Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    167
  • коментара
    115
  • прегледа
    51711

За този блог

Беседи от Учителя, мисли, стихове, впечатления...

Entries in this blog

 

Важността на черния дроб

/извадки/ Важността на черния дроб ...Доброто или лошото състояние на черния дроб се отразява и върху чувствата на човека. Също така и чувствата се отразяват върху здравословното състояние на черния дроб. Ако той не работи добре, човек е нервен, лесно се сърди и гневи. Някой казва: „Не мога да се побера в кожата си“. – Черният дроб е виновен. Мъжът се кара с жена си – черният дроб е виновен. Щом се подобри състоянието на черния дроб, и чувствата на човека се изменят. Той е разположен, весел, готов да те прегърне и целуне. – Как си позволява да целува? – Черният дроб е виновен за това. Мъжът и жената са разположени, добре се разбират. Каже ли някой, че не му се яде, че няма апетит, вината е пак в черния дроб. Ако религиозният стане песимист и вярата му в Бога се намали, пак черният дроб у виновен. Малък орган е черният дроб по отношение на целия организъм, но играе важна роля. Той има грамадно влияние върху психиката на човека. Който не разбира това, гледа лицето си, чуди се на промените, които стават с него, без да подозира, че това има отношение към друг свят, невидим за него. Далеч е тоя свят, но въпреки това има връзка с физичното тяло на човека. И тъй, чрез чувствата си човек е свързан с астралния свят, т.е. със своето астрално тяло, наречено още духовно тяло. Астралният свят се състои от две области: низша и висша – според чувствата, които също биват низши и висши. По състояние астралният свят е течен, подобен на водата. Там съществата живеят, както рибите във водата. Тук рибите минават за глупави същества, но в астралния свят не е така. Там те са интелигентни същества. На земята човек живее и с умственото, и с причинното си тяло; те са свързани с по-високи светове от физичния и астралния. Значи човек живее с четири тела: физично, астрално, умствено и причинно. Всяко тяло извършва специална служба. Всяко тяло е съставено от специфична материя. А всеки орган на физичното тяло е свързан с един от четирите свята. Черният дроб, например, е свързан с астралния, т.е. с духовния свят или със света на чувствата. Той регулира низшите чувства на човека. Той поглъща отровите на организма и ги трансформира. Ако се разстрои, отровите се разнасят по целия организъм и човек умира. Между черния дроб и жлъчката съществува тясна връзка. Ако тая връзка се наруши, човешкият живот е в опасност. Каже ли някой, че животът му се е обезсмислил и желае да се самоубие, черният дроб е виновен за това. Ако работите му не вървят добре, пак черният дроб е виновен. Понеже черният дроб е свързан със същества от низшия астрален свят, те започват да влияят на човека и му нашепват друга философия. Те му казват: „Не мисли много. Тегли си един куршум и ще се освободиш от страданията“. Тия същества са пролетариите в живота, които търсят лек начин за преживяване. Като не могат да се справят с беднотията, те се обезсърчават и започват да внушават на хората как да се освободят от живота. Тия същества са силни, но неорганизирани. Като не разбират живота, те са готови да убият всеки, който се изпречи на пътя им. Те гледат на богатите като на изедници и се настройват срещу тях. Казвам: Пазете се от низшите чувства в себе си, които разстройват черния дроб и тровят организма. Тия чувства са неорганизирани, затова причиняват вреда на човека. Няма по-опасни хора от неорганизираните. Дето минат, те всичко рушат. Добрите и благородни хора са организирани. Те съграждат и творят. Ето защо, щом попаднете в едно мъчително състояние на духа, ще знаете, че сте в областта на неорганизираната материя. Попаднеш ли в тая област, ти не можеш да разсъждаваш правилно. Много естествено. Как ще се смееш, когато те бият? – Трябва да търпиш! – Ако съм силен, ще търпя, но не съм силен. Само силният, организираният човек може да търпи. Обаче слабият, неорганизираният не може да търпи. Организираният човек знае какво ще стане, затова търпи. Неорганизираният не знае какво ще стане и не може да търпи. В организираната и в неорганизираната материя съзнанието се проявява съвършено различно. Като говорим за здравословното състояние на черния дроб, имам предвид светиите – хора с организирани висши чувства. В това отношение англичаните могат да се похвалят с организирани чувства, с добре развит черен дроб. Затова казваме, че англичаните са хладнокръвни. Те са силни главно в психичния си живот... Помнете: Разстройството на черния дроб причинява различни болести. Например, неврастенията се дължи също на разстройството на черния дроб. Ще кажете, че англичаните са хора на въздържанието, поради което не страдат от разстройство на черния дроб. Не е само това. Англичаните са оригинални. Те имат особени навици, придобити още в далечното минало. Един англичанин седи във влака. Срещу него седи един господин, на когото палтото започнало да дими от хвърлената върху него цигара. Англичанинът се замислил как да каже това на непознатия господин. За да го заговори, трябвало да го познава. Най-после, като видял, че палтото на непознатия вече гори, той се обърнал към съседа си, с когото се познавал, и го запитал: „Моля, познавате ли господина, който седи до вас?“ – „Познавам го.“ – „Тогава, запознайте ме с него, за да му кажа нещо.“ Като го запознал, той му казал: „Господине, палтото ви гори.“ Ако българин беше видял това щеше да започне да вика, да уплаши хората. Не, запази присъствие на духа и кажи: „Господине, палтото ви гори“. Той ще изгаси палтото си и ще ви благодари. Като сравнявам българина с англичанина, намирам голяма разлика в характерите им. При това англичанинът е по-цивилизован от българина. Той не е толкова бърз. Преди да предприеме една работа, англичанинът я разтака много. Той обмисля един план за работата, втори, трети, докато най-после пристъпва към реализирането ѝ. Обаче една отрицателна черта на англичанина е гордостта. Ако мислите и чувствата му не са организирани, гордостта му е опасна. Един англичанин отишъл в Италия и се установил в един хотел. В съседната стая имало един италианец. Един ден англичанинът чул, че италианецът се разхождал нервно в стаята си, сядал, ставал и решил да види какво прави. Влязъл вътре тихо и видял, че италианецът стои прав, с револвер в ръка, и мисли нещо. Слага револвера до слепите си очи и го сваля. Слага го до сърцето си и пак го сваля. Разхожда се, после спира на едно място и пак тръгва. Англичанинът го запитал: „Господине, какво правите? Искате да се самоубиете ли? Коя е причината за това?“ – „Имам да давам голяма сума, не мога да я изплатя. Реших да се самоубия, но ми се живее.“ – „Ето, вземи 25 хиляди английски лири и живей. Достатъчна ли ти е тая сума?“ – „Достатъчна е.“ – „Дай револвера на мен. Като реши да направи нещо, човек трябва да има достойнство, да го изпълни. Аз ще ти покажа как може човек да се самоубие.“ Той сложил револвера на слепите си очи и гръмнал. Това значи неорганизирани мисли и чувства... Всеки човек, всеки народ има нещо неорганизирано в себе си, върху което трябва да работи. Американците, например, са много тънки в иронията си. Така могат да иронизират, никой да не подозира, че е подигран. Германците са външно свободни, а всъщност навсякъде действа германският ботуш. В Германия няма свобода. Под формата на дисциплина там всички са длъжни да се подчиняват. Че си имал мнение, там никой не иска да знае. Като седнат да пият, там всеки сам си плаща. Българите постъпват точно обратно: всички пият, един плаща. Така те проявяват благородството си. Който плаща за другите, има организиран черен дроб. И който си плаща сам, пак има организиран дроб. Какво се иска от вас? – Да гледате оптимистично на живота, не само на думи, но и на дела. Каквото и да ви се случи в живота, отправете ума си към Бога. Знайте, че има една реалност, една велика разумност в света, която оправя всички работи. Ние живеем в разумен свят, където Бог управлява. На косъм да виси животът ви, да знаете, че сте в реалния свят, където Бог е господар. За да се свърже с Бога, от човека се иска две неща: Да слуша Господа и да Му служи. Който слуша Господа и Му служи, никога не пита защо работите се нареждат по тоя или оня начин. Ще възприемеш нещо и после ще го приложиш. Ако бързаш да постигнеш нещо изведнъж, сам ще си причиниш пакост. Виждаш една бомба. Не бързай да я чоплиш, да я опитваш. Ще я вземеш внимателно в ръката си, ще я занесеш на открито и ще се опиташ да я изпразниш. В Божествения свят не е позволено да чоплите нещата. Там се иска вяра, а не суеверие. – „Защо ни е потребна вяра?“ – Без вяра не можеш да угодиш на Господа. Ще вярваш, за да се наредят работите добре. – „Защо ми е нужна вяра?“ – За да живееш. Без вяра няма живот. – „Нашите деди и прадеди са вярвали, и ние вярваме.“ – Оставете вярата на дедите си. Важно е каква е вашата вяра. Може ли да дадете на приятеля си десет хиляди лева на заем без никаква полица? Може ли да повярвате само на неговата честна дума? Ако вярваш без никакво съмнение, твоят приятел ще ти върне парите навреме; усъмниш ли се в него, парите ще закъснеят. Вярата е Божествен закон. Щом вярваш, ти вярваш на Бога. Той няма да остави да бъде поруган. Ще срещнеш светски хора, които не принадлежат към никаква черква, към никакво религиозно общество, но постъпват благородно. Те са готови на всякакви жертви и услуги. Казвате: „Той не е от нашите“. – От нашите е, нищо повече. Аз гледам челото, черепа му и намирам, че е от нашите. Щом има една светла мисъл, той е от нашите. Щом има едно добро чувство и една благородна постъпка, от нашите е. Ако не мисли, не чувства и не постъпва добре, не е от нашите. Той е човек с неорганизиран черен дроб. Който не е готов на никаква услуга, той е болен човек, черният му дроб е разстроен. Той няма общение с Бога. Неговият телефон е развален, звънецът му е счупен, не звъни. Той е затворен в стаята си, изолиран от света. Щом се оправи черният дроб, човек влиза в общение с Бога. Това означава стихът: „Преди да попросите нещо в мое име, аз ще ви се изявя“. И тъй, работете за организиране на своя черен дроб. Това, което сте направили досега, е добро, но още има да работите. Всеки знае от какво се нуждае. Докато сте разположени, вие сте готови да правите добро, да услужвате на хората. Щом изгубите разположението си, казвате: „Не вярвам вече нито на хората, нито на себе си. Правя добро, намирам зло“. Оттук е произлязла поговорката: „Направи добро, да намериш зло“. Такова нещо в света не съществува. Невъзможно е да правиш добро и да ти се отговори със зло. Изправете черния си дроб, за да оправите мисълта си. Вие мислите криво, гневите се, защото черният ви дроб е разстроен. Като се разгневиш, обърни се към Господа с молба, да ти даде повече знание и светлина, да оправиш черния си дроб. – „Не мога да търпя хората.“ – Черният дроб е виновен. – „Не ми вървят работите добре.“ – Черният дроб е виновен. – „Не мога да уча.“ – Черният дроб е виновен. Разстройството на черния дроб се отразява върху умствените способности и чувствата на човека, както и върху духовните му прояви. Под „черен дроб“ разбирам дейността на низшия свят в човека. Низшите чувства влияят на черния дроб, както термитите, които изяждат всичко... И тъй, изучавайте науките като път, по който ще намерите и познаете Бога. По тоя път Бог иска да повдигне хората. Казвате, че това или онова не ви е потребно. – Всичко е потребно. Ще изучавате и физиология, и анатомия. Вие се нуждаете от всички науки, за да може във всеки даден момент да се ползвате от тях. Има една Божествена наука, която е съществувала милиони години преди създаването на света. Тя е създала небето и земята, както и цялата вселена. Божествената наука разрешава всички въпроси. И тъй, работете за развиване на абсолютната вяра, с която всичко се постига. – „Кога ще се постигне?“ – Когато му дойде времето. Не определяйте срок. Това, което е нужно на човека, ще дойде на своето време. Ако не дойде навреме, причината е в самия него. Щом се махне причината, работите се нареждат добре. Това е опитността на вековете. Това е опитността на всички напреднали души. Те са проверили тоя закон. И вие трябва да го проверите. Само така ще разберете, че вярата е сила, чрез която всичко се постига. Тя е потребна за организиране на черния дроб. Утринно Слово, държано от Учителя на 4 октомври 1936 г., София, Изгрев.

Слънчева

Слънчева

 

За светлите и тъмните сили

Великите Учители, които са говорили върху това, са имали много ясни разбирания по въпроса, но техните ученици са изопачили учението. И спиритизмът е учение, което е дошло от Бялото Братство, но и него учениците опетниха. Теософията е друго учение, пратено пак от горе, което учениците също така опетниха. Окултизмът е учение, също дадено от Бялото Братство, но и в него има черни и бели окултисти. Мистицизмът – и той е опорочен. Християнството – също е опорочено. Нека бъда ясен. Когато един свещеник или владика тури одежди, патрахил и корона, венчае някого и каже: „Плати толкова“, аз го наричам чер маг. Белият маг работи, без да му се плаща. Ако мома се облече в хубави дрехи, с намерение да оплете някой момък, тя също е чер маг; ако момък се нагизди, за да омотае някоя мома, и той е чер маг, ако правник, съдия си послужи със закона, за да обвини някого, той е също чер маг. Прочее както окултистите, тъй и теософите, и мистиците, и християните трябва да се делят на черни и бели. Някой ще рече: „Аз съм теософ…“ – „От кои – от белите или от черните?“ – „От белите…“ – „Може да се разберем…“ – „От черните…“ – „Ще остана на особено мнение.“ Били сте спиритисти, теософи, мистици или християни – ако сте от черните, светът е пълен с такива. 20-те милиона, паднали в сегашната война, показват какво християнство е днешното! Не казвам, че самото християнство е виновно – виновни са черните християни. Нам трябва правилно разбиране на окултизма – да слезем до дъното на мъчението, защото в него няма разединение, а обединение. Грешните хора са грешни, защото не са се мъчили, а праведните са праведни, защото са се мъчили. Ако ми речете, че има противоречие в това, което ви говоря, ще ви кажа, че Христос на едно място дума, че в края на века ще прати лошите духове и техните синове на вечно мъчение – ще ги прати в дъното на ада да се мъчат. Защо? Именно защото не са се мъчили. Лошите хора не се мъчат – добрите се мъчат. Работили сте и сте печелили пари, дойде лошият и ви обере – той не се мъчи. Ако вие не се решите да се мъчите, аз ви считам знаете ли какви – от черните. Такива, които не се мъчат, казвам, писано е, че в бъдещето ще отидат в мястото на мъченията. Може да мъдрувате колкото щете – там ще бъдете. Първото нещо за ученик, който иска да стане окултист, е да не мисли, че другите спъват неговия ум, понеже светът е толкова широк, че има място за всички, но че той сам се спъва. После, не трябва да мисли, че може някой да спъне неговото сърце, понеже светът на чувствата е толкова широк, че за всички има място. Ще рече, първото правило в туй положение на ученика – мъчението – е да мисли, че никой не може да повлияе на неговия ум, да го изопачи, че не може да повлияе и на неговото сърце в една или друга посока, защото светът е широк. Тази мисъл не ви е ясна, нали? Една мисъл може да бъде ясна и да повлияе само тогава, когато дойдем на същия у ровен, на който стои онзи, който я изказва. Как действува законът на влиянието? За да ви повлияе кой да е човек, добър или лош, трябва да ви снеме до своя уровен – само тогава той може да ви повлияе. Или той ще ви повлияе, или вие ще му повлияете. Щом не сте на неговото равнище, по никой начин не може да ви повлияе. Следователно, докогато държите ума си в безграничния свят, дето действува Божественият закон, вие сте свободен, невредим; щом помислите, че някой може да ви повлияе, вие сте слезли долу от този свят. Когато слугата помисли, че господарят му го ограничава, той вече се ограничава със самата мисъл, че господарят му го ограничава. Пояснения върху окултизма... Сега, нека допуснемъ, че това сѫ общи фрази, които иматъ отношение къмъ насъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да се интересува за себе си. Нѣма нищо по-велико отъ това, човѣкъ да реши задачата на своята душа, задачата на своя животъ. Това е най-великото! Човѣкъ, който може да рѣши задачата, смисъла на своя животъ, той разрѣшава смисъла на целия козмосъ за себе си – нищо повече! Нѣкои питатъ, какво нѣщо е човѣкътъ? Това е единъ великъ въпросъ. Ще те питатъ нѣкои, какво мислишъ. Ще се наведешъ долу къмъ земята и ще пишешъ. Какво е челъ Христосъ? – Той разгръщалъ великата книга на живота и прашинкитѣ, които намѣрилъ тамъ, увеличилъ. Въ тѣхъ намѣрилъ причинитѣ, щото тази жена е съгрѣшила, и защо е доведена прѣдъ Нѣго. Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да поправи своята погрѣшка. Какъ ще може да я поправи? – По Божественъ начинъ, а не по човѣшки начинъ. Е питамъ: въ съврѣменния културенъ свѣтъ, когато хванатъ една такава жена въ прѣстъпление, какъ ще я сѫдятъ? Ние трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ: който е безгрѣшенъ, нека хвърли камъкъ върху нея! Има ли безгрѣшенъ човѣкъ на земята? – Такъвъ човѣкъ нѣма. Слѣдователно, никой нѣма право да убива, защото, който убива, законътъ засѣга и него. Ще кажете: това засѣга само външния свѣтъ, а насъ, праведнитѣ, не засяга. Правдата не е монополъ. Сега можешъ да бѫдешъ праведенъ, а слѣдъ една минута, или слѣдъ една секунда, можешъ да изгубишъ тази правда. Правдата трѣбва да се възстановява всѣки моментъ, защото всѣкога можемъ да я загубимъ. Казватъ: ама нали Богъ оправдава хората. Да, Богъ оправдава хората, но да притежавашъ Правдата, то е друго нѣщо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нѣщо вѫтрѣшно. Тя е единъ вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣка. Да бѫдешъ справедливъ, значи, да знаешъ, какъ да постѫпишъ при всѣка твоя мисъль, при всѣко твое чувство и при всѣко твое дѣйствие. Да бѫдешъ справедливъ, значи да знаешъ, какъ да постѫпишъ като мисляше сѫщество, като разуменъ културенъ човѣкъ. Ами че ти единъ день ще дойдешъ въ съприкосновение съ други културни сѫщества. Нѣма да бѫдешъ както сега. Нѣкои казватъ, че Бѣлото Братство е въ България. Голѣма честъ е направило то на България, ако мислитѣ, че то е тукъ. Всемирното Бѣло Братство не може да избере единъ такъвъ малъкъ народъ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нѣщо, което сега сѫществува въ свѣта, то е Всемирното Бѣло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповѣдници, философи, всички тѣ сѫ служители на Бѣлото Братство. И културата, правдивостьта въ свѣта се подтикватъ все отъ тѣхната мощна сила, отъ тѣхния мощенъ духъ. Когато Христосъ дойде на земята, тия велики Бѣли Братя, изпратиха отъ небето единъ полкъ ангели, служители тѣхни, да пѣятъ. Слѣдъ тѣхъ дойдоха тия трима мѫдреци, адепти отъ изтокъ, да се поклонятъ на Христа. И тѣ бѣха тѣхни служители. И нѣкои казватъ: Бѣлото Братство въ България не вирѣе. Българитѣ трѣбва да знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бѣлото Братство. И ако съгрѣшатъ, Бѣлитѣ Братя ще се разправятъ съ тѣхъ. Нѣма народъ, съ който тѣ да не могатъ да се разправятъ. Нека запомнимъ това нѣщо всички! Това трѣбва да се отпечати въ умоветѣ ви. Бѣлото Братство не е нѣщо видимо, то не е секта, не е църква, то е нѣщо живо, извънъ тѣзи покварени условия, въ които живѣятъ хората. Тъй както живѣятъ хората сега, това, което имаме, това не е братство. Въ една отъ миналитѣ бесѣди азъ опрѣделихъ: братъ е онзи, който отъ излизането си отъ Бога до връщането си при Бога, прѣзъ всичкитѣ сѫществувания ти е билъ братъ. Братъ ти е този, който прѣзъ всичкитѣ условия на живота си е бил готовъ да се жертвува за тебе. Братъ е този, който те е обичалъ, както себе си. И всичко това го прави не по насилие, но съ великото съзнание на онзи Божественъ Духъ, който живѣе въ душата му. И ако всинца имате такъвъ идеалъ, вие само тогава ще бѫдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство. Сега, нѣкои казватъ: ние можемъ да ви изпѫдимъ отъ България! Ако е въпросъ за изпѫждане, питамъ: кого ще изпѫдите? Тази земя не е българска, тя е на Господа. Земята на англичанитѣ не е английска, тя е на Господа; подъ наемъ, подъ аренда е дадена тя. И тъй, навелъ се е сега Христосъ и пише на земята. Пише Той за всички, пише за тия прѣстѫпления, които сега се вършатъ въ свѣта, пише Той, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството. И всички вие искате да знаете, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството. – Само по единъ начинъ може. Всички тия братя, които работятъ, тѣ сѫ отъ седемъ йерархии, отъ седемъ категории. Едни отъ тяхъ принадлежатъ на Любовьта, наричатъ се „Братя на Любовьта“. Други отъ тѣхъ принадлежатъ на Мѫдростьта, наричатъ се „Братя на Мѫдростьта“. Тѣ подържатъ науката и изкуството, носятъ знание на човѣчеството. Трети отъ тяхъ се наричатъ „Братя на Истината“. Тѣ внасятъ свобода въ човѣшкитѣ умове и сърдца, внасятъ свобода въ технитѣ мисли и чувства. Тѣ внасятъ онази свобода, която прави човѣшкия духъ, човѣшката душа, човѣшкия умъ, и човѣшкото сърдце напълно свободни – свободни въ пълната смисълъ на думата. Други се наричатъ „Братя на Справедливостьта“, които носятъ Правда на човѣчеството, и които се разправятъ съ онѣзи невидими блага, отъ които съврѣменнитѣ хора иматъ нужда. Други братя се наричатъ „Братя на добродѣтельта“. Други се наричатъ „Братя на Красотата“. И най-послѣ идватъ послѣднитѣ, които се казватъ Иеховисти. Това не сѫ сѫщинскитѣ имена на тия Братя. Азъ не мога да ги произнеса, защото тѣ сѫ свещени. Всички тия Братя не сѫ така обикновени, не мислете. Всѣки единъ отъ тѣхъ може да дигне земята на рѫката си и да я хвърли въ пространството като една топка. Такова знание иматъ тѣ! Тѣ могатъ да дигнатъ земята съ рѫката си, защото задъ тѣхъ седи нѣщо още по-мощно, на което тѣ сѫ служители. И когато нѣкои мислятъ, че могатъ да се разправятъ съ тия Братя, това показва, че тѣ не разбиратъ онзи дълбокъ смисълъ, който се съдържа въ понятието „Бѣлъ Братъ“. Когато единъ отъ тѣзи Братя се явилъ на Мойсей въ огнения пламъкъ, казалъ му: „Изуй обущата си, защото мѣстото на което седишъ е свято“. И когато Христосъ се наведе на земята, Той призова тѣзи Братя. Вие ще кажете: Христосъ беше Господь. Да, но когато Христосъ слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а самъ слезе като слуга, да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Сега се говори за издръжливостьта на Христа, има едно прѣдание, до колко е вѣрно, не се знае, споредъ което, вечерьта, когато Христосъ билъ заведенъ на изпитъ въ преторията, римскитѣ войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. Слѣдъ това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината пѫть, като поиска нѣкой да му помогне. Кой отъ васъ би ималъ силата, да издържи толкова удари? Кой отъ васъ би ималъ силата слѣдъ тия удари да изнесе своя кръстъ поне до половината пѫть? Това може да направи само човѣкътъ на търпѣнието. Отъ тия удари Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа! Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е? Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своитѣ братя на земята? Знаете ли, колко бѣдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ? Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото животътъ е сега. Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осѫди никой“? Никой, Господи. „Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не грѣши повече, не слѣдвай грѣха! “Отъ какво произлиза грѣхътъ? Защо грѣшатъ женитѣ? – Отъ слабость. Защо грешатъ мѫжетѣ? – Отъ слабость. Това е възпитание. Въ съврѣменния свѣтъ има едно противорѣчие. Всички казватъ: не може безъ грѣхъ, не може безъ лъжа. Какъ така, не може безъ лъжа? Какво добро е внесла лъжата въ свѣта? Какво добро е внесълъ грѣхътъ въ свѣта? Но, казва нѣкой, че ако излъже, нѣма да изгуби имането си. Питамъ: кой е спечелилъ своето имане чрѣзъ лъжа? Не изгубва ли човѣкъ чрѣзъ лъжа всичкото свое имане? Ние засѣгаме принципално въпроса. Азъ не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципална лъжа, за която се сѫди човѣкъ, а именно за лъжливитѣ ни отношения къмъ Бога. Отношенията ни къмъ Бога трѣбва да бѫдатъ вѣрни и истинни! И ако ние имахме това широко сърдце, каквото Христосъ ималъ, щѣхме да разберемъ, въ какво седятъ тия вѣрни и истинни отношения къмъ Бога. Нима мислите, че много отъ нашитѣ мисли, които имаме, не сѫ отъ тия лъжливитѣ, отъ тия, които ви заблуждаватъ? Много отъ нашите фарисеи и садукеи ни донасятъ такива мисли, и ни казватъ: ти си учитель, хвърли тия мисли за Бога навънъ! Тогава вие казвате: тъй е писано споредъ Мойсеевия законъ... И пишеше на земята

Слънчева

Слънчева

 

Живот за Цялото

Слизането на Христа на земята ще се ознаменува с придобиване свобода на народите. Всеки народ, който се опитва да ограничи друг, като отнеме свободата му, се лишава от Божието благословение. Не мислете, че сте нещо отделно от Цялото. Животът на всеки човек трябва да се влее в Живота на Цялото, и всички заедно да образувате бъдещата велика сграда. (Беинса Дуно)     Знаете ли какво значи да видите Бога? Това е смисълът на живота. Велико нещо е да влезеш в досег с тази чиста Интелигентност. Да видите Бога, това значи да се домогнете до онзи велик вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина в човека. Смисълът на живота

Слънчева

Слънчева

 

Религия и духовност

Религия и духовност... Размисли... Що е духовност? * Първата задача на духовния човек е да открие духовното същество в себе си Без съмнение нашето духовно съзнание съвършено се отличава от умственото и това показва, че в нас се крие духовно същество, което коренно се отличава от умствената личност... Ние настояваме за следното определение на духовността: духовността не е интелектуалност, не е идеализъм, не е насочване на ума към етиката, към чистия морал или аскетизъм; това не е религиозност или страстен емоционален подем на духа, - дори не е смесица от всички тези превъзходни неща. Умствената вяра, емоционалният устрем, регулиране на поведението съобразно съответната религиозна или етическа формула – не са духовни постижения и изпитания. Всичко това е голяма ценност за умственото съзнание и живота, а също така за самата духовна еволюция, но само като подготвителни действия за дисциплината и очистването на човешката природа. Наченъците на духовната реализация на изпитанието и изменението на природата все още отсъства. Духовността в своята същност е пробуждане на вътрешната действителност на нашето същество, на нашата душа – вътрешния устрем да познаеш, да почувстваш и да отъждествиш себе си с нея, да влезеш в контакт с висшата действителност, иманентна в Космоса и извън Космоса, а така също в нашето същество; да бъдеш с нея в сношение, да се съединиш с нея и като следствие на този контакт и съединение – да се преобрази цялото наше същество, превръщайки го в ново същество, в нова личност, в нова природа. Духовното начало може да влияе върху живота само по духовен начин: недъзите на човечеството не могат да бъдат излекувани с панацеи – политически, социални или с каквито и да е било други механични способи, които постоянно се прилагат от човешкия ум и никога нищо не решаващи. Най-радикалните политически и социални промени никога и нищо не изменят, защото старите недъзи се появяват в нови форми: околната обстановка се променя, но човек си остава същият, какъвто е бил – той все си остава същото невежо, умуващо същество, което неправилно прилага своите знания, движен от своето Его и изцяло зависещ от своите желания, страсти и изисквания на своето физическо същество. Благодарение на своята ограничена и повърхностна гледна точка човек не съзнава нито своята собствена душа, нито силите, които го управляват... Първата задача на духовния човек е да открие духовното същество в себе си. Да помогне на другите по пътя на тази еволюция е истинска услуга на човечеството. Духовната еволюция в природата все още не е завършена. Може да се каже, че тя едва е започнала и че нейната главна задача се състои в това да установи и развие духовното състояние и да създаде основата за възприемането на вечната истина за духа. Ауробиндо ГХОШ *************************************** 12-та глава, която проче тох, е говорена близо преди 2000 години. Приложение има в сегашния живот. Какво приложение имат съвременните религии или науки в живота? Казват: „Да живеем, да вярваме в нещо, в едно учение“. Музикантите говорят за музика, те знаят да пеят, да свирят. Художниците говорят за изкуство, да знаят да рисуват. Ораторите говорят да знаят да говорят. Интересни са религиозните хора. Аз не зная какво разбирате да е религиозен човек. Религия е излязла от лигата. Лигата като тече, образува една връзка между всичките мисли, чувства и постъпки на хората. Нарича се лига или религия. Думата религия няма съдържание, безсъдържателна дума е. Като кажеш религия, мислиш, че означава нещо, пък тя нищо не означава. Много проста дума. Заради тази простота сега я гонят. Казва някой: „Аз съм много религиозен човек“. Защо? Че носи името религия. После някой казва: „Аз съм много добър човек“. В какво седи добрината на хората? Това е много крив въпрос. Да оставим този детински въпрос. Защото едно време хората са били деца, говорили са като деца. После са станали възрастни. Сега, за вашите времена религиозните хора са остарели, защото всичките хора стават религиозни, когато изгубят смисъла на живота. Щом някой казва, че е станал религиозен, виждам, че се обезсмислил животът му. Става религтиозен, ходи, взема пари назаем. Вземе оттук, оттам, изпохарчи всичко. Сега като ви говоря за заем, има така чиновници, на този дал пари назаем, на онзи дал, дойдат, проверят, няма парите, намерят го на тясно, сложат го в затвора. Той все добро правил с чужди пари. Никога с чуждо нещо пари не правете. Нека да гладува, защо му са парите? Казва, че пари му трябвали да се облече. Трябвали му две хиляди лева да се облече, да излъже някоя мома. Или някому трябвали 4, 5 хиляди лева, бил на служба, трябвало да се облече хубаво, с цилиндър, да го видят хората. Всичките хора все се надяват да дойде някой министър с цилиндър да им оправи работите... Първата запалка ...Сега кое е новото? Вие говорите: „Трябва да бъдем чисти.“ Вземете чистотата, тя има своя произход, чисто духовен, Божествен. За да знаеш какво нещо е чистотата, трябва да си бил в Божествения свят, да знаеш какво е на земята. Сега учат хората чистотата. Светските хора започват да изучават чистотата. Вземете онзи бивол, който лятно време седи в локвата, научил ли е какво нещо е чистотата? Или онази свиня, която рови някъде, научила ли е какво нещо е чистотата? Защо? Понеже биволът е построен при лоши условия, че от едно голямо зло да го не хапят мухите, той влезе в локвата и се накаля навсякъде, за да се запази от тия паразити. Казва: „Аз ще страдам.“ Една бълха ако влезе, ухапе. Той, като влезе, тури на бълхата тиня, казва: „Ха сега.“ Казва: „Аз ще страдам, но и вие ще страдате.“ Вие сега казвате: „Човек е в Духовния свят.“ И в Духовния свят има много паразити. Казвате: „Защо са създадени?“ Паразитите са създадени за мързеливите. Защо са въшките? Първоначално въшката пренасяла едно голямо благо. Ти не искаш да се гладиш, като гладиш, ти ще си посвиеш мускулите, ще ги раздвижиш. Най-първо в животните като се появиха паразитите, те като мислиха, продължиха опашките си. Защо направиха дълги опашки? То беше изобретение. Като дойде и кацне някоя муха да го хапе, да има конци да бие. Имали нужда от тия ужасни паразити да се избавят – създадоха опашките. Когато измислиха животните опашката, тази опашка беше свързана с гръбначния мозък. Като размърдва[ха] тази опашка, животните се учиха да мислят с тази опашка. Хапе го, няма работа; те изучават геометрия. Като вземе опашката, метне я да може да го удари. Тя го хапе – той мисли, те хапят – той удря. Казва: „Аз ще страдам, но и вие ще страдате.“ Питате сега: „Защо са тия паразити?“ Че вие знаете. Вие колко паразити имате във вашите чувства? Представете си някой, който иска да говори, някой оратор или артист, влязнала някоя бълха. Таман иска да изкаже нещо и тя го ухапе. Той може да иде в театъра, ще прегледа дрехите си. Ако е на сцената, ще направи една гримаса, която няма да бъде [безразлична] на публиката. Някой път така имате известни дисхармонични дигания. Някой си дига рамото. Някой си дига крака. Те са паразити във вашия ум някъде, които причиняват това. Всичко трябва да се проучва. Вземете едно огледало. Искате да си направите, да си хармонирате лицето. Често вие седите и мислите само за духовни работи, мислите за духовни работи и остарявате. Започвате един ден да се не харесвате. Според моето схващане, в новата религия всичките хора трябва да бъдат красиви. И като стане на 120 години, трябва да бъде красив. Грозни хора не трябва да има. Младият да бъде красив, възрастният да бъде красив и старият да бъде красив. Казват, че старият от много мисъл остарял. Не, от много мисъл човек не остарява. Онова, което състарява човека, са паразитите. Всичките ония паразити на човешкото сърце, всичките паразити на човешкия ум и всичките паразити на човешката воля, те са, които състаряват човека. Седнеш ти да мислиш, дойде един паразит: След 20 години как ще бъде света, как ще свършиш? Някой път ще си представиш, такива паразити ще дойдат, че не виждаш никакъв изход. Казваш: „Няма да я бъде тази работа. Лош е светът, не се живее тук.“ Хубаво, но най-първо ти имаш един паразит, който заблуждава. Ти си набожен човек, мислиш, че Господ е създал света. Господ създаде света и всичките хора, като не можаха какво да създадат, създадоха паразитите. Всичките паразити са произведение на духовете или на хората. Те са произведения на човешката раса, на хората. Вие може да влезете навсякъде и да проучвате. Като влезеш в един двор, по кучето ще познаеш какъв е господарят. Едно животно винаги носи характера на своя господар. Аз съм гледал, като излезе господарят, махне с ръка и кучетата легнат. Някъде идеш в някой двор, господарят е там, но и пред господаря ще те ухапят. А някъде, като рече да лае и господарят като дойде, значи веднага престават. Казват: „Господарят казва, това е хубаво.“ Сега представете си, че във вас мислите са като такива животни. Дойде някой човек, нахвърлят се отгоре му. Тогава какъв господар сте вие?.. Новата религия ********************************** За да се изпълни и осмисли наряда, аз ще направя едно кратко пояснение. Вие всички встъпвате в областта на външното изпълнение, която обхваща видимия свят. Но днешният наряд се отнася до пробуждане на съзнанието. Във всичко, което ще произнесете, трябва да се обърне внимание на три неща: влияние на Божествената Любов в сърцето ни, влияние на Божествената Мъдрост в умовете ни и влияние на Божествената Истина в душите ни. Сега ще запитате как се усеща това влияние. Ако почувствате Чистота в сърцето си, Божията Любов се е проявила. Ако умът ви добие Светлина, Божествената Мъдрост е упражнила влияние. И ако усетите духа си свободен, Божията Истина се е вселила в душата ви. В противен случай, само външното изпълнение на наряда няма да бъде нищо друго освен един обичай или религиозна форма. Когато се проучват нещата по буквата, всякога се поражда едно отвращение, съмнение, недоволство. Вашето съзнание трябва да схване, да се отвори за Божествената Светлина, след което ще се яви това хубаво ухание, както се явява у цветята. Всички възвишени души ще дойдат да вземат от този нектар, който се крие у човека. Съществува обмяна между човешката душа и тези възвишени духове. Ако душата не се е разтворила като цвят, те идват и след като не намерят нищо, отиват си; а ако дойдат и намерят нещо, те оставят своето благословение. Затова ви казвам, че трябва да пазите онези, които са поели задължението да живеят абсолютно без никаква лъжа. Всяка ваша лъжа ще пожелаете да се изкорени! Никаква лъжа, никакво самооправдание, никакво самоосъждане! Защото самооправданието и самоосъждането са грях пред Бога. Ти ще признаеш самата Истина така, както е – нито повече, нито по-малко. И никога не прави опит да излъжеш себе си или окръжаващите. А когато направиш една погрешка, ще влезеш дълбоко в душата си и ще я изправиш чисто и искрено. И когато осъзнаеш грешката си, ще я изкорениш с дълбок плач – не такъв обикновен плач, но дълбок, искрен. Само тогава ще има растене, това ще бъде едно благословение. Божият Дух вече работи. Само едно се изисква от вас: всяко нещо да го правите умно. След това идва абсолютната Божествена Мъдрост. Ще вложите най-доброто усилие на вашия ум. Ще изпълнявате тази служба с всички най-добри и най-разумни сили, с които умът разполага. След това ще дойдете до Любовта. Ще гледате да я възприемете с всичката ѝ пълнота. Така че няма да разсъждавате, а ще прилагате три неща: съвършена пълна Любов, съвършена пълна Мъдрост, съвършена пълна Истина! Тези неща ще ги помните, едно е правилото за всинца ви! По такъв начин този наряд ще има сила за вас. Ако пък отсъстват тези принципи във вас, вие само ще гледате тези думи, но те ще бъдат мъртви. И хората четат с години Библията, но един ден, когато проработи Духът, виждат, че има нещо скрито в нея. Сега ние сме дошли до Духа и този Дух, за да проработи, три неща са необходими: Истина, Мъдрост и Любов... Вътрешно разбиране на духовния живот на ученика ...Беседа, държана на учениците от окултната школа на Всемирното бяло братство, на 22 януари 1920 г., четвъртък В съвременното общество има общ стремеж към организиране. Организирането някои наричат мобилизиране. Мобилизирането може да се използва и за добро, и за зло. Организирането е потребно в духовния живот. Трябва да си зададем въпроса: по кой начин трябва ние да се организираме? Нека направим малко наблюдение в природата, какво правят малките семенца, как се организират. Когато се посее житно зърно, то веднага се поляризира и почне да се организира: да пуща корени надолу в почвата и други, клонища, нагоре във въздуха. При организирането си туй семе иска да се залови за почвата – защо? – защото оттам може да черпи сокове. Изкуството е как да се изваждат сокове от земята. Сега, въпросът е за другите коренчета, клончетата, които възлизат нагоре; и те се организират, и те искат да поемат от въздуха това, що им е необходимо. Също и ние всички едновременно сме на два свята – материален и духовен: черпим сокове от материалния свят – обществото. Нашите корени са в него, а пък клонете ни са в духовния свят. Можем ли, като съзнателни същества, да приложим този велик закон на растенето, сир.(сиреч) да разберем процеса на растенето разумно? Религията е път за развиване във физическия свят, за организиране на обществото, и тя е започнала най-първо с музика, разни игри, хора; българското хоро е се от ония времена на първично организиране. То е физическата страна, подготовка към религиозно настроение на ума и за пробуждане на съзнанието. В продължение на тази епоха, която започва 700 години преди Христа, съзнанието и чувствителността са се развили, и затова хората усещат сега по-големи страдания, отколкото тогава. И тия болезнени състояния ще се усилят още повече. То е признак за разширение на човешкото съзнание. Когато наблюдавате природата, особено когато жените са трудни, два-три-четири месеца, някои жени минават такова едно състояние: онези, у които съзнанието не се е развило, прекарват леко, но високо развитите, интелигентните, минават много голяма криза, и тази криза зависи от онова състояние на душата на детето, която влиза вътре в света на майката, заражда в нея временна дисхармония, докато майката сполучи да регулира наклонностите и желанията на детето; тогава то изгубва своето съзнание и се подчинява на волята на майката, защото майката взема надмощие, власт над детето. Дете, което до раждането безпокои много майка си, не е за препоръчване. Навеждам този факт, за да ви покажа, че много от религиозните идеи са като тия деца: те ще влязат във вас – ще заченете, и някои от тях може да ви причинят големи болки. Избавлението не седи в помятането. Лекарите казват, когато една майка е в такова състояние, че е слаба и няма да износи детето, и й дават цяр за помятане. Помятането е десет пъти по-опасно, отколкото раждането; защото природата, която е разумна, компенсира всяка жена; тя с всяко раждане се обновява, става по-умна и се развива характерът й, а онази, която помята, губи сърдечни и органически сили. Това е вярно и по отношение на идеите. Ако във вашия ум или във вашето сърце проникне известна идея, каква да е, Божествена или друга, служите й няколко години и я напуснете, ще изгубите вашата умствена способност и привлекателността на вашето сърце. Затова Писанието казва: „По-добре една девица да не се жени", ако не се наема да стане майка, да ражда. И вие требва да спазвате този закон. Мнозина възприемат всяко ново учение – значи, искат да станат бременни. Ако не възприемете туй учение, ще възприемете разните учения на обществото – не можете да избегнете от това: обществото ще ви застави да излезете от вашето пасивно положение. То постъпва като майките и бащите с дъщерите си: „Ожени се! Докога ще чакаш?"; днес-утре й казват това, и най-после дотегва на момата, и тя направя прибързан избор. Религиозните, духовните и обществените идеи, които сме възприели, би трябвало да внесат в нашия живот елементи, които могат да разширят съзнанието ни, да усилят волята ни, да очистят сърцето ни и да просветят ума ни. Всеки трябва да носи в себе си тези качества. А при развиване на тези съвременни идеи два фактора имат важно значение: те са нашата мозъчна система и нашата симпатична система; мозъчната система е едно динамо, акумулатор на електричеството, симпатичната нервна система регулира, акумулира магнетизма. Ония, които са високо интелигентни и станат неврастеници, често усещат лазене по краката, по гръбнака, това са молекули от електричество. У някои туй движение на електричеството се изразява в щипения; то са малки експлозии на тази електрическа енергия. Когато електричеството преобладава и има надмощие в организма, човек се изтощава, става сух, неговите мисли и желания образуват чрез електричеството онази вътрешна сухота, която постепенно почва да руши вътрешното единство на организма. Този обратен процес се изменя и превръща в полезен чрез магнетизма. За тази цел симпатичната нервна система служи като акумулатор на живата магнетична сила, която иде от живото слънце. Щом почне да се възстановява надмощието на магнетичната сила, у заболелите неврастеници става следното: те почват да усещат, че ги облива отдолу приятна топлина. И тъй, за да бъде човек готов да възприеме онова, което е полезно и добро в живота, непременно тия две течения трябва да са в хармония. Те с тъй също необходими за възприемането на новите идеи, които идат от небесния свят. В нормалния организъм електричеството и магнетизмът, като се съединяват, образуват приятна топлина, и тогава се забелязва процес на истински живот. Няма ли хармония в нашия мозък горе и в стомашния долу, в така наречения слънчев възел, не може да бъдем носители на новите идеи. Имайте предвид, че като говоря за електричество и магнетизъм, не го разбирам така, както физиците сега го познават. Електричеството и магнетизмът имат три състояния: магнетизмът има лъчисто състояние и в това лъчисто състояние той е носител на топлина; щом мине в друго, водно състояние, топлината се поглъща, сир.(сиреч) в самия магнетизъм става известна реакция, съединение на сили; трето състояние на магнетизма е онова, което сгъстява материята. За сгъстяване на материята служи вътрешното привличане на магнетизма – втвърдяването. Какво ни сочи материята? Вие имате житно зърно, неговата външна обвивка е магнетизъм в твърдо състояние; трябва да му доставите влага и като влезе в стомаха, да го превърнете в жидко състояние; и от стомаха го поглъща симпатичната нервна система и го препраща в мозъка, дето то се превръща на лъчи и се проявява в право мислене. Когато човек има магнетизъм, той е предразположен към приятно и здраво мислене.... Електричеството и магнетизмът Физически, духовни и умствени нужди

Слънчева

Слънчева

 

Имало един човек...

Имало един човек, дето казал на Бога-искам онзи, дето ме ядоса вчера да се разболее, искам да убия онзи, дето погледна жена ми. Искам да взема богатството на съседа си, защото мира няма и искам да съм богат като него... И Бог разрешил всичко това... Но-с всички последствия произлизащи от тези желания. Имал пари, богатство, жени, но нещо все го притеснявало. Минало време. Човекът малко се вразумил и започнал да иска друго-да му е спокойно, да не се занимава с другите, но да постига целите си, да опознава света... И Бог му разрешил, като му дал последствията... Но човекът още не разбирал и все бил недоволен. Не бил здрав, семейството му не било задружно и нямало разбирателство. Поискал да ръководи другите, по-слабите, по-глупавите... Да им помогне, да бъдат като него. Бог му позволил, но хората били недоволни от начина по който им помагал. Това били последствията... Искал да го обичат, търсел признание, но все му поставяли условия... Накрая човекът се смирил и казал-Господи, каквото и да ми даде, все не бях щастлив, все на някого пречех, не можах да угодя на хората... Сега нищо не искам. Искам само това, което ти ми дадеш. Каквото и да е то, ще му се радвам, дори и да е страдание, то е най-доброто за мен, защото е от Теб. Тогава Бог се усмихнал и казал на човека, че най-сетне разбрал смисъла на живота си. Бог го понесал на ръце и му показал истинската красота на живота, дал му Радостта и Мира...

Слънчева

Слънчева

 

За Словото

Азбуката-това са знаци, символи, носещи звука.  Глаго̀лицата е първата българскa азбука cъздадена от Константин-Кирил Философ през 855  г. за превод на църковна литература от гръцки на български език . Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“. - Уикипедия Дума-сбор от звуци, чрез които се назовават предмети, действия... Изречение-сбор от думи, словосъчетание, чрез които изразяваме, предаваме емоция, чувство, отразяваме действие, мисъл. Мисля си, че доста информация от латинските езици преминава в славянските чрез азбуката, чрез знаците на новата азбука и кирилицата. Чрез думите, знаците, словосъчетанията човек е израствал, формирал се е и се е отделил от животинската, нечленоразделна реч. Писменото Слово е много важно. Чрез него се предава информация за минало, настояще, бъдеще. Формира се мисленето, разсъдъка, съзнанието на човека. Слово=Мисъл+Чувство+Дума+Действие/Приложение=Опитност на Душата. “Разумното в света, това е разумният акт, който твори. Под думата „Слово“ разбираме пробуждане на разумния акт в света, който създава цялата Вселена. За да се разбере този процес, човек трябва да съпостави срещу него контрасти. Контрастите се заключават в противоположностите. Противоположностите съдържат някои неща, а някои не съдържат. За пример, предназначението на рибата е да плава в морето, на птицата – да хвърка във въздуха, на коня, на млекопитаещото – да бяга, а на човека – да мисли. Обаче човек знае и да плава. Той е направил парахода, с който може да плава повече и от рибата. Той е направил аероплана, с който днес хвърчи повече и от птицата. Човек може да бяга повече, отколкото конят бяга. Най-после, човек мисли повече и от рибата, и от птицата, и от коня. По какво се отличава един човек от друг? По своята разумност. Той може да има качествата на рибата, той може да има качествата на птицата, той може да има качествата и на коня, но щом дойдем до човек, ние влизаме вече в друго едно царство. Съвременните хора са дошли до едно положение, отдето животът им трябва да се обновява. Обновата е потребна, понеже половината от човечеството остаряват и умират. Какво да се прави с тези хора, които умират? Виждаме човек със знание и с мъдрост, но един ден умира и ние не можем да се ползуваме от неговото знание и мъдрост. И след тях идват онези, които сега трябва да се учат. Колко труд, колко време трябва да се иждиви за тях. Какво виждаме в света? Че от дълги векове и досега хората още нямат ясна представа за себе си. Те сега едва се учат как да живеят. Рибите не знаеха как да живеят и вследствие на това, че животът им в морето стана непоносим, една част от тях, по-напредналите, изхвръкнаха от водата и станаха птици. Големите страдания ги накараха да си направят пера и да станат птици. Птиците пък, от големите преследвания и страдания и гонения във въздуха, принудиха се да станат коне, да бягат и така да се спасяват от неприятелите си. И конете, като се ритаха, като страдаха, станаха най-после хора. Казват учените, че всичко става по еволюционен път. Еволюцията върви по насилствен път. За да еволюира човек, трябва да се употреби голямо насилие. Насилието е творчески акт в природата. Природата твори по този начин. Земята едно време не е била в такова състояние, в каквото е днес. Преди милиони години хората не са били такива, каквито са днес...“ В_начало_бе_Словото Словото е всичко. Съдържа вибрацията на думите, мислите, чувствата действието. Словото въздейства не само на съзнанието ни, Словото докосва душата, разширява кръгозора ни, открива нови светове. Словото работи и с Вярата, защото, когато четем приемаме с вяра казаното, записаното от автора. Словото е Виделина, защото чрез него се предава информация от по-висши светове и те се разкриват, проявяват в действия.  “Сега временно ви виждам, ще ви помогна, ще ви помогна да си извадите вашите раници, понеже ви турям на моя автомобил, който е широк, и ще ви носи. Искам да си извадите раниците, понеже и тъй, и тъй плащам разноските, вие, като държите раниците на гърба си, нищо няма да се ползвате. Като ви заведа, пак ще си вземете раниците. Но най-малко половин час или един час имам предвид да направя една екскурзия – не повече от час. Животът има смисъл, когато има любов в него. Любовта има смисъл, когато излиза от Бога. Животът без любов е страдание, мъчение. Любовта без Бога е любов на дележ – кой повече, кой по-малко – постоянно спорят. Щом любовта излиза от Бога, от този вечния извор, всичките хора са доволни. Сега искам да не разглеждате живота без любов, нито – любовта без Бога. Като казвам нещо, може да ви го докажа. Вие сте чудни. Моите аргументи са така силни, че може в три секунди да ви докажа нещо. Вие не знаете дали аз съм силен, или не. С два удара ви поваля на земята, и ще ви докажа силата си. Може половин, един и десет часа да ви доказвам силата си, и пак да не мога да ви убедя, но с два удара вие ще знаете, че аз съм силен. Ако взема един камък и ударя камъка с ръка без чук, и камъкът се разтроши, няма ли да докажа, че съм силен човек. Та по някой път вие искате да ви се доказват нещата. Доказателствата са опасна работа. Всеки, който иска да му се докаже, седи на линията и казва: „Докажи.“ Казвам: „Отстрани се малко.“ Казва: „Не съм ли свободен?“ Казвам: „Ти си свободен да стоиш, но и тренът е свободен да се движи по линията. Две свободи като се срещнат в една точка, става катастрофа. Едната свобода трябва да отстъпи на другата. Всяка свобода трябва да се тури на своето място. Ти си свободен извън релсите, а в релсите е свободен тренът.“ Някой казва, че е свободен. Свободен си в пътя, в който те е турила природата да се движиш. В този път никой не трябва да се мести. Извън тоя път, който живееш, ти не си свободен, но трябва да се съобразяваш със свободата на другите. „В начало бе Словото.“ Видимият свят е една трета вероятен, т.е. във всичкия свят една трета е постижима. В духовния свят две трети са постижими, а в божествения свят три трети са постижими. Аз така разсъждавам. Някой желае нещо на физическия свят. Една трета е постижима, 25 процента, това е законът, 75 процента, това са неща извън възможностите. Когато някои, като дойдат, и мислят, че на земята всичко е постижимо, туй е неразбиране...“ В_начало_бе_Словото_1941 “Credendo vides“ - който вярва вижда. Нови светове се отварят от Словото, от беседите, разсейва се мъглата и изгрява Ново Слънце. Мисли на Учителя Петър Дънов за:
ДУМИТЕ Казваш: „Празна работа са думите!” Празна работа, но създават всичките спорове и неприятности в света. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА - ІІ т. – 28)
Чрез думите човек изказва своите мисли и чувства и по този начин влиза във връзка и разбирателство с окръжаващите.(УЧЕНИЕ И РАБОТА - 16)
И тъй, най-първо трябва да се научите да употребявате правилно думите, да научите силата на всяка дума. Всяка една дума вътре в себе си съдържа една благодат или една отрова, съдържа или кисели...
Всяка дума има определена форма. Например, думата „Любов” има своя форма, във вид на тяло, на предмет, с който може да се забавлявате. Думата „Мъдрост” също има определена форма. Думите са реални, а не отвлечени понятия. Те съответстват на известни предмети на Земята. (ЗА СЪДБА ДОЙДОХ – 4-та беседа -25)
Всяка дума има свой смисъл. Само когато тя произвежда известен ефект в ума или сърцето на човека, само тогава е разбрана. (СИЛА И ЖИВОТ – ІІІ серия – изд. 1929 г. Русе – 13)
Христос казва: „Ако искате да се ползвате от Моето Слово, вие трябва да разбирате вътрешния смисъл на думите ми. Всяка дума има трояко значение: физическо, духовно и Божествено”. (БОЖЕСТВЕНИЯ И ЧОВЕШКИЯ СВЯТ – 117)
Има думи съдържателни, има думи безсъдържателни. Съдържателни думи са тези, които имат смисъл. Смислени думи пък са тези, които излизат от сърцето на човека. (СВЕТЛИНА НА МИСЪЛТА – 56)
Всяка дума трябва да бъде не само една неизменна форма, но и една неизменна реалност. Каквото е в ума на човека, това трябва да бъде и в сърцето му, и във волята му. (МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС – ІV г. – 19 лекция – 28)
Камъните, това са човешките думи. Туряй всяка дума на мястото й, да не спъва никого. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА -131)
Ако мислите, ще си подбирате думите. Думите на Духа са силни. Ако сте разумен, ще знаете как да ги използвате. Божествените думи са силни, когато имате любов. (АКО ГОВОРЯ - ІІ том - 367)
Кажи на някого една сладка дума, за да го спечелиш на твоя страна. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК - 29)
Ако ти каже една дума, онзи, който не те обича, и онзи, който те обича, тия думи ще произведат съвсем различни ефекти.(ПЕТТЕ ВРАТИ - 292)
Човек трябва да употребява такива думи в езика си, които да изразяват самата Истина. (СВЕТЛИНА НА МИСЪЛТА – 90)
Всяка дума, излязла от устата на човека, трябва да отговаря на Истината. Никога не говори неверни неща! (КРАСОТАТА НА ДУШАТА - 300)
Дума, която има съдържание и смисъл, крие в себе си магическа сила. (ФОРМИ В ПРИРОДАТА – 213)
Всяка дума крие в себе си известна сила, особено, когато се произнася правилно. Например, ако чуете думата „пожар”, вие веднага настръхвате. Тя произвежда страх в човека. Като чуете думата „ура”, веднага ще се зарадвате. Тя носи радост в човешкото сърце. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО – 91)
Достатъчно е да минат 10 души, да ти кажат по една лоша дума и веднага ще изгубиш равновесието си. Не само от раздвижването на въздуха, но от всяка една дума има известна материя. Всяка една лоша дума носи известно количество отровна материя. После, носи известно количество известна енергия, която като влезе в тебе, те отравя... Има думи, които носят живот. (НАУКА ЗА ЖИВОТА - 15) Лошите и отрицателни думи са психически отрови, които причиняват големи пакости. (БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ - 231)
Една сладка дума струва повече, отколкото една английска лира. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА - II т. - 184)
Ако говориш сладко, Любовта ще дойде при тебе; ако думите ти са горчиви, тя ще те напусне. (ЛИКВИДАЦИЯ НА ВЕКА - 248)
Меките думи печелят доверие, успокояват, внасят едно разширение, въвеждат в един хубав свят... Меките думи са изказани с любов. (СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ - II том - 90) Всяка една дума, която изговаряте, да бъде скъпоценен камък за човека и където и да ходи той, да помни вашата.(СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ - 149). (Извадени от Valentin Nachev)    

Слънчева

Слънчева

 

Тесният път

............................... Сега ще ви приведа една малка легенда от първите времена на християнството. Анунцио, млад, виден римски патриций, бил уважаван и обичан от всички млади в тогавашното време, особено от красивия пол. Всички млади моми, които идвали при него, казвали: Без тебе не можем да живеем, ти си нашето спасение, само ти можеш да ни избавиш. Той им казвал: Много добре, само че аз ще ви поставя на един изпит, и ако вие издържите изпита, тогава аз ще отговоря на вашите чувства. Имайте предвид, че Анунцио бил запознат с християнството, само че бил таен привърженик. Той имал за Учител някакъв си постник – Салвий, който живеел далече от хората. Салвий бил на около 100 години и затова повече лежал на легло, но от време на време пишел една книга и то с кръв – такова било неговото мастило. Анунцио завеждал тези момичета при своя учител, където по закона на Любовта, всяка мома, която обичала Анунцио, трябвало да се остави да й прережат една жила на ръката, за да вземат малко кръв, понеже с човешка кръв трябвало да бъде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказ, ще кажете: Жестоко е това! Но я ми кажете, онези, хубавите неща във вас не се ли написват с кръв? Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво! Христос не написа ли всичко с кръвта си? Ами мъчениците? После, днешните изобретатели, днешните идеалисти не написват ли всичко с кръвта си? Всичко, което е хубаво, с кръв се написва. Хората още не са намерили друго вещество, с което да написват хубавите работи. Да се напише нещо с кръв, това е благословение! Жалко е обаче, когато се излива мастилото, без да се напише нещо с него. Някой път учениците разливат мастилата по чиновете си – това е жалкото. Разляно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега стават ясни думите на Христос: Ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Е, как ще разберете този стих? Буквално ли? – Не. С думата "кръв" Христос иска да означи онова живо Слово, което човек трябва да възприеме от духовният свят. Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение. Неща които се виждат и пипат, се покваряват. Човек сам се покварява. В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии. Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов. Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна. Дайте ми вие пример от историята, където двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живяли така непреривно добре, без да са си казали една горчива дума. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект. Павел стана обект за езичниците, Петър за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос. Така постъпват и днес – на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят. Божественото учение не може да бъде обектно! То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христос, то е Божествено учение. Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христос на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават. Днес хората се заблуждават много. Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува. Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата. Питам: Какво ви ползва този кръст в църквата? - Кръстът, това е Божествената Светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем. Някой казва: Аз искам да видя Бог. - Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можеш да слушаш Божествения глас. Той ще ти каже така: Еди-къде си, на еди-коя си улица, ще видиш една бедна жена, ще отидеш при нея и ще й занесеш два чувала брашно, дрехи, хляб. Тя и децата й от два дни са гладни, викат към мен; затова, ти изпълни моята воля, и сърцето ти ще се изпълни с радост. Ти казваш: Чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостол Павел падна от коня си, той чу глас, но видя ли Господ, видя ли Христос? - Не, той видя само Светлина. А сега, ще ни представят Христос с малка брадичка, със сини очички, с тънки вежди, както другите хора. Искат да ни убедят, че това е разпнатият Христос. Никакъв разпнат Христос не е това! Онзи великият Учител на Любовта не може да бъде разпнат. Разпнат беше човекът, а онзи великият Учител, който беше затворен в тази черупка, казваше: "Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което аз искам!" И той казва на Пилат: "Аз съм, който разполагам със себе си! Аз ти заповядвам да ме разпнеш! И после пак аз ще заповядам да ме възкресят". Това подразбира Христовата мисъл "имам власт". Казва още на Пилат: "Ще ме разпнеш, такъв е законът"! - Когато се коронясвал руският цар, патриархът от синода бил толкова скромен, че не искал да му тури короната, но руският цар му казал: "Заповядвам ти да ми туриш короната, защото народът гледа. Ако аз я туря, ще кажат, че съм самозван. Ти ще ми я туриш – нищо повече!" - Чудни са хората като искат да станат обекти на Господ. Казват: Господи, ти знаеш ли колко страдам! – Това не е верую, това не е религия! Който мисли за Бог така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигнал в култ – обект е тя за него. Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: "Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал!" И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: "Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко това за мен". Срещна някой пияница човек и му казвам отвътре: Слушай, няма да пиеш повече. – Ама не мога! - Ти не си роден пияница, отпосле си станал такъв. - На някой крадец, престъпник, казвам: Ти не си роден крадец; ти не си роден престъпник, отпосле сте станали такива. - Други ни накараха. - Това са все обекти. Повярвайте в това, което ви казвам и ще видите, че след като се разрушат тези обекти, които са ви въвели в грях, вие ще бъдете свободни. Някои казват: Без пари може ли? – Парите не са ли един обект? Парите употребявай без да мислиш за тях! Дръж ги отвън, не ги туряй в ума си, да не стават обект за тебе. И така, Христос казва: "Тесен е пътят!" И целият свят днес е свят само на раздори, на лоши думи, на клюкарства, на съмнения, на завист и на омраза. Казвам: Това не е наука, тези неща всички ги знаете. Доблест е да признае човек, какво се крие в него! Ние сега се нуждаем от хора, които казват какво се крие в тях. Да се събуди хубавото у човека, това е наука! У всеки един човек се крие нещо хубаво, мощно, Божествено. И всеки един от вас е призван за нещо Божествено! Вие не сте роби на условията! Условията са временни ограничения, създадени от миналите поколения. Средата не е спънка за човека. Времето и пространството също не са спънки за човека. Във времето, в пространството, в средата и в условията са скрити всички възможности и сила или качества, с които човек може да работи. Следователно, ние трябва да бъдем като онзи великият професор, който, като влезе в своята лаборатория, знае всяко шишенце къде се намира, и започва своите опити и изследвания. След като направи опитите си, излиза от своята лаборатория. За нас тялото трябва да бъде като една лаборатория, а не място за постоянно живеене. Хубаво е понякога човек да напуска своето тяло и своята лаборатория, понеже въздухът там не е така чист, както отвън. И всеки един човек трябва да пази тялото си като една лаборатория. Там трябва да се правят само опити. Защото само в тялото вие ще намерите тези елементи, с които можете да премахнете недъзите си. Обаче, да не мислите, че без тази лаборатория вие не можете да съществувате. Това е друго заблуждение. И тогава хората питат: Аз като умра ще живея ли пак? - Че животът никога не се свършва. Той е един у всички хора, не е разделен. Чудни са хората! Ако аз взема една голяма река и я разделя на хиляди малки рекички, как мислите, тази вода ще бъде ли различна от първата? – Като я слееш, тя пак се съединява и става една и съща. Аз казвам: Водата се е разделила, понеже се яви твърда почва помежду й, но като премине тази почва, водата пак се побратимява, съединява се. Това пък, че хората са разделени, причина за това са материалните обекти. Казвате: Ти не си като мене, и аз не съм като тебе. Казвам: И ти си като мене, и аз съм като тебе, само че трябва да влезем в голямото море. Там ще видите, че всички имат един общ живот. Общ живот ли? Ами че в общия живот се крият всичките хубави неща. Кое е по-хубаво, да живея един индивидуален живот, или да живея живота на Бог? Да имам 4–5 къщи в София, да имам 4–5 деца и да мисля постоянно за тях – за дрехи, за обувки, за кокошки, за пуйки и да кажа: Деца, аз за вас се грижа и за вас всичко жертвам; или, да имам онзи великият Божествен живот, да участвам в живота на целия космос, в живота на всички разумни същества? Това е Божественият живот – да чувстваш радостта и веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво? – Божественото, разбира се! Тогава нашият живот ще придобие смисъл. Смешни са хората като казват, че в общия живот се губи отделното съзнание. Не, именно в Божественото, във великия живот ти ще запазиш своето съзнание. Ето идеята, която трябва да проникне във вашата душа. И когато тази Божествена Любов проникне във вас, вие другояче ще разбирате нещата. Някои сега казват: Братко, раздай си имането! - Не, аз считам за насилие да проповядвате на хората да си раздават имането. Ако някой е богат, аз няма да обърна внимание на това. Считам че това са въпроси за него и аз няма защо да се бъркам в работите му. За себе си аз имам други въпроси, които трябва да разреша. Онзи, който служи на Божията Любов, нито дума няма да каже за богатството на хората. Ако някой е богат, ако някой е красив, нито дума няма да му кажа. Това са условия за него, които той сам трябва да разреши. А сега хората се намесват да уреждат чуждите работи и са ги разбъркали. Не, това са все обекти! Ще се върнем и ще живеем без обекти! От Божествено гледище ще разрешаваме нещата. Само тогава ще ги разрешим правилно, и няма да имаме страх от нищо. Някой казва: Аз без такова ядене не мога. - Защо? По човешки живееш, а при това минаваш за културен. Че аз като изям едно симидче, защо да не съм благодарен? С моето симидче може би 10 000 пеперуди биха се нахранили. Даже и за тях е много това симидче. Питам тогава: Кой живот е по-красив – този на пеперудата, или моят живот? Животът който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубав отколкото живота, който асимилира повече материя, а придобива по-малко сила. Какво сме придобили ние от многото храна? Къде е нашата сила днес? Кой би станал мъченик днес за Любовта? Всички треперят сега от страх, един на друг нямат вяра. Когато един постъпва по един начин, всички му приписват качества, за които не знаят, дали са в действителност такива. Разбиране трябва, дълбоко разбиране на човешкия живот! - Аз, казва някой, го познавам, зная какво мисли той. - Е, какво мисли? Той мисли така, както и ти мислиш. И тогава вие приличате на онзи руски мукалитин, който се преоблякъл в дрехите на един руски генерал и в този си вид се явява пред руския цар, и му казва: Аз зная, какво мислиш ти сега. – Е, какво? - Ти мислиш, че аз съм еди-кой си генерал. Не, ти се заблуждаваш, аз не съм този генерал. - Открил значи. Ами че когато ти ме осъждаш за една моя постъпка, ти се излагаш. Аз не зная ли, какъв съм? Ако ти ми приписваш известни качества, които в мен няма, не се ли излагаш ти? И ако ти ми приписваш известни добродетели, пак за себе си говориш. Ако ти действително ми говориш Истината, то е съвсем друго нещо. Според мен, да казваш погрешките на хората, това не е Истина. Да казваш доброто на един човек – да. Някои казват: Истината е много горчива. - Според мен, горчива Истина няма. Аз зная, Истината е най-сладкото нещо от всички други неща. Други казват: Истината носи смърт. - Не, Истината носи Свобода! - Ама Истината умъртвява. - Не, и това не е вярно. Истината най-първо умъртвява, но после възкресява. Тя превръща нещата от едно състояние в друго. Тогава как ще примирим тези противоречия? Истината не е горчива. Това, което внася горчивина, не е Истина; това, което внася смърт, не е Истина. Това, което дава свобода, е Истина! Това, което открива пътя за Любовта, това е Истина; това, което отваря пътя за Мъдростта, за Милостта, за кротостта, за въздържанието, за всичко онова възвишено и благородно в човешката душа, това е великата Истина, която освежава човека. Това са сили, това са качества на великия човешки живот. Тогава човек съзнава, че той е едно с Бог и казва: Господи, Ти си, който мислиш в мене, и аз изразявам Твоята мисъл; Ти си Истината в мене, и аз проявявам тази Истина; Ти си Любовта в мене, и аз изявявам тази Любов. Така говори човекът на земята, който е ограничен в онази черупка; така говори онзи адепт, онзи Учител. Тогава Господ в своето благоволение ни отговаря. И когато Великият Учител каже така, той издава голяма Светлина, душата му се изпълва с един велик трепет, с онзи свещен трепет, който той разпраща по цялото лице на земята, и от който хората стават щастливи.... Колко малко ние, хората, разбираме от Божията Любов. И колко малко я проявяваме, при онези възможности, които имаме в нас. Всеки ден ни се дават хиляди случаи да проявим Любовта, а ние седим и казваме: Еди кой си свещеник не служи добре. - Не, от това гледище, не са виновни свещениците. И владиците не са виновни. Това са хора, с други думи, това са реки, минали през някой голям град, натрупан с нечистотии и днес казват: Градовете ни оцапаха. - Аз бих им казал един начин, по който и те и всички можем да се освободим от тези нечистотии. - Как? – Проследете промените на водата. Водата може да мине и в друго състояние. Тя може да стане на пара, пък може да се разложи и на своите елементи и да отиде в пространството. Като отиде нагоре, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използват. Учените хора забелязват, че водата на земята започва да намалява. Ако това намаление започва от сега, какво показва това? – Че за в бъдаще хората ще се нуждаят по-малко от обикновена вода; те ще се нуждаят от необикновена вода, която сега ще се яви. На земята ще дойде нова вода. Тя ще извира сама – ще изтича, и пак ще се изгубва. И само от извора ще може да я пиете. Реки няма да има. Тогава какво ще правите, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този извор? Вие ще кажете: Това са само вероятности. За вас – да, вероятности са, а за мен – това са велики Истини, които аз зная. Аз, като казвам за мен, подразбирам безличното, това, което е без обекти, Божественото. Казвате си: Какво ли мисли нашият Учител? – Вашият Учител мисли това, което и Бог мисли. А какво мисли Бог, вие не знаете. Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази. Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всяко слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното. И после, Господ мисли да създаде същества още по-велики от тези, които днес съществуват. Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови слънца. Ще кажете: Така ли е всичко това? - Ами, я ми кажете, това, което знаете, колко е вярно? Ако аз подложа вашите знания на една строга критика, какво знаете всъщност? Питате ме, какво мисли Господ. Това мисли Господ, казах ви. Вашият ум може ли да схване това нещо? – Не може да го схване. След като се освободите от тленното във вас, след като се освободите от тази материя, с която сте обгърнати, тогава ще разберете великото в живота, ще се облечете в радост и веселие, и ще си кажете в себе си: Ние знаем защо живеем; ние знаем защо страдаме; ние знаем защо умираме. Под думата "смърт" ние разбираме друго нещо, а не обикновената смърт. Тесен е пътят, който води в живота. Всички вие, които ме слушате, трябва да имате един трезв ум. Вие, казвате: Времето не е дошло още. - Времето е дошло, то е сега; и след 10 милиона години, то е пак същото. Времето няма да се измени. Нещата по някой път се повтарят, но не в същата форма. Сега е времето! Това учение можете да го приложите още днес! Тогава ако вземете буквално Христовите думи "раздай всичко", ще кажете: Аз ще отида да раздам всичко. - На кого ще го раздадеш? Аз държа един списък, кой какво ми е дал и ще му го върна назад. Аз не се нуждая от вашите подаръци. Аз мога да живея и без вашите ризи, и без вашите килими, а ако съм ги приел, това правя от друго съображение. Това е обикновеното в света. Ако аз ви проповядвам, за да ме облагодетелствате, това е животът на един вол. Ако искате да знаете, в това отношение, бих проповядвал следното нещо: След като нахраните всички, които ядат много, след като вие се нахраните, на вашия Учител ще дадете по възможност най-малкото, това, което никой не взема. Защо му е тази изобилна храна? Той нека живее като Учител! – Без хляб. Пък и защо му е шапка? Той може и без шапка да живее, и без обувки може да ходи. Та нима като му дадете обувки, ще го обичате повече? - Не, аз не съм от тези, които си правят илюзии от това. Но аз не искам да бъда съблазън за никого. А сега, кой как влезе в моята стая, погледне насам-натам. Казвам: Всичко това не е мое, аз съм намислил да го върна. Всичко е подарък дадено, аз го пазя, чуждо е, а чужди неща аз не раздавам. Само Господ може да раздава всичко. Питат ме: Ами ти какво правиш? – Аз гледам, какво прави Господ и се уча от Него. Бих желал всички вие да се учите да постъпвате, както Бог постъпва. Това е благородство, това е жест на душата! Бъдете смели, смели! Казват ми някои: Тази сестра много си окичила къщата. Казвам: Тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила къщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайте внимание. Бъдете благодарни на малкото! Ако те поканят, благодари! Ако те поканят да седнеш на земята пак благодари! Ако ти дадат стол, пак благодари! Доблест се иска от човека! Във всички хора забелязвам изопачаване на мислите. В нас има само една мисъл, няма и онде и овде. С пари нито в джендема, нито в рая отиваме. Ние не вярваме в тази максима, която казва Славейков: "Парице, парице, всесилна царице". Ние сме хора, които вярваме в човешкия дух, в човешката мисъл, в онези възвишени и Божествени чувства. Ние вярваме, че във всички души има нещо хубаво, което ще се събуди. У някои вече се е събудило, а у някои още чака. Сега, някои, като изучават Писанието, казват: Господи, прати един особен ангел до мене. - И всеки един от вас очаква един специален ангел. Аз доколкото зная, Господ е изпратил до вас 100 специални ангели, а вие още чакате. До дева Мария Той изпрати един ангел, и тя веднага се събуди. До вас други ангели няма да дойдат повече. Никакви ангели не чакайте вече! Те дойдоха, но вие спяхте. Сега те ще ви кажат: Закъснели сте! - Тогава какво да правим? – Трябва да вървим в пътя на Божията Любов! – Нищо повече. Казвате: Ще видим Христос. - Да, да, всички ще Го видите. Когато влезете в новия живот, т.е. когато минете през тесния път, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господ ще ви прекара през най-тясното место, че като влезете в другия свят, няма да имате никаква тежест. Ще бъдете така пречистени, че ще забравите всичко – и къща, и деца, и учение, и всичко което сте учили. Тогава ще започнете учението си като малките деца, но като деца, които разбират живота другояче. Като погледнете небето, ще го разбирате съвсем другояче. Тогава ще бъдете по-умни и от най-видните философи на земята. И така, ще ви прочета още веднъж стиха: "Понеже тесни са вратите, и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са, които го намират". В тесния път е великият живот! Но той е само за силните хора – само те минават по тесния път. И Бог обича тези, които Му служат в Дух и Истина. "От сега нататък вие няма да се кланяте нито в Ерусалим, нито на тази гора, а ще служите на Бог в Дух и Истина". Това са тези, които обичат тази вечната светлина, която повдига душите към Бог. Само така ние ще дойдем до онова велико разрешение на въпросите, които терзаят душите ви. Велик е Божественият живот! Това трябва да бъде стремежът на всеки един.... ....Това е Божественото у вас, което трябва да се събуди. Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект! Бог да не виждаме в никаква форма! Христос да не виждаме разпнат! Бог е, който носи живот в нас. Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си. Животът седи в това: като помисля за Бог, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен. И всеки един от нас трябва да живее, че да познае, какво действително Христос е сега на земята, не разпнатият Христос, но живият. Жив е Христос на земята! Ще кажете едно време Христос беше разпнат. Да разпнат беше човекът, но Христос е жив! "Тесен е пътят! Не търсете широкия път!" Беседа, държана от Учителя, на 11-ти януари, 1925 г. в гр. София. Тесният път

Слънчева

Слънчева

 

Бъдещото верую на човечеството

(Матей 5) Има една красива страна в четенето на Словото. Тя се заключава в разбирането му. В разбирането на нещата има разнообразие, а в неразбирането – еднообразие. Човек може да гледа на света по няколко начина: първо, той може да гледа на света през една малка дупчица; второ, той може да гледа на света през прозорците на своята къща; трето, той може да гледа на света вън от своята къща, и най-после, той може да гледа на света от високо, отгоре. Следователно, четири начина има за разбиране на Словото. Ето защо, вие трябва да различавате вътрешното схващане и разбиране на Словото от външното разбиране, т.е. от разбирането по буква. Когато някой казва, че е чел Словото и го е разбрал, той трябва да знае, че Словото е обширно като света. Казано е за Словото: „Всичко чрез Него стана“. Това значи, че всички прояви в целокупния живот се извършват чрез Словото. Който разбира Словото, той разбира всички външни и вътрешни процеси в живота. Без Словото никакви процеси не могат да стават в човешката душа. Душата е среда, чрез която духовният, т.е. реалният свят се проявява. Следователно духовният свят се проявява чрез духа, чрез душата и чрез тялото. Физическият свят пък се проявява чрез ума, чрез сърцето и чрез волята. Едва сега хората идват до разбиране на духа и на душата, като реални неща, и до тялото, което е плод на тяхната дейност. Умът съответства на духа, сърцето – на душата, а волята – на тялото. Прочетеното от Писанието е свързано с една велика душа – с Христос. Вие не можете да разберете това Писание, ако не сте свързани с Онзи, от Когото то е произлязло. Ако пиете вода далеч от извора, в разбиранията ви за нея ще има много утайки; ако я пиете при самия извор, разбиранията ви ще бъдат съвършено чисти. По този начин ще знаете защо някога не разбирате нещата добре, в тяхната първична чистота. Има неща в живота, които заблуждават хората. Тия неща не са нищо друго, освен тяхната външна опаковка. Тази опаковка е създадена още от миналите поколения, които, от неразбиране, са я оставили за разрешаване в бъдещето, при по-благоприятни времена. Така постъпват и съвременните хора. Когато искат да запазят нещо ценно, като пари, жито и др., те ги слагат в съкровища за запазване; парите заравят в земята, а житото – в хамбари. При това положение, нито парите се използват, както трябва, нито житото. Защо? Защото житото, оставено в хамбара, и житото, посято на нивата, са две различни неща. Житото, оставено в хамбара, постепенно губи нещо от своята стойност: ту буболечки го нападат, ту мишки и в края на краищата никакво увеличаване не става с него. Обаче, житото, посято на нивата, страда, но същевременно се увеличава. В този смисъл житото, посято на нивата, може да се уподоби на страдащ човек. Страдащият има изпитания, като житото, но има и придобивки. Житото в хамбара няма страдания, няма изпитания, но няма и придобивки. Житото в хамбара и житото на нивата са два символа, за разбирането на които са нужни ред обяснения. Милионите житни зрънца в хамбара се натискат едно-друго; когато господарят дойде, той отваря хамбара, нахвърля житото вътре и си излиза. Той остава зрънцата сами да се нареждат, но както и да се наредят, това не е никакво нареждане. Обаче, житни зрънца, поставени в Божествения хамбар, не се натискат помежду си, но всяко от тях има свое определено място. Те са наредени в система, както нареждат книгите в библиотеките. Всеки би желал да бъде житно зърно в Божествен хамбар, отколкото житно зърно в човешки хамбар. Казвам: в живота има неща желателни, има неща нежелателни. Има неща желателни, които принадлежат на външния живот; има неща желателни, които принадлежат на вътрешния живот. И обратно: има неща нежелателни, които принадлежат на външния живот; има неща нежелателни, които принадлежат на вътрешния живот. Желателно е, за пример, човек да е добре облечен външно. Нежелателно е да бъде гол, със скъсани дрехи и скъсани обувки. Желателно е човек да има хляб, да яде. Нежелателно е да гладува. Сега, ще ви дам първия член от „Бъдещото верую на човечеството“: Вярвам в Единния Свещен хляб, който ядат всички хора и без който никой човек не може да живее. Всяка религия, всяко учение трябва да започне оттам. Който не вярва в Свещения хляб, той в нищо не вярва и от него нищо не може да стане. Ще вярваш в Свещения хляб и по три пъти на ден ще го опитваш. Ще го милваш с ръката си, ще го целуваш с устата си и ще кажеш: „Свещеният хляб – това е моето верую“. Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да вярваш, в каквото искаш, но в края на краищата ще опиташ първия член от „Веруюто на човечеството“. Казваш: „Аз вярвам в Бога“. – Как ще вярваш в Бога, Когото не си видял? Бог, това е една дума само. Да вярваш в Свещения хляб има смисъл, защото си го видял и опитал. Затова, именно, Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“... Казвате: „Без хляб не може ли?“ Който казва, че и без хляб може, той е безверник. Що е безверието? Който не яде, той е безверник; който яде, той е вярващ. Който яде, който се облича, той може да каже за себе си, че е вярващ. Нека се опита някой да каже на този човек, че е безверник. Той веднага ще каже: „Как е възможно да бъда безверник, когато по три пъти на ден опитвам Свещения хляб? Аз вярвам в Единния Свещен хляб“. – Това е най-простото определение за понятието Бог. Съвременните хора разискват по въпроса, що е Бог, но всички разисквания, всички философии по този въпрос нищо още не са допринесли на човечеството. Хубави са тия философии, и те имат своето място. Вие можете да четете какво са казали философите, мистиците, окултистите, светиите за Бога, но едно трябва да имате предвид: Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота. Истинската философия на живота ще се яви само тогава, когато хората започнат съзнателно да ядат от Единния свещен хляб. Свещеният хляб носи Словото в себе си. Който не яде от този хляб и Словото в него не може да се прояви. Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно. Ако човек не се храни правилно и ако не разбира нещата правилно, Словото не може да работи в него. Тогава идват лошите последствия на живота. Всички болести, нещастия, противоречия се дължат на обстоятелството, че човек не се е хранил добре и не е разбирал добре. Не е въпросът човек да се храни по правилата на съвременната наука, нито с елементите, които тя препоръчва. Аз не говоря за хляба като материален обект, съставен от няколко елемента. Аз говоря за хляба като духовна проява на живота. Свещеният хляб, който всички познават, съдържа в себе си главно духовен елемент, на който всички останали химически елементи са помощни сили, за да се прояви Словото, носителят на живота. Всичко, което съвременната наука твърди, е вярно, но тя представлява само външната страна на въпроса. Хлябът подразбира велика идея, без която човешкият живот не може да се прояви. Искате ли да проявите този живот на земята, вярвайте не в онзи хляб, който днес е пресен, утре се втвърдява, нито в хляба, който плесенясва, но в живия хляб, който всички хора ядат. Който яде от живия хляб, той изпитва вътрешно спокойствие, прииждане на сили, на енергии и благодари на природата, че му е дала възможност да живее. Този е първият член. Казвам: веруюто на човечеството, обаче, включва главно четири члена. Те са следните: Вярвам в Единния Свещен хляб, от който всички хора ядат. Вярвам в Единната Свещена вода, от която всички хора пият. Вярвам в Единния Свещен въздух, от който всички хора дишат. Вярвам в Единната Свещена светлина, която всички хора възприемат. Тези са четирите члена на новото верую. Всяко друго верую произтича от него. Защо? Защото то включва в себе си четирите необходими елемента за живота. Всички ядат Свещения хляб. Всички пият Свещената вода. Всички дишат Свещения въздух. Всички живеят в свещената Светлина и я възприемат. В който свят да влезете, дали в рая, или в ада, всички се нуждаят от тези четири елемента. И вярващи, и невярващи, всички се ползват от четирите свещени елемента. Една разлика има само – в начина, по който използват тия елементи жителите на небето и жителите на ада: първите проповядват за тях и ги използват и отвътре, и отвън; жителите на ада ги използват и проповядват само отвън. Що се отнася до вътрешното приложение, те нищо не казват. От това гледище еретизъм не съществува. Следователно ако наречете някого еретик, това подразбира човек, който не яде от Свещения хляб, не пие от Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина. При това положение, този човек е осъден на смърт. Който живее, който не умира, той не е еретик, той използва четирите свещени елемента, носители на живота, на безсмъртието. Кой внесе идеята за тия елементи в човечеството? Христос донесе тази идея. Той я проповядваше на хората. Кога? Не само от преди две хиляди години, но от памтивека, защото Христос винаги е съществувал и по разни начини е работил за човечеството. Слънцето всякога е светило и свети, но някога го виждаме, някога не го виждаме. Това е временно положение, временна обстановка, която зависи било от положението на земята, било от самите нас. Слънцето винаги свети за онези, чието съзнание е всякога будно. Сегашните условия на живота отклоняват хората от правия път, като им пречат да разберат развоя на целокупния живот... ...Какво трябва да се направи, за да дойде Любовта? Дълго време трябва да проливате сълзи върху черния лист, докато той се стопи. Значи водата трябва да дойде в помощ на човека, да ускори идването на Любовта. Водата утолява жаждата на човека, тя го спасява от смъртта. Значи хлябът носи доброто; водата носи живота; въздухът носи силата, а светлината – знанието. Това са четири важни положения, които всеки трябва да знае. Ако човек не е добър, ако няма живот в себе си, ако няма сила и ако няма знание, тези четири елемента отсъстват от него. Силата в човека се влива чрез Свещения въздух, който той диша. Като знаят това от своите посветени, индусите са създали цяла наука за дишането, с ред методи и правила, с цел да се възстанови силата на човешкия организъм. Когато някой е неразположен духом, когато е болен, или животът му се е обезсмислил, нека пие вода. Това всеки е опитал в живота си. Когато пътник минава през някоя планина и усети, че краката му се подкосяват и силите го напускат, той спира пред един извор, пие малко вода и усеща, че силите му се възвръщат. Ето защо, казвам: вярвайте в Свещения хляб, в Свещената вода, в Свещения въздух и в Свещената светлина, чрез които Словото се проявява. Като вярвате в Свещения хляб, ще молите Бога да го възприемете, а с него заедно и Словото Божие. Вие виждате какво внимание обръща Христос на хляба, като символ на Словото, че след като го преломи и нахрани с него няколко хиляден народ, каза да съберат всичките трошици на едно място, да не се разпръсват навън. Щом разберете смисъла и значението на хляба, като символ на Словото, вие ще бъдете в сила да създадете помежду си свещени отношения, свещена обхода. Бих желал да се създаде помежду ви тази свещена обхода, да я разбирате и цените. Нека тази обхода се отнася не само към хората, но и към всички живи същества заради Любовта ви към Бога. Виждате едно малко насекомо се движи – спрете за малко пред него, помислете за неговия живот, извадете някаква поука за себе си. Виждате една муха или пчела – спрете се пред тях и помислете за Онзи, Който ги е създал и Когото вие обичате. Виждате един червей – не се смейте, че лази, но вникнете в мъчнотиите на неговия живот. Червеят е символ на смирение. Ако червеят не работеше и Свещеният хляб не би излязъл. Велика работа върши малкият червей, презрян от мнозина! Какъв орач е този червей! Хиляди добрини е извършил той, от които ти и безброй още като тебе, се ползвате. Новото учение изисква хора с нови възгледи. Днес младите гледат с пренебрежение на старите. Старите пък гледат с пренебрежение на младите. Младият казва за стария: „Този човек е остарял вече, той е изпял своята песен“. Старият казва за младия: „Този е младеж още, зелен, неузрял плод е той. Кой ще го чака да зрее?“ Ако младият мисли за стария така, той е болен човек. Ако старият мисли за младия така, той е на смъртно легло вече. Утре ще умре, ще го погребат и на гроба му ще пишат: „Тук почива еди-кой си философ, учен човек“. Ако стари и млади продължават да мислят така, ще излезе според тях, че Христос и досега още лежи в гроба. Всъщност Христос и три дни даже не прекара в гроба. На третия ден вече Той възкръсна. Съвременните хора още държат своя Христос в гроба. Време е вече да махнат плочата от гроба на Христос и Той да възкръсне! И след всичко това хората очакват да дойде Христос на земята. Докато Христос не възкръсне във вас, отвън Той по никой начин няма да дойде. Когато Мария отишла при гроба на Христос и видяла, че Го няма там, започнала да плаче. Запитали я: „Жено, защо плачеш?“ Казва им: „Защото взели Господа моего, и не зная, де са Го положили“. И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса, че стои, и не знаеше, че е Исус. Казва ѝ Исус: „Марио!“ Тя се обърна и рече Му: „Учителю!“ Казвам: колко пъти досега и вие сте срещали Христос! Но въпреки това още продължавате да питате: „Не видяхте ли, кой е взел тялото на Христос?“ Сега и аз ви говоря с цел да не се заблуждавате от външните неща, но да се държите за вътрешното прояснение, каквото им Мария. Когато дойде това прояснение в нея, тя позна Христос. Без това вътрешно прояснение, външните неща по никой начин не могат да бъдат разбрани. Такъв пример има в Евангелието. Когато Христос запита някои от учениците си, за кого мислят, че е, някои Му отговориха, че едни считат да е някой от старите пророци, други – за пророк Илия. Обаче, Петър отговори: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Христос му отговори: „Това плът и кръв не са ти открили, но Отец мой, Който живее на небеса“. Ето защо, човек трябва да изучава онази истина, която Бог му открива. Ако дойде някой самозванец и се нарече Христос, трябва ли веднага да му се повярва? За да проверите, дали наистина е Христос, заведете го при някой болен и го накарайте да сложи ръката си върху главата на болния. Ако при поставяне ръцете на този човек върху главата на болния, последният не оздравее, какъв Христос е той? Трябва ли да се вярва на такъв самозванец, който не дава никакво знание и не хвърля никаква светлина в умовете на хората? Казано е в Евангелието: „И като излязоха на земята, гледат жарава, разположена, и риба сложена на нея, и хляб“. Казва им Исус: „Донесете от рибите, които уловихте сега!“ Това значи да бъдете при Христос, или да дойде Христос във вашия дом. Когато Христос дойде в дома ви, вие ще имате всичко в изобилие. Лишени ли сте от нещо, не сте ли напълно задоволени, Христос не е между вас. Такива трябва да бъдат разбиранията за Христос на онези, които искат да следват Неговия път. Сега мнозина питат кога ще се свърши светът. – Свършването на света е философски въпрос. – „Кога ще дойде Христос?“ – И това е философски въпрос. Когато запитаха Христос за свършването на света, Той им отговори: „Това Отец ми знае. Не ви е дадено да знаете времената и годините, които Отец ми е положил“. И аз казвам: Има знание, което сега не е потребно на хората. То е толкова непотребно, колкото са непотребни булченски дрехи на петгодишно момиченце. Всички венци, цветя и нанизи, които булката употребява, за малкото момиченце не са нужни. И на вас казвам: не слагайте никакви цветя, никакви украшения на вашите детински дрехи, които Бог ви е дал! Не заменяйте вашата детинска дрешка с тази на младоженците! Често съм срещал малки момиченца, които слагат на главите си цветя, кичат се като моми. Преди години имах случай да изпитам едно малко момиченце, да видя каква разумност се крие в него. Давам му една хубава роза, но то отказа да я вземе, под предлог, че не е мома, не е дошла до това положение да носи цветя и да се кичи с тях. Тази беше външната страна на отказа, а вътрешно то искаше да каже, че не носи откъснати цветя. Понеже не мога да дам живот на тия цветя, аз не мога да ги късам, нито да се кича с тях. Който е откъснал тази роза, той да носи последствията от това престъпление. Този ден аз бях получил розата и мислех на кого да я дам. Както виждате, тя послужи за предметно учение. И тъй, когато кажете някому една горчива дума, това не е ли равносилно, че давате на този човек една откъсната роза? Не късайте цветята и на никого не ги давайте! Пазете следното правило: приближавайте се към всички хора с дълбоко съзнание, че първоначално Бог ги е създал добри. Ако намирате, че някои хора не са добри, това значи, че впоследствие е станала някаква грешка от самите тях, поради която са изгубили своята доброта. Така трябва да мислите за себе си, така трябва да мислите и за хората. И ако вие имате някакъв дефект, той се дължи на други някакви причини. От вас зависи да отстраните този дефект. Обаче вие непрекъснато трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вложил във вас доброто за основа на вашия живот. Той ви е пратил на земята като в училище, да учите. И вие трябва да учите добре. Единственото нещо, което радва Бога, е когато учите добре. И аз се радвам, като виждам, че учите с любов и разположение. Когато видя някой човек пред изкушението, казвам: Опасно е човек да се отклони от пътя, който му е предначертан... В прочетената глава от Матей се говори за блаженствата. Те са методи, начини за създаване на вътрешна връзка с Бога, с Любовта. Щом направите тази връзка, ангел Господен ще похлопа на сърцата ви, ще ви заведе в духовния, в Божествения свят, където ви очакват с венци, с музика и песни. Ако не сте готови и откажете да вървите с него, той ще замахне с меча си и главата ви ще отхвръкне настрана. Аз изнасям това положение, не защото съдбата ви ще бъде такава, но да имате представа какво значи страдание, какво значи тъмнина, мрак. Всеки човек не е осъден на обезглавяване, но всеки трябва да влиза в положението на този, който ще мине през подобно страдание. Вие говорите с този човек, но знаете, че след един ден той ще изгуби своето съдържание, ще отиде главата му. Виждате мускулите му, ръцете и краката му, но човекът не е там. Къде е истинският човек? Някои ще кажат, че човек се намира в душата си, други в духа си и т.н. Сега ние очакваме повдигането на човешката душа, освобождаването на човешкия дух и възкресението на човешкото тяло. Значи, физическият човек трябва да възкръсне! На физическия свят възкресението представлява новия живот на човека. В духовния свят възкресението подразбира идването на Любовта на земята. В Божествения свят възкресението означава слизането на духа на земята. Следователно едновременно човек трябва да възкръсне и в трите свята: да възкръсне тялото му, да възкръсне душата му, да възкръсне и духа му. Това е истинското възкресение. Когато човек умира и отново се ражда, това възкресение става само на физическия свят – то се нарича прераждане. Възкресението в духовния свят подразбира влизане на човека в свят, без никакви противоречия. Възкресението в Божествения свят подразбира придобиване на Вечния живот. Съвременните хора живеят в свят, в който от сутрин до вечер се хранят с мухлясъл хляб; от сутрин до вечер пият мътна вода; от сутрин до вечер дишат нечист въздух; от сутрин до вечер ходят в дрезгава, мъжделива светлина, в която постоянно се спъват. Това са вътрешните състояния на човека. Не е достатъчно само да кажете, че Господ е добър и да се успокоите, да чакате да се прояви тази доброта. Това е стара философия, която трябва да оставите настрана. Въпросът е за новия живот, който изисква вяра в Свещения хляб, като основа на живота, от който Словото излиза. Вярвайте, че Бог първоначално още е вложил в човека ред дарби и способности, които той трябва да развива. Как? – Като работи правилно, като обича безкористно. И тогава той ще се яви пред Божието лице, като при свой добър Баща, и ще Му покаже всичките си разработени таланти. Който е работил на земята, той ще се яви при Баща си като добър син; който не е работил, той ще се яви като блудния син, за когото Христос говори в една от своите притчи. Блудният син се върна при баща си разкаян, смирен, за което баща му закла най-угоеното теле и му даде угощение. На добрия син той каза: „Сине, ти не трябва да се сърдиш. Твоят брат беше умрял, а сега възкръсна. Всичко, каквото имам, е твое. Ти не разбираш още дълбокия смисъл на живота, затова се сърдиш. Радвай се, брат ти си дойде“. Като наблюдавам отношенията на хората помежду им, те приличат на отношенията на тия двама братя. Щом видят, че в някое общество влезе нов човек и го приемат с известно уважение, всички се нахвърлят върху него и казват: „Този едва дойде и му се оказват толкова почести, а ние вече 15–20 години не искат да ни знаят“. Казвам: блудният син се върна при баща си нито за почести, нито за угощение. Той каза на баща си: „Аз не съм достоен за твоята любов. Моля те да ме приемеш в твоя дом като един от слугите си“. За да се даде на човек такова угощение, каквото бащата даде на блудния син, той трябва да има широк ум, широко сърце, широка душа, широк дух, широки разбирания. Това се отнася за всички, които имат пробудено съзнание, които искат да обичат, които искат да учат, които искат да се приготвят за идването на Царството Божие в тях. Време е вече всички да снемат робските халати, да освободят краката си от оковите! Страшно и неприятно е да чуваш как се движат хора с букаи! Неприятно е да чуваш дрънкането на техните окови! Такова е положението на съвременните хора. Срещам някой човек с букаи. Свалям букаите от краката му и той тръгва свободен... Сега, като ви говоря за работа върху себе си, обръщам вниманието ви на опасността от вътрешното самокритикуване. Самокритиката е временен метод, който нищо не допринася. Аз не препоръчвам този метод. Ако вие, или друг някой направи някаква грешка, не бързайте да се произнесете върху нея, но направете един вътрешен превод. Чувате, че вълк изял една овца на някой ваш съсед. Не бързайте да се произнесете, защо и за какво вълкът направил това престъпление, но извадете от него някаква поука за себе си. Казвате, че вълкът не е направил добре. Вярно е, че вълкът е направил престъпление, но вие, които го критикувате, правите същото престъпление: колите овцете и ги ядете. Питам: каква разлика има в престъплението, което вълкът прави, и това, което човек прави? Ще отговорите, че на хората е позволено да колят овцете, а на вълците не е позволено да ги нападат. Друго положение: вие критикувате някой човек, че направил една грешка, но отивате у дома си и правите същата грешка. Какво ще кажете за това? Значи лесно е да видите грешката на другите хора, но мъчно е да видите своята. Следователно не е въпросът в съденето. Съденето не оправя хората. Отивате в дома на някой човек, искате да ви приеме. Той ви дава малко хляб и се извинява, че няма къде да ви приеме: няма легло, няма завивки, няма гориво. Вие не вярвате и сте готови вече да го съдите, че не е искрен, че не иска да ви приеме. Питам: какво да прави човекът? И той е беден, пет пари няма в джоба си. Това положение е подобно на положението, в което се намерил един беден, за когото се говори в приказката „Цар и просяк“. В някое царство на древността царят сериозно заболял и бил почти на смъртно легло. След като всички лекари се изредили и не могли да му помогнат, дошъл най-после в царския палат един прост човек и казал, че царят ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек. Пръснали хора по цялото царство да търсят щастлив човек. Най-после намерили един съвършено беден човек, без подслон, гол и бос, почти всякога гладен, но весел и доволен от положението си. Той постоянно пеел и благодарил на Бога за живота, който му дал. Веднага дотърчали при него царски пратеници и му казали: „Скоро, дай ризата си!“ – „Нямам риза.“ Често се говори за Любовта. И в Евангелието е писано за Любовта, но всеки трябва да я приложи в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране. При това, човек не трябва да налага своето разбиране на другите хора. По отношение на Любовта аз съм дошъл до следното правило: приложи Любовта в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране, без да взимаш в съображение какво хората мислят по този въпрос и без да налагаш своето разбиране на другите. Любовта е велик, свещен закон, чрез който Бог се проявява. Следователно приложи Любовта в живота си тъй, както Бог я проявява към тебе! Не се влияй от разбиранията на хората за Любовта, нито налагай своите разбирания на другите хора. Обаче не пренебрегвай проявите на другите, но се учи от тях. В това отношение едни за други трябва да бъдете образци. Щом сте образци един за друг, всеки ще бъде свободен в своите прояви. Така постъпват художниците, музикантите, поетите. Когато един музикант слуша друг някой да свири, той следи внимателно как движи лъка си, как изпълнява, и от всичко хубаво в него той учи, възприема. Когато някой художник гледа друг, по-велик художник, как рисува, той наблюдава внимателно как движи четката си, как слага боите и възприема хубавото. Хубавото от всички трябва да се възприема. Ако не си велик художник, или музикант, никой нищо няма да възприеме от тебе. Ето защо, аз не съм за подражаването, но за възприемането. Онова, което е хубаво в тебе, нека и другите възприемат; онова, което е хубаво в другите, и ти трябва да го възприемеш. Аз се радвам на хубавото, на красивото. Радвам се на всеки красив лист, на всяко хубаво цвете, на всяко живо същество, на всяко дете, на всеки човек. Във всичко виждам проява на разумността и от всичко се уча. Казвам: всички трябва да се радваме на онова, което Бог е създал. Само по този начин може да се разбере вътрешния смисъл на нещата. Следователно всичко, каквото сте чели и разбрали от Словото Божие, трябва да възприемете и приложите, защото то отговаря на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля, на вашата душа и на вашия дух. Само така ще се домогнете до Истината, която ще ви направи свободни. Сега, желая да дойде Божието благословение върху вас, както Бог благоволи! Желая да се изпълнят всички обещания, които Бог ви е дал! И тези обещания нека послужат за повдигане на вашите души! Съборна беседа от Учителя, държана 1 септември 1933 г. в София, Изгрев. Бъдещото верую на човечеството

Слънчева

Слънчева

 

Даде ми се всяка власт...

Матей 28:18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Дава се власт. Не политическа, а власт над нисшите духове. Дава се власт на Човека, да разбира подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието... Защото до сега човекът е овладявал "третото небе", но сега иде четвъртото и пето ниво на съзнание... */моя забележка/ Р а з м и ш л е н и е. Ще прочета 28-ма глава от Евангелието на Матей. Христос казва: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята". Не е добре да бъде човек слаб; не е добре да бъде болен; не е добре да бъде ограничен в живота си. Стремежът на всяко живо същество, колкото и малък да е, се заключава в желанието му да живее. Възгледите на хората за живота са различни, но желанието им да живеят е едно и също. То е Божествен импулс. Това е и желанието на Бог, да се прояви. Той живее в човека. Следователно, когато се казва, че човек трябва да бъде безсмъртен, това подразбира, да стане той Божествен. Хората умират по единствената причина, че Божественият живот не се е вселил в тях. Затова именно, човешкият живот е кратък. На земята човек не може да постигне това, към което се стреми. Например, той не може да бъде щастлив, той не може да разполага с онази сила, с която да урежда работите си. Нов живот е нужен на хората. В какво се изявява новото? - В следните думи на Христос: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята". Преди да Му се даде тази власт, Той премина през големи изпитания. И Христос трябваше да се изпита, да се види, доколко Той е верен на Бог. Който иска да изпълнява Божията воля, непременно се изпитва. Тогава ще му се даде всяка власт. Властта е вътрешен процес. Да имаш власт, това значи, да станеш господар на своя ум, на своето сърце и на своето тяло. Само така, каквото изработи човек, ще бъде разумно и добре направено. То ще има предвид самия него и неговите ближни. Всички искат да бъдат умни, богати, силни. Силата на човека се определя от великия закон на Битието. И за извора се казва, че е силен, бързотечащ. За водата на щерната не може да се каже, че е силна; напротив, там водата е в застой. Силно е слънцето, което дава светлина; силен е огънят, от който излиза топлина; силен е човекът, от ума на когото излиза светлина. Той може да упътва хората в правата посока. Ако в един дом, между членовете се яви недоразумение, там всички страдат. - Защо? - Нямат светлина. Щом майката и бащата не се разбират и децата страдат. Неразбирането между хората гаси светлината на техните умове. Един човек имал в градината си стотици охлюви, които отглеждал за продан. Един ден той искал да направи опит с тях, да види, какви възприятия имат те от външния свят. За да не излизат вън от оградата на градината, той поставил на пътя им електрическа жица, през която минавал слаб ток. Всяка сутрин градинарят наблюдавал, кои от охлювите се опитвали да минат през жицата. Всеки охлюв, който минал веднъж, още отдалеч се отклонявал от пътя. Той сложил знак на тези, които минали през оградата. Той си извадил заключение, че нито един от белязаните охлюви не се опитал да мине втори път оградата. Ще кажете, че охлювът е глупаво същество. - Глупав е, но от една опитност не престъпва вече закона. Те си казват: Тази градина ни е достатъчна, няма защо да се впускаме в широкия свят. И ние сме в Божествената градина. Ако искаме да излезем вън от нея, не ни очаква добро. Някой не иска да живее на земята. Къде ще отиде? Може ли да отиде от земята до слънцето? Сегашните хора са изгубили първичната мярка за връзката си с Бог, т.е. с любовта. Казано е, че любовта ражда живота; където е животът, там са и благата. - Кога хората не се разбират? - Когато живеят в недоимък. През деня, на светло, хората не се спъват, но вечер често се спъват. Значи, при недоимък на светлина, всеки може да се спъне. Ако изтеглите въздуха от една стая, хората ще започнат да се задушават. И тук има недоимък. Ако лишите хората от храна, те ще страдат пак от недоимък. Значи, в органическо отношение, човек трябва да има здрава храна, а в умствено отношение - трезва, права мисъл. Често хората спорят по въпроса, кой е на правата страна. Според мене, прав е само онзи, който обича Бог и Му служи. Това е закон, на който всички, големи и малки, се подчиняват. Който не обича Бог и не Му служи, той не е на права страна. Който обича ближния си, той е на правата страна. Който обича себе си и той е на правата страна. Да обичаш себе си, това значи, никога да не си пакостиш; никога да не си създаваш лоши навици; да не допускаш в ума си нито една лоша мисъл; да не допускаш в сърцето си нито едно лошо чувство и нито една лоша постъпка във волята си. От това гледище, който не спазва тези правила, той не обича себе си. И така, не можеш да обичаш себе си, ако не обичаш Бог. Ние живеем благодарение на това, че Бог ни обича. Ако Той не ни обичаше, ние щяхме да умрем. Без любовта на Бог няма условия за живот. Понеже живеем, ние виждаме великата Божия любов, която се излива върху нас. Мнозина си купуват лотарийни билети с цел да спечелят милиони, но много често нищо не печелят. Има едно дружество на Божията Любов, от което всеки може да си купи билет. Там всички билети печелят. В човешката лотария малко билети печелят, а в Божествената - всички до един. Въпреки това, малцина си купуват билети от тази лотария. "Даде ми се всяка власт на небето и на земята". Сегашният свят минава през голяма криза: индивидуална, семейна, обществена, общочовешка. И земята претърпява едно видоизменение. Никой не е господар на себе си, никой не може да избегне тази криза, но каквото става, всичко е за добро. Който не разбира законите на живота, на цялото Битие, се смущава. Много естествено: той живее отгоре на леда. На леда хората могат да се забавляват, но не и да орат, да сеят и да жънат. Когато ледът се стопи, водата се използва за поливане на градини и ливади. Тогава започват да цъфтят цветята, плодните дървета да зреят. По-добре е да се топи ледът, отколкото водата да замръзва. Ние сме дошли до фазата, когато ледът е започнал да се топи. Това се дължи на Божията Любов. Бог слиза на земята да сложи нов ред и порядък. Затова е казано, че всяка власт е от Бога дадена. Има една сила в света, която е по-голяма от силата на оръжието. Има една сила, по-мощна от силата на взривните вещества. Какво ще кажете за онази сила, която може да приспи една армия от 50 хиляди души? Що е смъртта? Не е ли такова приспиване? Понеже не изпълняваме това, което Бог ни казва, най-после, Той сам идва и ни приспива. В известно отношение, човек проявява голямо лакомство за пари, за богатство. Един рибар намерил кост от човешко око и го занесъл да го продаде на царя. Царят го попитал, колко пари иска за окото. Рибарят казал: Толкова злато, колкото тежи окото. - Лесна работа! - казал царят. И той сложил една жълтица на едната страна на везните, а на другата страна - окото. Но везните не мръднали. Сложил още много жълтици, но везните пак не мърдали. Царят се намерил в трудно положение. Най-после той се сетил за един мъдрец и заповядал да го извикат. Като дошъл той, царят му разказал всичко и го попитал, какво да се прави. - Лесна работа - казал мъдрецът. Сипете малко пръст на окото. Щом сложили пръстта, окото веднага олекнало. Така царят заплатил на рибаря само една жълтица за окото. Какво ви очаква днес? - Малко пръст. Понеже сте неблагодарни и недоволни от живота, ще сипят малко пръст върху очите ви и ще станете доволни. Това е неразумно разрешаване на въпросите. Не е нужно да умре човек, за да научи истината. Тя се учи при любовта в училището на земята. Човек е дошъл на земята да служи на Бог, на своя ближен и на себе си. Разумният живот включва три неща: да познаеш Бог чрез любовта - великото благо на живота. После, да познаеш ближния си пак чрез любовта. Най-после, да познаеш себе си. "Познай себе си!" Така са казвали още старите гръцки философи. Сегашните хора обичат себе си, но не са минали през първите два закона. Предстои им да се качват нагоре: от третия закон - любов към себе си, да минат към втория - любов към ближния, а оттам към първия - любов към Бог. Този е еволюционният път на развитие. Бог живее в нашата душа и в нашия дух. Следователно, като познаеш Бог, ще почувстваш такъв мир и радост в себе си, които ще осмислят твоя живот. Любовта към ближния е пъпка, която започва да се разпуква и цъфти. Тази любов дава условия на пъпките да цъфтят и зреят. Божията Любов дава живот. Любовта към ближния дава условия за цъфтене и зреене на плодовете. Любовта към себе си е узрял плод. Това е човек с убеждение, който знае, че има една сила в света, наречена Бог. При всички грешки на хората, Той седи тих и спокоен, само наблюдава, без да говори. Така Бог проявява своята любов. Каквато грешка и да направиш - в умствения, чувствения или физическия свят, Той казва: Изправете грешката си! "Даде ми се всяка власт на небето и на земята". Това е новото в света. Всеки се бори за тази власт. - С кого се бори? - Със смъртта. Всеки е насочил дългобойните си оръдия срещу нея. Време е вече човек да победи смъртта, да не бъде неин роб. Който е роб на смъртта, той не може да бъде свободен. Тя е заробила, както отделния човек, така и обществата, и народите. Много народи е покосила тя и още много ще коси. Ако и нашата земя не възлюби Бога и тя ще изчезне. Обаче, земята признава Бог и Го слуша. По Негова заповед тя се движи около себе си и около слънцето. И слънцето признава Бог. Каквото Той му заповядва, всичко изпълнява. Той му заповядва да изгрява и да носи благословение на всички живи същества. Да бъдем като земята, да се въртим около своята ос и право да мислим! Да бъдем като слънцето, щедро да раздаваме благата, които Бог ни е дал. Казано е в Писанието: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Отца вашего, Който е на небеса". Приемете властта, която Бог ви дава чрез любовта. Научете се да любите Бога! Научете се да любите своя ближен! Научете се да любите и себе си! Това е новото. Само така ще имате ново разбиране, нова култура. Тогава, като се срещнат двама души, няма да се гледат като неприятели, но като братя, които служат на един Бог. Само тогава хората ще разберат, че светът е създаден за тях. И животът им ще се осмисли. При това положение, разсъжденията на философите за Бог, дали Той съществува, или не, ще пропаднат. Човек чувства това по вътрешен път. Той е свързан с физическия свят чрез тялото си, с духовния - чрез чувствата си, а с Божествения свят - чрез онова, което дава от себе си. Човек взема повече, дава по-малко. Той се страхува да бъде щедър. Трябва ли планинският извор да се страхува да дава? Колкото повече дава, толкова повече се излива Божието благословение. "Даде ми се всяка власт на небето и на земята". Идете и проповядвайте не от страх, но от любов и кажете: Даде ни се всяка власт да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре. Който не върви в правия път, ще се намери в положението на турците през земетресението. Земята се разигра и цели 38 села загинаха. Ако хората се откажат да служат на Бог, цялата земя ще се разиграе и то така, че помен няма да остане от сегашната култура. Кой ще спечели тогава? Аз не бих желал земята да се разиграе. Какво ще стане с колата, ако луд кон я кара? Той ще се разлудува, но от коларя и хората в колата помен няма да остане. Пазете се от крайните резултати. Казваш: Не ми се живее, ще се самоубия. - Внимавай, че лудият кон те кара. Той е без гем и на лош край ще те изведе. Защо ще се самоубиваш? Бог не те е създал да се самоубиваш, нито да правиш зло на своя ближен. Той ти е дал всяка власт и те е пратил на земята да Го прославиш. Питате: Жив ли е Христос? - Жив е. Той е толкова силен, че ако дойде на земята втори път, никой не би могъл да Го разпне. Преди две хиляди години Го разпнаха, тогава се намери дърво за Него. Обаче, днес Христос е толкова голям, че не може да се намери съответно дърво, на което да се разпне. Което дърво да извикат днес да послужи за разпъването на Христос, непременно ще се откаже. - Защо горят дърветата? - По единствената причина, че послужиха за разпъването на Христос. Всички хора, които разпъват Христос в себе си, ще горят като дървата. Това са страданията, през които минава цялото човечество. Всички, които дават път на Христос в себе си и признават, че Той е възкръснал, ще се ползват от благата на живота. Човек е дошъл на земята не да се откаже от живота, но да придобие живот и да получи своето наследство - Божията Любов. Наследството на човека е Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина. Наследството на човека е животът, знанието и свободата. "Даде ми се всяка власт на небето и на земята". - Защо Му се даде тази власт? - За да бъде щастлив и Той, и всички онези, които вярват в Христос и обичат Бог. Желая ви, властта, която Бог ви е дал, да я употребите за ума, за сърцето и за душата си. Христос е човекът на изобилната сила. Христос е човекът на изобилната вяра. Христос е човекът на изобилната любов. 28. Утринно Слово от Учителя, държано на 24-ти април, 1938 г. Тук

Слънчева

Слънчева

 

Светът на слънчевите деви

Човечеството в пътя на своята еволюция постепенно минава по стълбата на живота. Стълбата на живота има четири стъпала. Те са следните: Първото - Началото на материализма, смъртта. Второто - Началото на религията и материализма. Третото - Началото на духовния свят, религията. Четвъртото - Началото на космичния свят, на духовния свят. Първото стъпало, това е светът на материализма, феноменалния свят, светът на фактите, на вечните промени. Това е старозаветният свят, в който царува озлоблението, омразата и отмъщението. Второто стъпало - религиите, светът на новозаветните. В този свят човекът търси пътищата да се справи със съблазните, с изкушенията на плътта. Третото стъпало - духовният свят, пътят на праведния, който търси правото и справедливостта. Духовният свят лежи извън тесните граници на материализма и на религиозния фанатизъм, където царуват формите, догмите и ритуалите. Слънчевите деви ще разкрият пред народите и пред човечеството огромните вътрешни съкровища на духовния свят. Слънчевите деви няма да живеят в тишината на примирението, при пасивното усамотение на бледия монах, на аскета, нито пък ще имат облика на тихата и скромна домакиня, мъченица на семейното огнище. Душите на тия деви ще бъдат изпълнени с поезия, лирика, музика и красота. Сърцата им ще пулсират в ритъма на единния живот, те ще бликат като чисти планински извори, които ще утоляват жаждата на незнайните странници по друмищата на живота. Те ще бъдат вдъхновените жрици и музи, весталки не в олтарите на студените каменни езически храмове, а богини, вдъхновителки в необятното творчество на човешкия гений, на разумния живот, на душите, които търсят изцеление на раните си от суетните желания. Слънчевите деви ще бъдат емблема на великото добро, устрем и упование, символ на чистота и Стр. 55/943 девственост към първата причина, към Космичното начало, където е истинската родина на човешката душа. Слънчевите деви ще носят в душата си двете влияния: влиянието на Венера и това на планетата Нептун. Венериното влияние ще им придава мекота и нежност, предпоставки на едно морално качество - милосърдието. Милосърдието, според френологията, е локализирано в най-горната част на човешкото тяло. Този морален център е една врата към Великото космично начало, към което се отива по пътя на смирението, търпението и благоговението. Нежността и мекотата на слънчевите деви ще бъде главната психична характерност на душите на хората от шестата раса. Планетата Нептун, второто влияние, представлява онова вътрешно излъчване, идващо от трепета на най-фините струни на Космичното, мистично прозрение. Докато Афродита, богинята Венера, чародейката и вдъхновителката на всички изкуства, е носителка на любовта с всевъзможните й фази и нюанси, то Нептун, по пътя на интуицията, издига човешката душа до ония възвишени състояния, където човек се слива с Единството на живота, с Мировото съзнание, което е вечно и безгранично. Венера съдържа и излъчва онзи астрален сексуален флуид, който е необходим за биологичните процеси в живота, за продължение на рода; то е необходимо и важно физиологично течение за съхранение на рода, едно течение към периферията. Тази енергия се трансформира от Нептун в едно възходящо течение, което отива към центъра на живота. Тези течения наподобяват приливите и отливите, те се балансират във фазите на живота. Старият религиозен свят беше под влиянието на отрицателните полюси на планетите Венера и Нептун. Религиозните съзнания, хората на старозаветния свят със своите писания заплашваха света с катаклизми и разрушения, със страшния съд, с огъня на адските мъки и с гнева на боговете. Това са остарелите прийоми на старозаветния свят, който действа с методите на озлоблението, омразата и отмъщението. Както казахме, отначало в епохата на Водолея, по-специално през мистичния деканат, ще се проявят качествата на положителните полюси на Венера и Нептун. Наместо религиозен гняв и заплахи, както и социална омраза, ще зацарува хармонията, истинската Любов за мир и сътрудничество, които ще се импулсират от идеята за единството на живота. По своето естество, планетата Венера със своите еманации не носи бунта и разрушението; тя е в основата си человеколюбива и по пътя на доброто създава условия за побратимяване на човеците и на народите. Нептун, чрез своите високи вибрации, разкрива в безкрайни линии онази чиста, възвишена мистика, която одухотворява човешкото съществувание. Също така, трябва да подчертаем, че под отрицателните полюси на Венера и Нептун попадат и ужасните влияния на онези литературни течения, чиито адепти си служат с екзотиката на странните преживявания чрез словесния опиум, както и с виденията на псевдомистицизма. Тези литературни направления в своите творби са външно изящно облечени, служат си с примамливи изразни средства от багри и тонове, както и с всевъзможни философски системи, наситени с мъглите на песимизма и скептицизма. Те са „модерни”, обаче те откъсват, отклоняват човешкото съзнание от пътя и задачите на истинския живот, от изискванията на едно разумно творчество. Тамянът на религиозния свят, както и светът на магьосниците, на факирите, не се различават по нищо от алкохолните изпарения на различните наркози и от психичните масови хипнози, които отчуждават човека от истинското му предназначение. През мистичния деканат на Водолея, всички разумни хора ще се обединят, ще координират своите творчески усилия по пътя на изкуството, музикалния ритъм и висшите морални и алтруистични чувства. Поезията, музиката и красотата ще съдействат на човешките души да Стр. 56/943 прегърнат висшите идеали и трептения на слънчевите деви и да влязат в хармония с ритъма на Космичния живот. Слънчевите деви ще излъчват високите трептения на Нептун, които ще издигнат човешкото съзнание до висините на Мировата любов. Личното човешко съзнание ще влезе в нова орбита, ще излезе от затворения геоцентричен кръг, за да влезе в безкрайната спирала на Космичния живот. В космичния живот няма граници, там не съществуват религии, няма научни псевдохипотези, липсват писани човешки закони. Учителят много ясно изтъква в своето Слово: „Бъдещото царство, бъдещата култура ще се създава отвътре, от дълбочините на човешката душа, а не отвън. Чрез Любовта на цялото човечество ще се реализират космичните планове, които имат за цел неговото духовно повдигане. Само тогава между хората ще настъпи желания мир”. Астросоциологически влиянието на Венера ще се изрази най-ярко при изграждането на мистичния деканат на Водолея. Тя ще даде творчески импулс за създаването на най-съвършените форми в изкуството, изваяни в хармонична и изящна закръгленост; възвишеното ще се изрази чрез средствата на багрите, на музикалната ритмичност и длетото на ваятеля. Древните много сполучливо наричаха Венера: Афродита, очарователната богиня на Олимп, пред чиято ослепителна красота Марс слага оръжие, а мрачния Сатурн спира своята омраза. Тези положителни емоционални качества на Венера, които ще обладават слънчевите деви, ще бъдат засилени и одухотворени от висшите качества на Нептун - интуиция, творческо вдъхновение и трепетите на мистичния устрем към Вечното начало, кьм Незнайното в Мирозданието. Тази мистична вълна, която ще се подеме от слънчевите деви, ще донесе велик подтик в пътя на съвършенството, който ще облагоденства всички народи на земята. Личната, социалната, народната и расовата карма и кармата на цялото човечество ще бъде изкупена чрез могъщите мирови струи на Любовта. Любовта ще събори всички прегради, издигнати между раси и народи. Учителят говори така: „Любовта стои над всички народности. Любовта е над всички религии. Любовта ще се разгори като мощна вълна над света. Тя ще стопи всичко, което не може да издържи висшите вибрации на Любовта”. В течението на вълната на Любовта ще се изяви огромния потенциал на мистичния заряд на славянските народи. След големите страдания, претърпени през цялата им история, те ще разкрият своите вътрешни духовни богатства. Дълбоките мистични извори на техния дух ще се излеят като могъщи струи за братско сътрудничество, за духовно опознаване и всестранно творчество. Тази могъща вълна, подета най-напред от славянските народи, изучили езика и дълбоките уроци на страданието, ще бъде предадена и на другите народи на земното кълбо. Така, в народите, в човечеството, ще се роди духовния образ на новия човек, в който студеното каменно сърце, находящо се у съвременния човек, ще бъде заменено с едно топло и нежно сърце, присъщо на слънчевите деви, сърце, изпълнено с хуманност, алтруизъм и всеотдайно човеколюбие. Сърцето на новия човек ще съчетава всички възвишени емоционални качества и добродетели на слънчевите деви. При вълната на Любовта в човешката душа ще изгрее великата идея за безсмъртието на човешкия Космичен дух. Новият човек през веригата на вековете ще се превъплътява, ще следва безкрайния път на съвършенството, не със затворени очи в ограничения кръг на своите пет сетива. Той ще излезе от орбитата на своята безкрайно малка личност и ще се озари от виделината на Космичното свръхсъзнание, трептящо в ритъма на Мировото безсмъртие. В пътя на съвършенството, новият човек ще върви с едно духовно проникновение, с устрема на своето осъзнато подсъзнание и с мъжеството на своя универсален дух. През периода на духовно-мистичния деканат на Водолея, който ще трае от 1914 година до 2634 година, ще се разкрие реалността на духовния свят. Изучаванията на съвременната Стр. 57/943 парапсихология се явяват като предтеча на третото духовно стъпало в стълбата на живота, върху което вече стъпва днешното човечество. Духовният свят ще стане достояние на всяка пробудена душа. Това означава, че човешките души, без всякакви посредници, ще влязат във връзка с онези възвишени същества, които направляват човешката еволюция. До днешната наша съвременност, теологията, философията и науката са правили безрезултатни опити да докажат или отрекат съществуванието на духовния свят. Учени, реформатори и просветени обществени мъже, поддържащи великите духовни истини за едно възраждане на човечеството, е трябвало да заплатят с главите си своето дръзновение през средните векове. В епохата на Водолея, тези духовни истини ще бъдат не само установени по един метапсихичен път, но ще бъдат и експериментално утвърдени и чрез едно правилно тълкуване на древните летописи. За разлика от древността, когато духовните знания са били достояние само на малцина избрани, сега Учителят, в светлината на трите принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, духовното знание ще стане достояние на всички човеци, на народите, на цялото човечество. http://petardanov.com/index.php/topic/23239-12-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B5%D0%B2%D0%B8/

Слънчева

Слънчева

 

Който има уши да слуша, нека слуша

...Вие по някой път искате да знаете какво има в оня свят. Ако идеш в оня свят, няма да намериш майка си там, баща си няма да намериш, сестра си, брата си. Ще ги намериш тях в друг свят. Баща ти е бил пияница, бил е крадец. В оня свят трезви и пияни хора на едно място не може да живеят. Крадците при крадците, пияниците при пияниците, учените при учените, добрите при добрите, лошите при лошите, всички при своите си. Вие казвате: Баща ми е тук. Вие как ще повикате баща си? Когато казва Христос да се отречете от баща си, от майка си, от всичко се разбира: да се отречеш от майка си пияница и да я забравиш, от баща си крадец ще се откажеш, от брата си ще се откажеш, от жена си, от всички дрипели в света ще се откажеш, ще ги хвърлиш на страна. Няма да носиш дрипели. Крадците и престъпниците в света няма да ги считаш баща и майка, това е посмешище, това са илюзии, това са заблуждения, с които хората се заблуждават в света. Казваш: От какво да се отрече човек? Всички хора имат патологични неща. Какво са направили днешните хора за Бога? Милиони хора се избиват по бойните полета и не може да ги родят. Всичките убеждават, че това е Волята Божия. Правят едно престъпление, казват: Трябваше да се направи. Защо ще правиш престъпление? Защо ще трябва да грешиш? В света причината за всички прегрешения и престъпления е пожеланието. Много малка е тази причина, пожелаеш нещо, няма зло. В самата причина няма зло. Но тази причина – пожеланието ражда доброто и злото едновременно. Пожеланието, това е майката, но в дадения случай, тази майка има двама мъжа. Следователно в света грехът е многомъжество. Когато една жена има двама мъжа, тя ражда доброто и злото. Искате да знаете произхода на злото. Една жена и двама мъжа раждат доброто и злото. Двамата мъже раждат доброто и злото. Двамата мъже не могат да родят доброто. Всичките спорове се раждат от двамата мъже и едната жена. Двама мъже винаги ще се бият за една жена. Всичките несрети в живота се дължат на едната жена и двамата мъже. Тогава имате двама бащи: когато някой пие, казвате: Защо пие? – За утеха. Жена му го накарала от голяма тъга. Отива да пие, за да забрави скръбта и несретите. Защото има състезание между двамата, кого обича повече от двамата. Те са от различни цветове: единият чер, другият бял. Всякога жените обичат повече черните мъже, отколкото белите. Четете Халима – от „Хиляда и една нощ“, ще видите царкини са се влюбвали в негри. Един от тия царе в Халима, като видял, че жена му имала любовници черни, не искал да я убива, оставил я да живее, както иска, но тръгнал той да бяга. По едно време, след като вървял един месец, седи при едно плодно дърво да кажем, ябълка или круша, било близо до морето. Заспал и вижда, че из бездната излиза един змей и носи сандък. Като го видял, качил се на крушата. Змеят отворил сандъка. Излиза една красавица, хубаво облечена, с копринени дрехи, диаманти по нея. Седнали и змеят заспал, на скута ѝ. Като видяла на крушата царя, казала му : Сляз долу! Ако не слезеш, ще го събудя и ще ти свети маслото. Той слязъл. Тя знаяла как да приспива змея, приспала го, оставила му главата на страна. Казва: Видиш ли тия нанизи, златни пръстени? Този глупак ме държи в този сандък и ме скрива. Аз вече съм имала 99 любовници, ти си стотният. Дай си пръстена. Турила го на врата си. Той спи. Този източен цар се спрял да мисли къде е злото. Казва: Злото седи в двамата мъже. Връща се в царството си и казва: Всяка жена ще има само по един мъж, не по два. Дотогава, до като слушате доброто и злото, това са двамата мъже в човека. Човешката душа, когато влиза в тия двамата, тя говори на единия, говори и на другия, казва: Да се запознаем. Сега говоря за един свят, който е във вас. Вие се смущавате, недоволни сте от живота. Туй е за жените, ами за мъжете? Мъжете какви са? Едната жена, която има двама мъже, то е едно, но един мъж не може да има две жени. Няма ги жените. Едва за една жена двама мъже се намериха. Тя като преброди целия свят, едва намери двама мъже, за един не може да се ожени, тия двамата едновременно вървят. Сега жените трябва да се откажат от двамата си мъже. Как ще се откажете, аз бих отишел малко по-дълбоко да ви кажа. Аз се спирам на първата степен на появяването на греха, но грехът има по-дълбок произход. Винаги сърцето на човека е причина за неговото падение. Човешката душа по причина на своето сърце страда. Сърцето и умът, то са двамата мъже, които вкарват човека в беда. Едно престъпление, ти ще го направиш, защо? Запример една красива жена те привлича със своята красота, то е мъжът, умът те тласка към красотата ѝ. Да обясня умът де е в човека. Във вълка винаги действува сърцето. Вълкът винаги обича тлъстите овце. Като я намери, ще я изяде. Като намери изпосталяла овца, честолюбив е, само като лекар ще я бутне с муцуната по корема, казва: Не бой се, такива болнички аз не ги искам. Паси си. Друг път като мина, ще имам любовна среща. Имам топло сърце, то показва колко обичам овцете. Тя се стегне, очаква го, развесели се. Той като дойде, положи я на земята, вземе я на гости в себе си, изяде я. Питам сега: Какво ще ти донесе една красива жена? Или какво ще донесе една угоена овца на вълка? Сега противоречието къде е? В дадения случай овцата е доброто, вълкът е злото. Питам: защо една овца иска да се срещне с един вълк. Защо сега човек иска да пийне ракийца, абсент, коняк, вермут? Туй казва за аператив. Какво ще му донесе? Всичките тия напитки, които съвременната култура има, за в бъдеще ще имат много лоши последствия в раждането на бъдещите поколения. Има хора, които се израждат. Сегашният свят страда от пиенето на много вино. За бъдещите поколения ще бъде лошо. Защото човек трябва да знае как да пие виното. Казвам, ние разглеждаме един въпрос, не да съдим. Ние разглеждаме само закона. Законът има тежест само когато се приложи, да се знае. Запример в химията трябва да знаеш известни закони, по които да направиш известно съединение и разединение. Ти знаеш, че има закон да не пиеш. Ти търсиш по околен път как да пиеш. Пиеш, глобяват те, затварят те. Да кажем като те хванат в кръчмата, за една година може да те затворят. Ако има закон, че за чаша вино има известна глоба, после една година затвор – тия закони още ги няма, но представете си, че ги има тия закони. Питам: Като лежиш една година в затвора, платиш глобата, мислиш ли, че в тебе този навик е изчезнал? Ще се увеличи. Американците прокараха един закон за пълно въздържание в Америка. След като воюваха, цялата полиция беше заета с контрабанди, които пренасяха разни напитки, не можаха да издържат. Съвсем други бяха причините на това въздържание. Като не можаха да издържат туриха стария ред. Наричат го мокрия режим. Въздържанието нарекоха сух режим, свободното го нарекоха мокър режим. Тогава ние, съвременните хора, не съзнаваме. Има един закон, няма да се мине много, ще го опитате. Вие още не сте опитали закона. Ще дойде един ангел с меча си, ще похлопа, казва: Арестуван си. Речеш да се съпротивиш, забие ножа в гърдите. На сутринта казват: Имал разрив на сърцето. Онзи дошел от невидимия свят и казва: Ще дойдеш горе викат те. Хване те за косата или за врата. Или пък да ви го кажа научно: след като го мушне, от тази дупка излиза душата, тури едно шише, човекът влезе в шишето, запуши го със запушалка, занесе го в оня свят. Като го занесе в оня свят казва: Дръжте го! И както химиците правят, ще го извадят от шишето, ще направят съединение, ще направят едно тяло, ще кажат: Защо пи вино? Какви бяха причините да пиеш вино? Ние казват, създадохме водата, най-хубавото, защо пихте от другото вино. Кой ви позволи? Закон има, че без вода не може; който се откаже от водата, умира. Ние турихме мокрия режим. Защото в духовния свят да се пие вода е мокър режим. Да се пие вино е сух режим. След като пиеш вино, запаля се твоята жажда, ни най-малко не се утолява жаждата ти. Сега някои са ми казали, че искат да идат при Господа, да Му се оплачат. Аз не зная от какво има да се оплачете? Ти още като идеш, ще миришеш на вино и на ракия. Още като идеш при Господа, миришеш на алчност, на блуд. Една жена блудствувала с мъже, казва, че не е ходила. Тя колко нечисти мисли има! Съвременните мъже и жени колко нечисти мисли имат. Даже религиозните хора имат. То е заблуждение. Ето в какво седи блудът. Всяко нещо, което искаш да го обсебиш, то е блуд. Ти лъжеш един човек, то е блуд. Ти говориш това, което не е истина, това е блуд. Ти казваш, че вярваш в Бога, то е лъжа, никаква вяра не е. Казваш: Господ е на всякъде и крадеш пред лицето Му. Казваш: Господ е на всякъде и отиваш да крадеш от касата. Като крадеш казваш: Няма Го. Значи като крадеш, няма Господ, като не крадеш има Господ. Когато касите са отворени, Господ го няма, когато касите са затворени, има Господ. Какво е това верую? Аз бих желал всички да имате една мисъл. Като видите една пеперуда като царска дъщеря облечена, не да имате желание да я пипнете, но само да ѝ се порадвате, да ѝ турите най-хубавите сокове и да я оставите пред вас. Вие искате изведнъж да я хванете, после да я пипнете, да я набиете на една игла и да я държите в някоя кутия вътре. Има такива музеи, събрани най-хубавите пеперуди за изучаване. Казва: „Който има уши да слуша, нека слуша.“ Всичките болести, всичките страдания, нещастия, произтичат от закона на нечистотата. Аз го намирам това лакомство. По-ясно казано: Лакомството е причина за греха. Защо човек ще бъде лаком, да яде малко хляб и нищо повече. Като яде всякога да остава малко гладен. Да стане малко угоеничък, да има благоутробие. Защо му е? Достатъчно му е малкото благоутробие, което има. Не трябва да бъде изпъкнал стомахът. Според най-новите научни изследвания, кръстът трябва да има линия. Раменете да са широки, кръстът тесен. Когато Бог създал човека, той не го създал само да яде. Той го създал в света и за друго. Сърцето е създадено в света да се научи да обича. Умът е даден на човека да се научи да мисли. Понеже умът не е светъл, още не се е научил да мисли. Умът трябва да бъде учен, сърцето трябва да бъде добро. В същност, човешката душа е учителка на ума и на сърцето. Тя ги учи на Божественото знание. Ако вашата душа не може да възпитава вашето сърце, и ако вашата душа не може да възпитава вашия ум, каква душа имате вие, кажете ми? Ако вие обичате някого понеже ви дал повече любов, или ако обичате някого понеже ви дал подаръци, любов ли е това? Ако ви държи гладен, не е любов. Онзи човек ви обича, който ви предлага храната за доброто. Онзи човек ви обича, който може да нахрани вашата душа, с храната на любовта, че сърцето да стане добро. Онзи човек ви обича, който ви донася храната на светлината, във вашия ум и може да ви нахрани с храната на светлината, че умът ви да добие знание. Този е човекът, който ви обича. Ако един човек не ви носи знание, с което умът да се развива; ако един човек не ви носи храната, която може да развива доброто във вашето сърце, той не ви обича, той е лош човек. Тъй седи материално. Сега туй е закон. Трябва да знаете не е външен закон, механически да не пиете вино. Престъплението е там, че виното не е направено от Бога. То е изобретение на човека. Човек взел Божественото вино, направил го червено. Лъже и казва: Аз го направих. Там е лъжата. Той сам нека направи вино, да не взима от Божественото вино да го продава за свое. Там е престъплението. Нямам нищо против да продава виното кръчмарят без вода, да продава само виното си. Вие като накарате един човек да ви работи за сто лева, не е ли престъпление? Ние, съвременните културни хора, като накараме един човек с подкуп да работи за сто лева, не е ли престъпление? За 10 лева не работи, за 20 не работи, но за сто, за хиляда работи. Всички искат да работят с пари. Искат култура. Някоя жена не търси свестен мъж, но търси да е богат. Казва: Глупак да е, но да е богат, да го въртя. Умен да не е, но да е богатичък, да го въртя. Питам: Вие жените, които завъртате мъжете, какво направихте в света? На жените говоря сега, какво направихте, кажете ми? Тия мъже защо ги народихте? Вие сте виновни. Първият мъж Бог го създаде, всичките други мъже, вие, жените, ги създадохте, вие ги родихте. Вие раждахте до сега тия мъже за престъпни работи. Те са ваши работи. Тия мъже са ваши деца родени. Бог направи първата жена, извади едно ребро от мъжа, направи я и тя съгреши. Направената от Бога жена съгреши и направеният от жената мъж и той съгреши. Какво ще направят сега и двамата, я ми кажете? Тогава както Бог постъпи, така ще постъпите и вие, жените: на вашите мъже ще им снемете царските облекла и ще ги облечете с кожени дрехи и ще ги изпъдите из вашия рай навън, ще им дадете по една жена. Господ не изпрати Ева навън, тя беше Негова дъщеря. Първият човек живя с дъщеря си. Не му беше жена, той нямаше жена. И там беше престъплението: бащата, който се ожени за дъщеря си. Морал в света. Първото престъпление се роди от това желание, което се роди в нея да яде от забранения плод. Сега вие се считате нещастни. Че как ще бъдете щастливи? Вие с този ум какви светли мисли ще имате? Аз съм държал страната на жената. Казвам на вас къде е слабата страна. Защо ги раждате мъже? Тя роди двама мъже отвън и единият уби другия. След туй дойде трети. Сега вече и с по трима мъже има. Двамата останаха, с третия е сега. Или аз го наричам това е крайната лакомия в човека да има богатство, да се осигури. 120 години да яде и да пие, да каже: Ще ям и ще пия, да се знае кога съм живял на земята. След като те заровят в земята, в гроба, Господ държи душата ти в тялото, усещаш как те хапят. Като седиш десет години в гроба, от всяка страна те чоплят, изчоплят всичко, нищо не остане, останат само мертеците на твоята къща. И Господ ти покаже само мертеците. Казваш: Господи, какво стана? – То е твоята лакомия. Туй с всинца ви ще стане. Какво спасение ще се проповядва на света? Аз бих желал всеки да каже: Аз съм причината за тази работа, аз може да поправя света. Как? – Да стана добър, да стана умен, нищо повече. Да храня сърцето си с доброто, да храня ума си със светлината, да служа на Любовта. По този начин ще роди тия деца. Да не става майка на блуд, да блудствува със своите синове. На бащата не е позволено да блудствува с дъщерите си. На майката не е позволено да има блудство със своите синове. Това е морал. И конете знаят този морал. Един кон, който има дъщери, изпъжда ги навън, не блудствува. Коне има, които познават този закон. Този свят, както сега се проповядва, никога няма да се поправи. На този свят трябва да му се чете една упокоителна молитва. За бъдеще какъвто и закон да се тури, по този начин не може да се поправи светът. Как ще се поправи? Толкоз много болести има. В Америка като са кръщавали болестите, повече от 400 имена са турили само на нервните болести и най-после един германски лекар турил името американичи. Сега какво трябва да ви говоря? Ако идете при някой хирург и той изкара, че имате тумор в стомаха, какво ще направи? При съвременната хирургия веднага ще те упои – има два начина: единият е с хлороформ, другият е с етер, който прави местата нечувствителни – тегли ножа и после зашие стомаха. Ако имате тумор в главата, ще започне с длетото, ще пробие главата, ще направи трепанация и ще извади тумора от главата, от мозъка ви. Ако остане да ви пробиват главата, и ти после човек да станеш, отиде то. Ако ти направят операция и да ти извадят тумор от стомаха, от тебе човек не става вече. Казвам: Поне трябва да имате вярата на онзи българин от Търново, който имал болен крак. Лекарят казва, че трябва да се отреже крака над коляното, понеже има зараза. Той казва: Господин докторе, не си давам крака. Ако Господ иска жертва от мене, цялото тяло му давам, но само крака си, не давам. Цялото тяло си давам жертва, но само крака не давам. – Ще умреш. – Нека да умра. Куц не искам да бъда. Излиза. След шест месеци се явява при лекаря. – Добър ден! Аз съм онзи с болния крак. – Как оздравя? – Оздравях! Господ ми каза, че не иска крака ми. Казва, че това е заблуждение на лекарите. Господ ми казва, че добре трябва да живея. Започнах добре да живея за ума, за сърцето и оздравях. По-напред лъжех, крадях, после започнах да чета Евангелието и да се моля на Господа. Оздравях. Туй е моят цяр. Сега сърцето ми се храни с доброто, умът – със светлината. Не ми трябват вече операции, от сега нататък. И за в бъдеще цялата аптека на лекарите ще бъде: цяр за сърцето разни дози, доза с абстракт от картошки и турени две капки добро. Доза от череши, три капки от светлината, от сгъстената светлина, в тази течност турени. Туй ще бъде храна за мозъка. Този мозък като се храни, той ще се учи добре. Казвам: Ако това не вярвате, като дойде един лекар, ще ви направи операция. Някои искат да живеят добре. По този начин, както сега живеят хората, не се живее добре. Има друг живот: човек не трябва да има никаква нечиста мисъл в ума си. Отвън може да има колкото иска кал, никаква кал не трябва да позволява в ума си да влиза. Аз бях сега на Черния връх. Хареса ми. Заведоха ме приятелите ми, които ме придружаваха, схванали моите мисли за жената, че казват: Нито една сестра с нас! Съгласен съм. Аз чета в умовете им: Нито една сестра. Тръгнахме шест души, петима братя и аз. Да няма вече съблазнители. Отиваме на наблюдателницата, но ето там сестра Мария, доста възрастна, младолика на около 60 години, няма бръчки на лицето. Рекох да вляза в стаята, казва: Не може с обуща, ще си събуете обущата. Който и да дойде тук, обущата от вън ги оставя. И министър да е, и директор да е, трябва да си събуе обущата. Гледам стаята постлана с килим. И аз трябваше да се събуя. Едно кандило турила в стаята. Казвам: Тя е от новото учение. Двамата мъже изпъдила вън, има двама сина; единият е първокласен скиор, шампион, другият е наблюдател, метеоролог. Тя е македонка, може да проверите. Злото е там, че много мъже има в света и много жени има. Жените в следното прераждание стават мъже, за да не са отговорни и много мъже стават жени, за да се избавят. Казваме: Жените ги развращават. Мъжете са слуги на жените. Мъжете, за да се освободят, стават жени. После се разбират. Единият носи името на доброто, другият носи името на злото. Но и двамата се спогаждат. Да не мислите, че където са доброто и злото, не се спогаждат? Знаят си интересите. Те са като банда разбойници, разделят се на две групи. Едните, те обират, другите, те защищават. То мяза на онзи турчин във Варненско, за който разправят един анекдот. Един евреин взема чантата си и носи две хиляди лева. Страх го да не го оберат разбойници. Вижда един турчин се моли, сяда, чака го да си свърши молитвата. Казва: Ти си добър човек, набожен човек, нося пари в тая чанта, ще ти платя да ми помогнеш и да ме вардиш да отида до едно място. Като повървели до някъде турчинът казва: Дай парите, тия пари не са за тебе, за мене са. Аз за парите се молех. Ти искаш да ме излъжеш, дай парите! – Ти си религиозен човек. – Да съм религиозен, това е мое задължение, да те обера, това е моят занаят. Господ те прати, дай ми парите! Връща се онзи във Варна. Не зная до колко е вярно, може да има малко преувеличение и още повече може да го преувеличим, не зная дали са били две хиляди. Може да са били повече, може да са били по-малко. Но работата е, че той се молил. Щом дойде до парите, вече няма молитва. „Който има уши да слуша, нека слуша“. Ако човешкото сърце не се храни с храната на Любовта, ако човешкият ум не се храни с храната на светлината на Любовта, човек не може да се развива. Умът и сърцето на човека трябва да служат на Любовта, и да бъдат под ръководството на Божия Дух. Само то е избавлението в света! Тази идея трябва да стане плът и кръв и човек да го не е страх. По-добре човек да умре, отколкото да живее в сегашния живот да си трупа прегрешения. Всеки ден да се терзае, да страда. Като живееш, да бъдеш радостен и весел. Че те са чудни хората. Ние отидохме да бягаме от жени. Ето иде един брат и една сестра. Като дойдоха, на другия ден развалиха времето. Този брат, който иде със сестрата, тя е жена с двама мъжа. Тя напуснала единия си мъж и намерила друг. Два дена ни държаха затворени, буря, мъгла. Питат ме, къде е причината, кой е виновният, като Йона ще го хвърлим в морето. Аз си мълча. Благодарение, че дойдоха шест сестри и един брат – 7, та оправиха времето. Като дойдоха шест сестри с един мъж, времето беше отлично, много хубаво. После дойдоха шест сестри без брат, още по-девствено. Сестри с двама братя да не ходят. Един брат и една сестра, нищо повече. Шест сестри с един брат може. Един брат и една сестра, то е Бог с тях. Бог е началото в света. Един мъж подразбира, Бог е с тебе. Двама мъже на едно място, злото е с тебе. В света, който има числото две, който има два мъжа, той служи и на дявола. Щом имаш един мъж, ти имаш Бога. Един мъж и една жена, законът е един и същ – Бог е с тебе. Две жени и двама мъже, законът е точно обратен. После говоря за една разумност. Законът е такъв в света. Този, който те обича, като дойде, ако сте на легло, вие ще станете, вие ще оживеете. Този закон няма изключение. Който ви обича, той ще ви донесе храна. Ако дойдат двама мъже и една жена, ако дойдат двама лекари и вие боледувате, вие ще умрете. Ако двама лекари лекуват един болен, той ще умре. Единият всякога носи доброто. Виждам законът на движението какъв е, в закона на движението всякога стъпяме на един крак. С един крак ходим. Другият е за почивка. Ту на единия стъпваме, ту на другия. И в работата е същото. Дясната ръка е която работи, лявата е помощница. С двете ръце не работим. Сега всичките хора са започнали да работят с двете ръце. Опасна работа е. И с двата крака да ходиш е опасно. Ако те заведат при един съдия с един крак и кажат, че си се качил на черешата, съдията ще повярва ли? Ако има два крака, знае, че се е качил. Ако имаш една ръка и един крак, невъзможно е да се качиш горе на черешата. Човек, който обича, абсолютно е невъзможно да прави престъпление. Може да му дадат цялата вселена, няма да направи. Аз се чудя как хората правят престъпление. Аз се чудя на тях. Голяма сила е да направиш престъпление. Човешката душа трябва да се върне при Бога чиста, както е била в началото. Като се облякла в материята, човешката душа се е заблудила. Вие заблуждавате вашата душа с материята, в която тя живее. Давате неестествена храна на нея – неестествени мисли и чувства и тя страда. Страданието на душата е, че я лъжат от вън. Понеже умът служи за гледане, сърцето има друга функция. Та казвам: Сърцето и умът постоянно лъжат човешката душа. Трябва да престане лъжата на ума и лъжата на сърцето. За да не лъжат душата, тя трябва да започне един добър живот, да започне да живее тъй както трябва. Христос казва: „Ако човек не се отрече от баща си, от майка си, от брата, от сестра си, от своя си живот и от себе си, не може да бъде мой ученик“. Туй е дълбок вътрешен смисъл. Ако искате, приемете го; ако не искате, не го приемайте, то е ваша работа. Вие ще опъвате каиша за в бъдеще. Аз като мина там, ще си туря ухото там, чувам: Няма ли някой да ми помогне? – Ще кажа: Как си ти? Как е винцето? – Много страдам. – Как са двамата мъже? Как са двете жени? Живеят ли си добре? Как са червейчетата? И ще си замина, нищо повече! Няма да ви разравям от гроба. Ще идат във вечния огън. Хората мислят, че Бог ще направи един опит. Бог поругаем не бива. Лъгали са го ангелите, лъгали са го хората. Който го лъже, ще го тури на мястото. Лъжата никога не се прощава. С векове трябва да страда човек, за да изкупи лъжите. Съвременният свят е пълен само с лъжи, навсякъде лъжи. В очите лъжи, в ушите лъжи, в ръцете лъжи, в носа лъжи, в краката лъжи, навсякъде лъжи. Срещам бащата, обърне се към децата, намръщи се да ги заплаши. Страх го е от хората. Казва: Представете се такива, каквито не сте. Да каже: Извинете, вижте какви съм ги родил. Идеш в клас, дойде министърът. Учителят заповядва, всички да се изправят. Това е лъжа. Като е министърът да се покажат, че са добри. То е първата лъжа. Идем в черква ще се представим пред Господа, че сме добри. Казват много добри хора са тия. Щом излязат от черквата, тогава са други. Аз съм гледал тук сестри ме слушат, като излязат навън една започне да мушка другата. След като са ме слушали, едната пита: Защо ме мушкаш? С години туй мушкане (в)се става. Какво не съм ги виждал правоверни? Аз съм правил опити. Българският народ не ме интересува. Какво ще направи, не ме интересува вече. Да си живеят хората в този свят, както искат. Никакво благо заради тях не иде вече. По този начин, както живеят, никакво благо не иде. Ако се откажат, не от страх, но от приложение на любовта. Геройство трябва да служат на любовта. Не само да се усмихнат, да завъртат главата с пари да го вземат приведен зет. Мъжът ще дойде, жената ще му измие краката. Мъжът, като дойде сам, да си мие краката и жената сама да си мие краката. Когато е болен, друго нещо. Като е здрав, всеки да си мие краката. Като е здрав, някой да му мие краката, то е лицеприятие. Ето жената – лявата ръка. Ето мъжът – дясната ръка. Десният крак е мъжът, левият крак е жената, двата крака мъжът и жената вървят заедно. Двете очи, лявото око е жената, дясното е мъжът. Носът две ноздри има, лявата е жената, дясната е мъжът. Устата и тя има две отверстия, скрити са. Едното е за стомаха, другото е за дробовете. Сега жената прекарва хляба в стомаха, мъжът прекарва въздуха в дробовете. Две гърла има човек, задавя се. Мъжът прекарва и през носа.... Та казвам: Трябва да се родите от Бога. Тогава, ако дойде буря от вън, няма да се плашите. Тя, бурята, е за пречистване. Ако някой път дойдат облаци, това е да не ви изгори слънцето. Ако някой път се яви тъмнина, то е за почивка. Ако някой път се яви светлина, то е за работа. Ако дойде изобилие всичко в света, което Бог е направил е благословение за онази душа, която се е родила. Всяка душа родена, отива при Бога. Казвам: Вие родените души да не седите още. Ще се откажете от утробата на майка си, да излезете навън. Ще се откажете от едно ограничение, ще започнете сами да дишате въздуха, храната сами ще я вземате, ще живеете, ще мислите. Майка ви отвън ще бъде като външно условие. Баща ви, братята и сестрите ви, ще бъдат условие за живота ви. Това е добрият смисъл. Ще си турите раниците, ще тръгнете на екскурзия за Черния връх, ще намерите баба Мария, която ще ви каже: Изуйте обущата си! Нали на Мойсея, Господ казва: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято.“ И всички трябва да изуете обущата си, защото мястото, на което живеете, е свято! Само когато Бог ви привлече със своята любов, да намерите вашите майка, братя и сестри, да вършите Волята Божия, вие може да бъдете ученици на Христа! http://petardanov.com/index.php/topic/3966-1941-09-28-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D1%83%D1%88%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%88%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%88%D0%B0/

Слънчева

Слънчева

 

Разговор

извънредна беседа

Разговор

Всичко в света е строго определено.

Който не върви по тоя определен път, ще се тласка насам-натам и ще получи наказания от законите на природата.

Спасението някои търсят вън от себе си. Человек все се моли и търси работа за нещо здраво да придобие. Всеки се стреми да има здрави: гърди – те съответствуват на душата; стомах – той съответствува на живота; и мозък – той съответствува на ума на човека.

От илюзиите в света произтичат всички страдания и заблуждения.

Детето ви, ако не е решено да умре, то не може да умре.

На сегашните хора трябват светли мисли. Това понятие за Бога, което сега имат, е старо. Трябва да работим в новото понятие за Бога. На вас ви трябва воля. В какво се състои волята? Учителят разказва примера: Една американка била болна до смърт. Повикала мъжа си и искала обещание от него, че не ще се жени след смъртта ѝ. Той не обещал. Тогава и тя казала: „И аз няма да умра!“ И действително не умряла, оздравяла.

Някой като каже: „Няма да върви“, и вижда, че работата се разваля, наистина не върви. Друг казва: „Ще върви“ – и тръгва. Докато всички мисли в мозъка са в съгласие, человек не губи равновесие. Равновесието стои в краката, а краката са добродетелта.

Всякога да има хармония. В природата не може да има мир, там има винаги сътресения, но да имате в себе си мир. Не е мир това да лежи човек и да почива. Трябва человек сам да си турга шапката, трябва четиво. Всяка добра книга е слънчев лъч.

Каляване на волята

Ако те е страх – пипай умряла змия, прекарай я през ръцете си.
Като вали дъжд, нека те намокри и не се бой от простуда.
Това да се прави май, юни и юли включително. Тогава въздухът е напоен с много магнетични сили.
Ще пиеш 3–4 чаши чиста топла вода, не окадена, и на глътки. С това ще калиш волята си.
Каже ти някой „магаре“, не се обиждай, а разчепкай думата „магаре“ по букви. Те имат следното значение:
м – означава малките неща,
а – значи да си умен,
г – да знаеш да слизаш и да се качваш,
а – да си умен,
р – да знаеш да противоречиш на мъчнотиите,
е – да растеш.
Следователно ще размишляваш върху думата „магаре“ и ще се увериш, че няма нужда да се обиждаш, т.е. ще си кажеш: „Аз зная какво значи магаре.“
Светът има мъчнотии, защото не е подготвен за това учение.

Трябва да развиваме добри мисли. Сбъркаш нещо, ще си кажеш: „Аз по воля съм лош, но по сърце, по душа не съм лош.“
Има фатализъм на суеверие и фатализъм на вярата. В живота всичко е строго определено.

Человек диша не само през устата, ноздрите, но и чрез порите. Запушете ги, ще умрете. Всяко чувство, което не искате да ви дохожда, пуснете го да изтече. Всяка мисъл – също не я задържайте, пуснете я да изтече.

Нашите мисли са отражение. Те минават през много хора, докато дойдат до нас, затова трябва да ги оставим да изтекат.

В новата култура не ще има като сегашните градове. Те ще бъдат едноетажни с големи градини отпред. Хората ще ядат по-малко.

В крадците ръцете са дълги, в убийците – къси и дебели, защото първият прокарва мисълта да краде чрез ръката си и тя се удължава, а вторият крие мисълта в себе си и тя остава къса.

В новата култура хората ще бъдат много подвижни, тялото ще бъде развито и умът – също.

Сега хората много работят. За новата култура ще се впрегне в работа слънчевата светлина. Тя ще служи на хората и те ще се хранят с плодове.

Животните ще се раждат малко – на 7 години един път ще раждат и не ще се размножават много.

Новата цивилизация ще започне от Европа и ще се пренесе в Северна и Южна Америка и Африка. Нова земя вече се образува – в Тихия, Великия океан вече се подават под повърхността върхове на островчета, на които инженерите забиват байрачета. Там ще излезе новата суша, която ще съединява Америка с Европа. Ще заживее шестата раса на земята. От другите раси ще останат остатъци. Българите (славянството) ще играят важна роля. Ще се развие много интелектът. В славяните има най-много, най-голямо самопожертвувание. Култура без самопожертвувание не може да има.

В някои случаи растенията са по-умни. Един порасъл боб се увива на сухи пръчки, но като има сурова пръчка, жива, отива на нея, прескача сухата. И сега хората, като ме питат какво да правят със старото, казвам им: Увийте се на новото.

В някои случаи „старо“ значи реално, от санскритската дума „сад“.

Человек трябва да бъде всякога млад по сърце, стар по ум, а не обратно. По сърце децата са по-умни от старите, на ум са по-глупави. Когато човек остарее по сърце, той е вече умрял и затова Христос казва да станете като децата. И в природата се сеят все млади дръвчета, за да заместват старите.
Българите смятат новото течение за нещастие, а то е спасението на българите. Иначе заупокойна молитва му е изпята. Другите балкански държави са готови да възприемат това учение.

И така, бъдете всички млади по сърце, стари по ум.

За в бъдеще человек трябва да има една стаичка за размишление, гдето да влиза той, жена му и всички въпроси лесно ще се разрешават. Человеческата мисъл има чудно влияние – за нея няма прегради.

Человек се чувствува неразположен. Защо? Ето как се обяснява:
В един час, минута, секунда се раждат 10 000 деца. Те са свързани и в страданията си. Някои от тях като страдат, тия страдания се отразяват на другите. Те имат невидими връзки помежду си. Може да определите откъде иде тая мисъл на неразположение – като се изолирате и успокоите. Накъдето се наклони главата, мисълта от нея страна идва.

Ако хората живеят по Божиите закони, няма да теглят, а ще се радват и веселят. Като дойде новата култура, ще ги извади от подземията. Учителят разказва примера: Едно магаре е вкарано в подземията да тегли вагонетка с минерали, въглища. Един го извадил на светлина и то започнало да се търкаля и радва.

Съвършенството на новата култура ще бъде след 350 000 години. Те са 12 цикли. От тях 6 представляват пролетта. Те ще образуват един голям цикъл. Човечеството сега е към началото на пролетта.

Полярната година има един месец, равен на 2100 години. Ние сме в зодиака на рибите и затова християнството има риба за своя емблема. След 2100 години ще бъде пролетта. Сега първите птички почват да пеят. Сега са на „Благовощение“ – лястовичките пеят, предвещават пролетта. Започваме сега с първата българска буква.
А – горната ѝ част  = закона за равновесието,
долната част  = закона за оплодотворяването.
С тая буква ще научим закона за живота, като я прилагаме в живота си в нейното значение.
В човешкото лице отпред да има буквата „З“, обърната хоризонтално. В следващите думи „З“ звучи зловещо: змия, земя, злини, зехир. „З“ означава процеса на беззаконието. За да го уравновесяват, съединяват с единица и получават буквата „В“. Единицата е оста на очите . Те се напластяват и се задоволяват, като се обърне „З“-то на „В“.

Най-първо ще се запознаем с носа. Първо е направено обонянието и после зрението.

Когато се посява едно зърно, то е в края на старата култура, а като порасне, е в началото на новата култура.

15 юни 1920 г., 19 ч.
Сливен 

Слънчева

Слънчева

 

Абсолютната Истина

(откъси) Размишление Научихте ли молитвата на Данаила? Нека всеки сам си прочете Евангелието от Йоан. Добре е всеки да си носи по едно Евангелие. Казвам: Каквото правите, правете го за Господа. Като влезете в клас, пазете мълчание, бъдете съсредоточени. Като ученици, вие трябва да говорите истината. На ученика не се позволява никаква лъжа. Лъжата е двоен грях. Като направиш една грешка и не искаш да я признаеш, ти лъжеш. От вас се иска да осветявате името Божие. Ако вие не направите това, ще дойдат други, те ще осветят името Божие. Ако обичаш Бога, ти ще пазиш името Му свещено, а същевременно ще почиташ и хората. Казват, че някога съм постъпвал по човешки. Щом е така, всякога ще постъпвам по Божествено. Както и да постъпвам с хората, те всякога са неблагодарни. Бог им е дал живот, дал им е ум и сърце, дал им всички блага, и те пак са неблагодарни. От хиляди години Бог работи за вас и пак сте неблагодарни. Казано е в Писанието: Волът познава господаря си, а Израил не познава Господ. Ако човек не въздържа ума и сърцето си, как ще познае Господ? Ако се караш с всички хора, как ще служиш на Господ? Това се отнася до всички, без изключение. И между вас няма нито един, какъвто трябва да бъде. Днес говоря на всички. Ако не сте доволни, идете в света, там ви чака камшик. Ако не изпълнявате Божията воля, от вас нищо няма да остане. Това да го знаете! Онези, които изпълняват Божията воля, делата им ще просветнат. Някои от вас още се държат за църквата, за проповедите на своите пастири. Те са свободни, нека отидат при тях, да им проповядват. Ако мислите, че учението на света е право, идете в света. Тогава аз ще бъда свободен. Едно ще знаете: Ако търсите лесен път на спасение, никъде няма да го намерите. Където Божията Любов е изопачена, там не може да има спасение. Временно залъгване може да има, но не и това, което търсите. Като ви наблюдавам, виждам, че някои идват при мене с единствената цел, да им разкрия известни тайни. Хиляди години още да стоят при мене, няма да им открия нищо. – Защо? – Защото още не са готови за това знание. После ще се оплакват, че не съм ги погледнал както трябва. – Как ще ги погледна, както те искат, когато се опитват да ме лъжат? – Учителят не се отнесе добре с мене. – Как ще се отнеса добре, когато тъпчеш истината с краката си? Какво отношение мога да имам към онзи, който осквернява с ума си Божественото знание, а със сърцето си опетнява Любовта на Бог? Това се отнася за всеки от вас – никого не изключвам. Между вас няма нито един истински праведен човек. Затова казвам: Ако твоята неправда не се превърне на правда, не можеш да станеш човек. Ако неправдата на света се превърне в правда, може нещо да се очаква от този свят. Опитай се днес да кажеш на някого, че не е праведен. Той ще каже: Баща ми е благороден човек; майка ми е праведна. Питам: Какво ще кажете за честността на народа, ако сам царският син краде? Следователно, ако и вие, които вършите волята Божия, крадете, къде е вашата честност? – Но аз съм изпълнил всичко, което се иска от мене. – Само веднъж ли? Не ставайте слуги на дявола, на отрицателните сили. Ако не прилагате Божественото знание, ще се натъкнете на знанието на черната ложа, от което произтичат всички нещастия. – Но Бог ще ни помогне. – Как ще ви помогне, когато нямате една велика идея? – Ще се молим. – Ще се молите, но няма да получите отговор на молитвата си. Мислите ли, че ако нямате успех, Бог е с вас? Докато не станеш едно с Бога, да имаш непреривен мир в душата си, да изпълняваш волята Му, никога не можеш да имаш пълен успех. От всички се иска да сложите ред и порядък в себе си; да се справите с онази компания от духове, които бушуват във вас. Вие сте председателят на тази компания. Ако не сложите ред и порядък в тази компания, от вас нищо няма да остане. Не се опитвайте да извинявате вашите членове. Не се позволява никаква лъжа. Не изопачавайте истината, не изопачавайте и моите думи. Не лъжете в мое име, не позволявам това. Помнете: Който лъже в мое име, нищо няма да остане от него. – Тъй каза Учителят. – Десет пъти проверете това, което съм казал, но не лъжете в мое име. Не лъжете и в името Божие! В Школата не се позволява абсолютно никаква лъжа. След всичко това, ще дойде някой да говори за Любовта. Какво ще говориш на гладния за Любовта? Ще нахраниш гладния, нищо повече. Като го нахраниш, ти си изпълнил волята на Бога. Ще дойде някой да ми разказва, че Бог му се явил. Това е механическо разбиране. Мина времето на тези лъжи. Ако отсега нататък Бог може да ни говори, къде остава истината? Пъпката, която днес се разцъфтява, се е приготвила от дълго време за този процес. Много пъти е цъфтяла тази пъпка. Казваш: Слънцето изгря. – Много пъти е изгрявало слънцето, но ти не си го видял. Следователно, ако ти още не си цъфнал, гледай да цъфнеш. Силата на човека се крие в пукването на пъпката, в нейното разцъфтяване. Млади и стари, всички трябва да разбирате правилно живота. Някои от вас мислят, че няма какво повече да учат. Изучавали ли сте закона на жертвата? Знаете ли какво отношение има той към живота? Като живеете, ще се учите да жертвате. От вас се иска да живеете правилно, за да изправите живота си. Ако сами не го изправите, аз ще го изправя. Но горко ви тогава! Такова изправяне ще стане, каквото не сте мислили. Сами ще видите какво ще дойде, но не чакайте да дойде този ден. Ако мислите, че като дойде войната, работите ви ще се оправят, вие сте загубени. Не чакайте да залезе слънцето, че тогава да се оправят работите ви. Не, работите ви ще се оправят докато грее слънцето. Използвайте този момент. Очистете сърцата си според свободата, която Бог ви е дал. Защото кой каквото е сял, това ще жъне. Законът е строг. Кой каквото прави, сам ще носи последствията си. В бъдеще бащата няма да отговаря за сина си, нито майката за своята дъщеря. Мина времето, когато родителите отговаряха за децата си. Едно време за злото се въздаваше до четвъртото поколение. Сега всеки сам ще отговаря за грешките си. Никой за никого няма да плаща. Ето защо, който влиза в класа, трябва да пази хармония. Всеки да има вътрешен мир. Като дойдете тук, вместо да говорите, отворете си Евангелието и четете. За следващия път всеки да носи Евангелието и да чете. Ако няма възможност да носи цялата книга, да си препише само главата, определена за четене. Иначе няма смисъл да се събираме. Ако Божието благословение не дойде върху нас, какъв смисъл имат събранията ни? Не е позволено да си играете с Бог. Това е най-опасното нещо в света! Ще се изправите пред Бог да искате това-онова, а ще правите, каквото ви дойде на ум. Ще обещавате нещо, без да го изпълните. Не, обещаеш ли нещо за Господ, ще го изпълниш. Кажеш ли веднъж, че ще служиш на Бог, ще изпълниш обещанието си. И животът ти да коства, ще служиш на Господ. И тъй, тази година работете върху онова, което е добро пред Господ. Не мислете само за себе си. Ако вярвате, че Бог живее във всички хора, работете за общото дело. Тогава и Бог ще вижда през очите на всекиго, че изпълнявате Неговата воля. Дойдеш при мене да ми искаш 100 лева на заем. Аз виждам, че с тези пари искаш да купиш едно въже, да обесиш някого. Ще изпълня ли волята Божия, ако ти дам тези пари? Аз ще изпълня волята Божия, като изпратя двама души да те набият хубаво и с носилка да те занесат на леглото. След това аз сам ще дойда да те лекувам. Това значи да изпълниш волята на Бог. Обърнете се към Бог със следната мисъл: Господи, душата ми желае да дойде мирът във всичката си пълнота. – Къде е мирът? – Където няма лъжа. Сега вие, софиянци, през цялата седмица ще ставате в 4 и половина часа да изпълнявате наряда. Още със ставането ще си кажете: Без лъжа! Ще скъсате връзките си с лъжата. Ще се разведете с нея. Лъжата е жената, а вие сте мъжът. Аз ви развеждам с тази жена. Никой няма право да се жени за лъжата. Ще останете девствени! Лъжата е първата жена – блудница. Ако се свържете с нея и родите деца, мислите ли, че те ще бъдат добри? Мислите ли, че те ще имат възвишени желания? Никакъв съюз с лъжата! Ако се жените, съветвам ви да се свържете с истината. Пита ме някой, да се ожени ли. – Ожени се, но само за истината. – Трябва ли да се женим? – Женете се. – За кого? – За истината. Който влиза в клас, трябва да се разведе с лъжата и да се ожени за истината. Ако бащата е свързан с лъжата, и него ще напуснете. Ако роднините ви са свързани с лъжата, и тях ще напуснете. Това означава стихът: Да се отречеш от баща си и майка си. Отречи се от себе си и от всички, които те подтикват към лъжа. За кого да се женим? – За истината. – Кого да обичаме? – Истината. Ще обичаш баща си и майка си, които служат на истината; ще обичаш брат си и сестра си, които служат на истината. Ще обичаш роднините и приятелите си, които служат на истината. Ще обичаш животните и растенията, които служат на истината. Абсолютна истина! Ето идеалът на новото учение. Абсолютна истина! Ето идеалът на новото човечество. Дръжте този идеал в душата си. Утринно Слово от Учителя, държано на 21-ви септември, 1930 г., София - Изгрев.

Слънчева

Слънчева

 

Езикът на дъгата

/откъси/ Ще прочета Битие, 9-та глава. ...Съвременните хора страдат все от неразбрани идеи. Причината за неразбиране на някои идеи се дължи на инертността на човешкия мозък. В мозъка на всеки човек има известно количество инертна материя, която трябва да се разработи. Ето защо, вие често срещате хора, които искат нещо, стремят се към нещо, но и те сами не знаят какво искат и към какво се стремят. При това положение хората мислят, че се различават много от ония, които са живели във времето на Ной. Във времето на Ной станал потоп, но и днес често става потоп. Няма човек в света, в живота на когото да не е ставал потоп. И досега още в личния живот на човека става потоп, който го кара да влезе в ковчег. В този ковчег човек понякога прекарва с години, а не както Ной, само една година. Не е важно колко време прекарва човек в своя ковчег, но важно е да научи някакъв урок, да осмисли живота си. Днес всички хора се стремят към щастие, но никой не го е постигнал. Да постигнете щастието, това значи да си отворите път до слънцето и когато пожелаете, да отивате и да се връщате. Мнозина четат за слънцето, наблюдават го с телескоп, правят изследвания, преподават за него, но въпреки това не са ходили на слънцето. Обаче при днешните условия на живота не е важно за човека да отиде на слънцето. За него е важно да се ползва от слънчевата топлина и светлина. Засега по-добре е човек да живее на земята, отколкото да отиде на слънцето. Какво печели човек, ако неподготвен отиде на слънцето? Едно време магарето пожелало да се запише в някой университет да учи. Обаче то не се задоволило само с един предмет, но искало да изучава няколко предмета изведнъж. За тази цел му дали десетки томове да носи на гърба си. Като се видяло натоварено със сто тома, магарето започнало да реве. По този начин то искало да обърне внимание на хората, да им покаже колко е учено. Хиляди години вече магарето носи товар на гърба си, но нищо не е научило. То знае само, че го бият по гърба и главата, но защо го бият, не знае. Бият го за големите му знания, за науката, която носи на гърба си... И съвременният човек, създаден по образ и подобие Божие, яде бой на общо основание. И той се чуди защо го бият. Как може човек да примири това противоречие? Човек седи, размишлява и в края на краищата казва: „Знаете ли кой съм аз?“ Ти си онзи, когото бият. Ти си онзи, който след 40–50 години ще умреш, ще те заровят в земята, където ще изгниеш. След толкова работа и учене от тебе ще остане само една празна глава. Празната глава, обаче, не е същинският човек. Някой е чиновник, но след година–две го уволняват и той мисли, че с него е станала съществена промяна. Чиновничеството и самият човек са две различни неща. Службата на магарето и самото магаре също така са две различни неща. Когато магарето реве, хората започват да се смеят. Какво лошо има в рева на магарето? Има една лоша черта в магарето, която всички знаете, но същевременно то има много добри черти. Една от характерните черти на магарето е, че то не пие лоша вода. Искате ли да пиете хубава вода, вървете след магарето. То ще мине и замине покрай много извори, но ще се спре на онзи извор, чиято вода е най-хубава, и от него ще пие... Като ученици, вие трябва да се учите от всичко. Гледайте на животните като на същества, от които можете да научите нещо. Някой извършил ред престъпления и не се обижда от положението, в което е изпаднал, а се обижда, че го нарекли магаре. Днес магарето минава за посмешище пред хората, но ще дойде ден, когато ще бъде признато за голям философ, за маг или за мъдрец. Тогава то ще носи името „маг-хахарец“. То ще разреши един важен философски въпрос. Магарето е от висок произход. Забележете, Христос не се качи на кон или на друго някое животно, но Той възседна магаре и с него влезе в Ерусалим. Днес всички хора говорят за работа, за постижения. Добре е човек да работи, но трябва да знае как да работи. За да има добри резултати в работата си, човек трябва да разбира нещата. Като има дълбоко разбиране за живота, той ще използва разумно благата, които денят му носи. Религиозните и духовни хора искат да работят за Бога, но не знаят как да работят. Със старите методи нямат резултати, а новите не могат да приложат още, вследствие на което се намират на кръстопът. В това отношение хората се намират в положението на онази домакиня, която има хубаво брашно, масло, сирене, иска да направи баница, да нагости кума си, но не знае как да я направи. Не е въпрос в това, трябва ли да се правят баници или не, но важно е, че за всяко нещо се изисква знание. Човек се нуждае от знание, което може да си достави капка по капка, както рудокопачът събира златото зрънце по зрънце, а скъпоценните камъни – камъче по камъче. Знаете ли какво нещо представлява скъпоценният камък за рудокопача? За един скъпоценен камък той е готов да обиколи света, да пропътува пустини и планини. Ако за намирането на един скъпоценен камък се изразходват толкова усилия и време, колко повече усилия трябва да се употребят, за да се намери една изгубена човешка душа. Каква по-голяма печалба може да очаква човек от тази, да намери една загубена душа и да я обърне към Бога? След всичко това чувате някой да казва, че не си заслужава за един човек да губиш времето си. Не е така. Ценно нещо е човешката душа! Каквито жертви да се дадат за една душа, те са оправдани. „Поставям дъгата си в облака; и тя ще бъде белег на завета между мене и земята.“ Дъгата съдържа седем ценни неща, седем цвята, дадени на човека като символи, всеки от които съдържа известна истина. Ной и синовете му не разбраха смисъла на тия символи. Те си обясниха явяването на дъгата като белег на това, че никога вече няма да става потоп на земята. Дъгата, която се явява в облаците, не показва само това, че потоп няма да има, но тя показва на хората как трябва да живеят. Ной разбра само първото значение на дъгата, а второто не разбра, вследствие на което си насади лозе, направи вино от гроздето, от което пи и се напи. Ной направи една погрешка, а синът му – друга, заради която баща му го прокле. Като четете тази глава, виждате, че същото става всеки ден и в сегашния живот. В много домове ще намерите по един Хам, син на Ной, и по един Ной, който се напива. Няма нито един духовен човек, който да не се е напивал. И след това ще се намери един син като Хам, който да се присмее на баща си. Като се научи за това, бащата ще прокълне сина си. Какво показва това? Това показва, че историята се повтаря... ...Сега, вие трябва да работите върху дъгата, която Бог е поставил като завет между себе си и човека. Ако работите съзнателно върху себе си, вие се свързвате с Великия Божи Дух, Който преглежда работата ви и я изправя. Той не наказва човека, но го изправя и съветва как да постъпва. Като не разбира това, човек мисли, че Бог го наказва и съди за погрешките му. Не, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в греха и страданията, нито в смъртта на човека. Съвестта мъчи човека и го съди. Ако по невнимание човек се пореже с нож, майсторът на ножа ли е виновен за това? Майсторът е направил ножа за услуга на човека, но не и за негово нещастие. Следователно, ако вие страдате от произведенията на Бога, кой е виновен за това? Вината е в самите вас, че сте невнимателни. Кой е виновен, че се изкушавате от парите на богатия? За да не се изкушавате, идете да работите при него. Като му работите известно време, той ще ви плати. Красивите, ценните неща изкушават човека, но той трябва да се пази от изкушението, да му се противопоставя. Христос дойде в света и донесе Учението на Любовта, което включва едновременната работа и на ума, и на сърцето, и на волята. Христос внесе трите добри рода в света, по пътя на които трябва да вървят всички хора. Докато дойдете до Учението на Любовта, вие непременно ще минете през изкушения. Не се страхувайте от изкушенията, но дръжте съзнанието си будно. И Христос има три изкушения, с които лесно се справи: на храма, на планината и пред камъните. Когато беше на храма, сатана дойде да го изкушава, като му каза да се хвърли отгоре, за да докаже, че наистина ангели ще го повдигнат на ръце, да не препъне в камък ногата си. Христос му отговори, че не иска да изкушава Господа. Който го е качил на храма, той сам ще го свали. Когато Христос беше на планината, сатана и тук дойде да Го изкушава. Той Му каза: „Ако слезеш от планината да ми се поклониш, целият свят ще ти дам“. Христос му отговори, че освен на Бога, на никого не може да се поклони. И най-после, като Го видя между камъните, сатаната му каза да превърне всички тия камъни в хляб. Христос отговори: „Писано е, че човек ще живее не само с хляб, но с всяко Слово, което излиза от устата на Отца моего“... Едно от качествата на Любовта е даването. Давайте, без да се страхувате какво ще остане за вас! Страхът трябва да се замести с разумна смелост. Бъдете смели и свободни по сърце, по ум и по воля, но имайте предвид мисълта, че вършите волята Божия! Един беден, но благочестив човек, имал в джоба си само един лев и се чудил какво да си купи с него да се нахрани. Освен малко хляб нищо друго не могъл да си купи с един лев. Докато размишлявал по този въпрос, един просяк се упътил точно срещу него да му иска помощ. Той веднага дал последния си лев. Като се отдалечил просякът, той започнал да си мисли колко добре би било, ако разполагаше с пари, да помага на бедни. Както вървял из пътя, един негов приятел го срещнал и поканил в дома си на гости, понеже отдавна не го бил виждал. Приятелят му го нагостил добре. И така, като ученици от вас се иска да се свържете с Божията мисъл, с Божиите чувства и да работите като Него за освобождаване на душата си от тежките условия, в които е поставена. Тя е поставена при условия, където грехът живее. Бог работи за освобождаване на човешката душа, но и човек трябва да работи за същото. Затова се изисква търпение, както са търпели и търпят всички велики и добри хора. Бъдете търпеливи и не бързайте да съдите хората. Този, когото съдите за някаква слабост, има две добродетели, които не виждате. „Не съдете, да не бъдете съдени!“ Как се познава добрият човек? Добър човек е онзи, който работи за доброто на всички хора. Той не се нуждае от похвалите на хората и минава незабелязано между тях. Добрият човек не се изкушава, защото преди да гледа на мъжа и на жената вън от себе си той ги вижда в себе си, там ги изучава и с тях се съветва. Той не търси момата и момъка вън от себе си, защото ги вижда в себе си и там ги изучава. Който е изучил мъжа, жената, момата, момъка, детето в себе си, той знае как да се отнася с тях и вън от себе си. Той е щедър, добър към всички хора. И при най-лошите условия да се намери, той знае как да постъпва. Защо? Защото никога не работи сам. Намери ли се в затруднение, той веднага извиква ума, сърцето, волята, душата, духа си и започва да се съветва с тях. Щом дойде до известно решение, всички му се подчиняват и той пристъпва към действие. Имайте пълна вяра в Божественото, което всякога е готово да ви каже как да постъпвате. Слушайте Божественото в себе си, ако искате да успявате в живота си. Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява. Езикът на дъгата - Утринно слово от Учителя, държано на 18 ноември 1934 г., София, Изгрев.

Слънчева

Слънчева

 

На дясно и нагоре

"И така: който наруши една от най-малките тези заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в царството Небесно, а който стори и научи, той ще велик да се нарече в царството Небесно." (Матей 5:19) Има големи и малки заповеди, големи и малки закони. Христос казва: "Който наруши една от най-малките заповеди или закони, най-малък ще се нарече в Царството Божие, а който изпълни закона, най-велик ще се нарече." Животът е създаден така, че всяко добро, всяка наша мисъл или действие, е конкретно свързано с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога. Всяка наша мисъл и наше желание понякога се свързват с клоните на това велико дърво на живота, а понякога с корените му. Няма да обяснявам, какво значение имат корените, клоните и цветовете на дървото. Една българска поговорка казва: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете му са сладки." Ако направите едно добро, ще получите божието благословение. Мойсей казва: "Господ въздава престъплението на бащите върху чедата до четвъртия род, а благословението до хиляди родове." Следователно, за реализирането на добрите неща се изисква един дълъг период от години. Същото нещо е, и за реализирането на една лоша мисъл. Обаче, като се стимулират лошите мисли, злото идва много скоро. Това показва, колко силни сме в злото. Много светии, много идеалисти като знаят, че техните добри мисли и желания не ще останат нереализирани, казват: "Ние сме готови да умрем, да се жертваме за народа си, та макар и след хиляди години да видим осъществени нашите идеали." Ако един безбожник и безверник се жертва за доброто на човечеството, в очите на Бога той стои много високо, защото, без да Го познава, е направил добро. Има много хора, които вярват в Бога, четат символа на вярата, разбират Христовите истини, но когато им дойде някоя добра мисъл, не са в състояние да я изпълнят. Затова аз ще обърна Христовото учение така: "За в бъдеще безбожниците и безверниците ще наследят Царството Божие, а съвременните вярващи ще бъдат изпъдени от Царството Божие." Съвременните християни приличат на онзи слуга, когото господарят накарал да отиде на нивата да оре. Слугата казал: "Господарю, почакай, аз ще ти покажа по-лесен начин за изораване на нивата." Минало седмица, две, но нивата още не била изорана. Християните мислят, че с молитвите си и с вярата си в Бога, ще прекарат по-лесен живот макар и да не работят толкова много. Съвременните хора са смешни в своите изисквания от живота. Те стоят по кафенетата, купуват си лотарийни билети и чакат да излезе тиража, за да видят дали печелят.... ...Небето има специални комисии, които разглеждат сметките и делата на хората. Който иска повече да се осведоми, нека се позанимае с окултните науки. Ти може да се молиш по четири - пет пъти на ден, но ако в миналото не си мислил и вършил добро, ако и сега не работиш, не поливаш своята градина, не помагаш на хората и животните, то като отидеш на онзи свят, никой няма да те погледне. Всеки, който те види, ще рече: "Чакай да видя, вложил ли си нещо в мене, за да ти помогна." - Няма нищо вложено. - Дай ми от излишъка си. Да, но в природата няма никакъв излишък. Такъв човек ще се намери в положението на онзи царски син, който се сгодил за една много красива мома, но се заразил и щял да умре от тази болест. В отчаянието си, той се молил Бог да продължи живота му, поне с един час, за да може да се види с възлюбената си. Тогава Господ изпратил един ангел при такива отчаяни хора, които искали да се самоубият и да умрат - за да ги пита: могат ли да пожертват един час от своя живот, за да се продължи с толкова живота на царския син? Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молила на Бог да вземе час по-скоро душата, защото дотегнало да живее в толкова несгоди. Отишъл при нея ангелът и предложил да даде един час от своя живот на един млад момък. Тя му отговорила: Да, аз едно време исках да умра, но сега вече промених намерението си. Ангелът си спомнил тогава друг случай. Един богаташ, след като изпитал всичко в живота, намерил, че няма смисъл повече да се живее и молил Бога да го вземе. Отишъл ангелът при него и му казал същото, каквото и на бабата. И богаташът отказал да даде един час от своя живот след този си неуспех, ангелът отишъл при младия момък и му казал: "От толкова хиляди хора на земята не можах да намеря нито един, който да пожертва един час от живота си за тебе, за да видиш своята възлюбена." Днес в съвременното общество често се говори за ада, за рая. Злото е, че ние сме свалили ада и рая, тук на земята и ги опитваме така, както на нас ни е угодно... Минават хиляди години в минутата и виждам, кога са замислени тези събития и кога са взели това лошо направление. Следя и виждам, че преди 2000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и на него днес се дължат тези последствия. Ето защо, днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действат. Ще кажете: "Кой е този жрец, за да го обесим?" Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действа. Ако вие не сторите това, освен че няма да станете велики, но и ще изгубите много. Затова съм аз в България - да завъртя крана на колелото на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете, кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, ще се въдвори между тях отлична, възвишена култура и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта. Няма да се гордеете. Колелото още не е завъртяно, нужни са много усилия, за да се завърти. Всички вие, ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите, не както сега, отдясно към ляво, а отляво към дясно. Това е Христовото учение: да завъртите колелото на малкия закон. Ще ме запитате: "Какъв спомен ще ви оставя?” - Ще ви завъртя колелото отляво към дясно, тогава всички ангели, всички добри хора ще заработят и вие ще се повдигнете. Малкият закон

Слънчева

Слънчева

 

Новото - елемент на бъдещата култура

Из "Учителя говори" Днес хората делят Христа на историчен, космичен, мистичен и т.н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос – живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос – това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос, все едно как Го схващат хората – като историчен, като космичен или мистичен. Защото и като историческа личност, и като космическа същина, и като мистично преживяване, Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на Земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в Космоса вън, и в мистичните дълбочини на душата вътре по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава как трябва да се схващат думите историчен, космичен и мистичен Христос? Проявен на Земята в даден исторически момент като идеален човек, като образец на истински човек, Той е историчен. И времето тогава хроникира и свидетелства за Него: “Ето човека! Ето истинският човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината, и който ги прилага.” Познат вътрешно, Той става мистичен, а схващан и познаван като проявения Бог в света, той става космичен. И тогава физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно, това е физическата страна на Христа. Всички Ангели, събрани в сърцето на Христа, представляват духовната Му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представляват Божествената Му страна. Това е Космичният Христос – проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа – Великия брат на човечеството, Първия образ на човека, Първородния в света – начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, Който е развил и проявил всички Божествени добродетели, Който е приложил всички Божествени закони. Първородният, Който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за Своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях – всичко това е израз на този Велик брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е Той, макар и да Го схващат хората ту като историчен, ту като космичен, ту като мистичен. Всички тези думи трябва да оживят в истинското познаване на Христа като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни историческият Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди две хиляди години за Себе Си като за историческа личност? Той говори за Себе Си като Дух, който ще пребъдва на Земята до скончание на века, т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. “Идете и проповядвайте – казва Той на учениците Си, – и Аз ще бъда с вас до скончание века.” Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на Небето, че седи и чака Второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята. Спомнете си неговите думи: “Даде ми се всяка власт на небето и на земята”. Христос е, Който е движил, движи и ще движи и историчния, и космичния, и мистичния живот на Земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма мистичен живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството. За това свидетелства и Свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. За това загатва и сам Христос в думите: “За Мене писаха Мойсей и пророците.” Мойсей, в широк смисъл, представлява всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на Божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един всемирен закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци следователно са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: “Аз съм пътят, истината и животът.” Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Животът – това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината – това е проява на Единия Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, където се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази нишка – да съедини човеците с Бога. Защото Той, който слезе от Божествения свят, носейки Живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта Пътя, който води от временния живот към Вечния. “А вечен живот е – казва Христос – да познаят Тебе, единаго истинаго Бога, и пратения от Тебе Исуса Христа.” Да познаят Бога – зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа – Разумното Начало, което излиза от Единия Бог, носи Живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с Първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа защо е дошъл на Земята, той отговаря: “Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината.” Тези думи обаче са една математическа формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на Земята, за да пострада и да спаси човечеството. Но идването на Христа на Земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа – то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие. Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на Земята, за да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по онзи механически начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно съвсем друг смисъл има идеята за Спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механично, както те си мислят. Христос донесе на Земята науката за душата. Той показа Пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият Вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на Земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на Своята нива слугите Си – пророци, светии, но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, Синът Божи, слезе на Земята, работниците от цялото Небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело. В Евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот вечен. Синът – това е Словото, разумното, Божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, подразбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на Земята. Защото такъв е законът на Земята – за да се върши Божието дело, трябва един човек на Земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. От това гледище, Христос е колективен Дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот – идеята за безсмъртието, идеята за Вечния живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това – да се постигне безсмъртието, да се влезе във Вечния живот. “А вечен живот е – казва Христос – да познаят Тебе, единаго истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа.” Да познаят Бога, да познаят Христа. Познаха ли хората Христа, когато Той се яви преди две хиляди години? Познават ли Го и днес? Когато Истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в скромна премяна. Така и Христос се яви преди две хиляди години в проста форма, в която хората не можаха да Го познаят. Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха – привидно човек като всички други хора, дори и учениците Му не Го познаваха напълно. Само трима от тях видяха при преображението на Христа Неговото лице, т.е. Неговата вътрешна страна. В тази вътрешна Светлина те Го видяха и познаха такъв, какъвто беше между Ангелите. За евреите Христос беше синът на Йосифа, синът на дърводелеца. За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам Себе Си нарича син Божи. Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което Той е направил, свидетелства за Неговите обширни знания. И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това обаче съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: “Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?” Като говори за небесните неща, Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той обаче е разбирал и земните неща – бил е запознат с тогавашната Кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият Му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за Него. Той е бил извор на нов опит, поле за прилагане на онези велики принципи и закони, които Той е познавал в тяхното действие в Невидимия свят. Благодарение на Своето пробудено съзнание и на връзката Си с Невидимия свят, Той винаги е могъл да черпи познания направо от него. И когато Христос се е молел, молитвата за Него е била разговор с Разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с Невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата Невидимият свят предаде на Христа онзи велик урок, който Той имаше да учи на Земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешаването на своята трудна задача Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките Си страдания. За хората обаче, каквото и да приказват, страданията на Христа, Неговото разпятие и позорна смърт си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала Земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било писано – и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че дошъл в света да свидетелства за Истината. Едно обаче може да се каже с увереност – Христос беше разпънат, защото Любовта не взе участие в Неговия живот отвън. А там, където Любовта не вземе участие, се явяват най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не Любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде Светлина, Мир и Радост. Както и да е, но ние виждаме, че беше допуснато Христос да бъде разпънат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания – най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие да дъно чашата на страданията – онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, Нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: “За този час Аз дойдох.” Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел Своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не можеше ли Той да предотврати страданията, които са Го чакали? Пред Него е стояла алтернативата – или да призове Ангелските легиони, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле Го разпънаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го пронизаха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бич, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта – едничкият Огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри пътя за спасението на онези страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в Него – не за учените, силните, религиозните хора на своя век – Христос положи живота Си, за да живеят те в онази Любов, която Той им даде. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представляват скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват две велики качества на Христа – Неговото безподобно търпение и Неговото смирение. Благодарение на тях Той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората Му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите Му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е Любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – Възкресението. Христос възкръсна и чрез Възкресението Си победи смъртта. И тъй, както в страданията Нему се разкриха тайните на миналото, така във Възкресението Той получи откровение за бъдещето. В лицето на Христа ние имаме един истински силен човек, един мощен Дух, един герой. Той всичко преодоля – и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на Земята. Хората мислят, че Той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството какво го очаква. Той искаше да каже: “Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам!” Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав Своя път към Голгота. Приковаха Го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той Сам се откова. Как? – Като излезе из тялото Си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха Го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото Си в гроба, защото то беше живо. Той Сам го възкреси. Ангелът, който причини смъртта Му, занесе душата Му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането Си в ада Той причини цяла революция – Той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след Възкресението Си Христос беше сам – в ада Той беше вожд на цяло войнство от Ангели, които очистиха ада от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира – той възкръсва и дава Живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на Божественото кръвообращение на Живота. При своето идване преди две хиляди години на Земята Христос ни показа само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние Го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в Неговата слава, в Неговата Божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи – те мигом ще се разтопят. В миналото разпънаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпънат. Христос не може да бъде разпънат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения – всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася Живот, Светлина и Свобода за всички души, който повдига и събужда у тях Любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото Слънце ви е посетило? Помнете: Христос е проява на Божията Любов. И Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре – това ще бъде Повторното идване на Христа на Земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тези външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: “Христос е благовествал преди две хиляди години. Той е казал каквото е имал да каже и сега е възлязъл на Небето, докато настъпи Второто пришествие, когато ще дойде пак да съди живите и мъртвите.” Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествал. Ние не гледаме на Христа и Неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и Неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и Неговото учение като на вечно настояще. Ето защо не само през време на своята три-годишна проповед, но и в течение на две хиляди години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което Той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което Той е говорил в течение на тези две хиляди години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено – само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те обаче някога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото Си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, Той даде много малко на тогавашните хора. Хората по онова време не бяха готови за наука. Ето защо Той им говореше с притчи. Христос не искаше да даде оръжието Си в ръцете на невежите, за да го обърнат против Него. Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори тъй, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това. И сега Великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: “Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители!” Защото само онези, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на Новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора. Не обикновени вярващи иска днес Христос, не хора, които воюват един против друг, не господари и жреци, а истински човеци – творци на новото, ученици, братя и служители. Не хора, които постоянно Го разпъват вътре в себе си, иска днес Христос, а човеци, които Го приемат да живее с тях и между тях, които да бъдат едно с Него. Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на Възкресението. Защото ние видяхме какви са резултатите на съвременната култура, създадена от хора, които разпънаха Христа. Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци-братя, в които живее възкръсналият Христос – живият Христос на Любовта. Основата на тази култура ще бъде Любовта. Защото Любовта е единствената Сила, която може да направи човеците прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители, творци на Новия живот. Това е новото, което Христос носи днес на човечеството. Това е Словото на Великото Всемирно Братство, това е, което Учителят говори. Но няма ли тогава много вярващи, които се наричат християни, да се съблазнят от Неговото Слово? И ще го познаят ли? Те ще продължават да спорят за разпънатия, за историческия и космически Христос, за Христа така, както Го схващат разните църкви, а духът на Неговото живо Слово ще им остава чужд. Затова ви казвам: оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действа в света, който действа в душите на човеците. За този Христос ви говора аз – не за историческия или разпънат Христос. Най-сетне, като историческа личност, хората достатъчно Го познават, но като жива Любов те не Го познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в Себе Си Живот, който носи живото Знание и Светлина, който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на Разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души и между тях не съществува никакъв спор кой и какъв е Той, какъв е бил, къде е сега, какво място заема в йерархията на учителите и прочее. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, така както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явили и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес. Него трябва да видят те – да Го видят и познаят. Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз обаче поддържам, че ако човек не види Христа, нищо не може да стане от него. Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и Дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал, преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята. А какво може да види един паднал човек? Трябва да пие човек от самия извор, а не от реката, която е размътена, защото в нея са влезли много други примеси. Тръгни по пътя, който води към този извор – пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш от самия извор жива вода, която ще освежи завинаги твоя ум и твоето сърце. Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава. На тази планина, където блика живият извор, ти ще чуеш гласа на Бога. Не пожелавай да останеш там, а слез долу при своите братя! Слез долу и приложи като ученик, като брат и като служител живото Слово на твоя Небесен Баща, който те е привлякъл с нишките на Своята Любов. Тези нишки са в ръцете на Христа, изявеният Бог на Любовта.

Слънчева

Слънчева

 

За децата ни, с любов

Приятно ми е да наблюдавам децата в парка или кварталните градинки. Как играят и какви отношения изграждат помежду си. Толкова добре проличават основите на характара на малкия човек. Моите наблюдения не са строго научни, а просто споделям какво ми е правило впечатление от срещите ми с децата. Като майка и човек с малки познания в областта на детската психология. От най-ранната си възраст до 3 годинки са още непринудени, учат се и попиват всичко от околния свят. Необременени от нуждата да се харесат и да преиграват. Едва след това до 5-7 годинки според реакциите, възпитанието и дали получава достатъчно внимание и обич детето се научава да манипулира и изисква внимание или да е уверено и да се чувства добре в семейството си, в обществото и света. Колко добре е ако можем да спестим на децата си ролите на малки маймунки със заучени номерца, които очакват бонбонче и аплодисменти. Детето трябва да бъде приучено и напътствано да изявява най-доброто от себе си, но заради това, че се чувства добре и е удовлетворено от проявите си. Да приучим малкия човек в любов към природата и красивото, да стимулираме творческите му възможности, заложби е нещо, което ще бъде от полза през целият му живот. И най-вече да се стараем да не залагаме капани в подсъзнанието на децата ни. Страхове, зависимости, мании... Често се забелязва вменяване на чувство за вина, но според мен това е абсурдно и манипулативно. До това прибягват родители, които не искат или не могат да намерят друг език за общуване с децата си. Но деца, които придобиват зависимост към "етикетите" и класификациите на по-късен етап имат множество други проблеми. Вместо да се манипулира детето със заплахи и награди, може да се замени с разумен анализ на собственото му поведение, с напътствие от майката, /а по-късно от различните хора, които се грижат за възпитанието и обучението му/ само да осъзнава своите "грешки" и да поправя, изменя поведението си, да опознава света и себе си през опита. Децата ни до 3-5 годишна възраст обичат да чуват думичката "Не." Защото родителя, майката е тази, която формира още в началото рамките на позволеност и да разрешава малките грешки с цел осъзнаване на правилно/неправилно, добро/лошо. Да формира ценностна система в детето. Например, когато оцветява картинки може волно или неволно да излиза от очертанията, да добавя щрихи, но това не е повод за мъмрене или да го потиснем с оценката, че е грозно и неправилно. Не, можем просто да попитаме детето защо оцветява така, харесва ли му, смята ли, че е правилно. Т. е. то само да стига до верните решения и да поема отговорност за мненията, действията, разбиранията си... Възхищавала съм се на деца с нестандартно, но добронамерено мислене... Днес често родителите са обременени от обществени и фамилни нагласи и очаквания за децата си. Често виждам желанието на родителите и фамилията да оприличат малкото човече на някого. На баба, на дядо... Разбира се, че децата ни приличат на нас. Генетично носят нашите физически или характерни черти. Някои положителни, други, недотам. Та детето ни се учи от нас. По подражание, първо на най-близките си. Но дали е необходимо допълнително да го обременяваме с нашите си виждания, черти и възприятия. Та малкото същство е дошло да живее своя, собствен живот, да проявява и доразвива, заложбите си /някои наследствени разбира се/. А от някои да се отърве или превърне в добродетели... Да преоткрие света и да приема живота си с отговорност, като непрекъсната възможност за нови творчески изяви и разрешаване на задачи, които го развиват... Според мен детето, бъдещият голям човек се нуждае единствено от любяща, хармонична среда, спокойна, търпелива и разбираща майка, в която усеща сигурност и получава свободата да опознава света разумно... Майка, която е готова да отговаря на безбройни - "защо?" и да постъпва понякога строго, но и справедливо. А, когато е нужно да обича, целува и прощава малките пакости... Да бъде приятел и съветник, утешител... Връзките на децата с майките са най-определящи и основополагащи за бъдещото развитие на психиката. Разбира се, ролята и отговорностите на бащата не са за подценяване. Защото семейната хармония, грижата за израстването и възпитанието на малкия човек са обща отговорност. След 3-тата годинка, малкият човек започва да търси одобрение, има желание да се хареса. Да се прояви, център на внимание е и ние следим с възторг проявите му. В това няма нищо лошо. Но нека не е на всяка цена. Нека не създаваме зависим от похвали и остарели, чужди разбирания млад човек. Нека му позволим да бъде себе си, макар и понякога да е различен от масата. Но и да разговаряме, много, да насочваме търпеливо и ненатрапчиво в правилната посока, за да формираме доброта, но и устойчив, уверен в собствените си възможности характер. Да се вдъхва увереност в малкия човек, в неговите способности и значимостта му. Та дори и да не отговаря понякога на родителските ни амбиции и очаквания. Увереният, центриран в своите собствени възможности и добродетели млад човек, тийнейджър е много по-трудно податлив на улицата и някои нейни недоброжелателни влияния и примамки. Важно е да възпитаме разумен, мислещ и добър човек. Добър спрямо заложените му духовни ценности. Само тогава той няма да се поколебае да каже твърдо - Не! на дилъра и разни други съществуващи изкушения... Защото в неговото подсъзнание ще е заложено вече, че успех, забогатяване и реализация не се постигат на всяка цена. Защото ще е научен да анализира и проверява, ще умее да отстъпва, да пада и да се изправя отново. С любов и знание за своята собствена значимост, както и с уважение в значимостта на другите.

Слънчева

Слънчева

 

Нови светлини

Промяна Да се сърдя на Мрака ли? Той дори не разбира колко страшно е сам... Него цветя, пеперуди и птици не са го очаквали. За това лъч светлинка и любов ще му дам. Ще заплаче тогава, тъмнината с плащ от цветя ще закрие. Сълзите му - от дъждовна вода, ще текат очистително през тъмнина докато цветен вятър ново лице не открие... Нова песен ще запеят тогава и хората. С усмивки ще разлистват тъмата, с блага дума и обич ще оставят умората ще се радват на Нов ден в Светлината... 4.08.2012г. Розово Любовта ми е приказка бяла. Любовта ми е цяла Вселена. Любовта ми е птиченце бяло, полетяло над облаци смело. Имам обич. Тя е много само за двама. За това ще я подарявам на всички. Искам в думите да звучи Истина само. И с цветя да изписвам - Обичам ви... 4.08.2012г. Пеперуда Пеперудено-цветна феерия. Душата ми, пеперудено бяла. Нежен ангел, на Вселената светла материя я понесе нагоре, а тя потръпваше цяла... Там зад розови облаци с други пеперуди танцуват заедно пеят нова песен - за Утрото. Под лъчите на слънцето към безкрая лудуват, канят всички на танц в едно да палуват... 4.08.2012г. Мечта Днес затворени в пашкула на Времето си мечтаем за Нови простори. Но потънали в сивотата на бремето сме забравили, какво Любовта може да стори... Какво може да прави усмивката?... Как Радостта тъче стълбица към Небето... Нека цветята главици надигат на дъждеца с поливката, а ние с обич топим леда във сърцето... И вместо да гоним детето в себе си, като сърдитички старчета се усмихнем и шанс си дадем. Нека хвърлим на предразсъдъка тежките юларчета и ръце за бодър танц в радост подадем... 4.08.2012г.

Слънчева

Слънчева

 

Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения-новите хора

Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони. Това, което виждаме от ред години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони. И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството – още от създаването на човека до сега – ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. За да поясним мисълта си, ще си послужим с една аналогия. Нека разгледаме делението на клетката (виж фигурата на стр. ?). Знае се, че клетката е онази видима форма, която образува тялото на всички видове организми: растение, животно и човек. Сложното деление на клетките се нарича кариокинезис – от гръцката дума „карион“ (ядка) и „кинезис“ (движение). Отначало клетката се намира в едно почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това ѝ състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. В следващата фаза ядрената нишка се разкъсва на части (рисунка 2–6); двете полюсни телца отиват на двата края на клетката и около тях се появяват нишки звездовидно. Помежду двата полюса се нареждат други нишки и образуват нещо като вретено. Ядрените нишки (хромозоми) вземат подковообразна форма и се нареждат по екватора на вретеното; така образуват нещо като звезда (астер) (фигура 7). След това ядрените нишки се разцепват надлъжно и едните половинки се привличат към единия полюс, а другите – към другия. В този момент те образуват двойна звезда (диастер) (фигура 9). След това горните половинки се скачват и образуват ядрената нишка на новата ядка; долните – също (фигура 11). Между двете ядки се появява преградна ципа (между двете нови, дъщерни клетки) (фигура 12). Виждаме как при деление на клетката стават много големи пертурбации (разтопяване на ядрената ципа, изчезване на ядката, разкъсване на ядрената нишка, преместване на и други големи премествания и промени). Онзи, който не е посветен, може да помисли, че съдбата на клетката е свършена. Той може да се уплаши за съдбата на клетката. Но в края на краищата получаваме нещо хубаво: две нови клетки. Значи всички тези пертурбации, които биха уплашили незнаещия, водят всъщност към нещо красиво, към хармония, към нещо разумно. Това има аналогия с живота на човечеството. Нека вземем за пример положението на днешното човечество. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат „израждане“. За пример, ако нагорещим водата, тя се обръща на пара и „изчезва“. Израждането е процес на превръщане на едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва на листата като един обект за храна, за какъвто ги е считала по-преди по необходимост, а вече миролюбиво каца на листа, без да му причини никаква вреда. Сега тя не го поврежда, понеже вниманието ѝ е насочено към друга посока – към сока на цветята. Тя по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е. проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека като индивид. Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействуваме на тях със сила, те ще станат по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко дни, докато се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила в природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Можем да продължим аналогиите между делението на клетката и фазите, през които минава човечеството. В една машина работата е разпределена, но не машината разпределя нещата, но разумното, което работи. Така и в клетката ние имаме едно учреждение, едно заведение, в което разумното разпределя работите. Така че клетката сама по себе си не прави тези изменения, но разумното, което се изявява чрез нея. (Ражда се вече една нова биология, която разглежда не само материалната страна на процесите, но и по-дълбоките сили, които се проявяват в тях. Новата биология вече разглежда и психическата страна на физиологическите процеси. И много видни биолози вече са привърженици на неоламаркизма или психоламаркизма. Новото, което иде, се проявява във всички области. Между другото, то се чувствува вече мощно и в биологията.) Тая клетка е поле, дето работят разумните закони на природата. Клетката е проекция на духовния свят във физическия. Тя се видоизменя поради дейността на една разумност. Последната причинява преминаване на клетката от една фаза в друга, причинява сменяването на нейните методи за дейност. По този начин клетката се усъвършенствува, преминава от по-проста форма и строеж към по-сложни, както една нива от едно пусто място може да се превърне в градина, но не самата тя го произвежда. Почиващото състояние на клетката, което виждаме в началото, е един подсъзнателен процес. Клетката е вече резултат на едно минало, което е дадено. Размножението на клетката е един разумен процес. Първите фази при делене на клетката, след като е излязла от почиващото си състояние, съответствуват на състоянието, през което е минал човек, а именно от подсъзнанието към съзнанието. Най-висока форма на целесъобразност при делението на клетката имаме, когато се разцепват хромозомите, понеже чрез това се постига равномерно разпределение на наследствените качества в двете нови клетки. Този процес е проява на висша разумност. Този процес и образуването на двойната звезда (диастер) съответствува в човека на преминаване към най-висока съзнателна дейност. Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменява към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията. Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е. проява на Божественото. Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други – дихателните, трети – мозъчната система, четвърти – симпатическата нервна система, пети – мускулите и лигаментите и шести – костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма. Тя именно е първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: всички онези, които работят Земята, и онези, които разпространяват човешките произведения, образуват стомашната му система, те доставят соковете. А всички онези, които се борят за благото на човечеството, организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля. Бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатичната нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения; след него иде процесът на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всички индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всичките сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (свят на силите), на чувствения и на мисловния. Расите, народите, обществата, домът, индивидът – всички са тясно свързани помежду си. Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер в дома, а това, което става в дома, същото става в по-малък размер в индивида. Проявата на енергията не е еднообразна, а разнообразна. Когато искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвеждаме зло в нея, а когато образуваме разнообразие, произвеждаме добро. От това гледище неморални неща са всички еднообразни неща, а добри – всички, които са разнообразни. Еднообразното е смърт, а разнообразното – живот. В това положение няма никакво противоречие, защото очевидно е, че ако много хора говорят едновременно едно и също, ще се образува само шум и ние не ще можем да разберем смисъла на думите им. Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори; свещеник е станал, за пари ламти; учител, съдия и пр. – все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъл на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея може да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без обаче да изпълняват Неговата воля – също както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионера, а парите му. Ние като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата Любов, която е извор на всички блага; не само да вникнем, но и да приложим. И тогава Бог ще ни се изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно съвременното общество трябва да даде съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот? Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И ние сега само минаваме от една стая в друга на замъка. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество – хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите – по-големите народи ще покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов. https://triangle.bg/books/live-nature.1998/bio.html  

Слънчева

Слънчева

 

Познат от Него

/откъси/ Казват някои, че в Индия се явили някакви си „нестинари", играят в огън и не изгарят. Те взимали със себе си и други няколко души, прекарват и тях през огън, и те не изгарят. Запалват няколко кола дърва, влизат в тия големи, буйни пламъци и нищо не им става. Ако това ставаше в България, българското правителство щеше да ги вземе за чудо и ще каже, че това е дяволска работа. Действително, и дяволът ходи по пламъци, но и ангелите също тъй стъпват в такива пламъци и не изгарят. Та казвам: ако ние добием Божествената Любов, тя ще ни освободи от сегашните страдания и недоразумения, които сега съществуват. Смъртта също така ще изчезне, всички болести ще изчезнат. Вие казвате: аз любя Бога. Казвам: ако Любовта ти в Бога е вярна, смъртта ще дойде, тя ще бъде първият пробен камък, който ще те опита, дали имаш любов към Бога или нямаш. Тя ще ти каже: ако имаш любов към Бога, аз няма да ти направя нищо, ще отстъпя; но ако нямаш, ще те стъпча тъй, както всичките тъпча. Ако имаш любов към Бога, на гърба ми ще бъдеш; ако нямаш любов към Бога, под краката ми ще бъдеш. Казват: много светии има на небето. Колко светии има сега по църквите? Проверявали ли сте, дали има поне 100 светии? Не е достатъчно само тъй да твърдите, без да сте проверили. Нещата в света могат да се познаят само по онзи велик закон – любов към Бога. Всеки от вас може да провери, дали е в небето, или не; дали е праведен, или не. Нещата могат да се проверяват само по закона на Любовта. И ако всинца ние сме направени по образ и подобие Божие, тъй както казва Писанието, много лесно ще проверим нещата. Вие правили ли сте проверка, дали вашият образ е същия или се е изменил? Ще кажете: ама някои християни подържат, че са новородени. Аз ги поздравявам, но зная, че новородените грях не правят. Сега не искам да се смущавате. Тези, които са новородени, знаят Истината. Някои хора са на път да се новородят. Новороденият в Бога всякога, за вечни времена трябва да се храни с млякото на Любовта и ако не се храни с него, ще пропадне. Тъй е и на земята: майката не трябва само да роди едно дете, но трябва и да го храни със своето мляко. Същото е и с всяко новородено дете от Бога – трябва да се храни със словесното мляко на Любовта. Някои мислят, че като се родят, всичко е свършено, а един вечен непрекъснат процес. Не, раждането не е един временен процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от фаза във фаза, от сила в сила. В раждането трябва да става постоянно разширение. А сега правят въпрос, как може човек да се прероди. Това е неразбиране на нещата. Този въпрос е за едно пробудено съзнание, той е въпрос на бъдещата наука. Въпроса за Любовта към Бога е въпрос за просветения човешки дух, въпрос за просветената човешка душа, въпрос за просветения човешки ум. Когато всички тия неща се съединят целокупно, когато всяко противоречие и всяко съмнение изчезне, само тогава ние ще се домогнем до въпроса за Любовта и ще се съединим с Бога. Някой казва: и аз се занимавам с Любовта, търся своята сродна душа. Та ние виждаме какви са сродните души. Сродната си душа човек ще намери само тогава, когато възлюби Бога. Никой не може да намери сродната си душа без Бога. Сега светът е пълен с любовни писма, хората все търсят сродните си души. И колко пъти вие сте писали такива любовни писма! „Изгоря ми сърцето без тебе, не мога без тебе!".... Не, за в бъдеще момите ще пишат любовни писма със следното съдържание: „Гори сърцето ми от любов но не изгаря. Или, сърцето ми свети от любов и се разширява. Сърцето ми може да обхване всички и съм готова на всички жертви. Аз мога да живея само с Бога.” Като казва, че може да живея с всички подразбира Бога. Като ви говоря тази велика Истина, моята мисъл не е само да засегна на ума ви, но тази идея – Любов към Бога да стане във вас тъй жива, тъй интензивна, както кръвта, която се движи по цялото човешко тяло. Тази мисъл върви по цялата вселена, обикаля навсякъде. Аз не я говоря само пред вас, за да произведа ефект или за да ви омотая, или да ви накарам да вярвате. Това не е вяра. Че всички са говорили така. Ако аз целя едно от тия неща, моята мисъл тогава представлява нищо друго, освен едни джибри, пращини. Знаете ли какво значи джибри? След като изцедят гроздето, каквото остане от него, чепките му се наричат пращини. Това обаче, не е верую. На света сега трябва една религия, която да съедини в себе си всички религии, но тази религия може да добие само при едно условие – Любов към Бога. Любов обща, която да свърже всички хора в едно. Павел, който бил дълбок познавач на духовните истини, казва, че всички хора нямат туй знание. И в сегашния свят всички хора нямат това знание, нямат това разбиране. Но това съзнание вече слиза отгоре прониква в умовете на хората. И всички хора сега търсят един нов път за обединение; всички търсят този велик закон, който ще обедини хората, а той е Любовта. И вие трябва да проучвате Любовта, като една вътрешна сила. Запример, колцина от вас са проучвали своето естество? Знаете ли, колко главни нервни системи има в тялото ви? Някои ги делят на три, някои на седем, а именно: мозъчна, мускулна или двигателна, дихателна, кръвоносна, храносмилателна система за очистване и система за чувствуване. Тия системи съставляват седемте здравословни темпераменти у човека. Тия темпераменти в своя състав, са съединени с сегашната материя. Запример, изучавали ли сте, какво влияние упражнява желязото в човешката кръв, когато е в съединение и когато е в свободно състояние? Изучавали ли сте, какво влияние оказва оловото, среброто и другите метали в човешката кръв? С какво сте се занимавали тогава? Някоя от вас е много изкусна шивачка, знае много хубаво да бродира, много хубави работи може да ушие. Друг някой е краснописец, пише много хубаво; трети пък е поет, съчинява много хубави стихове, знае всички правила, как да нарежда римите; някой пък проповядва много хубаво, логически се изказва; друг някой е музикант, знае как да свири, всяка нота туря на местото й и т.н. Но трябва друго едно звено във всички тия работи, За кого трябва на пише поета? За кого трябва да свири музиканта? Някоя майка ще каже: да си имам едно детенце! Е хубаво, всички ония майки, които имат деца, благодарни ли са от децата си? Всички ония учители, които имат ученици, благодарни ли са от учениците си? Всички ония свещеници, доволни ли са от слушателите си в църквата. Защо е тази разхалтавеност навсякъде? Вземете, например в България, аз следя от 20 години насам какви ли не хули се пишат в вестниците? Това е една културна България, която иска да се подигне. Свещениците, като слушат за това учение, казват: туй не е Истината, тук се крие някаква лъжа! Казвам: тогава кажете вие Истината! Аз нямам нищо против, излезте вие да кажете Истината. Който и да е тук в България и навсякъде другаде, нека излезе да каже Истината! Защо се явили българите на земята? Да станат велик народ ли? Не, българите са слуги на Бога, и трябва да слугуват на. Бога на Любовта – нищо повече! Защо се явили англичаните, французите, русите? Всички народи са слуги на Бога и трябва да слугуват на великата идея – Любовта. Всички трябва да бъдат носители на Божественото. Защо са тия свещеници и владици? Те са служители на Бога! Те трябва да носят тази велика идея и да учат хората на великата Истина. Защо са тия проповедници? Защо са тия правници, които пишат закони? Защо са тия млади и стари? Вие се намирате пред една велика фаза на човешкия живот и нима да се мине дълго време, всички вие ще минете през огъня. Цялата земя ще бъде в пламъци. Питам ви: вие ще можете ли да изпъплите през огъня, както онези индийци? Ще кажете: дано не е в наше време. – Във ваше време ще бъде. Ама след колко години? – Не е въпрос след колко години, но като питате ще ви кажа: след 10 години ще мине тази огнена вълна и ще очисти света. Земята е опетнена. Всички нечистотии, които съществуват от хиляди години, не само у хората, но и у животните, всички човешки мисли и желания и чувства ще минат през пречистване, ще се дезинфекцират по най-добрия начин. Ами какво ще каже онази певица, която днес има хубав глас, но не се минават и 5 – 6 години и не ще може да пее? Какво ще каже онзи цигулар, който днес свири хубаво, но след като му направят операция на ръката, повече не може да свири? От немай къде пише поетът; от немай къде свири цигуларят; от немай къде пее певицата; от немай къде говори проповедникът. Всички служат на сила. От любов никой не служи. Ще ме извините за тия думи и да не разберете, че само аз съм, който служа от любов. Не, има и мнозина други, които служат на Бога от любов. Поне в Евангелието се казва, че има 144,000 души, които служат на Бога. От толкова хиляди години 144,000 души изявяват Божията Любов и направляват своите мисли към Бога с едно сърце, с един ум, с една душа с един дух. Това са 144,000 души, на които ние знаем имената! Сега, ако река да ви ги изброявам, трябва да направя един поменик, както правят свещениците. Аз ще оставя това за друг път. Те не са един, не са 100, ни са нито 1000. Колко дни трябва да ме слушате да ви ги изброявам? И то само имена! Но аз ще ви кажа едно име в света, което трябва да знаете, не сега, може би в следната, във втората, в третата, в четвъртата беседа или в друга някоя. Едно име ще ви кажа, пригответе само сърцата си! Един ум трябва да имате всички! Туй име ще произведе във вас същия резултат, какъвто резултат произвежда онази бистра, студена водица за жадния пътник. Туй име ще произведе такъв ефект, такова утоляване на глада, каквото произвежда пресният хлебец за гладния човек. Туй име ще внесе едно осмисляне в живота ви, защото без вяра живота ви ще се обезсмисли. Ако направите 1000 халки и не ги съедините, не ги турите в работа, или ако направите 1000 колелца и не ги впрегнете в работа, останат неизползувани всичкият ви труд от хиляди години, всичките ваши мисли не ще могат да се съсредоточат към една велика цел, която ние наричаме „любов към Истината”. И самият ви живот ще се обезсмисли, и вие ще прекарате най-тъмните часове на отчаяние, туй което хората наричат „ад на земята или смърт"... И сега, след като съм ви проповядвал, казвате: кажете ни една истина! Ето, казвам ви една Истина, но във вас остава едно съмнение, дали е тъй, както Учителят казва? Аз питам: ти разбра ли ме, какво исках да ти кажа? За да ме разберете, вие трябва да гледате на Бога тъй както аз гледам Неговото лице. За да разберем слънцето, трябва еднакво да възприемаме неговата светлина. Ние трябва да знаем положителната страна на живота, а сегашните учени хора казват: ако ние гледаме Бога, всякаква култура ще се спре, затова по-добре да Го не виждаме. Ето първата и най-голяма лъжа в света! Значи, вън от Бога има култура, а вътре в Бога няма култура. Не, всяка култура в света, всяко възвишено чувство на човешкия дух започва с онзи дълбок стремеж на духа към Любовта. Човек иска да обича някого в света. Туй е Божествено в нас, което иска да се прояви. То е едно вътрешно стремление на духа. Оставете всеки човек свободен! Нека Божественото работи в него! Вие не знаете той кого обича, той не се е изявил още. Не се самоизлъгвайте! Той има един идеал в своята душа. Вие може да любите само душа, която е съвършена и чиста, както Господ е чист. Ако някой от вас мисли, че може да го обичат такъв какъвто е, лъже се. Докато някой мисли, че ти си идеален, че ти си чист, той те обича, но в момента, когато съзнае, че имаш някакъв порок, той не може да те обича, и всичкото щастие помежду ви изчезва. Някой казва: аз мога да обичам някой човек макар да е и с порок. Да, едно дърво може да вирее и с червеи, но неговите плодове стават хилави и клонищата му почват да съхнат. Вие ще кажете: е, при сегашните условия може и така. Всички разумни същества съставляват условия за нас. И всички, разумни същества са създали най-добрите условия за нас в света. И тъй, Божията Любов, за която аз ви говоря, внася разширение в съзнанието, затова човек трябва да се стреми към абсолютна чистота в себе си. Той трябва да гледа на Любовта като на един вътрешен принцип, като на една вътрешна сила, която трябва да работи в него, без да го смущава външната природа. Онзи човек, който има Любовта в себе си, е като огънят, всичко ще пояде и така ще изчисти живота си, ще изчисти цялата среда, в която живее. Това се отнася до праведния, до любящия човек – той всичко изчиства: И човекът на Любовта за в бъдеще ще се познава по това! : ако неговата любов може да те очисти, тя е Божествена. Опетнява ли те неговата любов, тя е човешка. Някой казва: побеля ми главата от любов. Тази любов я знаем ние. Любов, която внася топлина в сърцето, светлина в ума, младост в душата и крепкост в духа, това е Божията Любов. Любов, която омаломощава човешкия дух, която смалява човешката душа, която опорочава човешкото сърце, която изопачава човешкия ум, която внася всички болезнени състояния, неврастения, която съществува в света не се лъжете, това е една фиктивна любов. И ще кажат някои: Христос ни спасява. Да, спасява, но с какво? – Със своята Любов към Бога. Бог е, Който чрез Любовта може да ни спаси. Когато влезем в Божията Любов, всички ние ще бъдем спасени. Не само „спасени" нещо повече се изисква от Любовта. Спасението е за децата. Възрастните души, обаче, търсят онзи велик живот, дето всички трябва да станат силни. Силни в какво?–Силни в Любовта. Та казвам: понеже всички вие искате да бъдете щастливи, аз ви показвам пътя на щастието. Понеже всички вие искате да имате знание, аз ви показвам пътя на знанието. Понеже всички вие искате да бъдете богати, аз ви показвам пътя на богатството. Понеже всички вие искате да бъдете млади, аз ви показвам пътя на младостта. Този е пътят сега! Тук се изисква вяра, а не вярвания и суеверие. Вера! Сега някои ще кажат: дали е така? Онзи, който ама това съзнание, трябва да знае, че в нас има само една мисъл: Бог е Любов, в която абсолютно няма никаква злоба. Бог е любов, в която няма никакъв порок. Бог е Любов, в която царува абсолютна чистота, абсолютна светлина и радост и веселие и всичките блага в света. Това наричат закон на онова вътрешно блаженство. Това е онази велика наука – Любов към Бога, която всички възвишени души са изучавали. Този е великият път, по който са минали всички възвишени души. И вие трябва да учите това знание, тази наука – нищо повече. Веднага турете въпроса ребром и си напишете: Любов към Бога! Станеш сутрин, кажи си; любов към Бога! Любов към Единния Бог! Този Бог ще туриш в себе си. И тогава ще се изпълнят думите: „Ако люби някой Бога, той е познат от Него". Бог ще ви познае. И щом тръгнете от тази свят за горе Той ще каже: „Нека дойде при мене! Аз го познавам. Отворете му вратата. Той е онзи младият син, който е ходил в странство и е научил великият урок на Любовта и със смирение казва: „Отче, аз познах, че само любовта към Тебе е великият смисъл на живота". Който люби Бога, щом отиде в другия свят, ще има „carte blanche" ще има една отворена врата за него, и Господ ще каже: „Нека дойде този син при мене!" А всички ония, които нямат това знание, ще се намерят отново на земята – в много църкви, в много народи. С хиляди години ще прекарат там, докато дойдат до положение да познаят, че само Любовта свързва хората, осмисля живота и дава благоденствие, сила, крепост, благост и мощ на човешкия дух. Аз ви желая, да кажа, че желая, това значи да ви се налагам. Ако ви кажа „ако обичате", то е да ви туря във вярвания, и него не искам да направя. Ако ви кажа, че някой ангел ще дойде отгоре, то е суеверие. Какво да ви кажа? На български език няма подходящи думи, с които да ви изкажа тази велика Истина, че да останете абсолютни свободни, да не остане никакво съмнение във вас. Мога да се изкажа и другояче, но кажете ми едно предложение в български език, с което да кажа тази Истина, че да няма двусмислие... Желая мнозина от вас, които сте смутени, тъжни, обременени с мъчнотиите на физическия живот, кажете си: има спасение заради нас! Има Един, който мисли заради нас, Когото ние можем да любим, Който всякога може да ни бъде верен и никога не ще ни изневери! Има Един! Кой е? – Ще потърсите Неговото име и ще Го прочетете, То е написано във вашите души. Само така ще видите, че моите думи са верни. Потърсете Го в книгата! Която е носил този ангел! Може и вие да намерите, като Аниела, че някои букви липсват, но това да не ви смущава. Ако малко се учудите, непременно и вие 60 години наред ще прекарате пак на земята в противоречия и нищо няма да разрешите. И тъй, Бог е любов, Бог е Живот, Бог е Светлина! Познат от Него - Беседа, държана от Учителя на 7 февруари, 1926 г. в гр. София.

Слънчева

Слънчева

 

Каква е разликата между окултизма и мистицизма?

Каква е разликата между окултизма и мистицизма? "Окултистът започва с условията на живота, а мистикът – с жертвата. От гениите се раждат окултистите, а от светиите – мистиците." Учителя   Мистикът е чист, минал е през окултизма, оттам му е пътят. Мистикът е среда на окултиста и на човека на Божествената наука, или той обема и тези две състояния. Но Божествената наука е по-горе от мистицизма. У мистика има закон за самопожертвование и закон за победи. Той знае как да се справи със злото – има и чистота, и разумност.   А окултистът изучава условията, причините, противоречията в човешкото естество и как се побеждават те в живота. Окултистът започва с условията на живота, а мистикът – с жертвата.   Окултистът е естественик, изучава окултна химия, окултна физика, окултна астрономия, окултна биология, окултна медицина – впрочем той изучава Природата. Окултната наука е съединително звено между физическото и Божественото, докато Божествената наука обема всичко в себе си. Гениалният може да бъде окултист, а светията може да бъде мистик. От гениите се раждат окултистите, а от светиите – мистиците. Земята като остане наследие на праведните, страданията ще престанат. В Царството Божие всеки ще обича всички и всички ще го обичат.   Учителя Боян Боев, Акордиране на човешката душа, т.3 Текстът тук:http://petardanov.com/index.php/topic/627-3-божествената-наука-обема-всичко-в-себе-си/

Слънчева

Слънчева

 

Здравословното положение на човешката душа

„Добрата молитва" 

Каква беше темата от миналата ви лекция? („Едно любовно писмо.") 

Има две условия, когато не могат да се разберат любовните писма. Когато е много студено, когато имат много студ в тях. Или когато имат много жар. 

Четоха се темите „Как се справям аз със съмнението". Прочете се темата „Питате ме дали ви обичам". 

„Духът Божи" 

В живота има два вида мъчнотии. Едните аз ги наричам механически, а другите - органически мъчнотии. 

Ще прочета част от десета глава от Евангелието на Матей, от шестнайсети до трийсет и първи стих. Това, което ще ви чета, това не се отнася до обикновените хора. То се отнася до един, който е възлезнал вече в пътя на посвещението. 

Погрешката, в която всички пропадат, е следната. Вие искате Христовото учение да се приложи за всички хора. При сегашните условия това е несъвместимо, каквото и да се говори. Като казвам, че Христовото учение трябва да се приложи между всички хора, трябва да разбираме онези хора, които са дошли, както се казва, до това място, че съзнанието им вече е станало готово за възприемане на истината. А истината е това, чрез което човек може да се освободи. Например вие още не сте свободни. Човек на земята се страхува. И вярващият, и невярващият имат известен страх, от който не са освободени. Има едно различие - онзи, който вярва, има по-малък страх, а който не вярва, има по-голям страх, но все пак имат нещо, от което трябва да се освобождават. Не са свободни. Някой казва: „Аз съм свободен." Това абсолютно не трябва да се разбира така. В сегашния ред хората търсят своето освобождаване по един външен начин - аз го наричам механическо освобождение. Ти имаш пари, ти механически си свободен от сиромашията. Нямаш пари - механически си заробен. Даже и най-учен да си, ще станеш прост, щом нямаш пари. 

При сегашната култура и даже при сегашното разбиране много пъти свещеници, които влизат в църквата и следват в Духовната академия, като правят погрешка, пострадват. Много пъти някои свещеници за една служба пострадват. Те мислят, че свещеник е онзи, който знае как да изпълни службата си. Всеки чиновник, който добре служи на държавата, минава за добър чиновник. Значи неговият живот минава за осигурен. Но ти можеш добре да изпълняваш службата си, но това ни най-малко не показва, че можеш да влезеш в Царството Божие. И можеш да бъдеш най-добрият свещеник, но въпрос е дали ще влезеш в Царството Божие и въпрос е какво ще бъде твоето положение за в бъдеще. Аз това го наричам механическо освобождение. В органическо отношение имаме вътрешни лични мъчнотии. Механически са външни, а органически са вътрешни мъчнотии. Някой път човек има някое малко неразположение и не знае произхода им. Казва: „Не съм разположен." Щом не е разположен, той не иска да работи. Да кажем, че имаш едно малко съмнение. То се отнася до органическите мъчнотии. Поражда се идеята в тебе, дали Бог е обърнал внимание към тебе, или не. Това е органическа мъчнотия вътре, искаш Бог да обърне внимание. Този живот нито си го виждал, нито гласа си му чул - на този живот, а не за в бъдеще - а пък при това се мъчиш дали имаш ти Божието благословение, или не. Значи, ако имаш Божието благословение, вървял си по волята Му, вършил си волята Му. Щом нямаш Божието благословение, значи не си вършил волята Му. А пък въпреки това ти желаеш Бог да има благоволение към тебе. Това произтича от онзи момент, че когато имаш баща и ти направиш една погрешка към баща си, ти искаш той да не скъса своята бащинска връзка с тебе и казваш: „Най-после любовта на баща ми толкова слаба ли ще бъде, че да ме лиши от всички блага?" От чисто човешко гледище. Та при всичките терзания, през които минаваме, имаме доста човешки съображения и не може човек да се освободи от тях. 

Някой казва: „Не се плаши." Лесна работа е това да се каже. Някой казва: „Избягвай мъчнотиите." Лесна работа е да се каже това. Една мъчнотия да я видиш, преди да е дошла в тебе. Щом налети в тебе една мъчнотия, как ще я избегнеш? Например налетиш на мечка, какво ще правиш? Може да имаш много теории да не налетяваш на мечка. Ще ви дам друг въпрос: защо човека го е страх от мечка? Много естествено, човекът е живял при мечките. Мечката е била едно време негов господар и сега човек се наплашил, и казва: „Старият господар." Има едно възпоменание в човека. Тази мечка е била господар. И това, от което те е страх, то е било твой господар и ти си му слугувал, и не си забравил този еврейски страх. Евреите, като живяха в Египет, наплашиха се от египтяните и четирийсет години Мойсей трябваше да ги води в пустинята, за да се освободят от еврейския страх. 

Да кажем, че тебе не те е страх от змията. А пък това, от което не те е страх, ти си му бил господар. Това, от което те е страх, то е било твой господар. Значи за да се избавиш от страха, изискват се психологически съвсем други методи. Да допуснем, че ти си слуга при един господар, който е строг, лош, лъже човека на общо основание. В сегашния живот да вземем някой строг генерал, някой строг фелдфебел или строг учител. Ти ще изпълниш закона, но както и да изпълниш закона, той все ще ти намери някоя погрешка. Има учители, че както и да напише ученикът, учителят все ще намери да пише с червено мастило, ще намери една малка погрешка - не си турил запетайка, после погрешка има в местоименията, в глаголите, в техните времена някъде. Ако български пишеш, ще има едни мъчнотии, ако пишеш на английски, ще имаш други мъчнотии. 

Някой може да обича музика, но казва: „Да напишеш нещо музикално, мъчна работа е това." Някой може да преподава по музика, но да направи една музикална тема, колко е мъчно да определиш времето. Например пее се една песен. Трябва да знаеш качествата на основните седем тона. Например вземете основния тон „до". Аз го наричам основното поле, откъдето ти започваш, най-ниското поле, на което ти се намираш. Ти ще започнеш да се качваш. После иде второто поле, третото, четвъртото, до седмото поле. Но не само една октава ще се качиш, но после ще се качиш още по-високо - във втората октава, в трета октава, в осмата октава. От онзи, който не разбира, от обикновения човек, не се изисква от него да пее, но от просветения човек се изисква. Когато аз разбирам за музика, разбирам, че просветеният трябва да пее. Какво ще караш рибата да пее? И да иска рибата да пее, не може. Какво ще я караш да пее? Тя е във водата вътре. Най-първо трябва да излезеш от известни състояния. Рибата се намира във водата вътре, какво ще пее? Тя казва: „Не ми е за пеене." Когато се говори за музика, и ние подразбираме едно специфично състояние. Трябва да разбирате това, за да си изясните работите. Вие мислите някой път, че да разбирате окултните науки, че знаете всичко. Какво знаете вие? Не да ви доказвам какво не знаете и какво не може да направите. Защото човек може да знае, и да не може да го направи. 

Например да допуснем, че аз ви говоря върху изкуството. Мога да ви разправям за рисуването, но трябва да зная да рисувам човешкото ухо. Колко мъчно да нарисуваш един нос, но това не е нос. Това не е нос още, това нищо не значи. Това са съвсем детински работи. На този нос трябва да му туриш основните качества на носа и трябва да знаеш как да ги туриш. Мъчно е това, понеже ти рисуваш на една плоскост. Ти като нарисуваш една книга, ние сме в света на двете измерения, а трябва да представите тяло с три измерения. Един нос е създаден от третото измерение, как ще го проектираш? 

Например вие мислите, че онзи свят съществува, но колко мъчно и да си представиш оня свят, понеже в сравнение с онзи свят ние сме на земята в една плоскост. Нашият свят - отвсякъде отворен - ние го считаме, че е затворен. Например ти седиш в стаята си вечерно време, събличаш се и се обличаш. Погледнеш тавана, вратата и виждаш, че навсякъде е затворено, има завеси и прочее, и казваш: „Няма кой да ме гледа." И ти спокойно можеш да вършиш всичко. А пък в дадения случай има същества, които те гледат, а пък ти казваш, че е затворено. Изваждаш парите си и ги броиш и казваш: „Никой не ме вижда." А каквото преброиш, те го виждат. Ти извадиш едно скрито писмо и го четеш. И те го виждат. Та има същества, които виждат всичко това, което ти четеш. Даже най-потайните ни желания и мисли, всичко това оставя известни отпечатъци отвън и го четат. Скрити са нещата за по-нисши същества, които са по-ниско от нас. Те нищо не разбират. Но онези, което седят над нас, те ни разбират много добре, понеже те са минали по този път. И ние много мъчно можем да ги разберем. Мъчно е да ви се представят някои идеи, за които не сте готови. 

Ще ви приведа един контраст. Представете си, че на една лекция вие сте гладни. Аз ви държа една реч. Към обед е вече и вие сте гладен, пукат ви ушите. Аз ви занимавам с една много важна лекция, но вие вече помирисвате яденето, което е някъде наготвено и почва едно малко движение. Аз ви разправям, а вие си казвате: „Да се свърши тази работа. Сега яденето." В дадения случай онази потребната храна е по-важна, отколкото речта, която държа. 

Кои са основите на човешката свобода, на човешките права? Човешки права има само за посветения, а за непосветения няма никакви права. Правото търси кой? Аз, който имам майка, братя, баща, сестри, аз мога да търся права между тях. Имам дълг. А пък ти си слуга в дома, какви права търсиш? Могат да ти платят, но нямаш нищо друго. Вие сте като онзи слуга, но сте присвоили правото да казвате: „Аз имам право." Ти имаш правото да си вземеш парите и да си заминеш. Нямаш никакво право да вземеш дял. 

Казвам, трябва ви едно дълбоко разбиране. Вие някой път се намирате в положението на слуги и казвате: „Нали аз съм чадо Божие." Ти дал ли си? Взел ли си? Какво нещо значи да бъдеш чадо Божие? Ти казваш: „Аз мисля за Бога." И слугата мисли за господаря си, но като мисли за господаря си, ни най-малко няма да стане негов син. Ти казваш: „Аз върша волята Му." Това нищо не значи още. И слугата върши волята, и синът върши волята на бащата, но единият - като върши волята на господаря си, а другият - като върши волята на баща си. 

Та казвам, ние вземаме основни положения. Ние вземаме положението, че ти си син - имаш баща. А пък щом не си син, то е друго. Кое е по-добро, който има баща или който има господар? Който има баща, то е най-хубавото положение. След това иде да имаш господар. А пък някой казва: „И без господар може." Без господар, това е най-лошото положение. Баща ти ще се грижи за тебе, и господарят ти ще се грижи за тебе. А пък като нямаш господар, никой не се грижи за тебе, ти ще се грижиш сам. Знаете ли какво значи сам да се грижиш за себе си? Няма по-тежка работа от това сам да се грижи човек за всичко. Но в тази грижа ние включваме грижата на хиляди и милиони същества, които живеят и се грижат. 

Ние живеем сега в един свят, не разбираме дълбоката философия и вследствие на тези разбирания ние влизаме в едно голямо вътрешно противоречие. Има една вътрешна тъга, която имат и други същества, много по-напреднали. Има една вътрешна тъга, неразположение. Повод няма. Да си болен, не си болен. Да ти е казал някой някоя обидна дума, не ти е казал. Да не те обичат, не е вярно, обичат те. Къща имаш, баща, майка, всичко имаш, а пък имаш неразположение. Как ще го обясниш? Турците казват: „Кефе кедер." Но това са състояния на онези напредналите души. Някой път питат някого: „Какво ти е?" „Кефе кедер." Неразположен си. Онзи ти казва: „Няма какво да му мислиш." Чудни са хората. 

Вие се прозявате някой път, но не знаете какво нещо е прозявката, не знаете философията на прозявката. Или пък някой киха. Прозявката е архаически някакъв остатък у човека, едно неестествено положение. Като седиш и нямаш какво да правиш, прозявай се. Като мислиш, мислиш, и виждаш, че работите остават неразрешени, ти се прозяваш. Прозяваш се веднъж, дваж, триж, и или ще станеш да работиш, или ще отидеш да спиш. Някой път, след като се е събудил някой от сън, той се прозява, не знае какво да прави. Ти станеш сутринта, искаш да се молиш, и се прозяваш, молитвата ти не върви. С прозявка тази работа не става. Прозявката, това е едно неестествено състояние в човека. Кихането, и това е едно неестествено състояние. Всички онези положения, в които се нарушава вътрешната хармония на живота, са неестествени. Вметнати положения са те, от които човек трябва да се очисти. 

Та казвам, при сегашното състояние, след като сте слушали много лекции, някой казва така: „Човек трябва да има морал." 

Какво разбирате вие под думата морал? Има едно съвпадение. „Мор" на английски значи „повече", а на турски „ал" значи „вземай". Значи „морал" - „вземай повече". Някой казва: „Той няма морал", значи - не знае какво да взема. „М" е съставена от две „л". „Л", турена два пъти, става „м". В латинската азбука „м" е направено от две „у". Тяхното „v" е нашето „л" обърнато. [...] И нашето „л", обърнато нагоре, е тяхното „v". А буквата „v" в мистическата наука, както се пише, е едно противоречие. „V" има в рогата на козела. Едно противоречие е то. А пък щом се пише като българското „л", тогава има друго значение. 

Думата „любов" започва с буквата „л". Буквата „л", обърната с върха нагоре, показва единството на двата принципа. Що е любов? Обединение на живота. Значи щом се обедини разумното в човека, щом човек мисли и чувства правилно, тези два принципа се обединяват, и това обединение е за да служат на общ принцип. Това е правилото на любовта. Що е любов? Това, което обединява чувствата и мисълта на човека в една посока. Това направление в дадения случай ние наричаме едно любовно направление. 

В българската дума „любов" втората буква е „ю". „Ю" в началото има отвесна линийка, която по-рано е била i. Това е онзи Божествен принцип. То съществува и в английската, и в латинската азбука. Една линия отвесна, с точка отгоре, ни показва Божествения принцип. Втората част на „ю" е „о". Това са условията вече, при които любовта може да се прояви. Това върви геометрически по един естествен път. Тази чертичка, която свързва „i" с „о", това са противоречия, човешкото, което свързва условията. Извън човешкия живот противоречия не съществуват. Самият човек при сегашните условия е противоречив. Тази чертичка (i-о), тази чертичка е противоречие. Едно упорито същество е човекът. Такова упорито същество, каквото светът не е виждал досега. 

По-добър език от геометрията няма. И човек първоначално е построен геометрически. Това е езикът на невидимия свят. 



Значи в латинската азбука „v" означава слизане. В славянската азбука „л" означава обратния процес, процес на възлизането. Това става перспективно гледане на въпроса. При закона на слизането „v" е обърнато с върха надолу, а при закона на възлизането „л" е обърнато нагоре с върха - ние сме се обърнали в своето движение. Когато две линии геометрически ги пресичат, то горната част е френското „в", а долната е българското „л". В латинския език както се пише, „l", за нас е българското „е" - по същия начин пишем „е", само че в по-малка форма. 

Аз не искам сега да ви обясня причините. За мен са ясни тези неща, как са минали геометрически те форми. Това е начин на съзнанието. Така както е направена латинската азбука, вземе те например „p". Това на български е „р", а на латински е „п", а пък българското „н" е латинското „n". Българската буква „т" у латинците е „m". Това са сега външни знаци. 

Искам да ви кажа, че най-красивият език е геометрическият език. Геометрията е най-старинният език. Посветените, когато искат да говорят, всички пишат с геометрически форми и всяка форма си има свое съдържание, посока на движение. 

Графологически, когато един човек пише българската буква „л", аз вече го зная какъв човек е той. За мене е важно да зная дали са сплотени неговите чувства, или не. Може буквата „л" да се пише така. Това „л" ще покаже основното състояние, в което се намира човек. Човек, като пише, той изучава своите вътрешни състояния. Защото често във вас стават вътрешни промени, за които човек хабер няма. Хубаво е да изучаваш почерка си, да видиш как пишеш българското „л". Всеки от вас да изучава своя почерк и тогава ще имате една ясна представа за себе си и ще откриете някои състояния във вас. 

Сега може да дадете почерка си на някой графолог и той по почерка ще открие някои вътрешни ваши черти. Тези, които се занимават с графология, при латиницата обръщат внимание как се пише френското „t". Те обръщат внимание къде се слага напречната чертичка, дали се пише горе, по средата или по-долу. Същото е и при буквата на латинското „m". То може да се напише така, но може да се напише и така, че двата върха да бъдат еднакво големи. А може да го напишете така, че единият връх да е по-голям, а другият - по-нисък, а може първият да е по-нисък, а другият - по-висок. 

Какво означават тези неща? Това ще ви разправя, понеже е вече открито. Когато първият крак или първият връх на „м" е по-висок, а вторият е по-нисък, ти казваш, когато пишеш на приятел: „Аз мисля за себе си, и после за тебе. А защо да мисля първо за себе си, то е друг въпрос." Не е лошо, че човек мисли за себе си. Той казва така: „Имайте предвид, че в сегашното ви състояние, в което се намирате, каквото и да ви говоря, аз никой път няма да пожертвам своите интереси за твоите. Ще ти помогна, но не разчитай, че ще пожертвам своите интереси за твоите. Това никога няма да го направя. Мога да направя нещо за тебе, но натурата ми е такава, че не мога да пожертвам своите интереси." Ако е религиозен човек, той иска да каже: „Имай предвид, че аз своите убеждения не мога да изменя." Ако пиша на жена, ако пиша на мома или момък или ако пиша на Господа, или ако пиша на дете, в дадения случай всеки един ще има една основна идея. Някой пише: „Ние искаме да жертваме всичко за Бога." Да жертваме всичко за Бога - да, но не и за хората. 

Но казвам, Христос се пожертва. Христос не се пожертва за хората, Той се пожертва за Бога. Ти казваш, Христос се пожертва за тебе. Това е второстепенно. Христос казва: „Отец Ми Ме е пратил и Аз дойдох да изпълня волята Му." А ти казваш след две хиляди години: „Христос за мен умря." Той умря за Бога, а пък второстепенното е, че Неговата смърт косвено засяга и тебе. То е друг въпрос. А пък ти казваш: „Христос за мен умря." 

Сега тълкувателите ще кажат: „Знаете ли, че Христос за тебе умря." Казвам, там е жалкото. Той не говори истината. Той иска да ме убеди, че Христос за тебе умря, следователно ти не трябва да грешиш и трябва да се обърнеш към Бога. Аз поставям въпроса другояче сега. Поставям въпроса така. Аз давам друго тълкувание и казвам: „Христос е бил син Божи и Той е умрял, за да се изпълни волята на Бога." Това показва Неговото синовно отношение, което е имал. Ние казваме: „Аз имам синовно отношение към Бога." Ако Христос е умрял, за да изпълни волята Му, и ако аз имам синовно отношение, следователно и аз трябва да бъда готов да умра." За кого? „За Бога. За да изпълня волята Му." Можем да кажем така: „Христос умря за тебе, и ти трябва да умреш за Христа." Някой път за вярата да те разпнат на кръст и ти да умреш. Лесно се казва: „Аз ще умра за Христа." Аз съм чувал - мнозина умират за Христа, без да умират. 

Един американски проповедник много пъти събирал пари и отишъл в една богата църква – там имало много големи богаташи, които били стиснати, не давали. Проповедникът държал своята проповед, че трябва да бъдат щедри за мисионерската работа и трябва пари, за да се печатат книги. Богаташът казал: „Не е необходимо това. Разбойникът, без да дава пари, се спасил." Онзи проповедник му казал: „Той беше един умиращ разбойник, нямаше условия какво да дава. А пък ти си сега един жив разбойник." С умиращите по-лесно човек може да се справи, отколкото с живите разбойници. Живите разбойници сме ние. Що е разбойничество? Ти не искаш да изпълниш волята на Бога, така както я разбираш. Това вече е разбойничество. Разбойник е човек, който не се подчинява на закона и при .и каквото иска. Ние седим в живота, който Бог ни дал, и искаме да правим това, каквото ние искаме. Можем да го направим, но последствията са лоши. Всеки един, който има съзнание, да изпълнява волята Божия, така както я разбира. Никой не може да изпълни волята Божия, така като я разбира, а всеки ще я изпълни така, както Той я разбира. Дотолкова, доколкото човек може да разбере волята Божия, и да я изпълни. Защото, ако не може да я разбере, той няма да я изпълни. 

Ти ще ядеш толкова, колкото си гладен. Никога не се пресищай. Не гладът определя. Като вземеш първата хапка, не вземай последната хапка, от която да се преситиш. Това е едно неестествено положение. Най-малко прекъсни десет-петнайсет хапки преди да се наядеш. Яж, докато си гладен. Изпълни нещо, докато имаш едно вътрешно подбуждане, и щом нямаш вътрешно подбуждане, не го прави. Ти не си го проучил. 

Някой път казваме: „Да направим това, онова", но нямаме вътрешно побуждение и нямаме ясна представа как да го направим. 

Колко положения има в миналата лекция? Каква беше миналата лекция? (Любовта е здравословното състояние на душата.) Когато ние се боим от любовта, това здравословно състояние ли е? Тази любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Значи любовта най-първо трябва да обедини в самия човек неговите мисли и чувства, и след това ще се роди неговата постъпка. Само при обединението на човешките мисли и чувства ще се роди една права постъпка. Значи дълго време човек трябва да живее в любовта, в това естествено положение, за да намери себе си. И в любовта именно човек ще се опознае. Без любовта той ще бъде в едно болезнено състояние. Следователно целият му живот ще бъде разхвърлян. Какво разбирате вие под думите „животът е разхвърлян"? Разхвърляните неща не са построени на своите места, и нещата са турени там, дето не трябва - няма никаква връзка. 

Сега се говори за живота. Когато говорим за любовта, трябва да знаем, че любовта е едно положение на посветените. Любовта не е за всички хора, любовта е само за посветените. Те я разбират. А пък другите хора имат само сянката на любовта. Чудят се хората, че любовта на земята е кратковременна. Че тя е за посветените. В света на посветените, тя е естественото здравословно състояние на душата. А пък в света, в такъв един свят, както земята, тя много рядко се проявява и после изчезва. Тогава тя е сянка на живота. И казват, че любовта не съществува. Тук не съществува. Да. Идването на Христа е, за да влязат хората в пътя на любовта, тоест в това здравословното състояние. За да можем да обикнем хората, Бог създаде семейството -баща, майка, братя, сестри, и като обичаш тези видимите форми, ти ще се научиш да манипулираш със законите на любовта. Имаш един син, и той утре умре. Къде отиде той? Човек, който е в тялото си, е като водата, която е в чашата. Но излееш водата, и тя се погълне в земята. И един милион години да чакаш, тази вода няма да се върне. Тази вода ще се върне ли в чашата? Няма да се върне. В света има едно противоречие. И след сто, двеста хиляди години или милиони години има едно съчетание такова, че тази вода ще бъде пак в тази чаша. Това е моето разбиране. И сега вие седите и сте отделени един от друг и казваш: „Този не мога да го търпя." Турете две чаши на масата отдалечени, и те не могат да се търпят. Едната чаша казва на другата: „Аз не мога да я търпя, да се махне!" Кое е онова, което ние не можем да го търпим? Вие трябва да си отговорите сами на този въпрос. Някой път човек и себе си не може да търпи, не само че хората не може да търпи, но и себе си не може да търпи. Имаш известни състояния, които не можеш да търпиш и не знаеш как да се отървеш от тях. Натрупали са се някои лоши състояния и не можеш да се освободиш от тях, и тогава какво ще правиш? Сега да ви представя в преносен смисъл въпроса. Представете си, че вие носите една отлична бяла дреха. Искате тази дреха да бъде чиста. Има закон, че дрехата не трябва да има никакво петно. Представете си, че един ден вие се облечете с вашите хубави бели дрехи и излезете вън. Честолюбив сте. И една птица, която хвърчи, цвъкне отгоре ти, и твоите бели дрехи се оцапат. Върнеш се, мъчно се чистят сега. Върнете се с оцапаните дрехи. Вие не сте поискали това, не сте го чакали, от невиделица е дошло това отгоре. Трябва да имате омбрела, или чадър, че като видиш птицата, да туриш омбрелата и нечистотията да падне на омбрелата. Това е морал. Морал значи да имаш омбрела, че като видите птицата, да турите омбрелата, че да събереш нечистотията. 

Има известни положения, които не можем да си ги обясним Ти казваш: „Направил съм погрешка." Не си я направил, съществува тая погрешка, направена е тази погрешка. Не си ти причината. Слабостта е била там - като се накичите с вашите бели дрехи, вие сте били крайно тщеславни, искате да се покажете на света. Тогава тези птици ще дойдат и ще ви оцапат дрехите. Ти, като излезеш със своята чиста дреха, ще туриш отгоре една скръбна обикновена дреха и няма да се обличаш със своята бяла дреха. Чистотата ще бъде отвътре, а не отвън. Ние на земята не можем да бъдем чисти. Нито по чувство, нито по мисъл не можем да бъдем чисти. Виждаш, че някой човек се самоубива, виждаш, че някой човек извършва престъпление. Четеш във вестниците, че някой е извършил престъпление. Така се опетнява човекът. Като се върнеш вечерно време, главата ти е напълнена със сума нечистотии. Трябва да седнеш и да очистиш ума си от всички непотребни мисли и тъжби. 

Допуснете, че вие сте един учител. Залегнала е в ума ви мисълта, че тези ученици лъжат. Или да допуснем, че вие сте господар и залегнала е в тебе мисълта, че твоите слуги те крадат. А пък факт няма налице. И пуснал си четири-пет детектива да ги хванат. При такова състояние ти не можеш да бъдеш чист. 

Та казвам сега, при условията на живота ние сега се намираме в най-големи противоречия. Вие се намирате при най-големите противоречия и трябва да знаете как да се справите с тях. Вие например седите и сте нещастен, че баща ви не ви обича, че майка ви не ви обича, че жена ви не ви обича. Утре мъжът като си замине за другия свят, жената няма вече да го обича. Това е временно. Ти казваш: „В онзи свят ще се познаваме ли?" Няма да се познавате в онзи свят. Да ви познавам в онзи свят, че десет пъти сте ме излъгали ли, че десет пъти сте ми изневерили ли? Ние пренасяме нещата в другия свят. Ние сме в света на противоречията - в една болница. Тези положения, които влизат в обикновения живот, там не съществуват. В една болница ще ви съблекат голи, сестрите ще ви съблекат и няма да бъде вашата воля - ще ви събличат, ще ви измият и ще ви облекат. Пък когато сте здрави, вие сами се събличате и обличате. И вашата голота никой няма да вижда. Щом вашата голота виждат другите, вие не сте здрав човек. 

Адам беше гол в рая, понеже не разбираше. Той не беше в любовта. Че не беше в любовта, се вижда от това, че той престъпи Божия закон. Ако любовта ги управляваше, нито Адам, нито Ева щяха да съгрешат. Любовта не беше здравословното състояние на тяхната душа, нищо повече. И Писанието казва, че бяха голи. А човек, който има любов, той е облечен - това е здравословното състояние на човека. 

Може да остане мисълта: „Какво да правим ние?" Няма какво да правим. Напиши ти главната буква „М" и виж как я пишеш. И после напиши главната буква „Л" и виж как я пишеш. После виж как пишеш главна буква „Р", и после - малката буква „р". И като пишеш буквите, като пишеш азбуката, ти ще намериш какво е твоето състояние. Ти трябва да имаш ясна представа. Всеки ден трябва да знаеш до каква степен си дошъл, до какви възможности си дошъл, каква е степента на онова, което ти можеш да пожертваш на другите хора, доколко ти можеш да обичаш Бога, доколко сърцето ти може да бъде изпълнено с Неговата любов, доколко умът ти може да бъде зает с Божията любов, доколко силите си можеш да впрегнеш на работа. 

Нали има три неща - първо да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила. Силата е вече в изпълнението. Второ - да възлюбиш ближния си като себе си. Това, което можеш да направиш и за другите. Тази черта през средата показва едно неестествено положение. Тази хоризонтална черта показва неестественото противоречие, което съществува в гъстата материя. Тази хоризонтална плоскост показва, че има две противоречия. Онези, които слизат отгоре, искат да я пробият, като дойдат до нея, искат да влязат в гъстата материя. Този знак, който е много разширен горе, ще се стесни и ще бъде много тесен долу. А пък тези, които идат отдолу, те, като минават през плоскостта, ще имат друго противоречие. Едни, които слизат, ще се ограничават, като слизат от тази плоскост на по-гъста материя. А други, като се качват нагоре от плоскостта, отдолу нагоре, ще се освобождават. 

Пресечната на главната буква „М" с напречна черта е същата хоризонтална черта. Този, който пише така, иска да каже: „Най-първо аз имам да уреждам своите интереси, своите работи, и след това другите работи. Аз мисля дотолкова за тебе, колкото да мога да уредя своите работи." Аз те обичам дотолкова, доколкото мога чрез това да уредя своите работи. Тази напречна черта това показва. А той си мисли, че тази напречна черта показва благородство, а пък това е егоизъм от единия до другия край. Това е правилно геометрично тълкуване. Аз разглеждам нещата от друго гледище. Разглеждам живота по отношение на Божествения живот, за да видя има ли известно несъответствие между моя живот и Божествения живот. Божественият живот е една идея, която трябва да се постигне, и трябва да се работи дълго време за това. И ако вие не разбирате закона, вие постоянно се безпокоите. Ще кажете: „Това не съм постигнал, онова не съм постигнал." Постижението в живота не става така лесно. Това постижение е възможно само при следното условие. Писанието казва: „Аз ще изпратя Духа Си и Той ще ви научи." А това изпращане на Духа, това е благоволението на Бога. Използвайте ония условия, които Бог е създал за тебе. Не искай повече. Използвай тия положения, които съществуват вече. Ако сегашното, което ни е дадено, ако го използваме, тогава можем да използваме и бъдещите положения, ако сме готови за тях. Ако сегашните положения не можем да ги използваме, тогава и другите постижения не можем да ги използваме. 

Та най-първо вие имате да се борите с известни мъчнотии. Две желания има - едно желание да влезнете в света и другото желание да излезете вън от света. Първото желание е да използвате самия свят. Едното желание е всички да излезете навън. И туй е право. При първото желание, като влезнете в света, искате да използвате света. А пък трябва да знаете, че и светът иска да ви използва. И тогава се намирате в едно противоречие. Щом влезнете в света, ще се запознаете с хората, ще използвате света и светът ще ви използва. В сегашния порядък, който е установен, вие ще живеете в него, както някои наематели живеят в някоя къща. Тази къща има определена височина, широчина. Не можеш да я ремонтираш, ще я приемеш такава, каквато си е. И след това, като забогатееш след една-две години, ще намериш по-хубава къща. И след като забогатееш още повече, ще преминеш в друга, още по-хубава къща. Та сега като наематели ще минавате от една къща в друга, докато си създадете сами своя къща. Това значи да живеем добре. Ние искаме да живеем добре, но при сегашните условия невъзможно е да живеем добре, както трябва, понеже живеем в чужди къщи. Тогава ще използваме тези чужди жилища разумно. 

Изпейте сега някоя песен, която никак не сте пели наскоро. 

„Киамет зену" 

Трябват ви някои практически правила за сегашния живот. Човек ще си остане такъв, какъвто си е. Никак не може да се измени човек. Промяната, която ще стане с човека, то е чисто Божествен процес. Ние ще се видоизменим в нещо. Една малка промяна ще стане, но това видоизменение, което очаквате, нито ние можем да го направим, нито външните условия могат да го направят. Това, дето хората наричат, че ще се изменят, това е една геометрическа перспектива в геометрията. Например, както ще ме гледате вие в лицето или отстрани, това е само положение на гледане. Аз съм се изменил само външно. Човек ще си остане такъв, какъвто си е. И ако някой мисли, че ще се измени - не. Човек не може да се измени така доброволно, той не може да се измени. Може да се измени, но то е един Божествен процес вътре в него. Да се роди съвършено отново. Но при обикновеното положение аз говоря, че човек ще си остане такъв, какъвто си е. 

Аз гледам музикантите - има голямо честолюбие между тях. Какъв ли не шум се вдига между тях за някой си въпрос, за някой такт, за някое си силно или слабо време. Хубаво. Кое е хубавото време в музиката. Кое е силно време? Да кажем „любов" как ще го пеете? Я, Олге, изпей думата „любов". (Олга изпя: „Бог е любов".) 

Някой пее думите: „Не знаеш ли ти, че аз те обичам?" (Учителят изпя тези думи много високо и след това ги изпя с много нисък глас.) 

Човек, за да може правилно да пее, не трябва да се безпокои. Вниманието на човека може да е разпокъсано. Да допуснем, че искам да ви кажа, че ви обичам, но за да ви покажа, че ви обичам, мога да ви го кажа. Но и без да ви кажа, пак мога да може да ви кажа, че ви обичам. Например идвам при вас и ви подарявам една хубава книжка, която вие сте чакали с години. Това е обич. И пиша на книгата: „На моя обичен приятел." И свършен е въпросът. 

Пишеш едно писмо: „Аз ви обичам и съм готов да направя всичко заради вас, да се жертвам за вас и да ви бъда верен докрай." Могат да се говорят тези работи, аз ги наричам дребни работи. Хубаво е да се турят в една гозба червен пипер, черен пипер, лук, но това са външни процеси. Досега вие се познавате много малко. Вие си познавате само вашите външни дрехи. Вие носите един кожух. Този кожух не може да го оставите, понеже вън има 40, 50, 60 градуса студ. И аз не мога да ви познавам - носите кожух. Как ще го хвърлите? Щом хвърлите този кожух, ще отидете на онзи свят. 

Като казвам, че не може да се измените, аз разбирам следното - понеже условията не позволяват да се измените. Ако времето отвън стане топло, 25-30 градуса топлина, вие ще хвърлите кожуха и вашите лице, ръце ще се виждат. А пък се стегнете в кожуха. С това подразбирам следното. При условията, при които сега живеем, невъзможно е да се изменим външно, понеже условията са толкова трудни, че не можеш да хвърлиш кожуха си. Аз давам това само за обяснение. 

А пък като дойде Божественото, тогава е възможно. Тогава ще стане. Както цветето, което се разцъфтява от пъпката. Като дойде Божественото, тогава са възможни нещата. Това не трябва да ви служи като обезсърчение, а за едно насърчение. Вие мислите, че нямате кожуси. Имате кожуси. Като срещнеш някой човек, кажи си: „Много се радвам на кожуха ти, и аз го нося. И като стане по-топло, ще го хвърля." Не се заблуждавайте от външната привидност. 

Сега аз изключвам морализирането. Някой казва: „Мисля, че онзи е по-добър, а този е по-лош." Това са относителни неща, да кажеш, че човек е по-добър или по-лош. За мен може да е много лош, а пък за друг може да е много добър." Някой казва: „Онзи не ми дава, много лош е." А пък за друг човек казваш: „Този ми дава, много е добър." Един учител пише двойка на един ученик и казва: „Този е много лош." Учителят пише на ученика шесторка и казва: „Този е много добър." Това са относителни работи. И между вас - същите правила. Някоя сестра отишла при някого, отнесли се добре и казва за нея: „Много добра е сестрата." Някой човек минал край тебе неглиже и ти казваш: „Съвсем се изменил той." Вие сте като малките деца, за малките работи си изменяте разположението. Ти казваш: „Онзи не ме поздрави." Онзи ще ти каже: „Ще ме извините. Вън има 45 градуса студ, толкова е студено, че като си отворя устата, ще замръзне устата ми." 

Сега вие искате да кажете: „Ние сме окултисти, ние сме чада Божии. Десет години сме в Школата." И казвате какво е казал Учителят. Че вие например още не знаете. Например вие казвате: „Днес Учителят е неразположен." Казвам: „Има 100 градуса студ." Или аз те срещам - ти си неразположен, имаш 120 градуса студ има. Измерим температурата - имаш 120 градуса студ. Пращам ти подарък още един кожух. Така разбирам аз, докато излезем от сегашните условия. 

При сегашните условия, не създавайте неприятности и нещастия на нашия сегашен живот, понеже ние имаме повече нещастие, отколкото трябва. Ако можем да се поосвободим малко тук - добре, но ако не можем, ще благодарим и ще чакаме един ден по-добрите условя. Оптимистично трябва да гледате на работите. Механическият живот изисква сега тези условия. И те са нужни на всинца ни, без разлика на просветени и непросветени. Само че просветеният знае. 

„Отче наш" 

Двадесета лекция на Общия окултен клас 

13 февруари 1935 г., сряда, 5 часа 

София – Изгрев 

Общ Окултен Клас 
13.02.1935 05:00 Сряда, София

Слънчева

Слънчева

 

Четири правила

Всички хора искат да имат успех в живота си, но въпреки това нямат. – Защо? – Защото не спазват съществените правила, без които животът им се обезсмисля. За да имате успех в живота си, прилагайте следните четири правила: Пази свободата на душата си! Пази силата на духа си! Пази светлината на ума си! Пази доброто на сърцето си! Тия четири правила представят музика, изкуство, богатство и сила в човешкия живот. Без тях човек не може да прояви нито Любовта, нито знанието, нито богатството, нито разумността си. За да бъде добър, човек трябва да пази свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си. Мнозина отричат душата и духа. Няма защо да ги отричат. Те трябва да знаят, че само свободният има душа. Щом не е свободен, той няма душа. Който е силен, той има дух. Щом не е силен, той няма дух. Докато отрича светлината, човек няма ум. Щом признае, че има светлина, той има ум. Докато отрича доброто в света, човек няма сърце. Щом признае доброто, той признава и съществуването на сърцето си. Какъв човек е този, който няма душа, дух, ум и сърце? Истински човек е онзи, който има душа, дух, ум и сърце. Когато изгуби свободата на душата си, човек става мрачен, неразположен. Като се види в трудно положение, човек обвинява дявола. – Какво нещо е дяволът? Дяволът е дух. Като дух, той издухва всичко онова, което човек държи в ръката си. След това човек се оплаква, че го ограбили. Кой е виновен, че са те ограбили? Ако беше държал ръката си затворена, никой нямаше да те ограби. Щом си я държал отворена, вината е в самия тебе. Ако изнесете някоя леснолетлива ароматна течност на въздуха, вятърът ще я издуха. Кой е виновен в случая: вятърът, или човекът, който отворил шишенцето, в което се намирала тази течност? Човек трябва да знае свойствата на ценните неща и внимателно да ги пази. Човек трябва да разсъждава върху нещата и право да мисли. Правата мисъл се нуждае от няколко условия: от свобода, която може да ѝ даде простор, много земя; от сила, която я прави подвижна. Без сила мисълта е лишена от движение. Правата мисъл се нуждае от светлина, чрез която да обхваща, да завладява нещата. Предназначението на ума е да завладява. Предназначението на сърцето пък се състои във възстановяване реда и порядъка на нещата. Сърцето подразбира доброто в света. Казват за някого: „Сърцето има този човек!“ – Защо страдат хората? – Защото не са свободни. – Защо са слаби? – Защото са изгубили силата на духа си. – Защо се спъват? – Защото са изгубили светлината на ума си. – Защо са бедни? – Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е изгасил светлината на своя ум. Болният пък е изгубил силата на своя дух. Който е станал роб на какъвто и да е лош навик, той е изгубил свободата на душата си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. При това голямо богатство, човек е пак недоволен от живота и очаква нещо повече. Какво трябва да очаква ученикът от своя учител? Може ли учителят да му даде друга глава, други очи, уши, уста, нос, ръце и крака? Каквото и да очаква ученикът от учителя си, последният не може да направи за него нищо друго, освен да раздвижи въздуха наоколо му. От развижването на въздуха около себе си, ученикът ще долови някакви звуци, чрез които учителят му го запознава с външния свят: говори му за буквите, за сричките, от които образува думи и изречения. После започва да пише на дъската, да му разправя за някакви невидими елементи – водород, кислород и т.н. След това ученикът ще се върне у дома си и ще каже, че е научил нещо. Изкуството на учителя се състои в преподаването му. Ако умее да преподава, той ще хвърли светлина в умовете на своите ученици. Изкуството на художника се състои в линиите, които той поставя на място. Който не разбира от това изкуство, той ще каже, че художеството не е нищо друго, освен цапане с бои върху платно. Изкуството на музиканта и на певеца седи в точното определяне трептенията на тоновете. Истинският музикант може да определя броя, силата и качеството на трептенията не само на тоновете, но и на думите по форма, по съдържание и по смисъл. За пример, свободата, силата, светлината, доброто имат свой специфичен тон. Свободата е най-високият тон в гамата. Тя се изразява чрез тона „си“. Тонът „си“ се отнася до музиката, а като част на речта представя спомагателния глагол „си“: „ти си“. Какво си ти? – Ти си богат, ти си силен, ти си учен човек. Като кажа „си“, разбирам, че аз зная работите, проникнал съм в тях. За да дойда до тона „си“, минал съм през шест тона „си“. Всеки човек, който има нещо на разположение, може да се уподоби на тона „си“. Следователно, когато имам свобода, аз съм тонът „си“. Когато имам сила, аз съм тонът „си“. Когато имам светлина, аз съм тонът „си“. Когато съм добър, аз съм тонът „си“. Следователно свободата се отнася за душата, силата – за духа, светлината – за ума, и доброто – за сърцето. Без душа човек не може да бъде свободен; без дух не може да бъде силен; без ум не може да има светлина и без сърце не може да бъде добър. Още тази сутрин вие трябва да прегледате състоянието си, да видите, имате ли свобода на душата си, сила на духа си, светлина на ума си и добро в сърцето си. Както виждате, числото четири играе важна роля в човешкия живот. По тази причина, именно, Питагор е преподавал на учениците си свойствата на числата едно, две, три и четири. В понятието единица Питагор внесъл твърдост. С това той искал да каже, че човек трябва да бъде толкова твърд, щото никой да не може да го мръдне от мястото му. Хване ли нещо в ръката си, цял свят да се бори с него, да не може да му го отнеме. Твърдостта е качество на земята, на твърдата материя. В понятието „две“ Питагор внесъл качеството „движение“, присъщо на водата. При най-малкия наклон водата започва да слиза надолу. При новата си обстановка, тя се запознава с окръжаващата среда. Човек трябва да бъде подвижен като водата, да има готовност да се запознава с хората, които среща на пътя си, и да ги изучава. Това значи жив човек, който може сам да се движи и да бъде господар на себе си. В числото „три“ Питагор вложил понятието „разширяване“, което е свойствено на въздуха. В числото „четири“ Питагор внесъл понятието „проникване“, свойство на светлината. Значи твърдата материя има едно напрежение, надолу, дето е тежестта ѝ. Течната материя има две напрежения – надолу и настрана. Въздухообразната материя има три напрежения: надолу, нагоре и настрана. Светлината, т.е. лъчистата материя, има четири посоки на движения, четири посоки на напрежения. Тъй щото, човек не може да разбере живота, ако не е устойчив като твърдата материя, ако не е подвижен като водата, ако не се разширява като въздуха и ако не прониква като светлина. Да проникнеш през даден предмет, това значи да го осветиш. Съвременните хора спорят по въпроса, има ли Бог в света, или няма. – Само онзи може да отрича съществуването на Бога, който е лишен от светлина в ума си. Може ли такъв човек да предава и приема знанието? Да се отрича Бог, това значи да се дава гражданство на невежеството, на робството в света. Да поддържа човек безбожието в себе си, това значи да поддържа невежеството, робството, говедарството. В далечното минало, когато нямал още стветлина в ума си, човек бил говедар, но след създаването му, когато Бог вдъхнал в него живо дихание, той получил светлина в ума си и излязъл от говедарството. От този момент той познал, че има Баща, че е роден от някого. Кое е първото качество, което определя дъщерята и сина? – Първото качество на дъщерята е да познава майка си. Дъщеря, която не познава майка си, е говедарка. Първото качество на сина е да познава баща си. Син, който не познава баща си, е говедар. Под думата „говедар“ разбирам човек, лишен от светлина на ума си. Този човек е сляп. От него нищо не може да се очаква. Той няма ум в главата си. Следователно преди да разисква човек върху въпроса, има ли Бог в света, или няма, той трябва сам да се запита, има ли ум, или няма. Ако има ум, и Бог съществува. Ако няма ум, и Бог не съществува. „Рече безумният в сърцето си, че Бог не съществува.“ Безбожникът се отличава по това, че няма светлина в ума си, вследствие на което се намира в тъмнина, в затвор. Безбожникът не може да мисли право, понеже е лишен от светлина на ума си, от свобода на своята мисъл. Който не може да мисли, той е затворник, лишен от светлина. Какво трябва да направи, за да може да мисли? – Да запали една свещ в ума си, да има светлина. Учениците от гимназиите не вярват в Бога, но като започнат да държат матура, отиват на църква и палят свещи. Те разбират, че все трябва да се обърнат към някого за помощ, за да им светне, да разбират и възприемат добре. Щом се намерят в трудно положение, тогава вече има Господ, признават Го. Паленето на свещи показва, че човек се нуждае от светлина. Щом се намери в някакво противоречие, човек казва: „Няма добри хора, няма добро в света“. – Не е въпрос, има ли добро в света, или няма. Важно е човек да се запита и да си отговори: Има ли добро в моето сърце? – Ако има добро в моето сърце, има добро и в света. Няма ли добро в моето сърце, няма добро и в света. Настрадин Ходжа е казал: „Когато жена ми умре, половината свят се свършва; когато аз умра, целият свят се свършва“. Наистина, когато човек изгуби свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си, животът няма вече смисъл за него, той е мъртъв човек. Той трябва да възкръсне! Какво означава думата „възкресение“? – Да възкръснеш, значи да оживееш. – Кой може да възкръсне? – Всеки, който придобие свобода на душата си, той е възкръснал. Който придобие сила на духа си, той е възкръснал. Който придобие светлина на ума си, той е възкръснал. Който придобие доброто в сърцето си, той е възкръснал, той е оживял. Достатъчно е човек да придобие свобода, сила, светлина и доброта, за да възкръсне, да оживее. – Кога може да стане това? – Още днес. Човек умира четири пъти, но и четири пъти възкръсва. Когато изгуби свободата си само, той умира един път; когато изгуби и силата си, той умира втори път; когато изгуби и светлината си, той умира трети път; когато изгуби и доброто в себе си, той умира четвърти път. Умре ли четири пъти, той вече не е за никъде, и говедар не може да стане. Като изгуби свободата си, човек става роб. Като изгуби силата си, той става за подигравка на хората. Като изгуби светлината си, говедар става. Какво става с човека, като изгуби доброто на сърцето си? На това вие сами ще си отгговорите. И тъй, бъдете твърди, но и пъргави като земята, вашата майка, която ви носи на гърба си. Земята се движи с голяма бързина, отива към своя идеал. По бързина тя надминава и най-бързолетящите аероплани на днешния век. Бъдете подвижни като водата и като нея се размножавайте. Когато се изпарява, водата се вдига нагоре в пространството и се размножава, превръща се в безброй капчици, които отново падат като роса, като мъгла, като дъжд и галят хората, поят и освежават растенията и на всички живи същества жаждата утоляват. Водата чисти, измива праха. Недоволството на човека не е нищо друго, освен нечистотии, прах, които се полепват в съзнанието му и го дразнят. За да се освободи от нечистотиите на физическото, на духовното си тяло, както и от нечистотиите на съзнанието си, човек трябва постоянно да се мие. За тази цел той ще си послужи и с видимата, и с невидимата вода. Кажете ли, че сте грешни, лоши, несправедливи хора, това показва, че сте се оцапали. Вземете чиста вода и се измийте. – Не, добри, справедливи хора сте. – „Вярно ли е това?“ – Колкото е вярно, че някой човек е лош, толкова е вярно, че е добър. Тогава за предпочитане е човек да държи в ума си положителни мисли, отколкото отрицателни. По-добре е да мисли за себе си, че е добър, справедлив човек и да стане такъв, отколкото да си въздейства отрицателно. По-добре е човек да мисли, че може да вярва в Бога, отколкото че не може да вярва. – „Ама умът ми не може да приеме мисълта за съществуването на Бога.“ – Как можеш да вмъкнеш в главата си безверието? Преди всичко, безверието е произлязло от вярата. То е втората жена на човека. Като не могъл да живее добре с първата си жена – с вярата, човек се оженил за втора – за безверието. Щом с първата си жена – добра, спретната и чиста, не е могъл да живее, с втората още по-малко ще живее. Тя е разсеяна, разсипница, небрежна. Падането на човека е започнало от момента, когато безверието се е вмъкнало в него. Когато е бил в рая, още тогава в човека е проникнало безверието и той казал: „Може да се живее и по друг начин, а не само така, както Бог казва“. Искате ли да се освободите от безверието, пазете четирите неща, които Бог ви е дал. Пазете свободата на душата си, пазете силата на духа си, пазете светлината на ума си, пазете доброто на сърцето си. От тия четири неща зависят постиженията на човека. Става ли въпрос за свобода, за сила, за светлина и за добро в човека, имайте само едно мнение. В свободата на душата, в силата на духа, в светлината на ума и в доброто на сърцето се състои смисъла на живота. Това е Божественото, към което човек се стреми. Това е новото учение, което днес се проповядва. Всички хора искат да имат конкретна идея за Бога. Свободата, силата, светлината и доброто, които човек има, не са нищо друго, освен пътища за придобиване на Божественото. Какво по-конкретно разбиране можете да искате от това? Това са четири сили в човека, чрез които Великият се проявява. Те са творчески принципи. Чрез тях светът е създаден. Човек има простор в движенията си, докато е свободен. Той може да извърши нещо, докато е силен. Той може да прониква в нещата, докато има светлина в ума си. Той може да задържа нещата в себе си, докато е добър. Сега, желая ви, като отидете по домовете си, да извадите ножчетата и да изрежете нишките на паяжините, с които сте били обвити досега. Само по този начин ще бъдете свободни. После, колкото нечисти съдове имате, да ги измиете с чиста, свежа вода. Това показва, че сте силни хора. След това запалете свещите в четирите си стаи и ги оставете да горят цял ден. Какво ще стане със свещите, не се безпокойте! Нека свещите ви горят! Най-после, като видите, че огънят и на четирите ви огнища не гори, турете дърва, въглища, драснете една клечка кибрит и ги оставете да горят, да отопляват стаите ви. От всички хора се искат тия четири неща. Скъсайте паяжината, в която сте обвити; измийте нечистите си съдове; запалете свещите си и накладете огъня на огнищата си. Това, което днес ви казах, е от Господа. Той казва: „Деца мой, пазете свободата, която ви дадох!“ „Деца мои, пазете силата, която ви дадох!“ „Деца мои, пазете светлината, която ви дадох!“ „Деца мои, пазете доброто, което ви дадох!“ Четири правила - 17-та беседа, 13 август 1937 г., 5 ч.с.

Слънчева

Слънчева

 

мислички

Ако не си страдал, ще разбереш ли страдащия? Ако не си обичал, ще разбереш ли Любовта? Ако не си дарил усмивка, дали ще усетиш радост? Детството, чистотата на детското съзнание, усмивките, беличките докато опознават света... Дали има нещо по-хубаво от това?... Запознах се с детето в себе си и го разбрах. Сега познавам всички деца и ги разбирам. Ако знаете как се радвам на беличките им.-Учат се. И аз от тях. Прекрасен е светът.

Слънчева

Слънчева

×