Учителя:Има такива любовни каши, които са направени от цимент. Страданията ви от тях произтичат
Entry posted by Велина Василева ·
845 прегледа
Сега вие имате една ясна представа какво нещо е музика, хармония. Не е лесно човек да е музикален. То е високо състояние. Човек трябва да е високо издигнат умствено... ... Сега сте наредени по тонове. Някои са „ре“, някои – „до“ и т.н. Някои от вас са взели „до“, понеже имате мъчнотии. Вие се намирате в едно яйце. Не сте измътен още. Вие не сте „до“. Яйцето, докато е затворено, не е измътено. Мълчаливо е, пауза има. Като се измъти казва: „Чик, чик, чик.“ Какво значи „чик“? „Чик“ на турски значи: излез, излез, излез. Сега слушам ви, казвате: „Ти кой тон си?“ Че някои не сте излязли из „до“-то. Някои от вас не сте тръгнали, нямате някаква идея. Човек, който не е излязъл из мъчнотиите на живота не може да пее „до“. Сега нямате вече идеята, какво трябва да поддържате, какво трябва да работите. Да се усили животът, какво трябва да работите? Целта на живота е да тръгнеш в един път. То е вече „ре“. Дойдеш до постижението на тази цел – как да постигнеш целта? Да кажем, че вие обичате някого. Как се постига? За да дойдете до един човек, за да не го изгубите, какво трябва да правите? Имате хубаво цвете, тропическо, изваждате го от умерените пояси. Ако сте невнимателен много лесно може да го изгубите, може да измръзне, да изсъхне, трябва да го поливате, трябва да разбирате неговите нужди. Един човек, който няма обхода, не знае да се обхожда, не може да вземе „ми“. Всичката дипломация на човека, неговата същинска мисъл, трябва да знае в дадения случай какво да каже, как да мисли, как да се нареди. То е закон на „ми“. Друг закон е. Един тон, той в себе си съдържа правилата как човек трябва да постъпва. Вие, ако не може да задържите онова, което имате, ако не разбирате земния живот, ти си вече „фа“. „Фа“-то е крайният предел на физическия живот. Значи онези добродетели, които са вътре в тебе, ако ти не знаеш как да ги употребиш в себе си и да работиш с тях и се оплакваш на всяка стъпка от нещастието на живота, ти от „до“-то не може да го подобриш. Щом дойдеш до „сол“ вече в друг свят принадлежи, в четвъртото измерение, влизаш в духовния свят. Вие искате вашето щастие. Законът на сол, то е постигане на онази, възприета идея, когато човек има нещо велико. В музиката има един тон, който доминира, основата е. Казвам, музиката на човешката душа и на човешкия дух.
Казвам, в новия живот трябва да се научите как да мислите. Някои мислят как да се сдобият, да имат хубави обуща, хубави дрехи, да се облече с коприна, да има връзка, цилиндър. Хубава е тази култура, произлязла от пашкулите на пеперудите. Но пеперудите станаха жертва. Той иска да се облече, но няма го. Той трябва да бъде пеперуда, сам да изпреде и да направи една дреха. А тъй, да измори няколко хиляди пашкули, да измори пеперудите и да ходи да разправя, че носи копринена дрeха, благодарим. Или вземете чуждото знание, взели сте някоя книга, мислите, че знаете нещо. Или сте чули, че някой пее някоя песен. Пеете песента „Давай, давай“. Какво ще даваш? Какво имаш, че какво ще даваш? „Давай, давай“ – какво ще даваш? С този ще се скараш, с онзи ще се скараш, това не е музика, това е цапане, чукане на пясък, разбъркване [на] кал. Аз това считам караницата. Много материалистическо изкуство е това правенето на цимента. Караницата, то е занаят. Да знаеш, то е цимент. Ще вземеш цимент, ще вземеш после малко вода, ще го объркаш с пясък, ако искаш да е по-силен, цимент ще туриш повече, ако искаш да е по-слаб ще туриш по-малко. Направиш по разни степени разредяването. Вие имали ли сте някоя циментена каша. Колко е опасна тя! Има такива любовни каши, които са направени от цимент. Страданията ви от тях произтичат. Казвате: „Какво мислех, колко го обичах, колко се обичахме, сега не можем да се търпим.“ Хубаво, обичате се. Един направил една каша от цимент и казва: „Я си тури краката в циментената каша.“ Турят двамата краката, обичат се целуват се, прегръщат се. Минават се няколко часа, краката стоят в цимента и двамата стоят на едно място, не се движат. Казват: „Едно време се обичахме.“ Вие, че се обичахте, се обичахте, но с вашата любов образувахте една циментена каша. Не правете каша, която се втвърдява. Една мисъл, която изважда човека из нормалният път на неговия живот, то е циментена каша.
Може да попитате, сега как трябва да се живее? Ще живеете! Трябва да се научите да обичате Бога. Един човек, който не може да обича Бога, той никога не може да разбере смисъла на живота. „Как да Го обичам?“ ... Вие казвате, че имате някакъв възлюблен. Може ли да ми опишете вашия възлюблен. Възлюбленият носи една форма, която не се изменя. С милиони години да го носиш, не се изменя... ... Вярванията нямат смисъл за живота. Сега остава във вас идеята: Какво трябва да правим?
Дойдете до общата идея – Любов към Бога, която ще внесе мир във вашите души.
Всички трябва да добиете онзи основен тон, да почувствувате присъствието, най-малкото присъствие на Бога.
Да го чувствувате, да се роди във вас съзнанието.
За туй присъствие на Бога трябва да бъдете в състояние всичко да направите... ...Да ходим по земята, това е предметно учение. Цяло изкуство е да се научиш да ходиш. Най-първо всички същества са се учили да ходят и едва човек е в правата посока – човек дошъл до правия път на ходенето. Сега се учим как да гледаме. Сега вие гледате напред, пред вас, какво става отзад, не знаете. Какво става отгоре и отдолу не знаете... ...Казвам, ако някой път вие много се напъвате, се пукате. Като се напъвате, ще се пукате, работата не върви. Туй което се пука, то не е животът. Цъфването е живот, пукването – не. Та тук се явява пътят на новия живот. „Сол“ е, в дадения случай, идеята за новия живот. Ти не може да пееш „сол“, в този смисъл, ако не си влязъл в духовния живот. То е реализиране на Любовта, цъфването. Ако разбираме „сол“, така е. Ти си сиромах, нямаш нито пет пари в джоба. Може да си болен, дрехи нямаш, къща. Докато кажеш „сол“ ти изведнаж ще бъдеш облечен, хляб ще имаш, всичко ще имаш. Ще бъдеш като цар. Всички мъчнотии ще изчезнат. Автомобил ще имаш, апартамент, всичко ще имаш. Как може да бъде това? При сегашното положение, както си, не може да бъде. Може да пееш „сол“ колкото искаш, ще имаш сол, с чували сол ще имаш. Колко се продава солта? – Пет лева. Сто кила – петстотин. Знаете ли сто кила за колко години да я образувате? Да извадите сто кила из морето, колко време трябва да чакате да се изпари водата, да я пречистите и да я продавате? Ще видите, че не е лесна работа.
Всичките хора страдат, понеже нямат сол. Под думата сол, разбирам да отвориш пътя на твоето щастие, по пътя на сол иде щастието. И вярата е там и надеждата, любовта, мъдросттта, истината. То е пътят. То е пътят, по който идат тия блага. Щом дойдеш до „ла“, то е реализирането вече на този път. „Си“ – ти ставаш господар, ти слизаш да ядеш. Защо трябва да благодариш на Бога? Да ядем доказва, че ти си господар, че може да се ползуваш от благата, които Бог ти е дал. Ако ти не може да се ползуваш от своята мисъл, ако ти не може да се ползуваш от своите чувства, ако ти не може да се ползуваш от своята воля, ако ти не може да разбираш светът, в който живееш, ти не разбираш какво нещо е „си“. Ти не може да го пееш никога. Тъй щото „си“ е постижение. Ти ще дойдеш вече да знаеш как да служиш на Бога. Да пееш „си“, значи да станеш ангел, да служиш на Бога. Тази е философска мисъл. Вие сега започвате. В този смисъл кой е от вас певец? Ще кажете: „Тогава кой може да бъде певец?“ Има певци. Светът е пълен с такива певци.
Тази вечер дойде голяма буря. Нали беше много топло, защо дойде тази буря сега? Показва, че ако не знаете да пеете, така ще се заоблачи вашето небе. Предметно учение е. Ако не знаете да пеете или да преведа тази мисъл: ако не знаеш да мислиш, ако не знаеш да чувствуваш, ако не знаеш да любиш, ако не знаеш да се обхождаш, какъв човек си в света? Не мислете, че някой, като обича, казвате: „Че аз го обичам!“ Ако обичаш, ползата е за тебе. Не е за онзи, когото обичаш. Ако той те обича, то е заради него. Той не може да се подигне, ако не обича. Вие мислите, че като обичате някого, той се ползува. Че когото обичате той се ползува. Който обича, той се ползува. Затова ние трябва да обичаме. Като говорим за Бога, да го обичаме, трябва да се ползуваме. Без любов към Бога ти не може да се ползуваш. Тогава направете един опит. Помъчете се да обичате Бога, че да вземете първия тон „до“. Този тон ще дойде естествено у тебе. Ти ще го чуеш вътре. Тоновете, докато не ги чуеш отвътре, не може да ги вземеш. Като се събудиш сутрин, този тон трябва да го чуеш. Ще чуеш тия музиканти. Най-първо един ангел, който ще изпее до. Той ще каже: „От днес нататък ти си свободен. Излез из мъчнотиите, в които досега си бил. Излез из мъчнотиите навън.“ Не може да се примириш с някого, скарал си се, като че с целия свят. Казваш този е виноват, онзи е виноват, това нямаш, онова нямаш, то е заблуждение. Ние живеем в Бога, Който има всичките блага. Движим се и съществуваме в Бога. В Бога живеем и сме нещастни. Защо сме нещастни, кажете ми? В Бога живеете и не може да пеете! В Бога живеете и не знаете как да постъпвате. В Бога живеете и не знаете как да мислите. Ще мислите, както Господ мисли. Как мисли Той? ... ...Вие сега се плашите от най-голямото нещастие. Най-голямото нещастие в света. И най-голямото щастие, което не може да се употреби, както трябва, става най-голямо нещастие. Ако вие сте гладен и вземете онази храна и във вас тази храна не може да се смели и стане отрова. Няма ли тази хубавата храна във вас да ви причини най-голямата болка? Имате една идея във вашия ум и ако тази идея не може да се реализира? Всяка една идея, която не може да се реализира, това е смилането на една идея. Значи тя се разлива в човешкия умствен свят и става за постижение. Ако тази идея вие не можете да я постигнете, не става ли за вас едно страдание?... ...Вие не знаете какво е приложението. ...Грехът в какво седи? ... ...Де е престъплението сега? ... ...Вие се готвите за оня свят, де е паспорта? Имате ли паспорт? В оня свят мислите, че ще влезете, но вие само предполагате. Като идем само, ако ни приемат, то е пътешествие. Ако не обичаш, кракът ти в оня свят не може да стъпи. Ако не обичаш, кракът ти няма да стъпи. То няма да бъде оня свят на щастието, няма да бъде Божествения свят. Двама души, за да бъдет щастливи, те трябва да бъдат в оня свят. Тоя свят тук, (показва главата) Божествения, гърдите са човешкия свят, а под пъпа надолу е животинския свят. Казвате: „Да идем в оня свят!“ Като умреш, всичките хора по тебе ще вървят. Като те тъпчат няколко хиляди години. Туй трябва да се преведе. Тъпкането е ограничение. Ти не си свободен, нямаш никакви права. Земята отдолу няма никакво право да се оплаче. Всичкото, каквото тя събрала, всичкото богатство ѝ го вземат. После на тази земя хвърлят всичките нечистотии. Нямаш право да се оплачеш, затуй. Като вземат и като дават, ще мълчиш. Та аз ви говоря сега, вие искате да бъдете свободни. Вчера дойде една сестра, която пита: „Напреднала ли съм в живота си?“ Казвам ѝ: „Много си страхлива.“ Казва: „Не съм страхлива, аз съм много смела!“ – „Тебе те е страх от най-малката болест. Тебе те е страх от болестта. Страх те е да няма рак в стомаха ти. Страх те е, че сърдцето не бие редовно. Страх те е, че нямаш достатъчно пари да си поправиш къщата.“ Дребни работи са. Идете при един кошер. Кой е онзи закон, който е привързал 30 хиляди работници в кошера, вътре и 400–500 бръмбара около една царица? Всички са привързани и каквато заповед дава, всички излизат, ходят да работят. Кой каквото намери, събира. Носи го в кошера вътре. Питам: Кой ги е научил на този вътрешен закон? В един кошер, ако има една царица, работата добре върви, но ако в кошера няма царица, всичките пчели се изхвърлят. Тази царица показва любовта. Ако царицата не е в кошера, никой не може да работи. То е закона вътре. Когато любовта дойде ти имаш царица. Около която всички работници и бръмбари се събират и работят. Вие много лошо мнение имате за бръмбарите. „Бръм“, „бръм“. Вие не знаете какво значи „бръм“. В историята какво значи „брам“ – Бог, брамини. Тези брамини са 400. Боговете вътре, които уреждат работата. Вие казвате: „Бръмбари! Пчелите ги хващат.“ Казвате: „Много бръмбари имало.“ Страх го от бръмбарите. Не го казва[й] „бръм“, но „брам“. То не е „бръ“.
...Сега една мисъл изпъква в моя ум... ... Какво може сега да направите за любовта? Най-малкото, което може да направите за любовта? Кажете ми кое е малкото в света, което човек може да направи? На вас съм ви превеждал онзи пример за един българин, богат чорбаджия, който се пренесъл в оня свят, но след три деня се връща. Като се връща вика сина си и казва: „Синко, тъй както съм живял досега не може да живея! Така не се живее! Ходих в оня свят и видях как живеят хората. Донесете ми тефтерите.“ Донесли му тефтерите, казва: „С длъжници не се живее.“ Туря ги всичките в огъня. Казва: „Синко, разбрах, така не се живее! Тия тефтери трябва да изгорят.“ Ако вашите тефтери, в които сте написали какво имате да вземате от този, от онзи, ако не ги изгорите? Някой те погледнал, някой те обидил, казал ти нещо, няма някаква обхода. Ако всичките тия тефтери вие не можете да ги изгорите в огъня! Този българин казва: „Синко, не се живее така.“ След туй казва: „Донеси сега един нов тефтер.“ Нищо не беше писано, започва да пише: „На еди кого си ще дадете! На еди кого си еди какво си ще дадете.“ И така напълва целия тефтер. Казва: „Тъй, синко, ако ме обичате всички тия работи, може ли да ги направите за мене? Аз, като замина за другия свят, ако вие не може да направите, аз ще остана на земята. И всичко туй, което съм написал, да го направя, да се не връщам втори път от онзи свят.“ Не само старите тефтери трябва да изгорите, ами нови тефтери трябва да напишете. И ще оставите синът си да го изпълни. Ако има кой да ви обича, той да изпълни вашите идеи. Като идете на оня свят, вие сте кандидат да се връщате пак от невидимия свят на земята. Да изпълните написаното в новия тефтер. Това е новата музика в света. Тогава ще възпримем Бога [като] Любов. Старата любов си замина, в огъня отиде. Всичките длъжници, каквото дължаха, всичко туй изгаря. Няма да пеем тази песен. Ще пеем, че тефтерите изгоряха. Нов тефтер е написан. Как ще пеете сега? Две мелодии има. Минорна мелодия. Всичките тефтери трябва да се изгорят. Старите тефтери трябва да си идат, нов тефтер, написан има. Как ще пеете сега новата песен в другия свят? Коя е тази новата песен? Новия тефтер, основния тон на вашето сърдце, вземете. Вземете основния тон на вашия ум. Основният тон, това е любовта на човешката душа; основният тон на вашия дух, това е мъдростта; основния тон на самите вас, то е основния тон на свободата. Търсете истината! Човек е човек, който служи на Истината. Човек може да стане ангел, само когато служи на Мъдростта. Човек може да стане Син Божи, само когато служи на Любовта. За да станем синове Божии, непременно трябва да служим на Любовта. За да станем ангели, непременно трябва да служим на Мъдростта, за да бъдем хора, трябва да служим на Истината. Това са постижения за в бъдеще, които трябва да ги постигнете. Че ти, ако в любовта не може да почувствуваш битието, тъй както Бог почувствува? Бог, като създаде света, видя, че всичко е добро... ... Всеки един да си каже: Искам да живея и ще живея, тъй както Бог иска. Какво разбирате под думите: Както Бог иска? Аз гнилите плодове, може да ги направя хубави. Говоря ви алегорично. Ако ни дадете един гнил плод, една гнила ябълка, след една година, ако дойдете при мене, ще имате най-хубавите плодове. Даде ми гнила ябълка, тази гнилата, тази ябълка е посадена в земята. След една година тази ябълка ще даде 10 хубави. След една година от онази гнилата ябълка ще имате най-хубавите ябълки. Който има любов, така става. Който няма любов, ябълката отива. Всичко отива и остава неприятно чувство. Казвам, представи си, отидоха. Той ми даде една гнила ябълка. Ако една обидна дума, не може да я турите в земята и да излезе плод, вие не сте разбрали Божествения Закон. В света всичко е предметно учение. Всички обиди, всичко каквото става, това са задачи, които трябва да решите. [За] който, обича са задачи. За умния са задачи, пък за невежия е товар. Понеже доста товар имате, цяла седмица мислете върху идеята: „Може ли да обичаме Бога и как да Го обичаме?“... ...Тази година ще идем да послужим на Езерата, на бръмбарите, на цветята, навсякъде ще служим, на малките камъчета ще служим, дето идем ще служим. Съжалявам, че не сте разбрали истината. Не бъдете толкоз несръчни. Има един анекдот, който колко е верен, не зная. Един сял череши в своята градина и изкарал много хубави череши. Искал да занесе на царя да му покаже колко са хубави. Турил таблата на главата, после, като [му пригладняло]…, ял. Като дошъл при царя, само три череши имало. Царят казва: „Как се яде?“ Той ги взел, изял ги, показал на царя. Той е знаел. Но царят макар и да знаел, останал да не знае как се ядат черешите. Вие, като ви донесат три череши, не питайте как се ядат. Вземете и вие направете опита. Трябва да правите опит. Без опит в света няма постижение.
Най-лесното изкуство е любов към Бога. По-лесно изкуство от него няма. Да обичаме Онзи, Който е причина за всичкото благо, което съществува в света. То е Бог. Да обичаме туй, Вечното благо. Само тогава ще се научите да пеете. Аз разбирам новата музика. Вие не можете да разберете новата музика, хармонията в света, без любов. Светът ще бъде такъв. Ще пеем и като излязат хората по същият начин да пеят, постепенно човек от слава в слава трябва да върви. И тогава, като запеете тук, ще имаме най-хубавите гласове и най-добрите сърца ще имаме, най-здравите хора, най-добрите хора, всичко ще тръгне напред. Сиромашия няма да има... ...Та казвам, най-първо трябва да се внесе новата мисъл, която ви се вижда непостижима. Непостижима е като видите малките семена. Но то ще стане дърво. Само опитайте! Като посеете тази семка, тогава ще видите силата, която е скрита. Една идея седи във вашия ум, защото непосятите неща, те остават еднички. Всяка идея, ако се посее, тя е в сила, както ябълчното дърво, в земята посято, ще даде своите плодове. Така и една идея, посята в човешкия ум, всякога, ще даде своите плодове. Казвам, посейте вашите идеи във вашия ум и не ги барайте. Всички ще израстат и плод ще дадат. От този плод, вие може да се ползувате.
1 Коментар
Recommended Comments