Любовта си тръгна. Като просяк.

В снимка от средата на октомври.

Тръгна боса…не задаваше въпроси.

Сънена. Без грим.

И с друг. Във погледа…

В мен захвърли чашата си болка.

И опръска виното нощта ми.

Всички дни заключи. Във посоки.

После свирна…без да се обърне.

Късна птица… не летяла.

Сън. И праг от тишината.

Зъзне в мен. С очи за тебе.

Стрък от циганското лято…