Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    15
  • коментара
    52
  • прегледа
    25432

Приказчица за вятърка


infinity1305

576 прегледа

noel32.jpg

Вятърка се засмя звънливо и приседна на крайчеца на едно пухкаво облаче. Малките бели семенца, които грижливо беше посяла и дни наред топлеше и закриляше, вече бяха големи красиви растения и сипеха снежните си цветове над земята.

Размята коси и духна силно към тях за да ги разпръсне навсякъде. Трябваше да покрият всяка полянка, всяка горичка, да застелят пухкав килим по пътечките, че много хора щяха да минат по тях. Беше надникнала в писъмцата им, които пишеха всяка година и беше видяла, че ще празнуват Рождество. Весело прелетя над заспалите къщици и закачливо чукна по нослето един голям морков - някой го беше гризнал отстрани, а после го бе набучил за нос на един снежен шишко. В съседския двор имаше проточени връвчици с разноцветни панделки и лампички, а до колибката на един пухкав самбернар видя миниатюрна дървена люлка, в която спеше още по-миниатюрен младенец и около него летяха дървени ангелчета. От там хукна към кулата на градския часовник и завъртя стрелките му, да ги събуди. Не биваше времето да закъснява щом радваше хората. Потанцува върху шапчицата на един комин, търкулна се по покривите и със смях прескочи сградата на училището. Сега то беше тихо и тя чу как блаженно похърква. Премина набързо и над големия градски парк, разреса с тъничките си пръсти косите на елхичките, подръпна белите им премени и поседна да си поеме дъх. Изведнъж се натъжи. Никъде не видя малкото врабчово гнездо, което наесен беше съборила без да иска. Тогава грижливи ръце го бяха закрепили обратно, а после видя малки глупави врабченца да зъзнат на електрическия стълб. Сърчицето и зазвъня от тревога. Хукна да го търси и не след дълго го забеляза килнато настрани да помръдва и да се поклаща. Приближи лекичко, извади мъничка вълшебна свирчица и засвири... Свиреше тихо, така че само в сърчицата си да я чуят, а от свирката се изсипваха безброй снежни тичинки и завиваха малките птичета, заспали на студа. Усмихна се. Никак не бяха глупави тези сиви хвъркатковци. Знаеха като нея, че Той се ражда всеки ден, дори всяка минута в разтворените сърца и се чудеше защо хората искат да празнуват Рождеството Му само веднъж в годината.

0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...