Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    62
  • коментара
    103
  • прегледа
    57613

Буря

Sign in to follow this  
Иво

2397 прегледа

Бурята е буря, но в мен е Той.

Стоя сам пред Морето. Чувствам се толкова малък, много малък. Усещам могъществото на Безвремието и аромата на Вярата, но се чувствам сам. Пред мен са вълните на моите мечти и копнежи - несбъднати реалности. Аз съм сянка пред океана на Бъдещето.

Усещам вятъра, който пее нежна песен. Песента докосва раните на душата ми и ги лекува. Тишината прониква в съзнанието ми и ме обзема, както вълните леко докосват брега отново и отново.

И тогава виждам нея - Бурята. Тя идва като ураган, който не е искан, но е нужен. Помита всичко по пътя си - мечти, мисли, цветове. Няма вече ред и порядък. Яснотата се превръща в хаос, а хаосът в Шепот от Там.

Стоя сам на брега и гледам как вълната се приближиава с бясна скорост към мен. Тя е десетки пъти по-голяма от мен. Няма страх, но Бурята ме обзема напълно. Вълната се стоварва върху мен... И нищо. Още съм жив, още съм на брегът, но Бурята е още в мен и става все по-могъща.

Бурята мен не разбира, но аз я разбирам.

Идват още вълни, още и още. Хаос, тишина, отново хаос и отново тишина.

До мен на брега стои малка, на вид обикновена пръчка. Всички отговори, всички възможности са там. Само трябва да се протегна и да я взема, но колко се страхувам да я докосна. Парализиран съм от страх. А колко малко ми трябва само. Трябва само да отворя очите си, да погледна в дълбочината на душата си и да я взема. Трябва ми смелост и сила да бъда себе си. Да, ето това искам, да бъда себе си. Колко е просто само, а колко още урагани трябва да минат през мен, за да бъда във връзка с истинската си същност. Следваща вълна, отново и отново. Стават все по-силни, целият съм мокър.

Остави ме Буря - крещя аз, просто искам да бъда себе си. Не мога и не искам повече да те потискам. Урагани на моето сърце, благодаря ви! Сега вече знам!

Бурята ме разтърсва за доброто, що е в мен.

Изведнъж се случва онова, което чаках толкова време. А колко е просто само, отнема само миг от Вечността. Бурята продължава, но няма власт над мен. Усмихвам се, уверено се превеждам, за да взема Пръчката. Докосвам я и изведнъж всичко се променя. Настава пълна тишина и мир. Това е безконечен Мир, при който няма аз и ти, всичко е Едно. Няма минало, нито бъдеще, има само Тук и Сега. Вълни на неописуема Радост се разливат. Бурята в мен се превръща в нежен вятър от Тишина, морето - в океан от Щастие, а пясъкът - в безбрежно поле от разцъфнали Лотоси. Слънцето изгрява и разстила своята Топлина, а планинските върхове ми изпращат своята Обич. Всичко е на мястото си, бурята май е още някъде там, но Тук е тихо и спокойно. Сега съм и Океан, и Вятър, и Върхове. Толкова е лесно да бъдеш себе си.

Благодаря ти Буря!

Благодаря ти Небе!

Благодаря ти Душа!

23.03.2011 г.

Sign in to follow this  


5 Коментара


Recommended Comments

Благодаря Ти Господи !

Прости , съжелявам , Обичам Те Господи !

Благодаря ти Иво , че си могъл да опознаеш , разбереш , и възприемеш себе си в пълнота , светлина

и Любов. Бъди винаги истински!

Сподели този коментар


Линк към коментар

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×