...Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава. Най-издигнатият връх в човешкия мозък е чувството на Любов към Бога. Когато някой човек мисли само за себе си, трябва да знае, че той е някъде долу. Центърът на личността е по-назад от центъра на Любовта към Бога и е по-низък. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така се нареждат след това. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото този на Любовта, и това положение е неестествено. В душата на всички хора върхът на Любовта е най-висок.

Любовта, която имат младите хора, е най-ниския връх; след това любовта на майката към детето е по-висок, приятелството е още по-висок, а в Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма. След този връх се нареждат върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и пр. и между тях се образуват долини. Такива върхове са на брой четиридесет; всъщност, на главата има до 120 върха в подразделенията си, а и заедно с тях още 120 долини. Виждате, че пред вас стоят за проучване широки пространства и ще се радвате, че и когато се раждате, и когато умирате, все ще учите. Любов към Бога е велик подтик. Бог е най-високият връх, от където всички други течения възприемат своето направление. Трябва да се повърнем към разумното, което е в Природата, но трябва да има някой, който да ни покаже пътя натам. Ако искаме да се изкачим на най-високия връх, някой, който е ходил там, трябва да ни покаже откъде да минем. Англичаните искаха да изкачат връх Еверест, носеха кислородни апарати и пр., но начинанията им не успяваха, докато монасите от Хималаите не им дадоха наставления.

Ние сме за следното: направо да се влезе в общение с Бога. Човек трябва така да обича Бога и така да се изпълни с богатство и Живот чрез Любовта си към Него, че да няма нужда да търси някои хора да го обичат. Той, като обича Бога, обича всички и всичко. С тази Любов не чувства празнота, която този или онзи да запълни в него, понеже се намира в изобилието. Щом съзнаеш, че има нещо по-горе от теб, ти не можеш да не обичаш Бога. Да обичам Бога е най-голямата привилегия, а хората могат да ме славят, че съм написал нещо; това са мимолетни работи, т.е. външни. Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога! Като виждам Слънцето и се ползвам от лъчите му, тогава могат ли да ме ползват хилядите свещи, които хората ще запалят? Има един важен въпрос, който трябва да разреша -каква трябва да бъде любовта ми към Бога. Ето важният въпрос! Голяма е радостта на Любовта. Без да я изказваш, ще се радваш. Обичаш Бога -тайната е там! Че не могат всички да се обичат, това е вярно. Но че могат всички да се обичат, и това е вярно. Задача ни е да кажем на хората, че като имаме Любов, всичко имаме. Да обичам Господа, това е единствената права мисъл, с нея държа правата посока. Винаги трябва да се започне с Любов към Бога, иначе нищо не се постига. Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и Любовта е една вътрешна необходимост. Едно нещо ви трябва – вложете Любовта като основа или притурям: люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си! Всичкият капитал е Любовта.

Следният закон е много верен: когато човек призове Бога от всичкото си сърце, Бог ще му се обади отвсякъде. Един познат ми разправяше: „Пътувах в горещ ден, минавах през ниви, нямах нищо за ядене. Спрях се при една круша да си почина, гледам клоните обрани, пък ми се искаше да има поне 2-3 крушки. Дойде ветрец, разлюля дървото и 7-8 круши паднаха долу. Като че ли мен чакаха! Това ми направи силно впечатление. Чел съм много аргументи, задоволи ми се желанието. Крушите ми паднаха като мед. Бяха сладки круши.“ Неверието е осакатило хората. Осакатеният човек не вижда и почва да вярва, че не вижда. Той е повредил очите си. Трябва да се възвърне неговото зрение.

Планината, въздухът, житото, водата са резултат на Разумните същества. Като ядем хляба, ние сме във връзка с тези, които са го произвели. Като пием вода, ние сме във връзка със Съществата, които са я произвели. Затова ще пиеш най-хубавата вода, за да влезеш във връзка с тях. Ти като погледнеш една картина, свързваш се с художника. Също така като четеш това, което е казал Христос, влизаш във връзка с Христа. Така трябва да схващате нещата. Първото нещо, което се изисква за Вътрешната школа, е всеки да се стреми да образува връзка с Първия Принцип в света. Първото проявление на тази връзка е Любовта. Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо. Да изчезне всеки страх! Човек да се научи да обикне първом Бога; тогава ще може да обикне всичко. Човек трябва да е най-първо носител на Любовта на Бога, Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича и ще прояви Любов към всички същества. Ако той уповава на хората да го обичат, тогава се отстранява от Бога. Не че е лошо да го обичат хората (нека да го обичат и да се радва на това, защото Бог се проявява), но първом трябва да уповава на Божията Любов. Сърцето ви трябва да бъде свободно, не го залагайте никъде. Да подарите сърцето си на Бога! Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш и на извора в планината. Ти ще обичаш някой човек, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител, инак не се постига целта.

Когато човек размишлява върху Любовта, нека измени цялата постановка на съзнанието си. Ако при размишление скъса всички връзки със земното, душата му ще се издигне нагоре. Това трябва да става при размишление върху Бога и върху Любов към Бога.

Постави в действие първия закон – Любов към Бога, после любов към ближния и накрая любов към себе си. Най-първо ще работим за Бога, после за ближния и най-после за себе си. А сега светът е обърнат обратно. Това е погрешен път. Един англичанин мисли най-първо за англичаните и после за другите народи. Същото правят и българинът, сърбинът и пр. Това не е лошо, но ще дойде време, когато един англичанин ще мисли така за другите народи, както за своя народ. Същото ще се случи и на българина, сърбина и пр.

Когато Христос е казал да се отречеш от баща си, от майка си, брата си, сестра си, това значи, че не трябва да ги обичаш повече от Бога. Христос каза на онзи богат момък: „Едно ти не достига. Иди раздай всичко на сиромасите и ела, та Ме последвай!“ Богатият момък не се съгласи, любовта му към богатството беше по-голяма, отколкото любовта му към Христа. За Христа може да работи само един силен човек, а силният трябва да има знания. За да има знания, трябва да учи. А за да учи, трябва да има Любов. Според степента на Любовта иде всичко в човека...

Човешката душа е безплодна, когато не я изпълва Божията Любов. Докато Божията Любов и Духът Божи не изпълнят човешката душа, човек е странник, чужденец на Земята. Да благодарим за днешния ден, да благодарим за Божествения Дух, който слиза и се вселява в хората. Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури Мир, ред, Светлина в умовете и хората да заживеят в Любов, а не както досега – във война. Когато слизат Божественият Дух и Любовта, която ще спаси света, тогава всичко става. И тогава всичките ни мисли, чувства и дела се благославят. Всичко, каквото правите, правете го за Слава Божия.

Всичкото зло иде, когато любовта към себе си е по-голяма и всичкото добро иде, когато Любовта към Бога е по-голяма. Щом определим отношенията си към Вечната Любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира Любов към Божественото в човека. Под любов към ближния се разбира Любов към Бога, който работи в другите.

Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат – това е тайната! Един англичанин нали е почитан, защото е член на английската държава? Ако обичаш Бога, ти си член на Царството Божие и има кой да ти е тил. Ако отношенията ти към Бога са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни. Мен не може да ме убеди никой, че, без да обича Бог, може да обича някого. И дето се разлюбват хората, се дължи на това. Защото ако седи Името на Бога в моя ум, аз няма да се дразня от хората. Ние постоянно имаме заблуждението, че не ни обичат. Възможно е, но това ни най-малко не трябва да ни спъва. Основният принцип е, че Бог ни обича. А другият въпрос сам по себе си ще се уреди. Ти никой път не можеш да заставиш хората да те обичат, понеже още у тях това съзнание го няма. Другият закон е: каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към теб. Не можеш да обичаш Бога и хората да се отнасят зле с теб. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Измениш ли своето отношение към Бога, обикнеш ли Бога, и този човек ще се измени – няма да те мрази. Мрази те, понеже ти нямаш правилно отношение към Бога. Има една Истина, в която, като се убеди, човек ще има една непоклатима основа. Всеки ден да отиваме при Бога, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди; имаш ли го, всеки ще те посрещне. Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни.

Любов към Бога - Акордиране на човешката душа, том 1

"Кажи ми, кажи ми

сладки думи две.

Твойте думи две

сладки думи две..."