Безмълвие
Entry posted by Станимир ·
1440 прегледа
Здравей, приятелю! – убежище последно –
единствено във теб аз мога себе си да бъда,
свободен, цялостен, единен,
всред всепоглъщащото ти спокойствие неземно,
дълбоко като бездната на океана,
и необятно като пясъка пустинен!
Какво от туй, че другите те ненавиждат,
уплашени от самотата, всред пронизващата тишина,
в която страховете им задвижват
фантомни образи лъжа?!
Лице в лице изправена пред светлината
топи се вътрешната нищета,
защото тишината ти е огън
изгарящ всяка суета.
Във тебе хората се губят,
но аз намирам своята душа,
свободна в твойта безпределност,
обагрена в безмълвна красота!
И как без тебе бих намерил сили,
да бродя в този свят от грим,
и пътя как бих знал без тебе... ?!
... но стига думи – нека замълчим!
5 Коментара
Recommended Comments