Вълкът сам се е родил и от самотата се е закалил,
научил се е никога да не прощава и да не забравя,
че единак е той и винаги ще върви сам по пътя свой.
Сам в гората броди в неизвестни за него посоки.
До него няма никой друг, с когото да сподели своята съдба,
затова той отива там където го отведе вятъра.
Вие в отчаян опит друг като него да открие.
Има си спътник той, неговата Луна която осветява тъмната гора.
Самотна е неговата душа и той вие, вие от тъга,
че единак се е роди
Дойде краят на дните, останаха само мечтите.
Продадох си на Дявола душата за
материалното, лъжливото, фалшивото.
Склоних пред него глава и мълчаливо приех новата ми съдба.
Сигурен съм в това, сигурен в две неща - че живях добре и
че ще му бъда слуга докато времето не си изгуби стойността.
Затова, че пред него склоних глава искайки всички хубави,
но грешни неща.
Ето ме тука сега на края на моята съдба,
чакайки да ме дръпне надолу в бездната
и да не видя повече светлина и да не
Кога пораснах не разбрах, но разбрах, че живота е един път с не едно начало, с много отклонения и само с един край.Това ме наведе на мисълта, че няма значение от къде тръгваме, всички свършваме на едно и също място.Точно в този момент си казах, че като края и началото са без значение, то тогава пътя между тях е най- важен. Няма значение дали започваме по-добре от другите или по-зле от тях. Важното е единствено да стигнем до края на пътя, защтото заради това сме на началото, целта е да не се изгу
Как искам да остана във вечността, да бъда до края на света.
Как искам да съм началото и края.
Как искам да вкуся от вечността, да разбера какво е да надживея своите деца.
Как искам да живея на свобода, да не изпитвам болка и тъга, да съм усмихната и весела...
О, как искам тази мечта, когато всеки може да ме връща в реалността.
Да бъда паметник във вечността, част от реалността.
Как желая да съм тук сега, чакайки за началото на вечността.
Как не искам да си отида и да бъда захвърлена из
Мечтите, най-съкровеното нещо на човека, това, което иска да бъде и това, което иска да постигне в живота си. Целите, това са нещата, които човек си поставя в живота. Те дават смисъл на труда и те карат да се усъвършенстваш. Разликата между мечтите и целите не е нито малка, нито е и голяма. Мечтите, са това за което човек копнее цял живот, всеки човек има мечти. Човек без мечти, това означава, че не живееш и не желаеш нищо от живота, едно безсмислено съществуване, един пропилян живот. От друга с
Едно съчинение за моята майка
Човекът дал ми живота е моята майка, благодарение на която живея, дишам, правя грешки, уча се от тях, опитвам се да живея. Но майката не само ти дава живот на този свят, тя е твоят учител, пътеводител в живота и защитник. Да бъдеш майка и родител въобще не е лесно; не всеки може да бъде истински родител. Да бъдеш родител не означава само да се грижиш за детето си, както правят повечето от родителите, трябва да знаеш и да разбираш детето си - от какво наистина има н
Защо съм тук сега, а не накрая, от другата страна? Защо мечтая за хубава съдба, хубав живот на тая пуста Земя? Защо мисля за моята съдба, когато и от капка не мога да я променя? Защо искам това, което не е в моята ръка, защо искам онова на накрая, накрая на света? Защо търся, търся радостта, търся любовта и мира на тая земя, пълна с омраза и война? Как да открия светлината след като съм поробен от тъмнината?
Коя да избера от двете страни – реалността или нереалността? Коя е по-истинската, коя
Една прекрасна нощ
Една прекрасна нощ, откриваща малкото красота по един неописуем начин. Красотата на звездите, красотата на луната, на природата, на цялата вселена. Aко човек погледне нощта и деня, и ги сравни ще види, че нощта е по-красива: тишината, спокойствието ,бавнотата на действията и на всичко обкръжаващо нощта. Някак, когато дойде нощта, идва и нов свят, ново начало;едно по-обещаващо начало. И когато към тази гледка се присъидини снега става една магия. Магия, която те кара да забр
Защо живеем?
Защо живеем - това е въпросът, който си задават много хора на този свят, някои незнаят отговора и не го търсят и не смятат да го търсят, но какво остава за хората, които искат да разберат защо съществуват, защо живеят? На този въпрос има много отговори, някои са житейски, някои са плод на изпитаното в живота, някои са плод на мислите на човека. Но същинският въпрос е защо се трудим, за какво, защо печелим и губим, защо сме радостни и тъжни, защо сме обичани и мразени, защо живеем т
Много учени и творци са се опитвали да обяснят какво точно представлява въображението, но никой от тях не е успял. Това е така, защото то не трябва да бъде обяснявано, а да се превърне в градивна представа за живота, в действие, което да утвърди качествата на личността в желанието и да осмисли своя житейски път и отношението си към хората. Спомням си за една творба на прочутия разказвач О’Хенри, в която неуспял художник създава шедьовъра на своя живот – зелена клонка върху прозореца, с която усп
Нещата които дават смисъл на нашия живот
Малко неща дават смисъл на живота. Много хора си поставят цели и те им дават надежда и смисъл да живеят. За някои хора смисълът на живота е да създадеш семейство и да построиш дом, за други – да станат богати, а трети – да станат известни. В живота човек решава какво да прави, защото ако го прави по желание то осмисля живота му. За мен три неща дават смисъл в живота - домът, семейството и обичта. Защото ако имаш дом никога няма да се изгубиш, когато имаш
За красотата
Един основен принцип, от който трябва да изхождаме при разглеждане на този въпрос е: Красотата - това е Бог, или Бог е красотата. Ние казваме, че Бог е мъдрост, любов, истина, но едновременно Бог е и красота. Само така можем да разберем значението на красотата при възпитанието на човечеството - когато разберем, че Бог е красота. От Шилер има една книга – „Принципите за естетичното възпитание на човечеството”, тя не е преведена на български, но е много важна. Шилер е бил голям раз
Смирение
Представете си една градина с много цветя и плодни дървета. Тази градина е човешката душа. Разните цветя и плодни дървета, това са човешките добродетели. Сега ще говоря за едно такова цвете, което се нарича теменуга, символа на смирението от окултно гледище. Защо теменугата е символ на смирението? Тя е много скромна. През пролетта я виждаме на планината заедно с минзухара, съсънката, жълтата иглика и други цветя. Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна,
Мекота
Човек, за да бъде издръжлив в живота, трябва да има мекота. Някои намират мекотата за слабост, но те не са проучвали какво нещо е тя. Мекотата е една магическа сила у човека, една велика сила. Мекотата има качествата на водата, въздуха и светлината. Светлината слиза от слънцето към земята без какъвто и да е натиск, тя не удря земята. Нейните лъчи много нежно милват земната повърхност и внасят всичкия живот. Има един окултен закон, който гласи така: „Човек възприема само това, което има
