Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    32
  • коментара
    15
  • прегледа
    20376

писмо


парнар

881 прегледа

Прибери се по светло…

от деня – в своята вечерна къща.

И от стая на стая

подреди в чекмеджета минутите.

После думите скрий.

И на раклата в пазвата

остави да потънат

следите от твоите сънища.

Прибери се по светло –

не замръквай в дъха на върбите.

И при лунната сянка не спирай.

Не прекрачвай ти мрака и никога.

Само сън е водата без бряг.

И без вятър от билото.

Преминава през теб.

И изтрива следи на преминали…

Прибери се по светло.

Тази нощ ще изгоним

от раклата думите.

Остави есента

да жълтее до прага…там,

където пресича лицата си пътят.

Аз не знам докога ще е жива

водата в мен. Докога ще говори.

Докога ще рисувам със думи

лицето ти вечерно.

Аз ще зная за теб…

ще усетя дъха ти от стръмното.

Как пресича в мен мрака.

И разпалва телата на нощните въглени…

Прибери се по светло…Само с миг

ни разделя завоят.

И замръква в следи моето тяло,

нататък…след черното.

Прибери се по светло.

В някой ден.Там…от края на времето.

Оцелелите стъпки те чакат

до прага ронлив на съня ми.

2 Коментара


Recommended Comments

Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...