Като сянка е тази завеса.

След прожектора капе. В метафори.

В прах от сцената.

В прах от лицата.

В кръгли мисли, поети без нафора.

На последния ред са актьорите.

(Ние - стари и смешни столове.)

В прах от сцената лепне умора.

Или в сън – до неделната гроздова…

2

Нейде с тихото лягат лозниците.

И светлеят в окото на дрозда.

Между зъбите скърцат личности.

Скрили в пазва ланшните гвоздеи.

Прах ти казвам…Попива ракията.

И гласа и затрива. По масите.

Покрай равния гланц на мастилото

всички доноси лягат. До втасване…

3

Пари въздухът. От оптимизъм.

Има дежурни. ( Как ръкопляскат…)

Скърца по нощния лист победителят.

И до утро търкаля душата…

Сто грама само –

до пълно окръгляне.

После поемам…без нафора.

Някъде в 3 с този дим от Горубляне

всичко потъва. В метафори…