с виждане в цветове и опит
за хармония на тия ярките
аленеещи пламъци, които скоро
разбрах ~ симфония енергии са
започна с червеното ~ като дъха на дракон,
захапал опашката си и синьото
в хладината на стиха и лозниците
налели сокове познание
започна с признание в бяло,
че всичко е единно неделимо
цяло и нишки светлина
свързват сърцата ни
в пристана на тишина
търси утеха Душата ми
и в онази светла искрица
открила на претворението
космичната сила
виждал ли си феникс да полети
очите му са лотуси
разтворени в пустотата
крилете - от огнения дъх
на зората
донесла вярата и любовта
пътят е за да се върви...
...всеки от нас избира (много преди да дойде тук...) датата, място и часа, в който да се роди. Това определя опитностите, които Душата иска да преживее в настоящото въплъщение... Дванадесет избора и дванадесет Слънчеви знака, чрез които можем да го направим...
Нека бъдем, колкото можем по~осъзнати за Любовта, част от която сме...
...
Бяха дванадесет ~ всяка със собствен цвят. Крилете им потръпваха, когато преминаваха отвъд, а нежният пеперуден прашец тихо се сипеше п
...
в цветове от нежност посипани
в гладкост от сливания
в аромати откривани
и ритъмност~съзвучия
до предела тоналност
до вселените музика
до префинена чувственост
и звънтяща в небосводите мистика
Божури с цвят на танго
и цъфнала плътност опиваща
трептящи и алени в едно
в безметежност сънуваща.
Танц на светове изначалност
докосват се в светлост преливаща,
затварям очи в миг от смълчаност
и виждам Вечност се сливаща...
* автор на снимката: rosivas
Странно усещане е да разбереш, че времето всъщност не е минало, сега и бъдеще, а непрекъснатост, която просто се проявява... или по-скоро дава "пространство" на нещата и събитията да се случват. Всъщност минало и бъдеще няма ~ това е субективност на възприятията ни, вероятно обусловени от навика ни да "делим" събитията по този начин...
Би било интересно да се запитаме тогава, защо определени факти, се случват именно в един определен момент... От гледна точка на астрологията и циклите, които оп
най~неуловимата, меката и нощната
събудена в есенция на чувствата
разлива небесната и светлата
приютена в бисерното на сълзицата
по водната шир се преплува
до стъпалата от мрамор
на двореца с кристалните зали
където светят хиляди искрящи сърца
между кориците, наречени сега
изписваме редовете в книгите
на всяка от която са гравирани
небесните ни имена...
Еднорози палят сини звезди
гриви рисуват небе, което блести
и устремът им разплита
стена на времената
вълшебства тихо оживяват
крилцата на феите разказват
за тия чудни светове отвъд,
за където има един единствен път
през пулса на сърце, обляно в светлина
и аромата на роза, разцъфтяла в тишина
огнено сини звезди греят в лъча на Любовта...
и да пее Душата
звънчета в Небето разлюляла
тъй както чучулига
е напролет запяла
арфа със струни от свила
време от ново разлива
и четирилистна детелина
след стъпките ми боси пониква
...чета Толе и е чудесно да споделя, че
...музиката е един от начините, за достигане до чувството на единение, до усета за безкрайна радост, извираща в сърчицето...
Защото когато слушам/е музика, ние "не я мислим", а директно `я преживяваме ~ ставаме едно с нея... Много пъти се шегувам, че композиторите сигурно живеят почти постоянно в нирвана творейки чрез докосване на струните на Битието... Което не е мисловност, а черпене от извора на вдъхновение...
Ехкарт Толе ~ "Думата просветлени
там, където
земята среща водата
и облачната нежност попи
в капчиците на росата
изгревът багри цветовете
в сърчицата
в тишина рисуваме
мандала
изписваме я с огнен лъч
от светлина
бели птици с разперени
за полет крила
в символа на безкрайността
дъхът ни се слива
пулсът на мандалата е
в ритъма на Вечността
птици се реят в
безпределността ...
Дъхът нахлува в ефира на материята
чрез звуците и в игра на цветове
да лети с криле на птиците;
открехва в съзнанието врата
и облачното синьо на Тавор
везмото изпълва с простор
утаява се в спиралите на Времето
и завръщане е в разплитане
на цветното, творено животи наред;
вълните на Любовта обливат нозете
~ положено в ръцете й тупти
всяко човешко сърчице...
лист по лист се разлива
ухание в огряното от светлина сърчице,
от Любовта отпива
и мъничкото златно зрънце
в обятията на милостта
покълва синева във Вечността,
розата целуват небесата
светлото струи отново в очите на децата...
"...когато всички други са обуздани,
идва безсеменното самадхи"
Свами Вивекананда
...
медитирайки
свързани с усета за Цялото
отразяващо великолепието
на това, което е Едно и бялото...
танцувайки
и пиейки от светлината
в непреривната й връзка
с Източника и тишината...
молейки се
в хилядолистника
розовият цвят~Божественост
ухае в сърчицата...
пулсът на живот извиква
кули от рубини светнаха
в нощ мистична чезнеха
житните зрънца в
сърцата им узряха ~
храмове, в които
се небе раздава
в съкровищницата от
светлина молитва пяха
лъчите да докоснат
на зорница щяха
а светът тихо спеше...
и само музика валеше
...
Всяко семенце е прошепнато
обещание за хиляди гори
и безпределното е даване
като пълноводните води,
изглаждайки мекотата
на ръбчета каменни
и сливайки в хармония
багрите пламенни...
До синьото ухание
на облачния звън
до ефирната милувка
на розовия цвят
до ритъма
на пробудения кълн
дошъл за нов живот
на този свят...
В стъклописа на нелинейността
и проскърцващото време
се случва действителността,
всеки понесъл своето бреме...
Влажният от бяла мекота
пясък на пенливото море
по сънувана пътека еднота
води в мен усмихнато дете.
С ухание на търсения бряг
косите ми са вплетени цветя
ръцете ~ нежната трева
устните да пият Живата вода...
рисувам лотуси в дланите ти
и погалени от светлината
засияват сетивата ми
помилвани събуждат
копнежа да познаят
ритъмния напев
в който мантрите звънтят
през времето послания
изписват ~ да е в обич
цял светът...
Ята от късни жерави
полетели
в плясъка от връхчетата на
криле
доловени осезания
освободени
и трепет на залязващи слънца
светени.
Сред зов на приливни
вълни
в пулса на кестенова
топлота
попивам неизплаканите ти
сълзи
и безкрайното се слива в
еднота...
Fertility ~ Dali
И толкова пусто в Душата му
и сълзите сухи са
славей без песен Сърцето му
и думи без смисъл са.
Едничка болката му остана
да броди след нея в тъмното,
като невеста пристана му
мъка венча ги без съмнато.
Бяла пътека гледат Очите му
и приковани са стъпките,
сирота без нежност са Дланите му
и целувка от влъхвите...
танц е
по водните струи
полет е
в безкрайното синьо
също както първата милувка
докосва звездното било
и изречена молитва твори се
в на времето целувка
по стъбълцата крехки
и бисерните цветове
в края на тези тленни светове
с вълшебство което елфите вика
ще летим с криле на птица...
Да погаля сълзите, рисували бразди в лицата
и прилаская трепета в листата,
да чуя молитвата в сърцата,
в кълн да се превърна, избуял до небесата
жарка яснота ще пия,
рокля от звезди да си ушия
със свободата да танцувам
и на светлина да се любувам...
През люшнати сезони
и недокоснати стъпки нагоре
в блаженство на флейта
и на Светлото шлейфа...
Чудно е да усеща
и споделяне полека посреща
и нося от нея ~ живата...
измолвана, в храма отпивана
творена в очите ми
и вкуса на жаднели
и идващи отмалели
до Дърво на живота
утешени...
Земя и колоните на Световете
всяка белязана с печата на
времето, което поддържа
течащо през твърдта й
и Светът, който в нея
се съдържа
седем колони и седем небеса
всяко на планета наречено
и Слънце~звезда греещо
в синева...
