Паническо разстройство - твой приятел и лечител
Entry posted by panicersclub ·
2153 прегледа
Можем ли да разглеждаме едно заболяване като наш приятел и лечител? Като един добър вълшебник, който обаче си служи с малко особени фокуси, за да ни накара да му обърнем внимание, защото има да ни каже нещо много важно. Опитайте се само за момент, докато четете тази статия да си представите, че вие притежавате чисто от внушението съзнание, че заболяванията са врагове, с които медицината се бори. Понякога побеждава, а друг път губи свещената война с болестите.
Представете си, че вие никога не сте чували, че „заболяване” е нещо лошо, с което трябва да се борим. И ето аз се появявам пред вас, като „асистент-вълшебница” на фокусника наречен „паническо разтройство” /просто име, което вълшебника си е избрал и то не означава нищичко за вас/ и ви съобщавам, че той е ваш приятел.
Вярно, че ви причинява ред неудобства: сърцебиене, световъртеж, задушаване, треперене, ужасен страх, паника, загуба на контрол и още ред други, но въпреки това аз твърдя, че той е ваш приятел. Нещо повече, възнамерявам и да ви го докажа. И ето ние седим в една стая с вълшебника „паническо разтройство”. А той, който при други обстоятелства е толкова смел и прави живота ви ужасен, сега просто се е скрил в единия ъгъл на стаята, изчервил се е и дори не поглежда към нас.
Аз ви окуражавам да забележите колко е смутен и уплашен самият той и ви предлагам да го поканите да се приближи по-близо до нас. Каним го, а „паническото разтройство” се свива още по-уплашено в ъгъла. Ние с вас се смеем на този страхопъзльо, а той сякаш аха, аха и ще се разплаче. Смиляваме се и започваме нашия си разговор, така сякаш него го няма в стаята.
В статията Трансформация на отрицателни емоции в здраве и жизненост говорихме за един подход, при който, когато усетим, че сме обхванати от отрицателни емоции, ние ги предизвикваме и се стремим да ги увеличим. Когато направим това те като по чудо изчезват. Опитайте да направите същото и с вълшебника „паническо разтройство”. Когато сте напълно спокойни, весели, радостни, опитайте да предизвикате паническа атака, ако се появят някакви леки симптоми за нейното настъпване /фокусника ни казва, че е с нас, обажда ни се, например започваме леко да треперим/, усилете тези симптоми, треперете повече, можете ли да се разтреперите толкова силно, че да изглежда сякаш танцувате из стаята? Ами потанцувайте, танца е трепет.
Това, което е сигурно, че ще се случи, ако си направите този експеримент е, че фокусника ще се скрие в ъгъла на вашето съзнание и колкото повече се опитвате да го предизвикате да се появи, той толкова повече ще се свива, докато не заприлича на малка точица. Спомняте ли си как като малки деца, преди да станем с някой най-най-добри приятели първо трябваше да се сбием, да си поожулим колената и лактите, после да изядем и пердаха от родителите, за това, че се бием със съседските деца, като хулигани. И накрая след като всичко утихне да станем „приятели за цял живот с вчерашния враг”. Децата са мъдри, последвайте примера им.
Предизвикайте паническото разтройство на двубой. До днес винаги той ви е побеждавал, сега вие се изправете пред него и му кажете: „Хей, я ми ела тука!” Какво мислите ще се случи? Няма да дойде! Но вие няма да спрете до тук, ще се приближите до този пакостник и ще се опитате да станете приятели, след като той отказва да влезе в битка. Бъдете нежни и внимателни с фокусника, защото както се вижда той е емоционален, чувствителен и много уплашен. Попитайте го какво иска да ви каже, какво не е наред, защо се появява винаги в най-неподходящия момент и ви хвърля в избора: „Бой или бягство.” Мълчалив е и срамежлив, нека аз неговата асистентка да говоря вместо него.
Реакцията „бой или бягство” е динамика, това е динамична реакция, тя подтиква към движение, към действие. Което и да изберете – боя или бягството и в двата случая ще ви се наложи да се пораздвижите и то сериозно. Я да видим от колко време сте се заседели у дома, пред компютъра, в офиса или някъде другаде, където сте само статист, статист в собствения си живот? Природата, Вселената, не търпят статиката (от гръцкото στατός, „неподвижен”; състояние на покой в даден момент; противопоставяне на динамиката, движението, развитието).
Ако обърнете внимание на Природата и на нейните закони ще забележите, че в нея кипи непрекъсната динамика, движение, развитие. Динамика е дял от класическата механика и се занимава и изучава причините за възникване на движението на материалните тела в зависимост от приложените върху тях сили или казано по друг начин, динамиката описва тяхното изменение под въздействието на сили. След като имаме тези две определения, които са част от закони, според които работи Природата, нека отново да се върнем на сприятеляването с фокусника „паническо разтройство”.
Какво иска да ни каже той с тези панически атаки, които ни причинява? И които ни карат да избираме „бой или бягство”? Заменете тези две думи с думата „динамика”. Получава се „динамика или динамика".
Ето че започваме да се сприятеляваме. "Здравей паническо разтройство, ти дойде, за да ми кажеш, че съм станал статист в собствения си живот. Не ти ме затваряш между тези четири стени, не ти ме караш да избягам от откритото пространство /обикновено клаустрофобията и агорафобията вървят ръка за ръка/. Аз станах статист, а ти се появи, за да замениш статиката с динамиката. В действителност ти ми помагаш да живея – активно, динамично и с цялата сила и страст, на които съм способен/а. Благодаря ти! Ти си моя най-добър приятел. „ Ето, че станахте приятели.
Естествено никой не пожелава да се отърве от приятеля си веднага след като се е сдобил с него, а и фокусника няма да си тръгне току така. Напротив! Работата с новия ви другар тепърва предстои. А защо да не я наречем игра? Както вече казах Природата не търпи статиката, а нашите тела са умалени модели на Природата и работят по подобни на нейните механизми – принципи. Когато станахте статист в своя живот, вие подтиснахте Ци – жизнената енергия в организма. Ци обаче няма никакво намерение да си седи просто така и да не прави нищо, тя също така няма и къде да изчезне от вашето тяло.
Обездвижването, отказа от излизане и разходки, спорт, катерене на планината, всичко това подтиска вашата Ци, жизненост, енергия. Когато твърде дълго една сила бива неизползвана, подтискана и затискана тя в един момент ще поиска своето. Енергията ще си пробие път и ще избухне в пълна степен. Как ще го направи? С някоя идваща в неподходящ момент и на неподходящо място паническа атака. Това е. Вашата Ци има важен ангажимент да ви държи живи и в динамично равновесие. И тя ще го направи въпреки вас. Подобно на земетресенията, които създават живота на нашата планета.
Ако продължите да отказвате да се съобразите с Ци и с фокусника, паническите атаки ще продължават и продължават до момента, в който не решите да напуснете своята крайно неприятна роля на статист и не се включите активно в живота. Парадокс, но факт. Паническото разтройство ви подтиква към активни действия и активно участие в житейските събития. Избора дали да пиете лекарства, за подтискане на естествения лечебен процес в организма е ваш. Аз бих препоръчала спорт, йога, бойни изкуства, разходки, срещи с приятели и разбира се Nature therapy.
Юлияна Шапкарова – консултант, природен терапевт
Източник: http://www.sexnature.org/nature-therapy/panichesko-raztrojstvo-tvoyat-priyatel-i-lechitel.html
1 Коментар
Recommended Comments