Брезичката
Entry posted by Розалина ·
1006 прегледа
ПРИКАЗКА ЗА СПЯЩАТА ГОРА
ГЕОРГИ СТОЙЧЕВ
„На вас ви е чудно, че ви казвам да се
разговаряте с растенията. Ще
попитате дъба горе, в планината, и
той ще ви разкрие своята история."
Учителя
изт.Списание "Житно зърно" бр.1 /2009 г
16.01.2009
Приближих се до висока бяла брезичка, която изглеждаше като приказна фея върху снега. Опрях гърба си на стеблото.
- Как се казваш?
- Ива.
- При вас, брезите, както и при боровете, стеблото върви право нагоре, но клоните ви са тънки, нежни и върховете им сякаш се сливат със сивото снежно небе.
В този миг почувствах много фина вибрация, която идваше отвисоко. Тя ме изпълни със своето присъствие. Вибрацията започна да се движи хоризонтално и физическото ми тяло сякаш се разшири, превърна се в искряща радост. Изпитах истинско щастие.
- Ние, брезите, сме проводници на най-чистата Любов, затова нашият цвят е бял. Цялата гора е бяла.
- Ти си част от брезовата горичка, и ме спечели с любящото си сърце. Ще се срещнем ли отново във времето или може би през Вечността?
- Какво е Вечността? Тя обхваща всичко. Днес, сега също е част от Вечността. Ние вече се срещнахме.
Брезичката Ива ме научи, че другото име на Вечността е Вечно Настояще.
И тъй, най-първо човек трябва да изучава езика на Живота. Животът е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали. Всички те представляват форми на живота. Изучавате ли този език, вие ще видите какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате. Само по този начин ще разберете смисъла на живота. И тогава в духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на същества, които ви обичат. Това е реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете.
Учителя
3 Коментара
Recommended Comments