Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
  • постове
    28
  • коментара
    52
  • прегледа
    29851

...

Станимир

1423 прегледа

Когато погледа Ти не желая

и търся да се скрия като мъничко дете,

дори когато тъй отдалечавам се, аз зная,

към мен протегнати са Твоите ръце.

И търпеливо чакат бурята в мен да утихне,

мъглата от илюзии да се стопи,

В сърцето ми Ликът Ти пак да засияе

и Твоята усмивка да ме озари.

Единствена опора нерушима,

е мисълта за Твоята Любов –

безбрежна, вдъхновяваща и... недостижима,

завинаги пленила ме със своя зов.

Далечна, и все пак колко близка,

даряваща надежда и крила,

и колко лека, извисяваща е Любовта ти,

всеосвещаваща със своята светлина!



6 Коментара


Recommended Comments

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
×