Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    14
  • коментар
    1
  • прегледа
    20076

panicersclub

1567 прегледа

„Когато вече не сме в състояние да променим дадена ситуация, сме принудени да променим себе си.“ Виктор Франкъл

За справянето с пр е нужна промяна. Някоя причина или комплекс от причини са довели психиката/нервната система до състояние, в което тя реагира по добре познатия ни начин - па, тревожност, сърцебиене, агорафобия... Първо трябва да сме наясно, че тази реакция на нервната система е добра за нас! Тя се проявява, за да ни покаже, да ни даде сигнал, че нещо не е наред и трябва да се вземат мерки; нещо да се промени, за да се защити цялото. Към цялото спадат физиката и психиката ни; чувства, мисли, органи, съзнание - всичко това изгражда нашето Аз. Съществува едно понятие „психосоматика”. Това е връзката между тялото и психиката. Едното винаги се отразява на другото - психичните проблеми водят до телесни симптоми, а телесните неразположения и заболявания - до промяна, изразена в нарушаване на психиката. Чрез пр и па ви се дава знак и възможност да промените живота си, за да навлезете в здрава хармония между тяло и дух. Да навлезете в хармония с вашите нужди. Не искайте да подтиснете симптомите! Не се надявайте симптомите да изчезнат от самосебе си! Щом веднъж те са вече проявени - или ще се проявят отново по същия начин, или ще изберат друг начин, с друга проява, за да ви накарат да обърнете внимание върху това, което ги е предизвикало. За да ви накарат да се промените.

И така - нужна е промяна в досегашния ви начин на живот. Нека това не ви плаши! В процеса на промяна ще усещате сила и свобода, за които преди това не сте имали представа като усещания. Въпросът е какво и как да промените в живота си. Нервната система ви показва, че нещо трябва да се промени. Забравяте всичко останало и се концентрирате върху това - какво да променя, за да „си върна Живота обратно” и кое ме докара до това състояние. В този сайт и в книгата „Другото лице на паниката” Петя е дала нужните насоки за промяна. С тия редове аз ще се спра върху този неин цитат от „Другото лице на паниката”: „Често живеем чужд Живот.”.

Някои с пр знаят кой или кои са проблемите им, водещи към бавно изтощаване на психиката. Други нямат представа или не са сигурни, а често знаем само част от личните си т.нар. „вътрешни конфликти”. ”Вътрешен конфликт” съществува тогава, когато нещо вътре в нас ни ”яде”; живеем с някакъв проблем, който за момента не успяваме да разрешим и преодолеем, а често дори не успяваме да си го изясним. С други думи казано, вътрешния конфликт е емоционален дискомфорт. Той е сблъсък между това, което желаем и това, което правим. Години наред живеем в този сблъсък, дори да е неосъзнат за нас. Години наред този сблъсък води до тревожност, нервност, подтискане на чувства, неудовлетворение от живота.

Тия дни прочетох един пост в интернет по този повод:

”… да си разкъсван от вътрешни конфликти, които често са под прага на осъзнаването – т.е. не знаем между какво се разкъсваме, но това, което усещаме, е напрежение, безпокойство и обърканост. Например, конфликтът може да бъде между вярвания – от една страна смятаме, че трябва да сме толерантни и разбиращи към майка ни, която понякога буквално ни влудява, а от друга страна, много ни се иска да й кажем направо истината за начина, по който се чувстваме и мислим за нея. Така възниква конфликт между две противоположни желания – да си мил, разбиращ и прощаващ и това да изразиш своя гняв и неприемане открито. В поведението си се люшкаме между полюсите на милото, но неискрено общуване и нараняващата искреност в изразяването на нашите истински чувства, но последвана от чувство за вина. И това продължава докато не разберем, че невротичният конфликт не може да бъде разрешен по този начин – тези двете алтернативи не са истинските алтернативи, между които да избираме, защото нито една от тях не ни помага да усетим вътрешния покой.” Камелия Хаджийска

Сега вие сте в капана на паническото разстройство. Рядко излизате навън, а това ви дава време! Време, през което можете да погледнете на живота си като на кинолента, като наблюдател, който е спрял бясното ежедневие и поглежда върху случилото се до сега. Използвайте това време! Не в терзания и навлизане в ролята на „горката аз, какво ми се случи и докъде стигнах”, а в поглед към себе си и досегашния ви живот. Поискайте да разберете какво ви е докарало до това състояние, а след като разберете - пристъпете към промяната във вас. Наблюдавайте, размишлявайте, чувствайте. Върнете се назад от детството ви до сега. Спомнете си важните неща от живота ви и хората около вас. Не пренебрегвайте нито една мисъл, нито едно чувство, което се появи! Появата им никак не е случайна. И знайте, че промяната не изисква задължително да станете други, различни от това, което сте били досега. Промяната също може да бъде да се приемете такива, каквито сте!

При мен появата на па бе предизвикана от житейска ситуация, но дълбоко в себе си знам, че тази ситуация просто бе черешката на тортата. Ако не бе тази ситуация, нещо друго щеше да разруши бента и да стигна пак до пр. Или още по-нежелания за мен вариант - да продължа цял живот да живея с илюзията, че живея. При мен имаше натрупване. Нездравословен начин на живот, алкохол, желание към всеки и всички да съм добра, пренебрегвайки нуждата да съм добра към себе си, и още, и още....

Основното за хората с пр е неудовлетворението. Всъщност неудовлетворението е началото, което води до па и пр. Неудовлетворение от живота си, от себе си, от отношенията си. То може да е ясно осмислено, но може и да е подтиснато и неосъзнато. Хората се опитват да избягат от него чрез алкохол, честа смяна на сексуалния партньор, дрога. Но неудовлетворението остава и преминава в тревожност, а тревожността - в паническо разстройство. Доста четох и търсих в себе си и интернет причината за пр. Достигнах до извода, че не само при мен, а при повечето хора пр е свързано с отношенията родител/и-дете. Когато сме малки, нашият модел за поведение са родителите. При мен се е получило така, че въпреки явното ми и крайно неодобрение към характера на родителя, аз съм възприела точно неговия модел на поведение. С израстването си не съм успяла да се освободя и да премахна тази тежест - тежестта да действам по начин, който не харесвам; да мисля по начин, който в мен предизвиква силно негодувание; да се държа пред хората с маската на родителя, чието поведение съм разбрала, че все пак е печелившо, колкото и да е фалшиво. Не съм успяла да се освободя от живеенето на чужд живот - живота на по-властния ми родител. Всичко, което не ми харесва и не ми е присъщо - аз съм възприела като начин на живот в детските ми години и така е продължило дълги години напред. Как да бъда удовлетворена от живота си и себе си с този вътрешен дискомфорт?

”Генеограмата е диагностичен инструмент, който чрез графично изобразяване на семейни характеристики дава възможност да се правят хипотези как поведенчески и емоционални „модели”, несъзнавано усвоени от рода и родителите, влияят на развитието на всеки индивид.”

При всеки от вас малко или много има усвоени от родителя модели. Открийте ги и преценете дали те отговарят на вашата същност или не. Дали те ви помагат, или ви тежат и създават напрежение във вас.

От сърце ви препоръчвам да работите с психотерапевт! Радва ме, че от години в България вече има достатъчно добри психотерапевти! Аз стигнах до услугите на такъв едва преди месеци - години след като па за мен вече не са на дневен ред. Съжалявам, че не направих това по-рано. Защото някои свои черти и характеристики човек прикрива от самия себе си и само с насочващи въпроси от вън, от друг човек, може да стигне до дълбоките депа на своята същност. Изберете един психотерапевт, с който да ви е приятно да общувате и задължително, който не ви насочва към антидепресанти след като чуе, че имате па! За тия, които не са от София и им е трудно да намерят в града си психотерапевт - могат да използват услугите на друг по скайп примерно, или по ел.поща. Има достатъчно сайтове на психотерапевти в интернет. И ви моля, бъдете

напълно откровени с психотерапевта си! Ако не сте - само ще загубите време и пари. Бъдете честни и със себе си, в противен случай няма да се получи нищо. Не искайте от себе си да бъдете други. Още от малки са ни възпитавали да бъдем по-добри, по-послушни, да се учим добре, да не протестираме, да бъдем такива и онакива. В повечето от нас възпитанието е довело до желание да сме идеални, перфектни. Впоследствие това желание и стремежа то да бъде постигнато, са ни карали сами себе си да насилваме или заблуждаваме в желанието да отговорим на изискваното от нас. Да пренебрегваме желанията и емоциите си, за да отговаряме на чуждите нужди и желания; да запазим маската, която слагаме пред хората, за да бъдем приети и одобрени от тях.

Аз се оказах от хората, които не познават добре себе си. Човешкото егое доста коварно. То ни подлага всякакви капани, за да прикрие себе си и да ни кара да мислим, че това, което правим е най-доброто. Късметът ми бе, че по едно и също време срещнах човек, който е голям майстор по изграждане на психопортрети и малко след това започнах сеанси при психотерапевтка. До такава степен не се познавах и се самозаблуждавах през годините, че в началото отричах всичко, което чувах за себе си от човека, който срещнах. Той ми казваше директно, че аз съм податлива на чуждо влияние и мнение. Че имам нужда от хорското одобрение и по тази причина живея за мнението на хората, в желание да се харесам на хората. Казваше ми, че желанието да бъда добра в очите на тия около мен е водещо и определя това, което правя, говоря и мисля. Че избягвам конфликти, за да не се почувствам лош човек и т.н. Отричах. Почти всичко отричах, защото бях убедена в обратното. Мислех си, че този човек греши. Колкото добри чувства да имам към него, смятах, че преценката му за мен е грешна. След началото на сеансите ми при специалист обаче колелото се завъртя с пълна сила. Психотерапевтката ми не ми даваше готови сентенции за мен и моите черти на характера. Само ми задаваше въпроси. Въпроси, чиито отговори потвърждаваха оценката за мен, която вече бях чула от въпросния човек. Вече не можех да отрека.

Веднъж по време на сеанс, психотерапевтката ми каза да си представя известна картина на художник. Тази, която ми хрумне на момента.Представих си една. След което последва въпрос: „Какво има в долния ляв ъгъл на картината?”. „О, не знам” - отговорих. „Добре, кажи ми какво има в който и да е от ъглите на картината” Не знаех, знаех само в центъра на картината какво е - това се бе запечатало в съзнанието и паметта ми. Дори нямах спомен дали изобщо съм виждала някога какво има по ъглите... Тогава тя ми каза: „Това е, Тони, живота и всяка ситуация в него. Трябва да успяваш да видиш цялата картина, не само част от нея.” Оттогава се опитвам да го правя. И съветвам всеки от вас да се опитва да го направи. Специално за пр имате нужда от

детайлите!

Аз победих па, но не съм приключила работата си по промяната в мен. Един от най-големите ми и с години продължили спорове с майка ми са на тема „какво ще кажат хората”. Това за майка ми е пътеводител в живота. Откакто се помня аз реагирам крайно против тази фраза и начин на мислене. Докато по време на един сеанс при психотерапевтката ми не разбрах, че без да знам, без да си давам сметка, с годините съм живяла точно по този начин. Живяла съм за хорското мнение, за обществената оценка за мен. Разбрах още нещо за себе си. Че имам големи задръжки да изразя агресията си, гнева си, яда си. Тая ги в себе си и това ми се отплаща по подобаващ начин - срещу мен.Толкова много, толкова дълги години за да не нараня някой, съм наранявала себе си. Не само това. С неизказаното ми несъгласие или неодобрение аз съм лъгала и себе си, и хората около мен. Живяла съм подтискайки себе си и заблуждавайки другите. Живяла съм чужд живот.

Преди заключителната част искам да ви обърна внимание на един липсващ компонент при много хора - липсата на смисъл в живота. Има един термин ”логотерапия”. Според създателя на логотерапията „търсенето на смисъл е първична мотивация в човешкия живот и когато тя не е задоволена, човек страда. В един от линковете, които ще публикувам накрая, той се убеждава в силата на смисъла по времето на концентрационните лагери. Когато всички са били поставени при еднакви условия, но са оцелели тия, които са имали смисъл в живота си, смисъл да искат да оцелеят.

Открийте своя смисъл! Имате нужда от такъв не само за справянето с пр, а и за цялото ви движение напред!

Ето изводите, до които достигнах: За да съм наблюдателна и да забелязвам всяка част от „картината” - първо трябва да съм честна към себе си. Второто изискване е да следя какво правя, казвам, пиша, мисля; защо точно това и КАКВО ИЗПИТВАМ докато го правя. Същите въпроси си задавам и за хората около мен дори да са ми просто колеги. Това ми помага да разбера защо те говорят или действат по определен начин, което малко или много засяга и мен. Третото изискване е първите две да станат ежедневие, а нали първата крачка е половината пътуване, струва ми се, че лесно става автоматичен навик при условие, че не се успокоявам прекалено със свършена работа. И последно: Действие към промяна. „Значи съм зависима от одобрение! Кога е станало това, по какви причини? Някой ме е кодирал с „какво ще кажат хората”. Сега задачата е да махна този код от себе си. Как да направя това?”... (Или при някой от моето обкръжение: Той постъпва и говори така, защото изпитва нужда от моето одобрение; има нужда от това и онова.) Припомням ви, че промяната може да бъде наистина промяна в досегашното ви поведение и начин на живот, а може и да е само да се приемете такива, каквито сте, което също е промяна, при това съществена!

Нещо, което ще ви бъде от помощ за промяната: Човек има пет основни потребности. Ще ги изредя, а всеки от вас, който има желание – нека прецени кои от тях при него са задоволени и до каква степен. Имайте предвид, че колкото повече е задоволена ВСЯКА една от тях – толкова вие сте по-близо до здравето и хармонията, от които имате нужда. Опитайте да си доставите тия потребности, които с годините сте пренебрегнали, за да достигнете до задоволяване от живота си.

1. „Принадлежност” е да си част от някаква група. Ние - хората, живеем в общество. Имаме нужда и потребност да бъдем в някакъв социум, да принадлежим към някаква група. Може да бъде трудов колектив, група, свързана с хоби, политика, житейска философия или вярване... За нас е важно да се чувстваме част от социума, да имаме социална принадлежност.

2. „Утвърждаване” е потребността да получим одобрение, похвала от други хора - близки, колеги, началници, непознати... Всеки човек има тази потребност независимо дали и доколко я осъзнава.

3. „Храна” включва не само яденето и пиенето. Към „храна” спадат и духовните храни като четене на книги, гледане на филми, театрални постановки, оперети; слушане на музика; разходки сред природата...

4. „Физически контакт”. Всеки дори да не го съзнава има потребност от физически контакт - да докосне някой, да помилва или бъде помилван, дори по време на масаж има пак физически контакт... Всичко, свързано с физически контакт, което ви хрумне спада към тази потребност. (Забелязали ли сте, че има хора, които избягват да се здрависват, да бъдат докоснати със или без повод?)

5. „Секс”. Надявам се всички знаете, че сексът е нормална потребност.

И накрая няколко реда за агресията и гнева. Принципно те са масово отричани като нежелани и нездравословни. Но по-нездравословно е тяхното подтискане. Не ги подтискайте. В психотерапията има т.нар. ”здравословна агресия”. Това е, когато човек ясно и открито заявява себе си, своите желания или нежелания, своето одобрение или неодобрение. Има литература по въпроса как да изразяваме себе си по тактичен начин. Защо има такава литература? Защото много хора също като мен в желанието си да не наранят не изказват това, което наистина мислят и чувстват. И по този начин живеят живот на неизразяване, живот на чуждите нужди и интереси, живот на себеигнориране. Опитвайте се да изразявате себе си въпреки риска да нараните някой. Опитвайте се да изразите себе си по начин, който по-малко ще нарани отсрещния човек, но и няма да ви направи безгласна част от ВАШИЯ живот. Ако човекът срещу вас не ви приеме като начин на мислене, не се чувствайте виновни! Това сте ВИЕ. Покажете и изявете себе си без предварителни сметки на кого ще се харесате или не.

Автор: Антоанета Маринова

Източници:Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

http://espirited.com...8F%D1%82%D0%B0/

http://blog.seminari.bg/?p=11

http://espirited.com...1/#comment-2755

http://fspeid.com/in...1174&Itemid=105

книги:

http://espirited.com...BD%D0%B1%D0%B5/

0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...