Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    20
  • коментара
    33
  • прегледа
    10648

След братско подритване

Sign in to follow this  
Багира

306 прегледа

(Всяка пантера да си знае джунглата. Особено черните)

Буря. Девет бала.

В чаша с вода.

Това имам.

Не понасяш себе си.

Разбирам те!

Обичаш себе си.

Разбирам те!

Огледалце, огледалце ...

Превърна ме в огледало!

И какво виждаш?

Жаравата в кръга е готова.

Забързах се! Засилих се!

Забравих иконата!

Към твоята правота

добавих моята правота.

Получи се нашата кривота.

Сблъскват се думите ни. Във Времето.

Срещат се сърцата ни. В Безвремието.

О, Слънце!

Не съм част от твоя ден ...

Бъди част от моя!

Sign in to follow this  


3 Коментара


Recommended Comments

"О, Слънце!

Не съм част от твоя ден ...

Бъди част от моя!"

В навечерието на Рождество всички богове застиват в молитва... като прозрачни восъчни статуи са. Ще се роди едно Слънце, но телата им осветява една ефирна тъмнина, онази, която излъчва Майката - Слънце. А новороденото... : ) то като мъничък пумпал се върти около Нея, претворява тъмните и лъчи в светлина, толкова необходима за живота, непразен с Живот. И свети, свети... с отразената своя любов.

Сподели този коментар


Линк към коментар

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×