Тези три неща -РБ 6 август 1931 г
Entry posted by Розалина ·
442 прегледа
Нека тази сутрин остане паметен, незаличим образ в съзнанието ви. Както небето е чисто и свято, както сутринта е тиха и приятна, така да стане и в душата ви. Хубавото в тази сутрин говори за Божието присъствие. Този ден е Божи ден и затова трябва да остане за вас жив образ, както слънцето е живо. Нека в душите ви бъде тъй светло, тъй чисто и ясно, каквото е днешното слънце.
Казвам: ако Любовта е път за всички, които живеят за Бога; ако Мъдростта е път за всички, на които Бог се изявява, и ако Истината е път за всички, които се учат да служат на Бога, ще бъде така, както ви пожелавам, без никакво изключение. Явят ли се облаци на небето, това показва, че се срещат две или повече противоположни въздушни течения, т.е. в атмосферата стават известни сблъсквания, или отклонения. Същото може да се каже и за живота на човека. Щом човек се отклони от Бога, т.е. от пътя, в който е поставен да върви, той непременно ще се забърка в някакъв клек или храсталак, вследствие на което дрехите му ще почнат да се късат. Върви ли човек в правия път, всеки ден от живота му ще бъде като днешния. С други думи казано: всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Любовта царува; Любовта пък е пътят на живота. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Божията Мъдрост се изявява. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Истината го учи да служи на Бога. Сега, всички трябва да знаят, че този час, в който сме се събрали, е часът, в който всички същества отправят ума си към Бога. Щом всеки приеме това, което му е необходимо, небето се покрива с леки облаци. Облаците са необходими за предпазване от изпаряване на това, което е придобито. Следователно, когато времето е облачно, туй показва, че хората са взели нещо от това, което излиза от Бога, и слизат на земята, да работят. В това отношение, облаците са емблема в живота. Те са благо за хората, защото преди тях всеки е взел, каквото му е нужно, и богат, доволен се връща на земята, да разработва придобитото. Щом се заоблачи, не само хората се радват, но и животните, и растенията. Изобщо, който забогатява, той е доволен от облаците, защото те го закриват от погледите на хората. Сега, като говоря за хубавия ден, у мнозина, по стар навик, се явява мисълта: „За кого е създаден този хубав ден?“ Казвам: радвайте се, че Бог е създал такъв ден, като днешния! Радвайте се, че всички живи, разумни същества са събрани тук, да отдадат слава на Бога! Радвайте се, че и вие участвате заедно с тях, в отдаване слава на Бога! Някой казва: „Кое ли място заемам в събранието, между разумните същества?“ Всеки човек заема точно това място, което му се пада. Казвате: „Утре ще имаме ли такъв ден?“ Защо трябва да мислите за утре? Един ден ви трябва само, а не много дни. Многото дни са товар за човека. Колко извори са нужни на човека? Един извор му е достатъчен. По-добре е човек да пие вода от извор, на който водата е чиста, кристална, отколкото да пие вода от сто най-хубави щерни. Този хубав ден, единствен в живота ви, трябва да носите навсякъде. Дали ще отидете в София, или в друг град, дали ще отидете в България, или в друга държава, носете този ден със себе си. Ако не можете да го носите навсякъде със себе си, все едно, че не сте идвали на Рила. Не е достатъчно да занесете този ден в София, но София трябва да живее в този ден! Не е достатъчно да занесете този ден навсякъде в света, но целият свят трябва да живее в този ден! Този ден включва всичко в себе си. Каквото придобием този ден, всичко трябва да занесем със себе си, да го пръснем между хората. Казвате: „Ами, ако слънцето залезе?“ Ако днес слънцето залезе, това показва, че този ден е бил обикновен. Слънцето на този ден никога няма да залезе! За този ден, именно, е казано в Писанието: „И слънцето не ще зайде вече“.
И тъй, три неща ви желая: нека Любовта у вас бъде запалена, да носи живот! Нека Мъдростта у вас бъде запалена, да носи Божията светлина! Нека Истината у вас бъде запалена, да ви научи как да служите на Бога! Който служи на Бога, само той може да бъде свободен. Никой не може да зароби свободният човек. Никой не може да разклати свободният човек. Човек може да живее, както иска; той може да работи, както иска; обаче човек може да бъде свободен само ако служи на Бога. Да бъде човек свободен! – Този е смисълът на живота. Който служи на хората, той не е свободен човек. Комуто хората служат, и той не е свободен. Казано е за Бога: „Възлюбил е Истината в човека“. Защо? – Защото Истината подразбира вътрешно служене на Бога, което е в сила да направи човека свободен.
Любовта е път за всички, които живеят за Бога. Мъдростта е път за всички, на които Бог се изявява. Истината е път за всички, които се учат да служат на Бога.
И тъй, едно е важно за вас: да знаете, че всички хора заедно съставят един общ организъм, на който те са удове, както са удове корените, стъблото, листата и клоните на дървото. Всеки човек трябва да знае за себе си какъв уд от дървото е и на кое място е поставен. За пример, ако е клон, той трябва да знае, голям ли е, или малък; на каква посока гледа – на изток, запад, север или юг. Знае ли човек това нещо, той ще знае още доколко зависи от другите хора. Зависимостта на един човек от друг се определя от съприкосновението помежду им и от функцията, която изпълняват в общия организъм. Един човек е важен за друг дотолкова, доколкото той има известни отношения към него. Малките клончета са важни за големите дотолкова, доколкото те приемат Божието благословение отгоре и го предават на цялото дърво. Божието благословение, което идва отдолу, от земята, се предава на цялото дърво чрез корените. Вследствие на това цялото дърво е в зависимост от своите корени. Значи в един случай вие можете да бъдете полезен някому, а в друг случай той може да ви бъде полезен. Рече ли един клон да се отдели от цялото дърво, зависимостта се нарушава и този клон в най-скоро време изсъхва. На същото основание, рече ли човек да се отдели от цялото, и той вече изсъхва, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на другите. Службата и на малките, и на големите удове в цялото е еднакво важна. Защо малкото клонче трябва да се сили непременно да стигне големия клон? За всяко клонче е определено колко трябва да израсте. При това неговото растене е в зависимост от цялото дърво, както и от големите клони. Ако те растат, и малкото клонче ще расте. Спре ли тяхното растене, и малкото клонче спира. Колкото да се сили малкото клонче да стане като големия клон, то никога няма да постигне това. Туй негово желание няма да го ползва в нищо. По-добре е да бъдеш малко клонче на върха на дървото, но всякога да имаш плод, отколкото да бъдеш голям клон, без никакъв плод. По-добре е да имате в ума си една свещена идея и в сърцето си едно свещено чувство, на които да се радвате, отколкото да носите на гърба си големи богатства, като натоварено животно. Натовареният човек не е свободен. Свободата подразбира човещина, а в животинските състояния няма закон.
3 Коментара
Recommended Comments