Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    84
  • коментара
    31
  • прегледа
    54569

Неоцененото богатство

Sign in to follow this  
Лъчезарна

712 прегледа

В живота на съвременните хора съществува едно голямо богатство, за което те не подозират. ...Кое е това богатство? – Недоволството. Където и да отидете, навсякъде ще срещнете недоволни хора. – Защо са недоволни? – Защото търсят нещо, което никъде не съществува. Мнозина мислят, че са дошли на земята да благуват и ако не намерят това, което очакват, стават недоволни. Много естествено, че човек не може да намери всичко, каквото желае.

...Казвам, че недоволството е едно от големите богатства. – Защо? – Защото всички хора стават недоволни, след като минат през големи изпитания и мъчнотии. Детето расте, става ученик, слуша лекциите на своите учители и професори за създаването на света. То се занимава с различни изчисления, решава задачи по математика и геометрия. Докато е в теориите на науката и на живота, човек е доволен; той мисли, че се намира в рая. Щом влезе в опитната страна на нещата, той вижда, че теорията не се съгласува с практиката и започва да става недоволен.

...Всички хора се оплакват от неправдата на живота. Преди всичко човек трябва да бъде справедлив към себе си, т.е. към своите мисли, чувства и постъпки. Често човек мисли, чувства и постъпва не така, както трябва, и изпада във вътрешна борба. Докато момата и момъкът не са женени, те мислят, че са от Бога създадени, че по-добри и благородни същества от тях няма, но като се оженят, виждат, че се излъгали, че са изгорели. Те търсят начин да се освободят един от друг. В края на краищата и двамата отстъпват. Те намират, че заради доброто, заради съдържанието, което Бог е вложил в тях, могат да се търпят.

...Като не разбират дълбокия смисъл на нещата, мнозина питат защо даден човек постъпва по един, а не по друг начин. Каквито обяснения и да се дават, пак ще останете недоволни. То е все едно да питате защо реката тече, защо вятърът вее, защо земята се върти и т.н. Много научни теории обясняват движението на земята около оста ѝ и около слънцето, но и те не са задоволителни. Това са повече предположения.

Ние живеем в света на големи противоречия. Всички обикновени хора, даже и великите, са дошли на земята да изпият горчивата чаша на страданията и след това да си заминат. И в рая даже първите човеци опитаха горчивината на живота. Там имаше две дървета: дърво на живота и дърво за познаване на доброто и на злото. – Защо Бог постави дървото на доброто и на злото в рая? – Като предметно учение. Той каза на първите хора: „Ще изучавате това дърво, без да ядете от него“. Вие можете да изучавате свойствата на отровите само външно, без да ги употребявате вътрешно.

...Кой човек днес има такава любов, каквато трябва? Кой човек се е пожертвал от Любов за другите хора? Като насилят някого, той се жертва, но тази жертва не е доброволно дадена. Така се жертват и кокошката, и овцата, и рибата. Много жертвоприношения има в света, но те стават чрез насилие, а не доброволно. Човек страда, но не доброволно.

Възлюбената страда от своя възлюбен, но не доброволно. Тя пъшка, мъчи се, търси начин да се освободи от него. За предпочитане е възлюбената да напусне къщата на своя възлюбен, отколкото цял живот да се карат и да се гледат накриво. Друг е въпросът, ако тя може доброволно и с Любов да остане при него, да делят скърбите и мъчнотиите в живота. Тя седи при него и си мисли, че ще го възпита, ще го облагороди. Лъже се тя. Невъзможно е да възпиташ един човек, ако той сам не желае да се възпита. Ако момата успее да възпита възлюбения си, ще получи голямо възнаграждение. В небето е определена голяма премия за този момък или за тази мома, които успеят един друг да се възпитат. Това е задача, дадена на човека. Досега никой не е решил задачата.

...Сегашният свят е пълен с грешки. Човек трябва да бъде буден, да не повтаря грешките на света. Навсякъде виждате картини, в които има много грешки. Защо трябва да мислите, че са идеални? Което е хубаво, трябва да признаете, че е хубаво, но грешката си е грешка, няма защо да затваряте очите си пред нея. Казано е в Писанието, че Бог твори нов свят – ново небе и нова земя. Сегашният свят трябва да мине през огън, да се пречисти и претопи. Вгледайте се в отношенията на хората, да видите колко са изопачили живота си.

...Някой е написал голяма житейска драма и хората играят роли на действащите лица. Защо се оплаквате от ролите си? Никой не ви е заставил насила да играете една или друга роля. Всеки актьор е добре платен. Колкото е по-даровит, по-добре му се плаща.

...Съвременните хора очакват да получат нещо от света, но нищо няма да получат.

...Правоверни и езичници се биеха и всеки се обръщаше към своя Бог с молба, да победи неприятеля си. И днес християнски народи се бият, опустошават цели градове и села, избиват мирното население, избиват се едни други. След всичко това всеки очаква резултат.

...Сегашните хора живеят в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Докато злото царува, страданията и нещастията са неизбежни. Сега се създава нов свят, с нов ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Някои очакват този свят да дойде вече. Те го очакват преждевременно. Злото не иска да отстъпи царството си. То има още работа, има да взима от света.

Докато не получи своето си, злото няма да отстъпи. Вижте какви дълбоки корени е пуснало злото в света. Днес мнозина мислят, че като наругаят някого, ще го оправят. Днес навсякъде виждате насилието да управлява, но светът не може да се оправи чрез насилие. Какво може да донесе насилието?

Ще кажете, че чрез насилието човек учи, опитности придобива. Каква опитност ще придобие момата от своя възлюбен? Тя казва: „Изгорих се малко, но поне го познах“. Десет момци ще я обикалят и десетте ще я изгорят и тя мисли, че придобила някаква опитност. Десетте ще я изгорят по различен начин, а тя пак няма да ги разбере. Змията ще те ухапе по един начин, кучето – по друг, комарът – по трети начин, но ти все ще бъдеш хапан и нищо особено няма да научиш. Ако мислиш, че ще знаеш какво нещо е хапането, лъжеш се. Едно нещо трябва да знаете: злото царува в самия човек, а не вън от него. Външните условия са причина да се прояви злото навън, да излезе от човека, да види какво се крие в него. И най-кроткият човек може да бъде предизвикан да прояви злото в себе си и да ухапе. В стремежа си да се самозапази, човек може да убие човека.

...Една от причините за злото в света е, че хората са дошли по-близо един до друг, отколкото трябва. С това те изменят пътя на движението си. Когато дървото дойде до огъня, то непременно ще изгори. – Какво трябва да правим, за да избегнем злото? – Да се отдалечите от него. Казано е в Писанието: „Отдалечете се от злото“.

Единственото нещо, което може да спаси света, стои в отдалечаване от злото. Човек трябва да застане на това място от злото, че да не изгаря, но да се ползва от него. Засега злото, като мощна сила, е потребно. Понеже злото господарства в света, вие трябва да се учите от него. Всички хора казват, че не обичат злото, а всъщност правят зло. Значи, макар и несъзнателно, те го обичат. Може ли човек да прави нещо, което не обича?

Човек дава път и на злото, което е вън от него. Той възприема някоя лоша мисъл в ума си, или някое лошо чувство в сърцето си, храни ги известно време и след това ги изнася вън от себе си. Човек трябва да има будно съзнание, да не допуска злото в себе си, да не дава в услуга на злото нито устата, нито ума, нито сърцето си.

... „Дръжте злото вън от себе си, да не грешите“. Иска ли да не греши, човек трябва да държи злото и всички отрицателни прояви на естеството си вън от себе си. Това значи да се очисти от злото. Страшно е положението на човека, който е влязъл в областта на злото. И светията, който стои високо над обикновените хора, изпитва ударите на злото. И той минава през голяма вътрешна борба, докато се освободи от злото и противоречията в живота. Много работа се иска от човека, докато се справи с жестокостта на своето сърце.

...Коя е причината за жестокостта между хората? – Безлюбието. Когато Любовта царува между хората, те не се измъчват. Любовта учи хората на законите на смаляването и на разширяването. Като знае да се смалява, човек може да влезе и в най-тясна стая, без да ограничава другите.

...Изобщо, Любовта учи човека кога да се смалява и кога да се уголемява. Големите и много желания правят човека голям. И на широко да го сложиш, все му е тясно. Малките желания смаляват човека. Той е доволен и на тясно, и на широко.

Днес Бог изисква от всички хора да Му служат, да бъдат проводници на Неговата Любов. – Защо е нужно човек да служи на Бога? – Защото само по този начин той ще изучи законите на Любовта. Без Любов няма живот, няма щастие, няма здраве. Ако не приемат Любовта, хиляди години още хората ще се пържат в собственото си масло, както сега. Днес мъчно се прилага и възприема Любовта. – Защо? – Не са готови още хората за нея. Който обича, не знае как да обича; когото обичат, не знае как да оцени Любовта.

... докато злото царува, вие трябва да му се подчинявате. Не се ли подчинявате на злото, ще се натъкнете на наказания и на закони. Законите в света показват, че злото царува. Който не се подчинява на неговите закони, смърт го очаква. Не изпълниш ли един от законите на злото, ще те осъдят и ще кажат, че Бог е наредил така. – Това е въпрос още.

Където Бог царува, там е раят. Където злото царува, пак е рай, но за силните, за големите. Там силните господарстват, а слабите – слугуват. В рая, където доброто царува, е обратно: слабите господарстват, силните слугуват. Страшно е положението на слабия, когато силният господарства. Какво трябва да прави слабия, за да се освободи от ръцете на силния? Той трябва да се обърне към Бога, да потърси помощта Му.

Днес Бог идва в света да се всели между хората, да подкрепи слабите. Само по този начин слабият може да се освободи от силния. Значи Бог трябва да бъде тил на слабия, за да го избави от ръката на силния. Освен Бога няма друга сила, която може да освободи човека от властта на злото. Колкото и да се бият хората, колкото и да воюват, ако Бог не се всели в тях, никаква свобода не могат да имат. Вън от Бога царува насилието, а в Бога – свободата. където царува злото, въпросите не се разрешават правилно.

Разрешаването на въпросите се заключава във вселяването на Бога в човешката душа. Казано е в Писанието: „Аз ще се вселя в тях, те ще ми станат народ и аз ще им бъда Бог“. Слушате ли някой да плаче и да се оплаква от съдбата си, ще знаете, че той е слаб човек. Силният не се оплаква. – Защо? – Защото Бог се е вселил в него. Той е пожертвал живота си в служене на Великия.

...Докато живее само за себе си, или за своя ближен, човек служи на злото. Щом живее за всички, щом обича всички, той служи на доброто. Който иска да служи на доброто, той трябва да обича първо Бога, а после ближния си и себе си. В Единния са всички. Той включва в себе си не само хората, но и растенията, и животните. Дайте път на доброто в себе си, за да се всели Бог във вас и да обичате всички. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да разшири сърцето си, да придобие вътрешен мир и спокойствие.

Сегашните хора живеят в един свят, на който не са господари. Те имат един господар, който ги заставя да правят това, което не искат. Никой не прави зло доброволно. Човек е заставен да прави зло, насила го карат. Благодарение на това, всички хора пъшкат под тежестта на злото и очакват да дойде някой да ги спаси. – Кой ще дойде? – Бог. – Как ще ги спаси? – Като се всели в тях. Кога познавате, че Бог се е вселил в човека? Един от признаците за вселяването е, че човек става господар на своите мисли, чувства и постъпки.

... Кой човек е силен? – Силен е онзи, в когото Бог живее и който живее в Бога. Ако Бог не живее в човека и ако човек не живее в Бога, той не може да бъде силен. Този човек е роб на злото и прави това, което не иска. Той не е виновен за това, но трябва да признае в себе си, че е слаб. Щом съзнае слабостта си, той трябва да се моли на силния, да дойде при него, да го освободи. Ние не съдим слабите, но им посочваме път към освобождаване. Как ще съдите болния, че е нечист? Той е слаб и без да иска, цапа се. Трябва да дойде някой силен, да го очисти, измие и подкрепи. Обърнете се към Онзи, Който може да ви очисти и излекува.

...Каква е задачата на злото в света? Злото приготвя условията за идване на доброто. Злото казва: „Днес аз съм господар на света. Аз искам да сложа ред и порядък, та като дойде доброто, нека използва този ред и порядък, както намира за добре“. В бъдеще доброто ще се ползва от реда и порядъка, който злото е поставило. Днес, при царуване на злото, благата не са еднакво разпределени между хората. В бъдеще, когато доброто царува, благата ще бъдат еднакво разпределени между хората и те ще имат добри отношения помежду си.

...Какво разбираме под думите „любими на Бога“? Любимият на Бога се ползва от Неговата сила и власт. В този смисъл, човек и днес е любим на Бога, но външно, а не вътрешно. Днес той не се ползва от силата на Бога. – Защо? – Той не е готов още за тази сила. Ако днес има силата на Бога, човек би я употребил само за зло. На сегашния човек е дадена малка сила, та като прави зло, да не бъде голямо. Ако има голяма сила, човек ще се почувства господар на света и ще прави, каквото иска, а с това ще увеличи злото, нещастията и страданията. Той не може да се справи с малката сила, която му е дадена, че ще се справи с голямата. По-добре, че има по-малка сила, да прави по-малки злини.

...Доброто и злото не са нищо друго, освен топлина и студ. Топлината разтопява нещата, а студът ги смразява. Отворете сърцата си за топлината, да се разтопи твърдото и кораво вещество в тях и да изтече навън.

из Неоцененото богатство, Рилски Беседи, 25.08.1940 г.

Sign in to follow this  


2 Коментара


Recommended Comments

От няколко дни си мисля, за хора, които идват при мен и си изхвърлят негативите. Оплакват се, лепят етикети... Хронично недоволство, отрицание, разделение... Служим - на партии, на религии, на организации, но не и на Бога!

Благодаря ти за тази беседа! Колко е свързана с Мисленето /В Египет/, с това да се осмелим да бъдем себе си. Усмихнати, приемащи и отдаващи добрина...

18.gif

Сподели този коментар


Линк към коментар

Едно нещо трябва да знаете: злото царува в самия човек, а не вън от него. Външните условия са причина да се прояви злото навън, да излезе от човека, да види какво се крие в него. И най-кроткият човек може да бъде предизвикан да прояви злото в себе си и да ухапе. В стремежа си да се самозапази, човек може да убие човека.

Човек дава път и на злото, което е вън от него. Той възприема някоя лоша мисъл в ума си, или някое лошо чувство в сърцето си, храни ги известно време и след това ги изнася вън от себе си. Човек трябва да има будно съзнание, да не допуска злото в себе си, да не дава в услуга на злото нито устата, нито ума, нито сърцето си.

... „Дръжте злото вън от себе си, да не грешите“. Иска ли да не греши, човек трябва да държи злото и всички отрицателни прояви на естеството си вън от себе си. Това значи да се очисти от злото.

Неоцененото богатство

Христос казва на Своите ученици: “Ето, давам ви власт!” Вие сте чели този стих от Евенгелието. За каква власт се говори? - Да настъпват на скорпии. Христос говори ли тук за външните скорпии, за външната отрова?
Давам власт

:feel happy::smarty:

Сподели този коментар


Линк към коментар

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×