Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    94
  • коментара
    32
  • прегледа
    57141

НА МАЙКА МИ


Деяна

997 прегледа

Отдавна чужди нощи ни разделят.

Събираме се сутрин - на кафето.

И ти личи безсънната постеля.

Пак цяла нощ си мислила "детето ми!"...

Не съм далече - само ти се струва,

че някак не успя да ме опазиш.

Благодаря ти, че не се страхувам.

И, че не се научих на омраза.

Благодаря за времето за книги.

За страшното търпение, когато

от ярост тишината не ми стига

и се заключвам в следващото лято...

Изтрива изтънялото ми кутре

(слабееш, ала иначе си същата)

сълзата ти - единственият упрек,

че всичко "някой ден ще ми се връща".

Камелия Кондова

2 Коментара


Recommended Comments

Благодаря ти за този стих:3d_041:

МАЙКА МИ

В рояка спомени свещени,

де моя дух сега се губи,

сè твоят образ въжделени

духът ми, майко, среща, люби.

Ти люлката ми си люляла

със песни жалостно-упойни,

над мен по цели нощи бдяла

през мойте нощи безпокойни.

Под твоето крило растял съм,

наяквал съм под грижи мили,

от твойта реч и взор черпал съм

и радост, и духовни сили.

Душата ми от теб научи

да мрази, да обича страстно,

от твоята душа засучи

любов към всичко, тук прекрасно.

Ти ме роди, но ти ми даде

и светлото, що в теб блещеше,

ти и човека в мен създаде -

ти два пъти ми майка беше!

И. Вазов

Линк към коментар
Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...