Есенно съвършенство?
Идеалната земя, без дупки, без неравности, идеалния цвят. Всичко е покрито със съвършенство. Грапавата повърхност на земята се е скрита под златната завеса на листата. Покрито е всичко, което не искам да виждам. Иска ми се да вярвам, че това, което сега виждам е всичко. И то се превръща във всичко. Мога да го снимам, да му се радвам, да го преживявам мислено. Само не мога да тръгна на вътре по златната пътека, защото стъпвайки по нея, усещам долните неравности, усеща
Свободата на гората. Там винаги получвам отговори на всичко. Дори и да не съм готова за тях. Взирам се в необятната горска библиотека и тя отзивчиво ми посочва нужното познание. Но колкото и да се старае да ми помогне, пътувайки към мен това познание се сблъсква с канарата на човешката ми ограниченост.
Гората ми показва, колко му е лесно да на дървото да се отдели от листата си. Нещата, които са се срастнали с него, били са неразделна част от съществото му, сега естесвено си изкапват. Вс
Силата на добрите хора ме омагьоса отново. Става въпрос за тези, които успяват да премахнат всички бариери и цялото усещане за отделност. Вълшебството им е толкова могъщо, че успяват да ти покажат, че си част от нещо голямо и безкрайно.. Като че ли имат ключ за душата ти. Mагьосниците успяват да я измъкнат, да и дадат живот и въздух. Само една среща, само един поглед, един разговор е достатъчен да те превърнат във всичко
Магията им строши оковите, размаза бариерите! Пропука се обвивката и изл
