Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    93
  • коментара
    20
  • прегледа
    75379

Вяра, надежда и любов

Sign in to follow this  
Надеждна

385 прегледа

И тъй, като ви се казва, че трябва да обичате всичко, питате: Възможно ли е това? – Физически е невъзможно да обичате всички хора. Под "обич" разбираме да се помага на хората. Едновременно не може да помагате на всички хора. Следователно, едновременно не може да обичате всички. В Божествения свят, като обичаш едного, всички обичаш. И обратно – като не обичаш едного, никого не обичаш. Като обичаш тялото на човека, ти обичаш всичките му части: и ръцете, и краката, и ушите, и очите. Като не обичаш тялото му, ти не обичаш и частите на неговото тяло. Тъй щото, ще обичаш цялото, което включва частите в себе си. Ако е само сбор от частите, то не е Цяло. Изобщо, Цялото се проявява чрез своите части. Цялото още не е проявено. Ако някой проявява таланта си, това не е целият човек. По таланта му само ти още не го познаваш. Казваш, че познаваш приятеля си. – Познаваш само дрехата му. Много ще го изучаваш, докато го познаеш. От всички спорове, които ставаха между евреите и Исуса, се вижда, че те не Го познаваха. Едни мислеха, че Той е обикновен човек, други мислеха, че е пророк, а трети казваха, че Той е Христос, Син Божи. Въпреки това, и трите категории хора отлагали, не приложили Христовото учение навреме. И до днес още казват, че не му е дошло времето.

Ще работиш, без да се обезсърчаваш или насърчаваш. – Поне съм искрен, съзнавам положението си. – Каква полза, че длъжникът признава дълговете си? Кредиторът иска от него да си плати – нищо повече. – Ама нямам пари. – Щом нямаш пари, ще те осъдят и ще лежиш в затвора. Ако не те затворят, ще ти дадат срок да си изплатиш дълговете. Ще мине време, но пак ще платиш. Обаче, докато чакаш млякото от кравата, гладен ще ходиш. Докато чакаш да ти донесат вода от извора, жаден ще ходиш. Докато чакаш пари от хората, всякога ще просиш. – Какво да се прави? – Сам ще станеш крава, сам ще се превърнеш на извор, сам ще превърнеш ума си на каса, от която постоянно ще вадиш колкото пари ти трябват. – Как мога да стана крава? Как мога да се превърна на извор? Как мога да бъда каса сам на себе си? – Щом не можеш да разбереш това, то не е за тебе. Това може да направи само онзи, който разбира законите на живата природа и ги прилага. Това е достояние само за онзи, който има вяра, надежда и любов. Питаш: Как да се надявам? – Както знаеш. – Как да вярвам? Как да любя? – Както знаеш, не търси никакъв образец.

Казвам: Човек е крайно несправедлив към себе си, към ближния си и към Бога. Някой се колебае в себе си, съмнява се в нещо и се пита: Дали Бог е доволен от мене? – Това е несправедливост. Питай се дали ти си доволен от себе си. Ако си недоволен от себе си, и Бог ще бъде недоволен – нищо повече. Като сгрешиш, казваш: Не само аз греша, но и ангелите грешат. – Не е така. Не се оправдавай с ангелите, нито с хората. Че хората грешат, че ангелите грешат, това не може да те спаси. – Ама аз обещавам да не греша повече. – И сто обещания не струват колкото хляба на бедния и нещастен човек. Дела се искат от вас, а не празни обещания. Реалното обещание е Божественото, то всеки момент може да се реализира. Това, което става в настоящия момент, е Божествено. Това, което ще стане в бъдеще, принадлежи към друга категория. Това, което е изкласило и узряло, е Божествено. Значи всичко, което мислиш, чувстваш и правиш в момента, е Божествено. И онзи, който в момента прави престъпление, е в периода на жътвата. Той ще понесе последствията на своите дела като плодове. И тогава, като опиташ последствията на своите дела, ти си по-близо до Бога, отколкото ако не го направиш. Как ще разберете това? По-близо до Бога подразбира повече светлина. По-рано не си могъл да видиш грешките си, а като пострадаш, веднага съзнаваш какво си направил. Страданието разкрива истината на човека. Така той познава Бога, познава и себе си. По-добре желанието за престъпление да излезе вън от човека, отколкото да остане скрито в него. Докато не сгрешиш външно и носиш греха в себе си, ти се мислиш за праведен. Това е заблуждение. Този е пътят, по който повечето хора вървят. Който върши волята Божия, той върви по правия път.

Мнозина плачат за Христа, че бил закован на кръста. – Не е страшна външната Голгота, не е страшен външният грях. Страшна е вътрешната Голгота. Страшно е вътрешното престъпление в човека. Велико е доброто, което човек върши в себе си и което никой не вижда. Затова Христос казва: "Като се молиш, влез в скришната си стаичка и онзи, който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве". Житното зърно се радва не когато е в хамбара, но когато е посято в земята. Там то се облича в нова дрешка, израства и дава плод. То се радва, че може да помага на хората. Мъдрецът го слуша и му отговаря: Сега се радваш, но после ще плачеш. – Що е плачът? – пита зърното. – Ще го научиш като оголееш. – Що е голота? – И нея ще научиш. Един ден ще умреш, нищо няма да остане от тебе. Но в края на краищата ти ще съградиш нещо хубаво, ценно. – Какво ще бъде то? – Ще го научиш. И тогава, като се върнеш наново в хамбара, ела да ми разкажеш своята опитност. И аз ще ти разкажа за великото и красивото, което те очаква.

Вяра, надежда и любов

Sign in to follow this  


0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×