Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    11
  • коментара
    34
  • прегледа
    14723

Писмо до Васил Левски, написано от Таня - ученичка в 11 клас

Sign in to follow this  
Ради

2175 прегледа

Писмо до Васил Левски

написано от Таня - ученичка 11 клас

Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб!

Добре си ти. От там не виждаш... съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките, които днес не раждат.

Стариците край кофите за смет.

Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове.

Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве.

На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми.

Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори.

...Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст.

Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.

Писмото е получено от Кристина Начовска

Sign in to follow this  


4 Коментара


Recommended Comments

Мила Таня, благодаря за писмото ти!

Духът на Васил Левски е жив, Таня!

Той живее в теб, във всеки добър и състрадателен човек!

Господи Боже наш, Закриляй децата ни!

Да се помолим:

Великият призив

От извора на Светлина в ума на Бога,

Да бликне светлина в ума човешки -

Да слезе Светлината на Земята.

От извора на Любовта в сърцето Божие,

Любов да бликне от човешките сърца -

Христос да се завърне на Земята.

От центъра, където Божията воля знаят,

Цел малките човешки воли нека води -

Учителите тази цел познават и й служат.

От центъра, наречен Род човешки, нека

На Любовта и Светлината Промисълът се изпълни,

И нека той да запечата портата на злото.

И нека Светлина, Любов и Сила

Възстановяват Промисъла на Земята.

Сподели този коментар


Линк към коментар

Днес е денят на детето... Не знам дали Таня е още дете, но всеки от нас носи ДЕТЕТО в себе си, затова я поздравявам!

На този ден разговарях с моите ученици по една тема, която живо ги вълнува - предсказанията за КРАЯ на СВЕТА... И между другото говорихме за това как искаме да се промени нашият свят - реалността край нас. Как можем всички - всеки от нас поотделно и заедно да допринесем за тази промяна, как ни се иска да живеем по друг начин...

Прочитайки стиховете на Таня, си спомних, че и аз писах послание до Апостола, когато бях на 13 години. На една олимпиада по български език и литература в училище, на която зададената тема беше свързна с Васил Левски, написах на листа стихотворение, в което излях чувствата си. Естествено, тогава реалността беше различна...

Много силни думи, Таня!

Много прочувствено стихотворение!

Но ми се ще да окуража някакси това момиче, защото звучи обезверено! Защото и аз имам деца и не ми се иска те да мислят по този начин и да усещат света по този начин! Не искам да виждат подобни неща край себе си! За които сме виновни ние, поколението на техните родители...

Дано повече хора заработят съзнателно в тази посока - за промяна на реалността, за по-добъри по-красив живот!!!

Сподели този коментар


Линк към коментар

Усещам носталгия в това стихотворение. Копнеж по миналото.

А къде е настоящето? Отречено.............къде е Бог? В минлото или настоящето?!

Сподели този коментар


Линк към коментар

Духът силен у всеки от нас е.

Но спи ли дълбоко или се унася?...

Днес векът изисква светлина и обич

но все няма братство, а лична изгода...

И ако пък някой случайно посмее

да покаже вяра и чиста душица,

то рояк безумци ще го осмеят

трофей ще покажат-ранена орлица.

Сподели този коментар


Линк към коментар

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×