Ще хвърля мрежата НБ

Някои казват: „Защо ни е символичният език?“ – Това е красотата. „Символ“ значи големите неща събрани вътре в едно малко зрънце. Тия неща трябва да се проявят.

„По твоята реч ще хвърля мрежата.“

Как ще хвърлите тази мрежа? Ще хвърлите тази мрежа, за да спасите някого, или ще хвърлите тази мрежа, за да го задушите? Едно и също нещо в света може да се употреби в две различни посоки. Вземете водата, тя е едно от най-големите блага в света. Вземете хляба – също. Но ако натиснете главата някому във водата, може да го удавите в нея. Парите са едно от най-големите блага, всички ламтят за тях, но ако някой ви тури 1000 килограма злато отгоре, какво ще стане с вас? – Ще умрете под тази тежест, нищо повече. Следователно всичките неща имат своята ценност дотогава, докато те се употребяват разумно. И затова всички вие сте повикани в този свят да живеете разумно, да се учите, и нищо повече. Светът е едно велико училище. Схванете ли го така, тогава и най-малкото нещо, което ви се случи в този свят, то е едно предметно обучение.

Сега, да кажем, идват страданията в света. Някои казват: „Защо са страданията?“ – Страданията, това са един метод за придобиване на търпение, това е една Божествена наковалня. Но ако ти не знаеш как да употребиш тези страдания, ти ще развалиш себе си. При страданието има мерки, има закони, според които то трябва да се употребява. Запример, мекото желязо го турят в огъня, нагорещяват го, хоп, във водата 2–3 пъти, докато се кали. И ако вие сте мекушав в живота, отстъпвате и при най-малката мъчнотия не можете да издържите, какво ви липсва? Умни сте, разсъждавате философски, знаете колко има от тук до слънцето, правите математически изчисления, лекувате хората, а при това нямате търпение. Дойдете, седнете на трапезата и жена ви, която толкова ви обича, трепери цял ден да ви угоди, отправите ѝ един лош поглед, че не е сготвила навреме. Какво показва това? – Нямате търпение. Търпял си 4–5 часа, ще потърпиш още малко, защо ще бързаш? Какво има? Ще ти стане ли нещо? В природата няма бързане, няма и закъсняване, всяко нещо е на времето си. Питам: Когато един мъж бърза, иска от жена си по-скоро да му сложи яденето, в кой кодекс на природата е казано, че трябва да се бърза? Вие си нареждате сами правила и казвате, че на 12 часа трябва да се яде. Я ми кажете, в кой кодекс на природата е казано, че трябва да се яде в 12 часа? Турците ядат в 6 часа, англичаните в 2 часа. Да, има един начин, един закон, има едно време в природата, по което трябва да се яде.

Хората казват, че трябва да се живее добре. А, много хубаво! Можете ли да ми кажете какво нещо е добър живот? Казвате: „Този човек е добър, онзи не е добър“. Я ми кажете, по кой кодекс на природата мислите така? – „Аз мисля така.“ А, ти мислиш. Онзи човек мисли за него, че е добър, а ти мислиш, че е лош. Как мислите тогава? Кои са причините? – Причините са чисто материални. Това, което изменя нашия ум, туй, което изменя нашите убеждения, нашите понятия, в тия промени всякога има нещо материално.

Има ли сега в съвременния свят някой човек, който да няма тези слабости? Някои говорят, че хората били съвършени, за пример, за пророците говорят така. Аз ще кажа една дума. Разглеждам историята на човешкото битие, на всички велики хора в света, и не съм срещнал досега човек без погрешка. И в биографиите на тези хора е описана само добрата страна. Не, не са били те такива. За Аврам като пишат, ще кажете, че Аврам бил безгрешен. За Исак – също, за някой цар, философ – също. Лошото се изглажда, остава само доброто. Ами то е друга една слабост, да търсим само доброто у хората. Какво нещо е добро, и какво нещо е лошо, хората не знаят. Аз мога да ви докажа, че лошите неща са добри. Математически мога да ви го докажа. Мога да ви докажа, че и добрите неща са лоши. Нима мислите, че онзи вълк, при своя морал, като изяде една овца, не му е приятно? Приятно му е и казва: „Слава Богу, че Господ е създал такива хубави, мазнички овци за нас! Господ е умен, добър. Другояче какво бихме правили без тези овци? Щяхме да измрем“. Овците казват: „Голямо нещастие е за нас, че Господ създал вълците“. Но защо Господ създаде вълците? Когато овците престъпиха онзи велик закон и се размножаваха повече, отколкото трябва, не живяха един целомъдрен живот, Господ им каза: „Идете сега в света и внесете ред и порядък!“ Светът не е създаден само за овците, светът не е създаден само за вълците, той е създаден за всички. Всеки има своето право да живее, но той не трябва да мисли, че е меродавен, че заради него е всичко. Тъй седи Истината. Значи, когато се размножиха овцете повече, отколкото трябваше, дойдоха вълците. Някои казват: „Защо ни са вълците?“ Щом овцете заемат първото си положение, вълкът няма да бъде вълк. И действително, излишната енергия в организма на когото и да е от вас, и на най-добрия, може да го изкара от равновесието му. Аз мога да направя един малък опит с него, да изменя състоянието му. Как? – Като му пришепна само една малка думица на ухото, без някой нещо да е чул, веднага нещо ще го жегне, той ще се изправи, ще дигне шум. Какво е станало? – Едно малко раздвижване на въздуха. Но то така е подействало, че изменя състоянието му. И казват: „Гениален човек е този!“ Чудно нещо, гениален човек! Ако всеки, който каже нещо, може да го размърда, той не е гениален човек. Не, аз наричам гениални хора тези, които никога не се размърдват.

Следователно ние трябва да изучаваме живота при условията, при които живеем. Много нещастия ви се случват, но вие още не сте си задавали философски въпроса, не сте мислили защо идват нещастията. Минават ви лоши мисли. Не се запитвате защо ви идват тези мисли. Някой път сте весели, някой път тъжни. Вие не си задавате въпроса защо се менят вашите настроения. Казвате: „Господ ще оправи света“. Това не е разсъждение. Значи досега Господ не го е оправил, че отсега нататък ще го оправя, заради нас. Вие се съмнявате в Бога. Светът, който зная аз, е хармонично създаден. Ако има дисхармония, тя е в нашето съзнание, в нашия организъм, а в Божествения свят, в целокупността на този свят има съвършена хармония. Бог е съвършен, и светът е съвършен.

Сега вие седите, нещастни сте и запитвате защо Господ е създал нещастията в света. Аз доколкото зная, нещастия в света Господ не е създавал. Те съществуват само заради нас. Страдания има, но в окултен смисъл под „страдания“ ние разбираме промени на енергиите, промени на състоянията от едно в друго, промени в увеличаване движенията на вибрациите. Тези вибрации могат да бъдат вълни с по-дълги, по-големи трептения или вълни с по-къси трептения. Нещастия в Божествения свят обаче няма. Някои често запитват: „Какъв е Божественият свят?“ Божественият свят е диаметрално противоположен на човешкия.

Един светия живял цели 40 години в пустинята и през всичкото време си носил едни цървули. Към 40-тата година те почнали да се изтриват. Имал си и една паничка, с която също си служил през всичкото време, но и паничката взела да се изтърква. Като гледал тъй изтъркани цървулите си, казал: „Цели 40 години ги носих, на стари години ще се ходи бос“. Един ден, един добър човек му донася едни нови цървули и една нова паничка. Той, като ги видял, поусмихнал се и казал: „Е, слава Богу!“ Взел си цървулите и паничката и почнал да мисли какво да прави със старите. От 10 години имал един събрат при себе си и си казал: „Ще ги дам на този събрат“. Дал ги. Брат му се зарадвал, че ще има цървулите на този стар светия, и ги държал като светиня. Обаче една нощ светията сънува, че го повикват на гости на небето, на угощение. Той отишъл с новите си цървули, носи си и паничката в джоба. Но за голямо негово учудване, като сложили трапезата, вижда на масата пред всички много хубави яденета, а пред себе си съдраните цървули и счупената паничка. Вижда, че новите цървули ги няма и той трябва да яде от счупената паничка и да се обуе със съдраните си цървули. Казва си: „Нов морал трябва! На хората съдрани неща не трябва да се дават!“ А сега, някой умрял от заразителна болест, хайде да дадат старите му дрехи на бедните хора. Това не е морал! На бедния човек здрави, нови дрехи дай! Старите дрехи нека седят в избата! Така прави Господ. Всяка година Той старите плодове, изгнилите плодове ли ни дава? Не, дава ни нови, хубави плодове. Старите нека седят в избата! Какъв е този християнски морал, като дойде някой беден, да кажем: „Чакай да му дадем една стара риза!“ И след туй казваш: „Е, дойде един беден човек, дадох му една стара риза“. Не, не, от себе си нищо няма да даваш. Ето какво считам аз морал: пътувам и нося за път две палта. Минава един разбойник, напада някой пътник, ограбва го, съблича го и си заминава. Срещам ограбения, но вън е студено, а той ще истине така. Свалям едното си палто, завивам го и си отминавам. В такъв случай аз мога да му дам своята дреха. Но тъй, аз имам две палта, някой отива на бал, дойде при мене и казва: „Дай ми палтото си!“ Не, на такъв човек няма да дам палтото си, за да ходи на бал. Е, питам: При такова едно схващане какъв морал може да има в света? Моралът нека си е морал, но трябва да се живее разумно. Тези Божествени идеи трябва да проникнат у нас, трябва да са насадени тъй дълбоко, че да знаем в дадения момент кой е прав и кой не. Само при едно такова схващане ние можем да изменим нашия живот. Туй, което вършим в света, то е полезно само заради нас. Не мислете, че като направим едно добро, то е заради другите. При такива случаи на вас е дадена възможността да съграждате вашия ум, вашето сърце, вашата воля. Вие сега градите ума и сърцето си, сега калите волята си. Сърцата ви и умовете ви не са съградени. Човешкият дух е завършил вече своята еволюция, той е съвършен. Човешката душа, и тя е завършила своята еволюция, и тя е съвършена, но вашият ум, вашето сърце и вашата воля се нуждаят от развитие и усъвършенстване. Следователно ние трябва да работим за своя ум, за своето сърце. Чрез какво? – Чрез онзи великия закон, който съществува в природата.

Второто криво понятие, което имаме, е, че всички мислят какво Христос преди 2,000 години е дошъл, учил е едно учение и си е отишъл горе на небето. Питам: Този Христос, Който преди 2,000 години е живял, жив ли е сега? – Жив е, възкръснал е и седи горе на небето, отдясно на Отца. Ами вие ходили ли сте да видите, че е така? Дясната страна на Бога, това показва Божествената Мъдрост, която прониква във всичкото Битие на човешкото съзнание. Тя прониква във всеки един атом, във всеки един лъч, във всичко туй, в което съществува ред, порядък и хармония. Тя прониква във всяко едно любовно чувство, във всяка една Божествена мисъл, която носи щастие, блаженство на душата; тя прониква във всяка една сила, която оживява, възкресява, одухотворява: тя прониква във всяка една ръка, която твори. Туй е Христос! Сега някои мислят, че Христос е на престола, седи и чака съдния ден. Не, това не са верни схващания. И ако някой се осмели да каже противното, казват: „Това не е така, еретик е той, разваля света“. Не, не, питам сега за друго едно положение. Защо хората се различават в своите понятия? Има една велика тайна в живота. Добрите хора трябва да се учат на търпение. Но по някой път вие смесвате търпението с неволята. Неволята всинца я носите, познавате това изкуство, научили сте го. Няма човек, който да не знае неволята. Обаче малко хора съм срещнал да познават търпението. За да научите търпението, за да го придобиете, изисква се не един живот, но 10, 15 живота. Търпението е разумна сила. Търпеливият човек е виден човек, той всичко може да издържа. В англичаните има търпение. Туй го наричат другите хора хладнокръвие. Не, англичанинът е търпелив. Аз съм привеждал и друг път следния пример, и сега пак ще го приведа. В Лондон се срещнали един английски лорд и един руски княз. Срещат се те с файтоните си в една много тясна улица, не могат да се разминат. И двамата се спират. Нито единият, нито другият се връщат. Руснакът изважда от джоба си английския вестник „Таймс“ и почва да го чете от единия до другия край с голямо хладнокръвие. Англичанинът изпраща слугата си до руснака, с молба: „Господине, моят господар ви моли да имате добрината след прочитане на вестника да му услужите, и той да го прочете“. Тези хора не се дуелират, те изучават търпението. Туй е отличен пример. „Господине, моля, бъдете тъй добри, дайте и аз да прочета вестника.“ Е, как ще излязат и двамата от това положение! – Има изходен път. Сега да се върнем към мисълта си.

„По твоята заповед ще хвърля тази мрежа.“

Тази мрежа, при сегашните условия, това е човешкият ум. Той трябва да се хвърли в света и разумно да се употреби. Всеки от нас трябва да се стреми, по възможност, да бъде разумен.

Съвременните хора не са издържливи. Най-малката болка, най-слабият бодеж в дробовете ги уплашва: „Ох, охтикясъл съм“. И скоро при лекаря! „Ох!“ Какво има? И лекарят констатира, че болният е в първата фаза на болестта си. Че един цяр, че втори цяр. Не, никаква охтика нямаш. Охтиката е болест на чувствата, дисхармония в чувствата. Когато двама души се скарат и не живеят по Бога, и двамата охтикясват и умират. Аз ще ви приведа един пример, един факт, който стана тук, в София, в една фамилия, на която всичките членове бяха здрави. Една госпожица отива да живее в дома им, но се скарват нещо и след това и госпожицата боледува, и госпожата от тази фамилия боледува. Защо боледуват? – Защото не искат да си простят. Опасността в съвременното общество е там, че когато се сближите и след това се скарате, вие си създавате едно голямо нещастие и чрез закона на страданието Бог ще ви примири. Затуй, когато двама души се скарат, единият непременно ще умре. И за да не умирате, примирете се, целунете се, и този ангел веднага ще се върне на небето и ще каже: „Тия двамата се примириха“. Тогава Господ ще отложи решението си. Ако не искате да се примирите, Господ ще каже: „Доведете ги при мене! Елате тук да се примирите“. И затова Господ вика грешните хора горе на небето, да се примирят, не ги оставя на земята.

Сега Петър се обръща към Христа и му казва: „По Твоята реч ще хвърлим тази мрежа“. Аз ви казвам сега Христовите думи: „Хвърлете вашата мрежа“. Къде? – В морето на добродетелите, да видим колко риби ще се хванат и какви ще се хванат. Вие ще кажете: „Това е философия! Има ли море на добродетелите?“ – Има, разбира се. И какво велико море на добродетелите е то!

Вторият въпрос: „Можем ли да хвърлим тази мрежа?“ И почвате да философствате. Чудни сте! Хвърлете тази мрежа и след половин час отгоре цялата мрежа ще бъде пълна. Този недоимък, който сега съществува у вас, всичко това ще изчезне и ще бъдете богати. И Петър се уплаши и каза: „Господи, иди си от нас, понеже сме грешни хора. Богатството, което Ти ни даваш, не е за нас, защото ще кривнем в този път“. Петър беше доста практичен, той усети опасността и каза: „Още един път не хвърлям. Господи, иди си от нас, доста ни е толкова риба!“ Христос му отговори: „Не, аз ще ви направя ловци на человеци, няма да ловите тук рибите, на друго място ще ви пратя, друго ще учите“.

„По твоята реч ние ще хвърлим тази мрежа.“ Сега не е ли по-хубаво, ако съвременният свят правеше състезание в своите добродетели? Ако всичките християни, всичките моралисти, след като излязат от събранията, тръгнат по къщите на бедните и във всяка къща оставят по една ябълка или самунче хлебец, или друго нещо сладко, ще им кажат: „Колко се радваме, че сте много добри“. – „Ние пак ще дойдем.“ Мислите ли, че по такъв начин между бедните и богатите нямаше да има една по-правилна обмяна? По-естествено щеше да бъде. А сега, като говоря на хората, те казват: „Той говори така, но туй нещо е неприложимо в живота“. На вас ще кажа: Никога не говоря неща неприложими. Когато ви говоря за храната, за яденето, тия неща съм ги опитал, за всичко съм правил опити. Най-малките неща, микроскопическите, трябва да се приложат. Прилагайте всяка мисъл! Не искам да ви изкушавам, но казвам, че всяко нещо, което е приложено, ще бъде за ваша похвала.

В болестта имате два живота, които са в дисхармония. Единият живот е размножаването на тези микроби, а другото положение е редът и порядъкът на тези клетки. Питам тогава: Няма ли начин да се възстанови тази хармония? – Има начин. Трябва да концентрирате вашия ум, да го държите във връзка с Господа и да кажете: „Господи, ние имаме много богатства, тези неканени гости са дошли да го унищожат, да го изядат, помогни ни!“ Някой път може да изядат всичкото ви богатство и нищо да не остане от вас. Ще концентрирате ума си и лекарят ще дойде. Той е необходим. Един човек сам не може да лекува болестта си, двама души трябват. Лекарят ще дойде, той е единият, неговият мозък е едно динамо, а вие сте вторият. Ще концентрирате вашата мисъл към тези микроби и ще спрете тяхното размножаване. Веднага ще усетите, че температурата не се покачва. Качването и спадането на температурата показват бързите промени, които стават в охтичавите. Значи най-първо температурата трябва да се уравновеси, да дойде до нормалната температура. Ще концентрирате вашия ум, вашите чувства, ще турите волята си в действие и ще кажете: „Аз съм по-силен от тези микроби“. Ще се запитате: „Може ли?“ – Може, разбира се. „Ами че как?“ – Ти нали искаш да бъдеш гражданин на Царството Божие? Ако с тези малки болести не можеш да се справиш, как ще можеш да се справиш с по-големи работи? Дойде лекарят, казваш: „Господин докторе, ще оздравея ли?“ – „Ще оздравееш.“ Пипне ти пулса, бие слабо. Не говори истината. Пулсът ти бие слабо, лекарят вижда, че положението е сериозно, и казва, че ще оздравееш, но се съмнява, а болният разбира туй. Не, ще му кажеш право в очите: „Ще оздравееш!“ – нищо повече. Ако не можеш да говориш истината и виждаш, че той ще си замине, или ще замълчиш, или ще му кажеш: „Братко, приготви се, викат те на гости в другия свят“. Туй е по отношение на всички. Всички ще имате тези болки: очеболие, коремоболие и други. Всичките болести имат едно велико предназначение. Най-великото благо в сегашния свят, това са болестите. Вижте онзи богатия човек, тогова изпоял, оногова изпоял, на този продал котлите, на онзи продал къщата, но като го хване болестта, плаче. Дойде лекарят, направи една инжекция, друга инжекция, даде туй лекарство, онуй лекарство, а той дава тогава щедро от себе си, всичко дава. Като дойде Господ, казва: „Господи, всичко ще направя“. Става мекичък, на бедните раздава, щедър е. Питам: Кое състояние е по-добро? Казват: „Горко на богатия човек!“ Казвам: Блажен е този богат човек, Господ го посетил и сърцето му се разширило. Тъй, нека спадне малко този кожух! Защо му е този багаж? А тия, които нямат богатство, имане, не значи, че са сиромаси. Сиромашията е вътре в нас, в нашите разбирания. Ние живеем в един свят с такива големи богатства, но не можем да използваме тези богатства. За пример, като правим нашите разходки, често следя мислите на хората. Пътуваме около 150–200 души, отиваме да се разходим, да подишаме чист въздух. Управляващите казват: „Тези са самоварите, те идват тук на разходки, но те правят някаква революция, има нещо“. Идват и ни казват: „Не може то, толкова хора да ходят там из планината, замислят нещо против държавата“. Не против държавата се обявяваме ние, ние отиваме да се порадваме на тази планина, на туй благо на природата, на тази светлина, на тази прана, на това електричество, на този магнетизъм там. Най-първо трябва да убедим хората, че нашите мисли, че нашите желания са чисти. Почнаха даже да се противопоставят на екскурзиите. Ами че съвременните хора почнаха да страдат от неизлизане на разходки всред природата! Ние сме осъдени хора, затворници! Мислите ли, че едно здание от 4–5–10 и повече етажа е здравословно? Във всяко едно здание там се развиват разни болести. И нашата култура, в туй отношение, както сега живеем, не е една от най-добрите култури. Трябва един разумен живот! Всичките тези хора трябва да плъзнат вънка, из природата, и тогава да се върнат да работят, да има едно съответствие между думите и делата ви. Е, как тогава? – Ще учите. Ако в моите думи няма искреност, ако в ума ми има задни мисли, колкото и малко да е всичко туй, въпросът е разрешен. Това аз наричам подлост. Защо да правя интриги, да заговарям този, онзи? Човек трябва да бъде чист, абсолютно чист. Това е морал! Аз зная, че този свят е на Бога и само Бог е господар в света! Аз зная, че този свят е хармонично устроен, и аз служа на Бога. Тогава няма защо да се бунтуваме против този или онзи. Някой не живее според Бога, ще му кажа: „Братко, тъй както живееш, не живееш добре, стесняваш брата си“. „Какво право имаш да ми говориш така?“ – Ами ти какво право имаш да стесняваш брата си? Реакции са това в света. Ако всички верующи в света, ако всички идеалисти приложат тази велика наука, светът моментално щеше да се оправи. Не мислете, че невидимият свят няма сили да спре сегашния свят в своя развой. Те могат да го спрат, могат и да го разрушат в един момент, но те искат морално да му се въздейства, да се пробуди съзнанието. В съвременните хора, в техния ум, в тяхното съзнание имам много малко светлина. Няма да кажа какво виждам.

Имате, да кажем, една малка дисхармония в себе си, имате една неприязнена мисъл или неприязнено чувство в душата си спрямо някого. Давате ли си отчет защо държите тази мисъл? Срещате някой човек, казвате: „Този човек не го обичам“. Дали ли сте си отчет защо не го обичате? Казвате: „Има нещо несимпатично“. Защо, в какво седи това несимпатичното? Че не го обичате, че има нещо несимпатично, с това задачата не се разрешава, това не е философия. Някой е несимпатичен, аз мога да го направя симпатичен. Момък вижда една мома, бедна, с дрипи, несимпатично лице. „Оженваш ли се за нея?“ – „Аз, за такава простачка!“ Отивам в банката, взема 500,000 лева за нея, облека я хубаво, наредя я. Срещне я: „Госпожице, аз съм първият ви кандидат“. Значи сега не ти е несимпатична, сега има нещо хубаво в нея. Но утре парите изчезнат, казвате: „Не си ми симпатична“. Симпатия и антипатия, това са външни причини, които изменят живота. Във всеки един човек има душа, ще схванем душата. Някой ще каже: „Аз имам душа“. Който има душа, не говори за другите лошо.

„Защо Господ ми е дал най-голямото нещастие“. Не, Господ ви е дал велико благо! Туй искам да го втълпя в ума ви, не хипнотически, но искам да мислите, да опитвате, да разберете, че при онази велика разумност всичко в света действа за добро. Сега вие искате да живеете с всичките хора по братски. Можете да живеете по братски, но как? Като кажете: „По Твоята заповед, Учителю, ние ще хвърлим нашите мрежи“. Нека всинца, които ме слушате в София, хвърлим нашата мрежа в морето на добродетелите! Как мислите? Аз ще ви посъветвам, като отидете сега в домовете си, хвърлете тази мрежа и опитайте моите думи. Казвам ви, че вашите ладии, вашите къщи ще бъдат пълни. Млади сте, пълни сте с идеи. Туй е смисълът на живота. Всяко съмнение е едно болезнено, психическо състояние на ума. Неверието, и то е едно психическо, болезнено състояние на ума.

По някой път аз опитвам мнението на хората и виждам, че те мислят какво другите хора уронват техния престиж. Отчасти може, но пак поддържам: единствените хора, които уронват нашия престиж, това сме ние самите.

И тъй, ще хвърлим ние тази мрежа в този океан на добродетелите. Ще направите първия опит в себе си, да видите колко сте търпеливи. Болест дойде, една неприятна мисъл дойде, да се преодолеят. Сега, като говоря, казвате си: „Кажете ни кой какъв е!“ Никога не обръщам внимание кой какъв е. Аз като видя, че някой човек прави погрешки, спра се и казвам: Чакай да видя каква поука мога да извадя от тази погрешка.

Аз съм за онзи абсолютно разумен живот. Аз съм против всяко одумване, против всяко насилие. В насилието човек огрубява. Каквото и да каже човек тогава, все ще почувства една скръб, една болка в душата си. Ако кажа нещо по твоя адрес, какво ще спечеля? – Ще огрубея. Но направя ли едно добро, подигам се. Кое е по-хубаво тогава? Затуй трябва да живеем отдясно на Бога, както Христос живее. Туй е значи разумният, съзнателният живот. А сега църквата казва, че само Христос живее от дясната страна на Бога. Не, аз бих желал всички да живеете отдясно, да постъпвате според Бога и да изпълнявате волята Божия. Това е целта на живота, отдясно да живеете, не отляво. Отляво, това не е за вас, за вас е от значение да живеете отдясно. Тогава ще бъдете доволни, ще разбирате онзи разумен, щастлив живот. Знаете ли какво значи човек да бъде доволен? Има едно вътрешно схващане. То е едно голямо богатство в света. Може да направите опити, не само веднъж, дваж, а много пъти, и ще видите, че ако имате това вътрешно доволство, всякога ще имате приятели. Има един език в света, той е езикът на Любовта. Ще проучите този език. Няма душа, на която като проговорите с езика на Любовта, да не ви разбере. Правил съм опити и с хора, и с животни, и със зверове, с мечки и други, и съм проверил този закон. Някой път съм ви говорил, че мечката е много лоша, но тази мечка, като я срещна, и тя може да дойде, да клекне пред мене. Защо? – Ще я помилвам по козината, ще ѝ поговоря, ще ѝ кажа: Как си, как живееш? – „Много са лоши хората, неприязнено са разположени към мене.“ – Е, нищо, това е добре. И после тя си тръгне. Ще кажете: „Това е от 1001 нощ“. Но кога ще постъпи тази мечка така? Като я срещнеш, да те разбере, че ти я обичаш, че си променил мнението си за нея. Тогава тя ще каже: „За пръв път в живота си срещам едно същество, което ме обича“. Туй е вярно, факт е това. Ако срещнете един човек и той може да почувства вашата любов, че го обичате, вие ще може да го преобразите. Там е вашата сила. Правете опити! Това е наука.

Мнозина казват сега: „Чакай да видим каква е окултната наука!“ Окултната наука е пълна с методи, методи, но много скъпи. Този метод е един от простите методи, но е много евтин. Като си туриш ръката на гърба на мечката, и космите ти ще настръхнат, но като направите 2–3 опита, ще видите резултата. „Ами ако ме сграбче, ако направи това-онова?“ Казвам на някои: Хубаво, да направим друг опит. Ще си раздадете всичкото имане. А, мечката идва сега. Това е опит, метод само за силните ученици. Ще раздадеш всичкото си имане, къщи, петаче да нямаш в джоба си. Тогава ще отидеш в един град, като Лондон или Ню Йорк, и там ще изкарваш прехраната си. Ето где е голямата мечка, която ще срещнеш. Ще уповаваш на себе си. Или, отиваш там, казваш: „Аз вярвам в Бога“, но кесията си държиш пълна – ти не си срещнал мечката. Вярваш в Бога, но пръстенът си държиш. Не, ни пръстен, ни кесия, ни чепичета. Не, там ще спреш, ще срещнеш мечката, ще поговориш с нея и като дойдеш в България, тогава ще кажеш: „Аз срещнах тази мечка, имам голяма опитност, поговорих с нея, опитах я, по-страшна мечка от тази не съм виждал“. В един голям град да нямаш нито един познат! Аз съм срещал тази страшна мечка. И като я потупам, сърцето ѝ се отвори. Скрити богатства има в човека! Туй е силата на Христовото учение. Докато не опитате така Христовото учение, няма да го разберете. Ще ви питам: Мечката срещнахте ли, говорихте ли с нея? Не сте ли я срещнали, нищо още не сте научили. Да срещнеш мечката, това аз наричам герои. Някой имал страдания. Ами че като видя човек, който страда, мене ми затупа сърцето, радвам се. Аз съм виждал някои просяци, тъй, тихо и спокойно си благославят, приятно впечатление ми правят и си казвам: Отличен човек е този! Някой път мина покрай някой просяк, погледна го, казвам: Няма да ти дам нищо, почакай, сега ти се приготовляваш за мечката, не си я срещнал още. И пак му се поклоня тайно, той се поусмихне, казва: „Ще я хвана тази мечка“. Разбираме се ние.

„По Твоята заповед ще хвърлим тази мрежа в това море.“

По тази велика заповед на Божествената Мъдрост хвърлете мрежата на вашия ум! Защо аз зачеквам този въпрос? Защото пак ще дойде един ден да ви говоря. Туй, което ви говоря, нищо не струва, даром е. Няма какво да ми се сърдите, даром е.

„Даром сте взели, даром давайте!“

Беседа, държана на 25 ноември 1923 г.