Защо?
Entry posted by Ася_И ·
821 прегледа
Защо съм тук сега, а не накрая, от другата страна? Защо мечтая за хубава съдба, хубав живот на тая пуста Земя? Защо мисля за моята съдба, когато и от капка не мога да я променя? Защо искам това, което не е в моята ръка, защо искам онова на накрая, накрая на света? Защо търся, търся радостта, търся любовта и мира на тая земя, пълна с омраза и война? Как да открия светлината след като съм поробен от тъмнината?
Коя да избера от двете страни – реалността или нереалността? Коя е по-истинската, коя е вярна спрямо съдбата, коя удовлетворява душата, а не главата?
Питам си се аз защо стоя, защо пиша това? Може би търсейки отговори въпроса защо съм тук, а не или където и да е било на тази земя? Защо тук, където е по-добре отколкото на някои места и по-зле, отколкото на други? Това ли е моята съдба – да правя това?
Въпроси колкото ще човек, но отговори малко и те са главно импулсивни, краткотрайни, от днес за утре, докато не се промени нещо в нас или в нещо около нас. И пак аз продължавам да се питам: защо, защо тази съдба, защо тази пътека на живота, защо на това място, защо по този начин и защо точно така?
Като се замислим, като променим дори и с най-малкото, ама най-малкото, по-голямо от нулата и в същото време равно на нея, всичко се променя. Застанал си между две улици, не знаейки накъде да тръгнеш, чудиш се: ако тръгнеш наляво, а не надясно – може би това е съдбата ти; така трябва да стане? Но ако тръгнеш наляво, само за да не тръгнеш надясно, не променяш ли съдбата си или тя е предвидила действията ти? Ами ако тръгнеш надясно, а не наляво, не променяш ли съдбата си или е прието, че ти ще си зададеш този въпрос, ще се поколебаеш и после пак ще влезнеш в ритъма или дори да го промениш, живота е като квадрат – на която и страна да тръгнеш, всичките са равни!
Иван - 16 години
2 Коментара
Recommended Comments