Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    37
  • коментара
    34
  • прегледа
    17814

Учителя: "Докато човек има свое определено място в цялото, т.е. в Бога, той живее. Щом изгуби това място, той умира."


Велина Василева

849 прегледа

Всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част. И в живота забелязваме същото нещо.

Казвате: „Ние живеем в единомислие“. Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно. Такъв закон не съществува. Защо? – Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в цялото.

Само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите.

Докато човек има свое определено място в цялото, т.е. в Бога, той живее. Щом изгуби това място, той умира.

Значи, в това отношение, смъртта не е нищо друго, освен това, че частта е изгубила своето място в цялото. Аз не взимам думата „смърт“ в смисъл умиране на тялото, но я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава, и той престава да мисли; сърцето му се изопачава, и той престава да чувства; смисълът на живота се изгубва, и всичко пред човека започва да бледнее. Да изгубиш смисъла на живота, това е най-ужасната смърт!

Колко е угодно на Бога и пред Бога да живеят братя в единомислие!“ „Пред Бога“ – значи да живеят братя и сестри в единомислие пред цялото. Мнозина казвате: „Ние живеем в единомислие“. Само казването още не разрешава въпроса. Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия.

Братя в единомислие

1 Коментар


Recommended Comments

"Когато направиш за Бога нещо, ти си свободен. Няма тогава кой да те съди.

Щом направиш нещо за частите, тогава имаш състезание, не си свободен.

Като правиш нещо от любов към Бога, ти си свободен. Само там седи свободата.

Всеки вижда погрешките на другите, а пък погрешките сами са частно.

Няма нещо по-неустойчиво от човешката любов. Устойчивото у човека е Божественото.

Бог трябва да слезе у хората, за да измени човешката любов и да я превърне в Божествена.

А пък ний трябва да живеем у Бога, за да се изправи нашата любов.

Много мъчно е да се освободи човек от миналите навици.

...

Човек, като изправи своите слабости, е силен, а пък като не ги изправи, е слаб.

*

Ти търсиш да обичаш някого, да обичаш една част от цялото.

Понеже обичате цялото, то заради цялото ще обичате частите.

Вие още не сте проявили любовта си.

Всеки ден увеличавайте с по една стотна от градуса любовта си."

Частите и цялото, ООК, 24.07.1940 г.

"Бог е Любов.

Следователно как ще питам Господа, дали ме обича?

Не можеш да обичаш един човек вън от Цялото. Това е немислимо.

Как ще обичаш пръста на ръката си, вън от цялата ръка?

Ако се отдели от ръката ти, той губи своята стойност.

Ако ти се отделиш от Бога, никой не може да те обича. Ние обичаме човека дотолкова,

доколкото той съставя част от Цялото, т.е. от Божественото.

Щом се отдели от Цялото, никаква сила не е в състояние да ме накара да го обичам."

Външна и вътрешна вяра, Утринни Беседи, 08.01.1933 г.

Линк към коментар
Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...