Той някога е бил възвишен светъл дух,
наречен Луцифер – за облика си лъчезарен.
Дошъл от Висши светове преди епохи тук,
но бил със суета и властолюбие покварен.
От светъл принц той станал княз жесток
на мрака, злото и всеобщата разруха.
Хармонията на света със хаос най-дълбок
решил да замени, за да пребъде тука.
Така от ангел Светлоносец станал Сатана-
хилядолетен зъл властител на Земята,
обрекъл този свят да тъне в мрачина,
докато новия Спасител не до
ХРИСТОС
За Неговото естество светът все още спори:
Дали е Божи Син, Адепт или Благословен Учител.
Но да познае Истината може само този,
Който по Пътя трънен на “Голгота” вече е преминал.
Със мисията си да носи на Земята Благодат
Той неведнъж, в различни облици, сред хората е слизал,
когато Златният телец със своята отровна смрад
сърцата вкаменени на човеците от Бога е закривал.
Той слезе сред света, ала светът Го не прие,
Ма
Народните предания от векове разказват
за ангели-хранители, за пратеници божии,
които в дни на изпитания пред нас показват
пътеката, която ако следваме, ще се избавим.
Но тези покровители не са самата свята Мощ.
Над тях стои и движи всичко сила по-могъща,
която пръска Светлина в космическата нощ
и заблудените души към бащиния дом завръща.
Тя бди и направлява хората по праведния път.
На унижените и оскърбените утеха дава.
На тънещите в мрак изпраща Светлина.
Отвъдния свят
Отдавна още, във епохи най-отдалечени,
пророци праведни, отшелници и риши
аскети строги, и монаси, и дервиши
постигнали са истина неоспорима:
че “над” земята свят невидим има.
Той съществува и не съществува-
царство на сенки и на привидения.
За някой - свята истина,за други пък лъжа.
Убежище от всякакви тежнения
или каторга за човешката душа.
Отдолу – ад, отгоре – рай, чистилище в средата.
Но не за “златната среда” тук става дум
Като Дамоклев меч тя винаги виси над нас.
Отмерва всеки миг с везните на Темида.
Постъпки, мисли, жестове, слова -
незаличимо вписва в вечния регистър.
Безстрастен съдник на отминали дела.
С цветя и тръни пътя ни постила.
С приятели и врагове ни среща пак,
след като някога съдбите ни е сплела.
Така сеячът на добри и здрави семена
заслужен урожай от Благодат ще жъне,
но който на подобните си готви участ зла,
сам в ямата, която е изровил, ще потъне.
Тя неотклонен страж е на душите наши.
И като сянка вечно ни следи.
Със мрачния си облик все ни плаши.
С присъствието си наблизо ни гнети.
За вярващия е представяне пред Бога.
За атеиста-мрак и сън дълбок.
За праведните-път към райските чертози.
За грешните-възмездие и съд жесток.
В прегръдка топла тя едни приема.
А други сграбчва в ледени обятия.
За някого е като майка и любима,
но други я посрещат със проклятие.
При някой идва със усмивка мила.
З
Не всеки би понесъл бремето да е Учител.
Не всеки може да заслужи да е ученик.
Ала докато има на света Учители и ученици,
в застой духът човешки няма да заспи.
Дори и да не е те обучавал Йог-ананда
и да не си живял години във ашрам,
бъди уверен, че Учителят е винаги до тебе,
щом духом винаги и ти си с него сам.
Невидим, той те наблюдава без да знаеш
и чака оня миг, когато ти ще си готов
пред блясъка на Истината да застанеш,
почувствал ясно дълго чакания Зов.
