Гласовете си

бавно събирахме.

В листопада сребрист

на ноември.

Тишината внезапно свършваше.

С бреговете на твоята усмивка.

И събудени,

тука изстиваха

всички спомени от мастилото.

Или късните думи

в шепа

зад завоя, останал след зимата…

2

Самотата си тръгваше. С лятото.

Зад смокините. Кея. И залеза.

Гласовете ни бавно се спускаха

с мокри стъпки. В студения пясък.

А косите ти спряха в картината

цветовете на всички посоки.

Бяха тъмни и топло ухаещи.

Бяха някакво мое очакване…

3

Двойна вечер.

Реалност… и минало.

Ти си две измерения вплетени.

Или след вятър

прибрала тържествено

всички букви

от платното на слепия…

4

Гласовете ни бавно заглъхваха

край висящия мост на умората.

(А навън самотата прелиташе.)

От очите на нощните хора

дорисувах съня в твоето име...

или тихо си казахме ”сбогом”.