Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    14
  • коментара
    18
  • прегледа
    17326

Всичко, което можеш да си представиш, е истинско

Sign in to follow this  
Ася_И

703 прегледа

Много учени и творци са се опитвали да обяснят какво точно представлява въображението, но никой от тях не е успял. Това е така, защото то не трябва да бъде обяснявано, а да се превърне в градивна представа за живота, в действие, което да утвърди качествата на личността в желанието и да осмисли своя житейски път и отношението си към хората. Спомням си за една творба на прочутия разказвач О’Хенри, в която неуспял художник създава шедьовъра на своя живот – зелена клонка върху прозореца, с която успява да внуши на болно, неподвижно момиче, че навън е пролет и по този начин да му подари още мигове живот чрез надеждата и красотата, които му дава. Фактът, че имената на героите и детайлите на случката се избледнели в съзнанието ми, а в него е останало въздействащото послание, красноречиво говори колко много то ме е обогатило, превърнало се е в морална истина за мен и е станало част от светогледа ми. В съзнанието ми е останал и споменът за бедните, но благородни Елин Пелинови герои от разказа „Косачи”, които си разказват приказки, за да се противопоставят на тежката реалност, обрекла ги на изнурителен труд и недоимък, откъснала ги от родния край и семействата им. Никога няма да забравя и никога няма да мога да овладея вълнението си от простите думи на Благолажа, в които се крие толкова топлота и романтика „Това е приказка, разбираш ли... Защо ти е истината. Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?”

Човешкото въображение е необятно. В него можем да бъдем герои, макар и в действителността да не сме такива. Можем да се съмняваме и да преоткриваме всичко, дори когато отделната истина е приета като универсална за човечеството. Това, което си представяме, за нас е истина, защото то ни дава смисъл, надежда, копнеж. Учи ни да сме достойни личности, да преодоляваме изпитанията, да търсим светлината и да вярваме, че я постигаме. Живеем бурно, целеустремено, непрекъснато правим някакви планове, реализираме ги или се проваляме... търсим себе си! Търсим човека, който ще ни помогне да открием магията на живота. В този духовен път влагаме цялата си същност, пресътворяваме действителността по такъв начин, че да се превърне в истина и смисъл на живота за нас. Надвишаваме себе си в опита си да разберем света и да постигнем хармонията чрез богатството на въображението си, в което страстите на душата се превръщат в светли прозрения за естеството на живота.

Фантазията преодолява границите, които времето и пространството поставят и докато във виртуалното пространство комуникацията е практическа, то във въображението общуваме с душите си. В него можем да видим всеки човек такъв, какъвто ние искаме да бъде. Разбира се, можем и да принизим образа на всеки, водени от негативни мисли и емоции. Ако съумеем да спрем в тези свои представи, преди да са ни разрушили, те ще се превърнат просто в духовно пречистване. Така ще можем да възстановим равносвесието си и да продължим напред с позитивна нагласа към другите хора. Истинско е всичко, което ни прави съзидателни личности, щастливи хора „откриватели” на доброто в живота. Реалността няма граници, защото освен физическо, географско, тя е и духовно понятие, динамична и многообразна връзка между човешките представи за живота и света. Важното е в това космополитно пространство да не изгубим себе си. Лабиринтът на илюзиите е примамлив, но опасен, ако прекъснем нишката на Ариадна, няма кой да ни спаси.

Човекът е търсещо, творящо същество. Търсим, за да поддържаме жив духа си, да открием смисъла и да потиснем страха си от небитието. Творим, за да премахнем завесата между видимите и невидимите неща и да изпълним естеството със своята същност и душа.

Изкуството е свят на представи и копнежи, в който въображението слива страховете и радостите на душата и ги „материализира в съзиданието и копнежа по бъдещето”. Митологията е един паралелен на реалния свят – свят на надеждата, в който винаги можем да открием упование, вдъхновение да преоодолеем изпитанията, закрила. Изкуството и митологията сякаш си дават среща в образа на знаменития идалго Дон Кихот, който превръща своя въображаем свят в реалност чрез несъкрушимата сила на добродетелите и идеалите си. С това неговият образ е вечен. Такива образи ни дават вдъхновение да мечтаем и да вярваме, че мечтите ни могат да бъдат осъществени.

Всеки човек живее в два свята. Единият е видимият за всички, а другият е тайният свят на нашите съкровени чувства, мечти и представи. Кой от тях е по-истински – това ще остане вечна загадка.

Иван - 15 години

Sign in to follow this  


1 Коментар


Recommended Comments

Много хубаво го каза :feel happy: , че въображението "не трябва да бъде обяснявано, а да се превърне в градивна представа за живота, в действие, което да утвърди качествата на личността в желанието и да осмисли своя житейски път и отношението си към хората" и "Фантазията преодолява границите, които времето и пространството поставят". Като творческа сила то ни служи като спасителен пояс в океана на живота и сред хората, забравили за неговата магия и потънали в общоприетите "истини" че нищо не зависи от тях, че са просто-смъртни, обикновени ....

Сподели този коментар


Линк към коментар

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×