Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    167
  • коментара
    115
  • прегледа
    51713

За този блог

Беседи от Учителя, мисли, стихове, впечатления...

Entries in this blog

 

Свещени думи на Учителя

Да има! В любовта трябва да има мекота. В постъпките трябва да има Доброта. В езика
трябва да има Мъдрост. В погледа трябва да има Истина. В решенията трябва да има
победа. Мъчното място Когато въпросът дойде до мъчно място, тогава се разрешава правилно. Докато не е
дошъл до мъчното място, въпросът не може да се разреши.
Без страстта любовта съществува, [но] не може да се прояви. Тогава хората страдат.
Любовта погрешки не вижда, защото тя ги поправя. Знание с любов Трябва знание, което обогатява, знание без
любов огрубява, а с любов облагородява.
Силният е благороден, когато се въздържа. Любовта Ако любовта не може да даде мир, то не е
любов, любовта всякога оправя нещата. Тя е
най-възвишеното и благородното. В тази
любов трябва да има безкористие и
незаинтересованост. Слушатели Аз имам четири вида слушатели: едни на
физическото поле, други - хора на сърцето,
други хора на ума, други - на душата и на духа.
Когато проповядвам на хората като души,
имаме едно отлично събрание. Знание Божественият човек всичко знае.
Духовният човек 75 % разбира.
Физическият човек 10 % знае. Той всякога
иска да му се казва. Той всякога повтаря само
туй, което е направено. Нищо ново не знае. Знанието Да направите между вас едно ядро. Само
тогава ще се образува една атмосфера
благоприятна. Има работи, които аз не може
сега да ви разправя. Понеже има една наука,
ако ви разправя ще мязате на онзи син, който
взел от баща си каквото му се пада и го изял.
Познанието е сила и ако душата не е готова,
ще създаде зло на себе си. Затуй, знанието
върви с развитието на нашето съзнание. Чистота В Новото учение всички трябва да бъдат
чисти и никой не трябва да става причина да
оцапа другите - то е идеалното.
Не коригирай Божественото. Волята, сърцето, умът Волята за тялото.
Сърцето за душата.
Умът за духа. Сърдцето Човек трябва да е страдал от сърцебиене,
за да има една отлична опитност. То е едно
психическо състояние. Най-първо, стряскаш
се, сърцето тупа, после утихва и не знаеш
какво ще стане. Но два момента има, от които
мислиш ще се прекрати живота, образуват се
психически страдания, които не могат да се
предадат.
Сърцето бие съобразно с електричеството.
Когато този ток над главата се прекъсне,
сърцето спира веднага. С електрическа сила
се движи сърцето и в хармония, иначе сърцето
не е в състояние да прекара кръвта. Моралът Който влезе в пътя на живота, много
страдания ще има, докато се научи да живее.
Аз - това е моята душа, а Божественото, това
е висшето, в което аз живея и се движа. Аз не
трябва да бъда в разрез със своето битие, нито
със средата на Бога, нито със себе си, нито с
условията, от които аз черпя всички сили за
своето развитие. Но и аз съм едно условие за
ближните си. То е бъдещият морал. Качествата на ученика Йоан е олицетворение на двете най-силни
качества на ученика: Любов към Бога, и
послушание на вътрешния глас, послушание
към Учителя. Знанието Трябва да учи човек. Ще придобие знание,
но ще плати с живота си. Много скъпо е
знанието. „Понеже Адам стана като един от
нас, да познава Доброто и Злото", затова
дойде Христос, да яде човек от Дървото на
живота. Духовното тяло Духовното тяло сега се строи, то не е
завършено. Челото, носа, устата, костите,
волята, устните, ръката, черепа, умът - не са
завършени.
Астралната ръка на човека се обработва,
понеже астралният свят се сгъстява,
астралният свят се приготовлява за по-висш
живот и тогава ще живеем в свят по-пречистен,
по-префинен. Сега астралният свят е във водно
състояние.. Свещени думи на Учителя  

Слънчева

Слънчева

 

Красотата на душата

Важен въпрос е какви трябва да бъдат отношенията ни към Бога. За да имаш отношение към Бога, първо ти трябва да мислиш. Мисълта е първото условие за създаване на отношения. Второто условие е да имаш същество, с което да се разговаряш мислено. Мисълта трябва да отива до известно същество и да се връща. Така се създава особен вид общение, връзка. Трето условие е музиката, т.е. трептението. Не можеш да мислиш нито да предаваш мисълта си без проводник, т.е. без среда. Това са трептенията на въздуха, които, щом са хармонични, наричаме ги музика. На първия принцип отговаря мозъкът, на втория принцип отговарят дробовете, а на третия – стомахът и цялата храносмилателна система. Друго сравнение: музиката има отношение към устата, към чувствата, гласът има отношение към ушите, а мисълта – към очите, които възприемат светлината. За да се прояви, човек се нуждае от светлина, топлина и сила. – Какво търси човек в света? – Господа. Дали съзнава това, или не съзнава, не е важно. Всяка душа търси Бога. Грешката е там, че хората търсят Бога вън от себе си и се питат има ли Бог, или няма. Щом Го търсиш, ще се качиш горе в главата си, ще отвориш радиото си и веднага ще влезеш във връзка с горния свят, с разумните същества там и ще започнеш да се разговаряш. Който има радио, знае как се постъпва. Завърти ключа, сложи стрелката, където иска, и веднага слуша какво се говори от Москва, Лондон, Париж. Будните души веднага му отговарят. Знае се, че и когато не е съществувало радиото, хората пак се съобщавали с възвишения свят. Пророците, светиите са предавали думите на Господа, както и на разумните същества, от горния свят. Това не става чрез ума, но по вътрешен път. То е достъпно за учените, за просветените хора, които разбират. Колкото и да говориш на невежия по този въпрос, нищо няма да разбере. Той не е просветен... Красотата на душата  

Слънчева

Слънчева

 

Размисли по беседи

Гледам си филма “Контакт“ и се сетих за този цитат от Учителя.   “Мнозина, особено религиозните, се изказват против науката. Те намират, че като се стреми към Бога, човек не се нуждае от наука. – Не, науката е толкова необходима за човека, колкото и храната. Човек може да се обяви против някои шаблонни разбирания на известни учени, но не и против самата наука. Науката е съществувала преди човека. Тя е съществувала и преди ангелите, херувимите и серафимите. Божествената наука, поезия, музика, художество са съществували преди всякаква наука, поезия, музика, изкуство, за които днес се говори. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представляват вълни, отражения на Божествената наука, музика и поезия, които долитат до човешкия ум и сърце и се изнасят навън. Съзнателно или несъзнателно, човек се стреми именно към тази първична енергия, която единствена е в състояние да определи посоката на неговото движение. Само при това положение, човек може правилно да се проявява."   Беинса Дуно "Акустика на съзнанието" 1928 г.   И се питам-Все още не можем да се понасяме, да се разбираме, държим се като малки деца тип - “На ти си куклите, дай си ми парцалките!“ или “Не си играй с този, онзи е лош... моята групичка, моите интереси...“ А Космоса изпраща нови енергии, нови принципи и разбирания...Не е ли време да надскочим дребнавостите?...Не е ли време да разберем себе си, да променим себе си и да станем част от Новото?...   Мнозина се оплакват, че не им върви в живота, че нямат приятели и близки около себе си. Това се забелязва и в училищата. Виждате, някой ученик няма приятели между съучениците си, а друг има много приятели. – На какво се дължи това? – На чувството на приятелство, което в някои хора е силно развито, а в други – слабо развито. С други думи казано: Когато слънцето в човека грее силно, той има много приятели. Тогава слънцето му е на екватора. Когато приятелят ти дойде на гости, ти няма да му говориш само сладки думи, но и ще го нагостиш, да остане доволен. Щом го задоволиш, той ще остане за по-дълго време в дома ти. Ако не го задоволиш, той ще си отиде. Човек, в когото чувството на приятелство е слабо развито, не може да задържа много мисли в ума си. Много естествено, приятелството е свързано с обичта. Като обичаш приятеля си, ще обичаш и светлината. Щом обичаш светлината, ще мислиш. Имаш приятели, но разваляш отношенията си с тях. – Защо? – Защото не те разбират. – Коя е причината, че не те разбират? – Говориш лоши работи за тях. Приятелят не обича това.

Приятелството почива на красиви и добри отношения. Между приятелите трябва да съществува отлична обхода. Приятелите са крайно взискателни. Те не търпят да се говори лошо за тях. Който не пази приятелските си отношения, губи не само приятелите си, но и Божественото в себе си. Без да мислиш много, казваш: Бог не ме обича. На приятеля ми дал голямо богатство, а мене изоставил. Щом се натъкнеш на някаква несгода, веднага обвиняваш Господа. На какво основание обвиняваш Господа? Нямаш право да хвърляш вината за своите неуспехи на Господа. Така не се говори. После се чудиш, защо Бог се отдалечил от тебе, защо приятелите те изоставили.

И тъй, каквото лошо и да ви се случи, не обвинявайте Господа. То е допуснато, но Бог никога не благоволява в нещастията и страданията на хората. Когато страдаш, Бог иска да ти даде повече светлина, да използваш страданието. Като имате нужната светлина, търсете начин, сами да се справяте със своите несгоди, сами да изправяте грешките си. Представи си, че обидиш приятеля си. Имаш светлина и знание. По кой най-лек начин ще се примириш с приятеля си? Имаш двама приятели. За единия говориш добре, а за другия – лошо; единия обичаш повече от другия. Коя е причината за това? – Че той си намерил още един приятел. Ти мислиш, че към новия си приятел той има повече любов, отколкото към тебе. Ти се обиждаш и се настройваш срещу него.

Представи си, че, като цигулар, имаш две цигулки. На едната свириш повече, отколкото на другата. Трябва ли втората цигулка да се сърди на цигуларя? Вината е в оня, който направил цигулките. Той направил едната по-хубаво, а другата – по-лошо. Естествено е тогава, цигуларят да свири повече на хубавата цигулка. От нея ще излизат чисти, меки тонове, които ще задоволят цигуларя, както и окръжаващите. Следователно, радвай се, когато приятелят ти има друг приятел, когото обича повече от тебе. Твоят приятел е цигулар, който свири на хубавата цигулка. Ти слушаш, как свири той, но понеже не обичаш новия приятел, не виждаш неговата добра страна. Казваш за него: Той не ме обича. – Това е материалистично разбиране на нещата. Казваш: Друго нещо е да те обичат. – Иди при някой кошер да си извадиш мед, да видиш, как ще те посрещнат пчелите. Често и децата ходят при кошерите да вадят мед. Старите кошери не дават много мед. Хората ги опушват, но пчелите се раздразняват и започват да жилят, както децата, така и възрастните. Детето заплаква и се връща при майка си с подуто лице, с подути очи и уста. Ако детето беше умно, трябваше да вземе пушалка и да опуши пчелите, да се оттеглят от кошера. То отива при тях без оръжие, но те го нашарват добре със своите картечници. Казвам: Бъдете и вие умни, да се справяте лесно с недоразуменията, на които се натъквате.

Преди години дойде при мене един поляк. Аз бях на полянката, между пчелите. Той гледаше кошерите и ми каза: Досега не ме е жилила пчела. Изобщо, пчелите не ме жилят. Ние имахме един много лош кошер, който много жилеше. Както разговаряхме, една пчела го нападна и го ужили много силно. Той се ужаси и започна да бяга. В един момент се намери на края на полянката. Интересно беше това, че тоя кошер никога не даде мед. Напразно дадохме пари за него. Защо ни е кошер, който не дава мед? Ако имате една мисъл, която само жили, без да даде нещо, защо ви е тя? Пчели, които само жилят, без да дават мед, са крайно користолюбиви. Има пчели, които предупреждават човека, да не се приближава към кошера им. Щом го видят, царицата дава нареждане да го предупредят, да не отива към тях. Една от пчелите ще се удари в челото му, без да го ужили. Втора пчела ще го удари по носа и, ако не вземе пред вид това, трета пчела ще излезе от кошера и ще го ужили. Следователно, не казвай, че не те жилят пчелите. Щом една пчела те предупреди, върни се назад, не стой при кошера. Макар да те предупреждава пчела, ти трябва да се подчиниш на това, което царицата казва. Който престъпва закона й, ще го жилят пчелите.

Светът е кошер с много пчели. Някои от тях са много лоши, силно жилят. Една от пчелите ще те удари по челото; тя те предупреждава да не влизаш вътре. Щом царицата казала да не влизаш, ще слушаш. Важно е главата ти да бъде мирна. Един селянин си градил колиба. Това се случило във Варненско. По едно време той турил една голяма греда на рамото си, да подпре с нея колибата. Минал един познат покрай него и го запитал: Приятелю, какво правиш? – Колиба градя. Моля ти се, ела да подържиш малко гредата, да подпираш колибата, докато си свърша една работа в селото. Скоро ще се върна. Той намислил да даде един добър урок на своя познат, да го отвикне от любопитството. Отишъл в селото, свършил си много работи и след един час се върнал, да види, какво прави оня с гредата. Какво ще прави? И да иска, не може да се освободи. Ако не държи гредата на рамото си, колибата ще го затрупа.

Често и вие питате някого: Какво правиш? Вървя по улиците. Има въпроси, на които човек не може да отговори. – Де отиваш? – Не зная. Сега отивам в затвора, а после, не зная. Казвам: Виждаш, че двама стражари го водят. Ти го питаш, де отива. И той не знае. Някой страда, а ти питаш, защо страда, какво нещо е страданието. Няма защо да питаш. Страданието е затвор на природата. Дошъл стражарят и те води в затвора. Ти вървиш след него и се озърташ, да не те видят хората, да не се урони достойнството ти. Страданието е глоба, а радостта – възнаграждение. Когато ти носят подаръци, ти се радваш. Когато те глобяват, страдаш.

Защо глобяват човека? Един наш познат ми разправяше своя опитност. Един ден вървял по една от главните софийски улици. Вместо да плюе в кърпата си, той плюл на улицата. Веднага един стражар се приближил до него и му казал: Моля, ще платите пет лева глоба. – Защо? – Не е позволено да се плюе по улиците. Той платил и си казал: Добре, че ме глобиха малко. Това значи: Благодаря, че малко пострадах. Страданието може да бъде малко, а може да бъде и голямо. Глобата може да бъде малка, може да бъде и голяма.

В Русия има закон, според който се забранява на хората да закъсняват повече от определения час. Който закъснее, плаща глоба. Първият срещнат стражар го глобява, но му казва паролата, да продължи пътя си свободно. Ако паролата е, например, кукуригу – колкото стражари среща, на всички казва кукуригу и свободно си върви. Забрави ли паролата, втори път го глобяват.

Казваш: Минал съм през страдания, имам опитност. – Какво е опитността? – Кукуригу. Това показва, че си глобяван и помниш паролата. Докато петелът кукурига, ти си свободен. Щом престане да кукурига, не си вече свободен. Ако петлите в един град престанат да пеят, излезте навън. В тоя град ще стане катастрофално земетресение. Щом мине земетресението, петлите се прибират в града и започват да пеят. Закон е: Докато човек мисли, никаква опасност не го очаква. Щом престане да мисли, опасността иде. Докато вашите петли пеят, вие сте вън от опасността. Щом престанат да пеят, опасността иде. Същото се отнася и до сърцето. Следователно, докато сърцето чувства и умът мисли, ти си вън от всякаква опасност. Щом сърцето престане да чувства и умът да мисли, опасността иде. И тъй, да мислиш и да чувстваш, това значи, да възприемаш светлина и топлина. Те се отразяват върху целия ти живот.   Ново-разбиране   Чувстваме се сами и нещастни, стараем се да се обвържем, идентифицираме. Търсим смисъла... А всъщност е нужно само да проявим Любовта.А тогава идва и Светлината, която обяснява всичко...   И ето, пак идва пасаж от Словото, който дава светлина и насока за търсещите.   За Размисъл Днес Има нещо съществено в живота - то е познаването на Бога. Да познаеш Бога, това значи, да си намерил великия смисъл на живота. От този момент, ти придобиваш вечна радост, вечно блаженство. И колкото по-големи стават страданията ти, толкова повече се увеличава радостта ти. Така е за мистика. Колкото по-големи са страданията му, толкова повече се радва той. По 20 пъти на ден да го бият, той повече се радва. Всичко да му отнемат, той остава тих и спокоен, не губи своя вътрешен мир. Ако това стане с човек който има обикновено разбиране за живота, той ще се почувствува най-нещастен в света. Според мене, нещастен е онзи, който е лишен от любовта на Бога. Щом я придобие, той понася и най-големите страдания с радост. Той има опитността на мистика. Когато любовта посети човека, тя го свързва с Бога. Тогава, именно, идат и страданията, но човек е силен, лесно се справя с тях. (Беинса Дуно)  

Слънчева

Слънчева

 

стихове

Мечта На луната пращам своите послания разговарям с нея - пак за теб. Любовта ми цяла е едно страдание, със звезди изписвам име - Ф е б... Колко ли ще чакам още твоята усмивка, твоите очи в мойте да се вгледат?.. В нощта потъвам, в облачна завивка топлината търся. А звездите моля тебе да намерят. И в съня те каня, чакам и от него бягаш още... И небето с мен заплака, ще те чакам още, много дълги нощи. ******************************************************************************* Сделка Премерената доза светлина, е лъч случаен в тъмнината. Премерена и дозата любов уви, не предизвиква красотата. Раздаваме отмерено-не себеотдаване. Любов и чест-в обяви за продаване. Предлагаме и получаваме на "подобаваща" цена - купувайте и не намирайте махна!.. ********************************************************************************* Не понесе никой Любовта, която в мен звучи. Звук на безпределни честоти, от който струните опъват се жестоко... Изгаряща любов, завинаги затворена дълбоко. Докосна я със чистотата мъничко дете /от обичта неземна не се страхуват те/... те носят я в себе си от Там,... но с нея в този свят оставаш сам... ********************************************************************************** Отвъден свят Русалки нежни, самодиви и разни там митични същества, Летяха в пространство приказно красиво /за мъничко и аз бях част от тези небеса/. Видях и ангелите с хубост нежна, и змейове със зейнали уста. В хармония съжителство на доброта и грубост дива, светли, вълшебно-обаятелни места. Към нас дали ще приближава невидим свят, прекрасен и щастлив? - Бавно, изчаква ни, очите ни отваря ще се превърне и Земята в Рай красив. ***** От неизвестното сега боим се, но Отвъдното с необятността си мами. Неволно, със сърцата си натам стремим се, от там енергия почерпва любовта ми. ************************************************************************************ Като приказка Светкавица огромна, разцепваща небето попаднала стрела, дълбоко в сърцето. Любов самотна от недоверие несподелена към друго търсещо сърце, от любовта ранено. За да докаже любовта красива "Обичам те!" в небе изписа облаче игриво Светът от летен дъжд окъпан, от радост потрепери - сърцето пламнало, раненото сърце намери. И розовото облаче със синьо се прегърна, защото на обичта му нежна тя отвърна. А Слънцето въздъхна със усмивка, към залез се отправи за радостна почивка. *************************************************************************************** Дочувам музиката на Земята природата ми шепне нещо. Заслушах се в приказката на гората, желае да ме поучава вещо. Усетих стъпките на древен индианец дошъл да ми покаже Вечният живот, от мъдростта си да ми предаде. В молитвен танец потънал, да измоли за слепците благослов. Дочувам музиката. С нея ще се слея. От нея част съм и дали ще я обичам и в хармония с нея ще живея, или ще затъна в глупост, както и преди?... '98 ****************************************************************************************** Изгубих се сред хаоса на хора търсещи, изгубих се, за да намеря Него! По пътя срещам изгубени души, все бързащи напред, нагоре, отдадени на свойто Его. Животът преминава, ей така, в търсене - на себе си, на обич, секс, пари и свобода. От глупави лъжи, с лицемерие изтърсвани се отвращавам. Нима живеем за това? Приятелство и обичта си чиста опитвам да раздавам на приятели, без ред. Приятелства, наниз от нашарени мъниста се късат, пръскат се, от егоизъм и лъжи безчет. И тръгвам пак към вас да диря път, напред с обичта и с Него. Без обич чиста обидите не могат да заспят, май трябва да позабравим за глупавото Его. '98 ******************************************************************************************** Цигански танц Танцувай циганино своя танц в него и любов е скрита. Танцувай и ми пей, но не ме поглеждай в очите. Че твойте цигански очи два въглена горящи крият, а в мойте самота личи... жив въглен може и да я убие. Танцувай циганино. Вземи ме в твоя танц с усмивка в него ще участвам. Върху горящи въглени и нестинарски ритъм с магията на танца се пречиствам. '99 ******************************************************************************************** Потопих се във вълните на водата станах част от нея. Поисках сили от Земята да мога любовта да проумея. За нея в огън влизах и горях, за нея молих се и плаках, но да я повикам не посмях. А тя живеела в мен и в очите ми била. Не огнено-горяща и не като бушуваща вода. В дълбоките очи докосващи безкрая... Познах я. Онази, дето все я търсех, познах я дълбоко в сърцето. Познава ме сега и тя... Поглъща сили от Земята потича - бистра, утихнала река... '04 ********************************************************************************************* Живота е за тези, които го живеят. Живот. По пътя към Смъртта. Спирала, игра или какво е? Над своите вини да можеш да се смееш. Родени за Живота, но не от целомъдрието, а родени от греха! Дошли сме в свят фалшив. Играем по чужди правила, а всеки по-различен тук е Луд. И аз избрах. Е, Луда съм сега. А Лудите поправят схемите фалшиви Лудите от своята вина горят. От вас са неразбрани и даже да са диви. Живота през смъртта без страх ще извървят! '04 ***********************************************************************************************************************************

Слънчева

Слънчева

 

Свещени думи на Учителя-продължение

Обич Обичайте тъй, както Бог обича. За всичко благодарете. Знанието Знанието у вас трябва да бъде такава необходимост, каквато е хлябът, водата,
въздуха. Ако не чувстваш знанието като една необходимост, не можеш да го придобиеш. Заради Него Както Бог живее заради нас, тъй и ние трябва да живеем заради Него. Той работи
заради мен и аз ще работя заради Него. Нашият Баща Когато говоря за Любовта, разбирам онази Същина, от Която всичко е произлязло.
То е нашият Баща. Божественото Ние сме проводници на земята, на Божественото и ако не дадем ход на
Божественото, ще ни смятат лоши проводници. Който дава, той се благославя. В любовта
всеки, който обича, се благославя. Добри синове Една свещена мисъл, едно свещено чувство, една свещена постъпка ще въведат
съвременните хора в училището на Любовта. Само тогава ще разберем онова, което Бог е
създал. Когато сме слугували добре, и когато сме учили добре, ще бъдем и добри синове.
  Мисия Има хора, които са пратени за лекари в света, от тях излиза сила, която лекува. Те
носят лекарството в себе си. Лекуването става от Господа, не от хората.
Светли духове трябва да работят дълго, докато се отстрани едно болезнено състояние. Христос Христос никога не напуска земята. Когато във вас имате мир, едно хубаво благородно
чувство - това е Христос. В дома на Отца моего много жилища има". Три извора В света има три извора: Един е изворът на живота.
Друг - изворът на светлината. И третия - изворът на човешката сила.
Тези три извора трябва да ги намерите. Ако не пиеш от извора на живота, живот не
може да имаш. Ако от извора на светлината не пиеш, знание не може да имаш.
Ако от извора на силата не пиеш, сила не  може да имаш.
  Три неща Дръж главата си в светлината, сърцето си в топлината, а тялото си в силата.
Човек живее едновременно в три неща. Радвай се на това, което е посято.
Радвай се на това, което расте. Радвай се на това, което цъфти и зрее и
което ти опитваш. Ангелите Ангелите са служители и учители, които ни учат. Един ден навсякъде ще виждате Любовта:
в камъните, в изворите, в Слънцето и когато съзнаем това, ще се освободим [от] съвременното робство. Царството Божие Слушайте Онзи, Който ви говори отвътре, понеже той ви говори по закона на Любовта.
Силни ще бъдете и в Царството Божие ще влезете и добри слуги на Бога ще бъдете.
Радвайте се, че Той едновременно говори на всички същества - малки и големи. Това е
волята Божия. Това е Царството Божие, Това е Славата Божия.
Царството Божие днес е дошло. Музиката Бъдещата положителна музика трябва да бъде изблик на човешките чувства и на
човешката воля. Една музика, която да носи светлина за човешкия ум, топлина за
човешките чувства и сила за човешката воля. Второ пришествие Ще дойде едно второ пришествие в света, то ще бъде следующото: Първо ще се яви
Истината. Тя ще освободи хората от робството. После, ще се яви Любовта, после
ще се яви Мъдростта, тя ще донесе всички Божии блага. Тогава няма да се молим. Цялата
земя ще бъде пълна, каквото му трябва на човека ще има. Ще има само благодарение.
Като огрей слънцето, ще му благодарим, няма да му се молиш да те грее. В тази епоха
облаци няма да има, дъждът ще вали от ясно небе. Един ден ще има дъжд от ясно небе, но
то ще бъде ден на радост. Раят Когато хората имат хубави чувства към вас, вий сте в рая. Пък когато имат хубави мисли и
чувства към вас, вий сте в Божествения свят. Когато искате да влезете в рая, питайте
сърцето си. А когато искате да влезете в Царството Божие, питайте ума си, познанието
той ще ви даде.
Царството Божие е по-голямо от рая. В рая - значи в сърцето си. В ума си - значи в
Царството Божие, а във волята си - едно с Бога. Душата Когато взема участие душата във всяко едно действие на човека, туй действие има
смисъл, има сила. Душата има Божествен произход. Тя мяза на един цар, който
подписва. Тези актове, които душата подписва, имат стойност. Пейте За бъдеще ще слушаме как пеят цветята, горите, скалите, водите. Вий сте направени
музикално. И когато Господ създаде човека, музикално го създаде. „Пейте и възпявайте
Господа в сърцата си." Всеки от вас да почне да пише, да мисли, да пее, както Господ го е
създал. Учител и ученик Учител и ученик са две състояния на душата; едното състояние, когато приемаме нещата, то
е ученикът; и другото, когато даваш, то е Учителят. Да възприемете добре и да предадете добре. Връзката с Бога Като заспиваш, ще се помолиш. Като се събудиш сутрин, пак ще се помолиш. То са
предохранителни мерки да те пази. Ако в твоето съзнание не си свързан с Бога, няма да
имаш достатъчно енергия да зреят мислите ти. Когато мислите ти зреят, когато чувствата ти
зреят и когато постъпките ти влизат в работа, можеш да се ползуваш от тях. Ти си свързан с Бога. Музиката В новото възпитание, музиката е основен метод. Ние влизаме в областта на живата музика. Пейте. Яденето ви трябва да бъде музикално, мисълта ви и говора ви трябва да бъде музикален. За хигиената - музиката ще
влезне като един от първите хигиенични принципи. Хубаво да пееш, хубаво да говориш е здравословно. Музиката образува най-добра връзка между ума, сърцето и волята. Някой иска да знае какъв е езикът на природата - музика.   Свещени думи на Учителя

Слънчева

Слънчева

 

Свещени думи на Учителя

Любов, Мъдрост, Истина Любов, Мъдрост и  Истина - това трябва да бъде винаги в душата на ученика, който обича
Учителя. Туй е висшето, което свързва ученика и Учителя. Науката за Любовта Велика е науката за Любовта! Любовта трябва да се изучава, както се
изучава природата. Природата не може да се изучи само с едно цвете.
Любовта има безброй форми, и всички те съставляват едно цяло.
  Добрите ученици Най-добрите ученици са тия, които вървят естествено; нито се забавят, нито прескачат;
нито се спират, нито тичат. Всичко у тях върви естествено.
В живота им е отразен космическият ритъм. Есенцията Ученикът не трябва да пожелава нещата преждевременно. Не трябва да пожелае да
помирише силната есенция. Той не може да я издържи. Есенцията може да е толкова силна,
че да произведе претъпяване на чувствата му. Учителят знае, от какво има нужда ученикът.
Последният знае, че всяко нещо ще дойде на времето си. Благодарност Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава и да върви напред.
Учителят никога няма да остави ученикът да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която
иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение.
Учение. Най-важното за този, който е гладен, кое е? Най-важното за ученика е да има
непреодолимо желание да се учи. Учението е преди всичко за ученика!
Всичко друго е второстепенно заради него. Ученикът почва от семето, а светът търси
градина с плодове. Там е разликата. А такива градини никъде ги няма.
Ученикът учи, за да изпълни Волята Божия! Поляризиране Ученикът трябва да умее да се поляризира, а не да се демагнетизира. Той винаги обръща
внимание само на положителното в живота и с него работи. Основни черти Ученикът може да се промени, но у него не трябва да се изменят основните черти -
вложени от Бога в него. А вложеното от Бога в него - това е той. Особеност в развитието Ученикът не трябва да гледа другите! Всеки един си има свой ход на развитие.
Ако си река, трябва да течеш. Ако си дърво, трябва да растеш. Ако си плод, трябва да
зрееш. Всяко нещо има нужда от развитие! Възходяща Любов Когато ученикът е болен, той трябва да развива Любовта си. Когато Любовта му стане
възходяща, той ще бъде вече здрав. Доброто Същината на човека е Доброто! Ученикът трябва да разработва Доброто в себе си.
Затова е пратен на земята. Воля за Доброто За Доброто трябва воля! За да вървиш нагоре, изисква се воля. А
само при доброто се отива нагоре. За злото няма нужда от воля; ти само стъпи в течението
и то ще те повлече надолу. Воля трябва за Доброто! Обективен и субективен ум Обективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да
констатира нещата от вън. Нищо повече. Субективният ум на ученика трябва да бъде
развит тъй, че да може правилно да преживява нещата вътрешно.
Обективният ум е на фактите, а субективният - на законите. Но и двата не са още умът
на принципите... Еволюция За ученика еволюция значи - да се повдигне нагоре при условията, дето душата му може да
расте и се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и
освобождение.
Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участвува в колективния
ход на еволюцията. С благодарност към Веселин Стоянов!  /следва продължение/    

Слънчева

Слънчева

 

стихове

Шут Приемам ролята на Шут, зад нея лесно ще се скрия. Ту глупав, смешен, ту надут с привидна глупост болката си да надвия. Добрият, умният са неудобни, а Шутът истините ще ви казва. Надраснал себе си и присмехите злобни с насмешка и със съжаление ще ви наказва. ********************************************************** За мене никой не написа стих с мойта болка никой не заплака. А аз със вас проливах сълзи и моите мечти за щастието земно бяха. Не съм жената сънища тревожила- аз свите копнежи скрих. Онази сила, в сърцето ми красива обич вложила, мечтите ми превръща в стих. ********************************************************** Богатство Насаме със себе си оставам, самотата си не искам да ви дам. Далеч от материалност, завист да избягам, а на връщане мечтите си да ви раздам. Най-силна съм във самотата си. Във самотата-не сама! Оставам насаме с душата си в красиви, споделени мигове е тя. И нея искате да ми отнемете усетили, че сила черпя там. Ще трябва първо от душата ми да вземете. Тогава всеки от мен ще е по-сам. Живот Живот-не си свирепо куче. Живот за вълци-от вълците живян. Хората тук няма кой да ги научи, животът им от глутница е завладян. На верност ни научи живота ни кучешки, но надяваме кожа на вълк-единaк. Скришом, по кучешки си ближеме раните, живееме някак си...Но не питайте как! '95 Блудница Захвърлена блудница скита сама преливат се дните и в нощи. Отвътре гори я онази вина от извършен грях, незабравен още. Изгубена блуднице, дарявай любов! Единствено тя ти остава. В жвота окаян, в живота суров, повярвай ми, тя ще те сгрява! Не плачи грешнице, потанцувай им блуднице. И нека Любов те гори. И с ранено сърце от нея дарявай. Пък нека те съдят! Никой от тях не обича колкото грешник дори! '98

Слънчева

Слънчева

 

Свещени думи на Учителя 3

Чистотата на ученика Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни. Когато той е чист и пази своята
чистота, радва и Учителя. Доброто Ученикът, който знае и прилага знанието в живота си, е добър.
Външно изявление на Любовта - това е Доброто! Жертва и Мъдрост Ученикът, който жертвува, е добър. Ученикът, който е мъдър, е добър! Истината Ученикът, който обича Истината, е добър. Тъй го нарича Учителят. Издържане Когато ученикът е бил при Учителя си, после ще получи изпитания, за да се изпита
Любовта му. Ако ученикът люби, той ги издържа. Любовта издържа всичко! Любовта и Мирът Ученикът ще познае, дали има Любов, ако има мир.
Ако Любовта не може да даде Мир, тя не е Любов. Доброто Ученикът трябва да знае, че Учителят винаги желае най-доброто на ученика си. Учителят
желае ученикът да издържи изпитанията и да превъзмогва изкушенията.
Младост Който живее в Любовта, той е всякога млад. За ученика няма старост - той живее в
Любовта; затова е ученик. Светът не разбира Любовта.
Който живее в Любовта, той е всякога млад! Истина и
Любов. Ученикът трябва всякога да действува с Истина и Любов
Любовта всякога оправя нещата. Тя е най-възвишеното и благородното.
А Истината го освобождава. Тя е силата, която движи човека по вечния Път!  Истината Когато дойде ученикът да каже една лъжа, нека си спомни думите на Учителя:
Истината е наша, а лъжата - не! И ако е ученик, той няма да излъже!   Изпит Ученикът трябва да знае, че никога няма да мине два пъти през един и същ изпит. Затова
той трябва да гледа да го издържи добре. Не го ли издържи, пропада в този изпит.
Друг изпит ще му се даде, но този няма да се повтори вече. Истината Казването на Истината е една операция без упойка. Ученикът трябва да е готов да издържи
Истината! Тогава той е силен. Той знае, че в своята вътрешна същина
Истината е винаги блага! Отговор Има въпроси, на които ученикът трябва прямо да отговори. Ако ученикът отговаря на
тези въпроси със заобикалки, той не говори Истината.
Учителят знае Истината. Изпитва се само ученикът. Сила и благородство
Силен е ученикът, само когато не прави зло. И в това седи неговото благородство! Знание и Любов Ученикът трябва да се стреми към знанието с Любов. Знание, придобито без Любов,
огрубява; а знание, придобито с Любов, облагородява. Това е истинско знание! Свещени чувства Ученикът не трябва да търгува със своите свещени чувства.
Безкористието е качество на Любовта. В нея всичко е ценно. Грехът Когато грехът дойде, ученикът изгубва всичко, и то моментално.
Ученикът е силен, не само когато добие богатства, но и когато умее да ги запази. Мир Ученикът трябва да бъде тих всякога. Не само привидно, но дълбоко в душата си да има мир.
Човекът на Мира излъчва едно неземно сияние, което внася хармония в околните. Мир Мирът говори за присъствието на Духа! Любовта Ученикът не трябва да се цапа, за да може да живее в Любовта.
Един момент, изживян при извора на Любовта, струва повече от 100 царски корони. Ментално поле Когато ученикът е в размишление и съсредоточение, той не трябва да се отвлича от
нищо, да е в хармония със своите мисли и да се намира в умственото поле. Учителят Невъзможно е посвещение без Учител! Необходим е Учител за ученика. Той е, който
ще му даде едно право направление в живота тук на земята и горе в невидимия мир.
Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му
подробности.  

Слънчева

Слънчева

 

размисъл...

Преди няколко дни гледах филма-"Херкулес". Хареса ми и се замислех, колко мъдрост има..., ако се вслушаме в думите.... Жреците, които винаги са се старали, чрез своите тълкувания на природните явления и закони да управляват хората. А чрез страданието, което причиняват учат и ни учат на ценните уроци на Битието. Тълкуванието на хората, с техните слабости и грешки, обърква другите... А наистина Хера /Майката Земя/ и Зевс /небето, Слънцето ако щете/ не трябва да воюват. Любовта е, която ни помага да разбираме всичко, да приемаме света, в който живеем. Кентавърът научи Херкулес да се владее-или по-точно "Преди да бъдеш, герой, преди да бъдеш Бог, трябва да се научиш да бъдеш Човек!"... След множество изпитания, след битките с Демоните /чужди и наши/, разбираме, че не Боговете искат от нас и ни карат да вършим глупости, а ние самите... Когато /ако / се справим със собствените си страхове, разбираме, че сме просто човеци, които са дошли да научат нещо важно-Земята и Небето са заедно, а ние ги делим...

Слънчева

Слънчева

 

Нежност и грубост

...Грамадна е разликата между външната форма на нещата и тяхното съдържание.
Сега да разгледаме практическата страна на този въпрос. Всеки човек носи в себе си идеи, мисли, желания от своето минало, които днес го спъват в пътя му. Той чете, интересува се от новите идеи, минава за нов човек, но външно само. Щом го поставят на изпит, той не може да приложи новите идеи и постъпва по стар начин, според това, което е вложено от миналото в него. Дълго време трябва да работи той с новите идеи, докато станат плът и кръв за него. Това се проверява всеки ден в живота. Срещате един учен човек, който е свършил три факултета — по какъвто въпрос заговорите с него, всичко знае. Той познава всички философски системи. Обаче, ако го поставите в някакво трудно положение, въпреки всичките си знания и той ще направи същите грешки, каквито и простият човек. В дадения случай разликата между учения и простия се заключава в това, че ученият ще направи добро или зло като учен, а простият — като прост човек.
Следователно не е достатъчно само човек да има знания, но той трябва да знае как да ги използва. Същото може да се каже и за окултните ученици. За окултния ученик не е достатъчно само да придобива знания, но той трябва да е готов да ги прилага, да знае как да се справя с тях. Иначе той ще се намери в положението на бедния човек, който копае, работи с мотиката по неволя, а не от съзнание. Дайте пари на този човек, да видите какво ще направи с тях. Той веднага ще напусне мотиката, ще се облече хубаво и ще тръгне с другари по театри, по концерти, по кръчми — ще удари на ядене и пиене. Той ще се мие, ще се чисти, отвън да бъде чист, а дали вътрешно е чист, за това няма да помисли. Този човек ще мяза на учените, които знаят състава и свойствата на храните, знаят кои храни са най-добри, но щом дойде въпрос какви храни трябва да употребяват, всичкото им знание пропада. Това не е наука, това не е знание.
Първото нещо, което се изисква от окултния ученик, е да разбира себе си, да пази онези свои чувства, които съставят основа на живота му. Кои чувства са основни за него? Запример, едно от основните чувства на ученика е да влиза в положението на всички живи същества и да знае, че и те страдат поне колкото него. Колкото малко да е едно същество, и то се мъчи и страда. Лесно е да се каже: Муха е това, комар е това и т.н. Малки са тия същества, но и те имат мъки и страдания. Че нямат съзнанието и интелигентността на човека, това е друг въпрос. Разликата между всички живи същества се заключава в степента на тяхното съзнание, в степента на тяхната интелигентност. Като изучавате живота на паразитите, виждате, че и у тях има известна степен интелигентност, чрез която познават на кои части от човешкото тяло месото е по-меко, по-мазно и на които места кръвта е по-чиста, там нападат. Учените наричат тази специална интелигентност на паразитите инстинкт. Така трябва да гледате на всички живи същества. Отречете ли всякакво съзнание на малките същества, отречете ли и най-малката им интелигентност, вие не може да се наречете благороден човек, още повече не можете да бъдете окултен ученик. Ученик е само онзи, който върви по стъпките на Белите Братя. Белите
Братя гледат на всички живи същества с подобаващо уважение и почитание. Те зачитат живота и на най-малките същества, защото всичко живо в природата има свое велико предназначение.
И тъй, като ученици вие трябва да влизате в положението на всички живи същества, колкото и малки да са те. Ако влизате в положението на малките същества, толкова повече ще влизате в положението на човека. А колко повече трябва да влизате в положението си като ученици на една и съща Школа! Да влизате в положението на всички живи същества, това е едно от нежните, от благородните чувства на човека, което се отличава по своята форма, по своя състав. Ако анализирате нежните, благородните чувства на човека, ще видите, че те коренно се различават от другите чувства както по форма, така и по състав. Обаче и те са изложени на постоянни промени. Такова е естеството на духовния свят, към която област спадат чувствата. Там всичко се мени, всичко е в постоянно движение.
  Нежност_и_грубост

Слънчева

Слънчева

 

Свещени думи на Учителя - продължение

Златни правила: 1. Човек трябва да носи душата на едно дете.
2. Човек трябва да бъде умен.
3. Има тревоги в живота, които нямат ни-
какъв смисъл.
4. Станала някаква погрешка - тя може да се поправи.
5. Човек не трябва да живей за себе си, Той трябва на всяко място да осветява Името
Божие. Бог Туй, което ви показва отвътре как да направите нещата - то е Бог. Две стъпки Най-първо Бог трябва да влезе в нас. Той ще ни разшири и ще осмисли всичко и втората
стъпка - трябва ние да влезем в Бога, ние да се ограничим в Него, за да можем ние да се
разширим. Две положения Или ти ще любиш Бога, ще живееш за Него, ще бъдеш при Него, тъй ще го обичаш; или ще
пуснеш Бог да влезе в теб, тогава Той ще се ограничи. Защото и Бог се ограничава, когато
обича хората. Чистотата Чистотата е качество на човешкия дух. Когато духът действува, човек е чист.
Чистият човек от болести не страда. Чистотата е един свят на Бога.
За да бъдеш при Бога, трябва да бъдеш чист. Благословението Действаш ли разумно, Бог те изпълня с Любов. Противодействуваш ли Му, Той те лиши от Любовта. Той казва: „Когато ми отвориш път, аз ще мина и ще ти донеса
благословение." А щом Му затвориш пътя, Той те лишава от Неговото благо. А Неговото
благо е Любовта. Умът трябва да приготви пътя на Любовта. Любовта Ще си представиш Любовта като един идеал; той върви, и ти вървиш след него, че
какво по-красиво от това? Жертвата Ти сега трябва да учиш жертвата, защото Любовта по това се познава. Централа Време е вече да се образува една мислова централа, светлината на която да се изпраща
по целия свят, както Слънцето - своята светлина. Слънцето е централа, чрез която се
пренася светлината и топлината на земята. Така и човешката мисъл е централа за
предаване на друг род светлина на земята. Когато тази енергия премине в мозъците на
хората, от тях започва да се излъчва светлина способна за работа.
Ако духовните хора придобият силна мисъл, Царството Божие ще дойде на земята. Учителят Какво ще стане с ученика, когато Учителят му замине за другия свят? Този страх не е на
мястото си. Добрият Учител е подобен на опитния капитан на парахода. Той никога няма
да спре парахода сред морето. Щом е тръгнал на път, Той благополучно ще изведе пътниците
на определеното пристанище.
Ако Учителят замине, учениците му ще се намерят в същото положение, в каквото са
били при него. Добрият и съзнателен Учител внася светлина в умовете на учениците си,
благодарение на което и без неговото външно отношение към тях, те продължават да се учат.
Учителят е проява на Божествената Светлина. Бог Не се съмнявайте в съществуването на Бога.
Бог изпълва цялото пространство и всички светове се поддържат от Неговата сила. Не е
въпроса дали съществува Бог или не, но кардиналният въпрос е - да живеем съобразно
с Неговите закони, ако искате да бъдете здрав по ум, по сърце и по тяло.
Как ще живейте - това е важно. Най-красивият момент Най-красивият момент е изгряването и залязването на Слънцето. Вторият красив момент е изгряването и залязването на Венера.
Третият красив момент е изгряването изалязването на Сириус. Това са трите най-важни момента в живота на човека.
Слънцето представя Божествения живот, който постоянно изгрява в човешката душа.
Венера представя Божествената Любов, която търси път да проникне в човешкото сърце. Сириус символизира Божията Мъдрост. Разменната монета Да обичаш човека значи да му дадеш нещо от своята мисъл, от своите чувства и от своята
сила. Това са разменните монети в духовния свят. Красотата Красотата е нещо разумно. Красотата седи в твоята мисъл, в твоето сърце, в твоята воля.
Реализираната красота, това е воля, съдържанието на красотата е човешкото
сърце, а онзи простор, човешкият ум го донася. Да служите За да служите на Господа, облечете се с най-хубавите си дрехи, с най-хубавите си
чувства, с най-хубавите си постъпки. Плодовете се обличат с най-хубавите си дрехи,
светлината се облича с най-хубавите си бели дрехи.
Въздухът - също. Така те служат на Господа. Любовта Любовта е единствената сила, в която горението не оставя никаква пепел, никакъв дим. Единствената сила в света, в която няма обратни реакции. Светлината в ума е любов. Топлината в сърцето е любов. Силата в тялото е любов. Музиката При възпитание на хората за бъдеще, музиката трябва да влезе като един от
мощните начини за възпитание. Човек, който не пей в себе си, той не може да се възпитава,
не може да чувства правилно, не може да мисли правилно, не може да постъпва
правилно. Всяка една работа ще й пееш в себе си. Подтик Всеки, който обича и е обичан, той е възкръснал; никой човек сам от себе си не
може да ви обича. Всеки човек, който ви обича, има подтик от Бога и ако той е верен
на този подтик, той се благославя. Всякога, когато възприемаш любовта, то е подтик от
Бога. Предците Всички трябва да бъдете готови да възприемете тези предци на човечеството,
които сега идат. Писанието казва: „Ще се заселя между тях и те ще ми бъдат народ и аз
ще им бъда Бог." - Бог, който е Любов, ще възрасте в нас и ще ни даде онази свобода. Свещени думи на Учителя   “Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа. Това са трите начала, от които всичко произтича. Люби всичкия Живот, всичката Светлина, всичката Свобода. Мъдър бъди! На Истината всякога верен остани.“ Изгрев, 23 май 1935 г., София

Слънчева

Слънчева

Размисли по беседа

“Приемете властта, която Бог ви дава чрез Любовта. Научете се да любите Бога! Научете се да любите своя ближен! Научете се да любите и себе си! Това е новото. Само така ще имате ново разбиране, нова култура. Тогава, като се срещнат двама души, няма да се гледат като неприятели, но като братя, които служат на един Бог. Само тогава хората ще разберат, че светът е създаден за тях. И животът им ще се осмисли. При това положение разсъжденията на философите за Бога, дали Той съществува, или не, ще пропаднат. Човек чувства това по вътрешен път. Той е свързан с физическия свят чрез тялото си, с духовния – чрез чувствата си, а с Божествения свят – чрез онова, което дава от себе си. Човек взима повече, дава по-малко. Той се страхува да бъде щедър. Трябва ли планинският извор да се страхува да дава? Колкото повече дава, толкова повече се излива Божието благословение.“   Даде ми се всяка власт     Колко трудно е да пропуснем Любовта през себе си. Много по-лесно е да сме злопаметни, да мразим и да храним жажда за отмъщение. Толкова много хора живеят в миналото. Някой мрази турците, щото някога сме били под тяхно робство. Друг мрази лекарите, щото един лекар някога му отказал лечение. Мразим германците, щото имаха Хитлер. Или руснаците, защото имаха Сталин... Някои мразят всички джаз  изпълнители, защото някой им е казал, че е музика на “черните/негрите“, други мразят опера, щото не я разбират и никой не им е показал красотата й. Мразим, съдим, тровим. Себе си. И света... А е нужно просто да спрем и помислим, да анализираме случая, без да се генерализира, обобщава.   Умението да живеем тук и сега. Умението да приемем човека срещу себе си. /Сещам се за един поздрав - “Намасте!“, по-скоро един превод на тази дума-“Богът в мен, поздравява Богът в теб!“ Да се зарадваме на човека срещу себе си. Да сме утихнали и забравили, какво ни е казал баща ни, майка ни, да чуем себе си. Онази мъничка частица вътре в нас, която е чиста любов... Защо да мразя съседа си, само защото някога се е скарал с баба ми?.. Защо да мразя турчина, в чийто магазин влязох и ме обслужи, културно, с внимание, само заради това, че някога, някой турчин е властвал по тези земи?... Най-малко е добре да простя заради себе си. Защо да мразя “запада“, защо да мразя и отричам “изтока“? Та всеки човек, всеки народ, има нещо добро, развива, проявява частица от Цялото... Разбира се, трябва да се изучават фактите, да се търсят причините и да се знае историята. Но защо това да подхранва омраза, разделение?... Липсата на мислене, на знания /на светлина по някои теми/, води до отрицание, до злословене и омраза.   Трудно се обича. Трудно се прощава.  Трудно е да приемем себе си, да живеем в мир със себе си... Не с его-то, а със себе-то. Вътрешното... С шепота на сърцето и разума, разумното сърце.Трудно е да признаем своите си грешки, пред себе си. Но това е първата стъпка към смирението и желанието да се променяме. Първата стъпка да потърсим светлината вътре. Толкова е изморително да се чуват викове от всички страни кой е по-по-най-! умен, прекрасен, знаещ... Но недоволен! От себе си и света! Нужно е само да проявим мъничко здрав, аналитичен ум. И тогава се изчиства до блясък душата, благородството й... И аз имам моменти на яд, на недоволство, но не от човека от среща, а от културата му, от поведението му, от липсата на професионализъм... Тогава мога да изкажа принципно мнение и да изразя несъгласие. Но това не е, защото мразя човека, а защото обичам себе си и искам всички да сме в по-красив свят, да се променяме, развиваме и да сме разумни... Когато съм разумна, добронамерена и честна с хората, естествено е да очаквам същото. Но не е така за всички и тогава има противоречие, започвам да търся причините за несъответствието. Дали съм сгрешила с нещо към отсрещния или той просто е на различно стъпала от развитието си и не може да е друг, освен груб и неморален, например?... Но пък хора, които не искат да се променят е добре да се заобикалят... Живота ще ги научи някой ден...   “Какво ви очаква днес? – Малко пръст. Понеже сте неблагодарни и недоволни от живота, ще сипят малко пръст върху очите ви и ще станете доволни. Това е неразумно разрешаване на въпросите. Не е нужно да умре човек, за да научи истината. Тя се учи при Любовта в училището на земята. Човек е дошъл на земята да служи на Бога, на своя ближен и на себе си. Разумният живот включва три неща: да познаеш Бога чрез Любовта – великото благо на живота. После, да познаеш ближния си пак чрез Любовта. Най-после, да познаеш себе си. „Познай себе си!“ Така са казвали още старите гръцки философи. Сегашните хора обичат себе си, но не са минали през първите два закона. Предстои им да се качват нагоре: от третия закон – любов към себе си, да минат към втория – любов към ближния, а оттам към първия – любов към Бога. Този е еволюционният път на развитие. Бог живее в нашата душа и в нашия дух. Следователно, като познаеш Бога, ще почувстваш такъв мир и радост в себе си, които ще осмислят твоя живот. Любовта към ближния е пъпка, която започва да се разпуква и цъфти. Тази любов дава условия на пъпките да цъфтят и зреят. Божията Любов дава живот. Любовта към ближния дава условия за цъфтене и зреене на плодовете. Любовта към себе си е узрял плод. Това е човек с убеждение, който знае, че има една сила в света, наречена Бог. При всички грешки на хората Той седи тих и спокоен, само наблюдава, без да говори. Така Бог проявява своята Любов. Каквато грешка и да направиш – в умствения, чувствения или физическия свят, Той казва: „Изправете грешката си!“ „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.“ Това е новото в света. Всеки се бори за тази власт. – С кого се бори? – Със смъртта. Всеки е насочил дългобойните си оръдия срещу нея. Време е вече човек да победи смъртта, да не бъде неин роб. Който е роб на смъртта, той не може да бъде свободен. Тя е заробила, както отделния човек, така и обществата, и народите. Много народи е покосила тя и още много ще коси. Ако и нашата земя не възлюби Бога, и тя ще изчезне. Обаче земята признава Бога и Го слуша. По Негова заповед тя се движи около себе си и около слънцето. И слънцето признава Бога. Каквото Той му заповядва, всичко изпълнява. Той му заповядва да изгрява и да носи благословение на всички живи същества. Да бъдем като земята, да се въртим около своята ос и право да мислим! Да бъдем като слънцето, щедро да раздаваме благата, които Бог ни е дал. Казано е в Писанието: „Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Отца вашего, Който е на небеса“. Приемете властта, която Бог ви дава чрез Любовта. Научете се да любите Бога! Научете се да любите своя ближен! Научете се да любите и себе си! Това е новото. Само така ще имате ново разбиране, нова култура. Тогава, като се срещнат двама души, няма да се гледат като неприятели, но като братя, които служат на един Бог. Само тогава хората ще разберат, че светът е създаден за тях. И животът им ще се осмисли. При това положение разсъжденията на философите за Бога, дали Той съществува, или не, ще пропаднат. Човек чувства това по вътрешен път. Той е свързан с физическия свят чрез тялото си, с духовния – чрез чувствата си, а с Божествения свят – чрез онова, което дава от себе си. Човек взима повече, дава по-малко. Той се страхува да бъде щедър. Трябва ли планинският извор да се страхува да дава? Колкото повече дава, толкова повече се излива Божието благословение...“ Даде ми се всяка власт  

Слънчева

Слънчева

 

Дете

Едно дете на края на дъгата

полива цвете и се смее.

Танцува сякаш, помаха ми с ръката,

а рокличката му белее...

Едно дете сега свободно тича

душата му лети и пее.

Едно момиче, толкова обичано,

при ангелите нежни ще живее...

3.4.19г

Слънчева

Слънчева

 

Личност и душа

Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си. Обаче силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето. Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят, дали са личности, азове или души. Животът наличността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Аз-ът пък е баща на личността. Значи съзнанието – низшето себе, и аз-ът – висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада – Божествената душа, а над Божествената душа – Божественият Дух. Окултната наука, в своето развитие, е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проявя на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби личността, ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре. Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае. Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Детето се сърди на майка си. Защо? То иска от нея 5 ореха, а тя му дава 4. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми 5 ореха!“ Защо детето иска непременно 5 ореха? Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи, колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: Колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не 5; то знае, че дините са големи и не може да се справи с 5 дини. Дори когато иска една диня, ще иска малка. Хората на личния живот са малки деца. Желанията им са подобни на орехи, на лешници и т.н. Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас на училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и коригира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучaва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал – въглища или дърва и т.н. Тия неща указват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати. Това е една от великите задачи на съвременния човек. Въпросът за храненето, във физическо и духовно отношение, е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес. Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен. Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата. Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година? – Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува. Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ; ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ. Той не е свободен човек. Свободен човек е онзи, който има знания и който може да ги прилага. Някой минава за учен, за човек с големи знания, а като се намери пред известно страдание, не може да си помогне. Знание, което не може да освободи човека от страдания и мъчнотии, или не е положително, или още не е приложено. Който разполага с положителната наука, той трябва да се лекува с нея и сам да плаща дълговете си. Истинско знание е онова, което човек всякога носи със себе си и прилага на всяко време. Новороденото дете носи известни знания със себе си и щом отвори устата си, то знае вече какво да прави. Кой учи новороденото дете да яде, да сучи от майка си? Кой учи току-що излюпеното пиленце да кълве? Следователно, като живее, човек трябва да се стреми към придобиване на знания, които ще му послужат през всички времена и епохи. Това знание наричаме Божествено. Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този живот е на степени, вследствение на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието – по друг, в душата – по трети начин, в духа – по четвърти начин и т.н. В това, именно, седи разнообразието на Божествения живот, който се проявява в различни форми и по различни начини. Божественото живее във всички форми, от най-малките до най-големите. Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива. И като умре, тя пак продължава да живее. Наруши ли законите, по които е създадена, тя умира. В това се заключава философията на живота. От гледището на тази философия човек казва: „Докато Бог живее в мене, и аз живея. Престане ли Бог да живее в мене, и аз умирам“. Дръжте в ума си мисълта: „Бог живее навсякъде и Неговата воля трябва да се слуша“. Щом Бог е създал света, трябва ли да оставим малките същества да го управляват? – „Защо е създаден светът?“ – Това е Божия работа. Щом е създал света, Бог е имал някаква велика цел. Нашата задача не се заключава в разрешението на въпроса, защо светът е създаден, но да разберем защо сме дошли на земята. Хората задават този въпрос и различно си отговарят. Някои казват, че човек е дошъл на земята да яде и да пие. Отчасти този отговор е прав, но яденето и пиенето не са единствената цел на човешкия живот. Ако нямаше ядене, малцина биха дошли на земята. Без ядене животът на земята е невъзможен. Едно от великите неща на земята е яденето. Чрез ядене хората се примиряват. Чрез ядене те разрешават противоречия в живота си. Значи яденето определя смисъла на живота. Въпросът за яденето, за осигуряване на храната е един от важните социални въпроси на днешния век. Той стои на масата на съвременния човек като пръв и най-важен за разрешаване. Като се разрешава този въпрос, трябва да се има пред вид неговото трояко значение: физическо, духовно и умствено. И тъй, всеки човек трябва да направи баланс на своите капитали, да знае с какво разполага през всяка нова година. Като има пред вид крайния резултат на своите сметки, той ще знае причините на този резултат, ще знае защо печели и защо губи. В този случай човек не се интересува толкова от резултата, колкото от причината, която го произвежда. Богатството и сиромашията са резултат на правилната или неправилна деятелност на човешкия ум и на човешкото сърце. Не е достатъчно само човек да бъде богат, но богатството трябва да бъде за него благо, да се чувства доволен от него. Ако богатството е правилно разпределено между хората, богатият би се чувствал доволен. Днес богатите хора не са доволни от положението си. Защо? Има нещо неправилно в тяхното забогатяване. Те стават богати за сметка на много хора, вследствие на което носят тяхното неразположение. Богатството трябва да бъде така разпределено между хората, че едновременно да бъде благо за всички. Злото в света се ражда по причина на това, че благата на живота не са еднакво разпределени между всички хора. Всеки човек има право да се ползва от благата на живота. Обаче ако има злато, а няма хляб, той пак ще бъде недоволен. Значи златото е нужно на човека само като средство за доставяне на хляб. Няма ли хляб, противоречията неизбежно го следват. Къде има най-малко противоречия? В живота на личността. Тя заема най-високото място в човека. По-горе от човека тя не може да отиде. Засега господарка на човека е личността. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. Можете ли да обидите силно разгорялия се огън, като му сипете няколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода? Можете ли да обидите с нещо Хималаите? Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права. За да бъде почитан, човек трябва да почита другите. Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан. Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества. И животните имат личен елемент, само че личността на човека седи най-високо, като цар на всички личности. Мнозина предават на личността Божествен произход. Ако наистина Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света. Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още в личността. Човек не познава още своята личност. Разбере ли я веднъж, той ще ѝ даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота. Двама души се сдружили и тръгнали заедно на път. Единият от тях бил дребен, нисък по ръст, а вторият – едър, здрав, силен човек. Първият взел за път няколко хляба, а вторият, понеже не обичал да носи много товар, взел само един хляб. Той турил хляба си в торбата на първия. За колко време ще им стигне този хляб? Вторият, като едър, силен човек, още в началото на пътуването изял своя хляб и започнал да яде от хляба на другаря си. Това негово поведение породило недоволство в първия. Пътят им бил дълъг, вследствие на което хлябът щял скоро да се свърши. За да запазят добри отношения, вторият пътник трябвало да вземе два пъти повече хляб от първия. Какво представляват двамата пътници? Първият пътник представлява Божественото в човека – а вторият – човешката личност, която живее за сметка на Божественото, което предвижда нещата. Дребният, малкият човек знае, че му предстои дълъг път, и взима повече хляб в торбата си. Грешката е там, че този човек се е сдружил с голям и физически силен. Божественото може да върви паралелно с личността, но да не се сдружава с нея. Ама личността била голяма, богата, разполагала с много знания. Който много знае, той много трябва да прилага. Богатият трябва да дава повече, а сиромахът – по-малко. Малката цев пуща малко вода, голямата цев пуща много вода. Такива са законите на физическия свят. В Божествения свят, обаче, законът е обратен: малкото ражда голямото. От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора. И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо. Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира. Дойдете ли до живите неща, използвайте ги; дойдете ли до мъртвите, тях погребвайте в земята. Христос казва: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си“. Личността в човека представя живота на плътта, а Божественото – живота на духа. Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно. Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва. Дето духът живее, плътта умира; дето плътта живее, духът умира. Защо? Храната им не е еднаква. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа. Ако плътта живее при духа и не умира, това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа. Ако и духът живее при плътта, без да умира, това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек. Тези два живота, именно, създават борбите и противоречия в човека. Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека. Днес хората мислят върху въпроса, защо духът не живее в съгласие с плътта и защо плътта не живее в съгласие с духа. Много естествено. Те са разменили местата си. Един ден, когато всеки отиде на мястото си, плътта и духът ще бъдат в пълна хармония и единство. Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в действителност. Обаче когато изпитанията дойдат в живота им, те виждат истинската си стойност. Може ли да се нарече силен човек този, който от една дума се обижда? Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва? Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина. Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания. Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен. При обикновените земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5–10 километра. При големи земетресения, които рядко се случват, земята се разтърсва на по-голяма дълбочина. Земята представя млада мома, която се движи около своя възлюбен – слънцето. Когато земята се разиграе силно, както при земетресенията, това показва, че като млада мома, тя се е хванала на хоро и играе. Застои ли се дълго време на едно място, без да тропне на хорце, земята започва да остарява: от млада мома тя постепенно отива към стара баба. Има страни, в които не стават никакви земетресения. Те се намират в положението на баби, които си почиват. Като се казва, че земята е млада мома, мнозина искат да се докаже това по научен начин. И да се докаже, ако не е истина, пак недоказано остава. В сегашната наука много неща са доказани, но всички не са истинни. Изучавате един, втори, трети факт, виждате, че са доказани, но между тях пак няма никаква връзка. Каква наука е тази, която не може да свърже всички факти в едно неразривно цяло? Можете ли да наречете научни факти тия, между които не съществува никаква зависимост? Един научен факт е добре обоснован, когато между него и близките факти около него съществува известна зависимост, както между живачния термометър, външната температура и подобряването или влошаването на времето. Например видите ли, че живакът в термометъра се повдига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакът в термометъра слиза, температурата се понижава. В зависимост от подигането и падането на температурата се определя времето, дали ще бъде топло или студено. Зависимостта между тия факти е не само външна, но и вътрешна, т.е. психическа. Тези факти указват влияния върху характера и темперамента на човека. Например, ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход. То ще е любвеобилно, с открита душа. Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ. Това е научен факт, за доказването на който се изискват ред наблюдения. Как ще се докаже факта, че баща и син, които са родени в един и същ град, имат нещо общо в характера си? За да се докаже този факт, вие трябва да изучавате характера на бащата и на сина и да видите дали си приличат. Ако си приличат, да разберете на какво се дължи приликата. Не само това, но ако бащата и синът са заченати в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, и двамата ще имат едно и също количество калории топлина и еднакъв род енергии. Сега, като изучавате зависимостта между характера на човека и външните условия, вие си задавате въпрос, съвпадение ли е това, или действителност. Ако е действителност, вие искате да знаете, външните условия ли създават характера или характерът указва влияние на външните условия. Когато посетите приятеля си през някой студен, зимен ден и намерите стаята му добре отоплена, какво означава това? Това показва, че приятелят ви има добро разположение към вас. Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този ден, именно, приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно оставя стаята си нечиста, неотоплена. Този ден той не иска да ви приеме, затова не ви е създал добри условия. Следователно заварите ли стаята на приятеля си или на вашия познат нечиста, неотоплена, не влизайте вътре. Студът показва, че този ден не ви приемат на гости, и вие трябва да останете у дома си, да размишлявате. Растенията разбират този закон и разумно го прилагат. Щом вън е студено, те не излизат никъде. Те не подават главата си вън от своята стая. Нищо в света, както и в цялата природа, не е случайно. Следователно не е случайна и зависимостта между външните условия и човешкия характер. Представете си, че от върха на една планина, като връх на триъгълник, извират две реки, които текат в две различни посоки и образуват двете страни на триъгълника. Едната река тече към юг, другата – към север, вследствие на което произвеждат два различни резултата. Първата река е по-топла и производителна, втората – по-студена и по-малко производителна. Ако двете реки представят краката на човека и ако при движението си с левия крак той възприема някаква отрицателна мисъл, в скоро време сърцето му ще изстине. Какво трябва да направи в този случай? Единственото спасение се заключава в това, да продължава движението си. Втория момент той ще дигне десния си крак. Ако съзнанието му е будно, той трябва да образува повече топлина в организма си, с която да компенсира изразходваната. Не може ли да направи това, в него ще се яви желание да се върне назад. Този закон съществува и в природата. Следователно човек не може да направи една след друга две стъпки, при които да става подигане или спадане на живака в термометъра. Ако при първата стъпка температурата се подига, при втората ще спада. И обратно: ако при първата стъпка температурата спада, при втората ще се подига. Изобщо, ако някъде в природата или в живота става подигане на температурата с единица, на противоположния полюс някъде става понижаване на температурата с единица. Това наричаме закон на смени в природата. Който разбира този закон, той разбира и своите състояния. Като преживее някакво високо, подигнато състояние, той знае, че неизбежно предстои понижаване на състоянието му. Като ученици, вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате. Например, виждате, че един човек се гневи. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре; ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянието, т.е. когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус – кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергия. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна или кинетична енергия, а в левия – на отрицателната или потенциална енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит: разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част – във време, когато луната се празни, а в третата – когато слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, подигане на температурата; при изпразване на луната – понижаване на температурата. Проследете какви резултати ще имате при трите случая. Направете още един опит съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна – в левия, и с тази мисъл обиколете нивата си сейте. Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити. Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества. Подигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност. Подигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат. Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони. Благоприятните условия в живота са израз на Любовта и разположението на разумните същества към човека; неблагоприятните условия са израз на неразположението към човека, по повод на някаква негова погрешка. Значи погрешката на човека е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон. Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ, Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не. Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира? При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос, защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата. Следователно личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човека да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт“. Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази? Който няма Любов към Бога. Има ли Любов към Бога, човек е придобил вечния живот...   https://triangle.bg/books/1929-12-25-19.1998/1930-01-01-05.html  

Слънчева

Слънчева

 

Свещени думи на Учителя

Страдания и Истина Щом ученикът разбере правилно страданията, той ще научи Истината. Излишното Ученикът не трябва да желае в живота сиповече страдания и повече радости, отколкото
трябва. Те са излишни. Страданията внасят повече, а радостите повече светлина и топлина. Страданията Няма да питат ученика, колко страдания е минал, но какво е научил от тях. Познаване Ученикът ще познае своя Учител, когато издигне съзнанието си в Божествения свят. Търпение Търпение, ученико, ти, който се учиш при мен! Търпението е едно от великите качества на
Бога. Търпение, ученико, търпение! Две крайности Ученикът трябва да се пази от две крайности: сърдцето като изстине, на лед става; умът
като се сгорещи, буря се образува.Сърдцето трябва да бъде топло, а умът светъл. Чистота В душата си ученикът трябва да бъде всякога чист. В Новото учение ученикът преди всичко
трябва да пази чистотата си и тая на другите. Правило Ученикът свещено държи едно правило: Божественото не се коригира. То е абсолютно!
При Божественото няма друго мнение! Ученикът никога не престъпва това правило! Университет Когато ученикът е при Учителя си, той е в университета, а инак е в училището. Любовта Любовта на ученика трябва постоянно да се пречиства, за да се слее с Любовта на Учителя.
Малкият може да се издигне до Големия само чрез Любовта.
Само Любовта прави малките неща велики. Само Любовта праща Великото при малкото!
Само Любовта прави малкото да служи на Великото! Девственост Ученикът трябва да бъде девствен. Девствеността е качество на душата; тя не е нещо външно. /С благодарност към Веселин Стоянов!/

Слънчева

Слънчева

 

Милосърдие и користолюбие

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът. (Чете се темата: „Отличителните черти на физическия и на духовния свят“.) Тема за следния път: „Влиянието на сладките и кисели храни върху човешкия организъм“. Сегашните хора трябва да поставят съзнанието си далеч от житейското море. Както вълните на морето заличават всичко, написано на морския бряг, така и житейското море заличава всичко, написано в човешкото съзнание. Казвате: „Не трябва ли да ходим при морето?“ – Можете да ходите при морето, но не трябва да живеете при него. Вълните на морето не трябва да се блъскат във вашето съзнание. Като се блъскат в съзнанието ви, те заличават всичко, което пишете. За да не става това, стойте далеч от морето. С други думи казано: Не привличайте света близо до сърцето си. Всички хора, особено младите, като мислят, че благата идат от света, увличат се в него, турят го близо до сърцето и съзнанието си, вследствие на което страдат. Много естествено! Те не познават законите на света и не могат да се справят с него. Светът е опитно училище. Който влезе в него, трябва да познава законите и елементите, с които той работи. Ако не ги познава, човек се натъква на противоречия и мъчнотии. За да влезе в света и да излезе незасегнат от него, той трябва да е завършил своето развитие. Само съвършеният човек може да работи с елементите на света и да се ползва от тях. Понеже хората влизат в света като несъвършени още, те живеят малко време и умират. При сегашните условия на живота човек не може да живее дълго време на земята. Ако той живее на земята 1000 години, нищо няма да остане от него. Или ще изопачи характера си толкова много, че в края на краищата, вместо да придобие нещо, всичко ще изгуби. Какво придобива детето, което влиза в училище, без да знае нито програмата, нито законите, които го управляват? Мнозина казват, че светът е място, дето се проявяват науката, изкуствата, религията и т.н. Ние отричаме това. – Защо? – Под думата „свят“, в тесен смисъл, разбираме външната страна на нещата, която мами човека и го въвежда в заблуждения и противоречия. Друг е въпросът, ако разглеждаме света в широк смисъл на думата, като проява на Битието, на Космоса. Там вече спадат и науката, и религията, и изкуствата. И външният свят си служи с тях, но като с украшения, както младата мома се кичи и нарежда с хубави дрехи, със златни пръстени и гривни. Тя се кичи с тях, но сама нищо не е изработила. Какво придават копринените дрехи на момата? С тях става ли тя по-благородна? Какво печели човек, ако постоянно носи в джоба си научни книги, без да ги чете? Какво придобива войникът, ако на гърдите му закачат кръстове за храброст, без да е ходил на война? Човек придобива нещо само тогава, когато обработи нещата и те стават негова плът и кръв. Истински придобивки са ония, с които човек разполага на всяко време и които изменят характера му, внасят в него нещо благородно и устойчиво. Какво става с восъка, като го турите на огъня? От огъня той се топи, става течен. Обаче щом го отделите от огъня, той отново се втвърдява. – Какво е придобил восъкът? – Нищо особено. По характер много хора са подобни на восък. Докато са в огъня, те са меки, подвижни; щом излязат от огъня, отново се втвърдяват. Това са неустойчивите характери в света. Те са подобни още на гайдата, с която българинът си служи. Докато има въздух, гайдата свири. Щом въздухът излезе, тя се свива и млъква. И светът може да се уподоби на гайда. Докато разумността е в света, той привлича хората. Щом разумността напусне света, той губи своята красота и всички бягат далеч от него. Разумността е въздухът, който пълни света и му дава възможност да свири. Гайдата е ценна, докато има въздух. Тъй щото, ако светът ви привлича заради разумността си, има смисъл да се стремите към него и да го изучавате. Но ако го търсите само за неговата външност, т.е. за кожата му, скоро ще се разочаровате. Ако кожата на гайдата не се свива и разпуща от въздуха, нищо няма да остане от нея. Това не значи, че трябва да напуснете света и да бягате от него. Живейте в света, но заради разумността в него. Изучавайте разумността и я прилагайте в живота си. С други думи казано: Възприемайте само чистите тонове, които излизат от света. Разработвайте ухото си така, че да различава чистите тонове от нечистите, да възприема само чистите и да ги отправя към душата ви. При това положение живеенето в света се осмисля. Къде е разумността в човека: вън от него, или вътре в него? Когато човек спи, разумността е вън от него. Когато се събуди, разумността е в него. Тогава той започва своята истинска дейност. Същото може да се каже и за семето. Докато е в хамбара, то е в спящо състояние и съзнанието е вън от него. Щом се посее в земята, при благоприятни условия за неговото покълване, съзнанието му се връща. Ние казваме, че семето проявява някаква дейност. Привидно, условията на посятото семе са неблагоприятни, но те носят неговото благо. Житното зърно, или какво и да е семе, може да израсте и да даде плод само ако го поставите в пръстта, под действието на влагата и на слънчевата светлина и топлина. Същите условия са нужни за израстването на човешките мисли, чувства и постъпки. Вие не можете да реализирате една мисъл или едно свое желание, ако те не хванат корен във вас. Да хванат корен, това значи да сте ги посадили в съответна за тях почва. След това трябва да ги поливате, да ги излагате на слънчевата светлина и топлина. Само при тези условия можете да очаквате от тях плод. Който не разбира законите на природата, мисли, че е достатъчно да хвърли семето на почвата и да го остави на Бога. Той да свърши останалата работа. Не, ти сам ще разореш земята, ще посееш семето, ще го загърлиш(?) и след това ще го оставиш на Бога. Влагата, топлината и светлината са в Негови ръце. Човек е дошъл на земята да се учи, а въпреки това се запитва защо светът е направен така, а не по друг начин. Когато отивате на концерт, да слушате някой велик цигулар, вие питате ли защо държи цигулката и лъка си по този начин, защо свири така, или го слушате и се учите от него? За вас е важно да слушате как свири и да се учите от него, а как държи цигулката и лъка си, това е второстепенна работа. Когато слушате лекцията на някой виден професор, за вас е важно първо съдържанието на лекцията, а после формата на изреченията, дикцията на говора му. Не е без значение и красотата на езика, с който хората си служат, но на първо място е съдържанието и смисъла на речта им. Не е достатъчно човек да знае само максимите на живота, но той трябва да знае методите на приложението им. Чувате да се говори, че трябва да бъдем добри, благородни. Обаче добротата и благородството придобиват ли се, или човек се ражда с тях? Човек се ражда добър и благороден, но той трябва да прояви добротата и благородството си, които са вложени в душата му. В помощ на това му идат условията. Казвам на едного: Развържи кесията си. Има смисъл човек да развърже пълната си кесия, но ако тя е празна, колкото и да желае да я развърже, това е безпредметно; безпредметно е също да му се казва да я развърже. Следователно, когато се казва на хората, че трябва да бъдат добри, благородни, справедливи, това подразбира, че те са пълни кесии. Природата е вложила в тях доброто, което всеки момент могат да проявят. Като знаете това, прилагайте следните правила в живота си: ако хамбарът ви е празен, отваряйте го само когато искате да турите нещо в него; ако хамбарът ви е пълен, отваряйте го само когато искате да извадите нещо от него, а не да притуряте още нещо. Ако хамбарът ви е пълен, няма защо да го препълвате; ако е празен, трябва да го пълните, не си правете илюзии, че може да извадите нещо от него. Пълния хамбар ще отваряте, за да вадите нещо от него; празния ще отваряте, за да туряте нещо в него. Ако постъпвате обратно, вие сами се излагате на опасности и на противоречия. Когато шишето ви е пълно, наливайте от него и на другите. Желаете ли само да прибавяте, без да давате на другите, шишето ви ще се пръсне. И тъй, щом ви се дават известни условия, вие трябва да знаете как да се справяте с тях. Ако трябва да вземете нещо, ще вземете; ако трябва да турите, да дадете нещо от себе си, ще дадете. Ако не можете да използвате условията, които ви са дадени, вие не сте за тях. Запример, дойде ви някоя болест. Тя е условие, задача, която трябва да решите правилно. – „Ама защо ми дойде тази болест?“ – Това не е важно. Важно е как ще се справите с нея. Преди всичко, трябва да намерите причината на болестта. Всяка болест се предшества от известно неразположение, физическо или психическо. Като намерите неразположението, ще намерите и причината, която го предизвиква. По този начин лесно ще се справите с болестта. Ще кажете, че сте учени хора, свършили сте естествените науки, математика, философия и т.н. Щом имате знания, трябва да ги прилагате. Мнозина изучават математика, работят с числата, но ги разглеждат само като количествени величини. Освен количество, числата съдържат в себе си още и енергия. Запример, повече работници свършват повече работа не само защото са повече на брой, но защото енергията им е повече. Ако две тела са нагряти до различна температура, онова, което има по-висока температура, може да свърши повече работа. То е по-активно. Когато двама души имат различна температура, по-интелигентен е онзи, който има по-висока температура. Вибрациите на неговата мисъл са по-високи и по-многобройни. Човек представя съвкупност от числа, всяко от които има определен брой вибрации. В това отношение всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка е число с определен брой трептения и с определено количество енергия. Като знаете това, изучавайте мислите и чувствата си в количествено отношение на топлина, светлина и сила, за да можете да ги прилагате на съответното място. Ако искате да разтопите някой мъчнотопим метал, ще употребите висока температура. Приложите ли към него ниска температура, нищо няма да свършите. Следователно, ако искате да свършите някаква важна работа, ще приложите мисъл, която има висока температура, т.е. голяма светлина и топлина. Когато изучавате хората, виждате, че всеки човек отговаря на известно число... ...Задачата на природата е да застави хората да работят и да мислят. Мисълта, като процес, е свързана с яденето. Както при яденето, човек трябва да асимилира и мислите си, да се ползва разумно от тях. От мислите на човека зависи неговото бъдеще. Мисленето е единственият процес, който човек върши изключително за себе си. Той яде за стомаха си, диша за дробовете си, а мисли само за себе си. Като мисли, човек плаща труда и работата на стомаха и на дробовете си. Каквото задържи той от своите мисли, това е неговата заплата. Някои ще възразят, че имат право да ядат и да дишат. Ако дадат на стомаха да яде, той ще яде; ако дадат на дробовете на дишат, ще дишат. Обаче човек има право и да мисли. Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Като замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. И тъй, същественото нещо в живота е мисълта. – „Ама трябва да ядем!“ – Съгласен съм. – „Трябва да дишаме.“ – И с това съм съгласен. Същественото обаче е мисълта. Правата мисъл е вечна. Тя следва човека навсякъде. Щом е така, мислете право, за да имате ясна представа за живота и да се ползвате от него. Не е достатъчно само да усещаш светлината на ума и топлината на сърцето, но трябва да ги възприемаш и обработваш в себе си, за да се ползваш от тях. Ето защо, правата мисъл е ценна за човека дотолкова, доколкото да му разкрие живота във всичките негови вътрешни и външни прояви. Задача за всички хора на земята е да изучават живота в сегашното му проявление. Какъв е бил животът в миналото, не е важно; какъв ще бъде в далечното бъдеще, също не е важно. Важен е настоящият живот. За да го разбере и проучи, човек се нуждае от чиста и права мисъл, която изключва страха подозрението, съмнението и т.н. На какво се дължи страхът? – На несполучливите опити в миналото на човека. Като носи в себе си далечен, смътен спомен за неуспехите си, човек се е наплашил толкова много, че мъчно се решава да пристъпи към нови опити. Само справедливостта е в състояние да премахне страха от човека. Ако отидете в държава, в която няма ред и порядък, нито справедливост, ще видите, че поданиците на тази държава са крайно страхливи. Там, дето владее пълен ред и порядък и справедливост, страхът отсъства. – Защо? – Хората разчитат на устойчивите неща. Кой не разчита на здравия параход? Кой не разчита на силния кон? За да не се страхувате, уповавайте на Бога. Той е най-силният, най-разумният, най-мъдрият. Следователно, който се страхува, той е слаб в мисълта си и не уповава на Бога. Слабата мисъл и колебливата вяра внасят страх в човека. Ще кажете, че се страхувате, защото условията и хората са лоши. Това са второстепенни работи. Ще знаете, че вярата ви е слаба. работете върху себе си, да усилите вярата си, да изправите погрешките си. Не е лесно да изправи човек погрешките си. Те се дължат на хиляди оплитания в миналото. Днес всеки трябва да вземе при себе си въжето на своето минало и да започне нишка по нишка да го разплита. За това се изисква дълъг период на работа върху себе си. Съвременните хора се нуждаят от нов начин на възпитание; те трябва да се изучават, да знаят през какви епохи са минали. В характера и в проявите си човек носи отпечатъците на епохите, през които е минал. Като изучавате себе си, както и ближните си, виждате, че сегашният човек живее още в своето минало. Ето защо, докато не се освободи от миналото си, той не може да приложи новото. Миналото крие в себе си стари, отживели времето си форми, вследствие на което човек трябва да ги остави настрана. Някой казва за себе си, че е сериозен човек, справил се е вече с миналото. – По какво познавате сериозния човек? – „По мислите, които го интересуват.“ – Какви са мислите му? – „Не зная какви са мислите му, но все надолу гледа и постоянно е замислен.“ – Не, мислещият човек не гледа нито надолу, нито нагоре. Мислещият човек е вглъбен в себе си. Мисълта му е всякога права. От центъра на слънцето към горната час на главата му е отправен един перпендикуляр. Това показва, че неговата мисъл е свързана с центъра на слънцето. Ако от главата на даден човек не е издигнат перпендикуляр към слънцето, ние казваме че мисълта му не е нито права, нито дълбока. Правата мисъл обновява и весели човека... ...„Искам да имам права мисъл“, т.е. отвес към слънцето. С други думи казано: Искам да имам прави отношения към Бога. Който има правилни отношения към Бога, мисли за Него и Го обича. Щом Го обича, той Го разбира. Ако няма правилни отношения към Бога, човек се страхува от Него, вследствие на което не Го разбира. Който не познава Бога и не Го разбира, той не може да мисли право. Този закон е верен и по отношение на работата, и на ученето. Каквато работа започне, човек винаги трябва да работи с Любов. Каквато наука изучава, трябва да вложи Любов. Дето е Любовта, там е успехът. Без Любов няма успех. Ако изучавате числата с Любов, вие ще дойдете до известни открития. Днес вие си служите с числата като със символи, без да знаете техния произход. Освен количествени величини, числата представят още и силово съдържание. Освен това те крият в себе си дълбок, вътрешен смисъл. Който разбира смисъла на числата, може да се ползва от тях. Запример, ако разбирате числото 6, вие можете да произведете всички числа, които са произлезли от него; ако не го разбирате, ще попаднете в числото 6 като число на илюзии и нищо няма да постигнете. С числото 6 се изразява Соломоновият знак – два преплетени триъгълника, единият с върха нагоре, а другият – с върха надолу. Ако попадне в триъгълника с върха нагоре, човек ще се ползва от условията на живота; попадне ли в триъгълника с върха надолу, ще се натъкне на големи нещастия. Ако разделите числата от 1 до 10 в три категории, ще имате следната табличка: 1, 2, 3 – от Божествения свят. 4, 5, 6 – от ангелския свят. 7, 8, 9 – от физическия свят. Това трябва да се докаже и разбере. Нещата се разбират само при правата мисъл. Без нея няма живот. Тя е външна проява на Божествения свят. Стремете се към правата и чиста мисъл, за да проникнете във Великия свят. Като ученици на Великата Школа на живота, всякога започвайте живота си с правата мисъл, а не с доброто и злото. Бъдете художници в работата си, да виждате предметите ясно, за да можете правилно да нахвърляте красивите линии, т.е. да ги поставите така, както са в природата. След това всички ще кажат за вас, че сте велик художник. В заключение казвам: Мисълта съществува в живота като външна проява на Божествения свят. Следователно вие трябва да нанесете мисълта върху себе си, както художникът нанася красивите линии на природата върху платното си. Колкото по-вярно е нанесена мисълта, толкова по-ясна представа имате за нея. Ако я нанесете несполучливо и вложите в нея несъществени неща, вие влизате в крива посока на живота и се натъквате на мъчнотии и нещастия. И тъй, както добрият художник снема вярно линиите на природата, така и човекът на правата мисъл трябва да се държи за отвеса, т.е. за перпендикуляра, отправен от главата му към центъра на слънцето. Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът. Милосърдие и користолюбие

Слънчева

Слънчева

 

Свещени думи на Учителя 2

Два обекта Да се концентрира - това е нещо естествено за ученика. Когато в съзнанието му
влезнат два или няколко обекта от материалния и духовния свят и се преплетат -
той се разсейва. Това той не трябва да допуска. Ученикът трябва да се концентрира
само в тая посока, в която седи духовното напредване на всички души и на своята - над
всички лични амбиции! Голямата паница Има ученици, които работят с малки мотики, а после искат голямата паница.
Затова Учителят понякога ще заведе ученика при мотиките, сам да си избере една
мотика, и според мотиката и паницата. Да и Не Ученикът трябва да бъде силен, че да може да каже Да и Не по принцип. Когато нещо по
принцип не бива да се приложи, да каже: Не! А когато трябва да се приложи, да каже: Да! Любов и смисъл Ученикът трябва да знае, че живот без Любов не е възможен.
В Любовта всички неща се осмислят. Любов и ум Само Любовта е, която може да смекчи нещата, а умът да им даде цена.
Мекотата е външният израз на Любовта. Пасивност Само по отношение на Бога умът на ученика трябва да бъде пасивен - да
възприема. Смирението поставя душата във възприемателно състояние. Синьо и бяло Ученикът трябва да внася в себе си Синята и Бялата Светлина. Те ще помогнат за неговото
духовно повдигане. Ученикът трябва да използува животворното действие на разните
видове лъчи за своето повдигане. Изкуствени желания Ученикът трябва да се пази от изкуствени желания, те съсипват. Естествените желания на
душата, те са здравословни за ученика и служат за неговото повдигане.
Естествено желание е само това, което е съгласно с Волята Божия - което иде от Бога!
Естествено желание е това, което води към изобилен живот. Съмнение Когато ученикът се съмнява, той се демагнитизира и тогава изгубва тази
естествена привлекателност, която е имал. Интуиция и ум Ученикът трябва да бъде последователен на природата си. Някои ученици, когато
действуват по интуицията си, вървят добре, а други, когато мислят, вървят добре. Планът на Битието Ученикът не трябва да мисли как ще израсне. Той само трябва да учи. Този въпрос не
влиза в неговия план, а в Божествения План на Битието. Победа Когато ученикът побеждава, той се радва, а с това радва и Учителя си.
Ученикът побеждава, когато призове на помощ силите на небето!

Слънчева

Слънчева

 

поздравче от приятел

Искам да те поздравя с това стихотворение (казвали са ми, че в него се съдържа сентенцията на будизма) Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник; Ако посрещаш Краха - зъл предател, еднакво с Триумфа - стар циник; Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив; Ако изчакаш без да се отчайваш; наклеветен - не сееш клевети, или намразен - злоба не спотайваш. но ни премъдър, ни пресвят си ти; Ако злодеи, клетвата ти свята превърнат в клопка и го понесеш; Или пък видиш сринати нещата, градени с кръв - и почнеш нов градеж; Ако накуп пред себе си заложиш спечеленото, смело хвърлиш зар, изгубиш и започнеш пак, и можеш да премълчиш за неуспеха стар; ...... Ако в тълпата Лорда в теб опазиш, в дворците - своя прост човешки смях; Ако зачиташ всеки, но не лазиш; Ако от враг и свой не те е страх; Ако запълниш хищната Минута със шейсет секунди спринт поне веднъж Светът е твой! Молбата ми е чута! И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж! …………………………… Ръдиард Киплинг

Слънчева

Слънчева

 

Духовни поучения от Учителя Петър Дънов

1. Който взeма, трябва да дава. Който не дава, плаща с лихвите.
2. Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости. В такъв случай, за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов.
3. Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости. Помагайте на хората, без да се свързвате с тях.
4. Когато обичаш някои хора, Бог ти ги е поверил да ги повдигаш.
5. В Любовта има граници, които не трябва да се прекрачват.
6. Истинската любов започва със закона на даването.
7. Пазете се от подражание.
8. На земята щастие няма. На земята има само учение.
9. Щом се намерите в трудно положение, говорете на душата си, тя ще ви помогне.
10 .Всеки сам трябва да намери пътя към истината.
11. В Божествения свят всички души са свързани в едно цяло.
12. Във физическия свят няма условия всички хора да бъдат богати и учени, обаче всички хора има условия да бъдат добри.
13. Единствената собственост, която човек има, това е неговото тяло.
14. Във всеки човек Бог е вложил по една основна дарба, която той трябва да развие.
15. Знанието се превръща в сила, когато се прилага.
16. Вие сте началото на съвършенството.
17. Щом се натъкнете на мъчнотии и страдания, ще знаете, че някой ви е похвалил.
18. Колкото по- често се вслушвате в обещанията на хората, толкова по- често ще се подхлъзвате.
19. Ум без търпение, това е колело без ос.
20. Всяка крива присъда, всяка неестествена любов не са нищо друго освен ядене от забранения плод.
21. Пътят на слизането са човешките желания. Пътят на възлизането, това са човешките мисли.
22. Направете това, което Бог е вложил във вашите души.
23.Ще жертвате настроението си заради разумността. Ще жертвате разумността заради Любовта.
24. Човекът е дошъл на Земята да учи закона на смирението и закона на търпението.
25. Бъди чист като светлината, прозрачен като водата, обилен като Любовта, светъл като Истината, хармоничен като Мъдростта, твърд и непреклонен като Правдата, устойчив като Добродетелта.
26. Ако животът ви се обезсмисля, вие сте в свят на заблуждения.
27. Бог ви изпитва чрез децата ви, чрез мъжа ви, чрез жена ви, чрез всички ваши близки и познати.
28. Хората търсят щастието, без да са готови за него.
29. Смисълът на живота се заключава в служене на доброто. Ако не служите на доброто, вие ще изгубите и здравето, и силата, и знанието си.
30. Мислете за непозволеното, за забраненото и не се страхувайте. Тогава в ума ви се събуждат ред контрасти. Истината се намира между контрастите.
31. Истината е Любов, а Любовта е Истина.
32. Вие сте добри, но не сте проявили добротата си както трябва.
33. Всеки трябва да изработи нещо ценно в себе си, което да го отличава от другите хора.
34. Докато човек не се научи да обича, любовта му ще охладнява.
35. Вие трябва да намерите във всеки човек по една добра черта, заради която да го обичате.

Слънчева

Слънчева

 

Първото правило

Първото правило Най-първо от всичко Люби Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум
и сила. Това ти трябва и не ходи по чужди врати да просиш.
Бог те е въвел в рая на човечеството, не търси забранения плод на Доброто и Злото.
Търси само Него, и служи Му, и Той ще те благослови.
Учи, на Любовта служи! Моите добри пожелания.
(19.07.1944 г. Мърчаево, 9 часа сутринта) Недостигнатото Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна вяра. Във вечната Любов, други са
законите за живота. Любовта иска изявление.
Мъдростта - приложение. Истината - осъществление.
Само моята душа носи Любовта, Мъдростта и Истината.
Аз към теб съм бил всякога абсолютно истинен. Великият закон на живота се мени,
без да се изменя, изявява се, без да се изяви. Теб едно ти недостига - Недостигнатото.
Царството Божие. Правила В пълната и съвършена Любов расте и се развива сърцето.
Във Великата и пълна Мъдрост на Бога се просвещава човешкия ум.
  Изключване Истината изключва всяко удоволствие. Мъдростта изключва всяка лекост.
Любовта изключва всяко насилие.
Свещени думи на Учителя

Слънчева

Слънчева

 

стихове

Елате, елате всички в моя свят, елате и подайте си ръце! Там ни болка има, ни духовен глад, там всичко е огромно, пламнало сърце! Там няма роби на комерсиални чувства, там няма завист и омраза. Освободени всички, без духовни блудства, освободени от житейската зараза. Елате в моя чуден свят кадето любовта не гасне. Там ни болка има, ни духовен глад, там всичко бяло и прекрасно е! ******************************************************************* "......и създаде Господ Човека. Мъж и Жена Го създаде......" Когато замечтая със затворени очи твоите очи отсреща пак ме гледат. Нахлуваш в спомени и в мечти и твоето лице от неизказана любов е бледо. Жена съм аз, а мъж си ти - какво ли повече да искаме? Живеем прагматично в безлюбието си желания съвсем човешки да потискаме. Че неприлично е да си жена и в женственост от плът-безплътна да догаряш. Мъжът е по-прието да има и права, макар и той от страх желанията да затваря. Предпочитаме да бъдем там, където има кяр от нещо материално. Но любейки се всеки си е сам, дори да няма обич, топлина не е фатално. Сега сме роби на разни правила, стремеж към положения обществени. Забравихме, че ти си мъж, а аз жена - любов и топлина умират девствени. '98 *********************************************************************** Аз исках да докосна любовта ти. Направих жертви и не съжалявам. Но Бог отсъдил е така - в страданието любовта да изживявам. И няма думи, нямам вече нищичко, което да заложа и обричам. Защото всичко взето е от мен... и ми остава само да обичам. '96 ************************************************************************ "Душата ми обрулена и мъртва пустее без икони и олтар. В нея аз ви пуснах, като в църква, а трябваше да сложа катинар..." Д. Дамянов Над стиховете ти притихнала съм като пред икона. Ръката ми сама повдига се за кръст. Душата ти ме гледа от висотата на амвона, макар и в тялото създадено от пръст. Мъката голяма ще възпея, щом ражда толкова любов. Макар и аз за обич да копнея и мислено да пращам своя зов... Не знам дали е наказание, дали награда да носим в себе си сърца такива. Но участта любов да даваме, на нас се пада. И ще я раздаваме докрай. - Животът бързо си отива. Благодаря!-ще кажа на поета, докоснал моята душа ранена. А мъката ми, дваж проклета! Щом обич ражда да е благословена! ************************************************************************** Родилни мъки - нов живот, в чистилище с подли същества. Бродираме живота - бод след бод, тъчем пътека - собствената си съдба. Изграждаме света. О, не - рушим! Дали със сила или със слова. Уж с намерения добри, а все грешим, живеем. А какво остава след това? Душата си не чуваме, не се поглеждаме, не търсим градивната, пречистена частица в нас. В живота глупост и суета отглеждаме. И няма Ние, има само АЗ! **************************************************************************** Политическа действителност Европа. Европа казвате. Към нея трябва ний да се стремим. Да забравим петвековна епопея, Европейско място да си отредим. Къде да хвърлим Българската гордост? Духът на наще прадеди? Европа казвате, тя и народност и граници отново да определи. Та тази именно Европа с пет века политически стремеж остави цял народ да гине и пускаше в действие най-лицемерния брътвеж. А тук един народ измираше. И клан, и бит, духовно обруган. Европа смисъл не намираше да обуздава башибозушки ятаган. ***** Смятат ни сега за прости и диваци. Да! В пет века робство, дивота дедите ни са расли. Но пък си имаме герои и юнаци духовно войнство, измъкнало ни от чуждопоклоническа нищета! Гордея се със миналото диво на народа див, но оцелял! - За Паисий тук ще ви попитам дето нещо незначително е бил създал?.. За век и половина лутане, свободни спасители си търсим и все ровим. Стараем се да угодим на влиянията модни, а своята духовност, гордост тровим. Ех, политици родни, наши, уж най-лични ви избираме. А пък България в света да се изправи все се плаши достойно място с гордост не намираме. За да има Българска държава, за да може с гордост тук детето ми да порасте, опознайте си предците главно! И се вижте вий какво не сте! 9.07.97г. ********************************************************************************** Отдавна вече всичко е казано. Няма стих, нито проза различни. Най-великото, най-просто е и не трябва да бъде доказвано, че в доказване на Великото сме безлични! *********************************************************************************** Бях вятъра бушуващ вън разлюлявах тревите, дървесата, понесох се, докосната от тихия любовен звън затоплена на Слънцето с лъчите колесати. Превърнах се в нежен полъх и вдъхнах аромата на цветята. Погалих всички с нежният си дъх, за да се влея с вик в Светлината. '99

Слънчева

Слънчева

 

Свещени думи на Учителя-продължение

Верен и истинен Щом Истината е у вас, Бог ще ви обича. Бог обича онова, което Той е вложил в нас.
Верен и Истинен - Бог на Любовта и Истината. Неговите отношения никога не се
изменят. Обичайте Истината и се радвайте на
Любовта. Никога не осмивайте добродетелите! Новата дреха Туй знание, което ви давам сега, ще ви послужи да си направите пашкула, както
гъсеницата. Ще ви се даде после и знание да си направите и хубавата дреха като
пеперудата. Нова наука ще имате. В Любовта щом влезете, изучавате закона на пеперудите.
Трябва да престанем да мислим като гъсеници. Заповедите на Любовта Освободете се от всичко, което е излишно. Оставете в душата си само същественото.
Всяка мисъл трябва да има звучност, ухание, сладост.
Всяко живо същество предава любовта си на човека по свой специфичен начин:
растенията - чрез уханието си, и плодовете, и въздуха, и светлината, водата - всички по свой
начин предават любовта си към човека. Пази свято заповедите на Любовта! Свещената книга Главата е свещената книга; хиляди поколения са писали в нея. Какво е написано
в тази книга? В Библията се говори за книга, запечатана със седем печата. И пророкът
плаче, че не може да отвори книгата. Докато дошъл Някой, който отворил печата.
Сърцето се е образувало при слизането на човека от Божествения Свят, а умът се е
образувал с изкачването на човека към Божествения свят. Зазоряване Царството Божие наближава. Бог е, Който идва да се изяви в света. Има вече едно
зазоряване. Един ден туй, което е невидимо, ще стане видимо. Страданията Нашите страдания са градивен материал за един по-висш живот, който сега се строи. И
ако ние не участваме в страданията, не можем да участваме и в благата. Не мислете, че
страданията са напразни, в другия свят всичките ваши страдания ще ви посрещнат и
ще бъдат ваши ангели. В страданието човек печели. То е един Божествен закон. Новият порядък Новият порядък ще бъде на братство, на кротост, на милосърдие. И няма нещо, което
да задържа вече Новия порядък. Наближило е Царството Божие, при вратата е. Пригответе
се да служите на Бога. Единствен Той заслужава да служим на Него. Христос Любовта - това е Христос. Обичта - това е Христос.
Звеното вътре, което ще обедини хората. Тази светлина ще проникне във вашата
душа, във вашия ум, във вашето сърце, във вашето тяло - това е присъствието на Бога. Божествено даване Туй даване, при което ти се радваш като даваш, аз го наричам Божествено даване.
Слънцето е модел. Пеенето Пеенето е един спомен от Рая. Да научите
една нова песен, че като я пейте, да ви помнят
хората. Новият човек Аз виждам вече появата на един нов човек. Едва доловим е още, като малки искрици е
разпръснат той между много и много хора. Сега той е само една усмивка у някого или
един поглед бегъл, мигновен или една едничка дума или едно малко движение, една постъпка
между хилядите, но тя Принадлежи на Новия Човек, който сега се ражда. Раждане За бъдеще ще се раждат само онези, които обичат. Само по този начин ще се изправи света. Спящите ангели Аз се уча от черешите, от ябълките, от сливите, по тях се кача, късам плодовете им,
те не се сърдят, аз се уча от тях и от лозите се уча. Тази лоза, която може да хване
слънчевите лъчи, да ги облече по един начин, мислите ли че не е разумно същество? Те са
спящи ангели, дошли на земята да дадат пример на самопожертване.
Туй, което може да ни направи щастливи навсякъде, това е Божията Любов. Божественото Всяко нещо, което подтиква вашия ум към мисъл, то е Божествено.
Всяко нещо, което подтиква вашето сърце към чувствувание, то е Божествено.
Всяко нещо, което подтиква вашата воля към работа, то е Божествено. Човек Човек със своята мисъл, със своето сърце изменя повърхността на земята. Щом човек
със своята мисъл не е добър, плодовете вече не са толкова сладки, не могат да зреят. Ако
чувствата не са добри, тревите почват да пожълтяват. Ако носи недоволство човек,
скалите почват да се рушат. Божествената наука Ти трябва да пазиш онова, което Бог ти е дал. То е наука.
Като влезете в Божествената наука, пак ще сте на бойното поле. Куршумите ще засягат
само дрехите ви, но вас няма да засегнат.
„Хиляди ще паднат от страната ви и десет хиляди от дясно ви, но при вас злото няма да
се доближи."
Облечете бронята на Любовта! Облечете бронята на Мъдростта! Облечете бронята на Истината!
С тях ще влезете да воювате. Пазете връзката си с Бога чиста, за да се предава
правилно Любовта. Животът излиза от Любовта, как ще живееш без Любов? Доброто Всичко в света действа за добро. Доброто е вземало надмощие, злото е излязло на
повърхността на човешкия живот. Бог ще го хване и туй зло, което днес ни мъчи, за
бъдеще ще ни бъде добър слуга. Бог е над всичко и дяволът върши неговата
воля. И трябва да знайте, че бъдещето, което идва, е светло. Една тъмна зона има да се мине
и скоро е. Любовта и Истината Не се прощава на един човек, който не носи Любовта и Истината в себе си.
Може да обичаш един човек, който носи Истината в себе си, а може да се радваш на
един човек, който носи Любовта в себе си. Закон на Доброто Само по закона на доброто може да бъдеш щастлив. Само по закона на злото, може да
бъдеш нещастен. Пази пътя на Доброто!
Ти не можеш да бъдеш добър човек, ако не обичаш Бога, Който те е пратил в света. Човекът Любовта се познава по топлината, която човек има. Любовта винаги носи туй
разположение. Човек, който носи Любовта, е като един хубав плод, като хляба, като прясна
вода, всички го обичат. Скръбта и радостта Необходимо е страданието. Трябва да дойде някое страдание, за да спечелите нещо.
Известни енергии се събират в скръбта и страданията. Като дойде скръбта, да се
радваш. Като дойде радостта, пак да се радваш. Като дойде скръбта, ще я приемеш
вътре. Като дойде радостта, ще я изпратиш на нивата да работи. Ново поколение Мислете върху три неща: Имате ли достатъчно светлина, за да
разрешавате всички мъчнотии? Имате ли достатъчно топлина, за да
разрешавате всички мъчнотии? Имате ли достатъчно сила, за да
разрешавате всички мъчнотии? Тогава тялото ви ще бъде здраво; сърцето
ви ще бъде здраво; умът ви ще бъде здрав. Това е съвременната хигиена, която навсякъде
може да се приложи - и ще имаме едно ново поколение. Реалността Реалността се отличава с едно качество - когато си в нея, никой не може да те
раздразни, никой не може да те обезсърчи и
обезвери, никой не може да те лиши от твоята сила. Животните Една пеперуда, това е един ангел, който ходи със своя аероплан.
Трябва да имате уважение и почитание към животните, те слизат от една висша йерархия.
Животните дойдоха преди човека, те са по-стари. Те дойдоха да помагат на човека.
Когато говорим за растенията, за животните разбираме туй, което първоначално Бог е
създал - „Дървото на живота". „Дървото на познаване Добро и Зло" това са съвременните
раси. Тепърва трябва да влезем в „Дървото на Живота". В плодните дървета имаме образец. *** „Ако попросите нещо в мое име аз ще го направя."
Проявената Любов на земята, това е проява на Божията мисъл. Една мисъл Една мисъл, ако може да я видите, тя е един ангел. Всяка мисъл е една мощна сила. Когато
вий отправите ума и сърцето си към Бога - по този път слизат добрите духове да ни помагат.
Да любиш, значи вратата ти да бъде постоянно отворена за Бога. Правило Щом се намерите в трудно положение, предизвикайте в ума си образа на един умен,
гениален човек - как би разрешил той тази задача? От тази връзка ще се ползувате. Като
извикате в ума си един умен човек, ще ви принесе една микроскопическа помощ, ценна.
Някой път сте болни, извикайте в ума си един здрав човек. Защо човек трябва да се
обръща към Бога? Той е Разумното същество, ще се обърнеш към Него.
Не мислете, че хората на миналото не съществуват и хората на бъдещето също. С които и
да се свържеш, ще имате една микроскопическа полза. Добрият живот Всички трябва да живеем добре, за да може естествените сили, които Бог е вложил в нас,
да става преливане. В един добър живот много по-малко болести ще има.
Живейте добре, за да бъдете във връзка с всички добри хора, по цялото земно кълбо,
където и да са и тогава Божието благословение ще бъде с вас. Силата на душата Душата може да прояви силата си, когато не е свързана с материята. Тя е силна, когато
прониква материята, без да се свързва с нея. Ученикът трябва само да гледа материята, но
не да се свързва с нея. Учи! Нищо материално не трябва да свързва ученика. Колкото по-мъчно се отделя ученика
от материалните неща, толкова през по-големи страдания ще мине. Той само учи на
земята, а живей на друго място. Съсредоточаване Силата на ученика иде отгоре. Концентрацията в Божествената Истина е
акумулиране на сила - човек става акумулатор. Колкото повече се съсредоточава ученика,
толкова е по-силен духовно. Ще се превърне за добро Всичко, което става, е допуснато от Небето. Каквото и да ти се случи, ще се превърне
за добро от Разумните сили, които ръководят Битието. Това изпълва ученика с радост и при
най-големите противоречия в живота. Не забравяйте, че във Великия Божествен
план, в края на краищата всички противоречия ще бъдат разрешени. Работата Единственото нещо, което повдига човека, това е работата. За да се проявиш в каквото
и да е направление, трябва да знаеш да работиш. Човек като мисли - това е работа;
като чувствува - това е работа; човек като постъпва добре - това е работа.
На всички ви трябва работа! 21.01.1940 г.   Свещени думи на Учителя

Слънчева

Слънчева

 

На българския народ

На българския народ Народ-объркани души, нуждаят се от будност и от Вяра. Той-Бог е тук, за да ни утеши, но се бои от наш'та изневяра. Народ-уж, горд. А днес е роб на суетата. Ако забравим личния комфорт Ще се изправим, вдигнали главата! Народ-на кръстопът и кръстът не е лек, но с Любовта не ще сме само пръст, а Дух със Сила, показващ Пътя в този век. И ще вървим, ще сеем и другите ще ни се поклонят. Ще се покланят на Новия Човек!

Слънчева

Слънчева

 

Символи в природата

...Сега ще ви задам въпроса: каква е била целта на Природата, когато е създавала ябълката? Каква идея се крие в ябълката? Не е лесно да се отговори на този въпрос, понеже Природата съзнателно крие своите цели. Тя се открива на истински посветените, на ония, които следват нейните закони. Природата си служи със символи, които трябва да се разбират. Символите, които ви дадох днес, са наредени систематично, по определен план. Например първият символ, който ви дадох, беше копието. Значи за да извоюва свободата си, човек трябва да има копие. После той трябва да има чук, с който да се огради. Чукът представлява алхимическата сила у човека, с която той трябва да постави всяко нещо на своето място. Следователно човек употребява копието като средство за защита от по-нискостоящите от него същества. Чука пък употребява за организирането на неорганическата и органическата материя, т.е. за създаването на здрава, солидна ограда около себе си. Понякога човекът употребява чука и копието за борба срещу паразитите. Като хване някой паразит в главата си, той го поставя на единия си нокът, а с другия като с чук го смачква, разрушава формата му. С това човек иска да каже на паразита, че не трябва да бъде паразит, т.е. да живее на гърба на други същества. На същото основание, когато човек забележи в себе си едно паразитно желание, той веднага трябва да го постави между двата си нокътя, като между чук и наковалня, за да му покаже, че не е този пътят, по който трябва да се развива. Всяко паразитно желание или състояние у човека се движи само в едно измерение, а едното само измерение не е присъщо на човека. Всички мисли, чувства и желания на човека трябва да се движат по пътя на трите измерения. Не се ли движат по този път, те са паразити и като такива трябва да се премахнат, т.е. да се превъзпитат. Не давайте място на паразитни състояния в себе си, нито им давайте условия да растат у вас. Не може да очаква никакъв успех онзи, който дава място на паразитни навици, състояния или желания в себе си. Паразитизмът атрофира всичко благородно и възвишено у човека.
Докато Природата е вложила у човека ред дарби и способности, той трябва да работи върху себе си, да ги развива, а не да очаква на другите хора и да мисли кого как да използва. Това, което Природата е вложила у човека, той трябва да го тури в действие. Когато човек започне да работи и влезе в контакт с другите хора, тогава Невидимият свят ще му дойде на помощ. Тогава само хората, с които е в контакт, доброволно ще му предложат услугите си. В този род услуги има естествена обмяна: един работи за всички и всички – за един. Така работят учените хора помежду си. Един химик започва едно изследване, като същевременно се ползва от изследванията на ред още химици, които са работили и работят в това направление. Така постъпват и астрономите, и математиците, и духовните хора помежду си. Те взаимно си разменят мисли и си помагат. По този начин могат да се избегнат всички спорове в света. Представете си, че седем души искат да работят, но нямат нужните пособия за това. Ако на едного от тях се даде копие, останалите ще бъдат недоволни, че нямат работа, и ще започнат да спорят. Обаче ако на едного се даде копие, на втори – чук, на трети – книга, на четвърти – светилник, на пети – чешма, на шести – чаша, и на седми – ябълка, те ще бъдат доволни, защото всеки поотделно ще започне работа, а същевременно ще може да помага и в работата на другите. Който има копие, той ще започне да се справя с низшия живот в себе си и около себе си, а в услуга ще му дойде онзи, който има чук в ръката си. Който има книга, той ще започне да чете, но в услуга ще му дойде онзи, който има светилник и свещ. Който има чешма на разположение, той ще започне да напоява жадните; пък този, който има чаша в ръката си, ще му услужи – ще налива вода в чашата си и ще раздава на жадните. Тъй щото всички ще се стремите да си услужвате, да се опознавате взаимно. Кой ще дойде в услуга на онзи, който има ябълка в ръката си? Значи всички хора трябва взаимно да си помагат. Например някой страда и мисли, че в света няма подобни на неговите страдания. Други пък мислят, че не могат да му помогнат. Не, всички хора на Земята решават мъчни задачи.

Тъй щото, когато решавате своите задачи, вземайте участие и в задачите на ближните си, взаимно си помагайте. Когато човек разрешава своите мъчнотии, едновременно с това той разрешава мъчнотиите и на другите хора. Същото се отнася и до учените хора. Когато някой учен работи самостоятелно в известна област на науката, той се свързва с умовете на всички учени, които работят в същото направление. По този начин те си помагат взаимно. При това положение само човек може да дойде до вътрешно разбиране на великите природни закони. При това положение само той може правилно да работи, без да изразходва излишна енергия.

Съвременните хора напразно изразходват своята енергия. Защо? – Не знаят как и кога да употребяват копието, т.е. езика си. Копие, с което не можете да воювате, копие ли е? Копието може да се превърне в перо. Питам тогава: перо, с което не можете да пишете, перо ли е? Чук, с който не можете да чупите камъни, чук ли е? Свещ, с която не можете да си служите, свещ ли е? Книга, от която нищо не можете да научите, книга ли е? Каква книга е тази, от която хората нищо не могат да научат? Тази книга трябва да се разкъса и да се употреби за увиване на халва. Копието, чукът, книгата, свещта, чешмата, чашата, ябълката са символи, на които могат да се уподобят известни човешки състояния, за да се използват за работа. В това отношение човек понякога представлява отворена книга, по която може да се чете. Понякога представлява празна чаша, в която може да се налива някакво съдържание. Каквото и да представлява човекът, важно е и той сам, и окръжаващите да придобият нещо от неговото състояние. Ако сте свещ, която не свети, каква е тази свещ? Какъв смисъл има човешкият ум, ако в продължение на 20 години нищо не е разрешил? Ако някой се хвали, че е завършил два факултета, но продължава да повтаря чужди работи, какъв смисъл имат двата факултета? Каква свещ е тази, при която могат да се четат едни и същи работи? На всеки ум Природата е дала специална работа. От всеки ум тя иска да роди нещо ново, нещо особено. Не се стремете да създадете нещо, което друг някой е създал. Природата не търпи еднообразие. Всеки човек трябва да бъде разнообразен, оригинален и гениален за себе си, а не за хората. Въпрос е още доколко е истински гениален този, когото хората признават за гениален. Какво нещо е гениалността? На гръцки език думата гениус означава раждане. Оттам произлиза и думата гений. Геният ражда, а инженерът увива, опакова нещата.

За да се създаде у човека творческа мисъл, в ума му трябва да влизат нови струи, нови течения. Това може да се постигне чрез изучаване на символите в Природата. Всеки символ, с който Природата си служи, внася в човешкия ум, както и в целия му организъм, известно обновяване. Като знаят това, лекарите използват силите на Природата за лекуване на някои болести. Например за някои нервноболни те препоръчват светлината като лечебно средство, за други препоръчват четене на книги, за трети – работа с чук, с копие и т.н. Каквито природни символи и да се използват за лекуване на болни, целта е чрез тях да се отвлече вниманието на болния от болестта, на която той напълно се е поддал. Апатичният човек, който е изгубил смисъла на живота, може да се възвърне към живот, като го поставят на един планински връх, който се спуща с голям отвес надолу. Положението, в което този човек се намира, стимулира енергиите в организма му, и той слиза между другарите си обновен. Състоянието, което ще преживее на върха, ще го застави да мисли, да търси път как по-лесно и безопасно да слезе от стръмния връх. Ако дадете копие или чук в ръката на болния, с копието той ще се защитава, а с чука ще започне да работи, ще го дига и слага, вследствие на което ще подобри състоянието на своя организъм.

Сега, ако всички изброени предмети трябва да се подарят, запитайте се кой какъв предмет би желал да има. Ако на някого подарят копие, за какво ще го използва? Копието може да се превърне в перо за писане. Всички предмети, всички символи, с които Природата си служи, са живи, вследствие на което могат да се трансформират. Само мъртвите неща не могат да се видоизменят. Ако някой ви подари мъртво копие, то ще си остане само копие, за нищо друго не можете да го използвате. Живо ли е копието, много нещо може да излезе от него. От живото копие военният може да направи перо и да стане учен. Ако някой от вас получи подарък един жив чук, в какво ще го превърне? От ръцете на зидаря живият чук може да мине в ръцете на скулптора. С какво можете да заместите книгата? – С човешката памет. Понеже в книгата се записват всички неща, както в паметта си човек записва всички свои мисли, впечатления и преживявания, затова книгата и паметта са синоними. Като знаете всичко това, вие можете да свържете тия символи в едно, да създадете от тях нещо цяло. Чашата представлява мастилница, в която наливате мастило. Копието е перото, с което пишете. Книгата представлява паметта, върху която човек пише. Ябълката пък представлява онези материали, с които човек се храни и от които получава жизнена сила.

Както виждате, вие можете да превеждате символите в Природата и да образувате от тях ребуси или да развивате цели разкази. Нека някой от вас се опита да състави един разказ от седемте символа. Природата си служи с ред красиви символи, които съвременната наука може да използва в своята работа и да ги приложи в живота. За онзи, който разбира символите на Природата, те са добър импулс, добър подтик за работа. Като се свързва с Природата чрез символите, човек ще дойде до създаване на висок идеал в себе си, който от нищо да не се засяга. Изворите на вашия идеал трябва да бъдат толкова високо поставени, че нищо да не може да ги размъти. В пътя на своето движение водите на вашия извор могат да се размътват, но главата на извора трябва да остане винаги чиста. Вътрешно изворът не трябва да се размътва. Същото може да се каже и за вашата свещ. През каквито бури и ветрове да минавате, вашата свещ не трябва да изгасва. Изгасне ли, светлината на свещта ви е била слаба. Слабата светлина всеки може да изгаси, но силната – никой. С други думи казано: обикновената мисъл всеки може да заличи, но необикновената никой не е в състояние да изгаси. На какво може да се уподоби чукът? – На човешката ръка. Човешката ръка пък символизира волята. Ето защо всеки трябва да знае, че чукът, т.е.човешката ръка, или волята, не се дава назаем, не се дава на чужди хора. Природата не позволява това. В чука, като символ на Природата, се крие онази първична творческа сила, с която човек започва да работи. Желанието у човека да работи, да се прояви, е вечно и произтича от Разумния принцип на Битието. Преди да се приложи чукът, словото се проявява. Щом се чуе словото, това показва, че копието, т.е. езикът е започнал да действа. Значи копието заповядва на чука да започне работата си. Онези от вас, които са художници или любители на рисуването, нека наредят тия седем символа в кръг и тъй да ги съпоставят един с друг, че да образуват приятна, хармонична картина... Символи в природата

Слънчева

Слънчева

 

Закон на вярата

Подмладяване Аз ще се подмладя, ти ще се подмладиш, той ще се подмлади. Това ми казва Любовта, това ми казва Любовта. Ний, които следваме пътя на Доброто, ще се подмладим. Вий, които следвате пътя на Доброто, ще се подмладите. Те, които следват пътя на Доброто, ще се подмладят. Това ни казва Любовта, това ни казва Любовта. ... И тъй, когато човек се запитва, защо е дошъл на земята, той трябва да си отговори: „Аз дойдох на земята да свидетелствам, че животът се проявява навсякъде.“ Та когато някой те пита, вярваш ли в Бога, ти трябва да отговориш: „Аз съм жив свидетел на това, че Бог съществува. Щом аз живея и Бог съществува. Щом аз умра, знайте, че и вие ще умрете.“ Що е умирането? Умирането е изменение, което човек претърпява. Когато умре, човек не е в съобщение с ония лица и предмети, с които по-рано е бил. Предметите се отдалечават от него. Преди няколко седмици дойде при мен една госпожа да ме пита за състоянието на [един неин близък], който заминал за онзи свят. Тя ме пита, къде се намира той сега. Казах ѝ, че той е в стаята ми. Под думата „стаята ми“ не разбирам моята физическа стая, но природата, в която всички неща се събират. Нейният заминал ми каза: „Кажи ѝ, че аз постоянно ѝ говоря, но намирам, че ушите и са затъпели, нищо не чува и не разбира. Аз ги виждам, как седят около масата, ядат и пият, а за мене нищо не мислят. Те се чудят къде съм, а пък аз съм постоянно около тях. И аз едно време, като тях ядях и пиех, но сега заминах за другия свят. Аз чувам разговорите им, но те нищо не чуват и не разбират.“ Та сега, ако искате да знаете, дали умрелите говорят,идете пред някое радио, завъртете ключовете и то веднага ще проговори от Англия, от Америка, от дето искате. Вие можете да слушате да ви се говори от разстояние на 200–3000 километра и повече даже и всеки ви говори на свой език. Онзи свят, в който отиват умрелите, е много по-красив от нашия. И говедата на онзи свят са много възпитани, те никога не оставят излишъци, както тук на земята. Има говеда, които са по-възпитани от хората на земята. Ако едно говедо от оня свят ви срещне, веднага ще ви поздрави в онзи свят има и вълци, които са много благородни. Като срещне една овца, той няма да я изяде, да се нахвърли върху нея, както правят вълците на земята, но ще я помирише и ще започне да разговаря с нея приятелски. След това ще си замине, без да ѝ причини някаква пакост. На всичко това може да се направят две възражения: от страна на учените и от страна на религиозните. Възраженията на едните и на другите коренно се различават. Приятно нещо са възраженията. Аз се радвам, когато хората ми възразяват. Човек може да възразява само за неща, които знае. Никога, обаче, той не може да възразява за неща, които не знае. Ние можем да възразяваме само за неща, които не съществуват, които не са верни. Щом нещата са реални,щом съществуват, въпросът за възразяване е изключен. Човек може да възразява всякога, когато има излишък или недоимък. Едни хора възразяват, когато нещата са в недоимък. Други пък възразяват, когато нещата са в излишък. За да няма възражения, нещата трябва да бъдат точно, както са в действителност. Днес всички хора искат да бъдат щастливи. Има един метод, по който човек може да бъде щастлив. Всички хора искат да живеят добре. Това е същото. В един от стиховете на Евангелието е казано: „Това е живот вечен да позная Тебе Единного Истинного Бога.“ Значи, щастливият, добрият, Божественият живот е този вечен живот да позная Бога, Който е създал всичко на света. Да позная Бога на любовта, Който живее в душите и в духовете на хората. Значи, когато Бог е при човека, той притежава истинското щастие, той притежава вечния живот. Мнозина питат, как трябва да живее човек. Наскоро дойде при мене една млада сестра, около 19 годишна и ми даде едно обяснение. Тя казва: „Учителю, аз се влюбих в един момък. Досега не бях се влюбвала, даже се смеех на момците, подигравах ги.“ – „Как се влюби, като майка си и като баща си или малко по-особено?“ – „Малко по-особено.“ Тя казва: „Аз не му искам нищо – нито дрехи, нито обуща, нито да ми пише нещо, но тъй, от време на време да ми обърне внимание, да ми хвърли един поглед.“ Казвам: Право мисли тази сестра. Погледът, който иска от своя възлюбен е Божественото. Получи ли Божественото, тя цял ден е радостна и весела, нищо друго не иска. Ако не я погледнел, животът ѝ се обезсмислял. Като я погледне така мило, тя е готова на всички жертви, на всички подвизи в света. Аз не я питах от кой университет е научила това нещо, но предполагам, че го е научила от най-великия университет. Велик е този, от когото е възприела тази идея. Сега и на вас желая да се влюбите, като тази мома. Желая ви чергите ви да се запалят, да горят, без да изгарят. Достатъчно е да получите един мил поглед от своя възлюбен, да се осмисли животът ви. Това е новото разбиране в живота. Живеете ли по стар начин, със старите си разбирания, нищо няма да придобиете. И майката има такова разбиране като тази мома. Когато детето ѝ е здраво, тя е радостна и весела цял ден. Най-малката болест на детето я прави тъжна, неразположена. Оздравее ли детето, тя отново става радостна и весела. И на съвременните хора отгоре им се усмихват, но те не виждат тази усмивка. Отгоре им говорят, но те всякога не чуват това говорене. Под думата отгоре, аз разбирам великото, красивото, разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света. Желая ви сега да възприемете новото разбиране за любовта, което може да ви освободи от онези вериги, с които сте вързани. Мислите ли, че в света, който Бог е създал са предвидени пакостите, които хората едни на други си причиняват? Не, състоянието, в което хората изпадат, е човешко. Това е едно извращение, което е дошло отпосле. Ако една дреха се е изтъркала и е изгубила своето предназначение, това не значи, че дрехата е виновна за това. Ако буквите на една напечатана книга са се изтъркали от постоянно сочене с пръст върху тях от ония, които са я чели, ни най-малко книгата не е виновна за това. Книгата е хубава, с добро съдържание, тя е била чиста, но от дълго употребление е изгубила онова, което я правело смислена. Та и светът, в който живеете, е бил Божествен, но от постоянно пипане, дето трябва и не трябва, вие сте го изтрили, развалили сте много неща в него. Когато искат да изразят недоволството от себе си, мнозина казват: „Това глава ли е? Тиква е, не е глава.“ Знаете ли, какво означава думата „тиква“? Тиквата казва: „Това, което аз мога да направя за шест месеца, ти едва ли можеш да направиш за сто години.“ Умна е тиквата. Всички онези хора, които искат бързо да придобият знания, в скоро време да изживеят всичко, са от рода на тиквата. И затова тиквата им казва: „Ако искаш да придобиеш в скоро време всичко, ще мязаш на мене, но колкото съм щастлива аз, толкова ще бъдеш щастлив и ти.“ Когато отидете при един дъб, който е живял сто-двеста години и видите напуканата му кора, той ще ви каже: „За да бъдеш като мене, трябват ти 120 години. Едва тогава ще можеш да се бориш с всички мъчнотии и ще можеш на всички да казваш: „3наете ли през какви мъчнотии минах? Сега вече аз имам други разбирания за живота.“ Ще кажете, че дъбът е дърво, не е някакъв философ, който е седял съзнателно 120 години на едно място да изучава живота. Той седи на едно място и само мълчи. Дъбът казва на човека: „Аз съм будала наистина, но чакам щастието да дойде при мен, а ти, който не си будала, ходиш да търсиш щастието. [Вино ни, вино аз ще намерим щастието, казва човекът.] Но като седя на едно място, аз по-скоро ще намеря щастието от тебе.“ Като седи дървото на едно място, при него иде светлината, топлината, влагата – Бог го храни. То знае това и от никого не очаква да го храни. Умно е дървото. Защо? То е доволно и щастливо от условията, при които живее. То ни най-малко не се смущава от външните условия на живота. Растенията и животните имат по-голяма вяра и доверчивост, отколкото хората. Като говоря за дърветата, аз имам предвид тази форма, в която днес ги виждаме. Аз нямам предвид тия дървета, които не са свободни, на които съзнанието не е пробудено. Има времена, когато съзнанието на дърветата е пробудено и тогава те могат да обичат така, както и хората обичат. Ако едно дърво се е влюбило в един човек, когато този човек умре и дървото след него умира. То казва: „Аз не мога да живея без своя възлюбен.“ И то заминава за онзи свят, дето отива възлюбеният му... И тъй, за постигане на вярата е необходимо едно условие. Човек не може да има силна вяра, ако не може правилно да диша. Това е научно твърдение. Не може да има силна вяра онзи човек, който има слабо дишане. Когато Бог направи човека от пръст, от земя, в това състояние той изучаваше физическия свят – света на надеждата. Казано е в Писанието, че Бог дъхна в ноздрите на първия човек живо дихание и той стана жива душа. Сега ние изучаваме закона на вярата, закона на дишането. Щом диша, човек не може да не вярва. В този смисъл аз не вярвам на ония хора, които казват, че не вярват. Човек не може да живее без вяра така, както не може да живее без въздух. Въпросът е само до степента на вярата. Ако дишането на човека е слабо и вярата му ще бъде слаба. Щом дишането е пълно и вярата е силна. Който иска да усили вярата си, той трябва да усили дишането си. Учениците Христови казаха на Христа: „Учителю, предай ни вяра.“ Вярата расте като синапово семе. Като диша, човекът трябва да възприема всяка вдишка спокойно, дълбоко, като спазва и при дишането законите на хармонията и на мелодията. Когато диша, човек трябва да възприема въздуха плавно и със съсредоточена мисъл. Като съзнава, че всичко в живота и в природата е живо, той наистина ще приеме онези живи елементи от въздуха, от природата и напълно ще се обнови. При дишането човек не трябва да бърза, бавно да възприема въздуха и бавно да го изпуща, като задържа въздуха в дробовете си най-малко десет секунди. И после, като изпуща въздуха, също да не бърза. В това време нека размишлява за въздуха, за елементите, които се съдържат в него. Въздухът съдържа в себе си скрита енергия, която човек трябва да възприеме и да влезе в контакт с нея. Така той ще усили вярата си. Като усили вярата си и надеждата му ще се усили. Дето е вярата и надеждата, там ще дойде и любовта. Ако диша по този начин, въздухът ще даде на човека всичко онова, от което се нуждае. И когато диша и когато издиша, човекът трябва да върши тия процеси съзнателно, както когато приема и изпраща любими гости. Само при това положение вярата на човека може да се усили. Съвременните религиозни казват, че трябва да се вярва. Но трябва да се разбере, как да се вярва. Вярата е закон, свързан с дишането. Както във въздуха има няколко елемента, необходими при дишането, така и вярата се нуждае от няколко елемента. Въздухът е първият елемент, необходим при вярата. Водата пък е необходима за възпитанието на човешките чувства. Иска ли да се самовъзпитава по отношение на чувствата си, човек трябва да разбира законите на водата. Ако пък искате да развиете силно, стабилно тяло, трябва да познавате законите на твърдата материя, на почвата. Ако искате да придобивате повече светлина, трябва да разбирате Божествените закони. Вие трябва да разбирате онази област, през която светлината минава и отива в живота, отдето се предава на човешкия ум. Някои мислят, че като умрат, тогава ще разберат тия работи. Не, вие не трябва да разчитате на смъртта. Като умрете, нищо няма да разберете. Докато живеете, вие можете да разберете нещата. Но умрете ли с тия разбирания, които сега имате, нищо няма да разберете. Като умрете, вие ще се намерите в положението на онзи търговец, който искал да ликвидира и трябвало да уреди своите взимания и давания. На този имал толкова да дава, от онзи имал толкова да взима. И в края на краищата нищо почти не му останало. Тогава той започнал да мисли за нова търговия. Ако отидете в онзи свят със старите си разбирания, вие веднага ще започнете да мислите, час по-скоро да се върнете на земята. Какво сте разбрали там? Наистина след 45 години отново ще се върнете на земята. За да се родите на земята, да дойдете да живеете тук, трябва да ви се даде паспорт. После трябва да дойде някой да гарантира за вас. Ако дойде един млад момък или една млада мома да гарантират за вас, вие ще можете да слезете на земята, да се родите отново. Не ви ли гарантират, ще останете там да чакате ред. Вие мислите, че по ваше желание се нареждат тия работи: пожелаете да отидете на онзи свят, ще отидете. Пожелаете да се върнете – ще се върнете. Не, това не става така. При мене са идвали много ясновидци да ми разправят за онзи свят, какво са видели там. Аз нищо не им разправям, защото не се занимавам с виждане. Аз живея и в този и в онзи свят, не ми трябва само да виждам. За мене виждането е една сянка, една илюзия, която няма никакво съдържание, никаква реалност. Ще ми каже някой, че видял един учен човек. Аз пък не само съм го видял, но съм се разговарял с него, бил съм в неговата аудитория и в неговата лаборатория, слушал съм го, излизали сме заедно на разходка. Кое от двете е по-реално положение? Ще каже някой, че видял някакъв цар. Аз пък съм се разговарял с този цар, зная, от какво се интересува, той е мой приятел. Ти можеш да бъдеш приятел на един цар, само ако го обичаш. Ако не го обичаш, не можеш да му бъдеш приятел. И царят може да ти бъде приятел, ако те обича. Ако не те обича, не може да ти бъде приятел. Същият закон е и по отношение на Бога. Ти не можеш да вярваш на Бога, ако не Го обичаш. Бог ни обича по единствената причина, че сме излезли от Него. Той не може да не обича това, което е излязло от Него и това, което е вложил в нас. Бог обича в нас само това, което Той е вложил и създал. Обаче, Той не се интересува от това, което ние сме създали. За нас са важни ония неща, които Бог е създал и е вложил в нас. Друг е въпросът, ако един ден човек може да създаде такъв свят, какъвто Бог е създал. Но докато не дойде това време, ние ще мязаме на малките деца, които рисуват гарги и пеят песни, които са повече крясък, отколкото мелодия. Мислите ли, че с гаргите на децата може да се направи една художествена изложба? Мислите ли, че от детските крясъци, които минават за песни, може да се направи един концерт? Един ден, когато тия деца се научат да рисуват и пеят добре и рисунките и песните им ще бъдат приети. И тогава ще питате, каква трябва да бъде вашата вяра. Вашата вяра трябва да бъде такава, че лицата ви да светят. Дето отидете лицата ви да светят като ангели. Това може да ви се вижда невъзможно. Ще кажете, че това е по достойнство. Има достойнство в света, но който е определен за него. Който е роден за гений, той носи гениалността в себе си. Човек може да стане отпосле гений, но за това се изисква един усилен труд, най-малко от 50–60 години. И при това положение той ще дойде само до сенките на реалността, до сенките на гениалността. Роденият гений е дошъл до същината на гения, до реалността на гения. За предпочитане е човек да се роди гений, отколкото отпосле да стане такъв. Във вярата си геният не се нуждае от доказателства. Като погледнете на един човек, който диша, вие трябва да знаете, че в него е вложена възможност да усили вярата си. Като погледнеш към придобивките на всички хора, ти трябва да знаеш, че един ден тия придобивки те очакват и тебе. Това, което хората са придобили и ти ще го придобиеш. Кога? В бъдеще. Но ще знаете, че това, което хората са изгубили и вие ще го изгубите. Но то не е толкова съществено. Понякога хората съжаляват, че са изгубили младостта си. Как са изгубили младостта си и къде са я изгубили? Според мен, да служи човек на доброто, това е закон на подмладяване. Да служи на злото, това е закон на остаряване. Тъй щото, ако искате да знаете защо остаряват хората, казвам: „Хората остаряват, защото служат на злото.“ Защо се подмладяват? Защото слугуват на доброто. Доброто, пък, е закон на вярата. Пътят на вярата, пък, е път, който води човека към любовта. Те са свързани помежду си. Доброто, вярата, любовта са пътища, по които човек трябва да мине, за да дойде до онова, което Бог е създал. И тъй, когато е добър, човек се подмладява. Когато има силна вяра, умът му се просветлява. А когато дойде до закона на любовта, животът в него се обновява. Като дойдем до Духа, ние влизаме във възможностите на живота. Тогава вече човек ще дойде до служенето. Казано е в Писанието: „Бог е Дух и които Му се кланят, в дух и истина трябва да Му се кланят.“ Под думата „истина“ разбираме всичко онова, което притежаваме конкретно на земята. Всички възможности, които човек може да постигне със своя ум, със своето сърце, със своята душа и със своя дух, да ги посвети за Божествената любов, за благото на цялото човечество. Когато това благо иде, то е благо за всички. Питам: Ако съвременните хора разбираха това и посветеха живота си в служене на любовта, знаете ли какво щеше да бъде положението на съвременното човечество? Ако искате, вие можете да приложите това учение в един ден. Ако всички майки и бащи решат да служат на Бога по този начин, в домовете им ще дойде нова светлина. Днес всички очакват да умрат, та тогава светът да се оправи. Под думата „умиране“, аз разбирам злото да умре, а доброто да остане да живее. С други думи казано: злото да остарее, а доброто да се подмлади. Когато говорим за познаване на дървото на доброто и на злото, Бог казал на Адама да яде само от това дърво, което може да го подмлади, но не и от това, което може преждевременно да го състари. Адам не разбра, какво означават тия думи. Това е едно елементарно разбиране. Аз мога да ви дам и друго разбиране, но вие не можете да го понесете. Вие ще се изкусите така, както се изкусява една млада мома. Така може да се изкуси и младият момък. Докато не е видял по-красива мома от своята възлюбена, той обича възлюбената си. Щом види друга, по-красива, той напуща своята възлюбена, а с това ѝ причинява нещастия. Та има неща, които, ако ви ги кажа, ще ви направя нещастни. Аз се старая да ви представя онзи свят не толкова красив, колкото е всъщност. Ако вие го видите в тази красота, каквато той представя, нито един от вас няма да остане на земята. В това отношение вие ще замязате на онези американци, които като чули, че в областта Клондайк има големи залежи злато, напуснали всичко и отишли да търсят богатства. Някои от тях спечелиха много, но други изгубиха всичко и се върнаха назад. Аз не искам да ви покажа света в такава красота. Има една красота, която трябва да разбирате отвътре. Ако искате да видите външна красота, ще я видите на земята. На небето е другояче. Ако някой иска да ви покаже своята красота и сила, той ще ви я покаже отвътре. Външно той ще ви се представи, като обикновен човек. Когато някой момък обича една мома, външно тя не е красива, но той я вижда красива. Когато започне да говори за нея, той я изкарва ангел. Като се ожени за нея, ако е доволен, той постоянно се хвали с нея и казва: „Откак я срещнах на земята, животът ми се преобрази. Душа има тя.“ Прав е този човек. Той вижда Божественото в нея и се възхищава. Искате ли да видите Божественото, повярвайте в душата си, повярвайте в духа си, повярвайте в ума си, повярвайте в сърцето си. После повярвайте във въздуха, който дишате; повярвайте във водата, която пиете; повярвайте в светлината, която възприемате; повярвайте в живота, който ви е даден и вие ще се подмладите. Ако сега ви кажа, че ще се подмладите, вие няма да повярвате. Преди няколко дена беше дошла една стара, 70 годишна баба при мене и аз я закачих, казвам ѝ: „Бабо, искаш ли да те подмладя, да те направя 19 годишна мома, да запалиш чергите на момците?“ – „Синко, не се шегувай с мене, мен ме чака онзи свят вече.“ Тя не вярва, но ѝ се иска да стане, така че ме поглежда под очи, дали я изпитвам или ѝ говоря истината. „Не, ти ще се подмладиш.“ – „Ти остави това синко, но аз дойдох по евтината седмица, пък съм си изгубила билета, че не зная как ще се върна.“ – „Лесна работа, ще се уреди това.“ – „Как ще се уреди? Билетът не струва 20–30 лева, но цели двеста лева.“ – „И това ще се нареди. Вземи сега няколко книжки да прочетеш нещо.“ – „Моята работа е свършена, мене онзи свят ме чака.“ – „Не, там не приемат такива гърбави баби, ти трябва първо да се подмладиш, че тогава да отидеш на онзи свят.“ Като се разговорих с нея, най-после тя ме разбра и каза: „Да синко, добре трябва да се живее.“ Казах ѝ да дойде пак, да се видим. – „Не, на онзи свят ще се видим.“ После, като се поразговори, като си заминаваше, каза: „Дано догодина пак се видим.“ Тя окуражи малко, поизправи гърбицата си. Че тя не е родена гърбава. Като гледам лицето ѝ, виждам, че в нея се крият много добродетели. Тя е разумна баба. Тя се е прегърбила от страдания. Но като ѝ се поговори, тя е признателна. На вас пък казвам: Дишайте дълбоко! Всяка сутрин, като ставате, направете шест дълбоки вдишвания, плавно, спокойно, със съсредоточена мисъл. След това към 11–12 часа още шест вдишки и вечер, преди да си легнете още шест. Щом го дишате по този начин въздуха, вие ще приемате живота и ще видите, какви велики тайни се крият в него. Дали сте неразположени, нетърпеливи, дали сте имали някакви неприятности, винаги дишайте дълбоко. От търпението ви зависи, колко време ще задържите въздуха в дробовете си. Ако можете да задържите въздуха около една минута, вие имате достатъчно търпение. Ако го задържите две минути, търпението ви е по-голямо. Повече от една-две минути на земята не ви трябва. За земята повече от това търпение не ви трябва. С него вие можете да понасяте несгодите на сегашния си живот. Няма по-лошо нещо от това да губи човек равновесието на своя ум. Няма по-лошо нещо за човека от това да пълни ума и сърцето си с празни мисли, чувства и желания, които да го смущават. Трябва ли човек за нищо и никакво да смущава духа си? Вярвайте, че има Един, Който се грижи за вас, макар и да не го познавате. Младата мома знае ли, кой е нейният възлюбен? Тя не го знае, но в нейния образ се върти мисълта за някой, който я обича и тя го търси тук или там. Обаче, един ден тя го срещне. И тия двамата, които до преди малко бяха непознати, сега стават близки, подават си ръка и образуват помежду си една хубава връзка. Любовта не се създава в този живот. Ако някой ви обича, знайте, че тази любов се е развивала преди хиляди години, а сега ѝ се дават условия да се изяви. Любовта е акт на Божествения свят, който от милиони години мисли, как да направи хората на земята щастливи. Той изпраща своите посланици, учители и ученици, какви ли не, само да може в умовете на тия хора, които сега живеят да внесе една нова идея, да оценят това, което е създадено заради тях. Казано е в Писанието: „Бог ще ни открие.“ Как ще ви открие? Чрез въздуха, чрез светлината. Като дишате, направете следния опит: мислено произведете в себе си цялата гама от долно „до“, до горно „до“ и като издишате, пак я възпроизведете. Като приемате външния въздух, с него заедно вие възприемате Божествената енергия във вид на електричество и магнетизъм, които влизат във вас и носят живот. Всяка издишка, с която издишате поетия въздух, се приема от разумни същества, които веднага я изследват и виждат, до каква степен на развитие сте дошли. При всеки човек се намира по едно разумно същество, което чака да вземе въздуха, който този човек издиша. Този въздух струва скъпо. Той се нарича умствена тор. Невидимият свят тори нивите с него. Това е казано на ваш език. Чудно ще ви се види, какво означава този умствен тор. Като знаете това, при всяко вдишване и издишване, човек трябва да си помисли нещо разумно и красиво. Ако дишате по този начин, вие всякога ще бъдете здрави. Така ще се създаде една школа за дишане, която ще има приложение към самовъзпитанието. Сега съществуват много методи и школи за самовъзпитанието, но те са палиативни. Не съм против палиативните методи, но човек трябва да прибегне към същественото в живота. Казано е в Писанието: „Онези, които чакат Господа, силата им ще се увеличи.“ Тогава казвам: Онези, които дишат по този начин, тяхната сила ще се обнови, тяхната мисъл ще се просвети, техните чувства ще се пречистят и техните тела ще придобият здравословно състояние. „И призова своите 12 ученици…“ Това значи: със стари идеи няма да се занимавате. „В града Самарийски няма да влизате.“ Това значи: когато дишате не се месете в работите на другите, че този това направил, онзи това направил, че този има да дава, онзи има да взема и т .н. Дишайте, за да можете да помагате. И където ходите помагайте и казвайте: „Наближило е Царството Божие.“ И затова, аз ви препоръчвам следното: Като дишате, казвайте в себе си: да се прослави името Божие в мене. Като задържаш въздуха, кажи: да се въдвори Царството Божие и Неговата Правда в мене. Като издишаш, ще кажеш: да бъде волята Божия. Този е правилният начин за дишане. Вие може да сте чели много хубави книги за дишането, но този метод не е даден никъде. Опитайте този метод. Ако можете да се ползвате от него, вие ще бъдете щастливи и радостни. По този начин вие ще придобиете поне 75 на сто по-лесно и бързо вашите въжделения, отколкото по кой да е друг начин. Вярата е път при закона на ума, за постигане на възможностите на любовта. Благословен Господ Бог наш Тайна молитва Закон_на_вярата

Слънчева

Слънчева

×