Jump to content
Порталът към съзнателен живот

maniuni's Блог

Блог от maniuni

  • постове
    12
  • коментара
    16
  • прегледа
    8456

Поредна тирада

maniuni

Entry posted by maniuni ·

1152 прегледа

 Share

Последните дни не съм писала нищо, защото по някаква причина, колкото повече мислех за себе си и проблемите си, толкова повече се депресирах. Писането ме кара да се потискам още повече и просто вече не виждам смисъл. Отначало ме разтоварваше някакси, чувствах се по-наясно със себе си. Сега, незнам какво стана, пак летя някъде в небесата. Опитвам се да не мисля за тези неща толкова и да си живея живота, но ми е трудно, не мога да избягам от себе си. Чудя се до какво ще доведе всичко това. Имам спомени от малка, когато изпадах в доста тежки състояния на тиха депресия, сега мисля че няма да се стигне до там, но не знам все пак. Проблема е че всичко се повтаря, дните са едни и същи. Усещам една пасивност в себе си, все едно чакам нещо да стане, нещата да се оправят сами по някакви неведоми пътища. Загубих тази връзка със себе си, която я имаше преди известно време, вече не се слушам като че ли. Оставила съм се на песимистичното си мислене или поне така смятам. Много ми се иска да има някаква градивност във всичко това, да стигна до някъде, да напредна, но не става. Замислям се дали да не отида на психолог, но незнам какво да му кажа, просто незнам. Хората сигурно отиват с реални проблеми, много по-сериозни от моите, а аз даже незнам от какво да се оплача. Имам всичко, за да бъда щастлива - съпруг, достатъчно пари, работа, нямам приятели, но ако реша, че искам все ще си намеря, а аз не усещам нужда от приятел. Незнам защо не мога да оценя тези неща. Мисля, че ако не се налагаше да ходя на работа щях само да седя вкъщи пред телевизора по цял ден. Правила съм го през летните ваканции преди, не може да се каже че ми действаше добре, защото не може така лесно да накараш вътрешния ти глас да замлъкне. От друга страна пък, ако отида и потръгнат нещата, не мога да си представя, че нещата ще вземат да се оправят, по-скоро може да се подобрят от това, че си говоря с някого за тези неща, но пък ако това ми помага как ще се приключи с терапията? Аз няма да искам никога да приключва.

 Share

1 Коментар

Recommended Comments

Диана Илиева

Според мен просто не намираш смисъл в живота си, чудиш се, за какво ли живееш.

За съжаление тук няма да ти помогне това, да гледаш другите какво правят и да разбереш те в какво виждат и намират смисъла. Трудно е и да се даде съвет - всеки сам избира и решава кое именно осмисля живота му, каква е неговата специфична роля и задача тук на Земята. Тази роля не е нужно да е някаква грандиозна, нито обществено видима, но това не я прави маловажна. Също като малките зъбни колелца в един часовник, никой не ги вижда, много хора дори не подозират за тях, но ако само едно липсва - край с целия часовник.

Та всеки от нас е добре да намери своята мисия, с която е роден. Как да стане? Няма универсално правило или съвет. Най-общо казано - да правим това, което ни идва отвътре, което ни доставя радост и ни дава усещане за полезност и пълноценност.

Линк към коментар
Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
×
  • Добави...