Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    283
  • коментара
    124
  • прегледа
    95422

За този блог

За нещата,които ме вълнуват и искам да споделя

Entries in this blog

 

Ще хвърля мрежата НБ

Ще хвърля мрежата НБ Някои казват: „Защо ни е символичният език?“ – Това е красотата. „Символ“ значи големите неща събрани вътре в едно малко зрънце. Тия неща трябва да се проявят. „По твоята реч ще хвърля мрежата.“ Как ще хвърлите тази мрежа? Ще хвърлите тази мрежа, за да спасите някого, или ще хвърлите тази мрежа, за да го задушите? Едно и също нещо в света може да се употреби в две различни посоки. Вземете водата, тя е едно от най-големите блага в света. Вземете хляба – също. Но ако натиснете главата някому във водата, може да го удавите в нея. Парите са едно от най-големите блага, всички ламтят за тях, но ако някой ви тури 1000 килограма злато отгоре, какво ще стане с вас? – Ще умрете под тази тежест, нищо повече. Следователно всичките неща имат своята ценност дотогава, докато те се употребяват разумно. И затова всички вие сте повикани в този свят да живеете разумно, да се учите, и нищо повече. Светът е едно велико училище. Схванете ли го така, тогава и най-малкото нещо, което ви се случи в този свят, то е едно предметно обучение. Сега, да кажем, идват страданията в света. Някои казват: „Защо са страданията?“ – Страданията, това са един метод за придобиване на търпение, това е една Божествена наковалня. Но ако ти не знаеш как да употребиш тези страдания, ти ще развалиш себе си. При страданието има мерки, има закони, според които то трябва да се употребява. Запример, мекото желязо го турят в огъня, нагорещяват го, хоп, във водата 2–3 пъти, докато се кали. И ако вие сте мекушав в живота, отстъпвате и при най-малката мъчнотия не можете да издържите, какво ви липсва? Умни сте, разсъждавате философски, знаете колко има от тук до слънцето, правите математически изчисления, лекувате хората, а при това нямате търпение. Дойдете, седнете на трапезата и жена ви, която толкова ви обича, трепери цял ден да ви угоди, отправите ѝ един лош поглед, че не е сготвила навреме. Какво показва това? – Нямате търпение. Търпял си 4–5 часа, ще потърпиш още малко, защо ще бързаш? Какво има? Ще ти стане ли нещо? В природата няма бързане, няма и закъсняване, всяко нещо е на времето си. Питам: Когато един мъж бърза, иска от жена си по-скоро да му сложи яденето, в кой кодекс на природата е казано, че трябва да се бърза? Вие си нареждате сами правила и казвате, че на 12 часа трябва да се яде. Я ми кажете, в кой кодекс на природата е казано, че трябва да се яде в 12 часа? Турците ядат в 6 часа, англичаните в 2 часа. Да, има един начин, един закон, има едно време в природата, по което трябва да се яде. Хората казват, че трябва да се живее добре. А, много хубаво! Можете ли да ми кажете какво нещо е добър живот? Казвате: „Този човек е добър, онзи не е добър“. Я ми кажете, по кой кодекс на природата мислите така? – „Аз мисля така.“ А, ти мислиш. Онзи човек мисли за него, че е добър, а ти мислиш, че е лош. Как мислите тогава? Кои са причините? – Причините са чисто материални. Това, което изменя нашия ум, туй, което изменя нашите убеждения, нашите понятия, в тия промени всякога има нещо материално. Има ли сега в съвременния свят някой човек, който да няма тези слабости? Някои говорят, че хората били съвършени, за пример, за пророците говорят така. Аз ще кажа една дума. Разглеждам историята на човешкото битие, на всички велики хора в света, и не съм срещнал досега човек без погрешка. И в биографиите на тези хора е описана само добрата страна. Не, не са били те такива. За Аврам като пишат, ще кажете, че Аврам бил безгрешен. За Исак – също, за някой цар, философ – също. Лошото се изглажда, остава само доброто. Ами то е друга една слабост, да търсим само доброто у хората. Какво нещо е добро, и какво нещо е лошо, хората не знаят. Аз мога да ви докажа, че лошите неща са добри. Математически мога да ви го докажа. Мога да ви докажа, че и добрите неща са лоши. Нима мислите, че онзи вълк, при своя морал, като изяде една овца, не му е приятно? Приятно му е и казва: „Слава Богу, че Господ е създал такива хубави, мазнички овци за нас! Господ е умен, добър. Другояче какво бихме правили без тези овци? Щяхме да измрем“. Овците казват: „Голямо нещастие е за нас, че Господ създал вълците“. Но защо Господ създаде вълците? Когато овците престъпиха онзи велик закон и се размножаваха повече, отколкото трябва, не живяха един целомъдрен живот, Господ им каза: „Идете сега в света и внесете ред и порядък!“ Светът не е създаден само за овците, светът не е създаден само за вълците, той е създаден за всички. Всеки има своето право да живее, но той не трябва да мисли, че е меродавен, че заради него е всичко. Тъй седи Истината. Значи, когато се размножиха овцете повече, отколкото трябваше, дойдоха вълците. Някои казват: „Защо ни са вълците?“ Щом овцете заемат първото си положение, вълкът няма да бъде вълк. И действително, излишната енергия в организма на когото и да е от вас, и на най-добрия, може да го изкара от равновесието му. Аз мога да направя един малък опит с него, да изменя състоянието му. Как? – Като му пришепна само една малка думица на ухото, без някой нещо да е чул, веднага нещо ще го жегне, той ще се изправи, ще дигне шум. Какво е станало? – Едно малко раздвижване на въздуха. Но то така е подействало, че изменя състоянието му. И казват: „Гениален човек е този!“ Чудно нещо, гениален човек! Ако всеки, който каже нещо, може да го размърда, той не е гениален човек. Не, аз наричам гениални хора тези, които никога не се размърдват. Следователно ние трябва да изучаваме живота при условията, при които живеем. Много нещастия ви се случват, но вие още не сте си задавали философски въпроса, не сте мислили защо идват нещастията. Минават ви лоши мисли. Не се запитвате защо ви идват тези мисли. Някой път сте весели, някой път тъжни. Вие не си задавате въпроса защо се менят вашите настроения. Казвате: „Господ ще оправи света“. Това не е разсъждение. Значи досега Господ не го е оправил, че отсега нататък ще го оправя, заради нас. Вие се съмнявате в Бога. Светът, който зная аз, е хармонично създаден. Ако има дисхармония, тя е в нашето съзнание, в нашия организъм, а в Божествения свят, в целокупността на този свят има съвършена хармония. Бог е съвършен, и светът е съвършен. Сега вие седите, нещастни сте и запитвате защо Господ е създал нещастията в света. Аз доколкото зная, нещастия в света Господ не е създавал. Те съществуват само заради нас. Страдания има, но в окултен смисъл под „страдания“ ние разбираме промени на енергиите, промени на състоянията от едно в друго, промени в увеличаване движенията на вибрациите. Тези вибрации могат да бъдат вълни с по-дълги, по-големи трептения или вълни с по-къси трептения. Нещастия в Божествения свят обаче няма. Някои често запитват: „Какъв е Божественият свят?“ Божественият свят е диаметрално противоположен на човешкия. Един светия живял цели 40 години в пустинята и през всичкото време си носил едни цървули. Към 40-тата година те почнали да се изтриват. Имал си и една паничка, с която също си служил през всичкото време, но и паничката взела да се изтърква. Като гледал тъй изтъркани цървулите си, казал: „Цели 40 години ги носих, на стари години ще се ходи бос“. Един ден, един добър човек му донася едни нови цървули и една нова паничка. Той, като ги видял, поусмихнал се и казал: „Е, слава Богу!“ Взел си цървулите и паничката и почнал да мисли какво да прави със старите. От 10 години имал един събрат при себе си и си казал: „Ще ги дам на този събрат“. Дал ги. Брат му се зарадвал, че ще има цървулите на този стар светия, и ги държал като светиня. Обаче една нощ светията сънува, че го повикват на гости на небето, на угощение. Той отишъл с новите си цървули, носи си и паничката в джоба. Но за голямо негово учудване, като сложили трапезата, вижда на масата пред всички много хубави яденета, а пред себе си съдраните цървули и счупената паничка. Вижда, че новите цървули ги няма и той трябва да яде от счупената паничка и да се обуе със съдраните си цървули. Казва си: „Нов морал трябва! На хората съдрани неща не трябва да се дават!“ А сега, някой умрял от заразителна болест, хайде да дадат старите му дрехи на бедните хора. Това не е морал! На бедния човек здрави, нови дрехи дай! Старите дрехи нека седят в избата! Така прави Господ. Всяка година Той старите плодове, изгнилите плодове ли ни дава? Не, дава ни нови, хубави плодове. Старите нека седят в избата! Какъв е този християнски морал, като дойде някой беден, да кажем: „Чакай да му дадем една стара риза!“ И след туй казваш: „Е, дойде един беден човек, дадох му една стара риза“. Не, не, от себе си нищо няма да даваш. Ето какво считам аз морал: пътувам и нося за път две палта. Минава един разбойник, напада някой пътник, ограбва го, съблича го и си заминава. Срещам ограбения, но вън е студено, а той ще истине така. Свалям едното си палто, завивам го и си отминавам. В такъв случай аз мога да му дам своята дреха. Но тъй, аз имам две палта, някой отива на бал, дойде при мене и казва: „Дай ми палтото си!“ Не, на такъв човек няма да дам палтото си, за да ходи на бал. Е, питам: При такова едно схващане какъв морал може да има в света? Моралът нека си е морал, но трябва да се живее разумно. Тези Божествени идеи трябва да проникнат у нас, трябва да са насадени тъй дълбоко, че да знаем в дадения момент кой е прав и кой не. Само при едно такова схващане ние можем да изменим нашия живот. Туй, което вършим в света, то е полезно само заради нас. Не мислете, че като направим едно добро, то е заради другите. При такива случаи на вас е дадена възможността да съграждате вашия ум, вашето сърце, вашата воля. Вие сега градите ума и сърцето си, сега калите волята си. Сърцата ви и умовете ви не са съградени. Човешкият дух е завършил вече своята еволюция, той е съвършен. Човешката душа, и тя е завършила своята еволюция, и тя е съвършена, но вашият ум, вашето сърце и вашата воля се нуждаят от развитие и усъвършенстване. Следователно ние трябва да работим за своя ум, за своето сърце. Чрез какво? – Чрез онзи великия закон, който съществува в природата. Второто криво понятие, което имаме, е, че всички мислят какво Христос преди 2,000 години е дошъл, учил е едно учение и си е отишъл горе на небето. Питам: Този Христос, Който преди 2,000 години е живял, жив ли е сега? – Жив е, възкръснал е и седи горе на небето, отдясно на Отца. Ами вие ходили ли сте да видите, че е така? Дясната страна на Бога, това показва Божествената Мъдрост, която прониква във всичкото Битие на човешкото съзнание. Тя прониква във всеки един атом, във всеки един лъч, във всичко туй, в което съществува ред, порядък и хармония. Тя прониква във всяко едно любовно чувство, във всяка една Божествена мисъл, която носи щастие, блаженство на душата; тя прониква във всяка една сила, която оживява, възкресява, одухотворява: тя прониква във всяка една ръка, която твори. Туй е Христос! Сега някои мислят, че Христос е на престола, седи и чака съдния ден. Не, това не са верни схващания. И ако някой се осмели да каже противното, казват: „Това не е така, еретик е той, разваля света“. Не, не, питам сега за друго едно положение. Защо хората се различават в своите понятия? Има една велика тайна в живота. Добрите хора трябва да се учат на търпение. Но по някой път вие смесвате търпението с неволята. Неволята всинца я носите, познавате това изкуство, научили сте го. Няма човек, който да не знае неволята. Обаче малко хора съм срещнал да познават търпението. За да научите търпението, за да го придобиете, изисква се не един живот, но 10, 15 живота. Търпението е разумна сила. Търпеливият човек е виден човек, той всичко може да издържа. В англичаните има търпение. Туй го наричат другите хора хладнокръвие. Не, англичанинът е търпелив. Аз съм привеждал и друг път следния пример, и сега пак ще го приведа. В Лондон се срещнали един английски лорд и един руски княз. Срещат се те с файтоните си в една много тясна улица, не могат да се разминат. И двамата се спират. Нито единият, нито другият се връщат. Руснакът изважда от джоба си английския вестник „Таймс“ и почва да го чете от единия до другия край с голямо хладнокръвие. Англичанинът изпраща слугата си до руснака, с молба: „Господине, моят господар ви моли да имате добрината след прочитане на вестника да му услужите, и той да го прочете“. Тези хора не се дуелират, те изучават търпението. Туй е отличен пример. „Господине, моля, бъдете тъй добри, дайте и аз да прочета вестника.“ Е, как ще излязат и двамата от това положение! – Има изходен път. Сега да се върнем към мисълта си. „По твоята заповед ще хвърля тази мрежа.“ Тази мрежа, при сегашните условия, това е човешкият ум. Той трябва да се хвърли в света и разумно да се употреби. Всеки от нас трябва да се стреми, по възможност, да бъде разумен. Съвременните хора не са издържливи. Най-малката болка, най-слабият бодеж в дробовете ги уплашва: „Ох, охтикясъл съм“. И скоро при лекаря! „Ох!“ Какво има? И лекарят констатира, че болният е в първата фаза на болестта си. Че един цяр, че втори цяр. Не, никаква охтика нямаш. Охтиката е болест на чувствата, дисхармония в чувствата. Когато двама души се скарат и не живеят по Бога, и двамата охтикясват и умират. Аз ще ви приведа един пример, един факт, който стана тук, в София, в една фамилия, на която всичките членове бяха здрави. Една госпожица отива да живее в дома им, но се скарват нещо и след това и госпожицата боледува, и госпожата от тази фамилия боледува. Защо боледуват? – Защото не искат да си простят. Опасността в съвременното общество е там, че когато се сближите и след това се скарате, вие си създавате едно голямо нещастие и чрез закона на страданието Бог ще ви примири. Затуй, когато двама души се скарат, единият непременно ще умре. И за да не умирате, примирете се, целунете се, и този ангел веднага ще се върне на небето и ще каже: „Тия двамата се примириха“. Тогава Господ ще отложи решението си. Ако не искате да се примирите, Господ ще каже: „Доведете ги при мене! Елате тук да се примирите“. И затова Господ вика грешните хора горе на небето, да се примирят, не ги оставя на земята. Сега Петър се обръща към Христа и му казва: „По Твоята реч ще хвърлим тази мрежа“. Аз ви казвам сега Христовите думи: „Хвърлете вашата мрежа“. Къде? – В морето на добродетелите, да видим колко риби ще се хванат и какви ще се хванат. Вие ще кажете: „Това е философия! Има ли море на добродетелите?“ – Има, разбира се. И какво велико море на добродетелите е то! Вторият въпрос: „Можем ли да хвърлим тази мрежа?“ И почвате да философствате. Чудни сте! Хвърлете тази мрежа и след половин час отгоре цялата мрежа ще бъде пълна. Този недоимък, който сега съществува у вас, всичко това ще изчезне и ще бъдете богати. И Петър се уплаши и каза: „Господи, иди си от нас, понеже сме грешни хора. Богатството, което Ти ни даваш, не е за нас, защото ще кривнем в този път“. Петър беше доста практичен, той усети опасността и каза: „Още един път не хвърлям. Господи, иди си от нас, доста ни е толкова риба!“ Христос му отговори: „Не, аз ще ви направя ловци на человеци, няма да ловите тук рибите, на друго място ще ви пратя, друго ще учите“. „По твоята реч ние ще хвърлим тази мрежа.“ Сега не е ли по-хубаво, ако съвременният свят правеше състезание в своите добродетели? Ако всичките християни, всичките моралисти, след като излязат от събранията, тръгнат по къщите на бедните и във всяка къща оставят по една ябълка или самунче хлебец, или друго нещо сладко, ще им кажат: „Колко се радваме, че сте много добри“. – „Ние пак ще дойдем.“ Мислите ли, че по такъв начин между бедните и богатите нямаше да има една по-правилна обмяна? По-естествено щеше да бъде. А сега, като говоря на хората, те казват: „Той говори така, но туй нещо е неприложимо в живота“. На вас ще кажа: Никога не говоря неща неприложими. Когато ви говоря за храната, за яденето, тия неща съм ги опитал, за всичко съм правил опити. Най-малките неща, микроскопическите, трябва да се приложат. Прилагайте всяка мисъл! Не искам да ви изкушавам, но казвам, че всяко нещо, което е приложено, ще бъде за ваша похвала. В болестта имате два живота, които са в дисхармония. Единият живот е размножаването на тези микроби, а другото положение е редът и порядъкът на тези клетки. Питам тогава: Няма ли начин да се възстанови тази хармония? – Има начин. Трябва да концентрирате вашия ум, да го държите във връзка с Господа и да кажете: „Господи, ние имаме много богатства, тези неканени гости са дошли да го унищожат, да го изядат, помогни ни!“ Някой път може да изядат всичкото ви богатство и нищо да не остане от вас. Ще концентрирате ума си и лекарят ще дойде. Той е необходим. Един човек сам не може да лекува болестта си, двама души трябват. Лекарят ще дойде, той е единият, неговият мозък е едно динамо, а вие сте вторият. Ще концентрирате вашата мисъл към тези микроби и ще спрете тяхното размножаване. Веднага ще усетите, че температурата не се покачва. Качването и спадането на температурата показват бързите промени, които стават в охтичавите. Значи най-първо температурата трябва да се уравновеси, да дойде до нормалната температура. Ще концентрирате вашия ум, вашите чувства, ще турите волята си в действие и ще кажете: „Аз съм по-силен от тези микроби“. Ще се запитате: „Може ли?“ – Може, разбира се. „Ами че как?“ – Ти нали искаш да бъдеш гражданин на Царството Божие? Ако с тези малки болести не можеш да се справиш, как ще можеш да се справиш с по-големи работи? Дойде лекарят, казваш: „Господин докторе, ще оздравея ли?“ – „Ще оздравееш.“ Пипне ти пулса, бие слабо. Не говори истината. Пулсът ти бие слабо, лекарят вижда, че положението е сериозно, и казва, че ще оздравееш, но се съмнява, а болният разбира туй. Не, ще му кажеш право в очите: „Ще оздравееш!“ – нищо повече. Ако не можеш да говориш истината и виждаш, че той ще си замине, или ще замълчиш, или ще му кажеш: „Братко, приготви се, викат те на гости в другия свят“. Туй е по отношение на всички. Всички ще имате тези болки: очеболие, коремоболие и други. Всичките болести имат едно велико предназначение. Най-великото благо в сегашния свят, това са болестите. Вижте онзи богатия човек, тогова изпоял, оногова изпоял, на този продал котлите, на онзи продал къщата, но като го хване болестта, плаче. Дойде лекарят, направи една инжекция, друга инжекция, даде туй лекарство, онуй лекарство, а той дава тогава щедро от себе си, всичко дава. Като дойде Господ, казва: „Господи, всичко ще направя“. Става мекичък, на бедните раздава, щедър е. Питам: Кое състояние е по-добро? Казват: „Горко на богатия човек!“ Казвам: Блажен е този богат човек, Господ го посетил и сърцето му се разширило. Тъй, нека спадне малко този кожух! Защо му е този багаж? А тия, които нямат богатство, имане, не значи, че са сиромаси. Сиромашията е вътре в нас, в нашите разбирания. Ние живеем в един свят с такива големи богатства, но не можем да използваме тези богатства. За пример, като правим нашите разходки, често следя мислите на хората. Пътуваме около 150–200 души, отиваме да се разходим, да подишаме чист въздух. Управляващите казват: „Тези са самоварите, те идват тук на разходки, но те правят някаква революция, има нещо“. Идват и ни казват: „Не може то, толкова хора да ходят там из планината, замислят нещо против държавата“. Не против държавата се обявяваме ние, ние отиваме да се порадваме на тази планина, на туй благо на природата, на тази светлина, на тази прана, на това електричество, на този магнетизъм там. Най-първо трябва да убедим хората, че нашите мисли, че нашите желания са чисти. Почнаха даже да се противопоставят на екскурзиите. Ами че съвременните хора почнаха да страдат от неизлизане на разходки всред природата! Ние сме осъдени хора, затворници! Мислите ли, че едно здание от 4–5–10 и повече етажа е здравословно? Във всяко едно здание там се развиват разни болести. И нашата култура, в туй отношение, както сега живеем, не е една от най-добрите култури. Трябва един разумен живот! Всичките тези хора трябва да плъзнат вънка, из природата, и тогава да се върнат да работят, да има едно съответствие между думите и делата ви. Е, как тогава? – Ще учите. Ако в моите думи няма искреност, ако в ума ми има задни мисли, колкото и малко да е всичко туй, въпросът е разрешен. Това аз наричам подлост. Защо да правя интриги, да заговарям този, онзи? Човек трябва да бъде чист, абсолютно чист. Това е морал! Аз зная, че този свят е на Бога и само Бог е господар в света! Аз зная, че този свят е хармонично устроен, и аз служа на Бога. Тогава няма защо да се бунтуваме против този или онзи. Някой не живее според Бога, ще му кажа: „Братко, тъй както живееш, не живееш добре, стесняваш брата си“. „Какво право имаш да ми говориш така?“ – Ами ти какво право имаш да стесняваш брата си? Реакции са това в света. Ако всички верующи в света, ако всички идеалисти приложат тази велика наука, светът моментално щеше да се оправи. Не мислете, че невидимият свят няма сили да спре сегашния свят в своя развой. Те могат да го спрат, могат и да го разрушат в един момент, но те искат морално да му се въздейства, да се пробуди съзнанието. В съвременните хора, в техния ум, в тяхното съзнание имам много малко светлина. Няма да кажа какво виждам. Имате, да кажем, една малка дисхармония в себе си, имате една неприязнена мисъл или неприязнено чувство в душата си спрямо някого. Давате ли си отчет защо държите тази мисъл? Срещате някой човек, казвате: „Този човек не го обичам“. Дали ли сте си отчет защо не го обичате? Казвате: „Има нещо несимпатично“. Защо, в какво седи това несимпатичното? Че не го обичате, че има нещо несимпатично, с това задачата не се разрешава, това не е философия. Някой е несимпатичен, аз мога да го направя симпатичен. Момък вижда една мома, бедна, с дрипи, несимпатично лице. „Оженваш ли се за нея?“ – „Аз, за такава простачка!“ Отивам в банката, взема 500,000 лева за нея, облека я хубаво, наредя я. Срещне я: „Госпожице, аз съм първият ви кандидат“. Значи сега не ти е несимпатична, сега има нещо хубаво в нея. Но утре парите изчезнат, казвате: „Не си ми симпатична“. Симпатия и антипатия, това са външни причини, които изменят живота. Във всеки един човек има душа, ще схванем душата. Някой ще каже: „Аз имам душа“. Който има душа, не говори за другите лошо. „Защо Господ ми е дал най-голямото нещастие“. Не, Господ ви е дал велико благо! Туй искам да го втълпя в ума ви, не хипнотически, но искам да мислите, да опитвате, да разберете, че при онази велика разумност всичко в света действа за добро. Сега вие искате да живеете с всичките хора по братски. Можете да живеете по братски, но как? Като кажете: „По Твоята заповед, Учителю, ние ще хвърлим нашите мрежи“. Нека всинца, които ме слушате в София, хвърлим нашата мрежа в морето на добродетелите! Как мислите? Аз ще ви посъветвам, като отидете сега в домовете си, хвърлете тази мрежа и опитайте моите думи. Казвам ви, че вашите ладии, вашите къщи ще бъдат пълни. Млади сте, пълни сте с идеи. Туй е смисълът на живота. Всяко съмнение е едно болезнено, психическо състояние на ума. Неверието, и то е едно психическо, болезнено състояние на ума. По някой път аз опитвам мнението на хората и виждам, че те мислят какво другите хора уронват техния престиж. Отчасти може, но пак поддържам: единствените хора, които уронват нашия престиж, това сме ние самите. И тъй, ще хвърлим ние тази мрежа в този океан на добродетелите. Ще направите първия опит в себе си, да видите колко сте търпеливи. Болест дойде, една неприятна мисъл дойде, да се преодолеят. Сега, като говоря, казвате си: „Кажете ни кой какъв е!“ Никога не обръщам внимание кой какъв е. Аз като видя, че някой човек прави погрешки, спра се и казвам: Чакай да видя каква поука мога да извадя от тази погрешка. Аз съм за онзи абсолютно разумен живот. Аз съм против всяко одумване, против всяко насилие. В насилието човек огрубява. Каквото и да каже човек тогава, все ще почувства една скръб, една болка в душата си. Ако кажа нещо по твоя адрес, какво ще спечеля? – Ще огрубея. Но направя ли едно добро, подигам се. Кое е по-хубаво тогава? Затуй трябва да живеем отдясно на Бога, както Христос живее. Туй е значи разумният, съзнателният живот. А сега църквата казва, че само Христос живее от дясната страна на Бога. Не, аз бих желал всички да живеете отдясно, да постъпвате според Бога и да изпълнявате волята Божия. Това е целта на живота, отдясно да живеете, не отляво. Отляво, това не е за вас, за вас е от значение да живеете отдясно. Тогава ще бъдете доволни, ще разбирате онзи разумен, щастлив живот. Знаете ли какво значи човек да бъде доволен? Има едно вътрешно схващане. То е едно голямо богатство в света. Може да направите опити, не само веднъж, дваж, а много пъти, и ще видите, че ако имате това вътрешно доволство, всякога ще имате приятели. Има един език в света, той е езикът на Любовта. Ще проучите този език. Няма душа, на която като проговорите с езика на Любовта, да не ви разбере. Правил съм опити и с хора, и с животни, и със зверове, с мечки и други, и съм проверил този закон. Някой път съм ви говорил, че мечката е много лоша, но тази мечка, като я срещна, и тя може да дойде, да клекне пред мене. Защо? – Ще я помилвам по козината, ще ѝ поговоря, ще ѝ кажа: Как си, как живееш? – „Много са лоши хората, неприязнено са разположени към мене.“ – Е, нищо, това е добре. И после тя си тръгне. Ще кажете: „Това е от 1001 нощ“. Но кога ще постъпи тази мечка така? Като я срещнеш, да те разбере, че ти я обичаш, че си променил мнението си за нея. Тогава тя ще каже: „За пръв път в живота си срещам едно същество, което ме обича“. Туй е вярно, факт е това. Ако срещнете един човек и той може да почувства вашата любов, че го обичате, вие ще може да го преобразите. Там е вашата сила. Правете опити! Това е наука. Мнозина казват сега: „Чакай да видим каква е окултната наука!“ Окултната наука е пълна с методи, методи, но много скъпи. Този метод е един от простите методи, но е много евтин. Като си туриш ръката на гърба на мечката, и космите ти ще настръхнат, но като направите 2–3 опита, ще видите резултата. „Ами ако ме сграбче, ако направи това-онова?“ Казвам на някои: Хубаво, да направим друг опит. Ще си раздадете всичкото имане. А, мечката идва сега. Това е опит, метод само за силните ученици. Ще раздадеш всичкото си имане, къщи, петаче да нямаш в джоба си. Тогава ще отидеш в един град, като Лондон или Ню Йорк, и там ще изкарваш прехраната си. Ето где е голямата мечка, която ще срещнеш. Ще уповаваш на себе си. Или, отиваш там, казваш: „Аз вярвам в Бога“, но кесията си държиш пълна – ти не си срещнал мечката. Вярваш в Бога, но пръстенът си държиш. Не, ни пръстен, ни кесия, ни чепичета. Не, там ще спреш, ще срещнеш мечката, ще поговориш с нея и като дойдеш в България, тогава ще кажеш: „Аз срещнах тази мечка, имам голяма опитност, поговорих с нея, опитах я, по-страшна мечка от тази не съм виждал“. В един голям град да нямаш нито един познат! Аз съм срещал тази страшна мечка. И като я потупам, сърцето ѝ се отвори. Скрити богатства има в човека! Туй е силата на Христовото учение. Докато не опитате така Христовото учение, няма да го разберете. Ще ви питам: Мечката срещнахте ли, говорихте ли с нея? Не сте ли я срещнали, нищо още не сте научили. Да срещнеш мечката, това аз наричам герои. Някой имал страдания. Ами че като видя човек, който страда, мене ми затупа сърцето, радвам се. Аз съм виждал някои просяци, тъй, тихо и спокойно си благославят, приятно впечатление ми правят и си казвам: Отличен човек е този! Някой път мина покрай някой просяк, погледна го, казвам: Няма да ти дам нищо, почакай, сега ти се приготовляваш за мечката, не си я срещнал още. И пак му се поклоня тайно, той се поусмихне, казва: „Ще я хвана тази мечка“. Разбираме се ние. „По Твоята заповед ще хвърлим тази мрежа в това море.“ По тази велика заповед на Божествената Мъдрост хвърлете мрежата на вашия ум! Защо аз зачеквам този въпрос? Защото пак ще дойде един ден да ви говоря. Туй, което ви говоря, нищо не струва, даром е. Няма какво да ми се сърдите, даром е. „Даром сте взели, даром давайте!“ Беседа, държана на 25 ноември 1923 г.

Розалина

Розалина

 

Човек и природа УС ,1935 г

Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав. Достатъчно е да знае, как да се ползва от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав. Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с радост и благодарност това, което му е дадено. Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на живота. В духовно отношение здравето на човека зависи от доброто състояние на ума, на сърцето и на волята му. Чистите мисли укрепват ума, чистите чувства укрепват сърцето, а чистите и благородни постъпки укрепват волята. Не мислете, че ако Бог е с вас, всичко ще се нареди добре. Ще имате мъчнотии, изпитания и страдания, но въпреки това, ще успеете, няма да ви погубят. Човек е ралото на своята земя. За да я изоре, ще впрегне воловете си и ще отиде на нивата: воловете напред, той назад и нивата ще се разоре. Само така човек ще разбере, че е онал земята си и с радост ще яде плодовете и. На всеки човек е даден къс земя - неговото тяло, което трябва да обработва. Какво представляват мъчнотиите? Те са дебели въжета, с които връзват човека. Стои един човек вързан с въже и се чуди, какво да прави. Поглежда натук-натам, вижда една малка игла на дрехата си и казва: Защо ми е тази игла? Тя не може да ми помогне. Да имах поне ножици, положението ми щеше да бъде добро, но сега и аз не зная, какво да правя. Минава покрай него един добър човек, вижда мъчнотията му и казва: Какво правиш? - Вързан съм, помогни ми да се избавя. - Не ми е позволено. Мога, обаче, да ти дам един съвет: на дрехата си имаш една игла. Вземи иглата и късай въжето нишка по нишка. То е съставено от хиляди нишки, но след два-три дни ти можеш да скъсаш въжето. Сега и на вас казвам: Мъчнотиите представляват въжета, съставени от множество малки мъчнотии. Извадете иглата си - сложете ума си на работа и нишка след нишка, разрешавайте мъчнотиите си една след друга. Няма да усетите, как ще се освободите от голямото дебело въже. - На какво се дължат мъчнотиите? - На човешкото безлюбие. Където е безлюбието, там има големи мъчнотии. Дойде ли любовта, мъчнотиите се намаляват и противоречията изчезват. Малките мъчнотии и противоречия се решават лесно. Безлюбието е причина на сиромашията, на глада, на недоразуменията. Гладът идва да научи човека, как да живее. Като не разбира това, той мисли, че само до него идват мъчнотиите и започва да се оплаква и да роптае. Оплакването показва, доколко човек е тщеславен. Като се оплаква, той прилича на пътник в гората, който върви шумно, тропа с краката си, да наплаши разбойниците, да не го нападнат. С това той иска да ги предупреди, да не вървят след него, но да вземат друго направление. Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте с мъчнотиите си. С тщеславие нищо не се постига. Дойде ли ви някакво изпитание, премълчавайте. - Защо еди-кой си да се отнася с мене така? - Няма защо да се оплаквате. Ако не можете да му простите, като дойде при вас, дайте му един добър урок. По-добре е огънят да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цяла гора и да избухне пожар. Един цар решил да изпита министрите си, да разбере, доколко са справедливи. За тази цел, той предал управлението си на десетте министри и заминал за друга държава. Той се преоблякъл като просяк и посетил един след друг своите министри. Първият го изхокал и му дал едни скъсани обувки; вторият му дал най-старите си, скъсани дрехи; третият - парче сух хляб и т.н. Те изпращали слугите си, да изгонят просяка от двора им, като го поучавали, че който не работи, нищо не му се дава. Десет години странствал царят и като се върнал в царството си, поканил министрите си на угощение, да им изкаже благодарността си за доброто управление. Преди да седнат на местата си, царят сложил на стола на всеки министър онази вещ, която той дал на просяка. При вида на познатите вещи, министрите се ужасили, разбрали грешката си, но било вече късно - царят ги изпитал и познал, какво се крие в сърцата им. Ще дойде ден, когато Христос ще покани всички хора на угощение и на стола на всекиго ще сложи точно това, което той е пожертвувал за Бога и за своите ближни. Помнете: истинското служене подразбира изпълняване на Божията воля и то точно така, както Той изисква. Ще кажете, че не знаете, какво изисква Бог от вас. Това не е вярно. Ако господарят ви даде хиляда лева, да ги дадете на някой беден човек, а вие задържите сто лева за себе си, това не е точно изпълняване на волята Божия. Не знаете ли, че трябва да предадете цялата сума на бедния? Вие знаете това, но мислите и за себе си. Докато мисли за себе си, човек не е още в правия път, той не може да изпълнява Божията воля. Само онзи изпълнява Божията воля, който не мисли за себе си. Щом не мисли за себе си, други ще мислят за него. Това е закон. - Кой се грижи за малкото дете? - Майката. Следователно, докато детето уповава на майка си, тя има грижа за него. В който ден то стане самостоятелно и започне да мисли за себе си, майка му го изоставя. Тя казва: Ти си вече голям, сам можеш да се грижиш за себе си. Същото виждаме и в живота на малките птиченца. Докато са малки и без крилца, майката ги храни. Щом израснат крилцата им, майката ги напуска. Те хвръкват и започват сами да се хранят. На същото основание казвам: Докато човек уповава на Бога, той се намира под Неговите грижи.Стане ли самостоятелен, Бог го изоставя. Ако не разбира този закон, той казва: Защо Бог ме изостави? Не сте изоставени, но вече сами можете да се храните . И тъй, не питайте, защо идват противоречията в живота ви, но знайте, че докато кракът уповава на тялото, всякога ще бъде здрав и нахранен. Пожелае ли да се отдели, той скоро ще изсъхне. При това, левият и десният крак трябва взаимно да си помагат, да носят тежестта на тялото. Остане ли цялата работа само на единия крак положението и на другия се влошава. И в края на краищата, цялото тяло изнемогва. Ето защо, видите ли, че някой страда, повдигнете товара му само за един момент. Кажете му, че положението му ще се подобри. Той ще се окуражи и ще продължи пътя си. Важно е за човека, при какви трудни моменти в живота си да не се чувствува сам, но да знае, че и на другия край на света има някой, който мисли за него. И тъй, когато се молите и не получавате отговор на молитвите си, причината е или в незнанието ви да се молите, или във възрастта, до която сте достигнали. Вие сте възрастни и самостоятелни, можете сами да се храните и да се грижите за себе си. Някои веднага получават отговор на молитвата си, а други не получават. На първите всички са готови да услужват; по отношение на вторите, сърцата са затворени. - Защо? - Има някаква причина. Една майка има няколко деца. На едно от тях тя е готова да услужва всякога и при всички условия; към другите, обаче, е затворена. - Защо? - Първото дете всякога разчита и уповава на майка си, а останалите не уповават на нея, не се отнасят с нужното доверие. Така се е създала поговорката: "Бог дава, но в кошара не вкарва". За да дава Бог, нужни са условия. Спазва ли тези условия, човек всякога ще се ползва от Божието благословение. Двама българи следвали в Америка. - Единият от тях бил голям реалист. Той вярвал, че нещата на физическия свят се уреждат по материален начин, без участието на някаква духовна причина. Другият пък бил мистик, вярвал в участието на духовното, на Разумното начало в света. Трябвало първият да отиде в Ню Йорк, там да държи изпитите си. По едно време той писал на другаря си, че издържал изпитите си, но му трябват сто долара, да плати дълговете си. Нямал познати, от които да поиска и не знаел, как да излезе от затруднението. Приятелят му веднага отговорил: Надявам се, че докато получиш писмото ми, ти навярно ще си уредил работите си. Ако не можеш да наредиш работите си, пиши ми, веднага ще изпратя нужната сума. В същото време той приготвил сто долара, та ако по друг начин не може да му се помогне, да му изпрати парите. След две седмици приятелят му писал от Ню Йорк: Благодаря за грижите и вниманието ти към мен. Не стана нужда да ми пращаш пари. Работата ми се нареди, платих дълговете си и свободно мога да се върна в България. Откъде са дошли стоте долара, той не пише, важно е, че оправил сметките си. Благодарете, че реалното се крие в незнайното, а нереалното - в това, което знаете. Значи, човек всякога може да се съмнява в това, което знае, но никога в това, което не знае. Изобщо, най-малкото съмнение разваля нещата. Искате ли да успеете в нещо, не се съмнявайте. Дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си положителни чувства, за да имате всякога успех. Ще знаете сега, че силата на човека се заключава в изпълняване на Божията воля. Това значи: Бог да присъства във вас и вие - в Него. В умствения свят, този закон се превежда с думите: Словото да бъде във вас и вие - в Него. На физическия свят пак казваме: Хлябът да бъде всякога в човека и човек - в хляба. Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него. Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него. Хлябът във вас и вие в него. В това се заключава вътрешният смисъл на живота. Това подразбира будно съзнание, в което нещата стават без прекъсване. Това значи, да бъдем постоянно с Господа и Той в нас, със своята пълнота и целокупност. Това означават думите, които Христос е казал: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си изпратил". Желая ви сега да отидете при Бога и Той да дойде при вас; да изпълнявате волята Му и Той да изпълнява волята си чрез вас. Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява. 34. Утринно Слово от Учителя, държано на 23 юни 1935 г.

Розалина

Розалина

 

Чий е този образ ( Беседа от Учителя, държана на 15 април, 1923 г. София.)

12. Чий е този образ 12. Беседа от Учителя, държана на 15 април, 1923 г. София. „И казва им: „Чий е този образ на надписът?““ (Матея, 22:20) "Чий е този образ?" – пита Христос. Ще кажете: Тъй както говорите, нашият народ не може да се повдигне. – Как ще се повдигне вашият народ? Ако ме слушате, аз ще ви дам един морал, с който може да се повдигне този народ. Аз мога да ви дам начин за копане и оране и да благословя тази земя, да дава много повече жито, отколкото е давала досега. Но за това се изисква благородно сърце, просветен ум, а не порочен ум, какъвто е сега, да се надхитрявате. Ако аз съм като онези проповедници, които твърдят, че съм на погрешен път, щях да им докажа противното. Но аз им казвам: Братя, нека да почнем един пост и да видим, кой ще издържи най-дълго. Всички проповедници и свещеници в целия свят ще започнат този пост. Ще постим един, два, три, четири, пет, шест до десет деня. След това ще продължим 20, 30, 40 деня. Ако дойдем до 40 деня пост, колко владици, колко свещеници ще го издържат? И тъй, на всички вярващи християни ще кажем: Да постим! Понеже висшите духовни лица спорят, ще видим, колко деня пост могат те да издържат. И като постят, да бъдат весели и бодри. През цялото време на поста да бъдат такива, но не привидно. Никакво недоволство или неприятност да не се прочете на лицето. Тъй трябва да бъде! С издържане на поста ще докажем, коя вяра е най-права. Да допуснем, че издържат този изпит и кажат: Не ни коства много да постим. – Добре. Сега ще започнем с раздаване на имането. Един ще даде 1 000 лв, друг – 2 000 лв, трети – 5 000 лв, четвърти 10 000 лв, 20 000 лв. След като раздадем имането си, ще кажем: Господи, свършихме работата си. Не, още искат от нас: Да отидем на нивата. И ние ще кажем: Елате, братя, да разработим тази земя, да насеем ниви ; да посадим градини със зеленчуци; плодни дръвчета да посадим. С труд и пот на лицето ще изкарваме прехраната си. Не само това, но ще пеем псалмите на Давида и ще работим. Няма да пеем в църквите, а като излезем сутрин на работа, всички заедно ще пеем нашите и други религиозни песни. Тогава лозята, нивите, градините, обработени по този начин, с радост и хармония, ще дадат голямо плодородие. Който яде от техните плодове, няма да боледува. Като ме слушате да говоря така, мнозина ще кажат: Тия неща са неприложими, това е утопия. Вчера един приятел казваше, че спорил с едного, който казал: Според вашите умове, и след 2 000 000 години едва ли ще се разбере този човек. – Не, това учение е дошло вече, може да се приложи още сега. "Чий е този образ?" Сега ние трябва да създадем нов образ. Понякога аз се спирам да говоря. Дойде някой при мене и ми казва: Кажи ми истината! Аз се спирам. Дойде друг: Кажи ми лошите качества. – Ти искаш да ти кажа, какъв си. Ако, след като ти кажа погрешките, ти се приближиш до Бога, добре е за тебе; но ако се обезсърчиш и оттеглиш от Бога, по-добре е да не ти ги казвам. Ти още не си събуден, не познаваш своето лице. Но всяка душа има дарби, заложби, които могат да пресъздадат нейния образ. Например, всяка църква развива известен център. Православната църква развива само сърцето, вследствие на което се явяват анормалности, дохождат до фанатизъм. Евангелската църква развива ума, а католическата – сърцето и волята. Там има военна дисциплина, искат строго подчинение. Дисциплината на света е нищо пред дисциплината на католицизма. – Ако нашето сърце, ум и воля се развият, приближаваме ли се към Бога? – Приближавате се, но ако умът е насочен в крива посока, какво ще постигнете? Защо са борбите между разните църкви? От какво произтичат те? Понякога за мене се произнасят не добре. Значи, мене ме смятат за противник на църквата. Но вие, помежду си, защо не можете да живеете? Владиците и свещениците защо не могат да живеят в любов помежду си? Коя е причината за това? Моята работа не е да се занимавам със свещениците и владиците. Българите казват: Който се занимава с чужди работи, той оголява. Аз принципално засягам тази логика, да се види, че искат с лъжа да докажат, че Бог е с тях. Покажете ми образа на Христа! Всеки ден аз виждам този образ, Той ми се изявява. В него има благородство. Любовта към Бога е велика наука. Най-напред, трябва да познаем Бога в света, а то значи, да развием своето лице и после ще развием всичките свои дарби. Идват при мене и казват: Учителю, искаме да бъдем щастливи. – Всеки от вас може да бъде щастлив. Два пръста земя ще му туря отгоре. Ще се разпукате най-напред, като пилето в яйцето, ще претърпите вътрешни страдания и ще си покажете навън главичката, нагоре към слънцето, както у Павла стана пропукване. И най-после, ще отидете на небето. Този е истинският образ, който можем да създадем. Може да запалите хиляда свещи в църквата, но то е само подготовка. Може да направите хиляда поклони в живота си, и това е подготовка. Може да раздадете всичкото си имане, и то е подготовка. Ако в душата ти не се отпечата великият образ на Любовта и не осъзнаеш, че си във връзка с Бога – най-великият, най-разумният, най-интелигентният – нищо не може да постигнеш. Значи, една мисъл трябва да ви занимава, че сте свързани с висшето съзнание, на което можете всякога да разчитате и уповавате. Всеки може да се свърже с това съзнание. Казано е в Писанието: "Ние живеем и се движим в Бога." Сега аз говоря за онези от вас, които имат желание да ме слушат. Казвам: Оставете вашата философия настрана и не казвайте, че не сте готови да следвате това учение. Направете следния опит. Вдълбочете се в себе си и кажете: Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята воля, която движи всичко живо в света. Под "всичко живо" разбирам не само хората, но растенията и животните. Кажете: Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина. Знаете ли, какво ще почувствувате? – Ще олекнете, и в душата си ще изпитате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Така, всички утайки и наслоявания от миналото – омраза, съмнение, раздори, сами по себе си, ще отпаднат, и вие ще се почувствувате възродени, готови за всякаква работа. Ако си богат, ще кажеш: Зная вече, как се живее. Като говоря така, аз не искам да си играя с чувствата ви. За мене, те са свещени. Велико е да опита човек тези чувства! Това е идеалът, към който всеки се стреми. Той укрепва младите, а обновява старите? Лицата и на стари, и на млади трябва да бъдат бодри, свежи, да лъха от тях чистота. Като се върнете по домовете си, огледайте се, да видите, такива ли са вашите лица. В един момент, човек може да преобрази лицето си. Обърни се към Господа и кажи: Господи, тури ме в огъня на Твоята любов. Като те тури Той в този огън, от тридесет и пет милиона градуса, ти ще станеш чист като кристал – няма да остане помен от твоите грехове. Ще станеш млада мома или млад момък на 33 години, който разрешава всички велики въпроси Не се оплаквайте един от друг, но възлюбете се. Ние проповядваме Божията Любов, която може да преобрази света и да разреши всички мъчнотии в живота. Огънят на Любовта ще произведе преврат във всички хора. Без този огън нищо не може да се постигне. Сегашните хора още живеят в заблуждението, да очакват любов един от друг. Отворете сърцето си за Бога, за Неговата Любов. Тогава и хората ще ви обичат. Те са множеството, чрез което Бог се проявява. За да познаете хората, първо трябва да познаете Единния. Значи, за да разбереш множеството, първо трябва да разбереш единството. И аз се приближавам към вас чрез Бога. Разбирам ви и влизам във вашето положение. Като цитирам стиха на Христа, да раздадете имането си, аз зная, за какво ще се изложите. Който не е готов за това, ще се обърка. Да раздадеш имането си, но не по форма, а от съзнание, от любов. Павел казва: "Ако раздам имането си, а любов нямам, нищо не струвам." Само любещият може да раздаде богатството си. Любовта струва повече от всичкото имане. Най-голямото богатство се крие в Божията Любов. Божията Любов е в сила да превърне желязото в злато, и златото – в желязо. Онези; които проповядват Божието Слово, са силни – всичко могат да направят. Те не си служат с оръжия, с каквито си служи светът. Има нещо по-силно от оръжието. Това са мислите, чувствата и постъпките на хората. С тях може да се воюва, но не и с оръжие. – Как воюва светът? – Това е негова работа, той е свободен. Ние не го обвиняваме. Обаче, които следват Христовото учение, те си служат с методите на любовта. "Не убий!" – казва Моисей. А Христос казва: "Всеки, който се гневи на брата си, ще бъде наказан." Следователно, ние ще храним към брата си най-възвишени и благородни чувства. Ще кажете, че като говоря така, аз ви осъждам. Не, това е правило, което еднакво важи и за мене, и за вас. Бог, Който е създал света, иска да живеем в мир и съгласие. Той е строг към всеки, който не изпълнява Неговите закони. С хиляди години човек ще изкупва своите погрешки и престъпления. Вложете в себе си образа на любовта. Този образ внася в човека мир и радост. Питам: Колко от вас сте готови да влезете в огъня на любовта? Ще кажете, че всички сте готови. Може да сте готови, но не сте точни. Ако закъснеете половин минута, ще изгубите условията. В този огън се влиза точно навреме и се излиза точно навреме. Някои светии са живели по 20 – 30 години в пустинята, в очакване, именно, на този момент – да влязат в огъня на любовта. Небето се отваря и затваря точно навреме. Щом се отвори, влез, без да му мислиш много. "Ще влезеш, ще излезеш и паша ще намериш." "Чий е този образ?" У вас ще остане мисълта: Вярно ли е това, което ни се говори? Направете опита, който ви казах, и ще се убедите, че великото, възвишеното в света е във връзката на човешката душа с Бога, с майката на любовта. Тази връзка осмисля живота. Лицето на такъв човек е светещо. Той е видял Бога; той е идеалният човек в света. Какво, ще кажете за момъка, който постоянно носи в сърцето си образа на своята възлюбена? Той е кротък, нежен, мил, внимателен с всички. Той носи и поезия, и музика в себе си. Това значи, да носиш образа на своята възлюбена. Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе велика промяна във вас? Няма по-велика сила от любовта. Когато момата търси любовта, всъщност, тя търси свещения образ на Бога. Когато момъкът търси любовта, и той се стреми към свещения образ на Бога. Всички хора търсят този свещен образ. Той е възлюбеният на човешката душа. Свещен е животът, когато имаш този образ. Радост, музика и песен е животът, когато имаш този образ. Когато придобиеш този образ, ще бъдеш абсолютно здрав. Хората боледуват и страдат, защото не са познали още този образ. На хората трябва да се проповядва положителната, Божествена наука. Ето какво зная аз: В скоро време, тази година, в свещения огън на любовта ще влязат 4 444 души българи. Знаете ли, на какво ще прилича България, когато те влязат и излязат? — Като влязат и излязат, след тях ще се отвори една врата, и други ще влязат, след тях още други. Българите, които влизат и излизат през тази врата, ще придобият нещо особено. Който ги види, ще каже: Това са българите. За кои българи говоря? – За онези, които са минали през 35 милиона градуса Божествена топлина. "Чий е този образ?" – Той е свещеният образ на нашия Баща, Който ни е дал вечния живот. Той е свещеният образ на великата и безгранична любов. Той е свещеният образ на великата и безгранична мъдрост. Той е свещеният образ на великата, неизказана истина, която озарява целия живот; която радва не само земята, но и цялото небе; която радва сърцата на всички ангели. Това е образът на новото възкресение. Да се стремим към този образ! Смелост и решителност! Запита Христос: "Чий е този образ?" Образът на този свят прохожда. Образът на Бога влиза в света. Сега аз поздравявам тези 4 444 души! 12. Беседа от Учителя, държана на 15 април, 1923 г. София.

Розалина

Розалина

 

Четирите положения 1941

Четирите положения 1941 Размишление Упражнение за дишане: Бавно издигане на ръцете над главата и дълбоко поемане на въздух. С издигане на ръцете се повдигат и очите нагоре. Задържане на въздуха известно време. Бавно сваляне ръцете надолу, издишване и бавно сваляне очите надолу. Тема за следващия път: „Ползата от големите и от малките извори“. Съвременните хора се оплакват от отслабване на очите. Много естествено е, че отслабват – не се движат. По отношение на очите си хората са крайно нехайни. Тялото си тренират чрез различни движения, упражнения, екскурзии. Дойдат ли до очите си, нищо не правят за тях. Когато искат да видят нещо настрана, нагоре или надолу те движат главата си, а очите стоят на едно място, като аристократи. Очите заповядват на другите удове да свършат една или друга работа, но сами те не работят, поради което малко кръв приижда към тях и слабо се хранят. Правете упражнения за очите си, да отправяте повече кръв към тях. Ето защо, повдигайте често очите си нагоре, откъдето слиза светлината и след това ги сваляйте надолу, в посоката, където тревите растат и никнат. Обърнете внимание на четирите прави OA, OB, OC, OD, които са две по две в противоположни посоки (фиг. 1). Привидно те изглеждат независими една от друга, в същност те имат обща връзка помежду си, движат се в кръг. За да върви хармонично в четирите посоки, човек трябва да знае начина, по който да ги координира. Две от противоположните посоки, за пример, посоките OC, OA представляват посоки на движение на човешкия ум и на човешкото сърце. Като се движат, макар и в противоположни посоки, умът и сърцето образуват кръг. Външно те изглеждат отдалечени един от друг, като два различни свята, но всъщност са близо, имат допирни точки. Като излиза от точка O и върви в посока OA, умът се движи в две направления – AB, AD, като образува полукръг. Сърцето също излиза от точка O, върви в посока OC, като се движи в направленията CB, CD и пак образува полукръг. Двата полукръга се срещат в точките B и D и образуват пълен кръг. Когато казваме, че човек живее, имаме предвид четирите посоки, които се срещат в него. При движението си по тези посоки той среща известни противоречия, които се дължат на различно гъстата материя – причина за движението на човека в кръг. Това, което става със силите във физическия свят, става и с чувствата и мислите на човека. Тази е причината, където първоначално мислите и чувствата вървят в перпендикулярна посока на земята, но като срещнат известно съпротивление, отвън или отвътре, те се отклоняват надясно или наляво и образуват крива линия – окръжност. За пример, мома и момък се обикват и се привличат взаимно един към друг, както земята се привлича от слънцето. Като по-голямо и мощно, слънцето привлича земята с голяма сила, но тя не може да се приближи до него, защото среща голямо съпротивление в пространството. В стремежа си към момъка момата среща съпротивления, от една страна от родителите си, които не ѝ позволяват да дружи с него, а от друга страна от някоя мома, която обича същия момък. Момата започва да се смущава, как може да ѝ препятстват на любовта. Тя мисли, че нейно е правото да обича момъка. Колкото има право едната мома да обича момъка, толкова право има и втората. Грешката не е в това, че двете моми го обичат, но в мисълта, която и двете държат в ума си, всяка да го привлече към себе си. Това е невъзможно. Нито момата може да привлече момъка към себе си, нито момъкът – момата. Причината за това е проста: момата и момъкът излизат от един общ център – техният господар, който разполага и с двамата. Никой човек не е господар на себе си, нито на своята съдба. Мислите ли, че човек е господар на съдбата си, вие сте на крив път. Човек само отчасти е господар на съдбата си, но не напълно. Колко време трае обичта между пиленцата или агънцата? Ако две пиленца или агънца се обикнат и след няколко дни дойде господарят им, хване едното от тях, слага ножа на врата му и го занася в дома си; останалото започва да плаче, да вика подир другарчето си. На другия ден още идва господарят с ножа в ръка и решава и неговата съдба. Ще кажете, че това е противоречие. Може да е противоречие, но каквото и да се говори за противоречията, все пак хората се питат защо съществуват те. Не е важно защо съществуват; важно е хората да не си създават взаимно противоречия и ако са си създали вече, как да ги изправят. Противоречията трябва да се обясняват научно. Днес повечето хора страдат, защото нямат нужните знания. Чувате някой да изнася известни факти, но не знае дълбоките причини, които произвеждат явленията. Те изнасят природните закони, разискват върху тях, но разпокъсано. И въз основа на няколко факти и закони те създават научни теории. Едно е нужно при изучаване на явленията и законите, на които те се подчиняват – да се свързват всички явления. Като се изучава едно явление от физическия свят, трябва да се пренесе и в духовния, и в умствения свят; не се ли прави тази връзка, явява се една разпокъсаност, при която съществуват празнини, както в науката, така и във философията. Отделните явления, закони и принципи не разрешават въпросите. За пример, не е достатъчно да констатирате факта, че двама души не живеят добре. Важно е защо не могат да живеят. Като проследите условията, при които се намират, виждате, че единият живее в рядка среда, а другият – в гъста. Невъзможно е да заставите рибата да живее заедно с кокошката. Рибата живее във водата, а кокошката – във въздуха; рибата плава, а кокошката ходи по земята. Рибата може да дойде до брега на езерото, да си подаде главата за момент, да поприказва с кокошката, но нито кокошката може да влезе във водата, нито рибата да излезе на брега. Днес всички говорят за Любовта, търсят я, но щом я намерят, оплакват се от нея. Защо се оплакват от Любовта? – Противоречия имало в нея. Много естествено. Когато се срещат две същества от различни среди и се обикнат, непременно ще се натъкнат на противоречия. Каква любов съществува между рибата и кокошката? Рибата обича по един начин, кокошката – по друг. Те нямат допирни точки помежду си. Това е все едно да говорим за ангелска и човешка любов. Ангелът обича по един начин, а човек – по друг. За да се разберат в любовта си, те трябва да живеят в един и същ свят. Всъщност, това е невъзможно: нито ангелът може да живее на земята, нито човек – в ангелския свят. Това внася разногласие в любовта им. Когато говорим за Любовта, ние имаме предвид същества, които живеят в един свят и се разбират. Между тях не съществуват никакви недоразумения. Затова е казано, че Любовта изключва всякакви противоречия. Докато е на земята, човек неизбежно минава през противоречия. Той е слязъл на физическия, или материалния свят, който не е толкова устойчив, както се вижда привидно. Материята, от която е създаден физическия свят, сама по себе си е неустойчива, минава през четири състояния: от твърдо в течно, от течно във въздухообразно и от въздухообразно в светлинно. Както физическата материя минава от едно агрегатно състояние в друго, така се мени и материята на чувствата. Казваме, че имаме твърди чувства, течни, въздухообразни и светлинни. Всеки вид чувства се подчинява на особени закони, но между всички закони има съгласие. Сцеплението между частиците на твърдата материя е голямо, затова тя е неподвижна, устойчива и не може да се мести. В течните тела сцеплението е по-слабо, а във въздухообразните – още по-слабо. Тази е причината, където течните тела са подвижни и лесно се преливат от един съд в друг. Въздухообразните пък са толкова подвижни, че частиците им лесно се разпръсват и не могат да се държат в отворени съдове. Въпреки различието между разните видове материя, при известни условия те минават от едно състояние в друго. Ето защо, когато се натъкне на твърдо чувство в себе си, човек трябва да познава законите за превръщане или трансформиране на енергиите: твърдото чувство може да се превърне в течно, във въздухообразно и най-после в светлинно. Промени стават с всички видове материя. От човека се иска да знае как и кога да превръща материята, изразена в мисли, чувства и постъпки. Това са научни положения, които всеки трябва да знае, за да може да се освободи от противоречията, в които изпада. Без да знае законите за превръщане на енергиите, човек не може да помогне нито на себе си, нито на другите. Докато не измените и оправите своя живот, по никой начин не можете да помагате на другите. Англичаните са правили опита да изменят живота на индийците, но всякога излизали безрезултатни. Те взимали индийци в Лондон, давали им гимназиално и университетско образование, но щом се връщали в Индия, заживявали по стар начин, както живели бащите им. Външното образование и възпитание не са в състояние да изменят човека. Правили опити с коне, да го учат да смятат, и донякъде са успели. Някои коне се научавали да броят, даже да изваждат квадратен корен от някои числа, но щом се намирали между своите, забравяли математиката. Можете ли да накарате коня да вярва в Бога? Преди всичко той няма религиозно чувство. В същото положение ще се намерите и с човека, ако религиозното чувство в него не е развито, а вие искате да го направите религиозен. Казват, че не е мъчно да се моли човек. Ще вдигне ръцете и очите си нагоре и молитвата е свършена. Ще излезе, че Бог е само горе. Как ще се молиш, ако си вързан с краката за едно дърво, а главата ти виси надолу? Ще се молиш ли при това положение? Ще се молиш, разбира се, макар че погледът и главата ти са надолу. Значи не е важно външното положение и външната среда; важно е вътрешното разположение на човека за молитва. Най-естественото положение за молитва е да затвориш очите си и да се вглъбиш в себе си. Да насочиш погледа си нагоре, това значи да отправиш мисълта си в умствения свят, след това да слезеш в сърцето си, а оттам да отидеш в душата и в духа си. Посоката OA означава умствения свят в човека, OC – сърдечния свят, OB светът на душата и OD – светът на духа. Тези светове имат допирни точки помежду си. Първата и най-важна допирна точка е центърът O, където всички се сливат и откъдето черпят своите жизнени сили. Сегашните хора нямат ясна представа за света, създаден от Бога, поради което често изпадат във вътрешни смущения и безпокойства. Плаши ги мисълта, какво ще стане с тях. Ако обичат някого или ги обичат, страхуват се да не изгубят любовта си. Един човек може да те обича толкова, колкото той сам обича Бога. При това той ще те познава дотолкова, доколкото ти познаваш Бога. Той е готов да се жертва за тебе, ако ти се жертваш за Бога. Устойчивостта и постоянството в любовта на другите към вас зависи от вашата любов към Бога. Любовта ви към Бога определя любовта на ближните ви към вас. Сигурността на живота ви се определя също така от вашата любов към Бога и от Неговата любов към вас. Любовта е единствената сила, която регулира нещата. Трябва ли след това да питате защо е нужно да вярвате в Бога и да Го обичате? Някои мислят, че за да вярват в Бога и да Го обичат, трябва първо да Го познават, да Го видят. Това е невъзможно. Той е безграничен, всеобемащ, изпълва цялата вселена. За да Го видиш, трябва да Го ограничиш, а това е невъзможно. Той сам се ограничава, смалява се, става толкова малък, че никой не може да Го види. Обичайте Бога, вярвайте в Него, после ще Го познаете. Детето първо обиква майка си и баща си, после започва да ги познава, да се разговаря с тях. Някои си представят Бога като човек, подобен на техния баща. Отчасти това е вярно. Има бащи на земята, които донякъде могат да се уподобят на Небесния Баща, но повечето са се изменили, отклонили са се от правия път. Един въпрос, върху който най-много се е говорило и продължава да се говори, е Любовта. Въпреки това тя и до днес още остава неразбрана. Някои смесват Любовта с чувствата, други – с вътрешната сила и подтик, трети – с благородните прояви и т.н. Любовта събужда чувствата, мислите, благородните прояви, силата и подтиците в човека, но тя не е нито чувство, нито мисъл, нито благородна проява, нито сила. Тя е извън всички видими и невидими неща. Тя е нещо необятно, невидимо, неограничено, затова остава неразбрана. Тя минава и заминава край хората, вижда, че плачат и се радват, но не се спира да скърби и да се радва заедно с тях и да ги утешава. Тя знае причините за радостите и скърбите на хората. Вижда, че една майка плаче за умрялото си дете. Тя погледне към нея, нищо не казва, но изпраща друго дете, подобно на първото. Ако ѝ вземат и второто, изпраща ѝ трето. Любовта може да даде на майката колкото деца иска. Колко деца има рибата? – Стотици хиляди. Хората ядат децата на рибата, без тя да забележи колко липсват. Тя не знае броя им, нито ги познава и различава едно от друго. Хората, които минават за паметливи, не боравят с много думи в речта си. Направете опит, да видите с колко думи си служите в говоримата и в писмената реч. Обикновените хора си служат най-много с четири хиляди думи, а писателите – с около пет, шест, седем до осем хиляди думи. Милтон си служил с 8–10 хиляди думи. Шекспир – с 15 хиляди. Даже англичаните, като четат Шекспир, си служат с речник – не знаят всички думи. Как обогатява човек речта си? – С учене, с умствена и духовна работа. Който не обича да учи, да работи, оправдава се с отслабване на зрението си. От какво отслабват очите? От неправилен живот, от неправилни мисли, чувства и постъпки. За да усили зрението си, човек трябва да подобри мислите и чувствата си не по външен, но по вътрешен, духовен начин. Когато мислите, чувствата и постъпките на човека са чисти, той не се страхува, не се тревожи и безпокои. Каквито болести да дойдат, той остава неуязвим. И да заболее, болестта ще мине и замине, не остава никакви следи. Коя е причината за това? – Чистата кръв. Следователно, за да издържате на болести и страдания, да се справяте лесно с противоречията си, изчистете мислите, чувствата и постъпките си. Това е тъй наречената вътрешна чистота. Който има тази чистота в себе си, кръвта му е чиста. Здравето, силата и разположението на човека се дължат на чистата кръв. В това отношение са правени много опити. Вкарвани са холерни бацили в човека с чиста кръв, но той не заболял. Вътрешната чистота прави човека привлекателен. Няма ли тази чистота, той отблъсква хората. Чистият човек създава около себе си приятна, здравословна атмосфера, която привлича хората. Нечистият няма такава аура и отблъсква окръжаващите. Благоприятната атмосфера се дължи понякога на чистотата на мислите, понякога – на чистотата на чувствата. Затова, ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще забележите около главата му светло сияние, или ще усетите приятна, мека топлина около него. Значи причината за здравето и разположението на човека се крие в самия него. Който живее според законите на Бога, той всякога се радва на добро здраве и бодър дух. Такъв човек има малко противоречия. Не живее ли според великите закони на Битието, той е недоволен от себе си, от близките си, и вместо да се справи с мъчнотиите и противоречията си, повече се обърква. Всеки иска да излезе от дисхармонията в живота, но не знае как. Той е свързан с хиляди поколения преди него, които са грешили и предавали своите грешки на бъдещите поколения. Ето защо, за да изправи грешките си, човек трябва да надникне в миналото, където се крият, както добрите и положителни черти, така и отрицателните. Като работи съзнателно върху себе си, човек работи и върху ония, с които е свързан. Като изправя себе си, той изправя и своите близки. За пример, в миналото човек е работил много за развиване на личните си чувства. Днес те са спънка при духовното му развитие. Ако не може да се справи с тях, човек започва да страда и мисли, че хората не го уважават, не му се кланят, не го зачитат. Бъди извор, всички ще те уважават и почитат. Да бъдеш извор, това значи да даваш. Давайте на хората от богатството на своя ум, на своето сърце, на своята душа и те ще ви обичат, ще ви бъдат близки. Бъдете проводници на Божиите блага и енергии, за да ви търсят и почитат. Всеки се нуждае от нещо. Като задоволите нуждите му той ще ви обича. Христос казва: „Любете враговете си“. На този зов всички възразяват: „Невъзможно е човек да люби врага си“. Как ще любиш онзи, който ти е причинил страдания и пакости? Когато обичате онези, които ви обичат и ви правят добро, това е естествено; но да обичате онези, които не ви обичат и ви причиняват злини, е неестествено. Така е за хората, но не и за Христос, човек на Любовта. Когато ходите по улиците и се каляте, бързате да изчистите обувките и дрехите си, за да не внесете калта в къщи. Обаче от същата кал растенията вадят хранителни вещества, обработват ги и дават сладки плодове и хранителни продукти. Растенията заравят главите си в черната земя и се ползват от нея. Те намират в земята това, което хората не виждат и не знаят как да го използват. Растенията стоят с години заровени в земята и тихо, спокойно работят. Ние виждаме едно дърво, окичено със сладки, зрели плодове, но как са станали тези плодове, не мислим за това. Срещате един певец, възхищавате се от гласа му и пожелавате и вие да имате такъв глас. Срещате богат човек, пожелавате и вие да бъдете богати. Добро е желанието ви да имате хубав глас, да сте богати, но запитайте се как е постигнато това. Всяка дарба, всяка способност е резултат от взаимната работа на човешкия ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкия дух. Те са работили в съгласие, в единство, и днес човек се радва на своите плодове. Лесно е да се каже, че някой има силен дух, широка душа, светъл ум и благородно сърце, но как ги е координирал, как е работил, не знаете. При това, трябва да знаете къде се проявява силата на духа, на душата, на ума и на сърцето. Работете съзнателно върху себе си и не се страхувайте, че черната земя ще ви окаля и опетни; не се страхувайте и от нечистия въздух; не се страхувайте и от нечистата вода. От черната земя излизат сладки плодове. Ако няма абсолютно чист въздух, приемете и нечистия. По-добре е да приемете нечист въздух, отколкото да живеете без въздух. Той все ще ви даде нещо. Като влезе в дробовете ви, той ще се пречисти. Ако няма никаква вода, ще приемете и нечистата. Водата е проводник на живота. С други думи казано: Не бягайте от хората, не ги делете на лоши и на добри. Хората представляват черната земя, от която излизат всички храни и плодове. Водата представлява човешките чувства, а въздухът – човешките мисли. Не се страхувайте от чувствата и мислите на хората. И да има нещо нечисто в тях, те носят известно богатство в себе си. Учете се да трансформирате нещата, да отделяте чистото от нечистото. Не гледайте на човека като на грешник. Вие слагате черни очила на очите си и виждате нещата черни. Много естествено. Каквито очила сложите на очите си, такива ще виждате предметите. Помнете: противоречията в живота произлизат от недоимъка, а не от изобилието. Дойде ли изобилието, противоречията изчезват. Като се проповядва на хората да се обичат, да имат Любов помежду си, ние разбираме, да отворят широко сърцата си и да дават. Който има широко сърце, дава еднакво на всички. Той знае, че това, което е право за него, право е и за другите. Какво виждаме днес? Вълкът напада овцете и затова го преследват, убиват го. Защо? – Нямал право да яде овце. Човек коли овцете и ги яде, но имал право. Кой му дал това право? Ще кажете, че Господ му е дал правото да разполага с всички животни. Ето как разбираме ние даденото право. Бог живее във всички същества и чрез закона на жертвата позволява на едни да се жертват за други. Значи позволено е на овцата да се жертва, но само за онзи, който придобие нейните качества – кротост и смирение. Следователно позволено е на вълка да яде овце, но ако стане като тях. Остане ли си пак вълк, не му е позволено. Позволено е на човека да яде риба, ако придобие чистотата на рибата: не я ли придобие, не му е позволено. Позволено е на човека да придобива богатство, знание и сила, но ако част от придобитите блага дава на ближните си. Задържа ли всичко за себе си, тези блага не са от Бога. Няма да се мине много време, той ще ги изгуби. Човешките блага и придобивки са временни, а Божиите – вечни. Бог дава блага на човека само тогава, когато е готов да ги сподели със своите ближни. Всички търсят Любовта, но като ви каже някой, че ви обича, не вярвате в любовта му. Защо не вярвате? Не е ли по-добре да вярвате в Любовта? Ще кажете, че днес ви обича, но утре ще се отрече от вас. Оставете го, сам да се изпита. Вярвайте, че в дадения момент в него има поне един, който ви обича. По-добре ли е да каже, че не ви обича? Понякога е по-добре вълкът да не обича овцата. Кога вълкът не обича овцата? Когато е болна. Той я подбутне тук-там, помирише я и казва: „Оставам те свободна. Като оздравееш, пак ще те посетя“. Същото се отнася и до човешката любов. Добре е понякога да не ви обичат хората – ще бъдете живи. Обикне ли ви някой, непременно ще ви изяде. Страшно е, когато жената обикне мъжа, или мъжът – жената. Ако мъжът работи някъде, целият ден е като замаян. И жената се обърква от любовта на мъжа. Любов, която обърква и замотава хората, е човешка, користолюбива. Стремете се към онази любов, която повдига човека и го разширява. Тя внася мир и спокойствие в човешката душа. При тази любов човешкото сърце се отваря за всички хора, не само за едного. Обикнете Онзи, Който отваря сърцето ви за всички хора, Който ви дава подтик към всичко разумно, велико и благородно. Каквито са законите при яденето, такива са и при Любовта. Наблюдавайте как яде гладният и как – ситият. Когато яде гладният, приятно ти е да го гледаш и в тебе се явява желание да ядеш. Всички движения на устата и на лицето му са хармонични. Той хваща и огъва хляба с красиви и хармонични движения. Когато ситият яде, в него се забелязва недоволство: яденето не било достатъчно осолено, маслото било малко, хлябът не бил пресен. Лицето му е навъсено, веждите – свити. Движенията му са неправилни и дисхармонични. На същото основание казвам: Когато Любовта влезе в душата на човека, целият свят приема за него друг изглед. Където погледне, всичко му се усмихва. Цялата природа се радва и весели с него. Това е човекът, който гладува и жадува за Любовта. Не гладува ли вътрешно за Любовта, колкото и да говори за нея, човек е все недоволен. Каквото благо и да получи, ще намери, че нещо му липсва. Цялата природа, целият свят са затворени за него. Казват, че любовта била неразбрана, но има нещо разбрано в нея. Кои неща наричаме разбрани? Които са в съгласие с духа, с душата, с ума и със сърцето на човека. Като влезете във връзка с разбраните неща, те ще ви дадат нужната светлина, да разберете неразбраните. Сегашните хора се нуждаят от ново знание, да прилагат Любовта правилно. Това подразбира, да се отнасят еднакво и към стари, и към млади. Обичайте и старата баба, както младата мома. Старата баба се е маскирала, не виждате красивото и лице, но тя има по-големи опитности и знания от младата мома. Ще дойде ден, когато ще хвърли маската си и тогава ще видите какво богатство носи тя в себе си. Като ученици на живота, стремете се да реализирате идеала, който новото учение поставя като задача на всички. Той се изразява с една дума – служене на Бога с духа, с душата, с ума и със сърцето. Не отлагайте изпитите си за онзи свят. Тук трябва да ги издържите. Ако не ги издържите и отидете на онзи свят, веднага ще ви върнат назад. На онзи свят не е позволено да се правят грешки. Който направи една грешка, връщат го на земята да я изправи. Престане ли да прави грешки, човек може да остане там. Който поправя грешките си и не прави нови, той е добър певец; който прави грешки и не ги изправя, всякога го освиркват; онзи, който не прави вече грешки, на него ръкопляскат. Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил. Беседа от Учителя, държана на 17 септември 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

Розалина

Розалина

 

Четирите неща-НБ 06.12.1942

Четирите неща (резюме) Желанието ми е да хвърля една светлина, да се не спъвате. Съвременните хора остаряват от безпокойство какво ще стане. Всички неща, които Бог ги е допуснал, са добри, другояче нямаше да ги допусне. Той е всемъдър, всесилен – как ще допусне в Неговото царство да се направи нещо, което не иска? При лекуването, не може да те лекува един лекар, който не те обича, и ако ти не го обичаш. То е едно правило. Не може един човек да те учи, ако не го обичаш и ако той не те обича. Не може един човек да те освободи, ако ти не го обичаш. Та казвам: За мен схоластичното знание не е знание. И то не е лошо, хубаво е. Не е певец, който разправя само за пеене, но онзи, който пее, който има глас, той е певец. Кой е мъдрец? Който може да предаде. Не само да четеш, но да предадеш, да станеш проводник на това. Казвам: Ние сме хора, доколкото сме проводници на Любовта. Тя е първият, най-велик импулс в света. Ако тя не ни засегне, какво ще станем? Човек е станал човек по единствената причина, че Бог го е засегнал. Той като казал Слово и направил всичките животни със Слово. За човека казва: „Да направим човека.“ Значи, Божията Любов го е засегнала. Любовта създаде човека. Дотолкоз, доколкото ние съзнаваме тази Любов в нас, ние сме хора; доколкото ние се отказваме, ние се вживотяваме. Нека да бъдем наясно. Аз не унижавам животните, понеже животните са отворена книга, от която трябва да учим. Животните са първите учители на човека, само че в първото отделение, когато човек е бил дребнав, те са го учили. Човек е минал през всичките форми на животните. Те са 400 класове, през които човек е минал, докато дойде в тази форма. Всичките класове е преминал от степен в степен и като дошъл в тази последна степен, дошъл Господ да го учи. Сега Господ го учи. Какво ни научиха животните, ние го знаем. Сега ще се учим каквото Господ трябва да ни научи. Казва Писанието: „Всички ще бъдат научени от Господа.“ Но ние не сме научени още. Питам: когато вие обикнете някого, как си изказвате вашата Любов? Най-първо как си изказвате Любовта? Аз да ви кажа. Един ми разправяше един анекдот. В Бургас имало един арменец, много набожен човек, но скържав. Дойде някой просяк, казва: „Махни се, защо си дошъл?“ Като си отиде просякът, започва да го мъчи съвестта. Вземе 10 лева, гледа никой да не го види, настигне просяка и като върви из улицата, мушне му парите в джоба, върне се назад, та му олекне. Туй не е по Бога. Гледам сега, религиозни хора, извади 2–3–5 лева, даде. Това не е любовно даване. Някой ще отчупи малко парче хляб или някаква ябълка, или съдрана шапка, или кирлива риза – за празнични дни на бедните. Не е лошо това, хубаво е. Сега се изискват плодове от дървото, прясно откъснати, тях да дадем. Да съзнаем, че бедните са наши братя. И той да съзнава, че съм му брат. Аз не може да му дам повече. Аз може да му дам това, което Бог ми е дал. Ябълките не ги направих аз. Тази светлина, която излиза от Слънцето, не я направих аз. Бог я изпраща. Дърветата се потрудиха, а аз станах само проводник между тях и бедните, за да се опознаем. Тази ябълка запознава него с мене, нищо повече. Те ни карат да се влюбим. На една мома е достатъчно да ѝ дам една ябълка, за да се влюби. Ако ѝ дам една ябълка нищо и никакво, втори път няма да ме срещне. Ако ѝ дам една хубава ябълка, без никакви недостатъци, ще гледа на мене другояче. Тази ябълка седи като една връзка. Казвам: Защо да не може да му дадем най-красивата дума, която съществува в езика? Защо да не му кажем най-хубавата дума? Какво трябва да му кажем, на български коя е най-хубавата дума? По-хубава дума на български от думата „благост“ няма. Според мене тя е най-съдържателната дума. В много езици тази дума я няма. Думата „благост“ има съчетание на елементите, тя е много мощна дума. Като кажеш „благост“, Господ ще те послуша. Като снемеш от дървото един плод, измий го с най-хубавата вода и тогава го давай. Ти вземеш от земята, че така го дадеш. Не е зачитане на любовното чувство. Онова, което даваш, с Любов ще го избереш. Вчерашният ден беше много добър и днешният ден е добър ден. Тия двата дни съдържат нещо хубаво. Понеже висши разумни същества вземат участие в един план и Небето скоро ще преустрои света. Следователно тяхната мисъл веднага се отразява върху вчерашния ден и днешния ден. Свободният човек е развързан, вътрешно развързан е. Свободният човек няма никакво главоболие, няма стомахоболие, няма напрежение на сърцето. Той е свободен. Като ходи, радостен е и като птица хвърка, като риба плава, като ангел пътува в пространството. Това е свободен човек. Кой е свободен? – Който като ангел може да хвърка от един свят на друг, ходи, хвърка, да разнася Божиите новини. Който е свободен, не зависи от нищо. Дърветата са свободни, понеже дават най-хубавите плодове, хранят ни и ни освобождават от лошите условия. Житото е по-свободно от нас, понеже то ни освобождава от несгодите на живота. Ако два–три дена ти не ядеш хляб, веднага лицето ти пожълтява. Ако 2–3 дена ти не пиеш вода, веднага чувствуваш жажда. Четири неща нас ни освобождават: освобождава ни светлината, освобождава ни въздухът, освобождава ни водата, освобождава ни хлябът. Най-добрите слуги на Бога са те. Ние сме обезверени. Мнозина са обезверени, понеже няма кой да ви обича, малко светлина имате. Мнозина се задушават, малко въздух имате. Не обичате въздуха. Мнозина от жажда горите, огън имате. Мнозина от вас не може да ядете хляба, не обичате хляба. И вие започвате да се страхувате. Влезе въздухът, караш се; дойде хлябът, караш се; дойде светлината, караш се. Светлината седи отвън. Казваш: „Защо не влизаш?“ Толкоз години все си се карал, не я обичаш. Престанете да се карате на светлината, престанете да се карате на въздуха, престанете да се карате на водата, престанете да се карате на хляба. Ще ги приемете братски. Като дойдат, да се отворите, да е будно съзнанието. Защо да не се радвате на светлината? Ето, днес светлината иде. Христос иде от доволните да даде на недоволните, от здравите да даде на болните, от богатите да даде на бедните, от умните да даде на глупавите, разумно да разпредели на едните и [на] другите, не едни да бъдат господари, а другите – слуги. Под думата „гений“ разбираме човек, който е свободен. Геният слиза. Светлината, която слиза от Слънцето, тя е гениална. Светлината, която се разпространява на Земята, е талантлива. Онази светлина, която влиза в очите, е обикновена. Те са степени. Гениалният е зает с широкия свят. Талантливият е по-ограничен, а обикновеният човек е зает с една малка област, която той трябва да обработва. Аз не искам да гледам обикновения, ограничен човек, обикновения човек, който малка област обработва. Има един закон в света: човек, който не е готов доброволно да изпълни един подтик на Любовта, той си създава най-голямото нещастие. Ако Любовта те подтиква към една дело, колкото и дребно да е, колкото и малко да е, ако ти не го направиш, ти създаваш нещастие на себе си. Любовта не обича противодействие. Като дойдете до Любовта, никакво противодействие! Тя носи за тебе във всичките свои изявления най-великото благо, което ти си мислил. Онова, което тя те подбужда, направи го без никакво противодействие. В другите работи може да противодействуваш колкото искаш. В Любовта една мисъл имаш и колкото и да е малка, не считай, че е нищожна, дребнава. Не считай, че животът е безсмислен. Ако те накара кал да направиш, направи кал, ако те накара да посадиш едно дърво, посади го. Ако те накара да съградиш нещо, съгради го. Каквото те накара да направиш, направи го. Тялото благува дотолкоз, доколкото Любовта функционира. Една тяло, свързано с отличен ум, едно тяло, свързано с отлично сърце и душа, туй тяло благува. Ако тялото не е свързано с такъв отличен ум, всичките страдания идат. Болните хора искат да се самоубият, не искат да страдат. Защо страдат? Хората не знаят какво да правят. В църквата, религиозните хора, като се разболее някой, нека всички да се молят, и владиците да се молят за болния човек. Те седят, чудят се какво да правят. Само благославят. Как благославят? Те благославят така с ръката си (Учителят показва както поповете благославят.) Така не се благославя. Така се благославя (ръцете напред). Тъй се благославя. Ще извадиш, ще даваш. Туй е благословение. Ако съм земледелец, ще взема една шепа жито, втора, трета – това е благословение. Ако взема с най-голямата лъжица, как благославям? Това сега не е за упрек. Сега благославят с трите пръста. И с трите пръста е хубаво. Нали ние с трите пръста пишем писмата. Хубаво е, и това не е лошо. Преди всичко трябва да се научим да бъдем щедри. Мнозина не искат да страдат. Кой ще страда тогава? Страданието е работа и радостта е работа. Страданието е една по-груба работа, радостта е една по-благородна работа. Най-благородните работи са излезли от по-грубите работи. Онези цигулки, които са направени, как са направени, от Гуарнери и от Страдивариус как са направени? Човек отрязал някое дърво и това дърво седяло 100 години, изсъхнало хубаво и той знае как да го нареже. Този човек изучил това дърво, накъде са нишките, накъде вървят и като направил цигулката, направил я така, че да падат вътре хармонично, движенията да дойдат в хармония, горните линии и долните линии навсякъде, като се раздрусва това дърво, да дават правилни вълни. Онези, които не са знаели тези закони, са направили много обикновени цигулки. Една такава цигулка днес струва 5–10 милиона. Такава цигулка звук има, тон има. Ако в нас мислите [нишките?] не са прави, не може да предават правите мисли. Тия нишки на сърцето, ако не са хубаво изтъкани, ако тия нишки на нашата душа не са хубаво изтъкани и тия нишки на нашата воля, ако не са хубаво изтъкани, не може да предават Божествената хармония. Най-първо трябва да се създаде един отличен мозък, трябва да се създаде едно отлично сърце, едно отлично тяло, което да устоява на всичките външни влияния, което не само да приема, но и да предава. Казвам: Дошло е време, когато трябва да се направи една любовна промивка на стомаха, да се направи една любовна промивка на дробовете, да се направи една любовна промивка на ума. Тогава ние ще предаваме мислите и чувствата, даром ние ще приемаме и ще предаваме Любовта. Има какво да се промие. Има любовно течение. Тази любовна мисъл не е направена от най-хубавото жито, смесена е с просо, ечемик, ръж. Да направиш хляб от най-хубавото жито, да си изкопал нивата с бел, да си посял нивата и да си пял, никога да не е влязло лоша мисъл, лошо чувство, да си го пожънал, да си извадил житото добре, без да си казвал лоша дума. И от това жито като направиш хляб, на всеки като дадеш, ще му падне като мед на сърцето. Този хляб, който ядем, не е такъв. В геометрията има такива максими. Може да го докажеш, но никакъв спор няма заради него. 2 и 2 е 4. Защо 2 и 2 е 4? Само от два ъгъла може да направите един квадрат. Квадратът има 4 страни. 2 по 2 е 4 и 2 и 2 е 4, не може да бъде 5. От двете страни като туриш двата ъгъла, образуваш други ъгли, на онази свободна страна образуваш други ъгли. Следователно образуват се 4 ъгли и 4 страни. Туй, което образува четирите страни и четирите ъгла, това са 2 по 2, или 2 и 2 е 4. Следователно само майката и бащата, които съставят един ъгъл, синът и дъщерята, които съставят другия ъгъл, само те могат да образуват един дом. Един триъгълник може да се образува от бащата, майката и сина, един триъгълник може да се образува от бащата, майката и дъщерята. А един квадрат може да се образува само от майката, бащата, синът и дъщерята. И следователно, като прекараме двата диагонала, имаме 4 триъгълника вътре в квадрата. Или, човек, в когото господарува сърцето и човешката душа, той е един триъгълник. То е Божественият свят. Човек, който слиза на Земята да живее, той е един квадрат. Щом си квадрат, условията са други. Щом си триъгълник, условията са други. Спорят някои хора, искат да живеят на Земята, както на Небето. Небесният живот е друг, земният живот е друг. В земния живот материята е гъста, тук се изискват много по-големи усилия за живот. На Земята много работи се проверяват, в Небето много работи не могат да се проверят. В духовния свят, когато искат да проверят дали някои неща са верни, пращат ги тук, на Земята, да проверят. Тук се познават. Сега аз мога да стана приятен за всинца ви, може да се сприятеля с всинца ви. Ако старите подмладя с 10 години, болните ги излекувам, ако на бедните дам парици, всички ще бъдете доволни, ще кажете: „Много добре.“ Но това е подкуп. Аз не искам да ви дам, искам да ви пратя на едно място сами да си вземете. Аз искам да ви пратя при онзи извор да се начерпите с буре – колкото искате. Искам да ви пратя на фурната и сами да си вземете хляб. Не искам аз да ви дам. Да идете на Божествената фурна, дето се образува най-хубавият хляб. Да идете на Божествената съкровищница и там да си вземете колкото искате. Да идете там, дето се образува светлината и да си вземете толкова, колкото си искате. Като се върнете, тогава ще се разберем. Защото, за да се разберем, трябва да бъдем еднакво богати, да бъдем еднакво господари и еднакво слуги, еднакво синове, еднакво дъщери, еднакво бащи и майки. Те са служби. Хубаво е човек да бъде баща. Хубава служба е бащата, но не е всеки за баща. Това е най-високата служба. Майка, това е най-висока служба. И син е висока служба. Аз сега се уча какво нещо е син. Като син уча. Не искам нищо друго да бъда. Искам да бъда един хубав син. Аз сега уча да бъда един добър ученик, като ме учат от горе. Аз на Земята се уча. Някои искат да ми разправят нещо. Аз не се мамя. Не ме съблазняват човешките съблазни. Мен не ме съблазняват младите моми, мен не ме съблазняват младите момци. Мен не ме съблазнява богатството. Мен не ме съблазнява знанието. Три неща ме съблазняват: Любовта, Мъдростта и Истината. Като дойда там, те каквото кажат, казвам: „Така е.“ Няма по-хубаво нещо човек да служи на Бога. Може да видиш какво е величието на Бога, светът, който създаде Аз по някой път не харесвам езика, но по някой път и аз говоря. От мене в България няма, който да говори по-меко. И от света няма да се намери. Има нещо, което не харесвам. Има язвителен език, някой хапливо говори. Някой път трябва [да] кажа нещо както трябва. Понеже, съжалявам, някои хора като са по-близо, чуват по-остро. Онези, които са по-далече, чуват по-меко. Едните казват, че съм говорил меко, защото са далече. Които са близо, казват: „Остро говорите.“ Казвам: И едните, и другите са прави. На далечните меко говоря. Някои ми казват: „Защо говориш остро?“ Казвам: Идете надалече. Та, идете надалече, да видите, че съм много добър, много мек. На онези казвам: Елате да видите, че не съм толкова добър, както ме мислите. Слушайте да ви кажа: Аз ако станах добър, то е по причина на хората. Като исках да имат тяхното добро мнение, станах добър. Ако нямаше хора около мене, ако бях между животни, които не разбират, щях да [ги] потупвам [и] те щяха да имат лошо мнение. Щяха да имат лошо мнение, макар че можех да минавам за много добър. Хората не мълчат, пишат в книгите си. Слушайте сега причината, аз искам да се оправдая. Между българите като дойдох, взех от тяхната форма най-хубавия инструмент. Какво ще направиш от българското дърво? От едно българско тяло каквото можеше да се направи, направих – повече от това не може. Колкото и да го облагородяваш, все си е българин. Че е българин, българин е. Най-добрите хора са българите. „Българин“ произлиза от „благ“, от благите хора са те. Понеже са много сладки, че някой път се случва, че са горчиви, но от сладчина горчат. Сега от невидимия свят искат от българите да приготвят поне едно тенеке мед [...]. Понеже българите са благи, най-хубавия мед искат от тях, за да си дадат мнението какви са българите. Сега действувайте – българите да изпратят едно тенеке мед в другия свят, да се изправи светът. Кажете всички в душата си: „Да бъде благословен Господ Бог наш, Който ни е изпратил на Земята да извършим Волята Му.“ 10-а беседа, държана от Учителя на 6.XII.1942 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.

Розалина

Розалина

 

ЧАША КАФЕ

Чаша кафе "Най-щастливият човек на света не е този, който няма проблеми, а този, който се научава да живее с неща - далеч не идеални". Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета. Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота. След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши. Те били порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи, трети изтънчени. Казал им да си налеят кафе. Щом всички студенти държали по чаша с кафе, професорът казал: "Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо, а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после започнахте да оглеждате чашите на останалите..." Сега помислете върху това, казал професорът: "Животът е кафето, а работата, парите, социалното ви положение са чашите. Те са просто инструменти, които удържат и съдържат живота и видът чаша, която имаме, не определя, нито променя качеството на живота ни. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме да се насладим на кафето, което ни е дал Бог... Насладете се на кафето си!" Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля. Четири са нещата, на които следва да обръщаме внимание в живота: 1. Живей просто. 2. Обичай щедро. 3. Желай от сърце. 4. Говори мило и приятелски. Запали свещ и се наслади на кафето си този следобед

Розалина

Розалина

 

Ценното в малкото, СБ - 02.08.1931

Когато обичате някого, вие сте проводник, свидетел на Любовта, която Бог изпраща чрез вас. Така трябва да мисли човек! Този е правилният начин на разсъждение. Ако човек започне да мисли как да направи някому добро, как да обича Бога и как – хората, той ще разбере, че сам, без Бога, нищо не може да направи. Сега, ще ви препоръчам следното нещо. Добре е всеки от вас да има по едно тефтерче, в което да отбелязва по колко желания на ден се явяват да даде някому нещо и по колко желания – да вземе от някого нещо. Интересно е после да направите сметка, колко от желанията ви през деня са от категорията да вземете нещо и колко – да дадете нещо. Започнете да събирате тези статистически данни още от днес, да видите кои желания преодоляват у вас.Ето, вие отсега още започвате да събирате в торбите си. Естествено е човек да събира, но естествено е и да дава. Сега имате право да събирате, но после ще видим, дали ще давате от придобитото и на другите, или ще го сложите в банката си. От сутрин до вечер просякът събира, слага в торбата си. Като вземе нещо той трябва веднага да отиде при Бога, да благодари, че е получил някакво благо. Когато благодари на Бога, с това той дава нещо от себе си. Обаче просякът не прави така. Цял ден той ходи от къща на къща и навсякъде казва: „Бог ме изпрати да ми дадете нещо“. Всъщност той си служи с лъжа. Бог го е изпратил само на едно място, да му дадат нещо, а не да ходи по всички къщи. Казвам: просията е отрицателно качество, което съществува и в духовния свят. За пример, някой има една малка радост, но не е доволен от нея, иска още радости, да напълни торбата си. Имаш ли една малка радост в себе си, бъди доволен от нея. Благодари на Бога, че ти е дал тази радост за деня, и не искай повече радости. Вие трябва да научите закона, който регулира радостите и скърбите в живота. Представете си, че дрехите, шапката, обувките ви са скъсани и вие се чудите какво да правите, как да излезете пред хората. В това време идва при вас един познат и ви донася нови, хубави обувки. Трябва ли сега да мислите, че нямате нови дрехи и нова шапка? Не, скрийте се някъде, никой да не види, и благодарете на Бога за обувките, които сте получили. Ако благодарите на Бога за обувките, и другите неща ще дойдат. Благодарете за обувките и за нищо друго не мислете. Мислите ли, че нямате нови дрехи и шапка и обувките ще изчезнат. Благодарността дава сила на човека да понесе всички несгоди в живота, колкото и големи да са: щом е благодарен, с тази благодарност той покрива недостатъците, несгодите си и ги носи по-леко. Такъв е духовният закон. Който е благодарен на малката добродетел в себе си и я пази и грижливо отглежда, и другите добродетели ще се присъединят към нея и ще му дойдат на помощ. Такова е възнаграждението на всеки, който вярва в малката добродетел и е благодарен от нея. Ако човек отдели малката добродетел настрана от другите, тя сама за себе си не може да се прояви. Вследствие на това в съзнанието на този човек остава малка празнина. Когато човек има нови обувки, но не е благодарен и мисли, че няма нови дрехи, той изпада в същото положение и към Бога. За пример, Бог казва, че е заличил всичките ни грехове, но ние се съмняваме в думите Му и казваме: „Дали не е останал някой грях незаличен?“ Това значи: като имаме нови обувки, ще имаме ли и нови дрехи и шапки, или ще останем със скъсаните? Първото нещо, което трябва да придобиете като ученици, е устойчивост, непоколебима вяра. Всички хора се надяват да дойде нещо отвън, да подобри положението им. И професор да станеш, и министър да станеш, и княз или княгиня да станеш, нещата отвън не се уреждат. Някой казва: „Да се оженя, поне едно дете да имам!“ Питам: какво ще направиш, ако имаш едно дете? Детето представлява първата най-малка добродетел, която се ражда в душата на човека. Ако човек няма тази добродетел в себе си и не я цени, не я разработва, и десет деца да има отвън, той пак е бездетен. Ако доброто, което съществува в човешката душа, не се проявява, той винаги остава бездетен. Тази е великата истина на живота. Някой казва: „Аз да се оженя веднъж, че другите работи лесно ще се наредят“. Не, докато Любовта не дойде в душата ти, винаги неженен ще ходиш. Ти можеш да имаш връзка с някоя мома, да мислиш, че си се оженил, но това още не представлява истинска женитба. Дойде ли Любовта в човека, той вече е женен. Любовта идва само един път в живота на човека. Следователно той може да се жени само един път! Дойде ли Любовта в човека, той вече нищо не търси, за нищо друго не мисли. Днес женени и неженени, учени и прости, бездетни и с деца хора, млади и стари, всички търсят Любовта. Дойде ли Любовта, всичко придобиват, животът им се осмисля и те живеят в мир и съгласие с Бога. Ценното в малкото, СБ - 02.08.1931

Розалина

Розалина

 

Ценни придобивки РБ 30 юли 1939 г, 10 ч. пр. об.

Ценни придобивки РБ 30 юли 1939 г, 10 ч. пр. об. Много ценна беседа от цикъла Рилски беседи 1939 година В нея четем ярки примери и притчи За интуицията
болестите и противоречията и как да се справяме с тях
за гнева вкл практически метод как да се преодолява гневът
Като работи нещо, човек трябва да вярва в това, което е изработил. Закон е: човек се ползва само от това, което е могъл да приложи. Каквото човек сам приложи, това остава за вечни времена. Следователно, той не може да разчита на това, което хората прилагат. Кой каквото приложи, остава за него. В бъдеще, кой каквото е приложил, остава като капитал на целокупния живот. Дръжте в ума си мисълта: всички блага, които хората са придобили в миналото и които днес придобиват, ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Днес всяко благо се отнася повече за онзи, който го е придобил. Например, който се учи, той става учен; който живее добре, той става чист и свят; който прилага законите на хигиената, той става здрав; който изучава законите на забогатяването, той става богат. Забогатяването не е произволен процес. Да бъде човек богат, това значи, че е работил в миналото, изучавал е законите, чрез които може да стане богат. Ред поколения преди него са работили в същото направление, в което днес и той работи. Сам човек не може да стане богат, ако зад себе си няма тил, който да го Подкрепя. Дойде ли някаква болест при човека, той трябва да знае, как да я посрещне, какво да й говори и как да я изпрати. Един млад овчар, който се занимавал с окултни науки, една лятна вечер минавал по един мост и чул, че някои се разговарят под моста. Той се вслушал в разговора и разбрал, че две сестри — трески, се запитват една друга, какво мислят да правят. Едната запитала другата: Къде отиваш сега? — Отивам на планината, при един овчар, голям здравеняк, да си взема малко енергия от него, за да прекарам спокойно зимата. — Как ще направиш това? — Ще се навъртам около него, когато дои овцете. Щом сръбне първата лъжица мляко, аз ще вляза в нея и ще започна да го разтърсвам. — Ами ти къде отиваш? — Аз отивам при един кадия, богат и тлъст човек, от него ще си взема малко енергия за зимата. След това двете сестри се разделили, всяка отишла по работата си. Като чул този разговор, овчарят решил да вземе някакви предохранителни мерки, да се запази от треската. Случило се, че по това време една от овците му умряла. Той одрал кожата й, изсушил я и я използвал като мех за изливане на мляко. Като започнал да дои овцете, първата лъжица мляко сипал в меха и го завързал добре. В тази лъжица мляко влязла треската и останала цялото лято в меха. Всеки ден тулумът се тресял от треската. Есента, когато свършил работата си на планината, овчарят слязъл с овцете си в селото. Понеже тулумът му трябвал вече, той го развързал, изхвърлил треската навън, из мил го добре и го напълнил със сирене. След това той пак отишъл на моста, да чуе, какво ще говорят треските. Едната треска била вече там, чакала сестра си. По едно време сестрата се задала отдалеч, но слаба, едва вървяла. Като я видяла, първата треска я прегърнала, зарадвала се, че я вижда, и я запитала: Сестро, какво ти се е случило? Защо си толкова мършава? — Остави се, цяло лято не съм яла. Овчарят, в когото се канех да вляза, приготвил един тулум и сипа в него първата лъжица мляко, заедно с която и аз влязох. Цяло лято тресох този тулум, но какво можеш да вземеш от него? Той няма нищо. — Успокой се, сестро, аз ще те взема със себе си. И двете ще отидем при стария кадия, ще се поправим. Като отишли при кадията, едната започнала да го тресе сутрин, другата—вечер, стопили го. превърнали го в кожа и кости. Като се поправили и нямало вече какво да взимат от него, те си заминали и го оставили свободен. Каква поука може да извлечете от този пример? Дойде ли някаква неприятност в живота ви, турете я в тулума. Имате ли някакъв дълг, с който не можете да се справите, турете го в тулума; имате ли някаква несполука, турете я в тулума. Каквато и мъчнотия да срещнете на пътя си, турете я в тулума, той да се разправя. Щом е здрав, колкото да се тресе от мъчнотиите и неприятностите в живота, той ще издържи. Тулумът представя човешкия ум. За да издържа умът на мъчнотиите, човек трябва да бъде здрав, да не се поддава на никакви внушения. Щом всички органи в тялото му са здрави, той не трябва да мисли, че е болен. За да не си създава болести, човек трябва да бъде внимателен. Като върви по планини, той трябва да гледа пред себе си, да не се захласва. Захласне ли се някъде, той може да навехне крака си, или да го счупи. Теренът, по който се движите, не е навсякъде еднакъв, не е навсякъде равен, вследствие на което не можете да се движите с еднаква бързина. Има места, по които човек трябва да върви бавно. Ако мислите, че всичко знаете, че не трябва да се вслушвате в съветите на хората, вие ще се натъквате на големи мъчнотии. Като се натъкват на малки страдания, някои хора се стряскат като заека и мислят, че са ги сполетели големи нещастия. Хората не подозират, че са изпратени на земята като на курорт, в празното си време, да се учат. За да учат, дадени им са благоприятни условия: изобилно светлина, въздух, вода и храна. Какво повече им е нужно? В какво седят техните страдания? Някой се оплаква, че нямал по две-три яденета на обед, а само по едно. Друг пък се оплаква, че къщата му била малка, че не била добре мебелирана и т.н. Това не са страдания, нито мъчнотии. Някой сиромах се оплаква, че не могъл да яде печена пуйка, или кокошка, като богатия. Наистина, за богатия е добре, че може да яде печена пуйка, но за пуйката не е добре. Не сте ли се запитвали, защо носът на пуйката е толкова проточен надолу. Като проточва носа си надолу, пуйката иска да обърне внимание на човека, че ако все тъй продължава да я коли без причина, и неговият нос може да се проточи напред. Сега, като обяснявам причината за проточването на носа на пуйката, някой ще се обиди, ще помисли, че това се отнася за него. Мъчно е днес да се говори на хората. Каквото да им се говори, все ще се намери някой да мисли, че казаното се отнася до него. Един американски проповедник, за усилване на своята проповед си послужил с много примери от отношенията между мъже и жени. На проповедта му присъствали много мъже и жени. Един мъж, като се върнал от събранието, обърнал се строго към жена си: Не те ли е срам да ходиш да разправяш на проповедника, как живеем помежду си? Разправят ли се интимни случки из живота на семейството? Ще станем за смях на хората! — Нищо не съм разказвала на проповедника — добавила, за свое оправдание, жената. — Не вярвам, ти непременно си му разказвала. Иначе, той не би могъл да изнесе такива случки, каквито стават и в нашия живот. Откъде би могъл той да знае това, ако не му е разказвано? Следователно, думите и примерите, с които ораторът или проповедникът си служи, трябва да бъдат отбрани, да не засягат никого. Аз съм за онзи език, думите и примерите на който да бъдат отбрани, меки, да не заставят хората да си правят криви заключения. Примерите трябва да служат като поощрение за добро, а не да обиждат. Примерите, добри или лоши, имат влияние върху хората. Някои лоши примери могат да послужат като подтик за чистене. Колко хора днес могат да се съобщават направо със съществата от разумния свят, да получат някакъв съвет от тях? Съвременните хора лесно уреждат работите си на физическия свят, но не могат още да уреждат работите си в духовния свят. Например, чрез телефонните съобщения на физическия свят може да се узнае, че отнякъде, на разстояние четири-пет хиляди километра, с еди-каква бързина и на еди-кое място, иде голяма буря. По този начин хората могат да се предупреждават, за да избягват известни катастрофи. Чрез телефонните съобщения се определя и времето, дали ще се подобри, или развали. Ние живеем в свят, дето телефонните съобщения са необходими. Както са необходими физическите телефони, така са необходими и духовните. Ние наричаме духовните телефони "интуиция". Един български офицер разправяше една своя опитност, от миналата война, за силата на интуицията. Той бил началник на гарнизон и като такъв, получил заповед да вземе два взвода от своите войници и да излезе с тях срещу неприятеля. Той избрал едно място за позиция, което се оказало много благоприятно. Колкото да ги обстрелвал неприятелят, нито един от войниците не пострадал. Целият ден минал леко. На другия ден престрелката продължила. Когато търсил място да спре с войниците си, отвътре нещо му нашепвало: Не спирай на старото място. Намери сега ново място, по-далеч от вчерашното. Той казал на войниците си да се отдалечат от това място, но те отговорили: Господин началник, добро е това място, не мърдаме оттук. Обаче, офицерът направил няколко крачки назад. В това време една неприятелска бомба паднала на мястото, дето били войниците, и една част от тях убила, а друга — ранила. Единствен офицерът останал абсолютно незасегнат. Значи, има нещо в човека, което постоянно му нашепва, какво трябва да прави. Това е неговата интуиция. Докато се вслушва в своето вътрешно чувство, в своята интуиция, човек всякога ще бъде добре. Същевременно в човека има едно лъжливо чувство, което може да го заблуди. Войниците се подчинили на лъжливото чувство в себе си и помислили, че както вчера били добре и днес ще бъдат добре, но не излязло така. Офицерът послушал своето вярно чувство, своята интуиция. Следователно, знайте, че безопасното място не е само едно. Безопасно място е мястото на Бога, а Той е навсякъде. Много са безопасните места. Искате ли всякога да ви бъде добре, вслушвайте се в своя вътрешен глас. Не го ли слушате, всякога ще бъдете изложени на страдания. Слуша ли интуицията си, всеки човек, бил той мъж или жена, може да запази равновесието в дома си. Ако мъжът иде от работа нервен, възбуден, жената трябва да се вслуша в своя вътрешен глас, как да постъпи с него. Каже ли й нещо отвътре, да не го безпокои, тя не трябва да го пита нищо, за да се предотврати всякаква буря. Щом разположението му се върне, тя може да го пита, каквото иска. Това трябва да спазват и децата към родителите си, и родителите към децата си. За да има вътрешна хармония в семействата, никой никого не трябва да предизвиква. Как се изявява сегашният човек? Понеже е изложен на различни влияния, добри и лоши, често човек се изявява така, както сам не желае, благодарение на което нарушава своя вътрешен мир, както и мира на своите близки. Например, ако дойде някой нервен човек при него, и той става нервен; ако дойде някой добър, и той става добър. Ако времето е топло, той става разположен; ако времето е студено, той започва да се свива. Който разбира Божиите закони, той лесно се справя с външните условия на живота и на природата. Когато е крайно нервен, възбуден, човек може да си помогне, като направи един студен душ. Студената вода предизвиква такава реакция в организъма, че всякакво неразположение изчезва. Водата е проводник на добри сили. Тя освобождава човека от излишните енергии в организъма му. Ако мъжът или жената се готви да се кара с домашните си, преди да се изяви, нека направи един студен душ. Като говоря за студени душове, аз имам пред вид такава вода, температурата на която да бъде винаги над нула градуса, но по никой начин под нулата. За гневния човек температурата на водата трябва да бъде над 10 градуса. За да се справи с гнева си, човек трябва да направи поне шест студени душа през годината. Така той ще уравновеси силите на своя организъм, ще дойде до онова естествено състояние, при което става господар на себе си. Не е лошо да се гневи човек, но чрез гнева той губи част от енергията си, която мъчно се доставя. Разумният човек пази енергията си, не я изразходва безразборно. Човек трябва грижливо да пази в себе си онзи апарат, чрез който придобива енергия от природата. Развали ли се този апарат, мъчно се поправя. Тази е причината, поради която някои хора остаряват преждевременно. Докато е млад, докато апаратът е здрав, човек трябва да придобива изобилно енергия, да я пази, че като дойде до дълбока възраст, пак да се чувства млад и силен. Да остарява човек, това не значи, да губи своята енергия. Има смисъл да остарее човек, но да запази своята енергия и знание, да може да се ползва от тях. Не е стар слабият, немощният, оглупелият човек; стар е мъдрият човек, който се радва на знание и сила, за да помага на своите слаби и невежи братя. Той може правилно да разпределя енергиите на своя организъм, да уравновесява силите му, за да може всякога да запазва придобитото и да се стреми към придобиване на нещо ново. В далечното минало, един 80 годишен старец отишъл при един от турските паши по онова време да се оплаче от баща си: Баща ми ме би и ме изпъди от дома си. Пашата се заинтересувал да види баща му. Той си казал: Какъв трябва да бъде този баща, който има сила да бие своя 80 годишен син? Пашата отишъл в дома му и какво да види? Бодър, изправен стогодишен старец работи дърводелство. — Защо си бил сина си? — Как да не го бия? Мързи го да работи. Аз го карам да ми помага, а той не слуша. Пашата останал поразен, като гледал, как енергично работел стогодишният старец. — Защо се учудваш, паша ефенди? И аз имам баща, който още продължава да работи нашия занаят. Този пример показва, че тия стари хора са знаели, как да пазят енергията и младостта си. Някои религиозни хора казват, че водят чист и свят живот, че Бог ги е благословил, а въпреки това преждевременно остаряват. Те не пазят това, което им е дадено. Човек не трябва да бъде разточителен. Всяко благо, което Бог му е дал, трябва да бъде в полза, както на самия човек, така и на неговите ближни. За да запазите енергията си, дадена от Бога, всякога дръжте в ума си по една светла мисъл, в сърцето си — по едно светло чувство и във волята си — по една светла постъпка, като фар на вашия живот. Да храни човек ума си със светли мисли, сърцето си — с възвишени чувства и волята си — с благородни постъпки, това значи, да разполага с големи капитали, никога да не осиромашава. Като ви наблюдавам, виждам, че някои имат дарби да лекуват, да разтриват, да наместват изкълчени крака и ръце, да поправят счупени кости на тялото. Други пък имат добър глас, могат да станат певци. Всеки човек трябва да намери своята дарба и да работи върху нея, да я развие. Не работи ли сам върху себе си, никакво благословение не може да очаква. Бог помага само на работливия, на прилежния човек. Още отначало Бог е благословил човека, но човек трябва да признае това благословение. Който работи, той придобива. Казано е в притчата за талантите, че онзи, който имал един талант и го заровил в земята, като дошъл господарят му, взел таланта назад. Вторият, който имал два таланта, придобил още два. Третият, който имал пет таланта, спечелил още пет. Опасно е положението на онзи, който има дарби, а не работи и очаква благоволението на хората. Сега ще ви дам един метод против гнева. Щом се разгневите, поемете дълбоко, въздух, издишайте и след това бройте мислено от 1 до 10; ако сте още гневни, пак поемете дълбоко въздух, издишайте и бройте от 1 до 100; ако гневът ви още не е минал, пак поемете дълбоко въздух, издишайте и бройте от 1 до 200. Дойдете ли до 300, какъвто и да е гневът, нищо няма да остане от него. Това е един от методите за урегулиране на енергиите в човека. Ако не искате да приложите този метод, приложете следния: щом се разгневите, изпийте една чаша гореща вода на глътки. Гневът развива топлина в човека. Значи, подобното с подобно се лекува. Ако не приложите един от двата метода, гневът ще се изрази навън. Вие непременно ще се скарате с някой от вашите близки и после ще съжалявате, че сте изразходвали много енергия, че сте нарушили мира си и сте развалили отношенията си със своя ближен. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да се изявят на времето си. Изявят ли се преждевременно, или след определеното за тях време, работата не става, както трябва. В това седи философията на живота.

Розалина

Розалина

 

Учителя за Библията -Темата е :Евангелие от Лука -глава 15

Двама синове-резюме на беседа Отче наш. Ще се развеселя. Ще прочета част от 15 глава от евангелието на Лука, от 11 стих до края. (11) Рече още: Някой си человек имаше двама синове; (12) и по-младият от тях рече на баща си: Отче, дай ми дела който ми се пада от имането. И раздели им имота си. (13) И след малко дни по-младият син събра си всичкото и отиде в страна далечна, и там разпиля имането си с разблудното си живеяне. (14) И като иждиви всичко, стана голям глад в онази страна; и той начна да е в оскъдност. (15) И отиде та се пристави едному от гражданите на онази страна, който го проводи на полетата си да пасе свине. (16) И желаеше да напълни търбуха си от рошковите които ядяха свинете; и никой му не даваше. (17) И като дойде на себе си, рече: На колко наемници бащини ми изостава хляб, а пък аз мра от глад! (18) Ще стана да ида при баща си, и ще му река: Отче, съгреших на небето и пред тебе, (19) и не съм вече достоен да се нарека твой син; стори ме като едного от наемниците си. (20) И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, видя го баща му, и смили се, и завтече се, и припадна на врата му, и го целуна. (21) Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. (22) И рече баща му на слугите си: Изнесете вън най-добрата премяна и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му, (23) и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим; (24) защото този ми син мъртав бе и оживя, загинал бе и намери се. И начнаха да се веселят. (25) А по-старият син беше на нива: и като идеше та наближи къщата чу пение и ликувание. (26) И повика едного от слугите и питаше що е това. (27) А той му рече: Брат ти си дойде; и закла баща ти храненото теле защото го прие здрав. (28) И разгневи се, и не рачеше да влезе; и тъй, баща му излезе и молеше му се. (29) А той отговори и рече на баща си. Ето, толкози години ти работя, и никога твоята заповед не съм пристъпил; и на мене нито яре ми си дал някога да се повеселя и аз с приятелите си; (30) а по що си дойде този твой син който изяде имота ти с блудниците, за него си заклал храненото теле. (31) А той му рече: Синко, ти си винаги с мене, и всичкото мое твое е; (32) а трябваше да се възвеселим и да се възрадваме; защото този твой брат мъртав бе и оживя, и загинал бе и намери се. Духът Божи. В тази притча виждаме двама синове със заложби противоположни. В младия се заражда една идея в ума му, да иде в странство. Идеята е добра. Най-първо отива да учи, в някакъв университет отива. Разбира се, попада в един град, дето има развлечения, кино, театър. После има други забавления, увлича се в любовни работи. Разблудният живот е любовна работа. Любовни писма се пишат; обличат се хората всеки ден с нови костюми; шапки хубави, обуща, срещане с приятелки, разни ликьорчета има културният човек; после цигулки. Тия неща ги нямаше при бащата. Казват, че не бил умен. Много умен. И той е умен, като големия си брат. Някой път осъждат бедните, че са лоши. Колкото са лоши бедните, толкоз са лоши и богатите; колкото богатите са лоши, толкоз лоши са и бедните. Има един спор, който се подобрява. Всичките богати хора станаха от бедните и всички бедни станаха от богатите. В Америка всички фалирали богаташи станаха най-напредничавите хора. Всичките социални идеи приемат. Всичките бедни хора, които са забогатели, казват, че в света трябва да има ред и порядък, възнаграждение на труда. Какви са възгледите им. Религията е система за възпитание на човека. Тя има съвсем друго предназначение, но сега се отклонила малко от своето предназначение. И науката, и тя е една друга система за самовъзпитанието на човека. Религията е да се възпитава човешкото сърце; науката и от старо време до днес е да се възпитава човешкият ум. И в науката, и в религията има две крайности. Един онаследил от баща си навика да пие, пиянството. Изпохарчил всичкото, останали му още пет лева. Купува и едно евангелие, заинтересувал се от духовния живот и най-после казва: 25 години служих на дявола, сега – казва – ще служа на Господа. Отива в кръчмата да види, дяволът ли ще бъде по-силен от него или той. 25 години дяволът бил по-силен. Казвал му: Ще пиеш, и той пил. Заповядвал му като майстор, полковник или генерал. Казва на кръчмаря: Дай едно кило вино, дай една чаша. Дават му. Той налива вино в чашата и поискал една чаша с вода. Някой вътре му казва: Винце! Той взима чашата с виното, занася я до устата си и казва: 25 години ти служих, каквото ми казваше правих, от сега нататък, ти ще ме слушаш. Сега ще пия друго нещо. Взема чашата вода и глътва малко. Пак нещо му казва: Винце! Казва: 25 години аз съм те слушал, сега ти ще ме слушаш. Изпива една чаша вода. Изпил още една чаша вода, плаща виното, оставя го и си излиза, и оттам насетне става трезвеник. Казват: Ето един човек, който има воля. Имаш, да кажем, един навик да се сърдиш. То е плод на излишната енергия. Много енергия има. С енергията е лошо, но без енергията е още по-лошо. Не е лошо, че някой път някои хора се сърдят. Тия хора са много добри. Не е лошо човек да се сърди. Казвам: Онзи, който се е сърдил 25 години, да дойде един ден, да е поставен на същия изпит и да се не сърди вече. Може да го обиждаш, да му казваш нещо – той само да се позасмее. Казва: 25 години се сърдих. – Ти си това, ти си онова му казват, и той казва: Много ти благодаря, и има ли още да ми кажете? – Аз зная още, казва. После ще вземе една чаша топла вода, заварена, като го обиди някой, ще каже: 25 години се сърдих. Вземе чашата. На първата година не можеше, но след 25 години има капитал, който може да го обработва. Тия хора, които се сърдят, са доста умни. Трябва да схващате. Че те обидили хората, че не се отнасяли добре, затова ти се обиждаш. Ако нямаш един отличен ум да го схванеш, не би се обидил, не би се разсърдил. Тия хора, са се с големи умове. Във всяко отношение тия музиканти, капелмайстори, диригенти, като се разсърдят, хвърлят палката и излизат. Какво не става. После се извинява човекът. Даровит е човекът, не може да търпи. Това са задачи дадени. Аз като разглеждам нещата, всичките слабости, които хората имат, те не са слабости, но те са даровити хора. Един престъпник е даровит. Вие ще кажете, че като говоря така, не е библейско. Дали е библейско или не, е друг въпрос. Но какъв беше еврейският цар Давид? – Герой беше. Претрепа Голията, отряза му главата. Колко престъпления направи. Когато искаше да направи храма, му казаха: Много кръв си пролял, ти не можеш да съградиш храма, но твоя син, на който ръцете не са така опетнени, той ще съгради храма. Та по някой път ние в живота искаме в живота хубавото. Не може човек да създаде хубавото и красивото в себе си, докато не изправи своите погрешки, своите недъзи. Не трябва да съжаляваме. Трябва да се съвземем да реформираме себе си. Казвам: При съвременните условия трябва един вид самовъзпитание. Самовъзпитание не по най-лесния път. Сега по лесния път казват: Той Господ ще го вразуми. – Остане ли Господ да те вразумява, тази работа е трудна. Мойсей, който беше посветен, беше тъй надъхан с патриотически чувства, че като видя един египтянин да бие един израилтянин, отиде, че го претрепа. Уби човека и го зарови в пясъка. Не че искаше да го убие. Блъсна го по главата и той умря; и като посветен, скри го, зарови го. След няколко години вижда, че двама израилтяни се бият и отиде да ги примири. Единият от евреите му каза: Ти да не искаш и мене да убиеш, като онзи египтянин, дето го претрепа? Уплаши се Моисей и отиде в пустинята. 40 години трябваше да пасе стада, трябваше да се ожени, а според закона на посветените не трябва да се женят. Понеже извърши престъпление, трябваше да му се роди един син, да се изплати прегрешението. За неговия син нищо не се знае. После, като му се яви Господ, му казва: Изуй обущата, краката ти не са чисти, защото мястото, на което стоиш е свято. Виждаме, че тогава в Моисей се заражда точно обратното желание. Господ му каза: Аз съм решил да те пратя да освободиш еврейския народ от египтяните. Казва: Господи, тази работа не е за мене, не съм свободен за такава работа, гъгнив съм, не може да я свърша. Едно време можех, но сега съм на толкова години, остарях, 80 годишен човек, прати другиго. – Не, не, тебе съм решил да пратя и брата ти Арон. Арон е красноречив, той ще дойде с тебе. Аз ще ти казвам, какво да казваш, ти знаеш, много тайни. Ти, казва, какво имаш в ръката? – Тояга. – Хвърли тази тояга. Моисей хвърли тоягата и тя се превърна на змия. Уплаши се от нея. – Хвани я за опашката! Хвана я за опашката и пак стана тояга. Бог му каза: Тури си ръката в пазвата. Тури ръката в пазвата и като извади, стана прокажена. – Тури я пак в пазвата. Тури я пак в пазвата и като я извади, стана пак здрава – проказата изчезна. Като идеш при фараона, ще ти дам и други знания, че като идеш при фараона, да покажеш, че аз съм Иехова, Който съм те пратил. Най-после Моисей реши да слуша. 40 години прекара Моисей в Египет в посвещение, 40 години прекара в пустинята – 80 години, и тогава беше в сила да иде в Египет, и да изведе евреите от Египет, като този, който пил 25 години и можа да превъзмогне. Моисей имаше един недъг и Бог не му премахна недъга, не му го отне, остави го гъгнив. Та казвам: По някой път вие се обезсърдчавате. Няма защо да се обезсърдчавате. Аз съм срещал мнозина да казват: Жените, понеже не са мъже, не може много да свършат. Мъжете, казват, понеже не са жени, и те не могат много да свършат. Мъже и жени ако се съединят с онези закони, които съществуват в света, може да се преобрази целия свят. Мъже, жени и деца – то са първите пионери, които трябва да преустроят света. Но в света трябва да се проповядва едно ново учение. Всичките хора трябва да бъдат абсолютно здрави. Здрав човек наричам онзи, който никога не боледува. Който боледува, не възпитава болестта. Защото всичките болести се дължат на известни същества – микроорганизми на физическото поле или в духовния свят от ненапреднали същества. Някои хора се повреждат умствено. Тези, които отслабват физически, пак се дължи на тези микроорганизми. Всички болести се дължат на най-малки микроорганизми. Повреждането на ума се дължи на същества не толкоз напреднали, както трябва. Развращаването на сърцето пак се дължи на същества. Та казвам: Трябва да се тури един антидод в света. Трябва да има достатъчно светлина в човешкия мозък. Всичките хора страдат от недоимък на светлина, от недоимък на онази органическа топлина, която съгражда човешкия организъм. В много хора няма достатъчно цветове. Запример , вие някой път виждате лицето жълто или зелено, или очите потъмнели, или устата черна, няма онзи червен цвят. Устата бледа не може да бъде. Има заложби, но той не може да я подобри. Някои сега се ухитряват, боядисват си устата. Аз харесвам това, аз съм за боята, но хас боя. Онези от вас, които искат хас боя – яжте грах. Отвътре употребете червения цвят. Лятно време яжте червени череши. Дишайте дълбоко, ще подобрите вашето кръвообращение. Всякога дръжте в ума си онези светли мисли и дружете със здрави хора. Като видиш един човек със живи очи, с уста изразителна, с лице красиво, дръжте това здравото лице в ума си. Тия хора ги наричам магнетични. Здравите хора имат този магнетизъм. Такъв човек, който е здрав, дето влезе в някоя къща, той е като лекар. Като дойде в дома, нищо не разбира от медицина, но той като влезе, болните оздравяват. От себе си отделя от тази животворна сила. Че тази животворна сила имаше Христос. Онази жена, като се допря до Него, веднага оздравя и Той попита: Кой се допря до мене? – Няма нищо, народът те притиска. – Не – казва – някой се допря, защото сила излезе от мене. Казвам: При сегашните условия всички ние трябва да имаме тази животворна сила. Тази сила ние трябва да я почерпим от въздуха. Знаете ли колко време се изисква, за да станат хората учени? Религиозните най-първо трябва да се научат да ценят въздуха. За хляб може да се гладува 40 дни. За вода 10, 15, 20 дни. За въздух, даже и най-напредналите адепти в Индия, едва ли 4 часа може да издържат да не дишат. Има някои бобри, като се потопят във водата, 10–15 минути може да издържат под водата, след туй пак излизат. Казвам: Има много системи, които проповядват здравословното състояние. Няма по-хубава сила от светлата мисъл, която носи светлина в себе си. Ти усещаш, че мозъкът ти е осветен, имаш разположение, нямаш нищо, което те спъва. Ти не можеш да бъдеш нервен. Ти не можеш да бъдеш песимист. И при най-лошите условия ти ще се справиш, ще подобриш състоянието си. После и сърцето ви, като има тази топлина, и при най-лошите условия може да се справиш. Може да страдаш – нищо не значи страданието. Това са условия, при които човек се облагородява. Аз не съм за мъчението. Страданията в природата са дадени , за да се облагороди човек, да се облекчи. Защото без страдания, както е сегашният свят, ние нищо не бихме могли да постигнем. Помнете: Всичко, каквото говорите, трябва да го живеете. Има хора раздвоени в себе си. Говорят за Бога, но сами не вярват. Той проповядва, но тъй както го проповядва, не е. Защото, когато Божественото е в нас, ние сме в състояние всичко да направим. Когато Божественото не говори в нас, тогава не сме тази мощна сила. Любов, която не обработва човешкото сърце, не е любов. Любовь, Която обработва човешкия ум, Любовь, Която обработва човешкото сърце и Любовь, Която обработва човешкото тяло, тя е Божествена Любовь. Аз вярвам само в Тая Любовь, Която обработва човешкото сърце, обработва човешкия ум, обработва и човешкото тяло. То е Любовь. На Любовта се отваря, тъй както цветята се отварят на слънцето. Говоря за разумното отваряне, да влезат слънчевите лъчи. Тогава трябва да разбираш закона. Всичко онова, което Бог изпраща чрез слънцето, да знаеш, как да го използуваш. Сега този пример за двамата синове, ако не беше се случил, някои казват, че е съчинен. Той Христос е взел един действителен пример. Онзи големият син, който върви по линията на баща си, който е недоволен, в него има честолюбие. То е мъжкият принцип. Този младият син върви по линията на майка си, по женския принцип. Той иска да опита всичко. Като се върна, в него имаше онова съзнание, съзнава погрешката си. Не обвинява майка си, да каже, че майка му дала това качество – тя да беше по-добра, той не щеше да бъде такъв. Казва: Майка ми направи една погрешка, че ми предала този характер; аз направих две погрешки – съжалявам. Аз реших сега да изправя погрешките си. Каквото ми кажеш, ще го направя и като един от твоите слуги ще работя. Заражда се съзнание, умът започва да работи. Той иска да стане слуга, ни най-малко не иска да стане господар. Само човек, който може да мисли, той може да работи. Онзи, който не мисли, не може да работи. Подтикът за работа дава сърцето. За да се извърши работата, това иде от ума; а за да се реализира, човешката воля трябва да дойде. В сегашното общество много хора имат отлични идеи. Планове имат – не могат да ги приложат. Други имат много добро сърце, но тяхната мисъл не работи. На трети волята им е слаба. Та казвам: Нас ни трябват хора на човешката светла мисъл. Нас ни трябват мъже на светлата мисъл. Трябват ни жени на светлите чувства. Трябват ни нас деца на светлата воля. Тогава мъжът носи мисълта, жената носи чувствата, любовта носи онази мъдрост. Децата носят истината и свободата. Свободата в света не може да влезе без децата. Именно чрез бащите и чрез майките тя се дава. Както бащата слугува и както майката слугува на детето – те доброволно стават майки и бащи. То е свобода, не са заставени. Едно чувство имат. Та казвам: Всички ние трябва да се въодушевим от истината. Истината трябва да бъде като ангел. Няма в света по-хубаво нещо от добрия син. Имаме един добър син в света. Христос беше един отличен син, Който казва: Отче, каквато е Волята Ти. Дойдох да изпълня не моята воля, но Твоята. Добрият син казва: Не аз, каквото мисля да бъде, но баща ми , който ме е пратил да извърша неговата воля. Ето един добър син. Казва: Тъй както си определил, така да бъде. Казвам: Ако ние, съвременните хора бихме били такива синове, както Христос беше – ето от какво се нуждае човечеството. Не изведнъж да станем като Него – и Той не може изведнъж – но да започнем от най-малкото. Когато ти вземеш една кошница с ябълки или грозде да раздадеш, ти най-големите гроздове и ябълки да раздадеш, а най-малките да оставиш за себе си. Ако сипваш ядене, на всички ще сипеш, пък на себе си ще сипеш, каквото остане в тенджерата. То е мярката на добрия син. Питам: Каква беше опитността на Мойсея, който чу Онзи Глас пред горящата къпина? Питам: Какъв беше този огън? Видя Моисей една къпина, която гореше и не изгаряше. Като се приближи, чу един глас да му говори на някакъв език, който Моисей разбираше. Казва: Изуй обущата си, защо мястото на което стоиш е свято. Чух въздиханието на моя народ и ще те пратя да го избавиш. – Когато дойде онова изпитание в живота на големите мъчнотии, както тогава беше израилският народ, както хората сега – тогава ще чуеш гласа. Господ ще ти се яви. Ще чуеш Гласа Му . Тогава вие ще започнете да се отричате като Моисея: Господи, аз остарях вече. Не съм млад. Това не мога, онова не мога. – Всичко туряме само на младите. Всички сте млади. Стари между вас аз не виждам. Виждам хора с побелели коси. Това е сняг, който е навалял на главите ви. Виждам побелели глави – то са вълнени нишки, които са туряни на главата на младия човек, който е на сцената и играе ролята на един стар човек. Един млад момък на 21 година го направят стар дядо – прегърбил се, ходи като стар. Като изиграе ролята, пак ще се подмлади. Казвам: Вие играете една роля и не знаете, че сте млад. Вие играете на сцената. Щом слезете от сцената и хвърлите дегизирането, ще бъдете млад. Вие всички нали вярвате в Бога, нали всички сте християни? Защо да не можете да прекарате един ден най-радостни и весели, като че имате всичко? Целият свят за вас е създаден. Въздухът свободно дишате, светлината иде свободно, здрави сте; защо да не можете да бъдете радостни и весели, целия ден да пеете? Всичко е възможно в света, само човек трябва да знае, как да работи. Сега не се изисква от нас да създадем нещо. Трябва да знаете откъде да започнете. Искате да се запознаете с Любовта – ще намерите хората на Любовта. Искате да се запознаете с Мъдростта – ще намерите хората на Мъдростта, хора умни. Искаш да станеш смел – ще дружиш със смели хора. Искаш да станеш честен – ще дружиш с честни хора. Искаш да бъдеш здрав – ще дружиш със здрави хора. Така се добиват нещата. Казвам сега: Бащата излиза и казва: Всичко, каквото имам е твое. Този син не вярва. Казва: Синко, каквото имам, твое е всичко. – Досега нищо не си ми дал, нито яре да заколя и се повеселя с приятелите си. Този, който дойде, за него закла теле. Бащата му казва: Синко, всичко каквото имам,твое е. Ние сме от тия недоволните. Казваме: Нищо Господ не ни е дал на нас. Като видим, че някой човек е малко по-одарен, казваме: Той е голям грешник, пък него Господ го е благословил. Този човек иде с едно смирение, казва: Господи, аз съм дошъл да ти служа на Тебе. Сега запример, ако бих поискал от вас да ми покажете любовта, как бихте ми я показали? Ако дойда в дома ви, не искам да ми заколите теле. Вие имате едно теле, но то беше преди Христа, тогава се колеха телета. Ако дойда в дома ви, вие ще ми наберете ябълки, круши. Ще наберете от най-хубавите круши – жълти и малко хлебец. Няма да ми заколите и кокошка, сварена с малко ориз и яйце. После баница хубаво направена, със сирене и полята с мляко отгоре. Тия неща са хубави. Но за да имаш тия неща, трябва да имаш пари. Една баница знаеш колко струва. Като посеем дървета, след четири години, ще ни дадат плод. Искам да ви наведа на онзи факт. Аз ви казвам на вас, както бащата, че целият свят е за вас. Казвате: Само думата е тъй. Комуто съм говорил, казва: Нямам нито пет пари. Казвам: Ти знаеш ли да свириш, парите ще дойдат. Знаеш ли да рисуваш, парите ще дойдат. От скулптура разбираш ли, парите ще дойдат. Знаеш ли да тъчеш, парите ще дойдат. Здрав си, знаеш да копаеш, парите ще дойдат. После, знаеш ли да гадаеш на боб, на кафе, парите ще дойдат. Може да бъдете уверени в едно нещо: Ако искате да гадаете, да ви кажа, как да гадаете. Българинът, как гадае. Като тръгне българинът и петелът се качи някъде и изкукурига, той казва: Ще спечеля тази работа – петелът казва. Като дойде петелът на прага, да изкукурига, казва: Гости ще дойдат. И тъй е. После българинът като види, че някой паяк слиза надолу, казва, че е късметлия. Като сънува, че риба лови, че въшки чеши, казва: Парите ще дойдат. Значи въшки и риба като хваща, пари идат на хората. Въшките са паразити. Има по-лошо от въшките, но ще оставим това. Всички метеоролози са гадатели. Като наблюдават как изгрява слънцето, каква светлина се явява, предсказват хората. Има български метереолози – овчари, които предсказват 4–5 месеца, какво ще бъде времето. Наблюдават. Есенно време наблюдават, как падат листата. Имат и други наблюдения. Ако ние наблюдаваме природата, има много ценни работи, които бихме научили, които са ценни и здравословни. Няма да изгубим вярата си. В синца ни има готовност за една свещена умствена работа. Да не бъдем умствено лениви, да не бъдем и сърдечно лениви, и телесно лениви. Всеки един да бъде готов за работа. Няма по-хубаво нещо в света от работата. Казвам: Три неща се изискват: Светли умове, топли сърца и силни тела. Светлият ум само чрез Божествената Любовь се добива. Топлото сърце само чрез Божествената Любовь се добива, и силното тяло само чрез Божествената Любовь се добива. Туй човек трябва да го намери в себе си. Той не трябва да търси Бога извън себе си. Щом го намери в себе си, ще го намери и отвън. Щом го намери отвън, ще се хармонира с цялата природа. Веднага смисълът на живота ще се изясни – ще бъде доволен от себе си, ще бъде доволен от окръжаващата среда и ще бъде доволен от хората – ще бъде доволен от всичко, което го заобикаля наоколо и ще се радва. По този начин ще се влее в нас една нова магнетична струя на живота и ще се подмладите. Така казва Писанието: Които чуят Гласа Му, ще оживеят. Това е Глас на Господа. Че всичко туй е създадено за нас. При най-лошите условия които имаме, от всичко туй, ще дойде нещо добро, което Бог ще превърне за добро. Тъй както голямата буря, както големият дъжд стават за добро. В българина се крие нещо хубаво. Аз имам един пример и от него вадя заключение, че българинът го очаква нещо добро. Аз веднъж видях пет гимназисти и пет гимназистки, които помогнаха на един кон, който возеше въглища. Те му помогнаха да изкара. Туриха рамената на колата и всичките подкараха колата и конят тръгна. Казвам: Този народ, който така постъпва, има бъдаще. Добрата молитва. 19 беседа, държана на 23.II.1941 г. 10 ч.с. Неделя Изгрев

Розалина

Розалина

 

Учене и служене 2 (28 август 1940 г.)

Беседа - 57. Учене и служене 2 (28 август 1940 г.) Като започвате една работа, започнете я с песен в душата си. Това значи, да започнете работата си с любов. След това повикайте на помощ ума, сърцето и волята си – вашите слуги. Те знаят повече от господаря си. Щом умът, сърцето и волята участват в една работа непременно резултатът ще бъде добър. Слушайте слугите си, които ви са дадени в услуга. Слушайте ума и сърцето си. Не мислете, че господарят всякога стои по-високо от слугата. Христос дойде на земята да служи, да бъде слуга на човечеството, а не господар. Кой стоеше по-високо: Христос или хората, на които служеше? Кой стои по-високо: майката или детето? За да служи на света, човек трябва да бъде силен и да разполага с големи знания. Не е достатъчно само да служи човек, но той трябва да знае, с какво може да бъде полезен на ония, на които служи. Като знае, как да служи, човек отваря сърцата на своите ближни и се ползва от любовта им. Новото възпитание препоръчва на децата и на възрастните да дават. Сегашното възпитание се страхува от даване, да не би човек да осиромашее. Колкото повече дава човек, толкова по-добре за него; колкото по-малко дава, толкова по-зле. Давайте изобилно, а не разточително. Какво ще стане с живота на земята, ако слънцето не дава изобилно своята енергия? Какво ще стане с живота на земята, ако слънцето престане да изгрява и да залязва? Мойсей е казал на евреите да не си кланят на слънцето и на звездите, да не се правят никакви земни кумири и идоли. Той говори за външната дреха на слънцето. Ние не говорим за външното слънце, за неговата дреха, но за Онзи, Който е в слънцето и в Когото е слънцето. Светлината на слънцето не иде от самото слънце, но от Божествения Дух. Светлината е признак на онази мисъл, която Великият отправя към всички живи същества на земята. Тази светлина, именно, ни възраства и подкрепва. Без нея няма живот, няма мисъл, няма знание. За храненето: Като яде, човек трябва да върши това съзнателно. Щом иска да изяде една ябълка, той не трябва да пристъпва изведнъж към нея. Ще я подържи известно време в ръката си, ще разгледа цвета й, ще я помирише, ще се разговори с нея и тогава ще яде. Ще кажете, че нямате време да се занимавате с ябълката. – За всичко има време. Човек трябва да яде и да мисли за храната, която приема, както и за храносмилането. Ако не мисли, той се натъква на различни болести. Изобщо, мисълта на човека трябва да присъства във всички негови действия. За любовта : Следователно, без мисъл човек не може да се развива, а без любов нищо не може да постигне. Щом не люби и не мисли, човек не може да се ползва от Божиите блага. Той е подобен на тръба, през която водата тече само, без да оставя нещо. Дето е любовта, там всичко никне, расте, цъфти и зрее. Щом любовта изчезне, и животът се прекратява. Приложете любовта в своите градини, да могат цветята да растат и да се развиват. Човешките души са градините на живота. Поливайте градините си с любов, да не изсъхват. Поливайте вашите мисли и чувства – цветята на вашата градина, с любов, да получите от тях очаквания плод. Дайте път на любовта, за да се прояви тя чрез вашите мисли, чувства и постъпки. Постигнете ли това, вие влизате вече в реалния живот. Ако си недоволен от себе си, можеш ли да очакваш другите хора да бъдат доволни от тебе? Ти си недоволен от себе си, значи, сготвил си лошо ядене. Ако си недоволен от яденето си, и другите хора няма да бъдат доволни. Мярка за нещата е сам човек. Който е доволен от своите мисли, и близките му ще бъдат доволни. Който не е доволен от себе си, цял свят да го убеждава, че е гениален, той няма да се съгласи с тях. Всички хора са гениални, но главно в едно отношение – в погрешките си. Всеки е гениален, когато чупи и разваля нещата. Кой не е чупил стомни? В това всеки е гениален. Обаче, като рече да направи нова стомна, там не е гениален. Време е вече хората да започнат съзнателно да работят, да проявят своята гениалност. За приложението : Днес и вярващи, и безверници се оплакват от мъчнотиите живота – Защо имат мъчнотии? – Защото не прилагат това, което знаят. Всички хора говорят, какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора. Великите и гениалните хора са станали такива, защото ден и нощ са работили върху своя ум и своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житните зрънца, които Христос ви е оставил в наследство? Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес още в хамбарите на хората? Щом са житни зрънца, те имат условия да растат. Посейте ги на нивите си и търпеливо очаквайте техния плод. Какъв смисъл има да стоят затворени? От две хиляди години насам тия зрънца стоят в хамбарите и се пазят да не изгният. Посейте ги на нивите си! Нека изгният. Казано е в Писанието: "Ако житното зърно не се посади в земята и не изгние, не може да даде плод". Ако от две хиляди години насам семената на Христовото учение се посаждаха в земята, целият свят щеше да живее в изобилие и доволство. Следователно, ако със своите мисли, чувства и постъпки, като житни зрънца, човек не може да бъде полезен на себе си, най-малко може да бъде полезен на своите близки. За силата на мисълта: Мисълта има Божествен произход. Вслушвайте се в онова, което умът и сърцето ви говорят, за да разберете, каква сила се крие в тях. Лесно е да се каже, че не можете да направите това или онова и да не работите. Приложете вашата мисъл и вашата любов в действие. Отивате при някой болен, искате да му покажете, че го обичате. – Как ще проявите любовта си? – Като занесете цяр за болестта му. Като обичате някого, вие можете да му помогнете при всички условия. Когато обичате човека, ще намерите и лек за болката му. Като не го обичате, и лек не можете да намерите. Учител, който обича учениците си, знае техните нужди и на време им помага. Ако ученикът обича учителя си, и той познава неговите нужди. Когато учителят обича учениците си, всякога им е полезен. И ученикът, който обича учителя си, също така може да му бъде полезен. Оттук вадим заключението: който обича Бога, той може да бъде проводник на Неговия Дух. Щом стане проводник на Божествения Дух, човек се освобождава от робството. Той става господар на условията. Да бъдеш господар на условията, това значи, да бъдеш господар на себе си, да бъдеш лекар на себе си, да бъдеш и учител на себе си. Търсите ли лекар, потърсете го първо в себе си, а после повикайте някой лекар отвън, като асистент на вашия. Търсите ли учител, потърсете го първо в себе си, а после отвън. Външният учител ще бъде като асистент на вътрешния. Помнете: един е вашият Учител, Който е във връзка с всички учители вън от вас. Един е вашият Бог, Който е във връзка с всички богове вън от вас. Ако не познавате Учителя си вътре във вас, Който ви е дал светлина, да виждате и да разбирате нещата ясно, вие не можете да разбирате и външните учители. Ако не познавате Бога, Който е вътре във вас, Който ви е дал живот, вие не можете да познаете и да разберете окръжаващите неща. Служене се иска от сегашните хора – служене по любов. Каквото давате, давайте го със съзнание, че принадлежи на Бога, а не на вас. Ако имате пари, те не са ваши. Единственото ваше нещо е любовта, която се излива от сърцето ви. Всичко останало принадлежи на Бога. Когато предложите на някого да хапне заедно с вас, на вашата трапеза, радвайте се, че яде сладко. Не се страхувайте, че ще яде много. Давайте всичко с любов, да се благослови даването ви. Няма по-велико нещо в света от това, да върши човек всичко с любов. Най-малкото нещо, направено с любов, причинява голяма радост. Всичко, което е направено с любов, подразбира служене на Бога. Като работи с любов, човек всякога е доволен. Радвайте се на доброто, на силата, на красотата, на здравето на хората. Ако срещнете болни и слаби, пак се радвайте, защото можете да проявите любовта си към тях, да им помогнете. Помощта не е само материална, но и духовна. Изкуство е да съградиш една къща, но по-голямо изкуство е да поставиш добри хора в нея. При това, къщата трябва да бъде чиста отвън и отвътре, да има в нея ред и порядък. И в природата съществува ред, порядък и чистота. "И повярва човекът на речта, която му рече Исус". – Какво му каза Христос? – Христос му каза : "Аз съм пътят, истината и животът". Това значи: както Христос върви из пътя и изпълнява волята Божия, това може всеки човек да направи. Всеки може да следва пътя на Христа; всеки може да приеме истината и живота, които Христос проповядва. Като прилагате учението на Христа, изучавайте себе си, защото изпитанията идат. Всички хора ще бъдат подложени на изпит. Много естествено. Ученикът всякога се изпитва. Не се страхувайте от изпитите. И да грешите, няма нищо страшно. Като направите една погрешка, ще я изправите. С изправяне на погрешките си, вие помагате на ония, които идат след вас. Ако хлътнете в някой трап и навехнете крака си, вие ще имате грижата да запушите трапа. С това вие предпазвате от падане всички ония, които идат след вас. Следователно, запушвайте дупките, в които сте паднали, или които отдалеч още виждате, за да предпазите от нещастие ония, които идат след вас. Постъпвайте по същия начин и с ония мисли и чувства, които ви причиняват мъчнотии и страдания. Натъкнете ли се на такава мисъл, или на такова чувство, запушете ги, преди още да сте попаднали под влиянието им. Светът е място за приложение на любовта. Има Един, Когото можете да обичате на всяко време. Щом обичате Единния, ще обичате всички хора. Като обичате всички, ще обичате и Единния. Тази е правилната любов, която наричаме Божествена. Като обичаш един човек, ще обичаш всичко негово: и дрехите му, и очите му, и веждите му, и космите му. Това значи, да обичаш всички. Следователно, като обичаш Бога, обичай всичко, което е вън от Него. Светът се нуждае, именно, от тази всеобемаща любов. Кое е главното качество на любовта? – Служенето. Който обича, той е готов да служи. Той е на прав път. Който служи, той едновременно се учи. И като служиш, и като ти служат, ти пак се учиш. Учителят служи, а ученикът се учи от него. Като научи уроците си, ученикът започва да работи, т. е. да служи, а учителят го изпитва. Сега и вие ще учите и ще служите. Който не може да служи, не може и да работи; на когото не служат, не може и да се учи. Досега невидимият свят ви е служил, със своите разумни същества, а вие сте се учили. Отсега нататък вие ще служите, а те ще ви изпитват. И тъй, приложете любовта, макар и в най-малък мащаб. Всеки може да направи поне най-малкото добро. Всеки може да прочете една малка книжка с любов. Всеки може да посети един беден или болен с любов. Всеки може да посети своя приятел с любов. Всеки може да полее едно цвете с любов. Няма човек на земята, който не може всеки ден да прави по едно малко добро. Хората се молят на Бога и очакват Той да им обърне внимание. Доколкото те обръщат внимание на Божиите дела, дотолкова и Бог ще обърне внимание на тях. Следователно, доколкото вие обръщате внимание на картините на някой художник или на творбите на някой музикант, дотолкова и те ще обърнат внимание на вас. Ако не им обръщате внимание, вие не можете да се запознаете с тях. Вие можете да се запознаете с даден човек, само ако обичате неговия ум, неговото сърце, неговата душа и неговото тяло. Влезте в ролята си да обичате. Обикнете първо ума на човека, после – сърцето му, душата му, духа му и най-после неговото тяло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича. Това изисква новият живот от всички хора на земята. Обичайте всичко, което Бог е създал, за да обичат хората това, което вие създавате. Знайте, че зад всичко, за което мислите, седи човешкият ум. Зад всичко, което предизвиква човешките чувства, седи любовта. Зад любовта седи Божият Дух. 19. Беседа от Учителя, държана на 28 август, 5 ч. с. 1940 г. София. – Изгрев.

Розалина

Розалина

 

Умен и справедив -УС (резюме),1933 г

В сегашния живот няма по-хубаво нещо от служенето. Всичко останало – четеш или пишеш нещо – се отнася до външния живот. Неразбраните неща също имат отношение към външния живот, а разбраните – към вътрешния живот, т.е. към основата на живота. И във времето на Христа очакваха да дойде Царството Божие, но не дойде. И до днес още не е дошло. Хората очакват времето да се изпълнят тези обещания и още ще чакат. – Защо? – Защото не разбират законите. Те не знаят, че Истината ще им донесе свободата. Друг път за свободата няма. Човек трябва да влезе в Ерусалимския храм, т.е. в своя вътрешен храм, и да изгони търговците навън. Търговците представляват дребнавостите в живота. Не можеш да служиш на Бога и да се занимаваш с дребни работи. Те всякога ще те спъват. Следователно всичко, което спъва човека, трябва да излезе навън. Ще ви кажа една мисъл, която може да си напишете. Тя е следната: Никога не поставяй завеса пред очите си. Да сложиш завеса на прозорците, има смисъл, но пред очите – никога! Човек е дошъл до положението сам да работи и сам да се храни. Като работи сам, той усилва вярата в себе си. По отношение на вярата хората могат да вярват в неща вън от себе си. Например, някой вярва в парите, а друг – не вярва. По отношение на парите първият е вярващ, а вторият – безверник. Който вярва в парите, в богатството, има възможност да стане богат. Който не вярва в парите, не може да забогатее. – Кое е по-добре: да си богат, или да си сиромах? – Според мене за предпочитане е да си сиромах. Богатия всеки може да го убие; сиромахът си върви спокойно, не се страхува, че ще го убият. Голямата вяра в парите докарва смъртта. Вярата в Бог изключва всякакъв страх и безпокойство. – На какво се дължи това безпокойство? – То е вътрешен, личен въпрос, на който сами ще си отговорите. Докато вярата ти в Бога е чиста, незасегната от външни влияния, ти си спокоен, нищо не те плаши. Такова е състоянието на здравия и задоволен човек. Той има хубави мисли и чувства, добро разположение на духа. Щом му дават храна, която не му понася, стомахът му се разстройва и той става мрачен, неразположен. Ще направя превод на мисълта си, да разберете какво означава за човека неестествената храна. Тя представлява онези неестествени идеи и учения, които тровят човешката душа. Това са лъжливи идеи, които внасят заблужденията в света. Вие искате още днес да имате ангелски крила. И това е възможно, но при условия да бъдете абсолютно умни и справедливи. Ангелите се отличават с две съществени качества: те са умни и крайно справедливи. Никой никога не може да ги заблуди. Какъв ангел ще бъдеш, ако не си готов да дадеш и последната стотинка, която имаш? Срещаш един беден човек. Бръкнеш в джоба си да му дадеш нещо. Напипваш последните си десет лева и сърцето ти се свива, не ти се дават. Казваш: „Няма да му дам нищо, аз съм по-беден от него“. В случая ти губиш силата си, защото мислиш, че силата ти е в десетте лева. Не мисли, че твоите работи ще се оправят с тези десет лева. Лъжеш се, те няма да ти помогнат. Силата на чешмата не е във водата, която изтича, но в прииждащата вода. Силата е в онова непреривно прииждане на енергия. Докато мислиш, че като дадеш десетте лева, ще обеднееш, ти си на крив път. Казваш: „Трябва да даваме, за да взимаме“. – Така е, но трябва да разбирате закона за даването и вземането. Като хвърли семето в земята, земеделецът казва: „Все ще взема нещо от нивата си“. – Не е там въпросът. Не е достатъчно да хвърлиш семето, за да вземеш нещо. Преди това трябва да разореш нивата добре, да я наториш и тогава да я посееш. В този случай ти ще вземеш десет пъти повече от това, което си посял. Същият закон се отнася и до доброто. Разори нивата си, натори я и посей доброто в нея. То ще израсте и много плод ще даде. Обаче да посееш семето и само да чакаш да израсте, това е крив възглед. То е все едно да очакваш хляба наготово, а ти само да го ядеш. Питам: Колко от вас вярват без никакво съмнение? Ще кажете, че съмнението се допуща, понеже се явяват неща, които човешкият ум не може да приеме. Например, казано е, че Христос нахранил няколко хиляден народ само с пет хляба и две риби. – Наистина, за човек, който не познава законите на великата природа, това е невъзможно. Обаче за човек, който познава тези закони, това е възможно. Той не се нуждае от доказване на тази истина. Ето, от милиони години Бог храни всички живи същества все от земята. Тази черна земя, която сама по себе си не може да се яде, произвежда всички храни. От нея излиза всичко. Кога се разбира едно учение? Какъв трябва да бъде християнинът? Какво представлява християнството? Кои са отличителните качества на вярващия? Това са въпроси, които поставят известни ограничения. Каквито отговори и да се дадат, едни ще бъдат по-близо до истината, а други – по-далеч. Има едно положение, което Бог е вложил в човека. И ако той се ръководи от него, всичко се нарежда така, както е определено. Например, ако въртиш крана на чешмата в обратна посока, вместо да тече водата, ти я спираш. От тебе зависи да тече водата или да я спреш. Ще въртиш крана в тази посока, в която водата тече. Аз уподобявам крана на човешкия ум. Като завъртиш крана в противоположна посока, мисълта спира. Щом го завъртиш в права посока на нейното движение, тя веднага потича. Мнозина казват: „Вярваме в Бога, но трябва да се работи. Ние се нуждаем от храна, облекло, жилище. С гола вяра само не се живее“. – Това е завъртване на крана в обратна посока. Какво разбирате под „гола вяра“. Тази вяра няма никакво отношение към живота. Истинска вяра е онази, която дава възможност на човека да се свърже с Бога. Затова Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога“. Следователно, ако живееш с гола вяра, ти си извън Бога. Казваш: „Защо Господ ме забрави? Докога ще се мъча и страдам?“ – Докато решиш да изпълняваш Божията воля. Щом започнеш да изпълняваш волята на Бога, и Той ще измени отношенията си към тебе. – „Аз изпълнявам волята Божия.“ – Изпълняваш я като онзи ученик, който прочел само десетина реда от урока си. – Не, ще прочетеш целия урок, ще го повториш, ще си го разкажеш и тогава ще затвориш книгата. Следователно изпълняването волята на Бога не е еднократен процес. Винаги ще изпълняваш Божията воля. – „Аз искам да изпълнявам тази велика воля.“ – Всеки иска, но не е само до искането. Казваш: „Искам да бъда богат“. Всички искат да бъдат богати, но не могат. – „Искам да бъда учен.“ – Искането не разрешава въпроса. То е все едно, че искаш да ядеш. – Щом искаш да ядеш, ще си купиш хляб и сам ще ядеш – никой не може да яде за тебе. Казвам: За да не успява човек в живота си, това се дължи на известни спънки във вътрешния му живот. Те се отразяват на неговото съзнание. Ето защо, първо ще премахнеш спънките. След това ще реализираш всичките си желания. Докато е на земята, човек неизбежно минава през съмнения и колебания. Пътник си, минаваш през една гора и объркваш пътя. Нощта е тъмна, не знаеш накъде вървиш. По едно време виждаш една малка светлинка, някой се приближава към тебе. В този момент ти се зарадваш, че към тебе иде човек със запалена свещ. Той е ловец, тръгнал на лов. Едва се зарадваш и в ума ти мине едно съмнение: „Ами ако този човек, с пушка на рамо, ме убие?“ Ти вече не му вярваш. Той ти осветява пътя, но светлината не те успокоява. Не всякога светлината може да успокои човека. Човек всякога може да се съмнява. Значи и когато животът ти е в опасност, пак можеш да се усъмниш. Сега вие искате да отидете при Бога с всичкото си богатство. Трябва да знаете, че Бог няма нужда от богати хора. Той предпочита сиромасите. – Защо? – Богатите са пълни шишета. Бог не се нуждае и от учени хора. И те са пълни шишета. Какво ще се налее в тях? Според мене, който отива при Бога, не трябва да бъде нито богат, нито сиромах; нито учен, нито невежа. Ще отидеш при Бога с желание да научиш нещо, да придобиеш нещо или да изпълниш Неговата воля. Следователно ще отидеш при Бога, като син при своя баща. Отношенията между Бога и тебе трябва да бъдат безкористни. Отидеш ли при Него с желание да забогатееш, да станеш учен, ти изменяш на Любовта. Ще ме запитате: „Можем ли да бъдем Синове Божии?“ – Ако вярвате, може; ако не вярвате, не може. Под „вяра в Бога“ разбирам да влезеш в онези условия, при които можеш да придобиеш нещо. Христос казва: „Ако имате вяра като синапово зърно, като кажете на тази планина да се премести, тя ще се премести“. Ако планината не се премести, причината е в тебе, ти не си разбрал великия закон. Ако имаш вяра, и дете да си, ще бутнеш точно този бутон, който движи машината. Ако нямаш вяра, и учен да си, ще буташ тук-там, но няма да намериш бутона, от който зависи движението на машината. Значи детето, със своята вяра, движи машината, а възрастният, макар и учен, без вяра нищо не може да постигне. Първото нещо, което се изисква от човека, е да усилва вярата си. Под „усилване на вярата“ разбирам всеки ден да се придава нещо към нея. Днес вярата на мнозина отслабва, защото не придават нищо към нея.Следователно не върши това, което отслабва вярата. Например, не се мъчи да правиш чудесата, които Христос на времето си е правил. Даже и любовта на майката не може да се повтори. Детето ще обичаш по един начин, а възрастния – по друг начин. Когато любовта се повтаря по един и същ начин, тя се опорочава. Никоя жена не може да заеме мястото на майката. Майка ти те родила, кърмила и отгледала, и ще дойде друга жена да заеме нейното място! Това е невъзможно! Майка е само онази жена, която е дала нещо от себе си. Не внасяйте две идеи в ума си! Срещнат ли се две идеи в ума ви, те ще произведат цяла война. – Коя идея е по-силна? – Не внасяйте Господа и дявола едновременно в себе си. – Какво е истината? – Това, което е направило всичко в света. Затова е казано: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Аз искам да останат в ума ви две реални мисли, а именно: Какво е Бог и какво – дяволът. Бог е този, Който е направил всичко. Дяволът е този, който нищо не е направил, а казва, че всичко е направил. В когото от двамата вярвате, на него ще приличате. Дяволът е крайно взискателен. Като заеме едно място, той така се настанява, че не можеш да го изпъдиш. На дявола добро не може да се прави. – Защо? – Защото ще те направи роб. Види ли, че някой човек е малко внимателен към него, веднага го използва. Като влезе в човека, той се настанява като в свой дом и счита, че всичко е негово. Това ви казвам, за да имате ясна представа какво нещо е дяволът. И без да ви говоря за него, вие го познавате. Следователно не взимай фалшиво положение в живота, да мислиш, че с всичко можеш да се справиш. Не е така. Не казвай, че Бог е създал всичко заради тебе. Ако мислиш така, ти заемаш положението на господар, а Бог – на твой слуга. По-скоро приеми, че Господ е създал всичко за себе си. – „Защо еди-кой си е по-учен от мене?“ Не се сравнявай с никого нито по ум, нито по богатство, нито по ученост. Радвай се на това, което имаш. „Ще се моля на Господа да ми изпрати по някакъв начин пари.“ – Ти си на крив път. Пари ще искаш от хората, те са ги създали, а от Господа ще искаш да отвори сърцето ти, да обичаш Едно се иска от вас: Да се обичате един друг. Това е волята Божия. Който люби, всякога придобива; който не люби, губи. Това е закон. Когато аз ти светя, ще вървиш след мене, няма да се отклоняваш нито наляво, нито надясно. Ще вървиш след мене и ще мълчиш. – „Какъв ще бъде краят?“ – За края не мисли. Като изгрее слънцето, тогава ще видиш края. Благодари, че виждаш светлината и доброто, което ти е направено. Когато някой те изведе от тъмната нощ, и аз съм готов да те изведа. Между проявите на доброто има връзка. Откъдето и да дойде светлината, тя излиза от един източник. Светлината иде от Бога. Тя осветява пътя на всеки човек, дошъл в света. Всеки е длъжен да обича Господа заради светлината, която получава от Него. Бог приема любовта на всички, както приема и молитвата им. Той приема молитвата и на богатия, и на бедния; наема молитвата и на богатия, и на бедния; на учения и на простия; на здравия и на болния. – „Като забогатея, тогава ще се моля на Бога, да Му благодаря.“ – Не, ще се молиш на Бога и като сиромах, и като лош, и като болен. Бог приема молитвата на всеки човек и на всеки отдава по нещо. Освободете се от ненужния товар, който носите на гърба си. – „Как ще се освободим?“ – Като дадете част от товара си на онзи, който нищо не носи. Така ще се радват и онези, който нищо не носи. Така ще се радват и онези, които нищо нямат, както и онези, които имат много. Едни да дават, други да вземат, да става вътрешна обмяна. Да се радва и който има, и който няма. Давай, за да се слави името Божие. Взимай, за да се слави името Божие. Нужни са хора, които дават и които взимат. Едновременно ще даваш и ще взимаш. Ще възприемаш Божията Любов и ще я предаваш на другите. Любовта ще донесе щастието, което търсите. Има едно условие, при което можеш да станеш и богат, и учен. – „Кое е това условие?“ – Като повярваш. Чрез вярата ти вървиш по друг закон. Не смесвайте материалните работи с духовните. За материалните работи се изисква време и пространство. За духовните работи законът е друг. Трябва да се молиш. Повдигни се малко. Направи три стъпки нагоре. Тогава, като се помолиш, Бог ще те послуша. У всички има мисли, от които трябва да се освободите. Не мислете, че като изгрее днес слънцето, вие ще бъдете по-добри. Има възможност да бъдете по-добри, но дали ще станете такива, това зависи от вас. Не мислете, че ако слънцето ви завари лоши, такива ще си останете. – Не, изгряването и залязването на слънцето е временна обстановка на нещата. Има път, по който смъртта е по-лека. Като влезеш в този път, непотребното ще се стопи и само потребното ще остане. Така се случи и с пророк Илия. Той остави кожуха си на земята и с колесница замина за другия свят. Този е пътят за силните във вярата. Като говоря за смъртта, казвате: „Страшно нещо е да заровят човека в земята да гние“. – Страшно е, ако умре; ако не умре, това е благословение. И житното зърно се хвърля в земята, но не умира. В това отношение то има по-голяма вяра от човека. По същия закон всеки човек ще бъде посят в земята и след време ще възкръсне. Колкото по-високо се издига човек в духовно отношение, толкова по-снизходителен става към подобните си. Затова е казано: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Бъди широк към ближния си. Отпусни малко, замажи малко – бъди снизходителен. – „Ама как можа да сгреши?“ – Ти никога ли не си грешил? Снизхождението е път на Любовта. Ще дойде ден, когато ще бъдем абсолютно чисти, без никакви слабости – нито слабостите на децата, нито тези на възрастните. Казвам: Пътят, по който вървим сега, е добър. Нашата сила е в Любовта, във вярата и знанието, които трябва да приложим. Това изисква новият път. И млади, и стари могат да вървят в този път естествено, без никакво насилие. При насилието се раждат всички опасности. Леността води към други опасности. Обаче има един нормален живот, който не е нито във вечния труд, нито във вечната почивка. Трудът и почивката са временни. Има и трето състояние – състоянието на Любовта. Тя е Божественото начало, от което извира животът. Когато намерим Любовта, ние влизаме в правия път на живота, който изключва смъртта. Когато влезем в пътя на Мъдростта, ние излизаме от тъмнината, която е причина на големите страдания и нашия живот. Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота. УС от Учителя Беинса Дуно

Розалина

Розалина

 

Съблазните - Неделна Беседа, 23 септември 1923 г.

Горко на света от съблазните, защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда. (Ев. Матей 18:7) И ние всякога мислим, че злото е в отрицателната страна. Аз подразделям тия сили на положителни възходящи и отрицателни възходящи, положителни низходящи и отрицателни низходящи. При това, за отрицателните сили аз употребявам друг един термин, аз ги наричам примирителни. Те в себе си са съграждащи, но не всякога са такива. Казва Христос: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно те ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда“. Съблазънта всякога образува едно малко вкисване, но вкисване не по подобие на подквасата, с която жените подмесват хляба. Не, това подквасване е във възходяща степен. Вкисването произвежда разлагане у човека. Да допуснем, че вие имате един добър, обичен приятел. В един ден вие изгубите вяра в него. Той със своите думи и със своите постъпки внесе една малка съблазън. И от този ден той губи, но и вие губите. Защо? Защото като мислите за него, неговите мисли, неговият живот засягат и вашия. Може да кажете: „Какво ни струва да мислим за другите хора тъй, както са си?“ В съвършения Божествен закон, за човек, който разбира в какво се състои Царството Божие, не му е позволено да мисли зло за когото и да е, не му е позволено да носи един безобразен образ в себе си и в ума си. Аз ще ви дам после един пример, да видите в какво седи съвършенството. Затуй казва Христос: „Любете враговете си“. Не казва: „Мразете ги“, не казва: „Бъдете индиферентни“, но казва: „Любете ги“. Следователно, имаш един враг, създай в ума си една красива форма за него, не мисли за неговото зло. Е, да допуснем сега, че някой човек не вярва в Бога или вярва в кривия път. Може ли той да ме спъне? Не, никой никого не може да спъне. Сега ние говорим за онези, които вървят във възходяща степен, тях никой не може да ги спъне. Онези, които вървят в низходяща степен, те сами се спъват и другите спъват. Христос казва: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно съблазните ще дойдат“. Светът има право да се съблазнява. От съвременния свят ще дойдат съблазните, но онези, които са тръгнали по пътеката, по която върви Христос, за да избягнат съмненията, съблазните, непременно сърцето им трябва да бъде изпълнено с Божествената Любов. Вие ще кажете: „Ние знаем какво нещо е Божествената Любов“. При влизането на Божествената Любов в сърцето ти, най-първо тя внася едно качество на интелигентност, небивала до туй време. Онзи, който има Божествената Любов, той вече е внимателен не в големите си погрешки, той вече е внимателен в микроскопическите си погрешки. Всички грешки произтичат именно от най-малките постъпки. И аз съм следил, че всички грешки произлизат от най-малката дума, невнимателно казана, тя обтяга, разгорява. Съберат се няколко сестри, започват коментари, казват за някоя: „Нима мислите, че тя е много набожна?“ И тия братя и сестри, тъй събрани, обтягат, обтягат и заключат: „Видите ли, тя никога не е била набожна“. Че питам: Кой човек е набожен? Чудни са хората, като казват, че еди-кой си бил набожен! За да си набожен, Любовта трябва да проникне из всичките гънки на твоите сърце, ум, душа и дух; да си любовен не само към твоите деца, към твоята жена, да си любовен не само към цялото човечество, но да си любовен към всички най-малки същества – към всичко. Туй значи да бъдем Божествени; туй значи да угодим на Бога. Има едно велико правило в живота, в което няма никакво изключение. Ако ти си един човек чист по сърце, невинен като детето, няма да има никаква лукавщина в душата ти и щом срещнеш един човек, който се стреми към Бога, ти ще почувстваш едно разширение в ума си, едно разширение в сърцето ти, ще почувстваш, че този човек е добър, че той върви във възходяща степен, по Бога. Този човек може да не е красив по външност, може да е груб, може да е гърбавичък, но почувстваш ли това към него, непременно този човек върви по Бога, макар че той е груб. Трябва да се стремим да имаме доверие един към друг, към всичките хора, не заради нас, а заради Бога, защото туй, за което Бог съизволява, то е да мислим добро за всички хора. Туй е, което донася добро на всички хора. Бог познава всички гънки на нашата душа. Но какво казва Христос? Тоз ваш Отец заповядва на туй слънце да грее еднакво и за добрите, и за лошите хора, еднакво праща дъжд и на едните, и на другите. Даже някой път на лошите хора Бог дава най-големи благословения. Защо? За да ги задоволи. От ваше гледище, вие ще кажете: „Добрите хора трябва да бъдат богати“. Не, лошите хора трябва да бъдат богати. Защо? – За да имат работа, с какво да се занимават. Лошият човек, като е богат, ще има ниви, лозя, ще има туй-онуй, ще има с какво да се занимава. А добрият човек, като е богат умствено и по сърце, той и да няма богатство, пак ще си създаде условия да има работа. Сега, туй е редът на нещата при днешния живот. Но при други условия на живота ще има друг ред, порядъкът ще бъде друг. При сегашните условия, при законите, които съществуват в космоса, всичките възвишени духове работят за подигането на падналите. Не е въпросът за спасението на праведните, а на грешните; не е въпросът да учим учените, а – глупавите. В този живия Господ – Когото светът още не познава, не че не Го познава, живее в Него, но Го търси на друго място, – в Него ние трябва да имаме вяра. Бог в своите намерения има желание да ни изведе от сегашните тягостни страдания. Той е допуснал страданията, за да даде на всинца ни един велик урок. Такъв урок ще ни даде, за да съзнаем, че ако ходим само по тия закони и пътища, които Той е поставил, ние ще можем да се подигнем, а всички онези закони, които ние сме поставили, всичкият онзи наш морал, по който можем да ходим, той е само за земята. Много от вас имат следната слабост. Някой сънувал през нощта, че Христос му се явил, и той като стане, хукне през цялата махала да разказва на всички за своята опитност. Оттам насетне Христос няма да му се яви, нищо няма да му каже. Тази своя опитност ти трябва да задържиш дълбоко в душата си и никой от твоите ближни да не знае, че Христос ти се явил, но в живота ти да настане моментално промяна и от това да разберат, че Христос ти се явил. Мъж си, видял си Христа, никому няма да разправяш, ще си мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение. Всички хора да видят, че става една промяна в твоя живот. Ако те питат: „Защо правиш това?“ – ще си мълчиш. Туй са малки, дребни работи, които всеки може да направи. Всеки може да направи едно угощение. Така Христос ще почувства, че си Го видял. Сега вие искате да знаете дали Христос е доволен от вас. Христос е доволен от всички ви. Един учител може да е доволен от учениците си, но не е доволен от техните упражнения, от техните тетрадки. Защо? – Пълни са с погрешки. Един ученик може да е добър, морален, но при разрешение на задачата да има ред погрешки. Учителят му казва: „От твоите задачи не съм доволен“. Следователно Христос не е доволен от нас по отношение на нашите погрешки в света. Като от хора, той е доволен от нас, но при нашите ежедневни постъпки, при нашите отношения в света ние не сме постъпили съобразно закона на Христа. Христос е недоволен от нашите некоректни постъпки. Ние постоянно се съблазняваме и мислим, че можем да намерим друг начин, друг път. Няма. Единственият начин за издигане на човешката душа е човек да има абсолютна вяра в своите братя. Жената трябва да има абсолютна вяра в своя мъж. Казвате: „Може ли?“ Може. Мъжът трябва да има абсолютна вяра в своята жена. „Може ли?“ – Може. Братът трябва да има абсолютна вяра в своята сестра. „Може ли?“ – Може. Слугата трябва да има абсолютна вяра в своя господар. „Може ли?“ – Може. Сестрата трябва да има абсолютна вяра в своя брат. „Може ли?“ – Може. Господарят трябва да има абсолютна вяра в своя слуга. „Може ли?“ – Може. Може да имате някакви погрешки, туй е допустимо, но трябва да знаем, че след като правим хиляди и хиляди погрешки, един ден ще познаем Бога, ще почнем да се учим и да живеем тъй, както Той обича. Ще дойде туй време, за едни по-рано, за други – по-късно. „Горко на света от съблазните!“ В закона на Любовта няма нищо невъзможно. За пример, някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия“. Е, в какво седи изпълнението на волята Божия? Някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия, да служа на Бога“. Бог нуждае ли се от нашето служене? От що се нуждае Той? Някое цветенце изсъхнало, ти минаваш по пътя, и Той ти казва: „Полей това цветенце!“ Някое дете останало сираче, без баща и майка, Господ казва: „Иди, помогни!“ Той като ни изпраща своята благословия, казва: „Идете, изпълнете моята воля, покажете на хората как трябва да живеят!“ И колко красив щеше да бъде светът, ако правехме своите добрини и никой не ги знаеше! Сега, някога ние оповестяваме своите добрини, за да поощряваме другите. Някой път със своите добрини спъваме другите хора. За пример, аз съм богат човек, дам 100,000 лева, запиша името си. Дойде един сиромах, той не може да даде повече от 5 лева, но като види записани 100,000 лева, не смее да даде и тях, честолюбие има. Затуй трябва да се подпишат първо тези, които дават най-малко, а които са богати и дават повече, най-после трябва да се подписват, за да не се съблазняват сиромасите. А сега, вие виждате, дойде един лист с подписи, погледнете, казвате: „Видите ли колко богат човек е този, колко пари е записал!“ Да, но туй, което той е внесъл, става причина да се изгуби толкова, колкото всичките сиромаси заедно биха внесли. И когато богатите дават, а сиромасите нищо не дават, светът не върви напред. И тъй, светът се поддържа не от богатите, а от сиромасите. Друго изяснение на своята мисъл: светът се издържа не с капитали и пари, а – с труд. Всички казват: „Дайте пари!“ Не, трудът е, който поддържа света. Трудът, който ние влагаме, ония работни ръце, ония работни маси, това не са маси, нито екземпляри, нито елементи, а това са онези работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят. Аз наричам това „свещен труд“, който поддържа света. И ние се нуждаем не от пари, а от труд. Има ли този свещен труд, парите ще дойдат. Парите са равносилни на онова, което ние добиваме от природата. В съвременния културен живот хората имат само една лъжлива идея. Правят сметки да се уравни бюджета. Не, трудът е, който оправя света. Когато всички почнат да работят честно и почтено, ние ще имаме един строй по-добре уреден, отколкото днешния. „Горко на света от съблазните!“ Аз казвам: имайте този урок – извадете съблазънта! Мъже и жени, братя и сестри, господари и слуги, учители и ученици, всички трябва да вървят в този път без съблазни. И навсякъде трябва да се проповядва онази свещена Любов, онзи свещен труд, взаимно почитание, взаимно уважение, взаимна Любов, за да се изпълни волята Божия на земята. Само по такъв начин ще дойде Царството Божие на земята! Беседа, държана на 23 септември 1923 г. Източник: 201. Съблазните - Неделна Беседа, 23 септември 1923 г.

Розалина

Розалина

 

Сутрешна молитва на Петър Димков 'Благодаря Ти Господи Боже на Любовта"

"Благодаря Ти,Господи Боже на Любовта,от все сърце и душа ,че съм останал и днес жив и здрав,за да свърша работата и мисията си,която Си ми възложил за Слава Твоя :да помагам на ближните ми по дух и на "външните" с добрите си дела,пропити с истинска милост,правда ,морална чистота ,безкористие ,славословие и разумно мълчание (без всякакви критики,осъждания и отмъщения). Очисти ме Господи ,от лоши мисли,чувства ,постъпки,думи и дела и благослови душата ми. Благодарим Ти,Господи Боже ,за голямата благодат ,която имаш към нас ,грешните Ти чада. Ние те познаваме,че си безкрайно добър,всемилостив,всепрощаващ,всевластен,всезнаещ,всемъдър и всемогъщ,защото на Тебе по по достойнство принадлежи Царството и Силата и Славата и без Твоята Воля ,нищо не става. Благодарим Ти за всичко,което Си ни дал и Си ни научил. Амин"

Розалина

Розалина

 

Стани и опаши се ! -Беседа, държана на 11 декември 1921 г. в София.

В моя ум има една трудна задача, която сега разрешавам: Защо християните не са разбрали досега Христовото учение? Не само да се каже, че не го разбират, но защо, причините. Тази е една трудна задача, която спада към висшата математика, към областта на нерационалните числа, т.е. с обикновените математически правила не може да се реши. Такива задачи има във всеки живот. Не само защо християните не са разбрали Христовото учение, но питам: Защо и вие не сте разбрали още смисъла на вашия живот? И друг важен въпрос: Защо досега хората не са възприели Любовта, за да я приложат в нейната пълнота? Ето въпроси, с които бъдещата култура, бъдещото човечество ще се занимават. Те са сериозни задачи, задачи за най-умните и сериозни хора, за хора с характер, хора с ум и с воля. Ония, които искат да разрешат тия задачи, трябва да имат сила да контролират своя ум и да владеят своето сърце. Под думите: „Умът им да бъде на мястото си“, разбирам съзнателно, не механически: в това седи именно човешката еволюция: човек сам да завладее своя ум и своето сърце. И единственият стремеж сега на съвременните хора е, че те искат да бъдат богати, искат да бъдат силни. Всички тия неща са хубави, но това са само резултати, външни неща, които се обуславят от една вътрешна причина, по-дълбока, отколкото ние разбираме. Сега, защо ние се отклоняваме от пътя? – Наместо човек да завладее своя ум, той иска да завладее чуждите умове; наместо да завладее своето сърце и да го контролира, той иска да завладее чуждите сърца. Това е само един факт, аз няма да го обяснявам. И всички тия недъзи се образуват само в затворите. Ние сега се намираме в един голям затвор. Но силата, най-великото в света, най-силното в света, то е молитвата, не туй обикновено моление за спасение, а онова моление – когато хората се съединяват, за да избавят един брат, да го измолят от затвора. И слизането на този ангел се дължи на тяхната молитва. Може да кажете: „Не можем ли ние да направим същото?“ – Можете, ако разбирате нерационалните числа. „И рече му ангелът: „Опаши се“. Този ангел говори сега: „Опаши се, стани!“ Ти спиш, заспал си духом и не знаеш, че на следния ден Ирод ще те изведе и твоята глава ще се отреже така, от дъното, като някоя лукова глава. „Ставай!“ казва ангелът, „не спи!“ А сега изобщо вас ви приспиват. С какво? С какво ви приспиват лекарите, когато искат да направят някоя операция? Ангелът казва: „Стани, не спи!“ То е заспиване вътре в света. „И рече му ангелът: „Опаши се, обуй сандалите си!“ И стори така. И казва му: „Облечи дрехата си, и ела след мене“. Туй е необходимо да направим. За да може да направите туй обличане, непременно трябва да се събуди във вас туй, висшето съзнание в човека. Някой казва: „Аз искам да обичам“. От колко категории е Любовта? Знаете ли колко пермутации има тя? 35,000,000 ли бяха? Да, толкоз е. Да обичаш онзи, който е пълен с Любов, това е едно; а да обичаш онзи, който няма Любов в себе си, който е в пустиня, това са две противоречиви положения. Първото всеки може да го направи, а второто малцина могат да го направят. Хиляди и милиони мъже има, които биха се оженили за най-красивата мома, за най-богатата – всички биха си дали кандидатурата за нея. Но колко мъже има в света, които биха се оженили за една жена, която е заразена от проказа? Колко от тях биха свързали своята съдба с нея? Това са единици. И апостол Павел казва: „Едва ли ще се намери праведен да умре заради праведен“. А Христос умря заради нас, които сме грешници. Какво означава това? То е великата философия на ангела, който казва: „Стани! Не се заблуждавай; стани, ти си свободен! Ще бъдеш свободен днес!“ Да се облечем в Христа, да се облечем в Любовта. Когато във вашия живот Любовта стане една дреха, вие ще живеете един най-хигиеничен и целесъобразен живот, не една обикновена дреха, но когато тази сила на Любовта, която е във вашето тяло, обгръща всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше чувство и действие, тази Божествена дреха проникне така във вас, във вашите клетчици, тогава ангелът ще каже: „Ела след мене!“ Т.е. ти си човек, достоен за свобода, ти не бива да седиш повече в този позорен затвор и Ирод няма право да вземе твоята глава. „Стани!“ казва ангелът, „излез от тоя затвор“. Ще кажете: „Условията са такива, беднотия...“ – Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер; нито да бъдеш евангелист, нито православен. Ти си роден да бъдеш син Божи, ти си роден да бъдеш човек свободен, а не Ирод да вземе главата ти. Стани! Обуй си краката с добродетелта, свободен бъди, мисли като човек, никой не може да вземе главата ти. Не бивайте роби на греха. Трябва да бъдете всички самостоятелни. Има някои, които мислят, че са самостоятелни; не са самостоятелни. Ако ти отиваш от една църква в друга, не си свободен; ако ти отиваш от една държава в друга, не си свободен. Ти в своя ум трябва да бъдеш свободен, та при каквито условия и да живееш, да можеш да се справяш с мъчнотиите на този живот. „Стани!“, казва ангелът. И днес той казва: „Станете!“ И аз искам да ви извадя из този затвор. Сега вие сте като Петър, разтривате си очите: „Дали е това вярно, дали този човек говори истината, или ни заблуждава?“ И тъй, като излезнем на улицата и аз изчезна, тогава ще познаете. И втори път няма да дойда вече! 10,000,000 свещи да ми запалите, няма да дойда. Няма да дойда! Разбирате ли? Свещи не ми трябват. Искам човешките сърца да бъдат запалени. Любов искаме ние! Църкви не искаме, каменни църкви не искаме. Искаме сърца да се любят, хора, ред и законност във всеки един дом, във всяко училище – това се иска днес в света. Това е законът на еволюцията. Нека всички свещеници съблекат своите одежди и да посещават бедните. Невидимият свят е сит от тези молитви. А сега казват: „Господ е благ, милостив“. Кой не знае това? Ти, братко, справедлив ли си като Господа? А сега обръщате псалмите: „Бъра, бъра, бъра...“ От 2,000 години насам тия псалми се четат, а Давид как се е криел, той не ги е чел, както ги чете духовенството днес. Един ден българите ще познаят, че аз съм им бил един голям приятел. Но когато аз си замина, не искам никакви паметници, и ако ми направят такива, ще ги разруша. Любов иска Бог, да се обичат всички като братя и сестри, това са паметниците на бъдещето. В главата на всеки свещеник, на всеки проповедник, учител, майка, това трябва да се втълпи: братство и сестринство трябва в света! И този ангел казва на Петра: „Стани!“ Сега вие седите в затвора и сънувате, някой сънува, че е богат – чете парите си. Някой мисли вътре в затвора, че се жени; някой мисли в този затвор, че е много учен. Какво ли не мислят хората, но като се събудят, ще видят, че са в затвора вътре. Де е свободата? Любовта не заробва! И когато някой ми каже, че горяло сърцето му, от любов станал разсеян, казвам: Това не е Любов. Любовта не прави разсеяни хората. Сърцето гори, но този огън е толкова благ, тих, приятен, в този огън се развиват най-великите мисли. Той разтваря – да се разбере смисълът на природата, той разтваря – да познаем сърцата на хората. За да се разтворят тези сърца, нашият живот трябва да се слее с техния живот. Сливане трябва да има в света. Бистрата водица аз я тургам в гърлото, ама пясъка никога няма да турна. Следователно Любовта е еликсир, влиза и носи живот. Обединение трябва в училищата, в университета, да започнем новия живот, широкия живот, дето всички хора ще бъдат свободни да мислят. Нека има ред и порядък и законност навсякъде. И Писанието казва: „В Христа няма ни елин, ни юдеин, ни роб, ни скит“, а всички са свободни, във всички прониква един Дух. Ние живеем по един велик закон на Любовта. Следователно всички наши мисли, чувства, действия трябва да бъдат определени. Моето учение е учение на Любов, на братство и сестринство, на абсолютна свобода, в която всеки зачита правата на другите. И най-големите са готови да бъдат слуги на малките и слабите. Това е то Божественото учение, това е казал Христос и това ще говори Христос, Който иде сега отгоре. Сега казва някой, че хипнотизирвам хората. Излезнете от затвора на Ирода! Опашете се с Истината, обуйте се в Добродетелта, облечете се в Любовта! Въпросът е решен, и вие сте свободни! Удържах ли думата си? Първото нещо, което ви оставям сега, добре да го знаете, това е – свободни сте! Аз отворих вратата на затвора, ставайте сега! И който не излезе – грях му на душата! И тогава за ония, които не излязнат, ще кажа тъй: „Тези излизат навън“, а за ония, които ще останат, ще кажа: „Искат да излезнат“. Тогава да не кажете, че нямаше кой да ви каже. Казвам ви сега. И още веднъж ще ви срещна, ще срещна онези, които са в затвора, които не са излезли, и ще срещна онези, които са излезли от затвора. Сега, като казвам тъй, като излезете на улицата, да не мислите да пощуреете, не. Първото нещо, което трябва да направите, без да ви знае някой, е да идете при своите приятели.... Ще идете при своите, при кои? – При ония, които ви обичат и които са се молили зарад вас. Първата ви длъжност е да отидете при тях и да им кажете, че тяхната молитва е послушана. И ако хората в бъдеще биха живели, както сега живеят, както сега живеете, вие решавате вашата съдба. Как я решавате? – По два начина: или да живеете по свобода, или да умрете в затвора. И сега всички трябва да идете при своите, на жените казвам: Да обичате вашите мъже, които се молят и работят зарад вас. На мъжете казвам: Да обичате вашите жени, които се молят зарад вас. На братята казвам: Да обичате вашите сестри, които се молят зарад вас. Молят се с молитва, разбирам, които работят зарад вас. Любовта е работа, сериозна работа. Сериозна работа се изисква от нас. И като срещнеш един човек, не да правиш разлика. Често, като минавам, аз виждам колко е мъчно ние да държим еднакво положение спрямо всички. Като срещнеш един богат и един беден, еднакво да ги обичаш и уважаваш, без разлика, еднакво разположение на духа да имаш спрямо тях, без никаква омраза в сърцето си. Утре ако този богат дойде в нужда, да можеш да му помогнеш, тъй както и на бедния. Еднакво разположение да храниш – това е, което се изисква от новата култура сега. Само по този начин ние ще създадем една атмосфера здравословна. Свобода! Свободни сте всички! Опашете се, обуйте се, облечете дрехите си! Излезте от затворите си, идете при своите, и тогава ще започне един нов живот, ще се отворят нови хоризонти във вашия ум, вие ще станете ясновидци. И друг път съм казвал: Сега за вас няма българин, който да не е срещал Христа, и няма англичанин, който да не е срещал Христа, но не Го познават. Защо? За да познаете някого, трябва да го обичате. Как ще го познаете, без да го обичате? И тъй, бъдете свободни да се създаде тази атмосфера на Любов. Да започнем с Любовта, с Истината, която внася свобода: да се молим едни за други: „Молете се един за други, за да изцелеете“. Не чакайте. Молете се. Не само да се молим, но в тази молитва ще направим хиляди други работи, всички да изцелеем. И като излезете навънка, не бутайте с вашите остени: „Това направи ли го?“ Нищо няма да си говорите един на друг. Остен не трябва. На себе си ще казваш: „Иване, ти тая работа направил ли си я тъй?“ Ти, Драгане, Стояне, ти, ти, ти в себе си – да престанете с чуждите грехове. Вашите грехове, това е един лед, а слънцето, което иде, то ще стопи тоя лед. И тъй, сега Христос, Любовта на Христа е първичната причина, която иде да тури ред и порядък. Ако вие влезете в хармония с Него, вашето съзнание ще се събуди, вие ще Го видите. И вашият ум и сърце ще се събудят, и вие ще бъдете мощни! Опашете се тази вечер, облечете дрехите си и идете при своите! Отправете към вашия небесен Баща една топла молба за благодарност! Стани и опаши се !

Розалина

Розалина

 

Сродните души-резюме на беседа

„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Под думата „себе“ аз разбирам Божествената човешка душа. Всички души, които са излезли първоначално от небитието и са влезли в битието, са били все двойки. Две души са били те, и тези души сега се търсят. Всички стремежи на хората, дето се любят, дето се женят, дето деца раждат, подразбира това, че всеки търси своята душа. Когато се разрушил онзи кораб, тези души се изгубили, омотали се в материята и днес те се търсят. „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Не да го любиш, а да го възлюбиш, се казва. Казваме на български език: „възлюбвам“ и „любя“. Думата „възлюбвам“ е по-силна от думата „любя“. Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване. Тези две сродни души са двата полюса, дето се ражда животът. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене и ще започне истинската еволюция. Когато Христос казва: „Да възлюбиш ближния си“, той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение. Само когато придобиеш истинското знание, само тогава ще намериш другия полюс на своя живот, или пътя на своето възлизване. Туй, което се казва „посвещение“, ще стане, когато намериш учителя си, а той – своите ученици. Всичката тайна седи в това – да намериш своята възлюблена, сродна душа. Не я ли намериш, никой учител няма да те вземе да ти покаже онова дълбоко, тайно знание, да ти покаже пътя на твоето възлизане. Като намериш тази сродна душа, ще тръгнеш напред. „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Това не значи да се слееш с ближния си. Тук няма сливане. Не да му кажеш, както някои се изповядват: „Аз съм готов да ти стана роб“, това не е Любов. Някой казва: „Аз съм готов да жертвам всичко за тебе“. Но и в жертви не седи тази Любов. Тази Любов с жертви не се откупва. Прочетете второто послание към Коринтяните от Павла, 13-та глава, там се казва: „Ако пожертвам всичко, а Любов нямам, нищо не се ползвам“. Това не е Любов. Може да направиш всички жертви, тези жертви са за тебе, ти искаш да се жертваш. Що ме ползва твоята жертва? Не, Любовта изисква нещо повече от жертви. Жертвата е само закон за изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата. Самопожертвуванието е само закон да възстановим своята първоначална чистота и след като я придобием, ще имаме основание да видим Бога, а като видим Бога, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие. Това ще бъде първият ден на нашата еволюция, денят на изгряването на слънцето. Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до оная висота, на която тя е била, преди да се разбие нашият кораб. И тъй, с жертвата се придобива чистота, с чистота се туря основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейният живот. Следователно, когато кажем, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем. „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Щом намериш тази сродна душа, ти си разрешил половината от своята задача, намерил си правия път. Тогава твоят учител ще те намери и Христос ще ти заговори. Само тогава Христовите думи имат смисъл. И тук е великият закон: „Дето има двама души, събрани в моето име, там съм и аз“. Тези двама, това са тези две сродни души. Само при тези две сродни души Христос ще бъде третият. Това не е обикновен закон, да не си правите никаква илюзия, никаква измама. Често цитирате този стих: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз“. Двама или трима, събрани в чие име? – В името на Любовта. Които са разбрали туй учение, те са дошли до Божествената същина, отдето именно започва растенето. И тогава Любовта ни към големите и малките работи трябва да бъде еднаква. „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Ти от себе си искаш ли нещо? За самия себе си жертваш ли нещо? Като си гладен, режеш ли нещо от своето месце? – Не режеш, но всякога очакваш някаква кокошчица. Та сега, Христос казва: „От ближния си няма да пожертваш нито един косъм, нито един мускул за своето благо“. Това, както го разбирате, не е за обикновените хора. Ако вие разрешите вътрешно този въпрос, вие сте разрешили всички други социални въпроси в света. Ще ви приведа един малък пример. Преди 5,000 или 6,000 години в школата на Бялото Братство в Египет се явява за пръв път една от царските дъщери като ученичка. Главният учител от тази школа, за да опита дали царската дъщеря е готова за онова учение, което ще ѝ се повери, трябвало да направи следния опит с нея: един ден той се превърнал в един малък гълъб – великите учители имат туй свойство. Той отива като гълъб в дома на своята ученичка, но в същото време произвежда в нея едно болезнено състояние. Явява се слугинята и ѝ казва, че трябва да се направи една жертва, за да оздравее. С това искали да я опитат, дали тя ще пожертва този гълъб за своето здраве. Хванали този гълъб и го турили в един кафез. Учителят на опит познал какво е намерението на тази ученичка и докъде е достигнала тя в развитието си. Въпросът бил решен: принесли гълъба в жертва, за да оздравее царската дъщеря. За това отложили влизането ѝ в школата. Даже и досега още жени в Бялото Братство няма. Докато вие сте жени, никога няма да влезете като членове, като души в Бялото Братство. Дотогава, докато човек иска да живее, той е жена. Дотогава, докато човек иска да живее, той е мъж. Всеки, който иска да живее, той живее като другите, а когато той жертва себе си за другите, той вече се е издигнал на една степен по-високо. Та като казвам, че и досега в школата на Бялото Братство няма жени, не разбирайте „жени по форма“. „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Искам да ви дам една правилна философия, правилни схващания, за да се учите. По този въпрос има писано на много места. Даже и в сегашната литература вие ще намерите писано, но това са само сенки, а такъв въпрос досега не е разглеждан. Вие трябва да се чувствате като души. Никога не бива да приемате жертва от когото и да е заради вас. Никой учител, който и да е той, не иска заради себе си жертва от своя ученик. Ако ученикът иска сам да се жертва за своето самоусъвършенстване, да добие своята първоначална чистота, може, но учителят няма нужда от неговата жертва. Следователно ние трябва да жертваме всичко, за да върнем своята чистота. Когато вие се жертвате, не казвайте, че се жертвате за Господа. Не се жертвате за Господа, а за вас. Ами Господ за кого се жертва? – За себе си. Ще кажете: „Туй е криво схващане“. Да, за себе си. Ние го опорочихме и следователно, за да се очисти от нашите пороци, от нашите грехове, той трябваше да се самопожертва, за да добие първоначалната си чистота. А туй на човешки език значи: Господ се пожертва за себе си, та като очисти себе си, очиства и нас, понеже и ние влизаме в Него. Той се жертва за себе си, за да възстанови първата хармония. И оттам излизат Павловите думи: „Бог беше в Христа, и примиряваше света със себе си“. Значи, за да го примири, трябваше да докара тази първоначална хармония в себе си, т.е. да принесе Сина си – любовта си, живота – в жертва. Добрият човек всякога остава тих и спокоен: знае, че неговото богатство никой не може да го вземе. Сега, само като прилагате този закон, ще започне да се въдворява хармонията между вас. Аз съм решил – в бъдеще вече няма да говоря за примиряване. Това е много банално: „Хайде да се примирим!“ Аз лесно мога да примиря всинца ви. Аз съм майстор да примирявам, имам това изкуство. Като дадеш на хората това, което искат, в 12, 24 часа са доволни, примирени. Като изпратиш децата им в странство, като увеличиш заплатите им, като им доставиш печено месо, това-онова, казват: „Е-е, дошъл е един добър човек на света, той е Христос. Светът на добре отива, може да го последваме“. Този Христос може да царува само 12 часа. По тоя начин поставен въпросът, Христос можеше да го разреши, обаче той не зае така да го разрешава. Ние ще разрешим въпроса по друг начин, съществено. Както върви сегашната еволюция, тя е еволюция на кармата, или аз я наричам „изплащане на кармата“. Ние вървим по един правилен път и няма да се мине много, ще влезем в пътя на Божествената еволюция; затуй аз ви подканвам да изпълните този закон – да намерите ближния си. Намерите ли своята ближна, сродна душа и любите ли я както себе си, ще бъдете в Божествения път. Христос казва: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Първо, ще намерите методи в своето съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание и само като приложите тия методи в живота си, ще намерите своята сродна душа, и като я намерите, двамата мълком, тихо ще започнете да работите и няма да правите голям шум в света. „Да възлюбиш ближния си, като себе си!“ Сега, като излезете от тука, ще започнете по вашите стари методи: „Еди-коя си сестра не прилага туй учение“. Не казвам, че вие сте лоши, вие сте по-добри от мене. Туй учение едва сега аз го прилагам. Вие сте го приложили малко, като християни, а аз го прилагам като евреите. Не, всеки от вас ще намери своята сродна душа и като дойдете при мене, ще кажа: Радвам се, че Бог е влязъл във вас. И ще влезете с радост в Божия храм, и само тогава можете да славословите Бога. Как ще го славословим? – Само чрез закона на тази велика Любов, която може да прозре във вашите души. Някой от вас ще каже: „Ние сме много големи грешници“. Не сте много големи грешници, аз не ви намирам за такива, но погрешката ви е там, че искате много да живеете, а не знаете как да живеете. Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но непременно трябва да видите своята сродна душа от небето. Павел изказва тази мисъл, но само че малко по-другояче. Той казва: „Нито жена без мъж, нито мъж без жена“. С това той подразбира, че двата сегашни принципа – мъж и жена трябва да се слеят в една душа, и тази душа да намери другата сродна своя душа. Само тогава Христос ще бъде между тях третият. И тъй, не считайте, че жертвата е Любов. Жертвата е само примирение. Чистотата в нея е основа. Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето, самосъзнанието – това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух. Това, дето са казали старите гърци: „Познай себе си!“ – и те не са имали голяма философия, те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието; значи човешкият дух, човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския път на своето развитие, и тогава сегашните мъже и жени ще бъдат свободни и ще се разбират. И децата ви ще ви разбират, и вие ще ги разбирате, а сега децата казват: „Майката трябва да се пожертва“. Майката някой път казва: „Децата трябва да се пожертват“. Държавата казва: „Моите поданици трябва да се пожертват“. Всички искат жертви. Не, ще започнем новата култура без жертви. И Давид в един от своите псалми казва: „Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертви за Тебе са сърце чисто и смирено, и дух съкрушен“. Значи, като разбереш своето съзнание и самосъзнание, ще видиш, че нито сърцето, нито умът няма да те спасят. Давид казва: „Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от Тебе, само там ще те потърся“. И тъй, Христос казва: „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Беседа, държана на 1 януари 1922 г. в София.

Розалина

Розалина

 

Справедливост и милосърдие

17.11.2012 г. - 97. Справедливост, милосърдие (15 юли 1934 г.) Глава 3 от Деянията на апостолите На поляната всички направихме с музика евритмичните упражнения. 42. Утринно Неделно Слово, държано на 15 юли 1934 г., 5 ч.с, София – Изгрев.  

Розалина

Розалина

 

Спомен за Апостола ,19 февруари 2011 г

Левски Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир. Мойта съвест инак днеска ми говори. Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа химн да пея богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия, що ридаят в тоя дол плачевни, живот нестърпим. И мойта молитва се губи кат дим, и господ сърдит си затуля ухото на светата песен и херувикото. Мисля, че вратата на небесний рай на къде изглеждат никой ги не знай, че не таз килия извожда нататък, че из света шумен пътят е по-кратък, че сълзите чисти, че вдовишкий плач, че потът почтенний на простий орач, че благата дума, че правото дело, че светата правда, изказана смело, че ръката братска, без гордост, без вик подадена скришно на някой клетник, са много по-мили на господа вишни от всичките химни и тропари лишни. Мисля, че човекът, тук на тоя свят има един ближен, има един брат, от кои се с клетва монахът отказа, че цел по-висока Бог ни тук показа, че не с това расо и не с таз брада мога да отмахна някоя беда от оня, що страда; мисля, че канонът мъчно ще направи да замлъкне стонът; че ближний ми има нужда не в молитва, а в съвет и помощ, когато залитва; мисля ази още, че овчарят същ с овцете живее, на пек и на дъжд, и че мойте братя търпят иго страшно, а аз нямям нищо, и че туй е гряшно, и че ще е харно да оставя веч таз ограда тиха, от света далеч, и да кажа тайно две-три думи нови на онез, що влачат тежките окови. Рече и излезе. Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна. Думите му бяха и прости и кратки, пълни с упованье и надежди сладки. Говореше често за бунт, за борба, кат за една ближна обща веселба, часът на която беше неизвестен; изпитваше кой е сърцат, сиреч честен, участник да стане във подвига свят; всяк един слушател беше му и брат. В бъдещето тъмно той гледаше ясно. Той любеше свойто отечество красно. Той беше скиталец и кат дете прост и като отшелник живееше в пост. Горите, полята познати му бяха; всичките пътеки кракът му видяха, пустинята знайше неговия глас, хижата го знайше и на всеки час вратата й за него отворена беше. Той се не боеше, под небето спеше, ходеше замислен, сам-си без другар. Тая заран млад е, довечера стар, одеве търговец, сега просяк дрипав, кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав; днес в селото глухо, утре в някой град говореше тайно за ближний преврат, за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът, и че време веч е да въстане робът; че щастлив е оня, който дигне пръв народното знаме и пролее кръв, и че трябва твърдост, кураж, постоянство, че страхът е подлост, гордостта - пиянство, че равни сме всички в големия час - той внасяше бодрост в народната свяст. И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье; богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът, а той беден, гол, бос, лишен от имотът, за да е полезен дал си бе животът! Той беше безстрашлив. Той беше готов сто пъти да умре на кръста Христов, да гори, кат Хуса или кат Симона за правдата свята да мре под триона. Смъртта бе за него и приятел и брат, зашил беше тайно в ръкава си яд, на кръста му вярно оръжье висеше, за да бъде страшен, кoга нужда беше. Той не знайше отдих, ни мир, нито сън, обърнал се беше не дух, на огън. Думата си цяла лейше в едно слово, понявга чело си мръщеше сурово, и там се четеше и укор и гняв, и душа упорна, и железен нрав. Той беше невидим, фантом, или сянка. Озове се в черква, мерне се в седянка. Покаже се, скрий се без знак и без след, навсякъде гонен, всякъде приет. Веднъж във събранье едно многобройно той влезна внезапно, поздрави спокойно, и лепна плесница на един подлец, и излезе тихо из малкий градец. Името му беше знак зарад тревога, властта беше вредом невидима, строга, обсаждаше двайсет града изведнъж, да улови тоя демон вездесъщ. От лице му мрачно всички се бояха, селяните прости светец го зовяха и сбрани, сдушени във тайни места слушаха със трепет, с зяпнали уста неговото слово сладко и опасно, И тям на душата ставаше по-ясно. ................................. ................................. И семето чудно падаше в сърцата и бързо растеше за жътва богата. Той биде предаден, и от един поп! Тоя мръсен червяк, тоя низък роб, тоз позор за Бога, туй пятно на храма Дякона погуби чрез черна измама! Тоз човек безстиден със ниско чело, пратен на земята не се знай защо, тоз издайник грозен и божий служител, който тая титла без срам бе похитил, на кого устата, пълни с яд и злост, изрекоха подло: "Фанете тогоз!" На кого ръката не благословия, а издайство сърши, и гръм не строши я, и чието име не ще спомена от страх мойта песен да не оскверна, и кого родила една майка луда, който равен в адът има само Юда фърли в плач и жалост цял народ тогаз! И тоз човек йоще живей между нас! Окован и кървав, във тъмница ръгнат, Апостолът беше на мъки подвъргнат ужасни. Напразно! Те нямаха власт над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас, ни молба, ни клетва, ни болно стенанье не издаде в мрака туй гордо страданье! Смъртта беше близко, но страхът далеч. И той не пошушна предателска реч. И на вси въпроси - грозно изпитанье - един ответ даде и едно мълчанье и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!" И никое име той не спомена. Но тиранът люти да убий духът една заран Левски осъди на смърт! Царете, тълпата, мръсните тирани да могат задуши гордото съзнанье, гласът, който вика, мисълта, що грей, истината вечна, що вечно живей, измислиха всякой по една секира да уморят всичко, дето не умира: зарад Прометея стръмната скала, ядът за Сократа с клеветата зла, синджир за Коломба, кладата за Хуса, кръста на Голгота за кроткий Исуса - и по тоя начин най-грозний конец в бъдещето става най-сяен венец. Той биде обесен. О, бесило славно! По срам и по блясък ти си с кръста равно! Под теб ний видяхме, уви, да висят много скъпи жъртви и да се тресят и вятърът южни с тях да си играе, и тиранът весел с тях да се ругае. О, бесило славно! Теб те освети смъртта на геройте. Свещено си ти. Ти белег си страшен и знак за свобода, за коя под тебе гинеше народа, и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес под тебе, бесило, правеше ни чест. Защото подлецът, шпионът, мръсникът в ония дни мрачни, що "робство" се викат, умираха мирни на свойто легло с продадена съвест, с позор на чело, и смъртта на тебе, о, бесилко свята, бе не срам, а слава нова на земята и връх, от където виждаше духът към безсмъртието по-прекия път! "Епопея на забравените"-Иван Вазов

Розалина

Розалина

 

Сляпороденият

Сляпороденият (резюме) Бог говори на всеки, който Го слуша и върши Неговата воля. Който върши Божията воля, лесно се справя с мъчнотиите и противоречията. Той дава път на Божественото в себе си и проявява любовта си към Бога и към своя ближен. Той знае, че Бог е Любов и люби всички живи същества. Каже ли някой, че може да обича всички хора, той не разбира законите. Колкото е възможно обикновеният човек да носи земята на гърба си, толкова е възможно да обича всички хора. Мнозина се оплакват, че не ги обичат хората, или че едни са обичани повече, а те – по-малко. Това е вярно. Любовта не се раздава еднакво. Не можеш да обичаш всички хора по един и същ начин. Някого обичаш повече и повече му даваш; друг обичаш по-малко и по-малко му даваш. Даването е външен израз на любовта. Понякога се случва обратното: на онзи, когото обичаш, даваш по-малко. С това искаш да скриеш любовта си. Това са човешки прояви на любовта, поради което често се натъкват на големи противоречия. И Христовите ученици се натъкнаха на противоречие, когато разпнаха Христа на кръста. Те не можаха да разберат, как е възможно, Христос, възлюбеният Син на Бога, да бъде разпнат. Трябваше ли един пророк, като Христа, Който правеше толкова чудеса, да бъде разпнат? Христос дойде между хората да ги научи да живеят правилно, но те не повярваха в Него. – Кога човек не вярва във великите и учени хора? – Когато мисли, че много знае. Страшно е да си въобразиш, че много знаеш. Земята е велико училище. Който е слязъл на земята, трябва да учи, всякога да е готов да придобива знания. Мъдрецът се учи от всички, а глупавият си въобразява, че всичко може да направи и няма нужда от знания. Можеш ли да носиш земята на гърба си? Ако не можеш да я носиш, трябва много време да учиш, за да придобиеш и това знание. Има същества, високо издигнати, които носят земята на гърба си. Те знаят такива закони, до които обикновените учени още не са дошли. Молете се на Бога да се отворят очите ви, да разберете, защо светът е създаден така, а не както вие искате. Светът постоянно се изменя, защото Бог непрестанно работи. Казано е в Писанието: „Ето, създавам нова земя и ново небе. Старото ще си отиде, нов свят ще се създаде.“ И човек е подложен на постоянни промени: старият човек ще си замине, нов ще се създаде. Намери Бога в най-малките Му прояви и там Го обикни. Тръгни от малкото към голямото, а не обратно. Ако не можеш да вдигнеш един малък камък, как ще вдигнеш цялата земя? Започнете от малката любов и постепенно отивайте към голямата. Едно малко страдание може да стане причина да проявиш любовта си. Като видят, че страдаш, мнозина ще дойдат да те утешат, и ти ще проявиш благодарност и любов към тях. Ако не забременее, жената не може да стане майка, т. е. не може да прояви любовта към детето си. През големи страдания минава майката, докато най-после роди детето си, и скръбта й се превръща в радост. Следователно, за да възприемеш една идея и да я реализираш, трябва да станеш бременен. Не можеш да бъдеш в положението на безгрижната мома и да възприемеш една светла идея. Майка трябва да станеш! Само така ще разбереш нещата и ще ги реализираш. Щом си дошъл на земята, ще напуснеш моминството, ще изгубиш външната си свобода и ще се обремениш. Това е закон. Важно е, след като напуснеш моминството си, да не остарееш, т. е. да останеш вътрешно млад и чист. Това е състоянието на девата. Който не се вкисва, не губи чистотата на своите мисли, чувства и постъпки, той е девата на живота. Мнозина са напуснали моминството си, но не са станали деви. Някои са останали моми, но не са дошли до девството. Изкуство е човек и като женен, и като неженен да запази онази чистота, чрез която животът се проявява. Това значи, слепият да прогледа, да придобие онова духовно знание, което може да го свърже с Бога. И тъй, ако работите ви на земята не вървят добре, ако имате противоречия, причината за това е, че не сте възлюбили Бога. Възлюбете Бога, Който е създал всичко. – Къде да Го намерим? – Никъде и навсякъде. От вас зависи да намерите Бога. Ако прозорецът на къщата ви е малък, малко светлина ще прониква през него; ако е голям, много светлина ще имате в къщата си; ако излезете вън, ще имате изобилно светлина. Ако напуснете земята и отидете на слънцето, ще имате друго разбиране за него. Вярвайте в светлото бъдеще и не се обезсърчавайте. Не мислете, че хората не ви обичат и почитат. От вас зависи да бъдете обичани и почитани. Обичта подразбира запален огън, на който е турено ядене да се готви. Добре е да отидете в някой дом, дето огънят гори, и яденето се готви. Но какво ще правите, ако сте сами в къщата? Ще се заемете да накладете огъня и да си сготвите. Нека други се ползват от вашия труд и от вашето ядене. От всеки се иска любов. Първо ти ще обичаш, а после хората ще те обичат. Това подразбира поговорката: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.“ Започни да работиш, и Господ ще ти помогне. Пръв ти запали огъня, и яденето само по себе си ще дойде. Ако си болен и се свържеш с Бога, лекарят сам ще дойде при тебе. Слепият не търсеше лекар, както правят днес болните. Христос сам го намери и отвори очите му. Защо идат противоречията в живота? – За да минете от едно по-низко в по-високо положение. Без противоречия никой не може да се повдигне. Ще минеш през противоречия, както мина сляпороденият. Какво по-голямо противоречие може да съществува от слепотата? Всички хора около слепия се радват на красивия свят, всички се развиват свободно, а той е ограничен, дава му се като на болен, с лъжичка. Тук го бутнат, там го бутнат, никой не иска да го знае. Обаче, когато Христос влезе в него, очите му се отвориха, и той видя външния свят. От обикновен човек стана необикновен. Учени хора дойдоха при него и го запитваха, кой отвори очите му, как прогледа, откога е сляп и т. н. Радвайте се на противоречията, които отварят очите ви. Нямате ли такива противоречия, ще останете завинаги слепи. Днес аз говоря за онези, които имат съзнателно отношение към противоречията и мъчнотиите. Който не се отнася съзнателно към живота, той мисли само за забогатяване. Не е лошо да бъде човек богат, но ако пороби душата си в придобиване на богатство, той е изгубен. Ти трябва да се качиш на богатството, както конникът на коня си, и шофьорът на автомобила, а не богатството върху тебе. Като стигнеш до местоназначението си, ще слезеш от коня, ще го заведеш в дама, а ти сам ще влезеш в къщата; ако си на автомобил, ще го внесеш в гаража и ще продължиш пътя си пеш, докато срещнеш приятелите си, които те търсят. И Христос отиваше в Ерусалим, възседнал на ослица, но като дойде до храма, слезе от ослицата и пеш влезе вътре. Христос прати двама ученици да намерят една ослица и да му я доведат. Ако ги питат, защо им е ослицата, ще кажат, че трябва на Учителя. Преди години пътувахме с един приятел до Пазарджик. Като слязохме на гарата, потърсихме файтон, но не намерихме. Казахме на едно момче да ни изпрати файтон от града, но то забравило да изпълни поръчката, и продължихме да чакаме. Най-после видях една обикновена кола и казах на приятеля: Да се качим на колата и да платим на коларя, колкото иска. Така стигнахме в града. Важно е да разрешавате противоречията. Как ще ги разрешите, това е второстепенен въпрос. Можете да ги разрешите, като се качите на автомобил, на файтон, а можете да се качите и на проста, селска кола. Пазете се от привидното благоприличие. Ще кажете, че не искате да пътувате с проста кола. Използвайте условията, преди да сте се вкиснали. Превръщайте неблагоприятните условия в благоприятни. Само така ще разрешите правилно противоречията си. Само така Христос, т. е. любовта ще спре пред вас и ще отвори очите ви да прогледнете. Според мене, истинско знание е онова, което разрешава въпросите. Ако знаеш нещо, но не можеш да разрешиш най-простите задачи, знанието ти не е истинско. Има два вида знание: теоретическо и практическо. Следователно, не е достатъчно да кажеш, че ревнуваш някого и си започнал да мислиш. Важно е, мисълта ти да е права. Прояви ли се ревността в тебе, кажи: Нека и този човек да се ползва от любовта на хората. И той заслужава да бъде обичан. – Защо всички хора да не прогледат? – Това е друг въпрос. Ако си прогледал, а около тебе има много слепци, ще кажеш ли, че не искаш да прогледаш, докато и на тях се отворят очите? Тогава ще разсъждаваш по друг начин. Христос отвори очите на сляпородения, и той прогледа. След това фарисеите го разпитваха, кой е този, който отвори очите му, как ги отвори. Откога е бил сляп? Отварянето очите на слепия събуди ревност в окръжаващите, но с това и умът им започна да работи. В тях се събуди мисъл, спор, който преди това не съществуваше. Съвременните хора правят големи усилия, но, въпреки това, малко успяват. – Защо? – Защото се спъват от ненужни неща. Те се запитват, например, защо някой е повече обичан от друг, защо един е по-богат, по-силен от другите. Ти си беден, малък, слаб, защото минаваш през тясна, малка врата. Ако минаваш през голяма врата, голям ще бъдеш. Малкото дете излиза от утробата на майка си през тясна врата и влиза през широката врата на живота. Така то започва да расте и да се увеличава. От малкото излиза голямото. Като расте, детето започва постепенно да мисли, да чувства и да се проявява. Така се събужда неговият ум, неговото сърце и неговата душа, и то проглежда. Запитаха Христа: „Той ли е съгрешил, или родителите му, че се родил сляп?“ Христос отговори: „Нито той, нито родителите му, но да се явят Божиите дела.“ Следователно, като срещнете сляп, ще знаете, че това е станало, за да се прояви Бог. Има крайно страхливи хора, на които затварят очите, когато минават опасни места. И като ги преминат, отварят очите им, и те проглеждат. Понеже и вие сте минали вече опасните места, наближило е времето да се отворят очите ви и да прогледате. Земният порядък се различава от небесния. Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ За да иска майката Заведеева специално място за синовете си, това показва, че тя живяла със стари идеи. И до днес още хората живеят със старите идеи, поради което сами се спъват. Влезте в новия път на любовта, дето всички препятствия и мъчнотии изчезват. Да живееш в любовта, това не значи, че ще измениш коренно характера си. Ако си нервен, и в новия път ще бъдеш нервен, но ще разрешаваш задачите си правилно. Ако си мек, разположен, и като човек на любовта пак ще бъдеш разположен. Ако си нервен, радвай се, защото така ще приемеш любовта. Нервният стои по-високо от разположения, безгрижен характер. Чрез нервите си той лесно ще приеме любовта. Нервността не подразбира лошавина. Едно се иска от човека: да разбере божиите пътища и да благодари за всичко, което му е дадено. „Който служи на Бога с любов, него ще почете Отец ми“ – казва Христос. – Божият Дух носи всичките блага на живота. 32. Утринно Слово от Учителя, държано на 6 септември, 1936 г. София. – Изгрев. § ) Йоана, 9 гл.

Розалина

Розалина

 

СЛЪНЧЕВИТЕ ХОРА

СЛЪНЧЕВИТЕ ХОРА Тях няма да ги чуеш да се оплакват, даряват те с усмивка напълно безплатно, дават ти обич, без нищо да искат, разпръскват лъчи- искрящи и чисти. След среща такава със слънчев човек, в деня ти нахлува синя надежда, усещаш усмивка, добрината усещаш, сякаш слънчево зайче през мрак се процежда. Те връщат ти вярата в човещината, в усмивката и в светлината, галят сърцето ти като лунна соната и става по- малка в света грозотата. Ако те е притиснала в ъгъла тъгата, ако е болно сърцето от интриги и предателства, пожелай си среща със слънчев приятел, той с усмивка ще ти даде лек за Душата. Ако имаш поне един слънчев приятел, щастлив ще бъде твоят ден, ако приятелите пък са няколко, тогава знай- от Бог си благословен! Тези хора са къс от самородно злато, бисерче нежно, което ти стопля сърцето, дай им обич и пази това приятелство- тази светулчица, този лъч от небето! Валентина Цвяткова Благодаря на Богдана Георгиева която публикува това хубаво стихотворение във ФБ

Розалина

Розалина

×