Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    15
  • коментара
    52
  • прегледа
    24801

Път

infinity1305

769 прегледа

Те докоснаха нещо, за което не знаех,

те дори се строиха вътре в мен във редичка,

и запяха без глас, с онзи порив омаен

който сякаш помита, а погали ме, тихичко.

Те са хиляди сенки в онзи свят на разруха

и са малки светулки в тъмнината на злака,

те са живия звук, който някога чухме

и забравили как, по човешки оплакахме.

И към тях ме зове нещо тъй непознато.

/А оставам в прахта, по очи, на колене./

С отмалели нозе как да тръгна след вятъра...

как да стигне до тях нещо тежко от мене.

И защото не можеш, те оставям на прага

мое скъпо огнище, мое вярно небе,

тъй отдавна ранимо, топлина недочакало.

А което не съм, Светлина се зове.



4 Коментара


Recommended Comments

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×