Врели-некипели-част2

Entry posted by Златна · Октомври 7, 2010

629 прегледа

Понеделник,вторник...четвъртък.И пак-сряда,петък,понеделник...Отлетя неусетно лятото.Като пясък се преся през пръстите на дните.Като парапланерист,зареян в синевата на късния плажен следобед. Есента пристигна с претенцията на капризна дама.Проля река от сълзи,после махна с ръка и довя някоя и друга снежинка."...Що за приумица?Нали е още началото на октомври..."-негодуваше Благо.Вече час се беше вторачил в екрана на монитора.Тя беше там.В сайта за сродни души.Беше обещала да се запознаят.Да излезе от дългата анонимност.Покани я в любимото си кафене.В работно време.,в обедната почивка.. Яна дълго и старателно се приготвяше за странната среща.Огледа се за последен път,постави още малко червило и решително тръшна вратата зад себе си."...Не съм с всичкия си..на моите години...на неговите години...Петдесет не звучи лошо,знае ли човек."Осъзнавайки абсурдността на ситуацията,тя по момичешки бързаше към неизвестността."...В края на краищата той ми написа сто четиридесет и седем писма.С всяко едно от тях ми подари по една роза и една целувка...И едно сърце...И една надежда."

"...Цяло лято я чаках,навивах я да се срещнем-а тя-не,та не.Не може,обвързан си...."Благо нетърпеливо потропваше по масата.Искаше час по-скоро загадъчната жена от сайта да добие реални форми.Та те знаеха само никовете си.Тя не пожела да се видят в скайпа,прати някаква мъглива полуснимка.Колкото да се каже,че се е представила.И той не падна по-долу-прати и снимка ,но в далечен план."..котка и мишка..

"...А,ето,дошла е..."Пред кафенето стоеше стройна фигура в гръб.Жената рязко се обърна...и "Яна..."Приглушен шепот се изтръгна от гърдите му."...Благо,ти си бил..."-разтрепера се и тя.Бяха се изгубили в житейската суматоха дълги години.Срещнахасе.Сродните им души се намериха.Вселената ликуваше...