Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
  • постове
    16
  • коментара
    2
  • прегледа
    12622

СЪЗНАНИЕ, СВИДЕТЕЛСТВАНЕ И ОСЪЗНАВАНЕ

Sign in to follow this  
Severen

1862 прегледа

Въпрос: „Каква е разликата между осъзнаването и сви­детелстването?"

Между осъзнаването и свидетелстването съществува голяма разлика. Свидетелстването все още е едно действие: ти го извършваш; егото все още съществува. Така че феноме­нът на свидетелстването е разделен между субекта и обекта.

Свидетелстването е отношение между субект и обект. Осъзнаването е напълно лишено от всякаква субективност и обективност. В осъзнаването не съществува този, който да е свидетел, да наблюдава; не съществува този, който да е сви­детел. Осъзнаването е тотален акт, цялостен. В него субектът и обектът не са свързани; те са изчезнали. Тъй че, осъзнава­нето не означава, че някой осъзнава. Нито пък означава, че нещо се осъзнава. Осъзнаването е тотално - тотална субек­тивност и тотална обективност, като един отделен феномен, докато свидетелстването е двойнственост, съществуваща между обекта и субекта.

Осъзнаването е неправене; свидетелстването предпола­га деятелят. Но чрез свидетелстването е възможно осъзнава­нето, защото свидетелстването означава, че това е съзнателен акт. То е действие, но съзнателно. Можеш да правиш нещо и да не си съзнателен - нашата обичайна активност е несъзна­телна активност. - но ако ти станеш съзнателен в нея, тя се превръща в свидетелстване. Така че, от обичайната неосъзната активност до осъзнаването има празнота, която може да се запълни от свидетелстването.

Свидетелстването е техника, метод, насочен към осъз­наването. То не е осъзнаване, но, сравнено с обичайната дей­ност, неосъзнатата активност, то е по-висша стъпка. Нещо се е променило: активността е станала съзнателна; безсъзнание­то е изместено от съзнанието. Но трябва да се промени и още нещо. Това е, активността трябва да се измести от неактивността. Това ще бъде втората стъпка.

Трудно е да се скочи от обичайното, безсъзнателно дей­ствие, в осъзнаването. Възможно е, но е много трудно, затова една стъпка между тях ще помогне. Ако човек започне със съзнателно свидетелстване на дейността, тогава е по-лесно -скокът в осъзнаването, без никакъв съзнателен обект, без ни­какъв съзнателен субект, без никаква съзнателна дейност изобщо. Това не означава, че осъзнаването не е съзнание. То е чисто съзнание, но липсва този, който го осъзнава.

Има още една разлика между осъзнаване и съзнание. Съзнанието е качество на ума, но това не е тоталния ум. Умът ти може да е едновременно съзнателен и безсъзнателен, но когато се издигнеш над ума, не съществува безсъзнание и съответстващото му съзнание. Има осъзнаване.

Осъзнаването означава, че тоталният ум е започнал да осъзнава. Старият ум не съществува повече, а съществува ка­чеството да осъзнаваш. Осъзнаването се е превърнало в тоталността; умът, сам по себе си, сега е част от осъзнаването.

Не можем да кажем, че умът осъзнава. Смислено можем да твърдим, само че умът е съзнателен. Осъзнаването означа­ва издигане над ума, затова не е умът този, който осъзнава. Само с надрастването на ума, с издигането над ума, става възможно осъзнаването. Съзнанието е качество на ума; осъз­наването е транцедентност. То е издигане над ума.

Умът, като такъв, е посредник на двойнствеността, за­това съзнанието никога не може да се издигне над двойнстве­ността. То винаги осъзнава нещо и винаги има някой, който осъзнава. Тъй че, съзнанието е част и елемент от ума, а умът, като такъв, е източникът на двойнствеността, на разделянето, независимо дали то е между субект и обект, активност и не-активност, съзнание и безсъзнание. Всеки тип двойнственост е умствена. Осъзнаването не е дуалистично, затова осъзнава­нето означава състояние на „отрицание на ума".

В такъв случай какво е отношението между съзнанието и свидетелстването? Свидетелстването е състояние, а съзна­нието е средство за свидетелстването. Ако започнеш да осъз­наваш своите действия, да осъзнаваш ежедневните събития на твоя живот, да осъзнаваш всичко, което те заобикаля, то­гава се превръщаш в свидетел.

Свидетелстването се появява като следствие на съзна­нието. Не можеш да практикуваш свидетелстване: можеш да практикуваш единствено съзнание. Свидетелстването се поя­вява като следствие, като сянка, като резултат, като последи­ца. Колкото по-съзнателен ставаш, толкова повече навлизаш в свидетелстването, толкова повече се превръщаш в свидетел. Затова съзнанието е метод за постигане на свидетелстване. А втората стъпка е, че свидетелстването трябва да се превърне в метод за постигане на осъзнаването.

Това са трите стъпки: съзнание, свидетелстване и чрез свидетелстването можеш да постигнеш осъзнаването, а чрез осъзнаването можеш да постигнеш „отрицанието на пости­жението". Чрез осъзнаването можеш да постигнеш всичко, което вече е постигнато. След осъзнаването не съществува нищо. Осъзнаването е краят.

Осъзнаването е краят на духовния процес; неосъзнаването е началото. Неосъзнаването означава състояние на материално съществуване. Така че неосъзнаване и безсъзнание не са едно и също нещо. Неосъзнаването означава материя. Материята не е безсъзнателна; тя не осъзнава.

Съществуването на животните е безсъзнателно същест­вуване; човешкото съществуване е феномен на ума - 99 про­цента безсъзнателно и 1 процент съзнателно. Този 1 процент съзнание означава, че си в един процент съзнателен за своите 99 процента безсъзнание. Но ако осъзнаеш собственото си съзнание, тогава този 1 процент съзнание ще се увеличава, а тези 99 процента безсъзнание ще намаляват.

Ако стане в 100 процента съзнателен, ти се превръщаш в свидетел (сакши). Ако се превърнеш в сакши, ще достигнеш до мястото за скачане, откъдето става възможен скокът в осъзнаването. При осъзнаването губиш свидетеля и остава единствено свидетелстването. Загубваш деятеля, загубваш субективността, загубваш егоцентричното съзнание. След то­ва остана съзнанието, без его.

Остава периферията без центъра. Тази периферия без център е осъзнаването. Съзнание без никакъв център, без ни­какъв източник, без никаква мотивация, без източник, от кой­то да идва - „без източник" съзнание - е осъзнаването.

И така, движиш се от неосъзнато съществуване, което е материята (пракрити) към осъзнаването. Можеш да го наре­чеш божественото или нещо друго. Между материята и бо­жественото, разликата винаги е в съзнанието.

Sign in to follow this  


0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×