Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    283
  • коментара
    124
  • прегледа
    95802

За този блог

За нещата,които ме вълнуват и искам да споделя

Entries in this blog

 

11. Те свидетелстват НБ 1926 г

11. Те свидетелстват Беседа от Учителя, държана на 19 декември 1926 г. в гр. София. „Делата, които аз правя в името на Отца си, те свидетелстват за мене.“ (Йоан 10:25) Ако искаме да познаем вътрешното съдържание на житното зърно, или на семка от някое плодно дърво, трябва да ги поставим в условия, необходими за тяхното развитие и проявление. Външният, физическият или проявеният свят представлява форми, методи, чрез които живата природа е работила и продължава да работи и до днес. С тия методи трябва да работят и съвременните хора. Всеки човек, който иска да добие истинското знание за живота, да намери начините за засилване на своето тяло, за облагородяване на своето сърце и за развиване на своя ум, той трябва да разбира и прилага в живота си законите за физическото си тяло, както и тия за чувствата и мислите. Не е достатъчно човек само да знае законите, но той трябва да ги прилага. Съвременните хора правят ред опити със силата на мисълта, като изучават резултатите, които тя произвежда. И вие можете да правите такива опити. Ако поставите в тиха вода един сал дълъг 10 метра и широк 5 метра, и обикаляте около него без да мислите нещо за неговото движение, той няма да се помръдне нито един милиметър от мястото си. Обаче ако силно концентрирате върху него, искате той да се подвижи и да тръгне, няма да се минат много дни, и ще видите, че салът започва да се движи. С мисълта си човек може да накара и къщите да се движат. Велика и мощна е силата на мисълта! Например, някой човек иска да отиде във Варна, но условията не му благоприятстват. Какво може да направи за реализиране на това желание? Той може да направи следния опит: всеки ден да изказва мисълта “аз ще отида във Варна”. Ако постоянства в това ден, два, три, месец, два, три, най-после условията ще се подредят, и той ще може да реализира своето желание. Някой иска да стане учен човек; друг иска да стане добър човек. Всеки ден ще изказват в себе си мисълта “ще стана учен човек”, или “ще стана добър човек”, докато най-после придобият това, което желаят. Всеки човек, който не постоянства в своите желания, нищо не може да придобие. Божествено е човек да постоянства в постигане на своите добри мисли и желания. Желаеш ли нещо, ще казваш: “Ще бъде, ще бъде, ще бъде”, докато най-после стане. Същевременно човек трябва да знае значението и силата на думите, с които си служи. Вземете, например, думата “мога” в българския език. Тази дума е фатална, но човек, като не разбира значението и смисъла й, употребява я, без да се замисля, какви са нейните последствия. Когато някой човек каже “мога” ще стане точно противоположното. Това показва, че този човек не е разбрал смисъла на тази дума. Думата “мога” произвежда голяма катастрофа в живота на хората, ако те не знаят, как да я употребяват. Буквата “М” означава смърт. Буквата “О” е индийски знак, който означава празнина. Арабите са турили в тази празнина точка, която е център. Точката няма никакво измерение. За всеки човек, който употребява думата “мога”, без да разбира нейния смисъл, казват, че той гони вятъра. Такъв човек пише на своята възлюбена: “Аз мога да се оженя за тебе, но... Мога да ти дам пари, но... Мога да дойда с тебе, но...” На това “но” всички хора спират. Този човек пък, който е получил такова писмо, започва да размишлява и си казва: “Какво ли иска да каже този господин?” Питам: Колко точки има това писмо? Започвам да броя: 1, 2, 3, 4, 5, 6...10 точки, т.е. 10 нули. Какво означават тия десет нули? Те подразбират: аз мога да се оженя за тебе, но ще имаш десет големи разочарования, от които главата ти ще побелее. След това момата пише на своя възлюбен: “Аз мога да се оженя за тебе, но...” То значи: аз мога да се оженя за тебе, но трябва да знаеш, че обичам обществото, обичам баловете, обичам да се обличам хубаво, модерно, да бъда първа в обществото и т.н.” Още какво означават точките след съюза “но”? Те означават: ако ти се съгласиш да изпълниш всички мои желания и капризи, скоро ще намериш затвора; ако искаш да бъдеш свободен, откажи се да желаеш това, което аз мога. Същото нещо, преведено на астрологически език, подразбира: астрологическите знаци на тия две същества не се съвпадат, поради което те не могат да влязат в брачни отношения помежду се. Между тия две същества няма никакво съответствие. Те представляват страни от разнородни уравнения, които нито се намаляват, нито се увеличават. И тъй, всеки човек трябва да наблюдава и изучава себе си, като продължава работата си оттам додето е достигнал. Всички хора са пътници и трябва да знаят, че се намират в свят на постоянни промени. Човек трябва да приеме и да разбере, че той е живо същество, малка единица, която е дохождала много пъти на земята и ще дохожда още много пъти, докато най-после завърши своето развитие. Всички съществувания на човека представляват части на едно уравнение, което пък е част от система уравнения. Когато човек свърже всички части на уравненията в едно цяло, той ще разбере дълбокия смисъл на онзи живот, който Бог първоначално е вложил във всяка душа. Някои хора казват: “Ние се съмняваме в съществуването на задгробния живот.” - Това е много естествено. Нима мравите знаят за съществуването на България, или на друг някой народ? Нима те знаят, че съществува някакво християнство и че навред по света се държат разни проповеди, беседи и речи за християнството? Мислите ли, че маймуните в Африка или в друг някой континент знаят нещо за съществуването на християнското учение? Щом ние се съмняваме, не се ли намираме в положението на тия мрави и маймуни? В този смисъл, когато говорим за културата на онзи свят, ние подразбираме всички разумни същества, които са завършили своето развитие преди милиони години още и днес направляват целия космос. Някои от тия същества направляват слънчевата система, други - живота на някои планети, трети направляват отделните народи - българския, английския и др., четвърти направляват водите, пети - растителността в света и т.н. Според степента на своето съзнание и развитие, всяко същество изпълнява съответна служба. Всички хора са заобиколени от тия разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им. “Делата, които аз правя в името на Отца си, те свидетелстват за мене.” На какво се дължи силата на Христа? В чие име Той правеше всичко? Някои казват, че Христос не е учил никъде. Всичко, което правеше Христос, свидетелства за Неговите обширни знания. Той възкресяваше мъртвите, очи на слепи отваряше и т.н. Христос казва на учениците си: “Ако не разбирате земните работи, които ви казвам, как ще разберете небесните?” Когато Христос говори, за небесните работи, това показва, че Той е подразбирал великите мистерии на слънцето. Той бил запознат с еврейската кабала, с източната философия и с ред други науки. Важното за човека е да превъзмогне всички ограничителни условия на тялото, на ума и на сърцето си. Например, дойде ви на гости хремата. Какво правите тогава? Вие се изплашвате и казвате: “Ще извикам някой лекар, иначе може да се явят известни усложнения и да умра.” Казвам: Хремата ви е посетила, за да изпитате силата на вашите мисли и чувства, да проверите себе си. Който иска да се лекува лесно от хрема, нека приложи следното средство: дойде ли зимата, нека си купи поне 1’000 парчета праз лук и щом го хване хрема, да яде по 3-4 пъти на ден праз. Българинът по естество е практичен; той търси лек в народната медицина и е дошъл до следните резултати: като заболее от треска и от хрема, употребява праз. Коя е причината, дето празът може да лекува? Какви свойства има той? Празът е тънък, висок като топола. Той не е топчест, като лука, и с това празът иска да каже: “Който не иска да страда от треска и от хрема, нека стане идеалист, нека стане тънък и висок, като мене.” Според теорията на Луи-Куне, когато човек започва да затлъстява, лесно заболява от треска и хрема. Всички излишни мазнини от тялото на човека трябва да се премахнат и да се заместят със здрави мускули, каквито животът е вложил пътвоначално в него. И костите на човека трябва да бъдат чисти, непокварени, за което той трябва да се храни с чиста храна, която всякога да приема с благодарност. Не яжте никога храни, които са почнали да се разлагат. За предпочитане е в такъв случай да ядете само препечен хляб, отколкото да ядете месо, което е почнало да се разлага. Ние, съвременните хора, имаме отношения, както към настоящето, така и към бъдещето, за което трябва да мислим. Нашият живот не трябва да се заключава само в прекарване на някакви си 30-40-50-60 години и да мислим само за ядене, за пиене, за лягане, за ставане, за ред удоволствия и да се страхуваме, че може да изгубим богатството си, къщите си, децата си, но трябва да се замислим и за бъдещето, в което неизбежно се поставяме. При това, всеки трябва да знае, че тъкмо туй, от което най-много се плаши, ще дойде: и смъртта ще дойде, и болести ще дойдат; и богатство, и деца - всичко ще изгубим. Какво може да ни ползва такъв живот? Сега всички хора трябва да се впрегнем на работа, да се учим, как да изпълняваме волята Божия. Да впрегнем сърцето си на работа, да впрегнем ума си на работа - това е задачата на съвременните хора. И тогава всички хора ще могат да говорят разумно, велики неща помежду си и всички ще се разбират. Казвам: Бъдете гневливи, но огън да излиза от вашия гняв! Виждам, някой човек цъка, цъка, но никакъв огън не излиза от неговия гняв. Когато вашият гняв произвежда огън, аз ви похвалявам; когато вашият огън произвежда топлина, аз ви похвалявам; когато тази топлина произвежда мекота, аз ви похвалявам; когато тази мекота произвежда вода, аз ви похвалявам; когато тази вода произвежда чистота, аз ви похвалявам. Да разбирате смисъла на своя живот - това е великото учение в света. Казвам: Всички трябва да имате тази вътрешна сила в себе си, та като махнете с пръста си и кажете, че нещо ще стане, моментално да стане. Не е достатъчно само да казвате, че Учителят тъй казва, или този и онзи така казват, но да имате и вие някакви резултати. Опасно е обаче, за всеки едного да не се спъне и усъмни във вярата си, като онзи руски проповедник баптист, който, един ден като проповядвал на своите слушатели за чудесата на Христа, дошъл до стиха, дето се казва, че Христос отворил очите на слепия. В това време една мисъл му се внушила да излезе вън от събранието и да отвори очите на един слепец, който се намирал някъде на около стотина метра от събранието. Той веднага се вдъхновил от тази мисъл и пристъпил към нейното изпълнение. В това време започнал да си мисли, как цяла Русия ще започне да говори, че еди-кой си руски проповедник отворил очите на един слепец, както е направил Христос преди 2’000 години. Като се приближил към слепеца, у него веднага се явява съмнение и си казал: “Ами ако не прогледа?” Всички хора там се спъват: “Ами ако не прогледа?” Не, ще прогледа - нищо повече! Ще ви приведа един пример за резултатите на силната вяра. Този случай е действителен факт. Един господин прекарал някакви големи сътресения и в резултат на това той ослепял, оглушал и онемял. Една вечер в голямото си отчаяние, сънувал, че му се явява света Богородица и му казва да отиде на ломското изворче и да измие очите си с водата на това изворче. Той, обаче, не повярвал и не направил нищо. Втората вечер пак му се явява света Богородица и повтаря същото нещо. Той пак не обърнал внимание. На третата вечер тя пак се явява и му казва, че ако не отиде на изворчето, ще пострада още по-зле. Като става сутринта той почувствал голяма вяра в думите на света Богородица, затова взима със себе си жена си и тръгва за ломското изворче. Щом стигнал там, той се измил с водата от изворчето няколко пъти, и след два-три деня се върнал в София съвършено излекуван: прогледнал, проговорил и започнал да чува, както по-напред. Казвам: Ако водата на едно ломско кладенче може да отвори очите на слепия, да възвърне говора му и да отвори ушите му, колко повече може да направи един човек, в когото се включват ред сили и способности? Съвременните хора казват, че това кладенче било свещено. Питам: Ако кладенчето е свещено, защо всички не могат да се излекуват от водата му? Един свещеник заболял зле и пожелал да измие очите си с водата на това изворче, но се срамувал сам да отиде, затова изпратил свои близки да му донесат от неговата вода. Обаче какво било очудването на неговите близки, когато, като започнали да пълнят шишето то паднало и се счупило, а водата от него се разляла. Направили опит да напълнят друго шише, но и то се счупило. От тук може да извади следното заключение: трябвало е свещеникът сам да отиде при изворчето да си измие очите. В това отношение, когато става въпрос за Бога, човек трябва да има нужното смирение, сам да отиде при Бога. Ломското кладенче, в дадения случай, символизира Бога. Всеки добър човек е проявление на Бога в света. И тъй, кой каквито дефекти има, кой от каквото е лишен, нека каже в себе си: “Ще стане това, ще го постигна , ще го направя.” Като повтаря тези мисли всеки ден, най-после той ще види резултатите на положителната мисъл в себе си. Само така човек ще разбере, какви са резултатите от приложението на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина в света. Ако искам да развия пред вас подробно тази тема, ще трябва да направя ред опити, но задачата ми не седи в това, да ви покажа, какво аз мога да направя. Задачата ми е да се яви във вас стимул, вие да направите нещо и да видите, докъде сте достигнали в своето развитие. Не е похвала за един учител да покаже, какво той може да направи, но похвала е за него да научи учениците си да възприемат истинското знание, да просветят умовете си, за да могат да се разговарят с Учителя си, да изследват живата природа, да разбират вътрешния смисъл на живота и между тях да се възстановят взаимни отношения на любов, мъдрост и истина. Беседа от Учителя, държана на 19 декември 1926 г. в гр. София.

Розалина

Розалина

 

Огън на пречистване - УС

Ревматизмът, както всички болести, е създаден от човека, а здравето е дадено от Бога. Следователно, ако останеш в човешкия порядък, ще страдаш, ще се огъваш на леглото от различни болести; ако влезеш в Божествения порядък, ще бъдеш здрав, ще живееш с радост и веселие. И тъй, работете върху себе си, да се освободите от мускулния ревматизъм, наречен „ревматизъм на класическите движения“. Това се постига чрез правата мисъл, която е подобна на чистата, кристална вода. Където тече тази вода, тя чисти всичко. Следователно мисли право и чисто и не се страхувай. Говори Истината навсякъде, за да се освободиш от ограниченията. Където прониква Истината, всичко расте, цъфти и зрее. – „Какви ще бъдат последствията, като се прилага Истината?“ – Прилагай Истината и не мисли за последствията. Щом носиш Божественото в себе си, ти си на прав път. Напуснеш ли този път, ти влизаш в човешкия порядък, в областта на страданията, болестите и мъчнотиите. Човешкият порядък носи противоречия, които, неразрешени правилно, водят към престъпления. С това се обяснява защо човек краде, лъже, убива и т.н. Кога краде човек? Когато изгуби слънцето на своя живот. Буквата „К“ в думата кражба означава забулване на слънцето; сричката „ра“ е самото слънце. Щом е така, пазете се да не забулите слънцето си. Докато грее слънцето, докато е ден, човек вижда ясно и не се спъва. Скрие ли се слънцето, настава тъмнина и той не вижда къде ходи. Който живее в тъмнина, той страда, мъчи се, прави погрешки и престъпления. Свободният се движи в правия път. А свободен е онзи, който мисли, чувства и постъпва право. Свободата се проявява извън триизмерния свят. Каже ли някой, че в миналото си е бил свободен, а сега е ограничен, той не мисли право. Каже ли, че ще прояви свободата в бъдеще, пак не мисли право. Свободата се проявява в настоящето; настоящето пък е извън триизмерния свят. Настоящето е вечността, т.е. безграничният свят. Днес всички се стремят към физическия свят с надежда да намерят в него живот, знание и свобода. Обаче на физическия свят няма нито живот, нито знание, нито свобода. Може ли да се нарече живот това, където има само състрадания, противоречия и спънки? Човек е дошъл на земята да реши мъчнотиите и противоречията. Те са задачи за разрешаване. Следователно не питайте защо идат противоречията, но ги решавайте правилно. Земята е велико училище, в което човек трябва да учи, да решава задачите си и да върви напред. Който мисли да почива и да се удоволства на земята, той е на крив път. Земята не е място за щастие. Който търси щастието на земята, ще намери нещастието. Човек е щастлив само тогава, когато намери това, което е изгубил. – Какво търси човек? – Ключът на живота. Големи са мъчнотиите и изпитанията на онзи, който е изгубил ключа на живота. Какво прави човек, когато изгуби ключа на къщата си? – Остава вън, докато направи нов ключ. За да не го губи, той трябва да го пази. Същото се отнася и до лошите наследствени черти. Колкото повече време минава, толкова повече те отслабват. Добродетелите, обаче, растат и се развиват все повече и повече. Някога, в далечното минало, злото е било по-силно, отколкото днес. Доброто привидно е по-слабо, но колкото повече време минава, толкова по-силно става то. Вечността работи за доброто, а моментът – за злото. Доброто има два помощника: вечността и времето. Злото има само един помощник – времето. На хората се говори за добро и за зло, за да не се спъват, да знаят как да се справят със злото и как да усилват доброто. Временните неща не трябва да ви спъват. Защо не се спъвате от въпроса какво ще стане с вас, как ще се прехраните, откъде ще вземете пари и т.н. Яденето и парите са неща от временен характер. Всички временни неща носят известни опасности след себе си. Например, ако бърза и не яде внимателно, човек може да се задави. Ако е много гладен, може да открадне хляба на първия човек, когото срещне на пътя си. И за парите се вършат големи престъпления. Значи, когато доброто в човека се пробуди за живот, злото отстъпва мястото си и умира. Не плачете за злото, но поддържайте доброто в себе си. Давайте храна на доброто, да се усилва, да свърши определената работа. Злото трябва да стане ученик и слуга на доброто, за да изправи погрешките си. Само така човек ще се научи да живее правилно. Велико изкуство е да знае човек как да живее. Това се постига чрез правата мисъл, правите чувства и постъпки. Това е задачата, както на хората на земята, така и на съществата, които живеят на небето. От всички се иска права мисъл, право чувство, право действие. Това значи съзнателен живот. Ние трябва да живеем съзнателно, за да заслужим вниманието на съществата от разумния свят. Те се интересуват от нас, изучават ни, както ние изучаваме растенията и животните. Колкото по-добре се развива една дърво и колкото по-добри плодове дава, толкова повече ни интересува то. Така постъпват и възвишените същества с нас. Колкото по-добри плодове даваме, толкова по-голям интерес имат те към нас. Човек се нуждае от знание и сила, които никога не изчезват. Придобие ли това знание и тази сила, той не остарява. Разсъждавайте добре, за да не изпадате в заблуждение.Правете разлика между временните и вечните неща, да не изгубите времето си напразно. Ако придобивате знание, стремете се към положителното знание, което прави човека силен Няма човек на земята, който може да избегне страданията. Днес всички хора страдат. Светията страда не за своите погрешки и престъпления, а за чужди. Обикновеният човек страда за своите грехове. Обаче и единият, и другият страдат за изкупване на погрешки и грехове. Когато страда, светията казва: „Такава е волята Божия“. Когато обикновеният човек страда, той се запитва постоянно защо Бог му изпратил толкова страдания. Чрез страданията човек върши някаква работа. Който се отнася съзнателно към страданията, свършва работата си според Божествения план. Който няма съзнателно отношение към страданията, в първо време роптае, възмущава се, докато най-после съзнае, че чрез страданията изкупва греховете си. Тогава се помирява с мъчнотиите си и започва да работи съзнателно върху себе си. Като плаща за греховете на хората, светията ще ги научи да живеят добре. Когато човек плаща за своите грехове, в края на краищата пак ще се научи да живее добре. Христос дойде на земята да понесе греховете на човечеството. Като дойде втори път на земята, Той няма да плаща дълговете на хората, но те ще минат през огън, за да се изчистят. Който е чисто злато, ще светне без да изгори; който не е чисто злато, ще изгори и на пепел ще се превърне. Сегашните хора се стремят към придобиване на блага, но смисълът на живота не е в благата. Можеш да имаш много блага, а да нямаш възможност да ги използваш. Когато Адам яде от забранения плод, Бог го попита: „Защо наруши заповедта ми?“ Адам отговори: „Господи, жената, която ми даде, ме накара да ям от този плод. Аз мислех, че тя ще бъде умна, а не излезе така“. После Бог попита Ева защо яде тя от забранения плод. Тя отговори: „Змията ме изкуси“. Най-после Той попита змията защо е накарала първите човеци да ядат от забранения плод. И тя се оправда, като каза, че искала да ги направи учени. Тогава Бог прокле змията, от този ден да се влачи по корем и да се храни с пръст. На човека каза: „От пръст си направен, и в пръст ще се превърнеш“. Какво представлява пръстта? – Смъртта. Змията ще се храни с пръст, т.е. ще мине в смъртта. И хората изкарват храната си от пръстта. В широк смисъл на думата „пръст“ означава месоядството. То води към страдания, нещастия и болести. За да се излекува от тях, препоръчват на човека вегетарианска храна. Следователно вегетарианството не е нищо друго, освен метод за лекуване. Докато се излекуват, хората и народите трябва да се хранят с листа, т.е. с растителна храна. След това ще дойдат до истинската храна – плодоядството, което беше първата храна на човеците в рая. Другояче казано: Истинската храна на човека се заключава в светлите мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. Това са плодовете на живота, с които хората трябва да се хранят в бъдеще. Само така те ще разберат Словото Божие и ще се ползват от Него. Не се ли хранят с тези плодове, придобивките и успехът им ще бъдат временни. При това положение те ще бъдат като катерицата, която спечелила много орехи, но нямала вече зъби да ги яде. При временния успех все ще придобиеш някакво благо, но понеже нямаш вече зъби, други ще се ползват от твоето благо. „Който приема свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“ Съзнаваш ли, че Бог е истинен, ти си придобил истинската свобода. Бог е образец на всичко, към което ние се стремим. Бог е идеалът на човешката душа. Ще кажете, че се стремите към съвършенството. Само Бог е съвършен. Следователно вие се стремите към Него. Не е важно дали всички съзнават това. Важно е, че съвършенството е идеал на човека. Той е недоволен, безпокои се постоянно, че не е дошъл до съвършенството, не е постигнал идеала си. Като се наблюдава, човек сам вижда за колко неща се безпокои и смущава. Той е подобен на онзи, който има лотариен билет и очаква тегленето на лотарията. Намира се още в положението на човек, канен на голямо угощение или на концерт, и очаква да види мястото, което му е определено. Всеки иска да бъде на първо място. Всъщност най-доброто място за концерта е трето място. Въпреки това, когато ходи на концерт, обикновено сядам на второ място. Това число, двойката, ми е дадена за работа. Аз работя с числото 29. Като събера цифрите 2+9=11. Като събера двете единици, получавам числото две. Това е най-недоволното число в живота. И досега още не съм му намерил мястото. Където и да го сложа, все не е доволно. То прилича на красива мома, която никой не може да задоволи. Единственото нещо, с което може да се задоволи, е женитбата. Затова съм решил да оженя двойката. Като се ожени и роди дете, тя ще се задоволи. Да се говори на хората за числата, за техния вътрешен смисъл, това е малко смешно и невероятно. – Кога се смее човек? – Когато нещата не могат да станат. Всяко нещо, което повидимому не може да стане, всъщност става. Когато ангелите казаха на Сара, че ще роди син, тя се засмя и си помисли: „На млади години не е станало, че сега ще стане“. Човек се смее пред реалността, която се проявява. Където не се смее, там загазва. Числото две показва, че човек трябва да мисли, чувства и действа правилно. Може ли да мисли, чувства и постъпва правилно, човек е доволен вече, решил е задачата на числото две – строгото и недоволно число в живота. Двойката е число на Сатурна. Само тройката е в състояние да го задоволи. Като види числото три – число на Венера, Сатурн се усмихва, става весел и доволен. Той е недоверчив, на никого не дава кредит. Види ли Венера, той отваря сърцето си за нея и казва: „Има едно добро в света“. Кое е доброто в света? – Любовта. Отворете сърцата си за това добро и работете с него. Желая всеки да даде път на Любовта в себе си и да я прилага навсякъде в живота. Любовта разрешава всички мъчнотии, всички противоречия и недоволства. Приложете Любовта и вървете напред. БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.

Розалина

Розалина

 

От: 150. Източник на знанието - Утринно слово, 27.10.1935 г.

Резюме на беседа : Източник: 150. Източник на знанието - Утринно слово, 27.10.1935 г. БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА. Утринно Слово от Учителя, държано на 27 октомври 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

Розалина

Розалина

 

Раздай го на сиромасите (НБ,17,10,1926)

Съвременната наука е допринесла много нещо за човечеството, но същевременно тя донякъде е объркала понятията му за живота. И сега, всички учени доказват, как се разширяват телата. Те твърдят, че телата се разширяват от топлината. - Вярно е, че някои тела се разширяват от топлината, а някои се сгъстяват, т.е. свиват при изстудяване. И после, как се разширяват тия тела? Учените са доказали, че водата, например, прави изключение от другите тела, а именно: при изстудяване тя не се свива, а се разширява тъй, както се разширява и от топлината. Наистина, това е доказано само за водата, но всяко доказателство трябва да има смисъл за целия живот. Защо? -Защото цялата вселена е жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен Дух. Съвременните астрономи казват, че слънцето било еди-какво си тяло, че Сириус бил еди-какво си тяло и т.н. Знаете ли на какво мязат тия техни твърдения? - Те мязат на твърденията на един съвременен анатомик, който взима човека и го раздробява на отделни части, като разхвърля червата му на едно място, дробовете - на друго място, сърцето - на трето място и казва: “Това е човекът!” Питам: какво разбрахте от този човек? Това наука ли е? Тия учени казват: “Ние правим отделни скици.” Те изваждат сърцето на човека и казват: “Чакай да видим, какви са човешките чувства!” После изваждат мозъка му и казват: “Сега пък нека видим, какви са човешките мисли!” Какво може да се разбере от това? Какво ще се спечели от тези знания? - Все ще се спечели нещо, но не това, към което те се стремят. Казвам: Не е майстор онзи, който сглобява нещата механически, но онзи, който умее да ги хармонизира. Аз не виждам никаква култура в този свят, дето хиляди хора бесят, дето хиляди майки разплакват, дето хиляди братя и сестри се развращават и опропастяват и т.н. Този свят от единия до другия край е заприличал на лудница. И тогава, кое е онова, което ще ни радва? Знаете ли на какво мязат съвременните хора? Бащата казва на дъщеря си: “Дъще, тичай долу в мазата и донеси оттам някое въже, защото едно дете е паднало в кладенеца, та да го извадим!” Дъщерята в това време седи пред огледалото и си прави прическата, не се мърда. Като си направи прическата, като се докара, ще слезе в мазата да търси въже. И това било морал! Кажете ми, кой не си прави днес прическата пред огледалото? Днес хората грешат и умират, падат и стават, но много от съвременните свещеници турят одеждите си пред олтаря, правят прическите си, не виждат, какво се прави навън. Казвам: Оставете вашите одежди и прически, погледнете какво правят хората вън! Хората умират, а те разправят, как Христос бил разпнат, как пострадал и т. н. Хората умират, а в някое заведение се дава концерт, и всички бързат да отидат там, да се забавляват. Някъде хиляди наши братя и сестри се развращават, а другаде се готвят за концерти, балове и вечеринки. Едни хора умират, а други казват: “Няма как да им се помогне, съдбата им е такава, имат наследствени болести и пороци, на които не може да се помогне.” Обаче, когато Господ създаде света, нямаше нито наследствени прояви, нито лоша съдба. Всички тия неща се явиха в света, откак дойдоха разгалените, развалените деца на земята. От това време насам се заговори за наследствености, за лоша съдба и т. н. В природата има един закон на умереност. Ако прекалиш и престъпиш този закон, идва насищане в нещата. Колко бучки захар най-много може да турите в една чаша пълна с вода? Ако турите една бучка захар, тя ще се разтвори напълно; ако турите две, три, четири, пет бучки захар - също ще се разтворят; турите ли обаче, 20, 30, 40, 50, 60, или повече бучки захар, какво ще стане с тях? - Няма да се разтворят, и водата ще се пресити. Тогава прилагайте този закон и в живота си, за да избегнете пресищанията. Като човек, за да се движиш свободно, ти трябва да имаш само едно желание. Внесеш ли, обаче, повече желания едновременно в своето сърце, ти не можеш да се движиш свободно в живота си и на всяка крачка ще се спъваш. Божествената философия казва: “Учи!” За всеки даден момент Божественият закон позволява само по едно желание, по една мисъл и по едно волево движение извън времето и пространството. Във времето и пространството пък се допуща реализирането само на едно от тия желания, мисли и действие. Когато говорим за живот, ние подразбираме също тъй разумни процеси, които се извършват в цялата вселена. Някой казва: “Аз имам право верую.” Ние не говорим против твоето верую. Ти можеш да имаш един верен принцип, едно право верую, но важното е да го приложиш в живота си. Казвам: Вложете в себе си силното желание да разберете живота във всички негови прояви. Съвременната наука не трябва да представлява само теория и да служи за накит на хората. Науката трябва да има вътрешно приложение. И тъй, един млад човек дойде при Христос и Го запита: “Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живот вечен?” Какво означава вечният живот? - Живот на абсолютна свобода. Този човек иска да обикаля цялата вселена със свободен билет, да го посрещат навсякъде тържествено, като господар, но Христос му каза: “Още едно ти не достига!” Какво е то? - Иди продай всичкото си имане, останало от деди и прадеди, то не трябва за новия живот. След това раздай всичко на сиромасите и ела та ме последвай! Нека тия бедни хора те помнят за вечни времена! Този млад момък се поспря малко и се замисли върху Христовите думи. Той се намери в положението на някой съвременен адвокат, който за всичко си прави сметка, и запита Христа: “Ако продам всичкото си имане и го раздам на сиромасите, а сам тръгна със скъсани дрехи и не получа след това вечния живот, какво ще правя тогава?” И този млад човек се отдалечи от Христа наскърбен и със съмнение в себе си. Христос като го видя, каза на учениците си: “Колко мъчно може да влезе богат в Царството Божие!” По същия начин, колкото и да се говори на съвременните хора, все ще се наскърбят и усъмнят. Има един закон, според който, като наскърбиш или обидиш някого, тази скръб ще се върне към тебе. Според една от тия теории първоначално всичко е представлявало една мъглявина и от въртенето й около един център се е образувало слънцето. Значи, тази мъглявина постепенно се е втвърдявала, оформявала, докато най-после се е превърнала в твърда маса. Първоначално слънцето е заемало няколко милиарда километри пространство по обем, но после около него се явили няколко обръчи, които го разделили на няколко части, от които постепенно се образували ред планети, каквито са нашата земя, Венера, Юпитер и други. Засега нашите астрономи знаят само седем планети, но има още две неизвестни за тях - всичко девет планети. Числото седем е строго число. То е съдията, който те закача на въжето, без да мисли, че съществува Бог. Числото девет пък е търговецът, който те поставя пред ликвидационната маса. Как ще ликвидираш? - С 25% лихва. Питам: Вие, съвременните хора, като започнете ликвидацията си, с колко на сто ще ликвидирате? Всяка сутрин, като ставате, трябва да почувствате в живота си един малък плюс: да почувствате, че вашето сърце е станало малко по - топло, вашият ум - малко по-светъл, а във волята ви да се яви най-малкия импулс да направите едно микроскопическо добро. Например, вие сте господарка, имате слугиня, и според обичая си, още като ставате сутрин, започвате да й се карате, да я хокате за това-онова. Сега, обаче, като приемете това ново учение, със ставането си още, нека у вас се яви поне най-малкото желание да измените, да смекчите малко отношенията си към вашата слугиня. Нека слугинята ви, която се е научила на вашите груби към нея обноски, като влезе в стаята на господарката си, да се учуди, че е станала някаква промяна с нея, че не й се кара. Нека тази слугиня започне да се пита, кое е нормалното положение на господарката й: да я бие и да й се кара, или да не я бие и да не й се кара. На същото основание днес и религиозните хора минават пред света за малко ненормални, защото нито се бият, нито убиват. Ако те се бият и убиват помежду си, щяха да минават за нормални, както и всички останали хора. Тогава мнозина ще се запитат: в такъв случай кой път да хванем? Те се оправдават с това, че са невежи, че не знаят какво да правят. - Аз не отричам и това мнение на хората, но поддържам, че в света не съществува невежество. Всеки човек знае какво трябва да прави. Той знае, кое е добро и кое зло, знае кой път да хване. Някои казват, че светът се развалял от невежество. - Не, светът се разваля от лакомия. Престъпленията в света не се вършат от невежество, но от лакомия. И умопобъркванията в света също така стават от лакомия. Някой човек иска да стане по-учен, отколкото може, вследствие на което неговата нервна система не може да издържи на това голямо напрежение, на което той я подлага. Нервната система на всеки човек може да издържа само известно напрежение. Мине ли този максимум, тя се разстройва. Ако човек не може да издържи напрежението на известни теории, на известни истини, нека бъде благодарен на най-малкото, за което е достъпен неговият ум и неговото сърце. Колкото малки и микроскопически разбирания да има той, нека бъде благодарен и на тях. Утре той ще има по-големи разбирания. Това не значи, че утрешното му разбиране ще бъде съвсем ново, но все ще има един малък плюс в разбиранията си. Той ще гради тухла след тухла в своето здание и ще може да влиза и излиза от него, когато пожелае. Това здание ще бъде живо и ще може постоянно да расте и да се развива. Днес на съвременните хора е зададена същата трудна задача, каквато е била зададена някога, още в древността, на един адепт, който се явил на земята във формата на египетската богиня Изида; тя била дъщеря на един от египетските фараони, Саваат-Амон-Ра, за когото не се знае положително, дали е бил историческо или митическо лице. Тази богиня трябвало да мине през всички посвещения, за да й се поверят тайните на новата религия. За таза цел Бялото Братство й дало следната задача: “Ако може да живее във водата без да потъва, да се движи във въздуха без да пада, да влиза и излиза от огъня без да изгаря, да се движи из светлината без да почернява и най-после да ходи из света, без да се опетнява, без да се съблазнява, само тогава ще може да стане член на Бялото Братство.” Какво означава водата, въздухът, огънят, светлината и светът? - Това са символи, известни величини, които имат своето дълбоко назначение. И от нас, съвременните хора, се изисква да живеем във водата без да потъваме, във въздуха без да падаме, в огъня или топлината без да изгаряме, в светлината без да почерняваме и в света без да се съблазняваме, без да се изкушаваме. Тази хубава светлина, на която днес се греем, почернява лицата ни. Какво представлява светът? Какво представлява природата? Какво представлява Бог? - Природата представлява един добре уреден, оформен свят с всички свои закони и правила. Това, която е проявено, ние наричаме разумна, жива природа. Това пък, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието. Значи, разумното, идейното, вечното, свещеното, непроявеното в света, това е Бог, това е великото начало на живота. То е свързано с проявеното. Някои наричат природата тяло на Бога. И това обяснение не може да се отрече, но ние знаем положително следното нещо: природата е проявеното в света, а Бог е непроявеното. Мнозина казват, че природата и Бог са едно и също понятие. - Ако понятието Бог подразбира природа, тогава Той трябваше да бъде ограничено същество, а в същност, когато говорим за Бога, като безграничен, ние разбираме това същество, което не се е проявило и за което трябва да имаме свещен трепет, понеже от Него произлизат най-хубавите и велики неща. Всеки се стреми към хубавото, към великото, към непостижимото. Никой не се стреми към постижимото. Като се разсъждава по този начин, онези, които искат да приложат тази нова философия, това ново учение в живота си, ще кажат: “Като е тъй, да раздадем имането си и да тръгнем след Христа.” Питам: Може ли човек, който следва Христа, да тръгне с празна торба? Какво е по-хубаво: да нося пълна или празна торба? Разбира се, че е по-хубаво да нося пълна торба. Да раздадеш имането си и да последваш Христа, не значи да останеш последен сиромах и да тръгнеш между хората да просиш. Да раздадеш имането си, значи да раздадеш всички онези стари идеи, стари убеждения, които са те спъвали до сега, и да напълниш торбата си с нови и велики идеи, и така да тръгнеш между хората. Казват за някого: “Този човек носи нови идеи.” - Да, приятели, торбата му е пълна с велики идеи. Радвайте се, че той носи пълна торба заради вас. Ще кажете: “Ама какви са тези идеи?” - Това може да се провери в петдесет минути. Този човек се спира, изважда нещо от торбата си и ви дава да го опитате. Вие хапвате от него. Ако стомахът ви се развали и вие започнете да повръщате, съдържимото в торбата не е било на мястото си. То е било нещо старо, нещо развалено. Но, ако вие започнете да скачате, да се радвате, след като хапнете от тази торба, съдържимото в нея е било на мястото си. Казвате: “Ама този човек ни омагьоса!” Как, вие вярвате ли в магия? Чудно нещо, съвременните хора на XX век да вярват в магия. Те отричат Господа, отричат вечния живот, отричат душата, а вярват в магия! Щом приемат магията, нека приемат и другите неща. Аз не зная, какво да мисля за тия хора, които не вярват в Господа, не вярват във вечния живот, а вярват в магията. Това показва, че тяхната мисъл не е права, не е Божествена. Благородно е всяка мисъл да бъде чиста! Благородно е всяка мисъл да дава път на Божественото! Мнозина ще кажат: “Де това щастие да ме срещне Господ и да ми тури такава книжка в джоба?” - Господ може да ви срещне, но кога? - Когато можете да живеете във водата без да потъвате; да се движите във въздуха без да падате; да влизате и излизате от огъня без да изгаряте; да живеете в светлината без да почернявате и най-после да живеете в света без да се съблазнявате. Христос казва: “Иди, продай имането си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!” Аз не искам да останете с отрицателна мисъл в себе си и да се запитвате, дали е възможно всичко това, или е невъзможно? Не са ли хипотези всички тия неща? Казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие такава публика, която мисли по такъв начин! Аз не казвам да раздадете имането си, понеже не сте милионери, но казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие всеки човек, който мисли по този начин! Този стих, който Христос казал на учениците си, има дълбок смисъл. Всеки човек трябва да търси и да разгадава смисъла на стиха. Мнозина казват: “Какви ценни неща са казали апостолите Павел, Петър, Яков и други!” Казвам: Това не е всичкото, което те са казали преди две хиляди години. Нито апостолите, нито Христос даже, днес не са това, което са били преди две хиляди години. Ако Христос днес говореше на съвременното човечество, Той би говорил съвсем другояче. Той казваше: “Много работи има да ви кажа, но още не сте готови за тях.” Вие казвате: “Като се свърши светът и преминем в другия живот, тогава ще разберем и научим това, което на земята не сме могли да научим.” - Светът няма да се свърши. Свършването на света е само една илюзия. Ние отричаме свършването на света, и мнозина са съгласни с това. Младите моми и момци ще кажат: “Да не се свършва светът! Старите живяха повече от нас, и ние искаме още да поживеем!” - Светът няма да се свърши. Вие ще живеете; ще проверите всичко, което ви се говори и ще кажете: “Струва да се живее в новата наука и новата религия, в която Любовта царува!” Беседа от Учителя, държана на 17 октомври 1926 г. в гр. София.

Розалина

Розалина

 

Развълнуваното море

Развълнуваното море (резюме) Наистина, обикновеният човек не може да укротява морето и ветровете, не може да заповядва на бурята, но има неща, достъпни за неговата сила. Ако не можеш да укротиш морето вън от себе си, не можеш ли да спреш своето сърце, т.е. развълнуваното море в себе си? Кажи на своето море да утихне, да се приберат вълните му. Защо си допуснал тези големи вълни да опръскат всичко наоколо? ....... Кога утихва морето? – Когато му се даде нещо. Защо Христовите ученици се уплашиха и събудиха Христа от сън? – Защото нямаха нищо в джобовете си, което да дадат на морето. В това отношение те могат да се уподобят на добре облечени хора, на които джобовете са празни. Много просяци вървят след тях, но нищо не получават. Учениците на Христа трябваше да събудят Учителя си, да даде нещо на просяците вместо тях. Вълните са просяците, които искат нещо. Христос се събуди, каза една дума и с нея укроти вълните. Сила имаше Христос, затова можа да укроти бурята, и морето утихна. И сегашните хора имат сила, но не се решават да я проявят, защото очакват времето, да станат по-умни. Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще правите и по-големи чудеса от тези, които аз правя“. Значи вяра е нужна на човека, за да прояви силата и дарбите, които са вложени в него.Вярата определя възможностите на човека. Съвременните хора имат много знания, но се нуждаят от приложение. Всеки трябва да каже една дума и морето да утихне. Човек трябва да започне от малките неща и постепенно да върви към големите. Нищо не иде изведнъж. Дарбите и способностите, с които разполага, са придобити постепенно. Не казвайте, че не сте надарени, но работете, за да развивате дарбите си. На всеки човек са дадени известни дарби и способности, които той трябва да развива. Работа се иска от всички. Прилежният намира методи, чрез които сам развива дарбите си. Ленивият, обаче, очаква всичко наготово. Също така работа се изисква и в религиозния живот на човека. Мнозина минават за религиозни, но не искат да се упражняват. Като им се говори за молитва, не искат да се молят и се питат какво нещо е молитвата. Като им се говори за четене на Свещените книги, и това не признават. Трябва ли да търсите Бог само в нужда? Някой се намира в затруднение и се обръща към Бога за помощ. Той обещава, че като разреши мъчнотията си, ще повярва в Бога. Справи ли се с мъчнотията, забравя обещанието си. Друг пък боледува и обещава да направи едно голямо добро, ако Бог му помогне да оздравее. Щом оздравее, той забравя обещанието си и казва, че природата му помогнала. Истинският герой е добър човек, с характер, не изменя своето верую и своите убеждения за Любовта. Който изменя на убеждението си и своето верую, той изисква нещата да стават по неговото разбиране. Невъзможно е природата и Бог да постъпват според изискванията на онзи, който сам няма устойчивост. Съществуват два вида прояви на добродетелите: положителни и отрицателни. Първият се опитват по положителен начин, а вторите – по отрицателен. Когато ти се дава добър случай да помогнеш на някого, добродетелта е проявена при положителни условия. Обаче, ако си болен, ти се намираш при отрицателни условия и ако можеш да проявиш така своята доброта и разумност, че да не измъчваш близките около себе си, ти си добър човек. Измъчваш ли окръжаващите, ти не си добър човек. Човек трябва да се въздържа от отрицателни прояви, както във физическия, така и в духовния свят. Ако допуща лоши мисли в ума си и лоши чувства в сърцето си, той внася лоши отпечатъци в психическия си живот, от които трябва да се чисти. Какво правите, когато дрехите ви се оцапат? – Изпирате ги. По същия начин трябва да чистите ума и сърцето си, да не остане никакво петно в тях. Който не може да се изчисти, задигат го на онзи свят. Следователно смъртта не е нищо друго, освен събличане на старите и нечисти дрехи на човека и обличане в нови, чисти, с които го пращат отново на земята. Когато се казва, че човек сам създава съдбата си, това значи, че той сам избира костюма си, с който слиза на земята. Какъвто костюм е избрал, такава е неговата съдба. Засега на човека е определено да живее 120 години на земята, за да научи изкуството правилно да съблича дрехата, с която е дошъл на земята. Съблече ли я по-рано, казваме, че той преждевременно е напуснал земята. Това са обяснения, които разрешават противоречията. Всъщност противоречия съществуват само в човешкия живот, но не и в Божествения. Значи от Божествено гледище противоречията са задачи за разрешаване. За мнозина лошите условия са противоречия; своенравните деца са противоречия; лошите господари са противоречия. Бедността, богатството, знанието, невежеството също са противоречия, с които човек разумно трябва да се справи. Който разреши правилно противоречията на своя живот, той е готов да служи на Бога. Най-великото нещо за човека е да служи на Бога. Ако е музикант, той прилага музиката си като средство за служене. Достатъчно е да засвири с цигулката си, за да внесе хармония между мъж и жена, които не живеят добре. Щом изсвири едно музикално парче, те се развеселяват, поканват го да остане между тях, да им гостува. Ако този цигулар срещне някой отчаян човек, с цигулката си може да измени състоянието му и да станат приятели. Музикант, който служи на Бога, може с музиката си да въздейства на човешката душа, да ѝ покаже правия път и да осмисли живота ѝ. Който служи на Божественото, всякога е готов за доброто, всякога може да си пробие път в живота. Защо хората не успяват в живота си? – Защото не разчитат на Божественото в себе си, но очакват на другите, те да им помагат. Момата се жени, за да има кой да я подкрепва в живота. Момъкът се жени, за да се осигури. Той търси богата мома, да прекара добре живота си. Това не е женитба. Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души. Момата е сопран, момъкът – бас. Те трябва да пеят и с песен да разрешават въпросите. Започнат ли един друг да се коригират, че не пеят правилно, те са вън от хармоничния живот. Обаче вярата е от значение за човека. Не е все едно дали той има вяра или няма; дали вярата му е слаба или силна. Вярата представлява въже, с което може да се вади вода от кладенеца. Не е все едно дали въжето ви е слабо или здраво. Със здравото въже можете да извадите и най-малката тежест от кладенеца. Със слабото въже нищо не можете да извадите. То не може да издържи и най-малката тежест. Който има вяра, той може да учи, да работи и да се ползва от своя труд. Не е достатъчно само да влезеш в университета, но трябва и да учиш. Същевременно трябва да се прилага наученото. Сегашните хора са влезли вече в житейския университет и, щат не щат, трябва да учат – не могат да го напуснат. Който учи, ще свърши университета и ще върви напред. Който не учи, ще го изключат. Приложение се иска от сегашните хора, да знаят как да понасят изпитанията. Някой има едно малко изпитание и като не може да го понася, сърди се на Бога. Който се занимава със своите или с чуждите недъзи, той не може да успява. Ако Бог търпи всички, колко повече хората трябва да бъдат снизходителни към себе си и към ближните си. Ще кажете, че противоречията ви са големи, те ви правят кисели и недоволни. Противоречията са задачи, които трябва да се решават правилно. Ще се справяте с тях и ще вървите напред. Че вън е бурно, че вятър вее, това да не те смущава. Че си беден, болен, неразположен, и това да не те спъва. Ти трябва да извървиш онзи път, който ти е определен. Ти трябва да изпълниш онзи план, който ти е предначертан. Каквото и да се случи в живота ти, кажи си, че е за добро. Не говори на другите хора какво мислиш; вярвай в себе си, че всичко, което Бог е допуснал да стане, е за добро. Ще кажете, че страданията ви са големи. Без страдания не може. Чрез тях се изпитва силата на човешкия характер. Следователно, ако си силен, работи с волята; ако си слаб, работи с ума. Как ще се справиш със злото, ако не си разумен? В прочетената глава има неща, които вие знаете, затова не говоря за тях. Обаче има един въпрос, който малко познавате. Това е въпросът за самообладанието. Велико нещо е самообладанието! Това значи да придобиеш голямо богатство. Някой дойде при тебе и ти говори с часове. Ти го слушаш известно време с внимание, докато най-после изгубиш търпение и кипваш. Започваш да го пъдиш, не ти се говори. Защо не приложиш самообладанието и не му кажеш: „Господине, много хубаво говориш, но съм зает, имам работа, не мога да слушам“. Ако си силен, така ще постъпиш; ако си слаб, трябва да предвиждаш отдалеч, да знаеш, че този човек ще те посети, и да вземеш мерки за отдалечаването му. Какво трябва да прави овцата, ако вълкът я дебне? – Да бяга, да се качи на някоя висока, непристъпна канара и оттам да гледа. Ако се чувства силна и може да се бори с вълка, да остане долу. Пазете се от дяволския кюлаф. Първата задача на човека е да има вяра в това, което Бог е вложил в него. Само така той може да разработи своите дарби. Те представляват Божественото начало в човека. Много методи са дадени за развиване на това начало, но резултатите са слаби. Защо? – Има нещо в човека, което му противодейства. То е причина и за недоразуменията между учените и религиозните хора. Молитвата е мощна сила. Ето защо, когато се молите, когато размишлявате върху истината, умът и съзнанието ви трябва да бъдат чисти – никаква нечиста мисъл, никакъв страничен образ да не допущате в тях. За да възприемете една мисъл, един образ от висшите светове, съзнанието ви трябва да бъде чисто и гладко, като водата на спокойно планинско езеро. Хората слизат на земята да се учат. Каквито противоречия да имат, не трябва да се спъват. Никой никого не може да спъне. Единственият, който може да спъне човека, това е той сам. Коя е причината, където човек сам се спъва? – Двамата възлюбени, които го привличат: Господ и дяволът. И към единия поглежда, и към другия; колебае се, не знае кого да избере. И двамата искат от него да се определи. Защо не може изведнъж да се определи? – Защото има слабости, които го теглят към дявола. Любовта му го тегли към Бога, слабостите – към дявола. Няма човек в света, който да е лишен от слабости. С много неща хората се справили, но много неща още ги спъват. Има музиканти, които свирят отлично на първите позиции на цигулката. Дойдат ли до високите позиции, не могат да взимат чисти тонове. Там разстоянието между тоновете е малко, и мъчно се взимат. Не е лесно да взимаш чисти, ясни тонове. Всеки тон има определен брой трептения. Не се ли вземе тонът правилно, и броят на трептенията му не са точни. Не е лесно да бъдеш истински музикант. Не е лесно да бъдеш търпелив при всички условия на живота. Какво трябва да прави музикантът, за да свири чисто? Какво трябва да прави нетърпеливият, за да се справя с мъчнотиите си? – Да кажат на своето развълнувано море да утихне. Кажете на развълнуваното си море да утихне! Кажете на вашите бури и ветрове да престанат! Кажете на вашето слънце да изгрее, да изпрати своята топлина и светлина към цветята ви, да цъфнат. Само така ще изправите погрешките си и ще внесете в дома си радост и веселие. Ще кажете, че тази работа е мъчна, не е за вас. „Като дойде Христос, Той ще оправи всички объркани работи.“ Всеки ден Христос оправя обърканите ви работи, но вие пак ги разваляте. Колко пъти вие сте разваляли онова, което Бог е създал! Колко пъти сте били щастливи и сте губили щастието си! Колко пъти ви е посещавал Христос, но след известно време започвате да се съмнявате, Христос ли беше или се лъжете. Ако искате да знаете дали Христос ви е посетил, последвайте Го и започнете да работите с Него. Обикновено Христос посещава трудещите, страдащите, бедните, болните, изоставените. Изобщо Христовият крак стъпва там, където човешки крак не може да стъпи. Както слънцето изгрява и залязва, осветява цялата земя и не иска да знае признават ли го хората или не, така и Христос не иска да знае признават ли Го или не. Ако е слънце, слънце е; ако не Го виждат, не е слънце. – „Какво е Христос?“ – Най-великата проява на Бога. – „Как ще познаем Христа?“ – Като познаете Бога. Който познава Бога, познава и Христа. Христос е вътрешна, свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа. Само Бог може да вложи тази идея в човека. Домогне ли се до нея, човек мълчи, нищо не говори вече нито за Бога, нито за Христа. Той ги носи в себе си. Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошъл на земята. – Това не е тяхна работа. Дошъл съм да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирам, като музикант, който свири хубаво. Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома си. Аз съм дошъл на земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил. Така е казал и Христос. Какво е отношението на Бога към човека? – Какво е отношението на майката? – Каквото е отношението на майката и на бащата към детето. Бог вдъхна живот в човека и той стана жива душа. С други думи казано: Бог вложи Божественото начало в човека, като част от себе си. За Божественото в човека дойде Христос, а не за човешкото. Той искаше да повдигне Божественото в човека, да го изведе на прав път. И вие, като Христа, трябва да разграничавате Божественото от човешкото и да съдействате за неговото проявяване. Кажете ли, че не се интересувате от мнението на хората за вас, това е гордост. Искате ли да им се натрапите, да разберат кой сте, това е тщеславие. Човек трябва да работи за развиване на Божественото без да мисли какво ще кажат хората за него и без да пренебрегва тяхното мнение. Вървете в правия път, който няма нищо общо нито с гордостта, нито с тщеславието. Следвайте пътя на Духа, Който работи във вас още от създаването на света. Отклоните ли се от този път, ще се блъснете в канара и ще счупите главата си. Ще кажете, че имате страдания, че сте нещастни. Аз съм готов да купя вашето нещастие и вашите страдания. Вие сте тъкмо за работа, за учене, от нищо не трябва да се страхувате. Страшно е, ако сте остарели и не можете да работите. Който е млад, трябва да се радва. Той носи в себе си Любовта и силата, които му отварят пътя към знанието и Мъдростта. Трябва ли да се оплаква и обезсърчава при това положение? Страшно е, ако изгубите Любовта, силата, красотата, истината. Тогава ставате старци и за нищо неспособни. Някой казва, че от любов главата му побеляла и от молитви очите му изтекли. Не говорете за любовта на въздишките. Това не е любов. Не говорете и за молитвите на плача. Това не са молитви. Не говорете за свободата, която ограничава. Това не е свобода. Радвайте се на знанието. Радвайте се на свободата. Радвайте се и на младостта, и на старостта. Радвайте се на Любовта във всичките ѝ форми и прояви. Радвайте се на Любовта в растенията, в животните и в хората. Тя е една и съща навсякъде. По форма и по качество Божията Любов е навсякъде еднаква; в нея няма нито промяна, нито измяна. Бог е навсякъде един и същ. БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА. Утринно Слово от Учителя, държано на 29 септември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

Розалина

Розалина

 

От: 145.Трите родословия-УС от Учителя на 22 септември 1935 г.

Източник: 145.Трите родословия-УС от Учителя на 22 септември 1935 г. Всичко в природата е тайно, облечено в символи. Тази е причината, където хората виждат нещата такива, каквито не са в действителност. Вечер, като гледате небето, осеяно с безброй звезди, едва видими с просто око, струва ви се, че са малки. Всъщност учените казват, че те са големи като слънцето. Поставени на далечно разстояние от нас, те заставят човека да мисли, да открива истината и да се развива. Въпреки това човек не е дошъл още до истинското знание, до произхода на вселената и създаването на света. Каква е крайната цел на Битието, какво е целил Бог със създаването на света, не е известно на човека. Съществуват различни хипотези и теории за това, но те не представляват абсолютната истина. Да предполагаш и да знаеш, това са две различни неща. Срещаш едного, казваш, че е сериозен човек. По какво познаваш, че е сериозен? Външно е строг, сериозен, но какво е вътрешното му разположение, не знаеш. Друг някой е външно весел, засмян, а вътрешно е неразположен. Истинският човек и разположението му са скрити от окото на външния наблюдател. Като изучавате човека, виждате, че и най-напредналият е вътрешно неспокоен, все има нещо, което го смущава. Често една дума нарушава равновесието на човека. Ако синът на някои родители е в странство и им кажат, че е болен, те веднага започват да се безпокоят. Защо се безпокоят? Страх ги е да не умре. Те говорят за вечен живот, за безсмъртието на душата, а въпреки това не искат синът им да умре. Значи вярата им в Бога, в безсмъртието на душата не е силна. Вяра е нужна на съвременните хора. Учените говорят за излъчване на човека от тялото, но малцина имат опитността на излъчването. Павел казва, че бил на третото небе, където видял неща, които нито око е видяло, нито ухо е чуло. Той се излъчил, излязъл от тялото си и така стигнал до третото небе. Състоянието, в което Павел се намирал, наричаме „пробуждане на космическото съзнание“. Това съзнание се отличава с голяма светлина. Според изчисленията на един учен, засега в света има само 19 души, които са дошли до пробуждане на космическото съзнание. Ще запитате защо само апостол Павел имал пробудено съзнание или защо само 19 души досега живеят в своето Божествено, космическо съзнание. Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се питате защо един човек е богат, а друг беден; защо една река е пълноводна, а друга е на пресъхване; защо един хляб е топъл, а друг – студен? Това са въпроси, на които лесно може да се отговори. Една река е пълноводна, защото е в началото на движението си, току-що излязла от своя извор; щом се разлее на много места, водата ѝ се намалява и тя постепенно пресъхва. Хлябът е топъл, защото едва е изваден от фурната. Щом минат няколко часа от опичането, той вече е студен. Това са въпроси и отговори, разсъждения, които не разрешават главната задача, т.е. това, което човек търси. Какво представляват страданията, болестите, бедността? – Те са неразрешени задачи, изостанали от далечното минало. Всеки ги е отхвърлял, не искал да се занимава с тях. Днес те пак са дадени на съвременното човечество, да ги разреши правилно. Дали сегашните хора ще ги разрешат или ще ги оставят на бъдещето поколение, това е въпрос. Когато хората се запитват защо идат страданията, те търсят начин да разрешат задачата си. Обаче онези, които са им дали задачата, следят сами ли ще я решат или ще я препишат наготово от други. Хората не са разрешили въпроса за страданията, за произхода на човека, а разрешават въпроса за създаването на света. Те не познават себе си, не знаят как е създаден човек, а решават далечни, отвлечени въпроси. Има учени, които не вярват в магията. Какво всъщност е магията? – Мъдрост. Магът е мъдрец, който със силата на своята мисъл може да носи слабите хора. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е, разбира се. Както силният носи слабия на гърба си, така и мъдрецът влияе на обикновените хора с мисълта си. Професорът не носи ли студентите на гърба си със своята мисъл? Той ги слага на гърба си и ги разнася из областта на мисълта си. Всеки човек, на когото мисълта е силна, влияе на слабите. Един проповедник разправял своя интересна опитност за силата на мисълта и действието ѝ върху човека като светлина. Един ден той излязъл от дома си и отишъл на събрание, където ще държи проповед. Помислил да вземе ръкописа на проповедта си, но си казал: „Добре съм я заучил, мога и без бележки. Имам вяра в паметта си, не ме е излъгвала досега“. Той се качил на амвона и започнал да развива проповедта си. По едно време в стаята влязла една госпожа с черни очила и сериозно изражение на лицето. Като го погледнала, той веднага забравил проповедта си, не могъл да си спомни какво трябва да говори. Изненадан от това, той решил да прекъсне проповедта си и да се извини на слушателите, че не се чувства добре. В този момент вратата се отворила и влязъл един млад човек, с приятно, засмяно лице. Той погледнал към проповедника и внесъл известно разположение в него, с което го извадил от затруднението му. Проповедта възкръснала в паметта на проповедника и той спокойно продължил и завършил работата си. Коя е причината за прекъсването и за възстановяването мисълта на проповедника? Жената с черните очила имала противоположна мисъл на тази на проповедника, поради което изгасила светлината в неговото съзнание. В мисълта на младия господин имало нещо общо с мисълта на проповедника, благодарение на което могъл да запали изгасналата свещ на проповедника и той завършил успешно проповедта си. Значи знанието е в зависимост от светлината. Хора със силна и светла мисъл влияят на онези, чиято мисъл е слаба и лишена от светлина. Бог създал света, създал светлината и привидно се отдалечил от хората, оставил ги свободно да се развиват, да мислят, да търсят причините за създаването на Битието. Но хората се ограничават едни други. Всеки иска да се наложи по съзнание, по мисъл и чувства на другите, да им покаже, че е по-силен. Който вижда вътрешния смисъл на нещата, знае, че Бог живее в човека и човек – в Бога, и не се смущава. Велико е Божието съзнание! То обхваща всички живи същества не само на земята, но във всички светове, и им помага. Бог има предвид техните нужди и ги задоволява. Той се грижи за тях и когато се раждат, и когато умират. Какво представлява смъртта? – Минаване от един свят в друг. Според хората човек се ражда и умира, а според Бог човек минава от едно състояние в друго. Например, някой пита не може ли да се живее без ядене и пиене. – Ако устата, стомахът и червата не съществуваха, можеше без ядене и пиене. Веднъж те съществуват, не може без ядене и пиене. – „Не можеше ли човек да бъде създаден другояче?“ – Не можеше. Тъй както е създаден сегашният човек, по-добра форма и устройство не можеше да му се даде. Днешният човек е само скица на бъдещия човек. Той не е дошъл още до онова високо съзнание, което ще придобие в бъдеще. Той не е дошъл още до онзи образ и подобие, за който се говори в Битието. Много време е нужно на човека, докато дойде до образа, който Бог носи в мисълта си. Ако сегашният човек, според мнението на учените, е минал през 400 хиляди форми, можете да си представите през колко форми още трябва да минава, за да достигне своето съвършенство. Не е лесно да дойде човек до онова велико съвършенство, да остане тих и спокоен при всички условия на живота и във всичко да вижда добрата страна. Съвършеният човек нито се обижда, нито другите обижда. Той вижда и предвижда нещата, знае как да постъпва и какво да говори. Коя е причината за недоразуменията между хората? – Тяхното несъвършенство. Недоразуменията се дължат на тяхната непредвидливост, на техния невъзпитан език, на тяхното неумение да виждат и чуват нещата правилно. Искай нещо само тогава, когато ти е позволено вече да го имаш. Искаш ли нещо преждевременно и без позволение, ще се натъкнеш на големи мъчнотии. Ако житното зърно иска през зимата да се посее в земята, ще се натъкне на големи мъчнотии – ще измръзне и няма да израсте. Обаче, ако не се посее през есента и остане завинаги в хамбара, пак се излага на страдания. То трябва да се посее навреме в земята, за да израсте и даде изобилно плод. Следователно, който иска да бъде щастлив, не трябва да остава в Божествения хамбар. Дойде ли време за сеитба, той трябва да бъде посят в земята. Ще имате страдания, но ще растете и ще се развивате. Останете ли в хамбара, всички ще бъдете равни, но растене няма. Радвайте се, докато имате страдания, защото те дават подтик, условия за развитие. Страданията са вътрешни подтици, чрез които се пробужда човешкото съзнание. Без тях съзнанието на човека остава в застой. Всеки застой води към леност, към инертност на материята. Щом е дошъл на земята, човек трябва да страда и да се радва, да се развива, да оживи инертната материя. – „Защо съм болен?“ – Защото си инертен. – „Защо съм невежа?“ – Защото си инертен. – „Защо се безпокоя?“ – Инертен си. Всички отрицателни състояния, през които минава човек, се дължат на инертността на материята. За да излезе от тази инертност, в помощ му иде религията. Тя събужда съзнанието му и го свързва с Първата Причина, от която той черпи материали за своето развитие. Само така човек може да изпълнява Божията воля. Щом изпълни Божията воля, той може да изпълни и своята воля. Щом знаеш Божия план и го приложиш, можеш да изпълниш и своя план. Първо ще изпълниш Божествената програма, а после човешката. Като не разбират законите на разумния живот, хората се запитват какви са отношенията на Бога към тях. Това не е тяхна работа. Те трябва да определят своите отношения към Бога – това е първата им задача. Любовта е естествен, непринуден процес. Мнозина се запитват какви са условията, за да се обичат. Първото условие за проява на Любовта е Любов към Бога. Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. После иде любовта към ближния. Като любиш Бога, ще възприемеш Любовта Му и с нея ще възлюбиш ближния си. Как ще любиш ближния си? – Като себе си. Значи любовта към себе си е мярка. Не можеш да любиш ближния си, ако не любиш себе си. Казвате за някого, че е себелюбив. Това е в реда на нещата. лошо е, ако себелюбивият не излиза вън от себе си. Но ако проявява същата любов и към ближния си, той е на прав път. Едно от качествата на Любовта е предвиждането. Който люби, може да предвижда, т.е. да предсказва нещата. Това се дължи на едно вътрешно чувство в човека. Всеки човек, в когото това чувство е развито, може да предсказва. Дадат му да вдигне някаква тежест. Той погледне тежестта и предварително казва дали може или не може да я вдигне. Като направи опит, той се уверява, че чувството му не го лъже. Колкото по-напреднал е човек, толкова по-добре развито е това чувство. Съвършените хора предвиждат всичко, което им се случва в живота, благодарение на това чувство. Несъвършеният не предвижда нещата, не знае какво го очаква. От гледището на съвършения живот това е невежество. За обикновения човек невежеството е благо. Какъв смисъл има за него предвиждането на нещата, ако не знае как да се справи с това, което ще му се случи? Като не разбира Божиите пътища, той ще се страхува без да знае как да си помогне. Ето защо, страхливият не трябва да знае бъдещето си. Той не трябва преждевременно да излиза от условията на обикновения живот. Излезе ли от обикновения живот, той ще се намери пред големи мъчнотии, с които не може да се справи. Какво ще бъде положението му, ако попадне в огнената пещ, както трите момци, за които се говори в Стария Завет? Той непременно ще изгори. За да не изгаря, човек трябва да знае как да повиши трептенията на тялото си, да надминават трептенията на огъня. С това знание човек може да разпръсне всяка бомба и да остане неповреден. Преди да стигне бомбата до него, той може да я пръсне. Казано е в Писанието, че когато земята дойде пред лицето на Бога, тя ще се разтопи. Със земята заедно ще изчезнат и хората, и животните, и растенията – целият живот ще изчезне. Готови ли сте за това? Не сте готови. Тогава не пожелавайте преждевременно неща, които ще ви спънат в развитието. Мнозина искат да видят лицето на Бога. Готови ли са за това? Ако не са готови, ще се стопят. Затова е казано, че никой не е видял Господа, освен Сина. Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи знания и възможности. Той познаваше великите Божии закони, но трябваше да пострада от човеците. Христос приложи закона на себеотричането, който проповядваше и на учениците си. Той казваше: „Който не се отрече от майка си и от баща си, от богатството си, даже от живота си, не може да бъде мой ученик“. Този стих може да се преведе с други думи: „Ако не любиш, ако не учиш, ако не обичаш истината и свободата, не можеш да бъдеш мой ученик“. Това означават думите на Христа на съвременен език: „Да дадеш всичко и да започнеш да любиш, да учиш и да обичаш истината и свободата“. Това казвам на българите, това казвам на всичките народи. Какво представлява човекът? – Грамадно езеро или море. Като не съзнава богатството, което носи, той се ограничил в себе си, за нищо не мисли. Време е вече да прокопае канали, да даде нещо от себе си и на другите. Само така той ще се оживи. Какво може да даде едно затворено езеро или море? Затворените езера трябва да се отворят, да се втичат едни в други. Какво прави затвореният човек? Той се индивидуализирал, мисли само за себе си и очаква щастие. Щастието не влиза в затворени езера. То отива там, където душите се обменят, където езерата се втичат и изтичат. Бог прониква от най-малкото същество до най-голямото. Той не се ограничава и не остава да Го ограничават. Той е лъч, който прониква всичко живо. Ако виждаш този лъч, ти си на прав път. Ако виждаш Божието присъствие в слънцето, във водата, във въздуха, в растенията, в богатството и в сиромашията, в здравето и в болестта, в знанието и в невежеството, ти си на прав път, ти си щастлив човек. Величието на Бога се проявява във всичко – и в живота, и в смъртта. Като се ражда дете, хората се радват на новосъградената къща. Като умре някой, хората страдат. Какво нещо е смъртта? – Събаряне на старата къща и съграждане на нова. Какво страшно има в това? Понякога става нужда да се събори цялата къща, някога – само стените, а някога – само да се пречисти. Всичко, което става, е за добро. Дайте място на Бога в себе си, Той да работи във вас и да ви повдига. Ако сами не можете да се повдигнете, дайте път на Божественото Начало в себе си, то да работи във вас. Какво представлява Божественото в човека? Това е неговото вътрешно, неизменно верую. Ако ви попита някой какво е вашето верую, кажете: „Вярвам в Единния Вечен Истинен Бог, Който ми е говорил в миналото, Който ми говори сега и Който ще ми говори в бъдеще. Вярвам в Господа и Неговия Дух, Който създава условията на моето спасение. Вярвам в Господа Исуса Христа, Който е дошъл да спаси света“. Христос казва за себе си: „Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи на другите. Аз дойдох да им дам живот и то изобилно“. Така трябва да разбирате Христа и да Го търсите в себе си, а не вън от себе си. Когато в ума ви влезе една светла мисъл и в сърцето ви – възвишено чувство, които ви причиняват радост, ще знаете, че Христос ви е посетил. Следователно търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън. Истинското познаване и разбиране на нещата иде отвътре, а не отвън. Познаването е в зависимост от Любовта. Не можете да познаете човека, докато не го обичате. Любовта е закон за опознаване на душите. Вън от Любовта човек е нещастен. Любовта носи щастието. Където е Любовта, там е знанието, там е свободата, там е животът. Без Любов нищо не се постига. И тъй, който иска да бъде ученик на новото учение, трябва да люби, да учи и да обича истината и свободата. Люби, учи и свободен бъди, това е мотото на новото учение. БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА. Утринно слово, държано от Учителя на 22 септември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

Розалина

Розалина

 

От: 144. Скъпоценното камъче, Утринно Слово, 15.09.1935 г.

Съвременните хора разискват върху много въпроси, а най-много върху любовта, но въпреки това тя остава неразбрана. Какви ли определения не се дават за любовта! Под понятието "любов" разбираме най-малкият подтик, който дава условия на житното зърно да изяви живота, скрит в него; най- малкото движение, най-слабата светлина и топлина, са все прояви на любовта. Пулсът на човека е също проява на любовта. От промените, които стават в човека, съдим за степента на неговата любов. Например, когато ръцете и краката на човека изстиват, любовта му се намалява; когато топлината се увеличава и любовта се увеличава. Когато светлината на човешкия ум се увеличава и знанието му се увеличава; щом се намали светлината и знанието се намалява. Единствената сила в света, която дава възможност на човека да реализира своите желания, е любовта. Мислите и желанията не се реализират по механически начин, но само по пътя на любовта, като органически закон. Колкото по-голяма любов има човек, с толкова по-големи възможности ще разполага той. Ако е цигулар-виртуоз, ще свири на осем позиции и лесно ще минава от една в друга; ако е певец, ще пее отлично. И говорът му ще бъде музикален. Който говори меко, музикално, той всякога е здрав; огрубее ли гласът му, той заболява. Като боледува известно време, човек се тонира и в скоро време оздравява. Видите ли, че някой болен се моли и тихо пее в себе си, ще знаете, че той ще оздравее. Страшно е положението на болния, ако няма разположение да се моли и да пее. Такъв болен непременно ще замине на онзи свят. Разположението на човека към молитва и пеене, е диагноза, с която можете да определите, дали даден човек е здрав, или болен, добър или лош. Когато изгуби това разположение, той огрубява, става лош и в скоро време заболява. Щом се смекчи, той започва да се моли и да пее. Не се минава много време и здравето му се възстановява. На земята съществуват противоречия поради неразбиране на нещата. Разбере ли човек всичко, противоречията изчезват от неговия живот. Някой прави добро, а после се чуди, защо работата не излиза така, както очаквал. Например, осиновявате едно сираче, давате му образование, искате да го направите полезен човек. В края на краищата се разочаровате от него. Защо се разочаровате? Той се изучил, излязъл добър човек, полезен за себе си, но не и за вас. Къде се крие причината на разочарованието? В желанието си да направите едно добро, вие криете користолюбивото чувство, че отглеждате и учите това дете, за да ви помага на старини. Истинско добро е онова, в което не влиза никакво користолюбие. Направете едно добро с чисто сърце, с пълно безкористие и вижте след това, ще имате ли противоречия. Говорите ли истината на някого и двамата трябва да я признаят за истина: и който я казва, и на когото се казва. Изобщо, само онези неща не произвеждат противоречия, които се приемат еднакво поне от двама души. Външно и вътрешно те трябва да бъдат съгласни и в пълно единство. Затова е казано, че свидетелството на двама души е истинно.'' Помнете: любовта не се отрича, истината не се отрича, мъдростта не се отрича. Опитайте се да намразите човека, който ви обича, да видите, каква мъка и тъмнина ще ви налегне. Опитайте се да намразите онзи, който ви дава светлина и знание, който ви освобождава, да видите, какво ограничение и скръб ще преживеете. Не ограничавайте Божественото в себе си. Огорчите ли Го, ще изгубите мира и разположението си. Пазите ли Го свещено в себе си, ще имате мир, радост и веселие. И тъй, не влизайте в стълкновение с Божественото в себе си. Не влизайте в стълкновение с ближните си. Не влизайте в стълкновение с животните и растенията - с никого и с нищо не влизайте в стълкновение. Четете в своята душа, като в Божествена, свещена книга. Всичко е написано в нея. Ако не разбирате нищо, не го зачертавайте, не казвайте, че това или онова не е на място, че е криво написано. Всичко, което Бог е писал, е на място. Фактът, че като зачитате Божественото, имате мир и разположение, показва, че Божиите работи са на място. Докато обичаш и мислиш право, ти си в правия път. Щом престанеш да обичаш и не мислиш право, на крив път си. Светлината показва, че човек трябва да излезе вън от стаята си и да върви напред. Щом попадне в гъста материя, в мрак, трябва да се вглъби в себе си. Докато детето расте и минава от клас в клас, възможностите му се увеличават, мислите и чувствата му се разширяват и повдигат, разбиранията му стават по-дълбоки. Докато имате условия да растете и да се развивате, радвайте се. Отнемат ли се условията ви, идват старост, немощ и вие започвате да страдате. Затова Христос казва: "Станете като децата". Той има предвид вечното растене, вечната младост. Да бъдеш вечно млад, това значи, да се ползваш от условията, които са ти дадени. Хората страдат повече, отколкото трябва, защото имат много желания, искат да ги задоволят изведнъж. Някоя богата мома има 12 пръстена, иска да сложи всичките на пръстите си. Тя има десет пръста, а иска да сложи 12 пръстена. И това не е лошо, но тя трябва да знае, защо носи пръстени и на кои пръсти да ги сложи. Ако тури пръстен на показалеца си, това значи, че трябва да бъде благородна; ако сложи на средния пръст, трябва да бъде справедлива; на безименния - трябва да се стреми към изкуствата, към науката, към красивото и великото; на малкия пръст - трябва да бъде умна, да се справя лесно с хората, да не изпада в противоречия. Изобщо, човек трябва да реализира само онези желания, които може да отхранва и които дават добри плодове. Какво представлява пръстенът? - Той свързва човека с някакво обещание. Добре е човек да има поне един златен пръстен със скъпоценен камък и всяка сутрин да го туря на всичките си пръсти и да си казва: Искам да дам ход на Божественото в себе си, да бъда благороден, справедлив музикален, със стремеж към красивото и да се отнасям добре с хората. След това да скрие пръстена и на другата сутрин да повтори същото. Като повтаря тези мисли, човек се задължава да ги прилага. Животът е също така пръстен, със скъпоценни камъни на него. Голяма сила се крие в скъпоценните камъни. Източник: 144. Скъпоценното камъче, Утринно Слово, 15.09.1935 г.

Розалина

Розалина

 

Любов и служене

Любов и служене Като ученици на живота, съветвам ви да не се занимавате с грешките на хората, които са живели в миналото. Трябва ли да се смеете на детето, което прави грешки при писане на буквите? То едва е постъпило в първи клас, сега учи буквите. Естествено е, че ще прави грешки. Едва в края на годината то ще може донякъде да пише добре буквите. След това работата му става по-трудна. Следователно, то всякога ще има условия да придобива знания, но наред с тях и грешки да прави. Тогава, не осъждайте човека за миналите му грешки. Не го осъждайте и за настоящите. Той се упражнява, прави усилия, учи се. Ще дойде ден, когато ще прави малки, почти невидими грешки. Съзнанието му ще бъде будно и той сам ще се изправя. И така, стремете се да разглеждате живота в неговия вътрешен смисъл, да не изпадате в противоречия. Затова, именно, казвам: Докато си болен, на църква не можеш да ходиш; щом оздравееш, можеш да отидеш на църква. Вратата на църквата е отворена за здравите, а не за болните. Грешникът и глупавият пък нямат право да говорят за служене на Бог. Първата им работа е да съзнаят грешките си и да ги изправят. След това могат да служат на Бог. Много естествено. Може ли вързаният кон да кара кола? Грешките и греховете са въжета, които ограничават човека. Те не му дават свобода да върши Божията воля. - Какво трябва да прави болният? - Да се излекува. - Какво трябва да прави грешникът? - Да се освободи от грешките си. - Какво трябва да прави сиромахът? - Да се освободи от сиромашията си, която го обременява. - Кой е причина за болестите, за сиромашията и за греха? - Все някой е виновен. Все някаква външна или вътрешна причина е създала тези неща. Какво ще кажете, ако видите един подкован кон в гората? Конят е свободен, а при това подкован. Който разбира живота, ще каже, че той е живял между хора, които са го подковали. Ето защо, ще знаете, че за всяко нещо има причина. Най-малко средата, в която човек живее, може да бъде причина за едни или други прояви в неговия живот. В този смисъл и човек е подкован, както коня. Той не живее още онзи първичен, естествен живот, който първоначално му бил даден. Сегашните хора се смущават много от фиктивни неща, поради което сами си създават мъчнотии и противоречия. Те приличат на онези две жени, майка и дъщеря, които плакали за умрялото си детенце. Дъщерята сънувала, че се оженила, родила момченце, което израсло, станало няколкогодишно и умряло. Като разправила съня на майка си и двете започнали да плачат. Тъкмо в това време бащата се върнал от странство и заварил това положение: жена му и дъщерята плачат. Като му разказали, защо плачат, той казал: Ще тръгна отново по света, да изучавам хората. Ако намеря по-глупави от вас, ще се върна; ако не намеря, ще продължа пътуването си. Като дошъл до съседното село, видял на едно високо дърво един човек, който се готвел да скочи. - Какво правиш там? - Искам да скоча отгоре, да обуя панталоните си. Не зная, има ли друг начин за обуването им. - Слушай, не скачай от дървото, ще се убиеш. Аз ще ти покажа, как се обуват панталони, но с условие, че ще ги дадеш на мене. - Съгласен съм, важно е да науча нещо. Той му показал, как се обуват панталони, а след това ги взел за себе си и тръгнал на път. Спрял се в друго село, понеже там му обърнало внимание една сватба, на която всички плачели. - Защо плачете? - Не питайте. Женим една мома, но понеже е доста по-висока от вратата, не може да влезе в дома на младоженеца. Трябва да отрежем главата й, а ни се свиди. - Аз ще ви помогна да я вкарате вътре, но ако ми дадете нанизите на момата. - Ще ти дадем, каквото искаш, само булката да остане жива. Той ударил булката отзад по врата, тя веднага навела главата си и влязла през вратата. Най-после той отишъл в трето село. На края на селото видял, как една жена се мъчи да извади главата на едно теле от едно гърне, но не може. Да отреже главата на телето, не се решавала, а друг начин не намирала. Най-после тя започнала да плаче. - Не плачи - казал й селянинът. Ако ми дадеш телето, аз ще те науча как да извадиш главата му от гърнето. Той взел една брадва и внимателно ударил гърнето, което се счупило. Така телето освободило главата си. Много примери има в човешкия живот, които се нуждаят от правилни преводи. Колкото по-добър е преводът, толкова по-близо е до истината. Христос направи много неща, които също се нуждаят от преводи. Не могат ли да се преведат, те остават необяснени и създават противоречия. Например, мнозина се чудят, защо след възкресението си Христос се явил на учениците си, които били наредени около буен огън, в който сложил една риба, опекъл я и им дал да ядат. Необяснимо е също, защо Христос в Кана Галилейска превърна водата във вино. И до днес още тълкуват, истинско ли е било виното, или вода. Има неща, които по-добре е да останат необяснени. Каквито обяснения и да ви се дадат, нищо няма да придобиете. Следователно, вярвайте на нещата без външни обяснения. Разбирането и обясненията идват отвътре, а не отвън. Не е достатъчно само да вярвате, но трябва да прилагате това, което знаете. Вяра без прилагане нищо не струва. И любов без прилагане нищо не е. Христос не дойде на земята да научи хората да вярват в Него. Той искаше да им покаже, как да вярват в Бог, да Го обичат и да Му служат. Това значи познаване и разбиране на Христос, Който и днес е жив. Търсете живия Христос, а не само Онзи, Който е живял преди две хиляди години. Казано е, че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите. Следователно, като възлюбите този Бог, вие ще познаете Христос, Който е проповядвал за Него. Тогава ще разберете стиха, в който е казано: "Ще ви изпратя друг утешител, Духът на Истината, да ви научи, какво да правите". Сиромашията и богатството са временни положения, от които можете да се учите. И болестите са преходни състояния. Човек трябва да бъде здрав, силен, вътрешно богат и красив. Външното богатство и външната красота са за изкушение. Като знаете това, стремете се към вътрешна красота и вътрешно богатство, които се придобиват само от чистите мисли, чувства и постъпки. Красиво е лицето на човека, който има светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. Щом добрият живот прави човека красив, лошият живот пък става причина да изгуби красотата, здравето и силата си. Лошият живот се отразява не само върху самия човек, но и върху ближните му. Например, забелязано е, че ако синът или дъщерята не живеят добре, техният живот се отразява и на родителите им. Много майки и бащи са пострадали от лошия живот на децата си. Като не могат да им помогнат, да не се бъркат в живота им, за да не пострадат. Оставете всеки сам да носи товара си, както и последствията на своя живот. Друго нещо е, ако някой иска вашата помощ, търси вашия съвет. Но не се притичвайте на помощ, щом той нищо не иска от вас. Да се върнем към съществената мисъл: любов и служене. Този е пътят, по който човек може да се освободи от противоречията и неразбирането в живота. Любовта към Бог разрешава всички мъчнотии. Щом обикнеш Бог, в душата ти ще настане мир, а в сърцето ти - пълнота. Ще ходиш ли при това положение пред вратата на този и на онзи, да искаш тяхната любов? Като служиш на Бог, ще ходиш ли от къща в къща да искаш вода за пиене и за поливане на своята градина? Служенето на Бог подразбира прокарване в къщата ти на канализация, през която ще тече изобилно прясна и чиста вода. Имаш ли канализация, ти можеш да си наливаш вода, колкото искаш. Любовта и служенето носят изобилие в живота. Който носи любовта в себе си, той е богат. Където мине, всички му отварят път, канят го, радват му се. Той носи щастие и за себе си, и за окръжаващите. Не само хората се ползват от неговата любов, но и животните, и растенията. И така, за да имате успех в живота си, откажете се от миналото и разчитайте на настоящето. Щастието ви се крие в настоящето. Не се спирайте върху любовта си в миналото; важна е настоящата ви любов. Какви добрини сте правили в миналото, не е важно; важно е, какво днес правите. Миналото е било важно, като условие за настоящето; настоящето пък е условие за бъдещето. Стремете се тогава към настоящето, което проправя пътя към бъдещето. Помнете: използвайте доброто във всеки даден момент и бъдете доволни от положението си. Ако днес сте доволни и утрешния ден ще бъде за вас добър. Не се сравнявайте с другите хора, че те имали по-голяма любов от вас, или че били по-добри и богати, по-здрави и т.н. Всяко нещо, което в даден момент имате, е добро. И болни да сте, пак е за добро. Като разсъждавате по този начин, вие идвате до положението на човек, който разбира живота. Щом разберете живота, условията ви непременно ще се подобрят. Вървете по пътя, който Бог ви е начертал и бъдете доволни от него. - Какво ще стане с нас? - Който е бил сиромах, ще забогатее; който е бил богат, ще осиромашее. Който е бил учен, ще изгуби знанието си; който е бил невежа, ще придобие знание. - Не искам да стана сиромах. - Не разбираш закона. Какво прави туристът, като пътува по планините? Той тръгва с тежка раница, като богат човек и се връща с празна, лека - като сиромах. Той трябва да се радва на празната си раница; това показва, че е бил здрав, могъл да изяде всичко, което е носил на гърба си. Следователно, радвайте се, когато товарът ви олеква, когато умът и сърцето ви се изпразват от старото съдържание, за да се влее в тях ново и прясно съдържание. Яжте, каквото носите в раниците си, давайте от него и на другите и не се страхувайте от глад и сиромашия. Като раздадете всичко, разчитайте на вашия Велик Баща, на Неговата Любов и справедливост, на Неговата благост и милосърдие. Дръжте в ума и в сърцето си образа на Бог, на ангелите и на възвишените същества, които ще ви упътват и направляват. Проникнете се от желанието да любите и да служите в името на Великата Любов, Правда и Добродетел. Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява. 38. Утринно Слово от Учителя, държано на 21-ви юли 1935 г., София. – Изгрев.

Розалина

Розалина

 

За размисъл днес........

За Размисъл Днес Едно се иска от вас: Да приложите това, което ви говоря. Направете един опит, да приложите думите ми, без да се спъвате.Намерете специфичен метод за това. Много неща са опитвали хората, нека опитат и това, което ви говоря. Те са търсили Бога в пустините, но не са Го намерили. Спорили са за Бога, но пак не са Го намерили. Само един начин има да намериш Бога - изучаване на Словото Божие. Човек трябва да бъде благодарен от живота, каквото и да му се случи. Винаги да работи, без да роптае. Животът е велик, разумен процес. Като работиш, ще знаеш, че всички обкръжаващи са също така страдащи, като тебе. Ще кажеш, че те не разбират. - Не, и те са на същия уровен, като тебе; и те имат същите мъчнотии, като твоите. Пожелай им доброто, за да дойде благословението и върху тебе, и върху тях. Този е пътят на истинското вътрешно разбиране. (Беинса Дуно)

Розалина

Розалина

 

Начало и край - УС, 30 юни 1935 г.

Забранения плод Мотиви от:”Начало и край”- 35. Утринно Слово от Учителя, държано на 30 юни 1935 г., София. – Изгрев Казвате: Какво трябва да се прави, за да живее човек добре? - Много просто. Ако отиваш на екскурзия, ще обуеш съответни обувки, широки, с ниски токове, да не те притесняват. Обуеш ли някои тесни, с високи токове, краката ти ще се наранят и няма да стигнеш до определеното място. Тесните и модерни обувки са за леки хора, които търсят удоволствия, а не за туристите. Човек е дошъл на земята да учи, да се ползва от благата и, да странства, без да се осакатява. Той е екскурзиант, който трябва да се свързва разумно със силите на природата, да се ползва от тях. Като пътник, човек ще придобие знания и добродетели, които ще занесе със себе си на другия свят. Който не обича да учи, казва, че докато е на земята, ще си поживее, ще яде и пие, а като замине за другия свят, там ще учи. Така не се разсъждава. Ако човек на земята не се е научил да работи и на онзи свят няма да работи. Там не приемат мързеливи хора. Животът е непрекъснат. Следователно, каквото е придобил човек на земята, ще го занесе на онзи свят и там ще продължи работата си. Благодарение на своите криви разбирания, хората са изопачили живота си, внесли са един дуализъм в него. Например, на сцената гледат нещо, възхищават се, а в живота за същото нещо наказват човека. Според мене, един морал е нужен за човека, една любов, еднакви отношения. На сцената позволяват целувките, а в живота осъждат целувките. И аз не поддържам човешките целувки. Истинска целувка е онази, която вдига болния от леглото, възкресява мъртвия. Не може ли да направи това, целувката е от нисък произход и строго се преследва. Какво правят сегашните моми и момци? Като се влюбят, започват да пишат любовни писма. Докато момата или момъкът напише едно писмо, ще скъса десетина листа и пликове. Те искат всяка дума да бъде поставена на място, писмото да бъде чисто и красиво написано. Яви ли се най-малкото петно, писмото се къса и се започва отново. Така постъпват всички хора, млади и стари, в живота си. Каквато работа и да започнат, в първо време те са внимателни, искат всичко да върви добре. В това отношение всички хора приличат на влюбените моми и момци; започват добре, свършват зле. Наистина, момъкът и момата в първо време пишат красиви писма, но постепено намаляват броя им. Като се оженят, писмата престават. Тогава сладките думи се превръщат в горчиви, добрите мисли - в лоши. Защо се измени животът? Защо доброто начало не продължи докрай? Ето и пророкът в прочетената глава се оплаква, че Израил в началото вървял добре, но после се отбил от пътя си. Значи и той се влюбил и като всички влюбени, започнал добре, свършил зле. Като се влюбвал в много богове, той изменил на истинския Бог. В любовта си към тези богове, едни лъгал, втори лъгал, докато изгубил чистотата и светостта си. Като говорим за отклоняването на израилския народ от правия път, имаме предвид отклоняването и на всеки човек. И съвременните християни са се отклонили от правия път. И те служат на много богове, на всички пишат любовни писма. Обаче, в края на краищата, всички ще се разочароват и ще потърсят Единния, истинския Бог. И днес още Той им говори, наблюдава живота им, грижи се за тях, но те не Го виждат, не чуват, какво им говори. Колкото Ева можа да Го чуе, толкова и те Го чуват. Когато тя се разговаряше със змията и се убеди от нея да вкуси от забранения плод, Бог беше там. Той наблюдаваше, какво прави, помагаше и, но тя беше чужда за Неговите думи. Всичкото й внимание беше насочено към онзи, който и обещаваше щастлив живот. Хиляди години минаха от времето на Адам и Ева, но човечеството и до днес още яде от забранения плод. Какво представлява забраненият плод? Всяка горчива дума, всяко лошо чувство, всяка лоша мисъл и постъпка, които човек отправя към ближния си, представляват забранения плод. Хората си предлагат по един или няколко от забранените плодове и после едни-други се обвиняват. Страшно е положението на онзи, който не знае къде се крие забранения плод и не може да го избегне.Обаче, който го познава, той лесно се отказва от него. Той се ползва от опитността на другите хора и всякога помни думите на Бог, казани на Адам и Ева: "От всичките плодове можете да ядете, но само от един няма да ядете". - Кой е този плод? Как се нарича неговото дърво? - Дърво за познаване на доброто и на злото. Сега и на вас казвам: Пазете се от плода на забраненото дърво, в каквато и форма да ви се предлага - във форма на пари, на власт, на любов. Обаче, който го познава, той лесно се отказва от него. Той се ползва от опитността на другите хора и всякога помни думите на Бог, казани на Адам и Ева: "От всичките плодове можете да ядете, но само от един няма да ядете". - Кой е този плод? Как се нарича неговото дърво? - Дърво за познаване на доброто и на злото. Сега и на вас казвам: Пазете се от плода на забраненото дърво, в каквато и форма да ви се предлага - във форма на пари, на власт, на любов.

Розалина

Розалина

 

Човек и природа УС ,1935 г

Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав. Достатъчно е да знае, как да се ползва от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав. Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с радост и благодарност това, което му е дадено. Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на живота. В духовно отношение здравето на човека зависи от доброто състояние на ума, на сърцето и на волята му. Чистите мисли укрепват ума, чистите чувства укрепват сърцето, а чистите и благородни постъпки укрепват волята. Не мислете, че ако Бог е с вас, всичко ще се нареди добре. Ще имате мъчнотии, изпитания и страдания, но въпреки това, ще успеете, няма да ви погубят. Човек е ралото на своята земя. За да я изоре, ще впрегне воловете си и ще отиде на нивата: воловете напред, той назад и нивата ще се разоре. Само така човек ще разбере, че е онал земята си и с радост ще яде плодовете и. На всеки човек е даден къс земя - неговото тяло, което трябва да обработва. Какво представляват мъчнотиите? Те са дебели въжета, с които връзват човека. Стои един човек вързан с въже и се чуди, какво да прави. Поглежда натук-натам, вижда една малка игла на дрехата си и казва: Защо ми е тази игла? Тя не може да ми помогне. Да имах поне ножици, положението ми щеше да бъде добро, но сега и аз не зная, какво да правя. Минава покрай него един добър човек, вижда мъчнотията му и казва: Какво правиш? - Вързан съм, помогни ми да се избавя. - Не ми е позволено. Мога, обаче, да ти дам един съвет: на дрехата си имаш една игла. Вземи иглата и късай въжето нишка по нишка. То е съставено от хиляди нишки, но след два-три дни ти можеш да скъсаш въжето. Сега и на вас казвам: Мъчнотиите представляват въжета, съставени от множество малки мъчнотии. Извадете иглата си - сложете ума си на работа и нишка след нишка, разрешавайте мъчнотиите си една след друга. Няма да усетите, как ще се освободите от голямото дебело въже. - На какво се дължат мъчнотиите? - На човешкото безлюбие. Където е безлюбието, там има големи мъчнотии. Дойде ли любовта, мъчнотиите се намаляват и противоречията изчезват. Малките мъчнотии и противоречия се решават лесно. Безлюбието е причина на сиромашията, на глада, на недоразуменията. Гладът идва да научи човека, как да живее. Като не разбира това, той мисли, че само до него идват мъчнотиите и започва да се оплаква и да роптае. Оплакването показва, доколко човек е тщеславен. Като се оплаква, той прилича на пътник в гората, който върви шумно, тропа с краката си, да наплаши разбойниците, да не го нападнат. С това той иска да ги предупреди, да не вървят след него, но да вземат друго направление. Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте с мъчнотиите си. С тщеславие нищо не се постига. Дойде ли ви някакво изпитание, премълчавайте. - Защо еди-кой си да се отнася с мене така? - Няма защо да се оплаквате. Ако не можете да му простите, като дойде при вас, дайте му един добър урок. По-добре е огънят да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цяла гора и да избухне пожар. Един цар решил да изпита министрите си, да разбере, доколко са справедливи. За тази цел, той предал управлението си на десетте министри и заминал за друга държава. Той се преоблякъл като просяк и посетил един след друг своите министри. Първият го изхокал и му дал едни скъсани обувки; вторият му дал най-старите си, скъсани дрехи; третият - парче сух хляб и т.н. Те изпращали слугите си, да изгонят просяка от двора им, като го поучавали, че който не работи, нищо не му се дава. Десет години странствал царят и като се върнал в царството си, поканил министрите си на угощение, да им изкаже благодарността си за доброто управление. Преди да седнат на местата си, царят сложил на стола на всеки министър онази вещ, която той дал на просяка. При вида на познатите вещи, министрите се ужасили, разбрали грешката си, но било вече късно - царят ги изпитал и познал, какво се крие в сърцата им. Ще дойде ден, когато Христос ще покани всички хора на угощение и на стола на всекиго ще сложи точно това, което той е пожертвувал за Бога и за своите ближни. Помнете: истинското служене подразбира изпълняване на Божията воля и то точно така, както Той изисква. Ще кажете, че не знаете, какво изисква Бог от вас. Това не е вярно. Ако господарят ви даде хиляда лева, да ги дадете на някой беден човек, а вие задържите сто лева за себе си, това не е точно изпълняване на волята Божия. Не знаете ли, че трябва да предадете цялата сума на бедния? Вие знаете това, но мислите и за себе си. Докато мисли за себе си, човек не е още в правия път, той не може да изпълнява Божията воля. Само онзи изпълнява Божията воля, който не мисли за себе си. Щом не мисли за себе си, други ще мислят за него. Това е закон. - Кой се грижи за малкото дете? - Майката. Следователно, докато детето уповава на майка си, тя има грижа за него. В който ден то стане самостоятелно и започне да мисли за себе си, майка му го изоставя. Тя казва: Ти си вече голям, сам можеш да се грижиш за себе си. Същото виждаме и в живота на малките птиченца. Докато са малки и без крилца, майката ги храни. Щом израснат крилцата им, майката ги напуска. Те хвръкват и започват сами да се хранят. На същото основание казвам: Докато човек уповава на Бога, той се намира под Неговите грижи.Стане ли самостоятелен, Бог го изоставя. Ако не разбира този закон, той казва: Защо Бог ме изостави? Не сте изоставени, но вече сами можете да се храните . И тъй, не питайте, защо идват противоречията в живота ви, но знайте, че докато кракът уповава на тялото, всякога ще бъде здрав и нахранен. Пожелае ли да се отдели, той скоро ще изсъхне. При това, левият и десният крак трябва взаимно да си помагат, да носят тежестта на тялото. Остане ли цялата работа само на единия крак положението и на другия се влошава. И в края на краищата, цялото тяло изнемогва. Ето защо, видите ли, че някой страда, повдигнете товара му само за един момент. Кажете му, че положението му ще се подобри. Той ще се окуражи и ще продължи пътя си. Важно е за човека, при какви трудни моменти в живота си да не се чувствува сам, но да знае, че и на другия край на света има някой, който мисли за него. И тъй, когато се молите и не получавате отговор на молитвите си, причината е или в незнанието ви да се молите, или във възрастта, до която сте достигнали. Вие сте възрастни и самостоятелни, можете сами да се храните и да се грижите за себе си. Някои веднага получават отговор на молитвата си, а други не получават. На първите всички са готови да услужват; по отношение на вторите, сърцата са затворени. - Защо? - Има някаква причина. Една майка има няколко деца. На едно от тях тя е готова да услужва всякога и при всички условия; към другите, обаче, е затворена. - Защо? - Първото дете всякога разчита и уповава на майка си, а останалите не уповават на нея, не се отнасят с нужното доверие. Така се е създала поговорката: "Бог дава, но в кошара не вкарва". За да дава Бог, нужни са условия. Спазва ли тези условия, човек всякога ще се ползва от Божието благословение. Двама българи следвали в Америка. - Единият от тях бил голям реалист. Той вярвал, че нещата на физическия свят се уреждат по материален начин, без участието на някаква духовна причина. Другият пък бил мистик, вярвал в участието на духовното, на Разумното начало в света. Трябвало първият да отиде в Ню Йорк, там да държи изпитите си. По едно време той писал на другаря си, че издържал изпитите си, но му трябват сто долара, да плати дълговете си. Нямал познати, от които да поиска и не знаел, как да излезе от затруднението. Приятелят му веднага отговорил: Надявам се, че докато получиш писмото ми, ти навярно ще си уредил работите си. Ако не можеш да наредиш работите си, пиши ми, веднага ще изпратя нужната сума. В същото време той приготвил сто долара, та ако по друг начин не може да му се помогне, да му изпрати парите. След две седмици приятелят му писал от Ню Йорк: Благодаря за грижите и вниманието ти към мен. Не стана нужда да ми пращаш пари. Работата ми се нареди, платих дълговете си и свободно мога да се върна в България. Откъде са дошли стоте долара, той не пише, важно е, че оправил сметките си. Благодарете, че реалното се крие в незнайното, а нереалното - в това, което знаете. Значи, човек всякога може да се съмнява в това, което знае, но никога в това, което не знае. Изобщо, най-малкото съмнение разваля нещата. Искате ли да успеете в нещо, не се съмнявайте. Дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си положителни чувства, за да имате всякога успех. Ще знаете сега, че силата на човека се заключава в изпълняване на Божията воля. Това значи: Бог да присъства във вас и вие - в Него. В умствения свят, този закон се превежда с думите: Словото да бъде във вас и вие - в Него. На физическия свят пак казваме: Хлябът да бъде всякога в човека и човек - в хляба. Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него. Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него. Хлябът във вас и вие в него. В това се заключава вътрешният смисъл на живота. Това подразбира будно съзнание, в което нещата стават без прекъсване. Това значи, да бъдем постоянно с Господа и Той в нас, със своята пълнота и целокупност. Това означават думите, които Христос е казал: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си изпратил". Желая ви сега да отидете при Бога и Той да дойде при вас; да изпълнявате волята Му и Той да изпълнява волята си чрез вас. Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява. 34. Утринно Слово от Учителя, държано на 23 юни 1935 г.

Розалина

Розалина

 

От: 135.Път към разумността ,УС 9 юни 1935 г.

Беседа : 135.Път към разумността 9 юни 1935 г. Всички живи същества вървят по два пътя: път, който води към разумността и път, който води към неразумността. Пътят към разумността може да се уподоби на ясен, слънчев ден, а пътят към неразумността - на мъглив, облачен ден. Който ходи в мъгла, обърква пътя си и нищо не може да направи. Като изгуби времето си, той съжалява, че е излязъл в такъв ден. За да не съжалява, той трябваше да остане у дома си, да чака слънцето да изгрее, да се разсее мъглата. Ако беше останал у дома си, пак щеше да изгуби нещо, но в мъглата изгуби още повече. Като ученици, вие трябва да се стремите към разумността в живота, като условие за придобиване на щастие. Като говоря за щастието, нямам предвид това щастие, към което обикновените хора се стремят. Според някои щастието се заключава в печалбите, в хубавите и големи къщи, в новите дрехи, в пищното ядене и т.н. Това не е щастие. - Защо? - Защото лесно се губи. Даже и да не се губи, хората пак не са щастливи. Докато не са го придобили, мислят, че ще бъдат щастливи. Щом го придобият, пак са недоволни. - Защо са недоволни хората? - На този въпрос всеки сам ще си отговори. За себе си, аз мога да кажа, защо съм доволен и защо - недоволен. За другите обаче, не отговарям. Ето защо, според мене, доволството и недоволството се дължат на желанията. Колкото по-малко желания има човек, толкова е по-доволен; колкото повече желания има, толкова е по- недоволен. За предпочитане е да имаш един наполеон в джоба си, отколкото много. Ако си доволен от единия наполеон, той ще донесе след себе си втори, трети и т.н. Това става, само когато единият свърши работата си. Като говоря за малкото желания, това не значи, че човек е вън от опасностите на живота. Щом е на земята, човек всякога е изложен на опасности. И като пръв, и като последен, все може да се натъкне на някаква опасност. Опасности има навсякъде в природата: и на полето, и в долината, и на планината. За да избегне опасностите, човек трябва да бъде разумен, да отваря очите си, да вижда, къде ходи и какво прави. Не е ли разумен, не отваря ли очите си, той сам си причинява пакости. Пророкът казва: "Потърсен бях от онези, които не питаха за мене; намерен бях от онези, които ме не търсеха". (- 1 ст.). - По кой начин може човек да намери Бог? Мислите ли, че недоволният може да Го намери? Човек може да намери Бог и като доволен, и като недоволен, но ще има две различни опитности. Недоволният отива при Бог с цялата си лакомия. И тогава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване. В края на краищата лакомията се плаща скъпо. Един крайно беден, но алчен човек, чул, че един татарски княз раздавал земи безплатно. Той отишъл при княза и в силни черти описал бедното си положение. Князът му казал: Давам ти даром земя, колкото искаш, но при следното условие - ще излезеш сутрин рано, преди изгрев слънце и ще се върнеш преди залез. Колкото земя обходиш през това време, твоя ще бъде. Ако закъснееш една минута след залязване на слънцето, всичко пропада. - Как трябва да обиколя земята: пеш или с кон? - Пеш. - Сиромахът приел условието и тръгнал да обхожда земята. За да обиколи повече земя за определеното време, той решил да тича. Денят бил слънчев и много горещ. През цялото време той тичал, като забравил даже да яде. Наближавало вече да залезе слънцето и за да не закъснее, ускорил тичането си. Стигнал, наистина навреме при княза, но едва спрял, паднал на земята от преумора и издъхнал. Днес всички хора се изпитват по същия начин. Бог е дал на всеки човек достатъчно земя и условия да се развива, но като е недоволен от даденото, той прави неимоверни усилия да забогатее, да придобие повече земя, докато един ден падне от преумора и умре. - Защо умира човек? - От голяма алчност и лакомия. Малко земя е нужна на човека. Като я придобие, да благодари. За повече няма защо да мисли. Той иска да се осигури с много земя, но изгубва живота си. Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте. Ползвайте се само от тези блага, които сте придобили по честен начин, чрез съзнателна работа и любов. Има религиозни и духовни хора, които искат да влязат в Царството Божие по лесен път. Те четат Свещените книги, излежават се и мечтаят за онзи свят. Обаче, в онзи свят приемат само такива хора, които имат на ръцете си мазоли, станали от работа. Нямат ли мазоли на ръцете, ще ги върнат на земята, да се научат да работят. На земята човек може да почива, може и да работи - от него зависи. На небето, обаче, приемат само работници. След всичко това ще цитират стиха, че някой починал, отишъл на онзи свят при отците си. Това е криво разбиране на нещата. Човек може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леност. Почива само онзи, който има един наполеон в джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони. Сиромахът е спокоен в мисълта си, че няма нищо, затова може да почива. Той е вътрешно богат, с много желания. Обаче, богатият, в повечето случаи, е вътрешно беден, а външно богат. Той мечтае за много къщи, за много ниви и лозя. Според мене, човек трябва да се стреми към единицата: един мъж, една жена, един приятел, един наполеон и т.н. Наистина, няма по-голямо благо за човека от това, да има един приятел, на когото всякога да разчита. Като ученици, трябва да се освободите от вътрешните си заблуждения. - На какво се дължат тези заблуждения? - На пречупване на светлината в съзнанието. Пречупването на светлината създава особен род явления. Всяко пречупване на жицата, по която тече ток, произвежда известни опасности. Чувате някой да казва: Пречупи се моята воля, пречупиха се умът и сърцето ми. - Защо става това пречупване? - Божественото Начало в човека е влязло в гъста среда, поради което не може да се проявява, както трябва. Като знаете това, качвайте се на високи места, за да не става пречупване на светлината, която възприемате. Ако не може съвсем да избегнете пречупването на светлината, поне да бъде в най-слаба степен. Като не разбират смисъла на страданията, мнозина се питат, защо страдат, защо желанията им не се реализират. Какво направи Христос, когато срещна процесията с умрелия син на бедната вдовица? Той заповяда да спре процесията, приближи се до мъртвото момче, пипна го с ръцете си и то оживя. Ако не беше го срещнал Христос, щяха да го погребат. Следователно, когато желанията не могат да се реализират, това показва, че Христос не ги е срещнал. Когато страдате, това показва, че нещо е умряло във вас. Молете се да ви срещне Христос, да сложи ръка върху желанията ви, за да се реализират, както и върху това, което е умряло във вас, за да оживее. Всяко страдание представлява възможност да срещнете Христос на пътя, по който сте тръгнали. Ако не Го срещнете, грешката е във вас. Чрез страданията си човек опитва любовта и щедростта на Христос, а чрез радостите се опитва човешката любов и щедрост. Да се върнем към въпроса за философията на доволството. Да бъде човек доволен от живота си, това значи, да цени всичко, което му е дадено. Ако и при това положение се яви някакво недоволство, то означава подтик в човека да изправи погрешките си. - Кои погрешки? - Които той сам вижда. Никой не може да вижда погрешките на човека, както той сам. Много картини виждате, едни от тях харесвате повече, а други - по-малко, но мъчно можете да намерите погрешките им. Големите погрешки виждате, но малките, едва уловими, само художникът може да види. Не е лесно да нарисувате лицето на човека така, както природата го е създала. И тъй, бъдете доволни и от една усмивка само, но бъдете доволни и от навъсеното човешко лице. Усмивката подразбира широко отваряне вратата на един дом, а навъсеното лице - затваряне на тази врата. - Защо е затворена вратата на моя приятел? - На работа отива, зает е, не може да ви приеме. Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е. когато е без работа. Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори. Не спирайте на пътя хора, които отиват на работа и не се опитвайте да ги забавлявате. Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа. Това е новото разбиране за скръбта и за радостта. Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни. - Защо? - Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите. - Не се забравяйте в радостта си. - Защо? - Защото, след добре свършена работа, ви очаква нова. Бъдете готови да приемете и новата работа със същата радост, с която сте свършили зададената. Сега съветвам и вас да се радвате и в двата случая: и когато ви дават работа, и когато сте свършили работата си, за да се весели Бог във вас и вие в Него. Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява. 32. Утринно Слово от Учителя, държано на 28-и юни, 1935 г., София. – Изгрев.

Розалина

Розалина

 

В Божественото училище ,Беседа 22 септември ,10 ч. 1940г

В Божественото училище Днес сутринта прочетох тази беседа.Тя е последна от книжката със съборно слово,която се чете тази година в ЛДШ.Съборните беседи за мене носят голям заряд.Концентрирана мъдрост. Днешната беседа е кулминация на всичко,което четохме през последния месец в Портала и горе на Рила в ЛДШ. 30. Беседа от Учителя, държана на 22-ри септември, 10.00 ч. пр.об., 1940 г. София – Изгрев

Розалина

Розалина

 

Закони на дишането - Рилски беседи, 4. септември, 5 ч. с. 1940 г. София. – Изгрев.

– От какво зависи здравето на човека? – От неговите мисли, чувства и постъпки.Мозъкът е свързан с мислите на човека; дробовете и сърцето – с неговите чувства, а мускулите, мазнините и костите – с постъпките му. Ако мускулната, костната и стомашната системи не са свързани помежду си, човек не би могъл да се движи. Щом не може да се движи, той не може и да работи, няма сила в себе си. Като знаете зависимостта между различните системи в човека и проявата на неговите мисли, чувства и постъпки, вие трябва да ги пазите, да бъдат в пълна изправност. Само при това положение човек може да мисли, да чувствува, да действува, да говори, да се движи и т. н. Казано е в Битието: „И вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа". ( – 2 гл., ст. 7) – Значи, през носа Бог вдъхна в човека въздух, и той прие Божествения живот. Ето защо, когато се намери в затруднение, човек трябва да диша. Като диша и поема въздух през носа си, той ще намери Господа. Като диша, човек започва да мисли. След мисълта идат чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: Като дишаш през носа си, ще ме намериш и ще слушаш, какво ще ти говоря. Въздухът е носител на електричество и на магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява нервната му система. Човек може да изкара доброто си разположение от въздуха, чрез носа. Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето – да чувствува право и стомаха – да работи нормално. Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. – Защо? – Не дишат правилно. Неправилното дишане е причина на много болести: главоболие, стомах, сърце, гърди и т. н. Кракът те боли, защото не дишаш правилно. Гръбначният стълб те боли, защото не дишаш правилно. Изобщо, всички болести се дължат на неправилно дишане. Бързото и повърхностно дишане е опасно за организма. То води към различни болести. Дишайте спокойно, плавно, с определен ритъм. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви. С него заедно влизат Божествените мисли, които подготвят пътя на човека към Божественото. Божието благословение пък минава в човека през горната част на мозъка, слиза перпендикулярно към физическия му мозък, после през носа, отдето излиза навън. Правете опити, сами да се лекувате чрез дишане. Ако ви боли глава, стомах или имате общо неразположение, правете сутрин, преди обед и преди вечеря по 12 – 19 упражнения за дишане. Ако не сте упражнени в дишането, правете по шест упражнения. Всяко вдишване, задържане и изпращане на въздуха представлява едно упражнение. Значи, шест вдишки, шест задържания и шест издишвания, правят шестте упражнения. Като правите тия упражнения, умът ви трябва да бъде концентриран. Когато дишате, диафрагмата трябва да се вдига и спуща, да се свива и разширява. Диафрагмата представлява граница между духовния и физическия свят. Една от причините на сърцебиенето, задухата и някои гръдни болести се дължи на изместване на диафрагмата от естественото й положение. Ако диафрагмата се повдигне по-високо, отколкото трябва, дробовете и сърцето се притискат и не действуват правилно. Като поема човек дълбоко въздух, дробовете се напълват с въздух, натискат върху диафрагмата, и тя се връща на местото си, заема определеното си място, като граница между два свята – физически и духовен. Правили ли сте опит, като дишате дълбоко, да четете мислено някоя молитва? Ако не сте правили такъв опит, започнете да дишате и да четете мислено „Отче наш" или „Добрата молитва". Дишайте, задържайте и изпущайте въздуха спокойно, бавно, за да можете в едно упражнение да прочетете цялата молитва. Като правите упражненията с мислено четене на молитвата, ще усетите приятна топлина в областта на слънчевия възел. За да се убедите в силата на мисълта, трябва да правите опити. Всеки човек е дете на някой възвишен дух. Щом е така, задачата на хората е да учат. Ако работите им не вървят добре, ще се молят, да им дойде отнякъде помощ. Някой се помоли набързо и казва, че молитвата му била приета. Не, молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дишане и мислене, не се приема. Като се молиш, ще концентрираш мисълта си само към даден предмет и ще поемаш въздух дълбоко и бавно. При всяко вдишване, задържане и издишване на въздуха ще мислиш само за онова, което те интересува. Ако те боли стомах, ще мислиш за стомаха си; ако те боли глава – за главата си. Който не е упражнен в дълбокото дишане, нека задържа въздуха до две-три секунди, и всеки ден да увеличава задържането с още една секунда. Като увеличава задържането на въздуха с по една секунда, в продължение на един месец, човек ще задържа въздуха до 30 секунди. Ако може да задържа въздуха до 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, гръдна болест, стомах, парализия – всичко това изчезва. Следователно, чуете ли, че някой е болен, посъветвайте го да диша дълбоко. Ако не знае, как да диша, той се отпуща, ляга на гърба си и казва: Да бъде волята Божия! – Да бъде волята Божия, това значи, да движи човек ръцете и краката си свободно; да мисли, да чувствува и да постъпва, както Бог мисли, чувствува и постъпва. Човек трябва да се освободи от заблужденията, да разбира проявите си, както и тия на своите ближни. Някой се ръкува с приятеля си и стиска силно ръката му. – Защо? – Иска да му покаже, че го обича. Друг пък се ръкува, но едва се докосва до ръката на приятеля си. Той иска да покаже, че не се интересува от тия обикновени работи. Трети се ръкува само с два пръста. Изобщо, чрез ръкуването човек предава и взима енергия. Ако не диша дълбоко, човек не може да се ръкува правилно. Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да влезеш в стаята си, или в някой салон, пак поеми дълбоко въздух. Преди да говориш, пак поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като диша дълбоко чрез носа си, човек възприема Божието благословение в себе си. Като диша правилно, човек също така се храни правилно. Като диша и се храни правилно, всички процеси в организма на човека стават правилно. И тъй, искате ли да бъдете здрави, дишайте дълбоко. Заслужава човек да плати на лекар да го научи да диша правилно, преди да се е разболял. В бъдеще лекарите ще се занимават повече със здравите, да ги научат да пазят здравето си. Лекувайте се преди да сте се разболели. Лекарствата помагат на онзи, който диша дълбоко. Ако човек не диша дълбоко, никакви лекарства не помагат. Някой се гневи, сърди се на този – на онзи и после диша дълбоко. Не, преди да се разгневиш, преди да се караш , преди да говориш, дишай дълбоко. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори. Не спазваш ли това правило, думите ти нямат резултат: нито ти се ползуваш от тях, нито другите хора. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, да не внасяте смущение в сърцето си. Щом мислите за погрешките на хората, дишайте дълбоко, да се проясни мисълта ви. Дишайте дълбоко и вярвайте, че ще постигнете това, което желаете. Вярата е Божествено чувство, което събужда мисълта в човека и го заставя да работи. Като диша, човек трябва да бъде спокоен, да си припява мислено и да търси причината на болката си. Дишайте и пейте на болките си! Като заболеете от някаква болест, дишайте и пейте на болестта. На всяка болест пейте специална песен. Като дишате добре, вие ще можете свободно да излизате от тялото си, когато пожелаете. И тогава, няма да умирате от задушаване, както днес умират хората, но ще излезете свободно от тялото си. Ще поканите близките и приятелите си на угощение, ще пеете, ще се разговаряте и, като наближи часа на заминаването ви, ще се сбогувате с всички и ще им кажете: Сбогом, отивам в отечеството си, между своите близки. Който диша правилно, той е добър наемател и го задържат повече на земята. Ако дишате добре, можете да останете и 120 години на земята. Ако не дишате добре, едва ще изкарате 30 – 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Хората на земята дишат въздух. Като отидат в онзи свят, ще дишат етер, по-рядка материя от въздуха. Рибите живеят в по-гъста среда от човека – във водата, и оттам изкарват въздуха. Засега, единственото същество на земята, което диша съзнателно, е човекът. Затова е казано за него, че стана жива душа. И животните дишат, но несъзнателно. Като дишате, вие трябва да съзнавате, че приемате Божието благословение. Ако диша и не мисли, човек се намира в положението на животно. Най-дълъг живот на земята имат растенията, защото дишат правилно. И тъй, помнете, че всички болести и неразположения се лекуват с дълбоко и съзнателно дишане. За всеки човек има специални методи за дишане. Той ще се домогне до тия методи чрез своя вътрешен учител и лекар. Слушайте своя вътрешен лекар, т. е. Божественото в себе си. Той ще ви отправи в добър път. Ако не слушате вътрешния лекар, вие няма да слушате и външния. Като слушате своя вътрешен лекар, вие ще изправите всичките си недостатъци. Каквото ви липсва, ще го набавите; каквото не сте развили, ще го развиете. И тъй, ще дишате и ще пеете. Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си. Ако не диша правилно, човек заминава преждевременно за онзи свят. И на онзи свят не го приемат за ученик, ако не диша правилно. Като отиде на онзи свят, веднага ще го спрат пред райската врата и ще го накарат да прочете „Добрата молитва" с вдишване, задържане и издишване на въздуха. Ако не може да я прочете плавно, с дълбоко дишане, няма да го пуснат в рая. Онзи свят е добре организиран. Там всички хора са красиви, с отлични линии на лицето и на тялото. Там няма болести, няма страдания, няма и противоречия. Като знаете това, дишайте правилно. Дишайте съзнателно и с любов. Като станете от сън, преди да започнете, каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформяване на човешкия характер. Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и на ръцете му преждевременно се набръчква. Набръчкването се дължи на разстройство на черния дроб и на неправилно дишане. Щом започне да диша правилно, бръчките от лицето и от ръцете на човека постепенно изчезват. Някои избягват дълбокото дишане, защото се измъчвали. Какво от това? В човека има нещо инертно, което не обича да се измъчва. Нека се мъчи, няма защо да го жалите. Като се мъчи инертното, човек се възпитава. Същото се отнася и до малките деца. Ако не дишат правилно, те не могат да мислят и да чувствуват правилно. Съвременните хора дишат бързо и повърхностно, в една минута правят 20 вдишки и издишки. Значи, в една минута те взимат 20 въздушни обеди. Това е извънредно много. Като се учи да диша правилно, човек трябва постепенно да намалява вдишките, да дойде до два въздушни обеда в минута. Това се постига постепенно, в продължение на няколко години, а не изведнъж. Приложете дълбокото дишане и при гимнастическите упражнения. Като правите гимнастика, вие клякате на земята и се изправяте. При всяко изправяне на тялото вие поемате дълбоко въздух и го задържате в дробовете си, докато дойде време за клякане. Щом клякате към земята, издишвате въздуха. При повторно изправяне на тялото пак поемате въздух. Като правите упражненията с дишане, вие се концентрирате, а с това и упражненията се осмислят. Тогава и резултатът им е по-добър. 24. Беседа от Учителя, държана на 4. септември, 5 ч. с. 1940 г. София. – Изгрев. Закони за дишането

Розалина

Розалина

 

Прилежание, РБ 30.8.2013

Първото същество, което е започнало да мисли, е човекът. За какво мисли човек? Ще кажете, че човек мисли за много неща. За много неща мисли, но истинска мисъл е онази, която има за обект любовта към знанието. Като има любов към знанието, човек едновременно има и прилежание. Без прилежание нищо не се постига. Без прилежание няма знание, няма и любов. Като не се спират върху прилежанието, хората говорят за майчина любов, за братска и сестринска любов. Какво всъщност е майчината любов, и майката не знае. Тя мисли, че любовта й се отнася главно до грижите към детето й: да го окъпе, повие, нахрани, разходи на чист въздух и т. н. Майката се занимава по цели дни с детето си, без да го познава. Религиозните пък казват, че обичат Бога. Който обича науката, трябва да докаже това, всички да разберат, че той прави нещо за науката. Който обича музиката, също трябва да докаже това. – Как? – Ще вземе цигулката и ще свири. Който обича Бога, трябва да се различава от другите хора. Каквато мъчнотия да срещне на пътя си, той лесно се справя с нея. Мъчнотиите са задачи на хората. Ако вярващият и онзи, който обича Бога, не могат да разрешат правилно задачите си, нито вярата, нито любовта им са истински. – Как да обичаме хората? – Както себе си. Кой човек не обича себе си? И мушицата, и пеперудката обичат себе си. Вижте, какво прави пеперудката, когато предстои да вали дъжд. Тя предвижда това и предварително се скрива под някой лист на дърво, или на цвете, но така майсторски, че и при най-силния вятър, да не я вали дъжда. Тя внимателно пази дрешката си. С царска дрешка е облечена пеперудката. Ако дъждът намокри дрешката й, това е голямо изпитание за нея. Щом се намокри дрешката й, тя не може вече да живее. Ако прашецът на крилцата й се измие, тя не може да хвърчи, не може да каца от цвят на цвят, да си събира храна. С това тя губи условия за живот. И човек е облечен с такива дрехи, без които не може да се развива. Запример, способностите и дарбите са дреха на неговия ум, а добродетелите – дреха на неговото сърце. Изгуби ли тези дрехи, той оголява и се лишава от условия за живот. И тъй, искате ли да се развивате, пазете дрехата на вашите способности. Пазете дрехата и на вашите добродетели. Това се постига само с прилежание. Като прилежава, човек става цар и господар на себе си. Каквото каже, думата му навсякъде се чува. Ако отиде на нивата, с една дума само нивата се разорава; с една дума само житото може да се овършее; с една дума само житото се прибира в хамбара. Такъв човек живее в един уреден, организиран свят. Той е цар на себе си. Той сам си заповядва, сам изпълнява. Той е минал през прилежаниета и го разбира. Какво означава числото шест? Който владее числото шест, той може да се качва по планините, между снеговете; той може да слиза и в долините, при плодовете. Той знае кога и как да работи и кога да почива. Числото шест наричаме „закон на прилежание". Да бъдеш прилежен човек, това значи, каквото хванеш в ръката си, да го свършиш добре. Като имате поне шест сантиметра високо чело, вие разполагате с достатъчно почва, с достатъчно ниви, върху които да посаждате семената на своите мисли. По челото се познава умственото богатство на човека, както и богатството му в Божествения свят. Видите ли високо и широко открито чело, това показва прилежанието на човека. Челото на животните е много ниско, а някои почти нямат чело. Това показва, че те са крайно мързеливи. За да ги изкара от леността, от големия мързел, природата е създала паразитите, големите мухи, стършелите. Като кацат върху тях и ги хапят, животните, особено млекопитаещите, започват да се бранят с опашката си и бягат. По този начин те излизат от своята инертност. Животното не се интересува от нищо. Че звезди има на небето, че вятър вее, че слънце грее – нищо не го интересува. То се интересува само от ядене. Като се наяде, ляга да спи. Ако някой стършел кацне на гърба на вола, той скача и бяга в гората. Той казва: Бягайте, кавалерия иде! – Каква кавалерия? – Една муха, която е хиляди пъти по-малка от него. Говедото бяга, защото не иска да учи, а стършелът е негов учител, заставя го да учи. Често и хората бягат в гората. – Защо бягат? – От страх. Те бягат от учителите, които идат да ги учат. Неволята, сиромашията, грехът, болестите са все учители, от които хората бягат. Колкото и да бягат, тези уроци ще им се наложат. Хората бягат и от злото, но не подозират, че още живеят в него. Злото е неорганизиран свят. Наистина, ние виждаме, че мислите, чувствата и постъпките на човека още не са организирани. Той трябва да работи съзнателно, да организира своя свят, да организира силите на своето тяло. Казано е, че Бог създаде човека, но това още не значи, че го създаде съвършен. Човек има да работи много върху себе си, да се самоусъвършенства. Бог каза на Адама: „От всичките дървета на рая ще ядеш, само от плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото няма да ядеш". Адам и Ева не изпълниха заповедта на Бога. Те показаха непослушание, което говори, именно, за тяхното несъвършенство. И за земята е казано: „Земята беше неустроена и пуста". Сега аз няма да се спирам върху дървото за познаване на доброто и на злото, да го описвам. Опасно е това дърво. Само едно можете да знаете: то е едно от най-красивите дървета в света. Който го погледне, не може да не спре вниманието си върху него. Няма човек в света, който да не се е влюбвал в това дърво. То съблазнява даже силните хора. Желанието на човека към забогатяване, към слава, към придобиване на големи знания не е нищо друго, освен плод от забраненото дърво. За да не изпадне в съблазън, човек трябва да се изучава, да види, че всичко онова, което желае отвън, има го и в себе си. За да се изучава, човек трябва да бъде прилежен. Следователно, за да не потъне параходът ви, вслушвайте се в Божествения глас и проявете всичкото си прилежание, да изпълните Неговите заповеди. Мощен е Божественият глас! Когато Бог проговори на Адам и на Ева, те оживяха. Като не послушаха Божествения глас, те излязоха вън от рая, в широкия свят, да се мъчат. – Защо ги изпъдиха от рая? – Защото не учеха това, което трябваше, а се заеха с изучаване на странични въпроси. Раят е велика школа, с определена програма. Който влезе там, трябва да изучава предметите, които му се преподават, а не които той иска. Ако младата мома не учи уроците, които й се преподават, тя ще напусне рая. Бащиният дом е раят за момата. Ако не слуша баща си, момата ще излезе вън от бащиния си дом. Същото се отнася и за сина. Ако синът се занимава с любовни работи и не учи, бащата ще го изпъди вън от своя дом. Казвате: Какво лошо има в любовните работи? Има ли нещо лошо в женитбата? – Нищо лошо няма в женитбата, но, който се ожени, трябва да напусне рая. Женитбата е фалшив надпис. Като се жени човек, дават му табела, на която е написано, че влиза вече в Божествения свят, да учи. Вярно е, че човек учи в женитбата, но не е вярно, че влиза в Божествения свят. Какви по-добри уроци може да получи жената от мъжа, и мъжът от жената? Какви по-добри уроци могат да получат родителите от децата? Докато са малки децата, положението на родителите не е лошо, но като започнат да растат, те проявяват своите желания. Те искат да бъдат добре облечени и нахранени, да имат слуги на разположение, да бъдат богати, да разполагат с пари. И ако родителите не могат да задоволят желанията им, явява се спор между тях. Децата искат обяснение от родителите си, защо са ги родили, щом не могат да задоволят всичките им нужди и изисквания. Светът, в който съществуват такива желания, не е Божествен. Това е свят извън рая. Това е свят на погрешки и на заблуждения. В този свят се явяват всички противоречия, недоразумения, изкушения и т. н. В рая няма противоречия и изкушения. Там има само условия за изкушения. Който не прилага закона на послушанието, той се натъква на условията на изкушението. Вън от рая пък виждаме плодовете на изкушението. В какво седи погрешката на Адама и на Ева? Те проявиха непослушание. Змията изкуси Ева да яде от плода на забраненото дърво. Тя яде, но даде и на Адама да го опита. Заради непослушанието си те трябваше да напуснат рая. Като излязоха вън от рая, родиха два сина: Каин и Авел. Каин уби Авела. Убийството е първият плод от познаване на доброто и на злото. Каин уби Авела от завист, че жертвата на Авела била приета от Бога, а неговата – не била приета. Каин искал да вземе нещо от брата си. Следователно, когато човек върши някакво престъпление, казваме, че той иска да вземе нещо от брата си. – Как може човек да измие своите грешки и престъпления? – Чрез прилагане на закона на любовта. Преди да приложи любовта, човек трябва да я придобие. Някой иска да приложи любовта чрез насилие. Това е невъзможно. Любовта и насилието взаимно се изключват. Дето е насилието, там няма любов; дето е любовта, там няма насилие. Любовта се придобива по пътя на прилежанието. И тъй, започнете с прилежанието. Само така ще придобиете любовта, която носи щастие и блаженство за вашите души. Да обичаш някого, както трябва, това значи, да имаш най-малката възможност към придобиване на любовта. Като обичаш едного, ти ще разтвориш сърцето си за всички. Това значи, да придобиеш любовта. Като обичаш всички, ти постепенно отиваш към съвършенство. Съвършеният човек включва в себе си всички живи същества. Ще кажете, че е мъчно да се обичат всички. Мъчно е, но е постижимо. Защо трябва да обичаме? – Да придобиете онова, което нямате, и да усилите онова, което имате. От различните хора ще черпите различни неща. Като обичате някои хора, вие ще станете по-здрави, отколкото сте били; от любовта си към други ще увеличите добротата си; от любовта си към трети ще увеличите разумността си. И най-после, от любовта си към четвърта категория хора ще светнете, красотата ви ще се увеличи, ще станете подобни на ангелите. Наистина, слушали сте да казват за някого, че има ангелска красота. Тъй щото, искате ли да бъдете добри, разумни, здрави и красиви, обичайте всички хора. Това е капиталът на вашата душа. Някой казва, че може да обича, само ако вижда обекта на своята любов. Този човек живее във физическия свят. Друг казва, че се задоволява, когато чувства, че обича. Този човек живее повече в духовния свят. Трети казва, че му е достатъчно да мисли за човека, когото обича. Този човек живее в Божествения свят. За да бъде любовта ви пълна, трябва да съедините трите свята в едно. Само тогава вие имате истинската, положителна наука в живота. Какво представя пулсът на сърцето? – Говор. Животът, който Бог е вложил в човека, говори чрез сърцето. Той казва: Учи, работи, прилежен бъди. Като се разгневиш, пулсът пак казва: Не се смущавай! Бъди спокоен. Като се разболееш, пипни пулса си. Той ще ти каже, какво трябва да правиш. Вие носите богатството в себе си, а го търсите отвън. Вие не търсите духовния свят в себе си, а го търсите вън някъде. Ако не разберете сърцето си, никога няма да разберете духовния свят. Преди да дойдете до възвишения духовен живот, който е над вас и ви обгръща, както слънцето обгръща земята, вие трябва да разберете живота на вашето сърце, т. е. малкият духовен свят, който е във вас. И тъй, когато искате да знаете, какво е положението ви в Божествения свят, турете ръката си на челото. Вие пренебрегвате тия неща и се занимавате с математика, с философия, с финансови науки, с право и т. н. И това е добре, но освен вашата математика има жива математика, която определя отношенията ви с хората. Според тази математика, всеки човек е известно число, което вие трябва да знаете. Като знаете числото на човека, ще знаете, какви сили работят в него. Някои хора представят щастливи числа, а други – нещастни. Добре е, когато започвате някаква работа, да срещате хора от щастливите числа. Желая ви да бъдете прилежни, да срещате добри хора на физическия, в духовния и в Божествения свят. Когато срещнете някой човек, радвайте се. Ако той ви поздрави, зарадвайте се още повече. – Защо ви поздравява? – Той иска да ви каже, че е от нашите хора, т. е. той е с нас, а не против нас. Радвайте се на всички хора, които са с нас. Радвайте се и на ония, които не са против нас. Като срещнете някой добър човек, не чакайте той пръв да поздрави. Можете и вие да го поздравите първи. Сега, аз не искам да хвърлям много пъти мрежата си. Турете прилежанието по отношение на ума си, да учите. Поставете прилежанието към сърцето си, да развивате своите чувства. Никога не съжалявайте, че обичате, или че сте обичали. В света нищо не се губи. Всяко нещо става на своето време и място. Всички вътрешни противоречия в живота ви представят предмети за изучаване. Знаете ли, на какво се дължи неразположението, гневът, скръбта? Изучавайте тия състояния, за да знаете, как да се справяте с тях. Когато сте разположени, ще давате; когато сте неразположени, ще взимате. Когато сте радостни, ще давате; когато сте скръбни, ще взимате. – Какво трябва да прави човек, когато се разгневи? – Ако е жена, ще вземе метлата да мете; после ще вземе четката и ще мие. Ако е мъж, ще вземе мотиката и ще копае; после ще вземе брадвата и ще сече дърва. Който работи на физическия свят, разширява главата си; който работи в духовния и в Божествения свят, прави главата си по-дълга и по-висока. Обичайте ума си! Обичайте сърцето си! Обичайте и тялото си! Обичайте добрите хора! Обичайте и лошите хора! Само по този начин ще изпълните волята Божия и ще разберете, че човек не е нищо друго, освен малък свят, който се поддържа от Божествените енергии на възвишените светове. Нека останат в ума ви трите думи: вслушване, прилежание и изпълнение. Т. м. 21. Беседа от Учителя, държана на 30 август, 5 ч. с. 1940 г. София. – Изгрев

Розалина

Розалина

 

Учене и служене 2 (28 август 1940 г.)

Беседа - 57. Учене и служене 2 (28 август 1940 г.) Като започвате една работа, започнете я с песен в душата си. Това значи, да започнете работата си с любов. След това повикайте на помощ ума, сърцето и волята си – вашите слуги. Те знаят повече от господаря си. Щом умът, сърцето и волята участват в една работа непременно резултатът ще бъде добър. Слушайте слугите си, които ви са дадени в услуга. Слушайте ума и сърцето си. Не мислете, че господарят всякога стои по-високо от слугата. Христос дойде на земята да служи, да бъде слуга на човечеството, а не господар. Кой стоеше по-високо: Христос или хората, на които служеше? Кой стои по-високо: майката или детето? За да служи на света, човек трябва да бъде силен и да разполага с големи знания. Не е достатъчно само да служи човек, но той трябва да знае, с какво може да бъде полезен на ония, на които служи. Като знае, как да служи, човек отваря сърцата на своите ближни и се ползва от любовта им. Новото възпитание препоръчва на децата и на възрастните да дават. Сегашното възпитание се страхува от даване, да не би човек да осиромашее. Колкото повече дава човек, толкова по-добре за него; колкото по-малко дава, толкова по-зле. Давайте изобилно, а не разточително. Какво ще стане с живота на земята, ако слънцето не дава изобилно своята енергия? Какво ще стане с живота на земята, ако слънцето престане да изгрява и да залязва? Мойсей е казал на евреите да не си кланят на слънцето и на звездите, да не се правят никакви земни кумири и идоли. Той говори за външната дреха на слънцето. Ние не говорим за външното слънце, за неговата дреха, но за Онзи, Който е в слънцето и в Когото е слънцето. Светлината на слънцето не иде от самото слънце, но от Божествения Дух. Светлината е признак на онази мисъл, която Великият отправя към всички живи същества на земята. Тази светлина, именно, ни възраства и подкрепва. Без нея няма живот, няма мисъл, няма знание. За храненето: Като яде, човек трябва да върши това съзнателно. Щом иска да изяде една ябълка, той не трябва да пристъпва изведнъж към нея. Ще я подържи известно време в ръката си, ще разгледа цвета й, ще я помирише, ще се разговори с нея и тогава ще яде. Ще кажете, че нямате време да се занимавате с ябълката. – За всичко има време. Човек трябва да яде и да мисли за храната, която приема, както и за храносмилането. Ако не мисли, той се натъква на различни болести. Изобщо, мисълта на човека трябва да присъства във всички негови действия. За любовта : Следователно, без мисъл човек не може да се развива, а без любов нищо не може да постигне. Щом не люби и не мисли, човек не може да се ползва от Божиите блага. Той е подобен на тръба, през която водата тече само, без да оставя нещо. Дето е любовта, там всичко никне, расте, цъфти и зрее. Щом любовта изчезне, и животът се прекратява. Приложете любовта в своите градини, да могат цветята да растат и да се развиват. Човешките души са градините на живота. Поливайте градините си с любов, да не изсъхват. Поливайте вашите мисли и чувства – цветята на вашата градина, с любов, да получите от тях очаквания плод. Дайте път на любовта, за да се прояви тя чрез вашите мисли, чувства и постъпки. Постигнете ли това, вие влизате вече в реалния живот. Ако си недоволен от себе си, можеш ли да очакваш другите хора да бъдат доволни от тебе? Ти си недоволен от себе си, значи, сготвил си лошо ядене. Ако си недоволен от яденето си, и другите хора няма да бъдат доволни. Мярка за нещата е сам човек. Който е доволен от своите мисли, и близките му ще бъдат доволни. Който не е доволен от себе си, цял свят да го убеждава, че е гениален, той няма да се съгласи с тях. Всички хора са гениални, но главно в едно отношение – в погрешките си. Всеки е гениален, когато чупи и разваля нещата. Кой не е чупил стомни? В това всеки е гениален. Обаче, като рече да направи нова стомна, там не е гениален. Време е вече хората да започнат съзнателно да работят, да проявят своята гениалност. За приложението : Днес и вярващи, и безверници се оплакват от мъчнотиите живота – Защо имат мъчнотии? – Защото не прилагат това, което знаят. Всички хора говорят, какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора. Великите и гениалните хора са станали такива, защото ден и нощ са работили върху своя ум и своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житните зрънца, които Христос ви е оставил в наследство? Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес още в хамбарите на хората? Щом са житни зрънца, те имат условия да растат. Посейте ги на нивите си и търпеливо очаквайте техния плод. Какъв смисъл има да стоят затворени? От две хиляди години насам тия зрънца стоят в хамбарите и се пазят да не изгният. Посейте ги на нивите си! Нека изгният. Казано е в Писанието: "Ако житното зърно не се посади в земята и не изгние, не може да даде плод". Ако от две хиляди години насам семената на Христовото учение се посаждаха в земята, целият свят щеше да живее в изобилие и доволство. Следователно, ако със своите мисли, чувства и постъпки, като житни зрънца, човек не може да бъде полезен на себе си, най-малко може да бъде полезен на своите близки. За силата на мисълта: Мисълта има Божествен произход. Вслушвайте се в онова, което умът и сърцето ви говорят, за да разберете, каква сила се крие в тях. Лесно е да се каже, че не можете да направите това или онова и да не работите. Приложете вашата мисъл и вашата любов в действие. Отивате при някой болен, искате да му покажете, че го обичате. – Как ще проявите любовта си? – Като занесете цяр за болестта му. Като обичате някого, вие можете да му помогнете при всички условия. Когато обичате човека, ще намерите и лек за болката му. Като не го обичате, и лек не можете да намерите. Учител, който обича учениците си, знае техните нужди и на време им помага. Ако ученикът обича учителя си, и той познава неговите нужди. Когато учителят обича учениците си, всякога им е полезен. И ученикът, който обича учителя си, също така може да му бъде полезен. Оттук вадим заключението: който обича Бога, той може да бъде проводник на Неговия Дух. Щом стане проводник на Божествения Дух, човек се освобождава от робството. Той става господар на условията. Да бъдеш господар на условията, това значи, да бъдеш господар на себе си, да бъдеш лекар на себе си, да бъдеш и учител на себе си. Търсите ли лекар, потърсете го първо в себе си, а после повикайте някой лекар отвън, като асистент на вашия. Търсите ли учител, потърсете го първо в себе си, а после отвън. Външният учител ще бъде като асистент на вътрешния. Помнете: един е вашият Учител, Който е във връзка с всички учители вън от вас. Един е вашият Бог, Който е във връзка с всички богове вън от вас. Ако не познавате Учителя си вътре във вас, Който ви е дал светлина, да виждате и да разбирате нещата ясно, вие не можете да разбирате и външните учители. Ако не познавате Бога, Който е вътре във вас, Който ви е дал живот, вие не можете да познаете и да разберете окръжаващите неща. Служене се иска от сегашните хора – служене по любов. Каквото давате, давайте го със съзнание, че принадлежи на Бога, а не на вас. Ако имате пари, те не са ваши. Единственото ваше нещо е любовта, която се излива от сърцето ви. Всичко останало принадлежи на Бога. Когато предложите на някого да хапне заедно с вас, на вашата трапеза, радвайте се, че яде сладко. Не се страхувайте, че ще яде много. Давайте всичко с любов, да се благослови даването ви. Няма по-велико нещо в света от това, да върши човек всичко с любов. Най-малкото нещо, направено с любов, причинява голяма радост. Всичко, което е направено с любов, подразбира служене на Бога. Като работи с любов, човек всякога е доволен. Радвайте се на доброто, на силата, на красотата, на здравето на хората. Ако срещнете болни и слаби, пак се радвайте, защото можете да проявите любовта си към тях, да им помогнете. Помощта не е само материална, но и духовна. Изкуство е да съградиш една къща, но по-голямо изкуство е да поставиш добри хора в нея. При това, къщата трябва да бъде чиста отвън и отвътре, да има в нея ред и порядък. И в природата съществува ред, порядък и чистота. "И повярва човекът на речта, която му рече Исус". – Какво му каза Христос? – Христос му каза : "Аз съм пътят, истината и животът". Това значи: както Христос върви из пътя и изпълнява волята Божия, това може всеки човек да направи. Всеки може да следва пътя на Христа; всеки може да приеме истината и живота, които Христос проповядва. Като прилагате учението на Христа, изучавайте себе си, защото изпитанията идат. Всички хора ще бъдат подложени на изпит. Много естествено. Ученикът всякога се изпитва. Не се страхувайте от изпитите. И да грешите, няма нищо страшно. Като направите една погрешка, ще я изправите. С изправяне на погрешките си, вие помагате на ония, които идат след вас. Ако хлътнете в някой трап и навехнете крака си, вие ще имате грижата да запушите трапа. С това вие предпазвате от падане всички ония, които идат след вас. Следователно, запушвайте дупките, в които сте паднали, или които отдалеч още виждате, за да предпазите от нещастие ония, които идат след вас. Постъпвайте по същия начин и с ония мисли и чувства, които ви причиняват мъчнотии и страдания. Натъкнете ли се на такава мисъл, или на такова чувство, запушете ги, преди още да сте попаднали под влиянието им. Светът е място за приложение на любовта. Има Един, Когото можете да обичате на всяко време. Щом обичате Единния, ще обичате всички хора. Като обичате всички, ще обичате и Единния. Тази е правилната любов, която наричаме Божествена. Като обичаш един човек, ще обичаш всичко негово: и дрехите му, и очите му, и веждите му, и космите му. Това значи, да обичаш всички. Следователно, като обичаш Бога, обичай всичко, което е вън от Него. Светът се нуждае, именно, от тази всеобемаща любов. Кое е главното качество на любовта? – Служенето. Който обича, той е готов да служи. Той е на прав път. Който служи, той едновременно се учи. И като служиш, и като ти служат, ти пак се учиш. Учителят служи, а ученикът се учи от него. Като научи уроците си, ученикът започва да работи, т. е. да служи, а учителят го изпитва. Сега и вие ще учите и ще служите. Който не може да служи, не може и да работи; на когото не служат, не може и да се учи. Досега невидимият свят ви е служил, със своите разумни същества, а вие сте се учили. Отсега нататък вие ще служите, а те ще ви изпитват. И тъй, приложете любовта, макар и в най-малък мащаб. Всеки може да направи поне най-малкото добро. Всеки може да прочете една малка книжка с любов. Всеки може да посети един беден или болен с любов. Всеки може да посети своя приятел с любов. Всеки може да полее едно цвете с любов. Няма човек на земята, който не може всеки ден да прави по едно малко добро. Хората се молят на Бога и очакват Той да им обърне внимание. Доколкото те обръщат внимание на Божиите дела, дотолкова и Бог ще обърне внимание на тях. Следователно, доколкото вие обръщате внимание на картините на някой художник или на творбите на някой музикант, дотолкова и те ще обърнат внимание на вас. Ако не им обръщате внимание, вие не можете да се запознаете с тях. Вие можете да се запознаете с даден човек, само ако обичате неговия ум, неговото сърце, неговата душа и неговото тяло. Влезте в ролята си да обичате. Обикнете първо ума на човека, после – сърцето му, душата му, духа му и най-после неговото тяло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича. Това изисква новият живот от всички хора на земята. Обичайте всичко, което Бог е създал, за да обичат хората това, което вие създавате. Знайте, че зад всичко, за което мислите, седи човешкият ум. Зад всичко, което предизвиква човешките чувства, седи любовта. Зад любовта седи Божият Дух. 19. Беседа от Учителя, държана на 28 август, 5 ч. с. 1940 г. София. – Изгрев.

Розалина

Розалина

 

Дава плод НБ

1.За молитвата 2.За взаимоотношенията и как може да има хармония в тях. Два пъти не можеш да се изкъпеш в една и съща река = В света няма повторение на нещата. Всеки момент, всяка минута носи нещо ново 3.Не смесвайте любовта с това, което хората наричат страсти 4.Омраза и обида в Небето не съществуват. 5.Страданията са предисловие за един вечен хармоничен живот 6.Астрологията е съществувала като наука още от древността 7.Законът е следния: трябва да се насажда половината земя, а другата половина да бъде в почивка. Дава плод

Розалина

Розалина

 

Правото на Любовта – Утринно слово от Учителя, 12.05.1935 г.

Източник: 132. Правото на Любовта – Утринно слово от Учителя, 12.05.1935 г Правото на Любовта Като се стремите да влезете в духовния живот, не мислете, че трябва да придобиете само знания, но те трябва да се приложат, да се съчетаят със знанията за физическия свят и така да се осмислят. Представете си, че имате десетки или стотици семена от различни плодове, които държите в кутии, без да ги садите. Като дойде някой приятел в дома ви, вие веднага изваждате семената и му ги показвате: толкова семена имам от ябълки, толкова от круши, от дини, от пъпеши. После му разказвате, от каква порода са семената, при какви условия се развиват и т.н. След това пак ги слагате в кутии и ги оставате настрана. Голямо, но неизползвано богатство представляват тия семена. Докога ще ги държите затворени и вие не знаете. Най-после решавате, че бъдещото поколение, което идва след вас, ще използва семената. Често духовните хора приличат на тези със затворените семена в кутии. Те имат велики идеи и стремежи, но ги държат затворени в кутии, не ги поставят в земята да израстат, да вкусят един ден от техните плодове. Смисълът на живота се заключава в това, именно да опитате плодовете на вашите мисли, чувства и постъпки. Съвременните хора говорят за далечни и близки неща до съзнанието си, откъдето произлиза разбирането и неразбирането на нещата. В такъв случай, кой човек може да ви бъде близък и кой - далечен? Близък човек може да ви бъде само този, който в трудни моменти ви се притичва на помощ. Не може ли да ви помогне в такива моменти, той не е ваш близък. Кой може да бъде в помощ на човека във всички трудни моменти на живота му, освен Бог? Значи, Бог е първият, Който може да се нарече близък на човека. Силният всякога дава на слабия. Той задоволява нуждите му на всяко време. Затова от устата на всички слаби, малки същества чувате думата "дай". Силният дава, но се ползва с правото да взима. Какво прави пчеларят, когато иска да вземе мед от кошерите на пчелите? Той отива при кошерите и се готви да вземе мед, но ако пчелите не дават меда си, той ги опушва, замайва ги и свободно си взима, колкото желае. Ще кажете, че това е насилие. Обаче, господарят казва, че това е негово право. В какво се заключава правото на човека? Ако видиш, че някой човек се е натоварил толкова много, че пъшка под тежестта на товара си, ти имаш право да отнемеш част от теглото му, да го облекчиш. Или ако видиш, че някой е олекнал толкова много и губи равновесието си, ти имаш право да го натовариш малко, за да не се вдигне във въздуха от лекота. Следователно, право е на човека да отнеме част от товара на онзи, който се е натоварил чрезмерно и да натовари онзи, който е олекнал много и губи естественото си равновесие. Накратко казано: човек има право да отнеме, има право и да даде. На физическия свят любовта се изявява, именно, чрез даване и взимане. Който не спазва тези прояви и не знае, как да постъпва, той не разбира любовта. За пример, някой знае, че любовта, и дава, и взима, но не знае, кога как да постъпва, поради което взима, където не трябва и дава, където не трябва. Като види някой натоварен, той го товари още, като мисли, че изпълнява закона на любовта. Другаде вижда, че някой е олекнал до крайност и той отива при него да взима, още повече го разтоварва. Човекът на любовта знае, кога да товари и кога да да разтоварва, т.е. кога да дава и кога да взема. Сега и вие слушате, какво ви се говори и си казвате: Кого ли ще улучат днес? Щом мислите така, или вие не сте попаднали на добър стрелец, или сте опиянени, че не можете да разберете, какво ви се говори. Ако приемете, че куршумът има отношение към всички, вие сте на прав път и ще се ползвате от думите на говорителя. Не мислете, че се говори за този или за онзи, но приемете, че всичко е за вас. Иначе, ще изпаднете в положението на онзи баща, при когото дошли да искат дъщеря му за снаха на неговия богат съсед, но той не разбрал, какво му говорят. - Защо не разбрал? - Защото или сватът не знае добре да стреля, или бащата не е попаднал на фокуса на стрелянето. Ще приведа този пример. Един селянин имал красива, добра и разумна дъщеря, а съседът му, богат чифликчия, имал млад, добър син. Чифликчията искал да вземе дъщерята за жена на своя син, но не се решавал да отиде сам, затова изпратил един свой познат, да говори от негово име. Сватът отишъл при селянина и решил да постъпи малко дипломатически. Той започнал: Комшо, имаш няколко ниви, но една от тях много ни харесва. Житото и е добро, вкусно, едро, можеш ли да ни дадеш тази нива? - Нивата не мога да ви дам, но като я ожънем, ще ви дам семе, да си посадите идната година. Не се сеща човекът, че нивата е дъщеря му. След това сватът продължил: Много ни харесва градината ви, съседът иска да я вземе. Хубави цветя имате, добре е уредена. - И от нея можем да ви дадем семена, каквито желаете, но градината не си продавам - казал селянинът. - Какво излязло от сватлъка? - Нищо. Селянинът не разбирал от толкова отвлечена дипломация, но и сватът не бил добър дипломат, не улучвал в целта. Следователно, пазете се да не изпаднете в положението на този дипломат, да очаквате само на Бога, Той да ви помага. Бог помага, но вие трябва да посеете семките, а не да ги държите в кутии. Бог благославя онези, които посяват семето. Като го посеят, Той ще изпрати светлина, топлина и влага, да израсте, да върже плод и да узрее. Ето защо, отворете сега кутиите си, в които от години събирате семена и вижте, кои от тях са годни за посяване. Щом разчитате на тях, посейте ги. В духовния свят всяко семе представлява същество, с което можете да се свържете. Но и това не е достатъчно. Истинска връзка е тази, на която и двете страни могат да разчитат: семето на вас, а вие - на него. Следователно, поддържайте онези връзки, при които отношенията са правилни: вие да разчитате на приятеля си, но и той да разчита на вас. "Да благовествам на смирените". Само онзи може да благовества, който е готов да предаде на хората великата истина, която освобождава. - От какво трябва да се освободи човек? - От всичко, което се е наслоило в съзнанието му от далечното минало. Това става не само с обикновените хора, но и със светии, с хора, които посветили живота си на служене. Срещате някой свят, благочестив човек, който служи на Бога от сърце, но се оплаква, че преживява известни изкушения. Моли се, пости, работи, но изкушението го дебне от една и от друга страна. - Защо? - То идва от съзнанието му, в което се е наслоило миналото. Много животи са нужни, за да се изчисти съзнанието на човека. - Аз живея чист живот. - От колко време? - От 20-30 години. - Това не е достатъчно. Огън е нужен, за да изгори нечистото. Идва огънят, който ще пречисти съзнанието на обикновения човек и на праведния. Всеки трябва да бъде готов да издържи на този огън. Защо се мъчи благочестивият човек? Трябва ли да се изкушава той? Съблазънта и изкушенията неизбежно ще дойдат за всички хора - праведни и грешни, но трябва да знаят, как да се справят с тях. Ако праведният се изкушава с някоя млада, красива мома, той трябва да я отхвърли от ума си като чуждо имане. Чуждото никога не се взима. Не е страшно, че изкушението идва; страшно е, ако му се подадеш. Какво лошо има в това, ако посаденото семе даде лош плод? Това е негово качество. Щом плодът е лош, ще го сложиш настрана, няма да го ядеш. - Ще изгние. - Ти не мисли за това. Все ще се намери някой да го изяде, без да му причини някаква вреда. Неговият стомах понася такива плодове. За праведния, обаче, който се е предал в служене на Бога, изкушението е лош плод, който ще разстрои стомаха му. Тогава и той ще страда и окръжаващите ще страдат. Има неща в живота, които не си съответстват. Направите ли опит да ги съчетаете, вие ще се натъкнете на най-големите нещастия. Невъзможно е светията да живее заедно с една обикновена, светска мома. Първата му работа ще бъде да я обърне към Бога. Като я види модерно облечена, с украшения, той ще я посъветва да се облече скромно, да хвърли украшенията, да се моли по няколко часа на ден и така ще я направи нещастна. Тя не може да разбере, защо да свали модерните си дрехи, защо трябва да се моли на Бога по три-четири часа. Това положение е непоносимо за нея. Тя не може да издържи на него и едно от двете и предстои: или да бяга далеч някъде, или да приеме тежкото за нея бреме и да стане нещастна. Като знаете това, не изнасилвайте собствената си душа, не я товарете с неща, които тя не може да направи. Не изнасилвайте и душата на своя ближен. Човек трябва да бъде свободен, да прави това, което душата му желае. Където съществува насилие, там животът е неразбран. Където е свободата, там е разбирането. Как трябва да постъпи праведният или светията с красивата мома? Щом я види добре облечена, с украшения и с грижи само за себе си, той трябва да я остави свободна. Ще кажете, че тя върти момците. - Нека ги върти. Воденицата мели жито, докато се върти воденичният камък. Щом престане да се върти, житото не се мели вече. Следователно, докато главата се движи и върти на една и на друга страна, човек мисли. Щом главата престане да се върти, мисълта изчезва. Пророкът казва: "Духът на Господа Иеова е върху мене". Това значи: Любовта на Господа е върху мене. Дойде ли любовта в душата ти, всичко можеш да направиш. Преди още да е влязла любовта в душата, ти започваш да вършиш неща, за които не си готов. Как ще изправиш живота си без любов? Или как ще изправиш ближния си без любов? Любовта оправя нещата. Следователно, не се бъркай в Божиите работи. Бог има предвид нуждите на всички същества и ще ги задоволи навремето им. Той има предвид всички хора и когато дойде времето, сам ще ги оправи. Не си поставяйте задача да оправяте хората. Оставете ги да се проявяват такива, каквито Бог ги е създал. Нека всеки човек прояви това, което е вложено в него. Ако искате вие да го изправите, можете да се опитате, но ще знаете, че както постъпвате с другите, така ще постъпват и с вас. Да се върнем към правото на любовта. Ако обичате един човек, имате право да снемете част от товара му, да го облекчите; ако пък е много олекнал, имате право да сложите нещо на гърба му, да не губи почва под краката си. Мислите ли, че ако постъпите с човека така, няма да ви обича? Той ще ви обича, защото му давате условия да расте. С любовта си, вие го посявате, както посявате семената, заради което един ден ще се ползвате от плодовете му. Плодът казва: Изяж ме, но семката ми посей. Трябва ли, като живеете в такова изобилие, да бъдете недоволни? Вие сте недоволни, че дините, които сте посели, не са хубави. - Кой е виновен за това? Каквото е семето, такъв ще бъде плодът. Ако не сте доволни от плода, следващата година ще посеете по-добри семена. - Съжалявам, че семената били лоши. Това значи: съжалявам, че съм обичал еди-кого си. - Не съжалявайте, че семената, които сте посели, били лоши. С други думи казано: не съжалявайте, че сте обичали даден човек. Не е лошо, че сте обичали; лошо е, когато продавате семената на любовта. Семената и не се продават, но се сеят. Ако първата година не дадат добри плодове, втората, третата година ще дадат добри плодове. Дойде ли някой в бостана ви, да си хапне от вашите дини, ще му кажете: Ако можеш да ядеш от дините ми, както аз ям и ако можеш да направиш за тях това, което аз правя, седни да ядем заедно. Ако не можеш да направиш това, ти не си за моите дини, иди на друг бостан. Прилагайте разумно любовта, та като заминете за онзи свят, да съзнаете погрешките си и да разберете, че там нямате условия да ги изправите. Ето защо, докато сте на земята още, оглеждайте се в хората и се изправяйте. Красивият човек е огледало, в което можете да се видите и да се изправите. Силният човек е друго огледало. Изобщо, всяка добродетел е огледало, в което можете да се огледате и изучавате. Най-доброто огледало за човека е любовта. Като люби, той всичко вижда, но мълчи, нищо не говори. Ето защо, като влезете в областта на любовта, трябва да мълчите. Каквито противоречия и да имате, трябва да виждате красивото и доброто, които се крият в тях. Зад всяко страдание и мъчение се крие едно велико благо. Който не може да намери това благо, той не разбира смисъла на страданията. Ако се беше отказал от страданията, Христос нямаше да бъде известен на света. Той доброволно прие страданията, които Бог Му даде, за което, именно всякога ще се ползва с Божието благословение и с името Син Божи. Не само настоящето, но и бъдещето е на Христа. Сега и аз, като изучавам живота на хората, виждам, че наистина, страданията носят блага. И досега още не съм намерил изключения от това правило. Зад всяко страдание се крие радост и зад всяка радост - страдание. Страданието пише върху лицето на човека. Няма човек на земята, на чието лице страданието да не е написало нещо. Когато Бог слезе на земята, между хората, Той всичко ще заличи. Затова казваме, че Бог примирява човека с противоречията. "Така Господ Иеова ще направи, правдата и хвалата да прозябнат пред всичките народи". (- 11 ст.). Като говорим за любовта, това не значи, изведнъж да станете светии. Човек постепенно се повдига. Какво означава светията? Какви са качествата му? Светията осветява пътя на хората. Той внася живот и свобода в човешката душа. Къщата на светията има три врати, които всякога са отворени. Това са вратите на любовта, мъдростта и истината, през които хората влизат и излизат. Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява. 29. Утринно Слово от Учителя, държано на 12 май 1935 г. София. – Изгрев.

Розалина

Розалина

×