Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    217
  • коментара
    150
  • прегледа
    72590

За този блог

Entries in this blog

да събудиш песента в теб

и да пее Душата звънчета в Небето разлюляла тъй както чучулига е напролет запяла арфа със струни от свила време от ново разлива и четирилистна детелина след стъпките ми боси пониква

Milena

Milena

и много отвъд

и много отвъд думите и телата се разлиства роза в тишината Слънцето пои я с нектара на роса от цветни мисли звездиците й пеят песни и галактическите вихри са сребърен вълшебен прах донесли и много отвъд, след грохота на гейзери в недрата просветва аурата на Земята и бели птици сплитат огнените нишки с маха на крилата устни целуват цигулки в сърчицата...

Milena

Milena

~ педя над земята

по слънчевите стъпки в тишината на утрото идва босонога Земята розово ухание й носят децата; синьото й е милувка, озарила лицата и Те търся във всяко дихание на пеперудената нежност, в благослова и опалово познание...

Milena

Milena

...

прозирни бели перли кротко се леят в устни коралови нежни майчина песен запели благост тихо капе в ефира прошумоляват крилата на ангел в зефира мисъл от слънчеви лъчи и моите крила заприда след последния дванадесети ирис ...с тях да си отида...

Milena

Milena

сбъдваме дъгите си

Да сбъдваме дъгите си вдъхнали живот от сакралния олтар на нетленния огън разлиствал лилиума, белия и листенцата на четирилистна детелина разлюлявайки върбите отвън... потапяйки пръсти в пулсираща причинност - едната, с древното име; зоват я ~ чиста невинност и Гея с нов венец и одежда да иде...

Milena

Milena

и тихичко

и тихичко прилюлявам къдриците на спомена от напева на устните ти водена по светло ще се съмваме отново целувайки кръстния ни път в дланите светено в синьото, смирение да диря с нежност и лъчи сърцето ни и утре ще завия...

Milena

Milena

...

през воалите тънки милвам на Земята водата и първата пролетна росица затрептяла в сладостта на зряло жито до есенната пита и руйно вино стоплили белотата на тази зима прекрачвам сезоните и посоките четири до там, където има само нагоре и теменужен дъх на звездоброя във фенерчета на светулки и пулс на квазари се тихо роя...

Milena

Milena

...

Чуваш ли как червеното на страстта клокочи ~ подводна река с дълбоки въртопи; стъпка нагоре и изгрява портокален букет орхидеи и звън на чанове, преди онзи последен нощен страж и Слънчевото жълто след още дъх от после, за да се гмурне онова необятно зелено море, където медени утрини туптят в едно сърчице... И тъкмо там се любят земя и небе и поят розовите пъпки, зялюляни от следващия дъх и преминаваме през портала като всяко дете до нежната лила на безкрая, в която светят звезди .

Milena

Milena

когато там се завърна

когато там се завърна усмивка в сърцето ще уханно цъфти открило покоя, който в пламък на свещица тук тихичко спи когато там се завърна през връхчета на млади филизи и избуяло в синьо небе еони назад ще мога да виждам през времето в цветно и очите на малко дете и древния танц на дванадесетте ще събера в букет от лято и огнения дъх в едно космично цяло и толкова близо е... танцувай мое малко сърчице...

Milena

Milena

когато извира мелодията на световете

и тихия стон на напоени със сладост къпини, покапали по устните, с които целуваме цветовете~безвремие... когато извира мелодията на световете случвайки се едновременно тук и там, където струните на мислите композират на още неживяното линиите... рубини искрят по гривите на кентаврите, гравирайки със своя бяг тайната и руните отключващи портала между световете; бяла лотусова гръд разцъфтяла и жар на нестинарка - хоро заиграла, хлад от космични ветрове и синя вода от очите на Гея с

Milena

Milena

карамелени звънчета

Карамелени звънчета се стопяват в теменужения бриз от светулки, довели лунната лодчица до онзи бряг... Където докосваме с диханията си светлото трептящо чудо, наречено живот... и пулсът на сърчицето ни пише музика от звън, посипал благословение по крилцата на феите, рисуващи цветни балончета с чудеса... В едно от тях има детска усмивка, в друго е скрита капка прозрачна роса, а в трето пее неделно небе над нежното просветване на дъх, поет от ново дете...

Milena

Milena

обичам музиката в теб

обичам музиката в теб и когато вдъхвам усмивки от малките плодни дръвчета избуяли в слънчеви цветни дъги воалът зелено на тревата и коприненият пух на небесата са люлчица топла, в която с длани разстилам лъчи обичам тихият камбанен звън на сърчицето ни, който разлиства сребърни нежни цветя и чудеса, в които се вричам...

Milena

Milena

там, където ухаят мечтите

там, където ухаят мечтите ефирът трепти от зари и прозрачно сини идват разлиствани недокосвани, нови земи късчета времена преливат в прошепната цветна дъга, звездите камбанено огнено пеят и чудеса и стръкчета бяло покълват съзерцания между Вселените творят лотусови езера...

Milena

Milena

В милувката на облачния дъх

В милувката на облачния дъх жасмини разливат уханна роса и Слънцето прелива по този чуден път, където стъпките ваят нова плодна земя... притварях очите си, за да мога да видя златните кубета на храмовете в небето; забравях устните си, за да отпия елея, който се стича по дланите на детето завърнало се у дома ~ изгряла в зениците му Любовта ме цветно роси; премествам животи в броениците, след последната разбрах ...

Milena

Milena

когато тихо галя крилата на ангел

когато тихо галя крилата на ангел, някъде там просветва синевата и блещукат звездички на челата като усмивка изгряла във виолета на храма, чийто купол е самата Вселена ~ светлината отдала на своите деца с туптящи сърца; да зари добротата в този свят, изпълнен с малиново ухание и вишнев цвят...

Milena

Milena

Колко ли е пеперудения дъх

Колко ли е пеперудения дъх по крилете на ангели, ефира между световете сплели и цветното в очите на гълъба, където слънцата своя ход са спрели... в очакване на нова Витлеем да зазори в душата човешка; духът, след като изтлеем да се завърне в Бащиния дом, за който в съня си тихо пеем...

Milena

Milena

вдишвам те в синьо

небето в сърчицето ни приютило с устни ~ нежна светлина разлиствам дланите ти по Лунното било дъгите в тях танцуват с Огъня от тишина вдишвам те тихо в синьо...

Milena

Milena

В бъдното прекрачих

В бъдното прекрачих и Синай в ефира изкачих видях дъги и бели птици в пеперуденото тихо и светли искрици покапали листите нежни на нетленни цветя в сърчица разцъфтели видях, че мечтите се сбъдват също както светлици изпълват пространства между звездите и милват с музика душите за сетен път в тела се въплътили, роса на забравата изпили... вълшебства със зората дарили

Milena

Milena

Еднорози палят сини звезди

Еднорози палят сини звезди гриви рисуват небе, което блести и устремът им разплита стена на времената вълшебства тихо оживяват крилцата на феите разказват за тия чудни светове отвъд, за където има един единствен път през пулса на сърце, обляно в светлина и аромата на роза, разцъфтяла в тишина огнено сини звезди греят в лъча на Любовта...

Milena

Milena

...

плодът е този, който преминава отвъд земната личност е само утробата износила светлото утре, с което пълним нетленна чашата ... и винаги трябва да са двамата късчета Озирис и Изида нишка, която безкрайното изприда и моста между световете... когато замлъкнат времето и часовете

Milena

Milena

лист по лист

лист по лист се разлива ухание в огряното от светлина сърчице, от Любовта отпива и мъничкото златно зрънце в обятията на милостта покълва синева във Вечността, розата целуват небесата светлото струи отново в очите на децата...

Milena

Milena

Ти си аз и аз съм Ти

Ти си аз и аз съм Ти и всичко, за което разказват тези блестящи звезди запалили свещички в пространствата ~ светове, потопени в Любовта безкрайната пулсът на цветовете е ритъма на Вечността, по трептяща сребърна нишка от тишина пътуваме по спиралите на времето част от тази изпълнена с чудеса Светлина...

Milena

Milena

...

презряла Луната своя плод откъсва и отново със сребристо наметало тръгва; пак натежала ще се върне все по дирята на Слънцето, златното от изгрева да зърне... То милва я с лъчите благи та сънищата на цветята да са също златни и когато се тихо разлиства Земята да й пее нежно Луната...

Milena

Milena

рецепта за звезден сладкиш :)

в отхапаните крайчета от време преливам шоколадови вълни наръсвам с ванилови звезди и закичвам с макове бялата Луна потапяйки пръсти в уханието на ягодово а олеандри шепнат вечерта мускусните тайни от Изтока там, където брегът споява спирали на полюсните начала и на челата на еднорозите грее светла, вълшебна звезда...

Milena

Milena

×
×
  • Добави...