От: 55. Еднообразие и разнообразие - Съборна беседа,1939 г.
Entry posted by Розалина ·
517 прегледа
Еднообразието води към недоволство, към разочарование в единичния живот, в живота на народите, както и в живота на човечеството. Разнообразието, обаче, носи постижения. Еднообразието е човешки процес, а разнообразието – Божествен. Някой ден човек е недоволен от хората, от животните, от растенията. Защо е недоволен, и той не знае. Много просто, попаднал е в еднообразието на живота. Той търси причината вън от себе си и желае, всички да се съобразяват с неговото разположение. Щом влезе в разнообразието, човек осмисля всичко. Той намира смисъл и разумност и в най-големите противоречия. Живее ли в разнообразието, човек намира смисъл и в дисхармонията, и в злото, и в безпорядъка на живота.
Разнообразието в света има за цел да застави хората да мислят. Ако всичко беше еднообразно, мисълта на хората щеше да бъде в застой, нямаше да има подтик, движение в нея. Въпреки голямото разнообразие в живота, въпреки възможността на човека да мисли, той пак се е спрял върху еднообразната мисъл: Как ще преживея? Под думата „преживяване" човек мисли, как да нареди живота си: да има апартамент, да яде по три пъти на ден, да се облича хубаво, да живее богато, макар и с дългове, да се облича и съблича по няколко пъти на ден и, като умре, да го погребат тържествено.
В който голям град отидете днес, там ще видите и рая, и ада. Ако отидете в Париж, в Берлин, в Лондон, или в Ню Йорк и посетите главните улици, ще видите, че всички са добре постлани, чисти, с високи здания. Отидете ли в някой краен квартал, ще видите, че улиците са нечисти, прашни, без никакъв паваж. Ако сте добре облечен, децата ще ви замерват с камъни, апаши ще ви нападат и, каквото сте имали в джобовете си – пари, часовник, всичко ще ви вземат. Страшно е сам човек да се движи из тия квартали. И в София има такива квартали. Те представят ада в живота, което показва, че адът и раят се намират на едно и също място, близо един до друг. От човека зависи, къде ще живее.
И тъй, всичко, което съществува във външния живот, съществува и в самия човек, в неговия ум и в неговото сърце, в неговите мисли и чувства.
Следователно, еднообразието деформира човека, а разнообразието го оформява, прави го красив. Ако живеете десет години между грозни, лоши хора, които постоянно се карат, вие ще възприемете техния характер, ще придобиете нещо от тях. Ако пък живеете десет години наред между благородни, подигнати хора, по същия закон вие ще приемете нещо от тях, ще усвоите някои добри прояви. Търсите ли красотата, ще я намерите в разнообразието на живота, а не в еднообразието. Като знаете това, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да придобиете красота. Дойде ли в ума ви някоя еднообразна мисъл, турете я веднага настрана. Не обръщайте внимание на еднообразните мисли, чувства и постъпки. Забелязано е, когато някое дете се подсмива на недостатъка на друго дете, след известно време, то ще придобие същия недостатък. Някое дете заеква, а друго го имитира и му се подиграва. След четири – пет години и това дете ще почне да заеква. Не се свързвайте с еднообразието на хората, за да не попаднете и вие в него. Единственото нещо, което може да ви предпази от еднообразието, това е, да не му обръщате внимание. Щом не му обръщате внимание, вие сте далеч от него. Щом се натъкнете на някоя отрицателна мисъл, поставете срещу нея положителна. Отрицателното в живота произтича от еднообразието. Отбягвайте еднообразието, за да не изразходвате енергията си напразно.
Човек е дошъл на земята да следва пътя на разнообразието, на Божествените процеси, а не да се занимава с несъобразностите на живота. Занимава ли се с несъобразностите, човек носи отговорност за това. Човек е дошъл на земята да се учи, да минава от едно отделение в друго, от един клас в друг, а не да повтаря отделенията и класовете. Той трябва да свърши висша наука, след което да влезе в широкия свят, да приложи това, което е научил. В приложението на Божествените процеси в живота седи създаването на истинския човек, който има своето място в света. Мислите ли, че красивата мома и красивият момък са дошли в света, с единственото предназначение, да се женят? Някои мислят, че като е дошъл на земята, човек непременно трябва да се ожени. Те мислят, че първата работа на човека е женитбата. Всъщност, женитбата е последна работа. Човек е създаден първо да мисли, после да чувства и след това да постъпва. Мисленето, чувстването и постъпването са Божествени процеси, а всичко останало е човешка работа.
Всеки човек разполага с известни дарби, които не е разработил. Всяка дарба е капитал, който трябва да се тури в обръщение. Сегашните хора страдат, защото не са обработили капитала, който им е даден.
Като погледнете челата на някои хора, виждате, че те не са мислили правилно. Като погледнете горната част на главата им, виждате, че тия хора не са работили в духовно отношение. Главите им горе са сплескани. Историята на човешкото развитие е написана на главата на човека. Като погледнете главата му, ще познаете, добре ли е живял този човек, или не. Всеки уд от човешкото тяло също така показва, как се е развивал човек. Ломброзо, който се е занимавал с криминалната философия, намерил, че първата фаланга на палеца във всички престъпници е деформирана. Тя има форма на малка топка, като чукче. По палеца на човека познавате, как са живели неговите деди и прадеди. Ако палецът на някого е деформиран, той е осъден на големи страдания и нещастия. В някои хора е деформиран показалецът, в други – средният пръст, в трети – безименният и т. н. Като вижда това, човек трябва да работи усилено върху себе си, да изправи погрешките на своето минало. Ако влезете в някоя къща и видите, че стените й са напукани, казвате, че гредите й са слаби. Тази къща непременно трябва да се ремонтира, защото при най-слабото земетресение ще се събори и ще затрупа хората, които живеят в нея.
Следователно, религията на човека трябва да бъде такава, че да го свърже с Божествения свят. Законите на Божествения свят абсолютно не позволяват на жената да се ожени за мъж, когото не обича. Законите на Божествения свят не позволяват и на мъжа да се жени за жена, която не обича. Тия закони не позволяват на майката да роди дете, което тя не е обичала преди зачеването му. И на детето не се позволява да се роди, ако не е обичало майка си, преди да дойде на земята. Това са максими, които трябва да имате предвид. Ще кажете: Отде знаем тия максими? Отде знаем, че Бог съществува? Мравите не знаят, че Бог съществува, защото не са дошли до положението на човека. Човек, обаче, знае и трябва да знае, че Бог съществува. Ние знаем това, понеже сме дошли от Божествения свят; ние сме били там. Това, което виждаме около нас, не е абсолютният свят. Това наричаме ние свят на сенките. Онзи, който днес говори едно, утре – друго, е сянка на човека. Обаче, ние не се смущаваме от това, че сянката се топи и изчезва. Това е в реда на нещата. Ние не се смущаваме от това, че хората се бият, че се карат, че умират, че губят богатството си. За нас това е представление, театър. Това са роли в драмата на някой автор, които трябва да се изиграят.
Едно трябва да знаете: Реално е само това, което никой не може да го отнеме. Щом някой вземе нещо от тебе, то не е реално. Всяко богатство, което могат да ти отнемат, не е твое. Ние вярваме в онази собственост, която никой не може да отнеме. Единствената собственост на човека е неговият дух, неговата душа, неговият ум, неговото сърце и неговото тяло.
Човек разполага с тяло, което никой не може да му вземе. Като умре, човек ще остане с това тяло. Засега той живее в чуждо тяло. Физическото тяло, в което човек живее, не е негово. То представя черупката на яйце, от което пилето излиза. Ето защо, като умре, човек излиза от своята черупка и влиза в собственото си тяло, в което има условия да се развива. Това не трябва да ви смущава. Ще кажете, че вярвате в Бога. Вярата подразбира познаване на Бога. Да познаете Бога, това значи, да влезете в Божественото училище и да прилагате Божията Любов, Мъдрост, Истина. Като прилагате Божествените принципи, вие ще придобиете истинско знание. Ако със сегашното си знание отидете на слънцето, вие ще се намерите в положението на деца, които едва започват да учат. Ще кажете, че знаете френски, немски, английски език. Какво представят тези езици, в сравнение с ватанския език, от който са произлезли всички досегашни езици? Хората са забравили ватанския език –първоначалният език, на който са говорили в далечното минало. Има хора, които помнят този език, но малцина са те.
Сега аз не искам да внасям смущение в умовете и сърцата ви, но искам да ви заставя да мислите. Смущенията произлизат от разбиранията на хората. Който ви обича, той никога не внася смущение в душата ви. Следователно, щом имаш някакво смущение в душата си, или ти не обичаш даден човек, или той не те обича.
Всяка мисъл, добра или лоша, която излиза от човека, след като направи един кръг на движение, ще се върне пак към него. Доброто, което човек прави, след време пак ще се върне към него. Такъв е законът. Като знаете това, мислете, чувствайте и постъпвайте добре, за да се върне всичко при вас.
Дъждът днес показва, че всички добри работи, които посявате, ще бъдат поляти, за да израстнат и плод да дадат. Доброто, което посеете в себе си, ще израсте. Днешният дъжд е велико благословение за вас. Бог казва, че всичко, което сте пожелали от хиляди години насам, ще бъде благословено, при условие, да следвате Божиите пътища. Не се страхувайте от дъжда. През пролетта и през лятото, когато вали дъжд, излизайте вън, да ви намокри добре. Ако сте на пътя някъде, свалете шапката си, нека да се намокри главата ви добре. Този дъжд е благословение за човека. Щом ви вали дъжд, благодарете, че сте се окъпали, че сте направили една електрична баня.
Желая ви, вашите мисли, чувства и постъпки да се окъпят. Дъждът, който иде отгоре, е разумен. Той носи в себе си мощни сили. Растения, животни, хора, които са измокрени и окъпани от този дъжд, се благославят. Повечето хора имат неестествен страх от дъжда, като че са направени от захар. Ония, които са направени от захар, не ги съветвам да правят дъждовни бани. Обаче, ония, които са направени от устойчива материя, трябва да правят всяка година поне по десетина дъждовни бани.
Сега, нека остане в ума ви мисълта: Човек не може да бъде здрав, ако не обича. Човек не може да бъде учен, ако не обича. Човек не може да бъде свободен, ако не обича. Изобщо, човек не може да бъде щастлив, богат, силен, здрав, учен, ако не обича. Любовта трябва да присъства навсякъде. Ако имаш любов в знанието си, ти ще бъдеш велик учен. Ако имаш любов в свободата си, ти ще бъдеш неуязвим. Свободата, богатството, знанието, здравето може да се пази само чрез любов. Без любов свободата се превръща в робство, знанието – в невежество, любовта – в мъчение.
Апостол Павел казва: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят." Значи, за всеки човек са определени блага, които ще дойдат на своето време. За да получи тия блага, той трябва да приложи любовта си. Че ще има мъчнотии, това е неизбежно. Без мъчнотии човек не може да живее. Мъчнотиите са пробният камък за човека. За да придобие едно благо на любовта, човек трябва да мине през 99 страдания. Ако намери човек, който не е минал през 99 страдания, любовта ще го стопи, нищо няма да остане от него. Срещне ли човек, който е минал през 99 страдания, любовта ще ги съедини в едно и ще образува от тях вечното благо на живота. Ако спазвате законите на любовта, тя ще преобрази всички ваши недоразумения, страдания, мъчнотии и ще ги превърне във вечен капитал за вас. Радвайте се, че иде любовта, която ще ви освободи от сегашните непоносими условия на живота. Само Божията Любов е в сила да освободи човека от смъртта – най-големият враг в света.
Това е живот вечен, да познаете Бога като Любов.
Това е живот вечен, да познаете Бога като Мъдрост.
Това е живот вечен, да познаете Бога като Истина.
Желая ви в бъдеще да вървите по този път.
Желая ви да станете господари с любов, да станете и слуги с любов.
3. Съборна беседа от Учителя, държана на 27 август, 1939 г., 10 ч. пр. об., Изгрев
Източник: 55. Еднообразие и разнообразие - Съборна беседа,1939 г.
1 Коментар
Recommended Comments