Тъкачът на мечти
Entry posted by Станимир ·
1374 прегледа
Мат затвори очи. Искаше му се да успее поне за кратко да се откъсне от реалността. Имаше нужда от убежище – от укритие, където да остане сам със себе си. Искаше му се някак да успее да събере разпилените от сполетялата го изненада свои мисли, и като че ли спомените бяха най-подходящото място за целта. Завърна се към детството си – към безгрижието в което бяха разцъфтели първите му светли блянове. Припомни си и младостта, и зрелостта, и всичко останало. Целият му живот бе изпълнен с мечти. В радост и в болка, в самота и сред приятели, той неуморно рисуваше във въображението си картина след картина, влагайки във всяка една от тях цялата красота и любов на които бе способен. Всяка негова мечта представляваше един малък свят, изпълнен със светлина и надежда; свят, където душата му можеше да се рее свободно, необезпокоявана от лепкавите пипала на ширещата се сивота. Във фантазиите му хората бяха топли, искрени и винаги изпълнени с доброта и загриженост. Там всички живееха в хармония, сътрудничество и взаимно разбиране. Красив бе животът в мечтите на Мат! Но той не просто мечтаеше, а твърдо вярваше, че един ден хората наистина ще заживеят по този начин. Знаеше, че всичко може да бъде постигнато, стига човек истински да го пожелае. Мат в никакъв случай не бе от наивниците, опитващи се чрез фантазиите си да избягат от бремето на действителността. Не, за него мечтите бяха един идеал, към който винаги неотклонно се бе придържал през живота си.
Разходката в спомените, като че ли се оказа ползотворна, тъй като бурята в съзнанието му бе поутихнала. Мат отвори очите си бавно и предпазливо. Наоколо, разбира се, нищо не се бе променило, но за сметка на това, самият той вече беше малко по-спокоен. Вълнението обаче не си бе отишло съвсем и по всичко личеше, че то задълго щеше да остане негов спътник. И нямаше как да бъде по друг начин, защото пред погледа му се простираше неговият свят – от неговите мечти! И даже, още по-хубав! Мат пристъпи неуверено, с туптящо от вълнение сърце, или поне чувството бе такова, защото нямаше как това да е сърцето му: прекрасно помнеше смъртта си. Тя обаче в момента изобщо не го интересуваше. По-важен бе животът, който чувстваше в себе си, а също и около себе си. Усещаше се сякаш в огромен океан, свързващ го с всичко останало. Целият свят беше жив! Небето, планините и полята бяха обагрени в цветове, неописуемо по-богати от познатите му досега. Навсякъде изобилстваше от светлина, защото всичко наоколо я излъчваше. Птиците и цветята бяха неповторими по своята пъстрота, а разнообразието им бе смайващо. Хората бяха облечени с най-различни дрехи, отразяващи всевъзможни вкусове и предпочитания, но винаги в светли и ободряващи тонове. Наоколо се виждаха и постройки. Някои от тях приличаха до голяма степен на познатите му, докато други бяха съвсем причудливи и необичайни. По-късно Мат щеше да разбере, че много от нещата, които вижда, въобще не бяха необходими, но преобладаващата част от хората, все още под влиянието на своите привички, ги сътворяваха. Да, именно „сътворяваха“, защото тук всяко едно желание мигом придобиваше видима и осезаема форма. Личната собственост бе съвсем излишна, но не всички осъзнаваха това. Те не можеха да допуснат до себе си всички възможности, които този свят им предоставяше. Много хора например държаха да имат врати на своите къщи, въпреки че с малко усилие на мисълта си можеха да преминат и през стената. Да оставим настрана, че и самите къщи, всъщност, бяха излишни. Не бяха малко и тези, които продължаваха да се придвижват пеша или чрез превозни средства, просто защото нямаха достатъчно вяра и въображение за да полетят. Но като цяло всичко наоколо можеше да се опише с две думи: красота и разнообразие. Това беше свят, който дори и да имаше своите несъвършенства, бе напълно недостъпен за грубите и поробващи желания и стремежи, характерни за живота на Земята.
Не измина много време и Мат разбра, че дните му нямаше да преминават безцелно и напразно, подобно на разбиранията, които хората често имаха за Рая, Валхала, Нирвана и всякакви други светове и състояния на безгрижно блаженство. Тук за всеки се намираше някакво подходящо и полезно занимание и, що се отнася до Мат, първата възможност, която му беше предложена и която, разбира се, той не отказа, бе – да мечтае! И, ако трябва да бъдем още по-точни: Мат щеше да помага на хората да мечтаят – да им изпраща светли идеи и да ги вдъхновява! Едва ли някой може да опише с думи чувствата, които един мечтател може да изпита в подобен момент. Цялото му същество бе преизпълнено с радост, възхита, любов, благодарност и едно непознато чувство, породено от съприкосновението му с Великата Мъдрост управляваща Вселената, частица от която Мат удивено докосваше. Усещаше себе си изправен пред Безкрайността и сякаш неразривно свързан с нея. Беше толкова мъничък и толкова щастлив!
Няколко мига по-късно след като вълната от чувства поотмина, той се реши да опита и да види как ще се справи с новата си работа. Вглъби се дълбоко в себе си и... сякаш не мечтаеше, а сътворяваше приказни живи същества. Толкова чисти, толкова светли бяха образите, които Мат създаваше, а любовта и загрижеността с която ги изпращаше към Земята, можеха да накарат човек да си помисли, че с всеки образ той подаряваше на хората и частичка от собствената си душа.
А там долу, хората дори и не знаеха, че живеят в океан от всевъзможни образи и идеи. Някои бяха отблъскващи и груби, други – заблуждаващо красиви и привлекателни, а трети – направо магически. Последните бяха дотолкова мощни и вдъхновяващи, че дори понякога успяваха да променят изцяло живота на успелите да се докоснат до тях. Това обаче ставаше изключително рядко, защото със своите желания и мисли хората създаваха около себе си толкова мрачна и плътна обвивка, че тези светли вестители от небесата не можеха да достигнат до умовете им. Но понякога и това се случваше, и в тези изключителни мигове, там някъде, в един приказен и непонятен за хората свят, сърцата на техните създатели, запламтяваха в щастие и надежда, като неуморно продължаваха да изливат над Земята своите възхитително-красиви лъчи от светлина.
3 Коментара
Recommended Comments