Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    283
  • коментара
    124
  • прегледа
    98874

Бог е виделина (Неделни Беседи, 31.01.1943 10:00 Неделя, София) Беинса Дуно


Розалина

732 прегледа

Бог е виделина (Неделни Беседи, 31.01.1943 10:00 Неделя, София)

Беинса Дуно

Има една космическа социология, в която отношенията на хората са еднакви. В космичната социология и жените, и мъжете са на еднаква степен на развитие. В нея и жената е силна, и мъжът е силен – еднакво са силни. Ако се борят, нито жената може да победи, нито мъжът може да победи. Ако се сравняват по ум, и жената е умна, и мъжът е умен. Ако се сравняват по добродетели, и жената е добродетелна, и мъжът е добродетелен. Между такива двойки може ли да има спор? Те имат широчина, простор. И жената е свободна, и мъжът е свободен. Жената не крои никакъв план, с който да завърти главата на мъжа. И мъжът не носи никакъв план, да завърти с него главата на жената.

Там, дето жената завъртва главата на мъжа и дето мъжът завъртва главата на жената, там не може да се говори за космическа социология. Там се говори за обикновената социология на света. В нея хората не са еднакво умни, не са еднакво силни, не са с еднакви разбирания.

И после казваме, че Бог създал света така. Не, Бог не е създал света така. Преди години бях във Варна. Там срещнах една ученичка от пети или от шести клас, която не можеше да вземе два тона верни. Майка; и баща; казваха, че така била родена. Аз виждах, че тя не е така родена, защото в рода на майка; имаше доста добри певци. Един ден казах на бащата, че в дъщеря им има музика. – „Никаква музика няма, тя си е родена без музика и така ще си остане.“ Реших да направя опит с нея. Дадох ; няколко урока по музика и след 5–6 месеца тя влезе в хора да пее, донякъде стана добра певица.

Та казвам: Във всеки човек има вложени известни дарби и способности, но се изисква малък подтик, да започнат да растат. Те са като семенца. Като стоят в хамбара, нищо няма да излезе от тях, но ако се извадят оттам и им се дават подходящи условия, те ще почнат да се развиват.

Казано е в Писанието: „Бог е виделина и никаква тъмнина няма в Него.“ Значи, в Бога няма никакви користолюбиви мисли да използува нещата. В Него всяко нещо е на мястото си. Или, с други думи казано: Всяка мисъл, която има зад себе си едно побуждение на Любовта, е Божествена. Всяко чувство, което има зад себе си едно побуждение на Любовта, е Божествено. И всяка постъпка, която има зад себе си едно побуждение на Любовта, и тя е Божествена. Във всяка такава подбуда е Бог на Любовта. Единственото същество, Което подтиква хората към добро, е Бог.

Всеки, който се отказва от закона на доброто, от подбудата на Любовта, той влиза във втория закон, в закона на противоречията и на ограниченията. От този закон се ражда злото. Като влезеш в областта на злото, ти се вече ограничаваш. Там, искашне искаш, трябва да направиш нещо. Там няма избор. Като дойде някой при тебе и ти иска доброволно помощ, не даваш, но ако ти покаже револвер, ще дадеш.

Понякога ние ходим в тъмнина и искаме да имаме резултатите на виделината. Това е невъзможно. Така постъпват и са постъпвали някои напреднали същества, които са изменили своите прави възгледи и са повлияли на човешката раса да влезе в кривия път на живота. Казвате: „Тази работа с добро няма да стане.“ Така е, с добро няма да стане, но знаем, че всички работи, които са станали със зло, са много скъпи.

Често хората се безпокоят какво ще стане с тях, къде ще отидат, след като умрат. Чудно нещо: като си се раждал, отде дойде? – „Къде отивам?“ – Отиваш там, отдето си дошъл. Отде дойде баща ти? Всеки човек отива там, отдето е дошъл.

Има един свят, който е еднакво достъпен и за праведни, и за грешни. Той е свят на приготовление. Като умрат, хората отиват в този свят. Той е Божествен свят. Но онзи свят, за който специално говорим, той е като един университет или като една гимназия. Само подготвените ученици влизат в университета. Обикновените хора не могат да бъдат ученици на този университет. Само като се приготвят, тогава влизат там.

Човек се учи вън, в общия живот. В живота всички могат да вземат участие – и сиромах, и богат. Там е друг въпрос. Някои мислят, че животът изключва невежите. Не е така. Невежеството се дължи на известна тъмнина, която присъствува в човешкото сърце. В дадено отношение всеки може да бъде невежа. Сега аз чета Библията, защото е ден, светлина има. Ако е вечер и няма свещ, и аз ще бъда невежа. Трябва да има свещ, да се чете на нея. Като изгуби светтлината на своя мозък, всеки човек не може да чете. Някога вие забравяте нещата, не помните. Защо? – Тъмнина има във вашия мозък.

Най-първо всички трябва да се стремите да избягвате тревогите. Защо да не мислите, че Бог е Любов и да не се страхувате? Ако една мома се поддава на един момък и уповава на него, защо и вие да не уповавате на Бога? – „Ама къде ще ме заведе?“ – Не мисли по това. Ще те заведе, дето трябва. Къде те завежда момъкът? В бащиния си дом. Момата като хване момъка, где го завежда? Някой път момата отива в дома на момъка, а някой път момъкът отива в дома на момата. Когато момъкът отива в дома на момата, казваме, че той е приведен зет. Какво е положението на приведения зет? Лошо е положението на приведения зет, защото често му казват: „Ти си дошъл тук по благодат, нищо не си донесъл.“ Той седи на тръне. Като влезе вкъщи, трябва да козирува на всички. Това са специални порядки в живота, не са създадени от Бога, но от хората

Ние, съвременните хора, трябва да насърчаваме добрите си подтици и побуждения. Не е достатъчно само да преподаваме. Какво е преподаването? Срещаме двама учители по педагогия. Единият прилага един метод: дебне само ученика, да го хване в престъпление и да го накаже. Другият прилага друг метод. Той не търси само слабостите на ученика, за да го накаже, но търси метод как да изправи неговите слабости. Той вижда, че един ученик се мъчи да отвори една каса и тихо се приближава при него. Потупва го по гърба и му казва: „Не се мъчи. Не виждаш ли, че касата не се отваря? Колко ти трябват?“ Ученикът се обръща и учудено поглежда учителя си. Последният продължава: „Защо се спираш пред тази каса? Не виждаш ли колко е упорита и своенравна? Тя не иска нищо да ти даде. За да вземеш нещо от нея, трябва с чук да я биеш. Когато имаш нужда от нещо, обърни се към мене, аз ще ти дам каквото и колкото ти трябват.“ Първият учител ще го предаде на полицията, да го турят в затвора, че направил престъпление.

Днес се прилагат и двата метода, но кой от двата е за предпочитане? Вторият метод е на свободата и на знанието. Но на колко случая от десетте хиляди ще се употреби той, не зная. Що се отнася до първия метод, на дебненето, той навсякъде се употребява. Той се прилага не само в обществения живот, но и в религията. Навсякъде те дебне, питат те: „Ти какъв си, вярваш ли в Христа? Вярваш ли, че Христос е Син Божи? Какво мислиш за Него?“ – Какво ще мисля за Христа? Той е жив, преди 2000 години не зная какво е мислил Той, не съм говорил с Него. Има един стих от Евангелието, който казва: „Никой не познава Отца както Сина и никой не познава Сина както Отца.“ В друг стих е казано: „Никой не може да отиде при Отца, ако Синът не го е приел.“ Бог е виделина, а виделината е нещо разумно.

Без Любов няма победа в света. Когато се говори за победа, аз поставям едно ново правило: победа има само в Любовта. Само Любовта побеждава. Само Любовта може да даде победа, но не в този смисъл, какъвто вие разбирате. Побеждавайте злото чрез доброто. Всеки момент имайте влияние върху вашия ум, върху вашето сърце. Да разбирате основните качества на вашата мисъл, да знаете права ли е вашата мисъл в даден случай или не е права. Да разбирате в даден случай право ли е вашето чувство или не е право. И най-после, да знаете права ли е вашата постъпка или не е права.

Казвате: „Как ще разберем това?“ Чудна работа! Пчелите разбират 5–6 часа по-рано кога ще се развали времето и се прибират, а вие не знаете кога ще се развали времето. Два часа преди да се развали времето, петелът предсказва това, а човек не знае кога ще се развали времето. Петелът познава времето по-рано и от най-точния барометър, а човек не знае.

Казвам: Има неща у нас, в които трябва да се вслушваме. Има нещо дълбоко в човешката душа, което ни нашепва какво трябва да правим. Има неща, които засягат дълбоко човешкия ум, човешкото сърце и произвеждат приятни състояния. Но някой път това чувство произвежда един дисонанс и трябва да се вслушаме в него. Щом в човека се яви този дисонанс, той трябва да бъде внимателен.

Та казвам: Когато се говори за Любовта, трябва да се знае, че тя говори именно чрез това вътрешно чувство. Някои наричат това чувство интуиция, други – душа, трети – дух, четвърти – човешки ум, пети – космическо съзнание и т. н. Както и да го наричат, има нещо, което говори на човека. Човек расте именно в Божественото, което му говори. Децата, които се вслушват в Божественото, растат. Старите, които престават да вярват в него, преждевременно остаряват и главата им побелява.

Често хората се безпокоят какво ще стане с тях, къде ще отидат, след като умрат. Чудно нещо: като си се раждал, отде дойде? – „Къде отивам?“ – Отиваш там, отдето си дошъл. Отде дойде баща ти? Всеки човек отива там, отдето е дошъл.

Има един свят, който е еднакво достъпен и за праведни, и за грешни. Той е свят на приготовление. Като умрат, хората отиват в този свят. Той е Божествен свят. Но онзи свят, за който специално говорим, той е като един университет или като една гимназия. Само подготвените ученици влизат в университета. Обикновените хора не могат да бъдат ученици на този университет. Само като се приготвят, тогава влизат там.

Човек се учи вън, в общия живот. В живота всички могат да вземат участие – и сиромах, и богат. Там е друг въпрос. Някои мислят, че животът изключва невежите. Не е така. Невежеството се дължи на известна тъмнина, която присъствува в човешкото сърце. В дадено отношение всеки може да бъде невежа. Сега аз чета Библията, защото е ден, светлина има. Ако е вечер и няма свещ, и аз ще бъда невежа. Трябва да има свещ, да се чете на нея. Като изгуби светтлината на своя мозък, всеки човек не може да чете. Някога вие забравяте нещата, не помните. Защо? – Тъмнина има във вашия мозък.

Най-първо всички трябва да се стремите да избягвате тревогите. Защо да не мислите, че Бог е Любов и да не се страхувате?

Божественият ред изисква от всички хора да се уважават едни други, да се обичат, да обичат баща си и майка си, братята и сестрите си, ближния си, слугата си, да дават на всеки човек това, което изискват за себе си. Няма по-хубаво нещо в света от това да бъдеш разумен в своята обхода.

Както звездите светят на небето, така и хората трябва да бъдат малки свещи. Колкото и да е малко това блещукане, по него хората могат да се ориентират. Някои хора са подобни на Месечината, други на Слънцето. Има едно слънце в човека, има една основна мисъл в човешкия живот, която е подобна на Слънцето. Тя е Божествена мисъл, тя е фар, който ориентира човека.

Та казвам: Хората на сегашните времена трябва да престанат да се безпокоят. Дойдат ли безпокойствия, радвайте се, че се безпокоите. Не е въпросът да избягваш безпокойствията, но като се безпокоиш, да се радваш, че се безпокоиш. Като скърбиш, да се радваш, че скърбиш; като гладуваш, да се радваш, че гладуваш. Каквото зло да ти се случи, да изпитваш приятност. В това се заключава добрият живот. Всеки може да влезе в този живот.

Нашият век има за цел да оценим противоречията, сиромашията, безправието, които съществуват. Да имаме ясна представа за причините, които са произвели този безпорядък. Като знаем причините, можем да ги изправим.

Нека правим добро и следим не какво имат другите да ни дават, но какво ние имаме да даваме. Любовта е закон на даване. Като се научим да даваме, светът ще се оправи. Пътят на Любовта е най-лесният път. И ако ме питате кога ще се оправи светът, казвам: Ако вървите по стария начин, трябват ви още 10 000 години. Ако вървите по новия начин, по пътя на Любовта, трябват ви още 10 години. Питам ви сега: Какво искате – десетте хиляди години или десетте? Ако изберете десетте години, блажени сте. Ако изберете десетте хиляди години, има още много да се учите.

Как да се справяме с мъчнотиите? Вие имате билет за трена, трябва да пътувате. Идете на трена, заемете си място и за нищо не мислете. Дали има въглища, кога ще потегли – това не е ваша работа. Сега и вие имате по един билет за живота. Какво ще се безпокоите кога ще тръгне тренът? Вие ще отидете на мястото си и ще чакате. Сега вие се безпокоите дали ще тръгне тренът или няма да тръгне. Това безпокойство е безпредметно. Без тревоги!

0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...