Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    283
  • коментара
    124
  • прегледа
    98874

От: 103. Вярата и новото, Утринно Слово, 16.09.1934 г.


Розалина

995 прегледа

Беседа: Вярата и новото

Човек всякога може да постигне това, което иска, но само когато постоянно и усърдно се моли. Усърдната молитва е да се моли човек без да турга граница. Да се моли и да вярва, че онова, което иска, Бог всякога може да направи. И да не казва "ако не стане"! Ти се моли и ако Бог види, че онова което искаш е добро, Той все ще го направи. Но няма да го направи когато ти искаш.

~

Писанието казва: "Когато постоянстваме в молитвата си, Бог винаги отговаря на молитвата!" Бог казва: Когато ме потърсите от всичкото си сърце ще ви се изявя. Но някога ни бави – година, две минават, ти се обезсърчиш и казваш: Туй няма да бъде – и дойде съмнението вътре у тебе. Това са низшите духове, които идат да те изпитват.

~

В съня на човека съзнанието му е по-будно и може да слуша, а през деня съзнанието му е заето с много работи и той не може да се съсредоточи в себе си. (Появява се вятър и застудява наоколо). Когато е студено времето, човек не може да мисли за нищо друго освен за пръстите на ръцете си и за краката си. Става спиране на кръвта в краката. После, когато си гладен, ти не можеш да мислиш за нищо друго, освен за хляб. На човека доста дълго време ще му вземе докато стане шефиарин – майстор на главата си. Човек дълги години трябва да се учи, докато се научи да управлява тялото си, да го направлява където и както трябва.

~

Без вяра нищо не може да се постигне. Светът е пълен със суеверие, но малко хора има верующи. Суеверни хора има много. Суеверието влияе върху чувствата, то е близо до чувството, което ти очакваш да стане. А вярата влияе върху ума, понеже ти мислиш тогава.

~

Човек трябва да мине през огън, за да се очисти. Страданието трябва да дойде, понеже изпитанията са едно средство, една подготовка на човека за нов живот. Никъде в живота няма лесен път. И най-добрите неща се придобиват с големи мъчнотии. Сега тук, на Мусала, за да се качите на високо и на чист въздух, трябва доста път да извървите и много усилия да направите. И мнозина са се отказвали. А щом човек повярва, той може и не се отказва. Когато човек има вяра, животът е лесен. Мъчнотиите са един стимул за него. А когато има суеверие, тогава има падане духом, обезсърчаване. В суеверието човек се обезкуражава, във вярата няма обезсърчение, няма обезкуражаване.

Суеверният има много работи, в които вярва, но няма никакви резултати. При суеверието ти може да вярваш, но стимулът е отвън. Във вярата стимулът е вътре. Вземете един човек, който седи на брега, той има вяра, но хвърлете го във водата, веднага той се обезсърчава, особено ако не може да плува. Човекът на суеверието не знае да плува, а човекът на вярата знае да плува. Суеверният човек мяза на човек, който има кола. Купил си я, но като се счупи, той не може да я поправи, а чака да мине някой да му я поправи. А който има вяра, той е като опитен шофьор, който сам може да си поправи колата и да върви напред. Това е вярата.

~

Когато хората са готови, истината иде сама. За готовите хора всякога има възможност. Щом човек е роден на земята, животът носи всичките възможности. И ако той вярва, показва, че е имал всичките възможности. Един носел кибрит, но не знаел как да запали, не му идвало наум как да драсне клечката. Всичко в света бе допуснато, за да се покажат пътищата, по които хората са ръководени и избавяни. Някъде се случва така, а някъде се случва и друго. Има някои, които трябва да останат до последния момент, а някои ще си заминат по-рано. И в християнската епоха някои мъченици бяха определени да станат мъченици. И тези, които пострадаха, бяха изораната земя и просто в тях трябваше да се посее семето. Тяхната кръв трябваше да се пролее. То е една необходимост.

~

Нареждането на нещата става от невидимия свят и се приема от определени хора на земята. Има една вътрешна, интимна страна, която става в един много тесен кръг от хора. Защото това няма нужда да го знаят всички хора. Мнозина се интересуват от външната страна на нещата, вътрешното не ги интересува. В една държава как ще стане уредбата – това е външната страна на държавата. Къщите да са хубави – то е хубаво, но то е външната страна. А ако външното има и вътрешно съдържание, по-добро от това – здраве! Сега светът е една държава. И хората сега са по-близо до Царството Божие, отколкото преди. А сега привидно изглежда само, че всичко е разбъркано. Когато реката е много разбъркана, тя много лесно се избистря. В мътна вода се лови риба.

Източник: 103. Вярата и новото, Утринно Слово, 16.09.1934 г.

1 Коментар


Recommended Comments

ВЯРАТА И НОВОТО

Изводът е: Човек всякога може да постигне това, което иска, но само когато постоянно и усърдно се моли. Усърдната молитва е да се моли човек без да турга граница. Да се моли и да вярва, че онова, което иска, Бог всякога може да направи. И да не казва "ако не стане"! Ти се моли и ако Бог види, че онова което искаш е добро, Той все ще го направи. Но няма да го направи когато ти искаш.

 

Голяма вяра трябва да има човек в живота!

Без вяра нищо не може да се постигне. Светът е пълен със суеверие, но малко хора има верующи. Суеверни хора има много. Суеверието влияе върху чувствата, то е близо до чувството, което ти очакваш да стане. А вярата влияе върху ума, понеже ти мислиш тогава.

 

Човек трябва да мине през огън, за да се очисти. Страданието трябва да дойде, понеже изпитанията са едно средство, една подготовка на човека за нов живот. Никъде в живота няма лесен път. И най-добрите неща се придобиват с големи мъчнотии.

Сега тук, на Мусала, за да се качите на високо и на чист въздух, трябва доста път да извървите и много усилия да направите. И мнозина са се отказвали. А щом човек повярва, той може и не се отказва. Когато човек има вяра, животът е лесен. Мъчнотиите са един стимул за него. А когато има суеверие, тогава има падане духом, обезсърчаване. В суеверието човек се обезкуражава, във вярата няма обезсърчение, няма обезкуражаване.

 

Когато хората са готови, истината иде сама. За готовите хора всякога има възможност.

 

Щом човек е роден на земята, животът носи всичките възможности. И ако той вярва, показва, че е имал всичките възможности. Един носел кибрит, но не знаел как да запали, не му идвало наум как да драсне клечката. Всичко в света бе допуснато, за да се покажат пътищата, по които хората са ръководени и избавяни. Някъде се случва така, а някъде се случва и друго. Има някои, които трябва да останат до последния момент, а някои ще си заминат по-рано. И в християнската епоха някои мъченици бяха определени да станат мъченици. И тези, които пострадаха, бяха изораната земя и просто в тях трябваше да се посее семето. Тяхната кръв трябваше да се пролее. То е една необходимост.

 

Някои от апостолите – Петър, Яков, Йоан са минали през такива опитности. Евангелистите са други, те не бяха тези. Апостол Павел има повече послания написани, отколкото вече се знаят. А евангелистите са други, те са само писали туй, което са слушали. Казва Евангелието, че по дух са били ръководени да изберат кой да пише. Спор е дали след сто години се е написало Евангелието. Още в ранната епоха е имало документи и от тия документи са извадили това, което са и написали. В сто години вече се оформяват работите. В Стария завет те са писали по записки, по оставени документи, които после са събирали. Всичко туй е трябвало да бъде написано и съхранено и отгоре се е ръководело как, кога и какво е трябвало да бъде написано. За някой е било просто мисия да събира тия работи и да напише това, което трябва. За всичко това от невидимия свят си имат хора, приготвени за тази работа. Тогава, както и сега, това е било една голяма вълна. Нареждането на нещата става от невидимия свят и се приема от определени хора на земята. Има една вътрешна, интимна страна, която става в един много тесен кръг от хора. Защото това няма нужда да го знаят всички хора.

 

Мнозина се интересуват от външната страна на нещата, вътрешното не ги интересува. В една държава как ще стане уредбата – това е външната страна на държавата. Къщите да са хубави – то е хубаво, но то е външната страна. А ако външното има и вътрешно съдържание, по-добро от това – здраве! Сега светът е една държава. И хората сега са по-близо до Царството Божие, отколкото преди. А сега привидно изглежда само, че всичко е разбъркано. Когато реката е много разбъркана, тя много лесно се избистря. В мътна вода се лови риба.

 

(Учителя наблюдава върховете насреща). Сега да се изкопаят тези върхове, колко време се изисква? Рупите са разделени на две. Там са хубавите места, чисти, непристъпни места! Писали са много тогава, а на някои по дух им е било наложено да пишат. Апостол Павел казва на едно място: "Горко, ако аз не повярвам!" По задължение трябва да го каже. Пък ако не приемеш, ще видиш. Ще минеш през изпитания. Бог знае кого ще пожали и кого ще накаже. Нищо не е произволно!

 

Тази местност е една от най-хубавите тук – за мистици. Има известни течения, явления, които стават само на 3000 метра. (Един от туристите каза, че според последните изчисления, Мусала е 3058 метра.) Да, Мусала е над 3000 метра! Нервни хора на Мусала да идват да се лекуват. Мусала има грамадна електрическа енергия. Батерия е тя! За лекуване. Тази местност е добра, всеки да си вземе мястото, което трябва да вземе и което му се пада.

 

48. Утринно Неделно Слово, държано на 16 септември 1934 г., 6.20 ч.с., Мусала.

Линк към коментар
Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...