Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    283
  • коментара
    124
  • прегледа
    95383

"Той знаеше" -резюме на беседа, държана от Учителя на 29 ноември, 1925 година в гр. София.

Sign in to follow this  
Розалина

309 прегледа

„Защото си знаеше какво щеше да прави“.

Изобщо всички същества, от най-малките до най-големите все знаят, какво да правят.

Казва се, че Христос искал да ги изпита, за да види, дали знаят, какво трябва да правят. Това е един велик закон в природата; тя обича да изпитва всички същества, за да види дали знаят, какво трябва да правят. Обаче, има друго едно положение, което бърка на хората, то е лошият навик. От лошият навик се ражда мързела в света, а мързелът спъва всяка култура. Мързелът е качество само на тъмнината, на покоя. Всички съвременни хора изобщо имат мързел, и всички се стремят към мързела, затова тази култура ще умре — нищо повече.

Значи, ние сме научили закона на мързела, знаем го. То не е нищо ново. Всички животни също се трудят, за да се осигурят.

От това състояние, от този стремеж към покой, към мързела произлиза смъртта. Тук се ражда смъртта, понеже няма условия за живота. Ако в покоя имаше живот, нямаше защо да се създава светът. Следователно, всяка вселена, след като седи милиарди години в покой, най-после излиза от този покой и по такъв начин от покоя, от мързела излиза животът. Туй е на човешки език казано. Но какво може да добие човек от един мързелив живот, като не работи, като си почива? Е, казват някои, човек трябва да си поспива. Добре, какво се добива от съня? Наистина, човек все трябва да спи, но какво се добива от съня? — Почивка е, казват. Човек трябва да яде. Добре, какво се добива от яденето? Всяко нещо трябва да има смисъл. Следователно, истинското знание седи в друга посока, да знае човек да служи. На какво? — На Истината.

В света има движение, има и далечина, така е. В психологията, обаче, има други едни състояния, които ние определяме. Човек някой път казва: аз съм паднал, потънал съм много долу. Къде си паднал? — Тъй дълбоко съм потънал, че едва ли ще мога някога да изляза навън. Туй падане за него е тъй реално, че той вярва в това. Друг път човек казва: аз съм високо, горе на небето. Питам: как е възможно сега този човек да падне в една такава голяма дълбочина, с милиони метри надолу и да говори с мен в тоз момент, и как е възможно при друг случай този човек да е толкова високо, горе на небето и пак да се разговаря с мен? Как да обясним тези неща? Знания трябват! В хората трябва да се създадат съответствуващи органи.

Докато у хората не се създадат нови органи, много неща ще останат за тях необяснени. Новите хора трябва да бъдат създадени от нова материя. Старата материя трябва да мине. Не е все едно да носиш един прост камък, или да носиш един скъпоценен камък. Материята им не е една и съща. И силите, които са вложени в тези камъни, не са едни и същи. Значи, във вселената между разните материи и сили, които действуват в нея има разлика.

Та ние казваме: сега трябва да се върнем към онова истинско разбиране на живота, ако искаме да бъдем щастливи. За да бъдем щастливи, хората, с които дружим трябва да бъдат щастливи, разумни, всичките техни частици, всички техни клетки трябва да бъдат разумни. Всички клетки на един разумен човек, трябва да бъдат разумни. И докато хората не почнат да мислят с краката си тъй, както с главата си, светът няма да се оправи. Аз мисля, че в света ще дойде една раса, на която и краката ще мислят, както и нашити мозъци. Питам тогава: краката ще ходят ли по земята? Не, няма да ходят. Аз ви казвам, че първата култура, която се роди, влезе да живее във водата, за да избегне да се хроникирват всички престъпления, да не стане нещо известно за живата природа. Онези които създадоха тази култура, направиха всички същества безгласни. Никакъв език, никакъв глас няма там. За всички престъпления, които се вършат там, нищо не се знае. Там е цял ад, там всички се гълтат. Всички тия големи сомове, всички големи шарани, всички тия китове, мечоносци, всички тия електрически риби, са все философи на миналото. Те създадоха една баснословна култура, за която няма да се спирам, но всички тия същества, като дойдоха до крайния предел, казаха си: няма да се мине така, няма нищо да научим. Като мислиха дълго време, казаха: трябва да излезем от този ад, да си създадем свой език. Тогава тези учени риби предизвикаха едно излизане от водата, пилигрими станаха и се превърнаха на птици. Като риби, те нямаха домове, семейства. Като посеяха 200 — 300,000 семена, свои деца, оставяха ги на произвол и казваха: Господ да се грижи за тях! И знаете ли какъв разврат е във водите? Всичките риби измряха от разврат. И Бог като видя, че тази култура е на разлагане, посоли морето, за да не се вмирише. Тогава питам аз: защо трябва толкова сол на океана? За да не се вмирише тази култура, та да поквари всичко наоколо. Това е мое тълкувание, което учените могат да отрекат. Като излязоха тия риби от там и се превърнаха в птици, те имаха богата опитност и минаха в една по-висока стадия. И като птици, те разрешиха семейния въпрос тъй, както и хората не са го разрешили. Умно го разрешиха те! Направиха си хубави перца, направиха си хубави крилца и литнаха с тях високо из въздуха, като с аероплани. Туй, което ги отличава от хората е, че разрешиха семейната проблема. Те казаха: туй, което беше във водата, няма да го продължаваме повече.

Сега, дойдоха тия два противоположни полюса, мъжът и жената, направиха си гнездо, полочка, снасяха си там яйцата и като си свършваха работата, излизаха си навън. Между тях няма бой, няма тояги, кой да управлява дома. Тук мъжът не казва на жената: хайде навън! И в тях има разводи, но те са честни помежду си. Като карат заедно една година, на другата година едната от тях си избере друга другарка и казва на първата: аз си избрах нова другарка. Единствената птица, която води еднобрачен живот, това е орелът. Той като се ожени един път, вторият път не се жени. Другите се женят по няколко пъти. На едната умряла другарката, ожени се втори път. И тя умре, ожени се трети път. В семейния живот на птиците нима никаква лъжа. Като си свършат взаимно работата, те си казват: аз мога сега да обикна и друга някоя птица. В тях има голяма искреност. Обаче как е между хората? Вие ще кажете: не трябва да се говори тъй! Че как трябва да се говори? Ами да се не съблазняват хората! Ами онзи сарафин, който е изложил парите си там на улицата, не съблазнява ли хората? Ами онзи търговец, който окачил хубавите дрехи и шапки не съблазнява ли хората? Ами онзи там, който е окачил саламите във витрината на своя дюкян, не съблазнява ли хората? Ами онзи касапин, който окачил прасетата, за краката не съблазнява ли хората? И съвременните хора отгоре на това минават за много големи моралисти! А, зная къде седи моралът. Аз ще дам една нова форма за морал. Ще разгледам как постъпват лекарите, те нека да се сърдят. Ще ги изкарам, не да ги съдя, а само да покажа, как седят работите. Разболее се Иван, Стоян, трети, скоро викат лекаря. Лекарят се зарадва, отиде там. Благодетел ли е лекарят? Не, той ще си вземе за визитата 100 — 200 — 300 лв., според това, до колко е важен някой лекар. Колкото е по-учен, толкова повече взима. Колкото е по-неучен, по-невежа, толкова по-малко взима. Най-после той изцери болния и му казва: трябва да знаеш, какво стори моята наука заради тебе! Болният си казва: да не бяха моите пари, аз зная, какво щеше да сториш ти заради мене. Той си мисли това, не казва нищо нему, мълчи си. Ще дойда сега до свещениците, до проповедниците, нали ги има навсякъде в света. Аз не говоря специално за тукашните, принципално говоря, за тия и в Индия, и в Япония, и в Германия, и в Америка, навсякъде. Дойде някой при свещеника, казва: Стоян еди-кой си се поминал. Свещеникът се зарадва, вземе си епатрахила, кадилницата, Евангелието, отиде, чете му молитви и все за Господа върши това. Казва: ама ще платите! Мисли си после: извърших волята Божия. На втория ден дойдат при него, кажат му, че еди-къде си се родило дете. Отиде да кръщава той, но пак му плащат. На третия ден го викат да венчава. Венчава, но пак му плащат. Питам: де е моралният кодекс, по който трябва да се служи на Бога? Де е онова безкористие, с което ние трябва да служим на Бога? Казват: християнска култура! Та християнската култура в това отношение е такава, каквато е и у езичниците.

Всяко едно желание в мене за пари носи друга проказа в себе си. В онези благородни нишки на моя мозък става вече едно натрупване. Аз отварям вече прозорците на моята душа, и там се натрупва един тънък пласт от една материя много фина, но много отровна и вредна за този свят.

Например, ако аз погреба един човек, безразлично, дали съм светия или престъпник, и му взема 100 лева за молитвите, като се върна у дома, всичкото благородство от мене ще изчезне. Не само това, но някои казват: хората трябва да ни видят, като се молим. Не, хората не трябва да те знаят, не трябва да те, виждат, като се молиш. От това гледище, светът не трябва да знае, когато се молим.

Ние имаме особени понятия за морала. Ние имаме особени понятия за молитвата. Да се молиш без да те види някой? Не външно, но в душата си да нямаш абсолютно никакво желание и да се усещаш абсолютно самотен.

Ще излезем из гъстата среда на този живот, както рибите, и ще разрешим един важен въпрос в света — братство и Любов. Този въпрос ще се разреши само в новата култура. Важният въпрос за нас не е този за спасението, както проповядват някои. Спасението не е въпросът то е едно състояние на земята. За нас важен въпрос е новият живот, който Бог внася в света. Защото желанието на Бога, Който е направил света и хората, е всички негови чада да не умират. В Писанието се казва: „Бог не благоволява в смъртта на своите чада. Той има за цел, всички тия деца да живеят“.

И тъй, има една фаза, в която сега живеем, тя е стремежът на душата към Божественото, към Бога. Не казвам, че трябва да напуснем сегашния си живот, защото в света всичко изведнъж не може да стане. Преходни периоди, прескачания няма в живота. Живата природа обича последователността, тя никога не бърза. Туй ще помните! Това е един от нейните методи — тя не бърза. В нея е вечността, тя разполага с време, колкото иска. Тя икономисва своите сили, защото силите не са в такова изобилие в каквото е времето. Следователно вие можете да разполагате с нейното време, но не и с нейните сили. По тази причина онези хора, които не живеят според както тя иска, които бързат много, скоро изтощават силите си и умират много рано. Никакви молитви не помагат тогава за продължение на живота им. В това отношение природата не жертвува силите си. И когато искаш да живееш по-дълго време, трябва да се намери някое любящо същество, което да ти даде на заем от своите сили. Затова, за да продължим живота си, ние не трябва да бързаме. В това отношение, аз смятам добродетелта в света като икономия на живата природа. Като ме пита някой, що е добродетелта отговарям: добродетелта е икономията в живата природа, да знаеш, как да икономисваш силите й.

Щом станем добри, от нас ще изчезне всякаква тревога, завист, злоба, омраза.

Та всички ние сме скачени съдове в света. Следователно, добродетелите на хората, и злото и доброто, което иде в света, като се вложи в тия скачени съдове, в тия шишенца, равномерно се разпределя. И затова всички трябва да се стремим към своето цяло, към добродетелите, понеже туй добро е общо за цялото човечество, а ние сме частици от цялото.

В една от беседите си аз говорих за частите, и за цялото („Истинната лоза“). Всички тия правила трябва да се изучават, та не е важно, кой каква служба заема. Службата е само временно нещо. Някои от вас сте жени, други мъже, учени хора, поети, художници, лекари, но погледна в очите на кого и да е от тях, виждам нещо лошо. Защо? Някоя сестра е отлична художничка. Какво й липсва? — Нищо не и липсва, освен това, че няма възможност да се прояви.

И сега, всички ние сме набрали толкова много енергия, че искаме да се проявим. Не е въпросът само да ни обичат, но ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изразим Божията Любов. Христос преди 2000 години е казал: „Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. Ето начин, да проявим тази Любов!

За сега у всички хора има само един материален възел. Онзи обича красивата жена все за нещо. Онзи обича търговеца все за нещо. Ученикът обича учителя си все за нещо. Навсякъде все користолюбие, а то трябва да изчезне! Трябва да познаваме учителя си вън от това, което носи в себе си, вън от неговата професия. Трябва да познаваме лекаря вън от неговата лекарска професия. Трябва да познаваме майката не само във формата на майка, трябва да познаваме тази душа, тя е свободна, в нея има нещо по-високо от проявата на майка. Христос казва: „Онези, които изпълняват волята Божия, са мои майки, братя, сестри“. Какъв е дълбокият смисъл на тези думи?

Та казвам: има нещо по-високо от бащата; има нещо но-високо от майката; има нещо по-високо от брата; има нещо по-високо от сестрата; има нещо по-високо от приятеля. Какво е това? — Е, не го знаем. Туй е толкова свещено, че не може да се каже, но има нещо!

Тогава, какво казва Христос за онзи свят? Ще кажат някои: сродните души, нали? Да кажеш онова най-великото, значи да кажеш думите: „Господи, Боже, мой?“ На български език няма по-свещена, по-висока дума от тази. Тази е думата, която съдържа всичко. Тя е по-висока от майка, баща и брат. Българинът, като дойде до някъде, дето не може да разреши въпроса, въздъхне си и каже: Господи Боже! Тогава в неговата душа настава облекчение. Българинът трябва да превърне тия две думи в едно. Той казва: Господи Боже, ох! — туря обекта отпред. Казвам: сега ние всички сме дошли до това положение, до каквото е дошъл българинът. Той е практичен човек. Като се объркат работите му, той казва: „Господи Боже, веднъж да се оправят работите ми, аз ще посветя всичко на Тебе, ще Ти служа за винаги!“ Щом обаче, се оправят работите му, той казва: е, то не беше нищо особено. Аз произнесох тези думи, обърнах се към Бога в един момент на слабост — и се отказва. Но не се мине много, Господ втори път го стисне за гушата, но вече така, че не може да произнесе тази дума — въздъхне и падне — умира. Тъй свършват всички онези, които са рекли „Господи Боже“ и след това се отрекли. Те кажат най-после „ох“ и умират. Тъй ще свърши и сегашната култура.

Кажеш ли веднъж „Господи Боже“, бъди смел човек! Решително застани и кажи: от сега нататък аз ще служа смело, безкористно на тази свещена идея, която търсех и намерих, че ако ще светът да се обърне наопаки! Започни да пееш, бъди радостен и весел и кажи: „аумен“! Като станеш сутрин, кажи: „аумен!“ Може да нямаш обуща на краката си, нищо от това, кажи: Господи, много Ти благодаря, че виждам краката си тъй, както Си ми ги създал. Можеш да нямаш дрехи, кажи пак така. Защо не? Туй наричам любов към Бога? Като виждаш парцалите на дрехите си, които наоколо изглеждат като панделки, засмей се, считай, че си облечен, както онзи, който е с нова форма, с модни дрехи и си кажи: тия мои дрехи не са толкова долни, те може да са парцаливи, но в тях съм вложил моите най-свещени идеи! И наистина, с тия негови парцаливи дрехи, като накадят някой болен, оздравява, а от тия модерните, дрехи умира. Затова, с дрехите на светиите, които е носил той, колкото и да са парцаливи хората издържат и с тях лекуват болни. Тия дрехи на светиите, насадени с най-хубавите свещени идеи са по-хубави, отколкото най-хубавите модерни дрехи на кого и да е. Както виждате, с тия хубави дрехи сега аз мязам на вас.

„Знаеше!* И всинца трябва да знаем! И аз желая сега всинца да знаете тази свещена дума и като я кажете, да знаете, че в един ден слънцето заради вас ще изгрее, заради вас е то! И като изгрее слънцето, да знаете, че първия лъч е заради вас. Защото като изгреят толкова милиони лъчи, вие не можете да благодарите, няма да знаете, кой е първият, те ще бъдат тъй много!.

Желая на всинца ви сега да знаете какво трябва да правите. Като се върнете дома си, кажете: Господи Боже! Кажете ли това, след туй кажете третата дума, новата дума „аумен амин“ и започнете с ключа „сол“, да произнасяте думата „Любов“.

Sign in to follow this  


0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×