Някой сънува лицето ти снощи.

В края на лятото, в стъпките…в пясъка.

Просто въздишка е зимата още.

Или пък…с тъмното птица очаква.

Някой до късно към пътя поглежда.

Всички следи заличил…всички прагове.

Пресен е вятъра…още нагарча.

В сламена прежда търкаля лятото.

Като въздишка. Или докосване

В белите думи, зад мрака останали…

някой те чака. В сърцето износил

Всички раздели. И разстояния.

Някой те чака…счупил стъклото

с дъх за студена и дълга зима.

Като въздишка…или докосване…

все едно – още те имам.