив струва 150 лева, той ми иска само 45 лв. – и на това благодаря. Същият човек дохожда втори, трети път, пак иска пари за път. Човек трябва да гледа широко на живота. Когато беше на земята, Христос мина през всички противоречия, но издържа. Характер имаше Христос! Когато беше на кръста, хората се гавреха с Него и Му казваха: „Нали си Син Божи, слез от кръста!" Той си казваше: „Господи, прости им, те не знаят, какво правят". Един ден, когато минат през големи страдания, тогава ще разберат всичко. Христос ги извиняваше, но Божият закон не ги извини. И до днес евреите носят последствията на своето престъпление. Страданията на всички хора са на място. Да благодарим, че Христос се е молел за човечеството. Да благодарим на любовта, която е снизходителна към нас. Да благодарим за малките страдания, които ни сполетяват. Ако не благодарим за тях, ще дойдат по-големи страдания. Ако благодарим за малките страдания, ще дойдат големите Божии благословения. Христос е човекът на изобилната вяра. Христос е човекът на изобилната сила. Христос е човекът на изобилната любов. – В Божията Любов е благото на човека. Из Свят на промени-34. Утринно Слово от Учителя, държано на 12 сетември, 1937 г. София. – Изгрев.

Слънчева

Слънчева

 

Бяло

Земята ми разказа своя сън и свойте тайни довери ми водата ме понесе и прегърна нежно. Обичана и бяла, назад не искам да се върна обичам да говоря с птици и цветя и да дочувам само ангелския звън... Ще бъда в бяло. Да тичам боса, по тревата и да танцувам танц със Слънцето... (дори не бях мечтала...) За Теб ще съм пречистена с роса окъпана и носеща родена Истина.

Слънчева

Слънчева

 

Жал ми е за народа

10. неделна беседа, държана от Учителя на 6 декември 1931 г., София, Изгрев. Когато някой човек иска да говори или да спори, той все търси някакъв повод. Сега и аз търся някакъв повод да говоря върху известен въпрос. Като повод за говорене взимам темата: „Жал ми е за народа." (Евангелие от Матея, 15:32). И действително, жал ми е за народа. Учителят може да каже, че му е жал за народа; свещеникът може да каже, че му е жал за народа; съдията може да каже, че му е жал за народа. Обаче от съжаление до съжаление има разлика. И Христос каза, че му е жал за народа, но Той доказа, определи защо съжалява този народ и се зае да му помогне. Не е достатъчно да съжаляваш някого на думи само, но това съжаление трябва да се изрази и в дела. Исус призва учениците Си и рече: „Жал ми е за народа, защото три дни вече седят при мене и нямат какво да ядат; а да ги разпусна гладни не ща, да не би да премалеят по пътя". За тази цел Христос се зае да даде едно угощение на народа. „Жал ми е за народа." Думата „жал", „жалост" изразява някаква идея. Човек все трябва да жали някого. Някога той жали себе си, някога другите. Естествено е човек да жали, да съжалява някого. Да съжаляваш, това значи да се лекуваш. Престане ли човек да жали, той се намира в неестествено положение. Сухите дървета никого не жалят. Умрелите хора никого не жалят. Изпадналите търговци никого не жалят. Болните хора никого не жалят. Тия хора се намират в анормално състояние, те казват: „Нас нищо не ни интересува." Който казва, че от нищо не се интересува, той не говори истината. Защо? Защото, като стане въпрос за ядене и пиене, той се интересува; като стане въпрос за печелене на пари, той пак се интересува. Възможно е някои работи да не го интересуват, но има причини за това. За пример, някой човек не се интересува от истината; друг не се интересува от правдата; трети не се интересува от знанието. Защо? Има причини, които заставят човека от едно нещо да се интересува, а от друго да не се интересува. Когато се интересува човек от нещо, той трябва да си отговори на всички въпроси, които възникват в ума му. За тази цел той трябва да работи. Учителят преподава известен предмет на учениците си, но дойде ли до някои практически задачи по този предмет, те непременно трябва да се решат. Доколкото учениците се интересуват от тия задачи, дотолкова те ще ги решават правилно. Ако не се интересуват от тях и оставят на този или на онзи да ги реши, те ще ходят и ще се връщат от училище, но ще останат недоучени, невежи. За такива хора турците казват: „Хеле дошъл, вол ей отишъл". Тази поговорка не е за българите. Смисълът, който ориенталецът влага в едно изречение, е различен от този, който европеецът може да разбере. Защо? Защото европейските езици са аналитични, а източните образни. Под думата „животно" турчинът разбира същество, което не мисли за високи работи. От сутрин до вечер волът, например, мисли само за ядене. Щом се наяде, той казва: „Нищо повече не ме интересува. Смисълът на живота е в яденето.” И наистина, волът не се интересува нито от наука, нито от музика, нито от изкуство. Ако има нещо благородно в животните, то се дължи на останки от минала култура, при която те някога са живели. Обаче в този живот животните нищо не са придобили. Мнозина мислят, че с дресирането на животните се придобива нещо. Не, дресировката е амалгама, която е поставена върху обикновеното стъкло, да го превърне в огледало. Дресировката не е реалност. Реални неща са тия, които се отнасят до самия характер; реални неща са тия, които са качества, атрибути на живота. „Жал ми е за народа." Казвате: какво се разбира под думата „народ"? Ако под думата „народ" разбирате сбор от хора, от песъчинки или от семенца, това не е народ. Под думата „народ" се разбира сбор от копнеещи души, с пробудено съзнание, от които зависи бъдещето на Човечеството. Тези души са носители на новото. За този народ, именно, говори Христос. На този народ трябва да се даде това, което майката дава на детето си. Защо майката дава толкова много на детето си? Защото тя вижда, че в това дете има дарби и способности, на които трябва да се дадат условия да се развиват. На същото основание и съвременните хора трябва да пазят народа, този сбор от разумни души, защото в тях е вложено красивото, великото. И тъй, трябва да свържете мисълта за народа с красивото, с великото в живота. Кои неща могат да се свързват? Обикновено хората свързват началото на нещата с техния край. Живот, в който не могат да се свържат двата края, той се намира в безизходен път. В такъв живот няма никакъв прогрес, никакво развитие. Всеки човек, който има начало на живота си, а няма край, той нищо не може да постигне. Който пък има край на живота си, а няма начало, и той нищо не постига. На това основание, човек трябва да си изработи нова философия за живота. За пример да вземем идеята за младия и за стария човек. Какво разбират съвременните хора под думите „млад" и „стар" човек? Те определят младия и стария човек според броя на годините. Можете ли според съвременните научни теории да определите, отде започва началото на младостта и старостта и де свършват? Казвам: краят на младостта е начало на старостта, а краят на старостта е начало на младостта. Следователно човек е млад само до зенита на слънцето, до обед. Започне ли слънцето да слиза надолу, към пладне, той започва да става стар. Всяко друго определение за младия и за стария човек е механическо и не е съгласно със законите на Природата. Всяка наука, всяка култура, която не върви съгласно със законите на разумната Природа, е осъдена на изчезване, на смърт. Същото се отнася и за живота на човека: младият, който не може разумно да използува своята младост, той преждевременно остарява; старият, който не може разумно да използува старостта си, той преждевременно умира. Да остарееш преждевременно, това подразбира да изгубиш най-красивото в живота си; да умреш преждевременно, това подразбира да изгубиш най -ценното - живота. Питам: каква е задачата на младия човек? Да живее според законите на младостта. Каква е задачата на стария? Да се подмлади. В това седи смисълът на живота. Ако човек мисли, че като се роди веднъж, трябва да расте, да бъде млад известно време и след това да остарее и да умре, той не разбира смисъла на живота. То е все едно да се качиш на върха на една планина, да поседиш известно време там и след това да слезеш. В материалния свят е така, човек трябва да се качи на върха на една планина и след това да слезе, но в духовния свят законите са други. Там няма смисъл човек да се качва на планината и после да слиза. Понеже законите на Духовния свят се различават от тия на физическия, хората казват: „Защо животът не върви гладко?” Най-новите научни теории твърдят, че веществото, с което е изпълнено пространството, няма еднаква гъстота навсякъде, вследствие на което не е еднакво разпределено. Следователно дето веществото е по-рядко, там съпротивлението е по-малко; дето веществото е по-гъсто, съпротивлението е по-голямо. Същият закон се отнася и за светлината. Това може да се докаже с ред математически формули. Всяко нещо трябва да се докаже. Не е достатъчно само да се твърди, че нещо е морално или че е религиозно. Така и бабите знаят. Лесно е да се каже, например, че това е морално или че не е морално. То трябва да се докаже! Всъщност, какво нещо е моралът? Сега ще приведа един пример за морала на съвременните хора. Когато Господ създал света, направил пеперудата. Един ден тя пожелала да слезе на Земята, за която цел Бог я изпратил с някаква мисия. Като слязла на Земята, тя хвърчала нагоре-надолу, извършвала дадената й задача, но по едно време трябвало да мине покрай паяжината на един голям паяк.Като я видял тъй красива, той се захласнал в нея и казал: „Моля те, кацни на една от моите жички. Ако кацнеш, ще ми направиш най-голямото добро, което някое същество досега е могло да ми направи. – Не мога, имам важна работа. – Моля те, кацни, голямо добро ще ми направиш." Най-после тя се съгласила да направи едно добро на паяка и кацнала на паяжината му. Капнала и там останала, не могла повече да излезе. Паякът започнал да се оглежда наляво-надясно, да не види някой какво ще прави. В това време ангел Израил минал покрай пеперудата и чул, че тя викала за помощ. Този ангел бил изпратен на Земята със специална мисия, да направи някакви научни изследвания, за която цел носел в ръцете си една книга. Според законите на ангелите той трябвало да държи книгата с двете си ръце, да не я изпусне. Като чул зова на пеперудата за помощ, той се замислил по какъв начин да й помогне. Ако рече да я хване с ръката си и да я освободи от паяжината, той трябва да държи книгата само с едната си ръка. Ако направи така, той ще изгуби нещо велико, което ще коства целия му живот. Ако не й помогне, пак лошо. Спрял се ангелът на пътя и започнал да мисли как да спаси пеперудата. Най-после намерил един начин: обърнал се към паяка и го запитал какво говори с пеперудата. Паякът отговорил: „Исках малко да се пошегувам, да се поразговоря с пеперудата, но тя се уплаши и започна да вика за помощ." Паякът излъгал. Тогава ангелът му казал: „Двете жички, на които са стъпили крачката на пеперудата, показват мярката, от която зависи успехът на твоя живот. Ако откъснеш тези две жички от Паяжината си, ти ще намериш мярката на твоя живот и щастието ще те следва навсякъде. Изпълниш ли това, то е единственото нещо, което може да те направи щастлив." Паякът откъснал двете жички, на които пеперудата стъпила, и тя хвръкнала. И досега паякът показва тази мярка и съжалява, че го излъгали. Той казва: „Да не бях послушал ангела, щях повече да спечеля, поне щях да изям пеперудата." Той до днес мери с тази мярка, но все не може да разреши живота. Казвам: човек трябва да намери една мярка в живота си, която, като приложи, да бъде щастлив. Днес всички хора търсят тази мярка. Намерят една мярка, приложат я, окаже се, че не е тази, която търсят. Намерят друга мярка, и тя не подхожда. Те все мерят живота си като паяка, но и до днес не са го разрешили, още не са намерили истинската мярка. Паякът съжалява, че не е изял пеперудата, но ако беше я изял, досега нито един паяк нямаше да остане жив. Какво по-голямо нещастие от това за рода на паяка? Той трябва да благодари, че се намерил, ангел Израил да го посъветва какво да прави, та всички паяци да останат живи. Всеки трябва да знае, че има само една мярка в живота, която непременно трябва да се намери. Тя е идеалът, към който всеки се стреми. Христос казва: „Жал ми е за народа." Да съжаляваш някого, това е отрицателен метод. Кой е положителният метод? Да се радваш. Тогава, трябва да се каже: „Радвам се за народа." Кое е по-хубаво: да ти е жал за народа или да се радваш за народа? Да се радваш за народа е по-хубаво, отколкото да ти е жал за него. Кога се радва човек за народа? Сега, аз искам хората да мислят по нов начин. Мислят ли така, те ще разберат кога трябва да се радват за народа. Ако съвременните хора не дойдат до новия начин на мислене, те няма да имат абсолютно никакво понятие за любовта, за мъдростта, за истината, за живота и за смисъла му. Те ще ядат и пият, ще се раждат, ще растат, ще остаряват, ще им проповядват за задгробния живот, но всичко това са смътни идеи. От тези идеи в ума на човека се образува една каша и той изпада в комично положение. Комичното е там, че и тия, които вярват в живота, умират, както и тия, които отричат живота. Като умре някой, който отрича живота, направят му гроб с хубав паметник и пишат отгоре: „Тук почива еди-кой си велик човек.” Питам: щом не вярват в задгробния живот и казват, че след смъртта човек изчезва, защо го търсят в гробищата? Смешно е да се копае там, дето няма имане. Да се копае там, дето знаят, че има заровено имане, разбирам. Да копаят там, дето ще излезе вода, разбирам; да копаят там, дето няма вода, не разбирам. То е все едно да търсите човека в гроба. Ако вярвате, че след смъртта човек изчезва, защо го търсите в гробищата? Ако пък вярвате, че и след смъртта си човек живее, тогава извикайте го по телефона, да ви се обади. Щом мислите, че е жив, трябва да влезете във връзка с него. В Стария Завет, във времето на цар Саула, се говори за жени бесовъпрошателки, които се разговаряли с духове. Понеже със своите предсказания те внасяли смут в сърцата на хората, Саул издал закон против тях, с който строго се преследвало всяко предсказание. Един български ясновидец ходел по селата да предсказва на хората какво има да им се случи. На един от селяните се изгубила диканята и той предсказал, че тя се намира в олтара на църквата. Наистина, диканята се намерила в олтара, но за това му ударили такъв бой, че той и до днес не може да го забрави. Той казал на близките си: „Още веднъж няма да предсказвам дали има диканя в олтара или не. Да оставим този въпрос настрана, но казвам: днес много от съвременните хора вършат големи престъпления все в името на Бога, в името на любовта, мъдростта и истината. В това отношение аз деля хората на две категории: безверници и вярващи. Първите са безверници отвън, а вярващи отвътре. Те са материалистите. Втората категория са вярващи отвън, а безверници отвътре. Те са съвременните религиозни хора. Днес безверието е проникнало не само в България, но по целия свят. Не е лошо човек да бъде безверник, не е лошо човек да бъде и вярващ, но при известни условия. Материалистът казва: „Аз не вярвам в нищо." Ти не вярваш в Бога, но вярваш в злото, в силата, в парите, в себе си. Значи, ти отричаш едно, а вярваш в друго. Религиозният казва: „Аз вярвам само в Бога." Това значи: ти вярваш в Бога, а не вярваш в себе си, в парите, в силата и в ред външни прояви на живота. И едната, и другата вяра представят сух клон на някое дърво. Този клон може ли да донесе нещо? Той остава завинаги сух клон, който нищо не допринася на човека. Сухият клон на дървото е сухата вяра в живота. Колкото е важно безверието на материалиста, толкова, е важна вярата на религиозния. И едното, и другото нищо не донасят на човека. Съвременните учени говорят за електрично и магнетично поле на действие, но те разбират само външната, материалната страна на въпроса. Физиците казват, че енергиите на електричеството вървят по прави линии, а тези на магнетизма - по криви, вълнообразни линии. Следователно средата, в която се движат електрическите сили, е по-рядка от тази, в която се движат магнетичните сили. Обаче, дето се образува поле на електрична деятелност, едновременно с него се образува и магнетично поле. Оттам, щом се усилва дейността на електричното поле, усилва се и дейността на магнетичното. Тази дейност не е еднообразна. Дейността на електричеството не е такава, каквато е дейността на магнетизма, но между електричеството и магнетизма има тясна връзка. Според този закон, ако мислите или желанията на човека попаднат в дейността на електричното поле, те оказват определено влияние върху него. Той постепенно започва да изтънява, става сух, нервен, губи мазнините си и всички казват за него, че е неврастеник. Обаче, ако мислите и желанията на човека попаднат в дейността на магнетичното поле, той започва да увеличава мазнините в тялото си, постепенно надебелява, лицето му става като месечина, а той цял заприличва на буре. И при едното, и при другото положение има опасности. Човек не трябва да бъде нито много сух, нито много пълен. И Двете положения са крайности в живота. И тъй, крайното изтъняване е полюс на електричеството; крайното надебеляване е полюс на магнетизма. В същност, какво нещо е електричество и какво магнетизъм, точно не се знае. Съвременните учени знаят, че в отрицателния полюс на електричеството се явява светлина, но този полюс същевременно е поле на магнетична деятелност. Следователно светлината се явява в полето на магнетизма. Старите окултисти наричат положителното електричество мъжки принцип, а отрицателното женски. Под думата „мъжки принцип" не се разбира мъж, но се разбира силният принцип. Под думата „мъж" мнозина разбират същество, което има мустаци и брада. Ако мустаците са отличителният белег на мъжа, какво ще кажете за някои женски животни, които имат мустаци? Смешно е да се взимат космите за характерен белег на мъжа. Други хора определят мъжа по веждите, по челюстите и по ред още външни белези. Те казват, че веждите на мъжа били по-дебели от тия на жената, челюстите му били по-издадени от тия на жената и т.н. Не, това не са качества, по които мъжът може да се определи. Съвременните хора трябва да дойдат до същественото, до истинското знание в живота. Какво може да им даде съвременното знание или съвременната религия, ако те нямат отношение към нея? Ако науката или религията няма известно отношение към мен, ако не може да ми даде светлина, да осмисли живота ми и да ми даде подтик към възвишеното в света, защо ми е тази наука или тази религия? Ако безверието не може да осмисли живота ми, защо ми е то? Ако безверието осмисля живота ми, то е на мястото си. Който е безверник отвън, той е вярващ отвътре. С такъв човек и аз съм съгласен. По-добре е човек да носи вярата отвътре, а безверието отвън, отколкото-вярата отвън, а безверието отвътре. Сега ще приведа един пример за един архиерей от миналите епохи, който отвън бил вярващ, а отвътре безверник. Жената на един от добрите приятели на архиерея умряла и той отишъл при него, да потърси утеха за голямата си скръб. Той казал: „Голяма е скръбта ми, иде ми да се самоубия. Не мога да живея без жена си." Архиереят му отговорил: „Не ставай такъв будала! Ти трябва да знаеш, че щом човек умре, всичко с него се свършва. Яж и пий, весели се в живота; жени много има, не е само една. Аз съм се убедил в това, което ти говоря. Животът е само на Земята! Умре ли човек, всичко се свършва. Това, което проповядвам, се отнася до простата маса." Питам: защо този архиерей не изповяда убежденията си пред своите пасоми, а им проповядва това, в което не вярва? В този случай безверникът, който открито пише своите убеждения във вестниците, седи по-високо от архиерея, който не смее да изповяда своето дълбоко убеждение. С това аз не осъждам архиерея, защото и той си има свои схващания, но казвам, че той е актьор, който играе на сцената. Нима актьорът, който играе ролята на умиращ и страда, мъчи се, плаче, действително страда? Някой умиращ страдал, мъчил се, а актьорът на сцената се сили да покаже как страдал този умиращ. Слушал съм в Странство видни проповедници, знаменити капацитети по духовната наука, които говорят с голямо красноречие, искат да покажат на хората как страдал Христос на кръста. Казвам: много лесно е човек да покаже на хората как страдал Христос. Който иска да разказва на хората за страданията на Христа, той предварително трябва да е изпитал тия страдания. Достатъчно е да забие четири гвоздея в ръцете и краката си, за да разбере страданията на Христа. Някой казва, че обича Христа. Питам: ти, който толкова много обичаш Христа, защо не се откажеш от удоволствията на живота и не тръгнеш като Него от село в село да проповядваш учението Му? Ти седиш в стаята си и разискваш върху това, което Христос никога, не е проповядвал. Ако Христос дойде днес в света, Той ще се учуди на онова, което съвременните хора проповядват в Негово име. В света съществува един велик закон, който не трябва да се изменя. Който се е опитал да измени този закон, той е строшил главата си. Този велик закон е канара, в която всички гърнета до едно се строшават. Хиляди царе, князе, проповедници, владици, учени и прости са строшили главите си в тази канара. Защо? Защото всички се стремят да разрешат важните въпроси на живота, без да знаят правилния начин за разрешението им. За пример, защо трябва да се доказва на хората как страдал Христос? Не е важно да се доказва на хората как страдал и как умрял Христос. Преди всичко Христос никога не е умирал. Той опита смъртта, но не умря. Днес Христос е между хората, в църквите, говори, проповядва, но всички Му казват: „Почакай още малко, не е време за тази работа. Не слизай още да поставяш нов ред и порядък в света. Ние не сме си отживели. " Младата мома казва на Христа: „Почакай малко, аз не съм срещнала още своя възлюбен." Майката, на която предстои да ражда, казва: „Не бързай толкова, аз още не съм родила." Студентът казва: „Почакай малко, докато свърша науките си." Астрономът казва: „Почакай малко и мен, искам да напиша своята научна теория." Казвам: тия хора не разбират защо Христос иде при тях. Когато Христос отива при младата мома, Той иска да я накара да се замисли, кой е истинският й възлюбен. Когато отива при майката, той иска да й каже: „Знаеш ли как трябва да отгледаш детето, което ще родиш? Бог ти изпраща това дете, а ти трябва да се научиш да го гледаш." Като отива при астронома, Той му казва: „Като пишеш тази научна теория, знаеш ли, защо Бог създаде света? Можеш ли да повдигнеш човечеството със своята теория?" Като отива при богослова, който пише някакъв трактат за началото на Битието, Христос и на него казва: „Не бързай да довършваш своя трактат. Знаеш ли с какъв въпрос си се заел?” Сега и вие можете да ме запитате: „Какво искате да ни кажете?" При един знаменит учител се приближава един апаш, негов ученик. Това се случило в Лондон. Учителят запитал ученика: „ – Какво искаш от мен? – Ще ти отговоря след един ден." Ученикът си заминал, без да каже нищо на учителя си. След заминаването му, учителят веднага бръкнал в джоба си и видял, че златният му часовник изчезнал. Той намерил ученика си и му казал: „Така ли трябваше да постъпиш с мен, да обереш учителя си?" Ученикът отговорил: „Учителю, аз държах изпит пред теб. Бях си казал, че ако мога да те обера, значи добре съм научил занаята си." Учителят му казал: „Ти си добър ученик, затова подарявам ти моя часовник, не го искам назад. Ти го заслужаваш." Казвам: аз не се спирам върху лошата страна на живота, но похвалявам този ученик, понеже е могъл да обере своя учител. Затова учителят му казал: не е достатъчно само да откраднеш часовника, но трябва да си служиш с него, да го използваш правилно. Щом можеш да го използваш правилно, аз ти го подарявам. Това подразбира: ако можеш да вземеш истината и да я приложиш в живота си, ти си добър ученик. Казвате: „Ние искаме да знаем Истината." Питам: защо ви е тази истина, ако не може да ви служи? „Ние искаме знание." Защо ви е това знание, ако не може да ви служи?. „Ние искаме любов." Защо ви е тази любов, ако не може да ви служи? Ако истината, знанието, любовта и свободата могат да ви служат, те са добре дошли за вас. Много от съвременните хора имат лични разбирания за живота. Всичките им действия са насочени към придобиване на лични блага. Казвам: в света лично благо не съществува и не може да се постигне. То съществува временно само, но не и постоянно. Смисълът на живота не е в личното благо. Който живее за своето лично благо, той сам се обезличава. Това не значи, че човек не трябва да се стреми към лично благо, но ако той мисли, че постигането на това благо разрешава всички въпроси в живота, той се самозаблуждава. Когато човек напусне Земята, де остават общественото положение, богатството, знанието, които той е придобил? Когато човек остарее, де остава неговата младост? Старият трябва да се подмлади, а младият да запази младостта си. Смисълът на великия живот седи в трансформиране, в превръщане не енергиите от едно поле в друго, при което електричните сили могат да се превърнат в магнетични, а магнетичните в електрични. В природата съществува закон за превръщане на енергиите. Всички колебания, всички промени, които стават в природата, се дължат на външни закони. Преди 15-20 години говорех на хората за връзката, за отношенията между слънчевите петна и явленията на Земята, но те казваха, че това е глупава работа, някаква фантазия. Обаче съвременните учени се убедиха, че действително между слънчевите петна и живота на Земята има разумна връзка. За пример, с увеличаването петната на Слънцето се увеличава броят на браковете, плодородието, земетресенията, пожарите, убийствата и т.н. Връзката между петната на Слънцето и явленията на Земята е разумна, съзнателна, а не механическа. Когато отидете на бойното поле и наблюдавате как гранатите се пукат една след друга, това явление привидно изглежда механическо, но зад всяка граната седи едно разумно същество, което ръководи това действие по известни правила и закони; Колкото съществата, които взимат участие във войната, са по-разумни, толкова по-правилно става тя. При това трябва да се знае,че разумният човек е всякога по-силен от глупавия. Някой казва: „Не си струва човек да живее." Не, така може да говори само онзи, който не разбира основния закон на живота. Защо не струва да се живее? Защото имало зло в света. Когато се говори за злото и за доброто, човек трябва да има предвид следния закон: злото в началото е силно, на края е много слабо. Злото в началото всичко придобива, а на края всичко изгубва. Доброто в началото е крайно слабо, а на края е всесилно. Доброто в началото почти всичко губи, а на края почти всичко печели. Който живее с доброто, в началото ще губи, в края ще печели; който живее със злото, в началото ще печели, в края ще губи. Както виждате, аз съм гадател. Казвате: „Как знаеш това?" Зная го; както зная, че 2x2=4. Преди години срещам един варненски адвокат, който минаваше за голям философ, и той ми казва: „Само животът на Земята е реален. Предвид на това, че веднъж човек живее на Земята, той трябва да се осигури. Трябва ли да бъде играчка на живота? Въз основа на горния закон аз му казвам: няма да мине много време и ти ще изгубиш всичко, което имаш днес. След това в теб ще стане голям преврат, ще измениш начина на живота си. „Това не може да бъде! Ти само си приказваш; не си гадател." - Сам ще опиташ това. Ще провериш думите ми и като ме срещнеш някой ден, ще кажеш дали съм прав или не. На онзи, който живее с доброто, казвам: днес ти си беден човек; трън да завъртиш в къщата си, няма де да се закачи. Обаче след 20 години най-много ти ще имаш всичко. „Отде знаеш?” Това е моя работа. Твоя работа е, когато думите ми се сбъднат, да се увериш, че съм бил прав. Това е наука, която не е дошла на готово, но съм я придобил с дълго изучаване на природата, на разумния живот. Само по този начин аз съм дошъл до строго определени закони. Аз мога да ви кажа, че преди мен е имало хора, които са изучавали природата и живота, а мога да ви кажа, че преди мен не е имало друг човек. Аз съм първият човек в света. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че е много казано. Ако кажа, че преди мен е имало много хора, тогава не е много казано. Какво вие ще кажете, не е важно за мен. Всеки може да каже за себе си същото. Христос каза: „Преди да беше Аврам, Аз бях." Значи, Аврам дойде след Христа. Това подразбира пробуждане на Неговото съзнание, Аз не говоря за своето име, но за вътрешното Аз, което е било в началото на Битието, което е съществувало в Бога още преди създаването на света. В този смисъл всеки може да каже „Аз". Аз, ти, той, това са имена на едно и също лице. Те се отнасят до онези, които разбират вътрешния смисъл на живота. Казвате някому: „Ти си лош човек, ти си първокласен будала." Той веднага се докача. Защо трябва да се докачаш? Преди всичко ти не знаеш кой е този „ти", за когото се говори. Има един „ти", който е много лош, но кой е той, не знаеш. Нека се изправи пред теб, да го видиш. Ако някой ти каже, че ти, Иван или Драган, си много лош човек, кажи му: „Моля ви се, господине, изнесете конкретно една моя постъпка, да видя кому съм направил зло, кого съм спънал в пътя, на кого парите съм изял" и т.н. Който иска да говори истината, конкретно трябва да говори. В истината има един строго определен морал, който не търпи абсолютно никаква критика. Вън от истината има много морални положения. Тези положения хората наричат морал. Такъв морал имат и животните. За пример, лисиците в северните страни поддържат следния морал: когато една лисица само се допре до някоя кокошка, но не успее да я изяде, допре ли се друга лисица до същата кокошка, втората не посяга да я яде. Тя счита, че кокошката е собственост на първата лисица. Както виждате, за лисицата няма писан закон, няма стражар, който да я следи. Тя казва: „Не трябва да бутам тази кокошка тя не е моя; аз нямам право на нея." Казвам: ако Провидението подложи съвременните хора на изпит, да провери докъде са стигнали в своите морални разбирания, той ще бъде следният. Представете си, че един пролетен ден, когато тревата се е хубаво раззеленила, цветята разцъфтели, птичките запели своите сладкопойни песни, хора от всички съсловия: царе, князе, духовници, съдии, адвокати, писатели, поети, бедни и богати, учени и прости, мъже, жени и деца са тръгнали на разходка. Обаче, по някаква случайност, те всички са закъсали и нямат нищо в себе си - нито хляб, нито пари. Те виждат на пътя една голяма торба с английски златни стерлинги. Какво ще направят тия хора? У всеки ще се яви желание да вземе торбата за себе си, да се осигури. Питам: каква култура е тази, когато всеки мисли само за себе си? В дадения случай всеки трябва да погледне на торбата със злато като на торба с орехи и като мине покрай нея, да си вземе по един-два ореха за спомен и да продължи пътя си. Правилно е всеки да си вземе по един орех само. Вземе ли два ореха, той върши престъпление. Такъв е законът на Природата. Когато някой човек влезе в една градина, според законите на Природата той трябва да си откъсне само една ябълка; ако откъсне две ябълки, той върши престъпление. Ще кажете: „Какво може да направи човек с един орех или с една ябълка?" Едно време плодовете не били като сегашните; те били много-по-големи. С един орех човек се е нахранвал. Едновремешните ябълки са били големи, всяка ябълка е тежала по два килограма. Това е само за обяснение, не искам да ви заставя непременно да вярвате. Някои ябълки са тежали и по десет килограма, само че опашките им са били жилави. Сега, ако искам да повярвате, трябва да ви доказвам тия неща, както един гръцки поп доказвал на своите пасоми един стих от Евангелието. Той им цитирал стиха, в който се казва, че Христос нахранил няколко-хиляден народ с пет хляба и две риби. За да убеди слушателите си в истинността на този факт, той казал: „Братя християни, вие трябва да знаете, че тези пет хляба не са били като сегашните; те били големи като могили." Между слушателите имало един овчар, който, като чул тия обяснения на попа, свирнал с уста. „Защо свириш? Какво искаш да кажеш с това?" Овчарят отговорил: „Не се учудвам, че хлябовете били големи като могили, но се чудя, каква ли е била устата на пещта, в която са пекли тия хлябове!" Някои съвременни научни теории мязат на тия попски обяснения. Понякога вие искате да направите нещата както трябва, но примесвате желанията си, вследствие на което не успявате. Всеки човек трябва да има непреодолимо желание да изнесе истината в нейната вътрешна чистота. Ако човек вярва в Бога, а умира, каква е тази вяра? Ако човек страда и върши грехове, а обвинява Бога за тия страдания, без да Го е видял, какъв морал е този? Това показва, че човек е забравил добрините, които Бог му е направил. За обяснение на последната мисъл ще приведа следния пример. Един беден, добър човек седял край пътя, дето минавали много пътници, да ги предупреждава да бъдат внимателни, защото всред пътя се отворила една голяма дупка. Минал един пътник и бедният човек му казал: „Не минавай оттук, опасна е работата." Пътникът послушал, отбил се от пътя си. След него минал един богат човек, добре облечен, с бастун в ръка и не забелязал, че пред него зее голяма дупка. „Стой, не минавай оттук! Опасна е работата." Богатият казал: „Как смееш да ме спираш в пътя ми? Аз съм свободен да мина отдето искам. Ти знаеш ли кой съм аз? – Не е важно кой си, не минавай през този път!" Богатият не послушал, продължил да върви. След пет минути бедният чул от дупката вик за помощ. Той отишъл и казал на богатия: „Ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм онзи, който ти казваше да не минаваш оттук, но твоята дебела глава не искаше да чуе истината. – Моля, извинете ме, изкълчих крака си, помогнете ми! – Още веднъж като минаваш през този път, да слушаш като ти казват, че има опасно място. – Ще слушам, но сега какво да правя? – Ще те извадим, но ще почакаш малко." Сега и ние казваме на съвременните хора да не минават по опасния път, но те казват: „Кой ви тури тук да проповядвате? Не е ваша работа отде ще минем (...). Свободни сме да вървим по който път искаме. Знаете ли кои сме ние?" Обаче, като се намерят в дупката, същите тия хора викат за помощ. Тогава ние казваме: знаете ли пък ние кои сме? Ние сме онези, които ви предупреждаваха да не вървите по този път. Следователно слушайте всеки, който е поставен на опасния път и ви предупреждава да не минавате през него. Този човек е човек на истината. Той много пъти ви е правил добро. Не забравяйте доброто, което ви е направил. Слушате ли гласа на истината, вие ще се доберете до правата философия, до истинската наука. Тя ще ви разкрие вътрешния смисъл на живота. Христос казва: ,,Жал ми е за народа." И нас ни е жал за хората, когато вървят по един път, който ги съсипва, унищожава. Нас ни е жал, когато виждаме как се съсипват възвишените мисли у младите. Това не значи, че младият трябва да стане йезуит. Думата „йезуит" е много сполучливо избрана. Тя означава човек, който лъже. Задача на всеки човек е да стане Христов ученик. Нашата цел не е да направим хората вярващи. Ние искаме всеки човек да развие в себе си възвишеното, благородното, с което е роден и което носи в себе си. Е съвременните хора имат много лоши качества, които не са присъщи на тяхното естество, но са присадки, отпосле дошли. Ще кажете: условията са били такива, че са благоприятствували за тия присадки. Как са дошли тия присадки, не е важно. Задачата на всеки човек е да отчупи тия присадки от своето естество и да се освободи от тях. Съвременните хора казват, че Бог е създал света такъв, какъвто го виждаме. Това е първото заблуждение. Бог не е създал света такъв, какъвто вярващите го мислят, нито такъв, какъвто материалистите го мислят. Други пък казват, че условията на живота са причина за неуспехите, за неуредиците. И това е заблуждение. Преди всичко, условията са създадени от хората. Следователно нито Бог е виновен за неуспехите в света, нито условията. Човек е фактор в живота. Щом е така, той може да измени условията на живота, той може да ги подобри. Когато много реки се съединят на едно място, те образуват море. Когато разумните хора се съединят на едно място, те носят благото на цялото човечество. Разумни хора са тия, които служат за прогреса на цялото човечество. Прогресът не е само за отделния индивид, нито пък за улеснение на сегашния ни живот. Той се отнася за цялото човечество и за неговото бъдеще. Когато видим един човек, не е достатъчно само да кажем, че той.е пълничък, червеничък и облечен с хубави дрехи. Добре е човек да се облича хубаво, но ако неговите дрехи стават причина той да изгуби живота си, те не са на мястото си. Ако човек облече дрехите на престъплението, на неправдата, на лицемерието, на заблуждението, казвам: хвърли тези дрехи, те носят твоето нещастие. Ние не сме за скъсаните дрехи, но за дрехите на добродетелите. В това отношение, хората изпадат в две крайности: или добре се обличат, или скъсани ходят. Българинът, например, когато иска да се представи за света за праведен човек, той се облича със скъсани дрехи. Много такива светии съ

Слънчева

Слънчева

 

Да живеем за Господа

Беседа от Учителя, държана на 23 март,1937 г. София.—Изгрев Тъй както сте събрани днес, вие очаквате да ви се каже нещо ново. Много пъти новите неща не донасят такава полза, каквато хората очакват. В ежедневния практически и реален живот са важни две неща: първо, как да живеете за себе си; второ, как да живеете за ближните си. Тези две идеи включват в себе си идеята, как трябва да живее човек за Бога. Не поставяйте тези две идеи в противоречие със самия себе, да мислите, че като живеете добре за себе си, вие живеете добре и за Бога. Това отчасти само е вярно. Същевременно вие мислите, че като живеете добре за ближните си, живеете добре и за Бога. И това отчасти само е вярно. Обаче, като живее за Бога, човек живее добре и за себе си, и за своите ближни. Това е абсолютно вярно. Да живее човек за Бога, това значи да Му служи във всички светове — и във физическия, и в духовния, и в Божествения. Забелязано е, че когато синът е в съгласие с баща си и майка си, той всякога успява. Не е ли в съгласие с баща си и майка си, той никога не е успявал и не може да успява. Благословението на майката и на бащата отваря път на децата в живота. Следователно, докато човек не е в съгласие с Бога, с Неговия Дух, той нищо не може да направи. Да бъдеш в съгласие с Божия Дух, това значи за всичко да си благодарен, за нищо да не роптаеш. Малко или много ти се даде, всякога да благодариш. Че не си получил очакваното — никога да не роптаеш. Веднъж дошъл на земята, човек ще бъде в положението на баща или майка, на син или дъщеря. Като баща, той никога не трябва да внася противоречие в ума на сина си. И като син, той никога не трябва да мисли, че баща му е несправедлив. Сега искате да ви се каже нещо. Едно трябва да имате пред вид: Не предприемайте работи, които не можете да свършите. Предварително си дайте отчет, какво можете да направите и какво не можете, да не се намерите в положението на онзи наш брат, който взе 90,000 лв. от една сестра, с условие да й направи апартамент. Той изяде парите, и нищо не направи. В резултат, той стана причина сестрата да се разочарова и да излезе от братството. Същият брат задигна големи суми на братството и в края на краищата остави един брат да плаща вместо него. Сега той е в онзи свят. Пазете се да не попаднете и вие в същото положение. Щом е дошъл на земята, човек все ще замине за онзи свят, но да замине неподготвен, без да е вършил волята Божия, това е едно нещо. Да замине за онзи свят, след като е вършил волята Божия, това е благословение. И тъй, като имате пред вид това нещо, заемайте се с малки работи, а не с големи. Малката работа, свършена както трябва, е равна на голямата. Важността на нещата не се заключава в големината, но в начина на изпълнението им Една чаша вода, дадена на ожаднелия пътник, струва милиони. Следователно, всяка малка работа, направена на време и на место, струва повече от десет големи работи, свършени без любов и не на време. Стремете се да дадете на човека поне една чаша вода. Мнозина мислят, че, ако работят нещо за братството, вършат волята Божия. — Не, животът не се заключава в трупане на богатства. Силата на човека, както и на братствата, на обществата не седи в парите, но в тяхната вътрешна мощ. Силният кон може да носи на гърба си големи товари, но слабият, и злато да му турите, щом тежи, той не може да го пренесе и до най-близкото разстояние. Разумният свят не иска да товари никого. Той дава на всеки човек толкова товар, колкото може да носи. Тъй щото, когато някой се оплаква от непосилен товар, той трябва да знае, че сам се е натоварил Запример, някой се сили по външен път да обича всички хора. — Това е невъзможно. Какво трябва да направи, за да обича хората? За да отговоря на този въпрос, ще ви запитам: Как трябва да се отнасяте с изворите? Когато отивате при някой чист планински извор, турете устата си на главата му, отдето извира водата, и утолете жаждата си. Искате ли, обаче, да измиете краката си, ще отидете на долната част на извора, дето водата изтича... Човек трябва да бъде справедлив. Това се иска и от вас. Често съм слушал да казвате: Детето, докато не се бие, човек не става. — Това отчасти е вярно. Кой се топли на огъня: измръзналият или стопленият? Кой яде и пие вода: гладният, ситият или който е задоволил жаждата си? На кого трябва да проповядвате: на праведния, или на грешния? Измръзналият се нуждае от огън, от топлина. На измръзналия няма да говорите нищо. Ще го турите край огъня и ще изкарате студа вън от него. Той ще ви благодари, че сте го освободили от студа. И в човека има студени мисли, чувства и постъпки, които трябва да се изкарат навън. Останат ли в него, те го правят студен. Той е студен, но не е мъртъв. Жив е този човек, но се нуждае от топлина. Внесете топлина в него, и той ще се обнови. Топлината, това е новото, което сгрява измръзналия човек. Това се иска сега от вас. Вие имате на разположение и дърва, и въглища, и печка. Турете дървата, турете запалката и драснете кибрита. Щом огънят ви гори, все ще намерите някой замръзнал човек, когото трябва да стоплите. Не щадете дървата и въглищата си! Не щадете времето си! — Не е ли достатъчно само да влезе вътре? — Не, ще запалите печката си и ще го турите близо до нея. Щедрост се иска от вас! — Ами да му помогнем материално! — Не, този човек не се нуждае от пари. Той има нужда от топлина. Стоплете го, сгрейте го, и той ще остане завинаги благодарен. Топлината, която ще внесете в него, върши чудеса. Помнете: малките неща в живота понякога са по-важни от големите. Задайте си въпроса, какво ви липсва сега. — Любов ви липсва. Вие сте влюбени, но любов нямате. Върнете се в своето детинско състояние. Първоначално детето люби, а после се влюбва. То люби майка си, а се влюбва в ябълката, която вижда отвън. Дето мисълта работи, там любовта действува. Щом мисълта престане да действува в човека, тогава иде влюбването. Влюбването се придружава с кражба. Докато мисли, детето всякога е готово да постъпи с любов. То вижда ябълките в двора на съседа, отива при градинаря и го моли да му откъсне една-две ябълки. Щом не мисли, то е влюбено в ябълките и започва да търси начин, как да открадне няколко. Ще кажете, че няма нищо лошо във влюбването. — Дали има нещо лошо във влюбването, или не, важно е, че като се влюби, човек започва да краде. Момъкът се влюбва в мома и я открадва от родителите й. Влюбването ограничава човека. И вие сте влюбени в някоя идея и се чудите, защо сте толкова ограничени и измъчени. Вашите идеи ви ограничават. Искате ли да бъдете свободни, трябва да приложите любовта. Влюбването се придружава с ревност, със съмнение, с подозрение. Любовта, обаче, подразбира правилни отношения между хората. Сега от всички се изисква да изпълните волята Божия, както трябва. Някой казва: Досега не съм изпълнил волята Божия, че отсега нататък ще я изпълня! Помнете: Ако цял живот не сте изпълнявали волята Божия, и последния ден я изпълните, този ден ще ви спаси. „Краят увенчава делото” — казва поговорката. Ако цял живот сте изпълнявали волята Божия, а последния ден не я изпълните, работата ви е пропаднала. Последното добро дело служи за основа на бъдещия живот. Един господар има сто слуги. На 99 от тях редовно плаща. Щом дойде до стотния слуга, той му казва: Махни се оттук! Дотегна ми да се разправям с вас! Щом каже така, този господар е развалил цялата си работа. И друг господар има сто слуги. Като дойдат при него да им плаща, той ги прогони от себе си, не иска да им плаща. Като дойде стотният слуга при него, той се размисли върху постъпката си, вижда, че е постъпил лошо и веднага плаща на слугата си, като му казва: Иди скоро да извикаш другарите си, да платя на всички. Следователно, ако последното дело на деня е добро, то е в сила да изправи 99-те лоши дела. Ако последното дело на деня е лошо, то е в сила да развали 99-те добри дела... За да успявате в живота си, пазете следното правило: Никога не изнасяйте погрешките на хората. Ако трябва да кажете нещо, кажете най-доброто. За лошото в човека не мислете. Всеки сам трябва да види погрешките си. Щом ги види, той лесно ще ги изправи. Речете ли да изнасяте погрешките на човека, той веднага ще се опълчи срещу вас. Мислете добре за човека, ако искате да му помогнете. Съзнателният човек вижда погрешките си и търси начин за изправянето им. Искате ли да му помогнете, не го корете, но дайте му цяр, да се справи със своя недъг. Внесете в ума на човека положителната мисъл, че той ще се изправи. Няма да мине много време, и той наистина ще се освободи от погрешката си. Дръжте в ума си положителни мисли и и за себе си, и за своите ближни, и ще ликвидирате с погрешките си. „Само Божията Любов носи пълния животъ”. Да живеем за Господа Светла и успешна година! Честита пролет!

Слънчева

Слънчева

 

Към изворите на Живота

Красив е Пътят на Възхода! Човешката душа върви по него. Някъде стъпва по остри камъни. Някъде пътят е стръмен и главоломни пропасти са от двете му страни. Понякога Пътят е тесен като острието на нож. Лицето и я светли. В очите и се чете една чудна светлина на възторг и умиление. Ярка звезда блести над главата и. Тя и помага винаги. И всекога ходи с нея. Тя пръска лъчите си наоколо и осветлява пътя и. Грамадни сенки от околните канари играят край нея. Пътят е труден, но тя не усеща умора. Няма никакъв товар на гърба си, но се чувства богата и силна! Тя е радостна. Едно слънце грее в нея. Сърдцето и е сгряно от един вътрешен Огън! Тя мисли за тия, дето са долу, в долината. Изкачва се нагоре към шеметни висини за тях. Всички долу са и мили и близки. Тя иска да раздаде всичко, каквото има, на тия, които обича. Чувства, че не е сама. Усеща около себе си присъствието на хиляди светли същества, които я обичат и които тя обича. На върха има Един извор, чиито води имат вълшебна сила. Те имат чудната сила да лекуват всякакви болни, да подмладяват стари, да съживяват умрели. Тя отива нагоре само за хилядите свои близки долу в долината: болни, немощни, слаби, остарели и умирающи. Близо е вече Върхът! Като се върне, ще им занесе от кристалните струи на Живота. Ще има покаже Пътя. И хиляди ще тръгнат по него.! КРАСИВ Е ПЪТЯТ НА ВЪЗХОДА! Душата върви по него. Из "Науката и възпитанието" - препечатено издание от 1896г. -Варна

Слънчева

Слънчева

×